Кора от бял дъб



Белият дъб се среща из целия Америка, Европа, Азия, както и Африка.Това дърво се отличава с дълъг живот, издръжливост при суша и способност да расте даже и в солени почви.

Свойствата му във фитотерапията са по-слабо известни, поради което не са така популярни у нас, в България.

Кората на белият дъб се използва във фитотерапията за лечение на различни заболявания като менструални проблеми, разширени вени, болки в гърлото, треска, както и при синусови задръствания. Тя се използва превантивно като традиционно средство в билковата терапия против "дребна и едра шарка". Дори въздейства върху сериозни заболявания като СПИН.



Белият дъб се използва и в народната медицина, и във фармацевтичната промишленост. С лечебна цел се употребява кората на младите стволове и клони. Тя съдържа 10-20% дъбилни вещества (пирогалови танини), фитонциди, флавоноиди, белтъци, скорбяла, кверцитанинова киселина, пектин, въглехидрати.

Дъбилните вещества и фитонцидите имат бактерицидно действие, затова препаратът Кора от бял дъб с нанокластери ефективно се прилага при инфекциозни заболявания.
Тя е богата на танини и съдържа витамин В12, минерали като калций, желязо и цинк.

Ексрактът от кора на бял дъб има антисептично, противопаразитно, затягащо и противовъзпалително действие, което се дължи на свойството на дъбилните вещества да въздействат върху клетъчните мембрани.



Ексрактът от кора на бял дъб се използва при:

• стомашни кръвоизливи;
• язва на стомаха;
• гастрити;
• хронична диария;
• хемороиди;
• наличие на кръв в урината;
• чести позиви за уриниране.

Освен това, екстрактът от кора на бял дъб е ефективна при кървене и язвени (възпалителни) процеси на устната кухина, гингивити, неприятен дъх, стоматити, ангини и възпаления на носоглътката. Тя се използва за укрепване на венците, при различни степени изгаряния, рани и кожни възпаления.

Ексрактът от кора на бял дъб премахва жлъчни камъни и камъни в бъбреците, както и увеличава потока на урината. При гинекологични инфекциозни заболявания е необходимо да сеизползва кора от бял дъб и мравчено дърво. Кората от бял дъб може да се използва и при слабост на пикочния мехур, херпес, кървене от носа и пролапс на матката. Освен това тя е много полезна и за фунцията на далака.



При външна употреба отварата от кората на бял дъб се използва против обриви, пчелни ужилвания и от насекоми, промивки на рани, струпеи, изгаряния. Ефективна е също така и при пародонтоза, гангренозни рани, тумори, гуша, паротит и подути лимфни възли.

Компресите от кора на бял дъб е изключително ефикасна мярка против капилярни кръвоизливи, слаби кръвонсни съдове. Той е изключително добър против разширени вени. С отварата му отвара се правят вагинални промивки против бактериални инфекции, както и против хемороиди.



Внимание:

Да не се използва по време на бременност. Тя може да повлияе на усвояването на желязо и други минерали, когато се приема вътрешно. Кората от бял дъб не бива да се пие от хора, които са алергични към аспирин.



Източници: health.learninginfo.org
blackherbals.com
coralclub-bg.com
www.zdravoslovno.biz

Бялата върба

Китайските лекари я прилагат от хиляди години

Кората й се използва в народната медицина още от древността. Тя е познато средство за намаляване на температура и болки, укрепване на организма и прочистване на кръвта.

Екстрактът от нея се използва против вътрешни кръвоизливи, катар, ревматична треска, проблеми със ставите и цистит. Използва се при лечение на проблеми с черния дроб, бъбреците и сърцето. Добре известно е и нейното антипаразитно и антималарийно действие.

Китайските лекари прилагат бялата върба (известна още като Salix alba или White willow) прилагат от хиляди години. Европейската медицинска наука потвърждава лечебните й свойства много по-късно.

През I век Диоскоридес потвърждава тези ефекти. Един век по-късно Гален също я проучва. Модерната наука признава действието на върбата като противовъзпалително и кръвоспиращо средство. Затова може да се каже, че това е природен аспирин.

Описание

Salix alba е вид върба, който се среща в Европа, Западна и централна Азия. Името й произлиза от светло-белезникавата до почти бяла окраска на листата. Растението е дърво с тъмносива, дълбоко напукана кора, високо до 25-30 м.

Мла­дите клонки на върха са със сребристи власинки, по-късно голи. Листата са ланцетни, последователни, дълго заострени, дълги 5-12 см, широки 1-3 см, по ръба ситно назъбени, покрити от двете страни или само отдолу със сребристи власинки.

Цветовете са събрани в цилиндрични реси. Бялата върба се среща във влажни райони, особено по речните брегове, до 1000 м надморска височина. Гъвкавите млади клонки често са и материал за плетени огради, мебели и кошници.

Използвани части на бялата върба

В съвременната медицина се използва върбовата кора (дрога Cortex Salicis), която се събира рано напролет - по време на усиленото сокодвижение в растението. Отделя се кората от млади клонки от дървета на възраст от 2 до 5 години. Кората се нарязва на парченца или се смачква, за да се използва в отвари. От нея се правят таблетки и капсули, често в комбинация с други противовъзпалителни растения.

Състав

Корите на бялата върба съдържат от 5 до 7% гликозида салицин, който се разпада в организма под влияние на ензима саликаза на салигенин, който по-нататък се окислява до салицилова киселина. Срещат се още флавоноиди и 5 до 10% проантоцианидини (кондензирани танини), които са известни със заздравяващите си и кръвоспиращи свойства.

Действие и приложение

Кората от бяла върба помага при простудни, трескави състояния, висока температура, плеврит, ревматизъм, подагра, главоболие, възпаление на пикочния мехур. По-рядко се прилага при чревни разстройства, обилна менструация, кожни обриви, гнойни рани, против потене на краката.

Японски учени доказват в изследване от 2002 г., че салициловата киселина (образувана от преработката на салицина в червата) понижава температурата, без да уврежда стомаха. Кората е известна с антисептичното си действие и се прилага външно върху рани и язви.

Тя се употребява при диария и чревни инфекции. В експеримент от 2001 г. немски учени установяват, че препарат от върба има умерено болкоуспокояващо действие при експеримент с група хора, страдащи от остеоартрит.

Тинктура (Salix alba tincture) - В V век пр.н.е. Хипократ описва горчив прах, екстрахиран от върбова кора, който успокоява болката и понижава температурата при треска. Подобни текстове са достигнали до нас и от Древен Египет, Шумер и Асирия.

Кората се накисва в етанол за получаване на тинктура. Активният екстракт от кората е салицин - от лат. „Salix", изолиран в кристалната му форма през 1828 г. Салицинът, както и аспиринът, е химичен дериват на салициловата киселина.

Салициловата киселина се синтезира от салицила в организма, но страничните действия на аспирина, които са добре познати, не се проявяват при използване на кората от бяла върба. Знаем, че аспиринът, взет във високи дози, уврежда гастроинтестиналния тракт (може да предизвика гадене, разстройство, кръвоизлив от стомашна или дуоденална язва). Може да доведе до алергични реакции, отслабване или намаляване на слуха, дори до респираторна недостатъчност.

Изследванията потвърждават, че нестероидните противовъзпалителни лекарства (NSAIDS), като аспирина, намаляват синтеза на някои простагландини (Pg), които имат важна роля в регулацията на работата на имунната система. Съставките, които възпрепятстват простагландиновата синтеза, могат да засилят имунния отговор и да имат противовъзпалителен ефект.

Действието на салицина, намиращ се в кората на бялата върба е селективно - подобно на това на аспирина. Според изследванията салицинът блокира по-слабо Pg в гастроинтестиналния тракт, така че при неговата употреба много рядко се наблюдават странични действия, а ако ги има са с по-слаб интензитет. Минавайки през стомаха и червата, полезните ефекти на салицина се проявяват в черния дроб.

Начин на употреба

Използва се извлек от 1 чаена лъжичка ситно нарязана кора, която кисне 8 часа в 1/2 л студена вода. След прецеждане течността се изпива за 1 ден. Външно се използва по-концентрирана отвара от кората. За лечение на язви и рани се прилага компрес - парче памучен плат се накисва в отвара и се налага 2-3 пъти дневно. Може да се използва профилактично като билков чай или добавка към храната.

Внимание!

Понякога върбата в големи количества може да предизвика странични ефекти като гадене, стомашно-чревен дискомфорт, световъртеж и обрив. Кората не се препоръчва на бременни жени или кърмачки, както и на хора, страдащи от астма, стомашна язва, диабет или бъбречни и чернодробни заболявания.

Не приемайте растението при алергия към аспирин или салицил. Не го комбинирайте с диуретици, медикаменти, понижаващи кръвното налягане, противосъсирващи препарати, както и с нестероидни противовъзпалителни лекарства.

Прекомерната употреба на отварата може да доведе до появата на афти в устата. Пациенти, вземащи антикоагуланти, не трябва да приемат продукти, съдържащи витамин К, освен под лекарски контрол.

Щом природата може да ни лекува, защо да не се оставим в ръцете й?



Източник: bb-team.org

www.zdravolovno.biz 

Фитоестрогените са една от най-добрите алтернативи на хормонно-заместителната терапия

Хормоностим за жени

При споменаването на думата „хормони", повечето от нас се досещат за половите такива. И действително тестостеронът и естрогенът изпълняват жизнено важна функция, свързана не само с половата енергия, а и с поддържането на добро здраве.

Достигайки до определена възраст, в организма на съвременната жена настъпват изменения (климактериум; следоперативно отстраняване на яйчниците, което често е свързано с нервно - вегетативни прояви - изпотяване, безсъние, промени в настроението (можем да добавим и по-късно развиващата се остеопороза), които са свързани именно с намаляването на количеството на тези хормони.

Необходима е алтернатива, която да компенсира тази загуба, като понякога природните медикаменти се оказват по-добри в сравнение със синтетичните лекарства. И тази алтернатива се нарича фитоестроген.

Витекс

Какво са фитоестрогените?

Фитоестрогените са вещества от растителен произход, представляващи аналог на женските полови хормони. Попадайки в организма на жената, фитоестрогените са способни да регулират синтеза и да компенсират липсата на естрогени до нивото, от което зависи външния вид и здравето на жената. Те нямат хранителни свойства, защото липсата на прием не води до дефицит.

Названието на фитоестрогените е напълно условно, тъй като естрогените при бозайниците са произволни на холестерола и са изградени от четири кондензирани въглеродни пръстена, както всички стероиди.

А фитоестрогените от химична гледна точка се разглеждат като полифеноли и проявяват структурно и функционално сходство с естрадиола. Фенолният пръстен може да взаимодейства с два естрогенови рецептора, като ги активира или инхибира.

Фитоестрогените представляват хетерогенна група от различни съединения: флавоноли (кверцетин, мурицетин, кемпферол), флавони (лутеолин, апигенин), катехини, флавонони, антоцианиди. Оформят се две основни класа, които представляват интерес от медицинска гледна точка:
Изофлавони и лигани

Изофлавони - те са с най-мощно действие сред растителните естрогени (изофлавоноиди, изофлавонони, изофлавани, куместани, птерокарпани), които са характерни вторични съставки в растенията от семейство Leguminosae.

Върбинка

Представляват неактивни молекули, когато са под формата на глюкозиди (генистин и даидзин), но като аглюкони (генистеин и даидзеин) са активни. Изофлавоните оказват благоприятно действие, като:

* естрогени (намаляват оплакванията, свързани с менопаузата и най-вече горещите вълни) и антиестрогени;
* вещества, предпазващи от рак;
* антиоксиданти (антиоксидантното им действие се потенцира при едновременната им употреба с витамин С, а също така зависи от броя и разположението на хидроксилните групи);
* вещества, укрепващи имунната система.

Вследствие на съвкупността от тези действия може да се счита, че изофлавоните играят роля в профилактиката на сърдечно - съдовите заболявания (изофлавоните оказват протективен ефект срещу цитотоксичния ефект на LDL), на симптомите на климакса и менопаузата, на остеопорозата и раковите заболявания.

Натрупването на изофлавони се установява главно в зърната, шушулките, плодовете, корените и листата на растенията. Богати на изофлавони са: пшеница, ръж, царевица, боб, леща, а особено богати са соевите продукти. Соевите изофлавони са слаби естрогени и от тях най-значими за човешкото здраве са генистенът и даидзенът. Част от тези два изофлавона са в свободно състояние в соевите зърна, а друга част са свързани с глюкоза, като глюкозиди.

В чревния канал глюкозата се отделя от изофлавона, така че количеството на генистен и даидзен се увеличава. В соевите храни концентрацията е висока, достигайки 3 мг/гр, като съотношенията и количествата на двата изофлавона варират, но всички традиционни соеви продукти като тофу, соево мляко, темпе и мисо са богат източник.

  * Лигнани - от химична гледна точка представляват дибензилбутани. Растителните лигани се метаболизират в човешкия организъм до ентеролактон и ентеродиол. Богати на лигани са житните растения и маслените семена - например: ленено, конопено семе, ядки и др.

Жасмин

Хормонално-заместителна терапия или лечение с фитоестрогени?

Хормонално-заместителната терапия с естрогени, както всички превантивни методи за лечение има своите положителни и отрицателни страни. Голяма част от дамите я предпочитат заради положителните ефекти върху вазомоторните синдроми, депресията и други емоционални нарушения, които се появяват в климактериума.

Доказан е и протективният ефект на естрогените върху сърдечно-съдовата система и върху костната структура. Но, от друга страна въпреки изтъкнатите благоприятни ефекти, това лечение среща голяма доза колебание, защото се наблюдават и някои доста сериозни странични ефекти, като: повишена чувствителност и болка в млечните жлези, вагинално кръвотечение, риск от развитие на карцином на ендометриума, други хормонално - зависими неопластични процеси, възобновяване на менструалното кървене.

В резултат на което в последните години учените залагат на идеята да използват природни медикаменти, съдържащи фитоестрогени, като по - добра алтернатива на хормонално - заместителната терапия. Фитоестрогените, наподобявайки женските полови хормони - естрогените, имат сходно действие, но значително по-слаб ефект от тях.

А освен това са лесно достъпни, защото соята е една от храните с най - високо съдържание на фитоестрогени. Както половите хормони, така и фитоестрогените имат протективна функция за сърдечно - съдовата система.

В световната фармацевтична мрежа се разпространяват добавки, съдържащи фитоестрогени, които имат за цел да облекчат симптомите на менопаузата при жените. В последно време растителните хормони намират приложение и в козметиката.

Много кремове, рекламирани като подпомагащи стягането, уплътняването, а дори и увеличаването на бюста, съдържат фитоестрогени. Известно е, че при жените на които организма не произвежда достатъчно количество естроген, се наблюдава недоразвит бюст.

С напредване на възрастта производството на естроген намалява и това е една от причините за увисване на бюста. Стимулирането на естрогенните рецептори с растителни хормони, може да уголеми женските гърди до 150%. Невероятно, но факт!


Застрашава ли нашето здраве прекомерната употреба на фитоестрогени?

Мненията на учените относно влиянието на фитоестрогените се оказват твърде противоречиви. Те са на мнение, че прекомерната употреба на растителни хормони сериозно вреди на здравето на жените.

Учените предупреждават дамите да не прекаляват с приема на соеви продукти, защото твърде голямото количество естроген в организма увеличава риска от появата на рак на гърдата.

Изследвания, показват че в малки дози фитоестрогените действат като човешките полови хормони - естрогените, но в големи дози застрашават тяхното действие и производство.

Но, за да получите желаният ефект от употребата на фитоестрогени, най-доброто решение е навременната консултация със специалист, който може да определи необходимите количества, така че растителните хормони да бъдат полезни за вашето здраве.

Източник: bb-team.org

www.zdravoslovno.biz 

Масло от черен кимион - течното злато на фараоните

Билката Nigella Sativa (бот.), за съжаление слабо известна у нас, има 2500 години история. Черния кимион (Nigella sativa) е растение с височина от 40 до 60 см.

Растението, семето и маслото получено от него, са познати под различни имена като черен кимион (въпреки, че няма нищо общо с подправката кимион), черно семе, посевна челебитка, полска челебитка, чернушка, къзха, Habbat al-baraka (благословено семе), калонджи, „фараонско масло” –заради намереното флаконче в гробницата на Тутанкамон и др.

Археолози са намерили семена от черен кимион в разкопки датиращи от периода на неолита и мезолита, което показва, че се употребява поне от преди 8 хиляди години.

Древните египтяни са познавали и използвали черния кимион като панацея ( за лечение при проблеми и болести).Известният египтолог Хауърд Картър открива сред вещите в гробницата на фараона Тутанкамон черно масло, което никой не знаел какво представлява. Скоро след това става известно като „масло от черен кимион” или „челебитка”.

Било е известно, че древните египтяни знаели за черния кимион, ала никой не можел да каже точно за какво са го използвали в ежедневието си. Но въпреки това, фактът, че черният кимион е бил сред вещите на младия цар, сам по себе си говори за важността му през онова време.Също така може да се добави, че египетската царица Нефертити, е използвала необикновеното действие на черния кимион върху кожата, за да запази красотата и младостта си, както и за повишаване на тонуса.

В Стария Завет се говори за неоспоримата важност на черния кимион, дори се описва начина за добиването на маслото му.

Растението е било известно и на римляните които го наричали гръцки кориандър. Описано е от древногръцкия лекар от I век Dioscoredes, като лек за общи здравословни проблеми, зъбобол, главобол и основно с диетично приложение.

В книгата на великия арабски учен Ибн-и Сина (Авицена) „Канон на медицината”, се посочва, че черният кимион активира енергията, като по този начин спомага за преодоляването на умората и отпадналостта.

В мюсюлманския свят е добре познато заради думите на пророка Мохамед: „В Черното семе има лек за всичко, освен смъртта” (Sahih Bukari 7:591).

Сведенията от древността за широкото и приложение и съвременните научни изследвания показват, че това растение е един от претендентите за здравеукрепващо средство на хилядолетието.

Днес нейните изключителни лечебни качества са известни и използвани по цял свят. С основно участие на Нигела Сатива в билкови композиции има регистрирани 5 патента в САЩ и Европа: за борба и лечение на астма/алергии (EP 1709995 A1), диабет (US006042834 A), псориазис (US 006531164 B1), а също като антивирусно средство (US 006841174 B2) и имуностимулатор и инхибитор на растежа на ракови клетки (US 005653981 A).

Уникалната комбинация от над 100 активни компонента в натуралното масло от семето на Нигела Сатива, получено чрез студено пресоване, има силата да регулира имунната функция и да поддържа доброто здраве на човека още от ранна възраст.
Маслото от черен кимион е богато на незаменими мастни киселини (омега 6 и 9).

Съдържа:
Протеини 208 µg; Тиамин 15µg(вит. В1);
Рибофлавин 1µg(вит. В2);
Пиридоксин 5µg (вит. В6);
Каротен (който се преобразува във вит. А);
Ниацин 57µg;
Фолацин 610 IU/g;
Калций 1.859m;,
Желязо 105µg;
Мед 18µg ;
Цинк 60µg;
Фосфор 5.265 mg мн. др.

Няма никакви примеси и консерванти!

Съдържа също Аргинин, който е есенциална аминокиселина за децата и възрастни хора, претърпяли травми, изгаряния, възпаления (неутрализира свободните радикали и амоняка, стимулира освобождаването на хормон на растежа и синтеза на колаген;

Действа като имуномодулатор; факт е, че епидермисът на заздравяващи рани съдържа високи количества аргинин). Стимулира производството на Простагладин Е1 (регулира нервните импулси и мозъчни функции, редуцира възпаления и кожни екземи, действа съдораширяващо и бронхолитично). 

Една от най-важните съставки – Нигелонът, е ефективен срещу астма, бронхити и респираторни заболявания, като разширява и успокоява брохите и подтиска освобождаването на хистамини. Уникалният за растението Тhimoquinon показва изключителни антивъзпалителни и аналгетични качества; силен антиоксидант е и помага за прочистването от токсини. В помощ на нигелона се проявява и като антихистамин и бронхолитик.

Като въздейства на тимуса, стимулира производството на костен мозък, активира и регулира синтеза на необходимите хормони, унищожава вируси, бактерии, гъбички и паразити, детоксикира и прочиства организма, Нигела Сатива работи за повишаване на имунитета и за активиране на собствените жизнени сили на тялото, което вече мобилизирано, може да се бори и побеждава болестите си самостоятелно. И то безвредно и без странични ефекти!

Действия и предназначения:

* Имуностимулатор - заздравява и балансира имунната система;
* Антиалерген и антихистамин - помага при различни видoве алергии, астма, синузит;
* Аналгетик - облекчава болката (главоболие, колики, менструални болки,мигрена);
* Антихелминт - унищожава и изхвърля червеи и паразити;
* Антиоксидант - предпазва и забавя разрушителната оксидация на клетките;
* Неутрализира свободните радикали;
* Антипиретик - температуропонижаващо;
* Антиспазматик – облекчава мускулни спазми и схващания;
* Диуретик - стимулира уринирането и освобождаването от задържана вода.


Освен това има:

* Антиканцерогенни, антибактериални и антимикробни свойства – убива или инхибира растежа на деструктивни клетки, бактерии и микроорганизми;
* Понижава кръвната захар и холестерола;
* Подобрява кръвообращението и кръвното налягане;
* Тонизира тялото и стимулира сексуалната активност;
* Способства за увеличаване количеството на кърмата, като се приема след раждане; * Помага при: псориазис, екземи, акне и др. кожни заболявания;
* Косопад;
* Ревматоиден артрит;
* Стомашни и храносмилателни проблеми (язви, диария);
* Настинки и др.

При употреба е възможно да се обострят хроничните заболявания. Това е нормална реакция тъй като Нигела Сатива е имуностимулант, а при укрепване на имунната система, организмът започва противодействие на заболяванията, които не са били доизлекувани.

Ефектът обикновено започва да се усеща след около една - две седмици редовен прием. Възможно е в началото да се усети повишаване на апетита, но при наднормено тегло дори има лек отслабващ ефект.

Профилактичният курс на приемане на масло от Нигела Сатива за общо укрепване е 1-2 месеца в полугодието, а за определени заболявания може да е по-продължителен, до около 6 месеца. Стандартното приемане е по 1 ч.л. или 1 с.л.( в зависимост от теглото) 2 пъти дневно (сутрин поне 15 мин преди закуска, а вечер - преди, по време на или след хранене) или поне еднократно 1 с.л. сутрин на гладно.

Максималното количество, което може да се приема е 4 с.л. дневно, като се започва с по 1 ч.л 1-2 пъти дневно и когато курсът се прекратява, количеството се намалява постепенно до 1 ч.л /ден За затвърждаващи резултати може да се продължи приема профилактично по 1 ч.л. сутрин За деца от 6 до 12г. дозировката се намалява наполовина.

За поддържане на доброто здраве и попълване ежедневните нужди на организма от незаменимите аминокиселини Омега 3, 6 и 9, се препоръва смесване на масло от Нигела Сатива с ленено в съотношение от 1:1 до 1:4 и ежедневен прием на 5-10 гр.

Тъй като вкусът и ароматът на чистото масло са силни, за по-приятно приемане може да се смесва с 1 ч.л. мед, заедно с 1/2ч.чаша топла/хладка вода; сок; негорещ чай, мляко (кисело/прясно); като заливка на салати. Също така много добри резултати се получават, ако маслото се взима заедно със скилидка чесън (счукана или нарязана и оставена за 10 мин. преди употреба).

Така сместа влиза директно в лимфната система и действието на 2-те съставки защитава особено добре при грипна опасност и др. (по понятни съображения сутрин може да се приема маслото чисто, а вечер с чесън).

Тук са предложени само някои приложения към различни заболявания, които не изчерпват възможностите на маслото. Ако не откриете рецепта за вашият проблем, импровизирайте съобразно вашия организъм в рамките на минималната и максимална препоръчителна доза.

Начин на приложение при:

Астма, бронхити, кашлица
- 1) Сутрин, обед и вечер се пие по 1 с.л. масло с до 1/2 ч.ч, хладка/топла вода с разтворена лъжичка мед (може и с лимон), минимум 30 мин. преди хранене или без мед след храна.

- 2) Намазват се с малко количество ноздрите, вдишва се дълбоко няколко пъти. изплюва се секрета 1 супена лъжица от маслото се слага в 500мл. вряла вода с лайка и се правят инхалации 2 пъти дневно ( Препоръчва се и масаж на гърдите и гърба със зехтин или друго масажно масло, смесено с масло от нигела + капки евкалипт/лавандула в съотношение 5:1 (зехтин : нигела).

Синузит
- Прием на 1 с.л. масло за хронични случаи, а при остри случаи до 3 с.л дневно + вариант 1) правят се с инхалации с вряла отвара от лайка + 1 с.л. масло 2 пъти дневно.

- Вариант 2: купува се качествена кубинска или др. пура, надробява се малко количество от тютюна (до 1 гр./1 щипка) в чиста вода, колкото да го покрие и малко отгоре, и се оставя за 1 час да кисне на слънце. С прецедената водичка после се правят промивки на синусите от всяка ноздра ежедневно (до отшумяване или около седмица). Нова настойка се прави всеки ден.

Псориазис
- Дозировка - За възрастни средно по 20мл/ден, при по-упорити случаи до 40мл/ден За деца от 3-5 г. - 1ч.л./ден (5мл); 6-1 1Омл. 2 ч.л./ден; 10-16г - Зч.л./ден. Започва се 10 дена 2 пъти дневно по 1 ч.л.(5мл) - сутрин и вечер на гладно 30-40 мин. преди храна, после количеството постепенно се увеличава на 2-3 пъти дневно по 1 с.л.(Юмл) за още 20 дена. 

- Втора рецепта: След това може да се смеси с ленено масло в съотношение от 1:1 до 1:4 (нигела:ленено) и се запазва същия прием Ефектът започва да се проявява след около 1 месец редовен прием, като се забелязва отлющване на дебелия слой кожа и разкриване на нови розови области кожа (която още няма меланин). Целият курс отнема около 6 месеца, може по-рано или по-късно, в зависимост от индивида.

- Профилактика: При постигане на добри резултати профилактично се пие по 1 ч.л. масло дневно, с кратки почивки от няколко седмици. За по-добър вкус при приемане, маслото може да се смесва със сокове, кисело мляко, негорещ чай, със салати и др. (Препоръчително е да се комбинира с алкализираща диета с много пресни зеленчуци и плодове)

Акне
- По 1 лъжичка сутрин и вечер вътрешно, може смесено с ленено масло. Отделно, една лъжичка масло се слага във купа вряла вода (лайка), главата се покрива с кърпа и предварителното почистено лице се държи на парата. След това се подсушава и намазва с отвара/лосион от невен. Препоръчително е да се засили и приемът на цинк и витамин А.

Главоболие (световъртеж)
- 1 ч.л. от маслото се задържа под езика докато стане леко за преглъщане. 20 мин. преди всяко основно ядене (да не се взима с нищо сладко). Прави се масаж на челото слепоочията и към ушите. При световъртеж се прибавя и разтриване на бузите и задната страна на шията.

Температура
- 1 с.л. се смесва с прясно изстискан лимон и мед.
Болки в ушите - смесват се 1 ч.л. масло и 1 ч.л. зехтин. Сместа се загрява и се капят по няколко капки в ушите. След това се повиват с вълнен шал или шапка. Към сместа може да се прибави счукана скилидка чесън, която да престои в маслото.
Отпадналост - в продължение на 10 дни се пие по 1 с.л.масло с портокалов сок, сутрин.

Нервно напрежение, безсъние
- 1 ч.л. масло, заедно с чай (маточина, мащерка, дилянка, дяволска уста, листа глог) преди сън.

Високо кръвно налягане - сутрин и вечер по 1 лъжичка масло заедно със скилидка чесън преди храна. Пие се с топъл чай.

Ревматизъм, артрит, наранявания и болки в кръста/гърба
- Пие се по 3 ч.л. на ден. смесено с ленено масло. Загрява се малко зехтин, прибавя се от маслото в съотношение 1:5 (нигела:зехтин) и се разтрива болното място.

Лактация
- Маслото от Нигела не трябва да се употребява по време на бременност, но през периода на лактация е отлично средство за увеличаване на кърмата и за прибавяне на имуностимулиращи елементи у детето и майката.

Диария
- 1 с.л. масло с 1/2 чаша качествено кисело мляко 2 пъти дневно, пият се основно течности и се пази диета. После може да се яде сварен ориз с малко кисело мляко, варени картофи, сухари, солети.

Стомашни болки
- Негорещ ментов чай с 1 с.л. масло 3 пъти дневно или до получаване на облекчение. При бебешки колики, 1 с.л. от маслото се загрява в ръце и се обтрива коремчето по посока на часовниковата стрелка.

Глисти и др. паразити
- Взима се през първите 2 дни 1 ч.л. масло с 1/2 ч.л. горчив пелин (сушен или на прах), разтворен в малко вода, през следващите 2 дни дозите се удвояват, на 5, 6, 7 ден дозите се утрояват. След това се приема тройната доза веднъж седмично като профилактика продължително време. Освен това се препоръчват сурови тиквени семки по 100г дневно, червено цвекло, лук и чесън.

Язва
- Смесва се 1/2 чашка тахан с мед и 1 с.л. от маслото. Взима се по 1 лъжица сутрин на гладно и се пие с чаша мляко ежедневно в продължение на 2 месеца. Много добри резултати се получават ако се направи и гладуване само на плодове и вода за минимум 3 дни със съответнот

Ехинацея (Echinacea)

Нуждаете ли се от имуностимулиране?

Притеснява ли Ви възможността да хванете настинка или грип? Ще се отрази ли това на спортната Ви форма? Без съмнение не е нужно да отговаряте, понеже заключенията са логични.

Уви, до днес няма универсално средство за предпазване от настинки и грипни вируси. Добрата новина е, че вече има натурално средство, облекчаващо симптомите им и скъсяващо периода на преболедуване. Запознайте се с Ехинацея!

Какво е Ехинацея?

Ехинацея е многогодишно растение от семейство сложноцветни. В рода Ехинацея влизат девет вида растения, най-популярен от които е Echinacea Purpurea. Растението е родом от Северна Америка и е донесено в Европа след колонизацията.

В американските степи то е било едно от най-популярните лечебни растения в традиционната индианска медицина. Днес Ехинацея се радва на широка популярност както сред населението в САЩ, така и сред жителите на ЕС.

Какво трябва да знаем за активните съставки на Ехинацеята?

В състава на тъканите си растението съдържа някои интересни за науката, но все още слабо изучени вещества, присъщи само за род Ехинацея. Сред тях са: ехинацен, ехинолон, ехинакозид, ехинацин B, ехинацеин.
За какво се използва и какви здравословни ползи носи Ехинацеята?

Традиционният прием на отвари от екстракт на Ехинацея (видовете в рода), са свързани с превенция и облекчаване на инфекции и възпаления на горните дихателни пътища и по-специално билката се употребява при лечение на настинка и грип. Твърдението, че билката подобрява състоянието на имунната система, е интересно за спортуващите, тъй като именно грипът и настинките са най-честата причина за спад в спортната форма след периоди на диети и себеотдаване в спортния център.

Доказани ползи от приема на Ехинацея:

    * Имуностимулатор: Като цяло екстрактите от растенията в рода Ехинацея (това ще рече едни видове по-силно, а други по-слабо) имат активизиращ имунната система ефект. Те въздействат върху активността на продукцията на имунни Т-клетки, усилват склонността на лимфоцитите да фагоцитират ("изяждат") бактерии;

    * Противовирусен и антибиотичен ефект: Изследванията са много и конфликтни. Едни потвърждават ефекта, други го смятат за незначителен, а трети отричат такъв. Причината да поставя твърдението в доказани е, че има налични доказателства за ползите на растението. Смята се, че проблемът с повтаряне на ефекта идва от технологията на преработка на екстрактите, съдържанието им, както и това от кой вид Ехинацея са добити.

За пример: съдържанието на ехинацен във вида E. angustifolia е 10 пъти по-голямо от същото в E. pallida. Моят извод е: "Да, Ехинацея действа, но не знам коя от всичките." Вярва се, причина за антибиотичния ефект на растението е ехинакозидът, чиято сила сравняват с тази на пеницилина. Ехинацеинът от своя страна изглежда се противопоставя на действието на ензима хиалорунидаза, с чиято помощ бактериите проникват в тъканите.

Предположения и недоказани твърдения:

    * Антираков ефект: Необходими са допълнителни изследвания;

    * Дерматологично приложение: Традиционната медицина препоръчва билката за лечение на акне и обриви. Модерната наука все още не успява да потвърди това.

Има ли установени странични ефекти и противопоказания за прием на Ехинацея?

При орален прием Ехинацея се смята за генерално безопасна.  При клиничните проучвания най-честите нежелание реакции, които могат да се свържат с разтвора на екстракта, са от стомашно-чревен характер.

В комбинация с какво не бива да приемаме Ехинацея?

Няма данни за лекарствени взаимодействия.

Каква доза е нужна и как се взима?

За екстракт във вид на суха пудра със съдържание на ехинокозид 6,5:1 или 3,5% следва да се приема между 150 до 300 мг до три пъти дневно. Не се препоръчва прием от деца под 2 годишна възраст.

В кои спортни и здравословни добавки можем да я срещнем?

Можете да срещнете екстракт от Ехинацея на етикета на комплексни имуностимулатори, да го намерите под формата на чай и по-рядко в самостоятелен таблетен вид, както и екстракт в капсули.

Е-Магазин "Здравословно"

Източник: bb-team.org