Един оптимист я вижда като полупълна.
Един песимист я вижда като полупразна.
Един учен я вижда като съдържание.
Един бизнесмен я вижда като цена.
Един художник я гледа като красота.
Един търсещ я вижда като собственото търсене.
Нито една от тези точки не е правилна или неправилна. Важно е какво искаме да видим ние. Важно е дали се радваме на собствената гледна точка. Щом прозрем механизма на собственото си съзнание, започваме да разбираме, че всяка една гледна точка е само една гледна точка. Щом разбираме това, значи можем да насочим съзнанието в посоката, която желаем. Като потенциалност нашето съзнание може да действа във всяка една посока - тази, която избираме, или тази, в която сме длъжни да гледаме. Започваме да разбираме възможностите, които са заложени, и дарбите и най-висшата дарба - че ние съществуваме. Всяко едно учение учи как нашият живот да стане по-добър от това, което е.
Всяко едно действие или изживяване е точно за това - за качеството на собственото усъвършенстване. Колкото по-свободно и открито модем да действаме, толкова повече разбираме собственото си съдържание, което е в нас самите. Да откриваш, значи да откриеш самия себе си! Да наблюдаваш, значи да наблюдаваш самия себе си! Да изживяваш, значи да изживяваш себе си! Това е, което ние правим съзнателно или не. Уверено или неуверено! Съзнателно! Радвайки се или страдайки. Сега защо да не изберем това, което искаме?
Сега защо да не правим това, което искаме?

Свободата е вътре в нас, ние можем да я открием.