Хармония - каква дума само.

Красива, успокояваща, добра.

Самото и произнасяне действа разтоварващо и те кара да забавиш ритъма. Да се спреш и усмихнеш, така, без нищо, по скоро леко, лекичко, и да се настроиш на тази вълна. Направете опит сега, кажета си я. Може и тихо , да си я прошепнете. Действа вълшебно. Това е нещото, което ние трябва да постигнем съзнателно. Това е основата на нашия живот, ако искаме той да е щастлив и успешен. Това е втъкано в положителното мислене, хармонията със себе си и света. Да улучиш своята си честота и тя да бъде в резонанс с природата и света около нас. Не е лесно, но става, ако съзнателно действаме в тази посока. Когато я постигнеш обаче, чувството е без аналог. Разпознаването - лесно. Ти си едно със всички и всичко. Понасяш се в един прекрасен поток от енергия и всичко ти помага. Изведнъж виждаш неща, които не си забелязвал дотогава. Появяват се хора, които искат да ти съдействат. Почти започваш сам да случваш събитията. Интуицията е първата, която ти се разкрива в целия си блясък. И започва да помага с пълна сила.Ти ставаш силен, най - после си себе си, а не някой друг, натрапен ти от изискванията на околните. Не могат да те поклатят хора, събития, факти. Ето затова трябва да се стремим към нея, след като я постигнем, успехите идват сами.

В безкрайността на живота, която ме обгръща,

всичко е съвършено, цялостно и завършено.

И все пак животът непрекъснато се променя.

Няма начало, няма край,

само една непрестанна

метаморфоза на материя и преживявания.

Животът никога не е статичен,

застинал и безинтересен, защото всеки момент е винаги нов и свеж.

Аз съм неделима част от Силата, която ме е сътворила,

и тази Сила ме е дарила със способността

да създавам обстоятелствата в своя живот.

Наслаждавам се на знанието,

че притежавам силата на ума си

и мога да го използвам както пожелая.

Всеки момент от живота е ново начало,

което ни отдалечава от миналото.

този момент е отправната точка,

от която започвам отново, тук и сега.

Всичко в моя свят е наред.

Луиз Хей

Какво ти трябва, за да вървиш по Пътя? Нищо не ти трябва. Ти нямаш нужда от нищо. Докато търсиш, ти се нуждаеш. Докато се нуждаеш, ти следваш задоволяването на нуждите си, а не Пътя.

Пътят не е нужда, не е необходимост, не е призвание, не е задължение, не е план...

Ако имаш цел, ти очакваш да я постигнеш, а очакването те отклонява от пътя. Но смисълът не е в крайната цел, защото Истината няма цел и край. Смисълът е в стъпките, които изминаваш към “целта”, която никога няма да постигнеш “докрай”.

Ако имаш нужда да вървиш по Пътя, ти носиш нерешени въпроси със себе си. Ти бягаш по някакъв път, в обратната посока, в която мислиш, че вървиш. И мъкнеш нуждите на гърба си, надявайки се да се освободиш от тях някъде по пътя. Да, но Пътят няма нужда нито от теб, нито от нуждите ти.

Ти не можеш да планираш Пътя или стъпките по него – кога ще тръгнеш и кога ще пристигнеш. Той, Пътят, обича да си прави майтапи точно с такива екземпляри. Планираш ли нещата – стъпки, скорост, почивки, успехи и постижения (о, Боже!), ти вече не вървиш по Пътя, а по плана. И къде ще стигнеш така? Ако си упорит, ще стигнеш там, където си планирал да е краят на твоя път. Само че, Пътят няма край и тогава ти ще го разбереш... Май е по-добре да не го разбираш!?

Не е необходимо да следваш Пътя. Никой няма да ти държи сметка за това какво правиш. Ако си мислиш, че си длъжен да следваш Пътя, ти си на грешен път. Пътят носи свобода и лекота, а не обременява със задължения. Пътят не те задължава с нищо, защото Той не води до никъде другаде, освен до теб самия.

Пътят не е избор на призваните да го следват, защото Той не гледа статус и ранг. Ти не можеш да избереш Пътя, защото това, което избираш не е истинско, а само твое лично желание. А Пътя не е обект на желания. Ако ти си избран, пътят сам ще те намери.

Какво ти трябва, за да вървиш по Пътя? Нищо. Просто върви. А ти вървиш, когато се изправиш след падането; когато захвърлиш поражението в кошчето, където вече лежи победата ти; когато усещаш, че дишаш; когато не очакваш нищо, а приемаш всичко; когато болката, глада и умората обикалят около теб като мършави псета, без да могат да ти сторят нищо; когато правиш поредната, а не първата или последната крачка...

Когато след всичко това, след цял един живот, станеш в една обикновена сутрин и си направиш чаша кафе, за да пиеш, докато четеш един най-обикновен вестник. Пък кой знае? Може би ти ще намериш Пътя Си в утайката на изпитото кафе или някъде между думите на изтъркания виц, който е на последната страница на вестника. Кой знае?

Просто бъди обикновен и живей в смирение, каквото и да ти се случва, и Пътят ще бяга под краката ти.

 Васил Йорданов

Нуждае се светът от смелост,

от дръзки думи и дела,

от ясни погледи, които

пред никого не падат ничком,

от жестове, така широки -

да прекрояват хоризонта,

и от една усмивка женска

за да събужда мъжество.

Блага Димитрова 

Можем ли да се подготвим за неизвестното?

На Земята е имало много цивилизации, които в далечното минало са били в разцвет, но после е започнал упадък и са изчезнали. Тяхната история предизвиква голям интерес сред историците и археолозите, но най-загадъчната от всички, е цивилизацията на маите. Ако другите отишли си цивилизации са оставили след себе си напълно разбираеми следи за своето начало, разцвет и изчезване, то народът на маите в изчезнал внезапно, буквално за един час, не оставяйки никакви следи от войни, епидемии или други разбираеми причини. Те са живели, развивали, търгували и изведнъж вече ги няма. Няма цял народ. Градовете са останали, зданията не са разрушени, а хората са изчезнали. Как е станало това, никой не знае и до ден днешен.

Хосе Аргуелес, един от най-големите изследователи на наследството на маите, пише:

„Впрочем, по драматично от толкова късния разцвет на маите, е тяхното внезапно изчезване. Към 830 год. пр. н. ера, след 500-600 години неуморна дейност, всички основни центрове на тази цивилизация били изоставени на произвола на времето и джунглата. От всичките загадки на маите, тази е най-голямата.

Като хипотетични причини за това, че прекрасните градове на маите били неочаквано изоставени, се изтъкват гражданска революция, суша и епидемия, но не са били намерени никакви доказателства, потвърждаващи която и да е от тези хипотези. Остава вероятността, колкото и да е странно за нашия начин на мислене, маите съвсем съзнателно да са напуснали своите градове, достигнали най-високия връх в развитието на своята цивилизация. Но все пак, защо?”

По останалите материални следи може да се разбере, че народът на маите е бил много образован, имал е задълбочени знания в областта на астрономията и времето. Календарът на маите поразява със своята подробност и точност. Астрономическата продължителност на годината била според тях 365.2420 дни, а по съвременните изчисления слънчевата година е от 365.2422 дни. Разликата е само 2 десетохилядни!

Как са могли маите да извършат такива точни изчисления? Като цифри те използвали само два знака: точка и чертичка. Точката обозначавала 1, а чертичката – 5. Имало още един символ, който играел ролята на нула. И това е всичко! Никаква алгебра, тригонометрия и диференциални изчисления. В своята дейност те не са използвали дори колелото. И въпреки това са имали много точен календар, в който отбелязвали всички астрономически явления.

Но това не е всичко! Те се ползвали не от един календар, а няколко. По единия са вършели селскостопанските дейности и той се състоял от 18 месеца по 20 дни. Получават се всичко 360 дни. Последните 5 дни не влизали в нито един месец и се смятали за нещастна придатка. По друг календар, който бил от 13 месеца по 20 дни (календар цолкин) те провеждали обредите си. Точното предназначение на този календар и обредите, не е известно и до сега. Имало и специален астрономически календар. А учените от нашата цивилизация едва от скоро се научиха да съставят такива точни календари.

И една от най-големите загадки е тази, че календарът на маите завършва на една конкретна дата: 23 декември 2012 година. Какво ще се случи тогава?

Тази загадка вълнува мнозина. В езотерическата литература се приема като време на възнесение – масов преход на човечеството на друго ниво на съзнание, своего рода – край на света. Това се обяснява с факта, че по това време завършват три космически цикъла: завъртането на слънчевата система около Плеядите (26000 годишен цикъл), движението на Плеядите около центъра на Галактиката (230 милиона години) и движението на Галактиката около Великото Централно Слънце.

Започва новият цикъл на космическо движение на планетите и явно трябва да има съответно друго ниво на съзнание на обитателите на тези космически тела, в това число и на обитателите на Земята. Самите маи са казвали, че тази дата означава Край на Епохата. Ще завърши епохата, която е започнала на 12 август 3114 година (до н.ера) и която маите са наричали Петото Слънце.

Знаели са за съществуването на предишните 4 епохи и тяхната продължителност. Първото Слънце е продължило 4008 години и било разрушено от земетресение и изядено от ягуари. Второто Слънце продължило 4010 години и било унищожено от ветрове и яростни циклони. Третото Слънце продължило 4081 години и било унищожено от огнен дъжд, пролял се от кратерите на вулканите. Четвъртото Слънце продължило 5026 години и било погълнато от вода, заляла всичко наоколо в гигантско наводнение. След това се родило Петото Слънце, което ни свети сега. То е известно като „Слънце на Движението”, защото според представите на индианците, в тази епоха ще има движение на Земята, от което всички ще загинат. Всяка епоха имала своя бог.

В 2012 година, по време на декемврийското слънцестоене, Слънцето ще се окаже в зоната на Млечния път. Това изчисление може да направи всеки астроном. А нашата Земя и Слънцето ще бъдат на една линия с центъра на нашата Галактика.

Ще има ли край на света или край на епохата и обновление на света – никой точно не знае, но пророчеството на маите касае събития, които ние не можем просто да игнорираме – те ще изменят хода на историята.

www.spiralata.net

Цялата видима и невидима Вселена съществува и се развива в ума на Бога. Тя е Негова проявена мисъл. Чрез нас (Творението) Той познава Себе си, а ние познаваме Него. В този процес преминаваме през различни стадии. Бидейки първоначално частица от Божествения Дух, ние се отделяме от Първоизточника и започваме да потъваме във все по-плътни слоеве на материята, като досега сме потънали три нива надолу и в момента се намираме на четвъртото, което отговаря на така добре познатата ни физическа реалност. В средата на четвъртия период се случва едно събитие от колосален космически характер, което променя хода на човешкото развитие от инволюция - слизане на Духа в материята, в еволюция - изкачване от материята към Духа. Това събитие ни е известно като слизането на Христос (Божият Син) на Земята. И докато сегашните учени все още спорят дали това е реален исторически факт или не, то и след милиарди години представителите на идните културни епохи ще изучават мистерията разиграла се на Голгота!

Стремежът към познаването на Бога, този извечен копнеж на човешката душа, преминава през познанието на Христос. Ето защо Той казва: "Аз съм Пътят, и Истината, и Животът". Всеки човек, рано или късно трябва да тръгне по този Път. Той не трябва да се отъждествява с догмите на християнските църкви. Познаването на Христос е процес, в който ние разкриваме потенциала, който Бог е вложил в нас и го разгръщаме във взаимоотношенията си с хората и Вселената. Когато се устремим към духовно просветление, преди всичко е необходимо да изградим в себе си букет от добродетели, чрез които да сътворим неръкотворен храм на Бога. Много хора, които декларират, че не вярват в Бога, притежават много качества и достойнства и живеят според космичните закони, докато други, парадиращи с вярата и с духовността си люде, не могат да се похвалят с добродетелен живот. Първите са по-близо до Бога ...

Човекът е създаден по образ и подобие на Бога. (Битие 1:26). Трудно се разбира значението на този факт. По какво сме подобни на Бога? По възможността да творим светове с мисълта си. Но как? Какъв е механизмът?

Всичко, което човешките ръце са създали е било проектирано най-напред в нечий човешки ум, след това първоначалната идея е била наситена със силно желание да се реализира, и чак тогава нечии ръце са изпълнили проекта. Мислите определят желанията, а те от своя страна действията. Следователно действителността, в която сме потопени, е резултат от нашите минали мисли и желания. И ако искаме да я променим трябва просто да променим мислите си, и като следствие - света около нас ще започне да се променя. Това е тайната на тайните, с която Посветените от всички времена са трансформирали външната среда - силата на творческата мисъл, която Бог е вложил в нас. Те са знаели да мислят!

А ние не знаем ли? Не, не знаем! Ние разсъждаваме, анализираме, пресмятаме, помним, но не мислим!

Тази способност закърнява в нас още в детската ни възраст, когато родителите ни изваждат от естествената природна среда и ни заобграждат с мъртви вещи; когато пресичат всяка наша инициатива и налагат "правилния" според тях начин на поведение; когато ни втълпяват, че нищо не знаем и трябва да пораснем, за да разберем някои неща, когато ни отговарят глупаво и авторитетно на въпросите, които задаваме като деца. След това учителите и обществото продължават да манипулират отделният индивид, като му внушават, че от него нищо не зависи, сам не може нищо да направи, трябва първо да се изучи, да попита тук или там, да види как другите постъпват и той да следва техния пример. Така се научаваме да очакваме готови отговори, ставаме плахи, нерешителни, готови сме на всичко, само и само да се избавим от бремето на мисленето.

Само единици успяват да се отскубнат от този капан и тях ги наричаме нестандартни, изобретатели, гении, защото те не следват общоприетите мисловни модели и успяват да проявят силата на творческата мисъл. А колко е лесно да се пробуди творческата искра във всяко дете. Просто трябва да му се зададе въпрос. Да му се постави задача. И детето ще започне да мисли... Ще започне да твори нови, красиви светове с мисълта си, които ще заменят сивата ни реалност. Ще стане достоен син Божи.

Също така трябва да се възстанови връзката на детето с Природата. Всяко смислено човешко творение имитира в една или друга степен Природата. Всеки изобретател е почерпил вдъхновение от нея. Всяко растение, всяка жива твар е една проявена мисъл на Бога. Ако искаме да общуваме с Него, трябва да се научим да общуваме с Природата. За да се научим да мислим, трябва да видим проявените мисли на Бога сред нас и да почерпим вдъхновение и мъдрост от тях, от майката - Природа. И няма по-добър учител за детето от нея. Затова нека по-често го поверяваме в любящите й ръце.

А можем ли ние, “порасналите”, също да възстановим способността си да мислим? Да, можем, стига да се научим да задаваме въпроси на самите себе си. И да потърсим вътре в нас техните отговори. Но на първо място трябва да повярваме, че можем да открием, да сътворим отговора на всеки въпрос. Как?

 Опитайте се да намерите в себе си отговора на следните няколко въпроса:

Защо Слънцето свети?

Защо хората се раждат?

Защо има войни?

Кой човек е добър?

Каква е моята мисия?

Мислете върху всеки въпрос поне 10 минути. Не се опитвайте да си спомните какво сте чели или са ви казали по тези въпроси. Сътворете мислите. Дайте простор на мисълта си, нека се рее свободно и я следвайте, където и да ви води. Може да запишете мислите си - така те лесно ще се подредят. Четейки написаното ще се изненадате, че информацията, която е излязла изпод перото ви е била във вашата глава. Тя всъщност не е била там, а вие сте я преоткрили, извличайки я (привличайки я) от Всемира. И тази нова за вас информация ще бъде толкова по-точна и всеобхватна, колкото е по-силна способността ви да се концентрирате върху зададения въпрос. Ако всеки ден си задавате по един сериозен въпрос и с концентрация търсите отговора му, то след една година ще сте извлекли информация, която по качество може да надминава знанията от 365 книги, писани от мъдреци. Не случайно древната мъдрост гласи, че добре зададеният въпрос съдържа в себе си половината отговор.

Един въпрос на ден и един отговор - какво незначително усилие е необходимо, за да добие човек цялата мъдрост на Вселената. Дали ще го направите зависи изцяло от вас.

Вселената е проявена мисъл на Бога. Мисълта е Бог в проявление. Мисли.

  Кирил Стойчев

Отговорите на всички въпроси са навсякъде!

Разбери сложното, за да проумееш простото!

Истината е проста, достигането до нея - не!

Да подредиш значи да разместиш!

                                                                                                             Питър Хил