Sibir
Блогът на Angel-Имай малко приятели ,но честни добри и стойностни хора!!!
Angel
Angel, 40
« sibir.bg
Великден е Написана на : 2017-04-16 08:43:07

Великден е!

Великден е! Камбаните звънят!
Един е синът Божий! Моисеев!
Сърцата в благовение трептят....
Христос Воскресе! Здраве и Спасение!
Смирил ли си душата си в света,
тегобите към теб не ще пролазят.
Посял ли си във обич – Светлина,
теб няма да те изкуши тъма, съблазън.
Прощаваш ли по Божия завет,
в законите Вселенски щом лелееш,
закърмен във добро ли си човек,
не могат да те спънат! Ти Живееш!
Възлюбиш ли до всичко своя враг,
плоди се и множи, владей Земята!
Зачевай Любовта във този свят,
и Бог ще умножи на длъж делата ти!
Чрез Словото, с молитва и копнеж,
в общение с Христовото разпятие,
бъди цвета на Божия венец,
мъдрувай в благодат и покаяние.
Зови Отца си с цялата душа!
Когато му се молиш, не плътта ти,
духът ти да му бъде Светлина.
То равно е на туй, че си в Христа си!
Христос Воскресе, Братя и Сестри!
На чиста нога всеки да добрува!
Сравнявайте се с малките души,
и в дясно на Отца си ще царувате!

https://www.facebook.com/ImamEdnoSarce/

Прости ни Боже Написана на : 2017-04-14 08:37:55

Прости ни,Боже

Когато тръгна към Голгота
не кръстът, знам ти дотежа.
С очи отправени нагоре ...
болеше те от хорската лъжа.

Пироните забити във ръцете
прорязваха снагата ти без жал
и от оцета устните ти твърди
потръпваха от болка пак.

И днес, когато се изправям
в предсмъртния ти час пред теб image
аз моля те, прости ни Боже
за всички наши грехове!

автор/ Дора Ефтимова /

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Пътувах към себе си дълго Написана на : 2016-07-30 07:09:35

Пътувах към себе си дълго
и все не достигах до края...
Понякога спусках се бързо,
губех се, без да призная.

 

...

Пътувах и търсех пътеки,
събирах по малко от всичко...
Вървях и приемах от всеки
по нещо безценно и лично .

Назад не отстъпвах, но имах
дни на застой и умора...
Търсех се, а не се намирах,
не срещах и точните хора .

Пътувам към себе си още ,
достигам дълбоко и близо...
И през безсънните нощи
от лабиринта излизам

Блага Димитрова

https://www.facebook.com/Temple-of-Love-471683352856086/?fref=nf

Признание Написана на : 2016-07-21 19:48:05


ПРИЗНАНИЕ

Хайде, човече! Защо ли мълчиш?
Без нея не можеш, признай си!
Щом те погледнат тези чудни очи...
без дъх как отдавна оставаш.
Хайде, човече! Не бягай, поспри!
Тя тук е, прозорецът свети,
по стълбите тичай, почукай,звънни
и възпей я с любовни куплети!
Обгърни я със нежност и мил прошепни
как безсилен си, как я обичаш,
как за нея би свалял звездите дори
и как я бълнуваш и сричаш!
А после? Със трепет, бездумен, изпий
в тези устни - вълни сладострастие
и в миг ще усетиш - в нея огън гори
и по тебе как ражда се щастие!

Красимир Трифонов /sinoptic /
снимка-интернет

https://www.facebook.com/groups/137742599691262/

Музиката е Богиня висша Написана на : 2016-07-21 19:48:04


Verginia Dimitrova

МУЗИКАТА е Богиня Висша!
Музика! Космическа идилия!
Чрез нея, сетивата дишат.
В сърцето носим я. Светиня!

...

Очи затваряме и ни понася,
в друг свят! Други хоризонти!
Съдба във нея е изпята!
Стаените сълзи отронва.

Музика! Голямата емоция!
Тече по вени! Кожата настръхва...
Като деца – щастливи, босоноги,
към Извора, безгрижни, ни завръща.

В лудешки танци ни подгонва!
Люлеем се като тръстики...
Добро и чувственост разголва.
До болка ставаме открити!

Любими слушат я в омая...
А любовта във тях узрява.
И отеснява всяка стая...
Любовта на Нея се отдава!

Вержи

https://www.facebook.com/groups/137742599691262/

По стълбата Написана на : 2016-07-14 07:21:20

ПО СТЪЛБАТА

Изкачвам се по стълбата ритмично, забавено.
Износват се с времето дори и силни криле.
Връщането назад е с природен закон забранено....
Неравномерно пулсира кръвта в уморено сърце.

А беше време, когато ме гонеше буен вятър,
огнени страсти, несбъднати, но желани мечти,
с ухаещи цветя обсипан житейския театър,
до колене – буйните любовно зовещи реки.

Не ми позволи животът жигосан почивка.
Дори, когато падах ме хвърляше в двоен скок.
Загуби тежки и жадувани тайно придобивки,
чертаеха пътя, определяха необичайния срок.

Нямах време да поглеждам обратно, надолу.
Добре е, защото от бездната щях да се стресна.
Всяко стъпало, потъваше като изтъркано слово,
недоизказано, недомечтано във века на прогреса.

Сега лижа раните, все по-трудно зарастващи,
сякаш подпалени от беловласа гнойна гангрена.
Но последните стъпала за мен не са плашещи.
Зная – по петите ми вървят три нови смени...

12 07 2016
Надежда Борисова Аврамова - поезия

https://www.facebook.com/groups/137742599691262/

Отиват си децата на България Написана на : 2016-06-03 08:32:10

"Отиват си децата на България"

Отиват си децата на България.
Не се опитва никой да ги спре.
Но никога не заздравяват раните...
и все по-черно става Черното море...

И все по-тъжно пеят,...плачат птиците
във пустите и обеднелите села,
а на дедите ни в свещения език
нахално влизат чужди имена...

Плачат Балкана, Рила и Пирина
за стъпките на нашите деца,
забравили за своята Родина
и влюбени във чуждата страна...

Отиват си децата на България....

Вдъхновено от стиха на моята приятелка Пинче:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/kato-smyrt

https://www.facebook.com/%D0%98%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-1418806191719293/
На Бог се моля Написана на : 2016-04-20 08:53:22
На Бог се моля

НА БОГ ДНЕС СЕ МОЛЯ
Евгени Генчев
Малко любов, дай ми малко любов,
да не събудиме гълъбите,да не
объркаме кукувице,да не обърнем...
нощта,дай ми любов,малко любов,

 

Навънка валят отново звездите, ако
искаш чисто лице,чисти ръце,чисти
очи да те прежадуват,дай ми любов,
малко любов да родиш утрото в тебе,

Чиста нега,тъжна шега,дай ми любов,
вече денят се пробужда,дай ми любов,
и аз ще ти дам, всичко, и топлият дъх,
и първият лъч от изгрев блажен,

Дай ми ръка, дай ми малко от твойто
пространство,дай ми любов,дай ми
любов,уморих се да чакам,погледи
ме в очи,събуди се и ти,аз съм заспал,

Как любовта си да дам, как любов
да получа, събуди ме със зов,дай,
дай ми малко любов,малко любов,
имам нужда пак Теб да обичам,

В нежният вид, в радост за миг,от
лъскава дреха,всъщност скиталец
съм не искам дреха, искам любов,
да,малко любов,дай,просветли ме

Сипе навънка дъжът,и вятъра вее
унесен,и в денят на Твоята Песен,
пак ще го има светът,чрез Теб,
Господи,моля те, дай ми любов!

 

https://www.facebook.com/groups/303108149714327/?fref=nf

Прости ми Господи Написана на : 2016-03-13 09:00:38
Прости ми Господи


 

ПРОСТИ МИ, ГОСПОДИ!
Автор: Мадлен Алгафари

Прости ми, Господи, че те упреквах
в безмилостност, в несъществуване!...

Прости ми, Господи, че не очаквах
от тебе вече дни сънувани!
Прости ми, Господи, че те наричах
безсмислена химера!
Прости ми, Господи, че те обичах,
преди да те намеря!
Прости ми, Господи, че те проклинах,
че мислех, че си ме забравил!
Прости ми, Господи, че те намразих
и мислех се за изоставена!
Прости ми, Господи, че толкоз пъти
във теб се припознавах!
Прости ми, Господи, че се заклевах
неверница да стана!
Прости ми, Господи!Не знаех,
че ме очаква благослов!
Прости ми, Господи, че те отричах!
Прости ми, Господи – Любов!

 

https://www.facebook.com/%D0%9C%D0%9E%D0%95%D0%A2%D0%9E-%D0%98%D0%9C%D0%95-%D0%95-%D0%96%D0%95%D0%9D%D0%90-357256001052403/?fref=photo

Молитва Написана на : 2016-03-04 09:01:58
Молитва

МОЛИТВА
Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда....
Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.
Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.
Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.
Хляб наш насущний дай си го сам.
1967
Радой Ралин

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/photos/pb.432821580113178.-2207520000.1457074974./1053860794675917/?type=3&theater

Защо Господи? Написана на : 2016-02-02 19:00:50
Защо Господи?

Господи, защо в днешно време
всичко се движи в две пътни ленти.
В едната, мъка, болка проблеми
в другата,любов,смях,комплименти.

 

...

И се зареждат проблем след проблем
да изпреварваш, няма смисъл.
Как не срещнах нежност в този ден
в другото платно е, май ми писна.

А, ето там, май кръгово наближава
виждам, че все още имам шанс.
В другата лента ще продължавам
усещам аромата на нежен нюанс.

Явор Перфанов
02.02.2016
Г.Оряховица

https://www.facebook.com/groups/303108149714327/?fref=nf

Не ми изпращай Боже ... Написана на : 2016-01-28 20:44:05

Не ми изпращай, Боже, изпитания!

Не ми изпращай, Боже, изпитания!
Не страдах ли достатъчно, кажи?
С нож много хора често ме раняваха,...
забиваха в сърцето ми игли.

Закриляй ме от зло и мъка, Боже!
Сълзите ми изтрий с добра ръка!
Мечтите ми, изгаряни във огън,
благослови, да се родят в звезда!

Не ми изпращай повече страдания!
Не ще останат сили, да живея вече!
О, Боже, чуй! Не искам изпитания!
Не чуваш ли как моля тихо вечер?

Не виждаш ли, душата ми се гърчи?
Дали съм сляпа? Слънцето ли гасне?
Мълчиш отново, а светът е вълчи..
Не ми изпращай изпитания ужасни!

Ивелина Никова
„ Копнеж по слънце”

https://www.facebook.com/%D0%98%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5-1420110628263716/?fref=ts

Страница 1 от 1
 1-12 от 12  |   1