Sibir
Блогът на Angel-Имай малко приятели ,но честни добри и стойностни хора!!!
blogs left blogs right
Angel
Angel, 40
« sibir.bg
Желание Написана на : 2017-06-22 19:32:23

image

ЖЕЛАНИЕ

Как искам да се метнем на конете
и в следващия миг да полетим
на юг, до границата, до морето,...
до пясъчния див килим.

И там, под сянка на липата
под махащите шарени листа,
да се запознаем с голотата
на изпотените тела.

И незабавно да ги гмурнем,
в гостоприемната вода –
тя, с топлината, да разказва
далечната поява на света.

И две вълни да ни прегърнат,
от допира да се вселим
във древно минало, когато сбъднат
е бил копнежът ни един за друг.

И само с погледи в очите,
да си припомним онзи миг,
как слели сме душите –
една любов с безмерен лик.
Как искам да се метнем на конете!

/ РУГЕН /

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Рецепта за щастие Написана на : 2017-06-21 07:59:03

Рецепта за щастие...
На щастието тайната каква е?
Тоз отговор желае всеки да научи!
Едва ли някой точната рецепта знае,
но щастие би искал всеки да получи......
А то е толкоз относително и тъй различно,
тъй както са различни всички хора,
и, ако не прозвучи съвсем трагично:
май повечето се отказват да го търсят от умора.
За някои - то значи състояние,
имущество, пари, богатство, власт...
За други пък е удоволствие без разкаяние,
и те възползват се от него, без да губят нито час.
Замислихте ли се какво е щастие сега? -
За птиците - е полетът в небето...
В пустинята - това е капчица вода...
За майката - това и е детето...
За слабият - подадена ръка...
За влюбените - е любов в сърцето...
За болният човек - това е здраве...
Самотният пък търси си приятел...
А някои щастливи са, ако сънят им стане и наяве...
За други щастието е да си мечтател...
На щастието пълната рецепта аз не зная,
но според мене отговорът е готов:
На всички от сърце ви го желая!
Забъркайте сами рецептата за щастие с любов!
автор /Елена Найденова/

 

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?fref=ts

Два лебеда Написана на : 2017-06-20 18:44:00

image

Два лебеда ми пазят сянка-
единият бял...
изпълнен със любов,
закрилящ ме...отдаващ се-
без корист!-...
завит със пух във своя ореол...
А другият -катранен като дявол!
с изгарящи във плам очи...
беснеещ!...
в танци и забрави-
все теглещ ме в греха и във лъжи...
Два лебеда кръжат край мене
и водят своята война...
Аз кой да избера накрая?-
и двата слабост са в ума...
Единият бял!-
а другият е черен!
Добро и Зло...
в деня и във нощта...
Луна и Слънце-
в правда и в лъжата...
Дъга във Сиво,
два са ми в ума...
Два лебеда се раждат с нас -
....в душите...
Красиви ,горди... все край нас кръжат,
на всеки дават свойте сенки-
във Рай и Ад ще ни делят...
Mimoza-Мариета Валериева

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Мъжко стихотворение Написана на : 2017-06-18 20:31:19

imageМЪЖКО СТИХОТВОРЕНИЕ

 

Присъда ли е, дявол да го вземе,
съдба ли е животът с две жени.
Едната бавно твоя свят превзема....
А другата е с теб от младини.

Едната в теб жребеца си открива.
За другата си старото седло.
Едната търси в тебе перспектива.
А другата е с теб в добро и зло.

В едната се откриваш луд и страстен.
Пред другата си грешен и смирен.
С едната си на норми неподвластен.
Със другата светът е подреден.

С едната сядаш в тиха пицария.
А другата ти пържи ребърца.
С едната си принуден да се криеш.
От другата са твоите деца.

Едната има снимка с теб. За спомен.
А другата със спомените спи.
Едната те желае незадомен.
А другата семейството крепи.

След срещата едната си отива.
А другата те чака у дома.
И може би едната е щастлива,
а другата нещастна и сама.

И всеки път, когато си отива,
за теб едната все ще е “Една”.
А другата? Красива, некрасива,
пред Бог остава “Твоята жена”.

Присъда ли е, дявол да го вземе
или е просто мъжка суета?
И има ли любов във днешно време
или е светла притча любовта?
Николай Дялков /bohem/

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Тя идва Написана на : 2017-06-17 14:29:40

Тя идва като слънчеви лъчи,
обсебва те и трепети събужда.
Пази я като своите очи
и в клетка никога не я заключвай.

...

Подхранвай я със поглед и със жест,
с красиви думи и с ръце горещи.
Наздравица вдигни във нейна чест –
във празничните вечери, на свещи.

И тя ще се разтвори като цвете -
със блясъка на капчици роса.
А сила ще й дават Боговете,
за да дарява малки чудеса...

/Сашо Маринов/

image

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Живот Написана на : 2017-06-16 18:56:30

-Това, което цял живот градих,
до камък го окрадоха, човече!
Дърветата, които посадих,
до корен някой снощи ги осече.

 

...

Остана ми един разгърден двор,
навръх живота някъде набучен,
и вие иззад чуждия стобор
от мъка престарялото ми куче.

И гледам ви със тия две очи,
отдавна преживели всяка клада,
душата ми, родена да горчи -
вземете ми и тях! Да ви присядат!

Халал да ви е празният ми джоб
и дворът ми, забравил що е семе!
Мен трап ми стига. Колкото за гроб!
А Господ Бог и гол ще ме приеме…

Автор: Ники Комедвенска

 

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?fref=ts

Светът ме има Написана на : 2017-06-15 19:59:48

Светът ме има. Сякаш съм съвкупност
от птици, от светулки и мечти.
От лоша дума – просто ще се счупя.
Добрата дума – ще ме съживи...
Ще чакам на ръба на тишината,...
в ръка – с фенер, в душата – със надежда,
че този свят ще бъде мой приятел,
приел с охота крехката ми нежност,
че не е враг, и нито е предател,
и вярва в мен, тъй както му повярвах,
че с обич ще запази всичко свято,
което от сърцето си раздадох...
Мечтата ми докрай ще съхрани:
Любов за всички. Никога – омраза.
Такава съм. Рисунки и мечти.
Светът ме има. Нека да ме пази.

автор Мира Дойчинова - irini

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Да съм слънчево момиче Написана на : 2017-06-14 14:18:03

ДА СЪМ СЛЪНЧЕВО МОМИЧЕ
Автор:Петя Дубарова

В дланите ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,...
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.

 

https://www.facebook.com/NameWoman/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Ти помниш ли? Написана на : 2017-06-13 13:11:52

image

Ти помниш ли, предложи ми мечти.
Въздушни, но пък толкова красиви...
Какво, че мъничко си позволих
принцеса да съм в приказки лъжливи.

...

Ти помниш ли, предложи ми дворец,
а кулите му - знаех - са измамни,
танцувах под звездите само с теб,
но бях ти дама само до дванайсет.

Ти помниш ли, предложи ми любов.
Повярвах ти. И даже някак знаех,
че в целият ти приказен живот
единствена ще съм, и твоя тайна.

Фортуна

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?fref=ts

Разголваш ме с очи Написана на : 2017-06-12 17:19:07

Разголваш ме с очи от разстояние.
Под дрехите прогаряш и плътта.
Останалото, зная, е мълчание.
А, всъщност, ми се иска да крещя...

 

...

Желая те. На прага на морала.
И сигурно гранича с лудостта.
Със всяка клетка. С цялото си тяло.
Не утре. Не след време. А сега.

Събличай ме. Докосвай ме. Почувствай ме...
Със пръстите, със кожата, с очи...
По дланите, по миглите, по устните...
Не съществува нищо друго. Само ти.

Само ти. Без многократна повторяемост.
Докосване. Изпиване. Веднъж.
Ще бъда грешна, може би, но не разкаяна.
Попила в себе си усещане за мъж.
/Надежда Тодорова/

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?fref=ts

Пълзящите хора Написана на : 2017-06-10 18:58:50

Пълзящите хора ги има навред.
Те нямат проблеми, но имат късмет.
Пълзящите хора не се разпознават.
Те нито си взимат, нито си дават.
Пълзящите хора дори да грешат,...
поука не вземат, а твърдо мълчат.
Пълзящите хора от себе си бягат.
Те легнали ходят, а прави си лягат.
Пълзящите хора са пречка жестока.
Краят не спазва на началото срока.
Пълзящите хора добре се вкопават,
но готови подмоли не щат да признават.
Пълзящите хора са с остри уши,
не вярват във истини, вярват в лъжи.
Пълзящите хора са много на брой.
Изправен - предател, пълзящ си герой.
Пълзящите хора не виждат небе.
Земята е майка, пръста е сърце.
От пълзящите хора ти се пази.
Крещят мълчаливо, болят със очи.
/Валентин Йорданов/

 

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?fref=ts

На тръгване Написана на : 2017-06-09 19:21:25

image

На тръгване, щом Господ ме целуна,
изпрати ме при теб – да ме посрещнеш.
Да имам брат... е разговор без думи.
Подкрепа и разбиране. Надежда,
че няма как светът да бъде сложен,...
дори да се обърка до небето.
И просто няма нищо невъзможно,
щом бие в още някого сърцето ти...
Препъна ли се, ти ще ме повдигнеш,
и винаги за мен ще влезеш в битка ,
изгубя ли се – ти ще ме настигнеш,
и стиснала ръката ти – политам...
Дори и да избягахме от детството,
завинаги съм Твоята сестра.
Да имам брат е истинско вълшебство!
И няма да съм никога сама...
Една душа те следва неотлъчно
и никога не ще останеш сам.
С целувката си Господ ми заръча:
където и да си, да бъда там.
Мира Дойчинова

 

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=PAGES_TIMELINE&fref=nf

Не ми отива Написана на : 2017-06-08 08:10:32

НЕ МИ ОТИВА
Автор: Таня Батаклиева

Дошла съм да летя, а не да лазя,
да чувствам, че живея, да горя!...
Дошла съм да обичам - не да мразя,
да имам цел и смисъл, да вървя!
Във този свят на зъби и на нокти,
да оцеляваш вече е изкуство...
Владея го - изучих всички стъпки,
имунизирах се за всичко мръсно.
За гнусни мисли, грозни чувства,
за тези със проядени сърца...
Заключих се и спрях да пускам
почукат ли със каменни лица.
Не съм сама, до мен са всички чисти
доказани във времето приятели,
в добро и зло не ме напуснаха,
и ще го изкрещя - ОБИЧАМ ГИ!

https://www.facebook.com/NameWoman/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Стръкче обич Написана на : 2017-06-07 08:04:39

СТРЪКЧЕ ОБИЧ

Жадувам те!
Без теб съм като цвете пясъчно в пустиня,
за влажните ти устни закопняло....
Само глътка обич ми е нужна,
за да съм роза, магнетично разцъфтяла.
Мечтая те!image
Наяве и насън
съзнанието ми рисува твоя образ,
картини от един живот различен,
където двамата, без тайни, се обичаме.
Очаквам те!
Както напукана от сушата земя,
очаква облака дъждовен да я напои,
покълналото крехко стръкче обич
в любов да се превърне и да избуи.
/ Даяна Мария /

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Скоро Написана на : 2017-06-06 19:19:53

Скоро

Скоро ще литна със вятъра –
както самичка си знам.
Толкова скоро Земята...
ще ми е колкото длан.
Пак ще заспивам усмихната,
пак ще съм както преди.
Лятна и толкова истинска...
Скоро ще има щурци.
Нощите пак ще са топли,
пак ще сънувам във цвят.
Пак ще съм колкото толкова,
аз – срещу целия свят...
Скоро. Прегърнала вятъра,
ще си направя небе.
За мен е измислено лятото –
за да ми дава криле.

Мира Дойчинова - irini

Снимка на Ухание в Мрака.

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?fref=ts

Майчини тревоги Написана на : 2017-06-05 11:01:45

Майчини тревоги
Автор: Васка Мадарова

Как да те предпазя, малка моя?
Този свят е толкова жесток....
Хората не са отдавна хора,
нито любовта им е любов.
Ти растеш добра и доверчива,
аз от страх и мнителност не спя.
Как жадувам чашата горчива,
пълна със злини, да ти спестя.
Тръпне в мене майката-орлица,
плаче от безсилие и яд -
след като за пукната жълтица
даже брат продава своя брат,
кой ще те обича, малка моя,
кой ще има толкова кураж...
Щом пораснеш свършва мойта роля,
ролята на предан, верен страж.
Ти сама крилете ще разпериш,
своя кръст сама ще понесеш,
свои върхове ще изкатериш,
водена от жажда и копнеж.
Няма да съм вечно твоя сянка,
твой другар обаче - цял живот!

Знай, че в труден миг добрата майка
дава дом, прегръдка, кислород.

https://www.facebook.com/NameWoman/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Ранима Написана на : 2017-06-05 08:09:42

РАНИМА
автор- Анастасия Шахънова

Ти знаеш как да ме раниш
душата болна да разкъсаш ти....
От ясен ден, в нощ да ме превърнеш,
от бързащ ручей- в пресъхнала река.
image
Да, знаеш. Всичко знаеш ти-
със жар да заплениш, да покориш.
Да любиш, после да захвърлиш,
да тъпчеш, мачкаш и гориш.

Но и след тебе слънцето ще грее,
вятър златни листи ще пилее.
Не е изключено дори-
любов прекрасна пак да ме гори.

https://www.facebook.com/groups/137742599691262/

Юни Написана на : 2017-06-04 08:45:32

Юни

През Юни крия всички небеса
във пазвата на топлите си нощи.
Валя внезапно. Тичам през дъжда....
Не искам повече. И мога още.
Измислям най-вълшебните неща,
а истинските – мене ме сънуват.
Единствено през Юни е така –
прегръщам и безпаметно целувам…
Светът е обич. Как да ти го кажа?
Щом цялата в ръцете ти изчезвам…
Мигът е тук. И сам ще си покаже,
че времето дори ще спре от нежност,
че всички дъждове ще извалят,
а в локвите на тихите порои
оглежда се светът. Вълшебен свят!
Във който аз съм Юни. И съм твоя.

Мира Дойчинова - irini

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Черешова задушница Написана на : 2017-06-03 19:16:29

image

image

ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА

 

Набери ми череши. Не отлагай за после.
От върха ги бери. Да са леко горчиви.
Аз отдавна съм там, но съм скарана с Господ.
Затова си говоря понякога с живите.

Набери ми череши. Капки кръв, а е пролет.
Нямаш нужда от нищо, когато си мъртъв.
Само живите плачат. И плачат отколе.
Не върви да си жив, а да бъдеш и мъдър.

Набери ми череши. Помълчи си за мене.
Незапомнено вие като луда тъгата.
Оплаквачка е нощем. А гримирана денем
се преструва, че може да върви по водата.

Набери ми череши. И във вехтата кърпица,
дето скътана пазиш в чекмеджето отляво,
ги завий. С чиста кърпа се ходи при мъртвите.image
Помисли си за мене: Боже, слаб й бе дяволът.

Набери ми череши. Ей така се присетих.
От Марии, се знае, не стават послушници,
но обичат така, че и мъртви са светли.
Този ден е такъв. Черешова задушница.

 

Яна Кременска

http://liternet.bg/publish/iakremenska/chereshova.htm

Аз мечтая за макове Написана на : 2017-05-31 14:23:08

Аз мечтая за макове
в две любящи ръце
и за птичката пролет направила.
Без предпазни колани летя
и събирам в сърцето си...
тишината преляла в обятия.
Аз мечтая за дом
и го имам в очи,
дето тайни разказват с ръцете си.
Вече нищо не чакам,
просто дишам – завинаги
и рисувам звезди във небето си.
Пълнотата се случва
натежала от мен.
Няма утре, вина – монолози.
Аз мечтая за макове
в две любящи ръце
и се раждам ужасно възможна.
/Маргало /

 

 

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Щураво ми е Написана на : 2017-05-29 15:43:23

Щураво ми е. Крещя и пея.
Иска ми се всички да прегръщам.
Весело с небето да се слея.
Да не съм сега една и съща.

...

Щураво ми е. Танцувам лудо.
После като птиците политам.
Разцъфтявам като малко чудо.
Права ли съм, никого не питам.

Щураво ми е. Звъня, вилнея.
Вятъра се мъча да надтичам.
Без причина радостно се смея.
Викам: „Хора, чуйте ме! Обичам!”image

/ Нина Чилиянска /


https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Какво пропуснах от живота? Написана на : 2017-05-28 08:20:41

КАКВО ПРОПУСНАХ ОТ ЖИВОТА
автор- Анастасия Шахънова

Какво пропуснах от живота?
Бури в мене се спираха,...
вятър косите ми сплиташе,
пътища прашни преплиташе.

Птици далеко отлитаха,image
дъжд от очите извираше,
мечти в бурна надпревара
а ехото след тях отичаше.

Коя по примамлива, по далечна.
Някой достигнах, други останаха
във времето, сякаш забравени.
А то неуморно, неспирно лети.

Раздира простора, убива години,
радост и болка в едно ги завихря.
И аз се питам неpестанно -
Какво пропуснах от живота?

https://www.facebook.com/groups/137742599691262/

И дъждът се усмихва ,нали? Написана на : 2017-05-27 10:55:57

И ДЪЖДЪТ СЕ УСМИХВА, НАЛИ?

И дъждът се усмихва, нали?
Щом рисува те с капки в стъклото
и любовно вали ли, вали......
пръска, мокри, танцува, защото -
лудо влюбен е в твойте очи
и когато палува в небето,
разпилява с гърмът си мечти
като ласки на мъж и където
той те вика в морето от дъжд,
с вълшебство изпъстря дъгата
и изваял от облак сърце,
ще те милне с целувка крилата.
От любов ще ръми ли, ръми...
ще струи над поля и градини
и останал без дъх, ще мълви -
дишащ обич твоето име.
И когато си тръгне далеч,
потанцувал красиво на воля,
ще изпише с усмивка: „Обичам“ -
капки ласки по твоята рокля.
Красимир Трифонов /sinoptic /

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf
Приказка Написана на : 2017-05-26 19:17:49

ПРИКАЗКА

Стара къща. Стара ограда.
Стара круша до стара врата.
Стари, стари баба и дядо. ...
Старо село накрай света.

Тя преде, той до нея похърква,
прeкопал половин бахча.
Мучи крава в разбитата църква,
дето стария поп ги венча.
Мили Боже, каква идилия!

Съска гъска, пролайва псе.
Чака цялата градска фамилия
коледното прасе.
Той се вдига, тихо попържа,
докато цепи дръвца.

Тя на огъня ще му изпържи
от полога две-три яйца.
Скопост женска. Жилавост мъжка.
Тя – на двора. На къра – той.

Пълна самоиздръжка –
първобитнообщинен строй.
Що вода пиха двете стомни,
а магарето още оре.

Дълго минало – кой да го помни.
Кратко бъдеще – кой да го спре.
/Недялко Йорданов /

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Сутринта ме усмихва по детски Написана на : 2017-05-25 08:51:38

image

Сутринта ме усмихва по детски.
Чувам музика в новия ден.
Някой нежно докосва душата ми.
Някой,който прилича на мен.

...

Този някой не знае, че често
се любувам на цветния свят
скрит там някъде -вътре в сърцето му,
пълен с обич и с обич богат.

Този някой ми праща светулки,
нощно време когато не спя
и досущ като Малечка Палечка
във небе от усмивки летя.

За това: Мили Някой ,обичам те
и ти пращам ей тази дъга
по която разхождам мечтите си.
Нека сбъдне и твоите тя !

автор /Катерина Кайтазова/

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Честит Спасовден на всички сибирци и хора. Здраве, щастие и късмет Ви пожелавам от душа и сърце.

Любимата учителка Написана на : 2017-05-24 19:01:48

ЛЮБИМАТА УЧИТЕЛКА
Димитър Асенов


Учителко любима- как хубаво звучи,
казано със благодарност от сърце....
Надежда търси в твоите добри очи,
едно дете към теб протегнало ръце.

То всеки час с вълнение посреща,
с трепетни ръце тетрадката подава.
По бузката се стича пот гореща,
пита се дали усмивка ти заслужава.

А тя учителката внимателно следи
в правописа грешките поправя.
Първо азбуката, после смята и брои,
гледа ученикът дали и как се справя.

Така минават дни, години, класове,
за нея остава едно удовлетворение.
Децата вече станаха девойки и мъже,
а тя възпитала е бъдещото поколение.

Където и да идат, на края на света,
в живота си каквото и да правят,
те винаги са благодарни за това,
любимата учителка не ще забравят.

 

https://www.facebook.com/groups/137742599691262/?fref=nf

Залез Написана на : 2017-05-24 18:59:39

Залез
На залез слънцето се къпе в злато…
За теб живея, за твоите очи…
Гласът ти е мек, кадифен, безкрайно нежен!
Обичам те!...
Обичам цялата ти същност
и цялата сияя от любов…
Мое слънце, моя радост…
Така те искам вечер,
когато във въздуха се носи тайнственост
и едва доловим аромат на нощен хлад…
Обичам тялото ти!
Целувам ръцете, които
свирят божествено на китара…
Докосвам с въздишка раменете ти…
Не смея с устни, защото те бледнеят
в очакване на страст…
На залез слънцето се къпе в злато…
Без теб боли…
За теб живея! За твоите очи!…
Автор: /Laora Larkov/

 

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Събличам си душата Написана на : 2017-05-24 18:57:54

"Събличам си душата. Като дреха,
която вечер слагам за пране.
Сърцето много пъти ми отнеха,
единствено душата моя – не!

 

...

На светло я събличам. Ето – гола,
застанала пред вас е. Няма срам.
И няма поглед да сведе надолу.
Защо? Попитайте я. Аз не знам.

- Защо Ви липсва моминия свян,
кажете ни, но моля – без лъжи.
Тъй чиста ли сте, или просто блян,
безгрешна ли сте, или тук грешим?

Зарята от смеха и ви опърли,
отвърна ви едва ли не с насмешка:
- По мене първи камък нека хвърли,
но само този, който е безгрешен.

Такава е душата ми – безсрамна,
нахална, грешна е и дръзновена.
И нека всичко друго ми откраднат,
но нея никой няма да ми вземе."

"Душата ми" - Мая Попова

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Азбука свещена Написана на : 2017-05-24 09:52:54

АЗБУКА СВЕЩЕНА

Българската азбука е вещ Вселенски код,
създадена на времето от българския род.
Братята пресветли с букви ни дариха, ...
със знание просветно народа обновиха.

Тръгна мъдрост свята от български пътеки,
с трудности изпълнени, тежки и нелеки.
Азбуката ни дарува взор и светлина,
грее с мощен, силен блясък, гони тъмнина.

Свиден спомен, скътал се в историята славна,
причината да „Бъдем” е Азбуката, главна!
Българин е име свято, чисто и правдиво.
Име на народ най-древен, не на племе диво!

Историята още помни сцените батални,
случаи обидни и за врагове – фатални.
С устрем твърд и сила сме се били с вражи войни,
веели сме гордо, смело, знамената бойни.

Свещеното ни право за държава, свобода,
съгражда златна слава извезана в рода.
С Азбуката свята и знание заветно,
съкровище си имаме безценно и несметно.

България е важна част от общество глобално.
Азбуката е ключът към знание сакрално!
С него смело ще отключим шифъра на код.
Блага вечност ще познае българският род.

/Нели Димитрова Николова /

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Звуци и букви Написана на : 2017-05-24 09:47:03

image

image

Звуци и букви
Калина Малина

Звуци край мене се леят.
Идат от извор дълбок....
Влизат в речта ми и пеят
като планински поток.

Дали ни двамата братя
азбука – стройно хорце.
Низали буквички злато
с острото паче перце.

Скъпи прославени знаци,
букви на славеев глас
в горските гъсти шубраци,
с обич изучих ви аз.

Пиша ви в дълги редици.
Нижа ви в белия лист,
буквички – златни пчелици,
птички в небесната вис.

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

На всички абитуриенти с пожелание за красив празник, много късмет и сполука в живота !
Попътен вятър за сбъдване на мечтите ви! Бъдете дръзки и смели в осъществяването им !
На добър час !!!

Химн за 24 май Написана на : 2017-05-24 08:06:36

КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Стоян Михайловски
/ Български всеучилищен химн /

"Върви, народе възродени,...
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

Русе, 1882, априлий 15

https://www.facebook.com/ImamEdnoSarce/?fref=mentions

Нощна песен Написана на : 2017-05-23 08:20:02

НОЩНА ПЕСЕН
Кой ще каже какво е любов? Кой ще каже какво е?
Дали шум на море или дъх на планинско усое?
Или среща случайна край някоя градска пиаца,
или нежна прегръдка сред бавния ритъм на танца?

...

Ти не питай, мълчи, както аз ще мълча в полуздрача.
Ще те милвам на сън и в съня си за тебе ще плача.
Може сам да остана, отритнат, забравен, бездомен,
но за мене ти няма, не ще се превърнеш във спомен.

Ти ще бъдеш все същата, с тези очи, с тези длани,
с тези тъмни коси от жарава и сняг изтъкани.
Само аз ще изчезвам в нощта, в тишината, в безкрая,
без да зная защо и какво е любов без да зная.

/Георги Джагаров/

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/
След залеза Написана на : 2017-05-23 08:18:42

След залеза

Живот, живот! -
на младото ми рамо
ти сложи тежка, лицемерна длан. -...
Мечтаното е вече отмечтано,
изпита - чашата, смехът - изсмян.

О, колко тиня извора помътя! -
и аз утеха по-добра не знам от тази -
в тоя век на кръстопътя
да бъдеш влюбен, горестен и сам...

Към всичко рано станал безразличен,
аз отминавам чужд и мълчалив...
И всъщност аз не знам какво обичам -
знам само, че не съм щастлив!

Не искам нищо!...
С никакви пътеки не диря
през страданието брод -
към слънцето, угаснало навеки,
към скъпата безсмислица: живот!
/ Пеньо Пенев /

 

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Аз поисках Написана на : 2017-05-22 08:17:08

Аз поисках и дъжд заваля.

Не ме гледай със укор в очите!

Запомни! Аз обичам дъжда,

...

той единствен измива следите.

Той единствен разпъжда със звън

всички, които го мразят

и оставя на стража от вън

чисти локви от кал да ни пазят.

Той единствен събужда цветя

и разнася навред аромата,

той единствен рисува дъга

и извиква в миг тишината.

Аз поисках и дъжд заваля.

Не ме гледай със укор в очите!

Запомни! Аз обичам дъжда.

Той единствен изтрива сълзите!
Автор Maria Simeonova Stoynova (maria.s73)

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

В живота просяк не бъди Написана на : 2017-05-21 10:08:11

В живота просяк не бъди,
заличи оскъдните си дни,
живей без липса, празнота,
не очаквай нищо от света!

...

Когато време ти не стига
или пък нещо ти тежи,
животът ти намига,
че живееш с лъжи.

Когато често се тревожиш
или пък нещо те боли,
нужно ти е да забравиш,
всички мисли зли.

Когато плачеш за пари
или пък някакви си вещи,
по-добре се бързо спри,
че те топят се като свещи.

Когато просиш ти любов
или пък топла ласка,
ще имаш винаги живот,
по-студен и от Аляска.

Когато чувстваш страх,
имаш дълга и тревожна нощ,
победи страха със смях,
със смях оставяй го без мощ!

Когато често виждаш грях
или пък някакви проблеми.image
Спри се! Не мисли за тях!
И потърси красиви сцени.

Когато просиш от света,
сам погубваш се в тъмнина.
И ако поискаш светли дни,
просяк никога недей бъди!..
/ Валентин Начев /

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Този свят Написана на : 2017-05-20 18:49:24

Този свят не е правен за нас...
Ние с теб сме за друга Вселена.
Все мечтаем без да носим криле
и потъваме помежду си във времето...

 

...

Този свят не е правен за нас.
Ние с теб сме закърмени с нежност.
Вместо плът носим голи души
и се топлим с всеки такт на сърцето.

Този свят не е правен за нас...
Тъй красив,
а студен и заробващ е.
Ние с теб сме свободни очи
и летим с пълна доза Обичане...

Този свят не е правен за нас.
Аз и ти сме намерили нашият.
М.В.- / Mimoza /

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Не ми пораснаха крила Написана на : 2017-05-19 08:33:40

Не ми пораснаха крила.
Но понякога съм птица.
Честичко насън летя.
Харесва ми да съм различна.
След захарни мечти не тичам....
Зная точното си място.
Умея силно да обичам.
Със живота съм наясно.
Горда съм поне за трима.
А пък гордостта е грях.
Честолюбива съм. Ранимо.
Никой не намразих. Не можах!
От стореното до сега не се отричам.
Миналото бих повторила отново.
Никога не съм била мушица.
Непонятна ми е всяка злоба.
Искам хората да се обичат.
Вярвам във това...и се подхлъзвам.
И понеже съм умница
сто поуки на ухото връзвам...
Продължавам със усмивка
да раздавам добрини.
Без дори да ги поискат.
Въпреки, че ще боли.

 

Автор: Калинка Милева

https://www.facebook.com/NameWoman/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Огньове Написана на : 2017-05-18 08:38:56

ОГНЬОВЕ
/Вера Илиева/

През нощите ми будни
ти влизаш в мойта стая....
Защо и как го правиш
и аз сама не зная.

Усмихваш се и сядаш
в леглото ми до мене.
Ръцете си протягаш
в прегръдка да ме вземеш.

И мъжките ти длани
отново пак ме галят.
Целувките ти нежни
огньове в мене палят.

Тез парещи огньове
години ме горяха.
Душата ми пресъхна,
те още не изтляха.
image
И знам в безсънни нощи,
отново ще се връщаш,
ще ме целуваш нежно
и пак ще ме прегръщаш.

/стихосбирка "Нарисувай любов"/

https://www.facebook.com/groups/137742599691262/

Моята любов голяма Написана на : 2017-05-17 18:59:07

image

МОЯТА ЛЮБОВ ГОЛЯМА

Вероника Костова RoNi

Не си отивай! Моля те! Недей!...
Аз те обичам...и не мога да те пусна.
Да те докосват искат моите ръце.
Да те целуват искат мойте устни.

Ще бъде трудна наш'та обич...знам!,
но всяка зима тя превръща в пролет.
Когато ме погледнеш с нежен плам,
аз цялата превръщам се във полет.

Ще дойда с тебе и накрай света.
Животът е симфония за двама...
Акордите са твоята душа,
мелодията ...моята любов голяма.

Снимка: от нета

https://www.facebook.com/groups/137742599691262/

Самотник Написана на : 2017-05-17 08:08:32

САМОТНИК

Бягай, самотнико! Бягай сега,
бягай по пътя си, тъй обичаен,
влизай, излизай от хорска тълпа,...
все ще откраднеш ти поглед случаен!

Някой неволно ще кимне на теб,
миг различил те сред другите хора.
Толкова стига за твоя потре'б,
толкова вниква на хората взора.

Ти не очаквай, че просто така
тя ще те види самотен и жалък,
или ще каже: "И аз съм сама,
търсих все теб под дърво и под камък".

Свят е за двама, не е за един,
трудно е сам да си в него приго'ден.
Може би ангелът, бял херувим,
в Божия воля те води самотен?!

Бягай, самотнико, бягай така!
Времето с бягане лесно минава.
Сам ли си ти, като друг ли, с жена,
всеки накрая, май, сам си остава.

Красимира Стойнова
Из "Есени далечни"

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

През май Написана на : 2017-05-16 20:26:47

През Май

Упойващ дъх владее долината
когато розите през май цъфтят
и слънцето се спира над земята...
царе тракийски гдето спят.

Отвред Балканът с рамене високи
закриля розите –цветя на любовта
от страшни бури,ветрове жестоки,
та с хубост да дарят света.

Зора щом зазори и пъпки ръсне
додето капки росни затрептят,
девойки малки с окървени пръсти
със песен розите берат.

По-сладка песента им е от роза,
платена с капка кръв и със сълза,
израсла върху пепел – тъмно ложе
от огън в древни времена.

Ведно се сливат розов дъх и песен,
ветрецът на крилете си ги взел.
Земите български им стават тесни,
света магьосват без предел.

/ Стих и снимка: Ивелина Никова - стихове /

https://www.facebook.com/ImamEdnoSarce/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Не ме въвличай Написана на : 2017-05-16 10:10:50

Не ме въвличай в твоите истории,
достатъчно интриги ме оплитат...
Човеците са хора на теория,
на практика свирепо си налитат

...

и блъскат се с обидни констатации,
измислици, невежество, омраза – image
Не ме поставяй редом със простаците
и между „този рече”, „онзи каза”,

защото нямам време да се губя
сред жалкото бездушие на всички –
все още искам сутрин да се будя
от слънце и от песните на птички.

Автор: Добромир Банев

https://www.facebook.com/NameWoman/

Изморих се Написана на : 2017-05-15 13:54:10

Изморих се да бъда опора
на безмислени каузи-фалшиви!
На повърхностни хора!
Капризи!-
дето скубят от мене до дъно......
Уморих се да гледам лъжите,
в прости истини вече не вярвам!
Цял живот да робувам в доброто,
в съвестта-
вече никак не искам!
Изморих се да имам опора,
но на думи и лъскави прошки...
И разбрах!-
във света сме самички-
там отвътре в душата...
едничка...
Изморих се да искат от мене!-
Не разбраха!-
Дадох им всичко!
Аз ли луда съм все да обичам?
Уморих се...
Нищо не искам...
Mimoza-Мариета Валериева

 

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Да откриеш красота Написана на : 2017-05-14 17:44:08

Да откриеш красота
/Вера Илиева /

Изчезнала е красотата, казват,
нямало я вече на света,...
но аз-нали съм си неверница,
реших да я потърся и сама.

Открих я във разпъпилото цвете,
в уханието нежно на нощта,
в синьото багрило на морето,
в една вълна, погалила брега.

Намерих я във полета на птица,
в омайната небесна синева,
в изгряващата светеща зорница,
в капчицата утринна роса.

В песента на пойна чучулига,
в усмивката беззъба на дете,
разбрах, че е красиво всичко
когато го погледнеш със сърце.

/Стихосбирка "Несбъднатост"/

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Утрото е толкова красиво Написана на : 2017-05-13 10:27:44

УТРОТО Е ТОЛКОВА КРАСИВО
Ваня Стоянова

Отново утрото е толкова щастливо!
Мечтите ни са пълни със любов!...
Все още, с теб ухаем... на обичане –
червени рози... и греховен зов...

Среднощни спомени във мене се усмихват,
усетили внезапно сладостта
на една безумна страст,... до неприличност...
На лудото препускане в нощта.

А аз,... все още те желая! Постоянно!
Във тебе някак си се разпилях...
И те копнея! И те искам многократно!
По тебе - любовта ми полудя!...

Воал от капчици по утрото се стича.
Нежен стон дочува тишината...
Навярно изгрева така ни се усмихва,
„Обичам те!”, дочул да ми повтаряш...

Защото знам, че Ти си Той – тъй както Саксън,
своя Били Робъртс, разпозна...
Сам дойде при мен... Превзе ме... и остана!
Мечтите си във мене разпиля.

Днес, утрото е толкова красиво!...

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Аз съм само жена Написана на : 2017-05-12 08:08:58

 

Аз съм само жена...
И живея във приливи.
Разговарям с дъжда
...и му шепна поверия.
Тичам с боси нозе...
и разтворени шепи-
в тези капки небе
малко слънце да взема.
И в косите с венец
протанцувах си бурите,
а го плетох с любов
и усмивки от облаци...
Често сбърчвам носле
и капризнича...Глезя се.
Плувам в сладко море
и летя като птиците.
Аз съм само жена...
Крехка чак до невидимост,
но дори в пепелта-
пак горя от обичане.
Нощем имам луна
(само моя, до вдишване)
а дори да заспя-
тя ми праща звездите си...
И едничко щурче
свири лудо в сърцето ми.
Аз съм само дете...
Щом я има дъгата ми smile емотикона
Mimoza-Мариета Валериева

 

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/
Свети Свети Кирил и Методий Написана на : 2017-05-11 09:21:04

 

Св. Кирил и Методий
/Константин Величков/

Първа книга щом хванах,
там намерих вашто име,...
колко много аз узнах
трябва ние да ви чтиме.
На езика си до днес
учим, молим се с наслада.
Всяка слава, всяка чест
за това на вас се пада.
Възлюбихте своя род
и посяхте скъпо семе,
с неговий се радва плод
цялото славянско племе.
Името ни и родът
от забвенье вий спасихте,
към просвета в славен път
вие нази устремихте.
Вий пръснахте между нас
светлото ученье ново,
първи път от ваший глас
чухме името Христово.
Зарад вази можем днес,
свети Кириле, Методий,
да живеем с гордост, с чест
между другите народи.
Дорде трае наш език,
боговдъхновени братя,
ваший подвиг свят, великimageimage
ще се слави на земята.
Дорде българин един
още на света живее,
като благодарен син
вам с възторг хвалби ще пее.
Дор ви славим - от беда
вашта памет ще ни пази.
Пътеводна вий звезда
ще сте винаги за нази.

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Лунна соната Написана на : 2017-05-10 08:32:35

ЛУННА СОНАТА
Д. Дамянов
В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна, ...
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!...
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!...
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.

 

 

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Песента на сърцето Написана на : 2017-05-09 19:35:36

Песента на сърцето

Музика сърцето композира
прегърне ли го с огън любовта,
най-нежната мелодия намира...
... и в този миг се ражда песента.

Красива песен,нежна като цвят,
огрян от топли слънчеви лъчи.
Утихнало е всичко в този свят,
единствено и само тя звучи.

Вълшебна песен,приказна магия,
за болка и тъга безценен лек.
Сърцето си послушай,долови я,
обичай и бъди добър човек.

/ Свилена Димитрова /


https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Илюзия Написана на : 2017-05-07 08:35:47

image

ИЛЮЗИЯ

,, Аз подпалих небето.Аз продъних земята.
Неразумно изтръгвах от сърцето си стихове.''
Камелия Кондов...а

Неразумно изтръгвах от сърцето си стихове.
Пожелах си да бъдеш със мен при летежа
над земята, обгърнала със бурени дрипави
на мечтите ми (долу останал ) стремежа.
Пожелах си със тебе - полетели и истински -
да откриваме тайни със чувствена сила;
да се топлим на слънчевите мигове, плиснали
във душите ни, чистите, сходство открила.
Но това се оказа илюзорна измама и
полетяхме надолу със упреци гневни.
Нереално свистяха излинели крилете ми
и в различни посоки се щурахме нервно.

Неразумно изтръгвах от сърцето си стихове
със надеждата горе да литнем и двама.
Озовахме се долу, ядовито притихнали
на плътта и духа във поредната драма.

Лили Чолакова

https://www.facebook.com/%D0%9B%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-Lily-rusalka-297262943699309/?fref=nf

Страница 1 от 8
 1-50 от 388  |   1  2  3  4  5  6  7  8  >>