Sibir
Блогът на Angel-Имай малко приятели ,но честни добри и стойностни хора!!!
blogs left blogs right
Angel
Angel, 40
« sibir.bg
Изгубена душа Написана на : 2017-04-28 08:08:43

ИЗГУБЕНА ДУША
автор- Анастасия Шахънова

 

Отидох в бащината къща
поведена от мъка към дома....
Животът ми все там се връща
и ме стиска здраво за ръка.

Грабнаха ме спомени далечни
в различните посоки на света.
А миговете, сякаш вечни
прииждаха отново на тълпа.

Тишината крещи безпощадно-
разбирам, че никого няма.
Самотата която убива ме бавно
разкрива, че и пътища няма.

Всичко останало тука
спомени, глъчка, живот и мечти.
Като в меча дълбока хралупа
миналото сякаш спи.

Дървото в печата седи,
но няма кой да го запали.
Останало е от преди,
от времето на дните стари.

Тогава други като него
пламтяха с огнени сърца
и правеха това което,
не могат хиляди слънца.

От портрета на стената
погледнаха ме две лица.
Не знаех колко съм богата
и колко бедна съм сега!

Като куче без храна, самотно,
като облак без дъжда,
почувствах се така виновно,
че съм тук- но без душа.

Вечерта ме смаза безпощадно,
наказва ме, че съм обичлива.
Навярно времето е жадно
за спомени и болка жива.

И тръгвам със наведена глава.
Моля се по бързо да достигна
там, където чака онова
отминало и любов тъй свидна.

 

https://www.facebook.com/groups/137742599691262/

Женска съдба Написана на : 2017-04-27 08:58:05

Женска съдба
/Вера Илиева/

Все силна в този живот съм била,
бях и обич и вяра, утеха,...

на раменете си крехки носех света
и
силни мъже в любов ми се клеха.

Все вярна в този живот съм била,
но вярност така и не случих,
за слабите бях небе и крила,
но нищо за това не получих.

Бях горда, свободна жена,
от щедра ръка не взех милостиня,
бях бряг и надежда, и морска вълнаimage
и цвете посадих дори във пустиня.

Раздадох се цяла, не за хвалба,
а че в мен нещо напира да дава.
Това е моята женска съдба
и тя ме ориса да бъда такава.

26.04.2017г.
Сандански

https://www.facebook.com/VeraIlievaStihove/

В часа на залеза Написана на : 2017-04-26 08:36:33

В часа на залеза
В часа на залеза, когато
помръква огненият диск
след пурпурната баня в злато
и хуква към нощта без риск,...
че утре няма да го има,
че някой в миг ще го взриви,
аз тръпна да не дойде зима
и питам се: “Къде си ти?!”...
Дали, кураж събираш още
или пък грижи те гнетят
за дългите самотни нощи,
за краткия ни земен път?!
В часа на залеза, когато
ухаят дивите треви,
пиян съм от дъха на лято
и моля Бог да ми прости,
че бях тъй ненаситно жаден
за чиста, изворна вода,
непримирим и безпощаден,
щом в думите не я съзра.
В часа на залеза...Самотен...
А сянката пред мен пълзи.
Със споменът последен.
Безшумно падат две сълзи...
/Валди Тотев/

 

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Самодива в теб се е влюбила Написана на : 2017-04-24 18:24:27

Самодива във теб се е влюбила...

Ще те чакам, дори и след седем лета,
да замръкнеш във тъмни усои,
а гората - сестрицата моя добра,
да обърка пътеките твои.

Ще се луташ уплашен, така не видял
как обратния път си изгубил,
че години живял си, до днес не разбрал -
самодива във теб се е влюбила.

И на горска поляна щом стигнеш до мен,
ще се спусна към тебе щастлива.
Ти от моята хубост ще спреш удивен,
а очите ми ще те опиват.

И във мрака звездици със сребърен смях
на рояк покрай мен ще лудуват.
Аз ще скокна, ще плесна с ръце и със тях
самодивско хоро ще танцувам.

А когато Вечерница горе изгрей,
те край нея ще спрат укротени.
Сред дърветата тихо ветрец ще повей,
ще приседна до теб уморена.

Ще направя постеля от мек горски мъх,
а завивка ще бъдат косите ми.
И на месеца ясен златистия връх
ще ти спусна почти до очите.

И дъха ми омаен до теб ще гори,
ще те милвам със пръсти атлазени.
Ще ухае на билки и горски треви,
Змей-Горянин съня ни ще пази.

А когато Зората разгъне снага,
босонога ще хукна по съмнало
и от кладенец таен със жива вода
тежки менци за теб ще напълня.

От цветята блестяща роса ще сбера,
после ягоди - дъхаво-вкусни,image
със вълшебна милувка, една по една,
ще поднасям към твоите устни.

А когато накрая, за теб и за мен,
аз отвара за обич направя,
ще останеш завинаги ти запленен
и за другия свят ще забравиш.

автор: / Мария Вергова /

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Покана за танц Написана на : 2017-04-24 18:19:53

Покана за танц

Покани ме на танц, да точно мене.
Ръка ми дай, и докосни,
тънки струни в душите ни, да се слеят в ритъм един!...
Знам, след танца ще дойде мълчание.
Старата и тежка тишина, и в нея с нямо отчаяние отново ще говорим без слова!
Но сега прегърни, сгрей ме, спаси ме...
Любовта така си боли, щом само танц ни дели...
Заслушай се, хубава песен, остави се на танца, сега не мисли!
Утре пак ще сме истински, сега е фантазия... Аз и ти.
Мили боже, каква ти фантазия?!
Аз чувствам дори дъха ти до мен!
И ръката стиснала моята, нима е блян от ума сътворен?
Пак започвам със стари въпроси,
коридори без изход, и вход без врата!
Душата човешка е свикнала, да лети... Да създава сама.
Фантазирай със мен, и танцувай!
Понеси ме в магически танц, до теб притисни ме, имам нужда от тази лъжа!
Един танц... Просто минути.
После светът пак черно-бял, други има в животът ни, друг свят, друга съдба.
Реалност, така я нарекох, онази в която греша, но отричаща всяка фантазия, с теб танцувам тук и сега!
Погледни ме в очите, аз виждам твоите...
Кога някой ни е гледал така?
Нима е просто фантазия, танц на двама?... С реални сърца!

/ Надежда Памукова /

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf
Сън Написана на : 2017-04-24 08:26:37

Сън

Позна ли ме? В съня ти съм на гости
и пак вървим по нашите места...
Видях,че си оставил незалостена...
за мен прогнила, мъничка врата...

и влязох...само те докоснах
и ти пое след мен към вечността,
последва ме без никакви въпроси,
почувства само - Аз съм, Любовта...

Къде ще идем днес? Там, до звездите,
или до други странни светове?...
Намираш ми очите и ръцете,
когато част от тебе те зове,

захвърляш си чадъра и палтото,
а телефона някъде изгубваш...,
в дъжда се втурваш лудо бос, защотоimage
безумно и завинаги се влюбваш...

И нека никога не се събудим
от този сън, венчило непредричащ,
за да не трябва пак да те изгубя,
защото само там си ме обичал...

//Р.Чакърова//

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

На моята дъщеря Написана на : 2017-04-23 13:43:13

На моята дъщеря
Автор: Таня Илиева


Държа света в ръцете си, когато
прегръщам мойта малка дъщеря....
В очите и намирам вечно лято
и топли с нежност майчина душа.

Целувам я, а устните треперят,
душичка малка... мъничка звезда.
Родила се с задача да намери...
една частица щастие в света!

Орисана... да търси добротата...
във свят живеещ с хиляди злини.
Как да запазя детското в душата,
да не допусна зло да я рани?

Как да предам уроците житейски,
да и спестя горчивите сълзи...
Да тръгне по законите библейски,
да бъде силна... и като боли?

Не мога! Всеки своя карма носи
и тя по своя път ще е сама...
Ще наранява... ходилата боси,
но пак ще става силна след това!

Ще пада духом, после ще полита,
ще търси своя път във тоз живот.
Добро и лошо... всичко ще опита,
с усилия ще пробие своят брод!

Но вътре във сърцето си ще знае
че в сянката ще бъда скрита аз.
Ще бдя като орлица от безкрая,
ще я напътствам винаги без глас!

Ръка ще и подавам... щом залитне,
нозете ще превързвам със любов.
Крилете ще зашивам, за да литне,
ще съм опора в този свят суров!

Когато птичето изскочи от гнездото,
сърцето майчино се къса след това.
Но тъй устроен е от Господа живота,
пред волята Mу... свеждаме глава!

image

https://www.facebook.com/NameWoman/

Под бук водица пих Написана на : 2017-04-22 13:11:40

ПОД БУК ВОДИЦА ПИХ

В планинските дебри красиви,
от букови корени пих
водица най-чисто родена...
и свойта наслада не скрих.

Там сетих, че мила дриада
стоеше във стройния бук
и някак ми шепнеше тайно
със устнитге свои биз звук,

че беше поръсила с обичimage
водите на извора тих,
та често след туй да се връщам
там, дето омайниче пих...

Харалан Недев -
из "Магия"1998

 

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Пролетно е Написана на : 2017-04-21 08:15:31

image

ПРОЛЕТНО Е...

Пристигнала
на щъркел
пролетта,...
загнезди се
във моето гнездо...
И лястовица
бяла долетя...-
във дар-
остави ми перо...
А славей
ми донесе книга
и нежно,нежно
ми шепти-
дочувам глас
на чучулига....
и пролетно е-
пролети...
Навсякъде
цъфтят цветя,
в сърцето
чурулика стих,
а в книгата
на любовта-
с перото
нарисувах лик...
Познах те-
беше ми в съня-
в душата
ми ли беше....
Къде си
била досега..
Кой вятър
те донесе...
Така,закичена...
Жена...-
Пристигна
с птичи полет...-
По женски-
с бързите крила...
Донесе и любов...
И пролет.....

Автор ЖаР

Художник Славейка Аладжова

https://www.facebook.com/%D0%96%D0%B0%D0%A0-308243182717079/

Дали съм сън? Написана на : 2017-04-20 15:38:15

imageДАЛИ СЪМ СЪН?

Не ме търси ти горе сред звездите,
не ще намериш моите очи.
Аз идвам само нощем. Във мечтите,...
когато ти без мен не можеш да заспиш.
Приличам на вълшебник. Идвам скришом.
Пригалвам нежно твоите коси.
До теб полягам. И с любов те дишам.
А ти шептиш ми - сън ли си или не си?
Дали съм сън? Изглежда, че такъв съм,
щом тайничко те стоплям във нощта.
Въздишка съм, обвита във въпроси
и фигурка в кафето сутринта.
Защо ме няма, в деня да ти се радвам?
Да бъда твоето разнежено море
и като слънце да те милвам, да припламвам
или пък облак да съм с форма на сърце?
Защо не съм ти вятърът в косите,
къде да търсиш моите очи?
Защо ли само вечер, щом доспи ти се
тогава идвам. Красиво да летиш!
И ето, пак разсъмва се. Без мене се събуждаш,
по устните си чувстваш сладостта
на моите целувки още сънени.
А аз далеч съм. Нощ съм. И мечта!

Красимир Трифонов /sinoptic /
снимка-интернет

 

https://scontent-otp1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/18010647_1249531888501435_3820126973219878847_n.jpg?oh=fae31d4a3bea9b3f47ae9e6d50feb73d&oe=59985937

Душата е ръката на изкуството Написана на : 2017-04-20 15:35:45

Душата е ръката на изкуството

Ръката на изкуството,
всъщност е душата.
Тя чувства рисува ...
макар и по свой си начин.
И истински тежко преживява,
неволни обиди,несъответствия,провали.

Храма на изкуството,
е всъщност пак душата-
чака,моли се,мечтае,трепти
и пърха като пеперуда
из тялото ни.
Чрез нея света ни се преобразява,
подновява,по-голям дори става.

Сърцето на изкуството,
за мен това отново е душата.
И обича,и разлюбва,и желае страстно.
Без нея как бихме съществували?
Без нея бихме били като роботи,
а сърцата ни-машинки за живот.
Душата е нашето изкуство.
А може би всеки би могъл да стане поет?image

15.04.2013 година
Галина Петрова Данкова
Galina Petrova Dankova

https://www.facebook.com/MySoulForYourHeart/

Нарисувай любов Написана на : 2017-04-20 15:33:41

image

НАРИСУВАЙ ЛЮБОВ
/Вера Илиева/

Нежни пръсти по моето тяло,
нежни устни шептят благослов , ...
а сърцето е сякаш замряло,
нежни пръсти рисуват любов.

Първо нежно милват лицето,
устни в устни се палят, пламтят.
Спускат се бавно, докосват сърцето
и огньове запалват там да горят.

И сякаш в треска притичват надолу,
бързо пробягват по нежната плът,
в огън се мята горещото тяло
и за миг изчезва светът.

Пръстите не спират , рисуват,
рисуват усмивка и тих благослов,
а жарките устни с трепет довършват
картината с име „любов”.

От стихосбирката "Нарисувай любов"

https://www.facebook.com/VeraIlievaStihove/

В дъжда Написана на : 2017-04-20 11:01:11

В дъжда

Навън вали,
вали дъжда,
бълбукат и шумят...
улуците
и сочнозвучно из града
плющят по плочите
капчуците...

О, колко весел е дъжда,image
когато знаеш:
има къща
и незаключена врата,
където можеш
да се връщаш.

Автор: Пеньо Пенев
1955

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/…/c5f0e2cfaa30e0c5e9ad…

https://www.facebook.com/NameWoman/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Рисувай животът Написана на : 2017-04-20 10:56:03

Рисувай Животът!-
с палитри и думи...
със дъхове нежни,
в добро и тегоби...
Рисувай Животът!-...
така го Живееш!-
във цветност...във сиво
и както умееш...
Рисувай Животът!
Води го напреде!-
и страстно ...и нежно,
но в бъдеще време!
Живей го!Не спирай!-
във всяка секунда!
Прегръщай го силно!-
за сто го обичай!
Рисувай Животът!-
за теб е създаден...
от цяла Вселенаimage
за пълност е Жаден...
Живей го!Рисувай!
Твори! и Обичай!-
с палитри...със думи,
но само не сричай!
Mimoza-Мариета Валериева

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Задачата има решение Написана на : 2017-04-19 15:57:38

ЗАДАЧАТА ИМА РЕШЕНИЕ

На сестра ми - с обич

Животът е решаването на задача,...
която крие много неизвестни.
А отговорът търсен неподкупен крачи -
да го открием никак не е лесно!
Препъваме се в камъни, злощастно остри.
Внезапно спират хода ни уверен
и падаме, и чупим непохватно кости,
а хиксът си остава ненамерен.
Тогава се поспираме и търсим смисъл...image
Дали пък Бог нарочно ни наказва?...
Отчаяни, отхвърляме и тази мисъл.
Защо?... Нали с доброто си приказвах?
Животът обяснения не дава свише.
Потъваш в гняв, а после се смълчаваш.
Сълзата нежелана я изтриваш скришом.
Сега едната воля те спасява!...

Лили Чолакова

https://www.facebook.com/%D0%9B%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0-Lily-rusalka-297262943699309/

Една целувка Написана на : 2017-04-19 08:14:12

Една целувка тича по вълните.
При теб ще бъде точно в полунощ.
Почакай я. Дочакай. Не заспивай.
Тя идва да ти донесе любов.

...

Със десет пръстчета ще те погали.image
А ти със жадни устни я изпий.
Почакай-изгревът да се запали.
И по вълните пак ми я върни ...

/ Цанка Илиева /

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Великденски дъжд Написана на : 2017-04-18 19:30:14

ВЕЛИКДЕНСКИ ДЪЖД

Дъждът е по великденски смирен -
със кротост от небето се отцежда.
От Господ е за нас благословен,...
изпратен с вековечната надежда
доброто у човеците сега
от сън да се пробуди непробуден;
да влезе във сърцата любовта
и дяволът на злото - е прокуден.

Човекът е опитал от жлъчта
към другите суровост да подклажда,
наместо да открива радостта
омразата със обич да разяжда.
Дъждецът - по Великден се излял,
със капките си кротко ни припява:
,,Отмихте ли душевната си кал?
Великден по доброто се познава.''

Дали със появилия се дъжд
и злобата човекът ще отмива?
Или във битието по веднъж
в годината Христос ще преоткрива?...
Не зная, ала радва ме дъжда -
опитва да пречисти съвестта ни...image
Навярно е пролятата сълза,
с която и самият Бог се храни.

Лили Чолакова

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=1334563026635957&id=297262943699309

Обърканата баба Написана на : 2017-04-18 14:59:39

ОБЪРКАНАТА БАБА
автор- Анастасия Шахънова

На Великден баба Вила
не яйца- а пиленцата оцветила....
Взела водните боички
и нашарила ги всички.

Кое със жълто, кое в зелено,
със оранжево и със червено,
синьо, кремаво, лилаво,
даже някой във кафяво.

Когато внучето дойде на гости
втурна се към баба със въпроси.
-Къде са пъстрите яйца
да се сборим ей сега?

-Бабо, бабо, има ли в червено?
Детенцето остана изумено.
Когато пиленцата то видя,
от изненада, сякаш онемя.

Неволно баба ги изпуснаimage
и застана някак гузна.
Дори и малко се стъписа,
защо ли тъй ги боядиса?

Започна тя да ги завръща
да се прибират в свойта къща.
А кокошката се чуди и се маe-
не може, децата да познае!

https://www.facebook.com/groups/137742599691262/

Жената Написана на : 2017-04-18 07:54:50

ЖЕНАТА
/Вера Илиева/

Жената е като вулкан-
гореща огнетечна лава,...
като феникс може да възкръсва,
живот от пепел да създава.

Жената може да е джунгла
скрила в дебрите имане,
всеки ден да я откриваш
и неоткрита да остане.

Може да е ледена кралица,
със студ и мраз да те сковава,
но слънце носиш ли в душата-
от лъч единствен се стопява.

Жената може да е топла пита
омесена с ръце изкусни,image
и всеки ден да я опитваш-
пак ще си остане вкусна.

С каквото и да я сравняваш
жената винаги ще е загадка,
но ако любов и даваш,
за теб ще бъде пита сладка.

/стихосбирка "С душа на птица"/

https://www.facebook.com/groups/137742599691262/

Живях , горях Написана на : 2017-04-18 07:48:36

Живях!Горях!
И стъпвах тихо с думи...
Обичах!Вярвах!
Криех се в молитви...
Ту ангел ставах......
ту безпътен мрак,
крилата си оставях...
и забравях...
В тъгата се събуждах...
тъй не спях,
но някак си отново се запалвах-
сама изправях се във пепелта,
от съчките останала жарава.
Сега пораснах,друг ми е света.
Горя!Живея!
Вярвам!И обичам!-
Обичам хората с душа...
онези дето ме разбират....
Mimoza-Мариета Валериева

 

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Пак е пролет Написана на : 2017-04-17 19:35:43

Пак Пролет е... и зеленее.
Променя се светът... светлее.
Прокрадва се тъга копнежна,
загадъчна, дълбока, нежна.

...

Променят се с мечтите дните,
и погледите, и очите...
Непроменено все остава
Сърцето... помни, не забравя.

То всичко пак ще подреди
през пролетните светли дни,
стъжнени мислите ще скрие, image
надежда нова ще открие...

Пак Пролет е... сърцето знае
как любовта ще го омае...
как спомените ще запази,
за нови... място ще направи.

Автор на стиха: stela50
Снимка: Viktoria Mullin

https://www.facebook.com/NameWoman/?qsefr=1

Вярвам в чудеса Написана на : 2017-04-17 15:02:55

ВЯРВАМ В ЧУДЕСА

Вероника Костова RoNi

Обичам пролетта. Тя е прекрасна....
Особено, когато е изпълнена с любов.
Слънцето блести. Попивам топлината му.
И цялата превръщам се във зов.

Във зов към теб...единствено към тебе!!!
На моите сълзИ да сложиш край.
Защото ти си моят лек целебен,
защото ти си моят земен рай.

Обичам пролетта! И вярвам в чудесата.
Не съм преставала да вярвам в тях.
Във рождество, във възкресението,
и в любовта /аз вярвам с жива детска страст/.

А чудесата-те живеят в менеimage
като зрънца от нежна доброта..
Вярата ми, че доброто побеждава злото,
ме прави по-добра, И прави по-добър света...

Снимка::от нета

https://www.facebook.com/groups/137742599691262/

Възкръсна Написана на : 2017-04-17 08:14:35

image

ВЪЗКРЪСНА
/Вера Илиева/

Възкръсна и за кой ли път
отново хлопаш по вратите!...
Нямаш ключ и само с обич
искаш Ти да влезеш във душите ни.

Залостили сме ги отвътре здраво,
а бравите ръждясаха от грехове,
забравили любов и вяра,
по-лоши станахме от зверове.

Но Ти възкръсваш пак и пак,
неспирно хлопаш някой да отвори.
Господи, не се ли умори
от чакане душите да разтворим?

Да влезеш в тях като очакван гост,
сърцата ни със обич да огрееш
и семето добро във нас
от плявата да можеш да отсееш.

Докоснати от Твоята любов,
ще зазвъним като камбани,
Христос възкръсна днес
и светлината на Тавор огря ни!

от стихосбирката " Несбъднатост"

https://www.youtube.com/watch?v=drtogifPzOQ

https://www.facebook.com/groups/137742599691262/

И всичко пак е вечно Написана на : 2017-04-16 15:30:07

И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО
Евтим Евтимов

 

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени....
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее:
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

https://www.facebook.com/ImamEdnoSarce/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Великден е Написана на : 2017-04-16 08:43:07

Великден е!

Великден е! Камбаните звънят!
Един е синът Божий! Моисеев!
Сърцата в благовение трептят....
Христос Воскресе! Здраве и Спасение!
Смирил ли си душата си в света,
тегобите към теб не ще пролазят.
Посял ли си във обич – Светлина,
теб няма да те изкуши тъма, съблазън.
Прощаваш ли по Божия завет,
в законите Вселенски щом лелееш,
закърмен във добро ли си човек,
не могат да те спънат! Ти Живееш!
Възлюбиш ли до всичко своя враг,
плоди се и множи, владей Земята!
Зачевай Любовта във този свят,
и Бог ще умножи на длъж делата ти!
Чрез Словото, с молитва и копнеж,
в общение с Христовото разпятие,
бъди цвета на Божия венец,
мъдрувай в благодат и покаяние.
Зови Отца си с цялата душа!
Когато му се молиш, не плътта ти,
духът ти да му бъде Светлина.
То равно е на туй, че си в Христа си!
Христос Воскресе, Братя и Сестри!
На чиста нога всеки да добрува!
Сравнявайте се с малките души,
и в дясно на Отца си ще царувате!

https://www.facebook.com/ImamEdnoSarce/

Великден Написана на : 2017-04-15 15:29:53

Великден

Великденско огънче плахо гори
във шепите детски. Свещица.
Пренася тя истини - божи лъчи....
Запалена в храм вощеница.

Запяват камбани и славят мига
във който Христос е възкръснал.
Изпращат ни вяра - горчива сълза
от силата бяла на Кръста.

И химните святи прославят света.
Иконата жажда подклажда.
Разцъфват усмивки, ухаят цветя.
Във пролет денят се възражда.image

Великден е. Писани цветни яйца
даряват се в слава на Бога.
Да има надежда за бъдни дела.
В душите... любов светлоока.
автор / Таня Мезева /

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Разпнахме го Написана на : 2017-04-14 14:58:25

Разпнахме го!

Разпнаха го,
безумците на кръста!
И слънцето изгори му очите......
Обви земята мрак и мъка гъста,
по-слабо вече светеха звездите!

Разпнаха го,
а той ни бе спасение
и дар Господен нам поднесен свише!
той учеше народа на смирение...
и всичко що в евангелието пише!

Разпнаха го,
на всеки във очите,
сега го виждам как по хълма пъпли,
сам своят кръст понесъл на плещите,
а черните очи... със вяра пълни!

Разпнаха го,
а той се сам пожертва,
за изкупление на всички грешни люде!
На Юда Искариотски стана жертва,
осъден от Пилат- разпнат да бъде!

Разпнаха го,
пред всички грешни хора
но той над нас греховност не посипа!
С последни сили пак за нас помоли,
за нашето спасение... на душите!

Разпнахме те,
Иисусе, бяхме слепи,
и глухи бяхме за словата Божий...
Прости ни днес за грешките нелепи
и пак повярвай в нас, дано да можеш!

/ Таня Илиева /

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Прости ни Боже Написана на : 2017-04-14 08:37:55

Прости ни,Боже

Когато тръгна към Голгота
не кръстът, знам ти дотежа.
С очи отправени нагоре ...
болеше те от хорската лъжа.

Пироните забити във ръцете
прорязваха снагата ти без жал
и от оцета устните ти твърди
потръпваха от болка пак.

И днес, когато се изправям
в предсмъртния ти час пред теб image
аз моля те, прости ни Боже
за всички наши грехове!

автор/ Дора Ефтимова /

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Възкресение Написана на : 2017-04-13 08:39:10

Възкресение

Боядисах душата си. Празнично.
Сто дъги в нея днес се пресичат.
Възкресих и мечтите си страстни....
Пожелах всички да се обичат.
Сам измих на врага си ръцете.
Снех вината му, в мир го облякох:
вместо трънен венец – бяло цвете,
вместо чаша отрова пък – мляко.
Светлина пожелах си да блесне,image
та със слънце замесих погача.
Ругатните превърнах във песни
и разсмях тези, дето все плачат.
И ми стана красиво. Христово.
Празник правят и няколко строфи.
Щом след злото възкръсваш отново,
без съмнение - значи любов е.

Автор: Мартин Спасов

https://www.facebook.com/NameWoman/

Цвета и цвете Написана на : 2017-04-10 08:40:09

Цвета и Цвете
/ Марин Тачков /

 

Цвете в градина красива растяло.
Цвете разцъфнало и прецъфтяло. –...
Цвете въздъхнало -
вече изсъхвало...
Цвета откъснала
цвете заспало...
Цвете сълзица отронило тихо.
Цвете на Цвета продумало тихо:
„Късно откъсна ме -
есен е късна...
И няма във стаята
да ти ухая...”
Цвета погалила тъжното цвете
и го целунала тя по лицето:
„Ти още живо си,
още красиво си.
И не тъгувай,
А слънце сънувай! –
Пролет усмихната пак ще засвети...
Ти ще си имаш деца, мило цвете...
С устни ухаещи
ще украсяваш
градината светла,
детето на Цвета...

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато отвсякъде, кой както свари,
препъва те с крак и ти удря шамари -
недей се отчайва, недей се навежда,...
не си позволявай да губиш надежда!
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто.

 

Какво е охолство, какво са париimage
пред светлата участ да бъдем добри!
Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си наум кротко думата "стига!"
и вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя.
Защото макар да е жилаво злото,
в човека все пак побеждава доброто!

Автор: Недялко Йорданов

https://www.facebook.com/ImamEdnoSarce/

 

 

Вход Господен в Йерусалим

Като се съпогребахме с Тебе в кръщението, Христе Боже наш,
чрез Твоето възкресение се сподобихме с вечен живот, и като пеем, възкликв...аме: Осанна във висините! Благословен е Идващият в името Господне!

Иконата на празника в патриршеската катедрала "Св. Ал. Невски" в София

 

 

 

Цветница е Написана на : 2017-04-09 08:56:27

ЧЕСТИТА ЦВЕТНИЦА

На Цветница празнуват цветята,
изпълнени с нежност и много мечти.
Радват големите те. И децата....
Много живот има в техните мили очи.

На Цветница днес празнуват Иглики,
Теменужки, Лилии... Всички цветя.
Те на Слънцето са лика - прилика.
Радват ни всички по тази Земя.

Нека днес поздравим ги с усмивка
и да им честитим този цветен имен ден.
Аз от Светлина им постилам покривка
и ги черпя с един стих вдъхновен!

Автор: Десислава Церовска
/Звездà Христòва/

image

https://www.facebook.com/NameWoman/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Цветница е !
Днес имен ден празнуват : Аглика, Божура, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздена, Далия, Дафина, Делян, Деляна, Дилян, Диляна, Детелина, Елица, Жасмина, Здравко, Здравка, Зюмбюла, Ива, Иглика, Калина, Камелия, Карамфил, Карамфила, Китка, Латин, Латинка, Лилия, Лиляна, Лила, Лили, Лоза, Люлина, Магнолия, Малина, Маргарит(а), Невен, Невена, Невян, Ненка, Орхидея,image Ралица, Ренета, Роза, Росен, Росица, Ружа, Теменужка, Трендафил, Цено, Цвета, Цветелина, Цветан(ка), Цветелин(а), Цветомила, Цветомир (а), Цвятко, Явор, Ясен, Ясмина.
Много здраве и късмет ! Бъдете като цветята красиви ,винаги обичани и щастливи !
Весел празник !!!

Лазаровден Написана на : 2017-04-08 17:09:06

image

Лазаровден

Слънчеви лъчи галят днес земята!
Лазар слиза от небето във позлата!
И оглежда се в очите ...
на дечицата щастливи,
лазарки тъй мили!

Щипе ги по бузките червени,
в танц се вият със очи засмени,
гледат възрастните те
и протегнали ръце
пеят песните на Лазара!

За по добър живот!
За тях, за нас!
За целия народ!
За благополучие и плод
на българския род!

автор Анита Трифонова

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Колко ли струва сълзата ? Написана на : 2017-04-06 09:41:01

Колко ли струва сълзата, която
на приятел в очите блести
и която превръща в поточе водите,
а после във буйни реки.
Колко ли струват монетите дребни...
на бездомника в джоба съдран,
колко ли много те са потребни
на богатия, стъпчил къшея хляб?
Колко ли струват на роза откъсната
няколко часа във ваза с вода?
Колко ли струва времето, пръснато
между живота и вечността?
Питаш се лутайки, търсиш цената,
а може би проста е тя -
прошката е ключът на нещата,
единствено тя си струва труда.
Прощавайки можеш в сърцето да пазиш
малка сълза, като капка роса,
дребна монета, която бездомника
щастлив ще направи в нощта.
Прошка и обич не крий във сърцето си
заради тази сълза.
Прошка и обич не можеш да купиш,
но можеш да подаряваш сега.
/ Райна Недялкова /

 

 

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/
Шепот Написана на : 2017-04-05 08:50:35

Шепот

Денят си отива безумно красиво
във люляков тих полуздрач.
Луната ухае на дъжд. И се скрива...
зад тънък воал от мъгла.

Просветват прозорци. И после угасват.
Приличат на морзов сигнал.
Градът си говори с небето.
С проблясване.

И сигурно знае, че знам.
А аз си говоря със тебе. Без думи.
Говоря си с тебе наум.
“Обичам те. Липсваш ми…

Липсваш ми. Чу ли…
Без тебе ме няма. Без тебе не съм.”
А горе звездите премигват нестройно
и дълго ги слуша Градът.
Нощта се усмихва и тръгва, спокойна,
към Другия Край На Света.

/caribiana/

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Творя си слънцето Написана на : 2017-04-04 17:53:46

Творя си слънцето отново...
искрящо,тихо-пак шумящо
и пръскам неговия огън
над студ,тъга и болка бясна.

...

Рисувам си дъгата с мисли
и пак усмихвам се сама...
понякога как малко трябва
да бъдеш цветен под дъжда...

Танцувам във съня си будна
под напева на тих другар
и този танц е цяр...богатство...
и тази муза -тих пожар...

Творете си слънцата смело
и карайте ги да искрят,
и нежно срещайте нощта си-
все пак звездите там блестят....

Mimoza- / Мариета Валериева /

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=PAGES_TIMELINE&fref=nf

 

 

Целуна ме животът Написана на : 2017-04-02 19:03:00

Целуна ме Животът. Беше топло.
А бузата ми пламна от любов!
И тиха, и трепереща, и мокра –
самата аз превърнах се в Живот...
Прегърна ме на тръгване. И сложи...
в багажа ми и радост и сълзи.
Без щастие светът е невъзможен!
Без дъжд ще бъде пуст. И ще боли...
Погали ме Животът. Бях дете,
което ще потегля надалече.
И няма как пред нищо да се спре,
уверено във звездната си вечност...
Човекът е човек, за да се учи –
да бъде обич чак до незабрава,
мечтите до последната да случи,
и себе си отново да създава,
със вяра да изтрие всеки страх,
а после да го замени с надежда.
Посееш ли в безкрая само смях,
ще жънеш радост, светлина и нежност...
И аз така. Нататък съм поела.
И винаги си нося любовта.
Целуна ме Животът. Да съм смела.
И после подари ме на света.
/ Мира Дойчинова / - irini

 

 

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Като орела Написана на : 2017-04-02 08:37:06

КАТО ОРЕЛА

Казват, че когато орелът е ранен,
полита към върха на планината....
С последни сили, но до края устремен,...
той следва своя път към светлината.

Намира най-високата скала
и с вятъра единствено нощува.
Очаква изгрева с разперени крила
и се оставя слънцето да го лекува.

Не ти разказах тая приказка напразно,
когато чувстваш се предаден, наранен,
когато мислиш, че умираш победен
и злото те довършва безпощадно:

Спомни си как орелът до последно
към своя връх се носи устремен.
Хвани се за крилата на живота.
Нощувай с вятъра, сънувай утринта,
и нека тоя сън, огрян от слънцето –
лекува наранените места.

Почувстваш ли се силен, излекуван;
не стой самотен на високата скала,
а се върни. И нека твоят дух пробуден
дарява хората с любов и светлина .
/ avangardi /

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Април Написана на : 2017-04-01 18:41:59

АПРИЛ

На април отесняха по-тъмните дрехи
и нощта си отряза от дългия шлейф,
мълчаливо небето сълзи отдалеч...
от препълнени облаци с пролет безбрежна.

Изтъка си гората прошарен елек
от глухарчена нежност и люляков трепет,
розовеещи мигове с вишни нарежда
и тревички нашепват за пътя зелен.

От дълбоко надеждите с изгрева никнат,
акварелно разтварят се в божия храм,
по следите на слънцето грейват зеници,
приютили цъфтеж от молитва събран.
Под дърветата влюбени птици се милват
пак потънали тихо в април и всемира.
Sanvali

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/?hc_ref=NEWSFEED&fref=nf

Ковач на съдби Написана на : 2017-03-31 08:22:56

Ковач на съдби
Ваня Стоянова

Казваш пак, че си лош... Много лош!
Ти от обич - жените разплакваш......
Ковач си - благословен си от Бог!
Ти си обич! И обич раздаваш!

Красиво променяш. Извайваш съдби...
С нежност магическа претворяваш.
Чрез огън и страст, със любов ти твориш.
И мен претвори - любовта и съдбата ми!

Ти си сила и плам! Ти си грях и мечти!
Сбъднат сън и копнеж за жените.
Такъв те обичам! Сега! И преди!
Ти си всичко, което ми стига!

Защо те обикнах? Защо ме обикна?
Познахме се, без да се търсим... Без зов!
Без да знам, към теб се бях устремила.
Ти ме позна - моя древна, прекрасна любов!

Ковач на съдби и ковач на надежди!
Ковач на любов и ковач на мечти!
Обич си свята - може би Светец си.
Но знам, че си Ти! И тебе обичам!

Дори да си с друга - за мен се усмихваш.
Живееш във мен, със мен, в моя сън.
Живея ковачо, защото те има.
И знам, че съм твоя - макар да не съм!

Сан Северо Италия

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Не ми пресичай пътя с омраза Написана на : 2017-03-30 10:13:29

Не ми пресичай пътя със омраза.
Ако не ме харесваш – отмини.
Ехидната усмивка на лицето ти
душата ми ранява и боли.

...

Животът ти от моя не зависи.
Аз хляба ти на масата не ям.
Не ми доказвай своите си истини
и моите на теб не ще ги дам.

Върху ми не изливай с думи ядни
безсмислени и страшни бесове.
Светът е свят – пред Бога с теб сме равни,
за всеки има слънце, хляб, небе.

Не трябва даже и да ме обичаш.
И тебе няма аз – щом ти не щеш,image
но стане ли ти тъжно – сам самичък
пред моята врата – ела и влез.

Аз няма да те съдя – и приятел
ще те наричам всеки Божи ден.
Сега не ме ранявай със омраза –
иди си и бъди благословен!
/ Маргало /

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

От днес Написана на : 2017-03-30 09:28:31

От днес обличам нова рокля!
Цветът и е наречен нежност.....
и мисля доста ми отива.
Захвърлих старата.....
убива........
И вместо грим - любов си слагам....
не мога вечно да отлагам -
да бъда нова - с дъх на пролет...
....Това червило ми приляга....
Заключвам шкафа със обувки...
Нахлузвам на краката вяра,
а пътят ми е лек....
Не бягам!
Без грация сърце раздавам....
Прическа нямам днес за показ,
къдрици буйни и фуркети,
в косите си закичих роза,image
очите си изпълних с обич.
Сега излизам на разходка -
със тази новата премяна,
едно забравих да добавя -
май скромност....
но ми е простено.

Автор: Мариета Валериева

https://www.facebook.com/NameWoman/

От някои Написана на : 2017-03-29 08:25:59

От някои оплювана, от други обичана,
понякога удряна, но и нежно събличана,
със сълзи в очите, с усмивка широка
аз крача уверено в моята посока.

...

Не мразя. Наказвам с безразличие.
Не спазвам излишно благоприличие.
Далеч съм от клюки, от завист, от злоба.
Помагам на другите, колкото мога.

Животът ми - низ от възходи и грешки.
То .. грешките повече - чисто човешки.image
Какво да се прави - така го умея ..
Обичам живота си, и го живея !

/ Даниела Иванова /

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Съжалявам , но те искам Написана на : 2017-03-29 08:24:28

Съжалявам, но те искам ...

.. Душата ми отново преживява,
едно забравено и старо чуство.
Прости - ако така те наранявам,...
но тебе искам в живота си да пусна ..

Не мога нищо да ти дам..
Повярвай ми и нищо да ти взема.
Не прося милост, та дори да знам,
че можеш ти живота ми да вземеш..

От теб не искам да си ми пазач,
повярвай- и душата ми е твоя..
Такава сделка сключих с любовта-
душа за малко късче нежност ..

Сега съм огън.. Океан от чуства,
и ти виновен си за този кръговрат..
Обикнах те с такава страшна лудост,image
живота си на тебе ще отдам ...

Съжалявам ако има нещо,
но влюбих се и искам да си с мен...
Ще бъда с теб дори в страшно бедствие,
дори в последният ми земен ден ... !!!
/Ина Ангелова/

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Девет рози Написана на : 2017-03-29 08:21:17

Девет рози от любов!
Девет рози за да ти разкажат!
Всяка в своя аромат е зов!
Всяка може мен да ти покаже!
Чудиш се, че девет аз избрах!...
Девет стъпки аз към теб направих!
С всяка нова истински желах!
С всяка нова през стена минавах!
Първата към твоите очи!
Там, където моите отворих!
Гледах те незнаейки дори,
че без думи можеш да говориш!
Втората към твоите коси!
Там загубих цялата си същност!
Те сякаш са разхвърляни мечти,
а аз готов с ръце да ги разбъркам!
Третата! Тя беше като гръм!
Когато каза ми за мен, че мислиш!
И желаех да живея в сън,
а ти моментите красиви да прелистваш!
Четвъртата бе лошата ми част!
Промъкнах се като крадец по тъмно!
Не исках да ме виждаш слаб,
но ти успя и всичко преобърна!
Петата бе твойта доброта!
Допусна ме от нея да си взема!
Сега по-силен гледам на света
и никой няма туй да ми отнеме!
С шестата изкачвах своя връх!
Като герой от митовете стари!
И заспивах пълен с чувства- луд,
а събуждах се тъй сякаш след кошмари!
Седмата тя беше мой късмет!
Радост бе, че ти на мен се случваш!
Толкова бе близко, че дори,
устните ти можех да почуствам!
Осмата ми даваше криле!
Мислех, че за мен ще е последна!
Исках да протегна две ръце,
ала ти като мираж изчезна!
Деветата! Най-трудната до тук!
Аз трябваше сърцето ти да моля!
Да иска мен и никой друг!
Да бъде влюбено след всичката неволя!
Девет рози! Ще увяхнат, знам!
После някъде ще ги захвърлиш!
Девет крачки в моят свят голям,
и една любов, която ме прекърши!
/Емилиан Примов/

 

 

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/
Животът Написана на : 2017-03-29 08:17:59

image

Животът не даде ми нищо безплатно
сама се издигах и падах сама,
за победите имах много приятели,
а със болката бях си сама.
Не очаквах подкрепа,...
не исках и помощ - единак съм.
Така и до днес оцелях. ...
Но понякога моля за нежност,
за обич не е слабост,
а горест - нали съм жена...
Жена като всички -
и грешна, и праведна,
обичам различно, различно живях...
Като ангел невинна, като вещица дяволска,
и безумна, и мъдра, от жестокост - добра.
Животът не даде ми нищо назаем,
а вземаше лихва с висока цена.
Вземай, Бирнико, аз съм богата -
и след тебе ще имам сърце и душа!
/ Геновева Симеонова /

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Скъпо струва всеки миг Написана на : 2017-03-28 08:23:49

Скъпо струва всеки миг...

Скъпо струва всеки миг, Приятелю!
Скъпо струва времето, нали?
Особено, когато то е пропиляно...,...
изгубеното време най- боли.

И секундите отминали не се завръщат,
и паметно в пространството зад теб мълчат.
Отмерва своя ход Вселенатаimage
и минутите от собствения ти Живот...

Скъпо струва всеки миг, Приятелю!
Скъпо струва времето, нали?
По- дълги дните си не можем да направим,
нека ги направим по- добри!
/ Десислава Наумова /
 

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Нека бъде добър денят Ви Написана на : 2017-03-27 08:40:42

Денят за всички нека бъде добър.
С добро той нека ни навести.image
Във времето ни с толкова несгоди
за нещо хубаво да извести.

...

С добро да стопли мъничко душите
на хората с угрижени лица.
На най-нещастните сред тях,горките,
да влее лек във скръбните сърца.

Добър да е за млади и за стари,
със нещичко при всекиго да спре.
От грижи всекиго да разтовари,
за всеки добър път да избере.

Във дните с грижите така нелеки
на всички им е нужна Добрина,
затуй кажете"Добър ден" на всеки,
кажете го с човешка топлина.

Автор: Харалан Недев

https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/…/37067265ca78bd82d523…

https://www.facebook.com/NameWoman/?fref=ts

Усещане за пролет Написана на : 2017-03-27 08:38:06

image

УСЕЩАНЕ ЗА ПРОЛЕТ
Автор: Таня Мезева

С пуканки накичиха
дърветата...
зеленото петно
на сивия квартал.
Усмихват се загадъчно
лалетата.
Градът пробужда се.
Не е умрял.

От детски смях кънтят
паветата
и глъч вълшебен
вятърът довя.
Две хлапета се надбягват
с колелета.
С гордост ги наглежда
техния баща.

Ухае на любов
и на възраждане.
Въздухът разстила
топлота.
Разлистват се като платна
пердетата.
В стаята ми влиза
Пролетта.

https://www.facebook.com/NameWoman/?fref=ts

Искам да е тихо Написана на : 2017-03-27 08:35:39

Искам да е тихо. Като в църква.
Само тишината да се чува.
Този свят съвсем се е побъркал
от говорене. И боледува.
Думите валят като градушка,...
след която смисълът изстива:
леден дъжд, порой...
А всъщност – суша.
Красотата бавно си отива.
...
Искам да е цветно до припадък.image
Само цветовете да говорят.
Да прииждат – слънчеви и млади,
за да стоплят мислите на хората.
Някой ден ще стане много пъстро –
като смях на литнало хвърчило.
И когато любовта възкръсне,
ще си върнем мярката за милост.
/ Петранка Божкова/

https://www.facebook.com/UhanieVMraka/

Страница 1 от 7
 1-50 от 327  |   1  2  3  4  5  6  7  >>