Sibir
PhotobucketБлогът на Raina
Raina
Raina, 55
« sibir.bg
ЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ СЪТВОРЕНИЕ Написана на : 2011-11-12 12:09:39

ЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ СЪТВОРЕНИЕ

   Ако приемем, че Вселената е обективна реалност, неизбежно питаме за произхода на света, земята, космоса, живота. Отговорите могат да бъдат сумирани в две основни предположения като начална отправна точка:
   1. Един космически Интелект, способен да замисли и конструира материалния Универс, е създал всичко.
   2. Неорганична материя, способна да се самоорганизира чрез еволюционни процеси до съвременната сложност на Всемира, е създала всичко.
   И двете концепции са недоказуеми, но ние ще разгледаме аргументите и предимствата на вярата в сътворението.
   Л. Харисон Матюз във въведението на изданието от 1971 г. на "Произход на видовете" казва:
   "Вярата в еволюционната теория е съвършено подобна на вярата в сътворението - и двете са концепции, които вярващите знаят като истина, но никоя от двете не е била годна за доказване до днес. И
   В първата глава на нашата книга ние разгледахме общо произхода на света и живота от една Велика Първопричина. В настоящата глава ще се спрем по-специално на двете основни концепции за съществуването на живия свят - еволюция или сътворение.
   Нека направим кратък исторически преглед. Първата цялостна теория за еволюцията на организмите бе създадена отЖан Ламарк (1744-1829). След това дойде теорията на Чарлз Дарвин (18091882). Но тъй като по-късните биологични изследвания показаха несъстоятелноспа на тези теории, днес е на мода така наречената синтетична теория, която понякога се нарича неодарвинизъм, защото представлява съчетание между мутационизма и дарвинизма. Основната идея на всяка еволюционна философия е развитието на организмите от по-прости към по-сложни форми, или преминаването на едни видове в други под влияние на някакви фактори. Но именно тези фактори остават винаги неизвестни. Съвременната синтетична теория счита, че случайните мутации са направлявани от естествения отбор, а това означава, че слепият случай е създал чудния органически свят. Мутациите представляват изменения на хромозомите и гените в клетката под влияние на различни физични и химични фактори.
   Експерименталните изследвания обаче показаха, че мутациите не създават нови (несъществуващи дотогава) органи и видове. Те. само променят цветове и форми на съществуващи органи и довеждат до тяхното израждане.
Професор Джузепе Сермонти, генетик, пише в сп."Фигаро" (Париж) от 26 октомври 1991 г.: "Така мутациите, които се произвеждат върху фамозната двойна спирала на ДНК, която съставлява основата на нашите гени, не са никога конструктивни. Мутациите могат да бъдат изгодни, но не и позитивни, защото те са винаги загубата на нещо, загубата на една функция. Примерно, за къртицата е изгодно да е сляпа, но не може да се каже, че тук има прогрес, че има положителна еволюция. Всички познати мутации са такива - те не дават нещо действителни ново."
   В последните години се появиха различни взаимноотричащи се идеи. В последните две десетилетия забележително число учени, които не вярват в библейското сътворение, на-
писаха книги, критикуващи еволюцията. Нека сега разгледаме аргументите в полза на сътворението на живия свят.
   Грегор Мендел (1822-1884) установи закономерностите в унаследяването на родителските белези и с това постави основите на съвременната генетика. Последната се разви днес като стройна експериментална наука и показа стабилността на видовете. С това се потвърди блестящо древният библейски постулат: "Всяко по вида си." Бит.1: 11.12.21.25: "И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносна дърво, което да ражда плод, според вида си ... и стана така. Земята произрасти крехка трева - трева, която да дава семе, според вида си ... И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида и ... Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко, което пълзи по земята, според видовете му ... "
   Биологът Франк Марш, в книгата си "Фундаментална биология", въведе понятието "барамин" ("сътворен вид") за отбелязване на границите на изменчивостта. Това са основните биологични типове, които Бог е създал в началото при сътворението. Вътре в "барамина" може да се оформят видове, но никой барамин не е еволюирал в друг барамин. Той разработи по-нататък тази концепция през 1976 г. и счита, че някои съвременни видове произлизат от един единствен барамин и че експерименталните данни показват, че някои съвременни видове, поставени в различни родове и даже семейства, биха могли да принадлежа 1- към същия барам ин.
   Творецът е създал организмите с чудното адаптационно свойство (приспособяване към нови условия), т.е. структурата им позволява вариации в твърде широки граници, З§I да оцелеят при промяна на условията. Но тези вариации са винаги вътре в здравите граници на основния тип. Тези граници не могат да бъдат прескачани. Този вариабилитет на организмите позволява създаването на различни сортове и породи в рамките на основния тип. Съществуват различни сортове пшеница, 200 300 сорта домати в Европа, около 5000 сорта круши, над 500 сорта г~ax, над 200 породи кучета, около 35 породи свине, до 150 породи гълъби, до 150 породи коне и др. - Пс.104:24:"Колко са разнообразни Твоите дела, Господи! С мъдрост Си направил всички тях; Земята е пълна с Твоите творения."
   Друг силен аргумент против еволюционизма и трансформизма е съвременната биологична картина на света. Всички биологични форми са прекъснати, (дискретни), липсват преходни форми. Кокичето, лалето, розата, кучето, котката,ЛЪВЪТ,са ясно оформени и дискретни. Ако в природата съществуваше еволюционен закон, трябваше всеки момент да наблюдаваме хиляди междинни форми. Имайки предвид този фундаментален факт, еволюционистите отправиха надеждите си в земни- те пластове при вкаменелостите. Те очакваха, че точно там са погребани междинните форми. Но дългогодишните изследвания показаха същата прекъснатост и в палеонтологичния летопис. И между вкаменелостите липсват междинни форми. Ето изказването на един от най-големите капацитети в палеонтологията, Дж.Симпсън. В "Темпове и форми на еволюцията", макар и еволюционист по убеждение, той пише:
   "Постоянното отсъствие на преходни форми се наблюдава не само сред бозайниците, но представлява само по себе си почти всеобщо явление ... В зората на еволюционната палеонтология се предполагаше, че основните дупки" ще бъдат запълнени в резултат на нови открития. Обаче постепенно ставаше все по-ясно, че независимо от забележителните успехи в намирането на представители на второстепенните преходни групи, основните "групи" остават незапълнени ... Ако преходните форми не са съществували, то очевидно, никога няма и да ги намерят."
   Следователно, генетиката, съвременната биологична картина и палеонтологията, тези три фундаментални основания, ни водят неизбежно към приемане на един уникален акт - сътворението на живия свят от един Създател. Онези, които приемат сътворението се наричат креационисти (креация - сътворение).
   Библията започва с кратък и лаконичен доклад - Битие.1.;1: "В началото Бог сътвори небето и земята. " В този първи уводен стих е представено Божеството като Творец на всичко съществуващо, Първопричина и Единствена Причина, съществуващ преди света, преди материята, времето и пространството, отделно и независимо от онова, което е създал.
   Светът е създаден в едно далечно "начало". А "небето и земята" означават целия материален свят. Творческият доклад в БИТ.1.ГЛ е предназначен изключително за нашата земя. Разбира се, едно детайлно разглеждане на тази глава излиза вън от рамките и целите на тази книга. Ще се спрем само на някои основни положения и особени моменти.
   Съгласно Битие 1 глава земята е създадена и устроена за шест буквални 24-часови дни. Библейската критика и желанието да се съгласува това изложение на сътворението с геологичните ери на еволюционната хипотеза, са довели някои до тълкуването на творческите дни като неопределени периоди от хиляди и милиони години. Но както ще видим, библейският разказ е пределно ясен.
   Доказателства за буквалността на 6-те творчески дни.
   1.Битие 1 :5.8,13,19,23,31.
"Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи. Бог, нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.
И стана вечер, и стана утро, ден трети.
И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.
И стана вечер, и стана утро, ден пети.
И Бог видя всичко, което сътвори; и ето, беше твърде добро
И стана вечер, и стана утро, ден шести."
   3а всеки творчески ден е казано недвусмислено "И стана вечер, и стана утро ... "
   Ефектите вечер и утро са свързани неизменно с един буквален ден и са несъвместими с идеята за дълги периоди.
   2.Непосредствено след шестдневното сътворение в Бит. 1 гл., четем за учредяването на почивния ден: БИТ.2:2:"И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден Си почина от всички дела, които беше създал." Този текст е свързан с текста на четвъртата заповед на декалога: ИЗХ.20:9-11."Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа ... защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети."
  
Мотивировката тук би била невъзможна, ако творческите дни бяха дълги периоди от хиляди години, защото в един и същ пасаж, именно Изх. 20:9-11, понятието "ден" не може да има различни значения; в ст. 9 и 1 О да означава буквален ден, а в ст. 11 - дълъг период.
   3.Ако се приемат творческите дни като периоди, биха се получили противоречия, граничещи с нелепости. Примерно, какво би станало с растенията, създадени в третия ден, без светлина през хиляди и милиони години? Какво би станало с животните и човека, създадени в 5-ия и 6-ия ден, през хилядите години мрак? 3ащото всеки ден се състои от светла и тъмна част. Ако дните са дълги периоди, едната половина на периода ще бъде светла, а другата тъмна. При това Адам, създаден в шестия ден, трябва да е живял хиляди години!
   Бог не се нуждае от дълги периоди, не са Му били потребни и шест дни: Пс. 33:9: "Защото Той каза и стана; Той заповяда и се за твърди."
   Божието Слово - израз на Неговата воля - се превръща в действителност, енергия, материя, звезди, светове. Но Бог е устроил нашата малка земя за шест дни, за да се определи регламентът на времето за планетата и човечеството.
   Съвременните научни хипотези считат, че възрастта на 3емята възлиза на 4,6 милиарда години. Това предполага геологични ери с продължителност от милиони години. Как се стига до тези милиони и милиарди? Днес възрастта на земята се определя, по-скоро, от съдържащите се в тях вкаменелости, отколкото чрез взаимното разположение и състав на тези пластове. А възрастта на вкаменелостите се определя, съвсем произволно, чрез изкуствено построената и недоказуема еволюционна хипотеза. Възрастта на вкаменелостите не може да се определи строго научно. Многократността и сложността на земната история е непроследима.
   Най-новите методи на геолозите за датиране на земните пластове се базират на радиоактивността на някои елементи, които постепенно се разпадат. Примерно, уранът се разпада с течение на времето, докато се превърне в обикновено не радиоактивно олово. По наличните находки на олово, и като се вземе предвид периода на полуразпад на урана, се определя възрастта на скалните пластове. 3а да бъде валидно това изследване обаче, трябва да се направят няколко допускания:
   1. Че когато разтопеният материал е изригнал от земните дълбочини на повърхността, в него не е имало начално олово, или ако е имало такова, това количество трябва да-се знае.
   2. Скоростта на разпадането трябва да е била винаги постоянна.
   3. Трябва да не е имало добавка или загуба на уран или разпадни те му продукти през цялото време на радиоактивното разпадане.
   Но нито едно от тези условия не може да се провери експериментално!
   Освен това крее ционистът счита за напълно възможно при създаването и организирането на Земята в първите творчески дни, Бог да е създал хармонични количества минерали, примерно уран и олово до него и Т.н. В такъв случай всякакви опити да се изчисли възрастта на земната материя с помощта на радиоактивното излъчване ще бъдат безсмислени.
   Някои особени моменти в разказа за сътворението възбуждат въпроси:
   Първият творчески акт е създаването на светлината - Битие 1 :3-5: "И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи!"
   Първичната светлина е дошла от неизвестен източник, за да произведе ефекта ден и нощ. Това не бива да ни· удивлява, защото огромните звезди са съществували вече по време на устройването на Земята - Йов 38:4-7: "Къде беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен. Кой определи мерките й? (ако знаеш) .... Когато звездите на зората пееха заедно и всички Божии синове възклицаваха от радост?"
   Но как да обясним появата на растения преди слънцето, тъй като растенията са създадени в третия ден, а слънцето - в четвъртия? Отговор: Светлината и изобщо електромагнитната енергия в целия диапазон, включително и топлинната част, вече съществуваха. Растенията са създадени в такива физични условия. Ние не сме разбулили напълно тайната на светлината. Още по-малко можем да си представим първичната светлина, нейните свойства и въздействие. Но за краткото време на част от третия ден, чрез творческия потенциал на Бога, при съществуващите вече условия - светлина, въздух, вода, - беше създадена земната флора.
   В четвъртия ден бяха създадени Слънцето и Луната. В еврейския оригинал е употребен тук глаголът "аса" - направи от съществуващата вече материя. Материята на Слънцето и Луната е била създадена от Бога в началото (в Бит.1:1 е употребен глаголът "бара" - създавам от нищо). Но до четвъртия ден тя не е била организирана, за да изпълнява функциите на светила, съществувала е под формата на някаква до звездна материя. В четвъртия ден Бог е организирал тази пра материя в Слънце и Луна и те за пръв път са огряли Земята. В Бит.1:16 четем още: "Създаде и звездите". Думата "създаде" е дадена курсивно (с наклонени букви), което показва, че тя не съществува в еврейския оригинал. Както споменахме вече, звездите са създадени преди творческата седмица. Защо тогава Мойсей споменава звездите тук? Понеже разглежда светилата, той споменава между другото и звездите. Той иска да изтъкне великата истина, че всички небесни тела са създадени от Бога, а не са продукт на само развитие на материята и Вселената. Косвено Мойсей отрича фалшивата философия за вечността на материята.
   И така, има ли вярващият солидна база за вярата си, има ли убедителни предпоставки за мирогледа си?
   Наистина, сътворението е уникално дело, което не можем да проумеем напълно. Но въз основа на личния си религиозен опит ние получаваме непоклатима увереност в истинността на Божието Слово. В духовния ни живот се поражда доверие в Бога. Така ние сме готови да приемем и онова, което Той ни разкрива в Словото Си в области, в които разумът и изследванията не могат да проникнат и по-специално библейската космология на Битие 1 глава.

 

Новото творение Написана на : 2009-06-07 15:44:11

Новото творение

Бог видя всичkо, koemo сътвори; и ето, беше mвърдe добро.

И стана вечер, и стана утро - дeн шести."

Битие 1:31

Колко красива беше земята, излязла изпод ръката на Твореца! Бог показа на Вселената един свят, в който дори Неговото всевиждащо око не можеше да открие нито едно петно или недостатък, нито един дефект. Всяка част от Неговото творение заемаше определеното му място и служеше на целта, за която беше съз­дадена. Точно като частите на огромна машина всяка част се съчетаваше с другите и всичко съществуваше в съвършена хармония ... Нямаше никакви болести ... и в растителното царство нямаше и следа от разложение. Бог погледна делото на Своите ръце, изработено от Христос, и провъзгласи, че беше "твърде добро". Той видя един съвършен свят, в който нямаше и следа от грях или несъвършенство.

Но настъпи промяна - Сатана изкуши Адам и той се поддаде. Този, който беше проявил нелоялност в Небето и беше изхвърлен оттам, представи лъжли­во Твореца пред съществата, които Той беше направил, и те послушаха думите му и повярваха в лъжите му. Така грехът навлезе в света, а чрез греха и смъртта.

Когато Христос видя, че няма човек, който да може да бъде посредник за човечеството, Самият Той започна жестока борба със Сатана. Божият Първороден беше Единственият, Който можеше да освободи онези, които бяха подчинени на Сатана чрез греха на Адам.

Божият Син даде на Сатана всички възможности да опита хитростите си върху Него. Врагът беше изкушавал небесните ангели и след това първия Адам. Адам се провали и Сатана предположи, че ще успее да хване в капана и Христос, след като Той прие човешко естество. Цялото паднало ангелско войнство гле­даше на този случай като на възможност да спечели надмощие над Христос. Когато устните на Христос бяха запечатани от смъртта, Сатана и ангелите му си въобразиха, че са извоювали победата ...

В смъртоносната битка Божият Син можеше да разчита само на Своя небе­сен Баща. Всичко трябваше да бъде постигнато чрез вяра. Самият Той беше откуп - дар за освобождаването на пленниците. Той донесе спасението на хо­рата чрез Собствената Си ръка, но какво Му струваше това!

Страница 1 от 1
 1-2 от 2  |   1