Sibir
PhotobucketБлогът на Raina
blogs left blogs right
Raina
Raina, 55
« sibir.bg
Къде да търся Бога Написана на : 2011-01-15 09:56:32

Къде да търся Бога

Евангелието е книга на живота ... Книга, която не познава никакви граници, която обгръща в себе си всичко за един успешен, достоен човешки живот.

Къде да търся Бога?l- пита един човек и отправя въпроса до редакцията на известно списание. Не след много върху страниците на списанието този въпрос се явява написан с големи букви. Мнозина изпращат свои отговори. Ето един от тях: "Къде да търсиш Бога? - питате Вие, който и да сте. Ето Ви моят отговор: Бога чувстваме, но не можем да ГО опишем или определим. Богопознанеито не е игродумство. То е нещо действително, реално. То е знание. Бога знаем, Бога познаваме. Как  Го знаем? - навярно ще попитате вие. Как ние хората можем да се издигнем до сияйните висини на Неговото всемогъщество - това не можем точно да предадем с човешката реч. Сам Бог обаче ни говори за Себе Си в Своето всевечно слово - Библията: "Аз обитавам на високо и свято място, още и с оногова, който е със съкрушен и смирен дух." /Исаия-59:15/ "Очите ми ще бъдат над верните на земята, за да живеят с Мене."/Псалом-101:6/ И така, братко мой, който търсиш Бога, знай, че Той обитава не в нашите мъдродумства, не в нашите проповеди, колкото и блестящи да са те, а в нашето сърце. Бог обитава вътре в сърцето и така ни дава доказателства за Своето съществуване. Други доказателства необходими ли са ви? Хиляди запалени свещи биха ли прибавили нещо на всемощната дневна светлина?" Един известен писател се разхождал из околностите на многомилионния град, без да намери покой в самотата сред природата. Когато се завръщал, чул камбанен звън. Заслушал се. "И странно - питал се той - нима за първи път чувам камбана? Защо сега така настоятелно отеква в мен?" Огледал се и видял малка църквица. Поединично или групово  влизали хора от квартала - скромно облечени и забързани мъже, жени, младежи. Не разбрал как се озовава в църковния салон. Няколко картини из живота на Исус и един "открит олтар" в цветя, над който с едри букви било написано "Бог е любов" - това видял той. От амвона говорил млад човек. Дошлият слушал не някаква блестяща проповед. Скромният благовестител просто разговарял със своите събратя в църквицата. Ho в очите му блестяла непозната светлина- не огнени езици, а по-скоро меките синкаво-виолетови отблясъци на добре разгорена  жерава. Писателят седял на последната скамейка. Той изчакал богомолците да се оттеглят и тогава се приближил към скромния благовестител за Бога. "Бихте ли  отделили и за мен няколко минути?" - запитал той. "Защо не?" - чул Топлия глас на младия човек. - Щом желаете - моля" И благовестителят го погледнал с доверчивите си очи. "Слушах внимателно това, което говорихте, и анализирах ... Преценявах и Вас, и думите, и държанието Ви - всичко. Не се учудвайте, писател съм, работя с човешки души. (Има ли Бог или няма, аз не зная, но зная едно - невъзможно ми е да обичам лице, което не познавам. А Бог е лице, Което не познавам. Бихте ли ми казали нещо в този род на мисли?" Благовестителят не отговорил веднага, а леко привел глава в размисъл. В храма нямало никой. Там, близо до вратата, сами стояли двамата мъже: младият вестител на Христовото слово и зрелият известен писател, избягал от шума на града. "Ще Ви задам няколко въпроса - подел вестителят. - Нали няма да ви оскърби?" "Говорете свободно, млади човече." "Добре, благодаря Ви . ..0тговорете ми честно обичате ли реда? "Да." - бил твърдият отговор. "Обичате ли мъдростта?" "Да." "Обичате ли правдатa" "Да." Смятате ли, че един достоен човешки!!.живот трябва да бъде израстван:стремеж и труд към усъвършенстване?" "Разбира се, че да!" '(.Тогава всичко е добре. (Бог е Ред, Бог е Мъдрост, Бог е правда, Бог е самото Съвършенство. Бог е Святост.Вие цените уважавате и обичате всичко това, нали?”Да бил отговорът на писателя. „Вие обичате Бога.Как тогава говорите, че не Го познавате?" "Значи , у мен има неосъзната любов към Бога - това ли искате да каже те?" - запитал явно заинтригуван писателят. "Не - чул се гласът на скромния вестител на малката църквица. Не, вашата любов към Бога не е неосъзната. Но струва ми се, вие не сте наясно със самата дума Бог. А тази дума е човешки израз. В богопознанието важното не е титлата; как ще наречем Бога. Наричаме Го още Вечен, Всеобемащ, Всемощен, Вездесъщ. Важното, същественото в богопознанието е съзнанието за една неизмерима благост, за безпределно съвършенство. Ако вашето сърце жаднее  за усъвършенстване вие не може да отричате извора на всяко съвършенство - Бога."

 

ИМАЛИ БОГ Написана на : 2011-01-12 12:16:21

ИМА  ЛИ  БОГ

    За всеки мислещ човек, над многото въпроси, които го интересуват, с особена настойчивост се откроява и този, поставен в заглавието: Има ли Бог? Вяра и неверие! Да вярвам или да не вярвам.

Може този въпрос да не ни интересува, да сме безразлични към него поради многото други интереси, които ангажират вниманието ни, но последиците от решението на тази дилема са съдбоносни за всеки човек без изключение. Защо? Защото ако има Бог, по един начин ще устроя живота си, съобразявайки се с този изключителен факт; ако няма Бог, по съвсем друг начин ще планирам и подредя живота си.

Може би сега мнозина мислят за доказателствата относно съществуването на Бога. Трябва веднага да кажем, че такова доказателство е невъзможно по принцип, както е невъзможно и обратното - да се докаже несъществуването на Бога. Защото да се докаже строго научно някакъв факт, означава това да се направи чрез опит, наблюдение и математика. Но това е "два пъти" невъзможно. Първо, защото Бог не е предмет на точните науки, а на философията и религията, където строго научното доказателство е немислимо, и второ, защото Бог не е подчинен на човешката логика, не е достижим от човешките доводи. Не можем да докажем Божието съществуване точно както мравката не може да докаже съществуването на човека! Човешкото мислене е ограничено и не може да обхване неограничения Бог. По този повод великият физик на нашето време Алберт Айнщайн казва: "Аз виждам образа, но моето въображение не може да ми нарисува художника на този образ. Виждам часовника, но не мога да си представя часовникаря. Човешкият ум не е във състояние да си представи четирите измерения. Как може тогава да си представи Бога, пред Когото хилядите години и хилядите измерения са като едно?" (д-р Ив. Панчовски: "Религия на естествениците", София). А в Библията четем: "Ето народите са като капка от ведро и изглеждат като ситен прашец на везните; ... Всички народи са нищо пред Него ... Онзи, Който седи над кръга на земята, пред Когото жителите и са като скакалци ... Вдигнете очите си нагоре и вижте: Кой е създал тези светила и извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; чрез величието на силата Му и понеже е мощен във власт, нито едно от тях не липсва." Исая 40:15.17.22.26 И така, отговорът на нашия въпрос е из областта на вярата, а вярата има много убедителни основания в заобикалящия ни свят, в Библията и в живота. Кои са те? От край време природата е била велик "илюстратор" на Божията мъдрост и мощ. От първичния и непосредствен опит знаем, че всяко нещо в света има своя причина. Книгите имат автори, машините - инженери, сградите - строители. Така и чудният свят, В който сме поставени да живеем, има своя причина. Да приемем, че светът се е създал случайно, без една велика Първопричина, означава да кажем с Блез Паскал (1623-1662) "В какви ли невероятности трябва невярващите да вярват, за да си останат невярващи!"

Исак Нютон (1642-1727), наречен "украсата на човешкия род", изразява вярата си в Бога с думите "Удивителният порядък във Всемира може да се припише само на едно могъщо и премъдро Същество ... " В книгата на Агоп Мелконян "Мъдростта на небето" (София, 1983) се намира следният забележителен пасаж: "На пръв поглед Вселената,. животът и разумът съществуват като че ли благодарение на някакво чудо. Законите и фактите са се "сработили" така, че всичко около нас се оказва устроено по изумително целесъобразен начин. А каква е тази "цел"? Като че ли нашето собствено съществуване. Затова напоследък някои космолози говорят за "логика" в устройството на Вселената, логика, която преследва определена цел:Да се създаде възможно най-добър свят за съществуването на разума ... Излиза, че над Вселената властва разум, който се е погрижил за нейното целесъобразно устройство. А се знае как някои наричат този разум ... " Ето някои текстове от Библията, които говорят за този Разум: "Небесата разказват за славата Божия и просторът известява делото на ръцете Му." Пс.19:1"Защото всяка къща се строи от някого, а Този, Който е устроил всичко, е Бог" Евр.З:4

Космонавтът Джеймс Ървин, дълбоко вярващ човек, прекарал три денонощия на Луната, декларира в интервю, че се е завърнал от там духовно възвисен и по-близо до Бога. Той твърди, че това се отнася и за другите космонавти. Скептикът Волтер (1694-1778) не е могъл да избегне големия въпрос. Той пише: "Светът ме затруднява и аз не мога да мисля, че този часовник съществува и няма часовникар ... Атеистите никога не са отговорили на тази мъчнотия, че един часовник доказва часовникаря.""Учените все повече признават, че съществуването на Универса и специално живота в него изискват невероятно прецизна настройка на много фактори. Това говори за необходимостта от интелигентен дизайн от самото начало. В своя бестселър "Кратка история на времето" Стивън Хокинг (един от най-големите Физици и космолози на съвремието) отбелязва:"Ако скороспа на разширението една секунда след Големия взрив би била по-малка от едно на 1О ,Вселената би реколабсирала преди някога да стигне настоящите си размери." И той заключава: "Би било много трудно да се обясни защо Вселената е трябвало да започне по този начин, освен като акт на Бога, Който е възнамерявал да създаде същества като нас." И микросветът говори за мъдроспа на Твореца, като убеждава мнозина в съществуването Му. Световноизвестният физик на нашето време Макс Борн (1882-1970) пише в своето есе "Моят живот и възгледи": " .. .Позвопете ми да кажа няколко думи за себе си и за атома. Ние - атомът и аз, бяхме задружни до съвсем скоро. Аз виждах в него ключ към най-съкровените тайни на природата и той ми откри величието на творението и Твореца ... " В Пс.104:24 четем: "Колко са разнообразни Твоите дела, Господи! С мъдрост Си направил всички тях; земята е пълна с Твоите  творения." Произходът на живота също ни води неизбежно към великия "Аз Съм". Живата клетка е невероятно сложно образувание. Вероятноспа да се появи една жива клетка от случайна среща на химичните елементи е практически нулева! Съветският академик В. Глушков пише: "Нали ние се опитваме да синтезираме белтъци, без да очакваме те случайно да се получат от хаоса на материята. Такова нещо по принцип не е изключено. Биологът Леконт де Нойи е изчислил подобна вероятност. Получи се чудовищна цифра; от хаотичните съчетания белтъчна молекула може да се появи 321 един път на 1 О години. От тази цифра ще се стреснат даже и астрономите, защото примерно възрастта на нашата Галакти-ка е 10 години."

( НТ на БТА от 21 февруари 1968 г.) Може би най-голямата заслуга на Луи Пастьор (1822-1895) към науката е, че е установил принципа "живот само от живот" и е опровергал ненауч ната хипотеза за самозараждането. Животът произхожда от един космичен източник, от един Създател, а не се появява от само себе си. Христос представя тази истина с думите:

"Защото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си." Йоан 5:26 Творецът има "живот в Себе Си", т.е. не създаден, вътрешно присъщ на Божеството, живот.

Понякога се поставя нелогичният въпрос "Кой е създал Бога?" В книгата си "За произхода и целта на света" д-р Димитър Пенов пише, че този въпрос е обиден за ума на питащия, защото когато казваме, че Бог е Първопричина за съществуването на всичко, нямаме право да питаме "А кой е създал Първопричината", защото ако Първопричината е създадена, тя не е вече Първопричина. Бог е Първопричина, т.е. не създаден, безначален и безкраен.Сега нека се обърнем към дилемата "Има Бог, няма Бог" и проследим последиците от избора, общочовешките философски и морални следствия, произтичащи от двете решения на въпроса.

Ако няма Бог, човекът има животински произход. Той е крайният продукт на дълга верига случайности, в чието начало стои маймуната! Понятия като морал, нравственост, съвест са Относителни и даже губят смисъл. В Библията това е посочено кратко и лаконично в Пс.14:1."Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се, извършиха нечестиви дела, няма кой да прави добро." Последицата от едно "Няма Бог" е винаги морално разложение и нечестни дела. Във философията на безбожието всичко се съгласува с прагматичния принцип: право е онова, което е полезно и целта оправдава средствата. Смисълът или по-точно безсмислието на живота е изразено с думите: да ядем и да пием, защото утре ще умрем (Исая 22:13). Светът е склад с провизии и аз трябва максимално да се възползвам. Съвсем различно изглеждат нещата ако реша, че има Бог. Тогава човекът има божествен произход, създаден по образ и подобие на Бога. Неговият живот е тясно свързан с личността, живота и волята на небесния Отец. В Деян.17:24-28 четем: "Бог, Който е направил света и всичко, което е в него ... , Той дава на всички и живоm, и дишане, и всичко. Направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им, за да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме ... "Човешкият живот и~а висш духовен смисъл - формиране на добродетелен характер, стремление към пълно единение с Бога и небето, както ни казва Ефес.2:10:"Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим." Понятия като морал, нравственост и съвест имат вече реална основа. Ето един пример за илюстрация: В ранната библейска история е представен животът на един прекрасен млад човек, на име Йосиф, възпитан във вярата. Честен и морално чист, с възвишена душевност, той посреща едно огнено изкушение с думите: "Как прочее да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?" (Бит.39:9). Йосиф чувства, че носи морална отговорност за постъпките си пред едно висше Същество. Щом има Бог, хората са братя, защото имат един Баща. Когато забравим Бога, ние се отчуждаваме един от друг, няма какво да ни обединява. В името на какво да обичам и почитам човек, който ми е абсолютно чужд и по произход, и по народност, по култура може би, по образование, интерес и материално състояние? Но в името на Бога ние можем да смятаме всеки човек за брат, независимо от хилядите различия и противоречия. Нека посочим в края и съдбовната развръзка на дилемата: вечна смърт или вечен живот! Тук особено подхождат знаменитите думи на Христос: "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот." Йоан 3:16 От гледна точка на човешката психика, Бог е незаменима душевна и духовна потребност. Без Бога няма трайно щастие, няма мир и радост в душата. Нищо не може да замести Божието присъствие, Божията любов и топлота. Без Бога всичко е суетно, мимолетно и празно. Великият руски писател Достоевски (1821-1881) в произведението си "Бесове" казва, че човек няма само нуждата да бъде щастлив. Всекидневният хляб не е единствената храна, към която се стреми. Той има нужда да вярва всеки миг, че съществува висша радост, абсолютно невъобразима и блажена, от която той няма да бъде изключен. Той има нужда да вярва в нещо, което не може да си достави нито. чрез работата, нито чрез хитростта. Той има нужда да вярва в неизмеримото, непонятното, безкрайното. "Целият закон на човешкото съществуване - казва Степан Трофимович в последната глава на "Бесове"- се състои в това, че човек може винаги да се преклони пред нещо безкрайно велико. Ако бихме лишили човечеството от това безкрайно велико, то би умряло от отчаяние." Без Бога няма утеха. В каква безнадеждност умира невярващият и с каква надежда умира вярващият! Мъдрецът казва в Пр.14:З2:"Нечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование". "Бог е дал в Писанията Си достатъчно доказателства за техния божествен произход. Неговото лично съществуване, Неговият характер, достоверността на Неговите изявления са утвърдени чрез свидетелства, които се позовават на нашата преценка, и тези свидетелства са изобилни. Вярно е, че Той не е премахнал възможността да се усъмни някой ... и ония, които искат да се съмняват, имат случай за това; обаче тези, които желаят да се запознаят с истината, ще намерят достатъчно основания, за да вярват."   

ВРЪЗКАТА С БОГА Написана на : 2010-11-13 01:00:05

ВРЪЗКАТА С БОГА

. Както в Стария, така и в Новия завет Божията любов е описа- чрез два фигуративни израза. Първо, Бог е наречен "Отец" баща На своите деца. Исус учеше учениците Си да се молят: "Отче ... "(Матей 6:9-13).

   Естественото рождение не е достатъчно за влизане в Божието семйство. Само новорождението чрез приемане на Божието изкупително действие е основата за това, човек да стане син на Бога "Които се водят от Божия Дух, те са Божии синове; защото ... вие сте приели Духа на осиновението, чрез който и викаме "Авва, Отче!" (Римл. 8:14, 15).

   Ние сме осиновени синове и дъщери на Бога по силата нашето обръщане към Него. Чрез сътворението и благодатта на новосътворението Бог е Баща на човечеството!

   Второ, когато Божиите чеда биват описани в събирателен смисъл, Бог е представен като "Съпруг" или "Младоженец" (Исая 54:5;32:4,5; Матей 9:15).

   Това сравнение заедно с бащинството на Бога подчертава схващането за Бога като Същество, Което обича лично. Крайната на отношението на християнина към Бога е да го познае лично.

   Каква е обаче личната връзка на много хора с Бога?

   Един ден в Париж минавала религиозна процесия, начело която имало разпятие. Процесията минала край Волтер и негов приятел. Волтер си свалил шапката. Приятелят му възкликн "Какво? Да не си се примирил с Бога?" Философът отвърнал с характерната си ирония: "Ние само се поздравяваме с Него, но не говорим!"

   Това е и състоянието на мнозина по отношение на връзката им с Бога. Философски те не могат да признаят смисъла на вселената без Бога. Вярват също и в религията по общоприетия начин. Приемат, че тя е нещо добро за човечеството, за обществото моменти на вълнение са бивали трогнати от величието и красотата на църковните богослужения. Може дори да посещават църква и са записани като членове - но те НЯМАТ ЛИЧНО ОБЩЕНИЕ БОГА! Те се поздравяват с Бога, но не си говорят с Него! Признават Неговото съществуване, виждайки почерка Му в небесата, строежа на материята, в тайните и чудесата на провидението Му случаите на своя живот, но не Го познават лично! Той не е за тях Създател и. Изкупител!

   Но само когато стане за човека личен Създател и Изкупите само тогава Бог може да бъде за него онова, което е!

   "С вяра Мойсей ... изтърпя, като че гледаше Невидимия!" (Евр-11:24-28).

   "Пребъдвайте в Мене и Аз във вас ... както лозовата пръчка Вие сте Ми приятели Както ти, Отче си в Мене и Аз в Тебе, бъдат и те в Нас едно        Дето съм Аз, да бъдат и те с Мене, та гледат славата Моя!" (Йоан 16:4, 14, 17:21,24).'  

 

КОГАТО БОГ НИ ПРИЗОВЕ Написана на : 2010-11-05 18:13:23

КОГАТО БОГ НИ ПРИЗОВЕ, КAК ОТГАВАРЯМЕ?

3Царе-19:19- И тъй, Илия тръгна от там и намери Елисея Сафатовия син, който ореше с дванадесет двойки волове пред себе си; и сам бе с дванадесетата; и Илия мина към него и хвърли кожуха си върху него.

    Когато Илия видя Елисей да оре в полето със слугите си и с дванадесет двойки волове, отиде на полето и докато минаваше, развърза кожуха си и го хвърли върху раменете на Елисей. През трите и половина години на без плодие и глад семейството на Сафат се запозна с делото и мисията на пророк Илия. Божият Дух разясни в сърцето на Елисей значението на това действие. То беше неговият знак, че Бог го призовава да бъде приемник на Илия. Това беше нещо подобно на заповедта на Христос към богатия младеж да остави всичко - къщите, земите, приятелите, богатствата, удобствата и охолството и да Го последва. Илия отмина, като че ли с това приключи всичко. Но той беше сигурен, че Елисей е разбрал значението на това действие и го остави, без да каже и една дума, да реши дали да приеме призива, или да го отхвърли. Елисей бързо тръгна след пророка и като го задмина, го помоли за разрешение да се сбогува с родителите си и със семейството си. Отговорът на Илия беше: "Иди, върни се, какво съм ти сторил?". Това не беше отхвърляне, а изпит. Ако сърцето му беше привързано към дома и предимствата му, той беше свободен да останем в него. Но Елисей беше готов да чуе Божия призив. Той не беше непокорен, преди да получи призива и след това. Той показа, че няма да се колебае, няма да отстъпва, нито ще се дърпа ... Ако Елисей беше попитал Илия какво се очаква от него, каква ще бъде работата му, Илия щеше да му отговори: "Бог знае; Той ще ти извести. Ако разчиташ на Господа, Той ще отговори на всеки твой въпрос. Можеш да дойдеш с мен, ако смяташе, че Бог те е призовал. Ако не, недей. Не идвай само защото аз съм те призовал. Увери се сам, че Бог те кани чрез мен и че чуваш Неговия глас. Ела, ако смяташ всичко за измет, освен придобиването на Божието благоволение". Нека всички помним, че Господ няма да приеме служене с половин сърце. Съвършено могат да служат само онези, които обичат да вършат Божията воля ... Ако опознаваме Господ с желание и с радост, ще знаем, че "неговото излизане е приготвено като утрото" ... Елисей веднага остави всичко и започна своето служене.

 

Какво е Бог за теб? Написана на : 2010-07-29 14:36:08

Какво е Бог за теб?

   Кой може да изкаже мощните дела на Бога? Него - Безначалният и Безкрайният,Който е навсякъде и всичко изпълва,Който се изявява и като Светлина,и като Любов,като Сила,Мъдрост,Истина и Път! Затова псалмистът свежда глава и тихо нашепва: "Към Тебе, Господи, издигам душата си. Научи ме на пътеките Си. Води ме в истината Си, защото Си мой Бог ..."салм 25/ Господ има благоволение към людете Си. Ще украси кротките с победа, ще изцели съкрушените в сърце и превърже скърбите им."Онези, които се уповават на Него, ще подновят силата си; Ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят ... " /Исаия 40,31/ Това, което човекът не може да разбере, човешкото сърце го вгражда в химни: "Жив е моят Бог! - пее една душа в наши дни, душа, в която живее духът на псалмиста. - Аз виждам следи от Неговия безсмъртен Дух и с очите си, и със сърцето си. С очите си Го познавам и в звездното небе, и в малката тревица, в светкавицата при буря, и в кротката светлина на малкото прозорче, която може да покаже пътя на заблудения друмник." "Молих се - реди друг син на светлината - молих се и в молитвата разбрах връзката между вечната искра в моята душа и всичко, "там горе", и цялото безконечно пространство. И рекох на Бога: Господи, аз Те разбирам ... Ти, Който Си "там горе", и в мене! Част от Тебе е светлината, която багри планинските върхове. Козичката по чукарите, в чиито очи трептят първите лъчи, и тя е част от Тебе. И птичката в горската дъбрава,също и тя.От звездното небе до малкото насекомо с диаманти по крилцата, до вейката обнизана с неокапала роса, и аз и моята душа - всичко, всичко е от Твоя Дух, затова и аз, заедно с всичко във вселената, издигам глас, за да Ти поднеса в признателност най-чистите и светли капки от позлатените вълни на моя дух!" Какво е Бог за теб? Така ще попита някой и теб ... и мен. Как ще отговорим?

 

Къде е Бог Написана на : 2010-07-21 20:36:23

Къде е Бог

 

След беседата един от слушателите попитал благовестителя: "Какво ще кажете Вие? Чувал съм да твърдят, че и вярата в Бога била навик, който може да бъде изкоренен от съзнанието на вярващия чрез дълъг превъзпитателен процес в обратна посока." Благовестителят не отговорил веднага.Той се вгледал в далечината през отворения прозорец на малката църква,където разговаряли,а после бавно заговорил: "Навик е да гледаш надолу, към земята.Навик е в спокойни, безбурни дни в живота си да чувствуваш своята човешка сила и да разчиташ само на собствените си усилия.Но да обърнеш поглед "нагоре", в тъмата на някое драматично събитие, разтърсила те до дълбини, не е навик, а нещо дълбоко внедрено у нас.И може би не разбираш как в такива часове изплува на повърхността на съзнанието ни чувството на зависимост от Онзи Всесилен и Всемогъщ Фактор, Който сме забравили сред нашето жалко човешко "добруване".Някои хора желаят да разгледат вярата ни като я поставят в епруветката на химика, да премерят дължината и височината на Бога с физически метър.Искат да подложат чувството "вяра" на химически анализ.Колко неправилни намерения:Всевечният,Безначалният,Безкрайният Бог, измерван в човешки мерки!

   " И аз имам въпрос - обадила се една жена на средна възраст.

Смущава ме нещо и искам да попитам." "Слушам ви" - отговорил топло благовестителят. "Питали са ме къде е Бог?""Не се смущавайте, сестра. През годините на духовната ми работа неведнъж са ми задавали и този въпрос. Ще ви отговоря. Във всекидневния живот често си служим с въпроса "къде", защото ние живеем и във времето, и в пространството.Всяко "нещо" във физическия, видимия свят е някъде- има своето място. И затова въпросът "Къде?" е от съществено значение - определя мястото на нещата.В света на духовните същности не е така. Въпросът "Къде?" става ненужен. Ще поясня.

   В момента аз изживявам радост.Кой може да посочи Къде се намира тя?А моята радост е реална, аз наистина в този момент я изживявам.Бог е най-великата духовна действителност.Да питаш къде е Той, значи да го ограничиш от въпроса "Къде?", валиден само за материалната действителност.А Бог е неограничен от нищо. Истината е, че Бог е във всичко и вън от всички ни едновременно. Той е вън и в света едновременно Но къде точно - това е без мислен въпрос. На питането "Къде е Бог?" има дадено ясно определение в Словото на Бога: Бог е в живота, в Любовта, в правдата, в светлината и чистотата, в красотата и добротата, защото е всичко това и още ... още.

 

Какво е Бог за мен? Написана на : 2010-07-16 20:00:20

Какво е Бог за мен?

   Един писател, в дълбока размисъл за своята вяра в Бог, се пита:

Кой Си Ти, Господи? Аз не зная къде точно живееш, но усещам Твоето невидимо присъствие в часове на усамотение. Не беше ли Ти, Който още в дните на моето детство ме подтикваше да събирам пръсти за молитва?Не Си ли Ти,Който днес ме водиш невредим през превратностите на моя живот? И няма ли да бъдеш пак Ти, Който утре ще застанеш тихо до моето легло и притвориш очите ми с надежда за отвъдното? Ти,Който Си навсякъде, във всичко, води ме към Твоята велика и неотменна същност. Рабиндранат Тагоре Ти пя песни. Толстой Те откри в себе си. Кант и Спиноза Те признават като Първично Начало. Хиляди и хиляди разбраха, че без Тебе не може! Ние сме пътници от вечността, защото Ти вложи от Себе Си в нас и Си навсякъде около нас. Ние пътуваме към вечността. Моят човешки разум не може да проумее нещо по-велико от човека!

   Какво е Бог за вас? - пита една жена поета Елвилюри, който от десетилетия работи в областта на духовното поетическо слово. "Аз не отговорих веднага - признава той - но започнах да пиша, да изразя в стихове това, което мисля и чувствувам. И написах над петстотин шестостишия, събрах и нарекох сборника "Секстини за Вечния". Това бяха все отговори-шестостишия на въпроса, който ми постави онази жена съвсем просто и приятелски. И пиша още шестостишия - заявява поетът Елвилюри - все в отговор на този въпрос. Може би не ще стигне животът ми да изразя частица от Него." Ето някои от тях, предадени свободно:

    "Какво е Бог за мен? Духът що пей в душата ми и като ручей - от сърце в сърце прелива звънко чистотата си, и кани хората да пият на колене с две ръце." акво е Бог? - Един е Той и същият Тоз, Който ни говори през епохите, на вековете живо Слово дал." "Какво е Бог? - най-доброто в мене ... Зора! ... Виделината ми сред хаоса стихиен на измамите - звездицата на моята тъма." "Какво е Бог", - Въпросът на въпросите!За мен това е длан Христова от гвоздеи прободена,протегната към устните напукани на грешник ... " "А живответ от Него - това е сълзата през усмивката на опрощението с любов."

 

"Бог е Дух" Написана на : 2010-07-13 14:51:01

"Бог е Дух" 

Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.Йоан-4:24-

 

    Какво е Бог за един мъдрец:Има"Един",Който се проявява като Любов, като Мъдрост,като Истина.Наричат Го Бог,Господ,Отец,Иеова, Вечният,Все мирният Дух,Мировият Творчески Разум и още ... още ... Той изпълва цялата вселена /битие/,но всички форми.в света не са достатъчни да изпълнят Неговото величие, Неговата сила. Сам по Себе Си Абсолютният е без форма, но съдържа всички форми и образи в Себе Си.Затова е казано: "Бог е Дух".Той не присъствува по материален начин в света, но живее в едно разтворило се за Него чисто сърце.

    Когато казваме, че Бог е Любов, ние разбираме едно от изявленията на Бога. Затова, където е Любовта, където е Доброто - плод на Любовта - там се проявява Бог. Бог е непрекъснато изявление на съвършенството, а човекът е непрекъснато изправление на себе си в пътя на усъвършенствуването.Бог живее в човека дотолкова, доколкото човекът вярва в Него. Всяка Божествена мисъл носи живот. Доколкото Божествената любов живее в нас, ние приличаме малко на Бога. Като живеят в любовта, хората ще разберат величието на Бога. Който иска да служи на Бога, трябва да започне от себе си - да изправи своята пътека. Докато човекът не разработи Божественото в себе си - той няма да има опорни точки в живота. "Истината" като понятие се заключава в това да съзнава човек, че Бог живее в него и че той живее в Бога. В душата на всеки човек да говори Бог- това е дълбокият смисъл на усъвършенствуването. Няма по-велик момент в живота на човека от този да почувствува Божественото присъствие.Но Всевечният посещава само тези души, които Го търсят, които са готови да Го приемат.

 

БОГ ОТЕЦ ,БОГ ИСУС ХРИСТОС ,БОГ СВЯТИЯ ДУХ  СЪЗДАДОХА ЗЕМЯТА

 1. Бог Отец е архитекта – дава план.

Евреи 11:10

Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.

 2. Бог Исус Христос е инженер – ръководителя.

Йоан 1:1-3, 10,

В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.

Пс.33:6,9

 Чрез словото на Господа станаха небесата, И чрез дишането на устата Му цялото им множество. Защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се.

 3. Бог Святият Дух е изпълнителя.

Битие 2:7 -

Оживотворява – дава живот на всичко живо- растения, животни и човека.

Йов 33:4

Духът Божий ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява.

Мой е целият свят;

ИЗХОД 19:5

Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят

ДА НЕ СЕ ВЪЗГОРДЕЕШ И ДА МЕ ЗАБРАВИШ И ДА КАЖЕШ НЯМА БОГ

ВТОРОЗАКОНИЕ 8:11-18

Внимавай да не забравиш Господа твоя Бог и да не престъпваш заповедите Му, съдбите Му и повеленията Му, които днес ти заповядвам, да не би, като ядеш и се наситиш и построиш добри къщи и живееш в тях, и като се умножат говедата ти и овците ти и се умножат среброто ти и златото ти, и се умножи всичко що имаш, тогава да се надигне сърцето ти и да забравиш Господа твоя Бог, Който те е извел из Египетската земя, из дома на робството; Който те преведе през голямата и страшна пустиня, гдето имаше горителни змии, скорпии и сухи безводни земи; Който ти извади вода из кременливия камък; Който те храни в пустинята с манна, храна която не знаеха бащите ти, за да те смири и да те изпита, да ти направи добро в сетнините ти; и да не би да речеш в сърцето си: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство. Но да помниш Господа твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както прави днес. Но да помниш Господа твоя Бог, защото Той е,

ВСИЧКО Е НА БОГА

ВТОРОЗАКОНИЕ 10:14

Ето, небето на небесата, земята и всичко що е на нея принадлежи на Господа твоя Бог,

ТИ СИ ГОСПОД И НЯМА ДРУГ

НЕЕМИЯ 9:6

Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.

Всичко е мое

ИОВ 41:11

Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.

Псалми 8:3,4

Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил, Казвам си: Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?

Той Го каза и стана

Псалми 33:6,9

Чрез словото на Господа станаха небесата, И чрез дишането на устата Му цялото им множество. Защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се.

ПСАЛМИ 50:10

Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове

.ПСАЛМИ 74:16

Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

Псалми 115:16

Небесата са небеса на Господа; А земята Той даде на човешките чада,

Исая 37:16

Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.

Исая 40:26

Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.

Исая 42:5,8

Така казва Бог, Господ, Който е направил небето и го е разпрострял, Който е разстлал земята с произведенията й, Който дава дишане на людете, които са на нея, И дух на тия, които ходят по нея: Аз съм Господ; това е Моето име; И не ща да дам славата Си на друг, Нито хвалата Си на изваяните идоли.

Исая 45:5-7,12,18

Аз съм Господ, и няма друг; Няма Бог освен Мене; Аз те описах, ако и да Ме не познаваш, За да познаят от изгрева на слънцето и от запад, Че освен Мене няма никой, Че Аз съм Господ, и няма друг. Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това. Аз създадох земята, и сътворих човека на нея; Аз, да! Моите ръце разпростряха небето, Аз дадох заповеди на цялото му множество. Защото така казва Господ, Който сътвори небето, (Твоя Бог, Който създаде земята, направи я, и я утвърди, Който не я сътвори пустиня, но я създаде, за да се населява): Аз съм Господ, и няма друг.

ИСАЯ 46:4

Даже до старостта ви Аз съм същият, И докато побелеете Аз ще ви нося Аз ви направих, и Аз ще ви държа, Да! Аз ще ви нося и избавя

Исая 48:11-13

Заради Себе Си ще сторя това; Защото как да се оскверни името Ми? Да! не ща да дам славата Си на друг. Чуй Ме, Якове, и Израилю, когото Аз призовах: Аз съм същият, Аз първият, и Аз последният. Да! Моята ръка основа земята, И десницата Ми разпростря небето; Когато ги извикам, те всички се представят.

Исая 66:2

Защото Моята ръка е направила всичко това, И по тоя начин всичко това е станало, казва Господ; Но пак, на този ще погледна, На оня, който е сиромах и съкрушен духом, И който трепери от словото Ми.

Еремия 10:10-12

Но Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието Му. (Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе). Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

Еремия 27:5

Аз чрез голямата Си сила и чрез простряната Си мишца съм направил земята, както човека и животните, които са по лицето на земята; и давам я на когото благоволя.

Еремия 32:17,27

О Господи Иеова; ето, Ти си направил небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо мъчно за Тебе, Ето, Аз съм Господ, Бог на всяка твар; има ли нещо мъчно за Мене?

БОГ КАЗА ТОВА Написана на : 2010-07-09 21:23:04

БОГ КАЗА ТОВА

Ти си с мен; Твоят жезъл и Твоята тояга – те ме утешават.

                                        Псалом 23:4

     Осемгодишният Петър посетил баба си в болницата и и донесъл картичка, която сам направил. Тя представлявала парче бял картон, сгънат на две. Отпред бил написал: “Оздравявай скоро”. От вътрешната страна, с големи печатни букви се намирали следните думи:

     Ще бъда с теб,

     Където и да отидеш.

     Не били записани глава и стих, затова Петър добавил следните думи: “Бог е казал това.”

     Тази допълнителна забележка разкриваше и по-дълбока истина, която предизвика усмивка на лицето ми и утеха в сърцето ми. Болницата може да бъде потискащо място. Там има непознати лица, медицински процедури, през които минаваме за първи път, както и несигурни диагнози. Но точно в такава обстановка Бог може да успокои разтревоженото сърце и да даде увереност, че Той ще върви с вас през всяка зала, през всяка нова врата в неизвестното бъдеще – да, дори през “долината на мрачната сянка” (Псалом 23:4).

     Може би имате неочаквани пречки или сте преживяли загуба. Бъдещето ви е неизвестно. Като се доверите на Исус като на ваш Спасител и Господ, може да сте сигурни в следното: Той ще бъде с вас, където и да отидете. Можете да вярвате в това. Бог го е казал!

                                        Денис Д. Ди Хаан

     Когато повярвам, че Господ е близо до мен,

     Отлитат тревоги и грижи, и аз съм блажен,

     Защото живота и силата, мойта надежда е Той,

     И всичко във всичко за мен Спасителя мой.

                                        Луис

БОГ Е ПО-БЛИЗО ДО НАС И ОТ НАЙ-БЛИЗКАТА ОПАСНОСТ.

Какво за мен е Бог Написана на : 2010-07-09 21:17:18

Какво за мен е Бог

  

    Питате ме какво за мен е Бог?-пише една бележита жена. Ще ви отговоря с радостз вярвам,че Бог,това е едничката постоянна сила на вселената.Вярвам,че животът,който Бог вдъхна в човека, е част от Неговия собствен безкраен дух и че моят живот е от този Дух. Затова е живот безсмъртен, непобедим, както е самият Божествен Дух. Добрият живот е Божествено наследство на човека.В своята неизмерима доброта Исус има план и цел, който аз не мога да схвана в пълнота, но имам проблясъци /опитности/,които ме уверяват,че Великият Творчески Дух желае да Му сътруднича, като творя добро за себе си и за другите.Вярвам,че законите на живота са същите от сътворението до днес.Вселената се е движила по тези закони. Тези от законите, които се отнасят до мен,са справедливи, и строги,и мъдри, но неумолими и ненарушими. Наруша ли ги, пренебрегна ли ги - страдам. Основата и същността на тези закони е любовта.Тя е управляващата сила в живота и нищо не може да и устои. Силата на истинската любов е безгранична и може да преодолее всяко насилие, да излекува всяка рана и да компенсира всяка загуба.

   Сам Исус ни показа как може и трябва да се живее по законите на любовта, че молитвата е връзка за единство на моя дух с Божествения Дух. Аз мога да се моля навсякъде и всякога щом моето общение с Небето е в Дух и истина. Бог знае копнежа на сърцето и усеща протегнатата ръка,която иска да се докосне до Неговата ръка. Искрената молитва носи в резултат дара на любовта, а любовта преобразява живота ми и го осмисля. Питали са ме за целта на моя живот, прозряла ли съм я.Отговарям:Зная я добре. Целта на моя живот е да израствам в Дух и истина, да открия Бог на другите и да проявя Божествения Дух вътре в мене, както това ни показа Исус. Аз вярвам в тези основни истини, не защото някой ми е наложил да вярвам,не защото другите вярват,а защото така ги чувствувам и разбирам с цялото си битие.

 

 

БОГ КАЗА ТОВА Написана на : 2010-07-07 10:25:14

БОГ КАЗА ТОВА

 

Ти си с мен; Твоят жезъл и Твоята тояга – те ме утешават.

                                        Псалом 23:4

 

     Осемгодишният Петър посетил баба си в болницата и  донесъл картичка, която сам направил.Тя представлявала парче бял картон, сгънат на две. Отпред бил написал: “Оздравявай скоро”. От вътрешната страна, с големи печатни букви се намирали следните думи:

     Ще бъда с теб,

     Където и да отидеш.

     Не били записани глава и стих, затова Петър добавил следните думи: “Исус го е казал това.”

     Тази допълнителна забележка разкриваше и по-дълбока истина, която предизвика усмивка на лицето ми и утеха в сърцето ми. Болницата може да бъде потискащо място. Там има непознати лица, медицински процедури, през които минаваме за първи път, както и несигурни диагнози.Но точно в такава обстановка Исус може да успокои разтревоженото сърце и да даде увереност, че Той ще върви с вас през всяка зала, през всяка нова врата в неизвестното бъдеще – да, дори през “долината на мрачната сянка” (Псалом 23:4).

     Може би имате неочаквани пречки или сте преживяли загуба. Бъдещето ви е неизвестно.Като се доверите на Исус като на ваш Спасител и Господ, може да сте сигурни в следното: Той ще бъде с вас, където и да отидете. Можете да вярвате в това. Исус го е казал!

                                     

                                        Денис Д. Ди Хаан

 

     Когато повярвам, че Исус е близо до мен,

     Отлитат тревоги и грижи, и аз съм блажен,

     Защото живота и силата, мойта надежда е Той,

     И всичко във всичко за мен Спасителя мой.

                                        Луис

 БОГ Е ПО-БЛИЗО ДО НАС И ОТ НАЙ-БЛИЗКАТА ОПАСНОСТ.

 

 

Какво е Бог Написана на : 2010-07-07 10:16:51

Какво е Бог

 

   Когато говорим за Бога и какво е Той поред Библейското познание/е трябва де пренебрегваме нещо много важно:че вторият основен фактор на вярата е човекът.Нашата вяра е връзка, контактуване,общуване на човешкия дух с Бога.И не може да израсне във вярата си онзи,който няма свое лично разбиране за Бога.Защото личното разбиране,личните опитности-това е твърдината на нашата вяра.Един богослов,който е достигнал до големи прозрения, споделя:е е вярно,че човекът не може да проникне в същността на Бога,в това,което е Той.Само когато проникнем по-дълбоко в Неговата същина,тогава заживяваме активно с мисълта за Него.И колкото повече проникваме,толкова по-близък ни става той.Онзи,който не расте в познания за Бога, прилича на човек,който живее в долината на живота - сред мъглите, и не желае да се изкачи по-високо. А привикне ли да живее повече с мисъл за Бога, до душата му достигат лъчи.За облъхнатите с небесно благословение Сам Бог по-пълно се разкрива." "Аз видях Бог-доверява простичко една не особено образована, но осветлена душа-Но ако ме питате как изглежда,ще кажа,че Го видях ... и повече нищо не мога да добавя.Усетих една пълнота,някакво
просветление, някаква особена сила у мене. И още... Всичко то така ме изпълни,че и сега не мога да сравня,да изразя с думи това, което видях.То не беше нещо телесно, а нещо което идеше отгоре." Просто и по човешки тази жена се мъчи да обясни какво е Бог за нея - "една пълнота, която не мога нито да сравня, нито да изразя с думи". Какво е Бог за един философ - Ралф Валд Траин /ученик на Емерсон/. В книгата си"В хармония с безкрая" той пише: "Великата основна истина във вселената е Онзи Дух на безкраен живот и на безгранична сила, който е в основата на всичко.Той всичко оживява.Проявява се във всичко и чрез всички.Този Дух на безкраен живот и неизмерима сила,източник на любов, светлина,мъдрост,красота,мир и всички материални неща-това е за мен Бог. Той твори, действува и владее чрез неизменни закони."

 

Бог желае дa вoдu Своя иарод,но само aкo той Му позволu

"Народът обаче не исkаше дa послуша Самуиловия глас,
а k
аза: "Не! Heka има цар нaд нас". 1 Царе 8:19

 

    Бог каза на Самуил да удовлетвори тяхната [на народа] молба, но свидетелства срещу тях по отношение на греха да изберат по-скоро тленен владетел, отколкото божествен ... Да имат цар не беше според Божия план,а според обичаите на народите,които не познаваха и не признаваха Бога.

След това ясно изявление те все още настояваха да постигнат своето и Самуил се съгласи. Хората бяха решени да имат цар.Те смятаха,че Самуил не разбира ситуацията и че познаваше по-добре обстоятелствата и разбираше като тях големите предимства от това,той щеше да склони да имат цар.В своята духовна слепота те не можеха да проумеят, че чрез Божия служител чуват Божието Слово.

Бог водеше,направляваше и действаше за Своя народ често без да бъде видян. Враговете им не можеха да различат източника на тяхната мъдрост и сила. Бог действаше чрез Гедеон.Но начинът на тяхното избавление беше такъв,че нито едно човешко същество не можеше да си припише славата за това.Силата, мъдростта и мощта бяха в Небето, но те ги искаха на земята.Произхождаха от Бога,техния мощен Цар, но те искаха да ги имат изявени в един човек. Затова Бог счете, че израилтяните отхвърлят Самия Него. Ако те бяха подхранвали свещен,почтителен страх от Бога като техен върховен Управител, никога нямаше да облекат във власт човешка сила и да пожелаят да бъдат контролирани от нея.

Обаче Господ не можеше да позволи Саул да бъде поставен на отговорен пост без Божието просветление.Той трябваше да получи ново призвание и Господният дух слезе върху него.В резултат на това той беше променен.Господ даде на Саул нов дух, други мисли,други цели и желания,различни от предишните.Това просветление заедно с духовното познание за Бога трябваше да свърже неговата воля с волята на Йехова.

Като познаваше Божията воля, която беше ясно изразена пред него, дали Саул издържа изпитанието, дали показа почит към Бога? Когато попадна в трудна ситуация, той не послуша и не се подчини на ясната Божия заповед, а дръзна да извърши беззаконие.

Hukoгa не забравяйте кaк Бог ви е водил в миналото

"Изберете днec на кого uckame дa служите ...
но аз и моят дом ще служим на Гocnoдa." Исус Навин 24:15

    Ако онези,които са все още на сцената на действията,които са имали опитности в Божиите стъпки за издигане и напредък на делото,стоят твърди,както Исус Навин,за да укрепват вярата на Божия народ,припомняйки им миналите благословения и милости, те ще бъдат благословени и ще бъдат благословение.Ако те разказват за жертвите, направени от започналите делото,и припомнят на хората Божията сила, изявена, за да предпазва делото от грешки, заблуди и прекалености ще имат оформящо влияние върху работниците в днешно време.

Когато изгубим от погледа си това,което Господ е направил в миналото за Своя народ,изгубваме представа и за Неговите настоящи действия.Хората,които сега навлизат в делото,не знаят почти нищо за самоотвержеността и само пожертвователността на онези,върху които Господ възложи бремето на делото в неговото начало.Това трябва да им се припомня отново и отново ...

Борбата между Принца на живота и принца на мрака е в разгара си и тази битка изисква постоянна бдителност.Ако мъжете и жените отказват да приемат Господните пътища,ако те се противопоставят на изпратената от Небето светлина по каквато и да е причина,те ще бъдат счетени за хора на беззаконието...Когато такива хора видят грешката, която са направили,и я осъзнаят, нека честно и открито признаят грешката си и да смирят сърцата си пред Бога,както направи Давид-когато признаят,че са сбъркали, те със сигурност ще получат Божията прошка ...

Сатана е бил насърчен в специалното си дело за нашето време.Онези,които в миналото са извършвали грешки,но не са се смирили, не са признали напълно злините си и не са се поправили,ще продължат да бъдат движени от своя собствен дух. Те ще наричат истината лъжа и лъжата-истина.Тези работници в края на краищата ще се окажат на страната на Сатана във великата борба ...    

   Бог изпълнява както обещанията Си,така и предупрежденията Си..Но с думите на Павел ви казвам: "Като познаваме страха от Господа,убеждаваме хората" да се покаят.  

 

Бог вярно изпълнява Написана на : 2010-06-25 10:41:28

Бог вярно изпълнява  
обещанията Си

А вие видяхте всичко, що Господ вашият Бог извърши за вас на всички тия народи; защото Господ вашият Бог, Той е, Който е воювал за вас.Исус Навин -23:3

   След края на завоевателните войни Исус Навин се беше оттеглил в спокойното уединение на своя дом в Тамнат-сарах...Господ беше внушил на Своя верен слуга да направи така, както Моисей беше направил преди него-да прегледа историята на народа и да си спомни условията на договора, който Господ беше сключил с народа.

Бяха изминали няколко години, откакто народът се беше установил в наследството си и вече можеше да се видят плодовете от същите грехове,които дотогава бяха докарвали съдбите над Израел. Когато Исус Навин почувства немощта на напредналата възраст, се изпълни с тревога за бъдещето на своя народ.Въпреки че ханаанците бяха подчинени,те все още притежаваха значителна част от земята, обещана на израилтяните, и Исус Навин призова народа да не се заселва спокойно и да не забравя Господнята заповед напълно да изгони идолопоклонническите народи ...

Исус Навин се обърна към хората като към свидетели на това, че докато се съобразяваха с условията на договора,Бог вярно беше изпълнявал Своите обещания към тях...Сатана измамва мнозина с правдоподобната теория,че тъй като Божията любов към Неговия народ е голяма,Той ще извини греха в тях.Но в отношенията Си със Своите творения Бог се съобразява с принципа на праведността, като разкрива истинското естество на греха-сигурната последица от него е нещастие и смърт.

Бог честно ни е казал какви са последиците от греха и ако тези предупреждения не са действителни,как можем да бъдем сигурни в изпълнението на обещанията Му?,Великодушието",което би премахнало правосъдието,не е великодушие,а слабост ...

Исус Навин призова народа в името на Йехова да избере на кого ще служи...Той желаеше да ги подтикне да служат на Бога,но не по принуда. Служенето на Бога заради надеждата за награда или от страх не би помогнало на никого.Откритото отстъпничество не би било по-обидно за Бога от лицемерието и формалното поклонение.

 

Huкoй грях не може дa бъде Написана на : 2010-06-23 22:15:19

Huкoй грях не може дa бъде
cкpum от Бога

който бъде nосочен с обреченото, дa бъде изгорен с огън той и всичко, кoemo има, понеже е престъпил Господния завет и е извършил беззаконие в Израeл.."

Исус Навин 7:15

         Господ не посочи виновника,но даде напъътствия какво да се направи.Той каза:"И така,приближете се утре според племената си;и племето,което Господ  посочи, да се приближи според семействата си; и семейството, което Господ  посочи ... според мъжете" ... Чрез това пресяване Господ разкрива факта, че Той знае скритите нечестни неща, колкото и да мислят хората, че са скрити. В цялата ситуация Ахан показа решимостта си да не признава своя грях. Но сега Господ приписа греха на него. Ако Исус Навин беше обявил греха на Ахан, мнозина можеха да съчувстват на виновния, когато той протестира, че е невинен. Затова Исус Навин се отнесе с Ахан по този начин. Той каза: "Сине мой, въздай сега слава на Господа, Израилевия Бог и Му се изповядай. Кажи ми какво си направил, не скривай от мен".

   Господ беше казал на Исус Навин точно какво беше направил Ахан, но толкова много хора са водени от човешко съчувствие и вършителят на зло е толкова често извиняван,че Господ възнамеряваше да даде на израилтяните урок, който трябваше да бъде и за наша полза днес. Затова Исус Навин помоли младия човек да каже какво е направил ...

Ако върху Ахан беше въздадено наказание, преди да беше изповядал греха си със собствените си устни, хората, които имаха естествена склонност към бунт, щяха да обвинят Исус Навин, че се е отнесъл жестоко с младия човек и щяха да го изобличат като немилостив в налагането на такова ужасно наказание ...

Ахан обаче си призна и каза: "Наистина аз съгреших пред Господа,Израелевия Бог,като направих следното: Когато видях между плячката една хубава вавилонска дреха, двеста сикли сребро и една златна плочка, тежка петдесет сикли, харесаха ми ... Сега са скрити под земята в шатъра ми, а среброто е най-отдолу" ...

"Тогава целият Израел уби Ахан с камъни и го изгориха с огън, след като го
убиха с камъни."

 

Как Бог гледа на "мaлkuя" грях Написана на : 2010-06-12 09:33:50

Как Бог гледа на "мaлkuя" грях

"Нещо обречено u.мa cpeд теб, Израелю. Не можете дa устоите npeд нenрuятелите си, дokaтo не махнете обреченото изсред вас."

Исус Набия 7:13

    Онези, които изповядват,че са християни,но не са наистина посветени на Исус, са фалшива светлина, фалшиви знаци, сочещи в погрешна посока ...

Те не успяват да приложат в живота си принципите на истината,в които изповядват,че вярват,и смятат греховете и грешките си за маловажни.Когато Ахан открадна златната плочка и вавилонското облекло,той също смяташе,че това е нещо незначително...Поради неговия грях обаче Господното присъствие беше оттеглено от израелевите армии.Господ не желаеше да служи на греховете им.Когато израилтяните излязоха срещу Гай, те бяха поразени ...

Когато се върнаха обратно опозорени,победени от врага,"Исус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред Господния ковчег,където той и израилевите старейшини лежаха до вечерта,и посипаха пръст върху главите си.И Исус каза:"Ах! Господи Йехова, защо преведе този народ през Йордан,за да ни предадеш в ръцете на аморейците да ни погубят? О, да бяхме били доволни да си седим оттатък Йордан! О, Господи, какво да кажа, след като Израел обърна гръб пред неприятелите си? И като чуят ханаанците и всички други жители на земята, ще ни обкръжат и ще заличат името ни от земята. Какво ще сториш за великото Си Име?".

Ако сте достатъчно прозорливи ще разберете от молитвата на Исус Навин, че считаното от Ахан за съвсем дребно нещо беше причината за силната болка и мъка на отговорните израилеви мъже ... Виновният Ахан не чувстваше бремето. Той го прие много равнодушно ...

Преди народът да отиде да превземе Йерихон,на него му беше показано какъв курс да следва.Исус Навин беше казал:Гралът и всичко,което е в него, ще бъдат обречени на Господа" ... Ахан беше чул тази заповед, но той пожела нещо обречено от Ерихон, което беше предназначено за унищожение. Той дори беше готов да открадне златото и среброто, които трябваше да са обречени на Бога и да ги постави в съкровищницата на своя дом ...

Чуйте думите на Исус Христос, Който беше обгърнат в облачния стълб: "Аз
няма да бъда вече с вас, ако не изтребите проклетия човек изсред вас.


 

Словото на Бога Написана на : 2010-05-29 23:25:54

Словото на Бога

   И така ...В предвечното начало, преди появата на живота бе Словото /Бог/, бяха светлината и любовта като неизявена творческа мощ.След думите"Да бъде светлина"това предвечно Слово се превърна в действена сила-в импулс на живота-в замах,чрез който започва животът."И биде светлина." Словото разцъфтява като първична воля за себераздаване,воля за живот.Светлината и любовта се изявяват чрез Словото /Бога/, Който е началото на всичко.Чрез словото-първата изява на Бога,ние познаваме самия Творец-защото "Словото бе Бог". Така предвечната воля /Словото/, което първо се изяви като светлина и любов, роди живота: не само физическия /видимия/, но и живота в Дух и истина.И именно животът в Дух и истина е виделина на човеците. Той е по-силен от всичко.Животът е Дух и истина,той е,който ще господствува "во веки веков"Ако разбираме така началните стихове, с които започва Евангелието от Иоан,ще достигнем извода,че всеки човек,осъзнал се като личност/роден отгоре/,трябва да даде своя принос, за да се усилва блясъкът на светлината на земята, да бъде син или дъщеря на светлината и любовта,да даде своя дял за великото дело на Словото-всевечният план на Бога.Но... "трябва" и "съм", "трябва да дам" и... "давам", теоретическата познаване на Словото и Словото като наш всекидневен живот, където глаголите "зная" и "съм" получават покритие, това са различни неща. Ние знаем /от Словото на Бога/,че трябва да бъдем виделина, знаем, че трябва да любим Бога и брата си, но наистина виделина ли сме?Светим ли? Любим ли Бога и човека? Писано е:"Който казва, че люби Бога, а мрази брата си, лъжец е .." Какво допринасяме за всевечния план на Бога ние - аз, чрез чиято душевност преминават тези мисли, и ти, до когото достигат тези редове? Какво даваме, как работим за делото на Словото ние, и то не "вчера",а "днес","сега",защото само това "сега" ни принадлежи. Как живеем в нашето "настояще"? Какво правим, за да достигне светлината на Словото до човеците - да ги осияе, да ги озари с лъчите на любовта, та всяка човешка гордост и суета,всяка злоба и насилие,всяка неправда и безлюбие да се стопят пред Всевечната воля,която работи за великото тържество на светлината в света?

                           

 

Бог uзвършва чудеса с цел Написана на : 2010-05-25 21:12:28

Бог uзвършва чудеса с цел

А свещенииите,koumo носеха kовчега на Госпоания завет,
стояха твър
до на сухо cpeд  Йордан;и израилтяните
пр
еминаваха по сухо, дokamo целият нapoд премина Йордан."     Исус Навин 3:17

      По това време на годината-пролетта-топящите се снегове от планините бяха така наводнили Иордан, че реката преливаше и не можеше да се премине през обичайните бродове. Бог желаеше това преминаване на израилтяните през Йордан да бъде чудо ...

    Придвижването напред започна в определеното време като ковчега,носен на рамене от свещениците, беше в авангарда ... Всички гледаха с интерес,докато свещениците напредваха към брега на Йордан. Те наблюдаваха как се движат неотклонно напред със свещения ковчег към разбуненото, бушуващо течение,докато краката на носачите стъпиха във водата. Тогава изведнъж водата се дръпна назад и леглото на реката се откри ...

Когато народът премина, ковчегът беше пренесен на западния бряг. Веднага щом той стигна до безопасно място и "краката на свещениците"стъпиха на сухо,държаните в плен води-един буен порой-бяха освободени и се втурнаха надолу по естественото легло на потока.

Идващите поколения нямаше да останат без свидетел на това велико чудо. Докато носещите ковчега свещеници бяха все още сред Йордан, дванадесет предварително избрани мъже - по един от всяко племе - взеха по един камък от леглото на реката, където стояха свещениците и го пренесоха до западния бряг. Тези камъни бяха издигнати като паметник на първото място за лагеруване отвъд реката ...

Влиянието на това чудо беше от огромно значение и за евреите,и за техните врагове. За израилтяните то беше уверение за Божието постоянно присъствие и закрила-доказателство,че Той ще действа за тях чрез Исус Навин така, както беше действал чрез Моисей ...

Тази проява на Божията сила в полза на израилтяните беше предназначена да увеличи страха, който те вдъхваха в околните народи, и по този начин да подготви пътя за тяхната по-лесна и пълна победа ... На ханаанците,на израилтяните и на самия Исус Навин беше дадено явно доказателство, че живият Бог, царят на небето и земята, беше сред Своя народи и че Той няма да го остави, нито да го забрави.

 

Да бъде слава на Бога, Написана на : 2010-05-06 17:33:06

Да бъде слава на Бога,
а не на
личното Аз

 

"С жезла си yдapu канарата двa пъти; и потече много вoдa ...

Но Гocnoд kаза на Моисей и Аарон: .Понеже не Ми вярвахте,
за дa Ме осветите npeд израилтяните, затова вие
няма дa въведете това общество в земята, която ви дaвaм."

Числа 20:10-12

    Най-голямото безумие в света за всеки от нас е да си приписва заслугите за всеки успех, който постига. Колкото по-смирено ходим с Бога, толкова повече Той ще ни се разкрива, за да ни помага. Бог никога не е възнамерявал да изпраща Своите слуги да вършат някакво дело за Него, без да им дава Божията
подкрепа. Причината за това, че нямаме по-голям успех в делото, е, че разчитаме
на своите собствени усилия, вместо на помощта, която Бог ще ни даде ...

Цялото небе е заинтересовано от делото на онези, които ще бъдат спасени
в Божието царство. "Без мен - казва Христос - не можете да направите нищо." Затова не можем да си присвоим нито една частица слава. Въпреки че можете да усещате слабостта си, все пак можете да се свържете с могъщия Бог. Зная, че аз съм нищо, но Исус е достатъчно силен. Аз не мога да направя нищо, но Исус може да извърши велики неща. Бог желае да бъда част от делото, но моите усилия биха били безплодни без Неговата помощ.

Постоянният вик на израилтяните беше: "Моисей направи това", но те изпускаха Бога от погледа си. Бог искаше да предаде на Своя народ един урок и когато Моисей дръзна да си присвои славата, Бог показа на народа Си, че не Моисей а Той беше извършил делото. Най-накрая словото дойде до Моисей:

"Ти няма да влезеш в святата земя". Господ показа на израелевото войнство чия ръка ги водеше.

Когато осъзнаваме своята нищожност, точно тогава Христос вижда, че е нвстъпил момента да даде Своя Дух. Той ще ни облече в Своето спасение, когато отдадем на Него всички заслуги и слава за делото. Господ да ни помогне, мои братя и сестри, да научим скъпоценните уроци в училището на Христос. Тези уроци са кротост и смирение. Някои никога не научават тези уроци. Те постоянно действат със свои сили и не разбират кой е Източника на тяхната сила и способности

 

Истuнсkата морална и умствена сила е от Бога

 

"Но понеже слугата ми Халев  има в себе си друг дух и той напълно Ме последва, затова него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследи."Числа 14:24

   Целият християнски свят е въвлечен във великата борба между вярата и неверието. Всички ще вземат страна. Някои хора може да не вземат страна срещу истината, но те не застават смело за Христос заради страха си да не изгубят собствеността си или да не понесат укори. Тези хора се считат за Божиите врагове.

Моралът не може да бъде отделен от религията. Не всички консервативни традиции, възприети от писанията на известни хора от миналото, са безопасен водач за нас в тези последни дни, защото великата битка която ни предстои е такава, каквато светът никога не е виждал ...

Никой от нас, дори ако има минали опитности, не може да бъде в безопасност, ако не живее като човек, който вижда Невидимия.

Във всеки момент и при всяко решение се питайте: Това ли Господният път?

С отворени пред себе си библии се съветвайте с осветения ум и добрата съвест.
Сърцето ви трябва да бъде затрогнато, душата ви - развълнувана, умът ви събуден от Божия Дух. Святите принципи, изложени в Неговото Слово, ще дадат светлина на душата. Христос е Начинателят и Усъвъшителят на вярата ни. Той казва: "Без Мене не можете да направите нищо". Исус е единственият гарант за интелектуален успех и напредък.

Трябва да упражняваме умереност във всичко, за да може вкусът да бъде облагороден, апетитът - контролиран, страстите - овладяни. Господ Исус може да ни осигури благодат за всичко. Любов, радост, мир, дълготърпение, любезност, доброта, вяра, кротост, умереност - това са плодовете, които дава дървото на християнина ...

Ако искате да имате Божието просветление, идете при трона на благодатта и ще ви се отговори от седалището на милостта. Отец и Синът сключват споразумение, за да спасят света чрез Христос, Който даде Себе Си, за да може всеки, който вярва в Него, да не загине, но да има вечен живот. Никоя човешка или ангелска сила не може да направи такъв завет.

БОГ ПОДКАHBА КЪМ СВЯТА ДЪРЗОСТ Написана на : 2010-04-03 10:20:17

БОГ ПОДКАHBА КЪМ СВЯТА ДЪРЗОСТ,КОГАТО

СЕ ПРИБЛИЖАВА МЕ КЪН НЕГО

"Тогава Моисей kаза: "Поkажи ми, моля, славата Си." Изход 33:18

Всички, които заемат отговорни постове трябва да осъзнаят, че първо трябва да бъдат силни с Бога, за да могат да бъдат силни с хората ... Бог се вслушва в молитвите на Своите себеотрицателни работници, които се трудят за напредъка на Неговата кауза. Той изслушва не само с търпение, но и с одоб­рение настойчивите молитви на онези, които наистина копнеят за Неговата по­мощ.

Слугата Му Моисей се чувстваше слаб да извърши великото дело, за което бе­ше призован и се молеше за Божието присъствие с настойчивост, която изглежда­ше почти дързост. Но вместо да бъде укорен, искреният молител получава отговор:

"Самият Аз ще бъда с теб и Аз ще те успокоя" - уверение, че всички негови товари могат да бъдат възложени върху Бога. Но умът на Моисей е толкова обременен с огромната тежест на възложените му отговорности, че се приближава все повече към Бога и Го моли за все повече. Отговорът на Бога е: "И това, което си казал, ще направя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име" ..

Насърчен от своя успех, Моисей дръзва да отиде и по-нататък - той прите­жава свята дързост, която стига до точката, в която става непонятна за окаяни­те, ограничени човешки същества. Чрез молитва Божият слуга се е приближа­вал все повече до Бога и сега отправя молба, която никой простосмъртен не е дръзвал да изрече: "Покажи ми, моля, славата Си".

И най-блестящият ум, и най-сериозното проучване, и най-възвишеното крас­норечие никога не могат да заменят Божията мъдрост и сила в онези, които носят отговорностите, свързани с Неговата кауза ... Бог е осигурил всичко, за да може работниците му да получат помощта, която само Той може да даде. Ако те позволят на делото си да бъде прибързано, претоварено и объркано, така че да нямат време за религиозни размишления и молитва, ще допускат грешки. Ако знамето не е издигнато от Исус Христос срещу Сатана, дяволът ще победи оне­зи, които са включени във важното дело за това време.  

 

Грехът на нeвepuemo оmдалечава от Бога Написана на : 2010-02-23 14:40:49

Грехът на нeвepuemo оmдалечава от Бога

 

"Във всичkите им сkърби Той сkърбеше и аигелът иа присъствието Му ги избави; пopaдu любовта Си и милосър­дueтo Си Той сам ги изkупи, вдuгua ги и ги иоси през есичkи днu. Но те се разбуитуваха и осkърбиха Святия Негов Дух."

Исая 63:9, 10

 

От самото навлизане на греха Христос беше със Своя народ, за да оспо­ри властта на Сатана, защото видя, че борбата трябва да продължи тук, на земята. Сатана се противеше на Божия Син във всяко Негово усилие да изку­пи Своя народ. Обгърнат в облачния стълб през деня и в огнения стълб през нощта, Христос напътстваше, ръководеше, съветваше израилтяните по време на пътуванията им от Египет до Ханаан.

Самият мощен Съветник беше в облачния и огнения стълб и наблюдаваше лагера на Своя народ. Самият Той ги поправяше, когато тръгваха по лоши пътища и ги насърчаваше да се доверяват на живия Бог, за да ги води в безопасност към обещаната земя. Въпреки че Господ действаше чрез Своя слуга Моисей, те не устояваха на изкушенията на врага и не отстояваха твърдо принципите си, когато той ги изкушаваше да правят зли догадки, да ревнуват и да търсят грешки.

Но техният провал е обяснен от боговдъхновеното Слово и е дадено предуп­реждение на нас, които живеем във времето на края, за да не проявим и ние същото неверие ... Израилевите деца се поддадоха на силата на врага, като под­хранваха злото и неверието в сърцата си и се отдалечаваха от живия Бог, а щом се озоваха на страната на врага, той изиска своето предимство и ги направи свои съюзници. Грехът на неверието, чрез който беше унищожено доверието им в Божия Син, отклони израилтяните от Бога. Точно когато трябваше да хва­лят Бога и да възвеличават името на Господа, като говорят за Неговата доброта и като разказват за силата Му, те проявиха неверие и бяха изпълнени с недо­волство и оплаквания. Измамникът се опитваш да внесе разногласия сред тях с всички възможни средства, да събуди завист и омраза в сърцата им срещу Моисей и да ги подтикне да се бунтуват срещу Бога. Слушайки гласа на великия измамник, те си навлякоха бедствия, изпитания и унищожение.

 

 

Бог избавя своя народ от врага Написана на : 2010-02-12 00:34:02

Бог избавя своя народ от врага

 

Господ предизвиkа оттеглянето на морето през цялата онази нощ от силен източен вятър и в морето се яви суша, и водите се раздвоиха.Taka израилтяните влязоха сревюд морето."

Изход 14:21, 22

Вървете" беше заповедта, дадена чрез Моисей, и тя беше повторена от старейшините на различните племена. Израилевото войнство послушно прис-

тъпи по пътеката, която беше прокарана за тях по толкова необичаен и чуден начин. Светлината от Божия огнен стълб светеше над пенестите гриви на огромните вълни и осветяваше пътя, който приличаше на огромна, изорана сред морските води бразда.

Когато облакът бавно се придвижи напред, египетските часовои откриха, че израилтяните бяха преместили лагера си и мощната армия веднага се приготви за тръгване. Те чуваха стъпките на евреите, но не можеха да видят нищо, защо­то облакът, който светеше на израелтяните, беше за египтяните тъмна стена. Водени от звука, те ги последваха по чудотворно направената пътека, която Бог беше приготвил за Своя народ. Те вървяха след тях цяла нощ, но се движеха бавно, защото колесниците им се движеха трудно. И все пак продължаваха, очаквайки скоро да проникнат през облака и да настигнат бегълците.

Най-накрая нощните сенки отминаха, утрото изгря и армията на преследвачи­те почти настигна бягащите евреи .... Пред удивените им погледи тайнственият облак се превърна в огнен стълб, стигащ от небето до земята. Затрещяха гръмоте­вици и заблестяха светкавици. "Облаците изляха поройни води; небесата издадо­ха глас; също и стрелите Ти прелетяха. Гласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха Вселената; земята се потресе и се разклати."

Египтяните бяха обхванати от объркване и смут. Сред разбунените стихии, в които чуха гласа на един раз:-Невен Бог, те се опитаха да се върнат и да избягат към брега, от който бяха тръгнали. Но Моисей протегна жезъла си и събраните води, които съскаха, ревяха и жадно търсеха плячката си, се втурнаха и погълнаха египетската армия в мрачните си дълбини. Когато пукна зората, тя разкри пред израилевото множество това, което беше останало от мощния им враг - облечените в ризници тела, изхвърле­ни на брега. За една нощ бяха избавени от най-ужасната опасност ... Сам Йехова ги беше спасил и сърцата им се обърнаха към Него с благодарност и вяра. Чувствата им намериха израз в песни на хваление.


 

 

Последиците от заkоравяването на сърцето срещу Бога

Госnод заkорави сърцето на егиnетсkия цар фараон, makaче той nреследваше израилтяните."  Изход-14:8

Kогато силната и убедителна светлина от Бога дойде, за да разкрие великия Аз Съм, фараонът беше принуден да отстъпи. Но веднага щом натискът беше премахнат, неговото неверие се възвърна и той се противопостави на голя­мата светлина, която Бог беше дал. Когато отхвърли доказателството от първото чудо, той пожъна семената на неверието. След това царят не искаше да бъде убеден от никое действие на Божията сила. Монархът закорави сърцето си и продължи стъпка по стъпка по пътя към неверието, докато в цялото обширно египет­ско царство първородните - гордостта на всеки дом - бяха поразени със смърт. След това той тръгна с армиите си след израилтяните. Опита се да върне един народ, избавен от ръката на Всемогъщия. Но се бореше със сила, по-голяма от човешката и затова загина във водите на Червено море с войската си.

Тези, които презират Божия Закон, извършват същия грях като фараона. Те закоравяват сърцата си. Божият глас бива отхвърлен заради човешки теории, заради сатанински внушения и заблуди.

Божият Дух държи злото под контрола на съвестта. Когато хората възвиша­ват себе си над влиянието на Духа, те жънат реколтата на беззаконието ... Пре­дупрежденията имат все по-слабо влияние върху тях. Те постепенно изгубват страха си от Бога. Тяхното плътско сърце се превръща в каменно сърце. Бог дава достатъчно светилна и доказателства, за да могат хората да разграничат истината от лъжата. Но Той не ги насилва да приемат истината. Ако хората отх­върлят доказателството, което е достатъчно, за да насочи преценката им в пра­вилната посока, и веднъж изберат злото, те ще направят това и втори път С още по-голяма готовност. Третият път още по-нетърпеливо ще се отдалечат от Бога и ще изберат за застанат на страната на Сатана. И ще продължат по този път, докато се затвърдят в злото и повярват в лъжата, която са ценели високо като истина.


 

Трябва винаги дa се облягаме на Бога Написана на : 2010-01-31 23:40:42

Трябва винаги дa се облягаме на Бога

"С вяра [Моисей] напусна Египет, без дa се бои от царсkия гняв; защото издържа kamo човеk, koumo вижда невидимия."

ЕВреи 11:27

Mоисей беше Божие дете, избрано за специално дело. Тъй като беше осиновен от дъщерята на фараона, той беше високо почитан от хората в царския двор. Всички имаха огромно желание да го възхваляват като евенту­ален царски внук. Те гледаха на него като на наследник на трона.

Моисей беше умен човек и Бог в провидението Си го постави на място, където можеше да придобие знание и да се подготви за велико дело. Той получи цялостно обучение за генерал. Когато излизаше, за да се срещне с врага, успя­ваше; а при завръщането му от битката цялата армия го възхваляваше с песни.

Въпреки това Моисей не забравяше, че бог ще избави децата на Израел със Собствената Си ръка. Макар и учен човек сред египтяните, той получи в служ­бата си за фараона нещо, което го правеше неспособен за чудесното дело, което трябваше да извьрши. Тази слабост се прояви, когато посети братята си и "видя някакьв египтянин, че биеше един евреин". Моисей взе случая в свои ръце и "уби египтянина и го скри в пясъка".

За да да стане Моисей подходящ за определеното му дело, небесният Бог го отдели от предишната му среда. Той трябваше да постъпи в едно друго училище - училището на Провидението.

Ако преценяваме това от човешка гледна точка, бихме го определили като провал за Моисей. Вместо да позволи на този учен генерал, който беше считан за напълно подготвен да върши определеното му дело, да върви напред и да осъществи това, което беше предсказано, че трябва да извърши, Господ го из­прати в планините, за да получи такова обучение, което щеше да го направи подходящ за службата му ...

Бог планира Моисей да остане сам, за да се научи да се моли и да вярва ...

Всеки трябва да има лична опитност. Ние постоянно трябва да учим уроците, които Провидението е предвидило да научим ... Когато сме захвърлени на мяс­то, където трябва сами да устоим, нашата вяра се захваща за единствената сигурна опора - безкрайния Бог

 

Трябва винаги дa се обляааме на Бога Написана на : 2010-01-31 23:07:09

Трябва винаги дa се облягаме на Бога

"С вяра [Моисей] напусна Египет, без дa се бои от царсkия гняв; защото издържа kamo човеk, koumo вижда невидимия."

ЕВреи 11:27

Mоисей беше Божие дете, избрано за специално дело. Тъй като беше осиновен от дъщерята на фараона, той беше високо почитан от хората в царския двор. Всички имаха огромно желание да го възхваляват като евенту­ален царски внук. Те гледаха на него като на наследник на трона.

Моисей беше умен човек и Бог в провидението Си го постави на място, където можеше да придобие знание и да се подготви за велико дело. Той получи цялостно обучение за генерал. Когато излизаше, за да се срещне с врага, успя­ваше; а при завръщането му от битката цялата армия го възхваляваше с песни.

Въпреки това Моисей не забравяше, че Бог ще избави децата на Израел със Собствената Си ръка. Макар и учен човек сред египтяните, той получи в служ­бата си за фараона нещо, което го правеше неспособен за чудесното дело, което трябваше да извьрши. Тази слабост се прояви, когато посети братята си и "видя някакьв египтянин, че биеше един евреин". Моисей взе случая в свои ръце и "уби египтянина и го скри в пясъка".

За да да стане Моисей подходящ за определеното му дело, небесният Бог го отдели от предишната му среда. Той трябваше да постъпи в едно друго училище - училището на Провидението.

Ако преценяваме това от човешка гледна точка, бихме го определили като провал за Моисей. Вместо да позволи на този учен генерал, който беше считан за напълно подготвен да върши определеното му дело, да върви напред и да осъществи това, което беше предсказано, че трябва да извърши, Господ го из­прати в планините, за да получи такова обучение, което щеше да го направи подходящ за службата му ...

Бог планира Моисей да остане сам, за да се научи да се моли и да вярва ...

Всеки трябва да има лична опитност. Ние постоянно трябва да учим уроците, които Провидението е предвидило да научим ... Когато сме захвърлени на мяс­то, където трябва сами да устоим, нашата вяра се захваща за единствената сигурна опора - безкрайния Бог.

 

БОГОВДЪХНОВЕНИЕТО Написана на : 2010-01-07 22:25:46

БОГОВДЪХНОВЕНИЕТО

 

Цялото Писание е боговдъхновено" (2Тимотей 3:16).

Можете ли да си представите какво значи човек да се докосне до нещо, вдъхновено от Бога?

Тази чудна Книга - всъщност цяла библиотека - е най-голямо­то откровение на Бога, предназначено за човека. Тя е изпълнена с история, родословия, етнология, наука за племената, закон, етика, пророчества, поезия, красноречие, медицина, политическа иконо­мия и съвършени правила за поведение в обществения и в личния живот. Каква бъркотия би било, ако всички тези предмети не са свързани в общ дух, а това може да направи само Бог. Да предположим например, че имаме 66 медицински книги, написани от 35 или от 40 различни лекари, да ги подвържем в една книга и да излекува­ме някого според нея. Или да предположим, че накараме 35 пропо­ведници да напишат книга по богословие и да опитаме да подвър­жем всички книги в едно.

Днес Библията е най-разпространяваната книга.

Империята на Цезар премина. Легионите на Рим лежат в про­пастта. Преспите, които Наполеон нахвърли върху Европа, се стопи­ха. Гордостта на фараоните изчезна. Пирамидите им, техни гробни­ци, потъват от ден на ден в пясъците. Град Тир се е превърнал в една скала за избелване на рибарски мрежи. От Сидон едва ли е останал камък. Но Божието слово още съществува, което всеки ден доказва колко непреходна е и най-малката дума, която Бог е изрекъл.

Библията ни разкрива Бога най-вече в лицето на Исус Христос. Изследването на Библията е много важно нещо, но това не е нейната цел. Религиозните водачи от времето на Исус прекарваха целия си живот в изследване на тази Книга. Помнеха цели части от нея, разискваха нейното тълкувание до най-малки подробности. Въп­реки това, когато Човешкият Син се яви, те не можаха да Го позна­ят. Днес някои учени посвещават целия си ум и енергия за истори­чески, лингвистични и литературни анализи на Библията, но не от­криват сърцето и- Човека Исус Христос.

Да изучаваме Писанията така, че да се запознаем с Христос ­Този, за Когото и Старият, и Новият завет свидетелстват. Без Него Библията е конгломерат от история, поезия, пророчество, съвети. Но с Него е ключът, който отключва живота (Йоан 5:39).

Виждали ли сте някога скрита картина, в която трябва да на­мерите лицето на човек или някакъв предмет? Обръщате я, върти­те я на всички страни и най-после откривате търсения образ тъй ясно, че се чудите как в началото не сте могли да го видите!  

Скритото в Библията лице е това на Исус Христос.

"Изпит­вайте Писанията ... Те са, които свидетелстват за Мене" (Йоан 5:39).

И тъй, да четем Библията христологически! А чудно то обеща­ние е:

"Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, когато Ме потърсите с цялото си сърце" (Еремия 29:13).


 

Любовmа kъм Бога ни вoдu дo сuгуриосm в Него

Ако се oпълчи nротив мен и вoйcka, cъpцemo ми няма да се уплаши ; ako се noвдuгнe nротив мен война, и тогaвa ще uмaм увереност."   Псaлми 27:3

Трябва да желаете всички да разберат, че вие не сте свои си, а принадлежи­те на Този, Който ви купи с неизмерима цена и че вие не само сте длъжни, но и сте решени да Го прославите с телата и душите си, които са Божии. Дано една толкова необятна любов ви подтикне да изповядвате Христос не само с думи, но и с живота си. Ние преминаваме през вражеска територия. От всички страни има врагове, които се опитват да спрат напредъка ни. Те мразят Бога, мразят и всички, които Го следват и носят името Му. Но тези, които са наши врагове, са врагове и на Господа и въпреки че са силни и хитри, все пак Този, Който ни спасява и ръководи, може да ги надвие. Както слънцето разпръсва обла­ците по пътеката си, така и Слънцето на правдата ще премахне препятствията за нашия напредък.

Наистина можем да кажем, че "Твоето присъствие е наша сигурност, наше съкровище, наша слава, наша радост." ... Ако в този свят можем да живеем без Христос, Той ще живее без нас в по-добрия свят. Но ако се държим за Него като живеем с жива вяра, като казваме както Яков: "Няма да те пусна", ако умолява­ме: "Не ме отхвърляй от присъствието Си и не отнемай от мен Святия Си Дух", за нас е обещанието: "Никога няма да те оставя и никога няма да те забравя".

Не можем да си позволим да живеем, пренебрегвайки великото спасение, предложено ни при такива условия. Познаването на изискванията на Бога като наш Баща ще ни предпазва от нарушаването на заповедите Му. Като Негови деца ние трябва да ходим в светлината, в един живот, достоен за Бога, Който ни е призовал в славата на Своето вечно царство.

Божият народ е наречен корона, венец. Сатана иска алчно да сграбчи Господното съкровище, но Бог го е поставил на сигурно място, така че Сатана не може да го придобие ... Ние сме в безопасност, в пълна безопасност от изма­мите на врага, докато имаме непоклатимо доверие в Бога.

 

 

БОГ ПРЕВЪПЛЪТЕН Написана на : 2009-12-20 11:37:02

image

БОГ ПРЕВЪПЛЪТЕН

 

 image

   И Словото стана плът" (Йоан 1:14) - най-великото, най-тайн­ственото и с най-големи последици събитие, .станало във Всеми­ра! "Словото", Божият Син, Авторът на всички неща, "Единород­ният Син, Който е в лоното на Отца" (ст. 18), "като беше в Божи образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи на равенството Си с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците. И като се намери в човешки образ, смири Себе Си, стана послушен до смърт, даже смърт на кръст" (Филип. 2:6-8).

   Второто лице на Божествената Троица, Исус от Назарет, беше

Бог, направен човек. Но Той прие човешкото, без да загуби божес­твеното; така, че Исус Христос бе толкова истински и напълно божествен, колкото бе и човешки!           .

   Нищо във фантастиката не е по-фантастично и нищо в реалността не е по-реално, отколкото тази велика истина за въплъщението.

   Така че върховното откровение на Бога за самия Себе Си дои­де чрез Исус Христос. Да познаваш Сина, значи да познаваш Отец. "Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми ... Които е ви­дял Мене видял е Отца" (Йоан 14:7-9).

    Когато Божият Син пребиваваше между нас тук на тази земя, ние "видяхме славата 'Му, слава като на Единородния от Отца" (Йоан 1:14). В какво се състоеше тази слава? Той не дойде с ореол около главата Си.Остави на страна всяко величие,зае положението на слуга и се унижи до смърт. Не дойде с кортеж от ангели,под звуците на тръби и тържествени салюти, с блясък на зрелищната показност.Не Той „нямаше благообразие...нито красота,та да Го пожелаем(Исая 53:2).”Славата на Исус не външна.

   Състоеше се в онова, което Той беше, във вътрешното вели­чие, което проблясваше през човешкото естество, в страстното же­лание да спасява хората, да върши Божествената воля. Неговата слава бе славата на един живот на доброта, любов и служба.

   Когато гледаме Исус, ние виждаме колко фалшиви са богове­те на човешкото въображение. И разбираме, че Бог не е строг, от­мъстителен и жесток, не е космически тиранин. Не е и пасивен не­бесен Съзерцател. Бог е Баща. Бог е любов - любов грижовна, дейс­тваща, умираща, за да спаси.

   Олимпийските игри през 1964 г. се проведоха в Япония. Мла­дежът, който бе избран да запали гигантския факел бе само 19-го­дишен. Спряха се на него заради характера му, физиката и атлети­ческите му способности. Той пробяга последните 500 метра, нато­пи факела в огромната купа и когато пламъкът лумна, тръбата зат­ръби. Игрите бяха официално открити.

   Журналист, присъствал на тържественото откриване, запитал младежа как е пробягал тези последни 500 метра, без да трепне. Спортистът отговорил: "Подготвих се за този момент. факелът мо­жеше да гори само 9 минути и всичко зависеше от мен. Нямаше време за спиране. Трябваше да тичам, да тичам, да тичам. Но аз бях готов и дадох всичко, което можах."

   Исус бе избран да донесе факела на светлината. от небето на земята. Когато дойде на тази земя, за да разкрие цялата любов, свет­лина и живот, Той бе само на 33 години. Всичко зависеше от Него. Бе готов и даде всичко от Себе Си. Не се опита да провежда Своята воля, но молеше Отец за сила да занесе светлината на Голготския хълм. Чрез Себе Си Исус ни показа пътя към живота и към Бога.

   Един надпис гласи:

"Исус е Пътят, Истината, Животът.

Без истина(ИСУС) няма познание.

Без път(ИСУС) няма вървене.

Без живот(ИСУС) няма нищо

1Иоан 5:11,12- И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот (Исус Христос) и, че тоя живот е в Сина Му(Исус Христос). Който има Сина (Исус Христос), има тоя живот; който няма Божия Син (Исус Христос), няма тоя живот.

 

Римляни 7:25-Благодарение Богу! има избавление  само чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

 


image


 

ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗГУБВАНЕТО НА ОБЩУВАНЕТО С БОГА

"Защото съм го избрал, за да заповядва на синовеете си и на дома си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие."Битие 18:19

За всеки от нас има надежда, но само по един начин - като се привържем към Христос и използваме цялата си енергия, за да достигнем до съвършенството на Неговия характер. Тази лицемерно набожна религия, която прави греха незначителен и която винаги акцентира на любовта на Бога към грешника, насърчава грешниците да вярват, че Бог ще ги спаси, въпреки че вършат неща, за които знаят, че са грехове. Трябва да се напрегне всеки нерв и мускул, за да се остави света, неговите обичаи, навици и маниери ...

Животът на много хора показва, че нямат жива връзка с Бога. Те се носят по течението на световния канал. Всъщност те нямат дял с Христос. Те обичат . забавленията и преливат от егоистични планове, надежди и стремежи. Те служат на врага, заблуждавайки се, че служат на Бога. Те са роби на друг господар и това робство, което избират, ги прави доброволни слуги на Сатана ...

Има ли причини Божият дух да не действа в Неговия народ? Истината се държи във външния двор. Общуването с Бога е изгубено, за да се угоди на светски роднини и приятели, чиито сърца постоянно се противопоставят на истината ...

Божието благословение почиваше върху Авраам, защото той развиваше домашната религия. Този, който благославя жилището на праведния, казва: . "Защото съм го избрал, за да заповядва на ... дома си след себе си". Той никога няма да измени но. истината ...

Родители, ако желаете Божиите благословения, правете като Авраам.

Обуздавайте злото и насърчавайте доброто. Може да е необходим известен контрол на склонностите и желанията на децата, вместо даване на съвети. Сляпата привързаност не трябва да бъде ръководен принцип в дома. Глезенето, което е най-голямата жестокост, трябва да се избягва ... Водете децата си със себе си в Божия дом ... Сатана със сигурност ще се опита да ги направи свои, ако не внимавате. Не насърчавайте връзките им с невярващите. Отделяйте ги от тях. Самите вие се отделете от безбожните и покажете на децата си, че ще сте на Господнята страна.

 

Не дaвaй на Бога нищо по­мaлkо от люoбящо noкopcmвo

" И благослови Бог седмия дeu и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, кoemo беше сътворил."

Битие 2:3

     Твърди се, че съм казала, че не можете да бъдете спасени, ако не пазите съботата. Наистина ли изискването в четвъртата заповед изглежда безс­мислено? Привичното покорство пред волята на нашия небесен Господар не подтиква ли послушните постоянно и искрено да задават въпросите: "Какво иска моят Господ? Каква е Божията воля за мен?", а не "Какво е приятно?", "Какво е най-удобно за мен и хората около мен?".

Толкова ли е трудно за разбиране, че покорството към целия Божи Закон от наша страна е абсолютно необходимо за вечния живот? Представлява ли за християнина неразгадаема тайна факта, че трябва да осигури спасението на душата си, независи­мо от цената, която трябва да плати собствения му егоизъм? Дава ли ни Божието Слово някакво уверение, че можем да отидем в Небето независимо дали се подчиня­ваме на Божия Закон, или не? Ако е така, всички изисквания на Бога, които са усло­вие за спасението ни, са напълно погрешни.

Бяха ли обитателите на древния свят, които загинаха в Потопа, наказани за непослушанието си към Божиите изисквания? Или бяха отнесени от водите на потопа направо в славата, защото нашият милостив Бог е твърде добър, за да нанесе окончателното наказание за нарушаването на Закона Му? Бяха ли содо­митите наказани за своето непокорство, а само Лот спасен? Или жителите на Содом бяха отнесени от огъня, паднал от небето, направо в славата?

Заповядал ли е Бог? Тогава ние трябва да се покоряваме - без да се колеба­ем и да търсим начин да бъдем спасени без послушанието. "Аз опазих запове­дите на Моя Отец" - казва Величието на Небето ...

Ние не трябва да пазим заповедите само за да си осигурим Небето а за да угодим на Този, Който умря, за да спаси грешниците от наказанието за нар;шаване­то на Закона на Отец. Спасението на грешника зависи от ... преустановяването на живота в греха и от послушанието към нарушения Закон. Тъжно е решението да следваме Христос възможно най-отдалеч, като дръзваме да се приближаваме въз­можно най-много до границата на гибелта, без да я прекрачваме.


 

 

БОГ Написана на : 2009-10-14 13:11:25

БОГ

"Защото Аз съм Бог и няма друг!" (Исая 45:22).

През гориста местност вървели баща и малкото му момче. Било късно през нощта. Страхували се, че са загубили пътя. След като вървели дълго време, бащата отчаян прошепнал: "Боже, помогни' ни да намерим жива душа тук!"

Местността станала още по-неприветлива, чували се страшни звуци и момчето треперела от страх. Бащата го накарал да се пока­тери на едно дърво и да огледа местността наоколо. Момчето с неимоверни усилия преодоляла страха и насърчавана от бащата направило това. Изведнъж извикало:    .

- Светлинка, светлинка! - с възторг повтаряло то. - Там долу в полето се вижда светлинка. Сигурно някаква къщичка.

Така и излязло. Това било къщичката на един овчар и нея ве­чер бащата и синът могли да се нахранят и да починат спокойно в безопасност.

Но докато вървели към къщичката, вече ободрени и без страх, момчето във възбудата си започнало да бъбри за различни неща. Между другото то запитала баща си:

- Татко, защо се помоли Бог да ни помага? Откъде знаеш, че има Бог?

- Синко, ти видя една светлинка в мрака и това бе достатъчно да си сигурен, че там има разумно същество. Спри сега и погледни небето над нас. Виж милиардите светлинки, които представляват слънца и светове. Милиарди пъти по-сигурно е, че зад всички тях стои велик Разум. Цялата чудно красива природа, по-прекрасна от платното на който и да е художник, ми дава увереността, че щом има шедьовър, има и творец!

      Вярно е, че неспокойният човешки дух търси постоянно, съм­нява се. Но също така е вярно, че пред непредубедения и искрен разум съмненията се разпръскват от откровенията, които Бог е дал за Себе Си, така както ято гълъби се разпръсква пред детски смях.

      Попитали една жена, която минавала за Много вярваща, нико­га ли не се е съмнявала в Бога. Мъдрият и отговор бил: "О, ако знаете колко моменти на съмнение съм имала ... Но Бог не би бил повече Бог, ако аз бих могла да Го разбера съвършено. Вселената би била твърде нищожно нещо, ако бих могла да я схвана ясно ця­лата."

      Бог! Кратка дума, която не остава никого безразличен!

      Едва ли има човек, който да не си е задавал въпроса: Какъв Бог е Бог? Дали Той е строг и взискателен, постоянно наблюдаващ ни небесен полицай? Или е жесток и отмъстителен космически ти­ранин, Който прави каквото си иска с творенията на Своите ръце? Или стои някъде в небесата като благодушен дядо, който ни желае доброто, но не е в състояние да възпре разлудялата се вълна на злото, заливаща света?

      Но ние никога не можем да разберем Бога, ако Той Сам не ни се разкрие.

      Но Той наистина е направил това!

      Защото ни обича, Бог не ни оставя. сами, самотни, да се лутаме пипнешком, объркани, да се мъчим да си създадем наш бог по на­ше подобие. В Своята велика милост към нас - делото на ръцете Си - Бог се навежда и милостиво лекува нашето отделяне от Него.

Защото "БОГ Е ЛЮБОВ" (lЙоаново 4:8, 16)!

 

 

 

Няkоu са гomoвu на всuчко, за дa uзбягат от Бога

"Елате, дa си cъгpaдuм  гpaд и кула, вucoka дo небето; и дa си спечелим име, дa не би дa се разпръснем по лицето на цялата земя." Битие 11:4

  

    Някои от наследниците на Ной скоро започнаха да отстъпват от вярата си ... Те пропатуваха известно разстояние ... и избраха една обширна долина, където да живеят. Там построиха град и после се роди идеята да издиг­нат висока кула, която да стига до облаците. Те смятаха, че ще могат да бъдат в безопасност в случай на друг потоп, защото щяха да издигнат своята кула до много по-голяма височина, отколкото достигнаха водите по времето на Потопа, и целият свят щеше да ги почита ... Преди да приключи работата по построява­нето хората заживяха в кулата. За техните идоли бяха отделени великолепно обзаведени и украсени стаи ...

  Но сред хората от Вавилон имаше и боящи се от Бога хора, които бяха изма­мени от лицемерието на безбожните и привлечени към замислите им. Те не искаха да се присъединят към този заговор за осуетяване на Божиите намере­ния. Заради тези верни души Господ забави съдбите Си и даде на хората време да разкрият истинския си характер ...

  Този заговор беше породен от бунт срещу Бога. Обитателите на долината

Сенаар издигнаха царство за себевъзвишаване, а не за Божия прослава ... На мястото на Божийте предписания те щяха да поставят закони, измислени спо­ред желанията на техните егоистични сърца, за да осъществят намеренията си.

  Но Бог никога не оставя света без свидетели за Себе Си. Онези, които Го обичаха и се бояха от Него по времето на това първо голямо отстъпничество след Потопа, смириха себе си и извикаха към Него. "И Господ слезе, за да види града и кулата, която строяха хората."

  Бог дълго търпи опърничавостта на хората, като им дава изобилни възмож-

ности за покаяние, но Той отбелязва всички техни хитрини, с които се противо­поставят на авторитета на Неговия справедлив и свят Закон. Като доказателст­во за Неговото неодобрение относно построяването на тази кула Той разбърка езиците на строителите, за да не може никой да разбира думите на другите работници.

 

Бог започва отново със Cum Написана на : 2009-07-11 18:01:29

image

Бог започва отново със Cum

  "Бог определи другa рожба вмecтo Авел тъй kaтo Каин го уби

       Адам роди син по свое подобие ,по своя образ и го uaименувa Сит."

Битие 4:25

          На Адам беше даден друг син, който да бъде наследник на Божието обе­щание, наследник на духовното първородство. Името Сит, дадено на този син, означава "определен" или "компенсация", "защото - каза майка му ­Бог ми определи друга рожба вместо Авел, тъй като Каин го уби". Сит имаше много по-благороден вид от Каин и Авел и приличаше повече на Адам, отколко­то другите му синове. Той имаше достоен характер и следваше стъпките на Авел. Но все пак не беше наследил повече естествена доброта от Каин. По отношение на сътворението на Адам се казва: "По Божия образ го създаде". Но Адам, след грехопадението, "роди син по свие подобие, по своя образ" ... Съботата беше пазена от всички деца на Адам, които останаха верни на Бога. Но Каин и всички негови наследници не уважаваха деня, в който Бог си почина. Те избраха свое собствено време за работа и за почивка, без да се съобразяват с ясната заповед на Йехова ... За известно време двете групи останаха разделени. Родът на Каин, който се разпространи от мястото на първото им заселище, се разпръсна по полетата и долините, където живееха децата на Сит. И последните, за да избягат от тяхното оскверняващо влияние, се оттеглиха в планините и там построиха домовете си ... Но с времето те малко по малко се смесиха с жителите на долините. Тази връзка имаше най-лоши последици. "Божиите синове, като гледаха, че човешките дъще­ри бяха красиви ... " Наследниците на Сит, привлечени от красотата на Каиновите наследници, си навлякоха Божия гняв като сключваха бракове с тях. Много от Божиите поклонници бяха подлъгани да извършат грях чрез съблазните, които сега бяха постоянно пред тях и те изгубиха своя особен, свят характер ... В продължение на почти хиляда години Адам живя сред наследниците си и беше свидетел на последиците от греха. Той искрено се опитваше да възпира вълната на злото ... Той беше свидетел на широко разпространената поквара, която в края на краищата щеше да доведе до унищожаването на света чрез потоп. И макар че смъртната присъда, произнесена над него от Твореца му, отначало му изглеждаше ужасна, след като почти хиляда години наблюдаваше последиците от греха, той почувства, че Бог постъпва милостиво, като слага край на един живот на страдания и мъка.

 

 

image

Верността към Бога предuзвukва гнева на нenpaвeднume

„И Гocпoд пoдледнa благосклнно към Авел и приноса му; а към Каин и приноса му не пoглeднa тaka."      /Битие 4:4, 5 /

  Бог даде на Каин и Авел указания относно жертвата, която трябваше да му прина­сят. Авел, който отглеждаше овце, се покори на Господнята заповед и донесе агне за свое жертвоприношение. То символизираше Божия Агнец, Който щеше да бъде заклан за греховете на света. Каин донесе като принос плодовете на земята, които сам беше произвел. Той не искаше да бъде зависим от Авел за приноса си. Не искаше да ходи при него за агне. Смяташе своите собствени продукти за съвършени и тях предста­ви пред Бога ... Каин поговори с Авел за техните жертви и обвини Бога в пристрастие. Авел каза на брат си, че Божията заповед е отправна и към двамата по отношенние на приношенията. Каин беше раздразнен, защото по-малкият му брат се осмелява­ше да го поучава. Той намрази брат си, защото реши, че е предпочетен пред него.

Докато Каин размишляваше за това, все повече се разгневяваше. Той осъзна грешката си по отношение на жертвата, но реши да оправдае себе си и да осъди Авел. Сатана действаше чрез него, подтиквайки го да убие брат си ...

Каин и Авел символизират две групи хора - злите и праведните; следващите собствения си път и внимателно ходещите в пътя на Господа, за да вършат пра­восъдие и правда ... Авел не се опита да накара Каин насила да се подчини на Божията заповед. Но Каин уби брат си, защото беше изпълнен с ярост заради това, че не успя да го принуди да престъпи Божията заповед и поради факта, че Бог беше приел Авеловата жертва, а беше отхвърлил неговата.

Двете групи, които Каин и Авел символизират, ще съществуват до края на зем­ната история. Тези, които вършат добро и които са послушни на Бога, не воюват срещу нарушителите на Божия свят Закон. Но онези, които не уважават Божия Закон, потискат и преследват първите. Те следват своя водач, който клевети Бога и онези, които се усъвършенстват чрез послушанието. Духът, който кара хората да клеветят, да осъждат, да пращат в затвора и да убиват други хора, се проявява силно в нашия свят. Точно този дух действа в чадата на непокорството.

 

 

Грешнume хора могат дa станат eднo с Бога

Грешнume хора могат дa станат eднo с Бога 

"Затова, ako няkой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, всичko стана ново." 2Коринтяни 5:17

   Хората са прекъснали връзката си с Бога и душите им са парализирани и обезсилен и от смъртоносната отрова на греха. Бог принесе Своя Единороден Син в жертва, за да може хората да станат участници в Неговото естество, като приемат лекарството за греха и позволят на Божията благодат на Христос да действа в живота им ... Като се хванат за Божията сила, дадена им на разположение, падналите хора могат да станат едно с Бога. Вечният живот е благословението, което Христос дойде да даде на този свят. "Ангелите, които не опазиха своето достойнство - заявява Бог, - са в мрак и във вечни окови за деня на великия съд." Принципът на злото, въведен в Небето от първите ангели, които извършиха грях, никога повече няма да навлезе там. Но докато живеем на тази земя, ще трябва да се сблъскваме със злото и да се борим срещу него. Битката е за всяка душа. Всички, които изберат своята собствена воля и път и откажат да тръгнат в Господния път, ще бъдат използвани от Сатана в негова служба. Тогава знанието, което те са получили за Божиите неща, ще се обедини със знанието, което Сатана използва, за да укрепи своята позиция в борбата ...

В Христос има изобилие от благодат и тези, които застанат на страната на Изкупителя, стават нови създания - едно с Бога по характер. В това се състои любовта! Бог влага добродетелите на Своя характер в тези, които Го приемат. Чрез Своята жертва Той издига човешките същества от положението им на ро­би под властта на Сатана и ги превръща в синове и дъщери на небесния Цар ...

Христос дойде, за да страда заради падналия в грях свят, защото Сатана се хвали, че никой не може да устои на измамите му и да живее безукорен живот. Облечен в човешко естество, Изкупителят бе подложен на всички изкушения, на които са подложени хората, и победи всяко от тях. Докладът за Неговия живт е представен на света, за да не може никой да се съмнява в силата на Божията благодат. За всяка душа, която се стреми към съвършенството на Христовия ха­рактер, този свят е бойно поле, на което се води борбата между доброто и злото. И всеки, който вярва в Христос, ще спечели победата.  

 

Бог незабавно npeдnpueмa деuствuя срещу Сатана

Бог незабавно npeдnpueмa деuствuя срещу Сатана

"Ще поставя вражда между теб и жената."

Битие 3:15

  Съществува борба между силите на доброто и злото. Христос и Сатана не са сключили мирен договор и никога няма да сключат. Във всяка епоха вярната на Бога църква е водела целенасочена война срещу сатанинските про­водници. Докато не свърши великата борба, битката между грешните ангели и грешните хора и верните ангели и истинските вярващи ще продължава да се води. Разразилата се битка ще става все по-жестока с наближаването на края. Тези, които са се обединили със силите на злото, са посочени от Господ за деца на тъмнината. Няма и не може да има естествена вражда между падналите ангели и падналите хора. Чрез отстъплението от Бога и двете групи имат лошо отношение към Него. Злите ангели и злите хора се обединяват в отчаян съюз срещу доброто. Сатана знаеше, че ако накара хората да се обединят с него, както направи с някои от ангелите, той ще притежава голяма сила, за да продължи бунта си. В средите на злите има разногласия и спорове, но всички те са съюзници в борбата си срещу Небето. Единствената им цел е да разклатят авторитета на Бога, а големият им брой ги кара да се надяват, че ще могат да свалят Всемогъщия от трона Му.

Когато Адам и Ева бяха поставени в Едемската градина, те бяха невинни и безгрешни, в съвършена хармония с Бога. В сърцата им нямаше вражда към Бога. Но когато извършиха грях, станаха зли, защото застанаха на страната на падна­лия враг, правейки точно това, което Бог ясно им каза да не правят. Ако Бог не се беше намесил, падналите хора щяха твърдо да се съюзят със Сатана против небе­то. Но когато бяха изговорени думите: "Ще поставя вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство", Сатана разбра, че макар и да успя да накара хората да извършат грях, макар че ги накара да повярват в лъжата му и да се усъмнят в Бога, макар че успя да поквари човешкото естество, са направени някои постъпки, чрез които падналите същества са поставени в по-изгодна пози­ция и че съществува възможност да се върнат към богоподобието. Той разбра, че действията му за изкушаването им щяха да се обърнат срещу самия него и че щеше да бъде поставен в губеща позиция ... Бог се закле да вложи в сърцата на хората един нов принцип: омраза към греха, измамата, неискреността - към всичко, което носи знака на сатанинското лукавство.  

 

Сатаиа noдmukвa Написана на : 2009-06-24 23:18:18
          Сатаиа noдmukвa

          Сатана noдmukвa

kъм уповавание на себе cu

Но Бог знае, че в деня, koгamo ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете kamo Бога, дa познавате доброто и злото."

Битие 3:5 

  След като послушаха изкусителя, нашите първи родители изгубиха своя красив дом в Едем. Сатана усети в Ева желанието и да се вслуша в изку­шенията му и склонността и към недоверие в Божието Слово ...

Сатана искаше да направи така, че грехът да изглежда действително благос­ловение за тях и че чрез отнемането на плода от дървото Бог задържа от тях нещо наистина хубаво. "Ако ядете, очите ви ще се отворят - каза той - и ще бъдете като богове. Ще бъдете като Самия Бог в знание и сила ... " Но какво отваряне на очите беше това! "Ще бъдете като Бога, да познавате доброто и зло­то." Те получиха това знание, но какво знание беше това! Те спечелиха само познанието за проклятието на греха. Ева пожела това, което Бог беше забранил. Тя показа недоверие към Бога и Неговата доброта и желание да бъде независима и да прави това, което тя намери за добре. Ева предложи плода на Адам и стана изкусителка за него. Тя щеше да бъде бог. Тя щеше сама да бъде закон за себе си. Нямаше да признава никакви ограничения за себе си. Но този видимо най-малък грях от всички, я превърна в престъпничка на Божия Закон ...

Господ Исус дойде в нашия свят и беше изкушаван от същия враг. Той премина по същия път, по който Адам се провали, но беше непоколебим. Устоя на дявола и стана Победител заради човешкия род. Небесната вселена тържествуваше. Сатана дойде при Христос със своите измамно привлекателни изкушения, за да Го склони да се усъмни в плановете на Бога и в Неговия Закон, и да Го накара да заеме неза­висима позиция. Но изкусителят беше отблъснат. Христос не пожела да влезе в спор със Сатана. Той посрещна врага на Бога със словото на Бога - "Писано е" . "Не знаете ли ... че не сте свои си? Защото сте били купени с цена." А каква цена е това - жертвата на Христос за спасението на един загиващ свят ... Всички, които са обединени с Христос, ще излязат от света и няма да се сливат с него. Те няма да влизат в света с никое свое решение. Няма да застават на пътя на изкушението. Няма да се обучават във светските пътища. Те ще решат да дойдат в училището на Христос и да се поучават от великия Учител. Той кани всяка душа: "Елате при Мен всички, които СТЕ ОТРУДЕНИ, и Аз ще ви успокоя.”

 

.

 

    Поклонете се на Твореца и Изкупителя

    Поклонете се на Твореца и Изкупителя

"На Гocnoдa, твоя Бог, дa се nоkланяш и само на Него  дa служиш."

Матей 4:10

Тези, които се покоряват на Бога, ще бъдат благословени от Него. Бог казва, че ще благослови децата ви, земята ви и всичко, с което се заеме­те. Мислите ли, че Сатана ще позволи това, без да се бори за надмощие?

Врагът действа така изкусно и решително днес, както действаше върху умо­вете на Адам и Ева в Едем. Хората се събират под знамената му и той ги обкръ­жава със силата си. Но всеки, който разбира, че Божият Закон е непроменим, ще застане на страната на Христос. Ако Бог можеше да промени и една точка от Закона, за да го нагоди към падналия човешки род, тогава изобщо нямаше да е необходимо Исус Христос да идва на земята, за да умре.

Дали Христос е умрял, за да освободи от отговорност цялото човечество, за да не се покланя никой на идоли вместо на Бога, когато заповедта казва: "Да се покланяш само на Господ, твоя Бог, и само на Него да служиш"? ..Господ направи небето и земята" - после какво? "И си почина на седмия ден", и "ГО освети", и го даде на вас, за да го съблюдавате като Божи паметник - паметник за това, че Той е живият Бог, Който е направил небето и земята. Той е направил извисените дър­вета и е дал облекло на всяко цвете. Господарят на Небето е дал на всяко цвете неговите цветове, създал е хората и им е дал съботата. Защо? Заради цялото потомство на Адам. Тя е дар на цялото му потомство. Ако те винаги се бяха поко­рявали на четвъртата заповед, в света никога не би имало нито един невярващ човек, защото тя свидетелства, че ..Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях ... " Ръцете Му са над Неговите сътворени дела. Чудно ли ви е, че дяволът иска да обезсили. Божия закон, критерият за Неговия характер? Той ще бъде критерий в съда, когато книгите се отворят и всеки човек бъде съден според делата, които е извършил. Хората са Божия собственост, те са Негови по сътворение и изкупление ... Какво показваме, когато допуснем идеята, че Божият Закон трябва да бъде премахнат? Показваме на цялата Вселена, че Законът е Толкова лош че е трябвало да бъде премахнат. Точно това иска Сатана. Можем ли да си позволим да бъдем на друга страна освен Божията?

 

"Бог е любов" Написана на : 2009-06-06 13:39:36

 "Бог е любов"

"Бог е любов и koйтo nребъдва в любовта, nребъдва в Бога и Бог – в него."

1 Йоаново 4:16

Бог е любов." Неговото естество, Неговият Закон са любов. Винаги е било

"         така и винаги ще бъде така. "Всевишният и Превъзнесеният, Който оби-

тава вечноспа", Чиито "пътища са вечни", никога не се променя. В Него "няма изменение или сянка от промяна" (Исая 57:15; Авакум 3:6; Яков 1 :17).

Всяка проява на творческа сила е израз на безкрайна любов. Върховенството на Бога включва пълно благословение за всички сътворени същества ... Историята на големия сблъсък между доброто и злото от момента на появата му в Небето до окончателното побеждаване на бунта и пълното унищожение на греха, е съ­що изява на Божията непроменима любов.

Владетелят на Вселената не беше сам в делото на спасението. Той имаше помощник - съработник, който можеше да разбере Неговите цели и да сподели радоспа от осигуряването на щастието на сътворените същества. "В началото беше Словото; и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог." Христос, Словото, Единородният на Отец, беше едно с вечния Отец - едно в естество, характер, намерения, - единственото същество, което можеше да взема участие във всички планове и намерения на Бога ...

Отец действаше чрез Христос при сътворяването на всички небесни същес­тва. "Чрез Него бе създадено всичко ... било престоли или господства, било на­чалства или власти, всичко чрез Него бе създадено." ... Синът, Божият помаза­ник, "съвършен образ на Неговото лице", "сиянието на Неговата слава", "Който държи всичко чрез Своето могъщо слово", има върховенство над всички тях ...

Тъй като законът на любовта е основата на Божието управление, щастието на всички разумни същества зависи от това, дали живеят в съвършена хармо­ния с неговите велики принципи на праведност. Бог желае да получава от всич­ките Си творения служене от любов - служене, което извира от оценяването на Неговия характер. Той не изпитва удоволствие от насилственото подчинение и дава на всички свободна воля, за да могат да Му служат доброволно. (Патриарси и пророци)

 

Страница 1 от 1
 1-42 от 42  |   1