Sibir
PhotobucketБлогът на Raina
blogs left blogs right
Raina
Raina, 55
« sibir.bg
ХРАМЪТ ОЧИСТЕН ОТНОВО Написана на : 2017-04-18 16:48:02

ХРАМЪТ ОЧИСТЕН ОТНОВО

Тази глава е основана на Матей 21:12-16,23-46; Марко 11:15-19,27-33, 12:1-12; Лука 19:45-48, 20:1-19

 

В началото на Своята служба Исус бе изгонил от храма всички, които го оскверняваха с несвятата си търговия. Сериозното Му и Божествено поведение тогава бе изпълнило сърцата на лукавите търговци със страх. Към края на Своята мисия Христос пак влезе в храма и видя, че той продължава да бъде оскверняван по същия начин. Положението бе дори по- лошо и отпреди. Външният му двор бе заприличал на двор за добитък. Гълчавата от препирните между продавачи и купувачи се смесваше с гласовете на животните и с острия звън на монетите. Но сред всичко това се чуваха и гласовете на свещенодействащи лица. Самите сановници на храма бяха заети с продаване и купуване и с разменяне на пари. Те бяха така обладани от лакомията си за печалби, че в Божиите очи не изглеждаха по-добри от крадци. Свещениците и управниците едва ли съзнаваха сериозността на делото, което им бе поверено да вършат. На всяка Пасха, както и на всеки празник Шатроразпъване, се заколваха хиляди животни, чиято кръв се вземаше от свещениците и се изливаше върху олтара. Евреите бяха свикнали с принасянето на кръв и бяха почти забравили факта, че грехът стана причина да се излива кръв от животни. Не можеха да различат, че тази кръв символизираше кръвта на Божия възлюбен Син, която щеше да се пролее за живота на света, и че принасянето на жертви имаше за цел да насочва мислите на хората към Исус разпнатия Спасител. Исус погледна невинните животни за жертва и видя как евреите бяха превърнали тези велики събирания в сцени на кръвопролитие и жестокост. Вместо покаяние за грях, те бяха умножили животинските жертви, като че ли една безсърдечна служба можеше да прослави Бога. Свещениците и управниците бяха закоравели сърцата си чрез себелюбието и алчността. Използваха символите, които посочваха Божия Агнец, за лична печалба. Това тяхно поведение бе до голяма степен причина народът да се отнася лекомислено към светостта на жертвената служба. Исус се възмути. Той знаеше, че и Неговата кръв, която скоро щеше да се пролее за греховете на света, ще бъде оценена от свещениците и старейшините толкова, колкото се ценеше постоянно проливаната от тях животинска кръв. Този начин на действие Исус бе порицавал чрез пророците. Самуил бе казал: “Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността - от тлъстината на овни.” Исая също, виждайки в пророческо видение вероотстъплението на евреите, се обърна към тях като към князе содомски и гоморски: “Чуйте словото Господне, князе содомски; слушайте поуката на нашия Бог, люде гоморски! Защо ми е множеството на жертвите ви? - казва Господ. - Сит съм от всеизгаряне на овни и от тлъстина на угоени; и не ми е угодна кръв от юнци или от агнета, или от едри козли. Когато дохождате да се явявате пред Мене, кой е поискал от вас това да тъпчете дворовете Ми? - Измийте се, очистете се, отмахнете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло, научете се да струвате добро, настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата” (1Царе 15:22; Исая 1:10-12,16,17). Този, Който бе дал пророчествата, сега повтори предупреждението за последен път. В изпълнение на пророчеството народът Го бе провъзгласил за Цар на Израил. Той бе приел тяхната почит и службата на цар. Затова сега щеше да постъпи като такъв. Знаеше, че старанията Му да реформира едно покварено духовенство биха били напразни. Все пак дългът трябваше да се изпълни. На невярващия народ трябваше да се даде доказателство за Неговата Божествена мисия. Пронизителният поглед на Исус пак се плъзна по осквернения двор на храма. Всички очи се обърнаха към Него. Свещеник и началник, фарисей и езичник погледнаха с изумление и благоговение Този, Който стоеше пред тях с величието на небесен Цар. Божеството блесна през човешкия образ, придавайки на Христос достойнство и слава, каквито никога по-рано не бе изявявал. Стоящите най-близо до Него, се дръпнаха назад, колкото позволяваше навалицата. Исус остана сам с изключение на неколцина от учениците Му. Всеки звук стихна. Дълбоката тишина стана непоносима. Христос заговори със сила, която залюля хората като буря: “Писано е: “Домът Ми ще се нарече молитвен дом”, а вие го правите разбойнически вертеп!” Гласът Му прозвуча като тръба. Изписаното на лицето Му негодувание изглеждаше като пояждащ огън. Заповяда властно: “Тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия!”Йоан 2:16 Преди три години началниците на храма се бяха засрамили от бягството си пред заповедта на Исус. Често след това те се чудеха на страха и пълната си покорност пред един обикновен човек. Мислеха, че това им недостойно поведение няма да се повтори. Но сега се изплашиха повече, отколкото преди и много по-бързо се покориха на Неговата заповед. Никой не се осмели да застане насреща Му. Свещеници и търговци побягнаха, подкарвайки животните пред себе си. Бягайки от храма, те срещнаха по пътя си множество хора, които носеха болните си и питаха за великия Лекар. Разказът им накара някои от тях да се върнат. Те се бояха да се явят пред една такава силна Личност, от Чийто поглед бяха побягнали свещеници и управници. Но доста голяма част от прииждащите си пробиха път между бягащите със силното желание да стигнат до Този, Който бе единствената им надежда. Когато множеството побягна от храма, много хора останаха назад. Тях срещнаха новодошлите и храмовият двор се напълни с болни и умиращи. Още веднъж Исус се зае да им помага. След известно време свещениците и управниците се осмелиха да се върнат в храма. Поуспокоиха се и ги обзе желание да узнаят какво ще направи Исус по-нататък. Предполагаха, че Той ще завземе престола. Завръщайки се тихо към храма, чуха гласовете на мъже, жени и деца, които хвалеха Бога. Влязоха вътре и се спряха като заковани пред чудната картина. Видяха болните излекувани, слепите прогледнали, глухите да чуват и хромите да подскачат от радост. Децата участваха най-живо в радостта. Исус бе излекувал техните болести. Той ги бе прегръщал в обятията Си, приемал бе благодарствените им целувки, а някои от тях заспиваха на гърдите Му, докато поучаваше народа. Сега децата Го хвалеха с радостни гласове, както предишния ден, и тържествено развяваха палмови клончета. Храмът ехтеше от възгласите им: “Благословен да бъде Оня, Който иде в името Господне!” “Твоят Цар иде при тебе; Той е праведен и спасява- “ (Пс. 118:26; Захария 9:9). “Осанна на Давидовия син!” Тези щастливи, несдържани гласове оскърбиха началниците на храма. Те се опитаха да спрат демонстрацията. Заявиха пред народа, че Божият храм се осквернявал от нозете на децата и радостните викове. Като видяха, че думите им не правят никакво впечатление на народа, управниците се обърнаха към Исус: “Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: “Из устата на младенците и сучещите приготвил си хвала?” Пророчеството бе предсказало, че Исус ще бъде провъзгласен за цар. Това слово трябваше да се изпълни. Свещениците и израилевите управници отказаха да прогласят славата Му, затова Бог подбуди децата да станат Негови свидетели. Ако децата биха замълчали, тогава храмовите колони биха известили славата на Спасителя Исус Христос. Фарисеите съвсем се объркаха и разстроиха. Командваше Един, Когото не можеха да сплашат с нищо. Исус бе застанал като пазител на храма. Никога по-рано Той не Си бе присвоявал такава царска власт. Никога думите и делата Му не бяха имали такава сила. Наистина бе извършил чудни дела, но не по такъв тържествен и внушителен начин. Свещениците и управниците не смееха да покажат враждата си към Него в присъствието на хората, които бяха свидетели на чудните Му дела. Макар че силно се разгневиха и смутиха от отговора, този ден те не бяха в състояние да предприемат нещо повече против Него. На другата сутрин Синедрионът пак разгледа въпроса и мерките, които да се вземат срещу Исус. Преди три години те бяха поискали от Него да им даде знак, с който да докаже, че е Месия. Оттогава насам Той бе извършил много велики дела из страната: лекувал бе болни, нахранил бе пет хиляди души по чуден начин, ходил бе по вълните и бе усмирявал бури. Много често бе чел в човешките сърца като в отворена книга, изпъждал бе демони и възкресявал бе мъртви. Началниците имаха доказателства, че Той е Месия. Този път те решиха да не искат повече знак за авторитета Му, а да изтръгнат някакво признание или заявление, чрез което да Го осъдят. Влязоха в храма, където Той поучаваше, пристъпиха към Него и Го запитаха: “С каква власт вършиш това?” Надяваха се да каже, че властта Му е от Бога, за да отрекат подобно твърдение. Но Исус посрещна въпроса с въпрос, като заяви, че ще им отговори при условие, че и те Му отговорят: “Кръщението Йоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците?” Свещениците разбраха, че са изправени пред кръстопът, от който не можеше да ги изведе никакъв софизъм. Ако кажеха, че Йоановото кръщение беше от небето, щяха да се покажат непоследователни. Христос щеше да им каже: “Защо тогава не му повярвахте?” Йоан бе свидетелствал за Христос с думите: “Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!” (Йоан 1:29). Ако свещениците вярваха на Йоановото свидетелство, как можеха да отричат, че Христос е Месия? А ако изкажеха истинското си убеждение, че Йоановото служене е от хора, биха си навлекли истинска буря от негодувание, защото народът вярваше, че Йоан бе пророк. Множеството очакваше отговора с голям интерес. Всички знаеха, че свещениците приемат Йоановата служба и сега очакваха да признаят без колебание, че Йоан е бил пратен от Бога. Но след като размениха тайно няколко мисли, свещениците решиха да не се предават. Представяйки се лицемерно за незнаещи, те казаха: “Не знаем.” “Нито Аз ви казвам - каза Христос - с каква власт правя тия неща.” Книжници, свещеници и управници млъкнаха. Объркани и разочаровани, те стояха със свити вежди и не смееха да Му задават повече въпроси. Чрез страхливостта и нерешителността си те изгубиха до голяма степен уважението на народа, който стоеше край тях и с доволство наблюдаваше поражението на тези горди и лицемерни хора. Всичките изказвания и постъпки на Христос бяха важни, тъй като щяха да имат все по-голямо и по-голямо влияние след възкресението и възнесението Му. Много от очакващите с голям интерес да чуят резултата от Исусовото запитване, щяха да станат впоследствие Негови ученици, привлечени за първи път от думите в този съдбоносен ден. Картината в храма никога нямаше да се заличи от умовете им. Контрастът между Исус и първосвещеника, докато разговаряха помежду си, беше забележителен. Гордият сановник на храма беше облечен с богати и скъпи дрехи. На главата му имаше блестяща тиара. Държанието му бе величествено; косата му и дългата, свободно падаща брада бяха побелели от годините. Външността му вдъхваше уважение. Пред внушителната личност на първосвещеника стоеше Величеството на небето, без украшения или външен показ. Облеклото Му беше прашно от пътя. Лицето - бледо, с търпелива тъга. Но въпреки това то изразяваше достойнство и доброта, които бяха в странен контраст с гордото, самонадеяно и гневно изражение на първосвещеника. Още тогава много от свидетелите на Христовите думи и дела в храма Го приеха в сърцата си като Божи пророк. Тъй като народното чувство бе на страната на Исус, омразата на свещениците към Него се увеличи. Мъдростта, с която Той избягваше поставяните от тях примки - още едно доказателство за Божествеността Му, - подклаждаше тяхната ярост. В спора Си с равините Христос нямаше за цел да унижи противниците Си. Не се зарадва, когато се затрудниха с отговора. Той имаше да предаде важен урок. Усмиряваше враговете Си, като ги оставяше да се оплитат в мрежата, поставили я за Него. Незнанието си за характера на Йоановото кръщение, което те признаха, Му даде повод да говори. Той се възползва от случая, като изложи истинското им състояние и към многото предупреждения, които вече им бе дал, прибави още едно. “Но как ви се вижда? - каза Исус. - Един човек имаше двама сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. А той в отговор каза: Не искам. Но после се разкая и отиде. Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! Но не отиде. Кой от двамата изпълни бащината си воля?” Този ненадеен въпрос отклони вниманието на слушателите Му. Те следяха притчата с интерес и затова незабавно отговориха: “Първият.” Спирайки спокойния Си поглед върху тях, Исус продължи със строг и сериозен глас: “Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви преварват в Божието царство. Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата и не повярвахте; бирниците и блудниците го повярваха; а вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте отпосле да го повярвате.” Свещениците и управниците не можеше да не дадат правилен отговор на Исусовия въпрос. Така Той узна тяхното мнение в полза на първия син. Този син представляваше бирниците - онези, които бяха мразени и презирани от фарисеите. Бирниците наистина водеха неморален живот. Наистина бяха нарушители на Божия закон и с живота си отхвърляха напълно Неговите изисквания. Бяха неблагодарни и зли. Когато им се каза да отидат и да работят в Божието лозе, те отказаха с презрение. Но когато дойде Йоан и започна да проповядва за покаяние и кръщение, бирниците приемаха неговата вест и се кръщаваха. Вторият син представляваше водачите на еврейския народ. Някои фарисеи се бяха покаяли и приели кръщението на Йоан, но водачите не признаваха, че той е дошъл от Бога. Те “осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от Него” (Лука 7:30). Към вестта му се отнесоха с презрение. Подобно на втория син, който, когато бе повикан, каза: “Аз ще ида, господине”, но не отиде, свещениците и управниците изповядваха послушание, а бяха непослушни. Външно се представяха за много набожни, твърдяха, че пазят Божия закон, а отдаваха едно фалшиво послушание. Бирниците бяха осъдени и прокълнати от фарисеите като безбожници, но с вярата и делата си показваха, че изпреварват в небесното царство онези самонадеяни хора, на които бе дадена голяма светлина, но делата им не отговаряха на благочестието на думите им.
Свещениците и управниците не желаеха да понесат тези изпитващи истини. Мълчаха с надежда Исус да каже нещо, което да използват срещу Него. Но трябваше още да понесат. “Чуйте друга притча - каза Христос. - Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. И когато наближи времето на плодовете, изпрати слугите си до земеделците да приберат плодовете му. А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото. Най-после изпрати при тях сина си, като думаше: ще почетат сина ми. Но земеделците, като видяха сина, рекоха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?” Исус говореше на всички присъстващи, но Му отговориха свещениците и управниците. “Злосторниците люто ще погуби, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им” (Матей 21:41). Отначало те не схванаха приложението на притчата, но после се усетиха, че са произнесли своята собствена присъда. В притчата стопанинът представляваше Бога, лозето - еврейския народ, а оградата - Божествения закон, който ги охраняваше. Кулата символизираше храма. Господарят на лозето бе направил всичко необходимо, за да бъде то плодоносно. “Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, което не му направих?” (Исая 5:4) Така бе представена Божията неуморима грижа за Израил. Както лозарите трябваше да връщат на господаря си една полагаща му се част от плода на лозето, така и Божият народ трябваше да Му оказва почит чрез живот, отговарящ на Неговите свещени привилегии. Но както лозарите избиваха слугите, които господарят изпращаше за плода, така евреите избиваха пророците, които Бог изпращаше да ги зоват на покаяние. Избиваха вестител подир вестител. Дотук не можеше да има съмнение относно приложението на притчата, а колкото за това, което следваше, и то не бе по-малко ясно. Във възлюбения син, когото в края господарят на лозето изпрати при непокорните си слуги и когото те хванаха и убиха, свещениците и управниците видяха ясната картина за Исус и предстоящата Му съдба. Те бяха съставили вече план да погубят Този, Когото Отец им бе изпратил като последен призив. Възмездието, което сполетя неблагодарните лозари, описваше съдбата на убийците на Христос. Спасителят ги гледаше състрадателно и продължи: “Не сте ли никога прочели в Писанията тая дума: “Къмъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; от Господа е това, и чудно е в нашите очи”? Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му. И който падне върху тоя камък, ще се смаже; а върху когото падне, ще го пръсне.” Евреите повтаряха често това пророчество в синагогите, като го отнасяха за Месия. Христос беше ъгловият камък на еврейската символична служба и на целия спасителен план. Но сега еврейските зидари - свещениците и управниците на Израил - отхвърляха този основен камък. Спасителят обърна вниманието им върху пророчествата, сочещи опасността за тях. По всякакъв възможен начин Той се постара да им открие естеството на делото, което те се готвеха да извършат. Но Неговите думи следваха и една друга цел. С въпроса: “И тъй, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще стори на тия земеделци?”, Христос възнамеряваше да изтръгне от фарисеите дадения отговор. Искаше сами да се осъдят. Неговите предупреждения, които не ги доведоха до покаяние, щяха да запечатат съдбата им. Искаше те да видят, че сами се погубват. Целеше да им покаже Божията справедливост, като им отнемаше националните привилегии. Това бе вече започнало и щеше да завърши не само с разрушаването на храма и на техния град Ерусалим, но и с разпръскването на народа. Слушателите разбраха предупреждението. Като не отдадоха внимание на това, че сами произнесоха присъдата си, свещениците и управниците бяха готови да довършат картината, като си кажат: “Той е наследникът; елате да го убием“ “И първенците искаха да Го хванат, но се побояха от народа”, защото народното чувство бе на страната на Исус Христос. Цитирайки пророчеството за отхвърления камък, Христос загатна за една действителна случка в историята на Израил, свързана с изграждането на първия храм. Макар че имаше своето специално приложение по времето на първото идване на Христос и би трябвало да призове с особена сила евреите, то съдържа урок и за нас. Когато се градеше Соломоновият храм, грамадните камъни за стените и за основата се обработваха изцяло в каменоломната. След като бъдеха донесени на мястото на строежа, за тях не се употребяваше повече никакъв инструмент. Работниците трябваше само да ги поставят на мястото им. За основата бе докаран необикновен по големина и форма камък. Но те не го одобриха, защото не можеха да му намерят подходящо място. Така неизползван, той им пречеше. Дълго време стоя отхвърлен. Но когато зидарите стигнаха до полагането на ъгъла, потърсиха камък, огромен и здрав, и с подходяща форма за специалното място, за да издържа голямата тежест отгоре му. Ако направеха неразумен избор за това важно място, щеше да бъде застрашена сигурността на цялото здание. Трябваше им камък, който да издържа на разрушителното влияние на слънцето, студовете и бурите. На няколко пъти подбираха камъни, но от голямата тежест те се пръскаха на парчета. Най-сетне вниманието им бе привлечено от отдавна отхвърления камък. Той бе изложен на въздуха, слънцето и бурите, без да бъде пукнат където и да било. Зидарите го огледаха. Бе издържал всички изпити, освен един. Ако можеше да издържи и тежестта, щяха да го поставят за ъглов камък. Опитът бе направен. Камъкът бе одобрен и донесен на определеното за него място. На Исая бе показано в пророческо видение, че този камък е символ на Исус Христос. Той казва: “Господа на Силите - Него осветете, от Него се страхувайте и пред Него да треперите! И Той ще бъде за светилище и камък, о който да се спъват, и канара, поради която да се оскърбяват двата израилеви дома, за мрежа и за примка на ерусалимските жители. И о Него мнозина ще се спънат, ще паднат и ще се съкрушат, и в нея ще се впримчат и ще се уловят.” Пренесен в пророческо видение до първото идване на Исус, на пророка се показа, че Исус трябва да понесе изпитания, символизирани с третирането на ъгловия камък в Соломоновия храм. “Затова така казва Господ Йехова: Ето, полагам в Сион камък за основа, камък отбран, скъпоценен, крайъгълен, за твърда основа; който вярва в него, не ще прибърза да бяга”Исая 8:13-15, 28:16.
В безграничната Си мъдрост Бог избра основния камък и Сам го положи. Бог Отец положи себе си. Тайната на вековете. Не разбран от мнозина. Той го нарече “за твърда основа”. Целият свят може да му възложи своето бреме и скърби. Бог Отец ще издържи на всичко. С пълна сигурност хората могат да градят върху него. Исус Христос е “камък отбран”. Тези, които се уповават на Него, не се разочароват. Бог Отец в лицето на Исус Христос е издържал всеки изпит. Издържал е тежестта на Адамовата вина, вината на неговото потомство и е станал повече от победител над силите на злото. Понесъл е товара на всички  покаяли се грешници. В Исус Христос  провиненото сърце намира облекчение. Исус Христос е сигурната основа. Всички, които вярват и разчитат на Исус Христос, са в пълна безопасност. Не случайно Бог Отец каза:"А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте." Матей 17:5 Някой се съмняват, че Исус е Бог, имат го само за добър човек, пророк, но в никакъв случай не и Бог. Не знаят, че Йоан ни открива кой е истинския Бог в когото трябва да вярваме. "Знаем още, че Божият Син Исус Христос е дошъл и ни е дал разум да познаваме кой е истинния Бог; и ние сме в истинния Бог, сиреч в Сина Му Исуса Христа. Това е истинският Бог и това е вечен живот Исус Христос."1Йоан 5:20 "Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява. Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами".Римляни 10:9,10 "Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели. Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е. Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела. Вярвайте Ме, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене; или пък вярвайте Ме поради самите дела.
Аз и Отец едно сме. "Йоан 14:6-11; 10:30 В пророчеството на Исая Христос е представен и като здрава основа, и като камък за препъване. Апостол Петър, пишейки по Божие вдъхновение, показва ясно за кои Христос е основен камък, а за кои - камък за съблазън. Той казва: "При Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез вяра в Исуса Христа. Защото е писано в писанието: "Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; И който вярва в Него, не ще се посрами". За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла", и, "Камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват"; защото се спъват о словото и са непокорни, - за което бяха и определени. Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина: Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство; понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус"1Петрово 2:4-9 Ефес 2:20 За вярващите Исус Христос е здрава основа. Те падат върху камъка и се строшават. Така са представени подчинението и вярата в Христос. Да паднеш върху камъка Исус и да се разбиеш значи да се откажеш от собствената си правда и да отидеш при Исус със смирението на дете, да се признаеш за грешен, виновен, да се покаеш от греховете си и да повярваш в Неговата всеопрощаваща любов. Също така чрез вяра и послушание ние градим на Исус като на наша основа. Единствено, само кръвта на Исус може да ни очисти от греховете, да ни освободи от греховете и да ни спаси от греховете. "И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим."Д.Ап 4:12  Върху този жив камък могат еднакво да градят евреи и езичници. Тази е единствената основа Исус, върху която можем да градим сигурно. Тя е достатъчно широка за всички и достатъчно здрава, за да издържи тежината (греховете) на целия свят. Чрез свързване с Христос, живия камък, всички, които строят върху тази основа Исус, стават живи камъни. Много хора със собствени усилия биват издялани, полирани и разкрасени, но не могат да станат “живи камъни”, защото не са свързани с Исус Христос. Без тази връзка никой човек не може да се спаси. Бог Отец каза:Само Него слушайте. Без Христовия живот в нас ние не можем да устоим на бурите на изкушението. Вечната ни сигурност зависи от това, дали градим върху здравата основа Исус. Много хора днес градят върху неизпитани основи. Но когато завали дъжд, развилнее се буря и ливнат пороища, постройката им ще падне, понеже не е била основана върху вечната Скала, главния ъглов камък Исус Христос. За онези, “които се спъват, защото се спъват о словото”, Христос е “камък на съблазън”. Но камъкът, отхвърлен от зидарите, стана глава на ъгъла. Подобно на него и Исус Христос през земната Си мисия бе пренебрегнат и малтретиран. “Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; и както човек, от когото отвръщат хората лице си, презрян бе и за нищо Го не счетохме” Исая 53:3. Но наближаваше времето, когато Исус Христос  щеше да бъде прославен. Чрез възкресението от мъртвите щеше да бъде “със сила обявен като Божи Син” (Римл. 1:4). При второто Си идване Той ще се открие като Господ и Бог на небето и земята. Тези, които сега щяха да Го разпнат, тогава ще признаят Неговото величие и Божественост. Пред целия всемир отхвърленият камък ще стане глава на ъгъла. “А върху когото падне, ще го пръсне.” Народът, който отхвърли Христос, скоро щеше да види своя град и нацията си разрушени. Славата им щеше да бъде стрита като прах и разпръсната от вятъра. А кое погуби евреите? Камъкът Исус - ако бяха градили върху него, той би им осигурил безопасността. Презряната от тях Божия благодат, пренебрегнатата Негова правда и отхвърлената Му любов и милост - това ги погуби. Хората се съпротивиха на Бога като отхвърлиха Исус, така че онова, което щеше да им послужи за спасение, им послужи за унищожение. Онова, което Бог им отреди за живот, се оказа за смърт. В разпъването на Исус Христос на кръст бе включено разрушаването на Ерусалим. Пролятата на Голгота кръв бе тежестта, която ги смаза за този свят и за бъдещия. Така ще бъде и във великия ден на Божия гняв, когато всеки отхвърлил Божията благодат-Исус, ще получи своята присъда. Христос, камъкът, в който са се препънали, ще им се види тогава като отмъщаваща планина. Славата на Неговия образ за праведните е живот, а за безчестните ще бъде пояждащ огън. Грешникът ще бъде унищожен заради отхвърлената любов и презряната благодат. Чрез много примери и многократни предупреждения Исус показа на евреите какви ще бъдат последствията от отблъскването на Божия Син. С тези думи Той се обръщаше към хората от всички векове, които биха отказали да Го приемат като свой Изкупител. Всяко предупреждение е за тях. Оскверненият храм, непокорният син, нечестните лозари, високомерните зидари намират съответствие в опитността на всеки грешник. Ако не се покае, участта, която те предвещаваха, ще бъде негова.

ЛАЗАРЕ, ИЗЛЕЗ! Написана на : 2017-04-10 21:09:18

ЛАЗАРЕ, ИЗЛЕЗ!

Тази глава е основана на Лука 10:38-42; Йоан 11:1-44.

Сред най-преданите Христови ученици беше и Лазар от Витания. Още от първата им среща той прояви силна вяра в Христос. Любовта му към Него бе дълбока, а и Спасителят много го обичаше. За Лазар бе направено най- великото от Христовите чудеса. Спасителят благославяше всички, които търсеха помощта Му. Той обича всяко човешко семейство, но с някои е свързан особено тясно. Сърцето Му бе силно привързано към семейството във Витания и за един негов член бе извършено най-чудното от делата Му. Исус почиваше често в дома на Лазар. Спасителят нямаше собствен дом. Зависим бе от гостоприемството на Своите приятели и ученици и много пъти, когато беше уморен и жадуваше за човешко съучастие, се приютяваше с радост в този мирен дом далеч от подозренията и завистта на яростните фарисеи. Тук Той намираше искрено гостоприемство и чисто, святоприятелство. Тук можеше да говори с простота и съвършено свободно, защото знаеше, че думите Му ще бъдат разбрани и оценени. Нашият Спасител Исус ценеше тихото кътче с внимателни слушатели. Копнееше за човешко внимание, гостоприемство и съчувствие. Приелите небесните наставления, които Той беше винаги готов да даде, биваха благословени изобилно. Когато множествата Го следваха през полята, Исус им разкриваше красотите на природния свят. Стараеше се да отвори очите иумовете им, за да могат да разберат как Божията ръка поддържа света. Вместо да призовава към оценяване на Божията доброта и милосърдие, Той привличаше вниманието на Своите слушатели към нежно падащата роса, към топлите дъждове и към ярката слънчева светлина, които се дават както на добрите, така и на злите. Искаше хората да осъзнаят по-пълно почитта на Бог към човека, създаден като Божие средство. Но множествата схващаха трудно. А в дома във Витания Христос намираше почивка от уморителните конфликти на обществения живот. Тук, пред внимателните Си слушатели, разкриваше Книгата на Провидението. В тези лични разговори говореше онова, което не разказваше на смесеното множество. На приятелите Си нямаше нужда да говори с притчи. Но на тези които не го разбираха им говореше с примери от живота. Докато Христос предаваше Своите чудни уроци, Мария седеше при нозете Му - благоговееща и предана слушателка. Веднъж Марта, отрупана с грижи за приготвяне на храната, дойде при Него с думите: “Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи да мипомогне.” Това беше при първото посещение на Христос във Витания. Спасителят и Неговите ученици токущо бяха пристигнали от едно уморително пътуване пеша от Ерихон. Марта беше нетърпелива да приготви необходимото за тяхното удобство и в своето безпокойство забравиучтивостта, която дължеше на госта. Исус и отговори с мекота и търпение: “Марто, Марто! Ти се грижиш и безпокоиш за много неща; но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.” Мария натрупваше в ума си скъпоценните слова, излезли от устата наСпасителя. Слова, за нея по-ценни и от най-скъпите накити на света. “Едното” нещо, от което Марта се нуждаеше, бе тих, посветен дух, по- дълбоко желание за познаване на бъдещето, на безсмъртния живот и на благодатта, необходима за духовния напредък. Тя трябваше да се безпокои по-малко за отминаващите неща, а повече за траещите вечно. Исус искаше да научи Своите деца да използват всяка възможност, за да придобиятзнанието, което ще ги направи мъдри за спасение. Христовото дело се нуждае от внимателни, енергични работници. Има широко поле за такива Марти с тяхното усърдие за активна религиозна дейност. Но първо нека да седнат с Мария при нозете Му. Нека тяхната прилежност, порив и енергия бъдат осветени от Христовата благодат. Тогава животът ще стане непобедима сила за доброто. Скръбта влезе в мирния дом, където Исус Си почиваше. Лазар се разболя внезапно и сестрите му изпратиха вест до Спасителя: “Господи, ето този, когото обичаш, е болен.” Те видяха как жестоката болест сграбчи техния брат, но знаеха, че Христос може да лекува всички болести. Вярваха, че Той ще им съчувства в тяхната беда, затова не Го помолиха да дойде незабавно, а само изпратиха поверителна вест: “този, когото обичаш, е болен.” Смятаха, че ще им отговори веднага.  С нетърпение очакваха отговора. Докато искрицата живот още тлееше в брат им, те се молеха и поглеждаха дали Исус идва. Но вестителят се върна без Него. Донесе само вестта: “Тази болест не е смъртоносна” И те се хванаха за надеждата, че Лазар ще живее. Нежно се опитваха да говорят думи на надежда и кураж на почти изпадналия в безсъзнание страдалец. Когато Лазар умря, се обезкуражиха, но чувстваха подкрепящата благодат на Христос и това ги задържаше да не упрекнат Спасителя. Учениците останаха с впечатлението, че Христос прие новината студено. Не се наскърби, както очакваха. Поглеждайки ги, Исус каза: “Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.” Той се забави два дни на мястото, където беше. Това отлагане бе тайна за учениците. Каква утеха щеше да бъде присъствието Му за изпадналия в беда дом! - мислеха си те. Неговата силна привързаност към семейството във Витания им беше добре позната и се изненадаха, че не отговори на тъжната вест: “- този, когото обичаш, еболен.” През двата дни Христос, изглежда, бе забравил за новината, защото не говори нищо за Лазар. Учениците мислеха за Йоан Кръстител - предвестника на Исус. Те се чудеха защо Той, Който имаше сила да извършва големи чудеса, бе позволил Йоан да тлее в затвора и да умре от жестока смърт. Като притежаваше толкова голяма мощ, защо не спаси Йоановия живот? Тозивъпрос бе задаван често от фарисеите, които представяха смъртта на Йоан като неоспоримо доказателство срещу Христовото твърдение, че е Божи Син. Спасителят бе предупредил учениците Си за тежки изпитания, загуби и преследвания. Щеше ли да ги изостави в тежки изпитания? Някои се усъмниха дали не са се заблудили в Неговата мисия. Всички бяха дълбокоразтревожени. След като изчака два дни, Исус им каза: “Да отидем пак в Юдея.” Учениците попитаха защо, ако ще отива в Юдея, бе чакал два дни. Но тревогата за Христос и за самите тях напълно зае мислите им. В пътя, по който Той бе готов да тръгне, не виждаха нищо друго освен опасност.“Учителю - казаха Му, - сега юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш? Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня?” “Мене Ме води Моят Отец. Докато Аз извършвам Неговата воля, животът Ми е в безопасност. Моите дванадесет часа не са се свършили още. Аз навлязох в последния остатък от Моя ден, но докато имам още време, съм в безопасност.” “Ако ходи някой денем - продължи Той, - не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.” Този, който изпълнява Божията воля, който върви в пътеката, набелязана от Бога, не може да се препъне и да падне. Светлината на Божия Дух, Който го ръководи, му дава ясно разбиране за неговия дълг и го води напред до края на неговото дело. “Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.” Този, който върви в пътеката на собствения си избор, където Бог не го е призовал, ще се спъне. За него денят се превръща в нощ и където и да е, не е в безопасност. “Това изговори и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя.” “Нашият приятел Лазар заспа.” Какви вълнуващи думи! С какво съчувствие са изпълнени! При мисълта за опасността, която техният Учител беше готов да Си навлече, като отидеше в Ерусалим, учениците почти бяха забравили бедното семейство във Витания. Но Христос не бе го забравил. Учениците се почувстваха укорени. Те се бяха разочаровали, защото Той не отговори веднага на известието за Лазар. Изкушиха се да мислят, че не е обичал толкова силно него и сестрите му, както те смятаха, иначе би трябвало да побърза да тръгне с вестителя. Но думите“нашият приятел Лазар заспа” събудиха добри мисли. Убедиха се, че Христос не бе забравил страдащите Си приятели. “Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън.” Христос представя смъртта пред Своите вярващи чада като сън. Техният живот е скрит с Христос в Бога и докато последната тръбазатръби, всички, които умират, ще спят с вярата в Него. “Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря. И заради вас радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче нека да отидем при него!” Тома не можа предварително да види нищо освен смърт за своя Учител, ако отиде в Юдея, но той извиси духа си и каза на другите ученици: “Да отидем и ние, за да умрем с Него!” Познаваше омразата на евреите към Христос. Целта им бе дапредизвикат смъртта Му, но намерението им не бе успяло, защото времето за това още не бе настъпило. През това време Исус имаше закрилата на небесните ангели и дори в областта Юдея, където равините заговорничеха как да Го хванат и да Го предадат на смърт, никой не можеше да Му навреди. Учениците се учудиха, когато Христос рече: “Лазар умря. И заради вас радвам се, че не бях там“ По Свой избор ли Спасителят избягна дома на страдащите Си приятели? Явно Мария, Марта и умиращият Лазар бяха оставени сами. Но те не бяха сами. Исус видя цялата обстановка и следсмъртта на Лазар нещастните сестри бяха подкрепени от Неговата благодат. Прозря скръбта в сърцата им, когато брат им се бореше със своя силен враг смъртта. Той чувстваше мъката им, когато каза на учениците Си: “Лазар умря.” Но не мислеше само за Своите обичани във Витания. Христос възнамеряваше да подготви и учениците Си. Те трябваше да бъдат Неговипредставители в света, за да може благословението на Отца да обхване всички. Заради тях допусна Лазар да умре. Ако го бе възстановил от болестта, чудото, което е най-положителното доказателство за Неговия Божествен характер, нямаше да бъде извършено. Ако Христос беше в стаята на болния, Лазар нямаше да умре, защото Сатана нямаше да има сила над него. Смъртта не можеше да отправи своята стрела към Лазар в присъствието на Животодателя. Затова Христос остана настрана. Той остави врага да приложи силата си, за да го отблъсне като победен враг. Допусна Лазар да попадне във властта на смъртта и страдащите сестри да видят брат си положен в гроба. Христос знаеше, че докато гледат мъртвото лице на брат си, вярата им в Изкупителя ще бъде изпитана жестоко. Но Той знаеше също, че като преминат през това изпитание, вярата им ще грейне с още по-голяма сила. И ги остави даизтърпят болките на скръбта. Обичаше ги не по-малко, макар да се бавеше, но знаеше, че за тях, за Лазар, за самия Него и за учениците победата ще бъде извоювана. “Заради вас”, “за да повярвате”. За всички, които протягат ръка, за да почувстват водещата Божия десница, моментът на най-голямата безнадеждност е времето, когато Божията помощ е най-близо. Те ще погледнат с благодарност назад към най-тъмната част от своя път. “знаеГоспод как да избави благочестивите- “ (2Петрово 2:9). От всяко изкушение и от всяко тежко изпитание Той ще ги изведе с по-силна вяра и с по-богат опит. С отлагането на отиването при Лазар Христос целеше да покаже милост към онези, които не бяха Го приели. Бавеше се, защото искаше чрез възкресяването на Лазар от мъртвите да даде на Своя упорит, невярващ народ още едно доказателство, че наистина Той е “Възкресението иЖивотът”. Исус искаше да вдъхне надежда на народа, на бедните изгубени овци от израилевия дом. Сърцето Му се късаше, когато виждаше тяхната непокаяност. В милостта Си Той предвиди да им даде още едно доказателство, че е Възстановителят, че само Той може да дава живот ибезсмъртие. Това трябваше да бъде доказателство, което свещениците не можеха да изтълкуват фалшиво. Ето защо се забави да отиде във Витания. Това велико чудо - възкресението на Лазар, трябваше да сложи Божия печат върху Неговото дело и върху твърдението, че притежава Божественост." "И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас". По време на пътуванията си за Витания Исус се погрижи според обичая Си за болните и нуждаещите се. Като наближи града, прати вестител да съобщи на сестрите, че пристига. Не поиска да влезе веднага в дома, остана сред тишината край пътя. Външната показност, която евреите съблюдаваха при смъртта на приятели и роднини, не бе в хармония с духа на Исус. Чу плачевните гласове на наетите оплаквачки и не пожела да се срещне със сестрите в тази бъркотия. Сред жалеещите приятели бяха роднините на семейството, измежду които имаше хора, заемащи високи и отговорни постове в Ерусалим. Сред тях бяха и някои от най-горчивитеврагове на Исус. Той знаеше техните намерения и затова не отиде веднага там. Вестта бе предадена на Марта така незабелязано, че другите в стаята не я чуха. Погълната от дълбоката си печал, Мария също не чу думите. Марта скочи изведнъж и излезе да посрещне своя Господ. Мария, мислейки, че отива на мястото, където бе погребан Лазар, остана, потънала в своята скръб без плач. Марта бързаше да срещне Исус със сърце, разкъсвано от противоречиви чувства. На изразителното Му лице прочете същата благост и любов, които то бе изразявало винаги. Доверието в Него не бе променено, но си мислеше за любимия брат, когото Исус също бе обичал. С мъка в сърцето за това, че Той не бе дошъл по-рано, и с надежда, че дори и сега би могъл да направи нещо, за да ги утеши, тя каза: “Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.” Отново и отново сред врявата, създадена от оплаквачките, сестрите бяха повтаряли тези думи. С човешко и божествено съчувствие Исус погледна нейното скръбно и загрижено лице. Марта нямаше нужда да разказва за преживяното. Всичко бе изразено със силните думи: “Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми!” Но като гледаше това излъчващо любов лице, тя добави: “Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде!”

 

Исус окуражи вярата - с думите: “Брат ти ще възкръсне!” Неговият отговор нямаше за цел да вдъхне надежда за непосредствена промяна. Той насочи мислите на Марта по-далеч от сегашното възстановяване на брат, върху възкресението на праведните. Направи това, за да може във възкресението на Лазар тя да види обещание за възкресението на всички праведни мъртви и уверение, че то ще се осъществи чрез силата на Спасителя. Марта отговори: “Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден!” Като се опитваше все още да даде правилна насока на нейната вяра, Исус заяви: “Аз съм Възкресението и Животът!” В Христос е животът, изначалният, незает от никого и не произтичащ от никого. “Който има Сина, има тоя живот”(1Йоаново 5:12). Божествеността на Христос е уверението на вярващия за вечен живот. “Който вярва в Мене - казва Исус, - ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?” Сега Христос насочи мисълта към времето на Своето второ идване. Тогава праведните мъртви ще бъдат възкресени нетленни и живите праведни ще бъдат пренесени на небето, без да видят смърт. Чудото, което Христос се готвеше да извърши, като възкреси Лазар от мъртвите, трябваше да представи възкресението на всички праведни мъртви. Чрез Своето слово и дела Той заяви, че е авторът на възкресението. Този, Който скоро щеше да умре на кръста, стоеше с ключовете на смъртта, победител над гроба и уверяваше в Своето право и сила да дава вечен живот. На изречените от Спасителя думи: “Вярваш ли това?” Марта отговори: “Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света!” Тя не разбираше напълно значението на изговорените от Исус думи, но изповяда вярата си в Неговата Божественост и доверието си, че Той можеше да изпълни това, което желаеше. “И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.” Тя предаде вестта си колкото може по-спокойно, защото свещениците и управниците се готвеха да арестуват Исус, когато се явеше възможност. Виковете на оплаквачките попречиха думите - да бъдат чути. При тази новина Мария скочи и с изписано на лицето - нетърпение напусна стаята. Оплаквачките я последваха, мислейки, че отива на гроба да поплаче. Когато стигна до мястото, където Исус чакаше,  коленичи в нозете Му и каза с трептящи устни: “Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми!” Виковете на оплаквачките увеличиха напрежението -, защото тя копнееше за няколко спокойни думи насаме с Исус. Но знаеше за завистта и ревността към Него, подхранвани в сърцата на някои от присъстващите, и се въздържа да изрази напълно своята скръб. “Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа Си и се смути.” Той четеше в сърцата на всички събрани. Видя, че много, които изразяваха външна скръб, само се преструваха. Знаеше, че някои от присъстващите, които сега изразяваха лицемерна скръб, щяха не след дълго да планират смъртта не само на могъщия Чудотворец, но и на този, който сега щеше да бъде възкресен от мъртвите. Христос можеше да свали от тях булото на престорена скръб, но възпря праведното Си негодувание. Той не изрече думите, които би могъл да изрече с пълно право заради тези, които Го обичаха, които бяха коленичили в нозете Му в скръб и които наистина вярваха в Него. “Где го положихте?” - попита Той. “Те Му казаха: Господи, дойди и виж!” Заедно пристъпиха до гроба. Това бе тъжна сцена. Лазар беше много обичан и сестрите му плачеха за него с разкъсани сърца, и тези, които бяха негови приятели, смесваха сълзите си със сълзите на опечалените сестри. При тази картина на човешко страдание и от факта, че опечалените приятели оплакват мъртвия, докато Спасителят на света стои до тях, “Исус се просълзи”. Макар че беше Божи Син, Той имаше човешко естество и се вълнуваше от човешката скръб. Неговото добро и милостиво сърце е винаги будно за състрадание към страдащия. Той плаче с всички, които плачат, и се радва с всички, които се радват. Но Исус заплака не само защото съчувстваше на Марта и Мария. В сълзите Му имаше скръб толкова по-голяма от човешката, колкото Небето е по-високо от земята. Христос не плачеше за Лазар, защото се готвеше да го повика от гроба. Плачеше, защото много от тези, които сега оплакваха Лазар, щяха скоро да планират смъртта на Този, Който бе Възкресението и Животът. Но колко неспособни бяха невярващите евреи да разберат сълзите! Някои, които не можеха да видят като причина за скръбта Му нищо друго освен външните обстоятелства на тази сцена, казаха тихо: “Виж колко го е обичал!” Други, търсейки да посеят семе на неверие в сърцата на присъстващите, казаха присмехулно: “Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?” Ако беше във възможностите на Христос да спаси Лазар, защо тогава Той го остави да умре? С пророчески поглед Исус видя враждебността на фарисеите и садукеите. Знаеше, че бяха предрешили Неговата смърт. Знаеше, че някои от тези, които сега изразяваха явно съчувствие, скоро щяха да затворят за себе си вратата на надеждата и вратите на Божия град. Скоро щяха да се разиграят сцените на Неговото унижение и разпъване, резултат от което щеше да бъде разрушаването на Ерусалим. И тогава никой нямаше да оплаква мъртвите. Върху Ерусалим идваше заслуженото наказание, представено ясно пред погледа Му. Видя Ерусалим заобиколен от римските легиони. Знаеше, че мнозина, които плачеха сега за Лазар, щяха да умрат при обсадата на града и в тяхната смърт нямаше да има надежда. Христос не плака само поради наблюдаваната сцена. Върху Него лежеше тежестта на вековна мъка. Видя ужасните последици от престъпването на Божия закон. Видя, че в историята на света, като се започне от смъртта на Авел, конфликтът между Доброто и Злото не бе прекъсвал никога. В идващите години видя и участта на хората - страдания и скръб, сълзи и смърт. Сърцето Му бе пронизано от мъка за човешкото семейство от всички векове и във всички земи. Окаянството на грешната раса тежеше силно на душата Му и изворът на Неговите сълзи се отвори поради копнежа да облекчи всички техни страдания. “Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба.” Лазар беше положен в каменна пещера, на чийто вход бе поставен масивен камък. “Отместете камъка!” - каза Христос. Мислейки, че Той само желае да погледне мъртвия, Марта се възпротиви с думите, че тялото е погребано от четири дни и разлагането вече е започнало. Това изказване, направено преди възкресението на Лазар, не остави възможност на Христовите врагове да кажат, че е извършена измама. В миналото фарисеите бяха изфабрикували фалшиво тълкуване за най-чудните изявления на Божията сила. Когато Христос възкреси за живот дъщерята на Яир, Той бе казал: “Детето не е умряло, а спи” (Марко 5:39). Тъй като тя бе боледувала само кратко време и бе възкресена непосредствено след смъртта, фарисеите заявиха, че детето не е било умряло, че самият Христос бил казал, че само спи. Те се бяха опитали да отрекат, че Той е лекувал болести и да представят всичките Му чудеса за нечиста игра. Но в този случай никой не можеше да отрече, че Лазар бе мъртъв. Когато Господ започне да извършва определено дело, Сатана подтиква някого да се противопостави. “Отмахнете камъка!” - каза Христос. “Доколкото е възможно, подгответе пътя за Моето дело!” Но положителната и амбициозна натура на Марта пак се прояви. Тя не пожела разлагащото се тяло да бъде видяно. Човешкото сърце бавно схваща Христовите думи и чрез вярата си Марта не осъзна истинското значение на Неговото обещание. Христос я укори, но думите Му бяха изговорени с много голяма нежност: “Не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?” “Защо трябва да се съмняваш в Моята сила? Защо се възпротивяваш на Моите изисквания? Имаш Моето Слово, ако му повярваш, ще видиш Божията слава.” Естествените невъзможности не могат да попречат на делото на Всемогъщия. Скептицизмът и неверието не са смирение. Безусловната вяра в Христовото слово е истинско смирение, истинско себеотдаване. “Отмахнете камъка!” Христос можеше да заповяда на камъка да се отмести и той би послушал гласа Му. Можеше да заповяда на ангелите, които бяха близо до Него, да сторят това. При думите Му невидими ръце можеха да отместят камъка. Но той трябваше да бъде вдигнат от човешки ръце. Така Христос щеше да покаже, че човешкото естество трябва да сътрудничи на Божеството. Това, което човешката сила може да извърши, Божията не е призована да стори. Бог изисква помощта на човека. Той го укрепва, сътрудничи с него, като употребява силите и способностите, които му е дал. Заповедта бе изпълнена. Камъкът бе отместен. Всичко бе направено с готовност и желание. На всички бе дадена възможността да видят, че не е извършена никаква измама. Там, в каменния гроб, лежеше тялото на Лазар, студено и в смъртна неподвижност. Виковете на оплаквачките се смълчаха. Присъстващите застанаха около гробницата изненадани и изпълнени с очакване да видят какво ще последва. Христос застана тихо пред гроба. Над всички присъстващи цареше свята тържественост. Той пристъпи по-близо. Поглеждайки към небето, каза: “Отче, благодаря Ти, че Ме послуша!” Неотдавна Христовите врагове Го бяха обвинили в богохулство и бяха готови да хвърлят камъни срещу Него, защото твърдеше, че е Божият Син. Бяха Го обвинили, че извършва чудеса чрез силата на Сатана. Но тук Христос твърдеше, че Бог е Негов Отец и заяви с пълно доверие, че Той е Божият Син.Във всичко, което вършеше, Христос сътрудничеше на Своя Отец. Винаги внимаваше да не създава впечатлението, че работи независимо от Него. Всичките Си чудеса извърши чрез вяра и молитва. Желаеше всички да знаят за връзката Му с Отца. “Отче - каза той, - благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.” Сега учениците и народът трябваше да получат най-убедителното доказателство за връзката между Христос и Бога. Трябваше да им бъде показано, че Христовото твърдение не бе измама. “Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!” Неговият глас, ясен и всепроникващ, прониза ухото на мъртвия. При тези думи Божеството проблесна през човешкото естество. На лицето Му, осветено от Божията слава, народът видя уверението за силата Му. Всички очи се бяха вперили във входа на пещерата. Всяко ухо бе напрегнато, за да долови и най-слабия звук. Със силен и мъчителен интерес всички очакваха изпита за Христовата Божественост, доказателството, което да оправдае Неговото твърдение, че е Божи Син, или да угаси завинаги надеждата. В тихия гроб настъпи раздвижване и този, който бе мъртъв, застана на вратата на гробницата. Движенията му бяха ограничени от увитите около него погребални плащаници. Христос каза на учудените зрители: “Разповийте го и оставете го да си иде!” Бе им показано отново как човекът сътрудничи на Бога. Човешкото естество трябва да работи за хората. Лазар бе освободен и застана пред събраните не като човек, отслабнал от болестта и със слаби, треперещи крайници, но като човек в силата на живота, пълен с енергията на благородна мъжественост. Очите му грееха с интелигентност и с любов към неговия Спасител. Той се хвърли с преклонение пред нозете на Исус. Наблюдаващите занемяха от удивление. Тогава последва неописуема сцена на радост и благодарност. Сестрите приеха отново брат си жив като дар от Бога и с радостни сълзи, прекъсвайки се, изразиха на Спасителя своята благодарност. Но докато братът, сестрите и приятелите се радваха на това събиране отново, Исус се оттегли от мястото. Когато се огледаха за Животодателя, Той не бе вече сред тях.

СРЕД ПРИМКИ И ИЗКУШЕМНИЯ Написана на : 2017-03-13 19:09:17

СРЕД ПРИМКИ И ИЗКУШЕНИЯ

Тази глава е основана на Йоан 7:16-36,40-53, 8:1-11.
   В Ерусалим по време на празника Исус бе непрекъснато обкръжен от демони и шпиони. Ден след ден се съставяха нови планове, за да бъде смълчан. Свещениците и управниците дебнеха да Го хванат в клопка. Възнамеряваха да Го възпрат чрез насилие. Но това не бе всичко. Те искаха да унижат Този галилейски равин пред народа.
   В първия ден от присъствието Му на празника управниците отидоха при Него с въпрос кой Му е дал власт да поучава и да лекува народа. Те желаеха да отклонят вниманието от Исус, питайки Го за правото Му да поучава, с цел да издигнат собствения си авторитет. Те не знаеха, че всички бяха обладани от демони.
   “Моето учение не е Мое - каза Исус, - а на Онзи, Който Ме е пратил. Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря” (Йоан 7:16,17). На въпроса на тези зли и дребнави хора Исус не отговори с зло и дребнавост, но разкри истината, жизненоважна за спасението на душата. “Схващането и прилагането на истината, каза Той, зависят не толкова от ума, колкото от сърцето.”Истината трябва да бъде приета в душата, тя изисква участие на волята. Ако истината можеше да бъде подчинена само на разума, гордостта нямаше да бъде пречка за приемането й. Но тя трябва да бъде приета чрез делото на благодатта в сърцето. А нейното приемане зависи от отказването от всеки грях, разкриван от Божия Дух. Предимството на човека да познае истината, колкото и голямо да е то, няма да бъде никакво благословение за него, ако сърцето не се разтвори, за да я приеме и не отхвърли съзнателно всеки навик, противоположен на принципите. На тези, които така се предават на Бога с искрено желание да научат и изпълняват волята Му, истината се разкрива като сила Божия за спасение. Такъв човек ще може да различи кой говори от Бога и кой говори просто от себе си. Фарисеите не бяха поставили волята си на Божия страна. Те имаха своя воля и свой начин за спасение. Те не се стараеха да узнаят истината както им беше предадена от Свещеното Слово, а да намерят извинение, за да я избягнат. Христос показа, че това бе причината за неразбиране на учението Му.
   Сега Той даде мярката, чрез която можеше да се прецени кой е истински учител и кой измамник. “Който говори от себе си, търси своята си слава: а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински и в Него няма неправда” (Йоан 7:18). Който търси собствената си слава, говори единствено от свое име. Духът на себевъздигането сам издава произхода си. Но Христос търсеше славата Божия. Той говореше Божиите думи. Това бе доказателство за Неговия авторитет като проповедник на истината.
   Исус даде на равините знак за своята Божественост, като им показа, че чете в сърцата им. Още от лекуването във Витесда те заговорничеха да Го убият. Дразнеха се, че правеше добрини. Така сами нарушаваха закона, който претендираха, че защитават. “Не даде ли ви Мойсей закона? - каза Той. - Но пак никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?”
   Като внезапна светкавица тези думи откриха на равините огромната пропаст, в която се готвеха да се хвърлят. За миг ги обхвана ужас. Разбраха, че се бяха опълчили срещу Всемогъщия. Но това не ги възпря. За да задържат влиянието си върху народа, убийственият им замисъл трябваше да бъде прикрит. Избягвайки въпроса на Исус, те възкликнаха: “Бяс имаш. Кой иска да те убие?” Намекнаха, че чудните дела на Исус бяха извършени чрез зъл дух. Толкова се бяха озлобили и побъркали от гняв против Исус, че започнаха да говорят несвързано и всякакви глупости. Завистта и злобата неузнаваемо променят човека.
   Исус не обърна внимание на намека. Продължи да разкрива, че лекуването при Витесда бе в хармония със съботния закон и че бе оправдано от тълкуването на закона, което самите евреи даваха. Той каза: “Мойсей ви даде обрязването-; и в събота обрязвате човека.” Според закона всяко дете трябваше да бъде обрязано на осмия ден. Ако този период завършваше в събота, ритуалът трябваше да се извърши тогава. Колко повече бе в хармония с духа на закона да се излекува човек в съботен ден. И Той ги предупреди: “Не съдете по изглед, но съдете справедливо.” "Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото."Лука 19:10
   Управниците замлъкнаха. И мнозина от народа възкликнаха: “Не е ли Този Човекът, Когото искат да убият? Ето, Той явно говори и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?” 
   Мнозина от Христовите слушатели, които живееха в Ерусалим и знаеха за заговора на управниците срещу Христос, се почувстваха привлечени към Него с неудържима сила. Завладя ги убеждението, че това е Божият Син. Но Сатана бе готов да внуши съмнение, пътят за което бе приготвен от собствените им погрешни представи за Месия и за Неговото идване. Обикновено се вярваше, че Христос щеше да се роди във Витлеем. Но след известно време трябвало да изчезне. А при второто Му появяване никой нямало да знае откъде ще дойде. Не бяха малко и онези, които смятаха, че Месия няма да има естествена връзка с човешкия род. И тъй като представата на народа за славата на Месия не отговаряше на истината за личността на Исус, много хора не се вслушаха в това внушение. “Обаче Този знаем откъде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае откъде е.”
   Докато се люшкаха така между съмнение и вяра, Исус разбра мислите им и им отговори: “И Мене познавате, и откъде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.” Те твърдяха, че имат познание за произхода на Христос, но всъщност бяха крайно невежи в това отношение. Ако бяха живели в съгласие с Божията воля, щяха да познаят Сина Му, когато се представи пред тях.
   Слушателите не можеха да не разберат думите на Христос. А те явно бяха повторение на твърдението пред Синедриона преди няколко месеца, когато заяви, че е Божи Син. Тъй като управниците тогава се опитваха да предизвикат смъртта Му, сега търсеха да Го хванат. Но бяха възпрени от невидима сила, която парализира яростта им, като им каза: “Дотук! Повече не!”
   Мнозина от народа вярваха в Исус. Те казваха: “Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?” Водачите на фарисеите, следящи с нетърпение развитието на събитията, доловиха симпатията на множеството. Те побързаха да отидат при главните свещеници и изложиха плановете си за Неговото арестуване. Уговориха се обаче да Го хванат, когато е сам, защото не смееха да Го заловят в присъствието на народа. Исус отново показа, че чете намеренията им. “Още малко време съм с вас - каза Той - и тогава ще отида при Онзи, Който Ме е пратил. Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете!” Скоро Той щеше да намери безопасност извън тяхното презрение и омраза. Щеше да възлезе при Отец, да бъде отново обожаван от ангелите; там убийците Му нямаше да дойдат никога.
   Подсмихвайки се, равините казаха: “Къде ще отиде Тоя, та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?” Едва ли тези дребнави хора си представяха, че с подигравателните си думи описваха мисията на Христос! 
   Цял ден Той бе простирал ръцете Си към непослушни и отричащи хора, намерен бе от ония, които не Го търсеха; изявен бе сред хора, които не призоваваха името Му (Римл. 10:20,21).
   Много от убедените, че Исус бе Божи Син, бяха заблудени от фалшивите твърдения на свещеници и равини. Тези учители бяха повтаряли с най-голям ефект пророчествата, че Месия “ще царува на Сионския хълм и в Ерусалим, и пред старейшините Си със слава”, че “Той ще владее от море до море и от Ефрат до краищата на земята” (Исая 24:23; Пс. 72:8). Те направиха презрителни сравнения между изобразената тук слава и скромния вид на Исус. Пророческите думи бяха изопачени така, че да бъдат разбрани погрешно. Ако хората бяха изследвали искрено словото за себе си, нямаше да се заблудят. 61глава от Исая свидетелства, че Христос ще върши точно делата, които извърши. 53 глава разкрива отхвърлянето на Исус и страданията Му в света. А 59 глава описва характера на свещениците и равините.
   Бог не принуждава хората да се откажат от своето неверие. Пред тях са светлината и тъмнината, истината и заблудата. Те трябва сами да решат кое да приемат. Човешкият ум е надарен със способност да отделя правото от погрешното. Бог е планирал човек да не се ръководи от моментни впечатления, а от тежестта на доказателствата, като внимателно сравнява Писанията текст с текст. Ако евреите, макар и водени от предразсъдъците си, бяха сравнили писаното пророчество с фактите, характеризиращи живота на Исус, щяха да вникнат в прекрасната хармония между пророчествата и изпълнението им в живота и службата на скромния Галилеянин.
   И днес мнозина се мамят като евреите. Религиозните учители четат Библията в светлината на своите собствени разбирания и традиции. И хората не изследват Писанията за себе си, нито съдят сами кое е истина. Те разчитат на съжденията на учителите си и поверяват душите си на ръководството им. Проповядването и поучаването на Неговото Слово е едно от средствата, които Бог е определил за разпространяване на светлината. Но ние трябва да изпитваме всяко човешко учение чрез Писанието. Ако някой с молитва изучава Библията, желаейки да знае истината, за да - се подчинява, той ще получи Божествено просветление. Ще разбере Писанието. “Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога- “ (Йоан 7:17).
   В последния ден на празника служителите, изпратени от свещениците и управниците да арестуват Исус, се върнаха без Него. Те бяха запитани ядовито: “Защо Го не доведохте?” Със сияещи лица отговориха: “Никога човек не е говорил така, както Тоя Човек.”
   Колкото и да бяха закоравели сърцата им, те омекнаха от Исусовите думи. Докато говореше в храмовия двор, се заслушаха, за да чуят нещо, което да използват срещу Него. Но слушайки, забравиха за задачата, с която бяха изпратени там. Останаха потресени. Христос им се разкри. Видяха онова, което свещениците и управниците не искаха да видят - човешкото естество, потопено в Божественост. Върнаха се така изпълнени с тази мисъл, така впечатлени от думите Му, че на въпроса: “Защо Го не доведохте?” можаха само да отговорят: “Никога човек не е говорил така, както Тоя Човек.”
   И свещениците, и управниците бяха получили същото убеждение още първия път, когато влязоха в присъствието на Христос. Сърцата им бяха дълбоко развълнувани и засегнати от мисълта: “Никога човек не е говорил така, както Тоя Човек.” Но те задушиха убеждението от Светия Дух. И сега, разярени, че дори и служителите на закона бяха повлияни от омразния им Галилеянин, извикаха: “И вие ли сте заблудени? Повярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите? Но това простолюдие, което не знае закона, проклето е.”
   Тези, към които се отправя вестта на истината, рядко питат: “Вярно ли е това?”, а по-скоро: “Кой го защитава?” И множествата я оценяват според броя на приемащите я. И днес се задава въпросът: “Дали някои от учените и религиозните водачи са повярвали това?” Днес хората не са по-склонни към истинска набожност, отколкото са били по времето на Христос. Те също така настойчиво се стремят към земни блага, пренебрегвайки вечните съкровища. Затова не е аргумент срещу истината фактът, че действително не са много готовите да я приемат, или че тя не е приета от великите светски мъже, или дори от религиозните водачи.
   Свещениците и управниците продължиха да кроят планове за арестуването на Исус. Твърдеше се, че ако Той бъде оставен на свобода, ще отвлече народа от установените водачи и единственият безопасен начин бе да бъде смълчан незабавно. В разгара на обсъждането те бяха внезапно изпитани. Никодим попита:“Нашият закон осъжда ли човек, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?” В залата настъпи тишина. Думите на Никодим стигнаха до съвестта на всеки присъстващ. Не можеха да осъдят човека, без да го изслушат. Но не само поради тази причина млъкнаха надменните управници, впили погледите си в този, който се бе осмелил да говори в полза на справедливостта. Те бяха озадачени и огорчени, че един от тях е бил така дълбоко впечатлен от Исусовия характер, че говори в Негова защита. Идвайки на себе си след изненадата, се обърнаха към Никодим с остър сарказъм: “Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.”
   Но в резултат от протеста разискванията на съвета прекъснаха. Управниците не можаха да осъществят намерението си да осъдят Исус, без да Го изслушат. Временно победени, “всеки отиде у дома си. А Исус отиде на Елеонския хълм”.
   От вълнението и смущението в града, от нетърпеливите тълпи и коварните равини Исус се върна към спокойствието на Елеонския хълм, където можеше да бъде сам с Бога. Но в ранната утрин отиде отново в храма и като се събра народ около Него, започна да поучава.
   Скоро бе прекъснат. Група фарисеи се приближи, влачейки обхваната от ужас жена. С груби гласове, един през друг те я обвиняваха в престъпване на седмата заповед. Като я изтласкаха до Исус, Му казаха с лицемерно уважение: “А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?”
   Престорената им почит към Него прикриваше дълбоко стаен заговор за погубването Му. Бяха се вкопчили във възможността да Го осъдят. Смятаха, че каквото и да реши, ще намерят причина да Го обвинят. Ако оправдаеше жената, можеше да Го обвинят в презрение към Мойсеевия закон. Ако заявеше, че тя заслужава смърт, можеше да Го обвинят пред римляните като човек, който си присвоява власт, принадлежаща само на тях.
   Исус обхвана картината с един поглед - треперещата жертва, покрусена от срам, жестоките лица на уважаваните мъже, лишени от капчица човешка милост. Съвършено чистият Му дух се отврати от тази гледка. Той съзнаваше добре с каква цел бе представен случаят пред Него. Четеше в сърцето и познаваше характера и живота на всеки един от присъстващите. Самите представящи се за пазители на справедливостта бяха въвели жертвата си в грях, за да поставят примка на Исус. Като не даде да се разбере, че е чул въпроса им, Той се наведе и вперил очи надолу, започна да пише по земята.
   Нетърпеливи от Неговото бавене и видимо безразличие, обвинителите пристъпиха, настоявайки за отговор. Но като проследиха погледа на Исус, насочен към земята пред Него, изразът на лицата им се промени. Там бяха изписани нечестните тайни на техния живот. Хората, стоящи по-назад, видяха, че настана внезапна промяна и се устремиха напред да видят какво бе това, което те гледаха така сепнато и засрамено. Исус беше написал всеки от тях колко пъти е спал с нея. 
   С цялото си твърдение, че почитат закона, тези равини, обвинявайки жената, бяха пренебрегнали неговите предписания. Задължение на съпруга бе да предприеме действие срещу жената и виновните участници трябваше да бъдат наказани еднакво. Действието на обвинителите бе напълно несъобразено със закона. Исус ги срещна на тяхна почва. Законът сочеше, че при наказанието убиване с камъни свидетелите на случая трябваше първи да хвърлят камък. Изправяйки се, Исус спря погледа си върху старейшините заговорници и каза: “Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея.” И пак се наведе и продължи да пише по земята.
   Той не отхвърли закона, даден чрез Мойсей, нито накърни авторитета на Рим. Обвинителите бяха победени. Сега тяхната дреха на престорена святост се смъкна и те стояха виновни и осъдени в присъствието на безкрайната Чистота. Трепереха да не би пред множеството да се открие скритото нечестие в живота им. Един след друг с наведени глави се отдръпнаха, оставяйки жертвата си до милостивия Спасител. "
 А Той се обърна и ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси]."Лука 9:55
   Исус се изправи, погледна жената и каза: “Жено, къде са тези, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди? И тя отговори: Никой, Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.”
   Жената бе застанала пред Исус, завладяна от страх. Думите Му: “Който от вас няма грях, нека пръв хвърли камък”, - бяха прозвучали като смъртна присъда. Тя не смееше да вдигне поглед към лицето на Спасителя и мълчаливо очакваше своята участ. С удивление видя обвинителите си да се отдалечават безмълвни и объркани. Тогава в ушите - звъннаха думи на надежда: “Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.” Сърцето - се стопи и тя се хвърли в нозете на Исус, хълцайки от благодарност, като признаваше с горчиви сълзи греховете си. С тези думи, "повече отсега не съгрешавай вече" Исус искаше да и каже, както на нея, така и на нас: виждаш колко си слаб и уязвим. Дявола, неговите демони и злите хора са много по-силни и по-хитри от тебе, никога повече не се отделяй от Мене. Всяко наше отделяне от Исус е грешка. Йоан 15:1-5
   За нея това бе началото на един нов живот, живот на чистота и мир, посветен в служба на Бога. Като вдигна тази паднала душа, Исус направи по-голямо чудо от лекуване и на най-тежката физическа болест. Той излекува духовната - болест, която води към вечна смърт. Каещата се жена стана една от най-ревностните Му почитатели. Със саможертвена любов и преданост тя се отплати за опрощаващата Му милост. Когато Исус възкръсна, първо на нея се яви. На който много му е простено, много и обича.
   С прощението и куража, който - даде за един по-добър живот, характерът на Исус изгря в красотата на съвършената правда. Без да смекчава греха, нито да омаловажава чувството за вина, Той не се стреми да осъди, а да спаси. Светът можеше да подложи тази грешаща жена само на презрение и присмех. А Исус - каза думи на утеха и надежда. Безгрешният съжалява грешника за слабостта му. Той подава ръка за помощ. Докато лицемерните фарисеи я укориха, Исус - каза: “Иди си, отсега не съгрешавай вече.”
   Не е Христов последовател този, който се отдръпва от грешните, като ги оставя безпрепятствено да следват пътя на падението си. Хората, бързащи първи да обвинят другите и ревностни да ги предават на справедливостта, често в своя живот са по-виновни от тях. Хората мразят грешника, а обичат греха. Христос мрази греха, но обича грешника. Такъв ще бъде духът на всички, които Го следват. Християнската любов не бърза да порицава, а бърза да долови покаянието, готова е да прощава, да окуражава, да върне скитника в пътеката на светостта и да утвърди стъпките му.

БЛАЖЕНИ СА ТЕЗИ Написана на : 2017-01-04 21:24:14

БЛАЖЕНИ СА ТЕЗИ

Тази глава е основана на Матей 5 гл., 6 гл., 7 гл.
   Исус Христос рядко събираше само учениците, за да слушат Неговите думи. Той не избираше за Свои слушатели само тези, които знаеха пътя на живота. Неговата задача бе да достигне множествата, които живееха в невежество и заблуда. Исус преподаваше уроците Си върху истината там, където те можеха да стигнат до замъглените умове. Самият Той бе въплъщение на Истината, застанал препасан, с протегнати напред ръце за благословение и с думи на предупреждение, молба и насърчение, желаещ да издигне духовно всеки, който би дошъл при Него.
   Планинската проповед, макар и произнесена специално за учениците, бе чута и от множествата. След като избра апостолите, Исус отиде с тях до брега на езерото. Тук хората бяха започнали да се събират още от ранните утринни часове. Освен обичайните тълпи от галилейските градове имаше хора от Юдея и дори от Ерусалим; от Перея, Декаполис, Идумея, чак до южната част на Юдея; от Тир и Сидон - финикийските градове на средиземноморския бряг.“Като чуха колко много чудеса правел”, те дойдоха “да Го чуят и да се изцелят от болестите си, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките”"Марко 3:8;"Лука 6:17-19
   Тясната пясъчна ивица не можеше да побере дори прави всички хора в обсега на Неговия глас, които искаха да Го чуят, и Исус тръгна обратно към планинския склон. След като стигна до място, подходящо за събиране на множество хора, Той седна на тревата и учениците и всички останали последваха примера Му.
   Учениците винаги стояха до Исус. Народът разбира, че не трябва да бъдат отделени от Неговото присъствие. Сядаха близо, за да не пропуснат нито дума от поученията Му. Слушаха внимателно, за да разберат истините, които те трябваше да разнесат по всички страни от всички векове.
   Сега те се притискаха до своя Учител с чувството, че ще се случи нещо необикновено. Вярваха, че царството ще бъде основано скоро и от сутрешните събития бяха получили уверение, че по този въпрос ще бъде направено някакво съобщение. Нетърпение се чувстваше сред присъстващите и любопитните лица издаваха колко голям е интересът. След като хората седнаха по тревистия  хълм в очакване на думите на Божествения Учител, сърцата им се изпълниха с мисли за бъдеща слава. Присъстваха книжници и фарисеи, които очакваха деня, когато щяха да имат власт над омразните римляни, за да притежават богатствата и разкоша на великата световна империя. Бедните селяни и рибари се надяваха да чуят уверението, че техните жалки колиби, оскъдната храна, животът на непосилен труд и страхът от нищета ще бъдат заменени с имения, изобилие и лек живот. Надяваха се единствената груба дреха, която служеше за наметка през деня и за завивка през нощта, да бъде заменена от Исус с пищните и скъпи одежди на техните завоеватели. Всички сърца се вълнуваха от гордост и надежда, че Израил скоро ще бъде почетен измежду народите като избран от Бога и Ерусалим ще се издигне като столица на световно царство.
   Христос разби надеждите за световно господство. В Планинската проповед Той се опита да премахне илюзията, създадена чрез погрешно възпитание, и да даде на слушателите ясна представа за Своето царство и за собствения Си характер. Все пак Той не отправи директен упрек към заблудите на народа. Виждаше нещастието на света, породено от греха, и въпреки това не описа ясно собствената им окаяност. Научи ги на нещо много по-добро от това, което знаеха. Без да оборва представите им за Божието царство, Той каза какви са условията, за да се влезе там, и ги остави сами да си направят заключение за неговия характер. Истините, които им предаваше, са не по-малко важни за нас, отколкото бяха за следващите Го тогава множества. Ние имаме не по-малко нужда да научим основните принципи на Божието царство.
   Първите думи на Христос, отправени към хората на хълма, бяха думи на благословение. Щастливи са тези, каза Той, които осъзнават духовната си нищета и чувстват нужда от изкупление. Евангелието трябва да се проповядва на бедните. То се разкрива не на духовно гордите - тези, които твърдят, че са богати и нямат нужда от нищо, а на тези, които са смирени и разкаяни. Има само един извор за очистване от греха - изворът, предназначен за нищите по дух.
   Гордото сърце се стреми да си спечели спасението, но както нашето право, така и нашата годност за небето могат да се осигурят чрез Христовата правда. Господ не може да направи нищо за възстановяване на човека, докато той, убеден в своята слабост и освободен от самодоволство, не се постави под Божие ръководство. Едва тогава може да получи дара, който иска да му даде. Всичко се предоставя на душата, която иска от Него. Тя има неограничен достъп до Този, в Когото обитава цялата пълнота на Божеството. “Аз обитавам на високо и свято място, още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух”Ис 57:15).
   “Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.”
С тези думи Христос съвсем не ни учи, че скръбта сама по себе си има силата да премахва вината от греха. Той не ни дава разрешение за престорено или преднамерено смирение. Скръбта, за която говори Исус, не се състои от меланхолия и ридания. Докато скърбим заради греха, ние трябва да се радваме на скъпоценната привилегия да бъдем Божии чада.
   Често страдаме, защото злите ни дела водят до неприятни за нас последствия, но това не е покаяние. Истинската мъка за греха е резултат от действието на Светия Дух. Духът разкрива неблагодарността на сърцето, което е обидило и наскърбило Спасителя, и чрез покаяние ни води до подножието на кръста. С всеки нов грях Христос е наранен отново. Когато погледнем към Исус, Когото сме проболи, ние изпитваме мъка за греховете, които са Му причинили страдание. Такава скръб води до отхвърляне на греха.
   Светският човек може да обяви тази скръб за слабост, но тя е силата, свързваща каещия се грешник и безкрайния Бог с връзки, които не могат да бъдат прекъснати. Тя показва, че Божиите ангели връщат на душата добрите качества, които са били изгубени чрез закоравяване на сърцето и беззаконие. Сълзите на покаяние са само дъждовни капки, предхождащи слънчевата светлина на светостта. Тази скръб предвещава радост - бъдещия извор на живот в душата. “Само признай беззаконието си, че си станала престъпница против Господа, своя Бог- Аз няма да направя да ви нападне гневът Ми, защото Съм милостив, казва Господ- “ Ер 3:13,12.   Има утеха и за тези, които преживяват мъка в изпитание. Горчивината от мъката и унижението са по-добри от насладата в греха. Чрез беди Бог ни разкрива слабите места в нашия характер, за да можем с Неговата благодат да победим недостатъците си. Пред нас се отварят непознати страници от нашия характер и ние сме изпитвани дали желаем да приемем укорите и съветите на Бога. Когато стигнем до изпитание, не трябва да се измъчваме и да се оплакваме. Не трябва да се бунтуваме или да се безпокоим, така че да изпуснем Христовата ръка. Необходимо е да смирим душите си пред Бога. Господните пътища са неясни за този, който иска да вижда нещата в приятна за него светлина. Те изглеждат мрачни и безрадостни за нашето човешко естество. Божиите пътища обаче са милостиви и краят им води до спасение. Илия не знаеше какво върши, когато в пустинята каза, че не иска да живее и се помоли да умре. Господ в Своята милост не послуша думите му. На Илия тепърва предстоеше да извърши велико дело и след като приключи работата си, не трябваше да загине в пустинята обезсърчен и самотен. На Илия предстоеше не да слезе в мрака на смъртта, а да се възнесе в слава до небесния трон, придружен от ангелски колесници.
   “Блажени кротките.” Трудностите, с които ще се сблъскаме, могат да бъдат облекчени до голяма степен от кротостта, скрита в Христос. Ако притежаваме смирението на нашия Господ, ние ще се издигаме над обидите, отказите и неприятностите, които преживяваме всеки ден, и те няма да обезсилват духа ни. Най-висшето свидетелство за благородството в един християнин е себевладеенето. Човек, заплашван от малтретиране или жестокост и не успяващ да поддържа в себе си дух на спокойствие и упование в Бога, ограбва от Бога правото Му да разкрие чрез него съвършения Си характер. Смиреното сърце е силата, която дава победа на Христовите последователи; смирението е белег за връзката им с небесните дворове.
   “Защото, ако и да е възвишен, Господ пак гледа на смирения” (Пс. 138:6). Бог се отнася с нежност към хората, които разкриват кроткия и смирен Христов дух. Макар и презирани от света, те имат голяма стойност в Божиите очи. Не само мъдрите, великите, щедрите ще получат достъп до небесните жилища; не само енергичният библейски работник, изпълнен с усърдие и работещ активно. Не. Нищите по дух, които копнеят за присъствието на пребъдващия Христос; смирените по сърце, чиято най- висша цел е вършене на Божията воля - именно такива хора ще получат достъп. Те ще бъдат измежду тези, които са изпрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца.
   “Блажени, които гладуват и жадуват за правдата.” Чувството за собствено нищожество ще предизвика в сърцето глад и жажда за правда и това желание няма да остане неудовлетворено. Онези, които направят за Исус място в сърцата си, ще осъзнаят Неговата любов. Копнежът на всички, желаещи да имат характер, подобен на Божия, ще бъде задоволен. Светият Дух никога не оставя без подкрепа душата, която се стреми към Исус. Светият Дух - показва Христовите качества. Ако погледът не се измества от Христос, работата на Духа не спира, докато душата не стане подобна на Неговия образ. Чистата любов ще разшири кръгозора на душата, като - даде способност за по-големи постижения, за по-голямо познание на небесните неща, така че да не остане лишена от духовна пълнота.
   Милостивите ще намерят милост и чистите по сърце ще видят Бога. Всяка нечиста мисъл омърсява душата, притъпява чувството за морал и заличава следите, оставени от Светия Дух. Тя замъглява духовното зрение по такъв начин, че човек не може да види Бога. Господ може да опрости покаялия се грешник и прави това, но макар и опростен, душата му остава опетнена. Този, който иска да има ясно разбиране за духовната истина, трябва да избягва всякаква нечистота в говор и мисъл.
   Думите на Исус обаче обхващат нещо повече от освобождаване от плътската нечистота, нещо повече от освобождаване от церемониалното омърсяване, което евреите така старателно избягваха. Себелюбието не ни позволява да видим Бога. Човекът със себелюбив дух смята Бога за напълно подобен на себе си. Докато не отхвърлим това разбиране, не можем да разберем Исус, Който е любов. Само безкористното сърце, смиреният и доверчив дух ще Го видят като “жалостив и милосерд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и вярност” Изх. 34:6.
   “Блажени миротворците.” Божият мир се ражда от истината. Това означава хармония с Бога. Светът е във вражда с Божия закон; грешниците са във вражда със своя Творец и в резултат на това те враждуват помежду си. Но псалмистът заявява: “Много мир имат ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма спънки, та да се препъват” (Пс. 119:165). Човек не може сам да постигне мир. Човешките планове за пречистване и облагородяване на хората или обществото ще бъдат лишени от мир, тъй като те не достигат сърцето. Единствената сила, която може да създаде и увековечи истинския мир, е Христовата благодат. Когато тази истина се възприеме от сърцето, то ще отхвърли злите страсти, които предизвикват спорове и разногласия.   Множествата бяха удивени от това учение, което толкова много се различаваше от заповедите и примера на фарисеите. Хората бяха започнали да мислят, че щастието се съдържа в притежанията и че славата и почитта на света са нещата, към които трябва да се стремят. Беше много приятно да те наричат “учителю”, да бъдеш възхваляван като мъдър и религиозен човек и по този начин да парадираш с добродетелите си пред обществото. Това се смяташе за върха на щастието. Но в присъствието на многобройното множество Исус заяви, че земното богатство и почестите са цялата награда, която тези хора въобще ще получат. Той говореше с увереност и думите Му бяха придружени от сила да убеждава. Присъстващите замълчаха и чувство на страх навлезе в душите им. Те се гледаха един друг със съмнение. В такъв случай кой от тях би се спасил, ако ученията на този човек са верни? Мнозина бяха убедени, че забележителният учител е движен от Божия Дух и ученията, които проповядва, идват от Бога.
   След като обясни в какво се състои истинското щастие и как може да бъде придобито, Исус посочи ясно задълженията на Своите ученици, като избрани учители от Бога, за да водят другите в пътя на спасението и вечния живот. Той знаеше, че те често ще понасят разочарования и обезсърчение, че ще се сблъскат с упорита съпротива, че ще бъдат обиждани и тяхното свидетелство - отхвърляно. Исус много добре знаеше, че изпълнявайки мисията си, тези скромни мъже, които слушат думите Му толкова внимателно, ще преживеят хули, мъчения, затвори и смърт. Затова Той продължи: “Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гонеха пророците, които бяха преди вас” Матей 5:11,12).
   Светът обича греха и мрази правдата и това беше причината за неговото враждебно отношение към Исус. Всички, които отхвърлят Исусовата безгранична любов, ще намират християнството за едно обезпокоително учение. Светлината на Христос разпръсква мрака, който покрива техните грехове, и те ще виждат, че имат нужда от промяна. Докато поддаващите се на влиянието на Светия Дух започват война със себе си, хората, които се държат за греха, воюват срещу истината и нейните представители.
   Така се създава борба и Христовите последователи са обвинявани, че създават смутове сред народа. Близостта им с Бога предизвиква омразата на света. Те понасят укора за Христос и ходят по пътя, извървян от най- благородния на земята. Гоненията се посрещат с радост, а не с мъка. Всяко огнено изпитание е Божие средство за пречистване. То ги прави годни за делото им на Божии съработници. Всеки конфликт има значение във великата битка за правда; всеки конфликт ще допринесе за радостта от окончателната им победа. Като знаят това, изпитването на тяхната вяра и търпение ще бъде приемано с радост, а не със страх и стремеж да се избегне. С копнеж да изпълнят задълженията си към света, съсредоточили мислите си в желанието да бъдат одобрени от Бога, Неговите служители трябва да изпълняват всяко задължение независимо от страха или от благоразположението на хората.
   “Вие сте солта на земята”, каза Исус. Не се оттегляйте от света, за да избегнете гоненията. Вие трябва да живеете между хората, така че Божествената любов да бъде като сол, която запазва света от развала.
   Сърцата, поддали се на влиянието на Светия Дух, са проводници, чрез които се излива Божието благословение. Ако служителите на Бога бъдат взети от Земята и Неговият Дух се оттегли от хората, този свят ще бъде опустошен и унищожен от управлението на Сатана. Макар че нечестивите не го знаят, те дължат дори благословенията в този живот на присъствието на Божиите люде, които презират и потискат. Но ако християните са такива само по име, те са като солта, която е загубила вкуса си. Те нямат добро влияние в света. Чрез погрешното представяне на Бога стават по-лоши и от невярващите.
   “Вие сте светлината на света.” Евреите искаха да ограничат спасението до собствената си нация, но Исус им показа, че спасението е слънчевата светлина. Принадлежи на целия свят. Библейската религия не трябва да бъде затваряна между стените на една църква. Тя не трябва да бъде изваждана от време на време за наша полза и след това отново оставяна настрана, а да освещава всекидневния живот, да се разкрива във всяка делова работа и във всичките ни обществени взаимоотношения.
   Истинският характер не се формира вън от човека, за да се облече като дреха; той се излъчва отвътре. Ако желаем да насочваме други хора по пътя на правдата, принципите на правдата трябва да живеят в собствените ни сърца. Изповядването на вяра може да провъзгласява теорията на религията, но всъщност практическото ни благочестие открива Словото на истината. Постоянството в живота, осветеният говор, непоклатимата вярност, духът на дейна благотворителност, примерът на благочестие - това са средствата, чрез които светлината се предава на света.
   Исус не се спря на отделните точки от закона, но не остави слушателите да стигнат до заключение, че е дошъл, за да премахне Своите изисквания. Исус знаеше, че има шпиони, готови да използват всяка изпусната дума в служба на целите си. Исус познаваше предразсъдъците в умовете на мнозина от слушателите и не каза нищо, което да разколебае тяхната вяра в религията и обичаите, предадени им чрез Мойсей. Сам Христос бе дал и моралния, и церемониалния закон. Той не дойде, за да премахне доверието в собствените Си наставления. Именно поради голямата Си почит към закона и пророците Исус се опита да разруши стената от предания и ритуали, която бе станала затвор за евреите. Отхвърляйки погрешните им тълкувания на закона, в същото време Исус внимателно пазеше учениците Си да не би да пренебрегнат жизненоважните истини, поверени на евреите.
   Фарисеите се гордееха с това, че изпълняват закона. И все пак във всекидневния си живот те познаваха неговите принципи толкова малко, че думите на Спасителя им звучаха като ерес. Когато Исус премахна  нечистотата, под която бе заровена истината, помислиха си, че се премахва самата истина. Шепнеха си един на друг, че Исус омаловажава закона. Той прочете техните мисли и им отговори: “Да не мислите, че Съм дошъл да разруша закона или пророците; не Съм дошъл да разруша, но да изпълня” Матей 5:17. Тук Исус отхвърли обвинението на фарисеите. Неговата мисия бе да защити святите изисквания на този закон, за който те Го обвиняваха в нарушение. Ако Божият закон можеше да бъде променен или отменен, тогава нямаше нужда Исус да изтърпи последствията от нашите грехове. Исус дойде да обясни отношението на закона към човека и да онагледи неговите заповеди чрез собствения Си живот на послушание.
   Бог ни е дал Своите святи заповеди, защото обича човечеството. Исус разкрива принципите на правдата,  за да ни предпази от последствията на беззаконието. Законът е израз на Божия начин на мислене; когато го приемем с вярата в Христос, превръща се в наш начин на мислене. Законът ни издига над силата на естествените желания и наклонности, над изкушенията, които водят до грях. Бог иска да бъдем щастливи. Той ни е дал заповедите от закона, за да имаме радост, като ги спазваме. Когато при Исусовото рождение ангелите пееха “слава на Бога във висините и на Земята мир между човеците” (Лука 2:14), те обявяваха принципите на закона, който Исус дойде “да възвеличи и направи почитаем”.
   Когато законът бе провъзгласен на Синай, Бог откри пред хората светостта на Своя характер, така че те да видят разликата с греховността на собственото си естество. Законът бе даден, за да осъзнаят греха си и да разберат, че имат нужда от Спасител. Той би извършил това, ако неговите принципи бяха засегнали сърцата чрез Светия Дух. Това дело все още трябва да бъде вършено. Тези принципи на закона са изяснени в живота на Христос и когато Светият Божи Дух докосва сърцето, когато светлината на Христос открива на хората тяхната нужда от пречистващата Му кръв и оправдаващата Му праведност, законът продължава да бъде средство, което ни води до Христос, за да бъдем оправдани чрез вяра. “Законът Господен е съвършен, възвръща душата” (Пс. 19:7).
   “Докле премине небето и земята - заяви Исус, - ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.” Слънцето, което свети в небето, твърдата земя, на която живеем, са Божии свидетели за непроменимостта и вечността на Неговия закон. Дори те да преминат, Божиите заповеди ще останат. “По-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне” (Лука 16:17). Системата от символи, които посочваха Исус като Агнец Божи, беше отменена с Неговата смърт, но заповедите от Декалога са толкова непоклатими, колкото непоклатим е Божият трон.
   Тъй като “законът Господен е съвършен”, всяко отклонение от него е грях. Тези, които пренебрегват Божиите заповеди и учат другите да вършат същото, са осъдени от Христос. Животът на послушание, изживян от Спасителя, потвърди изискванията на закона; той доказа, че законът може да бъде спазван в човешко естество и показа превъзходството на характера, който послушанието развива. Всички, които го спазват така, както Исус го спазваше. От друга страна всички, които нарушават Божиите заповеди, поддържат твърденията на Сатана, че законът е несправедлив и не може да бъде спазван. Така те подкрепят измамите на големия противник и позорят Бога. Те са деца на нечестивия, който пръв въстана срещу Божия закон. Ако бъдат допуснати в небето, отново ще внесат разногласие и бунтарски дух и ще застрашат доброто състояние на вселената. Нито един човек, умишлено пренебрегващ един-единствен принцип от закона, не може да влезе в небесното царство.
   Равините смятаха, че правдата им е паспорт за небето. Исус обаче им заяви, че тя е недостатъчна и недостойна. Фарисейската правда се състоеше от външни церемонии и от теоретично познаване на истината. Равините твърдяха, че стават святи чрез собствените си усилия да спазват закона, но делата им бяха разделили правдата от религията. Докато спазваха ритуалите съвсем точно, животът им беше неморален и недостоен. Тяхната така наречена “правда” никога не би могла да влезе в небесното царство.
   Най-голямата заблуда в дните на Христос бе, че самото съгласяване с истината представлява праведност. В цялата човешка история теоретичното познаване на истината не е било достатъчно за спасяване на душата. То не ражда плодове на правда. Ревностното спазване на онова, което се нарича богословска истина, е съпроводено често с омраза към неподправената истина, изявена в живота. Върху най-тъмните страници от историята са отбелязани престъпления, извършени от фанатични привърженици на религията. Фарисеите твърдяха, че са Авраамови потомци и се хвалеха с притежаването на Божиите слова. Но тези предимства не ги предпазиха от себелюбие, злоба, алчност и най-долно лицемерие. Те се смятаха за най- добрите вярващи на света, но с тяхното така наречено правоверие разпънаха Исус.
   Същата опасност съществува все още. Мнозина са убедени, че са християни просто защото се придържат към някакви богословски догми. Те обаче не са приложили истината във всекидневния си живот. Не са повярвали в нея и не са я обикнали. Затова не са получили силата и благодатта, които идват от освещението чрез истината. Някои могат да изповядват вяра в Исус, но ако тя не ги прави искрени, любезни, търпеливи, истината става проклятие за тези, които я притежават, а чрез тяхното влияние - проклятие за света.
   Правдата, проповядвана от Христос, е съобразяване на чувствата и живота към разкритата Божия воля. Грешни хора могат да станат праведни само ако имат вяра в Бога и поддържат жива връзка с Него. Тогава истинското благочестие ще направи мислите възвишени и ще облагороди живота. Тогава външните форми на религията се съгласуват с вътрешната чистота на християнина. Тогава церемониите, необходими в службата за Бога, не са безсмислени ритуали като тези на лицемерните фарисеи.
   Исус разгледа заповедите поотделно и обясни широчината и дълбочината на техните изисквания. Вместо да премахне една йота от силата им, Той показа колко всеобхватни са техните принципи и изведе на бял свят фаталната грешка на евреите, които външно се представяха за послушни. Исус заяви, че Божият закон се нарушава с една зла мисъл или нечестив поглед. Човек, стане ли съучастник и в най-малката несправедливост, нарушава закона. Убийството се поражда първо в мислите. Който даде място на омраза в сърцето си, тръгва по пътя на убиеца и приносите му са мерзост за Бога.
   Евреите подхранваха дух на отмъстителност. В омразата си към римляните те произнасяха тежки обиди и радваха Нечестивия, проявявайки неговите качества. Така сами се обучаваха да вършат ужасните дела, към които той ги водеше. В религиозния живот на фарисеите нямаше нищо, което да препоръча благочестието на езичниците. Исус ги призова да не се самозалъгват с мисълта, че могат да въстанат срещу своите потисници и да подхранват желание за отмъщение заради причинените им злини.
   Вярно е, че има възмущение, оправдано дори в Христовите последователи. Когато видят, че Бог е позорен и службата за Него е компрометирана; когато видят, че невинните са потискани, праведно възмущение раздвижва душата им. Гняв, породен от висок морал, не е грях. Но тези, които при всяко предполагаемо предизвикателство се чувстват свободни да подхранват гняв и негодувание, отварят сърцата си за Сатана. Раздразнението и ненавистта трябва да бъдат прогонени от душата, ако искаме да бъдем с Исус.
   Исус отиде още по-далеч. Той каза: “И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред олтара и иди първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си” ( 5:23,24 Матей 5:23,24). Мнозина са ревностни в религиозното служене, а в същото време между тях и братята им има неуместни противоречия, които биха могли да бъдат изгладени. Бог изисква от тях да направят всичко възможно, за да възстановят хармонията. Докато не направят това, Той не може да приеме тяхната служба. В този случай християнското задължение ясно е посочено.
   Бог излива Своите благословения върху всички. “Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните” (Матей 5:45). Той е “благ към неблагодарните и злите” ( Лука 6:35). Той иска от нас да бъдем като Него. “Благославяйте тия, които ви кълнат”, каза Исус; “правете добро на тия, които ви мразят-, за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата.” Това са принципите на закона и те са източникът на живота.
   Идеалът на Бога за Неговите чада е по-висш и от най-висшето човешко мислене. Планът за изкупление предвижда да се освободим напълно от властта на Сатана. Христос винаги отдалечава покаялата се душа от греха. Той дойде да унищожи делата на дявола и да направи така, че Светият Дух, вложен във всяка покаяла се душа, да я пази от съгрешаване.
   Действията на дявола не трябва да бъдат считани като извинение за каквато и да е погрешна постъпка. Сатана ликува, когато чува как хора, наричащи се Христови последователи, се извиняват за уродливите черти на своя характер. Точно тези извинения водят до грях. Не може да има никакво извинение за греха. Осветен характер, Христоподобен живот са достъпни за всяко Божие чадо, което се е покаяло и вярва.
   Идеалът за християнски характер е приликата с Христос. Както Човешкият син бе съвършен в Своя живот, така Неговите последователи трябва да бъдат съвършени в техния живот. Исус приличаше във всичко на Своите братя. Той стана плът, каквато сме и ние. Той огладняваше, ожадняваше и се изморяваше. Той се поддържаше с храна и си почиваше чрез сън. Той беше Бог в плът. Неговият характер трябва да бъде наш характер. Христос е стълбата, която Яков видя - основата - е положена на земята, а върхът стига до небесната врата, до самия праг на славата. Ако тази стълба не беше достигнала земята само с едно стъпало, ние щяхме да бъдем изгубени. Но Христос дойде при нас там, където сме. Той прие нашето естество, за да можем ние, приемайки Неговото естество, да победим. Създаден “в плът, подобна на греховната плът” (Римл. 8:3), Той живя безгрешен живот. Сега чрез Своето Божествено естество Исус притежава небесния трон и в същото време чрез човешкото Си естество стига до нас. Желае от нас чрез вяра в Него да достигнем славата на Божия характер. Затова и ние трябва да бъдем съвършени, “както е съвършен Исус”.
   Исус показа в какво се състои правдата и посочи Бога като неин източник. Сега вече Той се обръща към практичните въпроси. “Когато давате милостиня, молите се, постите - казва Той, - нека нищо да не бъде правено така, че да привлича вниманието или да ви носи слава. Давайте искрено на страдащите и бедните. В молитвите ви нека душата да общува с Бога. Когато постите, не ходете с наведени глави и със сърца, изпълнени с мисли за собственото “Аз”.” Сърцето на фарисея е пуста и безплодна почва, в която не могат да поникнат семената на Божествения живот. Именно човекът, който е готов да служи на Бога, може да Му се предаде безрезервно. Защото чрез близостта с Бога хората стават Негови съработници в представянето на Божия характер пред човечеството. Характерът се оформя чрез живота, който живеем с Христовата благодат. Първоначалната красота започва да се възстановява в душата. Чертите на Христовия характер се възприемат и образът на Божеството започва да излъчва светлина. Лицата на хората, които ходят и работят с Бога, изразяват небесния мир. За тези души Божието царство е вече започнало. Те имат радостта на Христос, радостта да бъдат благословение за човечеството. Имат честта да бъдат приети за служители на Бога; на тях е поверено да вършат Божието дело в Божието име.
   “Никой не може да служи на двама господари.” Не можем да служим на Бога с разделено сърце. Библейската религия не е само едно влияние измежду многото други; нейното влияние трябва да вземе връх, като измества и контролира всяко друго. Библейската религия не трябва да бъде като петна от боя, нанесени върху плат. Необходимо е да проникне в целия живот подобно на плат, който стои потопен в боя, докато всяка нишка се обагри с равномерен, неизбледняващ цвят.
   Душевна чистота и твърдост в решенията са условията за получаване на светлина от Бога. Този, който желае да познае истината, трябва да бъде готов да приеме всичко, което тя разкрива. Той не може да прави компромис със заблудите. Да бъдеш колеблив и половинчат в придържането към истината, означава да избереш тъмнината на заблудата и сатанинската измама.
   Светският живот и неизменните принципи на правдата не могат да се слеят плавно подобно на цветовете от дъгата. Между тях е прекарана широка, ясна линия, очертана от вечния Бог. Приликата с Исус е толкова различна от приликата със Сатана, колкото различен е слънчевият ден от нощната тъмнина. Само тези, които живеят живота на Исус, са Негови съработници. Ако един-единствен грях или навик бъде съхранен в душата, цялото естество се омърсява. Човекът става инструмент на неправдата.
   Всички, които са избрали службата за Бога, трябва да се оставят на Неговите грижи. Христос посочи летящите в небето птици, полските цветя и препоръча на Своите слушатели да размислят за тези неща от Божието творение. “Вие не сте ли много по-скъпи от тях?” - запита Той. Божието внимание върху всяко нещо е съразмерно с неговото място в скалата на творението. Провидението наблюдава малкото кафяво врабче. Полските цветя, тревният килим по земята - всички те са под наблюдението и грижите на нашия небесен Отец. Великият Художник се е погрижил да направи лилиите толкова красиви, че те надминават славата на Соломон. Колко повече Исус се грижи за човека, който е образ и слава на Бога. Жадува да види как чадата Му разкриват характер, подобен на Неговия. Както слънчевият лъч придава на цветята разнообразни и изящни багри, така Бог придава на душата красотата на Своя характер.
   Всички, които изберат Исус и поставят неговите интереси над всички други, се свързват с небето и всяко необходимо за живота благословение става тяхно притежание. В Книгата на Божието провидение - Книгата на живота, за всеки един от нас е отделена страница. Там се съдържа всяка подробност от нашия живот; дори космите на главата са преброени. Чадата на Бога никога не излизат от Неговите мисли.
   “Не се безпокойте за утре.” Ние трябва да следваме Христос ден след ден. Бог не ни дава помощ за утрешния ден. Той не дава на Своите чада всички наставления за живота наведнъж, за да не се объркат. Той им казва точно толкова, колкото те могат да запомнят и да изпълнят. Дадените сила и мъдрост са за настоящия критичен момент. “Не съдете, за да не бъдете съдени.” Не се мислете за по-добри от другите хора и не влизайте в ролята на техен съдия. След като не знаете мотивите, вие сте неспособни да съдите друг човек. Когато го критикувате, вие произнасяте присъда над себе си, защото по този начин показвате, че сте съучастници на Сатана - обвинителя на братята. Господ каза: “Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си” 2Кор. 13:5. Това е наше дело. “Защото ако бихме сами себе си съдили, не бихме били съдени” (1Кор. 11:31.
   Доброто дърво дава добри плодове. Ако плодът е неприятен и без стойност, дървото е лошо. Така и плодът, израснал в живота, свидетелства за състоянието на сърцето и за достойнството на характера. Добрите дела никога не могат да купят спасението, но те са доказателство за вяра, която действа чрез любов и пречиства душата. И въпреки че вечната награда не ни се дава заради заслуги, тя ще бъде съответна на делото, което сме извършили с Христовата благодат.
   Така Христос изяви принципите на Своето царство и показа, че те са великото правило за живот. Исус йаза: “Не е достатъчно - каза Той - да чуете Моите думи. Чрез послушание вие трябва да ги направите основа на вашия характер. Себелюбието е като движещ се пясък. Ако строите върху човешки теории и изобретения, вашата къща ще рухне. Тя ще бъде отнесена от вятъра на изкушението и бурята на изпитанието. Но принципите, които ви давам, ще останат. Приемете Ме; стройте върху Моите слова.”
  “И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото бе основана на канара” (Матей 7:24,25).

57 ТЯЛОТО МИ Е МЪДРО Написана на : 2016-03-23 23:25:28

57 ТЯЛОТО МИ Е МЪДРО

   “Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.“ Йов32:8
   В тялото ми е заложена безпогрешна Божествена система за избор, за правилните за мене неща, които ще избера и то само с помощта на Светия Дух:
   Светия Дух има задачата да ме учи, напомня, съветва, упътва, дали да тръгна, дали да остана, дали да  дам, дали да  взема, дали да кажа, дали  да премълча: кога, къде, как, кой и защо. Ако се вслушам в гласа на Светия Дух, Той ще ми помогне да взема правилното решение.
   Преди да взема поредното решение, трябва да се помоля и да се вслушам в гласа, сигналите, които Светия Дух ми изпраща. Това е Божия глас в мене.
„Не знаете ли, че сте храм на Бога, и Божият Дух живее във вас? Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си”1Кор3:16; 6:19
   Ако Светият Дух ми отговори с физически или емоционален дискомфорт, а това е: ако изпитвам съмнение, страх, мъка, нервност, задушаване, несигурност, сърдечна стягаща болка, разтреперване на тялото или на ръцете, карат ме да взимам бързо решение, заплашване, лицемерие, хвалене, всякакъв начин на притискане – взимане на бързи необмислени  решения, – трябва да внимавам, това е червена лампа, да изчакам, да премисля и веднага в ума си да кажа името на Исус Христос и да го помоля за помощ и съвет. Исус сам ме моли да го повикам. “И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.“Псалми 50:15. Ще те послушам и ще ти отговоря чрез по горните признаци които са червени лампи. Или ако знаеш Библията, чрез някой Библейски стих ще ти отговоря.
   Ако не обърна внимание на тези червени лампи, никой не ми е виновен, всичко в мене се е бунтувало, предупреждавало, но съм го заглушавал и потискал, от невежество, простотия, гордост и само и само да е на моето.
   Когато  Светият Дух, ми отговори със задоволство, за взимане на правилно решение, Той го прави като ме обладава с радост, мир, спокойствие, лекота, свобода и даване на време за мислене. В резултат на това, мисълта ми тече спокойно, приятно ми е на душата, и каквото решение да взема, ще бъде за мое добро и за прослава на Исус Христос. Мира и спокойствието са показателни, че решението което съм взел е правилно.
   Това означава, че решението е правилно и аз не губя нищо, нито ще съгреша. Може да не спечеля кой знае какво, но и няма кой знае какво да загубя или да ми навреди. Грехът за мене става отвратителен и аз започвам да го избягвам всячески и нямам никакво желание да съгрешаваш повече.
   Щом вярвам, че решението ми съвпада с Библията и съм спокоен и най-важното, че  съм се помолил и потърсил Исус Христос за помощ и съвет, няма от какво да се страхувам.“ Който дойде при Мене никак няма да го изпъдя“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.“
   Единственото нещо, от което може да се страхувам е това, че няма от какво да се боя за бъдещето." Освен кога? "Освен ако забравя пътя, по който Господ Исус ме е водил в миналото.
   Няма ли го в Библията, не го ли е казал Исус Христос, не го ли е дал на нас като пример в живота, значи е от дявола. Ако не обърна внимание на тези предупреждения. Никой не ми е виновен, тогава ще си страдам. Исус казва: Аз ще ти простя, но ще си носиш последствията, за да се научиш и да не повтаряш повече грешките. Всичко в Библията е на теория, но в живота е вече на практика. Исус многократно казва: Тази планета е на дявола. Демоните са много повече от хората на тази планета. Много хора съм чувал как предупреждават, особено родителите. Пази се, внимавай, бъди наблюдателен и тем подобни глупости и простотии. Добре, как да се пазиш когато дявола е по-силен и по-хитър от мене. Исус ни казва: няма ли ме Мене в живота ти, ти нямаш никакъв шанс, няма как да се опазиш, дявола е много по-хитър от тебе. Исус моли: винаги ме кани да съм до тебе, да ти бъда предна и задна стража. Ако обърнеш внимание на тези стихове и ги прилагаш в живота си, ще запазиш мирът си и спокойствието. Защото Аз ще бъда до тебе и с тебе.
Не ставай прекалено праведен и добър, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш? Еклисиаст 7:16
Никога не забравяй това: Ти живееш на чужда територия, в чужда страна, в царството на дявола и неговите демони. Това не е твоята родина. Ти си чужденец, пришълец и командирован, временно пребиваващ. Когато изпиташ един човек и разбереш, че не е искрен, честен и добронамерен, задължително трябва да направиш това:
Йоан 1:10-                Не го поздравявай.

Юда1:23-                  Гнусете се от такъв.
Римляни 2 :24-        Даваме лош пример.
Римляни 16:17-       Да страним от такива.
1 Коринтяни 5:11-  Не контактувай с такъв.
2Коринтяни 2:14-   Целта им е да изопачават словото.
Колосянци 2:8-       Много да внимаваме.
2 Солунци 3:2-        Веднага да се избавим от тях.
2 Солунци 3:6-        Да ги отбягваме.
2 Солунци 3:14-      Да страним.
Притчи 4:5-             Отбягвай го.
Притчи 6:13-           Говори с нозете си.
Притчи 14:7-           Не се докосвай до него.
Притчи 22:14-         Такъв крие ядът си.
Притчи 23:7-           Има лошо око.
Псалми 38:13,14-"Мълчи пред такъв. Такива хира са изпратени от дявола с цел.  Искат живота ми, турят примки за мене; желаят злото ми, говорят пакостни неща, и измислят лъжи цял ден как да ми напакостят. Но аз, като глух, не чувам, и съм като ням, който не отваря устата си.      Аз съм като човек, който не чува, и само си мълча".
Псалми 39:1-"Мълчи пред такъв.  Бог ни предупреждава, да  внимаваме в пътищата си, за да не съгрешим с езика си. Да имаме юзда за устата си, докато е пред нас е нечестивият. Да станем неми и мълчаливи, да се въздържаме и да не говорим. Щом нямаме спокойствие, и скръб ни отнеме мирът, и сърцето ни започне силно да тупти да ни пари и боли дълбоко в нас е показателно, че Святия Дух ни предупреждава, това е червена лампа, която ни говори, бягай от този човек, колкото и сладко да ти говори. Усетиш ли в един човек и най-малката неискреност, внимавай.
Притчи 22:3-Мълчи пред такъв. Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

Амос 5:13 Мълчи пред такъв. Затова разумният млъква в такова време; Защото е зло време.
Еремия 7:16-Не се моли. Затова ти недей се молиш за такъв човек, и не възнасяй вик или молба за такъв, нито ходатайствувай пред Мене; Защото няма да те послушам.
Еремия-14:11-Не се моли. И рече ми Господ: Недей да се молиш за доброто на такъв човек.

ПРИГОТВИ СЕ! Написана на : 2016-01-15 07:56:16

 

ПРИГОТВИ СЕ!

image

   Някога царете държали в дворците си придворни шутове, които трябвало да се грижат за доброто настроение на техни величества. Веднъж един цар при особено остроумна проява на своя шут, му подарил своя пръстен с указанието да го носи дотогава, докато намери човек, по-глупав от самия себе си. Когато го открие, трябва да му подари този пръстен ...
   Минали доста години и царят бил вече на смъртно легло. Шутът го посетил:
   - Какво става с тебе, царю?
   - Зле съм, умирам ...
   - А знаеш ли как ще бъдеш посрещнат оттатък, царю?
   Уморен, царят поклатил отрицателно глава.
   - Но, царю, приготви ли се за това Голямо пътуване?
   - За съжаление, не - бил унилият отговор.
   Тогава шутът мълчаливо свалил от ръката си подарения някога царски пръстен и внимателно го поставил върху един пръст от изстиващата вече ръка на монарха. Наистина, твърде Глупаво било да приключиш живота си толкова неподготвен.
   А ти как гледаш на живота и смъртта? Какъв би бил резултатът от твоята подготовка до настоящия момент, ако днес дойде Исус или смъртта, къде ще те намери и в какво състояние?  
   Благодатното време, което ти е дадено, в какво си го пропилял, в трупане на материални глупости и повтаряне на едно и също- аз да си поживея тук, а вечен живот не ми трябва.  Приготви се! Сега е твоето време, не го пропилявай в глупави приказки и удоволствия.
   Молитва: „Всемогъщи Исусе, благодаря Ти за благодатното време, което ми подаряваш. Моля те, дай ми мъдрост и желание, да използвам днешния ден, а и изобщо живота си по най-целесъобразния начин. Помогни ми, от нищожното да оценя кое е скъпоценното. Присъединявам се към молитвата на разбойника на кръста и каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.            А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая. Лука 23:42,43

НАЙ-СИГУРНОТО МЯСТО

 

   Запазени са последните думи в бордовия дневник на Горх Фукс, обикновен моряк, загинал по време на Втората световна война:
   "Скъпа майко, когато чуеш, че нашият крайцер е потънал и никой не се е спасил, не плачи. Морето, в което ще потъне моето тяло, е необятната ръка на моя Спасител Исус Христос, от която нищо не може да ме изтръгне."
   Какво блаженство е да знаеш, че в живот или в смърт си винаги в ръката на своя Спасител Исус Христос. Няма пророци, няма светии, няма свещеници няма друг и в този свят, който да може да дари такава пълна сигурност, мир, спокойствие и радост. Дори пред смъртта никой не може да ти даде увереност освен Исус Христос. Колко е хубаво, колко е прекрасно, колко е радостно, колко е успокояващо, божествено, че те има Исусе, и има къде и при кого да отида и да се обърна за помощ, защита и закрила, когато ме нападнат трудности, притеснение, болка, страх, мъка, която ме задушава, мъчи, убива, пари, стяга душата ми, пронизва сърцето ми, свива стомаха ми, блокира мозъка ми, причинява ми панически страх и не ми се живее. 
   Колко е хубаво, че има при кого да дойда, за да излея мъката, болката, страховете, сълзите и да зная, че ще получа помощ, защита, закрила, сила, утеха, мир, спокойствие, разбиране, съчувствие и най-важното, че ти си благ към неблагодарните, злите, престъпниците и обичаш всички като твои деца. И си готов да помогнеш на всеки и по всяко време.
 "И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.  Аз и Отец едно сме." Йоан 10:28-30
   Молитва: “Мили Исусе Спасителю мой, щастлив съм, че Те имам. Благодаря Ти за обещанието, че и в смъртта няма да ме оставиш сам.
   Благодаря ти за надеждата и мира, с който си изпълнил моето сърце. Обичам Те и желая дa живея с Тебе през вечността„
   Слушайте Ме, всички, които съм носил още от утробата и съм държал още от рождението; даже до старостта ви Аз съм същият, и докато побелеете Аз ще ви нося; Аз ви направих и Аз ще ви държа. Да! Аз ще ви нося и избавя." /Исая 46:3,4/

29 ИСУС ХРИСТОС ТИ ДАВА ДАРОМ, БЕЗПЛАТНО ВЕЧЕН ЖИВОТ, НО ПРИ УСЛОВИЕ

 

   Колко малко иска Исус от тебе, само да отидеш при Исус и то такъв, какъвто си и да Го помолиш да те спаси. Както го направи разбойника на кръста, обърна се към Исус "И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.         А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая". Лука 23:42,43 Представяш ли си колко малко Исус иска от нас и разбойника се възползва!  А ти? Я ми се махай с тези глупости, Бог, Исус, вечен живот и някакъв си страшен съд. Толкова ли си заблуден, че не виждаш, че няма Бог, че живота е само тук и ти се дава само веднъж. Сега и тук е живота за тебе, докато си млад си хапни и пийни и си поживей. За мен няма Бог и Той не съществува! Излез на улицата за да се убедиш, че няма Бог. Обърни внимание на лицата на хората около тебе, какво е изписано на тях. Мисля, че това е достатъчно и показателно да ти докаже, че няма Бог. Aко има Бог нямаше да има отчаяни хора. Откъде са безпризорните деца, наркоманите, проститутките, алкохолиците? Защо има войни, глад, болести, суши, пожари, наводнения, земетресения, катастрофи? Ако Бог наистина съществуваше и е Любов и е Милостив не би допуснал да има нито страдания, нито болка, глад, мизерия, разпри, вражди. Трудно ми е да си представя един Милостив, Любящ Бог, който допуска всичко това. Библията казва за такъв следното "Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро. Господ надникна от небесата над човешките чада за да види, има ли някой разумен, който да търси Бога. Всички се отбиха от пътя, и се развратиха; Няма кой да прави добро, няма нито един". Пс:14-1-3 Това е криел дяволът от тебе, да не повярваш в Исус, за да те спаси и да започнеш да се молиш само на Исус. Един много богат младеж разбра, че нещо му липсва и отиде при Исус и го попита: Какво да направя за да получа вечен живот? Исус му каза: Ела с Мен и ме следвай и Аз ще ти дам вечен живот, богатия само го изгледа и без да каже нищо си тръгна. (Матей 19:16-22.) Това е  криел дяволът от тебе, да не повярваш в Исус, за да те спаси. Други го попитаха: Какво да направим, за да се спасим? Исус им отговори: Повярвайте в Мен и Аз ще ви дам вечен живот, а те започнаха да му се смеят и подиграват. (Йоан 6:27-30.) Това е криел дяволът от тебе, да не  повярваш в Исус, за да те спаси. Само повярвай в Мен и Аз ще ти дам вечен живот казва Исус на всички нас и ни пита, много ли искам? Ето какво отговаря дявола на този, който не вярва нито на Бог, нито на дявол: Нещастнико, толкова си жалък и глупав, да отхвърлиш Исус, който ти дава без нищо, даром, вечен живот, само при едно условие, да му повярваш и да отидеш при Него. Поне от любопитство да беше обърнал внимание. Какво излиза, че в твоите очи няма нито Бог, нито дявол? Но ето, че дойде момента да видиш и да се убедиш, че има и Бог и дявол. Но когато отхвърлиш Исус, празно пространство няма, веднага идвам аз. Ти без да знаеш прие мене и това, което аз ти предложих, много пари, власт и много жени, това е твоята слабост, жените и ти се съгласи без да знаеш, че аз ти ги давам; а сега ме питаш: А после? Няма после, има смърт и студен, влажен гроб. Нали това искаше, да си поживееш добре тук, докато си жив и го получи? Какво искаш повече? Нали си поживя, нали се споразумяхме-жени и пари, за замяна на душата ти? Ама аз не съм подписал договор с тебе и не съм си продал душата на никой. Така ли мислиш? А знаеш ли, че подписа, който слагаш е живота, който си избрал да живееш, това е доказателство на коя страна се определяш и кой избираш. Но аз не вярвах нито в Бог, нито в дявол. Да си вярвал мой човек. Колко пъти ти се даваше тази възможност и привилегия да се запознаеш с Исус и да чуеш какво иска да ти каже. Ти с гордост и презрение гледаше тези хора, които Исус ти ги пращаше, а сега трепериш от страх и мънкаш, защото няма какво да кажеш. Ама, аз нищо не разбрах от живота, всичко толкова бързо мина, че докато се осъзная, всичко премина като сън. Да си мислил мой човек, времето ти изтече и връщане назад няма-ти умираш заедно с мен. Имаше възможност да избираш. Аз да ти дам много и каквото искаш, но да си с мене и после  смърт или да избереш малко, но да си с Исус, който ти дава вечен живот. Но ти избра мене- смъртта. Нали това непрекъснато повтаряше на вярващите, аз не вярвам нито в Бог, нито в дявол? Толкова ли сте заблудени, че не виждате, че живота е само тук и ви се дава само веднъж. Сега е живота за вас, до като сте млади си хапнете и пийнете и си поживейте. Те ти говореха истината, но ти ги гонеше и подиграваше. Я ми се махайте с тези глупости, Бог, Исус, вечен живот и някакъв си страшен съд. Ти избра мен, смъртта и прие моето, за да имаш много и да си добре на тази земя, в този живот и ти го получи, ти си живя без да се съобразяваш с никой, защото ти се имаше за бог. Ти отхвърли Исус и това, което ти предлагаше, вечен живот с Него в Рая. 
   Сега дяволът ти показва как те е заблуждавал и отклонявал от правия път, как те е лъгал, мамил и замазвал очите с някакви си пари и пропаднали, демонизирани, жалки жени, пълни с гной, миризливи и отвратителни. Той те е използвал като негов инструмент, за да осъществи пъклените си, мръсни, подли планове и дела чрез теб, глупака, всезнаещия, гордия. Знаеш ли кой съм аз, бе? Дявола ти е внушавал и те е карал да си въобразяваш, че си голяма работа, да си мислиш, кой съм аз, имам пари, жени и съм си добре, аз да си поживея тука. И преди да издъхнеш, да изчезнеш от този скапан, лъжовен свят и да те няма повече, като, че ли никога не си съществувал, започва да ти се смее ехидно, смразяващо, студено и отвратително и да ти нашепва със злоба, мазно, подло и лицемерно и те кара да му гледаш ехидната, сатанинска, смразяваща усмивка. Ето какво те очаква жалки глупако, при мен си, няма къде да бягаш; ако не беше ме слушал и не би станал, алкохолик, наркоман, мръсен и долен развратник, подъл крадец и лъжец като мен: алчен, злобен, завистлив, егоист, мръсен и подъл. А ти си мислеше и фантазираше, като Адам и Ева, като дойдат при мене и ме слушат ще станат богове. Това сте хората, глупави и жалки, смешни наивници. Също като тях и ти ми повярва, че като ме слушаш и изпълняваш волята ми и живееш на гърба на хората, чрез измама и мошеничество, ще ти бъде добре, ще ти е спокойно. Смешник! Ти си внушаваше, че животът е само тук и си повтаряше едно и също, аз сега да си поживея хубавичко тук, а после не ме интересува. Но сега се виж до какво положение те докарах да бъдеш, нещастнико, какъв голям глупак си, отрепка, безмозъчен, деградирал, един миризлив, разпадащ и разлагащ се труп. Всъщност не аз те направих такъв, за да стигнеш до тук и да си в това жалко състояние, а твоите грехове. Ти, без да знаеш, че греховете, които те карах да вършиш, са като змийска отрова, киселина, която те разлага отвътре навън, това си ти. Ако вярваше на Исус и слушаше, какво те съветва и те учи, чрез Библията, нещата в твоя живот щяха да вземат друг посока и обрат и сега нямаше да си при мен, а при Исус. С твоя отвратителен начин на живот ти донесе зло, мъка и проклятие не само на себе си, но и на семейството, на внуци и на правнуци и на околните. Ето това виждат и чуват някои, които умират, други нямат тази възможност, това ще го чуят и видят при второто пришествие. Тогава Исус ще им покаже какво са изгубили и пренебрегнали. Твоята алчност, омраза и злоба те докараха дотук, сега ще умреш с мен. Ти много добре знаеше кое и какво е доброто. Ти многократно си бил съветван и предупреждаван. Ти много добре знаеше, че това, което вършиш е зло. Защо се съгласи с мен да ми служиш, защо се подаде злото да вършиш, можеш ли да ми отговориш сега, къде отиде нафуканоста ти? Защо тръгна с мен? Защо си затваряше очите и ушите? Защо се правеше на глух? Защо си мислеше, че живееш добре и ще ти бъде добре? Дяволът му вика: Ти си един голям наивник и жалък глупак, нещастник. Как може да си мислиш, че ще живееш добре на гърба на хората, като вършиш зло. Не виждаше ли, че всичко около теб се разпада, разлага и е отровено и заразено и че този свят си отива? Въздухът е силно замърсен, почвата е силно отровена, водата е заразена, храната е отровена и изкуствена, всичко съм заразил и отровил, дори и хората. Хората са озлобени, деградирали, отчаяни, изкуствени, не мислят за нищо друго, освен как да оцелеят и се дебнат един друг, кой на кого да надвие, за да му вземе залъка от устата. Всички са станали като зверове, един друг си завиждат, изяждат, избиват; ресурсите са на изчерпване, няма нито един човек здрав. Греховете на хората се увеличават, природните бедствия се увеличават, гладът се увеличава, болните се увеличават, крадците също. Вие сами се унищожавате. Защото мен слушате, защо не слушате вашия Бог Исус? И вместо да ставате добри, вие ставате по-зли, алчни, омразни, мразите се един друг без да знаете защо, завиждате си, надпреварвате се кой да забогатее повече от другия, всеки от вас се има за по-добър, за по-знаещ и по-умен от останалите. А всички сте толкова жалки и смешни, ако можеше да се видите от страни. Телата ви гъмжат от микроби и болести и при една лека настинка и един грип сте извън играта на живота, лицата ви се променят, телата започват да ви миришат и да се разпадат, а ти се правиш на велик. Питам те, жалки нещастнико, за какво ти е това богатство, а и не стига, че по нечестен начин си го постигнал, след като няма да можеш да го използваш? О, нещастнико, болна и жалка, миризлива твар, прашинка невзрачна, защо ти е това богатство, когато този прогнил свят, пропаднал, болен, разложен, несигурен си отива заедно с мен и е към своя край? Ако Исус не беше ме спирал, до сега да съм ви унищожил, заличил; мразя ви, ненавиждам ви, противни сте ми, не мога да ви понасям. А вие си мислите, че вашият Бог ви е виновен, че Той ви наказва. Не, аз ви наказвам, аз ги правя всички тези злини, защото ви мразя, вие сте миризливи,
вонящи, разлагащи се твари, аз ви притеснявам, унищожавам, чрез болести, глад и мизерия, суши, наводнения, земетресения, аз правя войните, аз измислям все нови и нови болести и после ви карам да строите болници, аз потиквам хората да извършват всякакви извращения и после да строят затвори, а когато влезне в затвора там става още по-голям престъпник. Защото Го няма Исус, който да им помага и да ги учи на добро. Вие вместо да ставате по-добри, ставате по-зли.
   Ако хората внимателно бяха прочели Библията и бяха обърнали внимание на написаното, щяха да разберат всичко това, което сега ви постига и кой е виновен, кой го прави и защо и с каква цел. И сега нямаше да страдате, нямаше да има болести и нещастия по суша и море. 
Щеше да разбереш  смисълът и целта на появяването му и как да се предпазиш от дявола.1Пет 5:7-9.
Защо е дошло злото на тази планета, а не на друга и какво прави тук и по-чия воля? Бит 3г.
Откъде идва и кои са тези, които са с него и му помагат? Отк 12:4
Как е станало зло, след като Бог твори само добро?Езк 28:10-19. 
Вечно ли ще съществува злото и каква е съдбата му? Отк 20г.
И най-важното, щеше да разбереш как да се спасиш! 2Пет 3г
Кой всъщност прави злините и защо ги прави? Йов 1и 2г
Защо трябва да съществува и да има зло? 2Кор 11:3
Как и кога се е появило? Исая14:12-17.
Защо Адам и Ева ме приеха, а всички други ме отблъснаха и не ми повярваха? Само Библията дава отговор на всички тези въпроси. Сега  нямаше да се поддавате на моите измами и внушения, да ме слушате и да правите злини, да ставате подли, завистливи, нямаше да се мразите. Щяхте да обърнете гръб на мен, на този паднал ангел, противник на Бога. Щяхте  да слушате, да се покорявате, да изпълнявате всичко на любящия, добър и справедлив Бог, а Той си има име- Исус Христос, защото щяхте да знаете, какво ви очаква след време. Това Той го разкрива на всеки, който няма възможност да се спаси и времето му е изтекло. Накрая изцяло премахва завесата,  която е криел, за да го държи в мрак, в заблуда; за да си мисли, че живота е само тук на тази земя. Какво вижда? Бог Исус Христос, как взима мястото на грешника на кръста, как дава живота си за човека, как умира на кръста в мъки, как плаща с кръвта си за всеки грешник и го освобождава от греховете и чува най-прекрасните думи изговорени някога: Мои сте по сътворение и изкупление, ела те при Мене, премахнах вината ви, откупих ви от дявола и неговите демони, платих за всеки ваш грях, чисти и свободни сте, само трябва да дойдете при Мен и вечността е ваша. Аз съм вашият родител, баща, обичам ви такива, каквито сте, всичко това ви го давам даром и безплатно, защото Аз дойдох не да съдя, а да спася, не праведните, а грешните, болните, мръсните, неблагодарните, злите и престъпниците. (Лк 6:35, 9:55, 19:10.) Това дяволът ти позволява да видиш и чуеш само тогава, когато е сигурен, че няма надежда за теб. Колко е подъл и отвратителен! Някои са ме питали: А ти откъде знаеш всичко това, кой ти го откри, нали той го крие от нас, за да не се спасим? За да си изненадан и учуден от това, което четеш и да ме питаш, е показателно, че не четеш внимателно и не мислиш. „Потърсете в книгата Господна та прочетете; Никое от тия не ще липсва. Нито ще бъде без другарката си; Защото казва Господ: Моите уста заповядаха това; и самият Негов Дух ги събра.“(Ис 34:16.) „Защото дава заповед след заповед, заповед, след заповед, правило след правило, правило след правило, тук малко, там малко.“(Ис 28:10.) По нагоре дяволът казва: Ако бяхте чели Библията внимателно и да я изследвате, сега нямаше да ми вярвате и да се заблуждавате, че животът е само на тази земя и няма нищо повече.
„А краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва.“1Петрово 4:7

23 НЕ СПОМЕНАВАЙ ИМЕТО НА ДЯВОЛА Написана на : 2015-10-19 21:23:27

23 НЕ СПОМЕНАВАЙ ИМЕТО НА ДЯВОЛА

image

 

Демоните са объркани, затруднени и се обръщат към дявола с молба за помощ. Те му казват, грехът до такава степен ги е обезобразил, че хората са станали непредсказуеми, хитри, нагли, подли, лицемерни и не могат да смогнат в злините. Нужна им е нова тактика, нов начин и метод за тяхно улесняване. Тогава той измисля един много хитър, прост и лесен начин, как да го викат. 
Пример. Когато двама души си говорят важни неща: за сделки, желания, копнежи, планове, пътувания или се възхищават от някого за добрите му дела, те не са научени и нямат този божествен навик да споменават името на Исус, както пророците и учениците са ни оставили пример на послушание и на изразяване.Те винаги са слагали Исус пред себе си като преграда и с това име са се хвалили и само на Исус са уповавали. "Kакто е писано, "който се хвали, с Господа Исус да се хвали".1Кор 1:31 "А който иска да се хвали, с Господа Исус да се хвали".2Кор10:17"Ние се хвалим с Христа Исуса". Фил 3:3 Ето как са се изразявали: Не се притеснявам, защото Исус има последната дума. Той да реши, кое е най доброто за мен. Отк 1:17,18
Исус да ме пази и закриля. Йоан 10:28, 1Пет 1:5, 2Пет 2:9, Фил 4:7
Исус да ми е предна и задна стража. Исая 52:12-Исая 58:8 
Исус ако е рекъл ще стане. Пр 16:1-3 19:21 Д.Ап.16:7 
Исус пред мен-аз след Него. Пс 16:8 Пс 54:3 
Когато човек го хване страх, по навик споменава името на дявола, а не на Исус. Това е показателно, че в човека живеят и има две сили, които го владеят-добро и зло. Ето къде го пише: Рим 7:15-23“ Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша. Затова не аз сега върша това, но грехът, (дявола) който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, (дявола) който живее в мене. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо. Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! кой ще ме избави от (дявола) от тялото на тая смърт? Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ.“
Човекът има право на избор: кого да покани, кого да избере, кой да го владее, кой да го пази, кой да го командва, ръководи, направлява, утешава, учи, напомня, упътва през деня. Не може да кажеш: Аз съм неутрален, аз не вярвам в нищо, не ме интересува нито дявол, нито Исус. Аз не вярвам в никого. Не се заблуждавай, празно пространство няма. Ако ти в молитва поканиш Исус и Му кажеш Исусе, искам те, желая те, каня те, моля те, нужен си ми, необходим си ми, моля те, вземи ме през деня и ме ръководи и пази, бъди ми предна и задна стража, тогава Исус идва. Но, ако не Го поканиш и нищо не кажеш и си замълчиш и бързаш да излезеш, защото закъсняваш или не вярваш в тези глупости, тогава се имаш за оправен, велик, можещ, знаещ и за бог. Не се залъгвай и не си мисли, че ти си господарят на себе си, че както ти програмираш деня и живота си, така той ще протече. Тогава, след като не вярваш на Исус, не се сърди на Исус, когато си пострадал и са те нападнали неприятности, обир, побой, катастрофа. И изведнъж се сещаш за Исус и започваш да викаш, негодуваш, да хулиш: Къде беше Исусе, защо не ме опази? Естествено, след като не си го поканил, няма да дойде, а дявола ще дойде, защото празно пространство няма. Матей 12:43-45. „Когато нечистият дух излезе из човека, той търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си откъдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена. Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.“ Грехът, който ни владее, ни кара да казваме, да не чуе дявола, по дяволите, дявол да го вземе„ Няма навика да казва Исус да ме пази,“ Исус да ме закриля,“ Исус пред мен, аз след Него.“ Ако можеха да ни се отворят очите, щяхме да видим как дявола и неговите демони ни се подиграват и присмиват на нашата простотия, невежество, наивност и заблуда. Защото сме се хванали на тяхната уловка, защото са успели да ни заблудят, защото са успели да ни накарат  да повярваме, че това е правилно. Грехът има силата да те направи да не виждаш, да не чуваш, да не мислиш и да взимаш правилни решения. Страхът, който е програмиран в нас блокира мозъка и всички органи и оттам идва и притеснението, а от притеснението идват и всички болести. Страхът ни кара да избързваме, не ни дава право да мислим и да преценим, кое е правилното. Не случайно Павел извиква“ Рим 7:24“ Окаян аз човек! Кой ще ме избави от дявола, от тялото на тая смърт? Благодарение Богу! Има избавление само чрез Исуса Христа, нашия Господ.“ След като сме сбъркали, чак тогава ни просветва и започваме да мислим правилно, да се ядосваме и да се питаме, защо го направих, защо го казах. Прибързаните грешки, които сме извършили от страх, ни отнемат мира, радостта, спокойствието, чувстваме се ограбени, празни, неспокойни, объркани, смирени, кротки. Почти всички го правят по навик, защото са го научили от баба и дядо, по наследство, по традиция, по предания, по обичай. На нас ние станало стил на живот и без да се замисляме го правим ето така, машинално, прибързано. Всички го правят само с една цел; от страх, за да бъдат предпазени от злото, за да не им се случи нещо лошо, за да имат успех, защита, закрила, веднага им идва на ум да споменат името на дявола и да кажат, „да не чуе дявола,“ за да не ни провали работата или да пази еди кой си от дявола. Замисли се и си отговори. Как така изведнъж и на двамата им идва на ум да кажат „ей“ я чакай, да не чуе дявола, за да не ни провали работата или да не му се случи на еди кой си нещо лошо? Как така изведнъж се сещат да го кажат? Интересно е, как им идва на ум да споменат името му и то само когато става въпрос за нещо много важно, иначе него казват, просто не се сещат? Кой им напомня, кой ги подсеща? Кой е до тях и в тях, и ги владее по някакъв необясним начин: тялото, душата и умът им? Най-големият враг на човека е дявола, който успя да измисли и да програмира в човека: страх, притеснение, безпокойство от неизвестното, от злото, от самия него: че има такава сила, въпреки, че никой не го е видял. Това е първата стъпка и първото нещо, което е програмирано, за да ги накара да споменат името му и да кажат, „да не чуе дявола“ или „по дявола“ или дявол да го вземе. И когато дявола чуе името си казва: Момент, някой говори за мен и иска да не го чуя, за да не му объркам плановете. Мисля, че започваш да усещаш и отсяваш истината от заблудата и можеш да направиш разликата между скъпоценното и нищожното, от доброто и злото. И казва на демоните: Сега ще чакаме, за да ни покаже мястото където се намира. По този начин човекът не се предпазва, а вика злото. И после се чуди, защо не му върви в работите, защо всичко се обърква, защо има страх, мъка, притеснение, безпокойство и е нервен, и не може да си го обясни. След като си прочел до тук и ти са се изяснили някой неща, направи един експеримент, чукни на дърво и кажи „дявола да не чуе“ и ще те хване страх, може и да не е веднага. Защо те хваща страх, нали не вярваш в тези глупости? Някои казват: Много ми е чудно, ходя на църква, паля свещи (и то гледам да са най-големите), кръстя се (и то по няколко пъти), непрекъснато споменавам името на Бога, (да, но не на Господ Исус), моля се на всички светии, даже никога не забравям да спомена „ да ме пази от дявола“. Интересно, намирам се в едно напрегнато положение, все ме е страх, объркан съм, нервно ми е, неспокойно ми е, неизвестността ме побърква, какво ще стане, как ще стане не мога да си го обясня. Как да си го обясни, когато той знае само едната страна, злото, и само за него мисли. Никой не му е обяснил, открил, разяснил, че има и добро, има закрила, спасение, защита в лицето на Исус. На дявола това му е работата, да крие от хората, че имат Спасител, имат Надежда, имат Приятел, който е много по силен от него, и хората винаги могат да разчитат на Исус, по точно - на Бог, Господ Исус. Ето това прави дявола, да държи човека в заблуда, тъмнина, в невежество, в неизвестност и да му внушава, че това е животът: борба, ражда се, умира и крайната спирка от живота му е ямата. Причината за неговото нещастие и безпокойство е много проста, тя се намира в самия него Йов19:28 Обърни внимание, намира се в неговото невежество, незнание и заблуда, защото не знае, че има Спасител в лицето на Господ Исус, има Приятел в лицето на Исус Христос, има Бог в лицето на Исус Христос, и не знае, че животът не приключва, не спира със смъртта, че това не е краят на живота, а всъщност е началото на истинския живот, който Исус ни предлага. Затова Той дойде да ни го покаже и да ни предложи спасение, но има едно „но“: само тези, които Му повярват, помолят и го последват. „Защото и на това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки;“ 1Петрово2:21. Целта на Исус е да възстанови Божествения характер и да върне човека обратно в небесното семейство. Исус ни е казал, защо е дошъл, каква Му е целта и мисията и какъв е замисълът на Неговата жертва и страдания, ето коя е?
Аз, Исус Христос, не дойдох да съдя света, но да спася света Йоан 12:47
Аз, Исус Христос, дойдох за неблагодарните и злите Лука 6:53
Аз, Исус Христос, дойдох да спася човечеството Лука 9:55
Аз, Исус Христос, дойдох да призова грешните Лука 5:32
Аз, Исус Христос, дойдох за престъпниците Исая 53:12
Йоан15:13-15 ”Никой няма по-голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.”Ето я причината за страха и всички притеснения, които спохождат грешния човек. Тя е много проста, защото не е повикал и споменал името на Исус, а е повтарял само едно и също, бог, бог и пак бог, или господ, а името на Исус го няма, остава в сянка. Кой Бог е викал? Освен Бог Исус има още един бог, но той е фалшив бог " За тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят дявола, който ги е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога, за да не се спасят". 2Кор 4:4 Кой е Исус за тебе?- никой, учител, добър човек, пророк. Е, да, Той е син на Бога? Те не знаят, че нашият Бог си има име- Исус. Те не знаят, че Исус в небето е Бог Слово, Твореца на целия всемир, пише го в Йоан1:1-14, а на земята идва като човек и става един от синовете на Бога. И се нарича Син Божии, Син човешки. Фил 2:5:8 „Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име;“ Невежеството кара човека, без да се замисля, без да знае как стоят нещата, веднага да чукне на дърво и да повика дявола и неговите демони. Много хора започват да нервничат и да спорят, даже има и такива, които ги избива и на бой, за да покажат, че са много ревностно вярващи. За такъв може само да се каже, че е прост, невеж, ограничен, заблуден, заслепен по духовните въпроси. В момента в който се нервираш е показателно, че дявола е в тебе. Иначе кой ще те кара да се нервираш ако не е дявола, и защо се нервираш? Павел ни съветва с такъв никога да не влизаме в спор. Просто да го оставим да си мисли, че знае много. С една дума, безсмислено да се опитваш да убедиш простака, в каквото и да е, който претендира, че всичко знае, всичко може и непрекъснато повтаря и парадира, аз съм чел Библията и я знам. Първо, Библията не може да се прочете никога, тя ще продължи и в небето да се изучава. Второ, няма такъв, който да е казал-аз я знам цялата, защото тя е неизчерпаем извор, която непрекъснато ти отваря нови прозорци и врати на знания. Тя е космос, който непрекъснато се разширява. Точно такъв не е чел Библията, или ако е чел то е било оттук, оттам, по-малко, за да се фука, че е чел и знае много. Други казват: Тя е писана от прости хора. Добре, погледни характера, живота, делата и поведението на такъв прост, тъп, горд, всезнаещ, ограничен празноглавец, който непрекъснато хули Исус и Библията и ще се убедиш и увериш, че животното е много по умно от него и, че този безверник е плиткоумен. Мисли само за жени, пари, как да напълни дебелото си черво, как да задоволи плътският си нагон, не вижда повече от носа си, компетентен по всички въпроси, всичко знае, с простата си празна глава, мисли само за далавери, мазен, подъл, хитър, защото е страхлив, притеснителен и неоправен. Пред всички се прави на велик, знаещ и можещ, а всъщност е точно обратното: нагаждач, подмазвач, няма съмочуствие и го компенсира с нападки и с гордост. А когато е сам вкъщи, сваля маската и е по-нисък и от тревата. Ако искаш да се увериш, че дявола владее човека и е бог на този свят, прочети 2Кор 4:4 Сега разбра ли, уверили се, че богът на този свят и е на дявола, той владее, той командва, той прави всички злини и той се има за бог. Но много хора за жалост не го знаят, че Той не е Бог Отец, Не е Бог Исус, не е Бог Свети Дух? Той просто е един ангел, който иска да го имат за бог. Понеже те не вярват в Исус и не искат да знаят за Исус и какво казва и учи Библията, затова се заблуждават и не вярват в Исус. За тях е по-лесно да слушат, еди кой си какво е казал и му вярват, само защото бил професор и учен. Има хора, които са много интересни! Те не вярват в Библията и отричат съществуването на Бог, даже и Му се подиграват. Но когато стане въпрос за дявола, казват „да има“ и споменават името му и то със страх. Много интересно! Как така има дявол, а няма Бог, има зло, а няма добро, дявол съществува, а Бог не съществува. Бог казва за такъв, че е безумен. Пс 14:1-3 Това е показателно, че човекът е объркан, нечестен, пропаднал, извратен, обезобразен, деградирал, разложен и деформиран, с покварена програма. Която му пречи да мисли и да взима правилни решения. Трябва някой да дойде и да я оправи. С една дума: грешният, пропаднал, покварен, извратен, болен, деградирал, разлагащ се от греха човек има нужда от някого, който да му помогне, пази, учи, напомня, утешава, съветва и закриля. Павел ни е посочил, Кой е този, Който ни обича и милее за нас и иска да ни помогне и да ни спаси, но ако Му позволим. Д.Ап 4:12.„И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ Човек, за да достигне до тази поквара, е благодарение на греха, който дявола успя да предаде на Адам и Ева и ги остави сами, безпомощни, без надежда, без Бога. За да може отровата на греха да ги поквари. Със задоволство и удовлетворен от успеха гледа отстрани как действа греха, отровата и как ще обезобрази следващите поколения, които ще се родят чрез тях. Те ще се раждат ниски, слаби, изродени и покварени. Сега ние и целият всемир можем да видим крайния резултат, какво е грях и как действа: от добър в зъл, невъздържан, непримирим, отмъстителен, неблагодарен, самонадеян, безразсъден, непостоянен, лицемерен, любопитен, завистлив, неверен, наркоман, алкохолик, престъпник, страхлив, надменен, извратен, озлобен, гневлив, свиреп, нахален, егоист, злобен, убиец, крадец, лукав, надут, болен, алчен, буен, подъл, горд, тъп, деградирал, обезобразен, разлагаща се душа, неузнаваем за целия всемир. Теса в недоумение, как така действа грехът?- ето така, нашата планета е учебника на всемира. Нашата планета е образец и пример, който показва какво става когато се пренебрегнат и отхвърлят законите на Бога. Показва им какво е грях и какво е беззаконие. Всеки си върши каквото иска и както си иска и когато си иска.

ПРЕДИ ДА НАПРАВИШ ЗЛО, ПОМИСЛИ Написана на : 2015-10-18 11:08:08

ПРЕДИ ДА НАПРАВИШ ЗЛО, ПОМИСЛИ

 

"Който има щедро око ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха."Притчи 22:9
"Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!" Еклисиаст 11:1
Една жена всеки ден пекла питка за членовете на семейството си и една допълнителна питка за някой гладен минувач. Понякога оставяла питката на перваза на прозореца, за да може ако мине гладен, да го ощастливи. Всеки ден минавал един прегърбен човек и взимал питката. Вместо да благодари на жената, той казвал:
- Злото, което правиш, остава при теб. Доброто, което вършиш ти се връща!
Това продължавало с дни. Жената се разстроила и започнала да мисли: "Този човек не казва нито една дума в знак на благодарност. Всеки ден казва едно и също, но какво ли означава то?". В крайна сметка, решава да се отърве от гърбавия човек и слага отрова в питката. Точно когато посегнала да я сложи на прозореца, се замислила: "Какво правя аз?". Хвърлила питката с отровата в огъня, замесила нова и я сложила на перваза, както обикновено. Гърбавият отново минал и рекъл:
- Злото, което правиш, остава при теб. Доброто, което вършиш ти се връща!— след което продължил по пътя си, без да подозира за ужасните мисли, които се въртели в главата на жената
Всеки ден, слагайки питката на прозореца, жената отправяла благословия към сина си, който бил заминал да живее в далечен град. В продължение на месеци не била чувала вест за него, за това този път помолила за неговото завръщане. Същата вечер някой почукал на вратата. Когато отворила, жената с изненада открила, че това е синът й. Той бил отслабнал, с мръсни дрехи и гладен. Когато видял майка си, синът казал:
- Майко, чудо е, че се върнах. Докато бях на толкова километри от вас, бях толкова изнемощял, че мислех, че ще умра. Но тогава срещнах един гърбав човек. Помолих го за храна. Той ми даде една цяла питка и рече: "Това е, което аз ям всеки ден. Днес ще го дам на вас, защото вие имате по-голяма нужда от него."
Като чула това, лицето на майката пребледняло. Спомнила си за отровната питка, която искаше да даде на гърбавия човек. Ако не я беше изгорила в огъня, щеше да попадне в ръцете на собствения й син.
Именно тогава, тя осъзнала значението на думите — " Злото, което правиш, остава при теб. Доброто, което вършиш ти се връща!".
"Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне."Галатяни 6:7

20 КОЙ Е ДЯВОЛЪТ, КАКВО ПРАВИ И КАК ДЕЙСТВА? ЗАБЛУЖДАВА, УНИЩОЖАВА, МАМИ, КРАДЕ, ЛЪЖЕ, УБИВА! ЗАЩО?

image

  "Народи изчезват; имена потъват в забвение, тъмна забрава простира мрачните си вълни върху цели родове." Къде са древните египтяни, вавилонци, гърци, римляни? Къде са империите от древността - Вавилон, Персия, Египет ... ? Всичко това е потънало в забрава. Велики имена на философи, държавници, учени, отдавна са забравени. Все по-рядко се споменават имената на Толстой, Пушкин - на други големи гении на перото. Имената на Сталин, Хитлер, Маркс, Ленин също отидоха в мрачните архиви на историята. Исус Христос е най-забележителната личност на всички времена. Исус Христос е Господ и Бог: Каква любов! Каква прощателност от Негова страна! Какво дълго търпение! Какво милосърдие! Какъв Спасител! Какъв Създател! Какъв Родител! Какъв Приятел! Каква Милост! Какъв Баща! Какъв Цар! Какъв Бог! Той разделя човешката история на две. Хората следват неговото учение 2 000 г. Катаклизмите и промените на времето не докосват Христа. "Христос е същият вчера,  днес и до века" Евреем 13:8 Кой от нас ще живее с него през вечността? Променят се идеи, философии. Географската карта в хх век е коренно различна. От старата Африка не остана нищо. Колониалните империи се разпадат след втората световна война. Променят се Азия и Южна Америка. Един променлив свят! Само Исус стои непоклатим сред този изменящ се свят.

   Помисли и си задай въпроса. Империята на цезарите премина. Легионите на Рим лежат в прахта. Гордостта на фараоните падна. Пирамидите, които те издигнаха за свои гробници всеки ден потъват в пясъците. А Божието слово: атакувано, мразено, преследвано, изгаряно продължава да съществува и всяко нещо, което заплашваше да го заличи само му помага; всеки ден доказва колко преходен е и най големият паметник, който човек може да издигне и колко трайно и вечно е най-малкото слово излязло от Божите уста. Преданията му изкопаха гроб, нетърпимостта запали много клади, много Юдовци го предадоха със целувка, много Петровци се отрекоха от него, много Димасовци го оставиха. Но божието  Христово слово и до днес продължава да съществува и се чете от милиони.„Плътта не ползва, думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.“(Йоан 6:63).
   Къде са тези велики империи, които са се възвеличавали и са мислили, че ще просъществуват вечно, къде са сега те, къде лежат?- в праха и защо? Вавилон, Мидо Персия, Гръцката, Римската, Наполеон, Хитлер, Комунизма. Знаеш ли дяволът и неговите демони, колко милиони хора е заблудил, подвел, излъгал като им обещавал да ги направи велики и богати само при едно условие, да си продадат душите, като направят договор с него и да му сътрудничат. Нали това е името му дявол, което означава лъжец, сатана, противник против Бога и неговия закон десетте заповеди.  
   Над 14 000 безсмислени войни са се водили благодарение на него с цел да се избиват хората, да се озлобят, озверят и да започнат да хулят Бога, да го намразят и накрая да го отрекат, т.е няма Бог. С тези войни дяволът цели да накара хората да обърнат гръб на Бога и да хвърлят вината върху Него, Той е виновен за всички злини и бедствия; ако има Бог, значи той е виновен.  
   Много хора се заблуждават като си мислят, че това е само политика между богатите. Няма такова нещо, това е пълна заблуда. Великата борба е между Бог Исус Христос и дявола.
   Борбата е между две духовни сили, а ние къде сме и кои сме, пионки? (Ефисяни 6:11-17.)
Много хора се заблуждават и не вярват в Бог, но чукат на дърво „да не чуе дявола“ и казват „по-дяволите“. Интересно, няма Бог, а има дявол! Пред нас стоят Исус и дяволът. Понеже всеки ден е дар Божи, сега кого ще изберем да ни командва и води през деня. Имаме свободна воля и ни е дадено правото да избираме, на коя страна да наклоним и кого да изберем, да ни командва и да му служим. Но преди това ни е показано кое е доброто и кое е злото. Със ставането си ние сме на ход, кого ще поканим: Исус или дявола. На кого ще позволим да ни ръководи, командва и направлява през деня, за да му изпълняваме заповедите и волята, това е единственото наше право.
   „И стана война на небесата. И свален биде големият змей, оная старовременна змия която се нарича дявол и сатана, който мами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него. Веселете се, небеса и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земьо и море, защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време“.(От 12:7-12)

image
   Разкриват
ни се още по ужасяващи и по-мрачни сцени какво ни очаква в бъдеще, след като сме приели дявола и служим на него, като изпълняваме волята и заповедите му, а отхвърляме търпението, любовта и милостта на Исус. Резултатът е ужасяващ: неверие в съществуването на Бог, на Творец, на Създател на този свят, но вярване, че има дявол, вяра в чукане на дърво, да не чуе дяволът и да се казва по-дяволите. Бавно ще
ни се открива завесата, за да видят очите ни какво ни е приготвил дявола преди Бог да го унищожи и кой е виновен за всички злини. Сега дяволът кара хората да вярват, че няма Бог. На други им внушава да вярват, че има Бог и че Той е виновен за злините и нещастията. На други им нашепва да мислят, ако има Бог и Той е любов, защо ги допуска? И така е направил, че ако се замислим, ще видим, че никога и никой не хвърля вината за злините върху дявола и не казва дяволът е виновен, а всичко се приписва на Бога. Свидетелството на миналото - дългата поредица от смутове, конфликти, революции и всички битки, какво са те в сравнение с ужасите на онзи ден, когато обуздаващият и закрилящ Свят Дух на Бога ще бъде напълно оттеглен от планетата, от неправедните, озверени, обезобразени и покварени от дявола човеци, които отразяват неговия характер на дявола и вършат делата му. Бог няма повече да задържа гнева и избухването на човешките страсти, както и сатанинската омраза и ярост против човека. Тогава светът ще види, както никога преди, резултатите от избора и желанието, какво е да ни управлява Сатана, където Адам и Ева му позволиха да бъде бог на този свят. „За тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят (дявола) е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога, за да не се спасят. (2Кор4:4.) Тогава всички ще направят разликата, какво е любов и омраза, какво е да пренебрегнеш доброто, и да отхвърлиш, да не желаеш, любовта, милостта и жертвата на Бога в лицето на Исус Христос.    
   Тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал и пренебрегнал Божия Син, Исус Христос и е счел за просто нещо пролятата при завета кръв на Голгота, с която е осветен, и е оскърбил търпението, милостта и любовта на Святия Дух на Бога и Неговата благодат? (Евреи 10:29,31.) Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог, който хули и се подиграва на Неговата милост, любов и търпение. Бог е любов, Той не ни осъжда. Ние сами се осъждаме след като имаме право на избор. При кого да отидем и на кого да си предадем душата.
   Пример са ни: Предпотопния свят; Содом и Гомор; Египет, който се подигра с еврейския народ; Всички империи които отхвърлиха поканата на Бога да се обърнат към Него, сега лежат в праха; Евреите, които не познаха своя Бог и го разпънаха и до ден днешен си носят последствията. Когато една власт отнема вярата на човека и правото да избира, той започва да деградира и да се обезобразява, от добър-в чудовище. Това се вижда в лицето на младото поколение.  
   Помисли, къде са твоите прародители, родители, близки, колеги и приятели, няма ги? Какво са постигнали през целият си живот? Нищо само ядове, грехове, трупане на злоба, омраза и завист. С този характер и тези качества, които дяволът им е предал са били погребани, и нищо не са взели със себе си в гроба, освен греховете, които са натрупали през живота си. Ти си мислиш, че животът е само тук на тази земя. Можеш ли да си отговориш кой внушава на хората да ядат, да пият и да си носят новите дрехи, и да си мислят, че  животът е само тук и няма Бог. (Исая 22:13, 56:12, Пр 23:20.)
 Дявалът се радва и потрива ръце, когато види, че жертвата му е заблудена и се е хванала в капана, няма излизане от там. Нарича ни наивни, жалки, глупаци. Той внушава на хората да вярват, че светът не е създаден от Бог, от творец. Той се радва, че е успял да заблуди човека да вярва, че няма Бог, значи щом няма Бог, мога да си правя каквото искам. За сметка на нас, дяволът вярва.
Бесовете вярват и треперят. Яков 2:19. Едните ги кара да вярват, че има Бог, и че Той е виновен за нещастията, а на други им внушава, че няма Бог. Дяволът непрекъснато заблуждава, че животът ще се оправи, ако се направи това или онова. Питам те,  кой те заблуждава, лъже и ти внушава, че живота ще се оправи след като виждаш, че става все по зле? Толкова ли си заблуден и заслепен, не виждаш ли, че от ден на ден и от година на година става все по лошо и по лошо. Дявола така излъга Адам и Ева. Ако ме послушате и направите така, ще станете богове, излъга ги и после се изсмя в лицата им. Бит 3:1-7. Грехът на Адам и Ева е, че обърнаха гръб на Бога, не Му повярваха и го отхвърлиха съзнателно пред целия всемир. Приеха Луцифер, (дявола, лъжеца), (сатана противника). Избраха си друг бог, на него да се покоряват и служат. Така те взаимно се съюзиха в бунт против Бога.
   Големият
грях на евреите бе отхвърлянето на Исус. Големият грях на християнския свят ще бъде отхвърлянето на Божия закон, десетте заповеди, които ни разкриват, как да обичаме Бога и как да обичаме ближния. Те са основата на Неговото управление, както на Небето, така и на земята.  
   Дяволът досега да е заличил планетата заедно с човека, ако Бог не го е спирал. Много интересно, хем заблуждава човека да вярва че няма Бог, а се оправдава с Бога, че Той е виновен. Нали няма Бог?   

ЩУРЧЕ В НЮ-ЙОРК Написана на : 2015-05-11 12:24:20

ЩУРЧЕ В НЮ-ЙОРК

   Един американец вървял със своя приятел – американски индианец по многолюдните улици на Ню
Йорк. Индианецът внезапно възкликнал:
   - Спри, чуваш ли?
  - Какво да чувам?
   - Аз чувам щурче.
   - Абе ти да не си изкукуригал, - му отвърнал американецът, оглеждайки препълнената с хора в час
пик централна улица на града.
Навсякъде фучали автомобили, работели строители, над главите им бучали самолети.
   - Не, аз наистина чувам щурче, заслушай се - настоявал индианецът, придвижвайки се към цветна градинка – островче, разположенао пред причудливото здание на някакво учреждение.
След това той се навел, разгърнал листата на растенията и показал щурчето, безгрижно скрибуцащо и радващо се на живота.
   - Удивително, - казал американецът – ти вероятно имаш фантастичен слух.
   - Ами не, всъщност всичко зависи от това на какво си настроен – обяснил индианецът.
   - Малко ми е трудно да повярвам в това - казал американецът.
   - Ето виж, - отвърнал приятелят му и хвърлил няколко монети на тротоара
При техния звън веднага минувачите започнали да се оглеждат, а други не обърнали внимание.
   - Виждаш ли – засмели се очите на индианеца – всичко зависи от това, на какво си настроен
, какво те вълнува, за какво мислиш постоянно.
   - Ти много добре знаеш, че има хора, които непрекъснато мислят за пиене, други са червоугодници и мислят само за ядене, други само за плътски удоволствия, трети каква далавера да направят и с кого.
   Преди да свърши земният ти път, кога и как и при какви обстоятелства ще стане, при нещастен случай, болест или катастрофа, който ще прекъсне земният ти път
, това го знае само Исус. Обърни внимание на поканата, която ти отправя Исус. Затова, до като си още жив и ти се дава благодатно време, задай си въпроса, какво те вълнува най-много.
   Не случайно го е казал Исус
    "Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот. Галатяни 6:7
    "А краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно и трезвено, за да се предавате на молитва. 1Петрово 4:7
   "
Ето Господ Исус иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него. Юда 1:15
   „Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“  
Oткровение 3:20 

ЧУВАШ ЛИ БОЖИЯ ГЛАС?

 

   Преди много години, преди да бъде изобретен телефона, във времето когато най-бързият метод на комуникации бил телеграфа, който използвал морзовия код, един младеж кандидатствал за работа като радист. Прочитайки обявата във вестника, той отишъл на съответния адрес. Когато пристигнал, влязъл в огромен офис в който кипяло оживление, шум, и наистина се работело на високи обороти. На фона на целия шум и тупурдия се чувал и звука на телеграф.
   На бюрото на секретарката имало бележка, която нареждала кандидатите за работа да попълнят съответната молба и да изчакат, докато бъдат повикани в по-вътрешния офис. Младият човек попълнил молбата си и седнал да чака реда си за интервю заедно с още седем други кандидати за работата.
  След няколко минути обаче, той изведнъж станал, пресякъл главния офис и директно и уверено влязъл в стаята на шефа.
   Останалите кандидати за работата естествено се ококорили, чудейки се какво става. Те започнали да недоволстват и да мърморят помежду си, понеже все още не били чули никаква покана, а изглеждало, че последния ги е прередил. Настанало объркване, но накрая сметнали, че младежа, който според тях така нахално влязъл в стаята на шефа сигурно е направил някаква нелепа грешка и ще бъде дисквалифициран.
   След няколко минути обаче, работодателят излязъл от стаята и казал на останалите кандидати за работа: “Господа, благодаря ви затова, че се отзовахте на обявата ни, но работното място току що бе заето.”
   Останалите кандидати за работа започнали да роптаят помежду си и един от тях открито казал: “Чакайте малко, не разбирам. Той дойде последен, а ние дори не бяхме интервюирани - дори не ни беше даден шанс да покажем на какво сме способни. А последния кандидат изведнъж най-нахално пререди всички ни, нахълта в офиса Ви и получи работата. Това не е честно!”
   На това работодателят отговорил: “Съжалявам, но през цялото време докато вие си седяхте тука по телеграфа се излъчваше следното съобщение на морзов код: Ако разбирате това послание, тогава влизайте направо. Работата е ваша. За съжаление никой от вас не го чу и не го разбра… Освен този младеж. Затова работата е негова.”
   Ние живеем в един свят, който бавно и сигурно си отива. Този несигурен свят е изпълнен с напрежение, шум и глъч. Хората са разсеяни и не могат да чуят тихия и тънък глас с който Исус им говори чрез Святия Дух. Какво ще кажеш за себе си? Ти настроен ли си да чуеш Исус Христовия глас и Неговата покана?
Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Мат 11:28.
Чувате ли неговото послание за живота и за Неговото скорошно идване.
“Обаче мнозина първи ще бъдатпоследни, а последните първи.“Мат 19:30

Я КАМИЛАТА, Я КАМИЛАРЯ Написана на : 2015-05-10 08:54:28

Я КАМИЛАТА, Я КАМИЛАРЯ

 

   Преди много, много години имало един мнооого богат султан. Той си имал една много умна камила - разбирала всичко от една дума, само където не можела да говори. Много тъжен бил султанът. Говорил и от сутрин до вечер, виждал, че тя го разбира, че иска да му проговори, а не може. Дълго мислил какво да прави и накрая решил, че с пари всичко се постига, а ако не може с пари, постига се с много пари.
   Тръгнали сутринта глашатаи от град на град и от село на село. Думкали с барабаните и разгласявали, че султанът дава един керван злато на този, който научи камилата му да говори. Но ако не успее, ще му вземе главата!
   Отишъл един кандидат, опитал, взели му главата! Отишъл втори - същата работа! След няколко такива опита, отива едно бедно момче и казва:
   - О, премъдри султане, Аз ще науча камилата да говори, но имам някои условия.
   - Стига да не се опиташ да ме измамиш, ще ги приема - отговорил султанът.
   - Ами то, ученето на камилата на човешки говор е много трудна и бавна работа - ще започне да говори чак след двадесет години - започнал момъка - а дотогава ще искам всеки ден храна, пролет и есен по един кат нови дрехи и по една жълтица всяка седмица - докато дойде време да си взема кервана със злато.
   Помислил, помислил султанът, сторили му се разумни доводите на момъка и се съгласил. Не бил като другите шарлатани, които му обещавали чудеса за един ден.
   Прибрал се вечерта момъка и майка му, като разбрала какво става, горко заридала:
   - Ох, синко, без време ме зачерняш! Ще вземе султанът и твоята глава! Как ще научиш камила да говори?
   - Не бой се, мале! - отвърнал синът - Де се е чуло и видяло камила да говори! Но това са двадесет години с храна, дрехи и пари! А след двадесет години - султанът е стар, камилата също, пък и с мене може всичко да се случи. След двадесет години - я камилата, я камиларя!

ЯБЪЛКИ Написана на : 2015-05-09 22:07:26

ЯБЪЛКИ

 

Седял си един цар в тронната зала и чул през прозореца викове: "Айде на хубавите ябълки-и-и-и!"
Погледнал - един старец с каруца продава ябълки, а наоколо - тълпа купувачи.
Прияли му се и на царя от плодовете, викнал първия министър и рекъл: "Нати пет жълтици, бягай да ми купиш ябълки."
Първият
икнал последния министър и му рекъл: "На ти четири жълтици, бягай да купиш ябълки."
Последният министър викнал церемониалмайстора и му рекъл: "На ти три жълтици, бягай да купиш ябълки."
Церемониалмайсторът викнал шефа на стражата и рекъл: "На ти две жълтици, бягай да купиш ябълки."
Шефът на стражата викнал един стражар и рекъл: "На ти една жълтица, бягай да купиш ябълки."
Стражарят излязъл и спипал стареца за яката: "Хей, какво си се развикал? Тука хан ли е или царски дворец? Марш оттук, ябълките се конфискуват."
Върнал се стражарят и рекъл: "Ето, шефе, добра далавера. За една жълтица - половин каруца ябълки."
Шефът отишъл при церемониалмайстора: "Ето, значи, за две жълтици един чувал ябълки."
Церемониалмайсторът отишъл при последния министър: "Ето, за три жълтици една торба ябълки."
Последният министър отишъл при първия министър: "Ето, за четири жълтици половин торба ябълки. Какво да се прави, началство, инфлация."
Първият министър се явил при царя: "Ето, ваше величество, както заръчахте - заповядайте пет ябълки."
Седи царят в тронната зала и мисли: "Пет ябълки - пет жълтици. Една ябълка - една жълтица.
И народът ще се скъса да купува.
НА ТОЯ НАРОД ТРЯБВА ДА МУ СЕ ВДИГНАТ ДАНЪЦИТЕ!"
„Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.“Екл 7:20
Всеки мами ближния си, Никога не говорят истината, Научиха езика си да говори лъжи, До уморяване вършат беззаконие.“Еремия 9:5
Както е писано: - "Няма праведен ни един; Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога. Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един"."Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им"."Техните уста са пълни с клевета и горест"."Нозете им бързат да проливат кръв; Опустошение и разорение има в пътищата им;         И те не знаят пътя на мира" "Пред очите им няма страх от Бога".“Рим 3:10-12
„Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му.“Oтк 21:12
Аз Господ го изговорих; това ще се сбъдне, и ще го извърша; няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да се разкая; според постъпките ти и според делата ти ще те съдят, казва Господ Иеова.“Езекил 24:14
Исус дойде да ни даде пример на поведение и живот 1Пет 2:21
Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци, и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека (пръст).“Йоан 2:24,25

КОЙ БОГ Е ЖИВ? Написана на : 2015-05-08 07:56:44

 КОЙ БОГ Е ЖИВ?

 

   Цар Астиаг се прибра при бащите си, и Кир, персиец, прие царството му. И Даниил живееше заедно с царя и беше по-славен от всичките си приятели. У вавилонци имаше идол, на име Вил, на който поднасяха всеки ден двайсет големи мери пшенично брашно, четирийсет овци и шест мери вино. Царят го почиташе и ходеше всеки ден да му се покланя и му се молеше да го благослови и пази; а Даниил се покланяше и се молеше на своя Бог. И каза му царят: "защо се не покланяш на Вила?" Той отговори: "защото не се покланям на идоли и изображения направени от човешка ръка, които нито могат да ходят, нито да дишат, нито да ядът, както ти вярваш царю. Това са леяни идоли от сребро и злато, идоли направени според своето разбиране на Божеството, на които всички са дело на художници. Това са мъртви богове направени от човешки ръце, а тези които ги правят и после ги изрисуват знаеш ли кои са и какви са. А те от къде знаят, че този мъртъв бог има точно такова лице, такава височина и такъв образ? "Аз се покланям на Бога Живий, Който е сътворил небето и земята и Който владее над всяка плът". Царят рече: "нима ти мислиш, че Вил не е жив бог, не чува и не помага? Не виждаш ли, колко яде и пие всеки ден?" Като се позасмя, Даниил каза: "не се мами царю, всичко това е лъжа и измама; защото той отвътре е глина, а отвън-мед, нито може да яде, нито може да пие, нито може да ходи". Тогава царят, като се разгневи, и лицето му се измини, повика жреците си и им каза: "ако ми не кажете, кой изяжда всичко това, ще умрете. Ако пък ми докажете, че Вил изяжда това, то Даниил ще умре, защото произнесе хула против моя бог Вила". И каза Даниил на царя: "да бъде по твоята дума". Жреците на Вила бяха седемдесет, освен жени и деца. И дойде царят с Даниила в храма на Вила, и жреците на Вила казаха: "ето, ние ще излезем вън, а ти, царю, тури храна и, като налееш вино, затвори вратата и запечатай с пръстена си. И ако утре дойдеш и не намериш, че всичко е изял Вил, ние ще умрем - или Даниил, който е лъгал за нас и казва, че те лъжем и Вил не е жив бог, а е мъртъв идол". Тях ги не беше твърде грижа за това, понеже под трапезата бяха направили таен вход и през него винаги влизаха и изяждаха това. Когато те излязоха, царят тури храна пред Вила, а Даниил заповяда на слугите си, и те донесоха пепел и посипаха целия храм в присъствие само на царя; като излязоха, затвориха вратата, запечатаха я с царския пръстен и си отидоха. А жреците, по обичая си, дойдоха през нощта с жените и децата си и изядоха и изпиха всичко. На другия ден царят стана рано и дойде, и Даниил с него, и царят попита: "цели ли са печатите, Данииле?" Той рече: "цели, царю". Ти говориш против жреците ми, че ме лъжат и мамят, и че Вил не е жив бог, но ще ти докажа, че не си прав. И щом бяха отворени вратата, царят, като погледна трапезата, извика с висок глас: "велик си ти, Виле, и няма никаква измама в тебе!" Като се позасмя, Даниил задържа царя, за да не влезе вътре, и рече: "погледни на пода и забележи, чии са тия следи". Царят каза: "виждам следи от мъже, жени и деца". И като се разгневи, царят заповяда да уловят жреците, жените и децата, и те показаха тайната врата, през които влизали и изяждали, каквото имало на трапезата. Тогава царят заповяда да ги умъртвят и предаде Вила на Даниила, и той разруши идола и храма му.
   На това място имаше голям змей, и вавилонци го почитаха. И каза царят на Даниила: "няма ли да кажеш и за тоя, че той е мед? -ето, той е жив, и яде и пие; не можеш каза, че тоя бог не е жив; и тъй поклони му се". Даниил каза: "Не царю, на Господа, моя Бог, се покланям, защото Той е Бог жив. Но ти, царю, дай ми позволение, и аз ще умъртвя змея без меч и без тояга". Царят рече: "давам ти". Тогава Даниил взе смола, лой и косми, свари ги заедно и като направи от това буца, хвърли я в устата на змея, и змеят се пръсна. И рече: "ето вашите светини!" Когато вавилонци чуха за това, силно възнегодуваха и се дигнаха против царя и казваха: "царят стана иудеин, разруши Вила, уби змея и жреците"; и като дойдоха при царя, казаха: "предай ни Даниила, инак ще умъртвим тебе и дома ти". И когато царят видя, че те силно настояват, от страх за живота си принуден биде да им предаде Даниила; Тогава царят заповяда, та докараха Даниила и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговаряйки рече на Даниила: Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве. После, като донесоха камък и го поставиха на устието на рова, царят го запечати със своя си печат и с печата на големците си, за да се не измени никакво намерение относно Даниила. Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен, нито остави да донесат пред него музикални инструменти; и сънят побягна от него. И на утринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете. И като се приближи при рова, извика с плачевен глас към Даниила. Царят проговаряйки рече на Даниила: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете? Тогава Даниил рече на царя: Царю, да си жив до века! Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съмсторил никакво прегрешение. Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниила из рова. И когато Даниил бе изваден из рова, никаква повреда не се намери на него, защото бе уповал на своя Бог. Тогава по заповед на царя, докараха ония човеци, които бяха наклеветили Даниила, и хвърлиха тях, чадата им и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова лъвовете им надвиха и счупиха всичките им кости. Тогава царя писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас! Издавам указ щото в цялата държава, над която царувам, да треперят човеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край. Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, Който отърва Даниил от силата на лъвовете. И тъй, тоя Даниил благоденствуваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир."
  
Царят се обърна към Даниил и му каза, ти който ме предупреждаваше да внимавам и ми откри, че ме лъжат и мамят най-доверените ми и то жреците на които най-много съм им вярвал, а аз не ти повярвах и не те послушах. Знай, аз съм виновен пред тебе и твоя Бог на който ти служиш. Тези същите ме накараха да те хвърля в рова на лъвовете, ти който си бил винаги честен и искрен към мене и си ме предупреждавал за мое добро, но аз не ти вярвах служителю на живия Бог, Тогава царят рече: Благословен да бъде Бога на Данаила. Не послуша думата на царя, нито се поклони на друг бог, освен на своя си Бог, който е жив Бог, Бог на Боговете и цар на царете. Тогава царят заповяда, да прогласят за него, да бъде един от тримата, които да владеят царството.
"Дори някои от разумните ще бъде допуснато да паднат, за да бъдат опитани, та да се очистят и да се избелят, до края на времето; защото и то ще стане в определеното време.
" Данаил 13:35

image

БЛАГОРАЗУМНА ЖЕНА Е ОТ ГОСПОДА Написана на : 2015-05-07 18:36:34

 БЛАГОРАЗУМНАТА ЖЕНА Е ОТ ГОСПОДА

НИКОГА НЕ ТРЯБВА ДА ГО ЗАБРАВЯ МЕ, ЧЕ МРЪСНИКА СИ Е МРЪСНИК, ПОДЛИЯ СИ Е ПОДЪЛ

 

Във Вавилон живееше мъж, на име Иоаким. И взе си той жена, на име Сусана, дъщеря на Хелкия, много мъдра, хубава и богобоязлива. Родителите й бяха праведни и научиха дъщеря си на страх от Бога и на закона Моисеев. Иоаким беше много богат и имаше градина близо до къщата си; и при него се събираха иудеите, защото той беше най-почтен от всички. В онова време поставени бяха двама старци измежду народа за съдии, за които Господ бе казал, че беззаконието е излязло из Вавилон от старейшините-съдии, които бяха уж управници на народа, но в очите на Бога те бяха зли, като предадоха сърцата си на дявола да му служат. Те постоянно биваха в дома Иоакимов, и при тях отиваха всички, които имаха спорни дела. Когато народът се разотиваше по пладне, Сусана влизаше в мъжовата си градина за разходка. И виждаха я двамата старейшини всеки ден да дохожда и да се разхожда, и в тях се породи демонска плътска похот към нея, и извратиха ума си и отклониха очите си, да не гледат на небето и да си не спомнят за праведните съдби, които трябваше да извършват, както пред Бога, така и пред народа. Те и двамата бидоха с покварени желания, но не откриваха един другиму болката и плътското желание към нея, защото се срамуваха да открият пожеланието си, че искат да се съединят с нея. И те прилежно вардеха всеки ден, да я видят гола когато идваше да се къпе, и си казваха един другиму: "да си вървим, защото е време за обед", - и, като излезеха, разделяха се един от друг; но, кога се върнеха, идваха на това същото място и, като се запитваха един други за причината на това, най-после, признаха се в пожеланието на похотта си и тогава заедно назначиха време, кога биха могли да я намерят сама. И ето, когато очакваха сгодния ден, Сусана влезе, както вчера и завчера, само с две слугини и пожела да се окъпе в градината, понеже беше горещо. А там нямаше никого, освен двамата старейшини, които се бяха потулили и я вардеха. И каза тя на слугините: "донесете ми масло и сапун и затворете градинските врата, за да се окъпя". Те тъй и сториха, както тя каза: затвориха градинските врата и излязоха през страничните врата, за да донесат, което им бе заповядано, и не видяха старейшините, понеже тия се бяха потулили. И ето, когато слугините излязоха, станаха двамата старейшини, припнаха към нея и казаха: "ето, градинските врата са затворени, и никой ни не види, и ние имаме похот към тебе, затова съгласи се с нас и прекарай с нас. Ако ли не, ще свидетелствуваме против тебе, че с тебе беше един момък, и затова ти отпрати слугините си". Тогава застена Сусана и каза: "натясно съм отвред: ако сторя това, смърт за мене; ако ли не сторя, няма да избегна из ръцете ви. За мене е по-добре да не сторя това и да падна в ръцете ви, нежели да съгреша пред Господа моя Бог". Кажете ми, как да сторя това голямо зло пред Бога? Как ще го погледна един ден в лицето и с какви очи? И завика Сусана с висок глас; завикаха също и двамата старейшини против нея, а единият припна и отвори градинските врата. И когато намиращите се вкъщи чуха вика в градината, втурнаха се през страничните врата, за да видят, какво се е случило с нея. Когато старейшините започнаха да лъжат, казаха думите си, слугите й се извънмерно засрамиха, защото никога нищо такова не бе говорено за Сусана. И ето, на другия ден, когато се бе събрал народ при Иоакима, нейния мъж, дойдоха и двамата старейшини, които бяха завладени от тъмни сили, пълни с беззаконие и умисъл против Сусана, за да я предадат на смърт, защото не им угоди, а отказа да стори това голямо зло. И казаха те пред народа: "проводете за Сусана, Хелкиева дъщеря, жена на Иоакима", - и проводиха. Дойде тя и родителите й, децата й и всичките й сродници, плачеха и вървяха засрамени с наведени глави. Сусана беше много чиста, нежна и хубава на лице. А ония беззаконници заповядаха да й открият лицето, защото беше покрито, за да се наситят на хубостта й, и да и се подиграят. Сродниците й, и всички, които я гледаха, плачеха и не вярваха на това което я упрекваха, но нищо неможеха да сторят, защото всички вярваха на двамата старейшини и бяха на почит пред народа. А  двамата старейшини, като станаха сред народа, сложиха ръце върху главата й, и се заклеха, че са я видели с мъж. Тя пък насълзена гледаше към небето и се молеше на Бога, защото сърцето й се уповаваше само на Господа и каза, нека Той да отсъди.
И казаха старейшините: "когато ходехме из градината сами, тя влезе с две слугини, затвори градинските врата и отпрати слугините; и дойде при нея един момък, който се криеше там, и легна с нея. Ние, като се намирахме на ъгъла на градината и като видяхме такова беззаконие, припнахме към тях и видяхме ги да се съединяват. Оногова не можахме да задържим, защото беше по-силен от нас и, като отвори вратата, изскочи, но тая хванахме и разпитвахме: кой беше тоя момък? ала тя не иска да ни обади. По това ние свидетелствуваме". И събранието им повярва, като на старейшини народни и на съдии. Вярваха им, че са честни и искрени божии служители, и я осъдиха на смърт. Викна Сусана с висок глас и каза: "Боже Вечний, милостиви и справедливи, Който виждаш съкровеното и Който знаеш всичко преди неговото битие! Ти знаеш, че те лъжливосвидетелствуваха против мене, и ето, аз умирам, без да съм извършила нещо, което тия люде злобно измислиха против мене". И чу Господ гласа й, и, когато я водеха на смърт, Бог възбуди светия дух на младия момък Даниила, и завика той с висок глас: "чист съм от кръвта й!" Тогава се обърна към него целият народ и каза: "каква е тая дума, която ти изрече?" Тогава той застана сред тях и каза: "толкоз ли сте неразумни, синове Израилеви, че, без да изследвате как стоят нещата и без да узнаете коя е истината и веднага повярвахте на тези мъже, осъдихте дъщеря Израилева? Върнете се в съда, защото тия двамата лъжливо свидетелствуваха против нея". И веднага целият народ се върна, и старейшините му казаха: "седни сред нас и ни обади, защото Бог и на тебе даде старейшинството". Тогава Даниил им каза: "отделете ги един от друг на раздалеч и аз ще ги разпитам пред вас". А когато бяха отделени един от друг, той повика единия и му каза: "остарелий в зли дни, чадо на дявола! сега се показаха твоите грехове, които си правил по-преди, произвеждайки неправедни съдби, осъждайки невинни и оправдавайки виновни, когато Господ казва: невинен и прав не умъртвявай. И тъй, ако си видял тая дъщеря на Бога да е била с мъж и да са се съсединили, кажи, под кое дърво ги видя да се разговарят един с друг?" Той каза: "под мастиковото". Даниил рече: "наистина, излъга ти за главата си, ти сам се осъди и произнесе присъдата си; защото ето, Ангел Божий, който е взел решение от Бога, ще те разсече наполовина". Като го отстрани, заповяда да доведат другия и му каза: "семе Ханааново, извратено мръсно и подло, а не Иудино! чистотата и хубостта на тази Божия дъщеря те бе прелъстила, и похотта развратила сърцето ти. Така постъпвахте с дъщерите Израилеви, като ги заплашвахте и те от страх имаха общение с вас; но дъщерята на Иуда не понесе беззаконието ви и не пожела да съгреши пред Бога. И тъй, кажи ми: под кое дърво ги ти завари двамата голи и да разговарят помежду си?" Той отговори: "под зеления дъб". Даниил му каза: "наистина излъга и ти сам се осъди за главата си; защото Ангел Божий с меч чака, да те разсече наполовина, за да ви изтреби и да сложи край на злото". Тогава цялото събрание завика с висок глас и благословиха Бога, Който спасява чистите по сърце и надяващите се Нему, и се дигнаха против двамата старейшини, защото Бог, чрез Даниил с техните уста ги изобличи, че те лъжливо свидетелствуваха; и постъпиха с тях тъй, както те бяха зло намислили против ближния, по закона Моисеев, с камъни да ги умъртвяват, тези които вършат беззаконие и ги умъртвиха; и него ден биде спасена невинна кръв. А Хелкия и жена му прославиха Бога за дъщеря си Сусана с Иоакима, нейния мъж, и с всички сродници, защото не бе намерено в нея петно на срамотно дело. И Даниил стана велик пред народа от тоя ден и после.
" Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани от Бога; а нечестивите ще продължават да вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере; но само разумните ще разберат."Данаил 12:10"
"И рече Господ: Това е проклетията, която се простира по лицето на цялата земя; защото всеки, който краде, ще Го изтребя, както се пише в него от едната страна, и всеки, който се кълне лъжливо ще Го изтребя, както се пише в него от другата страна. Захария 5:3

СЕГА ИСУС, СЪС СВОЕТО СВЯТО СЛОВО, ЩЕ ТИ ДОКАЖЕ КАК С НАРУШАВАНЕТО НА ЕДНА ЗАПОВЕД, НАРУШАВАШ ВСИЧКИТЕ

 

Сега да съберем всичко в една орехова черупка.
Как може човек да не зачита заповедите на Бога?
Щом има съд, значи има и закон, по който ще бъдеш съден. И кой е този закон? Това са десетте Божии заповеди.
"Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Исус Христос да съди всички, за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Исус, не почита Отца, Който Го е пратил."( Йоан 5:21-23)
"Ето, Господ Исус Христос иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него."(Юда 1:14,15)
"Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му. Аз съм Алфа и Омега, първият и последният, началото и краят."(Откр. 22:12,13)
     Не се заблуждавай, не си затваряй очите и не си запушвай ушите, а обърни внимание на Божиите 10 заповеди. Докато си още жив, обърни внимание на Исус, Който те спасява и какво иска да каже за твоето спасение. А десетте заповеди не само ти показват какво е грях, какво е добро и зло, но и те осъждат. И най-важното, те ти показват Исус Христос който може да ти помогне и спаси и никой друг.
Не може всички да имат закони, да искат да се съобразяват с тях и да ги спазват, а само Бог да няма.
Дяволът има закони.
Мафията имат закони.
Крадците имат закони.
Военните имат закони.
Убийците имат закони.
По  пътищата има закони.
Във Вселената има закони.
При животните има закони.
Прелюбодейците имат закони.
Всяка държава си има свои закони.
Природата има свои закони и всичко се движи под закони.
Всеки директор има свои закони, правила, воля и държи да бъдат изпълнявани.
Всеки от тях иска да им изпълняваш законите. Ако откажеш, те отстраняват или те убиват.
     Обърни внимание. Как можеш да не зачиташ седмата заповед (не прелюбодействай), без преди това да не си нарушил десетата заповед, която гласи (не пожелавай.) Каквото и да решиш да направиш, първо го пожелаваш и после действаш. Всички заповеди са свързани една за друга като верига. Ако една нарушиш, с нея нарушаваш всичките.
     Някой от невежество и простотия спорят. Няма такова нещо! Исус дойде, за да ги изпълни заради нас, и да ни освободи от 10 заповедите и да ни даде нова заповед. "Да възлюбиш Господа и да възлюбиш ближния като себе си" Попитай те, как да възлюбиш Господа и ближния? За хората, които така разсъждават, Библията казва, че са за съжаление. Други казват, че всяка заповед си е била сама за себе си. На такива Исус казва: Заблуждавате се, като не знаете Свещените писания. Матей 22:29
   1 Как може да откраднеш нещо (8з-"Не кради"), без първо да го пожелаеш (10з-"Не пожелавай нещо, което е на ближния ти"). Първо пожелаваш-10з, а после крадеш-8з. Така нарушаваш първо десетата заповед, "Не пожелавай", а после решаваш да откраднеш и нарушаваш осмата заповед.
     Как може да отхвърлиш истинския Бог, а да приемеш друг бог, фалшивия, дявола? Преди да отхвърлиш истинския Бог, ти си пожелал другия бог, фалшивия. Няма празно пространство, или вярваш в Исус и Го приемаш за Бог или дявола е твоя бог. Така нарушаваш първата заповед ("Аз съм Иеова, твоят Бог. Да нямаш други богове освен Мене"). Когато нарушаваш заповедите, ти приемаш друг бог (дявола) и му служиш, кланяш му се и  изпълняваш волята му. Така го приемаш за бог чрез поведението си и злите си дела и нарушаваш първата заповед ("Да нямаш други богове освен Мене").
    "За тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят (дявола) е заслепил, за да ги не озари светлината от славното благовестие на Исуса Христа, Който е образ на Бога, (за да не се спасят.) (2Кор 4:4)
     2 Как е възможно да правиш от дявола и себе си идол, да го почиташ, въздигаш, кланяш и да му служиш, а на истинският Бог, Който е Исус Христос, да обръщаш гръб, да Го пренебрегваш и отхвърляш? А когато ти дойдат трудности, страх, мъка или някоя болест, веднага се обръщаш не към дявола, който си го почитал чрез злите дела, а към Исус Христос. Моля те, Исусе Христе помогни ми! Това е наглост, тънко сметкаджийство и фантасмагория.  И щом се оправят нещата,  пак се обръщаш към дявола.-Не е вярно!-Как да не е вярно, когато сам Исус ти казва в Лука 6:46 "И защо Ме зовете: Господи, Господи!, а не вършите това, което казвам?" Всичко, което Исус не е правил, а ти го правиш, е грях. Всичко, което обичаш и  желаеш  повече от Исус и слагаш над Исус, е идол. Ти го почиташ и му се кланяш повече, отколкото на Исус. Исус ти казва: Слязох от небето, пострадах заради тебе и ти дадох пример по моите стъпки да вървиш. (1Петрово2:21). Правиш неща, които аз не съм  правил. Преди да го направиш, първо си го пожелал в сърцето, за да бъдеш над Бога, да не му служиш повече и да не изпълняваш воля та Му. А слагаш дявола и твоята отвратителна воля, подла и зла, над Божията Свята воля. Така нарушаваш втората заповед ("Не си прави кумири, да не им се кланяш нито да им служиш. Защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив..."  
      3  Как е възможно да парадираш, че вярваш в Бога и го обичаш, а с живота си и с мръсните си дела доказваш обратното, нарушавайки третата заповед ("Не изговаряй напразно Името на Господа, твоя Бог") Не е възможно да нарушаваш втората заповед, без преди това да си пожелал, да си взел решение в сърцето си, да споменеш името на Господа напразно. Така нарушаваш третата заповед. Ето как взимаш името на Бога напразно-чрез подлите, мръсните и зли дела, които слагаш над волята на Исус.
     "Твърдиш, че познаваш Бога, (вярваш в Него и го обичаш) но с делата си се отричаш от Него, като си мръсен и непокорен, неспособен за каквото и да било честно, искрено и добро дело." (Тит 1:16 )
     "Но с устата си Го ласкаеш, а с езика си Го лъжеш"( Псалми 78:36 )
     "Ти казваш, че ме обичаш, но ходиш при дявола, който те кара да ходиш тайно при чужди жени и така омърсяваш святото Ми име"(Амос 2:7 ).
     Това означава да не взимаш и да не изговаряш напразно името на Бога. Казваш: Обичам те Боже!, но делата ти те издават. Исус казва:"И защо Ме зовеш, Господи, Господи! а не вършиш това, което ти казвам?”(Лука 6:46). По делата ще ги познаеш. Нито една майка не се кара на детето си, когато то непрекъснато повтаря „мамо, мамо”. Но ако детето казва, мамо обича те, а върши зли дела, тогава тя го наказва и бие, защото я лъже, казва „обичам те мамо”, а върши зли дела. Това означава (3з). "Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог" Лъжеш и се подиграваш със Святото име на Исус.
      4 Как може да не зачиташ четвъртата заповед, която ти разкрива кой е твоя Творецът, Архитектът, Инженерът, Конструкторът и Създателят на всичко видимо и невидимо? Преди това, ако си пожелал -(10з) да не го почиташ, като се чудиш как да го излъжеш-(9з); след това да откраднеш-(8з) от времето, което принадлежи на Бога; да го отхвърлиш и да отидеш при друг-(1з) и по този начин да извършиш прелюбодейство-(7з)  и така избираш да се кланяш и почиташ друг бог-(2з). Съзнателно взимаш името Му напразно-(3з). Щом го отхвърляш, ти не Го зачиташ като твой духовен баща-(5з). Съзнателно правиш духовно убийство-(6з). С нарушаване на една заповед, ти нарушаваш всичките.
      "Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден Бог си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети." (Изход 20:8-11)
      В тази заповед ти се открива Бог и Неговото Божествено име, кой е и какъв е. Но преди да отхвърлиш и да не зачетеш четвъртата заповед и да не признаеш Бог за Единствен Творец и Създател, първо, ти си го пожелал в сърцето си. После си решил да го направиш, да приемеш дявола, и да отхвърлиш Бога. Но преди това е било предварително обмислено и планирано в сърцето ти, в ума ти, как да стане това пъклено дело, и чак тогава извършваш нарушение на четвъртата заповед ("Помни съботния ден, който е събота на Господа твоя Бог..") В тази заповед ти се открива коя е истината. Така ти нарушаваш доброволно и съзнателно, четвъртата заповед. С отхвърлянето на четвъртата заповед ти не признаваш Бога за Творец, Баща, Създател и Съдия.
      5 Как може да знаеш коя и каква е истината и кой ти е истинския Баща? Как може да показваш това неуважение, пренебрежение и отвращение, като не зачиташ небесния си Баща, Създателя си и не зачиташ воля та Му като по този начин нарушаваш петата заповед ("Почитай баща си и майка си...") Исус ти е духовният Баща, а земният е физическият. Исус Христос е създал и двама ви, и вие сте негова собственост, по сътворение и изкупление. Ето как нарушаваш петата заповед, която гласи."Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните, които ти дава Господ твоя Бог." Изход 20:12 Тази заповед е с обещание.
      6 Как може да вършиш такъв грях, когато Господ Твоя Баща ти е казал, че заплатата на греха е смърт? След като отхвърляш истинския си Баща с чиста съвест, съзнателно и доброволно, чрез делата                                                                                 и живота си, а това е Бог Исус Христос, ти Му причиняваш мъка, болка и забиваш нож в сърцето Му, като Го отблъскваш, пренебрегваш, обръщаш Му гръб и не желаеш да Го слушаш и да изпълняваш волята Му. Въпреки предупрежденията, ти съзнателно отиваш при друг, дявола, така наранявайки Исус и убивайки себе си, като по този начин нарушаваш съзнателно и доброволно шестата заповед ("Не убивай"). Как едно дете може да убие майка си бавно и сигурно? Чрез нанасяне на психически тормоз и вършене на зли дела. При този начин на живот той става убиец на най-милото, най-скъпо и на най-святото същество на този свят след Исус Христос.  
    Защо е най-мило след Исус? Защото само майчината любов се доближава до Исусовата и може да обича така, както Исус обича-безрезервно и самопожертвувателно. Знай, че има не само физическо, но и духовно убийство.
     С отхвърлянето на Исус Христос, чрез начина си на живот и делата, с които го наскърбяваш, ти наруши всички заповеди и показваш на коя страна си и кого си избрал и почиташ, а именно дявола.   
1 заповед "Аз съм Иеова твоят Бог, Да нямаш други богове освен Мене" Ти избра и отиде при дявола.
2 заповед "Не си прави кумир, да не им се кланяш нито да им служиш. Защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив." Всяко нещо което обичаш повече от Исус Христос и е на първо място, а Исус Христос е на второ, е кумир, идол.
3 заповед "Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог" Прочети какво значи това в Тит 1:16
4 заповед "Помни съботния ден, който е събота на Господа твоя Бог" В тази заповед се открива истинския Бог и Неговото име, какъв е и кой е. Която ти разкрива кой е Той: Архитект, Инженер, Конструктор и Създател, на всичко видимо и невидимо? (Колосяни 1:13-17)
5 заповед "Почитай баща си и майка си". Истинският Баща ти е Исус, а фалшивият е дявола. На когото изпълняваш волята - него приемаш за баща. Тя е единствената заповед, която има обещание.
6 заповед "Не убивай". Можеш да убиеш с поведение, с поглед, с думи, с мисъл, със злоба, омраза, завист, алчност, гордост. Всичко това може да убие както човека, така и тебе.
7 заповед  "Не прелюбодействай". Как може да се отклониш дотолкова от своя духовен Баща и Бог, който те е създал, който те обича и отхвърляш волята Му? Как може да приемеш друг бог, дявола, и да се съединиш и живееш с порядките на този свят и да изпълняваш волята му. Това е духовно прелюбодейство. Казваш „обичам те Исусе”, а отиваш при друг, при  дявола. Ти нарушаваш седмата заповед ("Не прелюбодействай"). Колко подло и отвратително постъпваш. Казваш на жена си, която те обича, която, когато си болен винаги е до тебе и не спи, за да те лекува. Винаги си изпран, сготвено, изчистено, осигурила ти е един малък земен рай, а ходиш при друга и на нея също казваш „много те харесвам и обичам”. Какво толкова видя в нея, че да обичаш? Ако не си отвратителен с постъпките си и продължаваш да отричаш, че не си при дявола и той е в тебе, тогава наричаш Исус лъжец.
     Как може да вършиш всичко това: да не почиташ и уважаваш истинския си Баща-(5з), да убиваш -(6з), да прелюбодействаш-(7з), да крадеш-(8з), да лъжеш-(9з) и да пожелаваш чуждото-(10з)  и все пак, чрез своите постъпки и думи на самооправдание, да твърдиш така нагло и безскрупулно, че твоят път и дела са прави? Питам те, с какво лице ще застанеш пред Исус? С какви очи ще погледнеш Исус? И с каква съвест ще Му отговаряш на въпросите, какво оправдание ще измислиш, че Исус не е прав?
Ето как ти сам се осъждаш.
     ИЗНЕВЯРА
     Какъв е смисъла да изневеряваш? Щом вече не си щастлив в тази връзка, просто си тръгни, не е нужно да нараняваш и лъжеш всеки ден половинката си! Ти живееш пред Исус и твоя ангел!
     Може ли сега да твърдиш, че десетте заповеди не са от значение, и че са безразлични?
     Сега желая да задам няколко въпроса върху целия закон изобщо.
     Кажи ми честно, искрено и откровено, виждал ли си някога някой друг закон, тъй кратък и сбит и все пак тъй обширен? Докато всяка една от заповедите е тъй различна и пълна, целият закон е тъй единен, всяка заповед е тъй свързана с другата, щото е невъзможно да се престъпи едната, без при това да се нарушават същевременно и всички останали. Желая да те попитам, от къде е взел Мойсей този закон? Можеш ли да кажеш? Мислиш ли, че грешният човек може да измисли такъв закон? Можеш ли да напишеш такъв добър закон - с малко много да кажеш?
Ето коя е истината.
     "Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди." Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби."(Йоан 14:15,20)
     "И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е и истината не е в него." (1Йоан 2:3,4)

26 НЕБЕСАТА РАЗКАЗВАТ ЗА ЛЮБОВТА НА ИСУС ХРИСТОС

С времето разбрах, ако Исус ми беше дал всичките богатства на света, нямаше да ги оценя.
С времето разбрах, ако Исус не беше ме поправял, нямаше да  разбера, че Исус ме  обича.
С времето разбрах, ако моя живот беше съвършен, нямаше да имам нужда от Исус.
С времето разбрах, ако знаех абсолютно всичко, първо, със сигурност щях да се възгордея.  Второ, нямаше как да разбера, че Исус е извора на всяка мъдрост. Трето, разбрах, че Исус знае най-добре, кога и по кое време да ми отговори на моите въпроси.
С времето разбрах, ако никога не съм имала изпитание, трудности и мъка, нямаше как да разбера, че Исус ми е помагал да побеждавам и да бъда победител.
С времето разбрах, ако никога не съм преминавала през трудности, нямаше как да разбера, че Исус ми е помагал и е мой най-скъп Приятел и Спасител
С времето разбрах, ако никога не съм извършвала грях, нямаше как да разбера, че Исус има тази сила и е единственият, който може да прощава грехове.
С времето разбрах, ако никога не съм се чувствала разбита, смачкана, без самочувствие, как щях да зная, че Исус е Който ме направи силна и цяла.
С времето разбрах, ако никога не съм имала проблеми, откъде щях да зная, че Исус е Който е бил винаги до мене и ми е помагал да ги разрешавам.
С времето разбрах, ако никога не съм изпитвала мъка, болка и тъга, откъде щях да зная, че Исус е бил Този, Който ме е утешавал.
С времето разбрах, ако никога не съм попадала в беда, откъде щях да зная, че Исус е Който е бил винаги до мене и ме е спасявал.
С времето разбрах, ако никога не съм изпитвала болка, как щях да разбера че Исус ми е единственият истински приятел.
С времето разбрах, ако никога не съм преживяла страдание, как щях да узная през какво е минал и какво е преживял Исус.
С времето разбрах, ако нямах трудности в живота, нямаше как да разбере, кой ми е истински приятел и кой не.
С времето разбрах, ако Исус не беше ме прекарал да мина през огън, нямаше как да стана чиста
С времето разбрах, ако притежавам всичката сила, нямаше как да се науча да завися от Исус.
Исус пита и днес: вярваш ли ми, че те обичам и че всичко, което ти допускам да ти се случва го допускам за твое добро...

ВЕЛИКИЯТ Написана на : 2010-11-19 12:24:09

ВЕЛИКИЯТ ВТОРНИК

ВЕЛИКАТА СРЯДА

" Марка 11:28- И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?

   Евангелистът отбелязва: През това време те всеки ден възлизат в храма. Исус говори ... Народът разбира по-добре дълбокият смисъл на Неговите слова. Но с фарисеите трябва да се бори. И това е един двубой на живот и смърт. Те Го разпитват като виновен, а Той им отговаря като съдия. Срещу хитрините им, язвително замислени, Той отговаря понякога с въпроси към тях. Когато Го питат: "С каква власт вършиш това?"

   Той отправя нов въпрос: "Кръщението на Иоана от Небето ли беше или от човеците?" Хитрите фарисеи се спотайват /те разбират контраудара/ и процеждат през зъби, пак в хитро замълчаване - "Не знаем." А истина е, че те всички приемаха Иоан за пророк. Тогава Исус им казва: "Нито Аз ви казвам с каква власт върша това." Фарисеите разярени се отдалечават. Но народът разбира. Тогава Исус отново им заговаря благо, разказва притчи.Той обича тези обикновени люде, знае техните доверчиеи души и сърца и затова с цялата Си любов на Богочовек споделя съкровения за небесното царство.

   Но ето че фарисеите идват пак. Гласът на Небесния Пратеник се променя веднага. Защото за тях само, а не за Своите Си, ги атакува с притчи и три дни преди Своето страдание им разказва притчата за убийците лозари, притча тъй ясна, тъй дръзновена, че първосвещениците биха сложили веднага ръка на Него, но се побояват от народа. Един човек, който е дал под наем лозето си, изпраща един след друг слугите си при лозарите-наематели, да му дадат дял от плода на лозето, но лозарите или ги набиват и отпращат празни, или ги убиват. Господарят на лозето има един "възлюбен син". Него той изпраща последен и си мисли: "Ще почетат сина ми." Но лозарите, като виждат, споделят помежду си: "Този е наследникът, да го убием, за да стане наследството му наше." И като го извеждат извън лозето, убиват го.

   Богочовекът изрича едно пророчество, което толкова скоро щеше да се изпълни. И трябваше да развълнува сърцата им: Той бе "Възлюбеният син", който в тези минути се обръщаше към убийците лозари, защото знаеше, че кръстът Му бе вече приготвен, Юда определяше цената -тридесет сребърника, Пилат четеше донесението за вълнението, което подклаждаше всред народа със Своите слова Назарееца. И все пак този "обречен" Исус стои пред хитрите Си, но ненавиждащи Го врагове.

   Запитва тези сведуши в Писанията: "А що значат тези думи от Писанието:"Камъкът, който отхвърлиха зидарите,стана връх на ъгъла.Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже." Първосвещениците от Ерусалим не се убояват и след тези думи на "Назарейския проповедник", както Го наричат, но разбират, че няма да могат да се справят с Него без Рим. И в трагичното събитие на Голгота, предопределно от вечността, римляните не можеха да имат друга роля, освен тази на палача.Израил щеше да си послужи с тях и умъртви своята жертва, но за жертвата отговорността си оставаше на Израил. Рим, в лицето на Пилат, не намери в Исус нищо за порицание. Кръвта на Праведника остава да тежи върху евреите.

 

Божията църква има нуждa от водачи Написана на : 2010-08-21 01:03:19

Божията църква има нуждa от водачи с различни дарби

И ако постоянства да изпълнява заповедите Ми и съдбите Ми, както прави днес, Аз ще утвърдя царството му до века.Сега, прочее, пред целия Израил - Господното общество, и при слушането на нашия Бог, заръчвам ви: Пазете и изпитвайте всички заповеди на Господа вашия Бог, за да продължавате да владеете тая добра земя и да я оставите след себе си за наследство на потомците си за винаги.-1 Летописи 28:8

    Последното велико дело на Давид на официалния му пост беше да привлече още веднъж вниманието на народа към неговата връзка с Бога ... Изисква се вярност към Бога за получаването на благословенията, които Той е обещал да даде на всички, покоряващи се на Неговите наставления. Всички, които са решили да Му служат, трябва да изпълняват заповедите Му. Ако със сърце, разум и душа вършат Неговата свята воля, те стават представители на Неговото царство. Тържественото поръчение на Давид трябва да се помни от онези, които са на отговорни Постове днес, защото то е "Толкова обвързващо за тези хора, колкото беше обвързващо за Соломон по времето, когато беше дадено. И днес Божият народ е изпитван така, както хората в Дните на Соломон.

   Цялата тази глава [1 Летописи 28 гл.] е много важна за Божия народ, който живее в наши дни ... Божията служба не е поверена на преценката и избора на един човек, а е разпределена между онези, които желаят да работят с интерес и
себепожертвователност. По
този начин всички, според способностите и уменията, които Бог им е дал, носят отговорностите, които Той им е определил. Важните интереси на един велик народ бяха поверени на водачи, чиито дарби бяха подходящи, за да се справят с тези отговорности. Някои бяха избрани да ръководят деловите работи; други бяха избрани да се Грижат за духовните въпроси, свързани с поклонението на Бога. Цялата религиозна служба и всеки клон от деловия живот трябваше да носи подписа на Небето. "Свято място на Господа" трябваше да бъде мотото на работниците във всяка област. Считаше се за жизненоважно всяко нещо да бъде извършвано с ред, приличие, вярност и бързина.

Господ дава мъдрост на всички, които Му служат. Носената в пустинята скиния и храмът в Ерусалим бяха построени според специалните Божии наставления. В самото начало Бог даде конкретни указания за оформянето и осъществяването на това дело. В нашата епоха Той е дал на Своя народ голяма светлина и наставления във връзка с напредъка на Неговото дело върху една възвишена, изтънчена, облагородяваща Основа.

 

ПЪРВОКЛАСНИ БЛАГОСЛОВЕНИЯ Написана на : 2010-07-02 21:01:17

 

ПЪРВОКЛАСНИ БЛАГОСЛОВЕНИЯ

   "Благословения почиват на главата н.а праведния..."(Пр.-10:6).
  Госпожа Кригер прегърна сина си и избърса сълзите от очите си,
  -Довиждане, Йохан!

  -Не се безпокой, мамо. Всичко ще бъде добре.Иска ми се да не те оставям,но знаеш,че Америка е страната на възможностите.Ще мога да намеря добра работа и да ти изпращам пари всеки месец.

  Влакът изсвири,Йохан прегърна майка си още веднъж и влезе в купето.

  Когато пристигна в Америка,той си намери добра работа.И както обеща,започна редовно да изпраща пари на майка си в Германия. Всеки месец отиваше в банката и изпращаше един банков ордер,който е като чек.Всичко,което майка му трябваше да направи,бе да напише името си на гърба на паричния ордер и банката щеше да и даде марки, които можеше да харчи в родната си страна.

  Когато Йохан получи първото писмо от майка си,бе многоизненадан,че тя още го молеше за пари.Затова следващия път Йохан и изпрати ордер с по-голяма сума,но месец след месец молбите на майка му за пари продължаваха.

  Една сутрин,когато госпожа Кригер стоеше до кухненската маса и преглъщаше сухия залък, при нея се отби една съседка.

 Как е Йохан в Америка?-запита госпожа Хайс.

  -О,отлично е,много добре е.Пише ми,че има хубава работа, че живее добре и изкарва много пари.Само че-добави майката горчиво-вече шест месеца е там,а не си изпълни обещанието.

  -Какво обещание?Госпожа Кригер извади от чекмеджето всички писма,които Йохан и беше изпратил.

  -Преди да замине,Йохан обеща всеки месец да ми изпраща пари,но всичкото,което ми е изпратил досега,са само писма и хартийки.Съседката, която разбираше английски, възкликна:

  -О,Емили,Йохан наистина ти изпраща пари.Тези хартийки са банкови ордери.Ако отидеш в банката да ги осребриш,веднага ще получиш германски марки.Колко много,много жалко е,че понякога и ние правим същата грешка като госпожа Кригер.Искаме от Бога да ни благослови,но когато Той ни изпрати специални благословения,не можем да ги разпознаем.Продължаваме да искаме и не осъзнаваме,че Той постоянно ни дава доказателство за Своята любов и грижа.Ето нещо,върху' което си заслужава човек да помисли. Какви благословения ти е дал Бог днес?

 

Контролиране на пламъка Написана на : 2010-04-03 10:41:48

Контролиране на пламъка

 

 Войникът Дейв Роувър обследвал виетнамската джунгла. Тряб­вало да разчисти път, по който другите да минат. Изправил се в лодката и протегнал ръка, за да вземе една ръчна граната, която да хвърли в гъстия лес пред него. Но точно в момента, когато изтег­лял ръката си обратно, неприятелски войник се прицелил в предме­та, който Дейв Роувър държал и натиснал спусъка. Куршумът раз­търсил гранатата, възпламенявайки я само на няколко сантиметра от лицето на Дейв.

    Белият фосфор облял тялото му, запалил се и го превърнал в горяща факла. Дейв скочил в блатото, но пламъците продължили да горят и под водата. Само медният сулфат може да угаси фосфора.

Когато медицинските части успели да го спасят,той бил загу­бил вече 40% от кожата си. Веднага щом станало възможно,го пре­местили в болница, където започнал дългият процес на лечение.

    Лекарите решили да му направят още една операция.Затова две седмици по-късно бил настанен в операционната.Анестезиоло­гът го приспал и операционният екип бил готов да започне опера­цията.Лекарят направил разрез и изведнъж вътрешните органи на Дейв избухнали в пламъци.Част от белия фосфор от ръчната граната намерила начин да проникне в тялото му и веднага щом се смесил с кислорода от въздуха, фосфорът отново пламнал.

    Точно по същия начин действа и грехът в живота ни. И тои като фосфора стои отвътре и чака. Ние даже не съзнаваме неговото присъствие, но всяка минута той може да избухне в пламъци и да ни нарани.

    Никога не можем да се чувстваме уверени, когато става дума да овладеем нашия грях. Никога не можем да кажем, че сме побе­дили този или онзи грях завинаги. Точно когато започваме да се чувстваме достатъчно уверени, та да намалим защитата си, точно тогава Сатана ни напада и ние губим битката.        .

    Нашата единствена надежда е да молим Исус да се бие в бит­ката за нас. Когато Той ръководи живота ни, само тогава можем да имаме увереност в победата над греха. Не поради нашата собствена сила, но поради Неговата.  

"И тъй, който мисли, че стои, нека внимава да не падне (lКоринт.10:12).

 

 

     

 

 

 

 

 

 

 

                                                                  

Страница 1 от 1
 1-21 от 21  |   1