Sibir
PhotobucketБлогът на Raina
blogs left blogs right
Raina
Raina, 55
« sibir.bg
УГОЩЕНИЕТО В ДОМА НА СИМОН A+ A- Написана на : 2017-04-15 08:21:22

УГОЩЕНИЕТО В ДОМА НА СИМОН

Тази глава е основана на Матей 26:6-13; Марко 14:3-11; Лука 7:36-50; Йоан 11:55-57, 12:1-11.

Симон от Витания се смяташе за ученик на Исус. Той бе един от малкото фарисеи, които явно се присъединиха към Христовите последователи. Признаваше Исус за учител и се надяваше, че Той може да е Месия, но не Го беше приел като Спасител. Характерът му не бе преобразен. Принципите му не бяха променени. Симон беше излекуван от проказа. С това го привлече Исус. Той пожела да изкаже своята благодарност и при последното посещение на Спасителя във Витания устрои угощение за Него и учениците Му. На празненството се събраха много евреи. По това време в Ерусалим имаше голямо оживление. Христос и Неговото дело привличаха вниманието повече, отколкото преди. Дошлите на угощението наблюдаваха внимателно всяко Христово движение; някои от тях Го гледаха с неприятелско око. Спасителят бе пристигнал във Витания само шест дни преди Пасхата. Според обичая Си Той се отби в дома на Лазар. Групите пътници, които минаваха оттам за града, разпространяваха новините, че е на път за Ерусалим и ще прекара съботата във Витания. Народът бе обхванат от голям ентусиазъм. Прииждаха, някои привлечени от Исус, а други от любопитство да видят възкръсналия от мъртвите. Хората очакваха да чуят от Лазар чудни съобщения за това, което е видял и преживял след смъртта си. Но бяха изненадани, че не им разказа нищо. Нямаше какво да им каже. Боговдъхновеното слово заявява: “Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен; Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето.” (Екл.; 9:5,6 Екл. 9:5,6). Но Лазар имаше да предаде едно чудно свидетелство за Христовото дело. За тази цел бе възкресен от мъртвите. С увереност и сила той заявяваше, че Исус е Божи Син. Известията, които посетителите от Витания занесоха в Ерусалим, засилиха възбудата. Народът желаеше силно да види и чуе Исус. Мнозина се интересуваха дали и Лазар ще Го придружи до Ерусалим и дали на Пасхата пророкът ще бъде обявен за цар. На свещеници и началници им беше ясно, че влиянието им над народа отслабва. Гневът им против Исус растеше постоянно. С нетърпение очакваха удобен случай да Го премахнат завинаги от пътя си. Но тъй като времето минаваше, започнаха да се страхуват, че Той може да не дойде в Ерусалим. Помнеха колко често избягваше от техните опити да Го погубят и се страхуваха, че и сега е узнал плановете им и ще се държи настрана. Те зле прикриваха своята загриженост и се питаха: “Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника?” Бе свикан съветът на свещениците и фарисеите. След възкресяването на Лазар народът така се бе въодушевил, че беше опасно да хванат Христос явно. Затова църковните власти решиха да Го заловят тайно и да проведат съдебния процес по възможност по-тихо. Надяваха се, че когато осъждането Му стане известно, променливата вълна на народното мнение ще се обърне в тяхна полза. Така те решиха да погубят Исус. Но свещениците и равините знаеха, че не биха могли да бъдат сигурни, докато Лазар е жив. Самото съществуване на човек, престоял четири дни в гроба и възкръснал само по една дума на Исус, рано или късно би причинило реакция. Народът би си отмъстил на водачите, че отнемат живота на Този, Който е вършил такива чудеса. Затова Синедрионът реши, че и Лазар трябва да умре. Ето до какви дълбини завистта и предразсъдъкът отвеждат своите роби. Омразата и неверието на юдейските началници се засилваха, докато стигнаха дотам - да отнемат живота на човек, когото Божията сила бе избавила от гроба. Докато планът се уговаряше в Ерусалим, Исус и Неговите приятели бяха поканени на празненство у Симон. На трапезата Той беше седнал между Симон, когото бе излекувал от ужасна болест, и Лазар, когото бе възкресил от мъртвите. Марта сервираше на масата, а Мария жадно слушаше всяка дума на Исус. В голямата Си милост бе опростил греховете - и бе възкресил брат, така че Марииното сърце бе препълнено от благодарност. Тя бе чула Исус да говори за близката Си смърт и от голяма любов и мъка за Него пожела да Му окаже чест. Бе пожертвала мило и драго, за да купи “алабастрен съд с миро”, та да помаже тялото Му. Но сега мнозина разправяха, че Той щял да бъде коронясан за цар. Скръбта се превърна в радост. Пожела да бъде първата, която да Му отдаде чест. Счупи съда с мирото и изля съдържанието му върху главата и нозете на Исус. После коленичи, обливайки ги със сълзите си, и ги изтри с дългата си пусната коса. Мария се опита да го стори незабелязано, но благоуханието на мирото изпълни стаята и всички разбраха. Юда беше много недоволен от постъпката. Вместо да изчака да чуе какво ще е мнението на Исус, той започна да изказва шепнешком оплакванията си на близкостоящите и да обвинява Христос, че допуска такова разточителство. Подхвърляше хитро намеци с намерението да породят недоволство. Юда заемаше службата касиер между учениците. От малкия запас в касата вземаше тайно пари, като още повече намаляваше оскъдните суми. Желаеше да се внася в касата всичко, до каквото можеше да се добере. Парите се употребяваха често за подпомагане на бедни. Когато се купуваше нещо, което Юда не смяташе за необходимо, казваше: “Защо се прахосва това? Защо стойността на това нещо не се пусна в касата, за да раздавам на сиромасите?” Постъпката на Мария се различаваше толкова много от неговото себелюбие, че той се засрами. По навик се опита да оправдае възражението си срещу нейния дар. Обърна се към учениците и каза: “Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромаси?” Каза го не защото се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец и лъжец. Държеше ковчежето и крадеше от онова, което пускаха в него. Юда нямаше сърце за бедните. Ако Марииното миро се продадеше и парите паднеха в ръцете му, сиромасите не биха имали никаква полза. Юда имаше високо мнение за административната си способност. Като касиер се смяташе за много по-издигнат от своите съмишленици и бе го внушил и на тях. Спечелил бе доверието им и имаше силно влияние. Привидната грижа за сиромасите ги измами и изкусните му намеци за мирото ги подведоха, те се усъмниха в предаността на Мария. Възмущението мина по цялата трапеза: “Защо се прахоса това? Това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на сиромаси.” Мария чу осъдителните думи. Сърцето - се разтрепери. Уплаши се, че сестра - може да я смъмри за разточителството. Учителят също можеше да я сметне за прахосница. Тъкмо се канеше да се оттегли настрана, без да се извинява, когато се чу гласът на нейния Господ: “Оставете я, защо - досаждате?” Той видя, че е смутена и разтревожена. Знаеше, че с тази постъпка Мария Му изказа благодарността си, задето бе опростил греховете и облекчил духа -. Издигайки гласа Си над ропота на критикуващите, Исус каза: “Тя извърши добро дело на Мене. Защото сиромасите всякога се намират между вас и когато щете, можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас. Тя извърши това, което можеше; превари да помаже тялото Ми за погребение.” Благоуханното миро, което Мария бе решила да излее върху мъртвото тяло на Спасителя, изля върху живото Му тяло. При погребението сладката миризма щеше да проникне само в гроба, а сега тя зарадва сърцето Му, с уверението за нейната вяра и любов. Йосиф от Ариматея и Никодим не предложиха на Исус даровете на своята любов, докато Той бе още жив. С горчиви сълзи те поднесоха скъпоценното си миро на студеното Му безчувствено тяло. Също и трудът на жените, които донесоха своите аромати на гроба, бе излишен, тъй като Той бе възкръснал. А Мария изля любовта си над Спасителя, докато Той още можеше да чувства нейната преданост и Го помаза за погребението Му. И когато Исус преминаваше през мрака на Своето велико изпитание, носеше в Себе Си спомена за това дело - знак на любовта, която изкупените ще изпитват към Него през вечността. Много хора поднасят скъпи дарове на своите умрели. Застанали край студеното, безмълвно тяло, те изразяват любовта си свободно. Нежност, оценяване, преданост се сипят над човек, който вече нито вижда, нито чува. Ако тези думи са изречени, когато умореният дух се е нуждаел от тях, когато ухото е можело да чува и сърцето да чувства, колко скъпо щеше да бъде тяхното благоухание! Мария не схващаше дълбокото значение на извършеното от любов дело. Тя не можеше да отговори на обвинителите си. Не можеше да обясни защо избра точно този момент, за да помаже Исус. Светият Дух състави плана, а тя само се покори на Неговите внушения. Когато се действа по Божие вдъхновение, не може да се даде обяснение. Невидимо присъстващо, то заговаря на ума и душата и подтиква сърцето към действие. Само по себе си то е оправдание. Христос обясни на Мария значението на нейното дело и по този начин - даде повече, отколкото бе получил от нея. “Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми - каза Той, - стори го, за да Ме приготви за погребение.” Както алабастровият съд бе счупен и изпълни цялата къща с миризмата си, така и Христос щеше да умре и тялото Му да се сломи. Но Той щеше да възкръсне от гроба и благоуханието на живота Му щеше да изпълни цялата земя. “- Христос ви възлюби и предаде Себе Си за вас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма” (Еф. 5:2). “Истина ви казвам - заяви Христос, - гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя извърши.” Гледайки напред в бъдещето, Исус можеше да говори със сигурност за Своето евангелие. То щеше да се проповядва по целия свят. И където и да проникнеше евангелието, Марииният дар щеше да пръска своя аромат и много сърца щяха да се насърчават от нейната непринудена постъпка. Царства щяха да се издигат и падат, имена на монарси и победители - да се забравят, но делото на тази жена щеше да се обезсмърти в страниците на Свещената история. До края на времето счупеният алабастров съд щеше да разказва историята за великата Божия любов към падналото човечество. Делото на Мария бе в пълен контраст с онова, което Юда се канеше да извърши. Как остро можеше да изобличи Спасителят този, който бе посял семена на критика и негодувание в умовете на учениците! Колко справедливо можеше да осъди обвинителя! Този, Който прочита подбудите на всяко сърце и разбира всяка постъпка, можеше да разкрие пред присъстващите на трапезата тъмните страници в живота на Юда. Празната претенция, на която предателят основаваше думите си, можеше да бъде разобличена. Защото вместо да съчувства на сиромасите, той крадеше предназначените за тях пари. Тогава срещу него щеше да се излее гневът на другите за това, че лишава от помощ вдовицата, сирачето и наемника. Но ако Христос свалеше маската на Юда, щеше да се изтълкува като причина за предателството. И макар да бъдеше обвинен в кражба, Юда пак щеше да намери съчувствие, дори и сред учениците. Спасителят не го изобличи, за да не му даде повод за измяна. Но от погледа, с който го прониза, Юда разбра, че Той е проумял лицемерието му и е прочел безчестния му характер. Като похвали постъпката на Мария, която бе така жестоко осъдена, Христос изобличи Юда. Преди това Спасителят никога не бе го изобличавал направо. Сегашното изобличение смути сърцето му. Реши да си отмъсти. От вечерята Юда отиде направо в двореца на първосвещеника, където заседаваше съветът, и предложи да предаде Исус в ръцете им. Свещениците много се зарадваха. Бе им дадена безплатната привилегия да признаят Христос за свой Спасител. Но те отказаха да приемат скъпоценния дар, който им се поднасяше в най-нежен дух на привличаща любов. Отказаха да приемат спасението, което е по-скъпо от злато, а купиха Господа за тридесет сребърника. Юда подхранваше алчността, докато тя надделя над всяка добра черта в характера му. Той се разбунтува срещу направения на Исус дар. Сърцето му завидя, че Спасителят получи нещо, достойно за земен монарх. И предаде своя Господ за сума, много по-малка от стойността на алабастровия съд. Учениците не бяха като Юда. Те обичаха Спасителя, но не схващаха правилно възвишения Му характер. Ако бяха съзнали какво бе направил Той за тях, нямаше да мислят, че нещо, което Му е дадено, може да бъде напразно. Мъдреците от Изток знаеха много малко за Исус, не бяха оценили много по-добре как да Му отдадат чест. Те поднесоха на Спасителя скъпи подаръци и Му се поклониха с почит, когато още бе бебе, поставено в ясла като в люлка. Христос цени извършените със сърдечна любезност дела. Когато някой Му направеше услуга, с небесна учтивост Той благославяше изпълнителя за добрината. Не отказваше да приеме и най-простото цвете, откъснато и предложено Му с любов от някоя детска ръка. Приемаше детските приноси, благославяше дарителите и записваше имената им в Книгата на живота. В Свещеното писание помазването на Исус от Мария се споменава като случай, който я отличава от другите Марии. Извършените от любов и уважение към Исус дела са доказателство за вяра в Него като Божи Син. И Светият Дух споменава като доказателство за верността на тази жена към Христос: “-ако е умивала нозете на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело- (1Тимотей; 5:10).
Христос се радваше на сериозното желание на Мария да изпълнява волята на своя Господ. Той прие богатата чиста любов, която учениците Му не разбираха и не можеха да разберат. Желанието на Мария да извърши това дело за своя Господ бе за Него по-ценно от всичките благовонни масла на света, понеже бе израз на нейната оценка за световния Изкупител. Христовата любов я бе подтикнала към тази постъпка. Безподобното превъзходство на Христовия характер изпълваше нейната душа. Мирото бе символ на сърцето на дарителя. То бе външната проява на една любов, която се бе хранела от небесни потоци, докато сега преля. Постъпката на Мария бе точно урокът, от който учениците се нуждаеха, за да разберат, че Христос обича любовта към Него да се изразява. За тях Той бе всичко, а те не съзнаваха, че скоро ще бъдат лишени от присъствието Му и няма да могат да Му поднесат вече нищо в знак на благодарност за голямата Му любов към тях. Самотата на Христос, отделен от небесните дворове и живеещ като човек, никога не бе разбрана или оценена от учениците Му както трябва. Той често се натъжаваше за това, че те не Му отдаваха дължимото. Знаеше, че ако бяха непрекъснато под влиянието на придружаващите Го небесни ангели, не биха счели за достатъчно ценен нито един дар, изразяващ духовната привързаност на сърцето. Полученото по-късно просвещение ги доведе до съзнанието, че докато Той беше още при тях, биха могли да извършат много неща, за да изразят любовта и благодарността си към Него. Но когато Исус ги напусна и те се почувстваха като стадо без пастир, разбраха, че някои техни постъпки на внимание щяха да Го радват истински. Не осъждаха вече Мария, а себе си. О, да можеха да си вземат назад осъдителните думи и мнението, че по-добре било дарът да се даде на сиромасите, отколкото на Христос! Този упрек почувстваха най-силно, когато сваляха от кръста раненото тяло на своя Господ. Същата нужда се вижда и в днешния свят. Но много малко хора схващат какво означава Исус за тях. В противен случай те биха показвали любов като Мария, с удоволствие биха Го помазвали. Скъпото миро не би било наречено прахосване. Нищо не биха сметнали за твърде скъпо, за да се отдаде за Христос, никакво себеотрицание и саможертва в името на Него не би ги спряло. Гневно изказаните думи: “Защо се прахосва това?” представиха живо на Христос най-великата жертва, която е била правена някога - отдаването на Себе Си за изкуплението на един загубен свят. Господ се показа толкова щедър към човечеството, че не може да се каже какво повече би могъл да направи. С отдаването на Христос Господ даде цялото Небе. От човешка гледна точка такава жертва би представлявала прахосване. За човешките разсъждения целият спасителен план е прахосване на милост и сили. Навсякъде виждаме себеотрицание и сърдечна пожертвувателност. С право ангелите могат да се учудват, че хората отказват да бъдат издигнати и обогатени от безгранично изразената в Христос любов. С право могат да извикат: “Защо се прахосва това?” Но умилостивението за един изгубен свят трябва да е пълно, изобилно и съвършено. Христовата жертва бе достатъчно щедра, за да бъде достигната всяка създадена от Бога душа. Тя не можеше да бъде ограничена, така че да не превишава броя на тези, които биха приели великия Дар. Всички хора не се спасяват. Но изкупителният план не представлява прахосване, след като не е постигнал всичко, което неговата щедрост предвижда. Трябва да има достатъчно и да остава. Домакинът Симон също се повлия от критиката на Юда относно подаръка на Мария. И той се почуди на Христовото поведение. Фарисейската му гордост се почувства накърнена. Знаеше, че много от гостите му гледат на Исус с недоверие и неодобрение. Каза си: “Тоя, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.” "Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото."Лука 19:10  Като излекува Симон от проказата, Исус го спаси от жива смърт. Но сега той се усъмни, пророк ли е Спасителят. Тъй като Христос позволи на жената да се доближи до Него, тъй като не я отстрани гневно като жена, на която греховете са толкова големи, че не могат да бъдат простени, тъй като Той не показа, че я познава като паднала в грях, Симон бе изкушен да помисли, че Исус не е пророк. “Исус не знае нищо за тази жена, която е тъй свободна в своите прояви, иначе не би - позволил да се допре до Него.” Но Симон разсъждаваше така, понеже не познаваше Бога и Исус. Той не съзнаваше, че Божият Син трябваше да постъпва като Бог-състрадателно, нежно и милостиво. Симон не искаше да се отдаде внимание на службата, която Мария вършеше от покаяние. Това, че тя целуваше Христовите нозе и ги обливаше с миро, смути неговото коравосърдечие. Той заключи, че ако Исус бе пророк, щеше да познава грешниците и да ги изобличава."Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние."Лк 5:32 На тази неизречена мисъл Спасителят отговори: “Симоне, имам нещо да ти кажа- Някой си заемодавец имаше двама длъжници; единият дължеше петстотин динари, а другият - петдесет. И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече? В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А Той му рече: Право си отсъдил.”
Както Натан постъпи с Давид, така и Исус прикри целта под булото на една притча. Той предостави на домакина сам да изрече присъдата си. Симон бе вкарал в грях жената, която сега презираше. Тя бе дълбоко онеправдана от него. Двамата длъжници представляваха Симон и жената. С притчата Исус не възнамеряваше да предаде поуката, че двамата длъжници трябва да се чувстват различно задължени, защото всеки дължеше благодарност, която не можеше да отплати. Но Симон смяташе себе си за по-праведен от Мария, а Исус искаше той да осъзнае колко голяма всъщност бе неговата вина. Той искаше да му покаже, че неговият грях бе по-голям от нейния с толкова, с колкото дългът от петстотин динара надвишава този от петдесет. Симон започна да се вижда в нова светлина. Той разбра каква бе Мария в очите на Човека, Който бе повече от пророк. Разбра, че с проницателното Си пророческо око Христос прочете любовта и всеотдайността в нейното сърце. Засрами се и осъзна, че стои пред Един, Който го превъзхожда. “Влязох в къщата ти - продължи Христос - и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри. Ти целувка Ми не даде; а тя, откак съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми.” Христос изреди случаите, при които Симон е имал възможност да изрази любовта си към своя Господ и благодарността си за стореното за него. Ясно, но с деликатна учтивост Спасителят увери учениците Си, че се наскърбява, когато чадата Му не показват благодарността си към Него чрез думи и дела на любов. Сърцеведът прочете подбудата, която накара Мария да извърши описаната постъпка. Той видя също и духа, който подсказа на Симон думите: “Видиш ли тая жена?” - му каза Той. Тя е грешница. “Затова ти казвам: Прощават - се многото грехове; защото тя обикна много; а комуто малко се прощава, той малко обича.” Студеното и небрежно отношение на Симон към Спасителя показа колко малко ценеше той получената милост. Симон мислеше, че е направил чест на Исус, като Го е поканил в дома си. Но сега се видя такъв, какъвто беше в действителност. Докато смяташе, че чете в сърцето на своя Гост, Гостът бе прочел в неговото. Почувства колко е справедлива Христовата преценка за него. Религията му представляваше фарисейска дреха. Беше презрял Исусовото състрадание. Не бе Го признал като представител на Бога. Докато Мария бе простена грешница, той бе непростен грешник. Строгият закон на правдата, който той искаше да наложи на Мария, осъди самия него. Симон се трогна от добротата на Исус, че не го изобличи пред гостите. С него не се постъпи така, както той бе пожелал да се постъпи с Мария. Видя, че Исус не иска да излага вината му на показ, а чрез правилно представяне на въпроса да убеди ума му и чрез състрадателна доброта да смекчи сърцето му. Строгото изобличаване би закоравило сърцето на Симон за покаяние, а търпеливото увещаване го убеди в грешката му. Той съзна какъв голям е дългът му към Господа. Гордостта му отстъпи и надменният фарисей стана смирен, себепожертвувателен ученик. Смятаха Мария за голяма грешница, но Исус знаеше обстоятелствата, които бяха оформили нейния живот. Можеше да угаси всяка искра на надежда в душата, но не го направи. Той я измъкна от отчаянието и гибелта. Седем пъти бе чула тя гласа Му да смъмря демоните, завладели сърцето и ума. Бе чула силните Му викове към Отца заради нея. Разбра колко оскърбителен е грехът за Неговата неопетнена чистота и тя победи с Исус. Докато за човешките очи нейният случай бе безнадежден, Христос съзря в Мария способностите за добро. Изкупителният план дава на хората големи възможности. Те трябваше да се осъществят в Мария. Чрез Неговата благодат тя стана участничка в Божественото естество. Тази, която бе паднала и чийто дух бе станал жилище на демони, се свърза тясно със Спасителя като ученичка и служителка. Седеше при нозете Му и се учеше от Него. Изля скъпоценно миро над главата Му и изми нозете Му със сълзите си. Стоя при кръста и Го последва до гроба. Отиде първа на гроба след възкресението Му и първа разгласи вестта, че е възкръснал. Исус знае обстоятелствата около всяка душа. Вие може да казвате: “Аз съм грешен, много грешен!” Може и да сте. Но колкото сте по-лоши, толкова повече се нуждаете от Исус. Той не отстранява нито една плачеща и съкрушена душа. На никой човек не казва всичко, което е в състояние да му разкрие, а само насърчава треперещата душа. Ще прости даром на всички, които идват при Него за опрощение и поправление. Исус би могъл да заповяда на небесните ангели да излеят чашите на Неговия гняв над нашия свят и да погубят онези, които са изпълнени с омраза към Бога. Той би могъл да заличи тази черна точка във вселената. Но не го прави. И днес стои край кадилния олтар и представя на Бога молитвите на всички, търсещи помощта Му. Исус издига душите, които прибягват при Него, над присъдата и обвиненията на човешките езици. Никой човек или демон не може да обвини тези души. Христос ги присъединява към Своето богочовешко естество. Те стоят край великия Спасител от греха в светлината, излъчвана от Божия престол. “Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, Който ги оправдава. Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас?” (Римл. 8:33,34).