Sibir
PhotobucketБлогът на Raina
blogs left blogs right
Raina
Raina, 55
« sibir.bg
ЕДНО ТИ ЛИПСВА A+ A- Написана на : 2017-04-03 19:43:43

ЕДНО ТИ ЛИПСВА

Вярата в Исус спасява всеки искрено вярващ човек. Множеството няма проблем с вярата в Бога, но имат проблем с Бога на кръста-Исус.
Тази глава е основана на Матей 19:16-22; Марко 10:17-22; Лука 18:18-23.
И когато излизаше на пътя, някой се завтече и коленичи пред Него и Го
 попита: "Учителю благи, какво да сторя, за да наследя вечен живот?”
Младият човек, който зададе въпроса беше управник. Имаше големи
 имоти и заемаше отговорен пост. Той разбра, че любовта на Христос към децата се отнася и за него. Видя колко мило ги прие, как ги вдигна на ръце и сърцето му се запали от любов към Спасителя. Почувства желание да бъде Негов ученик. Толкова много бе развълнуван, че когато Исус тръгна по пътя Си, той изтича след Него, коленичи пред нозете Му и зададе искрено и сериозно въпроса, толкова важен за неговата душа и за душата на всяко човешко същество: “Учителю благи, какво да сторя, за да наследя вечен живот?” Защо Ме наричаш благ? - каза Христос. - Никой не е благ освен един Бог.” Желаеше да изпита искреността на управника и да го привлече по начин, който смяташе за най-добър. Осъзнаваше ли той, че Този, с Когото говореше, беше Божият Син? "Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас)." 
Какво беше истинското му сърдечно чувство?
Управникът бе високо почитан заради своята праведност. Наистина не
 осъзнаваше да е грешен и все пак не бе напълно доволен от себе си. Чувстваше, че нещо му липсва, нещо не му достига. Не можеше ли Исус да го благослови, както благослови малките деца, и да задоволи нуждата на душата му?
На въпроса Исус му отговори, че ако човек иска да придобие вечен
 живот, необходимо е да се подчини на Божиите заповеди. И му цитира някои от тях, които посочваха задължението на човека към неговия ближен. 
"Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог"
"Не убивай".
"Не прелюбодействувай".
"Не кради".
"Не свидетелствувай лъжливо против ближния си".
"Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти".
Отговорът на управника бе положителен:
 “Учителю, всичко това съм опазил
 от младостта си.”
Христос погледна младежа в лицето, сякаш четеше живота му и
 изследваше характера му. Обикна го и пожела да му даде оня мир, благодат и радост, които наистина биха променили характера му. “Едно ти недостига - каза Той. - Иди, продай все, що имаш, и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди, та Ме следвай!”
Младият човек направи впечатление на Христос. Изкупителят разбра, че
 бе искрен в твърдението си:“Всичко това съм опазил от младостта си.” Затова желаеше да създаде в него разбирането, което би го направило способен да види нуждата от сърдечно себеотдаване и християнска доброта. Той копнееше да съзре в него едно кротко и смирено сърце, съзнаващо величието на Божията любов и скриващо своите недостатъци в съвършенството на Христос.
Исус видя в този управник точно помощта, от която се нуждаеше, ако
 младият човек станеше Негов съработник в делото за спасението. Ако се оставеше на Христовото ръководство, той би станал източник на сила за добро. Управникът можеше в значителна степен да представя Христос, защото притежаваше качества, които, ако би станал едно със Спасителя, биха го направили Божия сила сред хората. Прониквайки в характера му, Изкупителят го обикна. Любовта към Спасителя се събуди и в сърцето науправника, защото любовта събужда любов. Исус жадуваше да го види като Свой съработник. Жадуваше да го направи като Себе Си - огледало, в което би се отразило Божието подобие. Жадуваше да развие съвършенството на характера му и да го освети, за да Му бъде полезен. Ако управникът се бе предал на Христос, той щеше да израсне в атмосферата на Неговото присъствие. Ако бе направил този свой избор, колко различно щеше да бъде бъдещето му! “Едно ти недостига - каза Исус. - Ако ти желаеш да бъдеш съвършен, иди и продай каквото имаш, дай го на бедните и ти ще имаш съкровище в небето. И ела, и Ме следвай!”  Христос четеше в сърцето на управника. Само едно нещо му липсваше, но това бе жизнен принцип. Той се нуждаеше от Божията любов в душата си. Ако тази липса не бъдеше задоволена, товащеше да се окаже фатално за него. Цялото му естество щеше да се поквари. Чрез себезадоволяване себелюбието се засилва. За да получи Божията любов, трябваше да се откаже от своята голяма любов към собственото “аз”. Христос подложи младежа на изпит. Той го призова да избере между небесното съкровище и светското величие. Небесното съкровище щеше да му бъде осигурено, ако последваше Христос, но трябваше да се откаже от личното си Аз. Волята му да се подчини на Христовия контрол. Самата святост на Небето бе предложена на този млад управник. Имаше привилегията да стане Божи син и сънаследник с Христос на небесното съкровище. Но трябваше да вземе кръста и да последва Спасителя по пътя на себеотрицанието. Христовите думи прозвучаха на управника като покана: “Изберете днес кому искате да служите“ (Исус Навиев 24:15). Изборът му бе предоставен. Исус силно желаеше неговото духовно обръщане. Той му бе показал петното в неговия характер и с голям интерес следеше развръзката, докато младият човек обмисляше въпроса. Ако решеше да последва Христос, трябваше да послуша думите Му във всичко. Трябваше да се откаже от амбициозните си намерения. С какъв силен копнеж и нетърпение, с каква жажда на душата Спасителят гледаше младежа, надявайки се той да се отзове на поканата на Божия Дух!
Той определи точно как управникът можеше да усъвършенства своя
 християнски характер. Думите Му бяха мъдри, макар да изглеждаха строги и скъпернически. Да ги приеме и да им се подчини - това бе единствената възможност, единствената надежда за спасение на управника. Неговият висок пост и богатства оказваха фино и зло влияние върху характера му. Запазеха ли се, биха изместили Бога в чувствата му. Да се отдръпне малко или много от Бога, означаваше да се задържи това, което би отслабиломоралната сила и способности. Защото, когато светските неща се подхранват, ще станат все поглъщащи, колкото и крехки и нищожни да са те. БУправникът бързо осъзна значението на Христовите думи и се натъжи. Ако бе оценил стойността на предложения дар, би станал веднага един от Христовите последователи. Бе член на почетния еврейски съвет и Сатана го изкушаваше с ласкателни перспективи за бъдещето. Младежът искаше небесното съкровище, но искаше също и временните предимства, коитобогатствата биха му донесли. Съжали, че съществуваше такова условие. Желаеше вечния живот, но не искаше да направи жертвата. Цената на вечния живот изглеждаше прекалено голяма и той си тръгна натъжен, “Защото беше човек с много имот”.
Твърдението, че бе опазил Божия закон, бе измамно. Той показа, че богатствата бяха негов идол. Не можеше да пази Божиите заповеди, докато светът стоеше на първо място в чувствата му. Обичаше Божиите дарове повече, отколкото техния Дарител. Христос му бе предложил приятелството Си. “Следвай Ме!” - каза Той. Но Спасителят не означаваше за него толкова много, колкото собственото му име сред хората и колкото притежанията му. Да захвърли земното си съкровище, което бе видимо и временно, и да го замени с небесно, което бе невидимо - това беше прекалено голям риск. Той отказа предложението на вечната Любов и се отдалечи, а след това светът щеше да получи неговото поклонение. Хиляди минават през това изпитание, претегляйки на везните Христос и света, и мнозина избират света. Като младия управник и те отблъскват Спасителя, казвайки в сърцата си: “Аз не искам този Човек да бъде мой водач!” Държанието на Христос към младежа представя нагледен урок. Бог ни е дал правило за поведение, което всеки един от служителите Му трябва да следва. То е послушание към Неговия закон. Не просто законническо послушание, но послушание, водещо към живот, което се отразява върху характера. Бог е установил Свой стандарт за характера на всички, които биха станали поданици на Неговото царство. Само онези, които ще станат съработници на Христос, само онези, които ще кажат: “Господи, всичко, което имам и всичко, което съм, е Твое!”, само те ще бъдат признати за Божии синове и дъщери. Всички трябва да имат предвид какво означава да желаеш Небето и да го пропуснеш поради някои обстоятелства тук долу. Помисли какво означава да се каже “не” на Христос. Управникът отговори: “Не, аз не мога да Ти дам всичко.” Павел много добре го е казал: "Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, (за да бъдем добре тук на тази земя) то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление."1Коринтяни 15:19 Казваме ли и ние същото? Исус предлага да сподели с нас Божието дело, делото, което Бог ни е дал да вършим. Предлага да използваме и дадените от Бога средства, за да извършим Неговото дело в света. Само в този случай Той може да ни спаси. Притежанията бяха поверени на управника, за да може да докаже, че е верен слуга. Те не бяха негова собственост. Той трябваше да раздава тези блага за благословение на нуждаещите се. Така Бог сега поверява на хората средства, таланти и възможност, за да могат те да бъдат съработници в помощ на бедните и страдащите. Онзи, който използва поверените му дарове така, както Бог е предначертал, става съработник на Исус. Той спечелва души за Христос, защото е представител на Неговия характер. За хора, които подобно на младия управник заемат висок и доверен пост и имат значителни богатства, може да изглежда прекалено голяма жертвата да захвърлят всичко, за да следват Христос. Но това е правилното поведение за всички, които биха станали Негови ученици. Не може да бъде прието нищо по-малко от послушание. Себеотдаване е същността на Христовото учение. Често то се представя с език, на пръв поглед властнически, защото само така може да се спаси човекът, като се откъсне от нещата, които, ако бъдеха поддържани, биха увредили неговото същество. Когато Христовите последователи връщат на Господа Неговото, те събират съкровища, които ще им бъдат дадени, когато чуят думите: “Хубаво, добри и верни слуго! - влез в радостта на Господаря Си”. Радостта да видиш изкупени души, души, спасени за вечността, е наградата на всички, тръгнали по стъпките на Този, Който каза: “Следвай ме!” Богатия младеж имаше погрешно разбиране за спасението. Той вярваше както учеха свещениците, че всеки се спасява чрез добри дела. Исус дойде и предложи спасение чрез вяра в Него. "Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото."Лука 19:10  Спасението се получаваше само чрез вяра в жертвата, проляната кръв и смъртта на Бог Исус, а добрите дела са доказателство, че човека наистина е повярвал в Исус. "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот"Йоан 3:16 "А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг" И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът? Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. Понеже какво казва писанието:Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда". А на този, който върши дела, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг"Рим4:1-4 "Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха." Рим 3:20 "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой. "Ефесяни 2:8,9 "Който ни е спасил и призвал със свето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена"2Тимотей 1:9 "Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост"Тит 3:5 "И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона." Рим 3:28 "И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос" Рим 5:1 Дойде народа при Исус и го попитаха: учителю, какво добро да сторим за да се спасим? Исус им отговори: повярвайте в Мене и ще се спасите. Взеха камъни и искаха да го убият. Те вярваха, че човек се спасява като върши добри дела, а в същия момент искаха да убият Исус. Дойдоха фарисеите и свещениците и те също го попитаха: а ние какво да сторим за да получим вечния живот? Исус им отговори, повярвай те в Мене и ще се спасите. Те му се изсмяха, обърнах му гръб и си отидоха. Те вярваха и учиха народа, че човек може да се спаси само ако върши добри дела и така си спечели небето. Дойде един законник и го попита: аз какво да направя за да се спася? Исус му отговори: повярвай в Мене и ще се спасиш. "И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот, и че тоя живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот."1Йоан 5:11,12 Богатия младеж отиде при Исус и не го помоли да го спаси, а попита какво добро да стори за да се спаси. Той искаше да получи спасението чрез добри дела, а не чрез вяра в Исус. И понеже искаше спасение чрез дела, Исус му каза: добре, щом искаш спасение чрез дела: "Иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай". Като чу това сърцето му се сви, погледна Исус, намръщи се, обърна гръб на Исус и си тръгна. "Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой."Ефесяни 2:8