Sibir
Всички сме родени да обичаме някого.. някъде.. някога..
blogs left blogs right
Паула
Паула, 43
« sibir.bg
Жарава Написана на : 2009-10-15 14:22:34
Жарава

| + | - |

Ти поглеждал ли си в буйната жарава

с поглед морен.. спрял времето за миг...

Забравил чувства.. сърцето ти пленява

и гали те със пламъка си тих.

 

Очите ти задъхани от лава,

изригнала от тази топлина,

пречистени и топли се прощават

със болката натрупана във тях.

 

Ти виждал ли си как танцуват лудо

огромни пламъци от съчките - мечти

и раждат се във теб вълшебство, чудо

и искаш бавно в тях да изгориш...

 

Докосвал ли си буйната жарава

без страх от огъня й жив?

Пречистваш пламък във душата ти тогава

ще остане! И вечно ще гори!

 

   стихове Паула Петрова

Огледало съм... Написана на : 2009-10-13 18:25:07

Огледало съм...

В очите ми ти тайствено се вглеждаш

във опит плах да зърнеш суета...

Огледални са, не ще да забележиш,

че пълни са със нежна красота.

 

Във думите с усърдие се вслушваш

да уловиш наченките на първата лъжа...

Огледални са, не може да почувстваш,

че думи са на влюбена жена.

 

В сърцето ми невярващо ти търсиш

да хванеш ритъма на чуждото сърце...

Огледално е, каквото и да вършиш

не ще да чуеш, че тупти за теб.

 

Душата ми не ще да припознаеш

защото искаш  лошото във мен.

Огледало съм... и може би не знаеш,

че виждаш себе си във мене отразен.

     стихове на Паула Петрова

(полет) Написана на : 2009-10-13 17:17:24
(полет)

На тънката граница на черно-бялото,

в пълният ден със сивота,

обвита на самотата с наметалото...

...мислите блудни като тръни бодат...

Маската плътно на лицето си сложила

в опит да скрия красивият лик,

поза заела... косите разрошила...

Къде ли загубих щастливият миг,

който разтеглен до вечност... безвремие...

изплъзна се се бавно от мойта душа.

И може би вече настанало време е

по кой път да тръгна - аз да реша.

С дръзко нахлупена шапка на челото,

вече не търся далечни мечти...

По пътя поела от черното в бялото

духът ми свободен от днес ще лети.

   стихове на Паула Петрова

Магьосница Написана на : 2009-10-13 12:20:22
Магьосница

Ще нахлупя шапката вълшебна,

ще викна всичките стихии у нас

и на огнището в съдинка медна

ще забъркам елексир за вас.

От вятъра ще грабна нежен полъх

примесен с много слънчеви лъчи,

от птица - свободата й за полет

и много смях от детските очи.

Ще ги разбъркам нежно, с чувствена наслада

открадната от влюбени сърца

със силата и  чистотата на девойка млада,

и две, три шепи от пъстрата дъга.

И може би накрая-малко късче

от свободата на планинския орел,

от старо вино - не повече от пръсче

и капка от душата на поет.

Ще бъркам бавно, три дни и три нощи...

С елексира тайно ще поръся аз света!

Как бих искала да имам сили мощни

магьосница да бъда... на доброта.

   стихове на Паула Петрова

"магьосник" Написана на : 2009-10-08 19:16:44

Магьосник си...

Събирач на души.

От тях си правиш странна икебана...

... на дъното са злобните, нали,

със стръкчета от подлост и измама.

Моля те, над тях сложи

две, три души на добротата,

с листа от радост и мечти-

да светят даже в тъмнината.

Ох, не слагай, не и лъжи!!

Не ги преплитай със тъгата!

Недей и тез бодли - сълзи...

...какво от туй, че са с позлата!

Я по-добре ей тук бодни

онез души, ей там... по-светлите,

че любовта от тях струи -

ще хвърлят блясък по предметите.

Не знам за теб, но може би

е нужен тук и малко пламък...

от тез по детски чистите хвани

и ги поръси със зведен камък.

И най накрая.. мен вземи

за аромат, че място не остана

със панделка от чувства ти вържи

най-странната душевна икебана.

Но, миличък, от мен ти запомни,

че място в любовта отдавна няма

да трупаш хиляди души...

Една е нужна... другото си е измама.

  стихове на Паула Петрова

Страница 18 от 23
 86-90 от 111  |   <<  14  15  16  17  18  19  20  21  22  23  >>