В душата веят студени ветрове,
сърцето е залято от тъжни цветове,
очите пак без тебе ще заспят
и твойто име устните ще прошептят!

При мен ще дойдеш тихо във сънят
и хиляди звънчета, любовно ще звънят,
ще целунеш нежно моите очи,
тъй, както можеш само ТИ!

Ще капне на постелята една сълза -
и тя ще бъде като мен, сама!
Сълза, която е за теб пролята -
сълза, събрала болката в душата!

А сутринта, когато свърши този сън
и се усмихне нежно слънцето навън,
ще бъдем само двете със сълзата
и "Добър ден" ще ни прошепне самотата!