Sibir
"Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е е най - важното образователно условие. Искате ли да възпитате детето, трябва да го обичате..." - Учителя Дънов.
blogs left blogs right
Момче
Момче, 25
« sibir.bg
Истории за духове - 1 част A+ A- Написана на : 2008-09-16 23:58:43

Из форумите в интернет :

И.П. : Докато учех в Свищов,една вечер в общежитето се събрахме двадсетина човека и някой предложи да викаме духове.Процедурата по викане беше доста интересна,и всички се смяхме много, докато не се изписа името на починалият дядо на една приятелка и тя припадна в същия момент.После я питахме на кого е името,а тя каза ,че е на дядо и , а ние нямаше как да знаем,за да го напишем вместо духа .

Една вечер ние продължихме да викаме духове,но не се получаваше почти нищо само откъслечни думи и изрази,които не можехме да свържем смислено.След това решихме да отидем в парка ,там има една много готина беседка и седнахме вътре да си говорим,понеже не ни се спеше ,а беше почти 00:00 часа.Срещу беседката има фонтан с осветление вътре,погледанх към фонтана все едно някой ме караше да гледам на там.Тогава видях дядо си(лека му пръст) на светлината на фонтана и още един човек,и двамата ме гледаха и все едно времето беше спряло,толкова се уплаших ,че извърнах глава и изпищях.После двата човека тръгнаха да вървят,но всичко беше толкова бавно и тихо,все едно сме в гробница.След като отминаха един от приятелите ми каза,че това е бил покойният му дядо,аз споделих,че другият е бил моя дядо.Като се замислихме бяхме викали и двамата при викането на духове,но така и не получихме отговор,явно бяха решили да ни посетят лично.

Последният път ,когато викахме дядо ми ,всъщност не беше той а някаква Калипетра,за която не знам нищо,нито ми е роднина.Това беше дух,представяш се за дядо ми,до момента ,в който тя сама не си каза името.Много се уплашихме и спряхме това начинание.

.............................................................................................................................................

Т.П. : Приятелите ми са наясно ,че няма и 40 дни от физическата смърт на баща ми,който почина в болницата.
Вечерта в часа на смъртта му ,аз чух в съня си отваряне и затваряне на входната врата ,усетих присъствие след около минута,инстинктивно отворих очи в средата на затъмнената от щори стая имаше стълб от лунна светлина,мисълта която мина през главата ми беше -баща ми.Само си помислих ,глупости си мисля,и заспах отново. След 2 часа и половина ми съобщиха по телефона.
При майка ми известието е било много по - реално понеже тя не вярва на невидимото-(имаме фурна и тя работи вечер)в часа на смърта ми се оплака че за около минута всички фурни и електрически уреди са започнали да пръщят и да хвърлят искри ,сякаш ще се взриви всичко - след минута всичко е утихнало.
Така започнаха визитите на баща ми .
Понеже от началото на заболяването му до слагането на кръста всичко мина единственно и само през мен ,за мен той си е жив.
Когато трябваше да донеса тялото в нас беше много топъл ден,хората които чакаха пред нас ужасени ми разказаха как точно 200 метра преди да дойдем ,в една част от неасфалтираната улица се е завихрила вихрушка като фуния от подобни на сажди песъчинки и като облак се е изсипало точно на портала ни .За мен това не е ненормално -дъхът му просто известява идването си в неговия дом,но хората няма как да знаят.След погребението аз просто спрях да сънувам,което е ужасно за мен и непривично.Не можех да нося траура на врата си -задушаваше ме ,забравях го -почти го мразех,не можех и на гроба да ходя ,нещо ме спираше -не го усещах там.Ходих 1 ден , 2 ден не отидох но ми стана съвестно ,на 3-тия реших че ще отида с майка ми която също искаше сама да ходи там.Спях при нея ,но се върнах да си взема вечерта телефона от нас ,и го настроих да ме събуди рано.Събудих се късно и сама ,помислих че майка ми ми е взела телефона за да не ме буди и отново да е сама на гроба,останах учудена когато намерих телефона си в нас до компа ,а майка ми заяви че не е барала телефона ми,а в нас е заклшчено и няма как да се влезе без мен.На деветия ден махнах траура -сега го сънувам всяка вечер и си говорим ,но първото което ми каза беше ,защо си с тази черна жилетка много е грозна и не те харесвам махни я .Жалкото е, че той е някак стресиран и не се усмихва ,но..предстой явно адаптация на духа.
До сега се питах защо точно на рожденият ми ден се падат 40 дни от смърта му,аз която бях до него неотлъчно -защо.Сега си мисля ,че това е новото начало и за двамата ни .Но бих приела с радост и предположенията или мненията на други -няма случайности ,стига да разберем посланията.В деня на погребението всички крушки в моя дом изгоряха едновременно ,но доказателствата са безкрайни и много осезаеми.

......................................................................................................................................

К.М. : Да, случвали са ми се странни неща - няколко пъти съм имал пророчески сънища (за незначителни неща, като последният път беше преди около 5-6 месеца), средно по около 1 път на 2-3 месеца имам много силно чувство за deja vu, както и съм наблюдавал странни летящи обекти високо в небето, но най-странното нещо в тая насока, което ми се е случвало е да усетя полтъргайст (басирам се, че мнозина няма да повярват за последното, както и аз не бих повярвал ако ми бяха разказали нещо подобно преди да ми се случи):
В една лятна вечер (май че края на август беше) преди около 9 години към 11:20-12:00 си четях някакви списания в стаята на горния етаж в къщата на баба ми (с.Осенец, Разградско). В къщата освен мен бяха баба ми и сестра ми (тя е с 6 години по-малка от мен), като те вече бяха заспали.
И някъде по това време чувам страшен трясък (все едно че някой забива ритник) по желязната решетка на централната врата. Аз хвърлям списанията и ставам от леглото и в същия момент чувам и трясък като от счупено стъкло, а след малко и стъпки пред къщата. Вече съм сигурен, че някой се опитва да влезе в къщата.
Направо изпадам в паника, и излизам от стаята си целия треперещ и отивам към съседната стая на етажа, където спят баба ми и сестра ми. В същото време и те излизат от стаята си и ме питат какво става (бяхме сигурни, че има някой, вероятно крадец, в къщата). Тогава още GSM-ите в BG тъкмо се появяваха (за обхват да не говорим, то сега обхвата там е слаб) и единствената ни връзка с 166 е телефона на приземния етаж, откъдето се чуват шумовете. Тръгваме надолу по стъпалата, а аз си мисля как сега някой ще вземе да стреля (тогава бях едва на 13:). Тъкмо слизаме на първия етаж и виждам нещо като сянка да преминава пред входната врата (тя е с прозорци отгоре). Сигурно ако се беше спряло щях да припадна. Стояхме като вкаменени 5 мин. и се чудехме какво става, но вече не се чуваше нищо и ние огледахме целия приземен етаж и излизохме навън - нямаше нищо счупено или каквито и да е следи от нечие присъствие. След около 30 мин видяхме, че външната лампа на съседите свети (там тогава живееше сама жена на около 75-80г.).
Към час-два по късно успях да заспя. Сутринта научих, че по същото време през нощта починала някакава жена, с която баба ми и съседката имали някаква стара вражда за някакви дворни места.
А съседката разправяше, че и тя чула шум и видяла сянката да минава пред прозореца и.

......................................................................................................................................

М.О. : Веднъж ми се случи нещо странно, може да съм чул дух, може причината да е била шум в ушите, дано да е едно от двете, иначе ако не е съм луд. crazy crazy
Една вечер преди три години, докато си четях в леглото и изведнъж започнах да чувам странно дишане ....ххххххх хххх, наколо няамаше никой ,само аз бях в стаята, дишането беше равномерно и не спираше,беше някак задгробно ...Отдалечих се от мястото от което го чувах ( не вярвам да съм имал шум  в  ушите ,това което чувах беше много отчетливо ,за да е шум  в ушите...).Оставих книгата и станах от леглото, отдалечих се на няколо сантиметра ,спрях да го чувам, затихна ,пак се доближих до същото място отново чух тежкото дишане, както и да е . Докато си миех зъбите също не го чувах, после като си легнах продължих да го чувам, много се бях уплашил, затиснах си едното ухо с възглавницата - спрях да го чувам !! Махна възглавницата - дишането отново се появява ! На другата вечер, сестра ми ми каза, че на сутринта също е чула въпросното дишане...

Веднъж аз и сестра ми видяхме как преминава някаква сянка ( не съм сигурен точно къде премина - май по тавана,но помня че приличаше на човешка сянка ,приличаше на сянката на човек който се качва по стълбището на горния ни етаж),ние помислихме че баща ни се прибира и сме му мярнали сянката ( бяхме вътре ,а прозореца беше отворен със сложено полупрозрачно перде ) ,но клед малко никой не влезе в къщата .Като излязохме на терасата нямаше никой навън ,странна работа ...

А пък една бивша съученичка веднъж ми каза , че като е било у баба и на гости ,една вечер като си е легнало е видяло на прозореца да се показва ...починалият и от рак вуйчо ,било много страшно .... Друга съученичка веднъж е видяла как дядо и хем спи на леглото ,хем се разхожда из стаята ,тя и до днес няма обяснение за видяното ,може би астралното тяло на дядо и се е разхождало из стаята ,чел съм че по време на сън излизаме от телата си ,дали е така ....

Страница 1 от 1
 1-7 от 7  |   1 
Vili    2012-10-31 20:04:09      
Аз също вярвам в духове, не точно в такива, които се виждат, но като невидимо присъствие.
Когато баща ми почина до 40 дни ми се случваха странни нещо, но няма да ги описвам тук.Но наистина се случват такива неща. innocent
Simeon    2010-04-19 12:29:18      
Един ден играх на компа и изведнъж чук някакво пъшкане на леглого. Обърнах се да видя какво става, но нищо не видях в момента в който се обърнах шума спря и до там. И друг път съм го чувал... напр. когато щях да излизам навън пак го чух и се върнах да видя какво става, но пак нищо не видях. Когато чувам този шум винаги отивам да видя какво става, но нищо не виждам никакви сенки, нищо. Хора помагайте какво може да е??? Сигурен съм, че не чувам шумове от вън. И всичко това става през деня.... Какво може да е кажете, моля ви.... А когато се заслушам без да се обръщам го чувам, а като се обърна спира...
gfgfg    2010-04-03 12:28:08      
Тогова почти се бях побъркала.Всеки ден ми се случваха нови и нови странни неща.Сега от извесно време всичко спря,за което съм благодарна.Но усещанията за неща,които съм преживяла вече или така нареченото дежа ву не спира.
gfgfg    2010-04-03 12:24:56      
Когато оставах сама вратите се отваряха и лампите светваха.Не знам на какво се дължеше.Беше ме страх да оставам сама.Една вечер нашите отидоха на диско и аз си легнах,след около час ме събуди тресене на гардероба.Замръзнах от страх лежах и го гледах някак си съм заспала,а на сутринта никой не ми повярва.Страхотиите спряха след време,докато дядо ми и баба ми не починаха.На 1-та година на дядо ми отидох за 1-ви път на гробище мина поп,поляхме както си му е реда.После отидох с мама да се измием,всички други трърнаха към колата.Като се оправихме,тръгнах ме към другите и от гроба на дядо излезе нещу като малка вихрушка,като го видях останах на място дръпнах мама и тя не можа да повярвя.Викна на баща ми,той се обърна и всичко спря.В колата разказахме на другите и те като нас нямаха отговор.Имам още толкова много истории на които
и до днес нямам отговор.Веднъж дори сънувах как съседката ни умира,събудих се разплакана и щастлива,че е само сън.Баба ме чу и ми каза,че наистина е починала.
Milka    2008-09-17 15:06:52      
ако решиш да направиш група, обади се, включвам се
Milka    2008-09-17 15:05:40      
много може да се говори и коментира по темата,според мене това е тема за група, интересна е
Страница 1 от 1
 1-7 от 7  |   1