Sibir
Блогът предлага отговори на някои въпроси, но може да повдигне други.Не претендирам за безпогрешност, изчерпателност и оригиналност.
blogs left blogs right
Момче
Момче, 28
« sibir.bg
Биография на Едгар Кейси - част IV Написана на : 2017-04-21 21:34:21

image

ОБЯСНЕНИЕТО НА БУДНИЯ КЕЙСИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО МУ НА ТРАНС

Едно от най-ясните определения за работата на Кейси било дадено от самия него за една изследователска група на 6 февруари 1933 г.: „Какво представлява едно тълкуване? Трудно е да бъде описано като нещо, което е станало част от мене - все едно да питам как изглежда лицето ми. Мога да го покажа, но не мога да го обясня. Може би е най - добре да ви разкажа някои от моите преживявания и мисли, свързани с тълкуванията, но за това, какво е едно тълкуване, мога да ви кажа само това, което други са казвали по въпроса, и това, което ми е казвано, когато съм изучавал ефекта, предизвикан в съзнанието от получените тълкувания.
Няма да е пресилено, ако кажа, че съм бил в състояние на безсъзнание (в което се правят тълкуванията) може би двадесет и пет хиляди пъти през последните 31 години; досега самият аз не съм чувал нито едно тълкуване. Как тогава да го опиша?
Много хора са ме питали откъде съм знаел, че ще мога да направя тълкуване. А аз никога не съм го знаел - и все още не го знам - като се абстрахирам от твърденията на други хора.
Първата крачка за създаване на тълкуване е следната: разхлабвам дрехите си - връзките на обувките, якичката, маншетите, колана - за да циркулира свободно кръвта.
След това лягам на кушетката в канцеларията си. Ако се касае за физическо тълкуване, лягам с глава на юг и крака на север, а ако тълкуването е на живота, правя обратното: краката ми са на юг, главата - на север. Причината за тази промяна е „поляризацията", както се нарича в самите тълкувания. Самият аз не знам за какво точно става дума.
След като легна удобно, слагам и двете си ръце на лицето, както са ми казвали наблюдатели.
На мястото, където се намира третото око, и се моля. Много интересно е, че несъзнателно и инстинктивно още от самото начало съм възприел практиките, използвани от просветените при медитация. Именно инстинктивното слагане на ръцете на точката по средата на двете ми очи е пример за това, което казах. След това чакам няколко минути, докато получа това, което може да бъде наречено „сигнал за започване" - проблясване на ярка бяла светлина, понякога клоняща към златист цвят. Тази светлина за мен е знакът, че съм осъществил контакт. Когато не я видя, знам, че не мога да направя тълкуването.
След като видя светлината, придвижвам двете си ръце надолу към слънчевия сплит и 
 както са ми казвали - дишането ми става по-дълбоко, от диафрагмата. Това продължава няколко минути. Когато очите ми започнат затворени да треперят (досега те са били отворени, но безжизнени), ръководещите тълкуването знаят, че съм готов да приема въведението, което те трябва да ми кажат бавно и членоразделно. Ако това е физическо тълкуване, например, ми се казва името на индивида, за когото се прави тълкуването, също така и мястото, на което се намира той по това време. Тогава има пауза - понякога толкова дълга, че може да изглежда така, сякаш не съм чул данните, макар че те понякога се повтарят — след това повтарям името и местонахождението много бавно, докато бъде намерено тялото, и описанието на състоянието му започва.

Точно това е тълкуването. Аз съм в пълно безсъзнание по време на цялата процедура. Когато се събудя, се чувствам сякаш съм спал малко повече, отколкото е нужно. Често се чувствам малко гладен - колкото за малка закуска, и чаша мляко, може би.
Доколкото е вярна информацията, която идва чрез мен, когато спя - това, разбира се, е въпрос, който си задава всеки. Лично аз чувствам, че достоверността зависи много от това, колко вяра или доверие изпитва търсещият към извора на информацията. Разбира се, достоверността на тълкуванията е проверена обективно стотици пъти посредством резултатите, получени след прилагането на указанията.
Относно източника на информация аз естествено имам някои идеи; обаче, макар че съм извършвал тази дейност 31 години, аз знам много малко за него. Каквото и да кажа, ще бъде no-скоро резултат на предположения. Аз не мога да изисквам нищо от великото познание. Аз също съм само човек, който налучква истината."

ИЗТОЧНИЦИТЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА "СПЯЩИЯ ПРОРОК”

Според тълкуванията, Кейси черпел богатството от информация главно от два източника. 
Първият от двата е описан като подсъзнание (или още по - точно казано "индивидуално подсъзнание"). Американецът делял несъзнаваното в нашата психика на следните части: 1) подсъзнание (душа; частта от човека ставаща носител на съзнанието му след физическата му смърт); 2) свръхсъзнание (дух, суперсъзнание, свръхнормално съзнание, съзнание на духа; тази част от нас, която е във връзка с божиите сили; онова ниво на ума, в което всяка душа съзнава връзката си с Бог, притежаващ всичкото знание и мъдрост). 
Когато пък говорел за "съзнание" имал предвид аза (егото; онова което се занимава с дейността на физическото тяло и обработва впечатленията придобити чрез сетивата; според Кейси съзнанието управлява волята, чрез която се оформя индивида; определял е съзнанието още като онова, което обработва впечатленията от сетивата, които образуват възприятията на индивида).
Според мистика дълбоките слоеве на подсъзнанието пазят пълната памет за миналите животи на индивида. Твърдял е още, че подсъзнанията на всички индивиди са свързани помежду си. Не всичко, което по един или друг начин може да се излече като сведение от подсъзнанието обаче е истина...Там може да бъдат открити и неотговарящи на действителността мисли.
Кейси умеел да надхвърля границите на личното си съзнание и да се настройва към подсъзнанията на другите хора, черпейки информация оттам, без дори да е необходимо хората по това време да са в състояние на хипноза. Притежавал способността, да поднася така получения материал по разбираем за околните начин (макар че отделни части от тълкуванията се характеризират с необичайни за будния Кейси странна фразеология, сложна структура на изреченията и символика). Често на въпроси, задавани му отново месеци и дори години по - късно давал същия отговор със сходни думи.
Вторият източник на информация може да бъде считан за проява на всезнанието на Създателя. Той е описан в по - късните тълкувания като Акаша. В книгите за ясновидеца може да бъдат срещнати и следните други названия за този извор: "Архивът Акаша", колективно подсъзнание, универсално съзнание, универсално подсъзнание, универсален запис, "Универсална памет на Природата", "Книгата на живота", "Книгата на Божията памет". Акаша е универсална енергийна хроника на всичко, което е било помислено, казано или направено някога във Вселената. Тя представлява фундаментална етерна субстанция с електродуховен характер, върху която неизлечим отпечатък оставят всеки звуки, светлина, движение или мисъл от възникването на познатата ни вселена. 
Според тълкуванията, в колективното подсъзнание (което Кейси определял като "широка река" от мисли), се корени индивидуалното подсъзнание. 
До Акаша достъп може да се получи чрез свръхсъзнанието (както споменах, то според Кейси е единият от дяловете на нашето несъзнавано). На свръхсъзнателно ниво се черпи информация от универсалното съзнание, а не от индивидуалните интелекти, както е при първия източник. Тъй като свръхсъзнанието общува с необятния, вездесъщ Създател (източник на безкраен разум), информацията, получена при настройване на това ниво, е неограничена и безпогрешна. Дори отношението на Кейси в реалния живот отразявало въпросното разбиране. В някои моменти от живота си той е изразявал съмнения в собствените си способности и в произхода на информацията, която давал, но веднага щом се убеждавал, че материалът идва от универсалното съзнание, придобивал пълна увереност в него. 
Швейцарският психолог Карл Юнг също е ползвал понятието "колективно подсъзнание" (колективно несъзнавано, колективно подсъзнавано), но с по - различен смисъл.
Други източници на информация: духовете на починали хора (в редки случаи), съзнателните мисли и идеи на други хора, сънища. 
По време на едно от тълкуванията пророкът бил попитан какво пречи получаваната информация винаги да бъде точна или да бъде изцяло от безспорно естество. Отговорът му бил, че причината е, че подобна информация трябва да бъде интерпретирана спрямо материални неща, както и че степента на точност на предаваната към хората информация е в тясна зависимост от степента на тренираност на личността, която възприема информацията (в случая Кейси). Върху качеството на тълкуванията се отразявали и настроенията му, когато е в нормално състояние на съзнанието.

НЯКОИ ОТ ПОДДРЪЖНИЦИТЕ МУ

Сред клиентите на Кейси били редица известни американци като президента Томас Удроу Уилсън, изобретателя Томас Едисън, композитора Ървинг Берлин, композитора и пианист Джордж Гершуин, докторът по психология и езотеричен писател Джина Серминара, психотерапевтът д-р Браян Уайс (използващ за лечението на пациентите си връщане в минали животи чрез хипноза). Президентът Уилсън потърсил услугите на Едгар Кейси за изцеление и насоки по времето когато бил президент и в ума му зреела идеята за Общество на народите.

ПОЛЕМИКА

Кейси се застъпвал за някои спорни и ексцентрични за мнозина идеи от неговите тълкувания по време на транс. В много транс сесии, той тълкувал историята на живота на Земята. Едно от спорните твърдения на Кейси било това за полигенизма (теория в антропологията). Според Кейси, пет човешки раси (бяла, черна, червена, кафява, и жълта) били създадени поотделно, но едновременно в различни части на света. 
Той също така приемал съществуването на извънземни и Атлантида, и твърдял, че "червената раса се развила в Атлантида и нейното развитие било бързо." Друго твърдение на Кейси било, че "духовни същности" на Земята се смесили с животни, за да произведат "неща": гиганти, които били на височина до дванадесет фута (около 3, 66 м.). Тук има намек за цивилизация по - стара дори от тази на Атлантида.
Историкът Олав Хамър написал, че много от тълкуванията на Кейси обсъждали раса и цвят на кожата и че обяснението за това е че Кейси не бил расист, но бил повлиян от окултните идеи на Елена Блаватска. Кейси обявил, че пилтдаунският човек е истински, твърдейки че той бил атлантски колонизатор, който пътувал до Британия. Въпреки това, пилтдаунският човек е бил разкрит като измама през 1953 г. 
На 18 декември 1912 г. палеонтологът любител Чарлз Доусън, адвокат по професия, обявява изумителното си откритие – две части от череп и челюст, които според него по всяка вероятност принадлежат на непознато същество. Челюстта е като на маймуна, а горната част от черепа е човешка. „Липсващото звено” между маймуната и човека тогава се търсела под дърво и камък. Артър Смит Удуърд, управител на геологическия департамент на Британския музей, се съгласил с Доусън, че откритият череп е дълго търсената брънка в еволюционната верига. Пилтдаунският човек е признат от научната общност за автентичен екземпляр на прачовек, живял през късния плейстоцен. Влиза в учебниците с името Eoanthropus dawsoni (Човекът-зора на Доусън).
В следващите десетилетия обаче учените откриват все повече скелети на древни хора. Никаква прилика с човека от Пилтдаун. Това кара екип изследователи от Британския музей през 1953 година да проведат серия тестове. Те недвусмислено доказват, че експонатът е фалшив. Датирането сочи, че горната част на черепа е взета от античен Homo Sapiens, а челюстта принадлежи на съвременен органгутан, изкуствено състарена с калиев дихромат.
Философът и скептик Робърт Тод Керъл, в книгата си „Речникът на скептика”, написал следното: "Кейси е един от главните виновници за някои от най – глупавите представи за Атлантида." Керъл споменал някои от понятията на Кейси, включително неговата вяра в гигантски слънчев кристал, активиран от слънцето, и използван за улавяне на енергия и осигуряване на захранване на Атлантида, и че неговото предсказание, че през 1958 г., Съединените щати щели да преоткрият смъртоносният лъч, който бил използван в Атлантида не се сбъднало. Тук аз си задавам въпроса, от къде г-н Керъл е толкова сигурен, че Щатите не са сторили това...
В тълкувание 
3976-15 от 19 януари 1934г. Кейси неправилно предсказал, че Северна Америка ще преживее хаос: "Лос Анджелис, Сан Франциско...ще бъдат сред тези, които ще бъдат унищожени преди Ню Йорк". Тези събития трябвало да са се случили "в периода от 58-ма до 98-ма". 

В много от случаите, когато се пише за хората потърсили помощ от Кейси се ползват кодове, както и фалшиви имена. Това е чудесно от гледна точка на запазване на самоличността на пациентите, но от друга страна: представлява трудност в изследването на достоверността на тълкуванията (още повече, че огромната част от хората, за които са правени тълкуванията са починали).

КРИТИКА

Скептиците оспорват психическите способности на Кейси. Научни писатели и скептици смятат, че доказателствата за психическите сили на Кейси идват от съвременни вестникарски статии, писмени заявления, анекдоти, свидетелства, и книги. Математикът Мартин Гарднър, например, написал че докато трансовете на Кейси се случвали, много от информацията от неговите трансове била извлечена от книги, които Кейси четял от автори като Карл Юнг, Пьотър Успенски, и Елена Блаватска. Хипотезата на Гарднър била, че трансовите тълкувания на Кейси съдържат, "малки парченца информация събрани оттук оттам из окултната литература, подправени със случайни новости от подсъзнанието на Кейси.” Бих добавил, че фактът че тълкуванията съдържат идеи, срещани също и в окултни книги, сам по себе си не означава, че съответните идеи са неверни и че са се появили в тълкуванията, само защото Кейси може да е чел такъв тип литература.
Мнозина също са критични към подкрепата на Кейси за различни форми на алтернативна медицина, които те приемат като шарлатанство. Историкът и писател Майкъл Шермър пише в „Защо хората вярват в странни неща”, "Неучил след девети клас, Кейси придобил широките си знания чрез ненаситно четене и от това той изтъкал сложни приказки." Шермър написал, че „Кейси бил склонен към фантазиране още от неговата младостта, често говорейки с ангели и получаващ видения с неговия мъртъв дядо." Канадско-американският пенсиониран сценицен магьосник и научен скептик Джеймс Ранди, заявил: "Кейси бил любител на изрази като „чувствам че” и „може би”— квалификационни думи използвани, за да се избегнат положителни изявления."
Според американския виден скептик и следовател Джо Никъл, разглеждането на проучванията на тълкуванията не показва квалификационни изрази. Никъл обаче е отбелязъл в своя книга следното: "Въпреки, че Кейси никога не е бил подложен на правилното тестване, пионерът в изследването на екстрасензорните възприятия - д-р Джоузеф Банкс Райн от университета Дюк в Дърам (Северна Каролина) — който би трябвало да симпатизирал на твърденията на Кейси — не бил впечатлен. Тълкуването, което Кейси дал за дъщерята на Райн било особено неточно. Според Райн, често Кейси бил дори още по - далеч от истината, както когато предоставял диагнози за субекти, които били починали след като писмата искащи тълкувания за тях били изпратени на Кейси."
Австралийско-американската писателска, лингвистка и скептичка Керън Столзноу (родена десетилетия след смъртта на Кейси) е написала: „Реалността е, че неговите изцеления били просто слухове и неговите лечения били народни средства, които в най – добрия случай били безполезни, а в най – лошия: опасни... Кейси не бил способен да излекува неговия собствен братовчед, или неговия собствен син Милтън, който починал като бебе. Братовчедът на Кейси се подобрил чрез предписанията на Кейси, но умрял след като терапевтът (Ал Лейн) наредил да прекрати практиката, след което магнетичните лечения и терапии станали безполезни. В този ранен период Кейси само се занимавал с други заради техните нужди, и не направил тълкуване за неговото собствено бебе докато не станало твърде късно.”
Традиционните християни са критични към вижданията на Кейси по въпроси като прераждане, единство и акашовите записи.

ДВЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ ЗА БЪДЕЩИ ПРЕРАЖДАНИЯ НА КЕЙСИ

В едно от тълкуванията базиращо се на Акаша се твърдяло, че ако Кейси пожелае, ще може да се прероди отново през 1998 г. като световен духовен освободител, за да помогне за настъпването на новата епоха, която според езотериците ще се характеризира с мир, любов и братство. Според АИП дори и Едгар Кейси да се е завърнал, то не е непременно за да върне живота си като "Едгар Кейси." Според организацията - той би имал нов живот с нови възможности.
През 1936 г., Едгар Кейси имал пророчески сън за негово бъдещо прераждане. Според съня, той ще се прероди в "новите Съединени американски щати", в Небраска около 2100 г. По онова време, различни части от САЩ ще са пострадали сериозно от природни бедствия, а Ню Йорк ще е бил построен отново след разрушаване в резултат на война или земетресение. Казаното за Ню Йорк звучи актуално с оглед на обтегнатите отношения между САЩ и КНДР и заплахите на Северна Корея за ядрен удар. Според пророчеството, като дете той ще се заяви като Едгар Кейси, който е живял 200 години по - рано, а група учени ще се заемат с откриване и събиране на записите на тълкуванията му.

НЯКОИ ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ ЗА КЕЙСИ

За станалата обект на множество изследвания личност на Кейси, били заснети много филми, част от които са долуизброените.

Австралийски:
- “Prophecies & Predictions Edgar Cayce, Atlantis, Pyramid Secrets” (2015)

Американски: 
- „Edgar Cayce: The Sleeping Psychic” (1997)
- Decoding the Past: The Other Nostradamus (2005)
- “The search for Edgar Cayce Atlantis” (2008)
- “The legacy of Edgar Cayce” (1994)

Канадски:
- „Edgar Cayce: Prophet of Doom” (2012)

Руски:
- „Эдгар Кейси - Нострадамус ХХ века” (2008)
- "Эдгар Кейси: Предсказания. Предсказатель" 
- „Великий ясновидец Эдгар Кейси” (2015)

За съжаление не открих нищо с превод на български език. Не открих и нито един игрален филм за този човек. Учудващо е, че за толкова години Холивуд, който прави филми на какви ли не теми, досега не е направил една добра игрална продукция за най - големия пророк на Америка!

ОЩЕ ЗА АСОЦИАЦИЯТА ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРОСВЕЩЕНИЕ

След смъртта на Кейси през 1945 г., създадената от него преди повече от 80 г. Асоциация за изследвания и просвещение продължила да развива дейността си.
АИП днес е далеч по - голяма и активна, отколкото докато Кейси е бил жив. С международен център във Вирджиния Бийч, регионален център в Хюстън, регионални представители из цяла Америка, с центрове в 37 държави, и индивидуални членове в повече от 70 страни, АИП-общността представлява планетарна мрежа.
Асоциацията поддържа много програми, сред които издателски отдел, образователни конференции навсякъде в Съединените щати и Канада, над 1 000 групи за изучаване в целия свят (включително затворнически в САЩ) и библиотека с над 60 000 тома в седалището на организацията и центъра за посетители във Вирджиния Бийч. АИП издава списание "Венчър Инуърд" съдържащо статии за холистичното здраве, тълкуване на сънища, прераждания и десетки свързани теми. Освен записи на 14 306 тълкувания (обхващащи около 10 000 теми в рамките на около 20 милиона думи), организацията съхранява също така подредени и анотирани и писмата, които Кейси е получавал. Материалите са достъпни за вниманието на заинтересованите изследователи. 
Организацията има сайт, който предоставя възможност за задаване на въпроси на тази страница: https://www.edgarcayce.org/about…/ask-edgar-submission-form/. Когато някой от посетителите зададе въпрос чрез формата за контакт "Питай Едгар Кейси тук", лице от персонала или доброволец преглежда за отговор базаа данни с тълкувания. Хората от АИП не обещават отговори на всички зададени им въпроси. Сайтът има и блог категория съдържаща отговори на различни въпроси.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Кейси е смятал, че знанията имат смисъл само ако се прилагат. Вярвал е, че се учим и развиваме чрез процеса на прилагане на наученото в живота. Напътствията в материалите на Кейси не биха имали стойност, ако не биха били практически. В тях неведнъж се подчертавало, че само по себе си знанието е нищо и че от значение е практическото му приложение. Смятал е, че човек постепенно достига до убеждението за истинността на изхождащото от дълбините на съществото му, посредством изводи на базата на лични преживявания и сравняване на доказателства.
Около всяка известна личност има и легенди, особено ако името на човека се свързва със сферата на паранормалтното. Лично за мен Едгар Кейси е бил истински ясновидец и човек, вършил богоугодна работа. Там, където хората са безсилни да се справят - Бог може да помогне. Понякога използвайки за целта канали в човешки облик, какъвто е бил и американският пророк. Именно по този начин е гледал на себе си и Едгар Кейси и не се самовъзвеличавал. Не знам доколко голяма е била всъщност дарбата му да вижда в миналото, настоящето и бъдещето, но вярвам, че е имал такава дарба. За нея бих заключил, че е следствие от натрупвания от минали животи, инструмент за изкупване на минали прегрешения и резултат от много силен духовен стремеж в живота му като Едгар Кейси. Стремеж намерил израз в желанието да помага на хората, както и в това, че към 1933 г. е бил прочел Библията цели 56 пъти.
Завършвам изследването ми с откъси от две тълкувания. Единият откъс има характер на молитва, а другият - на препоръка.
„Не моята воля, а Твоята, Господи, нека пребъде чрез мен. Нека бъда източник на благодат днес и сега за онези, с които общувам, по всеки възможен начин. Нека всяка моя стъпка бъде в съгласие с това, което Ти искаш от мен, и Те призовавам: „Ето ме, изпрати ме, използвай ме!”. 262-3

„Изучавай себе си, защото в самия себе си човек може да намери решението на всички проблеми, с които се сблъсква. Съзнанието на човека, с всички свои черти, физически и духовни, е част от цялата необятна духовност. Следователно всички отговори са в самите нас... Всичко, което душата може да узнае за Бог и дори за международните отношения, вече съществува в съзнанието, трябва само да го открием. Необходимо е приложение на материалните източници на познание, да но с вяра и доверие в универсалното познание.”

 

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:

I. Книги.
1. „Свръхсетивното”, Дорис Ейджи. (Налична в електронен вариант.)
2. „За сродните души”, Кевин Тодеши. (Налична в електронен вариант.)
3. „За израстването на душата”, Кевин Тодеши.
4. „Отговорите на десетте най - важни въпроса в живота”, Джон Фулър.
5. „Множество животи”, Джина Серминара.
6. „Как сами да проектираме бъдещето” - Марк Търстън, Кристофър Фейзъл.

II. Интернет страници. 
 1. https://en.wikipedia.org/wiki/Edgar_Cayce
 2. http://www.edgarcayce.org/are/edgarcayce.aspx?id=1971.
 3. http://www.edgarcayce.org/are/edgarcayce.aspx?id=1036.
 4. https://www.edgarcayce.org/edgar-cayce/chronology.
 5. https://liuboznaiko.eu/2016/…/16/предсказанията-едгар-кейси/.
 6. http://cineboom.eu/едгар-кейси-за-ангелите-архангелите/.
 7. http://www.westernkyhistory.org/christian/cayce.html.
 8. http://bradva.bg/bg/article/article-63095#.V4j5ZuNvX5D.
 9. http://sanovnik.bg/n4-2491-Едгар_Кейси_-_сфинксът_още_пази_….
10. http://www.crystalinks.com/edgar_cayce.html.
11. http://www.otizvora.com/2010/06/1845
12. http://www.huttoncommentaries.com/article.php….
13. http://www.obekti.bg/…/18-dekemvri-1912-g-piltdaunskiyat-ch….
14. https://books.google.bg/books….
15. http://illuminatibg.blogspot.bg/…/drevnite-razkazi-za-Atlan….
16. https://www.facebook.com/LastWordsBook/posts/132159013514469.
17. http://www.exploresouthernhistory.com/selmacayce.html.
18. http://www.bibliotecapleyades.net/prof…/esp_profecia01h4.htm.

 

 

19. https://triangle.bg/b…/1920-02-12-19.1995/1920-08-08--1.html.
20. http://www.selenabg.com/…/200…/1774-2011-05-05-14-51-44.html.

Биография на Едгар Кейси - част III Написана на : 2017-04-15 20:09:45

image


Едгар Кейси е един от хората, които е изследвал универсалността на Христос. Кейси е бил християнин, но делото на живота му има универсално значение. Пророкът твърдял, че независимо от религиозните и личните убеждения на отделния човек, Христовият модел е заложен във всяка фибра на неговото съществуване. Именно тази част от всеки от нас е в съвършена хармония със Създателя и просто очаква да намери изява в живота ни чрез свободната воля. Христовият модел е описан като "... духовно познание за единение на душата с Бог, запечатано като модел в съзнанието и очакващо да бъде пробудено чрез волята" (5749-14). Този модел, учел Кейси, се разкрива в съдбата на всяка една душа. Изхождайки от това, ясновидецът представял Исус като "по-голям брат" на човечеството, дух, който е дошъл, за да покаже на всеки от нас пътя обратно към духовния Първоизточник чрез съвършено разкриване на законите на Създателя на Земята. Едгар Кейси вярвал, че нашата мисия като Божии деца е да пренесем духа на Земята и при този процес да постигнем духовен напредък. 
Медиумът повтарял, че абсолютно всяка душа е едновременно и творение и сътворец с Бог, и че както се отнасяме с ближния си и дори така както се отнасяме с враговете си, така всъщност се отнасяме и с Бог. Засягал е проблемът за изолацията, която съществува между религиозните организации – намирал я за ненужна и вредна. „Христос...е умрял за всички, а не само за един! – Не за някоя секта, не за някоя схизма, не за някой – изъм, не за някой култ!”, напомнил той в тълкувание 3976-27.
Теологията в тълкуванията на Кейси върви по ръба. От една страна, тя ни описва един универсален Бог на любовта, който е лично загрижен за всяко човешко същество, независимо от раса, цвят, убеждения или религия. Но в универсален контекст тълкуванията изтъкват живота, смъртта и възкресението на Исус не само като историческа истина, а и като събития с космическа значимост. Според Кейси, напълно сливайки своята воля с волята на Създателя, Исус е изградил ново стъпало към единението с Бога. Благодарение на това единение с великия божи дух, назарянинът успял да рематериализира тялото си след смъртта (нещо, което според езотериката ще е възможно за всеки един достигнал до съответното ниво на духовна еволюция).
Духовният модел на единението, утвърден от Исус, продължава и в наши дни да влияе върху духовното развитие на целия човешки род, смятат последователите на големия пророк от XX век. Веднъж постигнато, единението на Исус с Бог започнало да намира отзвук във всяка човешка душа (не само според философията на Кейси, но и според други езотерични философи). Някои се съпротивляват срещу вибрациите и продължават да живеят по своите кармични модели. Но Христовото съзнание не спира да чука на вратата на всяко едно човешко сърце и да преобразява всички онези, които имат воля за живот, изпълнен с любов и състрадание.
Според псифеномена, благодатта на Исус Христос не е привилегия само на принадлежащите към християнската вяра. Христос живее във всяко любящо сърце, независимо дали е сърце на евреин, будист, мюсюлманин или езичник.
Медиумът твърдял още, че човек никога не е сам в трудностите и изпитанията в живота си и че всички ние имаме свои ангели хранители, които ни съпровождат от раждането до гроба.
Израз на отношението му към проблемите пък намираме в следната молитва: "Господи, те са Твои, както и аз съм Твой... Представям проблемите пред Теб. Използвай мен, използвай тях, според волята Си."

Една от темите на които е обръщал внимание е и темата за сродните души. Според Кейси връзката със сродна душа представлява продължителни взаимоотношения с друг индивид, които душата подновява в серия прераждания. В акашовите хроники, той е можел да види развитието на връзките във времето и да описва как влиянията и решенията от минали животи въздействат върху настоящия. За Кейси сродната душа в никакъв случай не е другата половина на човека, без която той не е цялостен. Твърдял е че голямото привличане, което усещаме към друг човек, е на духовно ниво – но не защото другият е неповторимото ни допълнение, а защото по някакъв начин ни подтиква да станем цялостни. Връзката със сродна душа всъщност помага на човека в духовното му развитие и неизбежното постигане на духовната му завършеност. Според Кейси главната цел на сродните души, брака и всяка доживотна връзка с друг човек е двамата да израснат, да се развият и да си помагат в духовната трансформация. Разбира се хората усещат привличане един към друг поради общите си преживявания в миналото, но онова, което ще направят със своя минал опит (който Кейси нарича „кармична памет”), зависи изпяло от постъпките и решенията им в настоящето. Тълкуванията подсказват, че всеки човек има множество сродни души, с които би могъл да изгради успешни отношения в сегашния си живот. В настоящето някои от тях може да са с роднини, приятели – с които се чувстваме особено близки, и дори с колеги, с които сме се събрали, за да постигнем някаква голяма цел. Кейси не е бил привърженик на идеята, че връзката със сродна душа е съвършена и в нея няма никакви трудности или предизвикателства. В тълкуванията на Кейси се казва, че сродната душа те изправя пред проблеми и препятствия, а ти и отвръщаш със същото. 
Кейси е говорил и за разликата между кръг и цикъл, както и че тя се отнася и до реинкарнационния цикъл. Всеки живот според него е един и същ в много отношения: раждане, детство, младост, зряла възраст, старост, смърт. Но въпреки тези познати, повтарящи се преходи в един живот, той смятал, че има израстване от една инкарнация до следващата. Че се връщаме на еквивалентна точка от кривата и срещаме предизвикателства, доста сходни с предизвикателства от предишно съществуване, но сега срещаме тази възможност по нов начин. Често душата следва пътя си, без да го съзнава напълно. Понякога ни се случва нещо, което ни се струва значимо - може дори да имаме чувството, че вече сме го преживели, без да знаем, че това е връщане към нещо от паметта на душата ни. Тази концепция за познати неща от миналото в настоящето присъства в един от забележителните сънища на Кейси - сънят му от 6 октомври 1925 г., скоро след като Кейси и семейството му се преместили във Вирджиния Бийч. Самият сън бил кратък: Кейси пътувал с влак, но по някакъв начин се оказал изоставен. Когато използвал тълкувание, за да разбере съня, бил описан впечатляващият духовен път на Кейси. Триста години по - рано, с точност до деня, той пристигнал с кораб на мястото, станало по - късно Вирджиния Бийч. Бил един от заселниците в Джеймстаун. Можем само да си представяме какво е преживял, след като пристигнал в Новия свят и впоследствие е бил "изоставен" от кораба, който отпътувал без него обратно за Европа. Същата тема се разиграла в живота на Кейси през двадесети век, когато със семейството му потърсили нов живот за себе си във Вирджиния Бийч. Душата се върнала на познатото място с ново предизвикателство три века по - късно.
Проповядвал още, че мисълта е сила, която може да предизвиква събития. Наричал мислите „неща”,защото можел да види тяхната плътност и да проследи резултата от въздействието им. В публично обръщение на 15 февруари 1931 г., феноменът споделил за свой експеримент в областта на телепатията, проведен години по – рано. Извършил опита, за да докаже на сътрудничката си във фотостудиото, в което работел, че наистина може да накара някой да дойде при него посредством силата на мисълта си. Концентрирайки се, Кейси успял да подтикне двама души (всеки в различни дни) да дойдат във фотостудиото му, макар че те по принцип не го посещавали, нямали поводи да го посетят, а единият от тях дори не харесвал Кейси (в първия от случаите, Кейси пожелал човекът да поиска услуга от него и така се и случило). Кейси споделил с аудиторията си, че никога повече не е повтарял този експеримент и че не възнамерява никога да го прави отново. Заявил така: „Това, според моите разбирания, бяха примери за духовна телепатия или четене на мисли - но в същото време те представляват проникване в сферата на друг човек. Това е опасно нещо! То е част от черните изкуства и принадлежи към нещата, които никой от нас няма право да върши, освен ако не знае много добре какво прави и защо го прави. Понякога то може да служи на доброто, вероятно е възможно да контролираме понякога децата си по този начин, но въпреки всичко може да бъде опасно, защото според нашата информация, всеки, който принуждава другия да се подчинява на волята му, е тиранин. Дори Бог не ни натрапва волята си. Или ние обединяваме волята си с неговата, или сме негови противници. Всеки човек има право на личен избор. Така големият въпрос е каква роля може да играе духовната телепатия в нашия живот. Защото всичко добро може да бъде и опасно. Не мога да спомена нищо добро, което заедно с това да няма своите изродени и вредни приложения. Така че как бихме могли да използваме творчески четенето на мисли или духовната телепатия? Най-доброто правило, което мога да препоръчам, е: не карайте друг човек да прави това, което вие не бихте направили. Учителят (бел. на Момче: Христос) никога не е искал подобно нещо, нека и ние не го правим." 
Относно ясновидството е считал, че въпреки че интуитивните преживявания могат да бъдат стимулирани посредством мисловни упражнения и концентрация на ума, то истинските интуитивни способности са естествено следствие от духовното развитие.
Ето едно от съвпаденията, които съм забелязал във философиите на Учителя Дънов и Едгар Кейси. 
Кейси: "Волята е онази сила, която действа в съгласие или против Всесътворяваща Енергия. Наречи я природа, Бог или както желаеш - или си с нея, или против! Или се доближаваш, или се отдалечаваш от нея."
"Л. Котев: - Неутралитет не се ли позволява?
Петър Дънов: - Никакъв неутралитет - с Господа или против Господа." (Из беседа "Двата принципа" държана на 8 август 1920 г.
)

ОБРАЗЪТ НА ИСУС СПОРЕД ТЪЛКУВАНИЕ НА КЕЙСИ

Образът на Исус Христос, според Кейси: "Исус, както е бил описан в тълкуванията, не е със сериозно и тъжно лице и хилаво тяло, както е прието повсеместно. Обратно, казва Кейси, той често се е усмихвал и понякога е говорил много ведро. Той свирил великолепно на арфа." "Косата на Господаря е повече червена, на места къдрава, но не женствено или слабо. Силен, с тежки пронизващи очи, които са сини или стоманеносиви. Теглото му е най - малко 180 паунда. Дълги пръсти, добре поддържани нокти. Дълъг нокът на малкия пръст на лявата ръка." (Из "Свръхсетивното", Дорис Ейджи).
Така Кейси е видял Исус. Става дума за една нетипична за евреин визия. Не бива обаче да забравяме, че даваната от християнския мистик информация не винаги е била вярна... 
Според една версия, популярна в Германия по време на Втората световна война, бащата на Исус е бил римски легионер. А сред римските легионери е имало не само римляни, но и представители на други народности. Ако тази германска теория е вярна, то е напълно възможно Исус да е изглеждал именно така, както Кейси го е описал. Допускам за възможно и ясновидецът да е доловил нечия грешна представа за облика на Исус.

ОЩЕ ЗА ТЪЛКУВАНИЯТА

Най – много са записите след 1925 г. Тълкуванията обичайно са разделени в следните категории:

Физически тълкувания: запазени 9,603 на брой.
Известни още като "здравни тълкувания". Поради някаква причина, Кейси се нуждаел от това да му се каже физическото местоположение на пациента. Те заемали централно място през целия период на дейността му. 
Обикновено за един сеанс се правело само едно тълкуване за здраве. Следващите здравни тълкувания - наречени проверочни тълкувания - били кратки и често били планирани така, че Кейси да може да прави няколко по време на един и същ хипнотичен сеанс. Той не знаел имената на субектите предварително, те му били посочвани в началото на съответното индивидуално тълкуване.

Тълкувания за живота: запазени 1,920 на брой.
Тълкуванията на живота започвали различно от физическите тълкувания. Обикновено при физическите тълкувания са посочвали за идентифицирането на индивида името и местонахождението му, докато уводът на тълкуването на живота съдържа името, мястото и датата на раждане (часът на раждане също бил от полза за спящият пророк; дори когато самият обект не го знаел, Кейси често сам го установявал). За да получи психическата информация за субекта, спящият Кейси се консултирал с това, което наричал "Книгата" (Акашовите хроники). Когато намирал онова, което му било нужно, той казвал: "Да, записът е тук." В тези тълкувания, Кейси описвал настоящето физическо, емоционално и умствено състояние на пациентите от гледна точка на преживяванията им в минали животи. Най - много проучвания се отнасяли за минали животи в 12 главни "периода" включващи Aтлантида, Древен Египет по времето на жреца "Ра Та" (сочен в тълкуванията за инкарнация на Кейси отпреди 12 500 години), Древна Персия, Палестина от времето на Христос, и колониална Америка. На редица хора било казано за техни известни минали животи. На Хю Л. Кейси, например, било казано, че някога е бил апостол Aндрей. Имена, които дадени души са имали в минали свои земни съществувания са открити на места, където тълкувания за живота са посочвали, че въпросните души са живели. Оказвало се е, че наистина са съществували такива хора. 

Изпитвам съмнение относно твърдението, че в живота си като египетски жрец Кейси е живял преди цели 12 500 години. Знам, че понякога ясновидците виждат определени събития без да успяват да ги датират точно. 

Тълкуванията на живота давали информация за преодоляване на чувство на вина, постигане на душевна хармония, професионалните таланти, личните характеристики и т.н., разгледани през призмата на това, което Кейси наричал "кармични предопределения", произлизащи от предишните пребивавания на индивида (наричан от Кейси "душата") на земята.

Черпейки информация от Акаша, Кейси можел да проследи индивидуалното духовно развитие и да опише как определени влияния и избори от предишни животи се проявяват във времето. В резултат на тази му способност, Кейси е научил, че два предишни негови живота са допринесли за това той да се превърне в ясновидец и лечител. Освен философско осмисляне на възможностите в минали животи и развитите в тях силни страни и слабости, тълкуванията съдържали подробни практически съвети за онова, което личността би могла да постигне в настоящето, като се основава на опита и влиянията от миналото.
Тълкуванията за прераждането имали за цел да помогнат на човека да разбере силните и слабите си духовни страни, както и потенциала и предизвикателствата в живота си. Често при преглед на индивидуална духовна история Едгар Кейси изтъквал какво е "спечелила" и "загубила" душата. Тъй като влиянията от минали животи могат да бъдат и отрицателни, и положителни, Кейси неведнъж подчертавал важното значение на човешката воля за индивидуалното развитие на всяка душа. В случай 1929 Кейси казал на петдесетгодишен лекар остеопат, че волята играе по - голяма роля за развитието на една личност, отколкото наследствеността и средата. "Главно волята определя дали личността се развива, израства, преодолява предизвикателствата в живота, или изостава, изживява провали и се предава след тях." (101-1).
В живота си, в който бил върховен жрец в Египет, Кейси притежавал голяма окултна сила, но егоизмът и похотливостта му го довели до провал. При по – късно прераждане в Персия бил лекар и водач. По време на персийското си прераждане бил ранен в една изгубена битка в пустинята и оставен да умре сред пясъците; сам, без храна, вода и подслон, прекарал три дни в такава физическа агония, че положил огромно усилие на волята, за да освободи съзнанието си от тялото. (Интересен паралел с това освобождаване чрез силата на волята може да бъде открит в художествената литература, при героя на Джек Лондон, вързан в усмирителната риза в „Скитникът между звездите”.). Опитът му бил успешен. Собствените му тълкувания поясняват, че това преживяване, съчетано с по – ранни опит като висш свещеник в Египет, е било началото на психическото му развитие. Всички негови добродетели и недостатъци били преценени и свързани с някое от многото му предишни съществувания. 

Бизнес тълкувания: запазени 747 на брой.
Кейси понякога давал бизнес тълкувания включващи съвети за бизнес партньори, фондовата борса, бизнес модели, и т.н.

Тълкувания за сънища: запазени 630 на брой.
Едгар Кейси насърчавал всеки да интепретира и използва собствените си сънища през живота си ден след ден. По време на съновните тълкувания, Кейси тълкувал сънища на своите клиенти. Кейси често прекъсвал четенето на съня и давал тълкуване преди сънят да е бил напълно прочетен. Той понякога допълвал части от сънищата, които сънуващият е уж забравил. За разлика от юнгианското и фройдитското сънетълкувание, Кейси не наблягал много на значението на символите. Той казал, че всяка индивидуалност има свои собствени символи. Кейси твърдял, че в сънищата хората могат да получават информация за техните собствени животи и че информация е винаги от полза за сънуващия. Освен редовно давания ежедневен поглед върху живота на човек, той твърдял, че сънят дава възможност за общуване с любими хора (живи или покойници), да си спомнят преживявания от предишни съществувания, да видят възможното бъдеще и да изпитат много други психични феномени.

Други тълкувания: запазени 954 на брой
Други тълкувания са касаещите разни въпроси, които не се вписват в нито една от горните категории. Техният предмет включва изчезнали лица, заровено съкровище, тълкувания давани за дадена група хора (някои серии тълкувания са направени за групи от хора, желаещи да постигнат определени цели: например да се приближат до Бог и да развият свръхестествените си способности), как да се запази, изследва и разпространява материалът, получен от Едгар Кейси, психически способности (телепатия, ясновидство), аури, пророчества, структура на реалността, геология, същността и структурата на подсъзнанието, неговите нива и значение, връзката между здраве и психика, хрониката Акаша, силата на кристалите...

Горецитираните бройки следва да се приемат като приблизителни, защото сборуването им дава числото 13 854, докато според създадената от Кейси организация, запазените негови тълкувания са точно 14 306.

Разходките му в историята включвали загадките на Стоунхендж, есеиските общности, непорочното зачатие, историята на Атлантида. Кейси, в тълкуване за една жена през 1936 г., посочил, че тя в предишното си прераждане е била върховна жрица в есеиска комуна. Според еврейския историк Йосиф Флавий есеиските общности се състояли само от мъже. Тълкуванията на Кейси по въпроса били в пряко противоречие с разказа на този историк от I в. пр.н.е. Кейси твърдял, че в тези манастири е имало и жени. По времето, когато е правено тълкуването, се е вярвало, че подобни общности са се състояли само от мъже. Но през 1951 г., при разкопки на руините в близост до селището Кирбет Курбан при Мъртво море, се потвърдил факта, че есеиски храм е съществувал точно на мястото, посочено от Кейси в тълкуването. А когато отворили гробовете, обкръжаващи комуната, намерили много женски скелети.

Кейси твърдял, че оцелелите атланти са се преселили в Египет, след потъването на Атлантида преди около 12 500 години. Според него, те пренесли технологии и знания в новото си местообитание. Част от познанията им за науката и изкуството били влети в египетската култура. Наречената на името на Кейси Фондация ,,Едгар Кейси" от десетилетия насам търси доказателства за някогашното островно царство.

През целия си живот имал видения. Както и при сънищата, той получавал посредством психическите тълкувания интерпретации на виденията си. Друго негово умение било да вижда аурата на някой човек, като съвкупност от светлина и цветове разкриващи много неща за духовното и физическото състояние на съответната личност. Също така, по време на тълкуванията е можел да види действията и физическото обкръжение на изследваната личност, дори тя да се намирала на стотици мили от него.
По време на тълкуванията си Кейси демонстрирал феноменална памет. Често в началото на тълкуванието коригирал подадената му информация. Веднъж Гертруд идентифицирала обекта с галеното му име, а не с нормалното, използвано при едно правено преди това тълкуване. Кейси започнал: "Да, тялото е тук. Него вече сме го виждали и преди. Различни имена, същото тяло." Нямало значение колко години делят тълкуванията едно от друго, той никога не забравял нищо и просто продължавал оттам, където е спряло предишното тълкувание.

ПОТВЪРДЕНА ТОЧНОСТ

Забележителната точност на тълкуванията на Едгар Кейси, най - малкото що се касае до здравните въпроси, е била потвърдена от едно изследване, проведено преди десетилетия от Шерул Еди и цитирано в книгата му „Ти ще живееш след смъртта". Еди се свързал с редица лекари, провеждали терапията на различни пациенти, ръководейки се от тълкуванията. Списъкът на лекарите бил доста обхватен: от един лекар, лекувал пет пациенти на Кейси, до друг, занимавал се с повече от сто такива случаи. По въпроса за точността на диагнозите той стигнал до извода, че тяхната истинност варирало от 80 до 100 процента. Средно тази цифра възлизала на изненадващите 91 процента. По отношение на предписаното лечение, изследването отново показва степен от 80 до 100 процента. Трябва да се има предвид обаче, че всеки от лекарите съобщавал, че при всички случаи, когато предписаното лечение се изпълнявало с вяра в него, подобрение настъпвало, при това често значително. Единствено неуспешни, според част от лекарите, били мерките при раковите заболявания. Имайки предвид факта, че повечето пациенти се обръщали към Кейси като последна възможност, след като стандартната медицина не можела да им предложи вече нищо, е наистина трудно да се повярва, че изводът от изследването показва в толкова много от случаите подобрение, дори твърде често и пълно излекуване.

ЧАСТ ОТ ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ЕДГАР КЕЙСИ

Част от предсказанията на Кейси са: 1) Първата световна война и нейния край; 2) Крахът на стоковата борба и Голямата депресия в САЩ през 1929 г.; 3) Бързото преодоляване на Голямата депресия, започващо през 1933 г.; 4) Расовото насилие в САЩ (при това с абсолютна точност за времето на разпространението му); 5) Възходът и падението на Хитлер; 6) Втората световна война и края и (включително и коя от страните ще я загуби); 7) Смъртта на президентите Франклин Рузвелт и Джон. Ф. Кенеди (макар че не е споменал имената им); 8) Независимостта на Индия от Великобритания; 9) Откриването на Скрижалите от Мъртво море (Една от любимите теми на Кейси е била тази за есеите и ролята им за въплъщението на Христос); 10) Разпадането на Съветския съюз и колапсът на комунизма; 11) Изобретяването на устройства, работещи с инфрачервена светлина, която ще позволява по-добро виждане на тъмно.
Според най – големия американски пророк, от Русия ще дойде спасението за света (без да е уточнил кога точно...) - „От Русия извира надеждата на света. Не от болшевиките или от комунистите! От свободните руснаци. Свобода, да свобода! Когато всеки човек ще живее за ближния си. Това ще стане принцип. Ще отнеме „цяла ера“ това да се случи, но от Русия ще се надигне надеждата за света“ Баба Ванга също е предрекла много голяма роля на Русия за духовното повдигане на света.

Следва продължение...

Биография на Едгар Кейси - част II Написана на : 2017-04-13 22:31:45

През 1914 г. Хю Лин, синът на Кейси, пострадал при игра с магнезиева запалка. Местните доктори с тъга съобщили, че никога вече няма да може да вижда. Момчето, което по – рано се срамувало от странните особености на баща си, заявило, че татко му е „чудесен лекар”, и помолило за тъкувание. Насърчен от увереността на сина си, Едгар бързо изпълнил молбата му. Лечението, препоръчано в ясновидските напътствия, се оказало ефективно и след кризата Хю Лин станал неуморен поддръжник на работата на баща си.
През 1915 г., само три години след преместването си в Селма, Кейси отново загубил гласа си, докато давал психическо тълкувание. Гласът му не се върнал в продължение на три месеца и според вестниците, това бил един от най - забележителните подобни регистрирани случаи.
Когато славата му се разнесла, Едгар Кейси започнал да напуска Селма за продължителни пътувания до други градове. През 1920 г. селманският отдел на монтгомърския вестник "Монтгомъри Ъдвъртайзърс" съобщил, че Кейси току що се е завърнал от едномесечно посещение на Бирмингам, Атланта, Литъл Рок и места в Тексас и очаква посещение на Селма от прочутият писател сър Артър Конан Дойл, автора на "Шерлок Холмс".
Публикациите в пресата и мълвата за дарбата му започнали да привличат нетърпеливи търсачи на печалба. Търговец на памучни платове предложил на Кейси по сто долара на ден в продължение на две седмици за ежедневни тълкувания за котировките на пазара. В онзи момент Кейси отчаяно се нуждаел от пари, но отказал. Други искали да узнаят къде да търсят заровени съкровища, как да залагат на конни надбягвания. Няколко пъти успели да го убедят да направи експеримент с подобни тълкувания. Понякога вярно предсказвал класирането на конни надбягвания, понякога не, но всеки път, когато когато се събудел, се чувствал, изтощен и неудовлетворен от себе си. Веднъж го придумали да участва в бизнес проект в Тексас и да използва ясновиските си способности за откриване на петролни кладенци. Резултатите били незаводолителни. Стигнал до убеждението, че на дарбата му може да се разчита само когато се касае за здраве или духовно израстване и не бивало да се възползва от нея, за да помогне на кого и да било, включително и на самия себе си с цел печелене на пари.
Поканите за медийни изяви били приемани със същото безразличие, както предложенията за споделена слава. През 1922 г. главният редактор на денвърския в-к „Поуст” чул за Кейси и го повикал в Денвър. След като присъствал на убедителна демонстрация на способностите му, той му предложил да му плаща по хиляда долара на ден и да го превърне в знаменитост при следните условия: да носи чалма, да приеме ориенталско име и да дава тълкувания, скрит от слушателите зад прозрачна завеса. Кейси категорично му отказал.
Дейвид Кан, президент на радио-телевизионната корпорация „Брънсуик”, който бил стар приятел на Кейси, направил доста за популяризирането на работата му сред широк кръг от приятели и бизнес партньори в лични разговори, но когато му предложил по - значими публични изяви, Кейси бил непреклонен в отказа си. С изключение на една лекция, за която било публикувано съобщение във вестник в Бирмингам, щата Алабама, никога в цялата си кариера не позволил реклама за тълкуванията или публичните си лекции. 
Повечето от съгражданите на ясновидеца не знаели за него много повече от това, че води часове в едно от местните неделни училища. Не членувал в никакви обществени или граждански организации или сдружения. Неизменно живеел с убеждението си, че е само инструмент, чрез който страдащи хора получават изцеление и помощ; че не бива да привлича никакво внимание върху себе си и че онези, на които може да помогне, трябва да научат за него от лични препоръки, а не от сензационни заглавия в медиите.
През 20-те години на XX век както славата на ясновидеца, така и обхватът на обсъжданите теми в тълкуванията се увеличили. По пощата пристигали молби за помощ от цялата страна, както и от чужбина. Било открито, че Кейси умее да дава съвети не само за физическото състояние на даден човек, но и за разбиранията му и за избора на професия. През този период към беседите за физическото състояние, които си оставали основни в практиката му, били добавени и умствено-духовни тълкувания. Скоро след това последвали тълкувания и за световните проблеми.
През 1923 г. Едгар Кейси постигнал напредък в две отношения, които били с дълготраен ефект върху работата му. През същата година решил да си наеме професионален стенограф. За целта на 10 септември 1923 г. назначил за секретарка 18-годишната Гладис Дейвис Търнър от Сентървил (Алабама). Тя посветила остатъка от дните си на тази дейност, останала със семейство Кейси и в моментите на големи изпитания. Не само записвала тълкуванията на Кейси, но и допринесла за запазването им след смъртта му. Причина за второто важно събитие станала намесата на Артър Ламърс – заможен собственик на печатница от гр. Дейтън, щата Охайо. Ламърс нямал здравословни проблеми, но сериозно се интересувал от теми като философия, сравнителна религия и метафизика и се досещал, че ще може да получи от Кейси отговорил на езотеричните си въпроси. Научил за него от свой бизнес партньор и от любопитство предприел пътуване до Селма. След няколкодневно присъствие на тълкуванията се убедил, че ясновидските прозрения на Кейси са автентични. 
Отначало силата на възприятията на ясновидеца била насочена само навътре, към тайните на човешкото тяло. Ламърс бил този, който насочил вниманието на Кейси към Вселената, връзките между човека и Вселената, проблемите на човешката съдба. Коя философска система се доближава най – много до истината? Каква е целта на човешкото съществуване? Има ли някаква истина в доктрината за безсмъртието? Ако има, какво става с човека след смъртта? Артър Ламърс се интересувал от тези въпроси и дали може да получи отговори на тях посредством ясновидството на Кейси.
Ламърс си направил няколко тълкувания на тези теми. От многото концепции, извлечени по време на беседите, най – силен ефект имала темата за прераждането. Когато за пръв път разбрал, че е споменал прераждането в тълкуванията си, Едгар се отнесъл скептично. Обаче с течение на времето започнал да вярва в него. Появила се цяла серия нови тълкувания, описващи предишните прераждания на съответния човек и влиянието им върху настоящия му живот. Тези беседи станали известни като тълкувания за живота.
Дотогава Кейси безусловно приемал религията, на която го учили в църквата. За него било немислимо да се съмнява в истинността на това учение и да го сравнява с философията, науката или другите религии. Само щедрото му желание да помага на страдащите го накарало да се съгласи да се занимава с нещо толкова нехристиянско.

ПРЕМЕСТВАНЕ И ЖИВОТ В ДЕЙТЪН (1923 г. - 1925 г.)

Тъй като Ламарс не можел да остане по – дълго в Селма поради бизнес ангажименти, поканил Кейси да му погостува заедно със семейството си за една-две седмици в Дейтън. Поканата била придружена с обещание за издръжка по време на престоя. Чувствайки, че може би Бог иска да му разкрие нов път, Кейси се съгласил да отиде. Съгласили се и близките му. През ноември 1923 г. Кейси се преместил от Селма в Дейтън заедно със семейството си и секретарката Дейвис. За нещастие обаче, скоро след това Ламърс получил финансови затруднения. За семейството на ясновидеца това било период на голяма оскъдица. Преживели главно с помощта на доходите от здравните тълкувания и живототълкуванията.
От известно време Ламърс проявявал интерес и към астрологията. В един октомврийски следобед през 1923 г. в стария хотел „Филипс” в Дейтън, отправеното внушение изискало от Кейси не да се съсредоточи върху вътрешните органи на Ламърс, а да му състави хороскоп. Кейси се справил успешно със задачата, изрецитирвайки хороскопа с кратки, телеграфични изречения. Това била първата му беседа на тема астрология, както и първата, в която се споменавало прераждането. Кейси казал, че Ламърс е бил монах в свой предишен живот. Сегашният му живот бил нещо като изпитание за душата му – получил възможността да служи безкористно на човечеството като изкупление за гордостта, материализма и похотливостта си от миналото.
През всичките тези години не могъл да се избави от съмненията относно това, с което се занимава. Понякога, когато му било поискано тълкувание, спящият Кейси просто мълчал. Очевидно собственото му здраве и душевно състояние са оказвали влияние върху способностите му. Въпреки че в общи линии бил с мек характер, не липсвали гневни изблици; често бил обсебван от тревоги за финансовото си положение. Такива емоционални състояния възпрепятствали дарбата му. Повечето от случаите с несполучливи тълкувания били последвани от други сеанси, когато Кейси бил в по – добро физическо или емоционално състояние.
Той изпитвал най – голямо безпокойство в случаите, когато хората с раздразнение заявявали, че тълкуванието не е описано състоянието им точно или че са приложили препоръките му, но те не са им помогнали.
Кейси смирено им пишел дълги писма с извинения, в които обяснявал, че не претендира да е безгрешен; че, изглежда, липсата на познания за много заболявания оказва влияние върху тълкуванията; че понякога – като радиоприемник – не получава ясен сигнал. Завършвал с думите: „Единствената ни цел е да ви помогнем; щом не сме успели; държа да получите парите си обратно”. И прилагал чек с пълния размер на заплатената такса.
Понякога получавал ново обаждане от същите хора месеци по – късно. Те признавали, че нова медицинска диагноза е потвърдила онова, което им е казал, но те не са повярвали. Понякога Кейси откривал, че хора, оплакали се от неуспех при лечението, са пропуснали съществена част от диетата, медикаментите, промените в начина на живот или самодисциплината, които им е препоръчал.
Знаел, че тълкуванията му не са безпогрешни. Но в течение на времето те ставали все по - ясни и точни, защото разбирал все по – добре как да използва дарбата си. Редките неуспехи и привидните неточности били многократно компенсирани от почти зашеметяващите изцеления, постигнати през годините.
Католически свещеник в Канада бил излекуван от епилепсия. Младеж, току – що завършил гимназия в Дейтън получил подобрение при тежка форма на артрит. Зъболекар от Ню Йорк за две седмици бил избавен от мигрена, кояго го измъчвала две години. Млада музикантка от Кентъки, обявена за безнадежден случай от известна клиника в Тенеси, за година била изцелена от заболяване, наречено склеродермия (вид автоимунно заболяване, протичащо със загуба на оросяване на крайниците и отоци по цялото тяло). Момче във Филаделфия, страдащо от глаукома по рождение (дотогава обикновено смятана за нелечима), се радвало на нормално зрение след лечение при специалист, който следвал указания на Кейси. 
Такива случаи постепенно и окончателно убедили Кейси, че въпреки незначителните отклонения и трудности, на дарбата му може да се разчита и че тя действително е Божи дар, а не инструмент на дявола.
Сред хората, получили помощ от Кейси, бил и Мортън Блументал, успешен финансов брокер от Ню Йорк, който се интересувал от метафизичното. Той получил дълга серия от тълкувания и философски беседи.

ЗАВРЪЩАНЕ И ЖИВОТ ВЪВ ВИРДЖИНИЯ БИЙЧ (1925 г. – 1945 г.)

На 16 септември 1925 г. сем. Кейси се завърнало във Вирджиния Бийч. Преместването било финансирано от Блументал. В продължение на няколко години в тълкуванията на Кейси се казвало, че точно там трябва да върши делото си.
Когато писателят Томас Джоузеф Съгрю срещнал Кейси за пръв път през 1927 г. светът все още не бил чувал за „спящия пророк”. Съгрю станал добър приятел на Едгар Кейси и семейството му. По време на годините на уникален достъп до феномена, писателят написал първата му биография, чието публикуване в началото на 40-те години донесло национално внимание за Кейси и която стои като единствен биографичен запис, написан по време на живота на пророка. За да напише биографията, Съгрю прекарал дълго време в дома на Кейси, черпейки от самия него информация за живота и необикновената му дарба. Разговарял с роднини, приятели и съмишленици на големия медиум, за да опише възможно най-обективно житейския му път. Биографията на Едгар Кейси от Томас Съгрю е фундаментален труд, от който са черпили по-късните изследователи на живота и творчеството му.
На 6 май 1927 г. Асоциацията на националните изследователи (АНИ) била регистрирана в щата Вирджиния. Асоциацията си поставила за задача да проучва паранормалните способности, особено тези на Едгар Кейси, да определя как могат да се използват в практиката и да възпитава всеки един човек да използва активно висшите сили на съзнанието. 
снимка болница
От главните инструменти за постигането на тази цел се предвиждало да бъде болница, в която да се прилагат предписаните от Кейси лечения. Построяването на болница „Кейси” във Вирджиния Бийч било финансирано главно от Блументал. Тя щяла да управлява изграждането на болницата и научното изследване на тълкуванията. Мортън бил президент, а неговият брат и няколко други човека били вицепрезиденти. Едгар бил секретар и касиер, а Гладис била помощник-секретар. За да се защитят срещу съдебно преследване, правилата задължавали всяко лице искащо тълкуване да стане член на асоциацията и да се съгласи, че е участвало в експеримент в областта на психическите изследвания.
В началото на 1928 г., д-р Моузли Браун, ръководител на катедрата по психология в лексингтънския университет "Вашингтон и Лий Юнивърсити", се убедил в истинността на тълкуванията и се присъединил към асоциацията.

image


На 11 октомври, 1928 г., били проведени церемониите по случай откриването на болничния комплекс. Болницата съдържала лекционна зала, библиотека, трезор за съхранение на тълкувания, и офиси за научни работници. Имала също така и голяма всекидневна, гараж за 12 автомобила, тенис корт и така наречените "сървънтс куартърс" или иначе казано "служебни помещения". (Във Викторианските дни, те били обикновено разположени под стълбището; над стълбището било царството на семейството; "Сървънтс куартърс" са тези части от сградата, традиционно в частен дом, които съдържали домашни офиси и помещения за прислугата. От късния 17-век до ранния 20-ти век, били обща черта на много просторни къщи). Болницата разполагала с най - голямата поляна, фактически единствената поляна, между хотела "Кевелиър" на "Атлантик авеню" и нос "Хенри" на атлантическия бряг на Вирджиния. Първият пациент бил приет на 12 октомври 1928 г.
Това съоръжение щяло да позволи постоянни проверки и повторни проверки на начините на лечение, което било цел на Кейси. Имало съгласувани мерки за много от заболяванията независимо от пациента, и Кейси се надявал да създаде сборник, който да можело да бъде използван от медиците. Изтъкнатият химик, д-р Сънкер А. Бизли (докторант в Оксфорд) който също използвал психически познания, за да произвежда медикаменти, си сътрудничил с Кейси, за да произвежда "Атомидин", абсорбираща форма на йодин, която била усъвършенствана и продавана.
Като втора фаза от дейността си асоциацията решила да създаде висше учебно заведение – Атлантическия университет, който съществува и до ден днешен. Разходите по поддържане на двете организации плюс финансовите затруднения, причинени от Голямата депресия от 1929 г., поставили възможностите на Блументал пред сериозно изпитание. Той прекратил помощта си за Асоциацията на националните изследователи и тя преустановила дейността си.
През по – голямата част от 30-те години Едгар Кейси живял сравнително спокойно в своя дом във Вирджиния Бийч. Приемал известен брой посетители – както приятели, така също и непознати, които се интересували от неговата работа. Режимът му включвал по два сеанса тълкувания на ден, предиобед и следобед, и по няколко часа за четене и отговаряне на писма.
Сред хобитата му били риболовът, градинарството, приготвянето на плодови и зеленчукови консерви и дърводелството. Вечер двамата със съпругата му си почивали, играели карти и слушали радио. Както винаги Библията била негов постоянен спътник.
Болница "Кейси" била затворена на 28 февруари 1931 г. Това било тежък удар за медиума. Въпреки своето кратко съществуване обаче, болницата – неговата отдавнашна мечта, доказала своята стойностност. Наред с финансовия колапс, лични разногласия между някои от основателите също довели до края на това медицинско заведение от нов тип само три години след откриването му.
За пореден път семейство Кейси изпаднало в недоимък. В един момент Кейси имал чувството, че целият му живот е съсипан. През ноември 1931 г. Кейси, съпругата му и секретарката му били арестувани в Ню Йорк и обвинени в нарушение на градска наредба, която забранявала гадателството. Историята била травмираща и въпреки че тримата били оправдани, шокът и срамът били големи. И още по – лошо: имали основание да подозират, че инцидентът е акт на отмъщение от страна на някогашен приятел.
През този период тълкуванията на Кейси за самия него предупреждавали, че губи воля за живот. Ако не бъдело направено нещо, скоро щял да умре. Предупреждението подтикнало приятелите на Кейси да се сплотят около него и да поемат нова инициатива. Поискали и получили специална поредица тълкувания за духовното развитие. Въпреки че вече нямало болница „Кейси”, тълкуванията изтъквали, че самият Кейси притежава неизчерпаем вътрешен потенциал, който отново може да използва, за да помага на много други хора.
Усилията довели до успех и вместо да приключи съществуванието си, Кейси получил нов духовен заряд и продължил напред. Поредицата тълкувания, предназначени специално за тази група между 1931 и 1942 година, изградили систематична философия за духовното израстване. Приятелите му реагирали креативно на обезкуражаващите негативни влияния от 1931 г. и усилията им се увенчали с материали, които са сред най – доброто, завещано от Кейси на човечеството.
За пореден път семейство Кейси изпаднали в недоимък, но Едгар бил твърдо решен да продължи да следва своето призвание. Свързал се с всички от личния си списък с адреси със запитване дали намират дейността му за достатъчно ценна, за да се създаде нова организация на мястото на закритата АНИ. Получил отговори изпълнени с ентусиазъм. На 6 юни 1931 г., 61 души присъствали на среща за извършване на работа по формирането на нова организация, наречена Асоциация за изследване и просвещение (съкратено АИП). Кейси законно върнал къщата на Блументал и закупил друго място, където да продължи дейността си.
На 7 юли 1931 г., новата асоциация била регистрирана във Вирджиния. С подкрепата на членовете на АИП работата на Едгар Кейси навлязла в период на бавен растеж. Под енергичното управление на сина му Хю Лин, АИП полагала все повече усилия да изследва необикновените способности на Едгар Кейси и да направи ползата от тях достъпна за другите. Продължили да пристигат молби за тълкувания – не толкова много, но постоянно.
Хю Лин предложил по - скоро да развият това, което умеят най - добре, отколкото да се занимават с нещо грандиозно. Предложението му било прието от асоциацията. Създали библиотека за проучване на феномените, и поддържали учебни групи, а Кейси правил по две тълкувания дневно. Хю Лин започнал да издава месечен бюлетин за членовете на асоциацията, който съдържал тълкувания върху теми от всеобщ интерес, интересни случаи, рецензии на книги за психически теми, здравни съвети от тълкуванията, и новини за психични феномени.
Хю Лин ограничил пощенския списък до 300 членове, които били действително ентусиазирани, и като резултат първият годишен конгрес на асоциацията бил проведен през юни 1932 г. Синът на Кейси събрал говорители за различни метапсихически и психически теми и включвал публични четения на тълкувания на Кейси. Членовете напуснали конференцията и нетърпеливо започнали обучение на групи по местата, от които били дошли. Записи били запазени за всичко, което се случвало по време на провежданите четения (включително нагласите и практиките на Кейси). Всичко след това било сверявано с темите на тълкуванията, повечето от които не били представяни по време на четенето, и данните били публикувани в проучване озаглавено “100 случая на ясновидство.” Въпреки това, отговорът от учените като цяло бил, че нито един от експериментите не бил проведен при тестови условия. Хю Лин продължил да създава папки със записите на случаите, паралелни проучвания в психическите феномени и проучвателни тълкувания за изследователски групи.
Дейностите на асоциацията останали непоказни и не широко известни. Нямало знак водещ посетители към центъра на организацията. Членове построили сграда за офис, библиотека и трезор, който бил построен между 1940 и 1941 г. Тези неща били добавени към резиденцията "Кейси". Членският състав на асоциацията бил около 500- 600 души. Годишно се променял около половината от този състав. Другата половина оставала солидна основа за научно-изследователската дейност: аудитория за изследване на случаи, брошури, бюлетини, и конгресният бюлетин (представлявал комбиниран годишник и запис на конгресните събития). Имало и пощенски списък от няколко хиляди души, които останали заинтересовани от дейностите на Кейси.
Членове били привлечени от всички протестантски църкви; също от Римската, Гръцката, Сирийската и Американската католическа църкви; от теософията, християнската наука и спиритуализма; и от много ориенталски религии. Философията на Кейси била: ако то (членството в асоциацията) те прави по – добър член на твоята църква това е добре; ако това те отдалечава от вашата църква, това е лошо. Философията на тълкуванията му била, че истината е една и че всяка организация е част от това едно, следователно АПИ не била функция на схизма или в опозиция на която и да е религиозна организация. Целта на работата била не нещо ново, но нещо древно и универсално.
През 1937 г. при Кейси дошъл мъж, който търсел лечение за анемия и фрактура на крака, която не се поддавала на лечение. По време на тълкуването, мъжът задал важен въпрос: „Какъв беше смисълът на злополуката с мен?”. Оказало се, че години наред проявявал силен интерес към живописта, но почти не се занимавал с това. Тълкуването разкрило, че злополуката му е дала възможност да се свърже с истинската си мисия в живота. Узнал за минало прераждане, в което бил сакат. Въпреки недъга си, той намирал огромна радост в християнството, което по онова време било в зората си. Получил съвет да рисува сцени от живота на Исус и апостолите, защото мисията на живота му била да използва живописта, за да носи надежда в сърцата на хората.
Ето и още един един забележителен случай от битието на Кейси. През октомври 1940 г., едногодишно момиченце от Кентъки получило тежки изгаряния - били засегнати над 50% от кожата му. Лекарите не давали големи надежди за оцеляването на детето. Смятали, че дори да оживее, щяло да бъде цялото в белези и по всяка вероятност сляпо. Родителите се обърнали за помощ към божия лекар. Отдалечен на 800 мили, той се потопил в сън и след като заспал, започнал да описва състоянието на детето. Казаното от него било стенографирано от секретарката му. Предписал лечение включващо почисване на кожата и използването на танинова киселина, мехлем, камфорово масло и подофил под ръководството на лекари. Лекарите използвали превръзките с танинова киселина, както посъветвал Кейси. Не го били правили никога преди това. Дванадесет дни по - късно било направено второ тълкуване за детето и ясновидецът установил феноменални подобрения. С цел пълно излекуване, препоръчал внимателни масажи на гръбначния стълб 2 пъти дневно, втриване на смес от 1 част житен алкохол и 2 части вода за намаляване на температурата. Дал специфични указания за диета и повторил предписанието си да се използва мехлем и камфорово масло за предотвратяване образуването на белези. Детето се възстановило напълно. Две години по - късно, единствената физическа следа от инцидента бил белег на едната от ръцете. Кейси предписал чести масажи със смес от 2 унции камфорово масло, 1 и 1/2 чаена лъжичка разтворен лаколин и 1 унция фъстъчено масло и това дало резултат (методът бил използван успешно и от други хора). 
Публикуването на биографията на Кейси през март 1942 г. - „Има една река” от приятеля му Томас Съгрю, последвано от появата на статия, озаглавена „Чудотворецът от Вирджиния Бийч” през 1943 година в списание „Коронет”, увеличили още повече популярността на главния герой в настоящия биографичен разказ. Споменатата книга е най - известната биография за живота на големия медиум. Има над 50 издания. Издадена е и в България. След издаването и пророкът бил залят от писма от всички части на страната.
През юни 1942 г., синът му Едгар Евънс Кейси се оженил за Kетрин Бейн.
На 7 октомври 1942 г., се родил Чарлз Томас (бъдещ председател на АИП в периода 1976 г. – 2006 г.) – внук на Едгар Кейси от сина му Хю Лин и снаха му Сали. Според тълкуванията, Чарлз Томас е реинкарнация на Томас Джеферсън Кейси, дядо на Едгар Кейси. През месец май 1992 г. Чарлз Томас посетил заедно с цялото си семейство международния езотеричен събор, който българската фондация „Зов” организирала в Банкя и на който присъствали също така десетки известни окултисти, астролози, психолози, лекари, еколози, лечители и художници от цял свят.
На 29 юни 1943 г., се родил Едгар Евънс – внук на Едгар Кейси от сина му Едгар Евънс и снаха му Кетрин. 
Това били години на голямо щастие за Кейси. Обаче заради тревогата, която обзела много хора във връзка с Втората световна война, ритъмът му на живот се ускорил значително. В някои случаи молбите за тълкувания достигали до 1500 дневно. За Кейси било немислимо да откаже на когото и да било и хората си записвали часове за година и половина напред. Вместо по две – три тълкувания на ден, започнал да дава по осем – четири сутрин и четири следобед. Понякога паралечителят бил зает до десет часа вечерта, че и до по – късно. Това се отразило много зле на нервната му система.
Самите тълкувания го предупреждавали, че ако не намали техния брой – и по – важното, ако не престане да се тревожи толкова за увеличаващото се количество несвършена работа - здравето му ще пострада. Кейси обаче не можел да пренебрегва огромния брой пристигащи молби за помощ.
Когато Едгар Кейси починал, активните членове на АИП били около 300 души. По онова време единствената публикувана книга за живота му била споменатото вече биографично изследване. Тя видяла бял свят благодарение главно на Хю Лин, който сериозно се ангажирал с идеята за публикуването и. 
През май 1944 г., когато АИП била само групичка отдадени последователи, свързани лично с Едгар Кейси, синът нахвърлял на хартия как вижда бъдещето на организацията. Писани още докато участвал във Втората световна война, целите на асоциацията звучали на пръв поглед нереалистично. Те включвали издаване на списание, непрекъснати програми от лекции и конференции, форуми с участници от цялата страна, книги за всеки аспект на информацията от тълкуванията, една от най-добрите библиотеки на света, индексиране на всички материали от тълкуванията по теми и извличане на практически сведения от тях. През юли 1982 г., когато Хю Лин починал, тези цели вече били осъществени. АИП вече имала голяма централа, била станала международна организация с десетки хиляди членове по целия свят и била издала буквално стотици книги и други материали за живота и делото на баща му.
През август 1944 г. Кейси той рухнал от претоварване. Както му било указано в тълкуванието, което сам направил за себе си, двамата със съпругата му отишли в един почивен дом в гр. Роаноук, Вирджиния. Там здравето му сякаш се подобрило. Последното тълкувание в живота си направил в Роаноук на 17 септември 1944 г. В него се казвало, че има надежда той да се възстанови и да се върне към работата си, но се подчертавало, че е жизненоважно да си почива от тревогите. Седмица по – късно получил удар. През ноември бил върнат в дома си във Вирджиния Бийч. 
На 1 януари обявил, че ще бъде погребан на 5 януари (дни по - късно това се сбъднало; погребали го в Хопкинсвил). Кейси починал на 3 януари от белодробна едема в деня, часа и годината, които сам предсказал: ”В пет сутринта ще бъда напълно излекуван...” (Имал предвид излекуван от положението да бъде различен от другите). Част от последните му думи били: "О, аз не знам. Аз не знам много за музиката." Отговор, който дал на съпругата му във връзка с нейното питане за музиката, която чул; „Как нашият свят се нуждае от Бога”, казал още в последните си мигове. 
Макар темата да се обсъжда рядко, Хю Лин не пропускал да подчертае важната роля, която майка му изиграла в неговото възпитание и в живота на баща му. Към края на живота й, когато се разболяла, той бил в чужбина и й написал писмо, в което изразил чувствата си по следния начин: „Много държа да знаеш колко е забавно да съм твой син. Много пъти те виждах да се бориш с проблеми, пред които други биха се огънали, а ти се издигаше над тях и (най-важното) увличаше хората със себе си. С Едгар Евънс [по-малкият брат на Хю Лин] никога няма да забравим това. Малцина са имали възможност да ползват знанията от толкова много прераждания — не показно, та да го видят хората, а в моментите, когато най-много имахме нужда. Никога няма да забравя нещата, които научих. Не съм чувал за такава себеотрицателна любов към две човешки същества, каквато ти винаги си показвала към Едгар Евънс и мен. И това няма да забравя. Мога да изброявам безкрайно. Изпитвам гордост, когато си мисля за теб. Съзнанието, че си готова да минеш през вратата към отвъдното, ме радва дълбоко. В живота ти имаше толкова красота, че възможността да отидеш при татко не ме натъжава. Тук ти го държеше за ръката в трудни моменти, понякога за двете ръце, и не съм изненадан, че и сега може да има нужда от теб. Постепенно разбрахме кармата по начина, по който някога сме я обяснявали на другите. Животът ти ни огряваше с толкова много изящество и красота, че не бих позволил себичните ми желания да развалят този период на очакване и радостно нетърпение. Единствено се моля да не страдаш, скъпа моя. Убеден съм, че съзнаваш колко много те обичам и винаги ще те обичам. Хю Лин" (Случай 538-9, доклади). Гъртруд починала на 1 април 1945 г., Великден, в седем сутринта, без да прочете писмото, написано два дни преди това. Гладис Дейвис починала през февруари 1986 г.; тя последна от четиримата напуснала делото на живота им." Със сигурност връзката им като сродни души или души-близнаци ще продължи и в бъдеще. Те неведнъж ще се събират, за да си помагат духовно и да работят върху следващите си цели.” (Откъсът е от „За сродните души” на Кевин Тодеши).
През 1954 г., университетът на Чикаго приел докторска дисертация основана на учението на живота и работата на Едгар Кейси. 
Ясновидецът посмъртно бил счетен за баща на холистичното движение в Америка от престижното списание JAMA ("Списание на Американската медицинска асоциация").

ОЩЕ ЗА ФИЛОСОФИЯТА НА КЕЙСИ

Едгар Кейси бил космополит – отнасял се е с уважение към всички големи религиозни традиции и е проявявал загриженост към хората от целия свят. И все пак, спецификата на биографията му и насоките на философията и психологията му без съмнение се коренят в Америка от двадесети век. Твърди се, че духовната му дейност е била вдъхновена от учения тръгнали от Европа и Изтока. Но много хора реагират най - добре на домашно произведен продукт. Тълкуванията на Кейси предлагат езотерична система, която съчетава далновидните концепции за духовните реалности със земен прагматизъм, така характерен за САЩ.
Онова, на което е учил Кейси е забележително със своята практичност и балансираност. Той не потапял хората в абстрактни размисли, а ги връщал към това, което тук и сега. Според тълкуванията животът сам по себе си е е възможност да разгърнем потенциала си - физически, умствен и духовен. Духовността предлагана от Кейси е практическа. Според нея духът може да бъде открит в ежедневието, стига да можем да го разпознаем. Според Кейси, по природа всички сме търсачи на своята истинска идентичност и връзката си с Цялото. В този смисъл, животът е едно непрестанно приключение, което дава възможност на всеки един от нас да открие истинското си Аз. 
Кейси е смятал, че всички души се стремят към една и съща духовна цел в постоянния процес на духовно усъвършенстване, без значение дали тази цел ще бъде назована „съвършенство”, „Космическо съзнание”, „Христово съзнание”, „Божествено съзнание”, „Съзнание на Буда” или по друг начин. Както и че крайният резултат е един и същ. На един от пациентите си казал „Има една крайна точка, но много пътища” (3083-1).
Според големия пророк, човек идва на тази земя с една – едничка цел: да израсне духовно, да развие потенциала на душата си. За да го постигне обаче, са нужни множество човешки животи и различни преживявания. Във философията на Кейси неизменно присъстват понятия като прераждане и карма, но още по – голям е акцентът върху свободната воля. Именно чрез изборите, които правим, определяме посоката на живота си. Според него, никога не сме жертва на обстоятелства или на чужда воля: във всички врагове или приятели, несрети или сполуки човек всъщност „среща себе си”. 
В тълкуване 4083-1, припомнил на 55-годишна масажистка да постъпва съобразно принципите, завещани от Исус, да не се мисли за Бог и че може би някога ще стане, но не и докато гледа на себе си по този начин.
Балансът е основен принцип в учението на Кейси. Най - вече балансът между психологическата самопомощ и намесата на Божията благодат. Тълкуванията на Кейси, подобно на будисткото учение и идеите на швейцарския психолог и психиатър Карл Густав Юнг, показват изключителното значение на Средния път, представящ равновесието между крайностите. Според американеца, индивидуалното израстване и развитие може да бъде осъществено чрез хармоничното съчетание на личните усилия, от една страна, и способността да поверим себе си на по - висша сила, от друга.
В общи линии философията на Кейси парадоксално обобщава две неща. Първо, ние можем да сътворим собственото си бъдеще: ние сме необикновени създания, които притежават силата да изваят живота си. Второ, нашето бъдеще създава самите нас: животът ни следва предопределение, което ни привлича. 
Тоест, споделял е виждането, че част от събитията в живота ни са предизвикани от нас, а друга част са предопределени свише.
Информацията дадена от Кейси гласи, че ние сме не само физически тела, а духовни същества, които живеят във физическия свят. 

Следва продължение...

Биография на Едгар Кейси - част I Написана на : 2017-04-10 15:20:29

КРАТЪК ПРЕДГОВОР

Настоящето животоописание е посветено на един световноизвестен американски ясновидец и езотеричен философ, наричан „спящия пророк”, „най-големия медиум на Америка", „чудотвореца от Вирджиния Бийч”, „тайнствения мъж от Вирджиния Бийч" , „бащата на Ню Ейдж”, както и ,,човекът, който вижда настоящето, бъдещето и миналото". През младостта си този човек последователно работел като продавач на обувки, застрахователен агент и в различни книжарници и фотостудия. Открил, че фотографията му се отдава и известно време смятал, че ще се занимава с това до края на живота си, но Бог имал други планове за него... Неговото име е Едгар Кейси.

ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ФЕНОМЕНА

Кейси е един от малкото ясновидци в света пресказали собствената си смърт. Американецът е най – старателно документираният случай на ясновидство през XX век, а може би и в цялата човешка история. Също така е един от най – цитираните медиуми в историята на парапсихологичните изследвания. Най - силните мотиви в живота му били загрижеността за хората и желанието да им помага. Още от дете искал да служи Богу. Мечтаел да стане лечител и да помага на другите, така както някога са го правели Христовите апостоли. Бил християнин, макар и през голяма част от живота си по един нетрадиционен начин... Желаел да помага на страдащите не само да оздравеят, но и да разберат себе си. Това му желание – да бъде в помощ на хората не го напуснало до края на земния му път. От тези му човеколюбиви импулс до голяма степен произтичали и забележителните му способности: дарби, които продължават да му носят световна слава десетилетия след смъртта му, при това много по - голяма, отколкото е имал приживе. За Кейси са написани над 300 книги, а по света съществуват 37 центъра за изучаване и разпространяване на философията му.

Историята на Едгар Кейси е забележителна в две важни направления. Едното от тях е извънредният обхват на неговите екстрасензорни възприятия. Другото е фактът, че са запазени точни записи на огромната част от тълкуванията, които той е създал през живота си, обработени са грижливо и са използвани от неговата смърт до наши дни. „Тълкувания” е названието, което носят интуитивните консултации, които състрадателният пророк е давал на лица от всички социални прослойки на американското общество и с различна религиозна принадлежност в периода 1901 г. – 1944 г. Общо 14 306 тълкувания (направени за над 6000 души) и редица изследвания на тяхното съдържание са абсолютно подредени от асоциацията занимаваща се с изучаване на дейността на ясновидеца и предоставени на вниманието на заинтересованите. Английското „readings” по принцип на български бива превеждано и като „тълкувания”, но съм срещал и превода ,,разчитания" (което според контекста може да означава предсказания, пророчества, тълкувания, прогнози или диагнози). В някои сайтове се твърди, че броят на тълкуванията му (запазени и незапазени) е общо около 20 000.
Приживе всички стенографирани тълкувания на Кейси са били номерирани от съображения за поверителност. Първата поредица от цифри (напр. 5743) обозначава поредността на човека или групата, за които е било предназначено тълкуванието. Втората поредица (напр. 13) е номерът на тълкуванието в съответната серия. Например 5743-13 означава тълкувание номер тринадесет за лице, обозначено с номер 5743. През всичките години, в които правел своите тълкувания, грижа №1 за него била получаваната чрез него информация да е вярна и полезна за получателите и. 
Кейси умеел да чете и съзнателните, и подсъзнателните мисли и идеи на другите. Понякога насън виждал чужди сънища и след като се е събуждал, се е потапял в транс и правел интерпретации на видяното. Предписанията за здраве, които американецът давал на хората включвали ясни, понякога продължителни методи на лечение свързани с медикаменти, операции, диети, витаминозни терапии, електрически стимулации, масажи, самовнушения, аромотерапия, остеопатия. (Остеопатията е форма на алтернативно лечение с използване на самоизцелителните способности на организма и прилагане на мануална терапия. При мануалната терапия терапевтът лекува с „наместване“, „притискане“, „усукване“ на гръбнака и крайниците - при подходящо проведено лечение мануалната терапия може да избави пациента от редица болежки.).
В личен план дарбата на Кейси неимоверно усложнявала живота му и няколко пъти му се налагало да започва живота си буквално от нулата. Психическите му способности помогнали на хиляди хора, но затова пък в много случаи донесли нещастия за самия него. През целия си живот той бил постоянен обект на съмнения и проверки, понякога придружени с физически болки, защото хората просто не можели да повярват, че той може да прави нещата, за които са чували. В отделни случаи този тих и скромен човек бил затварян като престъпник, обвинявали го в евтина измама или в практикуване на лечителство без разрешение. Непрекъснато трябвало да се бори с предразсъдъците на лекарската гилдия относно нестандартните си методи на лечение, включващи революционни за времето си методи. Не по-лесно било общуването му и с обикновените хора, повечето ревностни християни, за които било трудно да приемат и асимилират неортодоксалните за западния свят идеи за карма и прераждане. 
Кейси излекувал множество болни, от чиито случаи традиционната медицина се била отказала като безнадеждни. Направил също така хиляди тълкувания на хора, които искали да открият призванието си, да научат за миналите си животи и кармичните си връзки, за да могат да правят по-мъдри избори и да живеят по-смислен и пълноценен живот. Благодарение на своята необикновена дарба, на невероятната си човечност и сила на духа, пророкът успял да промени светогледа на множество хора от цяло едно поколение и да остави след себе си огромно количество информация, върху която да размишляват и следващите поколения.
Кейси изиграл ролята на пионер в областта на холистичната медицина (разглеждаща човека като цялост съставена от физическо, емоционално и духовно нива). Изявил се като тълкувател на метафизичните закони на юдейско-християнската култура от двадесети век, както и предшественик на трансперсоналната психология и движението за духовно развитие, известно като Ню Ейдж.

ПРОИЗХОД И РАННИ ГОДИНИ (1877 г. – 1893 г.)

През 1817 г., Уилям Кейси, прадядо на Едгар Кейси по бащина линия, се преместил от окръг Къмбърланд, щата Вирджиния в окръг Крисчън, щата Кентъки. През 1828 г., Чарлз Мейджър, прадядо на Кейси по майчина линия, мигрирал от окръг Кълпепър, Вирджиния, в окръг Крисчън, щата Кентъки.
На 18 март 1877 г. във ферма, близо до градчето Бевърли, на 7 мили южно от град Хопкинсвил, щата Кентъки, се родил Едгар Лесли Кейси - първото от шесте деца на слабообразования фермер Лесли Б. Кейси и неговата съпруга Кари. Семейството възпитавало децата си според каноните на Свободната Християнската Църква, течение в презвитерианството. Кари Кейси – нежна и търпелива жена – оказала огромно положително влияние върху сина си през първите години от живота му. Едгар Кейси прекарал детството си в семейната ферма, предимно на открито, в хармония с природата. Още от ранна възраст проявявал жив интерес към Библията. Като дете обичал да слуша, а по – късно и да чете историите на библейските герои. В много отношения детството на Едгар Кейси било простичко, типично за повечето момчета по онова време и място. Понякога обаче необикновените му способности излизали наяве.

На 18 юни 1881 г. малкият Едгар станал свидетел на инцидент с кон, който инцидент причинил смъртта на дядо му Томас Кейси. След това се случвало да казва, че вижда и разговаря с духа на дядо си. През 1884 г. Едгар започнал образованието си в училищна сграда, намираща се зад Свободната Християнска Църква в Бевърли. През същата година, получил първото си видение. Когато навършил 11 години, му подарили собствена Библия и скоро след това той взел твърдото решение да я препрочита цялата през всяка една година от живота си. Тази любов към Библията е един от аспектите на силната християнска вяра, около която е бил съсредоточен целият му живот. Като възрастен той преподавал в неделно училище и напътствията и вдъхновението, които намирал в Светото писание, допълвал с усърдни молитви. По този начин се мъчел да разбере Божията воля и да живее в съгласие с нея. На 13 октомври 1888 г., приел вярата в Христос и станал част от Свободната Християнска Църква. В периода 1889-93 г. - посещавал академия „Бевърли”, разположена между магазина в Бевърли и Свободната Църква. Прези един ден на май 1889 г., 12-годишният Едгар седял сам в усамотено кътче в гората и четял Библията. Неочаквано му се явила красива жена с крила, която му казала, че молитвите му са чути, и го попитала какво желае. Този дух бил неговият ангел хранител. Макар и малко изплашен, Кейси успял да каже, че иска да помага на другите, особено на болни деца. Срещата му с тази духовна същност още повече затвърдила вярата му в съществуването на невидими помощници и закрилници, които служат като посредници между човека и Бога.
Като се изключи постоянното четене на Библията, младият Едгар не си падал особено по ученето. Трудно му било да задържа вниманието си на уроците, а когато го карали да прочете или изрецитира нещо, той често потъвал в собствените си мисли. Веднъж през 1892 г., по време на учебен час, Едгар не успял да напише правилно думата „колиба“. Съучениците му взели да се кикотят, а чичо му Лусиън, който бил и негов учител, го порицал. Когато през този ден, момчето – ядосано и обидено се завърнало у дома от училище, разбрало че чичо му вече е бил там. В същата вечер в хола Кейси преживял депресираща сцена, по време на която баща му се опитал да му обясни основните правила на правописа, но той изглеждало, че не разбира нищо или че не иска да разбере. Към 22:00 часа, търпението на баща му се изчерпало: Лесли Кейси така издърпал ухото на сина си, че той паднал от стола. Докато бил на пода, Едгар чул глас ясно да му казва следното: „Ако поспиш малко, ние можем да ти помогнем.“ Това бил гласът на дамата, която му се била явила на предишния ден. Кейси помолил за почивка баща си и сложил главата си върху учебника по правопис. След това заспал. Спейки, научил всеки урок от корица до корица. Момчето започнало да използва всички свои учебници по този мистичен начин. Когато баща му се върнал обратно в стаята и го събудил, той знаел всички отговори. Едгар можел да повтори всичко в книгата. Баща му си помислил, че той го е заблуждавал до преди малко и го съборил от стола отново. Едгар казал на баща си, че вижда картини със страници от учебниците. Учителят му започнал да гледа на него като на най – добрия си ученик. Лесли Кейси бил горд от това постижение на сина си, което го правело различен от неговите връстници.
За пръв път необикновените способности на Кейси били използвани за лечение, когато като дете получил удар с топка по главата. Шокът го накарал да се държи странно до края на деня. Когато го сложили да си легне, той с напълно сериозен глас обяснил на родителите си какво се е случило и какво трябва да се направи, за да се премахне проблема. Родителите му го послушали. На другата сутрин, когато се събудил, Едгар се чувствал отлично, макар да нямал спомен за случилото се след удара.
Юношата посещавал местното училище до девети клас и макар че хранел амбиции да стане проповедник, обстоятелствата не му позволили да продължи своето образование...През 1893 г., поради финансова невъзможност да продължи образованието си, напуснал училище на 16-годишна възраст и започнал да работи във фермата на баба му по бащина линия, която починала през август същата година. Животът във фермата не му допадал.

ПРЕМЕСТВАНЕ И ЖИВОТ В ХОПКИНСВИЛ (1894 г. – 1897 г.; 1899 г. – 1903 г.)

През януари 1894 г. Кейси се преместил със семейството си в Хопкинсвил. Наели дом на ул. „Уест Севънт” № 705, на югоизточния ъгъл на улиците „Седма” и „Янг Стрийт”. Момчето било наето в книжарница „Хопър Брадърс” намираща се на „Мейн Стрийт”. Това била първата му работа. Малко по – късно започнал друга работа на същата улица.
В периода 1894 г. - 1898 г. работил в книжарница „Гудс Стор” на Ричард Драй. Докато работел в книжарницата на Драй се запознал с три години по – младата Гертруд Евънс.

image

Двамата се влюбили и на 14 март 1897 г. се сгодили. Едгар смятал, че за да се ожени, трябва да има някакви спестявания. 

През юни 1898 г. Кейси загубил работата си в книжарницата на Драй. От Хопкинсвил заминал за намиращия се на 60 мили гр. Боулинг Грийн (щата Кентъки), да търси добре платената работа, от която да спечели необходимите му според него средства, за да се установи и ожени за възлюбената му Гертруд.  През юли месец бил нает на работа в "Дж.П. Мортън & Ко": голяма книжарница в Луисвил (Кентъки). На 1 август 1898 г. се преместил да живее в Луисвил. 

През 1899 г. се прибрал за Коледа и решил да остане в Хопкинсвил.
През 1900 г. формирал бизнес партньорство със своя баща Л.Б. Кейси за да продава застрахователни полици за компанията „Уудмън ъв дъ Уърлд Иншурънс”. Едгар пътувал от град на град продавайки застраховки, както и книги и канцеларски материали за "Дж.П. Мортън & Ко". През месец март, малко преди двадесет и третата си година Кейси заболял тежко. В резултат на ларингита, на 18 април п
олучил частична парализа на гласните си струни и можел да говори само шепнешком. На 8 юни отишъл до Луисвил за да премине бизнес курс на „Брайънт & Стратън Бизнес Колидж”. Повече от година можел да говори само с дрезгав шепот. Различни местни лекари се опитвали да го излекуват, но без успех. Лекарствата се оказали неефикасни. Неспособен да продължи работата си като застрахователен агент, младият Кейси заживял в дома на родителите си близо година, обречен на бездействие и отчаяние от привидно нелечимото си заболяване. Именно заради това решил да се захване с фотография – занаят, при който рядко се налагало да ползва гласа си. През есента на 1900 г., хопкинвилски фотограф му предложил работа като чирак в студиото му. Кейси започнал работа във фотографското студио на У. Р. Боулес на ъгъла на „Девета” и „Вирджиния”. 

Докато чиракувал във фотографското ателие, в Хопкинсвил дошъл пътуващия шоу хипнотизатор Харт, наричан „Кралят на смеха”, който участвал във вариететни програми. Въпреки, че малко се срамувал да търси подобно нетрадиционно лечение, Кейси отишъл зад кулисите на местния театър „Холандс Опера Хаус” и си уговорил среща с непознатия, който се съгласил да му помогне срещу сумата от 200 долара. Този дързък ход, породен от отчаяние, бил първата стъпка от най – важното пътуване в живота на младежа. Срещнали се в кабинета на местния оториноларинголог д-р Манинг Браун. Било 12 февруари 1901 г.: на тази дата, феноменът дал първото записано негово физическо тълкуване. Проведеният експеримент довел до възвръщане на гласа му, но за кратко. Опитът се оказал успешен само дотолкова, че в състояние на хипноза той реагирал на внушението на Харт и заговорил с нормален глас, но след като се събудил, проблемът с гласа се завърнал, макар че му било внушено, че ще може да говори нормално. Въпреки че тази процедура, позната като постхипнотично внушение, често се оказва ефективна и е помогнала на множество хора да преодолеят зависимост от цигари или друг навик, в случая на Кейси не дала резултат. Харт имал ангажименти за представления в други градове и затова не могъл да продължи с експериментите.

Проблемът със състоянието на ясновидеца бил решен, когато Ал Лейн – местен човек, който следвал задочно терапия чрез внушение и остеопатия се заел със случая му. Лейн попитал дали може да изпробва уменията си върху все още увреденото гърло. Кейси бил съгласен на всичко, което би могло да му възвърне гласа и приел. Лейн бил чел подобен хипнотичен курс от маркиз Шастне дьо Пюисегюр, последовател на Франц Месмер, и бил ентусиазиран да изучава границите на лечебното познание, свързано със състоянието на транс. На 31 март 1901 г. Лейн въвел Едгар в някаква форма на самохипноза. Идеята на Лейн била да накара Кейси да опише естеството на заболяването си, докато е под хипноза. Изпадналият в транс Кейси описал с нормален глас (също след внушение на Лейн) причината за проблема си. Добавил, че заболяването може да бъде премахнато с помощта на внушение. Описал състоянието на собствените си гласни струни. „Да – започнал той, - пред на е тялото на...[Тук и по – нататък винаги използвал местоименията ние и нас.] В нормално състояние това тяло е неспособно да говори поради частична парализа на мускулите на гласните струни, предизвикана от нервно напрежение. Това е психическо състояние, довело до физическо увреждане. Може да бъде отстранено с увеличаване на притока на кръв към засегнатите участъци чрез внушение по време на хипноза.” Лейн уместно внушил на Кейси, че кръвоснабдяването на увредените му гласни струни ще се увеличи и състоянието му ще се подобри. Постепенно горната част на гърдите и вратът му отначало леко, а после по – силно се зачервили. След около двадесет минути спящият прочистил гърлото си и казал: „Вече всичко е наред. Проблемът е отстранен. Направете внушение, че кръвообръщението ще се нормализира и след това тялото ще се събуди”. 
Лейн направил подходящото внушение и когато се събудил, Кейси отново говорел нормално за първи път след повече от година. Така направил първото си така наречено здравно тълкувание. През следващите месеци на моменти отново губел гласа си. Всеки път Лейн правет същото внушение за кръвоснабдяването и проблемът изчезвал. 
Ако зависело от Кейси, всичко щяло да приключи дотук. Обаче Лейн изказал предположение, че щом Кейси е в състояние да описва точно смущенията в тялото си и да дава съвети за тяхнот лечение, ще може да прави същото и за други хора. Ал Лейн добре познавал историята на хипнозата и знаел за подобни случаи от ранната практика на Дьо Пюисегюр - френски изследовател на Месмер (немски лечител, считан от някои за родоначалник на съвременната хипноза).
Лейн и Кейси решили да опитат с тълкувание на един здравен проблем на Лейн (от известно време Лейн страдал от стомашно заболяване). Под хипноза Кейси описал здравословното му състояние и предписал определено лечение. Опитът се оказал успешен. Направеното описание напълно съвпадало със симптомите на Лейн и с диагнозата, която вече няколко лекари били поставили, въпреки че методите на лечение включвали медикаменти, диета и упражнения, които по – рано не му били препоръчани. Изпробвал предложеното лечение и след три седмици се почувствал значително по – добре. След този експеримент двамата станали партньори. Кейси правел тълкувания, за да поределя диагнозите на пациентите и най – подходящите начини за лечение, а Лейн записвал всичко и провеждал леченията.
В началото Кейси имал сериозни колебания. Той не разбирал, че има необикновени способности, и понеже образованието му било доста ограничено и нямал никакви медицински познания, не можел да разбере откъде идва тази информация. Много се тревожел да не би докато е в транс, да предпише нещо, с което да навреди на някого. Решил, че ако това все пак стане, ще спре да прави тълкувания. Кейси потърсил напътствия в Светото писание.
Три неща го убедили да продължи въпреки колебанията му.
Първото било, че не желаел да пропусне добрата възможност да помага на хората. Второ, че бил убеден, че Лейн е получил от задочните курсове достатъчно медицински познания, за да различи всяка потенциално вредна препоръка, която партньорът му можел да предпише. И трето, всеки път, когато си помислел да се откаже от начинанието си, започвал да губи гласа си.
Понеже по онова време категорично отказвал каквото и да е било възнаграждение за прилагането на дарбата си, Кейси продължавал да се издържа с фотография. Два пъти дневно излиза от фотостудиото и отивал в наетия от Лейн кабинет. Скоро открили, че не е необходимо да присъства човекът, за когото се прави тълкуванието. 
За да изпадне в нужното психическо състояние Лейн му внушавал нещо подходящо, за да започне тълкуванието. След една – две секунди мълчание информацията започвала да се излива. Често била осеяна с цитати и примери от Библията. Обикновено говорел така сякаш чете директно от Светото писание, и на места фразите били сложни и трудноразбираеми. Когато тълкуванието приключвало, му било внушавано да се събуди и той излизал от транса.
През този ранен период Ал Лейн едновременно ръководел транса и стенографирал тълкуванията, правел подходящите внушения, задавал необходимите въпроси и записвал информацията. Нарекъл тези записи „тълкувания”. Терминът не му се струвал особено точен, но не намерил по – подходящ. По – късно транса ръководел бащата на Кейси, а след това и Гертруд Евънс-Кейси, а за записването била наета професионална стенографка.
Един от най – изненадващите елементи на диагнозите, които Кейси поставял на болните си съграждани в състояние на хипнотичен транс в свободното си време, когато не бил на работа във фотографското ателие, била точната анатомична и физиологична терминология, макар Кейси да не бил прочел нито една медицинска книга. За самия Кейси най – изненадващо било това, че информацията давана на хората действително им помагала. Намирал случая с Лейн за съмнителен. Смятал, че може би само въображението на Лейн го карало да вярва, че се чувства по – добре. Допускал, че възвръщането на собствения му глас се дължи на щастлива случайност. Смятал, че може би дарбата му била ценна само за самия него. Всичките съмнения, с които се борел в ранните години на тълкуванията си, постепенно били разсеяни от неоспоримия факт, че лечението се оказало успешно дори в онези от случаите, считани за безнадеждни...
За такъв бил считан и следващият случай от практиката му. Постепенно се прочул със забележителната си дарба. Един ден Кейси отговорил на телефонно обаждане на бивш училищен директор от Хопкинсвил, чиято дъщеря боледувала от три години. На двегодишна възраст се разболяла от грип и от този момент нататък се появили задръжки в развитието на на умствените и способности. Родителите и се консултирали с различни специалисти, но никой не успявал да помогне но момичето. По - късно то започнало да получава гърчове и последният специалист, към когото се обърнали, съобщил, че детето има рядко мозъчно увреждане, водещо до фатален край. С мъка в сърцето си родителите отвели детето да умре у дома, но тогава чули от приятел за странната дарба на Едгар Кейси.
Кейси бил трогнат от историята и се съгласил да направи специално пътуване извън града, за да даде тълкувание. Тъй като имал финансови затруднения, решил да приеме предложените от бащата средства за пътни разходи; за първи път се съгласил да получи нещо материално за услугите си.
Отпътувал с тревога в сърцето си, а след като видял малкото дете с аномално поведение, Кейси още повече се смутил заради прекалената си самонадеяност. Той, необразованият фермерски син, който не разбирал нищо от медицина, се опитвал да помогне на дете, на което дори най - изявените специалисти в страната не успели да помогнат. С чувство на безпокойство легнал на дивана в приемната на семейството и заспал. Но под хитноза всички съмнения изчезнали. Лейн присъствал и давал указанията; после както обикновено записвал думите на Кейси. Със същата спокойна, хладна увереност както при всички предишни тълкувания спящият фотограф започнал да описва състоянието на детето. Напомнил, че момичето е паднало от файтон малко преди грипа, и заявил, че грипните вируси са се загнездили в засегнатата зона, която причинявала конвулсиите. Подходящо остепатично лечение щяло да намали напрежението и да доведе до пълно възстановяване. Майката потвърдила факта, че детето е паднало от файтон, но не предполагала - защото нямало никакви видими наранявания, - че това може да има връзка с уврежданията. Препоръките били дадени от Лейн, както било указано в тълкуванията. След три седмици гърчовете на момичето напълно престанали и разсъдъкът му показал очевидни признаци на проясняване. Назовало по име куклата, която била любимата му играчка преди заболяването; после изрекло имената на родителите си за първи път от години. Три месеца по - късно благодарните родители съобщили, че дъщеря им е нормална във всяко отношение и че бързо наваксва пропуснатото през трите години на боледуването.

ПРЕМЕСТВАНЕ И ЖИВОТ В БОУЛИНГ ГРИЙН (1902 г. – 1909 г.)

През месец май 1902 г., Франк Хюстън Басет - старши спечелил за Кейси по - добре платена работа. Пророкът заработил като фотограф в книжарницата на Лусиън Д. Потър, разположена в намиращия се на 6 мили гр. Боулинг Грийн. Кейси се настанил в пансиона на г-жа Холинс заедно с д-р Хю К. Бийзлии.

През август, Лейн го повикал обратно в Хопкинсвил във връзка с двегодишно момиченце казващо се Ейми Дитрих. Кейси дал тълкувания, които помогнали за излекуването на болното от грип дете. Този случай щял да изиграе съществена роля в историята на тълкуванията на Кейси. Лейн го посещавал всяка неделя за да продължи тълкуванията за своите пациенти.

На 17 юни 1903 г. Едгар се оженил за Гертруд и младото семейство си създало дом в Боулинг Грийн. По – късно им се родили трима сина – Хю Лин Кейси (16 март, 1907 г. – 4 юли, 1982 г.), Милтън Портър Кейси (28 март, 1911 г. – 17 май, 1911 г.), и Едгар Евънс Кейси (9 февруари, 1918 г. – 15 февруари, 2013 г.).
През септември 1904 г. заедно със съдружника му Потър отворили фотографско студио, което в последствие изгоряло.
През 1905 г. в Алабама лекари се заели да изучават психическите способности на Кейси.
През 1905 г. част от практиката на Кейси станал случаят "Далтън”. Случаят възникнал в резултат на падане претърпяно от Джордж Далтън на 31 май на мястото където се конструирал новият "Ел & Ен Рейлроуд Фрейд" офис.
През 1906 г. студиото на Кейси на "Колидж Стрийт" в Боулинг грийн реализирало печалба в размер на $40,000 от продажбата на картини, снимки и водни бои. Отворило през ноември, студиото било унищожено от пожар на 23 декември.

През 1908 г. Гертруд и Евънс се завърнали в Хопкинсвил. Едгар Кейси останал в Боулг Грийн, за да изплати дълговете породени от двата пожара.

ЗАВРЪЩАНЕ В ХОПКИНСВИЛ. ПОСЛЕ РАБОТА В РАЗЛИЧНИ ДРУГИ ГРАДЧЕТА И НАРАСТВАНЕ НА ИЗВЕСТНОСТТА. СЛЕД ТОВА НОВО ЗАВРЪЩАНЕ В ХОПКИНСВИЛ, ПОСЛЕДВАНО ОТНОВО ОТ ПРЕМЕСТВАНИЯ В ДРУГИ ГРАДОВЕ.

(1909 г. – 1923 г.)

През август 1909 г. Кейси също се завърнал в Хопкинсвил. През есента ясновидецът работил в Гардсдън, щата Алабама. За Коледа се прибрал у дома. По време на престоя си провел първото си психическо тълкуване в „Далтън Билдинг”, на ъгъла на улиците„Вирджиния” и „Седма”.
През 1910 г,.от януари до 4 юли Кейси работил като фотограф за „Ръсел Брадърс”в Анистън, Алабама. От юли до октомври работил за Х.П. Треслър в Монгомъри, Aлабама.
Отначало слухът за необикновените способности на Кейси се разпространявал бавно. Имал само местна известност. Кейси се стараел приятелите му да не научат за неговите забележителни дарби. Желаел да го харесват заради самия него, а и не искал да го приемат за особняк. Повечето му съграждани знаели малко за него. Слуховете за ясновидството обаче достигнали до вестниците...
На 9 октомври 1910 година в „Ню Йорк таймс” се появила статия на две страници с подзаглавия и снимки. Статията се основавала на сведения от младия хомеопат д-р Уесли Кечъм, който отворил кабинет в Хопкинсвил и получил няколко тълкувания от Едгар Кейси.Благодарение на публикациите в „Таймс” и в други вестници способностите на Кейси станали национално известни. Заваляли обаждания и телеграми от отчаяни хора, които се нуждаели от помощта му (именно тогава установил, че може да провежда сеанси и от разстояние – достатъчно било да получи внушение с точното име на човека и местонахождението му по дреме на тълкуванието – улица, номер, град и щат). Понякога тълкуванията били извършвани денем, а друг път – нощем. Частта от денонощието не оказвала влияние върху дейността му. След като заспял, Лейн или Гертруд, а по – късно и синът му Хю Лин или друг отговорен човек, на когото имал доверие, правел подходящото внушение. Стенограмите от сеансите били транскрибирани на пишеща машина. В повечето случаи оригиналът бил даван на онзи, за когото е тълкуването, или на неговия родител, настойник или личен лекар. Дубликатът оставал в архива на Кейси.
През февруари 1911 г. Розуел Фийлд (брат на писателя Юджин Фийлд), с представител на вестника „Хърстс Чикаго Екземинър” отишли в Хопкинсвил за да съберат информация за статия за Едгар Кейси, която да бъде публикувана на страниците на вестника.
През март 1911 г. Едгар Кейси, баща му Л.Б. Кейси и А.Д. Ноа - старши, направили десетдневно пътуване до Чикаго за да дадат тълкувания за споменатия чикагски вестник. 

За ясновидеца това бил период на изпитания. През март 1911 г., скоро след раждането, починал вторият му син - Милтън Портър. Малко след смъртта на бебето, здравето на съпругата му започнало да се влошава. Поставили и диагноза туберколоза и по едно време лекарите и давали още само една седмица живот. Кейси направил тълкувание и когато лечението, което предписал, било изпълнело, Гертруд се възстановила.
Разпадането на съдружието на Кейси с доктор Кечъм и другите не било приятно. Намирането на лекари, които да са склонни да прилагат предписаните в тълкуванията лечения, било един от проблемите, които силно тревожели партньорите. В повечето случаи, веднага щом съответният доктор разпознаел източника на информация, той отказвал да следва дадените препоръки. Нужна била напълно оборудвана болница, в която да работят хора от всички браншове на лечителската професия, едновременно добре подготвени в медицинските си специалности и убедени във верността на тълкуванията. За да намери пари за такава болница, д-р Кечъм започнал да иска тълкувания как да подобрят финансовото си състояние. Когато научил какво се върши, Кейси се оттеглил от съдружието, което продължило малко повече от година.
Това скарване потвърдило нещо, което от известно време го тревожело. Докато бил в транс, Кейси не знаел какви въпроси му се задават и как им отговаря. Възможно било човекът, ръководещ сеанса, да вмъква въпроси или понякога цели тълкувания на теми, за които Кейси чувствал, че не била да използва дарбата си. Случвало се да минат месеци преди да разбере какво е станало. Решил, че тълкуванията му трябва да се поверят на човек, на когото има безрезервно доверие. Хрумнало му, че най – подходща за целта е съпругата му. 
На няколко пъти в кариерата си бил разпитван от изследователи, подозрителни и скептични, колкото самия него. Един от тях бил Хюго Мюнстерберг, психолог от Харвардския университет. Мюнстерберг пристигнал в града през 1912 г., очаквайки да намери старинен шкаф, тъмна стаичка или други обичайни принадлежности на медиумите шарлатани. С изненада открил, че Кейси не се нуждае от никое от тези неща, а само да легне на диван и че след просто хипнотично внушение започва да говори смислено, докато спи. Мюнстерберг внимателно наблюдавал Кейси, докато дава тълкувания; разпитвал хора, получили изцеление благодарение на ясновидските способности на Кейси; прегледал записите за по – ранни тълкувания. Тръгнал си убеден – както всички други, дошли преди и след него да изобличат нещо, което смятали за ловка измама - че какъвто и да е Кейси, определено не е шарлатанин. Мюнстерберг се убедил и от свидетелствата за случаите, и от скромната непретенциозна честност на самия ясновидец.
Кейси формирал брокерско партньорство с д-р Кечъм и А.Д. Ноа - старши. Било заведено дело срещу тях за 28 000 $ в Християнския окръжен съд за нарушение на договор (спорът бил уреден извънсъдебно през март 1913).
През март 1913г. ясновидецът се преместил за кратко в гр. Анистън, щата Алабама. След това последвало преместване в Селма (малък град по поречието на р. Алабама), за да отвори фотографско студио на компанията на Х. Треслър, за която работел от 2 г. 
През пролетта на 1913 г. Д-р Джаксън обявил, че Гертруд Кейси е добре. На следващата година Едгар Кейси закупил фотографското студио. 


image

Днес в центъра на гр. Селма, нагоре по улицата от моста "Едмънд Петъс", пред сградата, в която е работил и живял Кейси има паметна плоча поставена в негова чест. Плочата е сложена там от историческата агенция на щата Алабама. Написаното на плочата гласи следното:

СПЯЩИЯТ ПРОРОК

ЕДГАР КЕЙСИ (1877-1945) беше международно приет като изключително талантлив медиум. Един скромен човек, той никога не се е облагодетелствал материално от неговите психически способности, но ги използвал за да помогне да се "изяви любовта на Бога и човека". Управлявал неговото фотографско студио и живял в тази сграда от 1912 до 1923 г. Mного психически тълкувания били дадени тук през това време.

 

Следва продължение...

Учителя Дънов за противоречията Написана на : 2017-04-08 22:02:55

"Важното за сегашната епоха е пробуждането на човешкото съзнание. Някога човек е живял в Бога - период, за който нищо не знаем. След това е излязъл от Него като дихание, пробудил се е и е започнал самостоятелно да живее и се развива. Ние знаем за съществуването на човека само от момента, когато той е излязъл от утробата на своята велика майка и е влязъл в света на промените, в пътя на ред противоречия, на които трябва да се радвате, защото те показват, че живеете в областта на Божественото. Противоречията са възможности за постижения...И тъй, колкото повече противоречия има човек, толкова по-добре за неговата душа. Противоречията са възможности за постижения. Около противоречията на хората обикалят множество разумни същества, търсят случай да им услужат, да ги извадят от техните мъчнотии." 1
"Аз искам да бъдете свободни, да не поставяте преграда на своите мисли, чувства и действия. /Момче Осемдевет: Мисля, че Дънов е имал предвид това човек да мисли, чувства и действа свободен от илюзии/. Мислете, чувствайте по свобода. Знайте, че всяко действие среща и противодействие. Ето защо, ако действията ви не са в хармония с природата, ще срещнете противодействия. /М.О.: В предните две изречения, като че ли има противоречие... Може би духовният учител е имал предвид, че ако действията ни не са в хармония с природата, то тогава противодействието на тях е още по - голямо, отколкото ако са/. – Защо идат противоречията? – Те са допуснати като условия за развитие. Без противоречия, без добро и зло, човешкият ум не може да се развива. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите доброто и злото като противодействащи сили в цялата природа; щяхте да видите как живеят съществата в ада и рая. Само така ще разбере човек и двата свята – адът и раят. Само така ще разбере той защо съществуват злото и доброто. Докато не разбере тия неща, той всякога ще се натъква на противоречия. Докато не разбереш законите на целокупния живот, всякога ще се натъкваш на противоречия." 2
"Вие се смущавате от неудобствата в света. Всичките хора се смущават, безпокоят се от големите противоречия. Знаете ли, ако хората нямаха никакво противоречие на земята, какво щеше да стане? Сега вие познавате живота с противоречията, които съществуват, но не познавате един живот без противоречия. Какъв ще бъде един живот без противоречия на земята?...Какъв щеше да бъде животът, ако нямаше горчивини?... Едновременно на земята човек може да бъде и добър, и лош. Да изключим от себе си злото е невъзможно. Да изключим доброто от себе си и то е невъзможно. Две невъзможности има: никой не може да изключи доброто от себе си и никой не може да изключи и злото от себе си. Как ще ги примирите? Примирението е в това: да подчиниш злото на доброто, че злото да стане слуга, а пък доброто – господар. Имаме сегашния порядък на нещата, какво трябва да направим? – Трябва доброто да стане господар, а злото да слугува. А в сегашния порядък, злото е господар, а доброто е слуга... Ако изчезнат скърбите ще изчезнат и радостите. Ако изчезнат радостите ще изчезнат и скърбите. Тогава вие ще имате един живот дето няма скърби и радости. На какво ще мяза този живот?... Ще знаете, че красотата на земния живот седи в голямото противоречие. То е красотата. Тия големите противоречия не се стремете да ги премахвате, ами ги характеризирайте. /М. О: Доколкото познавам учението на Дънов, смятам че е имал предвид, че човек не трябва да се стреми да изкорени злото в себе си, а да го трансформира, както и да работи за усилване на доброто/. Че ако нямаше сенки в света, как ще рисуват художниците? Каква ще бъде една картина без сенки?... Радвайте се на противоречията, които съществуват, радвайте се на радостите, които съществуват. Защото скърбите на живота предават дълбочина на човешкия характер и мекота. Човек, който е минал през много скърби, има гъвкавост... Противоречията са едно благо в света. В сегашния живот са едно благо за умните, а едно нещастие за глупавите." 3
"Всяко противоречие е част от цялото. /М. О.: Тоест, всичко в света по един или по друг начин служи на Божественото/. Ако се натъкнете на едно противоречие и не го възприемете като част от цялото или като линия от една рисунка, и не можете да го поставите на мястото му, вие не сте добри художници и добри майстори... Зад всяка мъчнотия се крие известна разумност. Така трябва да гледате на мъчнотиите, за да може лесно да се справяте с тях. Не гледате ли така на мъчнотиите, вие ще се страхувате, ще се обезсърчавате и нищо няма да придобиете. /М.О.: Визират се духовни придобивки/...
Каква е разликата между реалния и нереалния свят? Реалният свят е без сенки. Той е Божественият свят. Всички останали светове, за да бъдат разбрани, имат сенки. Божественият свят, като реален, няма сенки, затова остава неразбран. На физичния свят сенките представят противоречията. Чрез тях светът става разбран. /М.О.: Тоест, нужни са контрасти, за да можем да различаваме нещата, съпоставяйки ги едно с друго/. Следователно, всички противоречия и дисонанси в музиката, в говора, в живота са необходими за човешките умове. Те изясняват нещата. В бъдеще противоречията ще изчезнат. Казваш, че някой те обидил. Ти се чувстваш обиден, защото разбираш смисъла на думата. Щеше ли да се обидиш, ако беше ти казал същата дума на френски или на английски език? Виждаш, че човекът ти говори нещо, но не разбираш езика му и не се обиждаш. В тоя случай няма никаква обида. В Божествения свят не съществува никаква обида. Там няма лоши и обидни думи. Влезеш ли в човешкия свят, обидата върви след тебе и пред тебе. – Какво е Божественият свят? – Свят, в който не съществуват никакви обидни и лоши думи. Влезеш ли в тоя свят, колкото и да искаш да се гневиш, не можеш; колкото и да желаеш да обидиш някого, не можеш. Щом влезеш в Божествения свят, веднага забравяш всички обиди и злини. Излезеш ли от него, веднага си спомняш лошото. – Защо е така? – Не е важно, защо е така, но факт е, че на физичния свят лошото се помни, а в Божествения свят се забравя." 4

Противоречията ни подтикват да мислим повече и по - задълбочено, да се стремим към по - широк и по - висок поглед върху житейските ситуации. Тоест, тласкат ни към това да мислим по - духовно. Противоречията ни помагат да разгръщаме божествената ни същност и да ги надрастваме.

Ползвани източници:

1. "Предназначението на човека" - беседа част от "Извънредни беседи", държана на 04.08.1937 г. при рилските езера (http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=2355).
2. "Сеятелят", неделна беседа държана от Дънов на 27 март 1921 г. в София. (https://triangle.bg/b…/1921-03-13-10.1998/1921-03-27-10.html).
3. "Противоречията в живота", МОК, 1938 г.
(http://www.beinsadouno.com/…/index.…/Противоречията_в_живота).
4. "Трите свещи", Общ Окултен Клас, 06.10.1943 г., София.
(http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=3292).

Двойна полза, а? Написана на : 2017-04-06 00:07:26

Младо хубаво момче от провинцията пристига в София. Отива в едно заведение и сяда на бара. На края на вечерта срамежливо казва на барманката:
- Извинявай, може ли да ти дам 100 уева и да спим с тебе тая вечер, никой нема да разбере, яз и без това съм от провинцията?

Барманката се замислила и си казала: "Защо пък не, хубав е и освен това ще ми даде 100 лева" и се съгласила. На другия ден ситуацията се повторила и така 5 дни подред. На последната вечер барманката решила да поразпита младежа за личния му живот:

- Извинявай, абе така и не разбрах, ти от кой край си?
- От Пернишко - отговорил младежът.
- А, ама той и баща ми е от Пернишко, от кое село по-точно?!
- Епа, от Дивотино - отново смутено отвърнал младежът.
- Ама той и баща ми е от Дивотино, ти със сигурност го познаваш! - зарадвала се барманката.
- Епа, разбира се, че го познавам, нали он ми даде 500 уева да ти донесем.

Предание за спасяването на Бобошево Написана на : 2017-03-24 23:39:38

Хубава девойка спасява селото си от турците


Старият ферман1, даден от Мурад I, бил рано изгубен, но и днес здраво се помни от населението, че селото принадлежало на една султанка, за която се предава от поколение на поколение следното: При завладяването на село Бобошево2 една хубава мома се понравила много на султана, който поискал да я вземе за жена, но с условие да се потурчи. Момата се противила дълго време, но за да спаси родното село от сеч и пожар, най - сетне се съгласила да приеме "вера читачка"3, но при условие в селото турци да не се заселват, нито да идват и минават през него. Ако пък ще минат, да разковават конете си в края на селото, за да не изнесат пръст от него, и като излезнат на другия край, да ги подковат наново. Като желаел на всяка цена да има хубавата бобошевка, султанът се съгласил и с ферман изпълнил всички нейни искания. Но самата тя, преди да му стане жена, се отровила с чемерика4, която предварително скрила в пазвата си. Не ще и дума, това страшно разярило измамения султан и той се зарекъл люто да отмъсти на селото. Но понеже воювал другаде, па и наскоро умрял, поръчал на сина си да стори това. Поради залисии в други места и този не могъл да отмъсти, та чак третият султан извършил това, като изгорил цялото село. Населението се спасило, като се разбягало по планините и ридищата, а тепърва, след като се поумирило, отново се прибрало и въобновило.

___________

1 Ферман - писмо, заповед, нареждане.

2 Бобошево - град в Кюстендилска област.

3 "Вера читачка" - турска вяра, не християнската.

4  Чемерика - растение, което е отровно за добитъка и хората

 

Източник: Сборник "Български народни приказки" на изд. "Български писател" от 1966 г. Подбор и редакция: Елена Огнянова.

image

 

"...в чужбина, по - специално в Европа са разбрали, че проблемите на света, в частност на Европа са големи, че тя трябва да бъде излекувана и всъщност са нужни хора, които правят моста между Европа и България. А не просто хора, послушни чиновници, които сляпо следват европейските програми, говорят като кречетала за влизане в Европа и НАТО, а самите те напомнят кукли на конци, безмисловни зомби или пък високоплатени слуги на чужди господари. През последните петдесет години западноевропейците страдат от един процес на трансформация, наречен американизация, а в последните десет години подобно нещо се наблюдава и в страните от Източна Европа.
Изследвал съм процеса на американизация в различните части на света. Той има опустошителен ефект върху богатството и своеобразието на местната култура и върху традиционните социални ценности. На духовно ниво процесът на американизация поставя под заплаха задачата или мисията на съответната нация.
Всяка нация има своя вдъхновяващ гений, наречен дух на нацията – това е един Архангел, водещ нацията към изпълнението на нейната мисия. Aмериканизацията на една страна води до прекъсване на връзката между нацията и нейния национален дух. При това положение духът на Америка налага „американския начин на живот“ върху тази нация, по-специално върху нейния обществен елит.
Основната цел на американизацията е да се създаде един голям пазар в света, в който един малък елит ще бъде много богат, а останалите ще бъдат роби. Нуждите на хората ще бъдат манипулирани, мислите на хората ще бъдат под влияние на масмедиите и ще настъпи пълно унифициране на индивидите. Това е опасно и за самите американци, чиято духовност също страда в този процес.
Много е важно да се прави разлика между могъщата Америка на глобализацията и другата, духовната Америка – страната на поети като Емерсон, на прекрасни музиканти и надарени духовни личности. Но лицето, което познаваме след Втората световна война, е точно икономическото лице на Америка. Както казах, всяка нация има своя национален дух. Това е един Архангел, който изпълнява своята задача в течение на няколко столетия. Tой вдъхновява хората, които говорят съответния език, които принадлежат на тази нация. Това, което този Архангел изисква от нацията, трябва да бъде подготвено понякога в течение на столетия, понякога на хилядолетия. Това е валидно за всички нации."

(стр. 9, 11, 12)


"Първата перспектива е битката за социалния характер на Европейския съюз. Европейският съюз беше създаден за да установи мир между Германия и Франция. Сега вече има мир в Западна Европа, има много високо ниво на социален мир. Беше развито социално съзнание, което да защити беззащитните в нашата част на света. Но те са милиони. Cега има дискусия в Европа, до каква степен желаем да помогнем на беззащитните хора в Източна Европа.
В последните десет години идеологията на неолиберализма, която
гласи, че всеки трябва да се бори за собствения си интерес, се засили много. Тази идеология идва от Съединените Щати. Съпротивата към неолиберализмa е все по-слаба и така Европейският съюз постепенно става част от Американската глобална икономика.
Но има и втора перспектива: Това е едно движение, което започна преди четири години, и бе наречено в началото антиглобалистко движение. Неговата поява беше ознаменувана чрез демонстрациите по време на срещите на световните лидери в Сиатъл, Давос, Прага и др. Но всъщност това не е антиглобалистко движение, това е движение за нов вид глобализация, която би била в интерес на цялото човечество.
Сега например голям проблем в Световната търговска организация, е че бизнес-компаниите искат достъп до обществения сектор. Всъщност те искат да превземат този сектор. Те представляват частния сектор на глобалния капитализъм. Съществува обаче общественият сектор, който се грижи за обществените интереси: здраве, образование, обществен транспорт, електричество, водоснабдяване… Всичко това е в ръцете на обществените организации. Но сега идва един диктат от страна на Световната търговска организация. Частните бизнес компании ще могат да вземат в ръцете си части от обществения сектор. Така че навсякъде ще има частни организации, които да се грижат за здравето, oбразованието, за водата. Tе естествено ще търсят в това своята печалба. Така че всички обществени услуги ще станат много скъпи и качествените услуги ще са достъпни само за елита. Такава приватизация на обществените услуги вече е започнала в България. Все повече и повече ще намаляват възможностите на бедните да се ползуват от услугите на обществения сектор. Те трябва да се погрижат за себе.
Например частни компании искат да изкупят водните източници на всички страни. Това трябва да бъде предотвратено. Това е част от програмата на движението за духовна глобализация."

(стр. 24 - 25)


Пояснителни бележки:

1. Откъсите са от книгата "Българската мисия" на проф. Хари Салман. По - нататък се споменава за влизане в ЕС и НАТО - явно книгата е написана преди 2004 г. Чел съм я преди години в хартиен вариант и ми се струва, че е от 2001 г. А и виждам, че пише за президента Джордж Буш - Младши (2001 - 2009 г.). Налична е за четене в електронен вариант.

2. "Хари Салман (роден през 1953 г.) е холандски философ на културата и социолог с дълбок интерес към историята на Европа. От 1971 г. пътуванията му го отвеждат до почти всички европейски страни. Той е направил задълбочени изследвания на културната и социална история на бивша Югославия, Полша, Чешката република, Русия и България. Говори български, хърватски, чешки, руски и сръбски, както и седем западноевропейски езика. Защитил е докторат по философия на образованието в Пражкия университет в Чешката Република.

Преподавал е в Лайденския университет и в Института за социални изследвания в Хага, Холандия, и е работил като хоноруван преподавател в Пражкия университет (1990-2000). От 1993 г. е хоноруван преподавател в Университета по професионално образование в Лайден. Изнасял е лекции и е водил семинари по целия свят. Настоящите му изследвания са съсредоточени върху духовната история и социалните условия за развитието на нова духовна култура." (https://kibea.net/author/194).

 

На изборната арена Написана на : 2017-03-19 11:56:39

Ето отново пролетта дойде, избори ще има - але, але, але. Кой ще гласува и кой ще пасува? Кой от резултатите доволен ще е и кой ще ги псува?
В тази пролет изборно нажежена, излиза на гладиаторската арена, добре наточил...ятагана, бай Местан - облечен само с тюрбан. Пристъпва душевно надървена на гладиаторската арена тази саблезъба хиена, от лъчите на пролетното слънце - леко заслепена.
Кой ли е неговият противник? Кой ще прояви се като тюрбанонабивник? Кой в цяла България ще се прослави, кой срещу османизатора ще се изправи?! Кой, кой, кой?! Ще ви кажа кой - ще го направя аз без бой. Ето го и каратиста Слави, той султаноида ще оправи! Депесарят Бинев Слави: най - големият патриот, ще размаже зная ердоганския полиглот!

Шееей... Написана на : 2017-03-13 00:16:18

Свързано изображение



Две скулптури на Роден Написана на : 2017-03-10 13:56:14
Франсоа́ Огю́ст Рене́ Роде́н (1840-1917) е френски скулптор, един от основоположниците на импресионизма в пластичното изкуство.

Негови са скулптури като „Мислителят“ (1888), „Ева“, „Мимолетна любов“ (1886 г.), „Олимиер“ (1885 г.), „Целувката“ (1889 г.), „Портите към ада“ (недовършена) и много други.


Следват две негови скулптури с еротичен характер.

 image
"''Целувката'' е мраморна скулптура, изработена от Роден през 1889 година. Тя има интересна история. Изобразява италианска жена с благороден произход, увековечена в творбата на Данте – ''Ад'', която се влюбва в брата на своя съпруг Джовани Малатеста – Паоло. Върху статуята е изобразена и книга, която се намира в ръката на Паоло. Устните на влюбените не се докосват, което предполага, че двойката е била прекъсната. Те намират смъртта си, преди устните им да се слеят. Когато критиците за първи път видели скулптурата през 1887 година, те предложили нетипичното наименование - Le Baiser (''Целувката'')."

image

"Катедралата" е скулптура, която Роден изработил през 1908 г. Представлява издълбана в камък комбинация от две десни ръце. Преди да получи името, с което е позната и до ден днешен е била наричана "Кивотът на Завета". Наименувана е "Катедралата" най - вероятно след излизането на Роденовата публикация "Катедралите на Франция" през 1914 г.
Празнотата е фактор, който Роден е обичал да използва в своята работа.

Ползвани източници:

1.https://bg.wikipedia.org/wiki/Огюст_Роден
2.http://www.musee-rodin.fr/en/collections/sculptures/cathedral
3.http://idi.bg/blogs/view/blog/1690

Magdalena Mielcarz в "Quo vadis (2001) Написана на : 2017-03-06 21:45:10

Тази снимка е качена от Момче

Magdalena Mielcarz в

Магдалена Миелцарж в ролята на полската екранизация на "Куо вадис" на Хенрик Сенкевич.

Мнозина страдат, когато остаряват, когато губят богатството си. Старостта и младостта, богатството и бедността са временни състояния. Следователно страдайте, когато се отдалечавате от Бога, а не когато губите младостта и богатството си. За какво богатство ще страдате? За онова, което сте придобили неправилно? Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното си богатство и добродетели. Те са съществени неща. Всичко, което сте придобили от Бога, трябва да се пази. (http://triangle.bg/books/1935-09-22-05.1998/1935-12-15-05.html).

Срещал съм художници, които, след като са нарисували хубави картини, събудили са обезсърчение и отчаяние в някой посредствен художник, който при излизане от изложбата си казва: „Не си струва да живея. Ще се самоубия!“. Такава мисъл се явява във всеки човек. Казваш: „Ако не забогатея, ще се самоубия. Ако не ме назначат на работа, ще се самоубия. Ако не се оженя за моята възлюбена, ще се самоубия“. Всеки, който не постигне желанието си, е готов да се самоубие. Всички хора казват: „Ако не постигнем нещо велико, ще турим край на живота си“. Това се дължи на чрезмерната човешка гордост. Който казва, че ще се самоубие, той унищожава Бога в себе си. В него се поражда мисълта: „Ако Бог не ми помогне да реализирам желанието си, ще прекъсна живота си. Искам да покажа, че трябва да стане и моята воля“. Бог често дава такива уроци на хората.
„Не съдете, да не бъдете съдени!“ Щом унищожавате вашия живот, вие се осъждате. Ако съжалявате, че не сте богат, силен, учен, красив, вие пак се осъждате. И това ще дойде. Пътят, по който вървите, ще ви доведе към всичко, което желаете да постигнете, но това няма да ви се даде наготово. Като се качвате, ще дойде ден да се качите и на най-високия връх. За това ви са дадени всички данни, но не пожелавайте нещата преждевременно. Каквото желаете, ще го постигнете, но не се обезсърчавайте. Не казвайте, че ще се самоубиете. Впрегнете се на работа: чрез труд и работа всичко ще постигнете. Ще се прашите, ще се каляте, но ще вървите напред. Като се качите на върха, ще кажете: „Ето, придобих нещо!“. Това е животът. Не се осъждайте, знайте, че и в затруднения да сте, всичко ще постигнете. И великите души са били изложени на същите мъчнотии, и те са плакали като вас. Най-великият Учител в света – от новите времена – и Той е плакал. Някой от вас плаче и казва: „Учителю, не ме ли съжаляваш, не виждаш ли, че аз плача?“. Кой човек не е плакал? Всички хора са плакали. Няма човек в света, който да не е плакал. Плачете, това е благословение! „Кога да плачем?“ Навреме. Ако плачете ненавреме, плачът не е благословение.(
http://www.bialobratstvo.info/текстове-на-книги/сеятелят-ус/разрешаване-на-мъчнотиите).

Според Петър Дънов, има страдания, които не са предвидени в "Божествения план". За тези страдания той казва, че хората си ги причиняват сами: например някой е много влюбен в златото си и постоянно трепери за него. Според мъдреца: "Ако някой падне и счупи крака си, това падане може да е за добро... Ако страданието може да отклони човека от намерението му да направи някакво престъпление, то е на място." 

За анонимните сигнали Написана на : 2017-03-03 17:20:30

image

В статията давам отговори на пет въпроса касаещи анонимното съобщаване за подготвяно, извършващо се или вече извършено престъпление.

Въпрос първи. Може ли човек, с оглед на своята безопасност, да подаде анонимен сигнал за престъпление до правоохранителните органи и те да се задействат без да се налага той да разкрива своята самоличност? 
Да, може. Например: отиваш да говориш с някой полицейски служител и казваш каквото знаеш за съответното, да речем, тежко престъпление на което си станал очевидец. Никъде не се записва кой си. После полицията, (евентуално) се задейства и ако с проверката си установи, че са налице съответните правни основания – образува досъдебно производство и разследването продължава, но вече официално.

Въпрос втори. Може ли обаче да се образува досъдебно производство само на базата на подаден анонимен сигнал? 
Не може да бъде образувано досъдебно производство само и единствено заради анонимен сигнал. Сам по себе си той не е достатъчен. "Производство по анонимни сигнали не се образува, т.е. трябва да се идентифицирам с трите си имена при подаване на сигнала без значение дали той е писмен или устен, както и да оставя контакт за връзка (адрес и телефон)." (https://pravatami.bg/6223). За да се образува производство, очевидецът на престъпление трябва или да разкрие самоличността си, или анонимният му сигнал да е последван от разкрития, които да са достатъчни основания за образуването на досъдебно производство.
Има вероятност да попаднеш на корумпиран полицейски служител и той да те изпее после на този, за когото имаш информация. Или пък някой друг от съответната службата, който е корумпиран и играе двойни игри, да разбере за какво става дума и да се обади на лошите. Все пак, има причина за повече смелост по отношение на изпълнението на гражданския дълг (недоносителството е една от формите на съучастие в извършването на престъпление; наказуемо е само когато се касае за престъпления срещу паричната и кредитната система - чл. 248 от НК във връзка с чл. 243 и 244 от НК).Тази причина е, че от близо три години в родината ни функционира секретната служба Бюро за защита на свидетелите към главния прокурор: „Специална защита могат да получат свидетели, частни обвинители, граждански ищци, обвиняеми, подсъдими, вещи лица, поемни лица, осъдени и свързани с тях – възходящи, низходящи, братя, сестри, съпрузи или хора, с които се намират в особено близки отношения. След включването им в Програмата за защита на свидетели те могат да получат физическа охрана, охрана на имуществото, временно настаняване на безопасно място, промяна на местоживеенето, на работата, на училището или преместване в друг затвор. Пълната промяна на самоличността е най-крайната мярка, когато друга не би дала ефект. Мерките за защита може да се прилагат заедно или поотделно, временно – докато има причина за тях, или постоянно. Обработването на лични данни на защитените лица е държавна тайна. Сътрудниците на разследването и на правораздаването могат да получат освен защита социална, медицинска, психологическа, правна или финансова помощ. Средствата са от бюджета на съдебната власт.”(http://www.varna.utre.bg/…/317544-supersekretna_sluzhba_paz…).

Въпрос трети. Къде и как може да се съобщи за извършено престъпление?
Въпрос четвърти. В какъв срок може да се съобщи за извършено престъпление?

„Можете за съобщите за извършено престъпление:
• в полицията - по пощата, чрез лично явяване в полицията или по телефона на Европейския телефонен номер за спешни случаи 112 или на телефонния номер за спешни случаи на българската полиция 116;
• пред прокурор - по пощата или лично пред дежурния прокурор в най-близката прокуратура.
Можете да направите Вашето съобщение устно и да подпишете протокола, който полицията или прокурорът ще състави. Можете да съобщите за извършено престъпление и писмено: не се изисква специална форма, но трябва да се подпишете. Съобщението може да е написано на всякакъв език. То трябва да включва необходимите данни за Вас. Анонимните съобщения не са забранени, но не могат да задължат компетентните органи да предприемат действия.
...
Срок за съобщаване за извършено престъпление няма, с изключение на периода, след който не може да започне наказателен процес. Този период може да варира от три до двадесет години, в зависимост от това колко тежко е извършеното престъпление.” (https://e-justice.europa.eu/content_rights_of_victims_of_cr…).

Въпрос пети. Може ли да бъдете бити от полицията заради анонимен сигнал? 
За съжаление може. Даже може да бъдете набити заради анонимен сигнал без да сте извършили нещо противозаконно. Ето един пример от близкото минало: "Полицаи биха семейство по неверен анонимен сигнал. Дъщерята на потърпевшите е създател на фейсбук група "Аз НЯМА да гласувам за Бойко Борисов и ГЕРБ"" (http://www.capital.bg/…/1750526_policai_biha_semeistvo_po_…/).

Още мисли (3) Написана на : 2017-03-01 17:12:58

"Тихият глас, с който разговаря Марлон Брандо във филма "Кръстникът" , носи в себе си много повече заплаха, тъй като става ясно, че властта принадлежи именно на този човек и няма нужда този факт да се подчертава или потвърждава."

Александър Вем
***
„В романите индивидите се изявяват с постоянен характер, но не и в реалния живот. Единствено еднаквите обстановки създават привидната еднаквост на характерите…всички типове душевност носят различни характериални възможности, в състояние да се разкрият под влияние на рязка промяна в средата.”

Густав Льо Бон

***

"Хората виждат реалността различно поради факта, че се намират на различно ниво на развитие и осъзнаване. Човек е способен да се вгледа в живота дотолкова, доколкото собственото му съзнание позволява. И това си има своя замисъл, защото няма как да разбереш цялостната картина, ако преди това не си се вгледал в детайлите. Колкото повече съзнанието се разширява, толкова по-обширен поглед има човек върху цялостната картина."

Деян Раднев–Ширинан Ом

***

"В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха."

Йоан 4:18
***
"Всеки един, който има някаква мечта, с една добра подготовка и с желание и с амбиция, неплашейки се от трудностите, може да я постигне."

Кирил Домусчиев
***

"Брат брата предава, но тежко му който го няма."
"В този двуполюсен материален свят всичко е относително, само относителността е абсолютна."

"Най – енергоспестяващата лампа е изгасената."

"Приятелство - всекиму, дупедавство - никому."
"Радостта на едни, понякога причинява страдание на други и обратното."
"Хубавите ябълки ги ядат прасетата, но прасетата по принцип биват клани."

Момче Осемдевет
***
„У всички големи измамници може да се забележи едно явление, на което те дължат своето могъщество. По време на самия акт на измамата под впечатлението на тайнствеността на гласа, израза на лицето и жестовете сред ефектни декорации те се изпълват с вяра в себе си; и именно тази вяра така чудесно и убедително действа на слушащите го."

Ницше
***
„В цялата вселена има едно-единствено нещо, което със сигурност можете да направите по-хубаво, и това сте вие самите."

Олдъс Хъксли
***
"Любовта не се унищожава от женитбата. Любовта се унищожава от хора, които не знаят как да обичат. Любовта се унищожава поради това, че на първо място нея не я е имало, живял си в някакъв сън. Реалността унищожава този сън. Иначе любовта е нещо вечно, част от вечността. Ако израснеш, ако научиш изкуството и приемеш реалността на любовния живот, тогава тя неспирно ще расте всеки ден. Женитбата се превръща в една огромна възможност да се израсте в любовта."

Ошо
***
"Знайте, че любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов. И не съжалявайте за нея."

Петър Дънов
***
"Уединението с книгите е по-добро от общуването с глупци."

Пиер Буаст
***
“Каквото малко знам, ще ви кажа. Доколкото мога да го размисля, ще го сторя, но относно това, което не зная, ще ви кажа само това, което казват книгите. Погрешно е да се вярва сляпо. Трябва да упражнявате собствения си разум и разсъдък; трябва да практикувате и да видите дали тези неща се случват или не. Така както ще се запознаете с всяка друга наука, по съвсем същия начин трябва да започнете изучаването на тази наука.”

Свами Вивекананда (казано във връзка с развиването на психически дарби - телепатия, ясновидство...).
***
„Когато сте в Рим, копнеете за провинцията. В провинцията – о, непостоянни! – превъзнасяте далечния град до звездите.”

Хораций
***
"Бог безусловно обича
всяко човешко същество.
Наистина, това е божествена мистерия,
която нито един човешки ум
не може да разгадае."

Шри Чинмой

За търсенето на врагове Написана на : 2017-02-28 18:13:40

Има хора, които поради някакви свои психически проблеми по един или друг начин се заяждат с други хора (били те техни врагове, непознати, познати с които са в добри отношения или дори близки роднини). Подобно поведение може да бъде забелязано и в реалния живот, и в интернет...Може би всеки човек поне веднъж в живота си се е оказвал в такава гаднярска роля, но при някои персони това си е направо хронично. Тези, за които търсенето на врагове е стил на поведение, имат определени психологически конфликти и за да ги направят по - малко мъчителни за себе си тези вътрешни конфликти, за да ги направят по - поносими, те търсят към кого да проектират злото, което е в тях (стремят се да изнесат арената на сблъсъка от вътрешния им свят във външния). Примери: мъж, който бие жена си, оправдавайки поведението си с какви ли не глупости, докато реалните причини за боя всъщност са други; интернет потребител, на който постоянно все някой му е виновен за нещо и ако не е на нож с един съфорумец - то тогава търси спречкване с някой друг (само и само да воюва с някого). Иначе казано - гадно им е и търсят на кого да си го изкарат, за да получат поне временно облекчение за душевните си страдания. Тласкащата ги към заяждане болка може да е резултат от травмиращи събития, които те помнят добре или които са забравили. Може да съзнават или да не съзнават, че конфликтопораждащият им стил на поведение (понякога изразяващ се в смайващи с нелепостта си прояви), се намира в пряка връзка със собствените им душевни и тормозещи ги несъвършенства. Пребогатата история на човешките взаимоотношения познава случаи, в които някои индивиди проектират върху други своите прегрешения. Има една приказка: "Крадецът вика дръжте крадеца". А понякога този за когото се казва "дръжте", дори не е крадец за разлика от онзи, който го обвинява. Войнолюбец като описания е способен да ви нарече с дума, която се отнася за самия него и той чувства това, но не смее да го признае дори пред себе си.

Понеже стана въпрос за болкопричиняващи психоособености и за търсене на врагове (някои зорлем си търсят белята, а други - зорлем си търсят врагове, което понякога е едно и също), ще цитирам нещо от една историческа книга, която чета в последно време. То касае римския император Гай Цезар Калигула (12–41 г. от н.е.) и е точно по темата: "Хитрият му пастрок Тиберий, още отрано разбрал що за „цвете“ е синът му. И затова имал обичай да казва:

— Оставям Гай да живее за свое собствено нещастие и за нещастието на другите! Отглеждам една змия за римския народ и един Фаетон за света! Гай Цезар Калигула доказал, че „баща“ му бил прав!"

("Диктаторите", Костас Варналис).

От несъвършенствата на едни страдат и други. Така е откакто свят светува. Някои хора, на които им е гадно искат и на други да им е гадно. Водят се от поговорката, че споделената мъка е половин мъка. Правят или поне се опитват да направят нещастен и някой друг. Има люде, за които сякаш е жизненоважно като че ли да са в конфликт с някого. Може би са пристрастени към този вид тръпка (гневът пристрастява - доказано е) и тя осмисля живота им. Това на всяка цена да имат врагове ги спасява от необходимостта да се конфронтират със собствената си сянка. Реално погледнато (макар и нелесно за изпълнение) - човек не бива да взима агресията на останалите към него прекалено лично (с това нямам предвид отказ от защита). Особено, ако не е провокирал умишлено тази агресия и тя изглежда необяснима. Този който го напада, може всъщност да напада самия себе си... За нападащия, войната с другия може да е израз на неговите собствени заблуди, на собствената му неудовлетвореност от живота, на собствената му психическа слабост. Може да е израз на омраза към нещо характерно за самия него, което той не одобрява в себе си и предпочита да го вижда в другите (без значение дали то реално е там или не). Пример: неудовлетворен от живота си мъж, бие жена си, която неоснователно подозира в изневяра, а самият той и изневерява. Има и още нещо по темата, което е в сферата на езотериката. В първата си книга "Диагностика на кармата", С.Н. Лазарев разказва за младеж, който често е бил тормозен от наркоман-хулиган (деградирал и изпечен крадец). Това се е случвало все в щастливи за младежа моменти, в които той е имал високо ниво на енергетика. Наркоманът (енергиен вампир) е чувствал подсъзнателно кога момчето има повече енергия и затова е ходел да го тормози именно в подобни моменти. Та и с търсенето на врагове - същата работа. Ако някой вибрира на ниска честота, ако страда от недостиг на енергия, то той съзнателно или не се държи като енергиен вампир. Стреми се да си набави енергия от съответния вид и именно заради това се опитва да провокира негативни емоции в околните. Подобни хора, макар и дразнещи, не са за мразене, а за състрадание. Препоръчаното от Лазарев отношение към тях е молитва за душите им (тоест, даване на енергия от висок порядък, която се явява душелечителна). Игнорирането на проявите им (неотдаването на енергия), доколкото това е възможно и разумно, също е добър вариант.

Още мисли (2) Написана на : 2017-02-28 12:37:27

"Често това, което търсим от партньора си, не е получено от родителите."

Берт Хелингер
***
"Бяла като лилия, Елена представляваше най - красивата гледка, която природата и изкуството биха могли заедно за създадат. Миловидните и прелестни очертания изпълваха душата на наблюдаващия с неописуемо чувство за щастие и очарователно спокойствие." 
"Останах час, но си тръгнах обзет от такъв любовен плам, че с дъха си бих подпалил въздуха на Рим."

Джакомо Казанова
***
"Няма край на образованието. То не е като да четеш книга, да минеш изпит и да свършиш с образованието. Целият живот от момента на раждане до момента когато ти умреш, е процес на научаване."

Джиду Кришнамурти
***
„Любовта е дейност, а не пасивен афект; тя е „участвам”, а не „хлътвам”. Най – общо казано, действеният характер на любовта може да бъде изразен с твърдението, че да обичаш означава преди всичко даване, а не получаване.”

Eрих Фром
***
„О, колко пленителна е лицевата страна на разврата и колко грозна и начумерена е опаката му страна!”

Жеан Фроло - Мелницата ("Парижката света Богородица", Виктор Юго)
***
„...господарската власт е лист, който се зеленее, но и увяхва, а честното, благородно сърце е цвят, който цъфти и не увяхва навеки, понеже го оросява сълза от божието око!”

Иван Бабич („Селското въстание”, Аугуст Шеноа)
***
"Жестокостта е характерна за ония закони, които са продиктувани от страха, тъй като страхът може да бъде енергичен само ако е жесток."
"Частният интерес е всякога страхлив, тъй като за него сърце и душа е външна вещ, която всякога може да бъде отнета или повредена. А кой не трепери пред опасността да загуби сърцето и душата си."

Карл Маркс
***
„Необходимо е много време, за да се направят съдове с невиждана красота. Великите характери не се създават за няколко години. Великият Звук е звук, който превъзхожда обикновените звуци."

Лао Дзъ
***
„ Щастливият живот се състои в покоя на съзерцанието.”

Марк Тулий Цицерон 
***
"Понеже що се ползува человек, ако всичкия свет спечели, а душата си отщети? или що ще даде человек за размена на душата си?"

Матей, 16:26, Цариградски превод
***
"Живей така, сякаш ще умреш утре. Учи, като че ли ще живееш вечно."

Махатма Ганди
***
"Защо толкова много хора се чувстват самотни? Защото сами са създали тази самота, вътре в себе си – в ума и в сърцето си. Всъщност ние никога не сме сами. Оплакваме ли се от самота, това е все едно да кажем, че ни липсва любов. Но на нас ни липсва любов, защото не обичаме.Колко мъже и жени само мечтаят за любовта! Те очакват принца, или принцесата от "Хиляда и една нощ" и затова се чувстват самотни – понеже чакат любовта, а не я търсят в себе си. Любовта, която очаквате, няма никога да дойде. Не чакайте любовта, тя е вътре във вас. Проявете я навън, нека тя засияе, и тогава вие истински ще я срещнете."

Михаил Иванов
***
„Когато обичам истински, аз израствам и се развивам.”

Морган Скот Пек
***
"Дядо ми казваше: - Почтеният човек има срам от хората и страх от Бог!"

Нели Петрова
***
„Бързай бавно!“
„Една работа става бързо, когато става добре.“ 
„Недоверчивостта е за предпочитане пред лековерието.“

Октавиан Август
***
"Дори и най-добрата готварска книга не може да замени и най-лошия обяд."

Олдъс Хъксли
***
"Порти да целуна, ще избухне пламък.
Либе, отвори ми! или си от камък?"

"Павлета делия и Павлетица млада", Пейо Яворов
***
"Лекът за слабостта на слабите е не те да мислят непрестанно колко са слаби, а да мислят за силата, която е вече в тях. Вместо да им казва, че са грешници, Веданта заема противоположната позиция и казва: "Вие сте чисти и съвършени и онова, което наричате грях, не е ваше". Греховете са нисшите степени на проявлението на Аза. Проявете своя Аз във висша степен. Това е единственото, което трябва да помните; всеки един от нас може да го направи. Никога не казвайте: "Не"; никога не казвайте: "Не мога", защото вие сте безкрайни. Дори времето и пространството не са нищо в сравнение с собствена вашата същност. Вие можете да направите всичко, каквото пожелаете, вие сте всемогъщи."

Свами Вивекананда

Мисли за съмнението Написана на : 2017-02-28 01:22:28
"Честното съмнение е по-добро от сляпата вяра." - Алфред Тенисън.
"Истината сама по себе си, не е освободила никого. Само СЪМНЕНИЕТО може да донесе освобождение на ума. Без чудотворния елемент на съмнението, вратата, през която минава истината би била плътно затворена, непроницаема и за най-усърдното блъскане на хиляда Луцифери." - Антон Шандор Ла Вей.
"Съмнението е началото на мъдростта." - Аристотел.
"Не вярвайте на нищо, независимо къде сте го чели или кой го е казал, дори аз да съм го казал, освен ако то не е в съгласие с вашия собствен здрав разум и ум." - Буда.
"Съмнението ми дава не по-малко удоволствие, от знанието." - Данте Алигиери.
"Не се съмнявай в този, който казва, че се страхува, но се страхувай от този, който ти казва,че не познава съмнението." - Ерих Фрид. 
"В случай на съмнение се въздържай.“ - Зороастър.
"Ако се съмняваш в човека, не започвай с него работа, а ако започнеш - не се съмнявай." - китайска поговорка.
"Съмнението е половин мъдрост." - латинска сентенция.
"Пътеката към святото минава през съмнението във всичко." - Морган Скот Пек.
"Ученикът като оглашен има право да се съмнява, да мине този период на съмнение. И като мине съмнението, ще добие знанието." - Петър Дънов.
В окултната философия, оглашени са наричани слушателите, а в православието - непокръстените все още изповядващи го.
"Съмнението е маяк на мъдреца, но той може да се разбие в него." - Пиер Буаст.
"Подлагай всичко на съмнение." - Рене Декарт.
"Проверката е висша форма на доверие." - Йосиф Сталин. Мисъл, която съм чувал от преподаващи през годините на образованието ми, но не съм предполагал чия е тя... Незнам и те дали са предполагали. Говори се за доверие, но ми се струва, че става дума за съмнение. Ако противоречието е само привидно и някой е наясно за какво иде реч, може да обясни.
"Съмненията раждат истини." - японска мъдрост.
За страстта към единение Написана на : 2017-02-24 20:03:56

image

"Същинският мазохизъм или страстта към единение. Най-силната потребност на всяко човешко същество е да се чувства „свързан, единен" със заобикалящия го свят - другите хора, природата, вселената, Бог. Съзнателно или не, всеки носи у себе си тази „религиозност".
Един пример: религиозните мъченици са били смятани за мистици или светци. Днес „науката" би ги определила като мазохисти (в отрицателния и патологичен смисъл). Но повечето и непрекъснато търси начин да я задоволи - дори ако цял живот я изтласква, както правят повечето от нас! Така Земният рай се е превърнал в Изгубения рай със съответната постоянна носталгия по него.
Именно единението е в основата на мазохизма, чийто смисъл е напълно положителен.
Той се състои в стремежа да станеш едно цяло със - с Бог, с Природата, с Музиката, с Любовта и т. н. Но да „станеш едно цяло" означава да изчезнеш като индивидуален Аз. Така че мазохизмът подтиква личността да се устреми към нищото, за да се слее с безкрая или абсолюта. Независимо в какво отношение (религиозно, морално, артистично и пр.)." (откъс от "Тълкуване на сънищата", стр. 31, Пиер Дако).

Всеки има потребност да се чувства част от някаква група, от нещо по - голямо от самия него. От нещо, надхвърлящо неговите рамки. И според разни духовни учения също, "страстта към единение", за която е писал Дако, е потребност присъща на всяка една душа, един напълно нормален, позитивен мазохизъм. Написвайки, че "необходимо е да се освободи терминът „мазохизъм" от тесните му значения", авторът е визирал следното: да се освободи термина от разбирането му като за нещо свързано само и единствено със сексуалността. Мазохизмът не се отнася само до пристрастеност към болката (душевна или физическа). Той касае и желание да бъдеш погълнат от нещо.
Твърдението на Дако "да „станеш едно цяло" означава да изчезнеш като индивидуален Аз", според мен е израз на неправилно разбиране на идеята за сливане с Божественото (наричано в херметизма "Цялото"). При това сливане той (индивидуалният аз) продължава да си съществува. Не изчезва, но изчезва илюзорното му усещане за отделност и различност от останалото, отделният аз се преживява като Цялото. Философията на ведантическото самопознание се съдържа в изречението "Тат твам аси" (Това си ти). Под "това", в случая се има предвид "Атман" (Атман означава "световния дух, безкрайния океан на вселенската душа", а едновременно с това и "индивидуалната душа, моят собствен дух"). Безкраен и безсмъртен дух, чиято природа е пълнота и блаженство към които всеки съзнателно или се, по един или друг начин се стреми. Атман - дух, който е истинската наша същност. Едно от ученията на Свами Вивекананда гласи така: "Нека те узнаят кои са в действителност... нека те бъдат закърмени, заедно с майчиното си мляко, с тази идея за силата - аз съм Той, аз съм Той." "Той", тоест Атман, Бог. Индийският философ е смятал страха за резултат от духовно невежество и източник на слабост, а слабостта за причина за злините в света. Твърдял е, че трябва да се проповядва религия на безстрашието. Виждал е преодоляването на страха (оттам и на слабостта) в осъзнаването и утвърждаването на божествената природа на индивида, която природа е извор на духовна сила, несъвместима с правенето на злини. 
Постигането на това да станеш едно цяло с Бог, води до изчезване на усещането за екзистенциална самота, която самота стои в основата на копнежа да "станеш едно цяло със..." Всеки човек като цяло води живот, който в една или друга степен е самотен и неразбран за другите. На повърхността се случват много неща, но те не могат да променят този факт. Никой не може напълно да възприеме света през призмата на другия. Всеки е в свой собствен филм. Чрез думите се предава информация, но чрез тях не можем да предадем напълно онова, което искаме да предадем. Всеки живее в свой собствен вътрешен свят, в една или друга степен различаващ се от вътрешните светове на останалите хора и това води до невъзможност един човек на 100% да разбере друг, а всеки повече или по - малко има нуждата да бъде разбиран. Гьоте е казал: "Ако знаехте колко рядко ви разбират правилно, щяхте по-често да мълчите." 
Именно на всеобщото усещане за изолираност дължи голямата си популярност романтичната идея за сродните души. Когато се говори за "сродни души" най - често се имат предвид мъж и жена, които са родени един за друг и ако се срещнат, биха преживели голяма и безоблачна любов, която би продължила до края на дните им, че и след това (и евентуално са се обичали и в предишни животи). Някои хора намират тази идея за плод на стремежите на човечеството да се пребори с чувството за самота, за плод на страстта към единение, а не за отражение на нещо действително. 
Способността за преживяването на единството на всичко и съпътстващото това преживяване блаженство е извечно присъща на всяка една душа способност. И еволюирайки, душата се доближава до това велико състояние, което бива наричано "сливане с Бог" (доближава се до изживяване на своята собствена природа, която е съвършенство, познание, щастие).
В книгата си "Теософия", Рудолф Щайнер дава пример касаещ разбирането, че сливането на душата с Бог не означава изчезване на душата, каквото погрешно схващане битува. Примерът е подобен на следния. Да речем, че един блоков лист е оцветен целият в жълто (една душа), върху жълтото е нанесено червено (пак върху целия лист) - друга душа, върху червеното синьо - трета душа. И така нататък. Хем отделни азове, хем едно цяло. Преливащи един в друг. Нотите в една мелодия съществуват и като отделни единици, и като мелодия (т.е. и като съвкупност, като цялост).
Друг един мислител на XX век - Ерих Фром, също е споделял виждането, че така наречения "същински мазохизъм" е нещо нормално. Любопитни негови разсъждения за усещането за самота и опитите на хората от древността до наши дни да я преодолят, можете да прочетете в книгата му "Изкуството да обичаш", гл. "Теория на обичта", подглава "Обичта - отговор на проблема за смисъла на човешкото съществуване": https://chitanka.info/text/8927/3#textstart.

За потребността от провал Написана на : 2017-02-24 15:06:53

Потребността от успех е естествена и за нея знам от отдавна. Не знаех обаче, че съществува такова нещо като... потребност от провал. Ето един пример за потребност от провал, взет е от книгата "Тълкуване на сънищата" на белгийския психоаналитик Пиер Дако (четивото е налично и в електронен вид):

"Сън с хотел (на четирийсет и три годишен мъж)
- Връщах се от дълго пътуване в чужбина, в Индия, струва ми се. Бях изтощен. Без всякакъв преход се озовах в малка запушена зала. Хотелът се намираше някъде в
предградията. Деца подвикваха и се замеряха с камъни. Хората пиеха бира. Някой ми каза: „Ето те и теб". Нямах нито пари, нито паспорт.
Още един сън за хотел, както виждате! Кой е сънуващият? Бизнесмен, твърде богат и „очевидно" щастлив. Ще отнеме много време да описвам с подробности дълбинната му
психология. Ще кажа само, че той се чувстваше спокоен единствено на места, посещавани от хора със социално положение, противоположно на неговото. Да резюмираме асоциациите му.
Откриваме: завръщане от дълго пътуване (пътуването на живота му); Индия (за много хора това е страната на вътрешното „освобождение", на истината);щората (пак от живота му);
малката запушена зала, децата от предградията, бирата, „ето те и теб" показват завръщане към времето, когато е бил „нищо" (според собствените му думи). А липсата на пари и на паспорт увенчават провала.
Впрочем този мъж често бе изразявал пред мен желанието си да замине надалеч, сам, без пари, а един ден сподели и мрачния си и горчив фантазъм никога да не се връща и да умре, изоставен от всички."
(стр.30).

В книгата пише още, че има успели хора, които изпитват нужда от това да загубят постигнатото. Хмм... Направо да им се чуди човек защо въобще са го постигали - явно въпросната им мазохистична потребност за провал не е била достатъчно силна, за да им попречи да постигнат определени неща, но е достатъчно силен фактор, за да се нуждаят от определени загуби. В човек често действат противоположни желания (някои градивни, други - деструктивни). Желанието за успех, може да се сблъсква с нужда от провал. Потребността от провал (която често е несъзнавана, но се прокрадва в сънищата) е израз на чувство за малоценност и форма на съзнавано или несъзнавано желание за смърт - собствената смърт (същото може да се каже за злоупотребата с алкохол, с наркотици). Потребността от провал е вярата (осъзната или не), че не заслужаваш да успяваш, че не си достоен да успяваш. Тази потребност е израз на себеомраза. Парадоксалното е, че потребността от успех, също може да е задвижвана от комплекс за малоценност.


Не веднъж съм споделял информацията, която можете да видите в статията "За мъжкото и женското говорене": http://www.sibir.bg/blog/momchev/…. Случвало да получавам такъв тип коментари по повод твърдения от типа "мъжете - така, жените - онака": "Не съм съгласна. Няма как всички хора от съответния пол да бъдат поставени под общ знаменател. Хората са различни." 
Да, това е така и аз никога не съм отричал, че хората са различни. Нито пък го отричат авторите на книгата, за която ще стане дума по - долу. В подобни материали става въпрос за онова, което е преобладаващо в съответния пол като цяло. Говори се общо - не за отделни индивиди. Не се отрича, че нещо, което се среща повече сред мъжкия пол може да бъде наблюдавано и при част от жените. Нито се отрича, че нещо, което като цяло се среща при женския пол (като мислене или поведение), може да бъде видяно като характеристика сред част от мъжете.
Всеки един индивид носи в себе си, в едно или друго съотношение и мъжкото, и женското начало. Има и много мъжествени, и много женствени мъже. И много мъжествени, и много женствени жени. Има множество степени между крайната мъжественост и крайната женственост. Не винаги степента на мъжественост/женственост на съответния индивид (бил той мъж или жена) е верен показател за неговата сексуалност. Има женствени хомосексуални, и мъжествени хомосексуални, и женствени хетеросексуални, и мъжествени хетеросексуални. Невролозите намират обяснения за тези варианти в предрожденното развитие на мозъка.
Съществува текст за определяне на половата ориентация на мозъка. Целта на теста е да определи половата му насоченост. Няма правилни и грешни отговори. Резултатът показва количеството мъжки хормони, които съответният мозъкът е получил (или не е получил) между шестата и осмата седмица след зачатието. Количеството мъжки хормони, получени тогава, се отразява върху личните предпочитания, ценности, модели на поведение, стил и др.
Този текст е наличен на различни места в интернет. Едно от местата е сайтът chitanka.info и по - контретно електронния вариант на книгата "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" на Алън и Барбара Пийз. Който желае, би могъл да си направи теста тук: https://chitanka.info/text/7021/51#textstart (гл. III от книгата). "Как да изчислим резултатите от теста" (част от същата книга):https://chitanka.info/text/7021/52#textstart. Обяснява се какво означава един или друг резултат.
Тестът може да бъде направен и на друго място (въпросите са същите, но скалата е различна): http://www.polls.hapche.bg/index.php?sid=57171.

Планинарска песен Написана на : 2017-02-23 11:00:40

1 В неделни дни към наште планини
2 Туристки и туристки тръгват с песен на уста,
3 А вечерта, се връщат у дома
4 Туристи и туристки с развълнувани сърца,
5 Че планините не казват това,
6 Кой какво е качвал през деня.
7 Във зимни дни към наште планини
8 Скиори и скиорки тръгват с песен на уста,
9 А вечерта, се връщат у дома
10 Скиори и скиорки с развълнувани сърца,
11 Че планините не казват това,
12 Кой с кого е падал през деня.
13 В неделни дни към нашите реки
14 Рибари и рибарки тръгват с песен на уста,
15 А вечерта, се връщат у дома
16 Рибари и рибарки със разтупкани сърца,
17 Че и реките не казват това,
18 Кой какво е хващал през деня.

Stiletto, misericorde Написана на : 2017-02-21 00:43:19

image

 

"Италианската дума „stiletto“ произлиза от латинската „stilus“ означаваща „остър инструмент“. Стилето, наричано още misericorde („милост“), започва да набира популярност по време на Късното Средновековие, когато е било второто оръжие на рицаря. Използвано е за довършване на падналия, ранен и тежко брониран противник. Изостреното и изтънено острие лесно пробивало повечето рицарски брони и ризници. На тежко ранения противник, който не се е очаквало да оцелее, бил предоставян „милостив удар“ (от френски), откъдето идва и името miséricorde." (https://metalniat.wordpress.com/2010/12/14/стилето/).

Еspadas roperas Написана на : 2017-02-21 00:15:33

image

Рапира (разновидност на шпагата)

Hellebarde Написана на : 2017-02-20 23:53:23

image

Алебарда

なぎなた Написана на : 2017-02-20 23:34:43

image

Нагина̀та - японско хладно оръжие 

Cane Sword Написана на : 2017-02-20 23:19:25

image

Меч тръстика

Arquebuse Написана на : 2017-02-20 17:33:01

 

image

Аркебуз

За Връзката и връзките Написана на : 2017-02-19 14:24:01

image

Не за пръв път стигнах до извода, че всички връзки извън Връзката с Бог в нас, са в една или друга степен лъжовни (макар и необходими за духовното ни израстване). Проекции, лъжи, манипулации, корист, обсебване, противоречия - съзнавани или не, малко или много. Преходност също така. Абсолютът е вечен - тоест непреходен. Той е Истината. Следователно, всичко което е преходно е лъжовно в определен смисъл. И лъжовността му е толкова повече, колкото по - обвързано е то с изредените по - горе неща.

Учителя Петър Дънов: "Една минута, преживяна при Бога, струва милиони минути при хората. Тъй зная аз. Милиони минути трябва да се живее при хората, за да ти дадат една минута при Бога. Не че хората са лоши, но туй, което аз търся, няма го при тях. Те трябва да работят много време, за да може да дадат това нещо. Туй само Вечното може да го даде. Затова трябва да се приближаваме при Бога, понеже съкратяваме времето си." (http://www.bialobratstvo.info/…/окултни-упражне…/размишление).

Любопитно из ЗЕЕЗА Написана на : 2017-02-18 11:49:29

Нещо любопитно имащо отношение към наказателното право. Ако в САЩ сте осъден на смърт и избягате в България, дори българската полиция да ви залови и да бъде установено защо сте се укрил в страната ни, имате голям шанс да избегнете изпълнението на смъртната присъда.

Според чл. 7, т.8 от ЗЕЕЗА (Закон за екстрадацията и европейската заповед за арест), екстрадация се отказва ако за съответното престъпление законът на молещата държава предвижда смъртно наказание или вече е наложено такова по него, освен ако молещата държава даде достатъчно гаранции, че смъртното наказание няма да бъде наложено или ако е наложено - няма да бъде изпълнено или ще бъде заменено с друго. 

По - привлекателен ми се струва вариантът смъртна присъда, пред това човек да изкара в затвора 30-40 години. Още повече, че ако присъдата е смърт чрез инжекция, първо ти бият инжекция за да заспиш, после - инжекция за отпускане на мускулите и чак накрая отровата. Направо хуманна работа. В страни като България, където евтаназията е забранена (не мога да преценя от духовна гледна точка* доколко това е оправдано или не), има тежко болни хора, които се мъчат и гърчат (понякога с години) преди да умрат, а в САЩ - някои убийци минават леко.

Бележка:

*В случая под "духовна гледна точка" нямам предвид гледната точка на една или друга религия, или едно или друго езотерично учение, а да речем това което Бог мисли по въпроса за евтаназията (без значение кой какво има предвид под "Бог"). Нямам категорично мнение по тази специфична тема.

Разговор между комар и момиче Написана на : 2017-02-15 23:02:59

Филмът не ми допадна и гледах около половин час от него, но...

Разговор между един комар и Алиса във филма "Алиса в огледалния свят":

- Не харесваш ли всички насекоми?
- Харесвам говорящите, но в моя свят никой не говори.
- А по кои насекоми си падаш?
- Виж, по принцип не си падам по насекомите, защото малко се страхувам от тях. Особено от големите. Но мога да ти кажа имената на някои от тях.
- И разбира се те отговарят на имената си?
- Не съм виждала да го правят.
- Тогава защо са им имена щом не отвръщат на тях?

Кой Владимир е имала предвид Ванга? Написана на : 2017-02-15 19:54:39

image

На Баба Ванга се приписват от десетилетия следните думи: "Няма такава сила, която би могла да сломи Русия. Русия ще се развива, ще расте, ще крепне. Всичко ще се разтопи като лед, само едно ще остане незасегнато – славата на Владимир, славата на Русия. Твърде много жертви са принесени. Никой не може вече да спре Русия. Всичко ще помете по пътя си и не само ще се съхрани, но и ще стане господар на света." (Валентин Сидоров, "Людмила и Ванга", 1979 г.).

Според Иван Стаменов - Стопанина (собственик на сайта otizvora.com), този Владимир е "историческия княз Владимир" (http://www.otizvora.com/2011/04/2762/comment-page-1).Българският антропософ и путинофоб твърди, че Ванга била уточнявала това пред племенницата си. 
От една страна - не изглежда нелогично да е именно така и Стопанина да е прав. От друга страна - от къде сляпата Ванга ще знае за този руски княз? Някой би могъл да каже, че тя е знаела за него благодарение на дарбата и. Обаче ако знае за Владимир благодарение на ясновидската дарба, тогава би могло да се каже, че може да е имала предвид днешния Владимир... - и него да е съзряла чрез дарбата (освен, ако наистина е правила уточнения за кой Владимир е говорила и това да е светецът: но аз поне, засега не съм срещал такива уточнения). Не изключвам варианта и да е прочела или чула за историческия княз Владимир (тоест, може да е знаела за него и да го е коментирала и без да е получила информация по свръхестествен начин). Ако е знаела за княза, нищо чудно именно него да е визирала, а не Путин. Все пак князът е православен светец. Князът е светец, а Ванга е била набожна, общувала е с попове. Но при положение, че думите и са ориентирани към бъдещето на мен ми изглежда по - логично да иде реч за бъдещ управник, а не за някой управлявал преди хилядолетие.

В небезизвестния сайт bradva.bg са написали следното: "Тогава никой не знаеше за кой Владимир става дума. Всеки по-известен руски гражданин носещ това име, се свързваше с предсказанията на Ванга. От Владимир Ленин до княз Владимир Светославич. Днес обаче, е повече от ясно за кого се отнасят думите на пророчицата." (http://bradva.bg/bg/article/article-65795#.WGZUcSmS07t). Няма и дума за някакви уточнения пред племенницата и. Не мога да твърдя, че такива е нямало, но аз досега за толкова години нито съм чел, нито съм чул за подобни уточнения освен в сайта на Стопанина, който обаче не си е направил труда да ги цитира и да посочи къде ги е прочел. Ако някой може да направи тези неща: нека да ги направи, за да се разбере имаме ли свобода на тълкуване в случая или работите са ясни. 
Преди изборите за американски президент, милиардерът Доналд Тръмп беше против санкциите срещу Русия и признаваше Крим за руски. Сега обаче се отметна и друга песен пее. Не виждам как може да си хем за добри отношения с Русия, хем да си за санкциите и за връщането на Крим в украинска власт. За нас е важно да има добри отношения между двата колоса. Важно е за целия свят. Смятам, че би ни било полезно, ако САЩ си намалят влиянието в страната ни. Ако приемем, че Ванга е предсказала именно възхода на Русия при Путин, то отмятането на американския милиардер няма да спре напредъка на евразийския гигант.

Любопитно за филма "Хан Аспарух" Написана на : 2017-02-14 19:25:59

image


Може би най - гледаният български филм е "Хан Аспарух" от 1981 г. Създаден е по случай 1300-годишнатата от основаването на българската държава. Филмът е направен в село Рибен, Плевенско. Според статистиката, само в страната ни филмът за създаването на българската държава е гледан от 11 милиона зрители (тоест, част от зрителите са го гледали поне два пъти).
Преди режисьор на "Хан Аспарух" да стане Людмил Стайков, режисьор е бил бившият офицер Вили Цанков, който бил отстранен от работата по историческия епос заради непреодолим конфликт със сценаристката Вера Мутафчиева (преди това за сценарист бил определен писателя Антон Дончев, но подготвеният от него сценарий не се харесал на художествената комисия и ръководството на кинематографията).
Главната причина за конфликта между двамата било желанието на Цанков в апогея на голямата битка между прабългарите и ромеите, женски ескадрон с разплетени коси, по монокини и с меч в ръка, но без щитове, да се метне върху слисаните византийци и да помете копринената шатра на императора. Историкът-османист Мутафчиева била много ядосана от това щение и определила режисьорските мераци за "Хан Аспарух" като "попара", "етнографска плънка", "мъжко комплексарско сладострастие", "транс и халюцинация, скрепена от втръснали щампи", "цирков скеч", "холивудски екшън" и т.н.
Тайната на Казанова Написана на : 2017-02-14 15:57:52

Тайната на Казанова

Нужен ли е Фалосът на Мъжа, за да обладае жената...
И най - прекият път до плътта...

Тайната е: Да се научи да люби Душата. Преди да стигне до меката и
топла кожа, Мъжът трябва да се е научил как да докосва Любимата си
през пространството...Трябва да се е научил да извиква оргазъм в
Сърцето...
И когато галейки въздуха, кожата й настръхва... когато тялото й
реагира на движенията на ръката му (недокоснала я), тръпнещо...
Тогава Тя е вече превърнала се в сочен плод- ухаещ на желание за
близост... Чакащ да бъде откъснат внимателно, защото при най - малката грубост пръстите на Мъжа ще се впият в неговата фина същност и ще нарушат синхрона между допир на мисъл и допир на плът!
Тогава Тя е разцъфнало вече Цвете - готово за Любов...

Да Любиш Нейната многоликост с желано постоянство и да отглеждаш с внимание всяко цвете разцъфващо под топлата грижа на Топлата ласка, на топлата плът - завихряне на Магия е... А Ти СИ ВЕЛИКИЯТ МАГ...

Успееш ли да отвориш кутията с бижута в Женската душа...
И да накичиш с тях тялото й... Тогава Ти овладял си пространството на
мислите и чувствата й и си вече нейният Бог...
Тя е твоя робиня...
Но тъй като Ти вече държал си я в ръцете си, като Богиня- Нимфа...
никога не ще посмееш да заповядаш на нейната плът...
А ще коленичиш в нозете й, обтрити с мед и ще целуваш всяко пръстче с молитва за дъжд..., който да затиши пожарът ти и да успокои твоята мъжка жажда, за чистата плът...

Авторка :  sheetinhand (vbox7, 2010 г.).

Харагей Написана на : 2017-02-12 17:10:10

image

„Харагей“ е термин, който има своите корени в древна Япония и показва едно специално умение, което след като е напълно развито започва да се появява в ума на самураите или нинджите като силно алармиращо чувство за потенциална опасност, която е много близо.
Въпросното умение е показано във филмите за шотландския боец Дънкан Маклауд.

Вълк Написана на : 2017-02-12 16:23:21

Елеазар Хараш: "...целият вълк беше станал атака."

image

Още мисли (1) Написана на : 2017-02-10 23:36:29

"Чудеса се случват не противно на Природата, а противно на онова, което ние знаем за Природата." - Св. Августин.
***
"Който се движи напред в науката, но изостава в нравствеността, повече върви назад." - Аристотел.
***
"Знай, че целта, с която всяка душа е влязла в материалния живот, е да бъде светлина за другите..." - Едгар Кейси.
***
"Бог съществува като абсолютно независим създател и повелител на Вселената." 
„...можеш да бъдеш достоен за уважение гений и все пак нищо да не разбираш от едно изкуство, което ти е чуждо.” 
"Така си върви от памтивека: кралят пуска само когато народът дърпа."

Виктор Юго

***
"Някои казват, че няма велики сили, че всички сме едни партньори. Напротив - има велики сили, има и имперски интереси и тези интереси се сблъскват и на територията на България." - Волен Сидеров.

***
"Не, няма да ме обесят заради това убийство. За него бях осъден на доживотен затвор. Бях тридесет и шест годишен тогава. Сега съм на четиридесет и четири. Осемте години оттогава съм прекарал в Калифорнийския щатски затвор „Сан Куентин“. Пет от тях прекарах на тъмно. Наричаха го „строг тъмничен затвор“. Хората, които го излежават, го наричат „жива смърт“. Но през тези пет години на живот в смъртта аз успях да спечеля свобода, каквато малцина някога са познавали. Най-строго пазен между всички затворници, аз пребродих не само света, но и вековете. Тези които ме бяха погребали жив само за няколко години, без да искат, ми подариха безкрая на столетията." - Даръл Стандинг (герой от "Скитникът между звездите" на Джек Лондон).

***
"Това, което търсиш, също търси теб." - Джеляледин Руми.

***
„Всичко съществуващо се намира в процес на постоянно преминаване от едно състояние в друго.” - Джон Кехоу.

***
"- Да, на бога да се уповаваме, синко - каза спокойно старият свещеник. - Да не се забравяме, когато всичко е добре, и да не губим сърцето и душата си, когато е зле. Средният път е най - добър. И по него има ями, тръне и камъни, ала кой смъртен човек е без нещастие? Но спокойната душа знае, че всяко добро и всяко зло на този свят има свой край и че всеки ден не трещят гръмотевици. Божият син е носил своя кръст, носим го и ние." - Иван Бабич (герой от романа "Селското въстание" на Аугуст Шеноа).

***
"В науката няма царски път и до нейните светли върхове могат да стигнат само онези, които, без да се плашат от умората, се катерят по стръмните и пътеки."

"Свободата се състои в превръщането на държавата от орган, стоящ над обществото, в орган, изцяло подчинен на това общество."

Карл Маркс

***
"Обичай съседа си както себе си, но избирай квартала, в който ще живееш." - Луиз Бийл.

***
„Ние се учим само чрез болката от противопоставянето и разрешаването на проблемите. Както е казал Бенджамин Франклин: „Нещата, които ни нараняват, ни учат.”... Тенденцията да избягваме проблемите, както и емоционалното страдание, с което те са заредени, е основата на всички душевни болести.” - Морган Скот Пек.

***
"Китай е болнав спящ тигър. Но когато се събуди, светът ще затрепери." — Наполеон Бонапарт.

***
"По - лесно е да обичаш цялото човечество, отколкото съседа си по етаж." - неизвестен ми хуморист.

***
„Ако искате да бъдете силни, ще си кажете: „Аз, добрият човек, и всички добри хора в света с мене, плюс Бога с мен, Който е над нас, всичко мога да направя!”

"Един закон гласи: когато човек направи нещо угодно на Бога, чувства Радост. А когато направи погрешка, колкото и да е малка, чувства скръб. Когато чувстваш скръб, направил си нещо лошо. Когато чувстваш Радост, направил си нещо добро. Щом почнете да живеете добре, в душата ви настъпва Мир и Светлина. А когато почнете да вършите зло, в душата ви настъпва мрак."

Петър Дънов

***
"Но в крайна сметка всяка проява на любов (здрава или болезнена, положителна или отрицателна) говори за несъзнавана потребност от сливане с Другия, за завръщане към първичното единение.” - Пиер Дако.
***
„Аз съм бил всичко най-нечестиво; ако Бог може да се проявява чрез мен, значи може да се прояви чрез всеки" - Св. Франциск Асизки.

***
"...в природата нищо не става изолирано. Всяко явление действува върху друго обратно..." - Фридрих Енгелс.

"Небето е мъж, Земята — жена" Написана на : 2017-02-10 19:44:19

image

Наистина, никога обичаният не търси, без да е търсен от любимата. Щом светкавицата на любовта блесне в едно сърце, знай, че друго замира от обич.
Когато в твоето сърце сияе обичта към Бога, не се съмнявай в Божията обич.
За да ръкопляскаш, винаги са ти необходими две длани.
Божествената мъдрост е съдба и по нейния закон обичта ни съединява един с друг.
Нейната повеля свързва всяка частица от света с другата половина. В очите на мъдреца Небето е мъж, Земята — жена, тя вдъхва живот на всичко, идващо от небесата. Търси ли Земята топлина, Небето щедро й я дава. Жадува ли за свежест и влага — небето я дарява. Небето обикаля като съпруг грижовен зимнина да трупа за своята любима.
Земята пък, стопанка прилежна, ражда и кърми своите деца. Земята и Небето са две разумни същества, защото на логиката отговарят делата им. Ако те не се радват един на друг, защо тогава ще се сливат в прегръдките на обичта?
Как без Земята могат да цъфтят, цветя и дървета? Без нея какво ще се роди от небесните лъчи и дъждове? Когато Бог вдъхна у мъжа и жената воля да запазят света със своето единство, Той накара всяка частица от битието да се стреми към своята половина.
Само привидна е войната между деня и нощта — целта им е една и съща. Споява ги една обич в името на съвършенството на общото им дело. Без нощта човешкият род не ще спечели, а денят няма да има кого да храни.


Джеляледин Руми (1207 - 1273) - персийски поет и мистик. 

Източник: Nicholson, R. A. Rumi. London, 1950, pp. 122–123.

Преводач: Владимир Ганев.

Най - странната молитва Написана на : 2017-02-10 19:09:11

Преди години, в миг на лигльовение написах може би най - странната и синкретична молитва писана някога (ако не във Вселената, то поне на тази планета). Нейният текст гласи: "В името на пълномощния отца Свети Аллах Буда! Нека розовите носорози пребъдват в свети Луцифер, докато Христос ги раздели! Нека Кецалкоатъл и Лада бъдат щастливи, дори когато им гостува Ярила. Ахурамазда, Тор и ти Спагетено чудовище - чуйте моята молитва! В името на преблажения Тангра Невски и в името на светата Църква Мохамедова, донесете на всички низини, долини, планети, айсберги, дървеса и икебани много сила, прана, рейки! И ти велики учителю Йода, както и великите учители Дънов, Юда, Ариман, Иван Рилски - пазете нас йеховските чада от злите сити от Корибан! Нека Джа дари четящите с много зелено за напавкване, в името на Отца, Сина, Светата Майка и братовчедите им от Легион. Нека Сорат - черното слънце се пречупи пред светлината в душите на хомо сапиенсите, хомо сексуалистите и св. Архангел Михаил - повелителя на настоящата подепоха от петата епоха на еон Земя, благословен от Дажбог! Вие джинове пречисти, пратени ни от Перун, богът на Перу - пазете ни от архонтите, аргонавтите и от златното руно и нека Зевс ни бъде на помощ! И ти Херо, защо тъй грозно грачиш ! Още ли тъгуваш по любовта на покойния Один! Или те е яд, че Локи не ще да ти пусне. Лао Дзъ и Конфуции - вий богове на премъдростта, в името на Светия Дух - Амин!"

Религиознохуморист. Написана на : 2017-02-10 18:20:46

                            Религиознохумористическо


Заглавие с повече от 20 букви сайтът ми не дава, така че няма как - ще се съкращава. Черновата ми не беше в тетрадка: кога започнах да я пиша, ще остане в загадка. Родна реч, о, сладка майна - не съм от София или Украйна. От къде съм уважаеми, ще запазя го в тайна. Но нека се не бавя, а да се представя. Аз съм Шибендо Лахири - когато съм вдигал щанги, ти си вдигал гири. Аз съм Чинмой - не ме питай точно кой. Естествено, че Шри - след смъртта чувствам още чи. Аз съм Бабаджи, не се занимавам с технологични джаджи. Гуру съм аз и в профил, и в анфас. Баба съм Сай, чувствам се high. Лобсанг съм Рампа - не нуждая се от лампа. Шива се наричам - разрушенията обичам. Аз съм Кришна - моли ми се в стаичката скришна! Аз съм Кали - знаят ме и бомбайските папагали. Буда съм аз - плувам в екстаз. Аз съм Руми, към Аллах гледай ти! Йехова ме наричат и в мен се вричат. Аз съм Дънов Учител, няма да съм ви звероукротител - който иска да се учи, нека не бленува "Гучи". Христос съм Исус, моли ми се - това е в твой плюс. Богородица съм Дева - харесвам реката Нева. Петър съм свети - Бог да ви благослови. Иван съм Рилски, плавал съм по водите нилски. За Духа Свети няма да римувам, защото искам да добрувам. Към него всеки трябва да внимава, за да не заплува в лава. Хулата срещу Духа Свети, на никой няма да се прости - дори след години милион, умножени по три. Аз демона Алахам - с рими, поздравих вам. Не съм римокатолик, всичко по - горе е бъзик.

Зависи какво търсиш Написана на : 2017-02-10 14:53:58

Докато гледах един рап клип с участието на негър джудже, заобиколен от мацки и ме споходиха следните мисли. На това да си цветнокожо джудже в бяла страна би могло да се погледне като на гадна съдба. Мнозина биха го направили. Но това не е единствената възможна гледна точка. Има жени, които си падат по негри. Възможно е да има и жени, които се кефят на джуджета. Дали има такива - не знам. Има джуджета, които са женени за жени с нормален ръст, но не ми е известно някоя от тези жени да се е омъжила за съответния мъж заради дребния му ръст (по - скоро го е заобичала въпреки ръста му). Ако негрите джуджета са фетиш на някои жени, то в техните очи, тези иначе невзрачни според определени стандарти за красота хора, биха били супер готини пичове и много ценни мъжки екземпляри, защото негрите джуджета са супер рядкост. Много е банална поговорката, че за всеки влак си има пътници, но е и вярна. Зависи кой какви предпочитания има...А в този свят има хора с какви ли не предпочитания. Това, което не представлява интерес за един или дори го отблъсква, може да е супер привлекателно за друг.

За богатството на родния език Написана на : 2017-02-09 22:12:20

image

 

Когато бях студент в I курс, имах съквартирант, който беше голям чуждопоклонник по отношение на английския език. Харесваше го повече от нашия език, а това ме дразнеше. Той като че ли беше усетил, че се дразня...Веднъж, докато си стоеше на компютъра, а аз гледах по някой от музикалните канали новата тогава песен "Womanizer"* на Бритни Спиърс, го попитах как се превежда заглавието (понеже човекът беше на ти с английския). Обясни ми обясни, че думата означава мъж, който кара жените да се чувстват жени. След това с тон като на перчещ се англичанин ми заяви, че в българския език няма такава дума. Казах му, че няма, но че може да има други думи, които ги няма пък в английския...Попита ме кои например, но не можах да му отговоря. Щеше да е чудесен пример за богатството на родната реч думата "църцори" (нещо средно между "капе" и "тече"). В английския език такава дума няма (или поне аз не можах да установя да има).

По - късно във времето, реших да видя колко синонима за "лека жена" бих могъл да изброя и отново останах впечатлен от богатството на родната реч. С помощта на Чичо Гугъл, установих цели 19! Ето ги и тях: курва, блудница, уличница, парантия, шаврантия, уруспия, брантия, пачавра, парясница, гювендия, разпоретина, миндил, мастия, развратница, никаквица, леконравница, разтурия, шантонерка, джадия.

 

Нещо по - така (III част) Написана на : 2017-02-07 22:45:57

Линк за втора част: http://www.sibir.bg/blog/momchev/….
------------------------------------------------------
Никола Кръстев 
НЕЩО ПО – ТАКА

(Бел. на Момче Осемдевет: запазил съм авторовия правопис по отношение на някои от думите в текста).

Из стр. 159, 162 -164 от брой 105 на сп. „Антени” от 3 юни 1989 г.
Издание за политика и култура.

 

Главоломната кариера на „Секс Пистълс” завършва бързо след бляскав, скандален успех, съставът се разпада през 1978 година. Джони Ротън сформира друга група – „Пъблик Имидж Лимитид” (ПИЛ), басистът на „Секс Пистълс” се самоубива с голяма доза наркотик, като преди това убива и приятелката си. По – късно по този сюжет в Холивуд е заснет сърцераздирателен , касов филм, а подражателите на „Секс Пистълс” започват да никнат като гъби след дъжд. Големият „пънкопотоп” обаче е преминал и всичко след 1979 г. нататък е само отзвук на някогашните „славни времена”.
Независимо от това през 80-те години „пънкофилософията” претърпя известна еволюция. Ето изказване на чикагски „пънкар”:
„Моите родители са участвали в движенията през 60-те – началото на 70-те години. В тях това ме дразнеше. По – късно нещо стана с мен. Помислих си: „Какво правя?” Оттогава търся по какъв начин да изразя протеста си, хвърлих се в другата крайност – в анархизма! Помислих си: „Ако всички правителства са такива като в Южна Африка, за какво съществуват тогава?” Аз съм анархист и борец за мир. Смятам, че това е неразделимо.”
След своя залез на Запад явлението „пънк” се активизира на Изток. По – организирано – в Унгария (групите „Дезертьори” и „Трупоядци”) и в Полша (там „пънк” е силно политизирана групировка и води борба за алтернативно общество в акциите на „Солидарност”).
От западните си „събратя” софийските „пънкари” са възприели сравнително малко: донякъде външния вид и почти нищо от разрушителната „пънкофилософия”. Техен танц е „пого-пого”: да скачаш високо и да се блъскаш силно с другите. Трудно обаче се намира хубав лак за коса, още по – трудно „колор спрей” – всичко това е дефицит и може да се купи само на „битака” или в оказион, което е почти едно и също, а пари няма.
Можеш да промушиш безопасна игла през носа си, да сложиш по няколко обички във всяко ухо, да си окачиш бръснарско ножче по верижка, да нахлузиш през врата домашно боядисана фланелка с някакъв непристоен надпис, да обуеш черни войнишки кларкове, да си прикачиш внушително количество железария, да изпускаш тежка миризма от некъпаното си от седмици тяло, да си обръснеш наполовина главата, а другата половина да я оцветиш възможно най – пъстро...всичко това може да се направи. Проблем е обаче да поддържаш такъв „дизайн” всекидневно, пък и в училище няма да те пуснат...
Софийските „пънкари” не буйстват. Обществеността не им обръща внимание, те на нея също. Тукашните „смутители на спокойствието” не знаят кои са Джони Ротън и Малкълм Макларън, те са твърде слабо запознати с музикалното наследство на „Рамонес”, „Стренглърс”, „Клаш” (прочути „пънксъстави”). Струва ми се, много конформизъм е заложен в душите на тези „изчанчващи” се засега момчета и момичета. След някоя и друга година този карнавал ще им омръзне, те ще оправят своите „бунтарски” прически, ще смъкнат поокъсаните си премени и украшения и ще се погледнат в огледалото. Там ще видят своите чистички и вече не толкова впечатляващи лица: „Дотук добре, а по – нататък?...”
„Моторът и аз сме едно” – казва 19-годишният „рокер” Милко. За разлика от „поперите” „рокерите” имат предпочитание към един цвят и един плат – черния и кожения. Това е групата на любителите на високите скорости и красивите мотоциклети. Не всеки „рокер” ги притежава, но всеки се стреми към тях.
Движението на „рокерите” идва отвъд Атлантика, от южните щати. Там то възниква след края на Втората световна война (организацията „Ангелите на ада”) и е силно расистко по своята същност, с подчертан култ към насилието. Тази негова черта прозорливо е доловена още през 1951 г. от американския писател Франк Руни във впечатляващия му разказ „Нашествието на мотоциклетистите”.
В София рокерството се появи в началото на 80-те години, твърде ограничено е по своя обхват и е освободено от политическите тенденции на първоизточника.
Всъщност култ на нашия „рокер” е култът към мотоциклета – красива, скъпа и трудна за поддържане вещ. Преобладават японските марки, което се обяснява с отличните им технически характеристики, великолепния външен дизайн, и – най – важното – „приемливата” цена. Тя е 1,5 до 2 пъти по – ниска от тази на съответните западноевропейски и американски модели и в България варира от 15 до 20 хиляди лева. Именно марката на мотора, който притежаваш, определя принадлежността ти към една или друга категория на рокерското братство.
„Истинските” рокери се возят на мотори „Хонда”, „Сузуки”, „Кавасаки”, „Ямаха” с обем на двигателя над 500 куб. см. „Псевдарите” пъплят на скромни съветски или източногермански машини...
Има и специална категория „рокери пешеходци”, които отдавна са на вълната на рокерството, но все още нямат достатъчно пари за покупката на мотоциклет.
До преди две години „рокерите” се събираха до една малка кафе – сладкарница на площад „Йорданка Николова”. Мястото вечер изглеждаше живописно с многото паркирани на тротоара машини. Сега освен него съществуват и други рокерски спирки: близо до кино „Петър Берон” в началото на Южния парк, до плувния комплекс „Спартак” и прословутата „Магура”.
Истинските „рокери” по правило са момчета от материално много добре осигурени семейства. Покупката на скъпата машина е заслуга преди всичко на родителското „тяло”, готово да удовлетвори прищевките на своенравното си и капризно „дете”, понякога до 30- 35-годишна възраст.
Скъпи мотори японско произвоство имат и някои не толкова добре осигурени „рокери”, които, запленени от мечтата за бързата езда, са работили няколко години в тежкото материално производство и със спестените пари най – сетне са могли да купят заветната машина.
Втората категория „рокери” – „псевдарите”, съвсем не смятат себе си за нещо второкачествено и външно презират надменните притежатели на лъскавите, бързоходни жребци, макар че дълбоко в себе си и те мечтаят за такъв мотор. Скромните момчета произхождат и от скромни семейства, седлаят своите сиви, малогабаритни понита и не могат да мерят сили с огнедишащите японски дракони. „Псевдарите” и възрастово са по – малки – най – често момчета пред казарма.
Кристалната мечта и на истинските, и на псевдо „рокерите” е мотор „Харлей Дейвидсън” – 1200 куб. см (престижна и скъпа американска фирма), но такъв в София засега май няма.
В отношенията помежду си „групарите” са учудващо толерантни и търпими. Изключението се прави за „поперите”. Не ги обичат заради явно проявения им конформизъм и ги наричат с презрително обидни имена.
Стремителното техническо усъвършенстване и поевтиняване на звукозаписната техника доведе до масово разпространение на попмузиката у нас. Тя придоби значима социална роля, като понякога се превръща дори в групообразуващ фактор („хеви метъл”, „ню уейв”). Невъзможно е за възрастния човек да долови цялото богатство и нюанси в различните музикални стилове и подстилове, но всеки „групар” безпогрешно разпознава своята музика с присъщите само на нея черти.
Усещането за „групарство” невинаги е ясно осъзнато. Понякога това чувство е подсъзнателно – като стремеж за нещо по – различно или както Даниела Грънчарова пее – „Нещо по – така...” Немалко „групари” смятат, че чрез своя „бунтарски” начин на живот повишават своя „имидж” в обществото, и, което е по – важно, добиват по – високо самочувствие сред своите връстници. Да бъдеш в обществото и да го провокираш, е житейско кредо за всеки истински „...ар”. Самото понятие за групарство е лишено от смисъл вън от средата, която го е породила. („Без тълпа не е интересно. Трябва да те зяпат и да се обръщат след теб. Само тогава е готино...”).
През 60-те години „хипитата” имаха два лозунга – „Прави любов, не война!” и „Не вярвай на никого над трийсет!”. Даниел Кон-Бенедит беше идеолог на „новата левица” и кумир на френските студенти през майските събития в Париж – 1968 година. Две десетилетия по – късно той е преуспяващ бизнесмен, семеен, напълно примирен с буржоазното общество. На въпроса, дали все още смята принадлежността към определено поколение за също толкова важен определящ фактор като принадлежността към дадена класа, Даниел отговаря:
„Това беше грешка. Тогава мнозина казваха – ето поколението, което ще промени обществото. Но никакво поколение не е в състояние да направи това. То може да разбуди обществото. Но за да го промени, трябва да бъде болшинство. Всички, които казваха: младежта е нова революционна сила, не бяха прави. Младостта е особен период в живота. Нали никой не се замисля какво прави поколението, когато е вече на трийсет, четирийсет години, когато има осигурена работа и е народило деца...През 60-те години ние се борихме срещу войната, за по – човешки взаимоотношения, срещу живота само за консумация...През 60-те „нещо се случи” и хората почувстваха това...”
Децата на „шестдесетниците” облякоха дрипи и нови премени, възседнаха мощни мотори и „скейтове”, направиха си шарени прически и дрънкулки, заслушаха стереокасетофони и компакт-дискове.
На 15 години ти се струва, че вечно ще си млад. После идва казармата и ти налива малко мозък в главата. Университетските години уж са много, но и петте се изтъркулват неусетно. Вече си на 25.
Озърташ се и с изненада откриваш, че карнавалът е сменил своите участници, че никой не идва, както „едно време”, на „Попа” и на „Кристал”, че май ще ти е трудно да научиш „брейк”, че приятелите се изпожениха и няма с кой две свестни приказки да си кажеш, че старите дънки отесняха, че вкъщи все по – навъсено те гледат и чакат да се изнесеш, че момичетата вече не те гледат с влюбени очи, че „тийнейджърите” почват да ти викат „батко”, а по – наглите и „чичко”, че бляскавите юношески блянове се стопиха яко дим и няма с какво да ги замениш...
„Странно – казваш си. – Нима и аз изпуснах влака? Нима и аз ще трябва да се правя на актьор и рано сутрин да тичам към трамвая с костюм и вратовръзка?”
После идва: „Възраст, няма как – тридесет и пет...” – „Тангра” много болезнено са го доловили...
Децата са в четвърти клас, а ти сутрин правиш „джогинг” за здраве. Някогашният „рокеро-пънкаро-поперо-метален” калейдоскоп отдавна е отминал, а ти даже не си и забелязал. Колелото се е завъртяло по нова спирала – дошло е нещо друго. И ти си безсилен да го разбереш. Пък и не можеш.
Но ти, приятелю, не се отчайвай! Ще мине време. Някога ще извадиш старите списания и ще покажеш снимките на внуците. Те с интерес ще ги разгледат и ще си помислят: „Колко мило и трогателно – дядката пак се разчувства.”
Пък ти ще се видиш с приятелите, ще си припомните вашия пъстър карнавал и ще си кажете: „Славни времена бяха!”

Предавам се! Написана на : 2017-02-07 17:04:04

image

"Предавам се, ще акам!" (мадам Фани  ла Фан, "Ало, ало").

За една сибирска игричка Написана на : 2017-02-06 21:21:49

В "Х=У?" стана въпрос за това, че в сайта от години се подвизава психично болен господин на около средна възраст, който обича да си играе игрички с по - младите потребители, ползвайки десетки фалшиви профили.

В тази връзка, сетих се за нещо съмнително, което ми се случи в сайта преди около 2 г. някъде. Бях "заговорен" от 30 и нещо си годишна блондинка. Грамотно пишещата дама обясни, че е омъжена, занимава се с рисуване, има силна интуиция и се интересува от езотерика. 

Имах съмнение, че насреща може да стои мъж, който се прави на жена и навярно съмнението ми е било  оправдано (с оглед на поведението и..., и на манията на някои мъже тук да се представят за жени). Взе да ми разправя как тя била сродната ми душа, как ако съм я видел на снимка съм щял да се влюбя сериозно в нея. Направи ми кратък психоанализ, твърдейки че е на базата на интуицията и и отрече да е на базата на показаното от мен в сайта. Обясни ми, че в този живот не било писано да се срещнем, понеже не съм бил узрял достатъчно в духовно отношение. Ако не ме лъже паметта, отказа да се покаже на камера (та да се убедя, че наистина е жена), понеже мъжът и бил много ревнив. Искаше на електронната и поща да и пратя моя снимка, а пък после тя уж да ми прати нейна (без да обясни защо, отказваше да и покажа моя снимка тук, в сайта, при все че и обясних, че искам и мога да го направя и че няма нужда да и пращам на имейл). Накрая се направи на разочарована от факта, че проявявам мнителност и спря да ми отговаря. Дни след това пък се изтри от сайта, явно с идеята да ме накара да страдам, че съм изгубил контакт със сродната ми душа. Колкото до пращането на снимки по електронната поща: заедно със снимката може да ви пратят и троянски кон и после да ви шпионират компютъра...

По - нататък пък разбрах, че Норберт ползва женски профили и прочетох статиите на СВ за психично болния многопрофилен господин с множеството роли и със склонността да се гаври с хората в сайта (и не само в този сайт). Предвид на това, че Норберт Йовчев също като онази госпожа е грамотно пишещ и с интерес към езотериката, предвид на това, че е с психични отклонения и престои в лудници (според Емил Петров) и със склонност да се прави на жена, предположих че именно той е човекът, който ми е разиграл театъра с представилата се за блондинка.

При все, че съществуваше от години, въпросният женски профил беше изтрит малко след като спря да ми отговаря, което ме навежда на мисълта, че това е бил профил на някой многопрофилен и че целта на изтриването може да е била да ми стане гадно...

Ако греша, подозирайки Норберт: той би могъл да ме опровергае.

Колкото до Елена Чипилова и други фейкове преди нея (спамещи яко в стил "Емо Иванов" или иначе казано Georgiev Georgiev), понякога имам усещането, че зад тези фейкове стои някой по - умен от каварненския трол. Въпреки това, поне засега приемам, че голямото днешно...спамене (и не само днешното) е дело на Емо.

 

"Здравейте, Нет Инфо. Бизнес идея!" Написана на : 2017-02-06 18:57:02

И понеже съм тръгнал да връщам и дописвам статии, които бях изтрил преди седмици, ще върна и тази. Докога ще ги държа - не знам. Ако някой се интересува от другите материали по темата и не ги е видял заради "наводнението" циганосибирско, може да го направи в категория "Тролове". Както вече споменах - целта е новите потребители в сайта да са по - наясно какво се случва. И защо да речем, един улегнал автор на исторически статии (Емил Петров), заплашва някой си "Емо Иванов" или някой си "Норберт Йовчев" заради това, че някоя си "Елена Чипилова" (която на пръв поглед няма нищо общо с Иванов и Йовчев), му е изтласкала статиите, пускайки стотици пъти снимка на някакво произведение на кулинарното изкуство.

"Здравейте, Нет Инфо. Бизнес идея!"

Написана на : 2016-11-07 20:19:41

Мое лс от 24 октомври тази година, до компанията Нет Инфо (собственик на вибокс7, абв.бг. и т.н....).

"Уважаема компания "Нет Инфо" АД, привет. Към Вас се обръща един от над 300 хилядите потребители на западащия сайт Sibir.bg. В този сайт със залязваща слава, създадох и развих блог...

Ще Ви предложа нещо.

  
Sibir.bg е сайт създаден през 2006 г. Преди години вървеше добре - в групите имаше голяма активност, имаше опция за ъплоудване на клипове (която беше премахната заради нарушаване на авторски права). В сайта имаше едно лице с никнейм малък Тошко, което непрекъснато създаваше нови и нови групи в продължение на години, пускаше обидни и провокативни теми и поради тази причина се стигна до почти пълно замиране на групите, които и без това бяха взели да замират заради други причини. Администраторът на сайта направи два списъка невидими за потребителите: списъка с нови теми в групите и списъка с последно коментирани теми. И това - само заради един единствен човек, който от известно време го няма в сайта, но и положението с групите е същото...(т.е., умряла работа). 

Друга причина за загиването на сайта е, че някакъв тип, от поне 9 г., тормози хората през най - различни фалшиви (предимно женски) профили. От месеци насам, въпросното човече ожесточено спами. Създава си най - различни профили, през които пуска в блоговете си многократно повтарящи се статии (обиди към други двама от потребителите на сайта, цинични вицове, крадени вулгарни рап текстове, порнографски и еротични изображения). Това се прави, с цел да се изтласкват надолу в потока с нови публикации материалите на други хора (най - вече на потребителя Емил Петров, в който въпросния трол психар се е фиксирал много здраво и тровейки неговия живот, дразни и други хора..., и доубива сайта с големия обем простотии, който бълва). Администраторът почти не се намесва, а в редките случаи, в които го прави, намесите му са с частичен и краткотраен ефект (незнайно защо не налага бан по ай пи на въпросния спамер).
  
Главната причина за превръщането на това място в КОЧИНА е почти никаквия администраторски контрол. Сайтът Sibir.bg е оставен почти напълно на самотек от няколко години, а има добър потенциал за развитие! Нужно е просто да се направят някои корекции. Основното, което трябва да се свърши е да се наложи всекидневен администраторски контрол. Идеята ми е Вие да закупите този сайт и да възвърнете някогашната му слава, спасявайки го от загиване. Разгледайте сайта, ако желаете. Помислете върху идеята ми. Ако я намерите за добра, свържете се със собственика и му направете оферта. Една смяна на собствеността би могла да се окаже добър ход и за новия собственик, и за потребителите на Sibir.bg.

С уважение: Момче Осемдевет."

Ако и вие, останалите потребители в сибир.бг., подкрепяте идеята ми за закупаване на сайта от Нет Инфо, можете да пишете на компанията: sales@netinfocompany.bg.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Slava    2016-11-07 22:10:25      
ПОДКРЕПЯМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО! СИГУРНА СЪМ ЧЕ И ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА ТОЗИ ДОБЪР И ИНТЕРЕСЕН САЙТ В МИНАЛОТО ЩЕ ПОДКРЕПЯТ ТОВА С ЦЕЛ ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ САЙТА ЗА РАДОСТ НА МНОГО ЧЕСТНИ И ДОБРИ ПОТРЕБИТЕЛИ!
ПОЧТИ СЪЩОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НАПРАВИ И ДАРИ НЕНС! ЯВНО АДМИНИСТРАТОРЪТ СЕ Е ОТКАЗАЛ ОТ ПРАВОТО СИ НА КОНТРОЛ ВЪРХУ САЙТА И ПУБЛИКАЦИИТЕ В НЕГО!
ОСТАВАМЕ С НАДЕЖДАТА ДА ИМАМЕ ХУБАВИТЕ КОНТАКТИ В НАШИЯТ ИНТЕРЕСЕН САЙТ СИБИР БГ

ЕМИЛ    2016-11-08 08:20:18      
Подкрепям идеята ти - да бъде закупен сайта Сибир.Поне и ти знаеш какъв е бил преди - щото си от старите потребители.Никога преди не е имало дразги в сайта и при подобни неща които правят тия - слагат БАН.

Angel    2016-11-08 18:20:31      
Благодаря за хубавата идея .Най-после човек с ясна и точна концепция какво да се направи.Ще пиша още сега на компанията!"

Засега няма изгледи това да се случи, но все пак...Ако стане така, че някой ден се замогна дотолкова, че да мога да си позволя подобна глезотия, обещавам ви да се случат следните неща, стига сайтът все още да съществува и да има кой да ми го продаде:

1. Закупуване на сибир.бг.

2. Назначаване на нов администраторски екип. Ако имам време и желание: и лично участие в упражняването на администраторски контрол. Много повече ред в сайта, отколкото в последните години.

3. Прочистване на сайта от тролове. Иначе казано - тролическо прочистване. 

4. Възстанояване на видимостта на списъците с нови теми и последно коментирани теми.

5. Съживяване на зоната на редактора.

6. Премахване на платения коктейл. Всички потребители ще имат право на съхраняване на неограничен брой лични съобщения и ще могат да виждат дали получателите на съобщенията им са ги прочели.

7. Възстановяване на опцията за качване на видеоклипове.

8. Създаване на страница с електронни игри.

9. Въвеждане на опция за видеочат.

10. Наливане на някаква сума пари в реклама, което да спомогне за увеличаване на активните потребители в сайта.

11.Томбола с раздаване на награди два пъти в годината (на 3 март и по Коледа). В нея автоматично ще участват всички потребители с ранг "Безсмъртен Сибирец".

12. Освежаване на дизайна на сайта.

13.Въвеждане на възможност за промяна на езика на менюто, което би улеснило евентуалните чуждестранни потребители.

14. Въвеждане на транслатор за лс, статии, коментари - подобно на транслатора във Фейсбук.

Нещо по - така (II част) Написана на : 2017-02-04 14:04:28

Линк за първа част: http://www.sibir.bg/blog/momchev/….

------------------------------------------------------
Никола Кръстев 
НЕЩО ПО – ТАКА 

(Бел. на Момче Осемдевет: запазил съм авторовия правопис по отношение на някои от думите в текста).

Из стр. 155-159 от брой 105 на сп. „Антени” от 3 юни 1989 г.
Издание за политика и култура.


Сладкарница „Магура” – пицерия „Кравай” – двете близки по разстояние заведения са достатъчно далечни по състава на постоянните си обитатели. Тази разлика е трудно уловима за страничен наблюдател, но е достатъчно ясно изразена в отношението на едните към другите. Диференциацията несъзнателно е изразена и в подканата: „Хайде да те водя надолу” – има се предвид „Кравай”, за „Магурата” просто не е прието да се казва така.
„Долу” се събират по – скромните представители на поперското съсловие, но не те определят живописния вид на пицерията „Кравай” между 19,30 и 21 ч всяка лятна вечер. Тук се събират „уейвърите”, „металистите”, „пънкарите”.
„Кравай” е едно от местата за обмяна на актуална музикална информация. Той все повече утвърждава този своя статут успоредно със западането на някогашната борса за грамофонни плочи. Най – много са „уейвърите” – тези, които слушат музика в стил „ню уейв” (нова вълна) и оживено коментират всяка проява на своите кумири.
„Кравай” е и неформалният „фан-клуб” на състава „Тангра”. Прославените български „уейвъри” са завоювали тук статут, какъвто и „Битълс” едва ли някога са имали в Ливърпул.
Галена „рожба” на „Кравай” е и Милена Славова. След като „проби” тук и там, тя си остана същия сладур с чудесен глас, а на концертите и „тинейджърките” се екзалтират не по – малко, отколкото на „Джудас”...
...Дано ми простят това „светотатство” онези, които украсиха столичните фасади, асансьори, тоалетни и кина с имената на любимите си групи: „Judas priest”, “Kiss”, “Iron maiden”, “Wasp” и “Accept”.
Това е „Heavy metal”! – оттук идва и названието на една от най – масовите младежки групи в столицата – групата на „металистите”.
Техните съмишленици в Ленинград още с появяването си в началото на 80-те години бяха облагодетелствани с „от бога дадено място” – булеварда на „Металистите” (съществуващ в Ленинград още от 30-те години, макар и свързан повече с големите промишлени успехи на тогавашните металурзи, отколкото с вокалните възможности на Ван Хален).
Софийските „металисти” нямат собствен булевард, затова се събират пред „Кравай”, но това не е единственият им сборен пункт. “Металната” групировка се откроява сред останалите със силния си демократизъм – тук имущественият и интелектуалният ценз не играят роля. Най – важното нещо в живота на „металистите” е музиката, която и ангажира по – голямата част от свободното им време.
Какво е „хеви метъл”?
Нека чуем мнението на един от безспорните познавачи на този въпрос, човека, измислил „heavy metal” – Ози Озбърн.
Някои го смятат за дявол в човешка плът, други – за побъркан рокер. Той проповядва от сцената насилие и обожава петте си деца. За него казват, че е бездарен тъпак, а той вече 20 години си остава един от най – популярните рокмузиканти в света, чиито плочи се разпродават в милионни тиражи.
„Аз съм Ози. Работата ми е тежка. Музиката ми е тежка. Имам пет деца и се побърквам, когато съм далеч от тях. Всеки ден гълтам витамини. Живея повече нощем, за да избегна неприятностите...
Забелязал съм, че днес в хората има адски много злоба и жажда за разрушение. След наш концерт в Медолъндс администрацията на залата понесе 172 хиляди долара загуба от потрошения инвентар. Запомням концертите си по различните инциденти...
Този свят ужасно ме плаши. Живеем върху буре с динамит. Винаги ме е учудвало, че хората първо изнамират нови, все по – мощни средства за разрушение, а чак след това нещо хубаво. Лошите неща винаги са откривани преди добрите...
От малък постоянно си мисля: какво ще оставим след себе си?
Нищо...
Моята музика дава на слушателите енергия. Винаги съм смятал: ако това се харесва на слушателите, значи в него има нещо хубаво. Не обичам “speed metal”, за мен той е прекалено интензивен, но „пънкрокът” е още по – зле...
Не съм трезвеник. Все още пия. Вече не толкова, колкото преди. По – рано, когато се „напомпвах”, стремях се да не излизам на сцената в транс, „куфеех” след шоуто. Захвърлих наркотиците, защото се изморих. Изморих се да бъда изморен, изкуфях от „куфеене”. Трябва да захвърля пиенето, ама е трудно...
Раят за мен е там, където се чувстваш добре. Това е мястото, където хората се отнасят човешки едик към друг...
Адът – това е ядрената война. Аз вярвам, че тя ще започне. Веднъж попитах барабаниста си Томи: „Как смяташ, ще взривят ли атомната бомба?”
Той ми отговори: „Ози, не е имало такава пушка, от която поне веднъж да не са стреляли.”
Помислих си: „Дявол да те вземе момче, прав си!”...
Нека хората да се освобождават от агресивността си на моите концерти. Това е по – добре, отколкото да удрят бабичките по главите, за да им вземат портмонетата...
Ние бяхме пионерите на тази мода, на този вид музика. Ние – „Дийп Пърпъл”, „Лед Цепелин”, „Юрай Хийп”...Но аз не разбирам думата „heavy metal”. Не знам откъде се взе. Явно не от нас...”
Ключово звено и култтрегер на всички „металисти” е австралийския състав „AC/DC”, наложил и популяризирал този стил музика в края на 70-те години. Човек, далечен от проблемите на „хеви метъл”, трудно може да понесе гръмотевичните китари и истеричния вой на покойния вече Бон Скот, бивш вокал на „AC/DC”, „пеещ” на границата между афекта и умопобъркването, но за любителите на този „саунд” това е точно нещото, което им трябва. 
(„Хеви метъл” – най – страхотното нещо, което съм слушал! Кръвта ти кипва, звуците чак притискат стомаха. Не понасям сладникави бози от типа на „Битълс” и „Дженезис” – това са боклуци, а не музика...” – Камен, 17-годишен).
Впрочем през 1989 г. „AC/DC” е вече анахронизъм, тъй да се каже – исторически факт. Днес съществуват и се слушат къде-къде по – впечатляващи и агресивни групи, в сравнение с които пионерите от страната на кенгуруто звучат нежно и невинно като „Би Джийс”.
„Металистите” се обличат твърде колоритно и тях трудно можем да сбъркаме с други: черни фланелки и значки с надписи и изображения на любими състави, панталони на райета или стеснени дънки, железни гривни и широки кожени колани с металически капси по тях. Насилието и жестокостта са задължителент момент във всички „хеви метъл” атрибути – корици на плочи, видеоклипове, текстове на песни и тяхното звучене. Ози Озбърн откъсва по време на концерт главата на жив прилеп – кървава, но не нова екстравагантност – същата участ до преди 10-15 години постигаше нещастните пилета, „актьори” в зловещите спектали на демоничния Алис Купър...
Възрастта на „металистите” у нас се движи между 12 и 30 г., но най – запалени почитатели са обикновено момчетата от горните класове. Те често се събират в някой апартамент, пускат силно любимата си музика и танцуват в кръг с енергично тръскане на глава, имитирайки движенията и стойките на своите кумири – това се нарича „куфеене”. Музикалните предпочитания варират от класическото наследство на състави като „Блек Сабат” и „Лед Цепелин” през по – агресивната музика на „Деф Лепърд” и „Айрън Мейдън” до експлозивното, но българско звучене на „Ера” и „Конкурент”...
Присъствието на „пънкари” е рядък епизодичен факт, тъй че да се говори за тяхната групировка в столицата е пресилено. Поради неточна и непълна информация хората често отъждествяват с думичката „пънк” всичко онова, което повече или по – малко провокира общоприетите норми за прическа и облекло, но всъщност единичните екземпляри, които рядко могат да се срещнат из софийските улици, са нещо далеч по – невзрачно от шокиращите със своя колорит и екстравагантност „Punk`s” на Запад. „Пънк” на английски означава „гнил, ненужен, долнопробен хулиган”.
Историята на това движение протест, е вероятно, най – ярката глава в бунтарските прояви на младежта през 70-те години. „Пънк” на Запад са враг №1 на всички останали групировки. В България такъв антагонизъм не се наблюдава. Основата на „пънкофилософията” е отричането на всякакъв обществен строй и идеали. Тук са сведени до абсурд философските концепции на „битниците” и „тедибойс” от 50-те години. Това, за което „пънк” мечтаят, е абсолютната анархия – и в обществения, и в личния живот.
През 1975 г. един слабичък пъпчив младеж зарязал училището и с фланелка, на която било написано: „Аз мразя „Пинк Флойд” (точно в годината, когато излязла най – добрата им плоча), тръгнал да скитори из Лондон. Притежалят на малък „Бутик” с екстравагантни аксесоари на „Кинг`с Роуд” го забелязал и поканил в магазина си. Скоро Малкълм Макларън става мениджър на неизгрялата все още звезда – Джони Ротън. Сформира се състав с предизвикателното име „Секс Пистълс” и на 1 ноември 1976 г. те изнасят първия си концерт. Млади, цинични, арогантни, чепати и оголени като електрически кабели, жадни за слава и пари, четирите момчета от лондонските предградия все още не подозират, че им е съдено да изиграят решаваща роля във формирането на мирогледа на милиони млади хора по света, да излязат на гребена на вълна, която година по – късно ще помете хипарските илюзии от 60-те години...
Фирмата за грамофонни плочи „ЕМИ” след дълги колебания подписва контракт с групата, но сколо след това го разваля – поради непристойното поведение на членовете на „Секс Пистълс”. Пуританските съображения в случая надделяват над икономическите, и, както по – късно се оказва, „ЕМИ” изпуска от ръцете си една голяма златна ябълка.
Джони Ротън бързо създава образец на това, което днес наричаме „Пънк” – и като музика, и като външен вид...Първата плоча на „Секс Пистълс” „Без значение” (1977г .) е достатъчно красноречива дори само със заглавията на песните си: „Анархия в Обединеното кралство”, „Не ме интересува дали си жив или мъртъв”, „Това не е песен за любовта”, „Бог да пази кралицата” (пародия на химна на Великобритания). Ротън с шизофреничния си поглед и пресипнал глас, с немислимите си облекла и украшения утвърждава еталон за още дълги години напред.

Линк за трета част: http://www.sibir.bg/blog/momchev/….

Нещо по - така (I част) Написана на : 2017-02-02 22:07:10

Заповядайте на историческо пътешествие в света на младежките субкултури по света и у нас през 60-те, 70-те и 80-те години на XX век. Настанявайте се удобно в хронолета „Антени” и да потегляме. И не забравяйте, че нищо не започва от днес и не приключва с днес.
------------------------------------------------------
Никола Кръстев 
НЕЩО ПО – ТАКА 
(Бел. на Момче Осемдевет: ще публикувам статията на г-н Кръстев в три части, без снимките и поясненията към тях).

Из стр. 152-155 от брой 105 на сп. „Антени” от 3 юни 1989 г.
Издание за политика и култура.


Горещ летен ден. Столичното „стъргало” – булевард „Витоша”. Не е „Бродуей”, но не е и „Арбат”, но и тук дъхът ти секва в океана млада плът, в калейдоскопа от красиви и недостъпни момичета, чиито шорти и фланелки още повече подчертават морския тен. Тук са и глезените момчета „first class”, презрително гледащи през стъклата на луксозните си автомобили, или, както те самите казват: „Да си красив е хубаво!”...
...Неписаният закон на столичните „попери” с прецизна жестокост регламентира кой може да бъде, а кой – не. Да усетиш скъпите луксозни дрехи върху себе си, нежния дъх на изискан дезодорант от изкъпаното си тяло, завистливия, понякога критично-одобрителен поглед на околните, грациозната походка, небрежната елегантност и прическа...очарователния жест, с който ще предложиш „Дънхил” на не по – малко очарователната си партньорка, общото снизходително-презрително отношение към останалите простосмъртни: вие двамата сте истински „попери”!
Лесно ли е да си „попер”?
Да, това е лесно, ако си под „трийсетака”, ако не работиш, ако мама и татко те глезят точно толкова, колкото ти се иска, ако печелят „бон-бон и половина месечно”, ако дрешките са „Веletton” и „La coste”, в краен случай “Levi`s”, ако велосипедът ти е “Olmo”, “Puch” или “Bianchi”, ако имаш отделен апартамент, ако имаш собствена кола, ако си дързък, но остроумен, ако си открил начина да сваляш готините мацки.
Ако...
Първите „попери” цъфнаха у нас в средата на 70-те години (сборният пункт „Попа” срещу кино „Дружба”) по подобие на западните „popers”. Това е многочислен, но аморфен контингент сред столичната групарска младеж. Не би могъл и да бъде друг – “поперите” нямат чувство за общност. Обединяват ги имущественият ценз и стремежът към удоволствия. Неслучайно техен вътрешен девиз е: „Получи от живота всичко, сега!”
Поперската изява в България е сведена до външния вид и поведението. Дрехи – от прочута западна фирма, за предпочитане в ярки разцветки („колкото по – шарено – толкова по – добре”). Държание – арогантно, но с премерена доза финес и артистичност. Престижно е владеенето на западен език, най – добре – английски. Ето защо голяма част от поперския елит са ученици и студенти в престижни столични училища и вузове. Родителите на много от тях работят в чужбина, а и самите те неведнъж са били „оттатък”, където от непосредствения впечатления са възприели допадналия им стереотип на живот.
Тротоарите около сладоледената сладкарница „Магура”, както и разположените наблизо кафененца са любимо място за срещи на поперския елит. Привечер тук кипи бизнес, демонстрират се нови дрешки, уговарят се приятни купони за вечерта и делови срещи за утре. Пак тук става смяната на момичетата, останали временно без „приятел”. Около „Магурата” паркират скъпи западни автомобили, намира се място и за лъскавите японски мотоциклети.
Тук е особено живопитно през лятото: насядалите по бордюрите артистични фигури нито за секунда не престават да демонстрират безкрайното си отегчение и неприязън към всичко, което „изкопаемите” възрастни смятат за нормално и морално. Бунтът (?!) се изразява в разчорлена прическа, предизвикателно държание и екстравагантни украшения. Могат да се видят слънчеви очила с най – чудновати форми, обици като круша или банан, копчета с форма на сърца или мъжки полови органи. Ярките фланелки се сменят като в калейдоскоп, сменят се и надписите върху тях: „Обичам Ню Йорк”...”Танцувайки и пеейки в Париж”...”Брегът на любовта – Лос Анжелос”...(на английски, разбира се). Пие се кока-кола, желателно с лед, пушат се скъпи цигари. Витае дух на просперитет и безгрижие, което създава и особена атмосфера: животът е сън.
Красив и луксозен сън без проблеми, в които е важно да получиш колкото може повече удоволствия. Участниците в тази игра „непринудено” повтарят добре заучени реплики и „смело” демонстрират нонконформизъм и разкованост.
Сред „поперите” физическата красота е издигната в култ, особено по отношение на „слабия” пол. Това обаче не е култът към женското тяло от епохата на Ренесанса. Най – високо се котират грациозните и слабичките момиченца („секси”, „рокси”), със студен и присмехулен поглед, който неудържимо привлича, но същевременно държи досадниците настрана. Тези „котенца” са достатъчно умни, за да съзнават своето очарование и умело да се възползват от него – т.е. от момчетата, които ще ги „свалят” и ще ги водят на „лайф”. („Сексът е удоволствие само със силни и брутални момчета – те знаят какво искат и как да си го поискат. Неприятно ми е някой лигльо да ме пипа с меките си ръце...” – Ели, 18-годишна).
Спортът също е издигнат на пиедестал. Сред „поперите” са на мода ските, тенисът и уиндсърфът. Популярни не заради физическия им ефект, а защото са скъпи, престижни и атрактивни. „Поперите” се побъркват по тези спортове, но го правят не за да се усъвършенстват или да постигнат високи резултати, а просто защото е ужасно модно (поне според тях). Лятото на Слънчев бряг – Златни пясъци, зимата на Пампоровец (Пампорово + Боровец) – ето още едно желязно правило за всеки уважаващ себе си „попер”.
Представата за успех се свързва сред момичетата с възможността за достъп до киното и телевизията, компаниите на известни артисти, художници и музиканти, следването в творчески вуз. Много е важно „девойката” да си намери подходящ „приятел”, който да я въведе в бленуваното елитарно общество и да може да и осигури комфортен и безгрижен живот.
Сред момчетата успехът се свързва най – вече с възможността да „свалят” хубавите момиченца и да „трупат актив” според това, кой с колко от тях е успял да преспи.
Тече негласно, но напрегнато съревнование, в което най – много точки се дават за дефлорирането на „красива и непълнолетна”. („Обичам красивите момичета, често сменям приятелките си и въобще, да бъда харесван от годините мацки, е единственото, което ме интересува...” – Румен, 22-годишен.)
Поперската философия не е особено сложна: пари, секс, лукс. Истинските „попери” не работят и дълбоко презират „червеите”, които се бъхтат по 8 часа на ден за 150 „кинта”. Лъскавата страна на западните блага като магнит привлича погледите и помислите им, но далеч не всички от тях имат възможност да удовлетворят своите желания. Високите критерии за поперски ценз издигат непреодолима преграда между тези, които искат, но не могат, и другите, които искат и могат. Подборът се прави безпристратно и сурово. Неиздържалите „конкурса” съставляват значително по – многобройната група на „псевдопоперите”. За тях остават ерзацблясъкът и мечтите за бъдещ просперитет и проникване в кастата на избраниците.
„Поперите” са своеобразен негатив на онова, което проповядваха хипитата през 60-те години. На мястото на духовното идва материалното, прагматизмът е движещият мотор в живота на поперското съсловие. Ако другите – „пънкари”, „хипита”, „металисти”, се отличават с нетрадиционните си възгледи, същността на които е неосъзнатият и стихиен протест срещу потребителския подход в живота на родителското поколение, то при „поперите” нещата стоят точно обратното: тяхна отличителна черта е свръхконформизмът, те са живо отрицание на основното качество, което с право приписваме на младото поколение – стремежа за обновление. Тяхната същност може да се характеризира и с една дума – неоеснафство.

 

 

Линк за втора част: http://www.sibir.bg/blog/momchev/….

Ревнивец Написана на : 2017-01-31 10:52:48

- Отидох в магазина да те взема, а теб те нямаше! Къде беше?!
- Бях със Соня.
- С оня си била. Я кажи на оня колко му е голям !!

Страница 1 от 25
 1-50 от 1217  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>