Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 57
« sibir.bg

 ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА БОТЕВАТА ЧЕТА И ВЪСТАНИЕТО ВЪВ ВРАЦА. Трета част.Автор Емил Петров.

Врачанският Окръжен Революционен комитет в 1876 г. и Ботевата чета.

Окръжният революционен комитет във Враца бил създаден през есента на 1875 г.,на базата на въстановения местен комитет,основан през 1872 г. от Васил Левски,прекъснал дейността си след обесването на Апостола.

Сред революционните дейци и членове на комитета са 12 свещеника, 5 монаси и един калугер - от Врачансия край.По решение на Новия БРЦК,избран на събранието на революционните дейци в Гюргево - през късната есен на 1875 г. - Враца бил определен за център на 3- ти Революционен окръг,в който влизали всички селища във Врачанска и Оряховска околиа,Видинска,Ломска и Монтанска област и Ботевградският район от Софийска област.

За главен Апостол в окръга бил определен Стоян Заимов,с помощтници Никола Славков, Никола Обретенов, Георги Апостолов и Иваница Данчев.

В комитета влизали и местните революционни дейци: Васил Николов  Кръстеняков,Вандо Бобошевски,Димитър  Иванов Сорбаджи,Иван Печеняшки,Поп Коста Буюклийски,Цвятко Самарджийски,Мито Анков,Стефанаки Христов  Савов,Александър Димитров  Йоцов,Мито Цвятков Бакалов ,Сава Петров Савов,Цено Ангелов Койнин,Кръстю Новкиришки,Кръстьо Николов Бързаков и други.

Към тях спадали и Костадин Нешев Десимиров от Копривщица - учител във Враца, Поп Лукан от Самоков,Божидар Митов Велчев - кмет на с.Долна  Кремена, Никола Тодоров Врачански от с. Горна Кремена- жител на Враца,Йермонах Синесей - по късно Скопски митрополит,Йермонах Епифаний от Черепишкият манастир и други.

В дейността на някой  революционни комитети в окръга участвали и революционни дейци като Спас Иванов Соколов,Филип Стоянов Симидов, Лукан Тодоров Игнатовски,Сребро Пенев Стойновски и тримата Мито Цвятковци - от Букьовци,Враца и Гложене,Цено Вълчев от Баница,Иван Димитров Налбантина,Цено от Лютиброд и Недко Монов от Алтимир и Поп Минко цалов от Крушовица.

Те изпълнявали повечето големи и трудни задачи включително и пренасяне на оръжие и куриерска поща. В подготовката на бъдещото народно българско въстание първоначално определено за 11. май 1876 г.Окръжният революционен комитет в гр. Враца държал непрекъснато връзка с БРЦК в Румъния,и изпращал често свой пратеници до него с различни задачи,посрещал и осигурявал движението на изпращаните от същия БРЦК - апостоли и революционни куриери.

Комитетът във Враца взел решителни мерки за въоръжаването на бъдещите въстаници с оръжие,което закупил в Румъния. Събирали се средства за това оръжие. Подготвяли се да излязат на бой с турците по време на въстанието поне две въстанически чети от Враца и такива от по големите ,революционно насгроени и организирани селища като Оряхово,Галиче,Бутан, Горна и Долна Кремена и други.

Активна била дейността на Врачанския окръжен комитет и по време на подготовката на Ботевата чета. Част от оръжието заплатено от комитетът и предназначено за Врачанските съзаклятници,после било предадено в Румъния на Ботевата чета.При окончателното сформиране  на четата и определянето на поета - революционер за войвода на същата,в края на април и началото на май 1876 г. във Врачанския революционен окръг настъпило сериозно раздвижване и очакване тя да слезе на българския бряг при Оряхово,Козлодуй или друго селище на Дунава.

Четата наистина дебаркирала на Козлодуйския бряг на 17 май 1876 г. и веднага се насочила към Враца. но при слизането й в Козлодуй войводата и неговият Щаб били информирани,че във Враца вече пристигнала турска войска,за арестуването и избиването на много българи,за разстройството в плановете на въстанието.

Фактически от Козлодуй до Врачанския балкан,за където се насочила четата,след явната невъзможност да влезе във Враца при наличието на турска войска,тя останала без организирана помощ от Окръжния революционен комитет във Враца -помощ в храна,транспорт,разузнаване,повдигането на населението на въстание и прочие. такава помощ не била получена и по време на сраженията на " Милин камък " и в Балкана. Въстанието във Врачанския революционен окръг не избухнало,четите които били подготвени в някой селища също не дошли в помощ на Ботевата чета,както било предвидено и се очаквало.

В Ботевата чета участвали няколко революционни дейци от Враца:Давид Тодоров Савов,Стефанаки Христов Савов,Сава Петров Савов,Мито Цвятков Бакалов и други.

Дагоберт Енглендер - Капитан на кораба " Радецки " роден в гр. Баден 1848 г. Починал във Виена 1925 г. След преодоляване на съпротивата му оказва пълно съдействие на четата за успешно излизане на българска земя. Не връща парахода по течението на реката за да уведоми турските власти в Оряхово.

Продължава пътя на парахода срещу течението към Лом,с което предоставя време на четата да навлезе в страната. При Видин отхвърля молбата на турските власти да върне парахода до Козлодуй с хиляда войници,които бързо да застигнат и ликвидират четата. Отказва поднесения му подкуп в ЗЛАТО.Отклонява и наставленията на консула и на собствената си страна. Оставя трогателно описание за десанта на Ботевата чета.

Жертвите на Ботевата чета. Ботевата чета е един от българските революционни отряди преминали Дунава през XIX век,който е дал голямо число жертви в битките,сраженията и при преследванията на четническите групи по Стара планина. Най свидна жертва е самият войвода,гениалният поет и революционер Христо Ботев.

За първа жертва на четата се счита Стоян войвода / Стоян Димов Стоянов от с. Казанка, Старозагорска област,убит на 17 май 1876 г. в местноста " Прапора "в землището на село Хайредин,Врачанска област,един ден след дебаркирането й. Общият брой на жертвите на Ботевата чета е 96 човека.

Заточеници и затворници от Ботевата чета. Почти всички участници в четата на Христо Ботев,заловени живи след разбиването й ,преминали през турските затвори,били съдени,после някой от тях заточени,или оставени в някой затвори.  Общо тридесет и седем са заточениците от Ботевата чета.

Най много четници били заточени в крепостта " Сен -Жан -Д - Акр на територията на Израел - 20 Ботеви четници. На остров Родос - четирима. В Диарбекир - трима. Трима в Цариградският затвор. Трима в крепостта " Баба Вида " Видин. Двама в Енгюр. По един на остров Самос, Синоп и Кипър.

Лица представяни за участници в Ботевата чета - Но не са били такива. Заради отпускането на поборнически пенсии;получаването на имоти безплатно;поради стремеж към слава;от местни родови и други съображения - От Освобождението до сега,за немалко число лица се твърди,че също са били участници в четата на Христо Ботев през 1876 г.,въпреки че липсват каквито и да било Доказателство за това. Без да еисторическа истина,вече повече от 120 години в българската историческа литература се пише за няколко десетки лица,с претенциите,че са били четници. Така списъкът на участниците в четата достига и ще надвиши цифрата 300. Много от мнимите - съмнителни лица,за които непрекъснато се твърди че и те са били ЧЕТНИЦИ- в славната чета на Христо Ботев през 1876 г.

Селища в които са родени - участниците в Ботевата чета. Във Ботевата чета са участвали 215 - човека /Пълен състав.Общо 190 са родени в България от 72 селища. 24 - родени  извън България.15 - са от Враца и Врачанско. В неизвестни селища - 4.

Пет са се присъединили от с. Козлодуй и с. Бутан Врачанска околия.Осем човека са от с. Микре Ловешка област. 28- са от Ловешко,25 - от Великотърновско.23- са от Пловдивско,18- от Габровско, 16 -от Софийско, 10 - от Тетевенско,9- са от Ловеч,8- от Калофер,8 - от Карлово,градове В.Търново,Свищов и Враца - по 7,Сливен -6.

Родени извън България са : Гърция - Западна Тракия - 2. Литва - Курландия - 1. Македония -8. Босна и Херцеговина -1. Румъния -5. Турция - Източна Тракия - 1.Украйна -1. Югославия -1. Косово - 1. Черна гора - 1.

Нова информация от Димитър Бучински във списание " Околчица " от 2009 г. представя статия - която се пише че на Козлодуйският бряг слизат 209 Ботеви четници от всичките 210 качили се на кораба. Възможно е и така да е -защото в Историческата  ни литература има много противоречива информация. Все пак Комунистическият режим - Пренаписва Нашата История и покрай нея остават нейзяснени много факти и мистерии и други още неща - все още не е намерено тялото и главата на Христо Ботев,въпреки че се знае къде са.

Някой от авторите писали  на сляпо без да си направят трудът да потърсят що годе вярна информация или да се разрови в Архивите-  така да се каже. Във списъка на Ботевата чета - изнамерен с много труд в продължение на години и представен за първи път на Българската аудитория, Радка Стоянова написва 215 български юнаци от Славната Ботева дружина.

Към тоя списък не са представени - присъединилите се Ботеви четници от селата Козлодуй и селото Бутан Врачанско - те са написани всички  наедно.Представят се трите имена някъде,родно място,професия,прякор и длъжност в четата.

ПРИЗНАВАМ - че и аз греша и поднасям на читателите статиите такива каквито са преписани от источниците от където съм черпил информация - Защото навсякъде информацията е Различно представена за четата на Христо Ботев. Информацията е че Илия Тодоров Хицоолу - Тодориката от гр. Ловеч отказал да се въоръжи и остава на Радецки,слиза в Лом и се прибира в Ловеч. Не твърдя че тази информация е невярна.Биографичните данни на Ботевите четници също е различна. Още повече - че много автори пишат предимно БИОГРАФИЧНИ ДАННИ - сега такива са много. .

  Но той участва в почти всички сражения на четата но след сражението на Милин камък се изгубва,попада в Оряхово. Съден е в Русе. Участва в Руско - Турската война 1877 г. като опълченец.  Кое е вярно - кое не нямам представа.

За Тодорин Томов Данкин - Яврията от Враца - се пише че след неуспеха на въстанието във Враца,настига Ботевата чета в местността Ботева Колова поляна.Умира през 1924 г. Укривал се в землището на село Горна Кремена Врачанско. Написаното за него е вярно.

Пише се че от селото Бутан са се присъединили четирима човека - тук не съм съгласен,присъединилите се от селото Бутан са трима. Единият от тях Иван Тонев е работил бояджия в селото и Иван Цанев също от Тетевен. Другият Марко Василев Бошнаков от Враца - който е имал бакалия за спиртни напитки в село Бутан, се е присъединил към Ботевата чета от споменатото село. За Йото Милев Фъндъшки от с. Алтимир Врачанско- се пише че при преминаването на четата покрай селото,Йото се отделя и се прибира. арестуван е в родното си село и е съден в град Русе.

Същото сторва и Васил Цвятков Вълков от с. Бутан Врачанско. След сражението на Милин камък се отделя с няколко свой съселяни колари от Обоза и се укрива в Бутан. Арестуван е в родното си село след предателство е отведен в Русе и съден.

БЪЛГАРИ В ДАХАУ И БУХЕНВАЛД. Написана на : 2015-12-13 15:56:16

 
ПЪЛЕН СПИСЪК НА БЪЛГАРИТЕ В ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТТА. ЧАСТ 1.

 ДРУГИ БЪЛГАРИ В ДАХАУ ПОПАДНАЛИ ПО РАЗЛИЧНИ ПРИЧИНИ В ЛАГЕРА.

1.Цвятко Николов Узунов–от с. Царев двор Югославия.

2.Бони Иванов Бонев–от гр.Горна Оряховица ,баща на студента Емил Бонев.

3.Атанас Илиев Беров –от с. Писаница Смолянско.

4.Атанас Николов Динеков–от гр. София.

5.Братан Иванов Бързоев –от с. Козлодуй Врачанско.

6.Иван Ненков Монов–от с. Селановци Врачанско.

7.Радомир Архангелов–от. с. Светозарево Югославия.

8.Банчо Банчевски–няма данни от къде е .

9.Петър Патев Илюзионист–от гр.София.

10 Антон Мечкуев–няма данни от къде е.

11.Петър Богоев–няма данни от къде е.

12.Нейчо Йорданов–няма данни от къде е.

13. Николай Якоб Барановски –от гр.Варна.

14. Кольо Георгиев Радев –от с.Винарово Старозагорско.

15.Васил Добрев Чернаев–от гр.Чирпан.

Българи в Дахау : Правя този списък поради това че ,днес получих още данни за българи в лагерите на смъртта. който ще добавя в друга статия.

Данните от Държавни архиви София потвърждават че в концлагерите Дахау и Бухенвалд е имало общ брой  около 450 човека.

Потвърждава го и документ от бивши българи концлагеристи оставен в САЩ  Първите български концлагеристи  в Дахау и Бухенвалд са градинари те са арестувани в Германия и Австрия има и от Унгария и Чехословакия и Полша.  Броят им не е посочен.

Втората група са така набраните български работници  набирани чрез емисари ,за работа в заводите на Германия. Това са били около 140 човека който са пристигнали от България на няколко групи.

Потвърждава го бившия концлагерист от с. Горна Василица  Ихтиманско Бойко Т. Този списък е собственоръчно написан и се пази  в Държавен Архив.

Следват студенти, учащи се и преселени българи в други държави. Нелегални и други личности. Лицаа участвали в съпротивата на други народи.

  Особено е интересен случаят с  работниците от България който ,след като не им харесало работата и са се бунтували са арестувани и изпратени в горепосочените лагери.

Всички са били завербувани да се запишат в легиона на Александър Цанков ,те отказват и започват масови арести над българите. Има и няколко бранници и анархисти ,включително и отказали се от легиона на Цанков.

1.Александър Михайлов–от гр. София

2.Пенчо Хр.Пенчев–от гр. Казанлък

3.Стефан Момчев Цанев–от с.Овощник Старозагорско

4.Тодор Димитров  Маджунков–от с. Поликраище Великотърновско

5. Христо П.Георгиев–от гр.Ямбол

6. Трифон Г. Трифонов–от с. Вишовград Великотърновско

7. Кою Н. Коев–от с. Близнец Сливенско

8. Марко Томов–от гр. София

9.Петър Ст. Драгийски–от гр. Любимец

10. Живко Станчев–от гр. Шумен

11. Генчо А. Генчев–от гр. Варна

12.Ватко Василев–от с. Боденец Врачанско

13.Найден Б. Карамонов–от с. Локорско Софийско

14.Митко Т. Кънчев–от с. Горно Павликени Ловешко

15.Бочо Хр. Рачев–от гр. Русе

16.Георги Хр. Найденов–от гр. Пазарджик

17. Стойчо Т. Панайотов–от гр. Стралджа

18.Симеон Т. Симеонов–от.с. Ставерци Плевенско

19.Вангел Ж. Енчев–от с. Ябълково Хасковско

20. Христо А. Митков–от гр. Ямбол

21. Нено Иванов Ненов–от с. Каленик Ловешко

22.Здравко Г. Паскалев–от с. Голенджик Толбухинско

23. Методи Д. Гусаков–от гр.София 24.

Йордан Т. Илев–от с. Караджалово Пловдивско

25. Борис Н. Ангелаков–от гара Кричим

26. Иван М. Лилов–от с. Старосел Пловдивско

27. Цвятко Н. Илиев–от с. Камено поле Врачанско

28. Вътко П. Вътков–от с. Крушовица Врачанско

29.Йордан Ст. Мирославов–от гр. Варна

30. Цако М. Йотов–от с. Бутан Врачанско

31. Петко К. Петков–от гр. Раднево

32. Делчо Г. Атанасов–от с. Макариополско Търговишко

33.Гено Генов–от с. Бежаново Ловешко

34. Слави А. Пешев–от с. Логодаш Благоевградско

35. Таньо Г. Танев–от с. Верен Старозагорско

36. Кольо Г. Радев–от с. Винарово Старозагорско

37.Димитър П. Гагамов–от гр. Ямбол

38. Иван Павлов Филипов–от с. Горник Плевенско

40. Емил Бонев –от с. Поликрайще Великотърновско

41. Петър Йовчев Сребров–от гр. Чирпан

42. Слави Р. Вълков–от с. Казанка Старозагорско

43. Васил Иванов Попвасилев–от с. Васил Левски Пловдивско

44. Величко Телбизов –от гр. Шумен

45.Атанас Тънкопишев–от гр. Ямбол

46. Емил Берсински –от гр. София

47. Димитър Георгиев Христов–от с. Писарово Плевенско

48. Александър Иванов Стоилов–от гр.Плевен

49. Стефан Попов–от гр. Велинград

50. Иван Маринов Катърски –от с. Меричлери Хасковско

51. Костадин Кънчев–от гр.Брацигово

52. Георги Ив. Бочев–от гр. Пловдив.

Българи от Радеберг  половината от тях прехвърлени в Бухенвалд , а те са:

1. Антон Григоров Иванов –от гр. Бургас

2. Борис Николов Лалов–от гр. София

3.Борис Петков Петков–от с. Горна Гноеница Михайловградско

4. Борислав Георгиев Коцев–от гр. Русе

5. Васил Кръстев Дичев–Кръщлево Русенско

6.Георги Тачев Георгиев–от гр.Ямбол

7.Димитър Георгиев Петров–от гр.Горна Оряховица

8.Димитър Дичков Димитров–от с.Ракита Плевенско

9.Евстати Атанасов Евстатиев–от с.Радославово Софийско

10. Илия Стоянов Иката–с.Биановац Югославия

11.Карл Димитров Кандулков–от гр.Севлиево

12.Карл Георгиев Анреев–от с.Белимел Михайловградско.

13. Койчо Колев Койчев–от с. Казанка Старозагорско

14. Лука Каролев Антонов–от с.Брегаре Михайловградско

15.Лоренцо Якоб Барановски–от гр.Варна

16. Маргин Стефанов Пешев–от с. Бреница Врачанско.

17.Рад Николов Радев–от гр.Средногорие

18.Марин Михайлов Павлов–от с.Бабово Русенско 

19. Стоян Ламбрев Хаджиандреев–от гр.Пещера

20. Франц Николов Узунов –от гр.Враца.

Страница 1 от 1
 1-2 от 2  |   1