Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov. Не се боря за титла и звание в Сибир. Аз съм това - което ме прави човек.
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
ТИТАНИК В ЦИФРИ. Написана на : 2017-06-12 16:20:05

 ТИТАНИК В ЦИФРИ. Втора Част.

Автор Емил Петров.

На 15 април се навършват 100 години от потъването на „Титаник“. През нощта на 14 срещу 15 април най-големият за времето си пасажерски кораб се сблъсква с айсберг и потъва. Във водите на Атлантическия океан смъртта си намират 1517 души. Преди да потегли, корабът е определян като „непотъващ“. Ето и 12 малко известни факти за потъналия кораб: 4350 долара е била цената на най-хубавата каюта в първа класа. Сумата, която всеки пътник от втора класа е трябвало да плати, за да стане част от това историческо плаване, била 1750 долара. Най-бедните пътници е трябвало да се охарчат с по 30 долара за място в трета класа.

"Титаник" потънал 2 часа и 40 минути след сблъсъка с айсберга. Времето от забелязването на айсберга до удара е малко над 30 секунди. На всеки 24 пътниците на "Титаник" са използвали близо 53 000 литра питейна вода и 825 тона въглища. Товарът на кораба е възлизал на 900 тона. 13 двойки, пътуващи с лайнера, са празнували медения си месец. През 1898 г. английският писател Морган Робъртсън написал книгата "Futility" (заглавието е превеждано като„Напразно”, „Безсмислено” или „Безсилие”, бел. ред.), която разказва за „Титан“ - най-големият кораб строен някога. Той се сблъсква с айсберг и потъва в студена априлска нощ. „Титаник“ и „Титан“ имат подобен дизайн и са определяни като „непотъващи“ преди пътуването. Сред оцелелите след трагичното събитие са две кучета. Дължината на „Титаник“ е приблизително колкото височината на „Емпайър Стейт билдинг“ в Ню Йорк.

На борда не е имало нито една котка. Често се случвало да вземат котки на корабите, защото се смятало, че носят късмет. Освен това те се справяли лесно с гризачите. На кораба не е имало каюта с номер 13. Тази мярка често се е вземала, за да не донесе числото лош късмет. 15 пътници са пътували под фалшиви имена. Един от тях използвал фалшива самоличност, за да се добере до първа класа при положение, че имал билет за втора. Друг пък бил отвлякъл детето си и затова не можел да използва истинското си име. 

Трудно е да си представим какво въздействие върху хората е имал ,,Титаник”, , когато е бил пуснат на вода на 31 май 1911г. С дължина от 270 метра и тегло 52 000 тона това е бил най-големият подвижен обект, построен от човешка ръка. Неговите двигатели са генерирали мощност от 55 000 конски сили, позволявайки му да се движи със скорост от около 40 км/ч. Със сигурност днешните кораби са далеч по-съвършени и по-бързи, но представете си какво приключение е било да плаваш на това чисто механично произведение на инженерното изкуство, без компютри, без електроника и джи пи ес. За съжаление този прекрасно проектиран и майсторски построен кораб става жертва на злощастна поредица от събития, които водят до неговата гибел. Във фаталната нощ на 14 срещу 15 април на борда на ,,Титаник” е имало 2224 души пътници и екипаж. 1514 намират смъртта си в ледените води, включително 38 българи застраховани. Иначе българите пътували на Титаник са 91 от които са спасени 15, един хвърлен зад борда и един от оркестъра на Титаник.

Шансовете за оцеляване на онези, които не са били ,,първа класа”, или не са попадали в категорията ,,жени и деца”, са били нищожни. Въпреки това съществуват множество примери за саможертва и геройство в онази нощ, както на членове на екипажа така и на никому неизвестни пасажери. Смея да твърдя, че по онова време нивото на морала и личната отговорност са били на доста по-високо ниво. Представете си как би изглеждала тази трагедия, ако се бе случила днес. Като човек, интересуващ се от техника и още повече от история, за мен темата ,,Титаник” винаги е била крайно интригуваща. Когато обаче научих, че на борда на лайнера са били двама известни за времето си тенисисти, реших да науча повече за тях.

Това е историята на двама от 710-те спасени от кораба ,,Карпатия”. Трябва да се отбележи, че някои от онези, които успяват да се качат на спасителните лодки, умират в следващите дни вследствие на контузии и хипотермия. Карл Хауъл Бер е роден на 30 май 1885 г. в Бруклин, Ню Йорк, в семейство от германски произход. Възпитаник на университета Йейл, по време на катастрофата на ,,Титаник”, вече е тенисист с изградена репутация и сериозни резултати зад гърба си. Редовен участник в отбора за Купа „Дейвис”, Бер бил известен и като първокласен играч на двойки. Един от големите му успехи е финалът на ,,Уимбълдън” в тази дисциплина през 1907 г. Бер се качва на ,,Титаник” от Шербур (Фр), за да последва любимата си - 19-годишната Хелън Нюсъм, която заедно с майка си тъкмо приключва пътешествие из Европа. Всъщност г-жа Бекуит била против връзката и правела всичко по силите си, за да прекъсне отношенията им. До голяма степен тази напълно реална история напомня на сюжета на епичния филм на Джеймс Камерън от 1997 и бурната любов между Джак и Роуз. Все пак тази авантюра завършва щастливо и двамата влюбени, както и майката на момичето, успяват да се спасят.

Разбира се, много важно условие за това е, че са били пасажери от Първа класа. Ето как се развиват събитията през тази фатална нощ: айсбергът е бил забелязан в 23,40 ч. от Фредерик Флийт, един от двамата дежурни наблюдатели, който незабавно телеграфира на капитанския мостик. Тогава първи офицер Уилям Мърдок издава прочутата заповед ,,Завой наляво, машини пълен назад”,. Действията на Мърдок са били напълно адекватни и според предписанията. Няколко метра не достигат, за да бъде извършена маневрата и препятствието да бъде избегнато. Мърдок е нямало как да знае, че ако е бил посрещнал айсберга с носа на кораба, най-вероятно той е щял да понесе удара и да остане на вода. Повечето пасажери не усещат удар, а по-скоро продължително остъргване на корпуса и първоначално никой не е вярвал, че този контакт може да бъде пагубен. След като се запознава с щетите, главният конструктор на ,,Титаник”, Томас Андрюс веднага разбира, че на кораба му остават два, най-много три часа и препоръчва незабавна евакуация на пасажерите. Това, което помага много на Карл Бер и неговите спътници, е, че са едни от първите, които се насочват към спасителните лодки. Преди да е започнала голямата суматоха и се качват на лодка № 5, от десния борд, за която отговаря офицер Хърбърт Питман. В крайна сметка драмата на влюбените завършва с брак – още през март на следващата година Бер се жени за Хелън Нюсъм и двамата имат четири деца, като Карл младши е все още жив.

Другият известен тенисист на борда на ,,Титаник” бил Ричард Норис Уилямс. Роден в Женева (Швейцария), по време на катастрофата той бил на 21 години. За разлика от Карл Бер, той постига най-големите успехи в кариерата си след потъването на ,,Титаник”. Неговото спасяване обаче протича по съвсем различен начин. Уилямс, който е пътувал заедно с баща си, остава на борда почти да самия край, когато водата започва да залива горните палуби. Може би той е станал свидетел на разцепването на корпуса на ,,Титаник”, минути преди да изчезне завинаги от повърхността. Струва си да се отбележи, че преди това Уилямс успява да помогне на пътник, залостен в каютата си, като разбива вратата и го спасява от удавяне. Озовавайки се в леденостудената вода (при подобни условия смъртта идва след 10-12 минути), Ричард успява да доплува до една от полупразните лодки, № 14, където е изтеглен и спасен. Може би добрата физическа кондиция и издръжливост му помагат в този критичен момент. За съжаление неговият баща става един от 1514-те жертви.

Най-значимите постижения на Уилямс като тенисист са двете титли на Националния шампионат на САЩ, предшественик на днешния US Open през 1914 и 1916 г. Печели и титла на двойки от ,,Уимбълдън 1920”, както и златен медал на смесени двойки заедно с Хейзъл Уигмън от олимпийските игри през 1924. Уилямс се славел, като подчертано агресивен тенисист, който обичал да удря топката максимално силно и в близост до линиите. Но това съвсем не е всичко. Ричард Уилямс оцелява в още едно, дори по-голямо изпитание - Първата световна война, в която участва като доброволец и дори е отличен с Военен кръст и място в Почетния легион за проявена храброст. За своите постижения на корта Карл Бер и Ричард Норис Уилямс са приети в Международната тенис зала на славата. Все пак от катастрофата на „Титаник” са направени някои важни изводи и са взети мерки подобна трагедия да не се случи отново.

Трасетата на презокеанските лайнери са изместени по на юг, въведен е т. нар. Леден патрул, който следи движението на айсбергите, както и изискване за по-голям брой спасителни лодки, който да отговаря на реалния брой пътници. Оттогава е преустановена и практиката ,,първо жените и децата” , защото много от спасените на ,,Титаник” деца остават сирачета, изгубвайки родителите си. Това с няколко думи беше историята на двама от пътниците на прочутия ,,Титаник”, чиято гибел по ирония на съдбата му осигурява безсмъртие. Макар че днес лежи във вечната студена тъмнина на атлантическата бездна на дълбочина 3700 метра, той представлява истински паметник на онези, които са го проектирали, построили и плавали на него.

На 31 май 2009 на 97-годишна възраст умира последният човек преживял катастрофата на ,,Титаник,, - Милвина Дийн, която по онова време е била на 2 месеца. Нейният баща потъва заедно с кораба.Стогодишнината от потъването на „Титаник“ е повод за католиците да си спомнят за тримата свещеници, загинали при тази злополука. Това са английският свещеник Томас Бейлс, отецът-бенедиктинец Йозеф Перушиц от Бавария и литовският свещеник Юозас Монтвила. По информация на оцелелите и тримата духовници отказали да получат място в спасителните лодки. Томас Бейлс преминал на 24 години през 1894 г. от Англиканската в Католическата Църква. Искал да пристигне с „Титаник“ в Ню Йорк, за да отслужи там венчавката на своя брат, който също приел католическата вяра. Отец Перушиц постъпил през 1894 г. в бенедиктинския манастир Шайерн и бил учител в манастирското училище, а също музикант и органист. Пътувал към САЩ, за да помага в изграждането на бенедиктински манастир в Минесота. Юозас Монтвила бил най-младият от тримата свещеници. Бил роден през 1885 г. и ръкоположен през 1908 г. В САЩ трябвало да поеме служението в една литовска общност. В своята родина, която по онова време била част от царска Русия, той бил преследван като католик от правителството. Очевидци съобщават, че свещениците утешавали до последния момент хората на борда на „Титаник“, слушали изповеди и ги подготвяли за срещата им с Бог. Заедно с вярващите молели Броеницата и дали пълното опрощение, когато корабът потъвал.На борда на кораба Титаник е бил елегантен автомобил, собственост на богаташа Уилям Картър, от Филаделфия. По-късно във филма "Титаник" такъв автомобил е използван за любовната сцена между главните герои. 

Днес, повече от сто години след потъването на кораба, който е осеян с всякакви тайни и мистерии,ще представя една история интересуваща ме по въпроса колко автомобила, са били натоварени на борда на кораба " Титаник".   За съжаление това не е запазена книга, а факти от снимки доставена от енциглопедиите за "Титаник" - снимки,  за натоварени на кораба автомобили. Въпреки това, в интимната сцена, в който участват Леонардо и Кейт (вероятно всички  помнят ръката на героинята по плъзгащия прозорец на колата) скрипт Renault. Защо Рено? Фактът, че Камерън  като режисьор, , не случайно е използвал тази машина за измислена сцена. В застрахователните записите от Lloyds в Лондон, са посочи, че  Уилям Ърнест Картър, който между другото е оцелял при катастрофата, жител на Брин Мор, Пенсилвания купил от  Франция, Renault - Вид CB 12SV Купе на Ville 1912  г. и я е застраховал за $ 5000, която да изпраща в САЩ.

Този автомобил е оборудван с 4-цилиндров двигател 2.6L капацитет от 40 конски  сили, се спомни, че по това време Renault бяха доста  скъпи коли. Филмът с участието на два подобени автомобила, първият беше истински Renault 12CV  от една и съща марка, същата машина е пусната през годината 1912 г. използвана за  фрагмент от филма - същата кола бе  натоварени на кораба- Renault CB 12CV Coupe De Ville и Renault CB 12CV Coupe De Ville Renault CB 12CV Coupe De Ville. Между другото в страниците на Интернет бяха намерени клипчета /записи, които сочат че на борда на " Титаник " са натоварени и други  30-  автомобила марки Делоне-Белвил и Минерва. Между другото  30- превозни средства,  са принадлежали  на  20 клиенти от първа класа, 5 клиенти от  втора класа, а останалите 5 коли  на борда и  досега остават загадка на кого са били.

На 11 април 1912г. корабът "Титаник" - най-големият кораб, създаван дотогава от човечеството, отплава от Ирландия за Ню Йорк. Потъването му на 15 април се превръща в една от най-шокиращите катастрофи на всички времена. В ранните часове на 15 април 1912 г. новият и най-голям тогава презокеански лайнер „Титаник” прави първият си рейс – от Саутхямптън (Англия) до Ню Йорк (САЩ). От него именно младият радист на кораба „Карпатия” чува сигнала на отчаянието SOS. Митът „Титаник” приключва преди да е станал мит. Параходът потъва след сблъсък с айсберг в нощта на 15 април 1912 г. в 2:20 ч. на около 41.16 градуса северна ширина и 50.14 градуса западна дължина. В 3-та класа на „Титаник” са и 14 троянски гурбетчии, които никога няма да се завърнат по родните места. По-късно тъжната статистика ще покаже, че в 1-ва класа е имало 350 души и са спасени 310, а в 3-та класа от 780 човека са спасени едва 100. И сред тях няма нито един нашенец…

При срещата на най-големия за времето си пътнически параход с айсберга в океана загиват общо 1346 мъже, 402 жени и 54 деца. 14 от тези жертви са от Троянско, а още 22 от Севлиевско, Плевенско, Луковитско, Ловешко,Габровско, Тетевенско и Берковско и Кюстендилско двама от Ломско и по един от Разградско и Врачанско - Вълчо Витски. По последни краеведчески проучвания става ясно, че по един загинал  има от Троян, с. Дебнево, с. Белиш и с. Балканец, двама от с. Терзийско, а тъжният рекорд се държи от с. Гумощник – 8 жертви.

 От малкото село Гумощник сред пасажерите на „Титаник” са осем млади мъже. Днес от тях е останал само един малък знак, в двора на църквата в с. Гумощник каменен паметник с кръст на върха е запазил два покрити с лишеи надписи: „Тука почиват останките на Люлю Йонков, Пею Колчев, Марин Марков, Лазар Минков, Стойчо Михов, Недялко Петров, Пенко Найденов и Илия Стойчев”; а на другата страна: „В паметъ на загиналите въ Атлантическия окиянъ съ парахода Титаникъ въ 1912 г.”. Под паметника няма кости (това е кенотаф – гроб без тленни останки). В самата история с „Титаник“ има доста драма и колкото е трагична, толкова е и успешна в бизнеса - издадени са десетки книги, и няколко филма които всичките се радват на големи печалби. Самата трагедията не трябва да бъде пренебрегвана, но дали всичко което ни казват е истина? Другата версия за „Титаник“ е доста интересна и трябва да бъде разгледана.

Презокеанският лайнер „Титаник” се отправя на първия си трансокеански рейс на 10 април 1912 г. от британското пристанище Саутхемптън. Капитан на кораба е опитният Едуард Джон Смит, който има 38-годишен стаж. Това плаване трябвало да бъде неговата "лебедовата песен" и награда от компанията „Уайт Стар” преди планираното му пенсиониране. „Титаник” щял да измине разстоянието между двата бряга на Атлантика за 5 денонощия. След сблъсък с айсберг лайнерът потъва за 2 часа и 20 минути в нощта срещу 15 април, в северната част на Атлантическия океан. На борда му има 1 316 пасажери и 891-членен екипаж, общо 2 207 души. От тях се спасяват 705, а 1 502 загиват. Петима българи от благоевградското село Белица също оцеляват. Това са :Теофил и Георги Попови, Янко Богатинов, Георги Църцаров и другият техен земляк от Белица повярвали, че молитвите са спасили живота им. Последната оцеляла Елизабет Гладис Дийн, наричана от приятелите си Милвина, почина през 2009 на 97 години във Великобритания. През 1912 тя била двумесечно бебе и най-малкият пътник.

Милвина била сложена в обикновена чанта/сак и спасена. Майка й и брат й също се спасили, но баща й загинал. Семейството, което смятало да започне нов живот в Канзас, се върнало в Саутхемптън. Едва на осем години момичето разбрало, че е било на борда на "Титаник". Кабокрушението на „Титаник“ предизвиква неимоверен за времето си обществен резонанс в целия свят, ставайки същевременно най-голямата по численост на жертвите морска и транспортна катастрофа в историята на корабоплаването. Един век по-късно, по брой на жертвите катастрофата на „Титаник“ е петата по трагизъм в историята морска катастрофа. „Титаник“ е вторият кораб от проект за построяването на три, най-големи за времето си лайнери – всеки с водоизместимост 66 хил. тона. „Титаник” има 11 палуби и е суперлуксозен – с ресторанти, барове, зимни градини, салони за танци, гимнастически зали, алеи за разходки, включително площадки за ролкови кънки и турска баня,тоалетни,поща  даже и магазинчета.. За забавлението на пътниците се грижат 25 професионални музиканти, които свирили до последно.

 ОБЩИ СВЕДЕНИЯ ЗА БОТЕВАТА ЧЕТА И ВЪСТАНИЕТО ВЪВ ВРАЦА. Трета част.Автор Емил Петров.

Врачанският Окръжен Революционен комитет в 1876 г. и Ботевата чета.

Окръжният революционен комитет във Враца бил създаден през есента на 1875 г.,на базата на въстановения местен комитет,основан през 1872 г. от Васил Левски,прекъснал дейността си след обесването на Апостола.

Сред революционните дейци и членове на комитета са 12 свещеника, 5 монаси и един калугер - от Врачансия край.По решение на Новия БРЦК,избран на събранието на революционните дейци в Гюргево - през късната есен на 1875 г. - Враца бил определен за център на 3- ти Революционен окръг,в който влизали всички селища във Врачанска и Оряховска околиа,Видинска,Ломска и Монтанска област и Ботевградският район от Софийска област.

За главен Апостол в окръга бил определен Стоян Заимов,с помощтници Никола Славков, Никола Обретенов, Георги Апостолов и Иваница Данчев.

В комитета влизали и местните революционни дейци: Васил Николов  Кръстеняков,Вандо Бобошевски,Димитър  Иванов Сорбаджи,Иван Печеняшки,Поп Коста Буюклийски,Цвятко Самарджийски,Мито Анков,Стефанаки Христов  Савов,Александър Димитров  Йоцов,Мито Цвятков Бакалов ,Сава Петров Савов,Цено Ангелов Койнин,Кръстю Новкиришки,Кръстьо Николов Бързаков и други.

Към тях спадали и Костадин Нешев Десимиров от Копривщица - учител във Враца, Поп Лукан от Самоков,Божидар Митов Велчев - кмет на с.Долна  Кремена, Никола Тодоров Врачански от с. Горна Кремена- жител на Враца,Йермонах Синесей - по късно Скопски митрополит,Йермонах Епифаний от Черепишкият манастир и други.

В дейността на някой  революционни комитети в окръга участвали и революционни дейци като Спас Иванов Соколов,Филип Стоянов Симидов, Лукан Тодоров Игнатовски,Сребро Пенев Стойновски и тримата Мито Цвятковци - от Букьовци,Враца и Гложене,Цено Вълчев от Баница,Иван Димитров Налбантина,Цено от Лютиброд и Недко Монов от Алтимир и Поп Минко цалов от Крушовица.

Те изпълнявали повечето големи и трудни задачи включително и пренасяне на оръжие и куриерска поща. В подготовката на бъдещото народно българско въстание първоначално определено за 11. май 1876 г.Окръжният революционен комитет в гр. Враца държал непрекъснато връзка с БРЦК в Румъния,и изпращал често свой пратеници до него с различни задачи,посрещал и осигурявал движението на изпращаните от същия БРЦК - апостоли и революционни куриери.

Комитетът във Враца взел решителни мерки за въоръжаването на бъдещите въстаници с оръжие,което закупил в Румъния. Събирали се средства за това оръжие. Подготвяли се да излязат на бой с турците по време на въстанието поне две въстанически чети от Враца и такива от по големите ,революционно насгроени и организирани селища като Оряхово,Галиче,Бутан, Горна и Долна Кремена и други.

Активна била дейността на Врачанския окръжен комитет и по време на подготовката на Ботевата чета. Част от оръжието заплатено от комитетът и предназначено за Врачанските съзаклятници,после било предадено в Румъния на Ботевата чета.При окончателното сформиране  на четата и определянето на поета - революционер за войвода на същата,в края на април и началото на май 1876 г. във Врачанския революционен окръг настъпило сериозно раздвижване и очакване тя да слезе на българския бряг при Оряхово,Козлодуй или друго селище на Дунава.

Четата наистина дебаркирала на Козлодуйския бряг на 17 май 1876 г. и веднага се насочила към Враца. но при слизането й в Козлодуй войводата и неговият Щаб били информирани,че във Враца вече пристигнала турска войска,за арестуването и избиването на много българи,за разстройството в плановете на въстанието.

Фактически от Козлодуй до Врачанския балкан,за където се насочила четата,след явната невъзможност да влезе във Враца при наличието на турска войска,тя останала без организирана помощ от Окръжния революционен комитет във Враца -помощ в храна,транспорт,разузнаване,повдигането на населението на въстание и прочие. такава помощ не била получена и по време на сраженията на " Милин камък " и в Балкана. Въстанието във Врачанския революционен окръг не избухнало,четите които били подготвени в някой селища също не дошли в помощ на Ботевата чета,както било предвидено и се очаквало.

В Ботевата чета участвали няколко революционни дейци от Враца:Давид Тодоров Савов,Стефанаки Христов Савов,Сава Петров Савов,Мито Цвятков Бакалов и други.

Дагоберт Енглендер - Капитан на кораба " Радецки " роден в гр. Баден 1848 г. Починал във Виена 1925 г. След преодоляване на съпротивата му оказва пълно съдействие на четата за успешно излизане на българска земя. Не връща парахода по течението на реката за да уведоми турските власти в Оряхово.

Продължава пътя на парахода срещу течението към Лом,с което предоставя време на четата да навлезе в страната. При Видин отхвърля молбата на турските власти да върне парахода до Козлодуй с хиляда войници,които бързо да застигнат и ликвидират четата. Отказва поднесения му подкуп в ЗЛАТО.Отклонява и наставленията на консула и на собствената си страна. Оставя трогателно описание за десанта на Ботевата чета.

Жертвите на Ботевата чета. Ботевата чета е един от българските революционни отряди преминали Дунава през XIX век,който е дал голямо число жертви в битките,сраженията и при преследванията на четническите групи по Стара планина. Най свидна жертва е самият войвода,гениалният поет и революционер Христо Ботев.

За първа жертва на четата се счита Стоян войвода / Стоян Димов Стоянов от с. Казанка, Старозагорска област,убит на 17 май 1876 г. в местноста " Прапора "в землището на село Хайредин,Врачанска област,един ден след дебаркирането й. Общият брой на жертвите на Ботевата чета е 96 човека.

Заточеници и затворници от Ботевата чета. Почти всички участници в четата на Христо Ботев,заловени живи след разбиването й ,преминали през турските затвори,били съдени,после някой от тях заточени,или оставени в някой затвори.  Общо тридесет и седем са заточениците от Ботевата чета.

Най много четници били заточени в крепостта " Сен -Жан -Д - Акр на територията на Израел - 20 Ботеви четници. На остров Родос - четирима. В Диарбекир - трима. Трима в Цариградският затвор. Трима в крепостта " Баба Вида " Видин. Двама в Енгюр. По един на остров Самос, Синоп и Кипър.

Лица представяни за участници в Ботевата чета - Но не са били такива. Заради отпускането на поборнически пенсии;получаването на имоти безплатно;поради стремеж към слава;от местни родови и други съображения - От Освобождението до сега,за немалко число лица се твърди,че също са били участници в четата на Христо Ботев през 1876 г.,въпреки че липсват каквито и да било Доказателство за това. Без да еисторическа истина,вече повече от 120 години в българската историческа литература се пише за няколко десетки лица,с претенциите,че са били четници. Така списъкът на участниците в четата достига и ще надвиши цифрата 300. Много от мнимите - съмнителни лица,за които непрекъснато се твърди че и те са били ЧЕТНИЦИ- в славната чета на Христо Ботев през 1876 г.

Селища в които са родени - участниците в Ботевата чета. Във Ботевата чета са участвали 215 - човека /Пълен състав.Общо 190 са родени в България от 72 селища. 24 - родени  извън България.15 - са от Враца и Врачанско. В неизвестни селища - 4.

Пет са се присъединили от с. Козлодуй и с. Бутан Врачанска околия.Осем човека са от с. Микре Ловешка област. 28- са от Ловешко,25 - от Великотърновско.23- са от Пловдивско,18- от Габровско, 16 -от Софийско, 10 - от Тетевенско,9- са от Ловеч,8- от Калофер,8 - от Карлово,градове В.Търново,Свищов и Враца - по 7,Сливен -6.

Родени извън България са : Гърция - Западна Тракия - 2. Литва - Курландия - 1. Македония -8. Босна и Херцеговина -1. Румъния -5. Турция - Източна Тракия - 1.Украйна -1. Югославия -1. Косово - 1. Черна гора - 1.

Нова информация от Димитър Бучински във списание " Околчица " от 2009 г. представя статия - която се пише че на Козлодуйският бряг слизат 209 Ботеви четници от всичките 210 качили се на кораба. Възможно е и така да е -защото в Историческата  ни литература има много противоречива информация. Все пак Комунистическият режим - Пренаписва Нашата История и покрай нея остават нейзяснени много факти и мистерии и други още неща - все още не е намерено тялото и главата на Христо Ботев,въпреки че се знае къде са.

Някой от авторите писали  на сляпо без да си направят трудът да потърсят що годе вярна информация или да се разрови в Архивите-  така да се каже. Във списъка на Ботевата чета - изнамерен с много труд в продължение на години и представен за първи път на Българската аудитория, Радка Стоянова написва 215 български юнаци от Славната Ботева дружина.

Към тоя списък не са представени - присъединилите се Ботеви четници от селата Козлодуй и селото Бутан Врачанско - те са написани всички  наедно.Представят се трите имена някъде,родно място,професия,прякор и длъжност в четата.

ПРИЗНАВАМ - че и аз греша и поднасям на читателите статиите такива каквито са преписани от источниците от където съм черпил информация - Защото навсякъде информацията е Различно представена за четата на Христо Ботев. Информацията е че Илия Тодоров Хицоолу - Тодориката от гр. Ловеч отказал да се въоръжи и остава на Радецки,слиза в Лом и се прибира в Ловеч. Не твърдя че тази информация е невярна.Биографичните данни на Ботевите четници също е различна. Още повече - че много автори пишат предимно БИОГРАФИЧНИ ДАННИ - сега такива са много. .

  Но той участва в почти всички сражения на четата но след сражението на Милин камък се изгубва,попада в Оряхово. Съден е в Русе. Участва в Руско - Турската война 1877 г. като опълченец.  Кое е вярно - кое не нямам представа.

За Тодорин Томов Данкин - Яврията от Враца - се пише че след неуспеха на въстанието във Враца,настига Ботевата чета в местността Ботева Колова поляна.Умира през 1924 г. Укривал се в землището на село Горна Кремена Врачанско. Написаното за него е вярно.

Пише се че от селото Бутан са се присъединили четирима човека - тук не съм съгласен,присъединилите се от селото Бутан са трима. Единият от тях Иван Тонев е работил бояджия в селото и Иван Цанев също от Тетевен. Другият Марко Василев Бошнаков от Враца - който е имал бакалия за спиртни напитки в село Бутан, се е присъединил към Ботевата чета от споменатото село. За Йото Милев Фъндъшки от с. Алтимир Врачанско- се пише че при преминаването на четата покрай селото,Йото се отделя и се прибира. арестуван е в родното си село и е съден в град Русе.

Същото сторва и Васил Цвятков Вълков от с. Бутан Врачанско. След сражението на Милин камък се отделя с няколко свой съселяни колари от Обоза и се укрива в Бутан. Арестуван е в родното си село след предателство е отведен в Русе и съден.

БЪЛГАРИ В ДАХАУ И БУХЕНВАЛД. Написана на : 2015-12-13 15:56:16

 
ПЪЛЕН СПИСЪК НА БЪЛГАРИТЕ В ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТТА. ЧАСТ 1.

 ДРУГИ БЪЛГАРИ В ДАХАУ ПОПАДНАЛИ ПО РАЗЛИЧНИ ПРИЧИНИ В ЛАГЕРА.

1.Цвятко Николов Узунов–от с. Царев двор Югославия.

2.Бони Иванов Бонев–от гр.Горна Оряховица ,баща на студента Емил Бонев.

3.Атанас Илиев Беров –от с. Писаница Смолянско.

4.Атанас Николов Динеков–от гр. София.

5.Братан Иванов Бързоев –от с. Козлодуй Врачанско.

6.Иван Ненков Монов–от с. Селановци Врачанско.

7.Радомир Архангелов–от. с. Светозарево Югославия.

8.Банчо Банчевски–няма данни от къде е .

9.Петър Патев Илюзионист–от гр.София.

10 Антон Мечкуев–няма данни от къде е.

11.Петър Богоев–няма данни от къде е.

12.Нейчо Йорданов–няма данни от къде е.

13. Николай Якоб Барановски –от гр.Варна.

14. Кольо Георгиев Радев –от с.Винарово Старозагорско.

15.Васил Добрев Чернаев–от гр.Чирпан.

Българи в Дахау : Правя този списък поради това че ,днес получих още данни за българи в лагерите на смъртта. който ще добавя в друга статия.

Данните от Държавни архиви София потвърждават че в концлагерите Дахау и Бухенвалд е имало общ брой  около 450 човека.

Потвърждава го и документ от бивши българи концлагеристи оставен в САЩ  Първите български концлагеристи  в Дахау и Бухенвалд са градинари те са арестувани в Германия и Австрия има и от Унгария и Чехословакия и Полша.  Броят им не е посочен.

Втората група са така набраните български работници  набирани чрез емисари ,за работа в заводите на Германия. Това са били около 140 човека който са пристигнали от България на няколко групи.

Потвърждава го бившия концлагерист от с. Горна Василица  Ихтиманско Бойко Т. Този списък е собственоръчно написан и се пази  в Държавен Архив.

Следват студенти, учащи се и преселени българи в други държави. Нелегални и други личности. Лицаа участвали в съпротивата на други народи.

  Особено е интересен случаят с  работниците от България който ,след като не им харесало работата и са се бунтували са арестувани и изпратени в горепосочените лагери.

Всички са били завербувани да се запишат в легиона на Александър Цанков ,те отказват и започват масови арести над българите. Има и няколко бранници и анархисти ,включително и отказали се от легиона на Цанков.

1.Александър Михайлов–от гр. София

2.Пенчо Хр.Пенчев–от гр. Казанлък

3.Стефан Момчев Цанев–от с.Овощник Старозагорско

4.Тодор Димитров  Маджунков–от с. Поликраище Великотърновско

5. Христо П.Георгиев–от гр.Ямбол

6. Трифон Г. Трифонов–от с. Вишовград Великотърновско

7. Кою Н. Коев–от с. Близнец Сливенско

8. Марко Томов–от гр. София

9.Петър Ст. Драгийски–от гр. Любимец

10. Живко Станчев–от гр. Шумен

11. Генчо А. Генчев–от гр. Варна

12.Ватко Василев–от с. Боденец Врачанско

13.Найден Б. Карамонов–от с. Локорско Софийско

14.Митко Т. Кънчев–от с. Горно Павликени Ловешко

15.Бочо Хр. Рачев–от гр. Русе

16.Георги Хр. Найденов–от гр. Пазарджик

17. Стойчо Т. Панайотов–от гр. Стралджа

18.Симеон Т. Симеонов–от.с. Ставерци Плевенско

19.Вангел Ж. Енчев–от с. Ябълково Хасковско

20. Христо А. Митков–от гр. Ямбол

21. Нено Иванов Ненов–от с. Каленик Ловешко

22.Здравко Г. Паскалев–от с. Голенджик Толбухинско

23. Методи Д. Гусаков–от гр.София 24.

Йордан Т. Илев–от с. Караджалово Пловдивско

25. Борис Н. Ангелаков–от гара Кричим

26. Иван М. Лилов–от с. Старосел Пловдивско

27. Цвятко Н. Илиев–от с. Камено поле Врачанско

28. Вътко П. Вътков–от с. Крушовица Врачанско

29.Йордан Ст. Мирославов–от гр. Варна

30. Цако М. Йотов–от с. Бутан Врачанско

31. Петко К. Петков–от гр. Раднево

32. Делчо Г. Атанасов–от с. Макариополско Търговишко

33.Гено Генов–от с. Бежаново Ловешко

34. Слави А. Пешев–от с. Логодаш Благоевградско

35. Таньо Г. Танев–от с. Верен Старозагорско

36. Кольо Г. Радев–от с. Винарово Старозагорско

37.Димитър П. Гагамов–от гр. Ямбол

38. Иван Павлов Филипов–от с. Горник Плевенско

40. Емил Бонев –от с. Поликрайще Великотърновско

41. Петър Йовчев Сребров–от гр. Чирпан

42. Слави Р. Вълков–от с. Казанка Старозагорско

43. Васил Иванов Попвасилев–от с. Васил Левски Пловдивско

44. Величко Телбизов –от гр. Шумен

45.Атанас Тънкопишев–от гр. Ямбол

46. Емил Берсински –от гр. София

47. Димитър Георгиев Христов–от с. Писарово Плевенско

48. Александър Иванов Стоилов–от гр.Плевен

49. Стефан Попов–от гр. Велинград

50. Иван Маринов Катърски –от с. Меричлери Хасковско

51. Костадин Кънчев–от гр.Брацигово

52. Георги Ив. Бочев–от гр. Пловдив.

Българи от Радеберг  половината от тях прехвърлени в Бухенвалд , а те са:

1. Антон Григоров Иванов –от гр. Бургас

2. Борис Николов Лалов–от гр. София

3.Борис Петков Петков–от с. Горна Гноеница Михайловградско

4. Борислав Георгиев Коцев–от гр. Русе

5. Васил Кръстев Дичев–Кръщлево Русенско

6.Георги Тачев Георгиев–от гр.Ямбол

7.Димитър Георгиев Петров–от гр.Горна Оряховица

8.Димитър Дичков Димитров–от с.Ракита Плевенско

9.Евстати Атанасов Евстатиев–от с.Радославово Софийско

10. Илия Стоянов Иката–с.Биановац Югославия

11.Карл Димитров Кандулков–от гр.Севлиево

12.Карл Георгиев Анреев–от с.Белимел Михайловградско.

13. Койчо Колев Койчев–от с. Казанка Старозагорско

14. Лука Каролев Антонов–от с.Брегаре Михайловградско

15.Лоренцо Якоб Барановски–от гр.Варна

16. Маргин Стефанов Пешев–от с. Бреница Врачанско.

17.Рад Николов Радев–от гр.Средногорие

18.Марин Михайлов Павлов–от с.Бабово Русенско 

19. Стоян Ламбрев Хаджиандреев–от гр.Пещера

20. Франц Николов Узунов –от гр.Враца.

Страница 1 от 1
 1-3 от 3  |   1