Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
БЪЛГАРИ В ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТТА. Написана на : 2016-12-22 19:24:00

БЪЛГАРИ В ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТТА.

Четвърта част.

Автор Емил Петров.

Дахау е първият и най-продължително съществувал концлагер, основан от германските националсоциалисти. Броени седмици след назначаването на Адолф Хитлер за райхсканцлер, на 22 март 1933 г., край град Дахау, близо до Мюнхен, е сложено начало на изправителен лагер за политическите противници на управляващите.За 12 год. през него минават над 200 000 души от цяла Европа. 41 500 загиват от болести и недохранване, както и от жестокостите на SS. За изгаряне на телата на загиналите лагерът разполага от 1940 г. с малък крематориум, а от 1942 г. - с нов, по-мощен, снабден и с душове, според някои маскирана газова камера за изтребване на пленниците с газа "циклон Б" (синилна киселина).Освободен е на 29 април 1945 г. от американските войски. От 1965 г. е музей-паметник.

Какви са били лагеристите - за SS те са просто един лагерен номер - без значение дали си богат или беден. : Духовници–в лагера са били депортирани духовници от всякакво естество,протестанти и католици православни свещенници ,абати,кардинали ,сектанти от всякакъв ранг–имало е и мюсулмански духовници и един шаман индианец. Кралски особи–имало е цели семейства принцове и князе–немски,френски,руски,полски и англичани. Благородници–барони,херцози ,графове и други–повечето попадат като военнопленници а някой са на немска служба и противници на Хитлер. Обикновенни хора–учители,работници,работили в различни свери, тук е имало и криминални типове,убийци и фалшификатори на пари ,картини и марки. Също така и хомосексуалисти. Военни–от адмирали ,бригадни генерали,главнокомандващи до обикновенни офицери и войници даже и един маршал. Чужденци–араби,негри от Африка, Хайти, Конго, Кения и Танганайка. Виж Уйкипедия–хора от всички крайща на света, те са депортирани като емигранти и унищожени до крак мнозина оцеляват. В лагера са депортирани и военнопленници от Съюзническите войски–англичани, американци, южно африканци ,новозенландци, канадци, японци , араби и военни от Ямайка. Учени–професори ,инжинери,архитекти ,изобретатели ,хора от този бранш са били много. 

 Министри–от всякакъв ранг,депутати от Райхстага,противници на Хитлер,шефове от Абвера,кметове на различни градове, коменданти, даже и есесовци и надзиратели осъдени и лежали в Дахау, дипломати,съветници,шефове на полицията и всякакви други. Артисти–киноартисти,оперни певци, проститутки, гадатели и ясновидци кабаретни певци и музиканти,циркови артисти , фотографи ,комици и други. Комунисти–известни комунисти с различни професий, адвокати ,съдий ,издадели на вестници,репортери, журналисти,лекари,санитари,спортисти,футболисти,боксьори,музиканти и прочей. Бойци на Съпротивата–атентатори срещу Хитлер,партизани ,разузнавачи спуснати с парашути,шпиони и агенти , нелегални,интербригадисти ,разузнавачи и други. Богаташи–бизнесмени,собственици на земя, банкери,богаташи като фамилия Ротшилд, индустриалци и други. Тук е имало хора и от най екзотичните държави като Кот Д Ивоар.Агенти но SOE, партизани и други.

 Всъщност Дахау е град, който се намира в близост до Мюнхен. Сега е нещо като сателитен на Мюнхен град-предградие. В миналото предполагам е бил отделен от града, но все пак достигането до него е било бързо и лесно. Ако решите да посетитие концентрационния лагер в Дахау, заредете се с много енергия, която там ще бъде изцедена и до последната капка. Ако сте прекалено чувствителни и подобни картини биха оказали лошо влияние върху вас, по-добре не Споменът и съпротивата срещу тези явления и расизма вече са загнездени в мен толкова силно, че ще отмрат и потънат в забрава. Та така, в зависимост от това къде сте отседнали в града най-лесният начин да достигнете до лагера е с метрото и след това с автобус, който спира точно пред стените на лагера и централния му вход. Преди да влезете в лагера можете да се снабдите със слушалки, които ще ви разкрват какво гледате. Преди да планирате своето посещение на това зловещо място е добре да знаете, че лагерът е отворен от вторник до неделя. Почивният ден е понеделник. Отворен е от 9 сутринта до 5 следобед, а достъпът е свободен.Дахау е първият концентрационен лагер в Германия.

Създаден е след 1933 година и първоначално в него са били вкарвани противници на налагащия се от Хитлер политически режим. След приемането на Нюрнбергското законодателство налагащо все повече рестрикции по отношение на евреите, постепенно в лагерът са започнали да прииждат потърпевшите от новите закони. В разгара на войната е служел за място за масово унищожаване на хора и провеждане на много и ужасяващи медицински опити. Релсите на железопътните линии влизащи в лагера вече са премахнати, но ясно може да се види идеята – влаковете преминават централния вход и достигат до площада пред централната сграда на лагера, където стоварват новите “попълнения”. Точно на централния вход е и вратата с известния надпис: „Arbeit macht frei“ (“Работата освобождава”), която днес е широко отворена, но в едно отминало време е била границата между живота и смъртта.

Веднага след централния вход, човек се озовава на площада пред централната сграда на лагера, където всеки ден всички лагеристи, независимо колко болни или трудно подвижни са били те, е трябвало да се строят в редици, за да бъдат преброени. Ако бройката не излизала, е трябвало да стоят под дъжд или сняг с часове, някои от тях умирали в този процес. Понякога дори телата на починалите концлагеристи е трябвало да бъдат “довличани” до площада, за да бъдат преброени. Днес на площадa пред централната сграда е издигнат паметник, с който се възпоменават всички онези, които са изгубили живота си в това зловещо място. Точно пред централната сграда и площада се намират и бараките, където са нощували концлагеристите. Те са в колони от по две, а редиците от бараки са били 30, общо около 60 бараки. Една барака е била пригодена да приюти 200 човека, с течение на времето и наплива от хора, които са били докарвани в лагера, една барака е служила за подслон на 2000 човека.

Трябвало е хората да спят обърнати с крака един към друг, за да могат да се съберат в леглата и в ограниченото място. Тези постройки са били строени от самите концлагеристи. Извън стените на концентрационния лагер са се намирали специалните бараки и крематориумът. Ясно е какво е ставало в него. Специалните бараки са се наричали така, защото са били избирани красиви момичета от лагера, за да проституират с немските офицери... Били са построени в разгара на войната. В централната сграда е поместена експозиция с плакати, където се разказва на какви “медицински опити” са били подложени концлагеристите. Тук е и времето да кажа, че Концентрационният лагер в Дахау е бил посветен на медицинските изследвания – правени са били опити с хора от най-различен характер. Ако опитът е бил неуспешен, тогава се е посягало на следващия човек, който трябва да го “премине”. Опитите са включвали това да се види какво става с човешкото тяло ако поема продължително време само солена морска вода, как реагират органите на човек. Кои точно органи отказват да функционират при хипотермия (излагане на човешкото тяло на ниски температури), за целта са били потопявани хора в студена вода, докато изгубят съзнание. Особен интерес са предизвиквали близнаците и тяхното поведение и телесна структура.

Имало е опити, при които телата са им били разрязвани на две половини, за да бъдат изучени вътрешните им органи и устройството на мозъците им. Правени са опити и с хомосексуалисти, на които са били провеждани мозъчни операции или са били третирани с хормони в опит да бъдат “превъзпитани”. Лагерът е служил и за база за опити на Luftwaffe (Военно-въздушните сили на Третия Райх) – хората са били подлагани на налягане и ускорение, за да се види кой точно орган отказва да функционира при подобни условия. Подобни експерименти са предизвиквали мозъчна емболия и инсулт. В централната сграда, точно преди да се излезе “на свобода” може да се види и карта на Европа разделена по страни, на които е означено колко граждани на съответната държава са били интернирани в концентрационния лагер. Оказва се, че в него са пребивавали, а може би са изгубили живота си и 118 българи. Нека да почиват в мир и тяхното страдание никога да не бъде забравено. Историята има свойството да се повтаря, а единственото средство против това е – споменът. Аз си спомням! На 11 април 1945 год. 183 батальон от 8 бригада на III американска армия наближава концентрационния лагер “Бухенвалд”. Войниците са приветствани от въстаналите концлагеристи. Международната федерация на борците от съпротивата и пострадалите от фашизма обявиха тази дата за Международен ден на политическите затворници, концлагеристи и пострадалите от фашизма и войната.

Концентрационният лагер “Бухенвалд” е построен през юни 1937 год. на планината Етерсберг край Ваймар. А Ваймар е люлката на немския Ренесанс, където са творили Гьоте и Шилер. Тук през 1919 г. е приета конституцията на републиката, станала известна, като Ваймарска. Над входната врата на лагера има надпис “Всекиму своето”, целящ морално да парализира затворниците. През това място са преминали 250 000 души, но от тях 56 000 не са дочакали свободата. Тук са провеждани медицински експерименти с концлагеристите. В “Конския лагер” са избити 8848 червеноармейци при фалшиви медицински прегледи, да не говорим за “Пеещите коне”, “ Пътеката на смъртта” и други издевателства. Част от случилото се, е описано от концлагериста Бруно Апиц в романа “Голи сред вълци”. За 12 г. фашизъм в Германия и окупираните територии е имало 18 000 000 затворници, от тях 11 000 000 не са оживели. Малко преди да бъде освободен Бухенвалд ,нелегалното ръководство на лагера решава да вдигнат бунт. Бунтът се ръководел от пастор Паул Шнайдер . За целта е било внесено оръжие което е било скрито в тайниците на лагера.

 Нелегално в лагера било внесено: 16–германски ръчни гранати, 1,100– запалителни бутилки, 1000– плика запалителни вещества, 50– ударни и  100– броя пробивни оръжия, 1– лека картечница, 96– карабини, 100– пистолета.

 В съпротивата са участвали лагеристите: пастор Паул Шнайдер–немец. Марсел Паул–французин. Николай Симаков–руснак .Отто Ротх–немец. Хенрих Студел -австриец.Руди Супнек - чех. Ернст Бусе–немец .Отто Хорн–немец. Примо Леви–италиански евреин .Август Тьоне–немец .Ян Изодоржик–поляк. Херман Нагел–немец. Емил Карлебах–немец. Теодор Нойбауер–немец. Григорий Кушнарев–руснак белогвардеец .Адолф Гавалевич–поляк .Станислав Дюбиел–поляк. Валтер Бартел–немец. Доменико Кифоли–италианец. Квятослав Инеман–чех. Марсел Паул–французин. Бруно Апиц–немец. Монсеньор Пиге–немец. Антонин Запотоцки–поляк и четирима българи.

  През Бухенвалд и Дахау са минали хора от Полша,Русия,Унгария, Австрия,Германия,Франция,Чехия,Словения, Италия,Литва,Белгия,Холандия,Хърватска, Сърбия,Гърция,Латвия,Испания,Словакия, Люксембург, Турция–86 човека,Норвегия,Румъния, Албания,Англия,България,Швейцария,Португалия,САЩ,, ,Швеция,Естония,Армения,Китай, Дания,Финландия,Япония,Канада, Иран,Египет,Сирия, Австралия и  трима араби - от Саудитска Арабия. . Сведения за това дава бившият концлагерист Димитър Дичков димитров от с. Ракита Плевенско в книгата си "Стенания в Ада". Димитър Дичков Димитровдава сведения за Освиенцим -там е имало жени от: Германия,Полша,Армения,САЩ, Англия,Австрия,Белгия,България, Франция,Гърция,Холандия,Унгария, Иран,Италия,Норвегия,Румъния, Русия,Словакия,Швейцария,Чехия, Турция,Сърбия,Египет, цигани и евреи от всички държави.

 Българи загинали в Дахау:

1.Петър Йовчев Сребров от гр. Чирпан –загинал в Литомержице.

 2.Слави Рачев Вълков от с.. Казанка Старозагорско–загинал в Литомержице.

 3.Васил Иванов Попвасилев от с. Васил Левски Пловдивско –изгорен в пещите на Бухенвалд.

4. Величко Телбизов от гр. Шумен –загинал в Дахау.

 5. Атанас Тънкопишев от гр.Ямбол –загинал в Дахау.

 6. Емил  Берсински от гр. София –загинал в Дахау.

 7.Димитър Георгиев Христов от с. Писарово Плевенско –загинал в Дахау.

8.Александър Иванов Стоилов  от гр. Плевен –изгорен в Дахау.

 9. Стефан Попов от гр. Велинград –загинал в Дахау.

 10. Иван Маринов Кътърски от с. Меричлери Чирпанско –изгорен жив в пещите на Дахау.

11. Борис Николов Лалов от гр. София –умира в Бухенвалд на 28. март 1945 г.

 12.Борис Петков Петков от с. Горна Гнойница  Михайловградско –умира в Бухенвалд в навечерието на освобождението от тиф.

 13.Борислав Георгиев Коцев от гр. Русе –умира в Бухенвалд вследствие на медицински опити правени върху него на 06. юни 1945 г.

14. Васил Кръстев Дичев от с. Кръщлево Русенско –умира в лагера Радеберг от изтощение,глад и мъки на 06. март 1945 г.

15. Димитър Георгиев Петров от гр. Горна Оряховица –умира в лагера Радеберг на 20 март 1945 г.

 16. Евстати Атанасов Евстатиев от с. Чавдар Пирдопско –умира в Малкия лагер на Бухенвалд на 18. март 1945 г.

17. Илия Стоянов - Иката от гр. Биановац  Югославия–при евакуация на лагера пада от изтощение ,убит е от есесовски конвой в полето на 11. май 1945 г.

18. Карл Георгиев Андреев от с. Белимел  Михайловградско –застрелян заедно с други политически затворници,намерен е в масов гроб край лагера Радеберг под номер 10 64.

 19. Койчо Колев Георгиев от с. Казанка Старозагорско –умира в лагера Радеберг на 17. февруари 1945 г.

 20. Лоренцо Якоб Барановски от гр. Варна –изгорен жив в пещите на Бухенвалд на 02. април 1945 г.

21. Марин Михайлов Павлов от с. Бабово Русенско изгорен жив в пещите на Бухенвалд.

 22.Рад Николов Радев от гр. Златица  при евакуацията е отведен с един от транспортите ,разстрелян в околностите на Йена.

23. Атанас Николов Динеков от гр. София. Син на Проф. Николай Динеков. Арестуван в Ерлинген и умира във концлагер Флосенбург.

 24. Атанас Йорданов Беров от с. Писаница Смолянско. Арестуван в Ерлинген .Отведен в Дахау ,загинал в Бухенвалд.

25. Здравко Антонов от гр. Шумен - загинал във Флосенбург.

26. Куно Мечкарски от с. Търнак Врачанско . Починал във Флосенбург.

27. Доктор Минчев - от гр. София.След дванадесет години затвор- изпратен в Дахау където е убит.

Списъците на загиналите българи във всички лагери на смъртта са в мен.. Списъци на преживели лагерите на смъртта българи също са в мен - пропуснати няма.

ДАННИ И ФАКТИ. Написана на : 2015-12-17 10:20:15

ПЪРВАТА ЧАСТ НА СТАТИЯТА МИ ОТКРАДНАХА - но пак си я въстанових.

Рафаел Моше Кахми е роден в град Битоля .Участва в Илинденското _Преображенското въстание, бил е личен приятел на Гоце Делчев. Под името Скендер бег се включва и участва в аферата "Мис Стоун" . Роден е на 15 декември 1870 г. В лагера Освиенцим той получава лагерен номер 14367 . благодарение на застъпничествто на видни битолски граждани той е освободен и върнат обратно ,но брат му Ментеш и цялото му семейство излизат през комина на Освиенцим.

Лагерите са съществували до 1945 г. а някой са използвани от НКДВ до 1950 г.

На 04. септември 1944 г.  Двадесет и Четвърта Пехотна Дивизия - с гарнизон гр. Ужице Югославия - попадат в плен няколко български войници и офицери.

Сред тях са : Антон Цеков Балтаков,Рафаил Стоянов Банов,Асен Николов Асенов,Никола Иванов Грозданов и Симеон Григоров Симов. Те и още 15 войници са отведени в лагер Офлаг - 8 на територията на Германия. Офицери и войници има пленени и от други полкове - включително и от 36 - Пехотен Козлодуйски полк. След освобождението всички пленени български войници и офицери са изпратени в комунистическите лагери и съдени от НАРОДЕН СЪД.

През есента на 13 октомври 1944 г. Немска колона от 50 камиона със плячкосани вещи и животни - изтегляйки се спира в гр. Охрид. Във камионите е имало и 13 пленени български войници. Те са спасени с помоща на местното население и кмета на Охрид Илия Коцаров. Немският офицер - дал ултиматум че ако не се предадът българските войници ,ще бъде запален Охрид. Илия Коцаров  казал на водещият колоната немски офицер -

" КЕ СЕ ДАЙМЕ НО БУГАРСКИ ВОЙНИК НЕ ГИ ДАЙМЕ "

Списъците който получих от Д Ц Архиви  са 31 броя

Като интербригадисти попаднали в плен на фашизма и прекарали в лагерите на смъртта са :Билко Илиев Събев ,Иван Денев Изворски, Петър Богоев Петров и други.

В лагерите на смъртта загиват  безсарабският българин Николой Олари и Тръпко Бузов емигрант от Канада и интербригадист, Недялко Йозеф българин с австрийско потекло.

Наскоро се рових в Интернет и прочетох че в Аушвиц е убит Соломон Арух еврейн от Егейска Македония, преживял този лагер е  Даниел Карасо от град Солун основателят на международните храни " Данон".

Четирима от задържаните българи в Бухенвалд участват в бунта на Бухенвалд с ръководител пастор Паул Шнайдер. Това са : Георги Константинов от Благоевград, Георги Стефов от с. Мечка Плевенско, Иван Тодоров от Исперих и Илия Събев от Варна.

Доскоро в печата по случай юбилейни годишнини от войната се появяваха имената само на няколко българи преживели ужасите на лагерите на смъртта.

Паметната бележка за която става дума,съобщава и друг интересен факт_че мисията наСАЩ в България вече окончателно е получила списъците на български и чужди лагеристи от лагерите в цяла Европа .

Тя е готова да предостави всички материали който е получила за българските лагеристи . Това означава че днес ние може да ги намерим именно в архива на тази мисия. Така мисията на САЩ в България подава ръка на българските власти да им помогне в издирването на свойте съотечественици.

Това е един хуманен жест от страна на американското правителство. Нека като патриоти покажем че днес никой не е забравен, че не бива да да оставим нито един незнаен гроб на български гражданин.

Загиналите колко са те, ние не знаем не знае и българското правителство че 450 български граждани е имало само в Дахау и Бухенвалд, защото никой не се е интересувал и проявил интерес.

Този документ ни кара да се обърнем към Главно Архивно управление, към Комитета на репресираните, Към антифашисткия съюз, Към централните и краеведчески музеи даактивизират своятанаучно събирателска дейност в тази посока.

Да започнат издаването на албуми и тези списъци да достояние за целия български народ.

Междувпрочем в концлагера Бухенвалд еубита и бълдъзата на цар Борис 3_принцеса Мафалда Савойска.

През 1944 г. мобилизирани хиляди българи в Югославската армия попадат в немски плен. Става въпрос за над 1 100 военни български граждани от днешна Югославия ,намиращи се в германски лагер край град Тимишоара,Олтеница, Турну Мъгуреле и Букурещ.

Тези данни дава Михаил Шипков банатски българин.

Главен посредник за спасителната акция на тези българи започва Антон Лебанов ,Величко Телбиз и Александър Островски. Численноста на военнопленниците от Вардарска Македония възлиза над 100 000 души.

Сред пленените българи има и хиляди войници с български и етнически пройзход от Македония ,Западните покрайнини, Поморавието ,Тимошко и Банат. Освен това разни македонски дружества започват масова организация по освобождаването на българи ,пленени от Югославската и Гръцката армия намиращи се в лагери на територията на България.

Специална комисия приема и освобождава български военни от лагери намиращи се на територията на Югославия, Гърция, Унгария, Румъния, Австрия, Италия и други ,освен това и българи интернирани от гръцки власти в лагери край град Ксанти.

Запазен е списъкът на пленените български войници _10000 от Македония, 1 600 души от Западните покрайнини, 16 от Албания ,51 от Хърватска и 39 от Босна и Херцеговина намиращи се в лагера "Темешвар" сред тях и 19 албанци освободени с намесата на Антон Лебанов.

След като са освободени те са разпределени по околий и са върнати по родните си места.

Вардарска Македония и Битолско_81, Струмишко_87, Кумановско_58, Прилепско_57, Преспанско_37, Крушевско_28, Гостиварско_12, Царевоселско_37, Скопско_49, Радовишко_30, Дойранско_11, Гевгелийско_27, Малашевско_27, Прешевско_32, Охридско_42, Дебърско_9, Кривопаланско_53, Щипско _37, Кичевска_25, Тетовска_9,Крушовградско_22, Крушка_18,Кочанско_32, Светиниколаевско_27,Велешко_52,Неготин на Вардара_16,Ковачевска_17. Западните Покрайнини : Босилеградска _32,Царибродска_28, Тимошка област: Неготин_Краина_37, Зайчарска_29.

Запазен е списък на 18 български войници освободени от транзитен лагер и готови за транспортиране в лагера Моновиц.

Между тях е Поручик Угрин Будатов от село Велика Кикинда, Подполковник Владислав Янков от село Бело Блато, Лейтенант Иван Попмиртов от Петровград и други.

Запазен е и един документ от Спас Тоцев и едно негово проучване във Великотърновските архиви и други по големи инстанций като Яд Вешин проучване по повод българските евреи.

В този документ се пише че освен евреите от Македония и Тракия трябвало да бъдат депортирани и евреите от България _48 000 души. той споменава в своя статия че някой от арестуваните евреи са били спасени освен за Рафаел Моше Кахми от гр. Битоля той пише и за спасения Ехуда Хайм Перахна от гр. Кавала ,спасен от българин рибар и откаран с лодка на остров Халкидики.

Спасена е и Жамила Коломонос_тя е била член на ЮКП и член на ЦК на Македония, но нейният баща е депортиран в Треблинка.

73 000 евреи от Вардарска македония и Поморавието през 43 г. са изпратени с първия ешалон за концлагера треблинка. В помощ на немските войници за депортирането на евреите са участвали двадесет български полицай и един офицер както и двадесет немски войници ,това пише оцелелият при втория транспорт Алберт Сарфати.

Сред задържаните еврей в Скопие е имало и чужди поданици/евреи/ от Италия и Испания с общ брой 263 от двете държави който са транспортирани с третия ешалон за Аушвиц _Освиенцим.

Съдени евреи от тези части на Македония е имало в българските затвори за различни деяния осъдени, 11 от тях са върнати и предадени на немците .

Спасени са само Салвадор Леви, Исак Леви, Аврам Сидикарио, и Исак Таджер. Сред спасените са още и братът на Хари Нисимов и Марко Аарон Перец от София.

Много от евреите от вътрешността на България не успяват да се спасят и заминават за лагерите на смъртта.

Теодор Данкер пише писмо до фюрера _постигнах целта си и изпратих 14 000 до 15 000 евреи от Македония и Тракия.

АВТОР НА ТРИТЕ  СТАТИЙ ЕМИЛ ПЕТРОВ.

Между другото имам тези статий публикувани във вестник "Десант от 13 март 2015 г. и още две от 2014 г.

ОБЩИ ДАННИ ЗА ДАХАУ И БУХЕНВАЛД. Написана на : 2015-12-13 16:09:09
БУХЕНВАЛД И ДАХАУ ОБЩИ ДАННИ! A+ A- Написана на : 2013-07-30 15:56:12

 АВТОР ЕМИЛ ПЕТРОВ.

Общи сведения за българските концлагеристи от Дахау.

Арестувани са 52 български студента през нощта на 13 срещу 14 декември 1944 г. в град Братислава от Гестапо и са откарани в затвора във Виена, където са държани до 21 декември 1944 г.

После са транспортирани с влак в концентрационен лагер Дахау- Германия.

На 22 декември 194 получават своите лагерни номера от 136721 до 136772.

След кратък карантинен срок на 13 януари 1945 г. те са разделени на две групи:

Първата група, състояща се от 37 души е откарана на 14.01.1945 г. във филиала на Дахау – „Аллах", намиращ се на 10 км от Дахау.

Втората група от 12 души е откарана на 16.01.1945 г. към лагерите „Фулда", „Аменау", „Бухенвалд", „Литомирици" (филиал на лагера „Терезина").

Двама от концлагеристите (болни и изтощени) остават в Дахау, където още същият месец са изгорени в пещите на крематориума на лагера.

До края на април 1945 година още 5 души са изгорени в пещите, а 1 е загинал по време на похода на смъртта. Какви са били лагеристите :

Духовници–в лагера са били депортирани духовници от всякакво естество,протестанти и католици православни свещенници ,абати,кардинали ,сектанти от всякакъв ранг–имало е и мюсулмански духовници и един шаман индианец.

Кралски особи–имало е цели семейства принцове и князе–немски,френски,руски,полски и англичани.

Благородници–барони,херцози ,графове и други–повечето попадат като военнопленници а някой са на немска служба и противници на Хитлер.

Обикновенни хора–учители,работници,работили в различни свери, тук е имало и криминални типове,убийци и фалшификатори на пари ,картини и марки. Също така и хомосексуалисти.

Военни–от адмирали ,бригадни генерали,главнокомандващи до обикновенни офицери и войници.

Чужденци–араби,негри от Африка, Хайти, Конго, Кения и Танганайка. Виж уйкипедия–хора от всички крайща на света, те са депортирани като емигранти и унищожени до крак мнозина оцеляват. В лагера са депортирани и военнопленници от Съюзническите войски–англичани, американци, южно африканци ,новозенландци, канадци, японци , араби и военни от Ямайка.

Учени–професори ,инжинери,архитекти ,изобретатели ,хора от този бранш са били много.

Министри–от всякакъв ранг,депутати от Райхстага,противници на Хитлер,шефове от Абвера,кметове на различни градове, коменданти, даже и есесовци и надзиратели осъдени и лежали в Дахау, дипломати,съветници,шефове на полицията и всякакви други.

Артисти–киноартисти,оперни певци, проститутки, гадатели и ясновидци кабаретни певци и музиканти,циркови артисти , фотографи и други.

Комунисти–известни комунисти с различни професий, адвокати ,съдий ,издадели на вестници,репортери,лекари,санитари,спортисти,футболисти,боксьори,музиканти и прочей.

Бойци на Съпротивата–атентатори срещу Хитлер,партизани ,разузнавачи спуснати с парашути,шпиони и агенти , нелегални,интербригадисти ,разузнавачи и други.

Богаташи–бизнесмени,собственици на земя, банкери,богаташи като фамилия Ротшилд, индустриалци и други.

След освобождаването от лагера – 12 души от оцелелите остават да живеят в чужбина (Берлин, Братислава, Бърно, Виена и Словакия) и само 19 души от бившите концлагеристи от Дахау се завръщат в България.

Всички са починали.

Остават само близките им от 2-ра и 3-та генерация.


 ДАХАУ!

Всъщност Дахау е град, който се намира в близост до Мюнхен. Сега е нещо като сателитен на Мюнхен град-предградие. В миналото предполагам е бил отделен от града, но все пак достигането до него е било бързо и лесно.

Ако решите да посетитие концентрационния лагер в Дахау, заредете се с много енергия, която там ще бъде изцедена и до последната капка.

Ако сте прекалено чувствителни и подобни картини биха оказали лошо влияние върху вас, по-добре не Споменът и съпротивата срещу тези явления и расизма вече са загнездени в мен толкова силно, че ще отмрат и потънат в забрава.

 Та така, в зависимост от това къде сте отседнали в града най-лесният начин да достигнете до лагера е с метрото и след това с автобус, който спира точно пред стените на лагера и централния му вход.

Преди да влезете в лагера можете да се снабдите със слушалки, които ще ви разкрват какво гледате. Преди да планирате своето посещение на това зловещо място е добре да знаете, че лагерът е отворен от вторник до неделя.

Почивният ден е понеделник. Отворен е от 9 сутринта до 5 следобед, а достъпът е свободен.Дахау е първият концентрационен лагер в Германия. Създаден е след 1933 година и първоначално в него са били вкарвани противници на налагащия се от Хитлер политически режим.

След приемането на Нюрнбергското законодателство налагащо все повече рестрикции по отношение на евреите, постепенно в лагерът са започнали да прииждат потърпевшите от новите закони. В разгара на войната е служел за място за масово унищожаване на хора и провеждане на много и ужасяващи медицински опити.

Релсите на железопътните линии влизащи в лагера вече са премахнати, но ясно може да се види идеята – влаковете преминават централния вход и достигат до площада пред централната сграда на лагера, където стоварват новите “попълнения”.

Точно на централния вход е и вратата с известния надпис: „Arbeit macht frei“ (“Работата освобождава”), която днес е широко отворена, но в едно отминало време е била границата между живота и смъртта.

Веднага след централния вход, човек се озовава на площада пред централната сграда на лагера, където всеки ден всички лагеристи, независимо колко болни или трудно подвижни са били те, е трябвало да се строят в редици, за да бъдат преброени.

Ако бройката не излизала, е трябвало да стоят под дъжд или сняг с часове, някои от тях умирали в този процес. Понякога дори телата на починалите концлагеристи е трябвало да бъдат “довличани” до площада, за да бъдат преброени.

Днес на площадa пред централната сграда е издигнат паметник, с който се възпоменават всички онези, които са изгубили живота си в това зловещо място. Точно пред централната сграда и площада се намират и бараките, където са нощували концлагеристите.

Те са в колони от по две, а редиците от бараки са били 30, общо около 60 бараки. Една барака е била пригодена да приюти 200 човека, с течение на времето и наплива от хора, които са били докарвани в лагера, една барака е служила за подслон на 2000 човека.

Трябвало е хората да спят обърнати с крака един към друг, за да могат да се съберат в леглата и в ограниченото място. Тези постройки са били строени от самите концлагеристи. Извън стените на концентрационния лагер са се намирали специалните бараки и крематориумът.

Ясно е какво е ставало в него. Специалните бараки са се наричали така, защото са били избирани красиви момичета от лагера, за да проституират с немските офицери... Били са построени в разгара на войната.

В централната сграда е поместена експозиция с плакати, където се разказва на какви “медицински опити” са били подложени концлагеристите. Тук е и времето да кажа, че Концентрационният лагер в Дахау е бил посветен на медицинските изследвания – правени са били опити с хора от най-различен характер.

Ако опитът е бил неуспешен, тогава се е посягало на следващия човек, който трябва да го “премине”. Опитите са включвали това да се види какво става с човешкото тяло ако поема продължително време само солена морска вода, как реагират органите на човек.

Кои точно органи отказват да функционират при хипотермия (излагане на човешкото тяло на ниски температури), за целта са били потопявани хора в студена вода, докато изгубят съзнание.

Особен интерес са предизвиквали близнаците и тяхното поведение и телесна структура. Имало е опити, при които телата са им били разрязвани на две половини, за да бъдат изучени вътрешните им органи и устройството на мозъците им.

Правени са опити и с хомосексуалисти, на които са били провеждани мозъчни операции или са били третирани с хормони в опит да бъдат “превъзпитани”.

Лагерът е служил и за база за опити на Luftwaffe (Военно-въздушните сили на Третия Райх) – хората са били подлагани на налягане и ускорение, за да се види кой точно орган отказва да функционира при подобни условия.

Подобни експерименти са предизвиквали мозъчна емболия и инсулт. В централната сграда, точно преди да се излезе “на свобода” може да се види и карта на Европа разделена по страни, на които е означено колко граждани на съответната държава са били интернирани в концентрационния лагер.

Оказва се, че в него са пребивавали, а може би са изгубили живота си и 118 българи.

Нека да почиват в мир и тяхното страдание никога да не бъде забравено.

Историята има свойството да се повтаря, а единственото средство против това е – споменът. Аз си спомням!

 На 11 април 1945 год. 183 батальон от 8 бригада на III американска армия наближава концентрационния лагер “Бухенвалд”. Войниците са приветствани от въстаналите концлагеристи.

Международната федерация на борците от съпротивата и пострадалите от фашизма обявиха тази дата за Международен ден на политическите затворници, концлагеристи и пострадалите от фашизма и войната.

Концентрационният лагер “Бухенвалд” е построен през юни 1937 год. на планината Етерсберг край Ваймар. А Ваймар е люлката на немския Ренесанс, където са творили Гьоте и Шилер.

Тук през 1919 г. е приета конституцията на републиката, станала известна, като Ваймарска. Над входната врата на лагера има надпис “Всекиму своето”, целящ морално да парализира затворниците.

През това място са преминали 250 000 души, но от тях 56 000 не са дочакали свободата.

Тук са провеждани медицински експерименти с концлагеристите. В “Конския лагер” са избити 8848 червеноармейци при фалшиви медицински прегледи, да не говорим за “Пеещите коне”, “

Пътеката на смъртта” и други издевателства. Част от случилото се, е описано от концлагериста Бруно Апиц в романа “Голи сред вълци”. За 12 г. фашизъм в Германия и окупираните територии е имало 18 000 000 затворници, от тях 11 000 000 не са оживели.

Малко преди да бъде освободен Бухенвалд ,нелегалното ръководство на лагера решава да вдигнат бунт.

Бунтът се ръководел от пастор Паул Шнайдер . За целта е било внесено оръжие което е било скрито в тайниците на лагера. Нелегално в лагера било внесено:

16– ГЕРМАНСКИ РЪЧНИ ГРАНАТИ,

1,100– ЗАПАЛИТЕЛНИ БУТИЛКИ,

1000– ПЛИКА ЗАПАЛИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА,

50– УДАРНИ И 100– БРОЯ ПРОБИВНИ ОРЪЖИЯ,

1– ЛЕКА КАРТЕЧНИЦА,

96– КАРАБИНИ,

100– ПИСТОЛЕТА.

В съпротивата са участвали лагеристите:

пастор Паул Шнайдер–немец

Марсел Паул–французин

Николай Симаков–руснак

Отто Ротх–немец

Хенрих Студел

Руди Супнек

Ернст Бусе–немец

Отто Хорн–немец

Примо Леви–италиански евреин

Август Тьоне–немец

Ян Изодоржик–поляк

Херман Нагел–немец

Емил Карлебах–немец

Теодор Нойбауер–немец

Григорий Кушнарев–руснак белогвардеец

Адолф Гавалевич–поляк

Станислав Дюбиел–поляк

Валтер Бартел–немец

Доменико Кифоли–италианец

Квятослав Инеман–чех

Марсел Паул–французин

Бруно Апиц–немец

Монсеньор Пиге–немец

Антонин Запотоцки–поляк и четирима българи.

Те са:Георги Константинов от Благоевград

Георги Стефов от с. Мечка Плевенско,

Иван Тодоров от Исперих и Илия Събев от Варна.

През Бухенвалд и Дахау  са минали хора от

ПОЛША,РУСИЯ,УНГАРИЯ,ГЕРМАНИЯ,ФРАНЦИЯ,ЧЕХИЯ,СЛОВЕНИЯ,

ИТАЛИЯ,ЛИТВА,БЕЛГИЯ,ХОЛАНДИЯ,ХЪРВАТСКА,

СЪРБИЯ,ГЪРЦИЯ,ЛАТВИЯ,ИСПАНИЯ,СЛОВАКИЯ,

ЛЮКСЕМБУРГ, ТУРЦИЯ–86 ЧОВЕКА,НОРВЕГИЯ,РУМЪНИЯ,

АЛБАНИЯ,АНГЛИЯ,БЪЛГАРИЯ,ШВЕЙЦАРИЯ,ПОРТУГАЛИЯ,САЩ,,

,ШВЕЦИЯ,ЕСТОНИЯ,АРМЕНИЯ,КИТАЙ,

ДАНИЯ,ФИНЛАНДИЯ,ЯПОНИЯ,КАНАДА,

ИРАН,ЕГИПЕТ,СИРИЯ, АВСТРАЛИЯ И ТРИМА АРАБИ .

Сведения за това дава бившият концлагерист ДИМИТЪР ДИЧКОВ ДИМИТРОВ ОТ С. РАКИТА ПЛЕВЕНСКО В КНИГАТА СИ =СТЕНАНИЯ В АДА=.

ДИМИТЪР ДИЧКОВ ДИМИТРОВ ДАВА СВЕДЕНИЯ И ЗА ОСВИЕНЦИМ ТАМ Е ИМАЛО ЖЕНИ ОТ

ГЕРМАНИЯ,ПОЛША,АРМЕНИЯ,САЩ,

АНГЛИЯ,АВСТРИЯ,БЕЛГИЯ,БЪЛГАРИЯ,

ФРАНЦИЯ,ГЪРЦИЯ,ХОЛАНДИЯ,УНГАРИЯ,

ИРАН,ИТАЛИЯ,НОРВЕГИЯ,РУМЪНИЯ,

РУСИЯ,СЛОВАКИЯ,ШВЕЙЦАРИЯ,ЧЕХИЯ,

ТУРЦИЯ,СЪРБИЯ,ЕГИПЕТ, ЦИГАНИ И ЕВРЕЙ ОТ ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ.

Българи загинали в Дахау:

1.ПЕТЪР ЙОВЧЕВ СРЕБРОВ ОТ ЧИРПАН–загинал в Литомержице,

2.СЛАВИ РАЧЕВ ВЪЛКОВ ОТ С. КАЗАНКА СТАРОЗАГОРСКО–загинал в Литомержице,

3.ВАСИЛ ИВАНОВ ПОПВАСИЛЕВ ОТ С. ВАСИЛ ЛЕВСКИ ПЛОВДИВСКО–изгорен в пещите на Бухенвалд,

4. ВЕЛИЧКО ТЕЛБИЗОВ ОТ ШУМЕН–загинал в Дахау,

5. АТАНАС ТЪНКОПИШЕВ ОТ ЯМБОЛ–загинал в Дахау,

6. ЕМИЛ БЕРСИНСКИ ОТ СОФИЯ–загинал в Дахау,

7.ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ХРИСТОВ ОТ С. ПИСАРОВО ПЛЕВЕНСКО–загинал в Дахау,

8.АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ СТОИЛОВ ОТ ПЛЕВЕН–изгорен в Дахау,

9. СТЕФАН ПОПОВ ОТ ВЕЛИНГРАД–загинал в Дахау,

10.ИВАН  МАРИНОВ КАТЪРСКИ ОТ С. МЕРИЧЛЕРИ ЧИРПАНСКО–изгорен жив в пещите на Дахау.

11. БОРИС НИКОЛОВ ЛАЛОВ ОТ СОФИЯ–умира в Бухенвалд на 28. март 1945 г.

12.БОРИС ПЕТКОВ ПЕТКОВ ОТ С. ГОРНА ГНОЕНИЦА МИХАЙЛОВГРАДСКО–умира в Бухенвалд в навечерието на освобождението от тиф.

13.БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ КОЦЕВ ОТ РУСЕ–умира в Бухенвалд вследствие на медицински опити правени върху него  на 06. юни 1945 г.

14. ВАСИЛ КРЪСТЕВ ДИЧЕВ ОТ КРЪЩЛЕВО РУСЕНСКО –умира в лагера Радеберг от изтощение,глад и мъки на 06. март 1945 г.

15. ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ПЕТРОВ ОТ ГОРНА ОРЯХОВИЦА–умира в лагера Радеберг на 20 март 1945 г.

16. ЕВСТАТИ АТАНАСОВ ЕВСТАТИЕВ ОТ С. ЧАВДАР ПИРДОПСКО–умира в Малкия лагер на Бухенвалд на 18. март 1945 г.

17. ИЛИЯ СТОЯНОВ ОТ ГР. БИАНОВАЦ ЮГОСЛАВИЯ–при евакуация на лагера пада от изтощение ,убит е от есесовски конвой в полето на 11. май 1945 г.

18. КАРЛ ГЕОРГИЕВ АНДРЕЕВ ОТ С. БЕЛИМЕЛ МИХАЙЛОВГРАДСКО–застрелян заедно с други политически затворници,намерен е в масов гроб край лагера Радеберг под номер 10 64.

19. КОЙЧО КОЛЕВ ГЕОРГИЕВ ОТ С. КАЗАНКА СТАРОЗАГОРСКО–умира в лагера Радеберг на 17. февруари 1945 г.

20. ЛОРЕНЦО ЯКОБ БАРАНОВСКИ ОТ ВАРНА–изгорен жив в пещите на Бухенвалд на 02. април 1945 г.

21. МАРИН МИХАЙЛОВ ПАВЛОВ ОТ С. БАБОВО РУСЕНСКО–изгорен жив в пещите на Бухенвалд.

22.РАД НИКОЛОВ РАДЕВ ОТ ЗЛАТИЦА–при евакуацията е отведен с един от транспортите ,разстрелян в околностите на Йена.

23. АТАНАС НИКОЛОВ ДИНЕКОВ ОТ ГР. СОФИЯ. Син на Проф. Николай Динеков. Арестуван в Ерлинген и умира във концлагер Флосенбург.

24. АТАНАС ПЕТРОВ БЕРОВ ОТ С. ПИСАНИЦА СМОЛЯНСКО. Арестуван в Ерлинген .Отведен в Дахау ,загинал в Бухенвалд.

25. ЗДРАВКО АНТОНОВ ОТ ГР. ШУМЕН - загинал във Флосенбург.

26. КУНО МЕЧКАРСКИ ОТ С. ТЪРНАК ВРАЧАНСКО. Починал във Флосенбург..

Интересен е факта че от Гестапо е бил арестуван и Николай Иванов Райнов от с.Кесарево Великотърновско. Данните са взети от вестник"Десант".

СПИСЪЦИТЕ НА ЗАГИНАЛИТЕ БЪЛГАРИ В ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТТА СА В МЕН. СПИСЪЦИ НА ПРЕЖИВЕЛИ ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТТА БЪЛГАРИ СА СЪЩО В МЕН- пропуснати няма.


 

Страница 1 от 1
 1-3 от 3  |   1