Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov. Не се боря за титла и звание в Сибир. Аз съм това - което ме прави човек.
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
ИМАЙТЕ МАЛКО ЧУВСТВО КЪМ ПАМЕТТА. Написана на : 2017-06-01 09:55:57
ИМАЙТЕ МАЛКО ЧУВСТВО КЪМ ПАМЕТТА.

ПРЕМИНАВАНЕТО И СЪДБАТА НА БОТЕВАТА ЧЕТА.

Отразени в българските Емигрантски вестници -" Български глас " и " Нова България". Посвещава се на Христо Ботев и неговата чета и загиналите в Националното -освободително движение. Имайте малко чувство за отговорност ZZ . Статията е в памет на Христо Ботев.Твоите статии с две думички са непонятни за хората. И какво е това- две думи и хоп статия.

Автор Емил Петров.

Прозрението на Христо Ботев за политическия ефект от замислената революционна акция на водената от него чета е наистина забележително. До края на месец юни 1876 г. всичките съобщения и коментари за българското въстание близо две трети се отнася именно до Ботевата чета. Преминаването и действията на четата широко са отразени не само в българския,но и в чуждестранния печат. Целта на настоящото съобщение е да проследят и анализират материалите,свързани с Ботевата чета,поместени в българските емигрантски вестници " Български глас " и " Нова България ". свобода или смърт.

Първият от тях се печати в Болград под редакцията на Киро Тулешков в периода от 17 април 1876 г. до 27 август 1877 г. а " Нова България ",както е известно,е последният издаден от Христо Ботев вестник,чиито първи брой излиза на 5 май 1876 г. в Гюргево. Следващите броеве на " Нова България " вече е с подзаглавие " Вестник за политика и народно свестяване " излизат под редакцията на Рашко Илиев Блъсков и Филип Симидов,а впоследствие и на Стефан Стамболов до 22 април 1877 г.,като негласен орган на Българското централно благотворително общество.

Многобройните публикации в българския възрожденски периодичен печат,третират събитията,произлезли от преминаването на Ботевата чета в българските земи,в болшинството си представляват своеобразна смесица от действителни факти и неправдоподобни твърдения. Причините за това са разнообразни,между които липсата на надеждни комуникационни средства,обстоятелството,че всеки вестник представлява собствените си цели и политика, както и неизбежната субективност,дължаща се на личните възгледи и пристрастия на отделните дописници и кореспонденти,вследствие на което информацията се деформира,а нерядко преднамерено и тендеционно се преиначава.

"Български глас" –пръв съобщава за преминаването на Ботевата чета в БЪЛГАРИЯ в броя си от 25. май 1876 г. позовавайки се на кореспонденция от Свищов,в която се казва: Христо Ботйов Петков са появил с една чета въстаници в Ряхово.Тия храбри юнаци сичките облечени в българска парадна форма и, с левове на шапките, запалиха Ряхово и като се присъединиха с жителите заминаха за Враца и Плевен.Не само " Български глас " но, почти всички вестници в първоначалните си публикации посочват неточно мястото, където Ботевата чета слиза.

Едва на 15 юни "Български глас" локализира района на принудителното акостиране на парахода "Радецки"–Козлодуйският бряг.Решението на четата да слезе тук и по най –краткия път да достигне до Враца е продиктувано от тактически съображения. В района на Козлодуй няма турски гарнизони,а вслучай на несполука четата е могла да се прехвърли в Сърбия.От Козлодуй четата се насочва към Врачанския балкан, и не е възможно оряховските жители да са се присъединили към четниците.паметник

В броя си т 25 май 1876 г . вестникът известява още ,че четата ,предвождана от храбрият войвода Христо Ботев е дала нов живот на българския народ отгдето тя е поминавала и жителите са се присъединявали с тия отбрани юнаци. Всъщност към четата в Козлодуй се присъединяват само Младен Павлов Калинов - Козлодуйското даскалче от Видин и Георги Димитров Катърджийски от Оряхово -намиращ се случайно там.

Георги Димитров Катърджийски е родом от с. Крушовене Плевенско,но е жител на Оряхово- където е имал кръчма. Като член на Тайният революционен комитет и куриер - предварително се подготвил,знаейки кога Ботевата чета ще слезе на Козлодуйският бряг. Той тръгва през ноща предварително един ден по рано - минавайки Дунава с лодка. От селото Бутан Врачанско се присъединяват само Марко Василев Бошнаков от Враца - съдържател на хан за спиртни напитки в селото и Иван Тонев и Иван Цанев от Тетевен - жители на същото село. Документи и публикации отнасящи се за Ботевата чета,дават ясна представа за присъединяването на същите към четата,с тях Ботевата чета става 215 души.

Такива документи също така дават представа на читателя - че от кораба " Радецки " на Козлодуйският бряг слизат 210 човека. Твърде вероятно е желаещите да се приобщят към четата да са били много повече,но невъръжени те само биха й били в тежест,поради което са отклонени.НЕ СЛУЧАЙНО ВЕСТНИКЪТ ПРЕСЛЕДВА ДА ПРЕДСТАВИ–толкова действителната ситуация ,а по –скоро всячески да подтикне българската емиграция и те по някакъв начин да подпомогнат ВЪСТАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ.

Ден по късно, вестник "НОВА БЪЛГАРИЯ"–пише : На 17. май една добре въоръжена чета от триста–четиристотин млади момчета навлизат незнайно от къде като, пътници в австрийския параход" Радецки",и се запътили с народни песни и тръгнали направо къде Врачанско и Берковско. Всъщност четата наброява 215 четници - но в никакъв случай не може да се приеме,че са 300 - 400 ,както се посочва в публикацията. Известно е че " Радецки " е бил преследван още от Румъния - от турски военен кораб. Четата тръгва към Врачанско - Берковският край е близо до границата със Сърбия.

Изледванията на Радка Стоянова и Николай Жечев –са изготвили списък на Ботевите четници " ВЪЗПРИЕТ И СОЧЕН КАТО ДОСТОВЕРЕН. Книгата се казва" БИОГРАФИЧНИ ДАННИ И СНИМКИ НА БОТЕВАТА ЧЕТА." Аз самия съм го преписал именно от там и го публикувах в блога си в СИБИР БГ.димитротоБотевият четник Димитър Тодоров - Димитрото.

В последните новини,вестник " НОВА БЪЛГАРИЯ " отива още по далече като съобщава че, присъединилите се към четата на Ботев ,възлиза на две три хиляди души. Цифра която е нереална и доста шокираща. Същият вестник пише че, на 21. май 1876 г. става едно голямо сбиване и въстаниците избиват до крак всички турци ,като им взели и оръжието. И тук наистина се преплитат с несъстоятелни твърдения,а достоверните факти са безкрайно преувеличени.

Преди всичко към Ботевата чета,не се присъединяват 2 000 - 3 000 души.Неточно е представено и сражението на четата. Вероятно в случоя става дума за първото сражение при височината  " МИЛИН КАМЪК " край село Баница на 18 май/ ст. стил на 29. май /н. ст. 1876 г. Сражението на четата се води с многократно превишаващата я по численост групи от местни черкези и башибозуци ,към които се присъединява редовна турска войска.

Благодарение на стратегическото си предимство и организираната КРЪГОВА ОТБРАНА НА ТРИ ЕТАЖА, четата съумява да се запази като, цяло но, дава близо 30–40 жертви. Много повече са убитите и ранените сред неприятеля почти 120 –125 човека.Това е най кръвопролитното сражение в историята на Ботевата чета. Второто по голямо сражение е във Врачанския балкан –по върховете Камарата,Купена и Дългия зъбер на 20. май /ст. стил 1. юни /н. стил.–срещу редовна турска войска ,която разполага и с две планински оръдия,черкези и башибозук. При това сражение четата не дава жертви .ВОЙВОДАТА Е УБИТ СЛЕД КАТО НЕПРИЯТЕЛСКИТЕ ЧАСТИ СЕ ОТТЕГЛЯТ И ДАВАТ ОТБОЙ. ТОЕСТ СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СРАЖЕНИЕТО.

Сражението е траяло цял ден.Последното тежко сражение е в местността"РАШОВ ДОЛ "–край село Лютиброд,Врачанско, в което падат убити 10 четници водени от Георги Апостолов и две местни овчарчета дошли на помощ. Единствено в сферата на пожеланията може да се отнесе и констатацията във вестника че "Въстанието в България" от ден на ден се уголемява и взема по големи размери.

Макар че се позовава на чуждата преса,като цитира вестник " L Curier d, Orient ",според който числото на всички въстаници е около 100 000 души-тоест всеки мъж който може да носи оръжие,излиза на бойното поле. Всъщност всичките участници в Априлското въстание са 10 000 души,а по време на публикацията то вече е потушено. Интересно е и публикацийте на на вестниците " Ъ Daily News " и " Zeitung " че въстанието в България е съвършенно становище на турските власти,че въстанието е неутрализирано.

Вестниците цитират данни че само около Сливен  - на 12 май въстаниците наброявали до 30 000 души,а някой вестници отиват още по далеч като посочват 50 - 60 000 души. От своя страна редакцията на горепосочената преса допълва че само в Троян въстаниците са 25 000,а четата на Христо Ботев е достигнала 4 000 души. В действителност  обаче по това време Априлското въстание 1876 г. е смазано,а повечето от Ботевите четници са избити или попадат в ръцете на властите. Малцина от тях успяват да се укрият или да преминат в Сърбия и Румъния.

Специален интерес заслужава съобщението на" НОВА БЪЛГАРИЯ" от 5. юни че, черкези и башибозуци като, не могли да притиснат на тясно Ботевата чета и да я избият, се отбивали в селата които, им се изпречвали на пътя. Плячкосвали и убивали някои българи на пътя като, главите им били разнасяни на КОЛ. Вероятно повечето разнасяни на кол глави да не са на Ботеви четници. Тъй като въпроса с отрязаните глави на Ботеви четници е много дискутиран,това сведение дава възможност да се предположи,че разнасяните по онова време глави,включва и тези /глави на врачани /отрязани около тогавашния шадраван в центъра на Враца.

Може и да не са на участници в четата на Христо Ботев.Нещо много интересно–Гюргевския Революционен Комитет  предвижда в извоюваната "СВОБОДНА ТЕРИТОРИЯ" да се свормира въстаническа власт–временно правителство. ИНТЕРЕСНОТО Е ОБАЧЕ ЧЕ – ВОЙВОДАТА ХРИСТО БОТЕВ Е ПРЕДСТАВЕН КАТО ПРЕЗИДЕНТ.Това не само е в съгласие с републиканските идеи,които традиционно изповядват българските революционери и стремежа към установяване на модерно държавно буржоазно устройство в Свободна България.христо ботев

Тези данни са взети от книгата" БОТЕВИ ЧЕТЕНИЯ" издателство на "НМП РАДЕЦКИ" НА 27. МАЙ 2013 г.. Библиотека Северозапад бр. 23. По нататък вестник "Разни Новини" се спира на действията  на Ботевата чета,която в пътя си значително се умножавала и юнашки отблъснала три нападения, с три табора турски аскер и башибозук, и с твърде малки загуби достигнала до Стара планина,дето се укрепила на здраво близо до Берковица. След сбиването на тази чета при " Веслец ",нито войската нито башибозуците смеят вече да се ударят с нея. Тази чета щяла да се съедини с въстаниците които са в Рилските планини.

Всичко това което вестника съобщава - е в пъти преувеличено. И ако Ботевата чета,както бе посочено,наистина дава три организирани сражения,то съвсем неправдоподобно е афиширано във вестника намерение за обединението й с несъществуващите въстаници в планината Рила. Видно е как едновременно с действително разигралите се събития се тиражират и несъстоятелните версии за съдбата на най голямата въстаническа чета в Национално - освободителното движение.

Във същият си  брой " Нова България " съобщава още,че в Плевенско и Врачанско,освен че има ограбени села,били откраднати и няколко деца,които черкезите са продавали на пазарите в Оряхово и Никопол. Това още веднъж иде да ОПРОВЕРГАЕ твърденията,че в периода XV- XIX век в България не е имало робство.Редица факти и документи свидетелстват за противното, срамната и унизителна за човешкия род търговия с роби в действителност е съществувала в нашите земи. Потвърждава го и книгата " Македония - сборник от документи и материали " Стр. 99. Документ от Нотариус Маноли Брашиано за продажба и освобождаване на роби от Македония,по народност българи. Освен български роби е имало и гърци,власи,турци,руси,татари,унгарци, и сърби.

В броя си от 12 юли вестник " Нова България " - помества прекалено много преувеличени неща за Ботевата чета. В действителност във Видинската тъмница са затворени учаастници във въстанието и Ботевата чета. там са откарани и арестуваните врачани след злополучния опит за въстание в града на 18 срещу 19 май 1876 г. Сред  набедените в подбудителство на бунта са всички Врачански първенци от града и Врачанско. Сред арестуваните са и много попове и учители,както и някой от членовете на Комитета начело с Димитър Бошнаков. Поп Сава Катрафилов не е заловен а тежко ранен в двата крака в боя на " Милин камък ". По негова молба - Христо Ботев го убива - за да не попадне в ръцете на турците. Във Козлодуй не е имало сражение с четата и няма убити - освен една кратка престрелка. Не е вярно че на Козлодуйският бряг - четата е очаквана от 105 души. Друга чета не е имало както се пише за четата " Свети Георги " ." Свети Георги  Победоносец " е патрон на Ботевата чета - тя се качва на кораба " Радецки " от Бекет.

Тази чета е с числен състав от 36 човека както писах и се качва на кораба от Бекет./Списъкът и снимката  са взети от НАРОДНА БИБЛИОТЕКА СОФИЯ - архив №-350. II - раздел В - 350. В действителност е имало подготвени около з чети които е трябвало да се съединят в едно с Ботевата - но поради предателството на Стоян Заимов,това не се случва. Вярно е че във Врачанският балкан е станало едно от най тежките сражения на " Милин камък " и на върховете " Камарата " , " Купена " и " Дългият зъбер " във всички сражения четата дава жертви,една от тях е войводата. Много повече са жертвите от турска страна,в едно от сраженията Ботевата чета не дава жертви /въпреки че то продължило цял ден. Действията на Ботевата чета са предмет на интерпретация и в дописка от Русе,поместена във вестник " Български глас " пише че четата на Христо Ботев напада Враца и води сражения с няколко турски баталиона.кръст

На 4 август 1876 г. вестник " Нова България "подробно оповестява присъдите на заловените четници от четата на Христо Ботев - въпреки че други чужди медии все още пишат за Априлското въстание - вече потушено.  Все още за Действията на Ботевата чета след потушаването на въстанието и разбиването изцяло на Ботевата чета пишат вестник " La Republik Francez " и Jurnal le Jenev " както и сръбския " Застава ". Априлското въстание вече не съществува и Ботевата чета тогава я нямала.Данни за осъдените четници от Ботевата чета четем в книгата "БОТЕВИТЕ ЧЕТНИЦИ РАЗКАЗВАТ" от Никола Ферманджиев СТР.539/614. Има списък на заточените четници, на лежалите в ЗАТВОРИТЕ ,СОФИЯ ЦАРИГРАД,ВЕЛИКО ТЪРНОВО И ТРОЯН.

Той дава следните сведения: двадесет и един човека са осъдени на вечни окови. Десет човека на заточение от 5 до 15 години. На заточение без присъда един. Оправдателни присъди получават трима. Други лежат в затворите до амнистия,а някой освободени срещу сума от 20 до 100 златни турски лири.Най много четници били заточени в крепостта " Сен -Жан -Д - Акр на територията на Израел - 20 Ботеви четници. На остров Родос - четирима. В Диарбекир - трима. Трима в Цариградският затвор. Трима в крепостта " Баба Вида " Видин. Двама в Енгюр. По един на остров Самос, Синоп и Кипър. Край на статията.

ЕМИГРАНТСКИТЕ ВЕСТНИЦИ. Написана на : 2015-12-13 19:32:36
ЕМИГРАНТСКИ ВЕСТНИЦИ. Написана на : 2015-06-17 17:00:41

ЕМИГРАНСКИ ВЕСТНИЦИ.

Автор ЕМИЛ ПЕТРОВ.

Данните са от личния ми Архив - Има ги и в книгата ми " АЛБУМ - АЛМАНАХ на БОТЕВАТА ЧЕТА. ТЯ НЕ Е ИЗДАДЕНА - но е редактирана и е ДИСК.

ПРЕМИНАВАНЕТО НА БОТЕВАТА ЧЕТА –ОТРАЗЕНИ ВЪВ ЕМИГРАНСКИТЕ ВЕСТНИЦИ "БЪЛГАРСКИ ГЛАС" И "НОВА БЪЛГАРИЯ". 

Български глас–пръв съобщава за преминаването на Ботевата чета  в БЪЛГАРИЯ в броя си от 25. май 1876 г. позовавайки се на кореспонденция от Свищов,в която се казва:

Христо Ботйов Петков са появил с една чета въстаници в Ряхово.Тия храбри юнаци сичките облечени в българска парадна форма и, с левове на шапките, запалиха Ряхово и като се присъединиха с жителите заминаха за Враца и Плевен.

Не само" Български глас" но, почти всички вестници в първоначалните си публикации посочват неточно мястото, където Ботевата чета слиза.

Едва на 15 юни Български глас локализира района на принудителното акостиране на парахода "Радецки"–Козлодуйският бряг.

Решението на четата да слезе тук и по най –краткия път да достигне до Враца е продиктувано от тактически съображения. В района на Козлодуй няма турски гарнизони,а вслучай на несполука четата е могла да се прехвърли в Сърбия.

От Козлодуй четата се насочва към Врачанския балкан, и не е възможно оряховските жители да са се присъединили към четниците.

В броя си от 25. май1876 г. вестникът известява още че ,четата предвождана от храбрия войвода е дала нов живот на българския народ ,и жителите се присъединявали с тия добре развити и отбрани юнаци. Не от всички села където, четата е минала са се присъединявали въстаници.

Всъщност не е така–писал съм колко и откъде се присъединяват въстаници ,към четата  на Христо Ботев в Блога си в СИБИР БГ.

Твърде вероятно е ,желаещите да се приобщят към четата да са били много повече ,но невъоръжени те само биха били в тежест  поради което, са били отклонени.

НЕ СЛУЧАЙНО ВЕСТНИКЪТ ПРЕСЛЕДВА ДА ПРЕДСТАВИ–толкова действителната ситуация ,а по –скоро да подтикне българската емиграция и те по някакъв начин да подпомогнат ВЪСТАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ.

Ден по късно, вестник "НОВА БЪЛГАРИЯ"–пише : На 17. май една добре въоръжена чета от триста–четиристотин млади момчета навлизат незнайно от къде като, пътници в австрийския параход" Радецки".

В същност четата е представена като 205 или 210 което, е точния брой плюс 5 човека присъединили се от с.Козлодуй и с.Бутан Врачанско.

Изледванията на Радка Стоянова и Николай Жечев –са изготвили списък на Ботевите четници " ВЪЗПРИЕТ И СОЧЕН КАТО ДОСТОВЕРЕН. Книгата се казва" БИОГРАФИЧНИ ДАННИ И СНИМКИ НА БОТЕВАТА ЧЕТА." Аз самия съм го преписал именно от там и го публикувах в блога си в СИБИР БГ.

В последните новини,вестник " НОВА БЪЛГАРИЯ " отива още по далече като съобщава че, присъединилите се към четата на Ботев ,възлиза на две три хиляди души. Цифра която е нереална и доста шокираща.

Същият вестник пише че, на 21. май 1876 г. става едно голямо сбиване и въстаниците избиват до крак всички турци ,като им взели и оръжието.

Става дума за битката при " МИЛИН КАМЪК " на 18  май/ ст. стил на 29. май /н. ст. 1876 г. край село Баница.

Сражението се води с многократно превишаващата я по численост група от местни черкези и башибозук ,към които се присъединява редовна турска войска.

Благодарение на стратегическото си предимство и организираната КРЪГОВА ОТБРАНА НА ТРИ ЕТАЖА, четата съумява да се запази като, цяло но, дава близо 30–40 жертви. Много повече са убитите и ранените сред неприятеля почти 120 –125 човека.

Второто по голямо сражение е  във Врачанския балкан –по върховете Камарата,Купена и Дългия зъбер на 20. май /ст. стил 1. юни /н. стил.–срещу редовна турска войска ,която разполага и с две планински оръдия,черкези и башибозук.

При това сражение четата не дава жертви .ВОЙВОДАТА Е УБИТ СЛЕД КАТО НЕПРИЯТЕЛСКИТЕ ЧАСТИ СЕ ОТТЕГЛЯТ И ДАВАТ ОТБОЙ.  ТОЕСТ СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СРАЖЕНИЕТО. Сражението е траяло цял ден.

Последното тежко сражение е в местността"РАШОВ ДОЛ "–край село Лютиброд,Врачанско, в което падат убити 10 четници водени от Георги Апостолов и две местни овчарчета дошли на помощ.

Единствено в сферата на пожеланията може да се отнесе и констатацията на вестника,че ВЪСТАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ ОТ ДЕН НА ДЕН СЕ УГОЛЕМЯВА и взема по–големи размери.

Това съобщава и чуждата преса като цитира вестник"L Cuner d'Orient" според който, числото на всички въстаници е 100 000 души.

В СЪЩНОСТ ВСИЧКИТЕ УЧАСТНИЦИ В АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ СА 10 000 ЧОВЕКА, А ПО ВРЕМЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА ТО ВЕЧЕ Е ПОТУШЕНО.

Вестниците " ЪDaily News" –"Zeitung" и други преувеличават числото на въстаниците от 23 до 50 000 в различни области.

Специален интерес заслужава съобщението на" НОВА БЪЛГАРИЯ" от 5. юни че, черкези и башибозуци като, не могли да притиснат на тясно Ботевата чета и да я избият, се отбивали в селата които, им се изпречвали на пътя.

Плячкосвали и убивали българи на пътя като, главите им били разнасяни на КОЛ. Вероятно повечето разнасяни на кол глави да не са на Ботеви четници.

Нещо много интересно–Гюргевския  РК. предвижда в извоюваната  =СВОБОДНА ТЕРИТОРИЯ= да се свормира въстаническа власт–временно правителство.

ИНТЕРЕСНОТО Е ОБАЧЕ ЧЕ– ВОЙВОДАТА ХРИСТО БОТЕВ Е ПРЕДСТАВЕН КАТО ПРЕЗИДЕНТ.

Тези данни са взети от книгата" БОТЕВИ ЧЕТЕНИЯ" издателство на НМП РАДЕЦКИ НА 27. МАЙ 2013 г.. Библиотека Северозапад бр. 23.

Иначе статията е доста дълга и интересна. Поради което, аз я съкратих.

Освен тази статия ще подготвя и друга със елеминирани от някой автори на книги/БОТЕВИ ЧЕТНИЦИ И НЯКОЙ НЕЩА КОЙТО СА ИСТИНИ А ИЗЛИЗАТ НА БЯЛ СВЯТ ЕДВА СЕГА. В ДРУГАТА СТАТИЯ ЩЕ ПИША И НЕТОЧНОСТИТЕ НА НЯКОЙ АВТОРИ ПИСАЛИ ЗА ХРИСТО БОТЕВ.

Страница 1 от 1
 1-2 от 2  |   1