Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
АРХИВИ -БАД АРОЛСЕН. Написана на : 2016-12-25 12:32:52

История.

 Най-сетне отвориха архивите от нацистките концлагери .

 Досега достъп до 47 млн документа, съхранявани в Бад Аролсен, е имала само Службата за издирване на Червения кръст .В тихото градче Бад Аролсен, в бившата сграда на СС, се съхраняват най-изчерпателните свидетелства за човешки страдания. Директор на Архивите  е Удо Йост.

Цялостната Архивна Информация на всички концлагери в окупираната Европа по време на Втората Световна война и лагерните книжа - където са вписани всички новопристигнали концлагеристи се пази в Kонцлагер Заксенхаузен - Ораниенбург.

Подробните описания се съдържат в повече от 47 млн документи върху стелажи с обща дължина 16 мили, в общи тетрадки с твърда подвързия, каквито могат да се видят във всяко училище.

С особена пунктуалност в Totenbuch, или Книгата на смъртта, която са водили в концлагера Маунтхаузен в Австрия, се описва “подаръка” на коменданта на лагера за Хитлер по случай рождения ден на фюрера на 20 април 1942 година.

За екзекуцията в чест на великото събитие специално били подбрани 300 руски пленници. Всеки пленник е бил подложен на т.нар. Genickschuss – изстрел във врата с пистолет, поставен в основата на черепа, единствен патрон.

Във всеки ред от списъка на екзекутираните педантично са вписани името и номера на концлагериста. Разстрелът е започнал в 11.20 ч сутринта, по това време за пръв път се появява думата Genickschuss, която се повтаря още 299 пъти, на всеки следващи две минути.

Тази седмица документите, съдържащи данни за 17 милиони жертви на нацистките лагери на смъртта и системата на принудителния труд, за пръв път са обнародвани. В течение на 60 десетилетия те са били използвани само от Издирвателната служба на Червения кръст със цел изясняване на съдбата на милиони хора, изчезнали без вест при нацистите.

 Документите не бяха обнародвани преди всичко заради възражения от страна на Германия, която настояваше за защита на интересите на жертвите. Миналият вторник обаче комисията, в която влизат представители на 11 страни, и която контролира архива, най-сетне даде разрешение документите да бъдат открити за историците.

Тези сведения ще позволят по нов начин да се погледне на работата на нацистката машина на смъртта и принудителния труд. “ Това са ужасни истории на ужасно време- заяви Улрих Херберг, историк от Института във Фрайбург- Печално и дори отвратително е, че тези сведения толкова време са били укривани от изследователите”.

Архивите в сбита, но впечатляваща форма разказват за варварствата по време на нацисткия режим, който бе наложен над милиони хора. Един от документите е посветен на тежката участ на Катрина, французойка, арестувана от Гестапо за това, че се е оплакала от принудителна стерилизация след раждане на “ цветнокожо незаконно дете”.

Друг документ хвърля светлина върху съдбата на немски банкер, изпратен в Бухенвалд през 1937 година след донос на информатор, който съобщил, че той критикува нацисткия режим. През 1944 му “предписали” 25 удари за “мързел” и след един от разпитите в устата му не останал нито един зъб. В архива е и историята на 31 год. медицинска сестра, която била заставена да носи жълтата “ звезда на Давид” – знакът за евреите. Тази жена е наполовина еврейка, тя живее с арийския си приятел.

Признава, че са имали сексуални отношения”- се казва в документа. Жената изчезва след като била изпратена в концлагера Равенсбрук. От 1945 година досега с помощта на архива в Бад Аролсен Червеният кръст е отговорил на повече от 11 млн запитвания от 62 страни – изпратени от роднини на хората, изчезнали безследно при нацистите. Само миналата година запитванията са били повече от 150 000.

 Данните са използвани и в помощ на хората, подложени на робски труд, за да поискат компенсации. Някои са успели да подадат иск благодарение на това, че имената и местонахождението им в лагера било доказано чрез сведения за борбата с въшките в лагера.

Освен ужасяващите исторически детайли за нацистите, документите, според еврейските организации, ще станат силна противоотрова на отрицанието на Холокоста. “На разположение на изследователите ще попаднат милиони ръкописни страници, доказващи масовото убийство на евреи от нацистите.

Това е удар по всички, които отричат Холокоста” – заяви Израел Зингер, представител на Всемирния еврейски конгрес.

Най-големият архив от документи от нацистките концлагери в скоро време ще бъде отворен за международно ползване. Това предаде  директора на Международната служба за издирвания. Рето Майстер . По думите му основните документи, съхраняващи се в немския град Бад Аролзен – данни за затворените в концлагерите, списък на загиналите и преместените лица, в течение на два месеца ще бъдат сканирани и ще се предоставят на организации за изучаването на Холокоста като вашингтонския Холокост ,Меморал Мюзеум и израелския Мемориал Яд Вашем..

“Процесът за прехвърлянето на документите върху електронен носител върви по-бързо от очакваното”, отбеляза Майстер в Хага на среща на Международния комитет по архивите, в който влизат представители на 11 страни. Целият обем документи в Бад Аролзен наброява от 30 до 50 млн. страница, заемащи 25,8 км стелажи. До края на 2007 г. ще бъде сканиран 95 на сто от архива.

 През май 2006 г. международният архивен комитет разреши достъпа на изследователи до архива на Бад Аролзен, но за да стане това, трябва споразумението да се ратифицира от всички 11 държави,но Белгия и Италия имат неясна позиция по въпроса и процесът може да се забави. Майстер се надява на сегашната среща в Хага да се изработят предварителните правила за достъп на учени до архивните материали. .

Изчезналите съкровища

1. Влак № 277, или “влакът на Функ” – 24 вагона със злато, брилянти и платина от хранилищата на райхсбанката – не пристига до местоназначението;

2. Три вагона със злато от банките на съветска Украйна – отмъкнати при отстъплението на щандартенфюрер от СС Йозеф Спасил, началник на полицията ”Зюд-Руссланд” – изчезват край езерото Алт;

 3. Един вагон с църковно злато от Румъния – икони, кръстове и чаши, които взема със себе си лидерът на марионетния режим в изгнание Хория Сима. Вагонът изчезва на гарата край Бад-Аусзее.

4. 120 тона злато – “запасът на Мусолини”. Взети от спецкомандата от Северна Италия. Следите се губят на гара Бад-Ишъл. През 1983 г. са открити само 20 тона.

5. 100 тона злато на диктатора на Хърватия Павелич. Изпратени в Грац, Австрия. От тях е открита само ЕДНА (!) златна монета!

 6. 50 тона платина на казашкия корпус на CC - при идването на съюзниците казаците посочват тайниците около езерото Грюн. Всички се оказват празни.

7. 150 сандъци от злато на диктатора на Унгария Салаши. Съкровищата са скрити в планините и езерото Мат. Част от тях (15 сандъка), включително и короната на Св. Стефан, намират американците. Короната връщат в Унгария, а кюлчетата злато все още се съхраняват във Форт Нокс (САЩ).

8. 20 бъчви червонци на татарския легион "Идел-Урал" на СС са около тон. След обиска на тайниците британците намират в тях вата.

9. Диамантите на гаулайтера на Горна Австрия Aвгуст Айгрубер са в три железни контейнера. През 1975 г. водолази откриват само един - в езерото Aлтаус, до къщата на Айгрубер.

 10. 200 килограма злато на естонските СС. През 1944 г. главата на прохитлеровото "самоуправление" на Естония Ялмар Mяe премества в Залцкамергут злато, "конфискувано от евреи" от 20-а дивизия на СС. По негови думи той предава кюлчетата на Скорцени и след това съдбата им е неизвестна.

11. 20 тона злато на сръбските “четници”. Доставени в Бад-Аус от "министър-председател" Милан Недич в края на март 1945 г. След войната нито едно кюлче от товара не е намерено. 12. Бижутата на Йозеф Tисо. Точното тегло на златния резерв на марионетката Словакия и личните средства на президента Тисо е неизвестно. Съюзниците намират само хартиени словашки крони.

13. Военната каса на 6-а армия. 12 сандъка със златни монети от 4,5 милиона райхсмарки. Доставени в Залцкамергут от майор Валентин Тарра. Съдбата на ценностите е все още неизвестна.

14. Колекция от златни свещници на Гьобелс. Както и Гьоринг, райхсминистърът по пропагандата е известен любител на разкоша. Във вилата на семейството му край езерото Грюн са събрани 800 свещници от злато от цяла Европа. През 1968 г. един такъв свещник е открит в Чили.

15. 100 сандъка със злато от Саудитска Арабия. Тайното дарение на арабските шейхове лично на Хитлер се пази в Берлин до 14 април 1945 г. По-нататъшната съдба на кюлчетата остава неизвестна. facebook google+ linkedin twitter pinterest

1.Статистика Концентрационният лагер Дахау бил създаден през март 1933 година като лагер за политически затворници, които в дните след завземането на властта от нацистите препълнили затворите в Германия. След Кристалната нощ в лагера били докарани много евреи. Почти всеки четвърти концлагерист бил от еврейски произход. След започването на войната през 1939 г. в Дахау били депортирани много военнопленници и хора от окупираните територии за принудителен труд.

От общо 206 206 концлагеристи 163 538 се водели като политически затворници. Свещениците били в групата на политическите затворници. Били докарвани в Дахау най-вече от 1938 г., в началото – от Германия и от Австрия. От 1940 г. в концлагера били хвърляни големи групи свещеници от Полша и от други окупирани страни. Около 2 800 духовници изживели мъките на концлагера Дахау. От тях 2 653 били католически свещеници.

Починали близо 1800 . Когато на 29 април 1945 г., неделя, концлагерът Дахау бил освободен, сред концлагеристите имало 1240 свещеници. Най-голяма била групата на полските свещеници – 1807 души, от които загинали 1106 души. По численост я следват групите на свещениците от Германия и Австрия, Франция, Чехия, Холандия, Белгия, Италия, Люксембург, Дания, Албания, Англия, Гърция, Литва, Норвегия, Румъния, Испания, Швейцария, Унгария и трима – без националност. 93% от духовенството в лагера били католически свещеници, въпреки че католиците в Третия райх били 30% от населението.

 Останалите 70% били протестанти. Протестантските духовници били 3,8% от всички свещеници в лагера. Униатските свещеници били 5. Останалите малки групи били от други вероизповедания – православни (22), старокатолици (2), мариавити (5), мюсюлмани (2). Други духовни лица: семинаристи (177), епископи 6 (2 католически, 3 православни, 1 мариавитски); военни свещеници (61). По-големи групи от членове на монашески ордени : йезуити (103), францисканци (87), капуцини (47), вербисти (43), облати на Непорочното Сърце Мариино (33), салезиани (32), палотинци (22), мисионери на св. Викентий (16), мисионери на Светото Семейство (14), албертинци (13), кармилити (11), доминиканци (10), редемптористи (10).

От свещениците, които старадали и били убити в концлагера Дахау , 55 са провъзгласени за блажени. Смъртта на много концлагеристи е призната за мъченическа. В момента текат и други процеси за беатификация на загинали в концлагера Дахау свещеници. Цифровите данни за свещениците в концлагера Дахау се различават в зависимост от източника. Точно и окончателно определяне на цифрите вероятно няма да бъде възможно. Една от статистиките, правена вътре в концлагера и известна като списъка на Манголд-Тома, е водена от францисканския отец Петрус Манголд, отявлен критик на националсоциализма, починал в Дахау през 1942 г. от глад, и от свещеника Емил Тома от Епинген. Те правели списък на депортираните в концлагера свещеници и изнасяли тайно данните чрез куриери.

М.О. Опълчение Чужденци. Написана на : 2016-01-03 16:12:16

М.О. Опълчение Чужденци. Написана на : 2015-07-06 22:33:01

ЧУЖДЕНЦИТЕ В МАКЕДОНО ОДРИНСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ. Написана на : 2015-05-29 12:39:12
ЧУЖДЕНЦИТЕ В МАКЕДОНО ОДРИНСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ.

Македоно – одринското опълчение по време на Балканската война

Македоно - одринското опълчение е доброволческа военна част, създадена на 23 септември 1912 г., в навечерието на Първата Балканската война.

Съставено е от доброволци от териториите на Македония и Одринска Тракия, които все още са под османска власт, доброволци от други страни и една арменска рота.

В състава на Опълчението влизат бивши воеводи и четници, учители, студенти, селяни, занаятчии, лекари, възрастни опълченци от Освободителната война.

Много чужденци – руснаци, румънци, черногорци, гърци, сърби, чехи, словаци, унгарци,немци, австрийци, поляци,гърци  и др. също изявяват желание да се бият за освобождението на поробените българи от Македония и Одринска Тракия.

Във Опълчението участват 3 ооо чужденци и медицински персионал от Египет и Турция. Няколко руски и френски пилоти срещу заплащане.

Сред опълченците се открояват Сажик Миса Гиями родом от Персия и англичанина Робърт Фишер  роден в града на Шекспир ,също така и Итало Малинези син на гарибалдиеца Лудовико Малинези. Преселен в гр. Лом.


БЪЛГАРИ В ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТТА - ДАННИ. Написана на : 2015-12-15 19:28:55

 Автор Емил Петров

Тази статия ми беше открадната и въстановена от мен. Същата е публикувана във вестник " ДЕСАНТ " - но бе орязана и редактирана. Списъците със Българските граждани преминали през  - ЛАГЕРИТЕ НА СМЪРТТА  са в мен. През 2013 г. са ми предоставени от ДЦА - София лично . Списъците са ТРИДЕСЕТ И ЕДИН - но няма да ги публикувам защото са дълги и много хора са вписани в тях.

По време на Втората Световна война на територията на Германия и окупираните от нейната армия страни са арестувани от Гестапо над 1000 български граждани - които са принудени да работят насила в заводите на Райха.Тези които отказват са депортирани в лагерите на смъртта.Първите българи депортирани в концлагера Бухенвалд - пристига през ноември 1942 г. Това са работници наети за работа чрез немски емисари прилъгани срещу добро заплащане и доходна работа.Те са наети в Машиностроенето и Заводите на Райха.За съжаление те попадат в бараки заградени с тел при лоши и нехигиенични условия - и вдигат бунт. Работата която е трябвало да работят е тежка физическа работа. Запазен е ръчно написан списък - от Бойко К. Николов от с.Горна Василица Ихтиманско. Списъкът съдържа 63 имена - те са първите българи в Бухенвалд. Копие преснето имам и аз - предоставен от ДЦА - София.

Големи групи задържани български граждани е имало във Флосенбург - 80 човека. Те са директно изпратени в концлагера ФЛОСЕНБУРГ - намиращ се на няколко километра от града. Това са български студенти,градинари и работници. Сред арестуваните е и един от синовете на Професор Николай Динеков- Атанас , брат на Академик Петър Динеков,който намира смъртта си във концлагера Флосенбург. Доказателство за многото депортирани българи в лагерите на смъртта е книгата " Българи в Хитлеристките концлагери" автор Доц. Минко Кавалджиев - книгата съдържа снимки на българи концлагеристи и техните кратки описания къде са арестувани и в кой лагери са депортирани.

Във концлагера Флосенбург намират смъртта си и :Иван Мамулев,Куно Мечкарски,Здравко Антонов,Николай Николов Шерлока, Генчо Въчев,Христо Телбизов,Доктор Константин Минчев,Иван и Златко Рибарови и бай Хрисан -градинар.

Втората група от наши сънародници в която влизат и 57 български студенти, са арестувани през ноща на 13 срещу 14 декември 1944 г. в Братислава и Бърно- от Гестапо и са откарани във затвора във Виена - където са държани до 21 декември 1944 г. после транспортирани с влак в концентрационен лагер Дахау - Германия. Най много  арестувани българи има на територията на Германия,Австрия,Унгария,Чехословакия и Полша - предимно градинари и студенти,арестувани при така наречената операция "Прогром" - само за една нощ са депортирани в Дахау над 200 българи. Доказателство за това дават и много документи  намиращи се в архивите- че през лагерите Дахау,Бухенвалд и Флосенбург са преминали около 700 български граждани,арестувани в различни години.Само за един ден в лагерите са изпратени - около 200 българи арестувани на територията на цяла Европа.

На 22 декември Сто Деветдесет и Четири / 194 / получават своите лагерни номера от 13 6721 до 136772. След кратък карантинен срок на 13 януари 1945 г. те са разделени на две групи: Първата група ,състояща се от 37 човека е откарана на 14 .01.1945 г.във филиала на Дахау - Аллах намиращ се на 10 км. от Дахау. Втората група от 12 човека е откарана на 14 01. 1945 г. към лагерите Фулуда, Аменау, Бухенвалд, Литомержице, / филиали на лагера Терезин. Двама от концлагеристите - болни и изтощени остават в Дахау, където още същия месец са изгорени в пещите на крематориума на лагера. До края на април 1945 г. още пет човека българи са изгорени в пещите,а един е загинал по време на похода на смъртта.

Третата група от 25 български студенти - задържани в Дрезден за кратко престояват в Дахау от където по късно са транспортирани в концентрационния лагер Радеберг.  Във концлагера Радеберг са изпратени :Антон Григоров Иванов,Борис Петков Петров,Борислав Георгиев Коцев, Евстати Атанасов Евстатиев,Карл Димитров Кандулков, Лука Каролев Антонов,Лоренцо Якоб Барановски, Маргин Стефанов Пешев,Рад Николов Радев и Франц Николов Узунов.

Група от 14 човека задържана в Бърно е изпратена в концлагера Ланцендорф - Австрия. Сред тях са :Делчо Вълчев Делчев, Любен Николов Стоянов,Иван Стефанов Ганчев,Кольо Куртев Чорлев,Мартин Христов Мартинов,Добри Стоянов Добрев,Любомир Конакчиев,Тунчо Тунчев,Иван Атанасов Илиев и други.

Подобни групи задържани български граждани е имало на границите, на Сърбия, Полша ,Австрия и други - съответно разпределени в по големите лагери или в техните филиали. Над 50 български граждани попадат в концлагера - Белжец или Белзек и Цвикау.

Сред арестуваните и изпратени в лагерите българи са :Добри Гунчев Константинов, Андрей Ангелов Беляков,Таню Господинов Танев,Нейко Панайотов Нейков,Иван Милков Милев,Йордан Панев Илиев,Георги Николов Георгиев, Коста Димитров Петров,Минчо Тодоров Кънчев, Борис Петров Поров,Генади Иванов Младенов,Велко Димитров Велков - Всички са минали през Дахау и Бухенвалд. Информационен списък - копие от ЦДА София изпратен от Госпожа Елена Бугурчева- със 40 машинописни страници/списък. Под № = Ф. 306 -Б.Оп. 1-ае 549 л.35.

Български студенти депортирани в Дахау и Бухенвалд са :Тодор Димитров Манджуков,Кою Николов Коев,Петър Стоянов Драгийски,Ватко Василев,Найден Борисов Карамонов,Вангел Жечев Енчев,Борис Николов Ангелаков,Цвятко Николов Илиев, Вътко Петков Вътков,Йордан Стоянов Мирославов,Цако Минков Йотов и други. Списъкът е взет от книгата " В Борба на Братска Земя" - Сборни спомени на българи участници в чешката съпротива.

Над 200 български еврей - арестувани във Франция и преминали през транзитния лагер Дранси - са убити в концентрационния лагер Аушвиц - Биркенау / Освиенцим/.Сред тях са : Аврам Леон Конфино от Карнобат,Жак Йосиф Дуеняс от Видин,Натан Леон Зилберщайн от София,Жозко Хаим Лереов от Хасково,Алфред Мордохай Афталион от Русе,Аврам Якоб Бенароя от Берковица.Жак и Луна Леви,Марко и Лили Анави,Буко и Узиел Алкалай, Адолф и Хаим Коен,Жак Сабитаев,Нисим Исаков и други са арестувани в градовете Ница,Пареж и други.Доказателство за това е разказът на единствената оцеляла българка от Аушвиц - Жожана Сергиенкова - арестувана в Унгария и книгата " Спасение и Падение" - Автор Румен Аврамов -в четири тома.

Други данни имам от ЦПА- София под № 453,306,555,577 и 549 . Най много български граждани са преминали през ДАХАУ и БУХЕНВАЛД - там броят на задържаните българи е 450 човека / за двата лагера задържани по различно време. /. Това сочи  и един доклад - излязъл на бял свят за първи път в интернет през 2013 г. И една паметна бележка от Мисията на Американското посолство в България - което ни дава ясна представа че трябва да се разровим  освен в нашите и в чуждите архиви. Двата доклада се пазят в ЦДНА - София и са предоставени от ДИМИТЪР МИХАЛЧЕВ и АНГЕЛ ВЕКОВ. Във книгата на Доцент Минко Кавалджиев - в книгата " Българи в Хитлеристките концлагери " броят на българите намиращи се в нацистки концлагери е далеч по голям.

Дали това е точната цифра на преминалите през Дахау и Бухенвалд българи и през душегубките на многото концентрационни лагери на Европа и техните филиали. И колко от тях са директно убити или преминали през комина на крематориумите никой не знае. Много от тези българи - не са получавали лагерни номера и не са вписани в лагерните книжа- което сочи че са убити или изгорени живи в пещите.

Наскоро прочетох в интернет че на територията на Германия и окупираната Европа са функционирали над 35 000 лагера - но далеч тази цифра не е реална тъй като в ЦАЛА ЕВРОПА са функционирали 25 000 концлагера с различно предназначение и още толкова подлагера - филиали. Само в Югославия те са били - около 10 броя. Те са Баница, Цръвени Кръст, Ясеновац, Мали Тростенец и други. Във Румъния също е имало много нацистки концентрационни лагера като най големия е бил в град Тимишоара ,в Букурещ, Браила и другаде.

Няма концлагер където да не е имало БЪЛГАРИ. Във Ланцендорф българите са - 18. Във Ерфурт -14, във Грос - Розен - 59 наши военни офицери от различен род войски, специализирали в Германия и Белгия. В този лагер при опит за бягство са убити 26 - български офицери.

Това споменава в книгата си " В ОКОТО НА ТАЙФУНА " авторът Кольо Михаилов Манолов от с. Караново Новозагорско - останал жив от този лагер. При опит за бягство са убити : Иван Петров Иванов от Варна, Флоро Гризковски от Видин, Ковалан Петков от Лом,Петко Груев от Ямбол, Лазар Даев от Велес,Рафаел Атанасов от Бургас, Господин Цветарски от Берковица,Георги Станчев от София и други.

Във концлагера Литомержице българите са били - 31. Във Аменау - 15. Във Собибор - 12, в   Натцвайлер - Щутхов - 5. Във Заксенхаузен - Атанас Иванов Кемалов от с. Богдан Пловдивско - споменава в книгата си " Девет години в един от кръговете на Дантевия Ад " - седем човека. те са :Коста М. Гърков, Койчо Ганчев Тончев, Славчо Вангелов Марков от с. Свети Николае Македония, Радомир Архангелов от с. Светозарево Македония,Цвятко Николов Узунов от с. Царев двор Македония ,Кольо Генов Радев ,Иван Кръстев Димитров и други.

Само преди дни попадам на информация за нови двама българи - Радослав Василев роден в гр. Словонски брод Хърватска и Георги Митков роден в гр. Бяла Слатина - загинали в Маутхаузен. Споменава се още едно име на българин това е Витко Недялков Витков - от с. Чупрене Видинско. За тези българи пише в книгата " Адът наречен Маутхаузен - Автор Боривойе Цветкович-книгата е купена на старо от пазар за 2 лена.

През Маутхаузен - Гузен са преминали 23 -наши сънародници. Във книгата си " Съдбовни срещи с Фашизма " - авторът Марин Иванов Чуров от с. Мартен Русенско, описва своите преживелици в Маутхаузен - Гузен и смъртта на своите другари интербригадисти.През концлагера Терезин - 25 човека, през концлагера Брюкс - 1 човек.

Български концлагеристи е имало и лагера - Олдърни намиращ се в Норманските острови - 1. Във лагера Бартфост -  Фалстад - 7. Ясеновац - 4. Плащов - Краков -11 . Треблинка - 32 - без евреите. Ораниенбург - 14.  Нойенгаме 5 - българи от Русия и 3 от Банат. Натцвайлер - Щутхов - 5. Милтебау - Дора - 5. Майданек - Люблин - 17. Аушвиц - Освиенцим,Аушвиц- 1 и Аушвиц - 2, Олерон, Болцано в Италия, Шварценпфост,Фрайтал - Доиен,Ламберц,Бреендок - 2. Нидерхаген - Веделсбург - 14. Герценгенбуш - Херцог - 8. Хелмно - 1. Хорцодинбуш  - 2. Дестерборг и други. Данни за това сочат едно изказване от Народното събрание през 1979 г.

Българи са минали през лагерите в Полша,Чехия, Германия и Австрия, Норвегия и Холандия, Естония и Франция  даже и в най отдалечените и малки концлагера е имало българи. През Втората световна война през лагер на смъртта " Мио - Мие" на територията на Ливан е преминала и Анка Ламбрева от Карлово.

Най много българи са взети в плен при оттеглянето на немските войски от Македония, Молдова, Банат и други области на Югославия. Те са били изпращани в транзитни лагери - готови за транспортиране в лагери на смъртта. Това са били мъже,жени, деца и старци та дори и цели семейства. Освободени са с намесата на българската легация и български офицери.

Във лагерите на смъртта попадат и българи взели участие в съпротивата на други народи. Стотици хиляди интербригадисти от цял свят, след края на Гражданската война в Испания - са затворени в лагерите " Кампо де Гюрс, " Кампо де Мил" Верне и Олерон.

Мнозина от нашите сънародници успяват да избягат във Франция и Белгия - където отново се включват в Съпротивата. Други по малки групи са заловени и изпратени в Маутхаузен и Заксенхаузен.През тези два лагера са минали :Петър Христов Паскалев от Горна Оряховица, Доктор Асен Василев Попов от Подем Плевенско,Анархиста Тодор Банев от Бабук Силистренско, Баща и син партизани заловени от дражевисти в Югославия Йончо и Пеко Костови от Грамада Вдинско, Иван Вельов от София,Егей Николов Попов и Рашко Василев Руски от Кюстендил,Бранника Петър Динев от Ловешко, Билко Илиев Събев от Котел , Асен Петков Бръмбъров от Коста Перчево Видинско.

Интербригадистът Кирил Борисов Савов от Пловдив - пише в мемоарите си " На Ебро " как нацистки офицери подбирали здрави и едри интербригадисти и с камиони от Испания са откарани на сигурна смърт в лагерите на смъртта.

На фронта през Втората Световна война са заловени много български войници и офицери, мнозина от които са убити при опит за бягство, а тези от тях които се водят - БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИ - всъщтност са избити в лагерите на смъртта / ИЗЛЕЗЛИ ПРЕЗ КОМИНА ВЪВ ВИД НА ПУШЕК.

Такъв е случаят с безследно изчезналия войник Иван Д. Пиколов от Козлодуй и съдбата на други военни .

Страница 1 от 1
 1-3 от 3  |   1