Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
ИСТИНАТА ЗА КАМБОДЖА. Написана на : 2017-04-30 22:20:37

АВТОР ЕМИЛ ПЕТРОВ.

Поставям тази статия отново в Блога си - с някой уточнения . Причините са няколко от което ще ви стане ясно като прочетете. Мненията на интервюираните райнджъри от Камбоджа е различен - говорят се глупости.

Екзотична Камбоджа е, най-богатата страна на златни залежи в света. Камбоджа е държава с древна култура. В нея се намира Осмото чудо на света - столицата на Великата Кхмерска империя -Ангор Ват. Тя е преминала през бурите на множество катастрофални събития, нашественици са късали насилствено от територията и - днешен Виетнам, Тайланд, Лаос, които някога са били част от Великата империя. Камбоджа има много тежък климат. Летните температури варират между 50o и 60o С. Разположена е на 2 градуса северна ширина от екватора. В Камбоджа вирее и расте едно дърво, което цъфти при температура над 42o С, а местните жители го наричат “смъртта на европееца”. Днешна Камбоджа е преминала през ада на крайно десния комунистически режим на Пол Пот, а сега върви уверено по пътя на демокрацията.

Подготовката на първият български контингент “Сини каски” за Камбоджа по линия на ООН започна през април 1992 год. Батальонът беше усилен с личен състав от 1025 души по щат, а по списък бяха 980 бойци. Липсата на опит при създаването на такива военни формирования за отворени мисии по поддържане на реда и мира в непозната за нас страна със специфични нрави, обичаи, култура, език и национална идентичност, беше причината да се набират доброволци, предимно от запаса, без нужната подготовка и дисциплина. Деяние, равнозначно на престъпление, бе включването в състава на батальона на 36 души с висящи дела с поставена цел да се измъкнат от възмездието на правосъдието. В интерес на истината – всички успяха, една част от тях емигрираха в Австралия, а други останаха в Камбоджа.

За жалост, малкото кадрови офицери и сержанти в състава на батальона не успяха да наложат изискваната от уставите на въоръжените сили дисциплина, което се отрази зле на имиджа на нашия батальон в Камбоджа. Дори командващият военния контингент на ООН там генерал Сандърсън, беше изправен пред дилемата да отзове нашия батальон в България. След обстоен анализ на негативните явления в нашата бойна част - лоша дисциплина, неспазване уставите и неизпълнение на заповедите на командирите, съгласувани с американското командване и командващия контингента, се наложи при подбора на военнослужещи за втория контингент, да се въведат стриктни и строги критерии, с цел да се избегнат подобни грешки и неблагополучия.

За целта във втория контингент “Сини каски” от България бяха подбирани само кадрови военнослужещи и наборни войници. И действително, когато се срещнахме с нашите преки началници, те със задоволство споделиха, че с “новите” може да се работи по-добре, съгласно изискванията на военните устави и дисциплина. Пристигнахме в Камбоджа на 23 януари 1993 год.отново със същия личен състав по численост от 980 бойци, с цел да поддържаме мира в демаркационната зона между червените кхмери и правителствените войски, които воюват помежду си повече от 23 години. Правителството на Пол Пот и Янг Съри до пристигането ни в Камбоджа е провеждало целенасочена политика на геноцид спрямо собствения си народ.

Незабавно започна предварителната подготовка по организирането, формирането и изпращането на военния ни контингент. Подготви се щат на батальона, постановление за финансово осигуряване, статут на контингента. Уточниха се условията за приемане на редови доброволци и команден състав - от наборната армия и от запаса. Оформиха се договорите. Формира се медицинска комисия. Извършиха се имунизации. В милионната столица Пном Пен имаше само 12 лекари и то завърнали се скоро от чужбина.

Целта на мисията на ООН беше да се проведат демократични избори в мирна обстановка, а избраното правителство от камбоджанския народ да бъде подпомогнато в своята дейност при установяване на нов ред и демократични порядки. Прогнозата на японски специалисти по онова време беше, че ако в Камбоджа се установи необходимия държавен ред, страната ще достигне за 10 години Южна Корея по икономически растеж и брутен национален доход на глава от населението. Част от провежданата от ООН линия беше и нашият батальон. Българските воини с желание изпълняваха своите задължения, като освен демонстрация на сила в демаркационната зона (буферна зона) ние имахме задачата да подпомагаме местното население с храни, медикаменти и всичко необходимо за един нормален живот.

Доставяхме дори и радиоапарати, чрез които да слушат новините, да си изяснят защо са необходими избори, какво ще спечелят от тях, за какво служи паспорта, защо е необходим правилник за движение по пътищата, какви болести и зарази могат да донесат на хората тоновете отпадъци, които затрупват улиците и тротоарите, хигиена на човешкото тяло… и т.н. За кратък период от време, ние създадохме добри контакти и взаимоотношения с местното население. За камбоджанците, българските войници бяха дори приятели, от които могат да очакват само добро. Тези добри контакти и взаимоотношения с местното население не се понравиха на червените кхмери, в чиято зона беше настанена 4 рота, в частност взвода ни в лагера Пум Прек, който беше разгърнат в джунглата на палатки. Това беше единственото наше подразделение, разположено в палатков лагер, с численост около 40 души заедно с командния състав.

Кхмерите не искаха по никакъв начин да се променят статусът и установения ред от правителството на Пол Пот, да се опорочат каквито и да е избори с всички средства, включително и с нападения на контингенти на ООН. Някои с право ще се запитат, защо червените кхмери успяха да постигнат целта си само срещу българския взвод?! Защото българинът е безкрайно доверчив, не спазва изискванията за носене на бойното снаряжение през цялото денонощие и не е за омаловажаване - липсва боен опит и е недостатъчно участието в подобни мироопазващи мисии. За разлика от нас, японците, американците, французите още в зародиш предотвратяваха всяко действие на озлобените кхмери.

Нашият батальон бе един от десетината пехотни батальона в състава на УНТАК. Щаб, четири пехотни роти, щабна рота, поддържаща рота, медицински взвод и още няколко подразделения. Основни изисквания към командния състав бяха - да владеят английски език, да са в добро физическо състояние и имат опит по длъжността.Срочнослужещите трябваше да имат най-малко шест месеца служба, да нямат дисциплинарни нарушения и да са здрави. Войниците от запаса трябваше да не са по-възрастни от тридесет години за пехотните подразделения и четиридесет за обслуващите, да не са криминално проявени.Ситото на подбора, както поради кратките срокове на формиране, така и поради недотам качествения материал, бе с известни пропуски - поради това че нямаше кандидати. Имаше запасни с висящи дела които не се завърнаха в България. Подготовката на военнослужещите протече във Враца. Воините се обучаваха по програми, съобразени с миротворческите мисии и изисквания. Имаше тактика, огнева, физическа, инженерна, международно хуманитарно право. Около 200 бяха учебните часове.

Българският Батальон е разположен около столицата Пном Пен - Територията, на която са дислоцирани нашите общо 850 войници, обхваща градчето Амеланг, както и населените места с имена Пумпрек, Рокакао и така  нататък.Махагонова барака, циментов под, рояци комари, увяхнали палми, стада маймуни и разнообразие от змии. Местни жители - капафци. Невидими червени кхмери. Мръсни, болни и кльощави хора. Добра и питателна миротворческа храна. Това най-общо е характерното за обстановката в кантоните, където са българските кхемрски гарнизони на нашия пехотен батальон. В различни райони на далечната страна нашите воини осъществяха наблюдение, контрол и проверка на изтеглянето на чуждестранните войски, следяха за прекратяване на огъня.

Нашите момчета откриваха и конфискуваха оръжие от складове, оказваха помощ при разчистване на минни полета. Следяха за прехвърлянето и прегрупирането на силите по определени места и сдаването на оръжието, демобилизиха войски. Оказваха помощ на Червения кръст при освобождаването на пленници и цивилни граждани реконструираха мостове.В трудностите изплуват като пяна и някои слабости. Командването на контингента има проблеми с някои военнослужещи, които като следствие от бързия подбор и неизвестната обстановка в азиатската държава.Десетки от доброволците се огъват пред трудностите, други, най-вече от резерва, си проличава, че са с ниско образование. На места понакуцва дисциплината. С право част от миротворците надигат глас за по-добро заплащане. Обстановката в един момент става напрегната.

А Защо-   Стреляха по нас заради пари. Стрелбата по нас беше заради много пари. Нашите ходеха да играят комар, губеха много и отказваха да плащат. Ей затова ни стреляха! Това за ковчезите че пътуваха с нас е вярно, но за ухапване от змии не е вярно. Там имаше над 150 вида змии и скорпиони но не ни ухапа нито една. Имахме си серуми ,спринцовки и игли за такива случай. Майор Георгиев споменава че в Камбоджа живеят черни мамби - Черна мамба в Камбоджа няма / тя живее само в Южните части на Африканският континент и отчасти в Централна и Източна Африка - никаде другаде.Случая за който се  говори и където загинаха нашите момчета/ лека им пръст/ се развива в Пхум Прек , Амеланг. Там имахме изнесен взвод на 4 пехотна рота, която беше дислоцирана в гр.Одонг- на 42 км. от Пном Пен. Въпросният Майор Георгиев - казва в интервюто си че е бил командир което не е вярно. Командирите са двама - Христо Ставрев за девет месеца и Стефан Николов за следващите шест месеца. Майор Георгиев се води заместник по прехраната. Допуска грешка като споменава Подполквник Гъджеров /в интервюто си Гъзеров. Мисията ни в Камбоджа не е била девет месеца,както казва а петнадесет месеца - за Авангардната група с един месец повече. Казва че базите на Червените кхмери се намирала в планините към Тайланд - нищо подобно /той виждал ли е картата на Камбоджа и дали въобще я е разгръщал. Никой не знае къде са базите на Червените кхмери - никой от нас не е ходил там.

Никой от нашите войници не се е завръщал като авантюрист в България - с омотани около врата питони. Имаше момчета който си доведоха - булки камбоджанки. Дисциплината вярно е била слаба и затова повечето от запасните се върнаха мислейки че отиват на свадба- но имаше и добре обучени от тях те не се върнаха а останаха до края на мисията. " Мъжка дума назад не се връща". Въпросният Майор Георгиев - когото познавам - беше един от най лигавите и страхливи  пияндета- стреляше ли се някаде из въздуха ,той излизаше и се криеше под полевата кухня. Много често беше пиян но един път и се потроши. Имаше и ербап хора - но страхливи /ербапа там не вървеше. Стреляш когато видиш че стрелят по нашите момчета,ако се налага и да убиеш някого от врага.Трябваше да имаш очи и на задника си.Не сме били - печалбари и никой нищо що годе не е спечелил - кой знае какво и на Каква цена.

Десетки от доброволците се огъват пред трудностите, други, най-вече от резерва, си проличава, че са с ниско образование. На места понакуцва дисциплината. С право част от миротворците надигат глас за по-добро заплащане. Обстановката в един момент става напрегната. От България се реагира незабавно. Комисия, водена от полковник Панчо Шушков, заминава за Камбоджа и посещава почти всички кантони с българска войска. За дисциплинарни нарушения в България са върнати 96 военнослужещи, а несправяне със служебните си задължения - оше 88. По собствено желание се прибират 215 сини каски. Започва новият подбор за ротация на батальона, а в Камбоджа задачите временно се изпълняват със съкратен състав.

Новото командване е в състав полковник Стефан Николов, подполковник Димитър Желев, подполковник Стефан Давидов и капитан Николай Неделчев. Те пристигат в Камбоджа през януари 1993 г. Прави се частична подмяна на личния състав на ротите през януари, и след това през май.

Обстановката в Камбоджа продължава да е напрегната. Червените кхмери поддържат огъня на страха и противопоставянето - ту с престрелки от засада, ту с провокации на конвои, ту с нарочно предизвикани пожари. В джунглата и тъмнината те не признават нито парижките споразумения, нито хуманитарните харти. Усещат го на гърба си и нашите миротворци Панчо Шушков, в качеството си на отговарящ за бойната подготовка на цялата армия, заминава за Камбоджа при ротацията на контингента ни.Пристигането му там води до вземането на някои доста сериозни мерки. "Войниците ни не си бяха укрепили лагерите, където се намираха". Тогава батальонът ни в повечето случаи се подслонява в бараки или палатки. Шушков ги кара спешно да изградят инженерни съоръжения, или казано на цивилен език - да изкопаят окопи.

"Само си представете, ако беше започнала престрелка между двете воюващи страни, какво щяха да правят войниците ни по средата . - При такива случаи задачата им е да влязат в окопите, да не се показват и в никакъв случай да не участват в престрелката.

  Запечатаное  на видеокасети какви окопи копаят нашите и как действат при тревога. В Камбоджа първо загиват четирима български войници. Има и пети, тежко ранен, който остава жив.  В Нови Опал -Едното момче  е простреляно, както се движело с бронетранспортьор. Улучен е от гранатомет и загива в БТР-а си. Другият е прострелян в гръб, както стои на поста. За късмет остава жив.В дистрикта Тпонг - са ранени пет наши момчета Млад Сержантите М. Ангелов, А. Ангелов,Е.Лазаров и Ефрейтор Павлов.Пак в дискрета Тпонг - за една нощ е бил обстрелян с 40 - 50 мини.Това е най тежкият кантон - постоянно нападнат от кхмерите.

При останалите трима, които загинаха, ситуацията е странна. Драматичната случка се разиграва в района на Червените кхмери, където българите също имат постове. Един от нашите войници чества рожден ден. Пристига майор на Червените кхмери със свита от няколко човека.

На 3 април 1993 год. кхмерите се възползваха от една покана за честване рожденния ден на редник Димитър Димитров от Велико Търново. В този момент в лагера е имало едва 12-15 души. Останалите бойци, включително и взводния командир бяха извън лагера. Въпросът опира дозанижената дисциплина. Използвайки ситуацията - намален по чесленост личен състав, притъпена бдителност, липса на охрана на лагера, повдигнато настроение на празнуващите бойци под въздействието на алкохола..., червените кхмери нахълтаха необезпокоявани от никого в лагера и унищожиха с гранатометен огън радиорелейната станция... В завързалата се престрелка загинаха трима души: мл.сержант Цветомир Иванов Петков-от Разград, редник Петър Кръстев Байчев- с.Никюп(Ловешко) и редник Атанас Петров Радев от с.Черна могила (Хасковско).

Българите канят камбоджанците да влязат черпят ги. Тук нашите нарушават едно основно правило в такива ситуации - пускат гостите си с оръжие в лагера, вместо да ги подканят да го оставят на специалната стойка на входа. Хапнали, пийнали и в момента, в който кхмерите си тръгват, един от тях се обръща и открива огън.Убива трима. В следващия момент нашите се окопитват. Добират се до оръжията си, но нападателите вече са изчезнали.

Официално при военни действия в Камбоджа са убити четири човека. Неофициално - около 13-14. Първият случай е на удавил се вододобивчик - кракът му се оплита в храст с тръни, докато плува в езеро.  - Това се случва, докато валеше дъжд. А там се сипе като из ведро, даже  намерихме един олук и се къпехме под него, когато валеше, защото температурата на дъждовната вода беше около 28 градуса - ледена вода. Това беше върховно удоволствие." Други два смъртни случая са оповестени като самоубийства, което се отрича. В единия случай всички знаеха, че момчето е убито от камбоджанец, защото му е взел приятелката. Подобен е и другият случай - момче от Стара Загора се харесва с много хубава виетнамка, която вече е сгодена.

И нашето момче умира. Намерен е с пистолет в дясната ръка и с две огнестрелни рани в сърцето, с два милиметра разстояние между тях. Редникът е бил левичар, а ъгълът на ръката трябва да е 90 градуса, за да уцели сърцето. Тези случаи не се разследват, защото отгоре казват, че това са самоубийства." Старши лейтенант пък загива в катастрофа с мотор. Джип се блъска в дърво и едно от момчетата в него издъхва. Друг си удря главата с капака на БТР, боли го дълго време, но чак когато се връща в България, се оказва, че има мозъчен кръвоизлив, от който малко по-късно умира. "Четири-пет души от нашите момчета бяха болни от левкемия, а ги изкараха от СПИН само заради това, че охраняваха ферибота на пътя за Сайгон. Те спяха в една пещера и всички мислеха, че там им е много хубаво, а се оказа, че това е било уранова мина. Трагичнияте инциденти стават, след като е извършена ротацията и полковник Шушков се е върнал в България.Най-напред загина един сержант от Крумовград. Втората жертва беше сержант от село Телиш, Плевенско, ако се не лъжа.

Лично той, като представител на Генералния щаб, забранява на контингента ни да участва в престрелки. Освен ако нашите не бъдат пряко нападнати и не се налага самоотбрана. Военните заповеди обаче са едно, а изпълнението им съвсем друго. Един от избирателните пунктове (охраняван освен от българи и от войници от други държави) е нападнат от Червените кхмери.В провинциите Кандал и Ком Понг Спъ нашите осигуряват охраната на избирателните секции и документите, както и на специалистите по регистриране на населението. Българите охраняват над двеста секции.

Престрелката започва привечер Всички се скриват по окопите. Двама от нашите войници обаче се правят на ербап и стрелят по "врага". На другия ден на мястото на стрелбата войниците ни откриват следи от кръв."След няколко дни последва убийството на трите момчета, за които вече ви се разказва в статията, след още няколко дни убийството и на нашия войник с гранатомет .

- Това значи лоша дисциплина. Как се стигна дотук, при положение че контингентът ни беше престоял вече 10-11 месеца. Защото бяхме гладни -" А гладна мечка хоро не играе." Бившият военен шеф смята, че е малко вероятно двамата наши войници да са стреляли вследствие на психическо напрежение. "Абсолютно сигурен съм, че ако не бяха стреляли, това нямаше да се случи", казва той.

Всъщност престоят на Шушков в Камбоджа е 2 месеца. Там българският висш военен остава учуден от отсъствието на всякакъв държавен ред. "Бяхме се събрали в една от нашите бараки и уточнявахме кой да се върне в България и кой да остане с втория контингент . - Изведнъж чуваме стрелба и тътен на бомби. Залягаме в окопите. Нашите обаче бързо хванаха стрелеца. Оказа се камбоджанец от правителствените войски, който през нощта бил на пост. Прибрал се вкъщи, вдигнал автомата и го изпразнил във въздуха, а двете бомби, които носел със себе си, просто изхвърлил. След това си легнал да спи."

Веднъж враждуващи камбоджанци арестуваха един от нашите - майор Петър Спасов. Хванаха го в джунглата, защото навлязъл, без да знае, в територията на една от фракциите. Ние се притеснихме страшно - можеха да го убият. В крайна сметка всичко се размина. Камбоджанците го пуснаха, без да искат откуп. Като се върна, Спасов бе много уплашен. Разказa ни, че наистина са имали намерение да го ликвидират. Там е много горещо - около 47 градуса се счита за нормална температура. Освен това е и изключително влажно. Стоиш ли на слънце, за 1-2 минути ставаш вир-вода. Ако имаш някаква рана, трудно зараства. Преди да заминем, в България ни бяха имунизарали срещу всякакви болести. 

ЧЕРВЕНИТЕ КХМЕРИ -1975 -1979 г. Написана на : 2017-04-28 12:57:13
ЧЕРВЕНИТЕ КХМЕРИ -1975 -1979 г.

Червените кхмери 1975-1979г. Автор Емил Петров.

  В Каамбоджа избиха около 2 милиона души по поръчка на комунистическия левитски интернационал.Днес всеки втори надпис в по големите градове е на руски.Руската мафия ръководена от Путин, ФСБ и финансирана от Ротшилд/чрез ЦБ на Русия/масово изкупуват Бизнеси и територии,подобно на ограбването/наричано законно/ на България.  Червени кхмери е наименованието на последователите на комунистическата партия на Кампучия. Формира се през 1968 г. като клон на Виетнамската народна армия от Северен Виетнам. Червените кхмери управляват Камбоджа, кoято бива наречена Демократична Кампучия, в периода 1975 – 1979 г., начело с Пол Пот.Те са най-запомнени с камбоджанския геноцид, с който се характеризира цялото им управление. То води до смъртта на 2 000 000 души от общо 7,5 млн. души население, което го прави най-смъртоносният режим в човешката история. Целта им е била да създадат нация от селяни.

Започват масивна кампания срещу градското население и интелигенцията. Парите биват отменени като платежно средство, чуждите езици и четенето на книги са забранени. Много хора са убити, само защото са носели очила - това се е считало за "признак на грамотност". Хората са принудени да носят единствено черни дрехи, за да изглеждат еднакво. Комунистите Йенг Сари, Пол Пот  и Сон Сан- е  триото, унищожило над 1,5 млн. камбоджанци.С идването си на власт в Камбоджа през 1975 г. червените кхмери започват да прилагат  марксистко-маоистките идеи.Въвежда се нулево комунистическо-кхмерско летоброене, а новият ред се установява чрез "народната армия", в която са мобилизирани юноши, насилствено откъснати от семействата им.Парите са забранени.В играта на комунисти и кабалокапиталисти, комунистите играят роля на революционери,с цел сплашване на гоите за да не скачат срещу паричната система на Илюминати - Виетнамчета, по-късно за награда ще ги пращат в България.Всичките виетнамци и араби в България и днес са агенти на ДС. Няма разлика между приятелите на Путин/наемници/ и виетнамците които правиха кланетата в Камбоджа/също наемници/ Всички виетнамци които идваха в България по нареждане на братството,бяха и платени агенти към ДС- виж- Русия и Чечения.

  Навремето Путин използва дълговата криза в Кипър за да го финансира ,като в замяна на това изкупи почти цялата тяхна икономика заедно със земята на Кипър и я направи васална на Русия страна.90% от бизнеса в Кипър е собственост на руски евреи. Гърция, която също е изпаднала дългова криза, се надяваше на парите на Путин да я облекчи, виждайки станалото в Кипър се отказа от помощта на Русия и пое пътя на Исландия.

Мисията в Камбоджа, такава, каквато е в архивите .

През февруари 1992 г. бе направено първото неофициално предложение за участие на България в мисията на /ООН УНТАК/в Камбоджа с пехотен батальон. Правителството на страната взе положително решение и то бе гласувано в Народното събрание. През април 1992 г. бе уточнена и първата група военни наблюдатели за Камбоджа. Още през първата половина на месеца започна набирането на доброволци за пехотния батальон.

Авангардната група замина за Камбоджа на 4 май. Мисията на нашите военнослужещи в държавата на кхмерите продължи 16 месеца. На 8 800 км от родината пехотните ни роти бяха разположени в около двадесетина кантона. В двата батальона „Сини каски" служиха около 1300 военнослужещи. Командир на първия бе подполковник Христо Ставрев, а на втория – полковник Стефан Николов. Старши на военните ни наблюдатели бе полковник Ангел Годинов, сменен от полковник Стоян Марков.Старши национален офицер бе полковник Владимир Найденов. Четирима български войници загинаха от куршумите на червените кхмери, единадесет бяха ранени, шестима загинаха при нещастни случаи и неизяснени докрай обстоятелства. Мисията на нашия батальон бе оценена като успешна от представителя на генералния секретар на ООН Ясуши Акаши и от командващия мисията генерал Джон Сандерсън.

Посвещавам тази статия на всички български бойци, участвали в първата за страната ни миротворческа мисия в Камбоджа – азиатска държава, отдалечена на 8 800 км от родината, на техните семейства и близки, на загиналите при нелепи обстоятелства или от огъня на червените кхмери, както и на всички, които искат да узнаят информацията за дейността на военното формирование, наречено Отделен пехотен батальон „Сини каски“ в периода 1992-1993 г., такава, каквато е запазена в архивните документи. Това не е книга, която се поглъща на един дъх. В нея има много извадки от архивни документи, които трябва да се четат внимателно и между редовете.Миротворческата мисия в Камбоджа е първото участие на българската армия в международна операция след 1989 г. Решението за участие в мисията е взето през 1992 г., когато от геополитическа гледна точка България се намира в преходен период – Варшавският договор вече се е разпаднал, а страната ни все още не се е ориентирала към членство в НАТО. След като десетилетия наред приоритет за Българската армия е била териториалната отбрана, през 1992 г. се налага да бъде подпомогнат мирния процес в една екзотична, но изстрадала държава в Югоизточна Азия. Камбоджа е първата стъпка в адаптацията към новите условия, в които се върви от контрол на територия към контрол на рисковете.

  Върху една книга която е  резултат от работата на Ася Стефанова с документите от архива на първата българска миротворческа мисия в Камбоджа през 1992-1993 г. Авторката е първият професионален историк, имал късмета да работи с тези документи непосредствено след постъпването им в Централния военен архив – Велико Търново.Ася Стефанова е пресяла най-интересното от огромния документален масив, за да разкаже истинската история на мисията в екзотичната азиатска държава. Горчивите поуки, извлечени от мисията в Камбоджа, до голяма степен показват, че задграничните операции на българските военни не са и не могат да бъдат изпитание за любители.

Откъс от “Мисия “Камбоджа” обагрена в кръв” …През месец декември 1992 г. полковник Христо Ставрев докладва в София, че „в момента болни няма, дисциплината и вътрешният ред са задоволителни - не чак толкова. Доволствието на личния състав се раздава в съответствие с изискванията…” Дали дисциплината и вътрешният ред са „задоволителни” обаче е спорно, тъй като в „Паметна бележка” от Атанас Кръстев, трети секретар в посолството е записано: „На 04.12.1992 г. в 09,00 ч. г-н Огнян Чампоев, шарже д,афер и аз бяхме поканени на разговор от генерал Джон Сандерсън в Главния щаб на УНТАК в Пном Пен.Командващият посочи, че повод за срещата е токущо получен рапорт от полицейския комисар генерал Клаас Роос, относно груби простъпки и углавни престъпления от български военнослужещи в провинция Кандал. Командващият даде на г-н  Огнян Чампоев да се запознае с рапорта и каза, че по същия повод ще разговаря и с полковник Владимир Найденов. Рапортът отразява неуставно носене на службата, изоставяне без надзор на стрелково оръжие и боеприпаси, пиянство, неплащане на сметки, опит за насилване на жена и заплашване с убийство на присъстващите местни жители, произвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие.

Към полицейския рапорт са приложени две гилзи. Според генерала, поведението на българските военнослужещи внушило силен страх и опасения сред камбоджанските жители в района. Той подчерта, че умиротворителните сили на ООН не воюват с местното население. Напротив, за успеха на мисията на УНТАК важна цел е спечелването на доверието, уважението и сътрудничеството на камбоджанците. Командващият изтъкна, че тук става въпрос не за епизодичен инцидент, а за престъпни действия, които представляват сериозно нарушение на дисциплината и законността. Той призна, че има инциденти с военнослужещи и от други страни, обаче броят и характерът на инцидентите с военнослужещите от българския батальон надхвърля всички други батальони, взети заедно.

Генералът каза, че е налице натрупване на инциденти, изразяващи се в грубо нарушение на дисциплината и дори беззаконие, което го навежда окончателно на извода, че става дума за проблеми с командването на българския батальон. Той изтъкна, че във военната единица поддържането на дисциплината и законовият ред е отговорност на командването и г-н  Огнян Чампоев изрази съгласие с тази постановка. Командващият посочи, че е положил множество лични усилия да реши на място проблемите с българския батальон. В тази връзка е преместил на служба от Виентян в Пном Пен полковник Найденов, за когото продължава да храни добро мнение и да счита, че той се старае да намери решение на проблемите. Изглежда, обаче, че всички тези усилия са на изчерпване. Въоръжените сили на УНТАК попадат под критиките на другите компоненти на мисията (избирателната служба, полицията, общата администрация), на камбоджанските институции, а също и на масмедиите. При това положение генерал Сандерсън възнамерява да отнесе въпроса в Секретариата на ООН в Ню Йорк.

Отбеляза, че лично той симпатизира на по-широкото участие на още една държава – България в умиротворителните сили на ООН, но сега трябва да се мисли главно за успеха на цялостната мисия на УНТАК в Камбоджа. Силите на ООН са в страната, за да изграждат доверието към ООН, а не да го разрушават. Командващият разглежда въпросното поведение на българските военнослужещи, като торпилиращо мисията на УНТАК. Той самият обаче, носи отговорност за успеха на мисията и се чувства задължен да предприеме мерки. Г-н  Огнян Чампоев изтъкна пред генерал Сандерсън, че управляващите демократични сили в България са твърдо решени да оказват съдействие и сътрудничество на мирните усилия на ООН и са против дискредитирането на тази универсална международна организация. Той увери командващия, че проблемите ще бъдат сериозно обсъдени и че Българското правителство и ГЩ на БА, който носи специфична отговорност, ще бъдат подробно запознати с оглед вземане на още по-ефикасни мерки. Независимо от все по усложняващата се вътрешно-политическа обстановка в Камбоджа, българският батальон организира и отбелязва подобаващо националния празник на Република България 3-и март. С „обявена благодарност”, парични награди от по 20 щатски долара и повишаване в следващо звание по повод празника, за достойно изпълняван дълг, показана упоритост и съзнание при изпълнение на поставените им задачи са наградени 160 военнослужещи… От заповед № 294/11.05.1993 г. става ясно, че в периода 15-30 април 1993 г. два медицински екипа от Военномедицинска академия в състав: полковник доцент П. Казанджиев, полковник доцент Лефтеров, полковник доцент Г. Казанджиев и подполковник доцент Петков осъществяват медицински консултации в Камбоджа на тежко ранените български военнослужещи от Отделния пехотен батальон.

В резултат на техния висок професионализъм и предложената своевременна корекция в лечението на ранените „Сини каски” състоянието на ранените се стабилизира. По време на транспортната операция по евакуирането на тежко ранените войници медиците показват завидна издръжливост, себеотдаване и човешка добродетелност. След пристигането в България бойците са настанени за лечение и възстановяване във Военномедицинската академия и техния живот е спасен. За своевременното оборудване на самолета с реанимационна техника и по време на транспортирането, най-активно съдействие оказват и служителите на авиокомпания „Балкан” – Богданов, Минчев, Миланов, Петров и Чокоева. Откомандированите за лечение тежко ранени военнослужещи са: Старши сержант Ангел Иванов Кьосев, Редник Ицо Николов Тодоров и Старшина Иван Георгиев Караангов. С активното участие на българския шарже,д афер в Камбоджа се ражда и се реализира идеята за изграждане на параклис в района па посолството в Пном Пен с доброволни вноски на българските военнослужещи.

Въпреки трудностите и дадените жертви обаче, българските военнослужещи в Камбоджа са на мнение, че ще е срам за страната ни да се завърнат, преди да са изпълнили задачите си и настояват да останат до приключването на изборите и края на мисията. Най-значимото събитие от предизборния период обаче са постигнатите споразумения на 2 април за координация на сигурността по време на изборите между УНТАК и трите камбоджански политически страни – АНКИ, КПЛНАФ и Държавата Камбоджа от 2.04.1993 г. За 23.05.1993 г. командващият силите на УНТАК генерал лейтенант Джон Сандерсън пише заповед, която да бъде прочетена на целия личен състав на УНТАК най-късно в събота, 22 май.

Словото, с което генералът се обръща към командваните от него умиротворителни сили, е следното: „Неделя, 23 май, е кулминацията на мисията на ООН в Камбоджа. Провеждането на свободни и честни избори е от огромно историческо значение за камбоджанския народ и ООН. За нас е чест и сме горди, че имаме възможността да присъстваме и да дадем от себе си за този акт на самоопределение и обновление. По време на посещенията си в провинциите забелязах пълната ви решимост да поемем нашата отговорност в избирателния процес. Духът на взаимодействие ме увери напълно във възможността да доведем мисията до успешен завършек. Зная, че много от вас срещнаха трудности и опасности при изпълнението на задачите на ООН в Камбоджа. За мое най-голямо съжаление, някои от нашите другари заплатиха с живота си. Вашият професионализъм и твърдост при решаването на задачите е причината УНТАК да посрещне уверено изборния период. Сега е времето да се съсредоточим и да повдигнем духа си. Идущата седмица ще изисква инициатива и целенасоченост. От нас зависи да осигурим безопасност за цивилния компонент по време на изборите. Където и да изпълняваме задълженията си, бъдете уверени, че щабът и в частност командващият, ще ви подкрепят. Погледите на целия свят са отправени към Камбоджа.Можете да бъдете уверени в най-добрите пожелания на международната общност!Операцията на ООН по поддържане на мира в Камбоджа (на английски: United Nations Transitional Authority in Cambodia (UNTAC)) е мироопазваща операция на ООН в Камбоджа през 1992-1993 г.

Това е първият случай, в който ООН поема администрацията на независима държава, организира и провежда изборите (вместо да ги наблюдава), има собствени радиостанция и затвор и е отговорна за опазването на човешките права на национално ниво. Операцията омиротворява страната след повече от 20 години гражданска война и геноцид на камбоджанския народ. UNTAC осигурява условия за провеждане на избори за парламент и подготвя създаването на органи на властта. Тази операция е една от най-мащабните, провеждани от ООН дотогава. За успешното ѝ осъществяване са съсредоточени повече от 22 000 военнослужещи и цивилен персонал от 35 държави. Българските роти са разположени както следва:Първа рота се разполага в Кампонк Трай, на 190 км от базовия лагер, втора рота – в Кампонг Меа, на 140 км, трета рота остава в базовия лагер, четвърта рота е в Удонк, на 25 км, и пета рота в Одонг.Провинения: За дисциплинарни нарушения в България са върнати 96 военнослужещи, а за несправяне със служебните си задължения - още 88. По собствено желание се прибират 215 сини каски - което е ясно - някой от страх,други зарад ненавременното заплащане и трети заради това че храната е малко и незадоволителна а на последно място и нехигиеничните условия,липса на вода и страх от ухапвания - от змий и скорпиони които можеш да срещнеш на всяка крачка. Започва новият подбор за ротация на батальона, а в Камбоджа задачите временно се изпълняват със съкратен състав и смяна на командният състав.

История- UNTAC е установена през февруари 1992 г. вследствие на Резолюция 745 на Съвета за сигурност на ООН, в съгласие с де факто управляващото правителство по това време, с цел прилагането на Парижкото мирно споразумение от октомври 1992 г.  UNTAC е продукт на многогодишна дипломатическа дейност. Оглавявана от Ясуши Акаши, с лейтенант-генерал Джон Сандерсън като ръководител на военния компонент, UNTAC включва 15 900 военни, 3600 цивилни полицаи, 2000 цивилни и 450 доброволци от ООН, както и местен състав и преводачи. Цялата операция струва над 1,5 млрд. щатски долара, най-вече заплати за изгнаници. Кандал, Пху Прег, Амеланг, Тпонг - български гарнизони с кхмерски имена.

Страните-участнички, осигуряващи военни наблюдатели, полиция и войници са: Австралия, Австрия, Алжир, Аржентина, Бангладеш, Белгия, Бруней, България, Гана, Германия, Индия, Индонезия, Ирландия, Камерун, Канада, Китай, Малайзия, Нидерландия, Нова Зеландия, Пакистан, Полша, Русия, Сенегал, Тайланд, Тунис, Обединеното кралство, Съединените американски щати, Уругвай, Филипини, Франция, Чили и Япония. За други участници в мисията мисля че имаше от Саудитска Арабия,Египет и Дания. За отбелязване -Храната беше пълна със всякакви бацили и не се ядеше. Заразата бе навсякъде -от водата през въздуха имаше амеби във водата. При 50 градуса темперетура и 80 градуса влажност - САМО АЛКОХОЛЪТ НИ СПАСЯВАШЕ. 300 умрели след мисията в Камбоджа. 200 са със психически отклонения. Осем се завърнаха със СПИН.

Целите на UNTAC са възстановяването на мира и избирането на цивилно правителство в държава, порутена от десетилетия на гражданска война и машинации от Студената война, провеждането на свободни и честни избори, водещи до нова конституция и започване на възстановяването на страната. UNTAC трябва да прилага „надзор“ или „надзор и контрол“ над всички аспекти на управлението, включително външни работи, национална сигурност, финанси, сигурност и информация, да осигурява надзор, да наблюдава и да проверява оттеглянето на чуждестранни военни сили, да разквартирува, обезоръжава и демобилизира камбоджанските бойни фракции, да конфискува оръжия и военни доставки, да насърчава и защитава човешките права, да надзирава военната сигурност и да запазва реда и законността, да репатрира и презаселва бежанци и разселени лица, да подпомага премахването на мини и основаването на тренировъчни програми за премахване на мини, за осведоменост относно мини, да подпомага изграждането отново на важна инфраструктура и да подпомага икономическото възстановяване и развитие.

Обезоръжаване Въпреки твърденията на UNTAC, че е била ефективна и честването на операцията от международната общност като успех, UNTAC не успява да обезоръжи Червените кхмери, въпреки че обезоръжава местните милиции. Това позволява на Червените кхмери да постигнат териториални печалби и покачва политическото насилие. Военните лидери на Камбоджа твърдят, че UNTAC е екстремно взискателна към обезоръжаването на Революционните въоръжени сили на кампучейския народ (Kampuchean People's Revolutionary Armed Forces), но твърде снизходителна и неефективна при обезоръжаването на Червените кхмери. 

Избори от 1993 г. Над 4 млн. камбоджанци (около 90% от имащите право на глас) участват в изборите през май 1993 г., въпреки че партията на Червените кхмери (Партия на демократична Кампучия, наследник на Комунистическата партия на Кампучия), чиито сили не са напълно обезоръжени и демобилизирани, пречи на част от хората да участват. Партията на принц Ранаридх (Ranariddh) ФУНЦИНПЕЦ (на френски: Front Uni National pour un Cambodge Indépendant, Neutre, Pacifique, et Coopératif) печели вота с 45,5% от гласовете, следвана от партията на Хун Сен Партия на камбоджанския народ и Будистката либерална демократическа партия. ФУНЦИНПЕЦ образува коалиция с останалите партии, участвали в изборите. Парламентарно представените партии в 120-местния парламент гласуват нова конституция, която е обнародвана на 24 септември 1993 г. Тя установява многопартийна либерална демокрация в конституционна монархия, в която принц Нородом Сианук е издигнат за крал. Принц Ранаридх и Хун Сен стават Първи и втори министър председатели в кралското камбоджанско правителство. Конституцията предвижда широк кръг от международно признати човешки права. 

Ефект от присъствието на UNTAC Нородом Сианук е резервиран към операцията UNTAC, тъй като масовото присъствие на чужди войски води до злоупотреба на някои камбоджански жени, повишавайки проституцията , което води до това, че Камбоджа става една от най-засегнатите страни от СПИН в Азия.  Броят на проститутките в Камбоджа се увеличава от около 6000 през 1991 г. до над 20 000 след пристигането на участниците в UNTAC през 1992 г. До 1995 г. броят на засегнатите от СПИН камбоджанци достига между 50 и 90 000 по преценка на Световната здравна организация.

Процеси срещу ръководители на Червените кхмери На 4 октомври 2004 г. Камбоджанското народно събрание ратифицира споразумение с Обединените нации за създаването на трибунал, който да съди ръководители, отговорни за зверствата, извършени от Червените кхмери. Страни-донори обещават 43 млн. щатски долара от тригодишния бюджет на трибунала, а дялът на камбоджанското правителство е 13,3 млн. щатски долара. Първите процеси се провеждат през 2007 г. когато много от ръководителите вече са мъртви или болни. 

Статистика - Времетраене: март 1992 г. – септември 1993 г. Численост: около 22 000 души военен и цивилен пресонал. Жертви: 78 (4 военни наблюдатели, 41 души от военния персонал, 14 цивилни полицаи, 5 международни цивилни участници и 14 местни участници). Разходи: 1,62 млрд. щатски долара (общо за UNAMIC and UNTAC). Българско участие В началото на 1992 г. България получава покана от ООН за участие в започващата операция.  Българската армия участва в UNTAC от 4 май 1992 до 27 ноември 1993 г. с един пехотен батальон от 850 души (проведена е една ротация), 10 офицера за работа в щаба на мисията, 34 военни наблюдатели, и екип военна полиция от 11 души. Формирането, комплектоването и подготовката на българския батальон се извършва в гр. Враца  за 45 дни от поставянето на задачата до изпращането му в Камбоджа. За първи път български военнослужещи изпълняват задачи на повече от 9000 км от България при необичайни и трудни условия.  В тази операция българският контингент дава 10 жертви.  - Лейтенант Иван Диков Иванов (13.03.1962 - 13.02.1993) - Младши лейтенант Цветомир Иванов Петков (27.01.1974 - 03.04.1993)–роден в град Разград - Младши лейтенант Петър Кръстев Байчев (21.04.1970 - 03.04.1993)–роден в село Никюп Ловешко - Младши лейтенант Атанас Петров Радев (12.03.1972 - 03.04.1993) - роден в село Черна могила Хасковско - Младши лейтенант Венцислав Ангелов Мирчев (13.01.1969 - 19.04.1993) - роден във Кв. Аспарухово Варненско. - Старшина Атанас Петров Тонев (02.05.1951 - 06.03.1993) - Сержант Димитър Милчев Димитров (10.01.1973 - 20.10.1992 г. - Редник Съби Ясенов Хаджийски (22.07.1963 - 30.09.1992) - Редник Кирил Жечев Киров (26.08.1967 - 27.10.1992) - роден в гр.Велико Търново. Редник Стоян Добрев Иванов (26.01.1961 - 11.07.1993) Статията е подготвена от мен Емил Петров - по материали от книгите " Записки на Първия Български Рейнджър" - Автор Янко янков. " Мисия Камбоджа - обагрена с кръв" . - Автор Ася Стефанова - С -2016 г. по материали за мисията от ЦВА Велико Търново. " Мисия в Камбоджа " - Автор Румен Антонов . С- 1995 г. и " Участието на БА в многонационални операции за поддържане на мира" Сборник доклади.Емил Петров.

 

КАКВО СПЕЧЕЛИ И ЗАГУБИ БЪЛГАРИЯ. Написана на : 2017-03-14 21:13:47

ЗАГУБИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ ЧЛЕНСТВОТО В НАТО.

Автор Емил Петров.

 През 2004 г. всички български телевизии показаха снимка на разплакания Соломон Паси,докато гледа как българското знаме застава в алианса НАТО. Сега сме 2017 г. и нито един журналист,коментатор,политолог не зададе въпроса - Какво спечелихме и какво загубихме от тези 14 години в НАТО.

С какво нашето членство в НАТО - повиши военната ни мощ,боеспособността ни,отбранителната ни мощ и Националната сигурност на България. С нищо! Преди да влезем в НАТО когато България беше / Народна Република България,в което нямаше нищо лошо,защото Народът е над всичко.

България имаше армия и въоръжение,което беше най силното на Балканите и вИзточна Европа - и което всяваше респект в съседните държави. Българската войска в момента,след 14 години членство в НАТО и 24 и повече години разпад на държавата,наброява по малко от 26 000 души. 

 Това е споразумение,което великият ,незаменим държавен ръководител Бойко Борисов - подписа по време на управлението си. Той се съгласи България да има по - малко войска,отколкото сме имали,след Ньойския договор. - от 33 000 души армия.

 За сравнение след Освобождението на България от Османско робство през 1878 г. когато България е разкъсана от така наречените Велики сили /всъщност велики престъпници - Англия, Германия, Австро - Унгария, и Франция, /войската на Княжество България е наброявала -31 400 човека армия. Тоест месеци след Освобождението ни,когато сме ударени и нарязани,сме имали по голяма войска, отколкото днес.

След  Съединението на Княжество България и Източна Румелия войската ни става - 100 000 души,през Балканската война сме мобилизирали - 640 000 човека - обучени и годни да носят оръжие. През Първата Световна война - Българската армия е била Забележете -885 000 човека,а в края на 40 -те години Българската армия наброявала повече от 200 000 души.

Тогава сме въоръжени с с руска техника, която се изразява в танкове - ТУ - 34, самолети - СУ -100, щурмови самолети ИЛ -2 и строим отбранителна линия по протежение на цялата турска граница,защото Турция е наш враг. Въпреки че НАТО ни набутаха в един и същи военен блок,Турция си прави неините сметки и по никакъв начин не трябва да смятаме,че не ни застрашава/ Виж. Книгата Армията на Европейските държави. Военно издателство, там има едно каре каква армия има Турция в момента и нейното въоръжение преди и сега.

 По време на лошия -Комунизъм или Социализъм България има: Над 1 500 танка Т- 55. 300 танка - Т -72. Около 200 танка Т- 62. Над 1000 - Леко бронирани моторни транспортьори. Около 2000 -БТР-а. Притежавахме/ 8 далекобойни ракетни,комплекса R -400 или известни по скоро като SS - 23 с обсег 480 километра. Имахме /около 200 въоръжени с още 24 допълнителни ракети,с възможности за поставяне на ядрени глави. 50 - комплекса R - 300 " Елбрус " или известни с американското прозвище - "СКЪД" с възможност също така за поставяне на ядрени глави с обсег 300 километра.

Един комплекс - 9К79 или SS - 21 с обсег 70 километра,който беше дислоциран в с. Телиш с възможности отново за поставяне на ядрени глави. 26 - Зенитно - ракетни дивизиона,въоръжени с комплексите S 200 с обсег 240 километра. 20- Мобилникомплекси VК - 12 куб. с обхват 24 километра. 24 - Мобилни -3ZRК - оса. 30 - Мобилни комплекса -9К35 - стрела.USV с обсег - 5 километра.

 Всичко това е унищожено от предателите във властта които поканиха американските фирми да нарежат всички тези стратегически оръжия,с които България беше суверенна държава със способност да се отбранява и от най силния противник в Европа.

Американците не се успокоиха,докато не накълцаха на скрап всички ракети. Всички тези - Подводници, Ракетни Катери, Преследвачи на подводници, Патрулни и Десантни кораби,Брегови Ракетни комплекси, Морска Хеликоптерна ескадрила,  Морска Хидравлична система,Брегова артилерия, Военноморска Авиация с 10 бойни и една транспортна машина, Парашутно - десантна и Водолазна част, Батальон и Морска Пехота - бяха погребани.Американците превърнаха България от мощна държава в разградена територия без никаква собствена военна защита.

Една таблица:Численост на Българската Армия/1989 г. - 108 000 души,/ 2004 г.-45 000 души. /2014 г. - 26 000 9уши./ Танкове /1989 г. - 2 200 бр./2004 г.-560 бр./2014 г.- 80 бр./Бронирани машини/1989 г.- 4000 бр./2004 г.-1230 бр./2014 г.-280 бр. Тежки Артилерийски системи/1989 г. - 1450 бр.2004 г. -762 бр./2014 г.-96 бр. Бойни кораби/1989 г.-120 бр./2004 г.-62 бр./2014 г.-6 бр./Бойни самолети/1989 г-230 бр./2004 г- 72 бр./16 бр. /Бойни вертолети /1989 г.-43 бр./2004 г.-18 бр./2014 г.-6 бр./ Ракети " Скъд" -24 пускови установки . 1989 г./2004 г.Няма./2014 г. Няма/.Ракети SS- 23. - 8 пускови установки.1989 г./2004 г. Няма./2014 г. Няма. Унищожени като условие за приемане в НАТО. Руският ракетен комплекс - "Скъд" е с далекобойност до 300 километра. С него бяха въоръжени три ракетни бригади у нас които бяха закрити.

Днес България до тоя момент - не притежава абсолютно нищо. Казармите, Запасните бази и погреби  са унищожени а оръжието ни продадено на Ислямска държава/автомати,картечници,базуки и пистолети. Облеклото разграбено. Нямаме въоръжена армия а платените войници са почти сведени до минимум,защото са пращани по мисии за пушечно месо/необучени и без никаква бойна подготовка. Запасната Армия - беше толкова много че спокойно можеше при една  война да се образуват поне 5 батальона. Днес нямаме нищо. Имаше -Запасна регулировачна бригада.

Аз съм ходил запас поне девет пъти  запас по за три месеца на полеви условия-  в Охрид Монтанско, в гр. Разград, в гр.Брезник, в Монтана, в с. Лиляче и с. Баница Врачанско и гр. Враца. Границата ни беше добре защитена /днес място за преминаване на терористи и бежанци - паплач и измет от майната им. Военноморската ни техника е сведена до минимум а Военновъздушни сили вече няма. Младежите ни не знаят да стрелят и са почти всички /геиьове,наркомани и проститутки.

 България е била една от най силните държави във военно отношение в Европа сега  е превърната от американците в една абсолютно разградена територия,без никаква собствена армия и военна техника и защита,да не говорим за въоръжение. В България идват арабски емигранти от Сирия - серат,ебат ни жените и децата,храним ги ,трантуваме им и така нататък - а те ни избиват. България трябва да напусне НАТО и ЕС незабавно.

 ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ.

АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ СТЕФАН СТАМБОЛОВ. Написана на : 2017-01-29 18:58:16
АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ СТЕФАН СТАМБОЛОВ.

АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ СТЕФАН СТАМБОЛОВ.

 Автор Емил Петров.

Стефан Стамболов е най-преследваният от атентатори български държавник. Още като министър-председател през 1891 г. го нападат пред кафе-сладкарница „Панах” (днес хотел „България”), но убиват погрешка министъра на финансите Христо Белчев. Оттогава Стамболов взема изключителни за времето си мерки за сигурност. На 27 март 1891 година, след заседание на правителството, Стефан Стамболов отива в кафенето „Панах“. Той е придружаван от министъра на финансите Христо Белчев, с когото обсъждат назначаването на главен секретар на финансовото министерство. Те излизат от кафенето към 20 часа и тръгват, следвани на разстояние от телохранителя Спас Антонов, по тротоара на улица „Васил Левски“, покрай източната ограда на Градската градина, когато са нападнати от атентаторите.

Нападателите се движат срещу тях на две групи. Първи са Михаил Ставрев (Халю) и Никола Тюфекчиев. Те подминават Стамболов и Белчев и веднага след това Халю хваща Стамболов за ръката, за да му попречи да използва оръжието си, и стреля по него, но улучва в лявата ръка Никола Тюфекчиев. В същото време и той стреля, но улучва Халю в дясната ръка, след което той не може да използва оръжието си. Стамболов пада на земята и изглежда поне част от нападателите решават, че той е убит. Междувременно Христо Белчев побягва към входа на Градската градина, където е застрелян от Димитър Тюфекчиев, който го взема за Стамболов.

След известно забавяне телохранителят Антонов подгонва атентаторите, но без да стреля по тях. Той все пак ранява със сабята си Димитър Тюфекчиев. В това време Стамболов отива до близкия полицейски участък и се включва в преследването на нападателите, но и четиримата успяват да избягат. Никола Тюфекчиев стига до Белград, а Халю и Ножаров - до Румъния, откъдето със съдействието на руските власти се прехвърлят в Одеса. Раненият Димитър Тюфекчиев е арестуван на следващия ден, след като в Градската градина са открити пистолети с инициалите на брат му.

Тъй като още няма специална служба за охрана на висшите държавници, за това се грижи полицията. Около дома на Стамболов на ъгъла на улиците „Раковски” и „Хан Крум” в София непрекъснато дежурят стражари. Ескорт от конна полиция съпровожда файтона му. Стамболов ходи винаги въоръжен с револвер в джоба и дори на приемите в княжеския дворец с него върви личният му телохранител Гунчо Тодоров, бивш хайдутин.

Нещата се променят, след като Стефан Стамболов пада от власт на 18 май 1894 г. Управлявал е с твърда ръка, почти диктаторски в продължение на седем години и си е спечелил много врагове. Доста от тях мечтаят да си уредят сметките с него. Падналите величия предизвикват злорадство и прилив на смелост. Пред дома му се събират тълпи и крещят обиди, а по улиците го замерват с камъни. Една от причините за Атентат срещу него е и /Смъртта на Капитан Петко Кирков Каракирков /Капитан Петко войвода. Убит по негова заповед.

Негови съратници са нападани и бити. Три месеца след падането му от власт пред къщата на Стамболов е поставена полицейска охрана, която не разрешава на никого да влиза или излиза след залез слънце. Предлогът е неговата безопасност. През август 1894 г. Стамболов е обвинен в обида на княза заради интервю, дадено на немския вестник „Франкфуртер цайтунг”. Пускат го под гаранция от 35 000 лева, които той и придружаващите го приятели предвидливо носят със себе си.

Сумата за времето си е огромна – един парцел в центъра на София тогава се продава за 10-20 хиляди лева.
През октомври 1894 г. е създадена парламентарна анкетна комисия, която трябва да разследва злоупотребите на Стамболовото управление. Имотите му са поставени под запор. Столичният градоначалник всеки ден съобщава на министъра на вътрешните работи Константин Стоилов (той е и
министър-председател) кой посещава Стамболов и при кого ходи бившият премиер.

Това е официалното преследване, на което е подложен Стамболов, и целта му е да съсипе неговата политическа репутация. Паралелно обаче за разплата се готвят и други, които желаят физическата му смърт.
На 7 март 1895 г. бившият главен секретар на МВР Илия Луканов разкрива пред Стамболов подготвения заговор за убийството му. На другия ден експремиерът разказва за конспирацията на кореспондента на немския вестник „Кьолнише цайтунг” Рихард фон Мах.

На 14 април 1895 г. му поверява запечатано писмо с дата 16 март 1895 г., наречено „Кроежа за убиването ми”, с молба да го отвори и публикува след смъртта му.
Конспирацията се готви от участници в покушението, при което загива Христо Белчев.

Наум Апостолов Тюфекчиев, тъмна личност, който е в дъното на първия атентат, иска да отмъсти за смъртта на брат си Денчо /Димитър Апостолов Тюфекчиев, пребит в полицията след убийството на Белчев. Другият организатор, Григор Димитров Начович, е министър на външните работи в правителството на Константин Стоилов и политически противник на Стамболов.

Той трябвало, според Стамболов, да осигури леки присъди на убийците, ако ги заловят. За изпълнители са привлечени група македонски комити, сред които е и другият убиец на Белчев, Михаил  Дончев Ставрев с прякор Халю.Димитър Христов Ризов,Никола Апостолов Тюфекчиев,Тома Георгиев Карайовов,Александър Карагюлев /чиято жена е била изнасилена от Стамболов,Иван  Минков Козаров и Кръстьо Ножаров.
Забележка /Почти всички участвали в атентата срещу Стамболов - са Македонски комити.

В онези идилични времена конспираторите често разказват своите намерения по кръчмите, а човек може да се обади по телефона на самия княз. Телефоните, смятани за нещо като играчки, навлизат в България по време на управлението на Стамболов. Номерата в София са двуцифрени, а самият той е един от малкото собственици на домашен пост. Когато веднъж решава да се оплаче на княза от преследванията, отсреща се обажда самият Фердинанд.

Оттогава князът не вдига слушалката, преди секретарят му да разбере кой го търси, а телефонът на Стамболов е изключен.
Двата заговора срещу бившия властник – официалният и нелегалният, се пресичат фатално само след два месеца. През май 1895 г. Стефан  Николов Стамболов /Стойко Мъглата, който се оплаква от сърце и начална форма на диабет, иска да замине на лечение в Карлсбад (днес Карлови вари).

 Отказват му задграничен паспорт под предлог, че трябва да е на разположение на парламентарната анкетна комисия. Срокът, който й е даден да приключи своята работа, е 1 юли. След тази дата поводът отпада. В същото време обаче князът и правителството не желаят да го пуснат в чужбина. На Запад Стамболов още има голям авторитет и думата му се чува, а тъкмо тогава властта прави постъпки да подобри отношенията с Русия.

След внезапната смърт на император Александър ІІІ наследникът му Николай ІІ се отнася по-примирително към България, чието правителство баща му така и не признава. За сдобряването с Русия е съставена българска делегация начело с митрополит Климент (писателя Васил Друмев), която да поднесе на новия император почитанията на княза и на целия български народ. Майката на Фердинанд, княгиня Клементина, казва, че Стамболов не трябва да се пуска в чужбина, преди депутацията да се върне от Русия.

Аудиенцията при императора обаче се бави.
Никола Обретенов, стар съратник на бившия премиер, предлага да му помогне да напусне страната нелегално. Стамболов отхвърля този начин като недостоен. Той е суеверен и фаталист. Спомня си предсказанието на една циганка преди много години, че ще стане голям човек, но ще умре на улицата.

 Сънува, че убитият Белчев го вика. Но не променя начина си на живот – все така ходи на лов, в заведения и по улиците, макар и винаги с телохранителя Гунчо. Любимо място му е новооткритият „Юнион клуб” на ъгъла на улиците „Раковски” и „Иван Вазов” (днес там има градинка). На своя приятел Иван Салабашев -Стамболов казва, че ще го убият на улицата. Салабашев си спомня:
- Тогава защо дохождаш в „Юнион клуб”, казах аз. Стой у дома си.
- Те, тъй и тъй, все ще ме убият, отвърна Стамболов, по-добре е да ме убият на улицата, та да умра сам, отколкото да хвърлят в къщата ми бомба, та покрай мене да пострадат жена ми и децата ми.
Според проф. Георги Марков два пъти заговорниците планират да убият Стамболов по време на лов през пролетта на 1895 г., но го спасява компанията на австро-унгарския дипломатически агент Буриан. Активизират се отново, когато изтича срокът за парламентарната анкета, за да не допуснат възможността Стамболов да замине извън страната.

 В края на юни той получава заплашително писмо, че ще умре от същия нож, с който е убит и д-р Вълкович. На 1 юли Стамболов отива на лов в Искърското дефиле. Час след него потеглят няколко коли с въоръжени мъже. В село Богров те разпитват накъде е тръгнал, но кръчмарят, който му е приятел, ги праща в погрешна посока и така атентатът е осуетен.
Няколко пъти през юни и юли Гунчо забелязва едни и същи подозрителни лица, които се стремят да се доближат до файтона, и предлага на Стамболов да пътуват с оръжие в ръка.

Политикът обаче не иска да приказват, че го е страх да се движи свободно из София. Така се стига до фаталния ден.
На 3 юли 1895 Стамболов отива в „Юнион клуб”, който е само на 400 крачки от дома му. Тръгва си още по светло – към 19,45 ч., заедно с Димитър Николов Петков и телохранителя Гунчо. Сбогува се със своя съмишленик Димитър Панайотов Греков, с Иван  Петров Салабашев и Рихард фон Мах, който играе шах, и излиза.
Стамболов се качва на първия срещнат файтон, а той е нает от заговорниците – метод, който и днес атентаторите прилагат, само че с таксита.

Файтонджията Мирчо Ацев Хаджиконстантинов /бивш войвода от ВМОРО- чака пред клуба и отклонява всички други клиенти под предлог, че е нает. Телохранителят Гунчо се качва на капрата, а Стамболов и Петков сядат отзад – първият отдясно, вторият отляво. Файтонът потегля към дома на Стамболов. Когато стига до пресечката с ул. „Стефан Караджа”, оттам изскачат двама мъже, единият застава пред файтона и стреля. Файтонджията спира. Стамболов извиква на Петков „Загубени сме!” и скача от файтона.

 В този момент файтонджията Ацев подкарва отново, за да отдалечи телохранителя от жертвата. При потеглянето едноръкият Димитър Петков пада назад във файтона и така Стамболов остава сам.
Той побягва назад по ул. „Раковски” към „Юнион клуб”, а двамата атентатори хукват след него. Това са македонският комита Михаил Ставрев от Ресен, с прякор Халю, и Боне Георгиев - Шопа от Софийските села.

Към тях се присъединява Атанас  Петров Цветков, наричан Талю. Тичайки /брат на вйводата на ВМОРО Христо Цвятков, Стамболов вади от джоба си револвера, който винаги носи, и го насочва към преследвачите си. В този миг Халю го настига и с ятаган посича дясната му ръка. Стамболов пада, а убийците продължават да го удрят с ножове по главата.

В това време файтонът свива вляво по ул. „Стефан Караджа” в посока към днешния Сатиричен театър. Гунчо стреля по нападателите два пъти от капрата на файтона, успява най-сетне да скочи в движение и хуква назад. Приближавайки, той стреля още веднъж във въздуха, за да не улучи Стамболов. След него тича Димитър Петков. Убийците побягват. Боне Георгиев се разминава с Петков и се качва в същия файтон, от който Петков тъкмо е скочил.

Файтонджията Ацев го откарва до Народното събрание, където Георгиев слиза и се скрива. Талю хуква по ул. „Гурко” към ул. „Иван Шишман” и изчезва. Гунчо погва Халю, стреля още едва пъти по него и го ранява леко във врата. Тъкмо тогава се появява полицията, която е изчезнала в минутите, докато съсичат Стамболов.

Арестуват Гунчо, уж понеже стрелял и го помислили за атентатора. Така Халю успява да избяга и се скрива в гората при днешното Българско национално радио.
А какво става със Стамболов? Димитър Петков заварва страшна гледка. Двете му ръце, с които се е мъчил да запази главата си, са почти отрязани и висят на кожата; показалецът на лявата ръка и два пръста на дясната остават отсечени на улицата; по главата има 12 рани, като дясното му око е съсечено.

Но Стамболов е в съзнание и казва ясно: Убийците ми са Халю и Тюфекчиев.
Същата нощ Стамболов е опериран. Отрязват му и двете ръце. Раните му започват да заздравяват освен една на главата, която предизвиква възпаление на мозъка. Вероятно причината е разваления зехтин, с който са намазани намерените на местопрестъплението оръжия на убийците – ятаган и щик от пушка „Бердана”.

Въпреки грижите на лекарите в 4 часа сутринта на 6 юли (по нов стил 18-и) 1895 г. той умира.
В деня след покушението на Стамболов българската делегация в Санкт Петербург най-после научава, че ще бъде приета от руския император Николай ІІ. Така започва помирението между България и Русия, което завършва през 1896 г. с покръстването на българския престолонаследник Борис в православната вяра.
Биографите на Стамболов смятат, че ако беше продължил да участва в политическия живот, историята на България нямаше да бъде същата. Според тях Фердинанд не би могъл да наложи личен режим и съдбата на страната ни вероятно щеше да е друга. Все пак това е само предположение.

Стамболов, подобно на Андрей Луканов сто години по-късно, е убит в момент, когато вече не е на власт и смъртта му не предизвиква такава рязка промяна в политическия курс на България, както убийството на други министър-председатели като Александър Стамболийски и Димитър Петков. Ето защо, макар като личност и влияние той да стои може би по-високо от тях, убийството му е поставено по-назад в класацията.
Стамболов не намери спокойствие и в гроба – отбелязва проф. Георги Марков. Погребението му се превръща в поредица от недостойни сцени. Засегнатият Фердинанд от чужбина забранява с телеграма на офицерите и на висшите държавни сановници да присъстват.

Пред безучастните погледи на полицаите траурната процесия е нападната от негови политически противници, а после гробът му е взривен. Пасивността на властите както по време на убийството, така и на погребението, доказва косвено тяхното мълчаливо съучастие.
От самото начало министър-председателят Стоилов лансира версията, че убийството на Стамболов е отмъщение за екзекуцията на майор Коста  Атанасов Паница, осъден на смърт по време на Стамболовото управление. Паница, герой от Шипченската епопея и Сръбско-българската война, е водач на македонските българи в борбата им против османското робство.

Отначало той е съмишленик на Стамболов, но после стават врагове заради различните си възгледи за освобождението на Македония. Стамболов иска да постигне по дипломатически път отстъпки от Турция и се стреми да поддържа добри отношения с нея, затова възпрепятства преминаването на чети. Македония ще бъде гробницата на България – пророчески казва той. Накрая Паница е осъден за „заговор” за военен преврат, който нито е бил сериозен, нито се осъществява, но въпреки всичко го екзекутират.

Следствието за убийството на Стефан Стамболов върви мудно. Григор Начович, по онова време министър на външните работи, изобщо не е разпитан, макар че според вдовицата на Стамболов Поликсения само той е знаел, че бившият премиер носи ризница под дрехите си. (Начович му я купил от Виена, преди да се скара с убития.) Убийците не случайно са секли само главата му – някой им е казал за ризницата. (Всъщност в деня на покушението било горещо и той не я сложил, но е нямало кой да им го каже.) Подозренията са, че е замесен и Димитър Ризов, либерал от партията на Драган Цанков. С това се обяснява, че Димитър Петков е пощаден от убийците – той е женен за една от сестрите на Ризов.

Полицията арестува Наум Тюфекчиев, файтонджията Мирчо Ацев и един от убийците – Боне Георгиев. Халю и Талю успяват да се укрият. Талю избягва в Румъния, а Халю е в Сърбия, макар че за залавянето му е определена парична награда. Уликата срещу Тюфекчиев е револверът, който Боне Георгиев оставя на местопрестъплението.

 Установява се, че на 3 юли сутринта, в деня на покушението, Тюфекчиев е освободил от митницата пет револвера, изпратени от брат му от белгийския град Лиеж. При обиска в дома му са намерени само три от тях. Заключението е, че с единия от двата изчезнали револвера е стреляно срещу файтона на Стамболов.
Самият Тюфекчиев обаче има алиби за времето на убийството и на другия ден излиза от ареста срещу 25 000 лева гаранция (по-малко, отколкото Стамболов плаща за обида на княза). Външният министър Начович по дипломатически канали съветва Турция да поиска екстрадирането на Тюфекчиев, за да бъде съден за убийството на д-р  Георги Вълкович в Цариград
. Така той прави опит да го спаси от българското правосъдие.
Съдебното дело срещу убийците започва чак след година и половина – на 9 декември.

Подсъдими са Тюфекчиев като подбудител, Боне Георгиев, Михаил Ставрев – Халю, и Атанас Цветанов – Талю, като изпълнители и Мирчо Ацев като помагач. Халю и Талю са съдени задочно, а Тюфекчиев и Ацев получават по три години затвор. Боне Георгиев – човекът, който спира с изстрел файтона и според някои нанася смъртоносната рана на Стамболов, е оправдан. Другите осъдени по Атентата са: Трайко Цветков Китанчев,Светослав Николов Миларов,Петко Стойчев Каравелов,Петко Славейков,Константин Попов и Спас Лепавцев.
Адвокат на Тюфекчиев е Стоян Данев – по-късно министър-председател на България. Той обжалва присъдата в Софийския апелативен съд. Прокурор е друг бъдещ български премиер – Александър Малинов. Съдът оправдава Тюфекчиев. Той е известен оръжеен майстор, често внася пистолети, които преработва по своя система и после ги продава.

Според съда няма нищо чудно, че негови револвери са попаднали в македонски комити. Това не доказва, че той им ги е дал или продал, за да убият Стамболов. Така в затвора остава само „шофьорът” на престъпниците Ацев. За услугата според един свидетел му броили сто турски лири. Според други Тюфекчиев му обещал 75 наполеона и нов файтон. Ацев излежава присъдата си и по-късно загива в бой с турците като четник в Македония.
Съдбата на останалите атентатори е интересна. Халю след няколко години се връща в България и през 1900 г. даже е арестуван за въоръжен обир в София, но е освободен по заповед на министъра на вътрешните работи Васил Радославов.

Доколко необезпокояван е бил той от властите говори случката, разказана от Войдан Чернодрински. На 7 ноември 1900 г. Халю нахълтва без билет на едно театрално представление в „Славянска беседа”. Стига се до сбиване, вади се оръжие. Едва на 23 ноември 1901 г., когато вече на власт е Демократическата партия на Петко Каравелов, Халю е заловен и на следващата година го осъждат на смърт. През 1904 г. обаче поради давността на убийството на Стамболов присъдата е намалена на 15 години, които е пратен да излежава в Шуменския затвор.
Наум Тюфекчиев забогатява, но продължава да се занимава с тъмни дела. Той е централна фигура и в атентата в градското казино през 1915 г.

 На 25 февруари 1916 г. е убит от екзекутор на ВМОРО на улица „Раковски” – същата, на която преди 21 години е съсечен Стефан Стамболов. Това е поетично отмъщение на съдбата.
Талю никога не е заловен.

По Търновската конституция един от министрите е и председател на Министерския съвет, затова е обичайна практика премиерът да има и някакъв министерски портфейл. – Бел. авт.

Страница 1 от 1
 1-4 от 4  |   1