Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov. Не се боря за титла и звание в Сибир. Аз съм това - което ме прави човек.
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
СТРОИТЕЛНИ ВОЙСКИ В БЪЛГАРИЯ. Написана на : 2017-06-23 14:00:23

 Строителни войски – строителите на съвременна България.

  Създаването на Строителни войски е дело на Александър Стамболийски. Всъщност тяхното възникване е по необходимост тъй като съгласно убийствените клаузи на Ньойския договор нашата армия е силно ограничена и младите момчета не могат да служат в редовната армия, което налага алтернативни решения. Така се ражда идеята за създаване на Трудова повинност – на книга военно формирование в което се получава минимално военно обучение и се участва с тежък физически труд в изгражадане на големи обществени обекти – пътища, язовири и други.  Във СВ- съсипват войниците от тежка физическа работа и непосилна - норма от всекидневните пет кубика. Логото на СВ.

По късно Строителни войски  се оказва и като Трудово Вэъзпитателен лагер - за младежи - в повечето случай от малцинствата - цигани,турци,помаци,власи ,евреи и арменци но и много български младежи. Обучението трае 45 дена - маршировка,пеене,стрелба и бойна тактика - след клетвата или оставаш в същото поделение или си преместен да работиш - където има тежки за изграждане обекти и липса на работна ръка.

В СВ - са отбивали военната си служба и младежи влязли в затвора а след изтърпяването на наказанието директно са изпратени в казармата,както и по стари войници - поради провинение са изпратени в дисципа и след изтърпяване наказанието си дослужва. Дослужва се и ако по време на казармата си се провинил и имаш арести - повечето войници са с по вече от 20 до 30 денонощия арести.

Твърде скоро се оказва, че идеята е неочаквано добра и финансово затруднената държава се сдобива с безплатна работна ръка, а младите хора отбиват военната си служба /тогава това е било въпрос на чест/. Създаването на Трудова повинност предизвиква обществено недоволство, както поради ограничаването на човешките права, така и заради пряката намеса на държавата на строителния пазар. То предизвиква и външнополитически проблеми, тъй като много страни виждат в Трудовата повинност опит за заобикаляне на Ньойския договор и създаване на скрита армия, затова те са и обект на чести инспекции.

В първия трудов набор са свикани 15 643 младежи. Само за няколко месеца те проправят 815 км пътища, построяват 34 км железопътни линии, десетки мостове и чешми. Всички най-големи, важни и трудни обекти в страната след 1920 г. са изградени с участието на трудоваците.

По примера на България трудова повинност е въведена в редица страни на Европа, Азия и Америка. Така например задължителна трудова повинност е създадена в Унгария, Австрия, Канада (1932 г.), в Америка (1933 г.), в Япония и Естония (1934 г.), в Германия и Полша (1937 г.) и други.

В трудовата повинност на Америка през 1933 г. по заповед на новоизбрания президент Рузвелт са свикани 274 375 трудоваци. Формирования, подобни на строителните войски, изграждат в Куба, Виетнам, Монголия, Танзания, Лаос и др. След отпадане на ограничителните клаузи на Ньоския договор през 30-те години, трудовата повинност не е закрита, а след 9 септември 1944г. получават нов тласък в развитието си. Най-известния трудовак е Тодор Живков - той не е служил трудовак /струва ми се преувеличено - защото Бай Тошо - не е бил войник.

Човекът, управлявал държавата почти 35 години, е войник в Трудова повинност през 1935 г. Служи в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина, която по това време изгражда пътища за Витоша, Костинброд, Божурище и Курило. След като отлага с една година влизането си в казармата, 24-годишният „прогресивен младеж“ Тодор Христов Живков отбива воинския си дълг от 10 май до 19 октомври 1935 г. Тогава трудоваците са служили по 8 месеца. Неговата служба трае точно 5 месеца и 9 дни. За останалите 81 дни бай Христо, баща му, го откупува. В официалните биографии тези факти липсват. В мемоарите си Живков пише, че е влязъл в казармата през 1936 г., и то в Школата за запасни офицери.

Там обаче остава само десетина дни, защото „полицейското ми досие плътно вървеше след мене и определяше битието ми, в това число и войнишкото…“Любопитното е, че Живков никъде не споменава за битността си на трудовак. Във всичките юбилейни албуми, издавани след 1944 г., трудовашката му снимка липсва. Така че Тодор Живков - не е служил изобщо в казармата - което е бошлаф.

През 1954 г. войските преминават на самостоятелна стопанска сметка и са подчинени на Министерския съвет, а през 1969 г. трудовата повинност се преименува в Строителни войски. Създава се ГУСВ. Към 1989 г. строителните войски се състоят от 7 дивизии /2 в София, Плевен, Варна, Бургас, Стара Загора и Пловдив/, като всяка от дивизиите се командва от генерал.

Материалната база е на изключително високо ниво /става въпрос за строително-монтажната част/, а финансовото положение на Строителни войски е цветущо. По време на комунистическия режим СВ се комплектоват основно от средите на етническите малцинства (цигани, турци и др.), както и от български младежи с неблагонадежден произход(криминално проявени лица и политически неблагонадеждни ). Като се има впредвид - че досието ти те следва в казармата - заедно с досиетата на твоите близки - баща,майка,баба и дядо - братя сестри и чичовци,вуйчовци и така нататък.Строителни войски имат и една социална функция – там хората от циганското малцинство са придобивали някакви трудови навици и така хем се е спестявало усилието да им се търси място в редовната армия, хем са се научавали на занаят.

Положен е наистина огромен труд /независимо на каква цена - в повечето случай и със смъртни случая - я по време на работа я по време на обучение/ и редица инфрастуктурни проекта са осъществени много по-бързо и по-евтино именно благодарение на „трудоваците“. От друга страна коренно се променя личния трудовашки състав. Ако няколко години след 1944 г. той е съставен от младежи от малцинствата, впоследствие се превръща в най-атрактивното място за лека служба/ няма такова нещо- в СВ - службата ти от две години хич не е лека - Аз Емил Петров съм бил труудовак през 1978 - 1979 - 1980 г. 25 декември се уволних.. И в тях започват да идват синове с известни фамилии.

Но това е по-късно – заедно с развитието на социализма. Утвърдили се като най – мощната строителна организация в НРБ, по време на управлението на Иван Костов- СВ са закрити по искане на европейските институции, тъй като са се третирали от тях като форма на принудителен труд. После се девоенизират, преобразуват се в еднолично акционерно дружество с държавно участие и започват далаверите с техните имоти, които не са стихнали и до днес. Строителните войски в своята почти 80 годишна история се утвърждават като най – голямата и най-силна национална строителна организация в България.

Хилядите строителни обекти, представляващи основата на националната инфраструктура, изградени с високо качество и с отлична организация на строителния процес, са гаранцията за техния успех и авторитет. Хиляди километри магистрали, железопътни линии, водопроводи, мостове, тунели, летища, заводи, електроцентрали, административни и представителни сгради са резултат от интелектуалния и физическия труд на хиляди инженери, строители и специалисти.

Когато се говори за строителни войски не бива да се забравя и прословутия им ансамбъл създаден през 1949 г. Почти няма известен днес музикант, който да не е бил в униформата на войник от СВ. А самите музиканти са били инструктирани, ако някой империалистически враг ги пита какво е това АСВ, да не казват, че е Ансамбъл на Строителните войски, а че е Ансамбъл „Софийски вечери“. О, времена, о, нрави!

Реализирани обекти Тунел „Козница“ Най-големият на Балканите с дължина 5801 м. Завършен е на 21 декември 1952 г.

Изградени са километри шосета и жп линии в транспортната инфраструктура на страната. Мостът на дружбата Русе – Гюргево .Най-големият от всички мостове по река Дунав. Заедно с подстъпите е дълъг 2008 м, а от арка – 11 км и 8 м.

Изградена е Карабоазката дига край Дунав, която предпазва низината от реката. Добруджански район От 1951 до 1956 г. са изградени 6 напоителни канала с обща дължина 118 км, 20 малки язовира, 11 помпени станции, 81 водни кули, 283 шахти за вода, 417 обществени чешми, 520 селища са водоснабдени, прокарани са 263 водопровода.

Помпена станция край село Гетманци, Видинско.Най-голямата на Балканите. Изхвърля вода на 28 м височина и се разпределя по 200-километрови канали. Напоява над 220 хил. дка земя. Едновременно се работи по 5 язовира и три водноелектрически централи.

Водоснабдяването на Черноморието от Варна до Китен, Джерман – Скакавица В периода 1957-1960 г. са положени 800 км водопроводи. Войските изграждат водоснабдителната и канализационна мрежа в много градове и села.

Металургичен комбинат „Кремиковци“ Въпреки настоящата му слава той е един от знаковите обекти, изпълнени от Строителните войски.

Такива са и заводите в Девня, ТЕЦ „Марица-изток“ 1, 2 и 3, АЕЦ „Козлодуй“, Нефтохимическият комбинат край Бургас, минно-обогатителните комбинати „Елаците“, „Асарел“, „Медет“ и още много други.

Родопски минен басейн Има над 170 обекта. За 2 години от 1956 г. за изградени хотел, профсъюзен дом, болница, дом на културата, хлебозавод, банка, 112 блока с 5150 апартамента и 8 общежития с 1800 легла.

Жилищни комплекси и градчета в градовете Построени са хиляди жилища във всички по-големи градове. Към тях – и необходимите за населението социално значими сгради и съоръжения като болници, училища, детски градини.

Телевизионната и УКВ кула на връх Ботев Строени са при изключително тежки условия и за много кратки срокове. Шосето Шипка – Габрово Построено през 1927 г. от цар Борис III, който награждава началниците и войниците за добрата им работа.

През следващите години са построени хиляди километри шосета и жп линии, най-вече в планинските райони и отдалечените села и малки градчета.

ГЕОГРАФСКИ -ИСТОРИЧЕСКИ ОБЛАСТИ. Написана на : 2017-06-09 07:48:34

 ГЕОГРАФСКИ - ИСТОРИЧЕСКИ ОБЛАСТИ В РУМЪНИЯ

 

Молдова е територия, която през Средновековието е била самостоятелно княжество, а днес е разделена между Румъния, Република Молдова и Украйна.Молдова е разположена между Карпатите и река Днестър, а река Прут я пресича през средата от север на юг. Източната част се нарича Бесарабия и е поделена между Република Молдова и Украйна. Североизточната е известна като Буковина и е разделена между Румъния и Украйна. Югоизточната част се намира в Украйна и е известна като Буджак или Южна Бесарабия.области.

  Марамурешкия войвода на унгарска служба Драгош  я отвоюва през 40-те години на 14 век от татарите от Златната орда земите на Молдова и в резултат от това, след кратко властване на неговите наследници, при Богдан I се образува в опозиция на унгарската корона Молдовското княжество. Частта от Молдова, която е на запад от Прут, се обединява с Влашко през 1859, за да образуват княжеството Румъния. Молдова на изток от Прут е окупирана от Русия през 1812 и наречена Бесарабия. Там се заселват десетки хиляди българи, избягали от отоманския гнет, които получават специални привилегии от Санкт Петербург. Молдова е обединена с Румъния през 1918. През 1940 е окупирана от Съветския съюз, но Румъния възвръща територията ѝ през 1941. През 1944 тя отново е окупирана от СССР и е преобразувана в Молдавска Съветска Социалистическа Република, която през 1991 обявява своята независимост като Република Молдова.

Обединението на Източна Молдова с Румъния е подкрепено от Парижкия договор от 1920, но това не е признато от Съветския съюз. След Втората световна война части от Източна Молдова са превърнати в МССР, а южната (Буджак) и северната (Северна Буковина) са присъединени към Украйна. През 1991 МССР обявява своята независимост под името „Молдова“.С названието Буджак се означава южната част на историческата област Бесарабия, сега най-югозападната част на Украйна, включена в състава на Одеска област, и южния край от Република Молдова. Районът е заключен между Черно море и реките Дунав, Прут и Днестър.молдова.

 Името Буджак е дадено на тази част от Бесарабия по време на османското владичество в периода 1484-1812 и произлиза от турската дума "bucak", която се превежда като "ъгъл", "кът", "тихо място", тъй като районът е затворен географски между Черно море, Дунав, Прут и хълмистата част на север. Всъщност той рядко е наричан с названието Буджак. Вместо него се среща друг термин - "Южна Бесарабия", а Буджак се среща предимно в румънски и турски източници. От друга страна Бесарабия е термин, наложил се, за да отбележи източната част на друга историческа област - Молдавия. В периода на Руско-турската война от 1806-1812 Буджак е опустошен от Русия. Според мирния договор, подписан през 1812 година в Букурещ, територията източно от реката Прут, в това число и Южна Бесарабия, се дава на Руската империя. След анексирането на тази област, името Бесарабия започва да се използва много често за различаване на Източна Молдова, която става част от Русия, от Западна Молдова, която през 1859 г. се обединява с Влашко. След провала на Русия в Кримската война от 1856 година, бесарабските градове Рени, Измаил, Болград и Килия са отстъпени от Руската империя на Княжество Молдова. След обединението през 1859 г. с Влашко, на 24 декември 1861 г. Александру Куза обявява независимостта на новата държава Румъния. Последвалата нова Руско-турска от 1877-1878 г. и подписаните Санстефански и Берлински мирен договор признават пълната независимост на Румъния от Османската империя, но тя е принудена да върне териториалните придобивки от 1856 г. на Русия. През 1918 година, в края на Първата световна война, Бесарабия се обявява за независима и се присъединява към Румъния. Обединението на Източна Молдова с Кралство Румъния е подкрепено от Парижкия договор от 1920 година, но това не е признато от Съветския съюз. Тя е анексирана от СССР през 1939 г. след Пакта Молотов-Рибентроп, но Румъния възвръща територията ѝ през 1941 г. В 1944 г. тя отново е окупирана от СССР и е преобразувана в Молдавска Съветска Социалистическа Република, която през 1991 г. обявява своята независимост. По-голямата част от Южна Бесарабия, т.е. от Буджака, е присъединена към Украинската ССР, от 1991 г. - Република Украйна. Днес тази мултиетническа провинция е част от Одеска област.буджак.

 Буковина е историко-географска област в Югоизточна Европа. Исторически център на областта е град Чернивци.Буковина е част от румънската историческа област Молдова. Днес е разделена – южната ѝ част се намира в Румъния, а северната – в Украйна, обособена като Чернивецка област. Буковина е обитавана от славянско население, била е част от Киевска Рус, след това от Галичко-Волинското княжество, от XVI век попада заедно с него под османска, власт. След Руско-турската война от 1768 – 1774 г. бива управлявана от Хабсбургската монархия до разпадането на Австро-Унгария през 1918 г. След това става румънска територия, а от 28 юни 1940 г. е част от Украинската ССР.  В началото на 20 век херцогство Буковина (част от Австро-Унгария) има площ от 10 041 км² с население от 730 хил. души, което е смесено – освен румънците и украинците има голям дял евреи, които са свързани със съседните Галиция, Подолие и с регионалния център Одеса. Румънски дял на Буковина (1992) 96.6%- румънци 1,4%. украинци 0,7%. цигани 0,3%.германци 0,4%.поляци 0,1%. секеи (унгарци). Украински дял на Буковина (1995) 70,0% – украинци 10,0% . румънци 9,0% . молдовани 6,0% . руснаци 1,7% .евреи 0,5%  поляци.буковина.

Херца е граничен район съответстващ на южната част от територията на Гарцаевски район на Черновицка област в днешна Украйна, който е обект на териториален спор по време на Втората световна война между Румъния и СССР. Населението на района през 2001 г. възлиза на около 32 хил., от които 93% са етнически румънци. Територията на Херца е окупирана от Съветския съюз през 1940 г., след пакта Молотов-Рибентроп, като е придадена към Украинската съветска социалистическа република (виж съветска окупация на Бесарабия и Северна Буковина). Той си е възвърнат от Румъния след началото на операция Барбароса и през 1941-1944 г. е в границите на Кралство Румъния. През 1944 г. Червената армия отнова превзема и анексира Херца, който статут е утвърден и по силата от Парижките мирни договори от 1947 г.

Влашко или Влахия  е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния, носеща името на влашкото население, което я е населявало.  Влашко се намира на юг от Южните Карпати и на север от река Дунав, която е границата ѝ с България. Река Олт разделя Влашко на две области — Мунтения (на румънски: Muntenia, на български „Голяма Влахия“), чиято площ е 52 486 кв.км и Олтения (на румънски: Oltenia, на български „Малка Влахия“), с площ 24 095 кв.км. Най-големият град във Влашко е румънската столица Букурещ. Областта има изключително равнинен релеф и обема т.нар. влашка низина, северно от река Дунав.  В Античността на територията на Влашко от 107 до 256 г. (за 149 години) съществува римската провинция Дакия, наречена по името на тракийското племе даки, което е населява тези земи от дълбока древност. Влашко е част от българската държава от основаването ѝ след преселението на българите, водени от хан Аспарух (681), до падането на Първото българско царство под византийска власт през 1018 година. След това там е образувана византийската тема Паристрион, но властта на империята отвъд Дунав е по-скоро номинална и скоро е пометена от нашествията на печенеги, кумани и узи, които се установяват там смесвайки се със завареното българско население. С възстановяването на България при Асеневци, земите на север от Дунав отново стават част от българската държава. Един от неговите деспоти е Влад III Цепеш (1431-1476 г.), по-известен като граф Влад Дракула. След дълъг период на героична съпротива, в който той се отличава както със безгранична смелост така и със нечувана жестокост, граничеща със садизъм, до края на 15 век областта изцяло зависима от Османската империя. влахия.

Имало само 64 години независимо съществуване след битката при Ровине в 1394 г., Влашко става васално на турците княжество, по време на Мирчо Стари задължено първоначално само да плаща данък на Османска империя, а по-късно е сведено владение чиито княз (каймакам) се назначава от султана, но османците никога не го превръщат в турски санджак подобно на завладените от тях земи южно от Дунав. През 1600 г. за първи път се осъществява обединяване (при княз Михай Витязул) на Влашко с Трансилвания и Молдова, което обаче просъществува само една година. От 1716 г. Високата порта започва да назначава за управители на областта гърци-фанариоти, с което се увеличава влиянието на Фенер и недоволството сред влашкото население.  До края на съществуването му в 1859-61 г. официалният език на църквата и администрацията е старобългарският и неговата азбука - кирилицата. Въпреки, че в говора на населението на новообразуваната държава Румъния тогава доминират славяно-български думи и изрази, азбуката по политически причини е сменена с латиница и се вземат мерки влахо-молдовсият език да се романизира. По времето на националните борби за освобождение, Влашко става притегателен център и дава подслон на българските-революционери и въобще на свободомислещите българи. Тук се печатат множество български издания, активно действа както умерено либералната и така и революционната емиграция. В Букурещ е създаден БРЦК от Любен Каравелов и Васил Левски, Христо Ботев е негов секретар, в Гюргево е учреден Гюргевски революционен комитет вдигнал Априлското въстание.

Мунтения - Тази статия е за областта във Влашко. За областта в Тесалия вижте Велика Влахия.  Мунтения е историко-географска област на територията на Румъния, частта от Влашко на изток от река Олт. В чуждоезични източници може да се срещне още като „Голяма Валахия“ (рум. Valahia Maior, нем. Große Walachei, Голямо Влашко).  Разположена е в североизточната част на Балканския полуостров между Южните Карпати и река Дунав. На север Карпатите я разделят от Трансилвания, на североизток реките Сирет и Милков от Молдова, а на изток и юг Дунав е водна граница съответно със Северна Добруджа и Мизия. Включва долините на реките Прахова и Арджеш. Долината на Прахова е една от най-известните и най-посещавани туристически зони на Румъния. Административно в Мунтения се включват съвременните окръзи Арджеш, Браила, Бузъу, Дъмбовица, Гюргево, Илфов, Калараш, Прахова, Телеорман, Яломица, части от окръг Олт и самостоятелната столична община Букурещ.  На 24 януари 1859 г. Александру Йоан Куза става войвода на Мунтения, което заедно с получената по-рано титла войвода на Молдова отваря възможността за обединението в новата държава Румъния. След обединението главният град на Мунтения, Букурещ, става столица на Румъния.

Олтения- Олтения (рум. Oltenia) е историческа западна покрайнина на Влашко (другата е Мунтения). Терминът възниква следствие от клаузите на Пожаревския мирен договор, с който тази част от Влашко е откъсната и предадена във владение на Свещената Римска империя (Австрийска империя). През 1737 година ведно със Смедеревския санджак /който е върнат на Османската империя/ е възстановено единството на Влашко и предишното статукво между Високата порта и Австрийските Хабсбурги. Областта граничи с Трансилвания на север, Банат на запад, на юг е ограничена от Мизия с Дунав, а от Мунтения условно я дели река Олт. Административно Олтения се подразделя на два окръга - Горж и Долж с главен град Крайова.

Добруджа  е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9 000 мили2). Като територия е по-голяма от държави като Словения, Косово и Черна гора. Добруджа е разположена в Югоизточна Румъния и Североизточна България, между долното течение на река Дунав и Черно море. Главните градове са Констанца и Тулча в Румъния, Добрич и Силистра в България.  Северна Добруджа е с ниска брегова ивица, заблатена в северната си част от лимановите езера на Дунава, слабо хълмиста, със залесена вътрешност. Българската част на Добруджа се дели на две части по виртуалната линия между с. Стожер и с. Росица — равнинно източно плато и хълмиста западна част на Добруджа. Териториално Добруджа се намира в няколко български области - Варненска (община Вълчи дол и част от Аксаково), цялата Добричка област и Област Силистра, както и част от община Исперих от Разградска област. Средната надморска височина на равнинна Добруджа е около 230 м, а бреговата ивица е стръмна. Характерна и уникална част на добруджанското крайбрежие е редуването на влажни и степни зони, което го прави особено интересно за специализиран туризъм. През българската част на Добруджа не протичат реки. Преобладават слабо излужените и карбонатните черноземи. Климатът тук не е екстремален, въпреки че зимата изглежда сурова заради непрестанно духащите ветрове. Добруджа е предимно земеделски район. В българската част се отглеждат най-вече зърнени и технически култури, докато в Северна Добруджа има благоприятни условия за развитие и на лозарство и овощарство. В най-големите градове се развива най-вече леката промишленост. В Констанца и другите крайморски градове се развиват риболовът и пристанищните дейности. Добруджа е житницата на България. Цялото крайбрежие има значителен туристически потенциал. От курортните места, несъмнената „перла“ на българското добруджанско черноморие е курортът Албена, следван от курорта Русалка. От чисто географска гледна точка курортът Златни пясъци също може да бъде причислен към добруджанското крайбрежие. Особено впечатляващ е град Балчик, който е единственият град по добруджанското крайбрежие, разположен непосредствено на морето. Другите градове — (Каварна и Шабла) — са изнесени към сушата. Забележителни са античният и средновековен град и крепостта на нос Калиакра, крепостта Овеч, най-старият дейстащ фар на Черно море при Шабла, археологическите и природни резервати Яйлата, в чиято крепост се счита, че е живял и починал античният поет Овидий, и Дуранкулашка лагуна, където са открити най-старите каменни градежи в Европа, а също и вторият по големина плаж на българското черноморие при с. Крапец. История и население Коренното население, след античността, на разделената днес между две държави Добруджа са българите.

Това е първата област на юг от Дунава на Българската държава. След краха на Османската империя по силата на Сан-Стефанския мирен договор от 19 февруари (нов стил: 3 март ) 1878 г и решенията на Берлинския конгрес от 1878 г, Северна Добруджа е предадена на Румъния като замяна за Бесарабия-анексирана от Руската империя. Мнозинството от турското население, придошло по време на османската власт в тази област, започва да се изселва, а на негово място навлизат румънски заселници. Днес в Добруджа освен българите и румънските колонисти живее известен брой различно тюркоезично население: гагаузи (православна, но служеща си с вид турски език общност), турци, цигани, немци, унгарци, арменци, кримски татари, а освен тях и руснаци- липовани. Има и сериозно присъствие на потомци на белоемигранти – казаци. Най-старото уседнало население, доказано от археологията, тук е от късния неолит. Древните обитатели на Добруджа са тези създали първото обработено злато в Европа, намерено във Варненския халколитен некропол. Те са съградили знаковото за европейската култура селище, открито на острова в Дуранкулашката лагуна. По-късно с тях се смесват северни конни народи и образуват етноса на траките, от когото Добруджа обитават предимно гетските племена. По времето на гръцката колонизация VI-ти век пр. Хр. гърците установяват опорни пунктове по крайбрежието на Черно море и основават тук колонии, най-значими сред които на север от Одесос (Варна) са: Дионисиопол (Балчик), Калиакра и Томи (Констанца). През V-ти век пр. Хр. в областта навлизат скити, а след тях сармати, кимерийци и келти, в 513 пр.н.е. оттук минават походите на персите срещу Скития. След овладяването на Добруджа от скитите тя става известна като Малка Скития (Μικρά Σκυθία, Scythia Minor). В античността тези земи са част от най-значимата тракийска държава - Одриското царство, а през I-ви век пр. Хр. са завладени от римляните (които ги включват в провинция Мизия, а след разделянето ѝ — Долна Мизия и Малка Скития) като част от Римската империя, по-късно в източния ѝ дял, наричан още Византия.  Областта е на т.н. „път на народите“ от причерноморските степи през провадийските проходи и Тракия към Константинопол, и често е опустошавана или заселвана от различни народи: готи, хуни, авари, славяни, българи, руси, угри, печенеги, узи, кумани, татари, турци, власи.Независимо от това част от Античното население оцелява главно в големите градове на областта като Дорусторум и Егисус (Тулча) където местните тракийски главно гетски остатъци и части от романизираното население се смесват със Славяните. Те от своя страна възприемат от местното население имената на някои градове като Дръстър (Дорусторум) и др.

Дори в края на XI век областта за кратко е наричана „Нова Англия“ (New England) заради норманите, заселили се тук на земи, дадени им от византийския василевс, при когото са били на служба. От римско и византийско време до основаването на Българската патриаршия, град Дуросторум (на мястото на днешна Силистра) е седалище на архиепископия, грижеща се за християните не само в Добруджа, но въобще на север от Стара планина. По-късно добруджанският град е седалище и на българския патриарх до преместването му в София и Охрид след 971 г. В най-северната част на областта, непосредствено до делтата на река Дунав преди 681 година се заселват водените от кан Аспарух българи. В тази област се провежда историческата битка между войските на кан Аспарух и Византия след която чрез мирен договор Византия отстъпва тази област на българите и тук се поставят основите на Дунавска България. С падането на Първото българско царство (681–1018 г.), Добруджа е завладяна от византийците. През 1185 г. с възстановяването на българската държава тя става неразделна част от Второто българско царство. През средновековието Добруджа е известна с името „Карву̀нска земя“, по името на Карвуна - главният ѝ град и твърдина. Монголо-татарските нашествия и войни с Българското царство през XIII-ти век силно засягат областта. Има предположения и за заселване на турци в региона през този период. С феодалното раздробяване на България през XIV-ти век тук се обособява Карвунското деспотство на болярина Балик и неговия наследник Добротица, от чието име, подобно на Велбъждския деспот Константин Деян, на когото днес е кръстен Кюстендил, се ражда днешното название на Добруджа. Османските турци завладяват окончателно района през 1411 г. и за следващите близо пет века областта остава рядко и разпръснато населена, както и слабо култивирана територия на Османската империя, често пресичана от военни походи. Малко известен факт е, че в Добруджа са се отглеждали камили. В края на XVIII век край нос Калиакра става последната битка на ветроходни флотилии в световната история. Тук руска ескадра, командвана от адмирал Ушаков, разгромява османския флот. Добруджански въпрос Цяла Добруджа от Тулча до Добрич общоприето е възприемана като българска земя и винаги е била част от българската етническа територия. Добруджа е първата част от българското землище и люлка на съвременната българска държавност. Съобразно преобладаващото българско население Добруджа става част от територията (диоцеза) на Българската Екзархия още с фермана за учредяването ѝ. През годините около и след Руско-турската освободителна война в Добруджа се преселват Българи и от Бесарабия, които са преселници от Източна Тракия, Старозагорско,Сливенско, ямболските села и Карнобатско в края на 18 век, по-време и след Руско-турската война от 1829-1830 г. и през Кримската война.

През 1878 г. със Санстефанския мирен договор, като компенсация за това, че русите присъединяват земи северно от Дунава (тесния териториален коридор на Южна Бесарабия покрай Дунав, включващ част от Буджака), на Румъния е дадена за морски излаз част от българската област без Мангалия, Кобадин и Расово, като земите южно от тази линия остават български. На конгресът в Берлин с последвалия го Берлински договор Румъния получава от Великите сили и земите между линията Мангалия—Кобадин—Расово и днешната граница, а България запазва останалото от Добруджа, придобило известност по-късно като Южна Добруджа. За да запази неутралитет през Балканската война, България се принуждава да отстъпи на Румъния град Силистра (Дръстър), но независимо от това през Втората балканска война (1913 г.) този договор е нарушен от румънците и те анексират и окупират цяла Добруджа. На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния и българската войска получава заповед да настъпи в Добруджа. На 2 септември е освободен Тервел (Курт бунар). На 4 септември е освободен Добрич. В ранните часове на 6-ти - Балчик и Каварна. На 7 септември е освободен Тутракан. На 8-ми е освободена Силистра. На 14-ти - Мангалия. На 22 октомври е освободена Кюстенджа. На 23 - Меджидия (Меджидие). На 25 - Черна вода. На 26 - Хърсово. На 18 декември е освободен Бабадаг. На 22 - Тулча. На 24 - Исакча и Никулица - Онгълът. На 3 януари 1917 е освободен Мачин. В Селина (Сулина) е установена българска власт и делтата на Дунав е освободена. До 5 януари всички чужди войски, румънски и руски, южно от Дунав са напълно прогонени или взети в плен с което приключва освобождаването на областта от румънска власт. Съгласно Берлинския протокол суверенитетът над северната част от областта, както и над цяла Добруджа, е върнат в патримониума на България. С Ньойския договор Антантата дава цяла Добруджа на Румъния, като награда за участието ѝ на страната на Антантата в Първата световна война. След 1913 г. се усилва съпротивата на българите срещу репресиите на румънската власт в областта. В съпротивителното движение се включва и Вътрешната добруджанска революционна организация - ВДРО, създадена по подобие на ВМРО, действаща в Македония. На паметника до общината в Балчик са изписани имената на загиналите в тази борба добруджански българи — и българоезични, и туркоезични (гагаузи). През 1940 г. с подкрепата на Германия и СССР, между България и Румъния е сключена Крайовската спогодба, с която е възстановена границата, определена от Берлинския договор (1878 г). След него румънската власт за 48 часа гони от Северна Добруджа по-голямата част от българското население, което е изявило националното си самосъзнание, като конфискува и имотите му.

Южна Добруджа  По-значими селища - Мангалия, Кюстенджа (Констанца), Бабадаг, Тулча, Никулицел, Еникьой, Долно Чамурлии, Бейдауд, Топрахисар, Мачин, Истрия, Исакча, Голям Гаргалък, Малък Гаргалък, Сулина.Мизия (на латински: Moesia) е древна историческа област и провинция на Римската империя. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия.

Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави Румъния, България, Сърбия и Косово като зоната около античния град Скупи попада в днешна Република Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15-29 г. пр.н.е., като до 44 г. сл.н.е. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея се явяват гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г.сл.н.е. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица — Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106-107 г. През 271-272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679-681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Средна и Северна Добруджа — в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

МИНУТА МЪЛЧАНИЕ. Написана на : 2017-06-02 09:17:36
МИНУТА МЪЛЧАНИЕ.

2-РИ  ЮНИ  -  ДЕН  НА  БОТЕВ
И  ЗАГИНАЛИТЕ  ЗА  СВОБОДАТА!

паметник.
МИНУТА  МЪЛЧАНИЕ

МИНУТА  МЪЛЧАНИЕ.  СЛИЗА  НЕБЕСНАТА  ЧЕТА.
МИНУТА  БЪЛГАРИЯ.  ХРИСТО  И  ШЕПА  МОМЧЕТА.
МЪРТВИТЕ  ИДВАТ...  И  ПРАВЯТ  ЖИВА  ВЕРИГА.
ДО  СВОБОДАТА  СЪС  ЛАЗЕНЕ  ТРУДНО  СЕ  СТИГА.

КОЙ  ЩЕ  ПОСМЕЕ  ОТ  ВСИЧКИ  ПОСЛЕДНО-ПЪРВИ
ДУМА  ДА  КАЖЕ,  ДА  КРЕСНЕ  И  КАМЪК  ДА  ХВЪРЛИ?
МИНУТА  ПРОВЕРКА.  КЪДЕ  ВИ  СА  ВСИЧКИТЕ  ЖИВИ?
НА  ОПЛАКВАЧКИ  ПРЕВЪРНАХТЕ  И  САМОДИВИТЕ.

ВИЯТ  СИРЕНИТЕ.  ВИЕ  ВЪЛКЪТ  НА  УМРЯЛО.
НА  СВОБОДАТА  Й  ПИСНА  ДА  Я  ВЕНЧАЯТ  С  ВСЯКО  НАЧАЛО,
ДА  ИЗНАСИЛВАТ  ДУШАТА  Й,  ДА  Я  ОБЛИЧАТ  ВЪВ  НОВА  РИЗА...

ГОДИНИ  НИЗОСТ...  ХРИСТО  С  МОМЧЕТАТА  СЛИЗА.
СТЕНЕ  ЗЕМЯТА.  ПОТРЪПВА  БАЛКАНЪТ,  СТАРИЯ...
МИНУТА  САМО.  КОЛКОТО  ДА  ОПЛАЧЕМ  БЪЛГАРИЯ.

Автор:  Яна  Кременска

2-РИ  ЮНИ
знаме.
КАК  СИ,  ХРИСТО?  СЪБРА  ЛИ  СЕ  ВЕЧЕ  С  ВЕНЕТА?
ТУК  ЖИВОТЪТ  Е  ГЛУПАВ.  ЕЖЕДНЕВНО  СИ  КРЕТА.
ВЕЧЕ  ЗНАЯ  И  АЗ  ЗА  КАКВО  СЕ  УМИРА.
СВОБОДАТА  ЛИ?  СТРУВА  -  ДВЕ  КЕБАПЧЕТА  С  БИРА.

ДАЛИ  ГЛЕДАШ  ОТГОРЕ  С  НЕБЕСНАТА  ЧЕТА?
НА  ОКОЛЧИЦА  -  ДЪЖД.  И  РАЗГОНЕНИ  ПСЕТА.
НА  ОКОЛЧИЦА  -  СРАМ.  ИМАШ  МНОГО  ПОКЛОННИЦИ.
ГЕНЕРАЛИ  И  ЛУМПЕНИ,  ПОЛИТИЧЕСКИ  КОННИЦИ...

ЖИВИ  ТРУПОВЕ  ЖАЛЯТ  ЗА  МЪРТВИТЕ,  ХРИСТО.
ВСЕНАРОДНАТА  КАЛ  ДНЕС  СЕ  КЛАНЯ  НА  ЧИСТО.
ЦВЕТОВЕ...  ГЛАСОВЕ...  ЗНАМЕНА...  ШАРЕНИЯ.
ОБЕЩАНИЯ  СВЕТЛИ  И...  ПОМИЯ  ДО  ШИЯ.

КАК  СЕ  ЛЮБИ  И  МРАЗИ?  ТАМ  ПИШЕШ  ЛИ  НЕЩО
ИЛИ  ВЕЧЕ  НЕ  ИСКАШ  ДОРИ  ДА  СЕ  СЕЩАШ.
МНОГО  ЗДРАВЕ  ОТ  МЕН  НА  НЕБЕСНАТА  ЧЕТА.

ВЪВ  ДВАНАЙСЕН  ЗАВИЙТЕ  И  ВИЕ,  МОМЧЕТА,
И  СТАНЕТЕ  НА  КРАК,  И  ЗА  ВАС  ПЪМЪЛЧЕТЕ...
ВТОРИ  ЮНИ  СИ  СТРУВАШЕ  ВСИЧКО,  ПОЕТЕ!

Автор:  Яна  Кременска
фраза.
ПОКЛОН

ТОЗИ  ДЕН  Е  ВЪЗДИШКА  И  ДУШЕВЕН  ПОКЛОН
ЗА  ОНЕЗИ,  ВГРАДЕНИ  В  ПЛЪТТА  НА  ЗЕМЯТА  НИ,
НАПОЕНА  ОТ  ТЯХНАТА  КРЪВ  САМОЖЕРТВЕНА.  СТОН
БЕЗУТЕШЕН  ЗА  ВСЯКО  СТРАДАНИЕ  СВЯТО.

ЗА  МИНУТА  МЪЛЧАНИЕ,  ВЪТРЕ  КРЕЩИМ
СРЕЩУ  ВСИЧКИ  НЕПРАВДИ,  ГНЕТЯЩИ  ЖИВОТА  НИ.
ЗА  МИНУТА  ТЕРЗАНИЯ,  ГУЗНО  МЪЛЧИМ
НА  КОЛЯНО,  ПОДВИТО,  ПРЕД  КОЛОСА  БОТЕВ.

НЯМАМ  ВКУС  КЪМ  НАДУТИ,  ПОМПОЗНИ  СЛОВА.
ПРОСТО  В  СЕБЕ  СИ  НОСЯ  ЕДНА  БЛАГОДАРНОСТ
И  СИ   МИСЛЯ,  С  ГОРЧИВО  СКЛОНЕНА  ГЛАВА,
ЩЕ  ОПАЗИМ  ЛИ  ТЯХНАТА  СВЯТА  БЪЛГАРИЯ?!

Автор:  Валентина  Шейтанова

МАЙКА  НА  ВСЕЛЕНАТА

САМОТНО  СТРЪКЧЕ  НЕЙДЕ  СРЕД  СКАЛИТЕ,
ПРЕД  ПРАГА  НА  НЕБЕТО  СЕ  Е  СКРИЛО,
АХ,  СЯКАШ  ТО  НА  МАЙЧИЦИТЕ  НАШИ
СИРАШКИЯ  ЖИВОТ  Е  ПРОДЪЛЖИЛО.

ЕДНА  ПЧЕЛА,  НАВЯРНО  ЗАБЛУДЕНА,
ЗА  МИГ  ЗАМРЯ  НАД  НЕГО  И  ОТМИНА,
С  КАКВА  НАДЕЖДА  МАЙЧИЦИТЕ  НАШИ
НИ  ЧАКАХА  ГОДИНА  СЛЕД  ГОДИНА...

НЕ  СЕ  НАДЯВАЙ,  МАЙКО,  НЕ  ОЧАКВАЙ.
НЕ  ЩЕ  СЕ  ВЪРНЕ  ТВОЯТ  СИН  БЕЗУМЕН.
ПОГРЕБАХА  ГО  ГАРВАНИТЕ  ВЧЕРА,
СЪС  КРЪСТ  ОТ  САБИ  И  ВЕНЕЦ  КУРШУМЕН.

И  ВЪЛЦИТЕ  СЕГА  МУ  ПРАВЯТ  ПОМЕН.
ПО  ТЕХНИТЕ  СЛЕДИ  ТРЪГНИ  ДА  ВИЕШ...
ДАНО  ПОНЕ  ЕДНА  ПРАШИНКА,  МАЙКО,
ОТ  МЕН  СРЕД  ТАЗИ  ПУСТОШ  ДА  ОТКРИЕШ.

ХАПИ  ЗЕМЯТА,  ВИЙ,  СВЕТЪТ  ДА  ЧУЕ
ЧОВЕКЪТ  КАК  УМЕЕ  ДА  УМИРА...
БЪЛГАРИЙО,  РОДИНО  НА  ТЪГАТА!
САМОТНО  СТРЪКЧЕ  В  МРАКА  НА  ВСЕМИРА...

ЗВЕЗДИ  ЩЕ  СМЕНЯТ  В  ХАОСА  ЗВЕЗДИТЕ.
ВСЕМИРЪТ  В  ДРУГ  ВСЕМИР  ЩЕ  СЕ  ПРЕВЪРНЕ.
А  БЪЛГАРСКАТА  МАЙКА  ВСЕ  ЩЕ  БРОДИ,
УБИТОТО  СИ  ЧЕДО  ДА  ПРЕГЪРНЕ.

Автор:  Иван  Методиев

българия
ВТОРИ  ЮНИ

БЪЛГАРИЙО,  ПРЕД  ТЕБЕ  КОЛЕНИЧИХ,
НО  В  ТИХА  СКРЪБ  НЕ  СВЕДОХ  АЗ  ЧЕЛО.
ЕДВА  ОТ  ДНЕС  ОТНОВО  ЗАОБИЧАХ
ТОВА,  КОЕТО  НЯВГА  Е  БИЛО.

И  КОЙ  КАКВОТО  ИСКА  ДА  ГОВОРИ
ПО  ТВОЙ  АДРЕС  -  ПОВТАРЯМ  ГО  БЕЗ  РИСК,
ЧЕ  ТРЯБВА  ДА  ГО  ИМА  ЮНИ-ВТОРИ
ВЪВ  ВСЯКА  НАША  ЛЕТОПИС!

Автор:  Румяна  Пелова


ЕДНА  МИНУТА  С  ХРИСТО  БОТЕВ

БОЛКА  ЛИ  СИ,  ДЪХ  ЛИ  СИ  В  ЗЕМЯТА,
ИЛИ  НЕДОВЪРШЕНА  БРАЗДА...
СТИГАТ  НИ  ЗВЕЗДИ  ЗА  ЗНАМЕНАТА,
ТРЯБВА  НИ  ВЕЧЕРНИЦА-ЗВЕЗДА.

И  В  ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА  МИНУТА,
ПРЕЗ  ЦЕВТА  НА  СТРАШНИЯ  ПИЩОВ
И  ПРЕЗ  СВОЯТА  ОМРАЗА  ЛЮТА,
И  ПРЕЗ  ДВАЖ  ПО-ЛЮТАТА  ЛЮБОВ,

ТИ  КЪМ  МЕН  ПОГЛЕЖДАШ  ОТ  ПОРТРЕТА...
ЧУВАШ  ЛИ  МЕ,  ВИКАМ  ТЕ  ОТТУК
АЗ-КЛОШАРЯ,  ЛУМПЕНА,  ПОЕТА  - 
ТВОЙ  ПОТОМЪК,  НА  ГНЕВА  ТИ  ВНУК.

...СВЪРШВА  СЕ  МИНУТНАТА  НИ  СРЕЩА,
ЗАКЪСНЯЛА  С  ПОВЕЧЕ  ОТ  ВЕК.
ДАЙ  МИ  СИЛИ  ДА  НАПРАВЯ  НЕЩО,
ДАЙ  МИ  СИЛИ  ДА  РАЗНАСЯМ  ЕК

ОТ  КАМБАННА  СВЕТЛИНА,  ДОДЕТО
ПОД  ГЛАВИТЕ  НИ  СЕ  СТЕЛЕ  МРАК.
ТЕЗИ,  ЧИЙТО  БОГ  Е  НА  НЕБЕТО,
НА  ЗЕМЯТА  ПРОПОВЯДВАТ  ПАК:

„НЕ  ВЪРВИ  В  ПОСОКАТА  ОБРАТНА!
НЕ  ДРУЖЕТЕ  С  РАЗНИ  МАСКАРИ!"
ЩЕ  НАЛИВА  СТРАНДЖАТА  БЕЗПЛАТНО,
ДОКАТО  ЗОРА  СЕ  ЗАЗОРИ.
букет.
Автор:  Тодор  Чонов

ЗАЩО НАТО БОМБАРДИРА ЮГОСЛАВИЯ. Написана на : 2017-05-24 22:15:52
ЗАЩО НАТО БОМБАРДИРА ЮГОСЛАВИЯ.

ОПЕРАЦИЯ " МИЛОСЪРДЕН АНГЕЛ ". БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД ЮГОСЛАВИЯ - 1999 г.

"Нашият подарък за вашия Великден" пишеше върху американските бомби.

Защо САЩ уби 3500 сърби и мълчанието по тази тема? След бомбардировките на НАТО над Югославия през 1999 г. попитали командващия силите на алианса - американския генерал Уесли Кларк, колко цели са били унищожени. „Достатъчно“, казал Кларк. Цинизъм? Не, проза на „милосърдието“ на НАТО.  В  началото на военновъздушната операция срещу Сърбия и Черна гора, алиансът все още не дава сведения за броя на унищожените цели. Няма и данни от щабквартирата за броя на цивилните жертви при бомбардировките.Участници в бомбардировките - САЩ, Великобритания, Германия и Нидерландия.

Случаят в село Рачак стана непосредствен повод за военната операция. Какъв е той? На 15 януари 1999 г. ръководителят на наблюдателската мисия на ОССЕ в Косово Уилям Уокър обяви намерените там 45 убити албанци за цивилни жертви. Според МВР на Сърбия убитите от полицията албанци са били членове на терористичната „Армия за освобождение на Косово“ (АОК). „Правилна и необходима операция“ - така бившият генерален секретар на НАТО Джордж Робъртсън определи агресията на НАТО над Сърбия. Операцията бе проведена от предшественика му, днес върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана.

В централата на НАТО в Брюксел бомбардировките срещу Сърбия - 38 000 полета, от които 10 484 с бомби с прецизно насочване, се смятат за значителен успех. След първоначалните атаки срещу военни цели алиансът концентрира огневата си мощ срещу промишлени и търговски обекти, но засегнати и разрушени бяха и множество цивилни сгради. По време на 78-дневната въздушна операция, наречена „Милосърден ангел“, загинаха 1002-ма военни от армията и полицията и около 2500 цивилни. Сред тях 89 бяха деца. Около 10 000 души бяха ранени.По съвсем неясни данни Натовски бомби паднаха и в България като едното беше в Горна баня и  една две около българските махали около границата ни с Югославия.

Сред убитите са и четирима етнически българи: Стамен Рангелов, от село Божице; Симеон Тодоров от Сталач; Борис Еремиев от Клисура; Иван Станков от Ниш. Стамен Рангелов е намерил смъртта си във взривена от НАТО болница за цивилни, Борис Еремиев - също, но в друга болница. От четиримата само Иван Станков е бил военнослужещ. Може би най-големият срам във външната политика на България ни беше вменен от 38-ото народно събрание, правителството на Иван Костов и външния министър Надежда Михайлова. Тогава те, а не българският народ направиха „цивилизационния избор“ да дадат българското небе за апокалиптичните намерения на „Милосърдните ангели“ от НАТО. Тогава никой не обясни на народа ни защо в някогашните български градове Ниш, Пирот, Враня и Сурдулица миротворните ескадрили на НАТО убиваха и невръстни дечица?

Деца, чиито баби и дядовци векове са били българи! Защо се бомбардираха болници, мостове? Беше ли възмездие или наказание за България бомбата, която падна в Горна баня?  Много лесно е да бъдеш обвинен в сърбофилия, но случаят е... напълно друг. Тук, на Балканите, обясняваме всички злини с филиите и фобиите на други, а не поглеждаме прагматично официалната статистика. Статистика, която по всички закони и етични норми е грозна и срамна за „ангелите“. Сърбите все още са в опасност заради хилядите неизбухнали касетъчни бомби. Почти 10 години хиляди неизбухнали части от касетъчни бомби са разпръснати из 15 общини, главно в южната част на Сърбия, близо до границата с Косово.Ударени и повредени  градовете и обектите намиращи се в тях в това число  Белград, Прищина, Ужице, Нови-Сад, Крагуевац, Панчево и Подгорица,Даниловграсд, Ниш,Пирот и други.

Югославската ПВО, разполагаща със съветска военна техника от зенитно-ракетни комплекси „С-125“ и 2К12 Куб, се сражава срещу авиацията на държавите от НАТО САЩ, Великобритания, Германия и Нидерландия. На 27 април 1999 г. 250 бригада югославската ПВО, командвана от полк. Дани Золтан, сваля един от най-модерните самолети на НАТО в кампанията „Ф-117 Stealth“, управляван от американски пилот от словенски произход със зенитно-ракетен комплекс С-125. През май 1999 г. самолет на НАТО, водещ кампанията, бомбардира пътнически влак, пътуващ от Белград за Атина на моста Гърделичка клисура. През целия април и май самолетите на НАТО бомбардират гореспоменатите градове с бесни удари.

Натовските самолети хвърлиха 37 000 касетъчни бомби. Около 160 000 жители на поразени територии са изложени на риск, а за разчистване на експлозивите ще са необходими 12-23 години. На Сърбия са й необходими около 38 млн. долара, за да намери и обезвреди бомбите. А колко средства ще са необходими за възстановяването на разсипаната инфраструктура? А сега малко и за достойнството, което, искаме или не искаме, но трябва да признаем на сръбския народ... Когато НАТО бомбардираше белградското летище, оркестърът „Биело дугме“ на балканския гений Горан Брегович свиреше пред стотици хиляди „Джурджев дан“, а Весна Змиянац пееше на белградски мост „Йорговани“. Цеца Ражнатович е толкова обичана в Сърбия не защото е турбофолк звезда, а защото по време на бомбардировките беше начело на всеки митинг срещу агресора заедно с двете си невръстни деца. Оттогава се ползва със статут на национална героиня! Защо ли не мога да си представя някоя BG звезда в такъв момент начело на национална кауза.

Аз Емил Петров - много добре си спомням - как на баира на 300 - 4000 метра от моя дом се намираше Българска Военна част - със палатки и прихващач - който бучеше денонощтно. Имаше още три такива военни части - в Местността "Окопа " и пътя за Лом и  в полето на с. Горни Цибър. Казармата на Строителни войски изоставени бараки - беше пълна с войници. Имаше и Оръдия настанени и прикрити с маскировъчни платнища. През всеки пет минути над къщата ми минаваха самолети в една посока - бучаха .Другите след бомбардировките се отправяха към Базите Авиано,Истрана и Пиаченца - Италия. Козлодуй беше - всякаш Във Военно положение. Неизвестни са имената на всички българи загинали при бомбардировките в Югославия, но са известни имената заболелите от радиацията, регистрирани в ТЕЛК и НЗОК. Тези които са предали Богу Дух - имената им са в регистрите на ЕСГРАОН. Деца облъчени от урановите бомби още в утробата Обеднения уран е демократичен и не подбира. По случай годишнината от обогатяването ни с обеден уран - за благодарност към Големия брат НАТО - всички демократи да се наведат и да разворят бузи. Кой не се наведе е червен! Сърбия още страда от обеднения уран

Защото запазването на достойнството беше националната кауза на обикновения сърбин тогава. Десет години от операция „Милосърден ангел“- това са новите Балкани: „Можеше ли да бъде по-добре?“ Въпросът е начело на страница в официалния уебсайт на НАТО и потвърждава редица въпроси, останали без отговор. Един от тях е дали интервенцията е законна без мандат на ООН. Други се питат дали наистина е имало геноцид, което да оправдае нападението? Натовските ръководители не подлагат на съмнение правилността на решението и често подчертават, че нито един натовски войник не е бил убит в операцията. Но критиците са на мнение, че това е така, защото е имало разрешение единствено за полети на голяма височина, дори и това да води до цивилни жертви.

  Защото ангелите летят на високо. Те извършват ангелските си дела - бомбардират Хирошима, Виетнам, Афганистан, Кувейт, Ирак... Не слизат на грешната земя, прелитат, пускат адския си товар и след това разпускат в някоя от китните си бази сред удоволствията от типа на холивудските филми. Децата на тези „миротворци“ не са под бомбите, не умират от адския огън на ракетите или от биологичните последствия. Тези последици остават за местните. Малко след Гергьовден си задавам въпроса - това ли е доблестта на алианса, на който толкова се натискахме да станем пълноправен член? Хуманно ли е да бомбардираш беззащитни цивилни граждани? Българските воини герои се обръщат в гробовете от тази „доблест“ на новите ни съюзници, с които трябва да сме вече в един боен строй.

От Брюксел яростно отричат критиките, че животът на сръбските граждани е бил пренебрегван, и подчертават, че целите и оръжията са били внимателно подбирани за всяка мисия с единствената цел да се избегнат случайни жертви и щети... Имало ли ги е изобщо тези добри намерения? Възможно е, но реалността беше друга. „Въпреки всичко е неизбежно да няма някои грешки, а някои оръжейни системи понякога да са неизправни“, призна и Робъртсън. Според международната организация „Хюман райтс уоч“ при 90 военни мисии е имало цивилни жертви. Но НАТО не приема тези данни и отбелязва, че жертви е имало при по-малко от 1 процент от всички бойни мисии.

Правозащитната организация „Амнести интернешънъл“ поиска да бъде потърсена отговорност от НАТО за цивилните жертви при бомбардировките на сградата на Националната телевизия и радио (РТЦ) в Белград преди 10 години: 16 цивилни бяха убити, а други 16 бяха ранени при нападението на 23 април 1999 г.сред тях и наколко корейци „Амнести интернешънъл“ призова НАТО и страните от алианса да осигурят извършването на независими разследвания, да поемат пълна отговорност и да бъдат предоставени компенсации за жертвите и техните семейства. Представители на НАТО са оправдали това безумие с аргумента, че по време на бомбардировките телевизията е била законна цел заради непрекъснатата военна пропаганда на РТЦ, допринесла за кръвопролитията на Балканите. Бомбардирането на централата на РТЦ е било преднамерена атака срещу цивилен обект и това представлява военно престъпление според Сиан Джоунс, експерт по Балканите на „Амнести интернешънъл“.

Дори ако НАТО истински вярва, че РТЦ е била законна цел, атаката е била непропорционална и следователно е военно престъпление, каза Джоунс. Какво ли би станало, ако бомбардират централата примерно на... CNN? Хипотетично... Би се надигнал невъобразим вой за „свободата на словото“... Според „Амнести интернешънъл“ представителите на НАТО са потвърдили, че не е било давано специфично предупреждение за нападението, макар да са знаели, че много цивилни ще бъдат в сградата на РТС. Да видим дали някой от НАТО ще бъде изправен в Хага за военни престъпления, подобно на сръбските лидери? Организацията на медиите в Югоизточна Европа призова НАТО да осигури независимо разследване на бомбардировките на алианса срещу Сръбската държавна телевизия.

Ще чуе ли някой този призив? Ще видим ли висши военни от НАТО на подсъдимата скамейка в Хага? Темида ще продължи ли да бъде сляпа и да има различен аршин за военните престъпления в бивша Югославия? За алианса само политическата цел бе от значение. Агресията беше скрита зад лозунга: Да бъде спряно етническото прочистване, осъществявано от режима на Слободан Милошевич. Вездесъщият Збигнев Бжежински, съветник по сигурността на президента Джими Картър, размаха пръст и каза, че Елцин и Милошевич са си направили грешна сметка, провалена от НАТО, да запазят поне част от Косово сръбско... Бомбардировките завършиха на 10 юни 1999 г. с подписването на Кумановското споразумение и приемането на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН.

В тези актове бе предвидено изтеглянето на югославската армия от Косово, където след това бяха разположени международни военни сили. Косово стана протекторат на ООН, а НАТО изпрати мисия там. Хиляди сръбски семейства останаха без дом. Безброй сръбски бежанци напуснаха провинцията от страх от отмъщение на албанците. Но насилието срещу сръбско-християнското население не спря. В насилието над сърби в Косово на 17-18 март 2004 г. загинаха 19 души и бяха ранени 954. От домовете им бяха прогонени още близо 4000 сърби, етнически прочистени бяха 6 града и 9 села, бяха разрушени и запалени 935 къщи и 35 църкви и манастири.

Наложи се Сърбия да започне битка на още един фронт. Министърът на външните работи Вук Йеремич се сражава в ЮНЕСКО за средновековните християнски паметници в Косово. „Албанците се опитват да прекроят историята“, заяви министърът в речта си пред изпълнителния комитет на ЮНЕСКО в Париж. Йеремич не иска да се пропуска по никакъв начин фактът, че средновековните паметници на културата в Косово са част от сръбското културно наследство. Възстановяването на църквите и манастирите, унищожени и повредени от албанските екстремисти през последните 10 години, би насърчило връщането на разселените сърби, се аргументира министърът. Йеремич подчерта, че едва десетина албанци са били осъдени за унищожаване на сръбски светини, но днес нито един извършител не е зад решетките заради подпалването на църква в Косово.

Планът на Запада за Косово е вече реализиран. През 2008 година на 18 февруари Косово обяви независимостта си. Комендантът от АОК Хашим Тачи стана първият премиер на новото държавно формирование. Злите езици твърдят, че за кариерата му е допринесло близкото приятелство с US държания секретар. Слухове? Балкански фолклор?  Тачи може да благодари за личния си и политически възход най-вече на интимната си връзка с бившия американски държавен секретар Мадлин Олбрайт. Това твърди пред вестника не-сръбски източник, а бивш близък сътрудник на лидера на ДП Хашим Тачи.

Според него Тачи е имал любовна връзка с два пъти по-възрастната Олбрайт, която използвал за своя възход на политическата сцена на косовските албанци. Още при първата им среща в края на 90-те години Олбрайт хвърлила око на красивия командир на АОК, известен с прякора Змията. Тя веднага коментирала пред свои познати: „Чаровно е това момче. Той е единственият албански политик, който знае какво иска. Само трябва малко да бъде насочен“. Тачи съзнаваше, че й харесва и бързо започна да я ухажва“, споделя албанският източник на в. „Курир“. Той разкрива, че Олбрайт е уредила Тачи да научи добре английски език на курсове в САЩ и да се научи да се държи както подобава в доброто общество - от облеклото и поздравите до усмивката. „Тя лично го обучаваше как да се държи, как да се облича, ръкува, смее.

Научи го и на дипломатическо поведение, купуваше му подаръци и от суров планинец, който и на майчиния си език не умееше да се изразява добре, тя направи приличен политик“, разказва източникът. Какво остава на Сърбия? Може би Хага, където осъждат само сърби - отиват там, а като Милошевич не се връщат... без ковчег. ЮНЕСКО ще защити ли архитектурните православни светини на Балканите в Косово, след като нямаше кой да защити хилядите останали без дом сърби? Кой ще чуе доводите, че се откъсна една историческа територия от сърцето на западната ни съседка? Кой ще спре парцелирането и раздаването на суверенни територии и за в бъдеще? Международният съд в Хага съобщи, че 35 страни от ООН са предали мненията си на този съд по делото за оценка на законността за провъзгласяването на косовската независимост, което бе задвижено след инициатива на Сърбия в Съвета за сигурност на ООН. Не е от решаващо значение колко страни ще внесат мненията си в Международния съд в Хага, а какви ще бъдат качеството и аргументацията на тези мнения.

Очаква се Международният съд да работи по случая „Косово“ най-малко една година, но защо ми се струва, че решението е ясно от сега. Сръбски войници Вук Йеремич заяви, че дори съдът да вземе решение в полза на Прищина, сръбското правителство няма да признае Косово на никаква цена. И докато въпросът за статута на Косово се обсъжда постфактум в Хага, паякът на косовския сепаратизъм продължава да оплита в мрежата си и неоплетените досега „миротворци“. Поне 2 млрд. долара са платени от косовските албански бизнесмени за независимостта на Косово. По-голямата част от парите е била спечелена от наркотрафик, от търговия с оръжия и хора, съобщава отново сръбският в. „Курир“. Парите са били предназначени за влиятелни световни лидери, които да лобират за признаването на независимостта на бившата сръбска провинция.

Стана ясно, че Беджет Пацоли, един от най-богатите косовски албански бизнесмени, е платил 2 млн. евро за признаването на независимостта от малката държавица Малдиви. Според сръбското издание в списъка на албанските лобисти са бившият президент на САЩ Бил Клинтън, съветникът на международния посредник Марти Ахтисаари, Албер Роан, членът на Контактната група Волфанг Ишингер. „Курир“ твърди, че германското разузнаване е засякло и телефонен разговор на Пацоли, от който става ясно, че той прехвърля 2 млн. евро на сметка в Кипър от швейцарска банка, предназначени за Марти Ахтисаари. Въздушните нападения на НАТО на територията на Сърбия и Черна гора предизвикаха най-големия военен конфликт от времето на Втората световна война. Въздушните удари на НАТО от 1999 г. в Европа срещу Сърбия бяха незаконни и не решиха проблемите в Косово, заяви сръбският премиер Мирко Цветкович в обръщение по повод 10-ата годишнина. „Заради бъдещето на децата си ние никога няма да позволим подобно нещо да се повтори! Дължим го на жертвите!“, добави премиерът. Да, това се случи в самия край на XX век, в сърцето на Европа след една умиротворителна и хуманитарна акция на милосърдните ангели. А нима не продължава и днес в различни точки на свата? Свети Лазаре, прежали ли Косово и Сърбия?

Бомбардировки над Югославия през 1999 г. Според информация в страната си,сърбите тепърва се очаква бум на заболелите от рак, ако се вземат в предвид радиоактивните материали от бомбите с обеднен уран, останали на територията на страната. Но да не забравяме, че българската граница и земите в Северозападна България бяха твърде близо до тези бомбардировки! Над 1000 опасни снаряди са отстранени само четири години след тази война, а няколкостотин килограма уран, които самолети на НАТО “подхвърлиха” в южната част на Сърбия през 1999 г., се съхраняват в хангари на Института “Винча”, съобщава изданието. Целеви места в близост до Враня, Буяновац и Прешево са почистени вече, но чак три или четири години след бомбардировките, като държавата е платила през предходната година анализ на почвата, водата и въздуха. В същото време от другата страна на границата, българи съобщаваха за “внезапно” изсъхнали посеви и зеленчуци в градините си, но пиеха водата и се хранеха и продължават да се хранят все още с храната, която дават тези краища, защото никой досега не ги е предупредил, доколко опасно може да бъде това за тях! Никой от политиците в България от 1999 досега не си мръдна пръста да изследва почва, въздух и вода в тези населени с българи погранични райони на Северозападна България, защото подобно изследване и анализ биха потвърдили тезата за тяхна голяма вина за отравянето на природата и риск за здравето на хората. Факт е, че НАТО-вските самолети нападат Сърбия и пускат своите бомби с обеднен уран през 1999 г.! В средата на януари 2001 година Европейският парламент прие Резолюция за преустановяване на употребата на муниции с обеднен уран, докато не бъде извършено проучване от независими експерти относно потенциалния риск, който този вид оръжие представлява за здравето на човека, предаде Ройтерс, цитиран от БТА. Но злото вече бе сторено в земите около българо-сръбската граница!

ИСТИНАТА ЗА КАМБОДЖА. Написана на : 2017-04-30 22:20:37

АВТОР ЕМИЛ ПЕТРОВ.

Поставям тази статия отново в Блога си - с някой уточнения . Причините са няколко от което ще ви стане ясно като прочетете. Мненията на интервюираните райнджъри от Камбоджа е различен - говорят се глупости.

Екзотична Камбоджа е, най-богатата страна на златни залежи в света. Камбоджа е държава с древна култура. В нея се намира Осмото чудо на света - столицата на Великата Кхмерска империя -Ангор Ват. Тя е преминала през бурите на множество катастрофални събития, нашественици са късали насилствено от територията и - днешен Виетнам, Тайланд, Лаос, които някога са били част от Великата империя. Камбоджа има много тежък климат. Летните температури варират между 50o и 60o С. Разположена е на 2 градуса северна ширина от екватора. В Камбоджа вирее и расте едно дърво, което цъфти при температура над 42o С, а местните жители го наричат “смъртта на европееца”. Днешна Камбоджа е преминала през ада на крайно десния комунистически режим на Пол Пот, а сега върви уверено по пътя на демокрацията.

Подготовката на първият български контингент “Сини каски” за Камбоджа по линия на ООН започна през април 1992 год. Батальонът беше усилен с личен състав от 1025 души по щат, а по списък бяха 980 бойци. Липсата на опит при създаването на такива военни формирования за отворени мисии по поддържане на реда и мира в непозната за нас страна със специфични нрави, обичаи, култура, език и национална идентичност, беше причината да се набират доброволци, предимно от запаса, без нужната подготовка и дисциплина. Деяние, равнозначно на престъпление, бе включването в състава на батальона на 36 души с висящи дела с поставена цел да се измъкнат от възмездието на правосъдието. В интерес на истината – всички успяха, една част от тях емигрираха в Австралия, а други останаха в Камбоджа.

За жалост, малкото кадрови офицери и сержанти в състава на батальона не успяха да наложат изискваната от уставите на въоръжените сили дисциплина, което се отрази зле на имиджа на нашия батальон в Камбоджа. Дори командващият военния контингент на ООН там генерал Сандърсън, беше изправен пред дилемата да отзове нашия батальон в България. След обстоен анализ на негативните явления в нашата бойна част - лоша дисциплина, неспазване уставите и неизпълнение на заповедите на командирите, съгласувани с американското командване и командващия контингента, се наложи при подбора на военнослужещи за втория контингент, да се въведат стриктни и строги критерии, с цел да се избегнат подобни грешки и неблагополучия.

За целта във втория контингент “Сини каски” от България бяха подбирани само кадрови военнослужещи и наборни войници. И действително, когато се срещнахме с нашите преки началници, те със задоволство споделиха, че с “новите” може да се работи по-добре, съгласно изискванията на военните устави и дисциплина. Пристигнахме в Камбоджа на 23 януари 1993 год.отново със същия личен състав по численост от 980 бойци, с цел да поддържаме мира в демаркационната зона между червените кхмери и правителствените войски, които воюват помежду си повече от 23 години. Правителството на Пол Пот и Янг Съри до пристигането ни в Камбоджа е провеждало целенасочена политика на геноцид спрямо собствения си народ.

Незабавно започна предварителната подготовка по организирането, формирането и изпращането на военния ни контингент. Подготви се щат на батальона, постановление за финансово осигуряване, статут на контингента. Уточниха се условията за приемане на редови доброволци и команден състав - от наборната армия и от запаса. Оформиха се договорите. Формира се медицинска комисия. Извършиха се имунизации. В милионната столица Пном Пен имаше само 12 лекари и то завърнали се скоро от чужбина.

Целта на мисията на ООН беше да се проведат демократични избори в мирна обстановка, а избраното правителство от камбоджанския народ да бъде подпомогнато в своята дейност при установяване на нов ред и демократични порядки. Прогнозата на японски специалисти по онова време беше, че ако в Камбоджа се установи необходимия държавен ред, страната ще достигне за 10 години Южна Корея по икономически растеж и брутен национален доход на глава от населението. Част от провежданата от ООН линия беше и нашият батальон. Българските воини с желание изпълняваха своите задължения, като освен демонстрация на сила в демаркационната зона (буферна зона) ние имахме задачата да подпомагаме местното население с храни, медикаменти и всичко необходимо за един нормален живот.

Доставяхме дори и радиоапарати, чрез които да слушат новините, да си изяснят защо са необходими избори, какво ще спечелят от тях, за какво служи паспорта, защо е необходим правилник за движение по пътищата, какви болести и зарази могат да донесат на хората тоновете отпадъци, които затрупват улиците и тротоарите, хигиена на човешкото тяло… и т.н. За кратък период от време, ние създадохме добри контакти и взаимоотношения с местното население. За камбоджанците, българските войници бяха дори приятели, от които могат да очакват само добро. Тези добри контакти и взаимоотношения с местното население не се понравиха на червените кхмери, в чиято зона беше настанена 4 рота, в частност взвода ни в лагера Пум Прек, който беше разгърнат в джунглата на палатки. Това беше единственото наше подразделение, разположено в палатков лагер, с численост около 40 души заедно с командния състав.

Кхмерите не искаха по никакъв начин да се променят статусът и установения ред от правителството на Пол Пот, да се опорочат каквито и да е избори с всички средства, включително и с нападения на контингенти на ООН. Някои с право ще се запитат, защо червените кхмери успяха да постигнат целта си само срещу българския взвод?! Защото българинът е безкрайно доверчив, не спазва изискванията за носене на бойното снаряжение през цялото денонощие и не е за омаловажаване - липсва боен опит и е недостатъчно участието в подобни мироопазващи мисии. За разлика от нас, японците, американците, французите още в зародиш предотвратяваха всяко действие на озлобените кхмери.

Нашият батальон бе един от десетината пехотни батальона в състава на УНТАК. Щаб, четири пехотни роти, щабна рота, поддържаща рота, медицински взвод и още няколко подразделения. Основни изисквания към командния състав бяха - да владеят английски език, да са в добро физическо състояние и имат опит по длъжността.Срочнослужещите трябваше да имат най-малко шест месеца служба, да нямат дисциплинарни нарушения и да са здрави. Войниците от запаса трябваше да не са по-възрастни от тридесет години за пехотните подразделения и четиридесет за обслуващите, да не са криминално проявени.Ситото на подбора, както поради кратките срокове на формиране, така и поради недотам качествения материал, бе с известни пропуски - поради това че нямаше кандидати. Имаше запасни с висящи дела които не се завърнаха в България. Подготовката на военнослужещите протече във Враца. Воините се обучаваха по програми, съобразени с миротворческите мисии и изисквания. Имаше тактика, огнева, физическа, инженерна, международно хуманитарно право. Около 200 бяха учебните часове.

Българският Батальон е разположен около столицата Пном Пен - Територията, на която са дислоцирани нашите общо 850 войници, обхваща градчето Амеланг, както и населените места с имена Пумпрек, Рокакао и така  нататък.Махагонова барака, циментов под, рояци комари, увяхнали палми, стада маймуни и разнообразие от змии. Местни жители - капафци. Невидими червени кхмери. Мръсни, болни и кльощави хора. Добра и питателна миротворческа храна. Това най-общо е характерното за обстановката в кантоните, където са българските кхемрски гарнизони на нашия пехотен батальон. В различни райони на далечната страна нашите воини осъществяха наблюдение, контрол и проверка на изтеглянето на чуждестранните войски, следяха за прекратяване на огъня.

Нашите момчета откриваха и конфискуваха оръжие от складове, оказваха помощ при разчистване на минни полета. Следяха за прехвърлянето и прегрупирането на силите по определени места и сдаването на оръжието, демобилизиха войски. Оказваха помощ на Червения кръст при освобождаването на пленници и цивилни граждани реконструираха мостове.В трудностите изплуват като пяна и някои слабости. Командването на контингента има проблеми с някои военнослужещи, които като следствие от бързия подбор и неизвестната обстановка в азиатската държава.Десетки от доброволците се огъват пред трудностите, други, най-вече от резерва, си проличава, че са с ниско образование. На места понакуцва дисциплината. С право част от миротворците надигат глас за по-добро заплащане. Обстановката в един момент става напрегната.

А Защо-   Стреляха по нас заради пари. Стрелбата по нас беше заради много пари. Нашите ходеха да играят комар, губеха много и отказваха да плащат. Ей затова ни стреляха! Това за ковчезите че пътуваха с нас е вярно, но за ухапване от змии не е вярно. Там имаше над 150 вида змии и скорпиони но не ни ухапа нито една. Имахме си серуми ,спринцовки и игли за такива случай. Майор Георгиев споменава че в Камбоджа живеят черни мамби - Черна мамба в Камбоджа няма / тя живее само в Южните части на Африканският континент и отчасти в Централна и Източна Африка - никаде другаде.Случая за който се  говори и където загинаха нашите момчета/ лека им пръст/ се развива в Пхум Прек , Амеланг. Там имахме изнесен взвод на 4 пехотна рота, която беше дислоцирана в гр.Одонг- на 42 км. от Пном Пен. Въпросният Майор Георгиев - казва в интервюто си че е бил командир което не е вярно. Командирите са двама - Христо Ставрев за девет месеца и Стефан Николов за следващите шест месеца. Майор Георгиев се води заместник по прехраната. Допуска грешка като споменава Подполквник Гъджеров /в интервюто си Гъзеров. Мисията ни в Камбоджа не е била девет месеца,както казва а петнадесет месеца - за Авангардната група с един месец повече. Казва че базите на Червените кхмери се намирала в планините към Тайланд - нищо подобно /той виждал ли е картата на Камбоджа и дали въобще я е разгръщал. Никой не знае къде са базите на Червените кхмери - никой от нас не е ходил там.

Никой от нашите войници не се е завръщал като авантюрист в България - с омотани около врата питони. Имаше момчета който си доведоха - булки камбоджанки. Дисциплината вярно е била слаба и затова повечето от запасните се върнаха мислейки че отиват на свадба- но имаше и добре обучени от тях те не се върнаха а останаха до края на мисията. " Мъжка дума назад не се връща". Въпросният Майор Георгиев - когото познавам - беше един от най лигавите и страхливи  пияндета- стреляше ли се някаде из въздуха ,той излизаше и се криеше под полевата кухня. Много често беше пиян но един път и се потроши. Имаше и ербап хора - но страхливи /ербапа там не вървеше. Стреляш когато видиш че стрелят по нашите момчета,ако се налага и да убиеш някого от врага.Трябваше да имаш очи и на задника си.Не сме били - печалбари и никой нищо що годе не е спечелил - кой знае какво и на Каква цена.

Десетки от доброволците се огъват пред трудностите, други, най-вече от резерва, си проличава, че са с ниско образование. На места понакуцва дисциплината. С право част от миротворците надигат глас за по-добро заплащане. Обстановката в един момент става напрегната. От България се реагира незабавно. Комисия, водена от полковник Панчо Шушков, заминава за Камбоджа и посещава почти всички кантони с българска войска. За дисциплинарни нарушения в България са върнати 96 военнослужещи, а несправяне със служебните си задължения - оше 88. По собствено желание се прибират 215 сини каски. Започва новият подбор за ротация на батальона, а в Камбоджа задачите временно се изпълняват със съкратен състав.

Новото командване е в състав полковник Стефан Николов, подполковник Димитър Желев, подполковник Стефан Давидов и капитан Николай Неделчев. Те пристигат в Камбоджа през януари 1993 г. Прави се частична подмяна на личния състав на ротите през януари, и след това през май.

Обстановката в Камбоджа продължава да е напрегната. Червените кхмери поддържат огъня на страха и противопоставянето - ту с престрелки от засада, ту с провокации на конвои, ту с нарочно предизвикани пожари. В джунглата и тъмнината те не признават нито парижките споразумения, нито хуманитарните харти. Усещат го на гърба си и нашите миротворци Панчо Шушков, в качеството си на отговарящ за бойната подготовка на цялата армия, заминава за Камбоджа при ротацията на контингента ни.Пристигането му там води до вземането на някои доста сериозни мерки. "Войниците ни не си бяха укрепили лагерите, където се намираха". Тогава батальонът ни в повечето случаи се подслонява в бараки или палатки. Шушков ги кара спешно да изградят инженерни съоръжения, или казано на цивилен език - да изкопаят окопи.

"Само си представете, ако беше започнала престрелка между двете воюващи страни, какво щяха да правят войниците ни по средата . - При такива случаи задачата им е да влязат в окопите, да не се показват и в никакъв случай да не участват в престрелката.

  Запечатаное  на видеокасети какви окопи копаят нашите и как действат при тревога. В Камбоджа първо загиват четирима български войници. Има и пети, тежко ранен, който остава жив.  В Нови Опал -Едното момче  е простреляно, както се движело с бронетранспортьор. Улучен е от гранатомет и загива в БТР-а си. Другият е прострелян в гръб, както стои на поста. За късмет остава жив.В дистрикта Тпонг - са ранени пет наши момчета Млад Сержантите М. Ангелов, А. Ангелов,Е.Лазаров и Ефрейтор Павлов.Пак в дискрета Тпонг - за една нощ е бил обстрелян с 40 - 50 мини.Това е най тежкият кантон - постоянно нападнат от кхмерите.

При останалите трима, които загинаха, ситуацията е странна. Драматичната случка се разиграва в района на Червените кхмери, където българите също имат постове. Един от нашите войници чества рожден ден. Пристига майор на Червените кхмери със свита от няколко човека.

На 3 април 1993 год. кхмерите се възползваха от една покана за честване рожденния ден на редник Димитър Димитров от Велико Търново. В този момент в лагера е имало едва 12-15 души. Останалите бойци, включително и взводния командир бяха извън лагера. Въпросът опира дозанижената дисциплина. Използвайки ситуацията - намален по чесленост личен състав, притъпена бдителност, липса на охрана на лагера, повдигнато настроение на празнуващите бойци под въздействието на алкохола..., червените кхмери нахълтаха необезпокоявани от никого в лагера и унищожиха с гранатометен огън радиорелейната станция... В завързалата се престрелка загинаха трима души: мл.сержант Цветомир Иванов Петков-от Разград, редник Петър Кръстев Байчев- с.Никюп(Ловешко) и редник Атанас Петров Радев от с.Черна могила (Хасковско).

Българите канят камбоджанците да влязат черпят ги. Тук нашите нарушават едно основно правило в такива ситуации - пускат гостите си с оръжие в лагера, вместо да ги подканят да го оставят на специалната стойка на входа. Хапнали, пийнали и в момента, в който кхмерите си тръгват, един от тях се обръща и открива огън.Убива трима. В следващия момент нашите се окопитват. Добират се до оръжията си, но нападателите вече са изчезнали.

Официално при военни действия в Камбоджа са убити четири човека. Неофициално - около 13-14. Първият случай е на удавил се вододобивчик - кракът му се оплита в храст с тръни, докато плува в езеро.  - Това се случва, докато валеше дъжд. А там се сипе като из ведро, даже  намерихме един олук и се къпехме под него, когато валеше, защото температурата на дъждовната вода беше около 28 градуса - ледена вода. Това беше върховно удоволствие." Други два смъртни случая са оповестени като самоубийства, което се отрича. В единия случай всички знаеха, че момчето е убито от камбоджанец, защото му е взел приятелката. Подобен е и другият случай - момче от Стара Загора се харесва с много хубава виетнамка, която вече е сгодена.

И нашето момче умира. Намерен е с пистолет в дясната ръка и с две огнестрелни рани в сърцето, с два милиметра разстояние между тях. Редникът е бил левичар, а ъгълът на ръката трябва да е 90 градуса, за да уцели сърцето. Тези случаи не се разследват, защото отгоре казват, че това са самоубийства." Старши лейтенант пък загива в катастрофа с мотор. Джип се блъска в дърво и едно от момчетата в него издъхва. Друг си удря главата с капака на БТР, боли го дълго време, но чак когато се връща в България, се оказва, че има мозъчен кръвоизлив, от който малко по-късно умира. "Четири-пет души от нашите момчета бяха болни от левкемия, а ги изкараха от СПИН само заради това, че охраняваха ферибота на пътя за Сайгон. Те спяха в една пещера и всички мислеха, че там им е много хубаво, а се оказа, че това е било уранова мина. Трагичнияте инциденти стават, след като е извършена ротацията и полковник Шушков се е върнал в България.Най-напред загина един сержант от Крумовград. Втората жертва беше сержант от село Телиш, Плевенско, ако се не лъжа.

Лично той, като представител на Генералния щаб, забранява на контингента ни да участва в престрелки. Освен ако нашите не бъдат пряко нападнати и не се налага самоотбрана. Военните заповеди обаче са едно, а изпълнението им съвсем друго. Един от избирателните пунктове (охраняван освен от българи и от войници от други държави) е нападнат от Червените кхмери.В провинциите Кандал и Ком Понг Спъ нашите осигуряват охраната на избирателните секции и документите, както и на специалистите по регистриране на населението. Българите охраняват над двеста секции.

Престрелката започва привечер Всички се скриват по окопите. Двама от нашите войници обаче се правят на ербап и стрелят по "врага". На другия ден на мястото на стрелбата войниците ни откриват следи от кръв."След няколко дни последва убийството на трите момчета, за които вече ви се разказва в статията, след още няколко дни убийството и на нашия войник с гранатомет .

- Това значи лоша дисциплина. Как се стигна дотук, при положение че контингентът ни беше престоял вече 10-11 месеца. Защото бяхме гладни -" А гладна мечка хоро не играе." Бившият военен шеф смята, че е малко вероятно двамата наши войници да са стреляли вследствие на психическо напрежение. "Абсолютно сигурен съм, че ако не бяха стреляли, това нямаше да се случи", казва той.

Всъщност престоят на Шушков в Камбоджа е 2 месеца. Там българският висш военен остава учуден от отсъствието на всякакъв държавен ред. "Бяхме се събрали в една от нашите бараки и уточнявахме кой да се върне в България и кой да остане с втория контингент . - Изведнъж чуваме стрелба и тътен на бомби. Залягаме в окопите. Нашите обаче бързо хванаха стрелеца. Оказа се камбоджанец от правителствените войски, който през нощта бил на пост. Прибрал се вкъщи, вдигнал автомата и го изпразнил във въздуха, а двете бомби, които носел със себе си, просто изхвърлил. След това си легнал да спи."

Веднъж враждуващи камбоджанци арестуваха един от нашите - майор Петър Спасов. Хванаха го в джунглата, защото навлязъл, без да знае, в територията на една от фракциите. Ние се притеснихме страшно - можеха да го убият. В крайна сметка всичко се размина. Камбоджанците го пуснаха, без да искат откуп. Като се върна, Спасов бе много уплашен. Разказa ни, че наистина са имали намерение да го ликвидират. Там е много горещо - около 47 градуса се счита за нормална температура. Освен това е и изключително влажно. Стоиш ли на слънце, за 1-2 минути ставаш вир-вода. Ако имаш някаква рана, трудно зараства. Преди да заминем, в България ни бяха имунизарали срещу всякакви болести. 

Страница 1 от 2
 1-5 от 8  |   1  2  >>