Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
ПОСВЕТЕНИТЕ СТАТИИ. Написана на : 2016-05-18 10:03:08

Публикуваните от мен няколко статии в сайта Сибир Бг. съм посветил на предстоящите чествания в памет на Христо Ботев и неговата чета.Ботевите тържества започват на 27 май / 02. юни 2016 г. със статиите съм подранил, тъй като ще участвам в НТП - Козлодуй - Околчица.

Някой от поставените от мен статии са написани от по рано през 2013 - 2015 г. други сега - въпреки че това не е от значение. Важното е че ги има и се четат. На няколко пъти съм ги редактирал - поради многото допуснати грешки и многото нова информация - за Ботевата чета която все още продължавам да събирам и добавям в личните си Архиви.

Не ме корете за грешките - човек съм на възраст и признавам че и с очила пак ми е трудно да пиша и преписвам,нови неща а и клавиатурата ми прави номера. Литературата която съм ползвал за собственоръчната написана от мен книга " Албум - Алманах на Ботевата чета " е много противоречива и многото нова информация, ме обърква.

Трудно е човек - да намери нещо за написване на Библиографска - Историческо - Документална книга именно за Христо Ботев и четата му. Трудно е и изнамерване на снимков материал - особено на Ботевите четници,всичко е свързано със финанси а ровенето в архивите е късане на нерви. Това което ме радва че имам своя книга макар и редактирана / написана на ръка и на диск - Но не издадена.

Няма да я издам в съавторство с други хора,имал съм предложения за спонсорство и издаване на книгата в съавторство с други. Не искам - някой да си присвой трудът ми,нито ще я пусна електронно - виждайки мой публикувани статии и материали в други форуми и групи - по точно казано откраднати.

Както писах - Бойният път на четата занимава няколко генерации български историци - като Иван и Цвета Унджиеви, Иван Агелов и Иван Райкински,Георги и Росен Тахови, Александър Бурмов,Павел Делирадев, Николай Жечев и Радка Стоянова, Атанаска Петкова и Никола Ферманджиев.

В резултат на това е натрупана значителна литература,в която се осветляват важни въпроси,свързани с подвига на Христо Ботев и неговата чета. Тези публикации обаче са пръснати в голям брой периодични издания и сборници. Същото се отнася и до историческите извори,отнасящи се до четата - при това ,не малка част от тях,особено спомените са твърде противоречиви.

Някой от публикациите особено - изданията на Николай Пачев, Петър Чолов,Росен Тахов и Димитър Бучински  и архивите на Богдан Николов- са писани на сляпо.

Други автори на спомени или краеведски книга / В мания за слава и величие представят мними личности от тяхното село за Ботеви четници, затова говорят фактите че със всяка измината година броят на Ботевите четници расте.

Един пример за Йордан Денчев Къпината - представен за ботев четник ,а всъщност е четник при Сидер Грънчаров. Ефрем Николов от Видинско - също представен за такъв. Много от нашата История е пренаписана от - Комунистическият режим в България,а някой неща особено за ненамереното тяло и глава на войводата Христо Ботев, все още са мистерия има много премълчани и ненаписани неща.

В моята книга тези неща донякъде е разгледана - не напълно ,отговорих си и на някой от въпросите по тоя повод и темата за Ботевата чета. Документирал съм и много снимки и документи който се публикуват за пръв път като списъка на четата " Свети Георги " намерена от мен в Библиотека " Св. Св. Кирил и Методий.

Години наред комунистите са криели факта - че именно този светия е бил патрон на Ботевата чета.Само при факта - че Христо Ботев има паметник на ВРЪХ ОКОЛЧИЦА - а той е убит в местността " Камарата" и кракът му не е стъпвал на Околчица въобще - говори за това каква е Историята ни.

Факта че - главата и тялото на Христо Ботев е в една карстова дупка / според неговия четник Никола Нанов Стоянов в записките си, и списъка на Ботевата чета на паметника не е сменен с новите/ Говори че никой не иска да го направи.

Факта че досега никой не си помръдна пръстта да отвори дупката,защото се намира в защитена местност и да извади що е останало от тялото на ВОЙВОДАТА БОТЕВ - освен група ентусиазирани врачани през 1997 г за което са осъдени а костите са раздробени на парчета и хвърлени обратно в дупката.

Пак по тоя повод - комунистите унищожават костите на Апостола на Свободата - ВАСИЛ ЛЕВСКИ и главата на БЕНКОВСКИ - погребани в църквата " Св. Петка Самарджийска. Виж записките на Николай Хайтов.

Факта че убиецът на Христо Ботев е НИКОЛА ОБРЕТЕНОВ и НИКОЛА ВОЙНОВСКИ - доказателство написано в книгата " Лаври на мерзост."Виж книгата от Захари Стоянов че и Иван Вазов пише за това.

Факта че - на Околчица тогава е била разположена турската войска, това и малките деца го знаят, а Тодор Живков сменя опълченският кръст със звезда. Факта че още от времето на княз Фердинанд и при Стефан Стамболов - походниците били преследвани и бити.Факта че - Тези чествания тогава и сега продължават да бъдат трибун на ПОЛИТИЧЕСКИ словоизлияния на кандидат кметове, депутати и министри. С което лъжат Българският народ - след празниците всичко - е МИЖИ ДА ТЕ ЛАЖЕМ.

Тези който са - били  до смърт и унижавали Капитан Петко войвода, яздили като коне опълченци и други неща също са факт / Стефан Стамболов,Спас Турчев и княз Фердинанд. Наричани мародери - защото - всичката налична парична сума на капитана са конфискувани от тях. Много от тези - живи участници тогава - я Ботеви четници или опълченци умират в мизерия и без поборнически пенсии.

Факта че - още от Живково време - ние който сме ходили по стъпките на Христо Ботев сме седяли  и чакали / до като не дойде Тодор Живков  обградени от зорките очи на ТОГАВАШНАТА Милиция. И докато не свърши речта и словото на Бай Живков - не можеш да напуснеш ОКОЛЧИЦА.

Факти - мистерий,пренаписване на Историята - всичко това е плод на подигравка и гавра с Историята от Древността до Наши дни.

А да не говорим че някой книги са унищожени именно от тая комунистическа сган - която не се свени да избие интелигенцията на България из лагерите в Белене,Ножарево и Ловеч.Синове и племенници на Ботеви четници,на Баба Тонка, на Пею Яворов, на Бачо Киро и други.

Списъкът на Ботевата чета - е дело и плод на Захари Стоянов и започнато - като в продължение на години е издирвано от историци и публикувано от Радка Стоянова и Николай Жечев. Няколкото - Албуми е тяхно дело с публикация от 167 снимки на Ботеви четници.

Няма да се впускам в подробности - защото е безмислено НО ФАКТИТЕ ГОВОРЯТ.

Литература: "Първият паметник на Христо Ботев и неговата чета" - автор Иван Райкински.

Радка Стоянова " Социален състав и брой на Ботевите четници" Сб. Априлско въстание - 1876 - 1966 г.

Те всички слязоха на родният бряг.  Списък на Ботевите четници- Народна Армия № 5479 от 01.юни 1966 г. и други.

Приятно четене на статиите . С Уважение: Емил Петров.

ОСМИ МАРТ. Написана на : 2016-03-07 18:16:36
ОСМИ МАРТ.

Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март.

Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените. Започнал само като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни.

В някои от тях денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях — нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.

В други страни темата за политическите и човешките права на жените, отстоявани от ООН, е силно застъпена, а на борбата за признаване на тези права на жените по света се гледа отговорно и с надежда.

В България денят се празнува и като Ден на майката, въпреки че според много българи Благовещение (25-ти март) е християнският празник на майката и жената.

  Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.

Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд.

Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията.

Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. и лансиран в следващите години от френския вестник Либерасион и от френския синдикат. Това е важно за борещите се за права на жените в Западна Европа и САЩ през годините на студената война. 

В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал.

По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота.

На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия. Въпреки това, пожар във фабрика за дрехи в Ню Йорк убива повече от 150 работнички.

Високата смъртност се приписва на липсата на превантивни мерки. На Запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.

Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917 г. На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма.

След Октомврийската революция в Русия, от името на българските участнички във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва Ана Маймункова препоръчва Осми март за Международен ден на жената.

През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз – Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Република Македония и Монголия.

В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г..

Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти.

Денят на жената в съвременната култура 8-мартенско шествие на жени в Дака, Бангладеш Денят е официален празник в Афганистан, Ангола, Азербайджан, Беларус,, Буркина Фасо, Камбоджа, Китай,, КубаГрузия, Гвинея Бисау,  Еритрея, Казахстан, Киргизстан, Лаос, Македония, Мадагаскар, Молдова, Монголия, Непал (само за жени), Русия, Таджикистан, Туркменистан, Уганда, Украйна, Узбекистан, Виетнам, и Замбия.

В някои държави като Камерун, Хърватия, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Чили денят не е официален празник, но въпреки това се чества.

На този ден мъжете подаряват цветя на жените в техния живот – приятелки, майки, съпруги, гаджета, колеги и т.н. В училище децата често подаряват цветя на учителите си.

Днес, женските групи организират многобройни събития по света. Глобалната женска организация Аврора, поддържа свободен регистър в интернет, на който се отбелязват различните събития.

ЧЕСТИТ 8 - ми МАРТ СКЪПИ ДАМИ.

Страница 1 от 1
 1-2 от 2  |   1