Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 57
« sibir.bg
ПРОШКИ. Написана на : 2017-02-26 15:46:44

Простено - прости!

Още в дълбока древност Православната църква е установила и утвърдила различни средства, чрез които да подпомага своите членове по пътя на тяхното духовно възрастване и нравствено усъвършенстване. Едно от тези средства е взаимното опрощаване. Църквата ежегодно отрежда един неделен ден, в който призовава всички към взаимно прощение. Това е т.нар. Неделя на всеопрощението, след която започва Великият пост.

В деня на всеопрощението, преди да седнат на заговезната трапеза, православните християни посещават вечерното богослужение в храма: там слушат затрогващи църковни песнопения; вглъбяват се в себе си; правят преценка на отношенията си към родители, деца, близки, приятели, познати и колеги; чуват чрез словото от амвона божествения призив да простят на всички всичко (с което те съзнателно или несъзнателно са ги огорчили, оклеветили, охулили), да им подадат ръка с братско чувство и да ги помолят и те да простят на тях.

Осъзнали величието и тайнствеността на момента, почувствали силата на всеопрощението, в братска прегръдка шепнат: "Простено-прости!" Този момент е наистина емоционално изключително богат. "Простено-прости!" ще рече, че първо ти прощаваш на този, който те е наскърбил, охулил, оклеветил, и едва тогава молиш него и той да стори същото. Когато и двамата направят това искрено, на душите олеква, сърцата се стоплят.

Човекът по природа е призван към нравствено съвършенство. В това е смисълът на неговия земен живот. Нравственото съвършенство се постига с усилия и напрежение на волята, защото греховната повреда на човешката душа е дълбока. Тя обхваща ума, чувството и волята, обхваща цялостно човека. Грехът по своята същност е противене на Божия закон, на Божията воля. А на него сме подвластни всички.

Именно грехът със своята противоестествена същност може да наруши и действително нарушава духовната връзка между хората. Съзнаваме или не, но греховете ни към нашите ближни, към другите, с които сме в лични или обществени взаимоотношения, са много. Поради това и отговорността ни пред тях е голяма. Често пъти ние оскърбяваме другите, несправедливи и неискрени сме към тях, мамим ги съзнателно или несъзнателно, създаваме им спънки в живота, оклеветяваме ги лично и обществено, нанасяме им тежки душевни рани.

Обикновено ние добре виждаме греховете на другите, а своите (често пъти по-големи) не забелязваме, защото себелюбието, горделивостта и злобата са ни завладели. Иисус Христос нарича лицемер всекиго, който вижда слабостите и грешките на другите, но не забелязва собствените си грехове. Да съдиш другия е лесно, а да съдиш самия себе си е трудно. Необходимо е преди всичко да извършиш най-тежкото, тогава без много усилия ще извършиш лекото. Ако това житейско правло се изпълняваше от всички, на земята би настъпил златен век.

Взаимното опрощение е един от пътищата, който води към тъй мечтания от всички ни златен век. В тази връзка да спомним думите на Фьодор Достоевски, че за да простиш, трябва да разбереш, а разбереш ли - не можеш да не простиш. Какво ще рече да разбереш? - Ще рече да вникнеш в мисълта на другия, да надзърнеш в неговото "аз", да разбереш подтиците му за една или друга негова постъпка, да се поставиш на негово място, да погледнеш на себе си и на другите през неговите очи. Успееш ли да сториш това искрено и всецяло, тогава в лицето на другия ще видиш себе си и мярката към другия ще приложиш към себе си. А това ще рече, че си го разбрал. Разбереш ли другия, поставяйки се на негово място, не можеш да не му простиш. Прощавайки на другия, все едно прощаваш на себе си. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.

Живеем в усилно време. Нервите ни са опънати до край, огрубяхме и забравихме вековни християнски ценности, всеки търси вината за това у другите. Не е ли време да отворим ушите си и особено в деня на всеопрощението да чуем Божия призив: обичай и прощавай! На това ни учи сам Иисус Христос, Който казва: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец" (Мат. 6:14).

 

ПРОШКА

Прошка искам, прошка давам!

 Понякога и аз ранявам!

 Ръка приятелска подавам и за грешките си се извинявам!

  Човешко е в живота да сгрешиш,

безгрешни хора няма на Земята.

 Прекрасно е да можеш да простиш,

 със прошката пречистваме душата.

Че днес е важен празник зная аз,

ръката ми за прошка поемете.

 Простих на себе си,на всички вас,

за грешките ми,моля ви…простете!

 Как да поискаме Прошка

 От по големите от мен –

прошка искам в този ден, за грешките ми мои –

 знайни и незнайни, а на по малките от мен

 – от сърце я давам, защото няма нищо и на кого, аз да прощавам!

 Живи и здрави да сте всички! 

 Олеква ти, когато си простил!

 Олеква ти, когато ти прощават!

 Човекът на Земята все греши… Единствен Бог

 – безгрешен ни прощава!

Опитай се на всички да постиш!

 Махни с ръка и забрави за всичко,

че който не умее да прости,

Той, всъщност, не умее да обича!

Да се разкаем и да помълчим,

 та Прошката душите да пречисти!

 Дано оттук нататък не грешим!

Дано да бъдем по-добри и чисти!

  Умееш ли, човеко, да прощаваш,

 ако някой към теб е прегрешил? …

Дали самият прошка заслужаваш ако друг някой ти си наранил…

 Измиват ли се със едно „Прости!”

от болката натрупана следите, и може ли едно

 „Прощавам ти!” покоят да ни върне във душите?

…Никой не иска друг да наранява,

но всеки във живота свой греши…

 Дали обаче всеки осъзнава колко божествено е да прости?

И как онази струпана омраза и болката,

 таена със години изчезват в теб,

 сгрешилият щом каже с наведена глава едно

 „Прости ми!” Две думи, промълвени от душата,

 и искрен пламък в молещи очи…

Освободиш ли него от вината и твоята душа ще полети!

 Ще излекуваш своят яд човешки,

 от мъката си ще се изцериш…

Бог е щедър. Неговата любов е безмерна. Нека се опитаме да вземем частица от нея. Тя ще стопли вледенените ни сърца, ще регулира отношенията ни един към друг. Нека простим на всички всичко в името на любовта. Да си простим взаимно в Божия храм, в нашите домове, на работните си места. Това ще бъде подтик за нов духовен подем и нов принос към радостта на общото помирение. И нека не забравяме, че грехът отчуждава хората един от друг, а прошката ги сближава и побратимява.

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО. Написана на : 2016-12-25 09:01:16

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО !

Днес християнският свят отбелязва един от най-светлите църковни празници - Рождество Христово, на който се чества рождението на Божия син Исус Христос.

 Според Евангелието това се случило преди повече от 2000 години в град Витлеем, провинция Юдея. В мига на рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят.

 Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога - Син. Младенецът Исус бил почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.

Когато Св. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 години след възстановяването на Йерусалимския храм, всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия, разказва Евалнегието. Малко преди раждането на Христос, майка му Мария заедно с Йосиф отишли във Витлеем.

Там не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. Именно в нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясли. С дишането си животните сгрявали Младенеца.

В народния календар Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване. В него участват само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари, коладници, коледаре, коледници.

 От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни. Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима.

Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църквата или на училището, Към Коледните празници се числи и Стефанов ден - на 27 декември.

Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан. Счита се, че след полунощ на Бъдни вечер започват така наречените погански дни, защото от 25 декември до 6 януари границата между небето и земята изчезва.

Разделението между двата свята временно се заличава. Нека си пожелаем да се заличи и между хората. Пожелавам на Всички Сибирци - Да бъдат живи и здрави.

На Коледа имен ден празнуват: Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Христалина, Христо, Христи, Христин, Христина, Христофор, Кристин, Кристина, Кристиян, Кристияна.

Честито Рождество Христово!

НАШ СВЕТЕЦ СПАСЯВА БУКУРЕЩ ОТ ЧУМА. Написана на : 2016-11-21 19:14:04

Наш Светец спасява Букурещ от чума.

Автор Емил Петров.

 Скален манастир край Русе става светиня за комшиите.

 Млада жена прекрачва скалната ниша и пада на колене пред иконата на Свети Димитър Басарбовски. " Моят светец,моят светец /Sfântul meu sfânt meu, /мълви тя на родния си румънски език и целува земята под иконата.

Тридесет годишната Дуня Попеску е пропътувала 500 километра,за да посети скалния манастир " Свети Димитър Басарбовски" - край русенското села Басарбово. Случайно прочела в едно списание,че мястото,което светецът обитавал преживие,се намира съвсем близо до българо - румънската граница и тръгнала веднага. Носи олио за кандилата,брашно за просфора и вино за свето причастие.

Преди няколко години и се случва нещастие и тя се врича в българския светец. И до днес вярва,четой пази живота й от злини и несполуки. 

 Поклонници.

Да се чуе румънска реч в малкото селце Басарбово вече е нещо  съвсем нормално. След влизането на България и Румъния в Европейския съюз пълни автобуси с румънски поклонници и туристи спират пред скалния манастир " Свети Димитър Басарбовски ".

 Българският светец се счита за закрилник на румънската столица Букурещ. С голямо почитание съседите ни разглеждат мястото,където в уединение и вяра в Бога прекарвал земните си дни покровителят на тяхната столица. Любуват се на прекрасната природа,сядат да починат в добре подреденият двор до кладенеца, изкопан от Димитър Басарбовски. Всички се молят и запалват свещ пред иконата с частица от мощите на светеца,подарена на мавастира от румънската православна църква. 

Моето впечатление ,че румънският народ има религиозна култура и модел на поведение в църква и манастир, - разказва 41 - годишният игумен архимандрит Емилиян. - Румънците влизат в светата обител с голяма почит и преклонение и винаги поздравяват с " Отче ,благослови ! "  /tatal binecuvânteze/ или " Целувам Ви ръка отче" /Eu sărut Tatăl vostru mânătatal/. А повечето български посетители идват тук за развлечение и да видят една атракция.

Наложи се дори да сложим на входа на манастира табела,че не е позволено да се влиза с -Неприлично Облекло,споделя стопанинът на Божията обител.

Обител.

" Свети Димитър Басарбовски " е единствен действащ скален манастир в България. Той е мъжки манастир и се обитава от шестима монаси. Издига се високо в скалите в красива местност - живописен каньон край Басарбово.

Наблизо  кротко влачи водите си река Русенски Лом. Светата обител представлява комплекс  от естествени и издълбани от хора скални ниши,в които са живели през вековете монасите -исихасти. Тези отщелници не говорели през целия си живот и смятали,че земният им път трябва да мине в мълчание и молитви. Чакали с нетърпение  щастливия, ден когато ще се срещнат с Бога.

Манастирът носи името на най- видния си обитател - Димитър Басарбовски." До неговата килия се стига по 48 каменни стъпала. Историята как българският светец става покровител на румънската столица е много любопитна. Преди 234 години мощите на свети Димитър Басарбовски спасила Букурещ от чума.

Чудото.

Когато през 1774 година свършва една от многобройните руско - турски войни,руският генерал Пьотр  Салтиков взема със себе си мощите на светеца от с. Басарбово ,за да ги отнесе в Русия и да ги предпази от поругание. На път за родината си генерал Салтиков спира в Букурещ,в който по това време върлува страшна чума. Умирали млади и стари,градът бил на път да изчезне. И когато мощите на българския светец останали за една нощ в румънската столица,чумата спряла.

Никой повече не умрял. След невижданото чудо генерал Салтиков бил помолен да остави мощите на Свети Димитър Басарбовски в Букурещ,за да пазят града и от други злини. От тези цалечни години жителите на румънската столица вярват,че българският светец закриля техния град. През 1950 година -Синодът на Румънската православна църква решава официално - Свети Димитър Басарбовски да бъде почитан като покровител на Букурещ.

Днес мощите на светеца се съхраняват в Патриаршеската Катедрала " Свети, Свети  Константин и Елена . Казват че те и сега вършели - чудеса и помагали на всички които с вяра и молитва пристъпвали към тях.

При една от Сибирските срещи - в Румъния видях с очите си Мощите на светеца. Те се пазят в стъклен саркофаг- а светецът е в ЦЯЛ РЪСТ.

Чудесата на Димитър Басарбовски.

Легендата разказва,че отшелникът спял направо върху скалите,а в подножието им изкопал кладенец,от който пиел вода. Дните на Димитър минавали в пост,бдение и молитви,той непрекъснато изтощавал тялото си. Като усетил,че смъртта му наближава,легнал на брега на реката между два камъка и предал Богу дух. Дълго време останките му лежали там,докато придошлите води не ги отнесли. Поради монашеските му подвизи тялото останало нетленно.

Една нощ светецът се явил насън на болна девойка и й казал къде да го търсят. На следващия ден бил открит,а момичето оздравяло.Скъпоценните останки били положени в родното село на светеца Басарбово и от тогава изцелили много хора и извършили безброй чудеса.

Tatăl nostru care ești în ceruri!

 Sfințească-se numele Tău Vie Împărăția

Ta, Ta se va face, ca și în cer și pe pământ;

Pâinea noastră cea Da-ne-o zi,

 Și ne iartă nouă datoriile noastre,

 precum și noi iertăm greșiților noștri,

 și introduceți-ne în ispită dar ne de rău;

Căci a Ta este împărăția, și puterea și slava în veci.

Amin.

СТАТИЯ БЕЗ КОМЕНТАР. КРАЙ. Написана на : 2016-09-06 17:30:14

Предстои да свалим още от дегизировката, която крие истинските мутри на разбойниците, които били участници в световния революционен процес през втората половина на ХІХ век. Те, почти без изключение, били задвижвани от своя егоизъм и комплекса за власт. Поставили се в услуга на външни и враждебни спрямо българите сили. Станали брънка от интернационалната мафиотска мрежа, изплетена от илюминатите. Спазвали са йерархията. Подчинявали са се на Джузепе Мацинипредводителя на т. нар. националноосвободителни движения в Европа. На свой ред, тойна генерал Албърт Пайк в Юга на САЩ. А главният американски масонна следващите нагоре по масонската стълбица, чак до нейния връхРотшилдови. Техен представител лично е надзиравал докъде ще се простре нашатасвобода“.

 

От това горчи. Не го ли усещате?

СТАТИЯ БЕЗ КОМЕНТАР. ТРЕТА ЧАСТ. Написана на : 2016-09-06 17:28:15

Като разглежда опитите за биография на Христо Ботйов от Захарий Стоянов и Димитър Т. Страшимиров, поетът Пенчо Славейков се разграничава от тях и то от позицията на противник на всякакви революции. Думите на Захарий Стоянов, че Ботев бил „човек роден и предназначен от необяснимите стихии да бъде голям човек, за да води подире си тълпите, да заповядва и прави епохи“, синът на големия просветител Петко Славейков преценява като проява на овчарското простодушие на техния автор. Според него за мислещия човек Ботев няма как да бъде такъв, даже не може да бъде герой на свободната мисъл“.

А когато коментира твърдението на Страшимиров, че „Ботев е най-добрият учител на младежта, кристализиран индивид, хармоничен в своите дела и думи“, Пенчо Славейков справедливо отсъжда: „Не само едно по-основно запознанство с Ботеваби показало фалшивостта на това положение, но даже един бегъл поглед на разрушителното влияние, което животът и произведенията на Ботева упражняват върху нашата младеж, би подсетил всекиго, че ние тук имаме работа с нещо мъчно, неуталожено, буйно, нещо, което зашеметява със своя кипеж, а не обистря, както би трябвало да прави онзи, когото поставят за учител на младежта.“

За Славейков Ботев е тъйирационален, че ако ние учим младежта да гледа през призмата на неговия характер и дела, ние ще възпитаме чардафоновска младеж, която ще се интересува само от собствените си вагабондажи.“

Колко прав е бил класикът личи дори от това, че днес един изрусен цигански хомосексуалист, който произвежда огромно количество музикален кич, минаващ за „върховно изкуство”, смята нехранимайковците едва ли не за светии. Питат чалгаджията Азис, който всъщност е Васил, но сам се нарича Василка: „Понеже споменахме Левски, кои са според вас националните герои на България?” И той или тя, да ме прости Господ, отвръща: „Левски и Ботев, макар да звучи като клише. За тях трябва да има празници, да се вдигат паметници, да се споменават имената им не само на годишнини от рождението или смъртта.”

От своя страна, интервюиращата също минава за „висока топка” в театралната- и кинокритиката, за водеща журналистка в областта на културата?! През последните години „се доказа“ като истинска медийна проститутка, поставила се в услуга на един от клановете на алчно червената фашистка мафия. Какъв избор на събеседник и какво възпитание!

Авторът на Кървава песен смята Ботев за „човек с незавършен характер“ и с „мътен бродеж на духа.

Какво представлявала спалнята на нашия „герой“ в дома на Каравелови? През топлите сезони той спял в библиотеката. Зимата – на нещо като таванче, до което се стигало по една антична стълба. Дали бай Любен нарочно не устройвал Ботйова по-добре, няма как да узнаем. Обаче има неща, които са зависели само от нашия поет и революционер. А според Михаил Греков те не представят Ботйов в по-добра светлина. Тъкмо обратното.

„Качи се и Ботев след мене и при светлината на свещта аз сварих да разгледам постелката, завивката, подглавката – леглото на което поетът спеше, и признавам си бях поразен! Що е чаршав Ботевата спалня не знаеше, пък дюшекът му се състоеше от вехт юрган, а с друг такъв той се завиваше, като под главата си туряше вместо подглавка вехтото Каравелово палто, с което последният бе спал в Австрийската крепост на заключението му. Всичките тия принадлежности бяха толкози нечисти, че отвращение хващаше човек само от вида им.“

Каквато спалнята, такъв и спящия в нея. В подобни условия нормален човек не би могъл да мигне. Тъй станало и със заместника на Левски. „От една страна спалнята беше удушлива, пълна с развален въздухи бе пълна, препълнена с хиляди паразити, що възползвани от случая забиха жилото си в тялото ми, нанисаха мъчителни безпокойства. Бълхите бяха по-милостиви към мене, ала дървениците, подобно на страшния рушчушки валия Митхад паша, що е милост, не знаеха. Ботев щом легна и захърка, ала за мене това бе невъзможно… Поисках да слеза и да избягам… Беше немислимо да се спи на подобно място, дето вонещий, развалений въздух – 7-8 души цял ден в тая стая живееха, дишаха, плюеха, секнеха се и всички тия изпарения се смесваха с ония на типографското мастило, можеше зловредно да подейства и разстрои и железно здраве. Но другарят ми нехаеше, той не обръщаше внимание на нищо – беше навикнал и обръгнал на невзгоди.“

Ботйов признал мечтата си да замине четник из Балкана. Гостът взел да го разубеждава:

„– Нямаш ти работа на Стара планина, брате мой! – му казах, – нея остави на простите, некадърните за умствен труд люде, пък ти само перото налягай и си гледай спокойствието! За Стара планина ще се намерят много юнаци, що са родени за там, що не могат да пишат, поучават, пък твоето назначение е друго, сам това не разбираш ли го?

Така и аз мисля, но не съм още установил, не съм решил какво да правя, пък от друга страна, Любен се обхожда с мене жестоко, той ме стиска в таралежови ръкавици, не дава ми бял ден да видяДал ми е в заем пари и иска душата да ми изкара!… Като рекъл: „Работи, работи, печатницата губи!” Нима аз съм крив, че има печатница, нека си работи

Не си ти, Ботев, правата страна! – му отговорих, – юнашка сила имаш, талант ти е Бог дал, работата ти скъпо се цени, следователно налегни си парцалите, поработи цял месец и ето ти всичко платено, а после, може би, Бог ще ти помогне и своя печатница да имаш. Пък ти, както се уверих, си разпуснат, пара не държишЕто снощи изхарчихме с тебе 20 франка за вятъра, когато с тия пари можеш да си купиш прилична постелка.“

 Егоисти, революционери…

 Сами се убеждавате, че „елитът“, „номенклатурата“ не е от вчера. Още навремето имало хора за всичко: „едни били за борбите, а други за банкетите“, както се изразяваха другарите. Ботйов бил от вторите, дето са определени да ръководят. Борбата била за „простите, некадърните за умствен труд люде“. Нашият поет не бил предназначен за битки с оръжие в ръка. Трябвало да „си наляга перото“ и да „си гледа спокойствието“!

 за неговото прословуто последно правило, което било въведено в „животинската ферма“. То гласяло: „Всички животни са равни, но някои са по-равни!“ Нашите нехранимайковци били от „по-равните“. „За Стара планина щели да се намерят много юнаци, що са родени за там, що не могат да пишат, поучават…“

Преди да се качи на кораба „Радецки“, Ботйов си поръчал чизми – от най-фина кожа и с удобна тънка подметка – по последната букурещка мода. Ама из планината краката му се разранили…

Сблъскваме се с комунизма, с юдейската идея за избраността, заложена в Танаха: „… Ето народ, който живее отделно и не се брои между народите… Аз ще почна да разпръсвам страх и ужас пред тебе върху народите под цялото небе; ония, които чуят за тебе, ще се разтреперят и в ужас ще дойдат от тебе.“

Така върви светът от най-малко четвърт хилядолетие насам. Заразата на богоизбраността и революциите проникнала и сред онези нашенски среди, които си въобразявали, че са повече от другите българи. Ботйов бил съгласен с това. Самовнушението, че е над останалите, липсата на психическа устойчивост, на физическа закалка и на военни качества му изяли главата. Въпреки че повече от месец прекарал като офицер от отоманската войска в Сливенския полк на Садък паша… Колцина имат представа за това?

Михаил Чайковски – полски шляхтич, участвал в освободителното въстание срещу Русия от 1830-1831 г. След потушаването на бунта живял в Париж, но накрая се заселил в Истанбул. Приел исляма и оглавил полк под името Мехмед Садък паша. Сформирал Казак-алай – казашки полк в състава на турската армия. Неговата цел била да обедини казаците-разколници, заселени по онова време в Добруджа, с представителите на християнските народности от полуострова, за участие във война срещу Русия с оглед освобождението на Полша. Казак-алаят бил сформиран в Одрин предимно от българи и поляци, които дали клетва за вярност на султана. Българите малко се интересували от деликатните цели на полка, към който се числели. За тях било важно, че ще носят оръжие и униформа, ще яздят коне и въртят дълги сабинещо, което дотогава било забранено за простата рая. Един от тях бил руският възпитаник Христо Ботйов от Калофер. И той се клел да служи на султана

За да подчертая доколко обладани са т. нар. революционери, не мога да отмина факта, че през 1872 г. Садък паша ударил едно коляно пред душманина на поляците Александър ІІ. След като императорът го дарил със своята височайша милост и го амнистирал, отоманският офицер и бунтовник срещу руския трон си върнал името Михал Чайковски. Оставете това, ами взел да призовава за помирение с Русия и обединението на всички „славяни“ под  скиптъра на донеотдавна омразния цар. Неговият край е характерен за подобни авантюристи, продали душите си на сатаната. Чайковски се самоубил вУкрайна.

Мирогледът на Христо Ботйов лъсва чудесно в собствените му разкази и хвалебствия. Като се завърнал от Русия, където баща му го проводил, за да се изучи, взел да събира из кръчмите „голаците със скъсани потури“. Съблазнявал ги със спомените си от Русия: „Описвал им живота на анекдотичните тогава казаци, как те живеели безгрижно, как крадели хитро и изкусно, как се канели да дойдат в България и хвърлят фереджите на всичките кадъни.

Тия са истински хора, които разбират от живот и от тоя свят – говорил той. – Къща, покъщнина, робуване цяла година за парче хляб, треперене над жена и деца са работи смешни и бабешки. Аз като им казах, че ще си дойда да обиколя баща си и майка си, те се хванаха за корема и умряха от смях.

Ах, дявол да го вземе, как аз да се докопам до такива хора, с тях да си умра! – възразил един Ботйов комшия, който си отивал само посред нощ у тях и който биел жена си всеки ден, че нямала късмет.

Един кон, една пушка, която се дава от царщината, ето ти покъщнината на казакапродължил Ботйов. – Песни, веселби, рахати, какъвто у нас и чорбаджи Неделчо със своя шиник жълтици не може да види

Разказвал им още Ботйов, че само тука, в България, а най-много в Калофер, хората зяпали глупаво в устата чорбаджиите и се бояли от тях, а сиромасите всеки подритвал. В другите земи, гдето той ходил, светът бил съвсем наопаки. Там, напротив, сиромашта била на почит, а богатите, като кърлежи на чужда пот, всеки ги мразел и презирал

Е в такава земя да изпаднеш, разбирам да бъдеш като нас фукария! – не можал да се стърпи, но се обадил един от слушателите

Хайдутите и всички горски обитателиговорил той [Ботйов], – са най-честните в България хора, които най-много милеят за сиромашта.

Ах, техният живот е живот! А ниение сме кокошкари и само теглим и да работим сме родени. Оня ми ти войвода брадат и космат, опасан с четири-пет кратуни барут, с фишеци и старо шишене на рамо, повел си момчетата като пилциотгдето премине, трева не расте вече и гората му се покланя. Отиде на овчарското пладнище, дръпне костурата и овчарят засуква скути да коли и върти на шиш най-хубавото шиле. Седнат момчетата около своя баща до главата на някой студен извор, изгърмят с пищовите, па тогава захващат да ядат. Цар и султан? Що е царят при един горски войвода?

Това казвал пламенният Ботйов…

Още преди него друг герой – войводата Панайот Хитов, разказва как четата му се готвела да прекара зимата. Кметът на село Глушник, някой си Паскал, полюбопитствал:

„– А де мислите да презимувате? – пита Паскал. – Останете тука, аз ще ви помагам, всичко ще доставя.

Иван се обади:

Аз никаква работа няма да похвана, само уж ще ходя по лов [всъщност да краде, затова уж“] и ще ви посещавам. Голяма работа ли е да изхраним десет-двайсет хора? Ако се извести на всички приятели, само с баници ще ви храним. Сега да ида да кажа в Калояново на Бойче, на Динка, на Злате, в Есерлий на кмета Бано, в Кавлаклий на дядо Динко, с кола, ако искаш, брашно и всичко ще докарат.

Схванахте ли? Този Хитов четник Иван иносказателно обяснил, че като свика изброените хайдуци, никой не би могъл да им се опре. Затова и ги наричали „хайдути“ – разбойници.

Не се ли питате: Как такаробитеразполагали с излишъци от споменатите благини? И какво ги карало евентуално да помагат на хайдутите? Например Илия, кметът на село Дрента, Еленско, получил поръчение лично от Панайот Хитов „ако се случи да се разчуе за нас, тозчас да ми извести, защото иначе ще го считам за предател и ще го заколя. Но тоз беден Илия преди няколко години беше наплашен от [хайдутина] Димитър Калъчлията, който хвана двете му деца, момче и момиче, и ги води из гората, дорде не взе от Илия десет хиляди гроша. Тогава пусна децата.“

Ето ви ги тогавашните „Наглите“, „Октопода“ и т.н. Стана ли ви ясно как обеднял кметът на село Дрента? А само известно време преди тази случка същият Илия се възхищавал от тогавашната мутра Димитър Калъчлията и дори се надявал той и ортаците му по престъпления да гиосвободят от турското иго“. От оноваиго“, при което той бил кмет и притежавал 10 000 гроша?! Панайот Хитов си спомня: „Заговорих на Илия за туй, че трябва да се приготвим за бунт и да се освободим от турското иго.

Да има барим петстотин такива като Димитър Калъчлията и байрактарят му Злати, тогава може да има надежда. Иначе не може да се направи нищо – отговори Илия.

Е, не след дълго любимият му „герой“ го освободил, но не от „турското иго“, а от собственото му имане. И то след като отвлякъл дечицата му. Революция ли? Така са постъпвали „народните синове“ в по-далечното минало. Последвали ги други също „народни синове“ през първата половина на четиридесетте години на ХХ век. Насетне те ниосвободихаотсвободата! Избавиха ни веднъж завинаги, окончателно. Оттогава до ден днешен не можем да се оправимблагодарение на алчно червенитенародни синове“ – „освободителите“, и на техните ненаситни потомци. И никой не подири сметка нито на Панайот-Хитовци, нито на техните по-късни последователи от комунистическата партия – представителите на най-жестоката организирана престъпна банда в света – алчно червената мафия на комунистическата партия.

Четниците, както взели да наричат хайдутите, се подчинявали на желязна военна дисциплина. Всяко своеволие било определяно като предателство. Независимо дали наистина ставало дума за такова или просто за друго нарушение на реда в четата, отмъщението настигало „провинилия се“. Например Панайот Хитов разказва как един от неговите хора на име Никола Мавродиев напуснал четата. Рекъл на друг четник, че „на тоз Балкан трудно ще се презимува“.

„Ядосах се много – разказва воеводата. – Събрах момците и определих Желю Чернев и Христо от Каваклий да тръгнат. Където стигнат Никола, да го убият или ако не го улучат, да идат в село Хаини и да кажат на нашите приятели, ако отиде при тях Никола, или да го убият, или да го вържат и докарат при нас. Да идат и по Средна гора, да заръчат, където се появи по селата при наши познати, да гледат да го убият.

Христо и Желю тръгнаха в гората подире му. Стигнали го в Чилинската гора. Убили го, заровили го там из камъните и до вечерта донесоха му оръжието и пари, колкото имаше в себе си.“

Човеколюбиво“ и „цивилизовано“! И пак пусти пари… Продължителите на хайдутството, комунистите, също не смятаха човешкия живот за някаква ценност. Чудесно го формулирал един от любимите им поети, заразеният от юдаизма платен агент на съветските тайни служби Никола Й. Вапцаров: „… Какво тук значи някаква си личност?“

Това пренебрежение към личността и живота явно допада на нашенци. Но да не ги стига. Тогава става лошо… И днес Вапцаровата „максима“ е валидна у нас. Тя е наследена от т. нар. националреволюционери, които възприели ролята на върховни съдницивладетели на множество човешки съдби. Уникалният им егоизъм е оцветил в траурно черно последния век от българската история, че и повече.

Това е „доброто“, което по-късно комунистите, до един криминални престъпници, укрили се от закона в гората, възприели от „Ботев и Левски“. Ето го онзи „ирационален“ Ботйов дух, за който предупреждавал прогонения от родината си Пенчо Славейков. Стана ли ви ясно какво е имал предвид, когато предугадил, „че ако ние учим младежта да гледа през призмата на Ботйовия характер и дела, ние ще възпитаме чардафоновска младеж, която ще се интересува само от собствените си вагабондажи.“

Който се зарови в свидетелствата на очевидците, ще се увери – за цялата тази духовна беля спомогнали други от Братството, в което карловецът бил приет. Наистина ли това сагероите“, които ви служат за пример и ви вдъхновяват? Хора, които нямали трудови навици, не притежавали упоритостта, необходима за постигане на набелязаните цели? Как би било възможно някой, неспособен да полага всекидневен труд в една печатничка, да оре народната нива? Какво чудно има, че днес Илия Павлов и останалите мутри са образец, който юношите лелеят да последват? Колцина знаят, че със сигурност масони са били Георги С. Раковски, Васил КунчевЛевски, неговият заместник Ангел Кънчев, Никола Обретенов, Захарий Стоянов, Тома Кърджиев, Цанко Дюстабанов, екзарх Антим І, русофилите Константин Величков и Драган Цанков, а също така Марин Маринов (адютант на княз Александър І Батенберг), Алеко Константинов, Симеон Радев… – легион!

При втората среща на Греков с Каравелов, състояла се през 1874 г., го придружавал Олимпи Панов – по онова време секретар на Българския революционен централен комитет в Букурещ. Двамата били на обяд у Каравелови. Налагало се Панов да отпътува по-рано. На тръгване двамата гости „минали през писалището на Каравелова, дето вече Ботев се навождаше, редеше нескончаеми редове и пожела да ни придружи до станцията [гарата], на което Любен се съпротиви, като казваше:

Ботев, къде ще отидеш? Три дни нищо не си барнал, работа има, вестникът трябва да излезе, работниците чакат!?

– Само до станцията ще отида и ще се върна сегичка!

Каравелов говореше нещо, но него нямаше кой да слуша, защото Хр. Ботев седна при нас във фаетона, ние отпътувахме, изпровождахме Панова. На станцията беше шумно, весело, изпитата бира ни развесели, Ботев забрави за работата, но поведе ме изпърво по градините, при неговите му познати, пък надвечер из тъмните кюшета на изнежена ромънска столица, така че едва на другия ден в 10 часа сутринта ние сварихме да се явим с тежки глави при Каравелова, аз да кажа сбогом, а Ботев да седне да работи.“

След като знаете тези подробности, продължавате ли да вярвате, че поводът за разрива между Каравелов и Ботйов бил „идеологически“? Явно копривщенецът бай Любен бил вдигнал ръце не само от сина на уважавания калоферски даскал Ботьо Петков. Кой би желал да има взимане-даване с подобни твари? На всичко отгоре Каравелов признал на Греков: „Ботев тайна не държи.“ Затова искал „да го изолира от заседанията на БРЦК.“

Защо така удобно за онези тайни сили, които ни налагат мизерното самочувствие на бивширобиипредатели“, каквито никога не сме били, престъпното минало на Левски и Ботйов услужливо бива замитано под миндера на историята? И двамата са лежали зад решетките зарадиобири на банки! И това ли минава за „достойно“!

Разгневен от нехайството спрямо работата и от безотговорността на Ботйов, Каравелов „се явил в образ на строг, неумолим баща, що иска да накаже непокорний, непослушний, неуправний син…“ Взел да хвърля „гръм и молния“ из „големия салон“ на къщата си. „Ботевото самолюбие силно беше докачено, толкози повече, че нему четяха нотации пред работниците, слугите, той почна да плаче…“ Какъв герой! През последния си земен час под връх Свети Никола се разплакал отново. И заслужил двата куршума на масоните край него. Ала това е друга тема…

Разправията с Каравелова била за взетите от поета 300 франка, които просто нямало как да върне на домакина си, тъй като не се трудел. На всичкото отгоре Каравелов бил разлютен, понеже благодарение на Ботевия мързел „вестникът не излязъл“. Когато по-късно същата година Михаил Греков се връща в Букурещ, „Ботев вече бил напуснал Любеновата печатница“. Той го намерил в Букурещкото училище и „слушал от него най-лоши отзиви за бившия негов патрон… За Каравелов Ботев не искаше и да чуе…“ Не бил изпълнил и възложената му от събранието на БРЦК задача да събира пари. Оправдал се, че бил „занят с училището, времето му не позволявало да ходи и събира пари, па и неговата среда би го запитала за кои цели събират тия пари“. Всеки с предопределението си. Какво чудно? Нали година по-рано същият революционер Греков убеждавал Ботйова, че трябва да остави борбата „на простите, некадърните за умствен труд люде“? Поетът трябвало „само да си наляга перото“ и да „си гледа спокойствието“? Ето го покритието между думи и дела. Революционери… „Народни синове“…

Кому служели? Кой им заповядвал? Онзи, който им плащал.

Вече на българска земя, по пътя си четата, предвождана от поета, срещнала някакви власи, които заявили, че не знаят български. „На румънски език, който Ботйов знаеше като български, разправил на власите кой е и защо е дошъл, държал им нещо като слово. Д. Теодоров, който стоял току до него, казва, че войводата рекъл най-после: „Ние сме хора на московеца.”

Което най-вероятно дава отговор на въпроса как е била финансирана четата. Обясненията със събраните суми са несъстоятелни. По-голямата част от тях били похарчени от Ботев по време на пътуването му до Одеса, за да калесва Филип Тотю за войвода, както и от другия нарочен – Панайот Хитов. Нали за него се споменава, че взел парите и с тях си засадил лозе край Белград.

И още нещо, което е безспорно. Докато тукашните хайдути гонели личен карез, отмъщавали, но и се превръщали в пладнешки разбойници, които често притеснявали своите, гръцките и сръбските бранели своите интереси, но и защитавали общността. До ден днешен слушам, че сме прекалени индивидуалисти. А е известна народната мъдрост, че „прекаленият светец и Богу не е драг“. Кой ни е виновен?

А истината и в състояние ли сме да я посрещнем и осмислим такава, каквато е? „Човек трябва да знае истината, дори когато тя е нелицеприятна. Да страдаш от илюзии е още по-неприятно. Ако човек не си знае историята, жалко за него. Реално погледнато, Априлското въстание не е донесло нищо на България. То е послужило като повод една велика сила като Великобритания да се намеси впоследствие. Дотогава тя не е имала друг претекст.“

Съгласен съм с началото на това мнение на тукашен учен, доколкото можем да приемем съществуването им в нашите условия и след близо седемдесетгодишната замяна на науката с доктрини. И не приемам финала. Не се е „намесила“ Великобритания, а най-крупното банкерско-промишлено семейство на света. Официалновеликата силасе наричала Русия. НеофициалноРотшилд. Ако авторът на горните съждения е имал предвид събитията след 1878 година и т. нар. освбождение, до голяма степен има право.

„Работата е в това, че всички тези революционеритова по правило са всякакви психопати, психотици и невротици, които са задвижвани не от любовта, равенството и братството, за които всички те крещят, а от тъмни фройдистки комплекси, където комплексът за власт е главната движеща сила.“

Само примитивните общества имат нужда от някакви национални светини“. Народите, които успяват, вървят към прогреса и живеят достойно, не изпитват необходимост от никаквинационални герои“. Те вярват в Бога, в еволюционното развитие на обществата и в собствените си сили. И като се опират на приемствеността и традициите, намират упование в плодовете на постоянния упорит и усърден труд. Може ли някой да ме осветли кои са „националните герои“ на страните с най-висок жизнен стандарт, като Люксембург, Швейцария, Дания, Норвегия, Монако, Япония?… А на Англия, Франция, Германия?… Не споменавайте нито Вилхелм Тел, нито Робин Хууд, нито Жана Д’Арк. Никой от тях не е извисен до национална икона“. Тъкмо обратното, превърнаха ги в герои на комикси и забавни повърхностни телевизионни сериали. Никой не смята това за кощунство. Само турците са издигнали един потомък на солунско дьонме с българска кръв, пияница, развратник и масов убиец – Мустафа Кемал – до Ататюрк „баща на нацията“…

Ето къде се родеем. И ние си имахмеТато, а по-късно иТатето! Ние тукмакар не всичкинепрестанно се напъваме да заменим собствения си страх, мързел и безличие с истуканите на люде, които са били отхвърлени от собствените си съгражадни. Вземете за пример отношението на карловци към семейство Кунчеви или на даскал Ботьо Петков към своя собствен син…

Страница 1 от 3
 1-5 от 14  |   1  2  3  >>