Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
РАЗПЕТИ ПЕТЪК. Написана на : 2017-04-14 08:59:54
РАЗПЕТИ ПЕТЪК.

Разпети петък е днес с абсолютна забрана, която всеки трябва да спазва.

На този ден и птичката гнездо не вие - не погазвайте библейския съвет.

  Днес е Велики петък или Разпети петък - най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син - Исус Христос. В този ден Христос претърпял безброй поругания, мъки и неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Исус Христос - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове е принесен в жертва за греховете на цялото човечество".

На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва неговото опело. Вярващите на Разпети петък ходят на църква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието.

На богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните. Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг - църквата повелява тогава да не се яде нищо и да се пие само вода.

На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт - изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата.

Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява на службата на Велики петък, се нарича "Плачът на Богородица". Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син, произнасяйки скръбни слова.

По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му сред бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в "гроба" - в центъра на храма. Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара - минути преди пасхалното шествие на кръста. На Разпети петък е абсолютно забранено да се подхваща каквато й да е работа.

Не е случайно онова, което старите хора казват за Разпети петък: "На този ден и птичката гнездо не вие". На Разпети петък през деня се ходи на църква и се носи едно яйце и здравец, които се оставят на масата пред разпятието.

 

ЦВЕТНИЦА - ВРЪБНИЦА. Написана на : 2017-04-09 09:56:39

ВСИЧКО ЗА ПРАЗНИЦИТЕ

 История на празника и цветята – как да изберем цвете, за да кажем какво мислим!

image

Откъснах тези стръкове вечерта в мига, преди да тръгна, за да не повехнат.
Дали е чудо или любовта
превърна ги в букет … а теб във цвете?

Христос постоянно стои пред дверите на сърцата ни. Ще Го пуснем ли да влезе и с какво ще застелем душите си пред нозете Му: със страстите си или с добродетели? Ще Го прославим ли в сърцата си и с делата си, или отново и отново ще Го разпъваме с безчестието си?

Цветница е последният празник преди Великден, който се посреща от целия християнски свят. Макар да е плаващ, той се пада винаги в неделя, една седмица преди Възкресение Христово. Според църковните обичаи тържествата започват още от предния ден, когато е Лазаровден. На Цветница празнуват всички хора с имена на растения.

В различните краища на България Цветница има различни наименования – Връбница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Но навсякъде, това е празникът на цветята и цъфтежа. Според родната статистика на Цветница празнува една пета от българите. Жените, наречени на цветя, макар и с някои изменения в името на бабата, са около десет на сто от българките. Още толкова са и мъжете.

imageИмен ден празнуват всички, които носят имена /по азбучен ред/, произлизащи от названия на растения:

Ангелина, Биляна,  Божура, Виолета, Върбан), Върбиинка, Гергина, Грозданка,Гроздан, Далия, Дафина, Дафинка, Делия, Деляна, Делян, Динко,Динка, Детелина, Детелин,Елица-Идва от Ела, Жасмина,  Здравко,Здравка, Зюмбюл,Зюмбюлка, Ива (име), Иглика, Калин,Калинка, Камелия, Карамфил,Карамфилка, Китка, Латинка, Лили,Лилия, Лилияна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невена, Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смиляна,Смилян, Теменуга, Теменужка, Трендафил, Трендафилка, Фидан,Фиданкa … и разбира се Цвета, Цветан,Цветана, Цветанка, Цветелин,Цветелина, Цветомир(-а), Цветослав(-а) … та даже и Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина.

image

Eвангелието разказва, че в неделята преди еврейския празник Пасха Иисус Христос влязъл тържествено в Йерусалим. Народът го посрещнал така, както в древни времена посрещали царете, извоювали победа над враговете им. Размахвали зелени клонки и цветя, застилали с тях и с дрехите си пътя пред нозете Му и Го приветствали с възгласа “Осанна”. В старите свещени книги пророците предсказвали, че един ден Бог ще изпрати на света Спасител, че Той ще влезе в Йерусалим, както древните царе, възседнал ослица. Мнозина вече били чували за чудесата, които Иисус Христос извършвал, и като Го видели да влиза в града, възседнал ослица и заобиколен от учениците Си, повярвали, че Той е новият еврейски Цар, Който ще ги спаси от властта на римляните. Единствено децата разбрали, че Христос не е обикновен цар, а Цар на Небето и Земята, Който ще царува вечно. Те тичали пред Него, размахвали палмови клонки и радостно пеели: “Благословен Идещият в име Господне!”. Христос постоянно стои пред дверите на сърцата ни. Ще Го пуснем ли да влезе и с какво ще застелем душите си пред нозете Му: със страстите си или с добродетели? Ще Го прославим ли в сърцата си и с делата си, или отново и отново ще Го разпъваме с безчестието си?

Цветница се почита по стар религиозен обичай. На този ден Иисус Христос  влязъл в Йеруслим, яздейки магаренце и благославян от народа заради чудото, което извършил предишния ден, а именно – възкресил починалия преди четири дни Лазар. Хората възторжено посрещали Спасителя, посипвайки пътя му с палмови клонки. Днес, като символ на традицията се използват върбови клонки и затова празникът освен Цветница се нарича още и Връбница. След Връбница започва Страстната Седмица, която символизира последната седмица от живота на Исус и е изпълнена с много мъки и страдания. През нея постът е изключително строг и в църквите се извършват специални служби.

На Цветница продължават обичаите на Лазаровден. Предишния ден нагиздени моми с венци на главите, са обиколили всички къщи в селото, за да благословят труда на работливите стопани, а в замяна са получили яйца, които символизират живота. Вечерта на Лазаровден те пускат венците си в реката като почит към закрилницата на семейството и любовта – славянската богиня Лада.

Лазаровден е празник на нивите, пастбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват, придобиват нов социален статут – могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

image

На 21 февруари 2004г. Българска народна банка пусна в обръщение възпоменателна монета, посветена на Цветница. Тя струваше 15 лева. Медно-никеловата монета е с номинал пет лева и е с нанесено оцветяване. Тежи 15 грама и е с тираж 10 000 броя. От едната страна на монетата са изобразени стилизирани цветя с върбова клонка в средата с пресечен надпис ‘Цветница’, символизиращ християнски кръст.

Рано сутринта на Цветница се почитат онези близки, които вече не са на този свят. Вярва се, че те излизат от гробовете си, в очакване роднините да им занесат нещо. Обикновено се носят върбови клонки, царевични стъбла, кадилница и вода. Гробът се прекадява и прелива, а над него се окачват клонките. От царевичните стъбла се пали огън. Привечер на площада в селото момират и ергените се събират, за да изиграят за последен път лазарското хоро.

Върбово венче, което се слага на вратата у дома против уроки /лошотия/ до следващата пролет е трайният смисъл на празника. А надеждата и молитвата към Господ са неизменни, за да не дава никому кръст по-голям отколкото може да носи. Крехка, свенлива и смирена, върбата е символ на женското начало. Вързана на кръста, “осигурява” здраве и в най-усилната работа. Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година. Някога с върбови клонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави. На някои места забивали клонки в градината, за да не я ровят къртици. Когато се задавали градоносни облаци, хората гледали през върбовите венци и се молели да ги отмине заплахата.

imageАко твоето детенце носи името на цвете, организирай му парти или събери смейството, за да отбележите празника. Хубаво е обаче да посветиш детето си и в църковната традиция. На Цветница се отслужва литургия, по време на която всички присъстващи държат в ръце осветени върбови клонки или цветя, които сами са донесли. Отнеси клончетата в дома си, защото така ще предпазиш себе си и семейството от болести и зло. Мнозина сплитат венец и го окачват на входната врата.

Тъй като Цветница се празнува преди постите да са приключили, хубаво е храната да не е мазна. Според християнските традиции обаче рибата е позволена.

image

В началото характера на празника Цветница е бил строго религиозен. Според Библията и останалите свещенни книги разказват за пристигането на Христос-син божи в Йерусалим. Тогава хората го посрещат с палмови клонки и възгласите “ осамна“. Само няколко дена след това те ще викат отново, но този път “ разпни го“. По стечение на обстоятелствата православни и католици са заменили палмовите клони с върбови /вижте долу на иконата/. Поради това този празник е известен сред българите и като Връбница.

В библейската символика цветята са знак за преходност, но и надежда за възкресение, за вечната пролет на Райската градина.

След Цветница започва Страстната седмица – дните на Христовите страдания преди Възкресението /ВЕЛИКДЕН/.

Лазаровден и Цветница в християнската вяра

Цветница – красив и светъл ден в живота на християните

В неделята преди Възкресение Христово честваме Връбница или Цветница – красив и светъл ден в живота на християните. С този празник Българската православна църква припомня тържественото посрещане и влизане на Иисус Христос в Йерусалим преди около две хиляди години. Шест дни преди еврейския празник Пасха /избавление/, Той пристигнал в малкото градче Витания и с чудотворната Си сила възкресил мъртвия от четири дни Лазар. На другия ден Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие.

 

image

Има и „лоши“ цветя – и те са като всички други висши зелени расте­ния, но в същото време много различни. Отли­ката е, че ловят насекоми и ги поглъщат, за­доволявайки глада си от определени храни­телни вещества. За това се наричат насеко­моядни, макар жертви да са им понякога и други дребни животинки, но с въображение­то, което разпалват, са си заслужили името хищници. Иначе и те, или почти всички те, както други растения, извличат хранителни вещества от почвата, асимилират, дишат.

 

ЛЮБОПИТНО – Цветята променят езика – Възприемането на цветята като символ на красотата и съвършенството намира отражение и в езика. В този смисъл, в българския език думите „цвете“, „цвят“, използвани само в единствено число, имат и преносни значения: например „не е цвете (за мирисане)“ или „цветът на нацията“. В миналото девиците били сравнявани с цветя. Това обяснява и етимологията на думата за акта на лишаване от девственост, дефлорация: от латинското „de“, „без“ и „floris“, „цвете“.

 

Богослуженията за Цветница започват още от предишната вечер. През деня вярващите ходят да берат върбови клонки, които символично заместват палмовите. Те се освещават в храма със специални молитви – от тях идва и името на празника Връбница. На самия празник след тържествената Света Литургия, свещениците раздават върбовите клонки на вярващите. Така с мисълта си всички участват в тържественото Христово влизане в Йерусалим и Го приветстват като Спасител на човешкия род. Християните отнасят в дома си клонка за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от всяко зло и затова се поставя върху домашната икона. Освен общата празнична служба, много от вярващите в България правят и курбан специално за здравето на свои близки. Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява на празничната трапеза да се поднесе риба.

 

 

МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ЖЕНАТА. Написана на : 2017-03-08 11:20:16
МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ЖЕНАТА.

8 МАРТ .

Честит Празник Скъпи Дами .

-Празник, история, същност- Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 Март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.

Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.

 Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарното време на деня е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк.

Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.

В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908, когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.

През 1965, 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР.

И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Македония и Монголия. В България 8 март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване.

Като общо български празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот.

След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения.

Денят е официален празник в Албания, Армения, Азърбайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам и се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях - майки, съпруги, приятелки, колежки.

В някой страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.

В Италия, за да се отбележи този ден, мъжете подаряват жълти мимози на жените.

В Босна и Херцеговина, Бразилия, Хърватия, Унгария, Македония, Черна гора, Полша, Румъния, България, Словения и Сърбия продължава обичаят мъжете да подаряват цветя на жените. Жените понякога получават подаръци от техните работодатели.

В училище децата често подаряват подаръци на учителите си. В страни като Португалия е обичайно, вечерта на 8 март, жените да празнуват в женски партита или вечери.

Любовта в жената е въплътена!
Тя с много красота е надарена!
Бъди винаги влюбена и много
красива! Защото с вас жените
света става по-красив!
Честит 8 март!

Бъди винаги чаровна!
Защото женския чар е опасен!
Желая днес да срещнеш мъж
прекрасен и да бъде той
опасно сладък като теб!

Ти си като цвете! Цъфтиш,
когато те огрее слънцето!
Блестиш като диамант!
Хиляди слънца дори да
заблестят, твоята усмивка
няма да засенчат!

Желая рози твоя път да кичат!
Живей в преградката на младостта
и нека всяка твоя мисъл
бъде сбъдната мечта!

ПРОШКИ. Написана на : 2017-02-26 15:46:44

Простено - прости!

Още в дълбока древност Православната църква е установила и утвърдила различни средства, чрез които да подпомага своите членове по пътя на тяхното духовно възрастване и нравствено усъвършенстване. Едно от тези средства е взаимното опрощаване. Църквата ежегодно отрежда един неделен ден, в който призовава всички към взаимно прощение. Това е т.нар. Неделя на всеопрощението, след която започва Великият пост.

В деня на всеопрощението, преди да седнат на заговезната трапеза, православните християни посещават вечерното богослужение в храма: там слушат затрогващи църковни песнопения; вглъбяват се в себе си; правят преценка на отношенията си към родители, деца, близки, приятели, познати и колеги; чуват чрез словото от амвона божествения призив да простят на всички всичко (с което те съзнателно или несъзнателно са ги огорчили, оклеветили, охулили), да им подадат ръка с братско чувство и да ги помолят и те да простят на тях.

Осъзнали величието и тайнствеността на момента, почувствали силата на всеопрощението, в братска прегръдка шепнат: "Простено-прости!" Този момент е наистина емоционално изключително богат. "Простено-прости!" ще рече, че първо ти прощаваш на този, който те е наскърбил, охулил, оклеветил, и едва тогава молиш него и той да стори същото. Когато и двамата направят това искрено, на душите олеква, сърцата се стоплят.

Човекът по природа е призван към нравствено съвършенство. В това е смисълът на неговия земен живот. Нравственото съвършенство се постига с усилия и напрежение на волята, защото греховната повреда на човешката душа е дълбока. Тя обхваща ума, чувството и волята, обхваща цялостно човека. Грехът по своята същност е противене на Божия закон, на Божията воля. А на него сме подвластни всички.

Именно грехът със своята противоестествена същност може да наруши и действително нарушава духовната връзка между хората. Съзнаваме или не, но греховете ни към нашите ближни, към другите, с които сме в лични или обществени взаимоотношения, са много. Поради това и отговорността ни пред тях е голяма. Често пъти ние оскърбяваме другите, несправедливи и неискрени сме към тях, мамим ги съзнателно или несъзнателно, създаваме им спънки в живота, оклеветяваме ги лично и обществено, нанасяме им тежки душевни рани.

Обикновено ние добре виждаме греховете на другите, а своите (често пъти по-големи) не забелязваме, защото себелюбието, горделивостта и злобата са ни завладели. Иисус Христос нарича лицемер всекиго, който вижда слабостите и грешките на другите, но не забелязва собствените си грехове. Да съдиш другия е лесно, а да съдиш самия себе си е трудно. Необходимо е преди всичко да извършиш най-тежкото, тогава без много усилия ще извършиш лекото. Ако това житейско правло се изпълняваше от всички, на земята би настъпил златен век.

Взаимното опрощение е един от пътищата, който води към тъй мечтания от всички ни златен век. В тази връзка да спомним думите на Фьодор Достоевски, че за да простиш, трябва да разбереш, а разбереш ли - не можеш да не простиш. Какво ще рече да разбереш? - Ще рече да вникнеш в мисълта на другия, да надзърнеш в неговото "аз", да разбереш подтиците му за една или друга негова постъпка, да се поставиш на негово място, да погледнеш на себе си и на другите през неговите очи. Успееш ли да сториш това искрено и всецяло, тогава в лицето на другия ще видиш себе си и мярката към другия ще приложиш към себе си. А това ще рече, че си го разбрал. Разбереш ли другия, поставяйки се на негово място, не можеш да не му простиш. Прощавайки на другия, все едно прощаваш на себе си. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.

Живеем в усилно време. Нервите ни са опънати до край, огрубяхме и забравихме вековни християнски ценности, всеки търси вината за това у другите. Не е ли време да отворим ушите си и особено в деня на всеопрощението да чуем Божия призив: обичай и прощавай! На това ни учи сам Иисус Христос, Който казва: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец" (Мат. 6:14).

 

ПРОШКА

Прошка искам, прошка давам!

 Понякога и аз ранявам!

 Ръка приятелска подавам и за грешките си се извинявам!

  Човешко е в живота да сгрешиш,

безгрешни хора няма на Земята.

 Прекрасно е да можеш да простиш,

 със прошката пречистваме душата.

Че днес е важен празник зная аз,

ръката ми за прошка поемете.

 Простих на себе си,на всички вас,

за грешките ми,моля ви…простете!

 Как да поискаме Прошка

 От по големите от мен –

прошка искам в този ден, за грешките ми мои –

 знайни и незнайни, а на по малките от мен

 – от сърце я давам, защото няма нищо и на кого, аз да прощавам!

 Живи и здрави да сте всички! 

 Олеква ти, когато си простил!

 Олеква ти, когато ти прощават!

 Човекът на Земята все греши… Единствен Бог

 – безгрешен ни прощава!

Опитай се на всички да постиш!

 Махни с ръка и забрави за всичко,

че който не умее да прости,

Той, всъщност, не умее да обича!

Да се разкаем и да помълчим,

 та Прошката душите да пречисти!

 Дано оттук нататък не грешим!

Дано да бъдем по-добри и чисти!

  Умееш ли, човеко, да прощаваш,

 ако някой към теб е прегрешил? …

Дали самият прошка заслужаваш ако друг някой ти си наранил…

 Измиват ли се със едно „Прости!”

от болката натрупана следите, и може ли едно

 „Прощавам ти!” покоят да ни върне във душите?

…Никой не иска друг да наранява,

но всеки във живота свой греши…

 Дали обаче всеки осъзнава колко божествено е да прости?

И как онази струпана омраза и болката,

 таена със години изчезват в теб,

 сгрешилият щом каже с наведена глава едно

 „Прости ми!” Две думи, промълвени от душата,

 и искрен пламък в молещи очи…

Освободиш ли него от вината и твоята душа ще полети!

 Ще излекуваш своят яд човешки,

 от мъката си ще се изцериш…

Бог е щедър. Неговата любов е безмерна. Нека се опитаме да вземем частица от нея. Тя ще стопли вледенените ни сърца, ще регулира отношенията ни един към друг. Нека простим на всички всичко в името на любовта. Да си простим взаимно в Божия храм, в нашите домове, на работните си места. Това ще бъде подтик за нов духовен подем и нов принос към радостта на общото помирение. И нека не забравяме, че грехът отчуждава хората един от друг, а прошката ги сближава и побратимява.

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО. Написана на : 2016-12-25 09:01:16

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО !

Днес християнският свят отбелязва един от най-светлите църковни празници - Рождество Христово, на който се чества рождението на Божия син Исус Христос.

 Според Евангелието това се случило преди повече от 2000 години в град Витлеем, провинция Юдея. В мига на рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят.

 Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога - Син. Младенецът Исус бил почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.

Когато Св. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 години след възстановяването на Йерусалимския храм, всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия, разказва Евалнегието. Малко преди раждането на Христос, майка му Мария заедно с Йосиф отишли във Витлеем.

Там не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. Именно в нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясли. С дишането си животните сгрявали Младенеца.

В народния календар Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване. В него участват само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари, коладници, коледаре, коледници.

 От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни. Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима.

Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църквата или на училището, Към Коледните празници се числи и Стефанов ден - на 27 декември.

Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан. Счита се, че след полунощ на Бъдни вечер започват така наречените погански дни, защото от 25 декември до 6 януари границата между небето и земята изчезва.

Разделението между двата свята временно се заличава. Нека си пожелаем да се заличи и между хората. Пожелавам на Всички Сибирци - Да бъдат живи и здрави.

На Коледа имен ден празнуват: Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Христалина, Христо, Христи, Христин, Христина, Христофор, Кристин, Кристина, Кристиян, Кристияна.

Честито Рождество Христово!

Страница 1 от 4
 1-5 от 17  |   1  2  3  4  >>