Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ЖЕНАТА. Написана на : 2017-03-08 11:20:16
МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ЖЕНАТА.

8 МАРТ .

Честит Празник Скъпи Дами .

-Празник, история, същност- Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 Март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените.

Първият Ден на жената е отбелязан на 28 февруари 1909 в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.

 Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарното време на деня е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк.

Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.

В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908, когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.

През 1965, 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР.

И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Македония и Монголия. В България 8 март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911, през 1915 е първото публично честване.

Като общо български празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот.

След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, особено в държавните учреждения.

Денят е официален празник в Албания, Армения, Азърбайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам и се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях - майки, съпруги, приятелки, колежки.

В някой страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.

В Италия, за да се отбележи този ден, мъжете подаряват жълти мимози на жените.

В Босна и Херцеговина, Бразилия, Хърватия, Унгария, Македония, Черна гора, Полша, Румъния, България, Словения и Сърбия продължава обичаят мъжете да подаряват цветя на жените. Жените понякога получават подаръци от техните работодатели.

В училище децата често подаряват подаръци на учителите си. В страни като Португалия е обичайно, вечерта на 8 март, жените да празнуват в женски партита или вечери.

Любовта в жената е въплътена!
Тя с много красота е надарена!
Бъди винаги влюбена и много
красива! Защото с вас жените
света става по-красив!
Честит 8 март!

Бъди винаги чаровна!
Защото женския чар е опасен!
Желая днес да срещнеш мъж
прекрасен и да бъде той
опасно сладък като теб!

Ти си като цвете! Цъфтиш,
когато те огрее слънцето!
Блестиш като диамант!
Хиляди слънца дори да
заблестят, твоята усмивка
няма да засенчат!

Желая рози твоя път да кичат!
Живей в преградката на младостта
и нека всяка твоя мисъл
бъде сбъдната мечта!

ПРОШКИ. Написана на : 2017-02-26 15:46:44

Простено - прости!

Още в дълбока древност Православната църква е установила и утвърдила различни средства, чрез които да подпомага своите членове по пътя на тяхното духовно възрастване и нравствено усъвършенстване. Едно от тези средства е взаимното опрощаване. Църквата ежегодно отрежда един неделен ден, в който призовава всички към взаимно прощение. Това е т.нар. Неделя на всеопрощението, след която започва Великият пост.

В деня на всеопрощението, преди да седнат на заговезната трапеза, православните християни посещават вечерното богослужение в храма: там слушат затрогващи църковни песнопения; вглъбяват се в себе си; правят преценка на отношенията си към родители, деца, близки, приятели, познати и колеги; чуват чрез словото от амвона божествения призив да простят на всички всичко (с което те съзнателно или несъзнателно са ги огорчили, оклеветили, охулили), да им подадат ръка с братско чувство и да ги помолят и те да простят на тях.

Осъзнали величието и тайнствеността на момента, почувствали силата на всеопрощението, в братска прегръдка шепнат: "Простено-прости!" Този момент е наистина емоционално изключително богат. "Простено-прости!" ще рече, че първо ти прощаваш на този, който те е наскърбил, охулил, оклеветил, и едва тогава молиш него и той да стори същото. Когато и двамата направят това искрено, на душите олеква, сърцата се стоплят.

Човекът по природа е призван към нравствено съвършенство. В това е смисълът на неговия земен живот. Нравственото съвършенство се постига с усилия и напрежение на волята, защото греховната повреда на човешката душа е дълбока. Тя обхваща ума, чувството и волята, обхваща цялостно човека. Грехът по своята същност е противене на Божия закон, на Божията воля. А на него сме подвластни всички.

Именно грехът със своята противоестествена същност може да наруши и действително нарушава духовната връзка между хората. Съзнаваме или не, но греховете ни към нашите ближни, към другите, с които сме в лични или обществени взаимоотношения, са много. Поради това и отговорността ни пред тях е голяма. Често пъти ние оскърбяваме другите, несправедливи и неискрени сме към тях, мамим ги съзнателно или несъзнателно, създаваме им спънки в живота, оклеветяваме ги лично и обществено, нанасяме им тежки душевни рани.

Обикновено ние добре виждаме греховете на другите, а своите (често пъти по-големи) не забелязваме, защото себелюбието, горделивостта и злобата са ни завладели. Иисус Христос нарича лицемер всекиго, който вижда слабостите и грешките на другите, но не забелязва собствените си грехове. Да съдиш другия е лесно, а да съдиш самия себе си е трудно. Необходимо е преди всичко да извършиш най-тежкото, тогава без много усилия ще извършиш лекото. Ако това житейско правло се изпълняваше от всички, на земята би настъпил златен век.

Взаимното опрощение е един от пътищата, който води към тъй мечтания от всички ни златен век. В тази връзка да спомним думите на Фьодор Достоевски, че за да простиш, трябва да разбереш, а разбереш ли - не можеш да не простиш. Какво ще рече да разбереш? - Ще рече да вникнеш в мисълта на другия, да надзърнеш в неговото "аз", да разбереш подтиците му за една или друга негова постъпка, да се поставиш на негово място, да погледнеш на себе си и на другите през неговите очи. Успееш ли да сториш това искрено и всецяло, тогава в лицето на другия ще видиш себе си и мярката към другия ще приложиш към себе си. А това ще рече, че си го разбрал. Разбереш ли другия, поставяйки се на негово място, не можеш да не му простиш. Прощавайки на другия, все едно прощаваш на себе си. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.

Живеем в усилно време. Нервите ни са опънати до край, огрубяхме и забравихме вековни християнски ценности, всеки търси вината за това у другите. Не е ли време да отворим ушите си и особено в деня на всеопрощението да чуем Божия призив: обичай и прощавай! На това ни учи сам Иисус Христос, Който казва: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец" (Мат. 6:14).

 

ПРОШКА

Прошка искам, прошка давам!

 Понякога и аз ранявам!

 Ръка приятелска подавам и за грешките си се извинявам!

  Човешко е в живота да сгрешиш,

безгрешни хора няма на Земята.

 Прекрасно е да можеш да простиш,

 със прошката пречистваме душата.

Че днес е важен празник зная аз,

ръката ми за прошка поемете.

 Простих на себе си,на всички вас,

за грешките ми,моля ви…простете!

 Как да поискаме Прошка

 От по големите от мен –

прошка искам в този ден, за грешките ми мои –

 знайни и незнайни, а на по малките от мен

 – от сърце я давам, защото няма нищо и на кого, аз да прощавам!

 Живи и здрави да сте всички! 

 Олеква ти, когато си простил!

 Олеква ти, когато ти прощават!

 Човекът на Земята все греши… Единствен Бог

 – безгрешен ни прощава!

Опитай се на всички да постиш!

 Махни с ръка и забрави за всичко,

че който не умее да прости,

Той, всъщност, не умее да обича!

Да се разкаем и да помълчим,

 та Прошката душите да пречисти!

 Дано оттук нататък не грешим!

Дано да бъдем по-добри и чисти!

  Умееш ли, човеко, да прощаваш,

 ако някой към теб е прегрешил? …

Дали самият прошка заслужаваш ако друг някой ти си наранил…

 Измиват ли се със едно „Прости!”

от болката натрупана следите, и може ли едно

 „Прощавам ти!” покоят да ни върне във душите?

…Никой не иска друг да наранява,

но всеки във живота свой греши…

 Дали обаче всеки осъзнава колко божествено е да прости?

И как онази струпана омраза и болката,

 таена със години изчезват в теб,

 сгрешилият щом каже с наведена глава едно

 „Прости ми!” Две думи, промълвени от душата,

 и искрен пламък в молещи очи…

Освободиш ли него от вината и твоята душа ще полети!

 Ще излекуваш своят яд човешки,

 от мъката си ще се изцериш…

Бог е щедър. Неговата любов е безмерна. Нека се опитаме да вземем частица от нея. Тя ще стопли вледенените ни сърца, ще регулира отношенията ни един към друг. Нека простим на всички всичко в името на любовта. Да си простим взаимно в Божия храм, в нашите домове, на работните си места. Това ще бъде подтик за нов духовен подем и нов принос към радостта на общото помирение. И нека не забравяме, че грехът отчуждава хората един от друг, а прошката ги сближава и побратимява.

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО. Написана на : 2016-12-25 09:01:16

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО !

Днес християнският свят отбелязва един от най-светлите църковни празници - Рождество Христово, на който се чества рождението на Божия син Исус Христос.

 Според Евангелието това се случило преди повече от 2000 години в град Витлеем, провинция Юдея. В мига на рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят.

 Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога - Син. Младенецът Исус бил почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.

Когато Св. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 години след възстановяването на Йерусалимския храм, всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия, разказва Евалнегието. Малко преди раждането на Христос, майка му Мария заедно с Йосиф отишли във Витлеем.

Там не могли да намерят място в страноприемница и били принудени да се подслонят в пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. Именно в нея Мария родила сина си, повила го в пелени и го положила в ясли. С дишането си животните сгрявали Младенеца.

В народния календар Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване. В него участват само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари, коладници, коледаре, коледници.

 От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни. Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима.

Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църквата или на училището, Към Коледните празници се числи и Стефанов ден - на 27 декември.

Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан. Счита се, че след полунощ на Бъдни вечер започват така наречените погански дни, защото от 25 декември до 6 януари границата между небето и земята изчезва.

Разделението между двата свята временно се заличава. Нека си пожелаем да се заличи и между хората. Пожелавам на Всички Сибирци - Да бъдат живи и здрави.

На Коледа имен ден празнуват: Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Христалина, Христо, Христи, Христин, Христина, Христофор, Кристин, Кристина, Кристиян, Кристияна.

Честито Рождество Христово!

НАШ СВЕТЕЦ СПАСЯВА БУКУРЕЩ ОТ ЧУМА. Написана на : 2016-11-21 19:14:04

Наш Светец спасява Букурещ от чума.

Автор Емил Петров.

 Скален манастир край Русе става светиня за комшиите.

 Млада жена прекрачва скалната ниша и пада на колене пред иконата на Свети Димитър Басарбовски. " Моят светец,моят светец /Sfântul meu sfânt meu, /мълви тя на родния си румънски език и целува земята под иконата.

Тридесет годишната Дуня Попеску е пропътувала 500 километра,за да посети скалния манастир " Свети Димитър Басарбовски" - край русенското села Басарбово. Случайно прочела в едно списание,че мястото,което светецът обитавал преживие,се намира съвсем близо до българо - румънската граница и тръгнала веднага. Носи олио за кандилата,брашно за просфора и вино за свето причастие.

Преди няколко години и се случва нещастие и тя се врича в българския светец. И до днес вярва,четой пази живота й от злини и несполуки. 

 Поклонници.

Да се чуе румънска реч в малкото селце Басарбово вече е нещо  съвсем нормално. След влизането на България и Румъния в Европейския съюз пълни автобуси с румънски поклонници и туристи спират пред скалния манастир " Свети Димитър Басарбовски ".

 Българският светец се счита за закрилник на румънската столица Букурещ. С голямо почитание съседите ни разглеждат мястото,където в уединение и вяра в Бога прекарвал земните си дни покровителят на тяхната столица. Любуват се на прекрасната природа,сядат да починат в добре подреденият двор до кладенеца, изкопан от Димитър Басарбовски. Всички се молят и запалват свещ пред иконата с частица от мощите на светеца,подарена на мавастира от румънската православна църква. 

Моето впечатление ,че румънският народ има религиозна култура и модел на поведение в църква и манастир, - разказва 41 - годишният игумен архимандрит Емилиян. - Румънците влизат в светата обител с голяма почит и преклонение и винаги поздравяват с " Отче ,благослови ! "  /tatal binecuvânteze/ или " Целувам Ви ръка отче" /Eu sărut Tatăl vostru mânătatal/. А повечето български посетители идват тук за развлечение и да видят една атракция.

Наложи се дори да сложим на входа на манастира табела,че не е позволено да се влиза с -Неприлично Облекло,споделя стопанинът на Божията обител.

Обител.

" Свети Димитър Басарбовски " е единствен действащ скален манастир в България. Той е мъжки манастир и се обитава от шестима монаси. Издига се високо в скалите в красива местност - живописен каньон край Басарбово.

Наблизо  кротко влачи водите си река Русенски Лом. Светата обител представлява комплекс  от естествени и издълбани от хора скални ниши,в които са живели през вековете монасите -исихасти. Тези отщелници не говорели през целия си живот и смятали,че земният им път трябва да мине в мълчание и молитви. Чакали с нетърпение  щастливия, ден когато ще се срещнат с Бога.

Манастирът носи името на най- видния си обитател - Димитър Басарбовски." До неговата килия се стига по 48 каменни стъпала. Историята как българският светец става покровител на румънската столица е много любопитна. Преди 234 години мощите на свети Димитър Басарбовски спасила Букурещ от чума.

Чудото.

Когато през 1774 година свършва една от многобройните руско - турски войни,руският генерал Пьотр  Салтиков взема със себе си мощите на светеца от с. Басарбово ,за да ги отнесе в Русия и да ги предпази от поругание. На път за родината си генерал Салтиков спира в Букурещ,в който по това време върлува страшна чума. Умирали млади и стари,градът бил на път да изчезне. И когато мощите на българския светец останали за една нощ в румънската столица,чумата спряла.

Никой повече не умрял. След невижданото чудо генерал Салтиков бил помолен да остави мощите на Свети Димитър Басарбовски в Букурещ,за да пазят града и от други злини. От тези цалечни години жителите на румънската столица вярват,че българският светец закриля техния град. През 1950 година -Синодът на Румънската православна църква решава официално - Свети Димитър Басарбовски да бъде почитан като покровител на Букурещ.

Днес мощите на светеца се съхраняват в Патриаршеската Катедрала " Свети, Свети  Константин и Елена . Казват че те и сега вършели - чудеса и помагали на всички които с вяра и молитва пристъпвали към тях.

При една от Сибирските срещи - в Румъния видях с очите си Мощите на светеца. Те се пазят в стъклен саркофаг- а светецът е в ЦЯЛ РЪСТ.

Чудесата на Димитър Басарбовски.

Легендата разказва,че отшелникът спял направо върху скалите,а в подножието им изкопал кладенец,от който пиел вода. Дните на Димитър минавали в пост,бдение и молитви,той непрекъснато изтощавал тялото си. Като усетил,че смъртта му наближава,легнал на брега на реката между два камъка и предал Богу дух. Дълго време останките му лежали там,докато придошлите води не ги отнесли. Поради монашеските му подвизи тялото останало нетленно.

Една нощ светецът се явил насън на болна девойка и й казал къде да го търсят. На следващия ден бил открит,а момичето оздравяло.Скъпоценните останки били положени в родното село на светеца Басарбово и от тогава изцелили много хора и извършили безброй чудеса.

Tatăl nostru care ești în ceruri!

 Sfințească-se numele Tău Vie Împărăția

Ta, Ta se va face, ca și în cer și pe pământ;

Pâinea noastră cea Da-ne-o zi,

 Și ne iartă nouă datoriile noastre,

 precum și noi iertăm greșiților noștri,

 și introduceți-ne în ispită dar ne de rău;

Căci a Ta este împărăția, și puterea și slava în veci.

Amin.

СТАТИЯ БЕЗ КОМЕНТАР. КРАЙ. Написана на : 2016-09-06 17:30:14

Предстои да свалим още от дегизировката, която крие истинските мутри на разбойниците, които били участници в световния революционен процес през втората половина на ХІХ век. Те, почти без изключение, били задвижвани от своя егоизъм и комплекса за власт. Поставили се в услуга на външни и враждебни спрямо българите сили. Станали брънка от интернационалната мафиотска мрежа, изплетена от илюминатите. Спазвали са йерархията. Подчинявали са се на Джузепе Мацинипредводителя на т. нар. националноосвободителни движения в Европа. На свой ред, тойна генерал Албърт Пайк в Юга на САЩ. А главният американски масонна следващите нагоре по масонската стълбица, чак до нейния връхРотшилдови. Техен представител лично е надзиравал докъде ще се простре нашатасвобода“.

 

От това горчи. Не го ли усещате?

Страница 1 от 3
 1-5 от 15  |   1  2  3  >>