Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
ККВО ТЪРСИТЕ В МОЯ ПРОФИЛ. Написана на : 2017-04-26 14:44:24

 От известно време - няколко фейкове без снимки са се лепнали уж гласуват за мен. Помолих ги най учтиво да не ми гласуват - Нямам нужда от такова и ги помолих да се изтрият.

Много ме е яд когато си правят оглушки и съм ги докладвал на Админа. А те рядко влизат.

Статията ще поставям нееднократно докато Админа не ги изтрие или не се махнат самите фейкове. На никого от тях не преча в сайта и на никого от тях не съм разглеждал профилите.Не създавам неприятнсти на никого от тях.Не искам да се занимавам с тях - сърце и душа не ми дава -ЗАЩОТО СЪМ ДОБРОДУШКО.

Така че не ЖЕЛАЯ ДА МИ СЕ ГЛАСУВА от тях. Приятелите ми гласуват за мен и това ми стига. Не се мъча да ставам Безсмъртен Сибирец - три пъти имах щастието да получа титлата. Това което съм писал за себе си в Профила си съм Аз Самия.

Няма Преувеличавания и Лъжа. Статиите са ми повечето Авторски - а тези който не са-са обработени със материал от Архивите ми.

Колкото до живота ми - той е такъв какъвто съм си го живял сам и това което съм постигнал - постигнал с много труд и постоянство гарнирано с усърдие и желание. Моят девиз е " Бъди себе си и никога не падай Духом".

На никого не съм дошъл да седна на масата - и няма да дойда. Така че профилите на фейковете Емо Иванов,Норберт Йовчев и другите няма какво да гледат в профила ми. Не съм оставил нищо там - пари нямам там имам снимки взети от НЕТА.

Няма с какво да ми навредят но не са ми и приятни. Както се вижда от последните ми статии за Бомбардировките над България от англо - американците /мой материали се ползват от различни форуми,блогове и други - та чак  са използвани и от  ВВС и ВМС на България.

Много мой статистики за торнадата в Европа и България се ползват и от други хора. Гордея се с това че съм - Член на Уйкипедия и Wukimedia - за История и Блог за екстремни бури и урагани в Европа. Това че съм бил в Камбоджа - не ме кара да се срамувам /гордея се със това,гордея се че съм служил войник и съм ходил запас.

Съжалявам че вече съм на такава възраст - че не мога да ходя запас и нямам тия сили който съм имал в Камбоджа когато бях.

Фейковете ме докараха до състояние да си изтрия личните снимки от Сибир.

БЛАГОДАРЯ ВИ. Написана на : 2017-03-02 18:31:47

Благодаря Ви приятели. От цялото си сърце искам да Благодаря - на тези които ме поздравиха за Рожденият ми ден.

 Днес станах на 58 г. Сърдечни благодарности на Дари Ненс - за стихчето което е съчинила за мен.

 На Ангел Божиков,Моника Станкова и Иванка Аргирова.

Още един път Благодаря на горепосочените хора.

Доказателство за истинско приятелство - Не ме забравиха. Благодаря на Администратора на Сибир Бг. - той първи ме поздрави за Рожденият ми ден.

С уважение Емил Петров.

МАМА БЕШЕ ВИНАГИ ТЪЖНА. Написана на : 2017-01-13 15:58:23

Мама беше винаги тъжна - замислена и унила от грижи . Добро не е видяла нито от баща ми нито от живота който е живяла. Почина на 11.01.2012 г. На 13.01.е погребана в гробището Козлодуй.

Още когато живеехме в старата къща - на мястото на хлебозавода тя ходеше с баба и дядо да работят на полето а по някога и аргати при Братан Чорбаджийски - за парче хляб за да има какво да ядем. Не стигаше лишенията и глада - държавата ни отчужди и ни даде един празен двор /да си направим нов дом.

Натоварихме всичко на една каручка /на кирия отидохме в празния двор целият обрасъл в буреняк и метличина. Помня всичко като на филмова лента ми е в главата. Спяхме под открито небе аз баба и дядо,майка и брат ми.

 За няколко дни изчистихме двора и дядо тръгна да търси майстори /тогава се плащаше в натура ако нямаш пари- даваш жито или царевица. Майсторите не ни взеха нищо - защото царевицата която имахме /смляна на брашно за качамак и ако дядо я беше дал щяхме да гладуваме.

Помня думите на дядо Леко Бербекаров - остави да има за децата. Изкопаха мястото за основи а дядо и още един човек отидоха на Оряхово за камък за основи на къщата. После газеха Дунава - за греди  дядо баба и майка и вуйчо който беше си дошъл от Добруджанско - където работеше. Вуйчо си даде парите за да вземем тухли - едната част от къщата е с истински тухли.

Беше още ергенче. Баба и дядо взеха пари назаем - за керемиди,летви а тухлите си ги правехме ние - с кал и слама в калъпи- после работеха за да ги върнат.  Както и да е с много лишения и глад - къщата беше направена. Постепенно с течение на времето дядо я подобри. Парите които взех от Камбоджа също отидоха за къщата.

 Годините  прекарани в пансион за Деца и Юноши - с. Бърдарски геран в който бяхме с брат ми /поради това че нашите  нямаше как да ни издържат бяха много тежки и трудни. Някога през ваканцийте идваха да ни вземат някога не - но ваканцията я карахме на полето.

 Бяхме доста бедни - с едни дрехи ходехме и с тях спяхме.  След като завърших осми клас а брат ми седми /нашите ни взеха от пансиона. Майка ми се омъжи повторно и взе брат ми при себе си, аз останах с баба и дядо.

Обичам майка си - въпреки че има много грехове спрямо мен от детството до днес. С нея можех да разговарям по всякакви въпроси,изслушваше ме внимателно и когато трябваше ми даваше съвети как да постъпя и какво да направя. Идвах си да я видя на всеки три месеца - един път /с часове чакаше на пътя -когато ме виждаше - плачеше. Последният път преди да стане неминуемото /Тя ми каза Сбогом Мамо може вече да не ме видиш жива и се разплака. Така и стана. Явно е предчувствала смъртта си.

Може би и затова Бог я наказа - Защото си отиде от тоя свят без даже да излезе от кома. Беше цялата увита в бинт от главата до петите - когато дойдох от Варна да я погреба,и преди да я спуснат в гроба - поисках да отворят ковчега. по това че е увита с бинтове - разбрах че е изгоряла. Но разбрах и друго - комший ми казаха че явно брат ми и е помогнал да си отиде от тоя свят /не може да падне върху печката и да се задуши а къщата отвън да е заключена. Та комший да разбили вратата да я изкарат върху нея е имало дюшек. това говори ясно че брат ми я бутнал върху печката,покрил я с дюшек ,заключил и избягал.

Мама беше полусляпа - и често се оплакваше когато идвах  от Варна че брат ми я бие и и й вземаше парите за пиене. Когато живях за първи път във Варна - брат ми живееше в едно видинско село Чупрене и до днес. От смъртта на майка ми - до днес /ние с него не се търсим и той като брат за мен не съществува повече. Погребах я сам с помощта на кмета /отпуснаха ми ковчег,кръст и изкопан гроб. Докараха я от Старческият дом в гр. Мизия без дори за миг да излезе от кома. Лекарите от Козлодуй я изписали безнадеждно и старческият дом я прибрал.

 Тогава когато майка ми почина /аз имах доста приятели в Сибир - един от тях беше Иванич от Русе и Вичето от Варна и Димитричка Ангелова от Кубрат която ми помагаше със съвети - другите не помня. През 1978 -06. 10. влязох в казармата новобранец в СВ. на гара Роман.  На 19. 11. положих Военна клетва.  През 19 80 г. трябваше да се уволня  на 25. 12.- но аз останах с договор във Строителни войски - едва изкарах този договор и напуснах казармата 1982 г. където служех - гр. Плевен. Не е за мен - да командвам и действам - войниците. Винаги съм бил благ с тях - независимо дали е стар или млад войник. През 1985 г. бях в ШПЗО с. Охрид Монтанско /с ВОС -2 и длъжност мерач на 7,62 мм. Картечница " Калашников" имам военен чин /но не ме кефеше. След школата девет пъти бях запасняк - по за три месеца на палатка.

 През 1992 г. се набираха доброволци за Мисия към ООН " Унтаг" за Камбоджа /тогава република Кампучия. Съставът се попълваше от запасни войници и редници - правеше се щателен подбор като се изискваше кандидат - доброволецът да знае английски.

Поради това че нямаше и много доброволци - се взима решение /да не се подбират - така че в Мисията участваха и жени,хора с висящи дела и други. направих си нужните документи и преди да тръгна /майка ми ги беше взела и ги скри. Трябваше да замина - а тя не ми даваше документите /наложи се да си ги взема с полиция.

Без прегръдки,сбогувания и формалности /постъпих на обучение във Враца и така заминах. Моето беше почти /Авантюра /подписах се за ковчег който всеки един рейнджър получи и предварителен договор при това ако те убият/кой да вземе парите ти - на кого да ги изпратят.

Тогава бях и женен - но изпратих жена си на село при майка си имах само осиновената Геновева /и аз написах парите да се изпратят на осиновената ми дъщеря Геновева. Във Камбоджа - беше страшно,джунгла,ято маларични комари,стада крадливи маймуни,скорпиони и змий, амеба във въздуха и водата- а единственото нещо в топлия сезон шест месеца жега те спасяваше алкохола. Много от захасните рейнджъри - се уплашиха и се прибраха. Смениха командният състав и докараха нови момчета едва обучени/нямаха елементарна бойна подготовка. Аз останах и не се уплаших - моят девиз е " Само напред нито крачка назад - Мъжка дума не се отменя. Гладът в Камбоджа ни мъчеше - всяка втора дума в устата ни беше ЯДЕНЕ И ХЛЯБ а много от парите ни отиваха именно за ядене.

Другите шест месеца са дъждовни. Оцелях благодарение на това че имах - Добра бойна и политическа подготовка и 93 г. се прибрах - поради приключването на Мисията.  С бившата ми жена живях още някоя година и от нея имам син и дъщеря. Разделихме се  по причини на майка ми - затова когато се събрах с Галя / напуснах майка си без да се обадя и без никой да знае къде отивам - 2005 г.  Майка ми не ми даваше да се женя -аз тогава работех в Пощенска станция Козлодуй /раздавач .

Днес обаче се навършват пет години от смъртта на Мама - и единственото нещо мога да й оттдам почит. Претръпнах  защото знам че няма да я върна от Оня свят а и всеки от нас - е пътник за ТАМ.  Въпреки че ми липсва - ужасно много. Днес пак живея във Варна - но с друга жена - Дияна. Моят живот също не е бил лесен -годините ми натежават /изморен съм от всичко. Проблеми със сърцето,сърдечна недостатъчност /последният път едва не беше фатална за мен - което наложи да бъда известно време в болница. Но такъв е живота - един ден и аз ще си отида от тоя свят- Когато дойде и моето време.

В ПАМЕТ НА МАМА. Написана на : 2017-01-13 11:40:47
В ПАМЕТ НА МАМА.

ДОБРИТЕ ОЧИ НА МАМА

- Навършват се пет години от смъртта на мама.
Посвещавам на майка си.

На пейката до нашта порта
ме чакаше една жена.
Дарила беше ми живота -
огромен свят от светлина.

Аз цял живот не срещнах укор.
Не ме упрекна, огорчи.
Тя чакаше ме вечно тука -
с добри очи, с добри очи.

Не ме разпитваше за нищо.
Присядах с обич - все така.
Тя вземе мойта длан с въздишка -
и ми целуваше ръка.

Как бях смутен, че тя целува.
Прегръщаше ни доброта.
И гледах как сълзите плуват -
от обич и от красота.

Сега съм сам... И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я - на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка.

Сиротно чакам - тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза.
Автор Николай Гигов. 

ТЕЖКОТО   ВЪРЗОПЧЕ

       АНГЕЛИТЕ  ВЕЧЕ  МАЙКА  МИ  РАЗХОЖДАТ
И  НАСЪН  Я  НОСЯТ  В  РАЙСКИТЕ  ГРАДИНИ...
ТЯ  ВЕДНЪЖ  МИ  КАЗА:  -  СРЕЩНАХ  ДЯДО  БОЖЕ,
ГОСПОД  МЕ  ПОДСЕЩА  ДА  СИ  ТРЪГВАМ,  СИНЕ!...

И  ТОГАЗ  АЗ  СКРИХ  СЪЛЗИТЕ  ЗАД  ЕДНА  УСМИВКА.
       С  МАМА  СЕ  ШЕГУВАХ  КАТО  С  ПЕЛЕНАЧЕ  - 
ХОКАХ  Я,  ЧЕ  ШЕТА  ОЩЕ  БЕЗ  ПОЧИВКА,
НО  КАТО  НЕВРЪСТЕН  ГЛЕДАХ  ДА  НЕ  ПЛАЧА...

       В  ТОЗИ  СВЯТ  САМА,  ТЯ  ЩО  ЛИ  БЕ  ВИДЯЛА  - 
САМО  ТРУД  И  МЪКА  -  И  ПО  МЕНЕ  ГРИЖИ.
КАТО  ЗИМНА  ПЕСЕН,  НЕЖНО  ПОБЕЛЯЛА
И  С  БАСТУНЧЕ  ТЪНКО,  ТЯ  ЕДВАМ  СЕ  ДВИЖЕШЕ...

       НО  СЪС  МЕН  ДЕЛИ  ТЯ  САМО  ХУБАВИНИ  - 
СЯКАШ  МИ  РАЗКАЗВА  ПРИКАЗКИ  КРАСИВИ...
„ТОЗИ  СВЯТ  Е  ШАРЕН  -  ТЯ  МЪЛВЕШЕ  -  СИНЕ,
ТРЯБВА  ДА  НАПРАВИШ  ХОРАТА  ЩАСТЛИВИ... "

       И  САДИ  ЦВЕТЕНЦА  ТЯ  С  ПОСЛЕДНИ  СИЛИ...
А  ПОИСКА  МАЛКО  МАМА,  ОЩЕ  МАЛКО  ПРОЛЕТ...
И  ДА  НЕ  ЗАБРАВИ,  ТАЙНО  БЕШЕ  СКРИЛА
В  ТЕЖКОТО  ВЪРЗОПЧЕ  СВОИТЕ  НЕВОЛИ...

МАМА  СЕ  ПРОСТИ  С  МЕНЕ  ДАКАТО  БЕШЕ  ЖИВА.
       ОТ  СВЕТА  ТЯ  ВЗЕ  СИ  ТЕЖЕСТТА  ОГРОМНА  - 
МЪКАТА  ТЯ  ВЗЕ  СИ...  МАМА  БЕ  ЩАСТЛИВА,
ЧЕ  НА  МЕН  ОСТАВИ  -  САМО  СВЕТЪЛ  СПОМЕН...

Воймир  Асенов



ТИ ЩЕ СПРЕШ ЛИ ДА ЯДЕШ ЛАЙНА В СИБИР. Написана на : 2017-01-03 16:01:37

Норберт Ще спреш ли да бълваш глупости в Сибир за мен и Ангел - майка ти да еба на теб и оная курвичка. ще спреш ли или да Пускам жалба срещу теб в ПОЛИЦИЯТА В ГЕРМАНИЯ. Искаш ли на момента - да ебат майка ти Немската полиция. Тя не е като нашата и не е смотана. Изтрий всички глупости щото по електронен път във Вюртцбург пускам ЖАЛБА и до час час и нещо си на топло във ПСИХОТО. Изтрий си профила на Радостин - и тоя на Дрисльо - щото така ще се надрискаш че може и в затвора да Идеш по немски лиценз. Нали се сещаш - как направихме опит - обадихме се в полицията в германия и както си беше на Скайпа те дигнаха. Сещаш ли се! Виж сега да не се ядосвам и да действам. Абе я по добре - да действам и да пращам една Жалба до Вюртцбург. А имам ти и телефона и адреса. СЕГА ПУСКАМ - Жалбата А ТИ РЕШАВАЙ.

Страница 1 от 5
 1-5 от 25  |   1  2  3  4  5  >>