Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
МНОГО СВЕСТНИ СЕ ПРАВИТЕ ФЕЙКОВЕ. Написана на : 2017-06-07 23:26:48

Много на свестни се правите - кой е жертвата вие или ние Потребителите. Точка или курва някаква - Не ми се занимава с Вас иначе до сега да сте изхвърчали от сайта. Секирата изхвърча- и вие ще изхвърчите. Админите като Ви трият поне да ви НАЛОЖАТ БАН. Ех ако бях Админ - до сега майката щях да Ви РАЗКАТАЯ.

 

Разни курви фейкове като някаква Точка и други да не се заяждат с мен. Не стига че са неграмотни и знам кой какъв е и кой стои зад фалшивия профил. И Алекс ако гласува - краде още в профила ми /ще бъде докладван и изтрит. Няма да се занимавам с простаци - няма какво да ми откраднете освен хуя - Дияна го държи здраво и не си го дава.

 

 И Алекс от Монтана - не съм го канил да гласува в профила ми. Не съм го канил да гласува а и нямам нищо което може да краде от профила ми. Снимките ми са изтрити,на дияна снимки не слагам. Имаше една единствена с нея - колаж те писаха глупости и за нея- без да я познават да й ядат оная работа/яребицата.

Мъжете гласуващи за профилите са крадци на данни и информация - или статии или снимки. Аман от крадци то не беха фейкове без снимки, не беха разни орунгели и тоя.

Не искам да ставам приятел с мъже ,прости са но с жените можеш да контактуваш човешки. Точката дето пише че съм гей - сигурно смята себе си зая такава. Аз имам деца - госпожа Точка Помочка. Имам и осиновено от мен дете и две свой. Вие сте заядливи блокуци. За Краси Зак - не ми говорете - Мошенник от класа.

Да гласуват за мен могат само ЖЕНИ. Който иска да има Авторски статии - да седне и да пише свои. А не да вземат мои наготово. Нека да седне и да пише- да положи труд,да се кьорави пред компа и да слага данни,както и да търси достоверност.

Да види как се прави статии. Питайте тези които пишат стихове - как се правят статии. Питайте хора с многобройни Авторски статии - какъв труд се полага и пишеш по цели дни - отбрани информации от архив,от вестници,или от книга ако щеш.

Аз преписвам статии от стари вестници -от книги лични,от архиви лични,и преправям някой копнати от нета. Виж какво пише в Документите за авторско право. Всяко нещо което е излязло из под ръцете ти е авторско право.

Авторското право на човек след смъртта му - трае СЕДЕМ ГОДИНИ. Да вземеш нещо с Авторско право - било статия или снимка е наказуемо- било снимка от нета /а щом е качена в блог е авторска.Ако автора на откраднато нещо е жив - може да ВИ ОСЪДИ. Тук в България - законите са толкоз калпави по тоя въпрос но в държави от ЕС и САЩ законите по тоя въпрос са СТРОГИ.

Прочетете.

ПОСВЕТЕНИ СТАТИИ В ПАМЕТ НА ХРИСТО БОТЕВ И НЕГОВАТА ЧЕТА.

Публикуваните от мен няколко статии в сайта Сибир Бг.  през 2016 г.съм посветил на предстоящите чествания в памет на Христо Ботев и неговата чета.Ботевите тържества започват на 27 май / 02. юни 2017 г. и отново ги посвещавам по този повод,без да ги публикувам отново, със статиите съм подранил, тъй като са писани още през през 2016 г. поради това че участвах  в НТП - Козлодуй - Околчица и възстановката в Козлодуй,Милин камък,Камарата и Вола.

Някой от поставените от мен статии са написани от по рано през 2013 - 2015 г. други сега - въпреки че това не е от значение. Важното е че ги има и се четат. На няколко пъти съм ги редактирал - поради многото допуснати грешки и многото нова информация - за Ботевата чета която все още продължавам да събирам и добавям в личните си Архиви. кольо радев.Снимка на Кольо Радев Рачев .

Не ме корете за грешките в статиите които пиша - човек съм на възраст 58 г и признавам че и с очила пак ми е трудно да пиша и преписвам,нови неща а и клавиатурата ми прави номера. Литературата която съм ползвал за собственоръчната написана от мен книга " Албум - Алманах на Ботевата чета "  и статиите в сайта Сибир Бг. е много противоречива и многото нова информация, ме обърква-а и вече се чудя кое е вярно и кое не. С тези статии за Христо Ботев и неговата чета - темата е окончателно Изчерпана.

Трудно е човек - да намери нещо за написване на Библиографска - Историческо - Документална книга именно за Христо Ботев и четата му. Трудно е и изнамерване на снимков материал - особено на Ботевите четници,всичко е свързано със финанси а ровенето в архивите е късане на нерви. Някой от снимките са в недобро състояние - за което се налагало корекция. Това което ме радва че имам своя книга макар и редактирана / написана на ръка и на диск - Но не издадена. Тя е със 1030 страници и над 500 снимки - на членове на ТРК от Враца и Врачанско. Снимки на всички 215 Ботеви четници - скатнирани и заплатени /биографиите им са в книгата ми. Също и снимки на членовете на ТРК в Козлодуй.йото фъндъшкиСнимка на Йото Милев Фъндъшки.

  Не искам и Няма да я издам в съавторство с други хора,имал съм предложения за спонсорство и издаване на книгата в съавторство с други. Такива предложения винаги съм отказвал и отблъсквал - както и предложения за продажба на книгата. никога няма да го направя- това е моя труд. Не искам - някой да си присвой трудът ми,нито ще я пусна електронно - виждайки мой публикувани статии и материали в други форуми,блогове и групи - по точно казано откраднати - взети без мое разрешение. Въпреки това - ме радва и ме прави горд че съм нещо повече от един родолюбец.

Както писах - Бойният път на четата занимава няколко генерации български историци - като Иван и Цвета Унджиеви, Иван Агелов и Иван Райкински,Георги и Росен Тахови, Александър Бурмов,Павел Делирадев, Николай Жечев и Радка Стоянова, Атанаска Петкова и Никола Ферманджиев.

В резултат на това е натрупана значителна литература,в която се осветляват важни въпроси,свързани с подвига на Христо Ботев и неговата чета. Тези публикации обаче са пръснати в голям брой периодични издания и сборници. Същото се отнася и до историческите извори,отнасящи се до четата - при това ,не малка част от тях,особено спомените са твърде противоречиви. imageСнимка на Илия Ганчев Джагаров.

Някой от публикациите особено - изданията на Николай Пачев, Петър Чолов,Росен Тахов и Димитър Бучински  и архивите на Богдан Николов- са писани на сляпо.С други цели и без да са ровили в архивните източници.

Други автори на спомени или краеведски книги / В мания за слава и величие представят мними личности от тяхното село за Ботеви четници, затова говорят фактите че със всяка измината година броят на Ботевите четници расте.А със всяко честване рождената дата на Христо Ботев - програмата на Козлодуй - става рядка и по рядка а зарята е набързо изстреляна на 27 май,така е със всяка измината година. програмата е все по рядка и безвкусна - няма я оная програма каквато беше преди години когато бях младеж. Ние всички знаем че честваме рожденната дата на Поета революционер Христо Ботев а не неговата смърт- но при всеки Национален туристически поход /се чуват песни много неприлични и жестоко кълчене на кючеци. Какво ни завеща Христо Ботев- Да пазим Историята си и да се борим за нея и Родината си  - С БОТЕВСКА ЖАР И БОТЕВСКА ВЯРА. Кой го прави това - НИКОЙ.

Един пример за Йордан Денчев Къпината - представен за Ботев четник ,а всъщност е четник на  Сидер Грънчаров. Ефрем Николов от Видинско - също представен за такъв. Много от нашата История е пренаписана от - Комунистическият режим в България,а някой неща особено за ненамереното тяло и глава на войводата Христо Ботев, все още са мистерия има много премълчани и ненаписани неща. Някой неща са противоречиви разкази за Ботевата чета - написани от Калина Тодорова -Директор на Регионална библиотека Враца и Весела Пелова  - Завеждащ архивите на РИМ - Враца. Публикуваните от тях статии във местни вестници - са едни митични разкази. Имам статия където противореча на Госпожа  КалинаТодорова и съм спорел с Весела Пелова и Николай Пачев на живо относно техни публикации.четникСнимка на Марин Петков Тутната.

В моята книга тези неща донякъде е разгледано - не напълно ,отговорих си и на някой от въпросите по тоя повод и темата за Ботевата чета. Документирал съм и много снимки и документи който се публикуват за пръв път както и списъка на четата " Свети Георги " намерена от мен в Библиотека " Св. Св. Кирил и Методий.

Години наред комунистите са криели факта - че именно този Светия е бил патрон на Ботевата чета.Само при факта - че Христо Ботев има паметник на връх ОКОЛЧИЦА - а той е убит в местността " Камарата" и кракът му не е стъпвал на Околчица въобще - говори за това каква е Историята ни.

Факта че - главата и тялото на Христо Ботев е в една карстова дупка / според неговия четник Никола Нанов Стоянов в записките си, и списъка на Ботевата чета на паметника във Враца не е сменен с новите/ Говори че никой не иска да го направи и да си мръдне пръста. Тогава защо се дават толкоз пари за заря,и поход и защо се използва паметта на Ботев като - пиар за пропаганда,избори от долнопробни елементи. Защо скверним паметта му и паметта на неговите четници.гюро начев.Снимка на Гюро Начев Начевски.

Факта че досега никой не си помръдна пръста да отвори дупката,защото се намира в защитена местност и да извади що е останало от тялото на ВОЙВОДАТА БОТЕВ - освен група ентусиазирани врачани през 1997 г за което са осъдени а костите са раздробени на парчета и хвърлени обратно в дупката.

Пак по тоя повод - комунистите унищожават костите на Апостола на Свободата - ВАСИЛ ЛЕВСКИ и главата на БЕНКОВСКИ - погребани в църквата " Св. Петка Самарджийска. Виж записките на Николай Хайтов - участвал при разкопките.

Факта че убиецът на Христо Ботев е НИКОЛА ОБРЕТЕНОВ и НИКОЛА ВОЙНОВСКИ - доказателство написано в книгата " Лаври на мерзост." Виж книгата от Захари Стоянов че и Иван Вазов пише за това.

Факта че - на Околчица тогава е била разположена турската войска, това и малките деца го знаят, а Тодор Живков сменя опълченският кръст със звезда. Факта че още от времето на княз Фердинанд и при Стефан Стамболов - походниците били преследвани и бити и арестувани. Факта че - Тези чествания тогава и сега продължават да бъдат трибун на ПОЛИТИЧЕСКИ словоизлияния на кандидат кметове, депутати и министри. С което лъжат Българският народ - след празниците всичко - е МИЖИ ДА ТЕ ЛАЖЕМ.

Тези който са - пребили  до смърт и унижавали Капитан Петко войвода, яздили като коне опълченци и други неща също са факт / кои са те  Стефан Стамболов,Спас Турчев и княз Фердинанд. Наричани от народа  мародери - защото - всичката налична парична сума на капитана са конфискувани от тях. Много от тези - живи участници тогава - я Ботеви четници или опълченци умират в мизерия и без поборнически пенсии. Особено такива като братът на Васил Левски и други такива  - били жестоко преследвани от комунистическата сган и убити. А с някой от тях са се гаврили с тези които са пролели кръвта за България - за да я има днес..

Факта че - още от Живково време - ние който сме ходили по стъпките на Христо Ботев сме седяли  и чакали / до като не дойде Тодор Живков  обградени от зорките очи на ТОГАВАШНАТА Народна Милиция. И докато не свърши речта и словото на Бай Живков - не можеш да напуснеш ОКОЛЧИЦА. сава пеневСнимка на Сава Пенев Рашев.

Факти - мистерий,пренаписване на Историята - всичко това е плод на подигравка и гавра с Историята от Древността до Наши дни.

А да не говорим че някой книги са унищожени именно от тая комунистическа сган - която не се свени да избие интелигенцията на България из лагерите в Белене,Ножарево и Ловеч.Синове и племенници на Ботеви четници,на Баба Тонка, на Пею Яворов, на Бачо Киро и Райна княгиня,на Генерал Вазов, на поета Иван Вазов и други и други..

Списъкът на Ботевата чета - е дело и плод на Захари Стоянов и започнато - като в продължение на години е издирвано от историци и публикувано от Радка Стоянова и Николай Жечев. Няколкото - Албуми е тяхно дело с публикация от 167 снимки на Ботеви четници.Ето една от глупостите на Калина Тодорова - която оспорвам,относно написаното от нея - че видиш ли Ботев четник бил пуснат с позволение на войводата да си ходи за малко у тях - стигайки до родното му село по време на бойният им път до Враца.

Това са пълни глупости и измислици. Първото нещо в нито една чета няма подобни случай  –тръгнал си да умираш за свободата на Родината си и с разрешение на войводата е пуснат да си иде да види близките си.

ОТКЪДЕ НА КЪДЕ ТАКОВА НЕЩО. ТОВА ГО НЯМАЛО И В ХАЙДУШКИТЕ ЧЕТИ КАМО ЛИ В БОТЕВАТА ЧЕТА. ПОДОБНО НЕЩО Е ТОЛКОВА СМЕШНО ЧЕ НЯМАМ ДУМИ.

И как си представяте вие госпожо Тодорова  питам аз ,че някой ще си иде у дома а чета от 215 момчета спокойно ще го изчака да се върне. Още по вече че със слизането на четата от кораба "Радецки" е била забелязана и преследвана плътно от черкези, а Ботев е бързал да стигне във Враца. Как ви се струва това нещо ,не смятате ли че чакащата чета, да се върне другарят им, не би била забелязана от местните и не би била предадена. Подобно нещо буди съмнения ,и то толкоз народ на едно място, на всичко отгоре и с оръжие.

При това положение самата чета е изложена на риск да бъде моментално избита още там.

В ОНОВА ВРЕМЕ ЧЕРКЕЗИ Е ИМАЛО НАВСЯКЪДЕ, СТРАЖИ, ЗАСАДИ И ТАКА НАТАТЪК.  ЧЕРКЕЗИ И БАШИБОЗУК  СА СНОВЯЛИ НАЛЯВО И НАДЯСНО. Известно е че четата изобщо се движела навътре в полята, и при една почивка Ботевият четник Стоян Димов  се е оттделил и заспал, за което е заплатил с живота си.

ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ТОВА ЧЕ НИТО ЕДИН ЧЕТНИК ИЛИ ВОЙВОДА НЯМА ПРАВО ДА ИЗЛАГА ДРУГАРИТЕ СИ НА РИСК. ТАКЪВ ЗАКОН НЯМА–ИЛИ СИ ТРЪГВАШ И СЕ ПРИБИРАШ У ДОМА, ИЛИ ТРЪГВАШ И УМИРАШ ЗА СВОБОДАТА СИ . ЩОМ СИ СЕ ЗАПИСАЛ В ЧЕТАТА СИ ИЗБРАЛ ВТОРОТО. НЯМА ТАКОВА НЕЩО –МИНАЛ СИ ПОКРАЙ РОДНОТО СИ СЕЛО  И ХАЙДЕ ЩЕ СИ ИДА. ОЩЕ В РУМЪНИЯ ЧЕТНИЦИТЕ СА ЗНАЕЛИ ЧЕ Осава Снимка на Марко Василев Бошнаков.ТИВАТ ДА МРАТ. Мнението е мое- Емил Петров.

Няма да се впускам в подробности - защото е безмислено НО ФАКТИТЕ ГОВОРЯТ.

Заради отпускането на поборнически пенсии,получаването на имоти безплатно,поради стремеж към слава от местни родови и други съображения,от Освобождението досега за немалко число лица се твърди че също са били участници в четата на Христо Ботев през 1876 година.

Въпреки че липсват каквито и да било доказателства за това.Без да е историческа истина,вече повече от 120 години в българската историческа публицистична и друга литература се пише за няколко десетки лица,с претенциите че са били четници.

Така списъкът на участниците в четата достига и ще надвиши цифрата 300 - 400 души.Кои са мнимите съмнителни лица,за които непрекъснато се твърди че и те са били четници в славната чета на Христо Ботев през 1876 година - статията за тях е представена от по рано в Сибир Бг.. На снимката е Христо Ботев - такъв какъвто тръгва към Балкана - водейки своята чета. защо се допуска такова нещо в подобни публикации.кирилСнимка на Кирил Ботев Петков.

Преди време написах статия в сайта Сибир Бг. на 27. 11. 2016 г." Българи в лагерите на смъртта - в шест части " и няколко отделни статии пак по този повод. Постигнатото с упорит труд мое дело - е дългогодишно ровене в български и чужди архиви /като в чуждите архиви ставаше чрез посредник и сътрудник. Постигнах невероятен успех благодарение на което събрах огромни списъци на българи  и български евреи от пределите на Гърция,Сърбия,Румъния и Македония както и Русия преминали през душегубките на Нацистко - хитлеристките концлагери в Дахау, Бухенвалд, Аушвиц ,Освиенцим и други. Няма нито един неспоменат,или забравен български гражданин да не е посочен в списъците,даже и тези директно преминали през комина на крематориума. С помощта на чуждите архиви притежавам - около 40 списъка и повече на българи - загинали или преминали през лагерите включително и българските евреи. Преди да публикувам статията в сайта " Сибир " Бг. статията беше публикувана във вестник " Десант" на 18 март 2015 г. но орязана - без отражението на повечето от информацията. Въпреки публикуваните от мен нови и нови данни в статиите ми в сайта по този въпрос. Самата статия не е оценена от който и да е. Не е оценена и книгата на Доцент Минко Казанджиев " Българи в Хитлеристките концлагери. " В България нищо вече не се оценява - нито труд нито история нищо. Може би е уместно да задам и въпрос на президента на Република България - Румен Радев или Росен Плевнелиев или пък на Бойко Борисов - колко са българите убити и изгорени в тези лагери /няма да ми отговорят защото не знаят и не се говори и пише изобщо за това. Непризнати от Българското правителство за концлагеристи се оказват Жожана Шандор Дойч /Сергиенко - тогава 14 г. момиче заедно с родителите си преминава през Аушвиц - Биркенау . Жожана е  българска евреика арестувана в Унгария и е единствената българка оцеляла от лагера. Непризнат от Българското правителство е бил и концлагериста Емил Бонев Атанасов от гр. Горна Оряховица тогава е бил на 16 г. попада в Дахау. Емил Бонев е дете от буржоазно семейство,баща му българин а майка му германка - имал е брат и сестра омъжена за немец,живяли са в Чехия и от многочленното семейство -преминало през лагерите на смъртта -оцелява Емил Бонев. Останалите са излезли през комина във вид на ПУШЕК. Във Дахау и Бухенвалд загиват - 17 г. Койчо Колев Георгиев от с. Казанка Старозагорско/убит на 17. 02. 1945 г. и Евстати Атанасов Евстатиев от с.Чавдар Пирдопско /умира на 18. 03. 1945 г. Моят дядо също е бил в Дахау и не е признат от Българското правителство за такъв - защото не е бил комунист а обикновен градинар. Не е виновен че попада в лагера Дахау - той и неговите другари попадат в лагера /зарад избягал полски концлагерист ,скрил се в тяхната мушия която обработвали. Непризнати за такива от Българското правителство са и Авторът на много книги и бивш концлагерист Димитър Дичков Димитров - от с. Ракита Плевенско - умира на 95 г. по лекарска грешка. Съдбата му споделя и Цако Минков Йотов от с. Бутан Врачанско - оцелял от Дахау а след това заточен от Комунистическият Режим и в Белене /откъдето оцелява. Аз служех в Строителни войски - водейки се нещо като концлагери - казарми. Защо- защото дядо ми е бивш концлагерист а аз не съм членувал в БКП. В България се продължава и ще продължава да се поругават достойните българи. Но докога.Литература: "Първият паметник на Христо Ботев и неговата чета" - автор Иван Райкински.

Радка Стоянова " Социален състав и брой на Ботевите четници" Сб. Априлско въстание - 1876 - 1966 г.

Те всички слязоха на родният бряг.  Списък на Ботевите четници- Народна Армия № 5479 от 01.юни 1966 г. и други.

Приятно четене на статиите в Сибир Бг. . С Уважение: Емил Петров.

БЛАГОДАРЯ ВИ. Написана на : 2017-03-02 18:31:47

Благодаря Ви приятели. От цялото си сърце искам да Благодаря - на тези които ме поздравиха за Рожденият ми ден.

 Днес станах на 58 г. Сърдечни благодарности на Дари Ненс - за стихчето което е съчинила за мен.

 На Ангел Божиков,Моника Станкова и Иванка Аргирова.

Още един път Благодаря на горепосочените хора.

Доказателство за истинско приятелство - Не ме забравиха. Благодаря на Администратора на Сибир Бг. - той първи ме поздрави за Рожденият ми ден.

С уважение Емил Петров.

МАМА БЕШЕ ВИНАГИ ТЪЖНА. Написана на : 2017-01-13 15:58:23

Мама беше винаги тъжна - замислена и унила от грижи . Добро не е видяла нито от баща ми нито от живота който е живяла. Почина на 11.01.2012 г. На 13.01.е погребана в гробището Козлодуй.

Още когато живеехме в старата къща - на мястото на хлебозавода тя ходеше с баба и дядо да работят на полето а по някога и аргати при Братан Чорбаджийски - за парче хляб за да има какво да ядем. Не стигаше лишенията и глада - държавата ни отчужди и ни даде един празен двор /да си направим нов дом.

Натоварихме всичко на една каручка /на кирия отидохме в празния двор целият обрасъл в буреняк и метличина. Помня всичко като на филмова лента ми е в главата. Спяхме под открито небе аз баба и дядо,майка и брат ми.

 За няколко дни изчистихме двора и дядо тръгна да търси майстори /тогава се плащаше в натура ако нямаш пари- даваш жито или царевица. Майсторите не ни взеха нищо - защото царевицата която имахме /смляна на брашно за качамак и ако дядо я беше дал щяхме да гладуваме.

Помня думите на дядо Леко Бербекаров - остави да има за децата. Изкопаха мястото за основи а дядо и още един човек отидоха на Оряхово за камък за основи на къщата. После газеха Дунава - за греди  дядо баба и майка и вуйчо който беше си дошъл от Добруджанско - където работеше. Вуйчо си даде парите за да вземем тухли - едната част от къщата е с истински тухли.

Беше още ергенче. Баба и дядо взеха пари назаем - за керемиди,летви а тухлите си ги правехме ние - с кал и слама в калъпи- после работеха за да ги върнат.  Както и да е с много лишения и глад - къщата беше направена. Постепенно с течение на времето дядо я подобри. Парите които взех от Камбоджа също отидоха за къщата.

 Годините  прекарани в пансион за Деца и Юноши - с. Бърдарски геран в който бяхме с брат ми /поради това че нашите  нямаше как да ни издържат бяха много тежки и трудни. Някога през ваканцийте идваха да ни вземат някога не - но ваканцията я карахме на полето.

 Бяхме доста бедни - с едни дрехи ходехме и с тях спяхме.  След като завърших осми клас а брат ми седми /нашите ни взеха от пансиона. Майка ми се омъжи повторно и взе брат ми при себе си, аз останах с баба и дядо.

Обичам майка си - въпреки че има много грехове спрямо мен от детството до днес. С нея можех да разговарям по всякакви въпроси,изслушваше ме внимателно и когато трябваше ми даваше съвети как да постъпя и какво да направя. Идвах си да я видя на всеки три месеца - един път /с часове чакаше на пътя -когато ме виждаше - плачеше. Последният път преди да стане неминуемото /Тя ми каза Сбогом Мамо може вече да не ме видиш жива и се разплака. Така и стана. Явно е предчувствала смъртта си.

Може би и затова Бог я наказа - Защото си отиде от тоя свят без даже да излезе от кома. Беше цялата увита в бинт от главата до петите - когато дойдох от Варна да я погреба,и преди да я спуснат в гроба - поисках да отворят ковчега. по това че е увита с бинтове - разбрах че е изгоряла. Но разбрах и друго - комший ми казаха че явно брат ми и е помогнал да си отиде от тоя свят /не може да падне върху печката и да се задуши а къщата отвън да е заключена. Та комший да разбили вратата да я изкарат върху нея е имало дюшек. това говори ясно че брат ми я бутнал върху печката,покрил я с дюшек ,заключил и избягал.

Мама беше полусляпа - и често се оплакваше когато идвах  от Варна че брат ми я бие и и й вземаше парите за пиене. Когато живях за първи път във Варна - брат ми живееше в едно видинско село Чупрене и до днес. От смъртта на майка ми - до днес /ние с него не се търсим и той като брат за мен не съществува повече. Погребах я сам с помощта на кмета /отпуснаха ми ковчег,кръст и изкопан гроб. Докараха я от Старческият дом в гр. Мизия без дори за миг да излезе от кома. Лекарите от Козлодуй я изписали безнадеждно и старческият дом я прибрал.

 Тогава когато майка ми почина /аз имах доста приятели в Сибир - един от тях беше Иванич от Русе и Вичето от Варна и Димитричка Ангелова от Кубрат която ми помагаше със съвети - другите не помня. През 1978 -06. 10. влязох в казармата новобранец в СВ. на гара Роман.  На 19. 11. положих Военна клетва.  През 19 80 г. трябваше да се уволня  на 25. 12.- но аз останах с договор във Строителни войски - едва изкарах този договор и напуснах казармата 1982 г. където служех - гр. Плевен. Не е за мен - да командвам и действам - войниците. Винаги съм бил благ с тях - независимо дали е стар или млад войник. През 1985 г. бях в ШПЗО с. Охрид Монтанско /с ВОС -2 и длъжност мерач на 7,62 мм. Картечница " Калашников" имам военен чин /но не ме кефеше. След школата девет пъти бях запасняк - по за три месеца на палатка.

 През 1992 г. се набираха доброволци за Мисия към ООН " Унтаг" за Камбоджа /тогава република Кампучия. Съставът се попълваше от запасни войници и редници - правеше се щателен подбор като се изискваше кандидат - доброволецът да знае английски.

Поради това че нямаше и много доброволци - се взима решение /да не се подбират - така че в Мисията участваха и жени,хора с висящи дела и други. направих си нужните документи и преди да тръгна /майка ми ги беше взела и ги скри. Трябваше да замина - а тя не ми даваше документите /наложи се да си ги взема с полиция.

Без прегръдки,сбогувания и формалности /постъпих на обучение във Враца и така заминах. Моето беше почти /Авантюра /подписах се за ковчег който всеки един рейнджър получи и предварителен договор при това ако те убият/кой да вземе парите ти - на кого да ги изпратят.

Тогава бях и женен - но изпратих жена си на село при майка си имах само осиновената Геновева /и аз написах парите да се изпратят на осиновената ми дъщеря Геновева. Във Камбоджа - беше страшно,джунгла,ято маларични комари,стада крадливи маймуни,скорпиони и змий, амеба във въздуха и водата- а единственото нещо в топлия сезон шест месеца жега те спасяваше алкохола. Много от захасните рейнджъри - се уплашиха и се прибраха. Смениха командният състав и докараха нови момчета едва обучени/нямаха елементарна бойна подготовка. Аз останах и не се уплаших - моят девиз е " Само напред нито крачка назад - Мъжка дума не се отменя. Гладът в Камбоджа ни мъчеше - всяка втора дума в устата ни беше ЯДЕНЕ И ХЛЯБ а много от парите ни отиваха именно за ядене.

Другите шест месеца са дъждовни. Оцелях благодарение на това че имах - Добра бойна и политическа подготовка и 93 г. се прибрах - поради приключването на Мисията.  С бившата ми жена живях още някоя година и от нея имам син и дъщеря. Разделихме се  по причини на майка ми - затова когато се събрах с Галя / напуснах майка си без да се обадя и без никой да знае къде отивам - 2005 г.  Майка ми не ми даваше да се женя -аз тогава работех в Пощенска станция Козлодуй /раздавач .

Днес обаче се навършват пет години от смъртта на Мама - и единственото нещо мога да й оттдам почит. Претръпнах  защото знам че няма да я върна от Оня свят а и всеки от нас - е пътник за ТАМ.  Въпреки че ми липсва - ужасно много. Днес пак живея във Варна - но с друга жена - Дияна. Моят живот също не е бил лесен -годините ми натежават /изморен съм от всичко. Проблеми със сърцето,сърдечна недостатъчност /последният път едва не беше фатална за мен - което наложи да бъда известно време в болница. Но такъв е живота - един ден и аз ще си отида от тоя свят- Когато дойде и моето време.

В ПАМЕТ НА МАМА. Написана на : 2017-01-13 11:40:47
В ПАМЕТ НА МАМА.

ДОБРИТЕ ОЧИ НА МАМА

- Навършват се пет години от смъртта на мама.
Посвещавам на майка си.

На пейката до нашта порта
ме чакаше една жена.
Дарила беше ми живота -
огромен свят от светлина.

Аз цял живот не срещнах укор.
Не ме упрекна, огорчи.
Тя чакаше ме вечно тука -
с добри очи, с добри очи.

Не ме разпитваше за нищо.
Присядах с обич - все така.
Тя вземе мойта длан с въздишка -
и ми целуваше ръка.

Как бях смутен, че тя целува.
Прегръщаше ни доброта.
И гледах как сълзите плуват -
от обич и от красота.

Сега съм сам... И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я - на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка.

Сиротно чакам - тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза.
Автор Николай Гигов. 

ТЕЖКОТО   ВЪРЗОПЧЕ

       АНГЕЛИТЕ  ВЕЧЕ  МАЙКА  МИ  РАЗХОЖДАТ
И  НАСЪН  Я  НОСЯТ  В  РАЙСКИТЕ  ГРАДИНИ...
ТЯ  ВЕДНЪЖ  МИ  КАЗА:  -  СРЕЩНАХ  ДЯДО  БОЖЕ,
ГОСПОД  МЕ  ПОДСЕЩА  ДА  СИ  ТРЪГВАМ,  СИНЕ!...

И  ТОГАЗ  АЗ  СКРИХ  СЪЛЗИТЕ  ЗАД  ЕДНА  УСМИВКА.
       С  МАМА  СЕ  ШЕГУВАХ  КАТО  С  ПЕЛЕНАЧЕ  - 
ХОКАХ  Я,  ЧЕ  ШЕТА  ОЩЕ  БЕЗ  ПОЧИВКА,
НО  КАТО  НЕВРЪСТЕН  ГЛЕДАХ  ДА  НЕ  ПЛАЧА...

       В  ТОЗИ  СВЯТ  САМА,  ТЯ  ЩО  ЛИ  БЕ  ВИДЯЛА  - 
САМО  ТРУД  И  МЪКА  -  И  ПО  МЕНЕ  ГРИЖИ.
КАТО  ЗИМНА  ПЕСЕН,  НЕЖНО  ПОБЕЛЯЛА
И  С  БАСТУНЧЕ  ТЪНКО,  ТЯ  ЕДВАМ  СЕ  ДВИЖЕШЕ...

       НО  СЪС  МЕН  ДЕЛИ  ТЯ  САМО  ХУБАВИНИ  - 
СЯКАШ  МИ  РАЗКАЗВА  ПРИКАЗКИ  КРАСИВИ...
„ТОЗИ  СВЯТ  Е  ШАРЕН  -  ТЯ  МЪЛВЕШЕ  -  СИНЕ,
ТРЯБВА  ДА  НАПРАВИШ  ХОРАТА  ЩАСТЛИВИ... "

       И  САДИ  ЦВЕТЕНЦА  ТЯ  С  ПОСЛЕДНИ  СИЛИ...
А  ПОИСКА  МАЛКО  МАМА,  ОЩЕ  МАЛКО  ПРОЛЕТ...
И  ДА  НЕ  ЗАБРАВИ,  ТАЙНО  БЕШЕ  СКРИЛА
В  ТЕЖКОТО  ВЪРЗОПЧЕ  СВОИТЕ  НЕВОЛИ...

МАМА  СЕ  ПРОСТИ  С  МЕНЕ  ДАКАТО  БЕШЕ  ЖИВА.
       ОТ  СВЕТА  ТЯ  ВЗЕ  СИ  ТЕЖЕСТТА  ОГРОМНА  - 
МЪКАТА  ТЯ  ВЗЕ  СИ...  МАМА  БЕ  ЩАСТЛИВА,
ЧЕ  НА  МЕН  ОСТАВИ  -  САМО  СВЕТЪЛ  СПОМЕН...

Воймир  Асенов



Страница 1 от 6
 1-5 от 26  |   1  2  3  4  5  6  >>