Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 57
« sibir.bg
МАМА БЕШЕ ВИНАГИ ТЪЖНА. Написана на : 2017-01-13 15:58:23

Мама беше винаги тъжна - замислена и унила от грижи . Добро не е видяла нито от баща ми нито от живота който е живяла. Почина на 11.01.2012 г. На 13.01.е погребана в гробището Козлодуй.

Още когато живеехме в старата къща - на мястото на хлебозавода тя ходеше с баба и дядо да работят на полето а по някога и аргати при Братан Чорбаджийски - за парче хляб за да има какво да ядем. Не стигаше лишенията и глада - държавата ни отчужди и ни даде един празен двор /да си направим нов дом.

Натоварихме всичко на една каручка /на кирия отидохме в празния двор целият обрасъл в буреняк и метличина. Помня всичко като на филмова лента ми е в главата. Спяхме под открито небе аз баба и дядо,майка и брат ми.

 За няколко дни изчистихме двора и дядо тръгна да търси майстори /тогава се плащаше в натура ако нямаш пари- даваш жито или царевица. Майсторите не ни взеха нищо - защото царевицата която имахме /смляна на брашно за качамак и ако дядо я беше дал щяхме да гладуваме.

Помня думите на дядо Леко Бербекаров - остави да има за децата. Изкопаха мястото за основи а дядо и още един човек отидоха на Оряхово за камък за основи на къщата. После газеха Дунава - за греди  дядо баба и майка и вуйчо който беше си дошъл от Добруджанско - където работеше. Вуйчо си даде парите за да вземем тухли - едната част от къщата е с истински тухли.

Беше още ергенче. Баба и дядо взеха пари назаем - за керемиди,летви а тухлите си ги правехме ние - с кал и слама в калъпи- после работеха за да ги върнат.  Както и да е с много лишения и глад - къщата беше направена. Постепенно с течение на времето дядо я подобри. Парите които взех от Камбоджа също отидоха за къщата.

 Годините  прекарани в пансион за Деца и Юноши - с. Бърдарски геран в който бяхме с брат ми /поради това че нашите  нямаше как да ни издържат бяха много тежки и трудни. Някога през ваканцийте идваха да ни вземат някога не - но ваканцията я карахме на полето.

 Бяхме доста бедни - с едни дрехи ходехме и с тях спяхме.  След като завърших осми клас а брат ми седми /нашите ни взеха от пансиона. Майка ми се омъжи повторно и взе брат ми при себе си, аз останах с баба и дядо.

Обичам майка си - въпреки че има много грехове спрямо мен от детството до днес. С нея можех да разговарям по всякакви въпроси,изслушваше ме внимателно и когато трябваше ми даваше съвети как да постъпя и какво да направя. Идвах си да я видя на всеки три месеца - един път /с часове чакаше на пътя -когато ме виждаше - плачеше. Последният път преди да стане неминуемото /Тя ми каза Сбогом Мамо може вече да не ме видиш жива и се разплака. Така и стана. Явно е предчувствала смъртта си.

Може би и затова Бог я наказа - Защото си отиде от тоя свят без даже да излезе от кома. Беше цялата увита в бинт от главата до петите - когато дойдох от Варна да я погреба,и преди да я спуснат в гроба - поисках да отворят ковчега. по това че е увита с бинтове - разбрах че е изгоряла. Но разбрах и друго - комший ми казаха че явно брат ми и е помогнал да си отиде от тоя свят /не може да падне върху печката и да се задуши а къщата отвън да е заключена. Та комший да разбили вратата да я изкарат върху нея е имало дюшек. това говори ясно че брат ми я бутнал върху печката,покрил я с дюшек ,заключил и избягал.

Мама беше полусляпа - и често се оплакваше когато идвах  от Варна че брат ми я бие и и й вземаше парите за пиене. Когато живях за първи път във Варна - брат ми живееше в едно видинско село Чупрене и до днес. От смъртта на майка ми - до днес /ние с него не се търсим и той като брат за мен не съществува повече. Погребах я сам с помощта на кмета /отпуснаха ми ковчег,кръст и изкопан гроб. Докараха я от Старческият дом в гр. Мизия без дори за миг да излезе от кома. Лекарите от Козлодуй я изписали безнадеждно и старческият дом я прибрал.

 Тогава когато майка ми почина /аз имах доста приятели в Сибир - един от тях беше Иванич от Русе и Вичето от Варна и Димитричка Ангелова от Кубрат която ми помагаше със съвети - другите не помня. През 1978 -06. 10. влязох в казармата новобранец в СВ. на гара Роман.  На 19. 11. положих Военна клетва.  През 19 80 г. трябваше да се уволня  на 25. 12.- но аз останах с договор във Строителни войски - едва изкарах този договор и напуснах казармата 1982 г. където служех - гр. Плевен. Не е за мен - да командвам и действам - войниците. Винаги съм бил благ с тях - независимо дали е стар или млад войник. През 1985 г. бях в ШПЗО с. Охрид Монтанско /с ВОС -2 и длъжност мерач на 7,62 мм. Картечница " Калашников" имам военен чин /но не ме кефеше. След школата девет пъти бях запасняк - по за три месеца на палатка.

 През 1992 г. се набираха доброволци за Мисия към ООН " Унтаг" за Камбоджа /тогава република Кампучия. Съставът се попълваше от запасни войници и редници - правеше се щателен подбор като се изискваше кандидат - доброволецът да знае английски.

Поради това че нямаше и много доброволци - се взима решение /да не се подбират - така че в Мисията участваха и жени,хора с висящи дела и други. направих си нужните документи и преди да тръгна /майка ми ги беше взела и ги скри. Трябваше да замина - а тя не ми даваше документите /наложи се да си ги взема с полиция.

Без прегръдки,сбогувания и формалности /постъпих на обучение във Враца и така заминах. Моето беше почти /Авантюра /подписах се за ковчег който всеки един рейнджър получи и предварителен договор при това ако те убият/кой да вземе парите ти - на кого да ги изпратят.

Тогава бях и женен - но изпратих жена си на село при майка си имах само осиновената Геновева /и аз написах парите да се изпратят на осиновената ми дъщеря Геновева. Във Камбоджа - беше страшно,джунгла,ято маларични комари,стада крадливи маймуни,скорпиони и змий, амеба във въздуха и водата- а единственото нещо в топлия сезон шест месеца жега те спасяваше алкохола. Много от захасните рейнджъри - се уплашиха и се прибраха. Смениха командният състав и докараха нови момчета едва обучени/нямаха елементарна бойна подготовка. Аз останах и не се уплаших - моят девиз е " Само напред нито крачка назад - Мъжка дума не се отменя. Гладът в Камбоджа ни мъчеше - всяка втора дума в устата ни беше ЯДЕНЕ И ХЛЯБ а много от парите ни отиваха именно за ядене.

Другите шест месеца са дъждовни. Оцелях благодарение на това че имах - Добра бойна и политическа подготовка и 93 г. се прибрах - поради приключването на Мисията.  С бившата ми жена живях още някоя година и от нея имам син и дъщеря. Разделихме се  по причини на майка ми - затова когато се събрах с Галя / напуснах майка си без да се обадя и без никой да знае къде отивам - 2005 г.  Майка ми не ми даваше да се женя -аз тогава работех в Пощенска станция Козлодуй /раздавач .

Днес обаче се навършват пет години от смъртта на Мама - и единственото нещо мога да й оттдам почит. Претръпнах  защото знам че няма да я върна от Оня свят а и всеки от нас - е пътник за ТАМ.  Въпреки че ми липсва - ужасно много. Днес пак живея във Варна - но с друга жена - Дияна. Моят живот също не е бил лесен -годините ми натежават /изморен съм от всичко. Проблеми със сърцето,сърдечна недостатъчност /последният път едва не беше фатална за мен - което наложи да бъда известно време в болница. Но такъв е живота - един ден и аз ще си отида от тоя свят- Когато дойде и моето време.

В ПАМЕТ НА МАМА. Написана на : 2017-01-13 11:40:47
В ПАМЕТ НА МАМА.

ДОБРИТЕ ОЧИ НА МАМА

- Навършват се пет години от смъртта на мама.
Посвещавам на майка си.

На пейката до нашта порта
ме чакаше една жена.
Дарила беше ми живота -
огромен свят от светлина.

Аз цял живот не срещнах укор.
Не ме упрекна, огорчи.
Тя чакаше ме вечно тука -
с добри очи, с добри очи.

Не ме разпитваше за нищо.
Присядах с обич - все така.
Тя вземе мойта длан с въздишка -
и ми целуваше ръка.

Как бях смутен, че тя целува.
Прегръщаше ни доброта.
И гледах как сълзите плуват -
от обич и от красота.

Сега съм сам... И чакам мама.
В трева смени си тя лика.
И няма я - на мойто рамо -
тъй грубата, добра ръка.

Сиротно чакам - тя къде е?
Добри очи, ръка в резба.
А мама люляка люлее
и бърше моята сълза.
Автор Николай Гигов. 

ТЕЖКОТО   ВЪРЗОПЧЕ

       АНГЕЛИТЕ  ВЕЧЕ  МАЙКА  МИ  РАЗХОЖДАТ
И  НАСЪН  Я  НОСЯТ  В  РАЙСКИТЕ  ГРАДИНИ...
ТЯ  ВЕДНЪЖ  МИ  КАЗА:  -  СРЕЩНАХ  ДЯДО  БОЖЕ,
ГОСПОД  МЕ  ПОДСЕЩА  ДА  СИ  ТРЪГВАМ,  СИНЕ!...

И  ТОГАЗ  АЗ  СКРИХ  СЪЛЗИТЕ  ЗАД  ЕДНА  УСМИВКА.
       С  МАМА  СЕ  ШЕГУВАХ  КАТО  С  ПЕЛЕНАЧЕ  - 
ХОКАХ  Я,  ЧЕ  ШЕТА  ОЩЕ  БЕЗ  ПОЧИВКА,
НО  КАТО  НЕВРЪСТЕН  ГЛЕДАХ  ДА  НЕ  ПЛАЧА...

       В  ТОЗИ  СВЯТ  САМА,  ТЯ  ЩО  ЛИ  БЕ  ВИДЯЛА  - 
САМО  ТРУД  И  МЪКА  -  И  ПО  МЕНЕ  ГРИЖИ.
КАТО  ЗИМНА  ПЕСЕН,  НЕЖНО  ПОБЕЛЯЛА
И  С  БАСТУНЧЕ  ТЪНКО,  ТЯ  ЕДВАМ  СЕ  ДВИЖЕШЕ...

       НО  СЪС  МЕН  ДЕЛИ  ТЯ  САМО  ХУБАВИНИ  - 
СЯКАШ  МИ  РАЗКАЗВА  ПРИКАЗКИ  КРАСИВИ...
„ТОЗИ  СВЯТ  Е  ШАРЕН  -  ТЯ  МЪЛВЕШЕ  -  СИНЕ,
ТРЯБВА  ДА  НАПРАВИШ  ХОРАТА  ЩАСТЛИВИ... "

       И  САДИ  ЦВЕТЕНЦА  ТЯ  С  ПОСЛЕДНИ  СИЛИ...
А  ПОИСКА  МАЛКО  МАМА,  ОЩЕ  МАЛКО  ПРОЛЕТ...
И  ДА  НЕ  ЗАБРАВИ,  ТАЙНО  БЕШЕ  СКРИЛА
В  ТЕЖКОТО  ВЪРЗОПЧЕ  СВОИТЕ  НЕВОЛИ...

МАМА  СЕ  ПРОСТИ  С  МЕНЕ  ДАКАТО  БЕШЕ  ЖИВА.
       ОТ  СВЕТА  ТЯ  ВЗЕ  СИ  ТЕЖЕСТТА  ОГРОМНА  - 
МЪКАТА  ТЯ  ВЗЕ  СИ...  МАМА  БЕ  ЩАСТЛИВА,
ЧЕ  НА  МЕН  ОСТАВИ  -  САМО  СВЕТЪЛ  СПОМЕН...

Воймир  Асенов



ТИ ЩЕ СПРЕШ ЛИ ДА ЯДЕШ ЛАЙНА В СИБИР. Написана на : 2017-01-03 16:01:37

Норберт Ще спреш ли да бълваш глупости в Сибир за мен и Ангел - майка ти да еба на теб и оная курвичка. ще спреш ли или да Пускам жалба срещу теб в ПОЛИЦИЯТА В ГЕРМАНИЯ. Искаш ли на момента - да ебат майка ти Немската полиция. Тя не е като нашата и не е смотана. Изтрий всички глупости щото по електронен път във Вюртцбург пускам ЖАЛБА и до час час и нещо си на топло във ПСИХОТО. Изтрий си профила на Радостин - и тоя на Дрисльо - щото така ще се надрискаш че може и в затвора да Идеш по немски лиценз. Нали се сещаш - как направихме опит - обадихме се в полицията в германия и както си беше на Скайпа те дигнаха. Сещаш ли се! Виж сега да не се ядосвам и да действам. Абе я по добре - да действам и да пращам една Жалба до Вюртцбург. А имам ти и телефона и адреса. СЕГА ПУСКАМ - Жалбата А ТИ РЕШАВАЙ.

НАЙ УЧТИВО ВИ МОЛЯ . Написана на : 2016-12-31 10:33:49

Най учтиво моля Господина - откраднал моя снимка и снимка на Трифон- да изтрият Статийте и всички глупости и да оставят мен и Приятелите ми на мира. Защото след Нова година - Им Гарантирам че живота им ще стане от черен по Черен.

Не съсипвайте сайта и не бълвайте нападки по Адреса ми и по приятелите ми - първо се вижте какви сте и тогава Пишете. Преди да извадиш - съчката от окото на другия -извади Гредата от своето око / Това казва Бог на учениците си. Не разваляйте Настроението на хората по Нова година - ЗАЩОТО ТОВА КОЕТО ПРАВИТЕ СЕГА УТРЕ ЩЕ ВИ СТИГНЕ.

Оня от горе вижда и не бави. Защо се заяждате и пишете глупости - по едни и същи хора. Вие знаете ли какви са те - че да пишете каквото Ви скимне. Сайта не е Ваш че да стоите и се чудите на кого да правите мръсно.

То се вижда - кой ги пише тия неща - То Радостин,Иван циганина, Мели или Лора травестит,Емо Иванов от Каварна и Лидия.

Това са хората - които постоянно пишат - то това е един и същи човек - Емо Иванов. Не знаете с кого си имате работа господин Пикльо Емо Иванов.

 Снощи накарах жена си да запали колата и тръгнахме за Каварна. Казвам го направо БЕЗ СТРАХ И ПРЕТИСНЕНИЯ - бях решил тотално да те ликвидирам без да ми мигне окото. Адз няма какво да губя. Стигнахме до Кранево - и жената ме кандардиса да се ВЪРНЕМ. Благодари се на нея че сега си жив. Ако аз можех да карам - не бих се колебал да дойда и да те убия - Разбираш ли! 

 Относно това което пишете за мен - бил съм гей според Вас-  Аз имам големи дъщери и син /като едната ми дъщеря е осиновена - ВЗех я от ДОМ МАЙКА И ДЕТЕ /и съм си я отгледал сам. Във младежките години - винаги съм си мечтал за дъщеря - понеже съм учил по пансиони - и при тогавашните Трудности си взех момиче на пет годинки и съм си я отгледал сам.

Когато си намерих жена ПЪРВАТА - се събрах с нея ЗАЩОТО ПРИЕ ДЕТЕТО МИ - Геновева Емилова Младенова /ако не би приела детето ми - нямаше да я взема. С нея имам син и дъщеря втора. Децата ми са големи - и всеки си е по своя път.

Колкото до това - ПОД НИВОТО си ми Емо Иванов- не се хваля,военен от запаса съм и за сметка на теб СЪМ БИЛ ДЕВЕТ ПЪТИ ПО ТРИ МЕСЕЦА - запасняк на палатка. Стрелял съм със ВСЯКАКВО ОРЪЖИЕ - включително и Гранатомед. Мога да оцелявам - при най Трудните условия. Имам черен колан - но тия умения се прилагат САМО ПРИ САМООТБРАНА.  Бях в Камбоджа - и всичко това което правя като статии и което съм бил - СЪМ ГОРД .

ТИ КАКЪВ СИ? Даже и не си СЛУЖИЛ.

Изглежда - че ти си гей и затова пишеш такива глупости.

 Това че Теола пише че съм бил при Венета Райкова - е и какво от това. ЗАВИСТ ЛИ Е- Венета Райкова е осъдена и от мен в момента и от Юксел Кадриев. Студиото и е конфискувано а освен - това ИМА ВЪЗБРАНА И ВЪРХУ АПАРТАМЕНТА /в момента запечатан. Тя има да дава и е осъдена на 60 000 лева да плати на Юксел и на мен.

Трефон за когото пишете - е политик /а с кого е бил и че носи брада - ВАС ТОВА НЕ ВИ ЗАСЯГА. Това е - че вие голтаците мангасари - НЯМАТЕ И КАПКА СЪВЕСТ сте тръгнали да гледате в чинията на другите. Каква била дебела жената /може да е пълна и свиня за ВАС - но пълните жени ИМАТ ОГРОМНО ПРИЕМУЩЕСТВО ГОСПОДА и в леглото са ОГЪН.

Не като кльощавите - да те убива отдолу- кожа и кости и крака на мравки,пък и цици няма. Ангел Божиков за когото пишете - е с две висши образования - ако го гледате такъв. Отличен кулинар. Това че като сме си говорили на СКАЙП - не значи че сме гейьове. Нима всеки който говори с приятел на СКАЙП е гей или всяка която говори на СКАЙП с някоя е проститутка или лезбийка- ГРЕШНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ правите щото сте прости и такива ще си останете.

За Секирата - жената не е добре с акъла си - но това значи ли че трябва ДА СЕ БЪРКАТЕ В личният и живот. Тя не става даже за ебане камо ли да ти прави свирка. 

Всеки си има проблеми господа- колкото до голия си ХУЙ който си публикувал в статия /ЗАВРИ ГО НА МАЙКА СИ - вие сте свикнали да се ебете помежду ви и за това РАЖДАТЕ ДЕЦА ИЗКЛЕСЯЦИ каквито сте и Вие.

 Норберт Йовчев - на него не бих хвърлил и СОПОЛА СИ. Той ептен е ненормален и почти веки месезц лежи по ПСИХИАТРИЙ В Германия - ако е той то аз живея във Варна и лесно бих го открил - точно сега той е на гости при Галя Маладолска. Нищо не ми пречи да я посетя - с БУХАЛКА - но не вярвам да е той. Може и без бухалка - само с голи ръце .

Благодаря на МОМЧЕ ОСЕМ ДЕВЕТ и ЕНЕРГИЯ МЕЧТА за подкрепата- те са точни пичове. Колкото до един коментар - Малък -явно Малък Тошко - той отдавна се е изтрил. 

 Преди да пуснат статията ми от АДМИНИСТРАЦИЯТА за четене - Ще Помоля Админа да изтрие тия неща - Глупостите Ви и статийте с наши снимки. Казвам го ЗАЩОТО ИМЕННО той чете това преди да ги ПУСНЕ. 

Не на последно място - Отново отправям МОЛБА най учтиво да изтриете нещата И НЕ КРАДЕТЕ СНИМКИ ЩОТО МОГАТ ДА ВИ ОСЪДЯТ - и това е ПОДСЪДНО. Ако не сте на ЯСНО има ОСЪДЕНИ именно по тоя въпрос хора. Всичко написано в СИБИР ОТ ВАС  е изпратено в ПОЛИЦИЯТА и след Нова година ще се случи с ВАС НАЙ ЛОШОТО.

ШЕГА НЯМА ГОСПОДА - законите и бюрокращината както и корупцията /БАВЯТ НЕЩАТА но аз съм събрал една част показания на хора СИБИРЦИ оплакващи се от ВАС и са в ПОЛИЦИЯТА.

Това от мен - Желая весело посрещане на Новата 2017 г. Дано ви дойде АКЪЛ В ГЛАВАТА иначе ВЛИЗАТЕ В ЗАТВОРА. 

 RS - и с какъв акъл сложихте порнографски снимки във статийте на Секирата и Дарина. Това може да го прави само изрод. Такива хора - каквито сте Вие пишещи глупости - БЕЗ СЪВЕСТ, БЕЗ СВЯН и БЕЗ капка СРАМ. И се правите на ощипани,на жертви и давате акъл на хората. Какви сте ВИЕ че да съдите другия когото не познавате. кой ви дава това право. Бог съди - Вие не можете. Погледнете се - че сте ЖАЛКИ до ента степен. Жалки и завистливи че чак ще се удавите в собствената си злоба и лайна.

 Емо Иванов - ти ги ПРАВИШ ТИЯ работи - Ясно ми е Щом ми гледаш профила 4 пъти и оная курветина Ангелова и Лидия. Майка Ви ще еба след НОВА ГОДИНА. Имам разрешение за оръжие - имам и пистолет ТОЯ ПЪТ НАИСТИНА ЩЕ ТЕ УБИЯ. И за думите които си писал за майка ми - ще ти го върна с Лихвите - писал си го от профила на Радостин. майка ми имаше НЕРАДОСТНАТА съдба да изгори като факла. За думите ти - лично ще те УБИЯ И НАКЪЛЦАМ. Майка ти ще еба.

С Уважение /Камбоджанеца.

БЯЛАТА КЪЩА - С ДВЕТЕ ЛИПИ ОТПРЕД ДИША ВЕЧЕ СТО ГОДИНИ.

Автор Емил Петров.

Години норед минавах покрай нея- пролет,лято,есен и зима.Когато бях малък,ми се струваше голяма и никога няма да забравя многото червени лалета,които цъфтяха през пролетта.

Зимата почти сляла се с белия сняг,тя изглеждаше още по схлупена.Само коминчето й внасяше топлина в зимата.

Сега след толкова години,тя си е все още там - малката бяла,отдавна остаряла,но все така спретната къщурка с ябълкови дръвчета в градината и с червени мушката на прозорчетата. Къщата се намира в дъното на двора а пред портичката две липи.

Историята разказва - че бялата къща е построена почти преди век,някъде около 1919 -1920 година.Непроменената с времето,все още в някогашния си вид,тя пази спомените за първия род,живял нея - рода Илона и Янош Насфади - унгарци,пристигнали в България с плаваща воденица и с четирите си деца: Анна, Илона и Тереза и сина им Гюла,за да работят и търсят препитание в село Козлодуй.

За съжаление семейството не било прието добре от местното население и не им било разрешено да работят,тъй като не били българи. Семейство Насфади все пак успява да намери квартира в селото и заживява.

Тук се раждат още двама от наследниците на рода Насфади- Лайош /Лазар и Йосиф. Междувременно Янош,главата на семейството,търсел дворно място,за да построи къща за голямото си домочадие. Не след дълго намира и купува подходящото място -на Крушов баир /понастоящем ул." Васил Левски "№- 32- и построява малка къща,която да приюти голямото му семейство.

През 1922 година Янош,тогава на 54 години,се разболява тежко и умира. В малката бяла къща съпругата му,заедно с децата,живяла още около 10 години.

След това Илона решава и продава имота на Николай Иванов Царянски /Радулов от Козлодуй. Всички от унгарската фамилия пък заминали в различни посоки на Северозападна България.

Винаги ми е било чудно от какви материали трябва да е построена,за да издържи на времето до днес. Оказва се,че бялата срретната къщурка е построена по онова време с кирпичени тухли. Отдолу има каменен зид,върху него греди, а между гредите се правел плет,който се измазвал. За изработването на кирпичените тухли се използвало слама и глина,като сместта се поставяла в дървен калъп и се сушела на слънце. И така,тухла по тухла,докато се стигне до височина 2,50 метра над основата. Слага се гредоред, малко таванче и покрив. Заради този майсторлък днешните й обитатели са наследници на завидна прохлада през лятото и на топли стаи през зимата.

"Тези къщи дишат",обяснява 93 годишният Цветан Тодоров,който познава много фамилии в Козлодуй.В онова време всичко се правело само от естествени материали - камък за основите,глинени тухли / непечени - кирпич / за стените,дърво за покривната конструкция,а за покрива - керемиди. Следващите унгарци  дошли в Козлодуй са Тереза и Виктор Сабадош.

В градежа на тази къща няма хоросан или бетон,нито какъвто и да е елемент от съвременното строителство.

Като дете и ние имахме такава къща - държавата ни отчужди и ни даде дворно място на сегашната улица " РАДЕЦКИ ". Празно дворно място - където дядо,баба,майка и вуйчо построиха с много труд,глад и немотия - тогава се гладуваше яко - а за къщата дядо ми плащаше в натура с царевица. На мястото на старата ни къща днес се намира хлебозавода. Помня и някой от бежанците от Босилеградско - те също си правеха такива къщи защото бяха бедни.

Варосаната в бяло,с едновремешните си малки дървени прозорчета,сега тя е приютила дъщерята и зетя втория си собственик Николай Царянски -възрастни хора и добри стопани,които все още се грижат за градинката и къщата,за да изглежда добре.

А доколкото това живо свидетелство на някогашното строителство ще издържи на капризите на природата,само времето ще покаже...

Страница 1 от 5
 1-5 от 23  |   1  2  3  4  5  >>