Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
ЩЕ ПРЕГОРИ. Написана на : 2017-04-16 16:55:32

ЩЕ ПРЕГОРИ.

         Нима  си виждал огън вечно да гори

             или пък вятър,който да не стихва ?

                   Така и тази обич в нас ще прегори

                          и всяко чувство бавно ще изстива,

Ако безумството на трепета красив

   превърне се във болка,неслучване.

Ако гласът ,на нежни думи пестелив,

потъва в мрака на среднощно лутане.

Ако сред залезите само тишина

изпива ронещите се въздишки,

а устните - две пълни със копнеж гнезда -

са само две раздиращи се мълнии.

Не си видяла огън вечно да гори

или пък вятър,който да не стихва.

Ще прегори. И с мен ще прегориш и ти,

ако сърцето си във теб не скрия.

СТИХОВЕ ОТ СТАРИ ВЕСТНИЦИ. Написана на : 2017-03-20 09:32:31

БРОШКА ОТ КОКИЧЕ.

Зимата е вече на умиране..

А пролетта е с брошка от кокиче.

закичва с брошка от кокиче едно момче едно момиче.

Пролетта е време за палуване,

пролетта е време за обичане-

момчето с брошка от кокиче

закичва своето момиче.

КАК ИСКАМ НА ЗОРАТА ДА ПРИЛИЧАМ.

Как искам да приличм на зората,

с нежен полъх да те будя сутринта.

Да ти кажа колко те обичам

и от теб да чувам същите слова.

Искам,като дневни слънчеви лъчи,

сърцето ти голямо да го стопля.

Света да виждаш през моите очи

и в мечтите мои аз да те потопя.

Като деца игриви по полето

да полетим с разперени ръце.

Прегърнати да чуваме сърцето

как пърха влюбено, като перце.

Но младостта незабелязано отлита,

личи и то по застарелите ръце,

но духът ни млад ще си остане,

докато усмивка има по нашето лице.

Докато сърцето бие неуморно,

думи нежни с обич ще изричам.

Ще се притисна в твоята прегръдка,

поне за малко на зора да заприличам.

КАПКА ЛЮБОВ.

Понякога живота те подтиска

и нежно де удря с коварен юмрук,

с кал добродетелта дори те оплисква

и ти се питаш защо си още тук....

Понякога се чувстваш уморен

в желанието си да бъдеш весел,

а някога си ужасно отегчен,

дори не виждаш изгрева чудесен,

Когато сам си и нещастно влюбен

или във нищо никъде не виждаш брод,

не смятай, че животът е изгубен

и се зарадвай на капчица любов.

РЕКВИЕМ.

Отиват си любимите поети,

а с тях си тръгва и добрия стих

и с песен към отвъдното поели

оставят ни единствен спомен тих.

Навярно гледайки ни от високо

творят сега за ангелския хор

и врязли се в сърцата ни дълбоко

Усмихват се в небесния простор.

Щом затрептят най ярките пулсари-

аз знам,това са техните очи,

препускат ли звезди като пендари

с пегаса лунен  - техните души.

Откривам думите им в листопада

и в мадригала птичи вдъхновен,

в дъжда почукващ палките цимбала

В акомпанимент на познат рефрен.

А без поетите сме неми,глухи,

осиротява земният ни ден,

остават си от нас докрай нечути,

Но мъдрият им свят живее в мен..

СРЕЩА СЪС СМЪРТТА. Написана на : 2017-03-13 11:06:36
СРЕЩА СЪС СМЪРТТА.

Среща със Смъртта.

Автор Емил Петров.

Това е моят първи авторски стих.

Срещнах я смъртта,съвсем случайно

 беше хубав майски ден,             

     Грозна призрачна и страшна,

     Знам че е дошла за мен.

Влезе в къщи без да чука,             

и не каза нито дума,           

            С черна мушама с качулка,

                 Сякаш беше няма глуха.

 Тя замина си - избяга,       

       И остави тъжен спомен.

                 Знам ще дойде този ден -

                                    Смъртта с косата ,пак за мен.

Аз знам че нявга ще умра.

Животът е като яйце,               

един умира друг се ражда,          

Денят ще дойде да умре.                 

 Ще си отида от света.

                        След мене дири ще оставя,

                                 Ще подчиня се на смъртта,

                                              завинаги ще съм забравен.

Животът хубав е за двама.

Дори и да си сам живей,             

Тъй както ти приляга,                        

И здравето си не пилей.                       

гр. Варна 12.03.2017 г. 10 и 30 ч.

СТИХОВЕ. Написана на : 2017-02-26 09:50:02

ВЪПРОС.Резултат с изображение за рози

Кажи ми,как да те открия,

    във тоя свят несъвършен,

     щом нося още антерия

                 от времето на Цар Асен ?

Живея като рицар беден

   останал даже и без кон,

                     макар да ходя издокаран,

                                   с един измачкан панталон.

Приличам на клошар край Въча

от сто години състарен,

                  додето като поп се мъча,

                                     да върна всеки хубав ден!

Сред който мога да открия,

            че ти си някъде, край мен!

                           И почвам като вълк да вия,

                                       в капан за мишки уловен!

Тогава вече се предавам

                   на своят гняв несъвършен.

                                  Макар че в себе си оставам,

                                       като войник непобеден.

НАДЕЖДА. Резултат с изображение за рози

Във тази нощ,неочаквано тиха,

           само капките дъжд в тъмнината             

 нарисуваха няколко щриха                         

върху прашния лист на стъклата.                    

И една непредвидена нежност

                           се прокрадна в стандартните ласки

                        Натежала от болка надежда

                                                          спря до старата скърцаща маса.

Но не седна....Погледна унило.             

 и към прага затътри се бавно.                          

Беше болна загубила сили.                                            

  И потънала в мрака отдавна.                                                      

 Беше слаба.И зла.Неугледна.

             Бе надежда с отминала дата....

                            Но се върна....До масата седна.

                                                          ....И дъждът затанцува  в стъклата  

       СЛЕД РАЗДЯЛАТА.   Резултат с изображение за рози

 Какво като сме скъсали отдавна

                 на корабчето си зелените платна?

                                        не виждаш ли как всичко се повтаря

                                от зимата почти до есента....

В небето слънцето танцува на кокили!

И вятърът - надува саксофон-                            

от стръмните пътечки на баира,                                        

 до гаргите край нашият балкон.                                                     

Дърветата се гушат под чадъра

         на облаци от есенни листа....

                                И всичко сякаш почва отначало,

                                   преди да се завърне пролетта.

                                                                 Аз чакам да ми кажеш " Добър вечер"

тъй както някога под старата асма,

 когато те посрещах отдалече...

 и сядахме за малко у дома.

                     Тогава беше друга синевата.

 И други бяха кръглите звезди,            

макар че са еднакви чудесата                          

от времето на нашите мечти!                                     

 Аз чакам да ми кажеш " Добър вечер"                        

та пак да ме целуне Вечерта!....

И Месецът на корабче зелено

отново да ме върне в младостта!                         

                                              

ПРОСЯКИНЯ. Написана на : 2017-01-13 11:23:32
ПРОСЯКИНЯ.

ПРОСЯКИНЯ
Автор Ваня 123.

Ако станеш сутрин ти от сън
и ако чуеш как ти пее птица,
моля те, излез при нея вън,
вземи на длан таз мъничка искрица.

И с ръка подай трохички ти,
послушай тъй мечтите и крилати.
Това съм аз - не се страхувай ти -
трохички прося аз... от обичта ти...

А после погледни росата ти
по цветята и тревата как пълзи..
Това съм аз - не се страхувай ти-
не е роса, а моите сълзи...

Наведи се с длан да ги изтриеш,
прости им, че те молят за това -
този зов аз вярвам ще откриеш -
с ръка да ги докоснеш ти едва...

Ти през деня ако намериш
чисто кътче там за да починеш,
иди, не бива да трепериш,
седни за малко ти - да не отминеш.

Този кът е в моето сърце -
за чиста обич толкова е гладно,
за ласката на твоите ръце
то моли те, защото тъй е жадно...

През нощта ти видиш ли звезди
как щедро ти изпращат те лъчи,
спокоен ти, аз моля те, бъди,
сред тях откриеш ли и моите очи...

Те дълго чакат топлината 
най-после ти на тях да подариш
и просят те за светлината,
която ти със радост да дариш...

Видиш ли протегната ръка
на жена с коси от вятъра развяти,
прости й тя, че все стои така -
ръка протяга... проси... обичта ти... 



Страница 1 от 3
 1-5 от 15  |   1  2  3  >>