Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 57
« sibir.bg
ВАСКА ЗОЙЧЕВА - ДЕТЕТО ГЕРОЙ. Написана на : 2017-02-25 19:42:12
                  

Василка Данаилова Зойчева позната още като Васка Зойчева, е провъзгласена за символ на българската непокорност по време на сръбската окупация на Вардарска Македония.

Васка Зойчева е дъщеря на Данаил Зойчев и Люба Зойчева от Прилеп. Баща ѝ е член на Прилепския комитет на ВМОРО до Хуриета, но и след това продължава да работи за революционната организация.

Докато родителите на Васка работят в Скопие, на 14 октомвр 1912 година на Камен мост,където по-късно Мара Бунева ще се хвърли във водите на Вардар,след като е убила Велимир Прелич сръбският престолонаследник и водач на сръбската армия Александър Караджорджевич е посрещнат по традиция с цветя от деца в града. Между тях e и 7-годишната Васка Зойчева. На неговия въпрос “Па шта си ти?“ (“Каква си ти?“), детето отговаря “Бугарка!” (“Българка!”). Шокиран от отговора, бъдещият сръбски крал удря шамар на девойчето. Вестта за случилото се предизвиква бурни реакции и неодобрение в българския печат и българското общество. В изразяване на незадоволството се включва и Най-голямата чест-подаването на букета на самия крал,се пада на малката Васка Зойчева.Поласкан,"величеството" я пита:Па шта си ти народният поет Иван Вазов, който в емоционален изблик на чувства, написва своето стихотворение „Па шта си ти?“ през април 1913 година. В 1913 г. семейството на Васка търси спасение в София.

Негативният отзвук от тази постъпка по света кара Александър Караджорджевич, вече като крал на Кралството на СХС, да продължи да се интересува от семейство Зойчеви. Сръбската легация в София през 1920 и 1921 търси Данаил Зойчев, за да му направи следното предложение: да му бъдат предложени един милион тогавашни левове, за да изяви публично, че е измислица твърдението принцът да е ударил шамар на детето. Данаил е поканен в посолството, но той отказва да отиде и да вземе подкуп. Крал Александър дори и след много години не спира да се интересува какво е станало с девойчето, къде се намира и т.н.

Заради този случай, Васка Зойчева е включена в секция “Мъченици” на известния алманах „Македония“, а също така се споменава и в книгата „Сръбските жестокости в Македония (1912 – 1913)“ на Кирил Пърличев, син на големия поет Григор Пърличев.

"Па шта си ти?" - такъв въпрос задава

във твоя дом безочлив чужденец.

"Па шта си ти?" - с такваз псувня смущава

душата ти некакен пришълец;

 "Па шта си ти?" - туй питане навред -

при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга

о, бъларино, сърбин ти полага

и чака с начумерен лик ответ.

 Но ти пази се, прав ответ не давай.

Кажи се португалец кюрд, сириец,

лапонец, негър, циганин, индиец -

но българин се само не признавай.

 Че тоз грях смъртен прошка там не знай:

влече позор, побой затвор, изгнанье -

невидени при прежните тирани.

Скрий, че си българин в най-българския край;

 че си потомък Самуилов, на Атонский

Паисий внук; скрий на коя си майка син,

 на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,

и езерата и горите македонски!

 Не споменувай Лозеград,

Люлебургас, ни Булаир ужасни:

ти би разбудил подозрения опасни,

че на героите техни може да си брат.

 Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,

дъбрава, езеро, река, рид, планина

ще викат с глас през всички времена:

"Тук българи са, българи от памтивека!"

Април, 1913 г.

Не е известно времето на смъртта на Васка.

ЕВРЕИТЕ ВЪВ ВОЙНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ. Написана на : 2017-02-24 09:17:16

Българските евреи във войните на България.

 Българските евреи, рамо до рамо със своите български другари воюват за свободата на България. На тях не са им чужди моралът, душевността и идеалите на българския народ и те воюват и загиват като герои по бойните полета в името на своята родина.

 Не съществуват документи, които да свидетелстват за предателство, дезертьорство или отклонение от военните задължения, допуснати от българските евреи-войници. Още Левски е познавал добре евреите и е знаел, че сред тях няма предатели. Той самият е предпочитал да се укрива в къщите на богати евреи, известни на турската власт.

 В Пловдив Левски често е намирал убежище в голямата двуетажна къща на Мошон Гарти, намираща се в квартал „Орта Мезар". Когато Левски се появявал в този дом, жените си предавали една на друга като парола: Ел папаз я еста ен каза!’ Този факт е известен на някои историци.  Рахамим Мошонов, първият евреин; завършил Военното училище.

След Освобождението Мошон Гарти е избран за помощник-кмет на Пловдив. Левски се е укривал и в други еврейски домове: в София при Челебон Фархи, близък приятел с игумена на Драгалевския манастир хаджи Авксентий; в Кюстендил при местния равин Таджер; във Видин при богатия търговец Пинхас, в Русе при дядо Рахамим, близък приятел на Ангел Кънчев.

 По време на Руско-турската война 1877-1878 г българските евреи се включват в Опълчението, въпреки притесненията им от евентуалното присъствие на руски войски в страната поради антиеврейските погроми в Украйна и Южна Русия. Досега са открити имената на осмина евреи, воювали в Опълчението. Един от тях е Леон Крудов, родом от Самоков. На 23 август 1877 г една турска граната пада в окопите на опълченците. Той я взима в ръка и се хвърля срещу настъпващата турска войска.

 Останалите опълченци го последват. Ранен е тежко. Шест месеца се лекува в руските болници, където получава Георгиевския кръст за храброст. Името на опълченеца Мойсей Калев откриваме в една заповед на руското командване, съгласно която той и още 26 българи са командировани от 56 Люблянски пехотен полк в Българското опълчение. Със смъртта на храбрите загива опълченецът Салтиел Пизанти от Видин - прадядо на Мими Пизанти- Петкова, доброволка в Отечествената война 1944-45 г.

 Други опълченци са Моис Бенароя от Лом, известен като ел буено джидъо (добрият евреин) - дядо на Стела и Жана Авишай и прадядо на Виза Недялкова, Овадия от Пловдив.  Челибон Грасияни от Плевен и по един от Пазарджик и Шумен. Веднага след Освобождението, на 8 юли 1878 г., по заповед на княз Александър Дондуков-Корсаков се създава националната армия.

 Съгласно официално съществуващите разпоредби еврейското население добива еднакви права за служба с останалите граждани както в Княжество България, така и в Източна Румелия. Ето какъв е текстът на Клетва на войниците (долни чинове) от израилево вероизповедание, приложен към Закона за вземане на новобранци в българската войска от 25 ноември 1880 г.: Обещавам и се кълна във всемогъщия Бог Израилев и в неговите заповеди за това, че аз, който съм повикан в редовете на войската на Българското Княжество, ще слугувам честно и вярно на Негово величество Българския княз, и като изпълнявам точно и безпрекословно всичките му заповеди, няма да пожаля живота си, както в мирно време за запазване реда и законите на страната, тъй също и във война против враговете на моето отечество - в свидетелство на което целувам думите на заповедите. Амин.

Това не са единствените документи, които свидетелстват за демократичното отношение и веротърпимостта в младата българска държава, които съответно се предаваха и на българската войска. Още през 1879 г са издадени заповеди, съгласно които храната на войниците евреи да се приготвя в отделни казани, като се спазват ритуалните изисквания на тяхната религия, забраняваща консумацията на свинско месо, мас и пр. През 1880 г е издадена друга заповед, към която се прилага разписание на еврейските и мохамедански празници, на които войниците евреи и мохамедани следва да бъдат освобождавани от военни занятия . Това показва, че броят на евреите във войсковите части е бил значителен.

 Тази грижа и внимание усилват самочувствието на българските евреи като равноправни граждани и ускоряват приобщаването им към българския народ. В резултат на Съединението и 6 навечерието на Сръбско-българската война от 1885 г. населението на България е 3 054 596 души. Евреите са около 20 000. Съществуват данни, макар и оскъдни, за героичното поведение на бойците евреи по фронтовете на Сръбско-българската война от 1885 г.

 На фронта при Сливница, а след това и при Пирот, воюва доброволчески отряд, съставен главно от варненски и русенски евреи, командвани от подпоручик Давид Мизрахи, награден с орден за храброст. Евреите от София, Дупница и Кюстендил създават втори доброволчески отряд, командван от юнкера от военното училище Леон Асеов. Двата отряда воюват при Сливница, Драгоман и Пирот така храбро, че подвизите им стават достояние на главнокомандващия българската войска княз Александър Батенберг, който ги поздравява със следната телеграма: Макар и военно необучени, вий сами доказахте в битките при Сливница, Драгоман и Пирот, че в храброст и любов за Отечеството не стоите по-долу от редовните войски.

В хода на бойните действия в Сръбско-българската война Видин се оказва в непосредствена близост до фронтовата линия. От града 1000 души отиват да воюват. Освен редовната българска армия участва и доброволчески отряд, в който има около 200 евреи. Между тях са и 40 жени, които редом с мъжете участват в боевете. Вероятно това е първият случай в най-новата ни история на масово участие на жени в бойни действия.

Сред загиналите са доброволците Аврам Соломон Бехар и Юсеф Рахамим Дуеняс. Самоотвержено във войната се включват още и Аврам Бехмоарам от Русе и Аврам Сабетаев от Видин. С младата българска армия свързва целия си живот Моше Яков, роден в Плевен през 1855 г. След Освобождението постъпва в армията и за добра служба е приет в подофицерската школа. След завършването й остава на свръхсрочна служба. Паства във войната от 1885 г. и е награден с три ордена за храброст.

Заради отличната си работа и представителен външен вид е приет за ординарец на княз Батенберг. Общо в тази бойна загиват четирима български евреи. Сравнително малкият брой на жертвите се дължи на краткотрайността на войната - от 2 до 16 ноември, а също и на факта, че за седемгодишното съществуване на Княжество България малцина са редовно обучените военни. В тази война е голям приносът на българските евреи в медицинското осигуряване на бойните действия.

Софийската еврейска община със собствени средства открива в помещенията на еврейското училище болница с 50 легла. В нея се лекуват 135 ранени бойци и офицери. Грижи полагат лекарите Самуел Леви, Мордохай Хаим, Нисим Арие, Израел Леви, Самуел Саломон, Исак Гершон, Елия Арие и Нисо Таджер. Самоотвержени и всеотдайни грижи полагат санитарките Кьолер и Семо. Голяма помощ оказват и руските евреи емигранти, намерили убежище в България.

 С добро име се ползват д-р Йоаким Транер, който е лекар в една от румелийските дружини, д-р Мария Август Зимболт, д-р Темистокъл Глик, който е работил като лекар още в боевете за Плевен през 1877 г. Като доброволец санитар взима участие и Улрих Соломонович Левенсон. Похвалната дейност на лекарите евреи не убягва от погледа на висшето военно командване, което награждава с ордени и други военни отличия редица лекари и санитари.

Голяма е заслугата им в поставянето на основите на военномедицинската служба. Победите в тази война, постигнати от младата българска армия, повишават популярността и авторитета на българското офицерство. Увеличава се броят на младежите, желаещи да се посветят на офицерската кариера. Този стремеж не подминава и еврейските младежи. Голяма част от тях са от заможни семейства, но предпочитат да учат във Военното училище, вместо да следват в чужбина.

Първият, постъпил в училището, е Рахамим Мошон Гарти (Рахамим Мошонов), роден в Пловдив през 1868 г. Той е първият офицер евреин, завършил през 1889 г и произведен в чин подпоручик. Участвал е в трите войни - Балканската (1912-13 г.), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915-18 г.), в които се проявява като взискателен офицер с подчертани организаторски способности. Награждаван е с множество български и чуждестранни бойни отличия.

Водени от неговия пример, във Военното училище постъпват и успешно го завършват до края на XIX в. още седем български евреи. Те са: Аврам Израел Рефетов, роден във Видин през 1870 г. Участва в трите войни и е награден с много ордени и медали. Културен, интелигентен, представителен, той е зачислен в свитата на княз Фердинанд. През 1896 г. се уволнява по собствено желание и се отдава на адвокатска професия. Йосиф Таджер е роден в София през 1871 г. Той е съвипускник на Йосиф Хербст, но в армията служи само една година. Уволнява се през 1894 г. и работи като адвокат. Йосиф Хербст е роден в Одрин през 1875 г. Постъпва във Военното училище едва 15-годишен.

Участва в двете Балкански войни, където се проявява като блестящ командир. През 1913 г, по предложение на Симеон Радев е назначен за началник на Дирекцията по печата (днешната БТА). След атентата в църквата „Св. Неделя" през 1925 г. той е арестуван и убит в Дирекция на полицията. Морено Моше Грасияни - полковник от запаса - е роден в Шумен през 1872 г Завьршва Военното училище през 1896 г., след което като командир участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Като млад офицер служи в пехотната дружина в град Елена. Там, без повод, шовинистично настроена група му нанася побой. В самоотбрана подпоручик Грасияни намушква със сабя един от нападателите си. Най-напред Военният съд го осъжда на 15 години затвор и разжалване. Присъдата е обжалвана и пред Апелативния съд в Русе Грасияни се явява без защитник, като заявява: Обидата, която ми беше нанесена, засегна народа, към който принадлежа. Но тя засегна и честта на мундира, който нося.

 Съдът го оправдава напълно, за което допринася и прокурорът полковник Стойчев - баща на генерал Владимир Стойчев. Д-р Сасон Моше Алкалай е роден в Пловдив през 1872 г Завършва медицина в Германия и по-късно Военното училище. Служи като военен лекар в различни войскови поделения. През Балканската война е старши лекар и началник на VII дивизионна болница. Взема активно участие в медицинското осигуряване на българската армия през Първата световна война. За изключителната му подготовка и организаторски способности в хода на войната, на 20 юни 1917 г, е произведен пръв от всички действащи български офицери евреи в чин полковник.

Назначен е за началник на санитарната част на IV Българска армия. Като такъв поема командването за създаване на такъв фонд в национален мащаб, което е прието. Безспорно най-авторитетният от българските евреи офицери, завършили Военното училище, е Аврам Перец Таджер. Той е роден в София през 1872 г. Участва във всички войни, които води България, включително и в Отечествената от 1944-45 г, макар тогава да е бил вече на 72-годишна възраст. Неговите бойни действия са описани в „История на войната", издание на Министерството на войната, и служат за помагало при подготовката на офицерски кадри. Леви Хеския, един от малцината евреи, участвали в сраженията при Пуста река, си спомня: На 1 октомври 1915г. сутринта 6 часа, започна сражението...

Минахме в атака на нож. На 29-ти ни се наложи отстъпление. Успяхме да узнаем само, че дружината на майор Таджер остана на позициите си и не отстъпва и педя земя... Той изпратил доброволци в лагера на противника, за да узнаят разположението на неприятелските сили. От събраните сведения майорът установил, че събраната дотогава информация, не отговаря на истината... След два дена Първа дивизия атакува противника по цялата бойна линия. Противникът отстъпва панически от своите позиции...

Началникът на дивизията, генерал Драганов, повиши майор Таджер в чин подполковник. След края на Първата световна война Аврам Таджер, вече полковник от запаса, става председател на Централната еврейска консистория в периода 1925-1931 г. През 1927 г. полковник Таджер оглавява българската делегация в Женева, където се провежда международна конференция на малцинствата, живеещи в европейските страни. При откриването й той заявява: Аз пожелавам на всички малцинства в Европа да Живеят тъй както живее еврейското малцинство в България.

Но виждам, че нашето място не е на тази конференция, тъй като най-онеправданото малцинство в Европа - българите от Македония и Западните покрайнини, под натиска на югославското правителство, са лишени от правото си да участват в настоящата конференция. Цялата делегация, водена от полковник Таджер, напуска демонстративно залата. Организаторите на конференцията са принудени да разрешат равноправното участие на българската делегация от Македония и Западните покрайнини.

Още двама български евреи завършват до края на XIX век Военното училище, но службата им във войската като действащи офицери е сравнително кратка. Единият е Морено Яко Морено, роден в София през 1875 г., и завършил Военното училище през 1899 г. Уволнява се по собствено желание през 1906 г. Другият е Йосиф Таджер, за когото вече споменахме. В началото на XX в. във Военното училище се обучава и Мойсей Нисим Кохенов. Той е роден във Видин през 1880 г. Завършва медицина и работи като военен лекар в различни войскови поделения. 'Лшства в Балканската война като лекар във Видинския крепостен батальон.

До края на 1911 г. завършват Школата за запасни подпоручици и стават офицери от запаса 16 младежи български евреи. Те получават мобилизационни назначения в различни бойни части. Сред тях е подпоручик Израел Габе (брат на Дора Габе), роден през 1882 г в Русия. До началото на Балканските войни 1912-13 г. в българската армия на действителна служба има петима офицери евреи, завършили по различно време Военното училище, а в запаса - 20 офицери, от които четирима завършили пълния курс на Военното училище.

 Никоя друга народностна група в България не е излъчила такъв голям брой действащи и запасни офицери. Това не се дължи на броя живеещи евреи в България по онова време (имало е други групи, които са надвишавали този на евреите), а по-скоро на наследените и съхранени най-добри традиции на демократизъм и веротърпимост у българския народ. Балканската война за българския народ е справедлива и освободителна война. Български¬те евреи не остават настрана от всенародния ентусиазъм, породен от обявяването на войната.

В армията са мобилизирани над 5400 войници, подофицери и офицери от еврейски произход. Те участват в бойните действия наравно с останалите бойци. Не трябва да се забравят героичните прояви на поручик Сабетай Аврамов- Буко, син на участник в Сръбско-българската война от 1885 г. Той командва рота от състава на V пехотен Дунавски полк. В кръвопролитните боеве при Караагач проявява изключителна храброст, с която увлича подчинените си. Ранен е на 18 места и е евакуиран в България. Награден е с орден за храброст. Редник Азаря Чипрут от Карнобат на 8 ноември 1912 г. при Бунар Хисар, с още няколко души от ротата, се хвърлят срещу противника, за да спасят знамето на полка. Не са редки случаите на масов героизъм, проявен от страна на бойците.

При Чаталджа III пехотен Бдински полк води тежки боеве. На 10 ноември 1912 г. падат убити командирът на полка и още 11 бойци, които са го охранявали. Оказва се, че деветима от тях са евреи. По време на двете Балкански войни от 1912-13 г. загиват 236 бойци от еврейски произход: 3 офицери, 8 подофицери и 225 редници. Най-много са загиналите от София - 65 души, следват бойците от Ямбол - 24, Русе, Кюстендил, Видин, Дупница, Карнобат. В периода между Балканската и Първата световна война Военното училище завършват още шестима евреи, които воюват по фронтовете като кадрови военни лекари.

Намираме ги в списъка на действащите офицери от 1917 г: поручик Мико Мойсей Алкалай от София, старши лекар на 65 пехотен полк; поручик Бенямин Йосиф Аронов от Берковица, старши лекар на 56 пехотен полк; поручик Барух Овадия Леви от Никопол, старши лекар на 67 пехотен полк; поручик Соломон Давид Алкалай от Самоков, старши лекар на 60 пехотен полк; поручик Анжело Челеби Герон от Пловдив, старши лекар на 24 пехотен полк; поручик Соломон Сабетай Арие от Видин, старши лекар на 80 пехотен полк. За разлика от първата Балканска война срещу Турция, Първата световна война през 1914-18 г., в която България встъпва година по-късно на страната на Централните сили, не се ползва с популярност сред народа.

 Още през 1912-13 г. се установява, че не достигат 4488 строеви офицери. Пристъпва се спешно към подготовка на млади офицери за нуждите на войската, а също и на санитарни офицери за войсковите части. По силата на тези мерки в офицерските курсове и школи попадат и всички младежи евреи, подлежащи на военна служба. Това е една от причините през войната от 1914-18 г. да загинат повече офицери, отколкото действащите и запасните офицери от еврейски произход, включени в официалните списъци на Министерството на войната.

Воините евреи воюват по всички фронтове на Първата световна война, защото военновременните формирования се попълват от всички окръзи на страната, в които живее еврейското население. Участие вземат и офицери лекари в различни бойни поделения. В историята остават имената на поручик Моше Бенямин Ашер от Пловдив, живеещ в София, по професия зъболекар. Проявява изключителна храброст, като не отстъпва заетата позиция и загива при Дойран през август 1916 г. Подпоручик Нисим Рубен Папо загива на 14 септември 1918 г. при атака на връх Динолов в Македония. Редник Бенямин Натан, който при жестоките боеве при Серес, с риск за живота си, възстановява телефонната връзка между наблюдателния пункт и огневите позиции.

На 25 ноември 1915 г. при нощна атака на връх Голат, старши подофицер Бохор Нисимов Йомтов от 14 пехотен Македонски полк увлича с примера си бойците да преодолеят телените заграждения, където намират смъртта си. По време на Първата световна война са мобилизирани 7300 души евреи. Загиналите са 722 воини, като от тях 651 са редници, 43 подофицери и 28 офицери. И в тази война най- много са убитите евреи от София, следвана от Пловдив, Дупница, Кюстендил. Участието на българските евреи в Отечествената война на България 1944- 45 г е по-скромно.

Това се дължи на обстоятелството, че съгласно Закона за защита на нацията, родените след 1919 г. не са имали право на военно обучение в българската армия, а са били изпращани в трудовите лагери. Независимо от това много евреи заминават за фронта като доброволци. Любопитен е фактът, че от Дупница са били мобилизирани 28 души, а доброволците, които отиват на фронта, са 58. Едни от участниците във войната са: Мими Пизанти-Петкова от Видин, наградена с два ордена за храброст, Елия Данаилов и Елиезер Исак Москович от Варна, взели участие в двете фази на Отечествената война.

Получили са по два ордена за храброст. В тези последни месеци на войната загиват 57 евреи. Сред тях са майор Нисим Аладжем, помощник-командир на 10 пехотен полк, загинал на 29 март 1945 г. в Унгария, капитан Жак Конфорти от Дупница, помощник-командир в 3 гвардейски полк, загинал на 20 октомври 1944 г. в Македония, капитан Алберт Ваена от Видин, загинал на 16 ноември 1944 г. при Подуево, Югославия. Общо във войните, по официални сведения на Министерството на войната, загиват 960 души - 676 редници, 51 подофицери и 31 офицери.

По този повод генерал-майор Петър Дървингов, съвипускник на Йосиф Хербст казва: Българските евреи, наброяващи около 40 000 мъже, жени и деца, дадоха във войните толкова убити, колкото Гърция и Турция поотделно във войната им от 1897г. Посочени са имената на 31 загинали офицери от еврейски произход, но те са с няколко десетки повече. Като се има предвид, че те са с са 10% от общия брой на офицерите на фронта, може да се предположи, че евреите офицери са били около 350-360 души. Никоя друга малцинствена група в България не е изпращала такъв брой офицери на фронта, както българското еврейство.

Със сигурност може да се твърди, че няма български офицер от еврейски произход, който да не е кавалер на орден за храброст. Това се отнася и за офицерите военни лекари. Съществува поименен списък на загиналите във войните български евреи, но в никоя война не може да се установи точният им брой. В писмо от 12 октомври 1943 г. полковник Аврам Таджер пише на министъра на вътрешните работи: От данни на Министерството на войната се вижда ясно, че числото на падналите евреи в полето на честта съответства напълно на жертвите, дадени от доблестните бойни другари - българи. Гордо да се  отбележи факта, че няма досега български евреин, който да се е провинил в измяна, предателство или дезертьорство.

ПРЯКОРИТЕ В НАШИЯТ БИТ ПРЕДИ И СЕГА. Написана на : 2017-02-23 20:27:08

ПРЯКОРИТЕ В НАШИЯТ БИТ - ПРЕДИ И СЕГА.

Автор Емил Петров.

Прякорите и прозвищата са творение на обществото и възникват при ежедневното общуване между хората. Те се създават непрекъснато. Едни от тях отмират заедно с човека - носител, но голяма част от тях продължават живота си през вековете, поколения наред.

 Представените прякори и прозвища са два вида: лично-индивидуални и семейно-родови. Характерен белег за лично-индивидуалните е единствено а семейно-родовите са образувани от лично име или прякор със суфикс OB (-EB). Фактически това са фамилни имена. Различни са причините за възникването на прякорите и прозвищата, и това ни дава основание да различаваме отделни признаци за назоваването им: Ще разгледаме прякорите на нашите революционери и борците за Националното обединение и Освобождението на България.

 - По физически качества: Прасето,Магарето, Жабата,Дългия и други.

- По етническа принадлежност: Сърбина,Влаха,Помачето и други.

- По  местопроизход:Вакарелчето, Софиянеца,Панагюреца,Щипянчето и други.

- По социално положение: - По психически черти в характера.

 - Във връзка с професия: Суватчията, Барутчията, Бояджията, Свещаря, Праматарина и други.

 - По идейно - политически убеждения:  Социалиста,Централния,Върховиста и други.

 - По пребиваване в чужда страна:  Мароканеца,Испанеца,Албанеца и други.

 По военна служба: -Войничето,Мичмана,Генерала и други.

 -По битови предмети:Картуната,Чибука и други.

-По аналогия с животни. 

Пенчо Атанасов –Лисицата четник от четата на Христо Ботев. Загива при Милин камък - в кръвополитното сражение на 18 май 1876 г. Атанас Петров–Петела хайдутин при Ангел войвода заловен и обесен. Никола Илиев–Кокошката четник в Македония,страдал от кокоша слепота Въпреки това се сражавал с турците. Илия Пачалов–Заяка четник в Македония и много страхлива личност.

- По асоциация с известни личности:  свързани е модификации на лични мъжки и женски имена и така нататък. Още от онова време много наши известни личности са носили прякори и то с достойнство и гордост.

Захари Стоянов Джендов - носел прякора Джендаки. Този си прякор получил когато бил заловен от турците в Троянският балкан. Бил е мургав и прякора му идва от това че турците го мислели за циганин. Захари Стоянов е във Хвърковатата чета на Бенковски през 1876 г.

Стефан Николов Стамболов -носел прякора Стойко Мъглата. Апостол на Трети  Търновски Революционен окръг по време на Априлското въстание.

Димитър Николов Косовац - носел прякора Общи. Пръв помощник на Васил Левски при създаване на Тайни Революционни комитети.

Стефан Тодоров Димов - носел прякора Караджата.Води съвместна чета с Хаджи Димитър.

Коста Николов Ефтимов - носел прякора Наполеона. Участник в Армията на Гарибалди.

Христо Коцев Хамбарков - носел прякора Гъската. Съратник и помощник на Васил Левски.

Гаврил Груев Хлътев–Бенковски,се е подвизавал с името на един полски заточеник Антон Бенковски,с чийто тескере се върнал в България от Цариград. Христо Цонев -носел прякора Латинеца. Смятан е за предател на Апостола на Свободата Васил Левски. Съдържател на Къкринското ханче.

 Прякори на революционери ,четници ,македонски дейци ,участници в нашите борби за Национално обединение на България.. Нашите революционери са носили гордо свойте прякори,а до някъде всявали страх и ужас в онези времена.

 Капитан Петко Кирков Каракирков-Петко войвода носел прякора Пантата, а побратимът му Петко Радев Радулов–Кърседарина, поради това че преди време е бил на турска служба преследвал е комити.

 Братът на Васил Левски, Петър Иванов Кунчев четник от четата на Христо Ботев –е носил прякора Левски. Васил Иванов Кунчев - също носел прякора Левски. Този прякор добива от участието си в Първата и Втората Българска легия на Раковски.

 Извършителят на покушението срещу Стамболов е бил войводата Михайл Дончев Ставрев –Халата,умрял във крепостта Баба Вида.

 Ботеви четници с интересни прякори са имали: Гюро Начев Начевски–Върли Гюро, бил е в армията на Гарибалди в Критското въстание. Димитър Николов–Дишлията,е бил най възрастен в четата на Христо Ботев и много пълен -55 годишен стар харамия. Марин Петков –Тутната е бил много бавен и туткав. Марин Ников  Арнаудов–Ченгели това работел чвека,правел ченгели за клане на добитък. Никола Христов Симов–Куруто поради това че бил дълъг и сух с изпито лице носел този прякор,знаменосец в четата на Христо Ботев.

Георги Матев Николов - Суватчията, професията му е била такава, Атанас Димитров -Книжаря, продавал книги, Атанас Хаджииванов Чартазанов -Брадата,Васил Иванов Георгиев - Феса, шиел и продавал фесове,Георги Найденов -Гръблаша, ходел прегърбен,Илия Милчев Пандурски -Бейчето кипрел се като мома. Юзбашията,Бейчето,Чизмаря,Хъша,Солар,Черкеза,Сахатчията,Спахийчето,Калъч Нено,Султана, Биволчето,Епитрпа.Независимо какъв е прякора им /те загиват в сражение с турците,заловени и изпратени на заточение дали живота си за България.

Какво значение е имало прякора ? - Яне  Иванов Сандански–Царот на Пирина ,наричали са го така защото добре познавал района си на действие,можел да се движи и с вързани очи както се казва. Гордеел се с този прякор и всявал страх сред турските големци тогава. Други характерни прякори са Жабата, Маврото, Свети Петър, Исус Христос –този прякор носел един циганин приличал на Бог четник при  Михаил Герджиков. Хайдутинът Солак Пехливан Мустафа - е бил еднорък за това са го наричали Солак или Чолак. Гоно Янев -Прасето е бил прекалено пълен и ядял много.

Никола Георгиев Димитров -Пехливана,бил е борец.Вангел Минчев Сърбина - е родом от Сръбско а е живял в Копривщица. Участва във Хвърковатата чета на Бенковски.Стойко Вакарелчето - шоп от Софийско също от четата на Бенковски.Велко Ангелов Японеца - бил е в Япония в ония години. Македоноодрински опълченец. Други прякори на комити:

 Сеченката,Баба Цаки, Цонката, Облачето, Тупара, Лошио, Байката, Бутниколибата, Чичето, Късмета, Осман Паун, Сиджима и Авгутарот, Мандабурата, Свекянчето,Пелтеко,Каноникот,Кутруля,Клисара,Карахасан,Гавазина,Марко Лерински и така нататък са  също интересни прякори от онова време. Прякорите са били един вид таен псевдоним на тези личности.

 Атанас Димитров–Бабата войвода в Македония ходел винаги приведен като баба и затова му излязло името Бабата. Миялко Чакрев–Пръдлето стар харамия от Македония попръдвал си и гордо носел прякора си. Коста Христов–Попето ,имал дълга брада и всявал страхопочитание сред турците,но не е бил поп. Подобни прякори носели много харамий и войводи който с дългите си бради и мустаци  всявали истински ужас сред черкези и башибозуци..

  Панде Христов–Къдънката , прякора му идва от това че обичал да се кипри. Коста Тенишев–Лютия,се палел от най малкото нещо като го ядосат.Един от страшилищата за турците в Странджанско. Кръстю Хаджиниколов Асенов–Мечката ,братов син на Хаджи Димитър имал едра осанка и ходел като мечка. Димитър Коклев –Гайдаря е бил охрана на Бенковски,и винаги носел гайдата със себе си. Борис Илиев–Северняка,е от Берковица и за това получил този си прякор в Македония . Михайл Радев –Странджата ,носел този прякор не известно защо той е от Търговище. Загива в сражение с гръцки андрати - като войвода на Селска милиция. Ефтим Ангелов Княза или Царя -е аптекар по професия но всички го наричали Княза.

 Прякори като Бръмбъра–Тодор Кръстев–участвал в обира на турската хазна. Пун Чувал– носел четник с едра осанка чиято раница била пълна със всевъзможни неща/клещи за рязане на тел,игли и конци,цървули,свещи и така нататък а самия четник бил едър и висок. Славея–Спиро Петров–пеел много хубаво и прякора си му останал завинаги. Джуздана –Димитър Джузданов–терорист в Македония прякор което значи недодялан и кибритлия.

Трънката –Христо Рабаджиев–от четата на Христо Ботев,бил е кльощав. Змиятя–Милан Аргиров войвода в Македония загинал на връх Ножот геройски. Дедото–Димо Павлов–стар хайдутин и харамия от Прилепско бил е стар на години към 80 забележете. Кадията–Петър Моллов–участник в Съединението. Копаран Чауш–Иван Апостолов–носел този прякор поради това че е бил циганин копанарин ,бил е един от малкото войводи от този етнос. Димитър Наумов–Чембера получил този прякор поради това че вместо шапка носел дълга кърпа увита на главата си.

Славейко Арсов–Кикиридката носел този прякор поради това че фамилията му е била Кикиридков. Ванчо Мицков–Сърбака получил този прякор от това че постоянно се чешел от въшките. Имал въшки - тогава комитите често хващали въшки поради лошите условия в гората. Димитър Панджаров -Влаха,по народност арумънец /влах. Един доста известен войвода от Илинденското въстание. За саъжаление много пиел и това му коствало живота.

 Петър Радев–Пашата получил прякора си за това че носел красиви дрехи специално ушити по негов дизайн. Гроздан Рандев–Башчауш, турците му правели баници. Никола Коев –Мамин Кольо. Трайко Митрев –Краля. Димитър Арнаудов –Отело, Никола Дюлгеров–Дзунката. Чифутина–Стефан Георгиев –водач на чета в Старозагорското въстание. Арнаутина–този прякор е бил доста известен и го носели хора предимно от албански пройзход. Чушката–също известен прякор. Чауша–Александър Дърводелски от Враца. Дългия–носел войводата Иван  Георгиев Костов от Враца. Коконата–прякор на четника от четата на Филип Тотю– Кокеров. Форцата–носел войводата Фидан Найденов. Билярина–четник от четата на Капитан Петко–скопен от турците за назидание закачал кадъните. Майка му стара–този прякор носел Димитър Общински.Страшника–носел Петко Милев–имал гъсти вежди и мустаци.

Имало е още по пиперливи прякори тогава като: Княза, Шумката, Черния, Шуперлията, Чолака, Келеша, Малкия, Бълвуча, Газилайна, Чапата, Свети Петър, Облачето, Черкеза, Магарето, Карпата, Качето, Бюлюкбашията, Келемано,Светията,Чаплата,Ходжата,Топала,Върховиста,Социалиста,Пиперката,Пуцето,

Централният,Червента брада и много такива.

 Богатин Лазаров–Американеца е носил този прякор защото идва от Америка ,той е опълченец. Цвятко Найденов–Холерата не известно защо носи тоя прякор. Илия Дилберов–Дилбер Илия ,прототип от книгата на Свобода Бъчварова –Дилбер Танас. Апостол Дограмаджиев –Антиката, Продан Атанасов  Попадиин–Ефендията, Мойсей Спасов Праматаров –Легалния, Васил четник на Яне Сандански е известен с прякора Пуфката, Йордан Мишайков–Патраклията, Христо Оризаров–Пуяка, а Нейчо Стоянов–от Клисура носи прякора Калъча- добре боравел със сабя.

А известният тогава Боримечката - Иван Танков Козарев - умира на заточение. Направи ми впечатление четирима човека от Тревненската чета на Христо Патрев и техните прякори -Компира,Манафа,Сърбогъзя и Отвъденеца.Нено Стоянов Ненов - Калъч Нено ,младо момче с дълга сабя. Заради сабята е наричан така. Ботев четник.

Засега открих много пиперливи и доста смешни прякори които не бих написал в статията. Много войводи носели прякори на турски военни длъжности и с това са известни в Македонските борби. А прякорите били следните: Пашата, Ходжата, Шакира и пр. Известни били и прякорите: Аджамията–непохватен,Пехливана–борец,Пискалото–човек с тънко гласче, Юрука–вид турско население в Родопите,Малкия–човек с нисък ръст,Синигера–наперен, Хаджията–човек ходил на Божи гроб.Много храбреци загиват геройски от турски куршум или заклани и обесени- като  Атанас Кършаков - Лъвчето, Миле Христов -Суджукаро, Блаже Кръстев -Бирничето,Меле Карамфилов -Кучкаро , Коста Петров - Касапчето, Илия Лилинков - Хубавеца.

 Много прякори  съм записал от книгата  "Македонски чети и войводи". Прякори са носили и извесни хайдути и личности :Илия Господинов–Хитрия, Александър Димитров– Дългата Брада, Александър Мартулков–Бисмарк, Йонко Вапцаров - Вапцаре,Петко Зидаров - Хъшлъка,Милю Какачев - Козата,Миле Попйорданов - Орцето,Чудомир Кантарджиев –Чудото. Иван Димитров Стрелухов -Марангьоза,Драготин Томай Томински - Черни,този прякор носел полският журналист от Втората легия на Раковски. Найден Драганов - от Литаково Софийско носел прякора Късмета.

 Борис Николов е Автор на книга с прякори от годините на 1870 г. Много свещенници комити ,който изобщо не си поплювали са им викали Дели папаз/луд поп.  Свещеник Георги Димитров Шкорнев е известен войвода в Македония с името Дякон Евстатии, Поп Христо - носел името Страхил,Каугерът Атанас Иванов - носел името Пайсии, Поп Димитър от Ловеч - четник на Капитан Петко войвода е с прякора Дели Папаз.  Поп Герман войвода е наричан от турците  Орман папаз /Горският поп. Сред жените боркини също е имало прякори , баба Стана–убила турчин който е убил мъжът и,хванала гората е известна с прякора Кръвопийката и турците в този район не смеели да замръкнат. Друга една от тях била ятачка и куриер ,и поради възрастта си попръдвала ,получила прякора си Пърделката.

Разпространени и много популярни в историята са прякорите,Комитата ,Харамията,Опълченеца,Войводата,Калфата,Пиперката и Терориста. и още такива предимно се дават на вехти войводи и хайдути с дългогодишен стаж в гората. Войводата Андон Янев–Кьосето - терорист нямал косми /брада. Йордан Силянов–Пиперката обичал лютото, Величко Велянов–Чичето,прякора му идва от това че бил много умен,Георги Иванов Геройски - прякора му е Марко Лерински,Федя Радев е наричан Централният,Ташко Христов е наричан Пуцето,Юлий Цезар Розентал е наричан Доктора, Доктора е наричан и  войводата Петко Пенчев от Варна -лекар по професия.Стоян Каблешков е наричан Художника найстина бил художник. 

 Апостол Терзиев вйвода е наричан Ениджевардарското Слънце,Войводата Радон Тодев - Бъчварчето,Стоян Паприков -Пищоло,Никола Русиновски -Атила,Гюрчин Наумов - Паякот,Вишан Молеров - Иконописа,Иван Наумов - Алябако и мног други.Тези хора били известни с тия  си прякори ,и с прякорите си били вписани в биографийте и пантеона на БЕЗСМЪРТНИТЕ.

КРУМ ГЕОРГИЕВ ЧАПРАШИКОВ. Написана на : 2017-02-22 11:44:32

Чапрашикови са трима братя и са едни от най-големите предприемачи на България от началото на миналия век до 9 септември 1944 г. Съдбата и превратностите на времето са жестоки към тях и техните деца. Днес две разкошни къщи - на ул. "Оборище" 19 в София и бул. "България" 125, напомнят за големия бизнес размах и за миналото величие.

Братя Чапрашикови са търговците, които първи намират европейски пазари за българските тютюни.

Родът е от Дупница, а Александър, Стефан и Крум са трето поколение тютюнотърговци. Още през 1864 г. дядо им Стоимен Чапрашиков създава тютюнева фирма с името "Ориент табако". Той изкупува български тютюни и ги продава в Турция и Гърция. Има двама синове - Иван е по-предприемчивият и наследява фамилния бизнес, а Георги се занимава с изкупуването на тютюна. Иван няма деца, синовете на Георги са Александър, Стефан и Крум. Най-малкият получава голяма част от наследството на чичо си. Роденият през април 1876 г. Стефан завършва право в Париж, а 6 години по-малкият Крум - в Гренобъл. Единствен най-големият Александър не проявява интерес към юридическите науки и става офицер.

След дипломирането си Стефан е секретар на княз Фердинанд от 1907 до 1914 г. Веднага след обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. в шифрована телеграма от Търново Фердинанд поръчва на Стефан Чапрашиков да проучи настроенията в столицата. В отговор той пише: "Никога столицата не е бивала в такъв възторг. Ентусиазмът в целия град е неописуем. Всички улици и площади са задръстени от тълпи народ, който взаимно се поздравява с "Честито царство" и вика "ура".

Стефан Чапрашиков става един от доверените хора на царя. Фердинанд му поверява да редактира телеграмите до руския император Николай II. По-късно участва в преговорите с Турция и в делегацията, подписала Лондонския мир през 1913 г., според който България е победителка в Балканската война. Кариерата му върви нагоре до 1918 г. Последователно е дипломат във Франция, Гърция, Сърбия и Русия. След като дипломатическите ни отношения с Русия са прекъснати през 1918 г., е изпратен в Германия.

Там създава не само политически, но и икономически връзки. Точно на тях се опира при основаването на фирмата "Стефан Чапрашиков и сие" за износ на тютюни в Германия. "Сието" е сестриният му син Димитър Божков. На 28. сесия на МОК в Лозана през септември 1929 г. е избран за член на организацията. Малко след това вече е почетен председател на Българския олимпийски комитет. Самият Стефан е състезател по конен спорт. Голямото му дело за България е уреждането на дарение от Германия за 20 хил. тогавашни марки, с които наши спортисти участват на зимните олимпийски игри през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен. Негова е инициативата за столичния хиподрум.

Макар да прекарва повече време в Германия, след 9 септември 1944 г. се връща в България и подада в клопката. Опитва се да направи сделка с комунистите, като завещава на държавата място в Евксиноград и къщата си на ул. "Шипка" № 20 за музей на спорта. После отива при племенника си Димитър Божков в Кърджали, като се надява, че ще му помогне да избяга в Турция. Но той вече няма предишните връзки. Стефан Чапрашиков се обесва пред перспективата да го изправят на съд.

Най-малкият брат, Крум, съумява да увеличи наследството на чичо си Иван. Като гимназист той няколко месеца участва в четата на Христо Чернопеев във Вардарска Македония, после се присъединява към четата на Яне Сандански. 

Започва търговията с тютюни още в началото на века и открива световните пазари. Той обикаля една година из Европа, създава си връзки с големите тютюневи компани и през 1907 г. успява да продаде във Виена тютюневите реколти от две години. Спечелва милиони. Оженва се за Елисавета, дъщеря на финансовия министър Михаил Тенев. Баща є е управител на БНБ от 1887 до 1898 г. и министър на финансите през 1899-1900 година.

Крум Чапрашиков влза първо в местната политика - през 1908 г. е общински съветник, а след година, до 1912 и кмет на Дупница. Приятелят му, министър-председателят Александър Малинов, издейства държавен кредит, с който кметът прави водопровода и благоустроява центъра на Дупница. Виден член на Демократическата партия, Крум Чапрашиков финансира щедро от 1919 г. в. "Зора". Депутат е в 16. и 17. Народно събрание.

Неприятностите за Крум и Александър Чапрашикови започват при управлението на Александър Стамболийски, когато земеделците приемат закон за незаконно придобитите имоти след 17 септември 1912 г. и за конфискацията им. Земеделецът Иван Кирков иска Чапрашиков и всички милионери, които по волята на народа са станали народни представители, да направят декларация, че нямат незаконно придобити имоти. Крум Чапрашиков отказва. Втори софийски военнополеви съд образува срещу него следствено дело № 206. През 1922 г. заедно с брат си Александър подават оставки като народни представители, защото незаконното им забогатяване е доказано. Принуден е да напусне страната. Това става със самолет, който му изпращат партньорите от италианската банка. Той каца до Ихтиман, качва братя Чапрашикови на борда си и отлита към Италия. Оттам се озовават в Швейцария, Германия и Австрия, откъдето ръководят бизнеса си.

Животът на голям спекулант и играч обаче се отразява на Крум и той заболява от туберкулоза, следствие от пневмонията на младини. Лекува се около 3 години в Швейцария и пак се завръща у нас. През 1931 г. построява къщата на ул. "Оборище" 19. По това време скрепява приятелството си с новия министър-председател Андрей Ляпчев, което датира от младежките им години като борци за свободата на Македония. По-късно Крум Чапрашиков дава пари на партията му. Сред политическите им опоненти тръгва обвинението към министър-председателя, че е съдружник на търговеца. Крум умира на 15 септември 1934 г. от туберкулоза в София. 

Макар да е най-голям, Александър живее в сянката на брат си Крум и му помага в търговията с тютюни. Той построява къщата на бул. "България" 125. Наред с това купува имоти в Горна баня. Върху 200 декара прави овощна градина. Преди 9 септември има заеми за около 200 хил. и неплатени данъци за 240 хил. лв. Арестуван е, имуществото му е отнето и е въдворен в Лясковец, където умира. Съпругата му умира от рак през 1954 г., като е приета по милост в Медицинската академия. Двете им деца - Анна и Георги, остават на улицата и спят при познати. След години на художничката Анна председателят на Народното събрание Г. Дамянов отпуска една стая в къща на ул. "Цар Крум" 47, а брат є Георги продължава да спи, където намери. И Анна се разболява от рак. За да преживява, рисува портрети на безценица. С надеждата, че ще си върне имотите, пише няколко писма до Тодор Живков и по съвет на братовчедка си Анна Чапрашикова, която предвидливо е напуснала страната преди 9 септември - до американския президент Никсън. Семейната къща на днешния бул. "България" става полско търговско представителство.

През ноември миналата година на 88 години в Париж почина дъщерята на Крум - Анна Чапрашикова. След като напуска България, тя заживява в Швейцария, а от 1954 г. - в Ню Йорк. Дълги години е журналистка в бюрото на сп. "Пари мач". Сред нейните приятели са Стефан Груев, Дими Паница и княгиня Мария Луиза. Последната є воля е с парите є в швейцарски и български банки да се основе фонд за подпомагане на талантливи студенти на Американския университет в Благоевград, които да продължат обучението си в Америка. Крум Георгиев Чапрашиков - щедро развързва кесията си и финансирва ВМОРО, за закупуване на оръжие,дрехи и боеприпаси за армията на Четническият Институт на ВМОРО в Македония и Одринско. 

 Във книгата си " Освободителните борби в Македония " Христо Силянов - споменава още един финансист на ВМОРО в Солунско. Това е богатият евреин - банкер Самуел Сабетай Леон.  Съвсем слаба информация - можеш да намериш в Интернет за него. Роден в Солун,финансирва четите на войводата Езра Исак Флорентин, на Дине Абдулрахман,Марко Иванов Лерински и други. През 1905 г. влиза в състава на четата на Езра Флорентин /поради опасност да бъде разкрит. Щедро финансирал Солунските Атентатори. През 1912 - 1913 г. участва в Македоно- Одринското опълчение в състава на Трета Солунска дружина.  Загива .

При търсенето ми на списъци на Солунските евреи - за статията ми " Българи в лагерите на смъртта -1,2,3,4,5 и 6",се наложи да пиша до Музея на Холокоста в гр. Солун. Получих списъци в тях фигурират 11 човека от тази фамилия Леон изпратени в Треблинка. Изненадата ми беше огромна - защото братът на войводата Езра Исак Флорентин е бил изпратен също в Треблинка /това е Ели Исак Флорентин.

СЪДБАТА НА ЕДНО БЪЛГАРСКО КОНСУЛСТВО. Написана на : 2017-02-16 10:40:18

СЪДБАТА НА ЕДНО БЪЛГАРСКО КОНСУЛСТВО - Трета Част.

Пътувахме към София в заключени отвън врати на вагона. На няколко гари ни разрешиха по познатия вече начин да слезем на гру­пички и да си налеем вода и да посетим тоалетните. Придружаваха ни същите млади момчета.

Пристигнахме в София около обяд на другия ден. Нашият вагон беше откачен от влака на една малка спирка, която днес се нарича "София-Север". С камиони ни превозиха до така наречения "Дом на сле­пите". Какво беше това? Доста голяма сграда, недалеч от гарата, населявана по-рано от слепи хора. Това личеше и от факта, че тоа­летните бяха без врати. Тогава сградата беше във владение на Дър­жавна сигурност и беше предназначена за преходен лагер на идващи от чужбина лица. Нещо като "Чистилището" по Данте. Всяко лице беше проверявано по техните методи и показатели и там се решаваше съд­бата му. Едни биваха освобождавани, други изпращани направо в зат­вора и трети - оставени там за допълнителни разследвания. Научихме, че има там доста лица от последната категория.

При пристигането ни в „Дома на слепите”,отношението към на­шата група коренно се промени. Каква беше причината? Оказа се, че пристигането на нашата група е било предизвестено и очаквано. По какви канали е постъпвала тази информация, не е важно. Важно беше, че пред „Дома на слепите” ни чакаха два автомобила - една "Чайка" и един "Мерцедес". Оказа се, че Гено Матеев е племенник на проф.Стефан Стефанов - тогава член на Политбюро на партията и много важен фак­тор в управлението на страната. Той разполагаше с „Чайката”.. Мерце­десът пък принадлежеше на Христо Баев - виден член на земеделското движение и управител на Българската земеделска и кооперативна бан­ка. Той пък бил баща на Ваня Стоянова. Поради загрижеността на тези двама държавни мъже за техните близки, се промени и отношението към цялата ни група. Не можеше да не бъдем доволни.

Въоръжените млади хора, нашите пазачи, изчезнаха. А ние присъствахме на трогателните сцени на срещата между близките роднини. Радвахме се заедно с тях и се надявахме и с нас да се случи същото.

След като струпахме багажа в една зала, бяхме поети за разпит от многобройните агенти. Аз бях по-надолу в списъка и затова моят разпит

                                                започна по-късно. Когато дойде моят ред: разбрах, че разпит­ващият ни е вече доста подробно информиран по нашето положение, но въпреки това трябваше накратко да му разкажа за моята личност, за моята дейност в Германия и за моето семейство във Варна. След това той поиска да му изготвя писмен доклад за всичко, за което сме говори­ли. Поясних му, че тук в София нямам условия да направя това и го помолих да му изпратя искания доклад от Варна. Той се съгласи и така бях освободен. През този ден всички членове на групата бяха раз­питани и пуснати да си ходят. А ние двамата - Джони и аз - като по-млади и от провинцията, останахме да пазим през нощта багажа на гру­пата. Бяхме свикнали - достатъчно бяха по няколко куфара на човек и по една завивка и нощувката беше осигурена.

На другия ден отпътувах за Варна. Не мога да опиша радостта от завръщането и срещата ми отново с моите близки и приятели. Не бяхме се виждали повече от година и половина. А през това време се бяха случили толкова събития !

Тук ще запиша някои факти за това, какво стана с останалите членове на нашата разменна, група:

Списък

на членовете на българската разменна група от Германия, които не бяха приети в Швейцария и НЕ се завърнаха в България, а останаха в Брегенц - френска окупационна зона. Една част попадат във лагери в които оцеляват.

1. Майор Тодор Дамянов - военен аташе

2. Ирина Дамянова - съпруга

3. Иван Дамянов - син

4. Дамян Дамянов - син

5. Иван Андонов - аташе от въздушните сили

6. Димитър Ангелов - търговски съветник

7. Николай Няголов

8. Борис Дорев - пресаташе

9. Ирина Дорева - съпруга

10. Александър Дорев - син

11. Михаил Нерезов - секретар

12. Пенка Нерезова - съпруга

       13. Стефан Нерезов - син

14. Сотир Сотиров

15. Елена Сотирова - съпруга

16. Светла Сотирова - дъщеря

17. Никола Сотиров - син

18. Иван Сипков

19. Боянка Сипкова - съпруга

20. Елисавета Сипкова - дъщеря

21. Владислав Нерезов - журналист

22. Павлина Матлиева - журналистка

23. Григор Василев - шофьор

24. Мария Щербер

25. Иванко Гъбенски - търговски съветник

26. Дора Гъбенска - съпруга

27. Борис Павлов

С п и с ъ к

на членовете на разменната група, които бяха приети в Швейцария на 13.07.1945 година и се завърнаха в България през м.октомври 1945 година:

1. Иван Сливенски

2. съпруга

3. син

4. син

5. домашна помощница

6. Никола Пенчев

7. Никола Карастоянов

8. Минка Карастоянова

9. Петър Увалиев

10. Кирил Манолов

11. съпруга

12. Дъщеря

13. Стоил - шофьор

14. Станчо Джумалиев

15. Надя Джумалиева

   16. Любен Паприков

17. Аглая Паприкова

18. Светозар Ламбрев

19. Иван Иванов и семейство

20. Влада Делирадева.

Страница 1 от 95
 1-5 от 475  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>