Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov. Не се боря за титла и звание в Сибир. Аз съм това - което ме прави човек.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО. Написана на : 2017-06-25 23:20:41

Време разделно.

Време разделно“ е български исторически игрален филм от 1988 г. в 2 части по едноименния роман на Антон Дончев. Филмът разказва за насилственото помохамеданчване на българите християни от долината Елиндения (Илинденя). Целият филм е заснет на място в Родопите в продължение на 16 месеца. Представен е на тържествена премиера в зала 1 на НДК в началото на март 1988.г. Премиерата съвпада със 110 годишнината от Освобождението. Филмът е показан на 16 международни филмови фестивала и е продаден на 32 държави, като в чужбина е показана версия под заглавието Time of Violence (Време на насилие)..

Романът Антон Дончев, 2010 г. Българският писател Стефан Цанев получава задача да напише роман за насилственото потурчване на българите по време на турското иго. След като той се отказва, и Емилиян Станев също се отказва, задачата поема младият писател Антон Дончев.  Дончев настоява, че романът е написан за 43 дни. За исторически източник, Дончев използва записките на поп Методий Драгинов от с.Корова, чийто текст на места е използван дословно. Време разделно излиза през 1964 г. от издателство Български писател. Първи негов положителен критик е Николай Хайтов, който хвали автентичността на романа.

Време разделно е построен през погледа на двама души – венецианецът Абдуллах и попът Алигорко, като техните редуващи се записки представят събитията през погледа на християните и мюсюлманите.  Политически контекст-  В началото на 20 век започва възродителният процес в България, който настоява, че българското мюсюлманско население е етнически българско и би трябвало да припознае българските национални идеали като свои собствени. Този процес започва с Дружба "Родина", културно-образувателна организация основана през 1937 г. и поддържана от смолянски мюсюлмани.

След 1944 г., религиозните обреди и културни практики мюсюлманските общности са следени от партията. През 70те и 80те години започват опити за насилствено приобщаване на българските мохамедани към българското общество, като религиозни обреди като Байрамите и обрязванията стават нежелателни. За допускане до служба в МВР, стопански или държавнически пост се изисква българско име, насърчават се смесени бракове, глобява се за говор на турски език на публично място.  Голям брой мюсюлмани губят имената си, които са сменени с български.  Някои считат, че книгата и филмът Време разделно са част от опитите на БКП да оправдае Възродителния процес.

След 10 ноември 1989 г., БКП изразява (на 29.12.1989 г.) осъдително мнение за Възродителния процес и прехвърля отговорността изцяло върху председателя на ЦК на БКП Тодор Живков.

Екип Актьорски състав- Йосиф Сърчаджиев – Караибрахим, еничарин, дошъл да потурчи долината, брат на Манол.

Руси Чанев – поп Алигорко, монах и селски поп. Повежда българите от скривалището им за да сменят вярата си .

Иван Кръстев – Манол, кехая, един от селските големци, брат на Караибрахим.

Валтер Тоски – Венецианеца, чужденец, приел исляма, военнопленник на Караибрахим.

Аня Пенчева – Севда, първия човек, който сменя вярата си.

Константин Коцев – Дядо Галушко, баща на Караибрахим и Манол.

Васил Михайлов – Сюлейман ага, местен управител, противник на насилствената смяна.

Калина Стефанова – Елица, съпруга на Манол, после съпруга на Момчил.

Момчил Карамитев – Момчил, син на Манол и съпруг на Елица.

Анета Петровска, Никола Тодев - Стойко,Стефка Берова - Гюлфие съпруга на Сюлейман ага. Велко Кънев - Спахията.

Технически Людмил Стайков – режисьор и сценарист Радослав Спасов – оператор и сценарист Георги Данаилов, Михаил Кирков – сценаристи Виолета Тошева – монтаж Георги Генков – музика За пълен списък на екипа вижте страницата в IMDb.

Заснемане - Част от крепостта Устра За режисьор на филма е поставен Людмил Стайков, който току-що е завършил работата си по трилогията Хан Аспарух; операторът, Радослав Спасов е работил по Мера според мера. Лентата, която използват за заснемането, е Кодак, внасяна от Лондон и връщана в Лондон за преработка и реставрация.  Филмът е заснет на терен в Родопите в продължение на 16 месеца. Заради трудната проходимост, за пренасяне на техниката и екипа са използвани 180 коня и две магарета. Между терените, използвани за снимките са Роженски манастир, преустроен в конак, и крепостта Устра.  Голяма част от статистите са доброволци от околни села,  като баба Сребра и повечето големци са също от местното население.Повечето костюми и накити също са автентични.

Сюжет- Заплахата- Роженския манастир- Дяволския мост. В годината 1668, Великият Везир  изпраща спахии на мисия в Родопите. Задачата им е да обърнат християнското население в долината Илинденя към правата вята. Техният водач, Караибрахим  е еничарин, взет от тази долина. Той води със себе си чужденец, пленник, нариечан само Венецианецът. Турците са посрещнати от местния управител Сюлейман ага  и настанени в неговия конак. Виждат ги селският поп Алигорко  и един от големците, Манол кехая . Между българите се разпространява вестта за идването им. Манол предупреждава сина си, Мирчо ако го вземат за еничарин, да изпълни една от три заръки, с които момчето да се самоубие, преди да го отведат.

В Елинделия пристигат бежанци от Чепино, водени от стара жена, баба Сребра. Манол ги води при Исмаил бей , от когото купуват място за ново село. Плащат със сребърните чанове на Манол. Местните големци са привикани в конака и им е съобщено, че имат десет дни за да приемат доброволно Исляма. След десетте дни, ще бъдат принудени да приемат насила. Манол се сгодява за младата Елица , любима на големия му син, Момчил . По време на сватбата, Момчил напуска пътеката, която трябва да пази, а Горан, другия пазач, брат на Елица, насилва Севда . Караибрахим и неговите хора издебват сватбарите. Пленени са всички големци, а младите жени са взети от турците за награда. Някои побягват в гората и се укриват в пещерите.

Насилието Божиите очи, Проходна Жените, отвлечени от сватбата са отведени в конака, където са насилени. Караибрахим води Елица, сестра си, в своята стая. Венецианецът укрива Мирчо, малкия син на Манол, при себе си. Поп Алигорко сам се предава, за да помогне на заловените големци. Караибрахим ги вади на двора и им показва Севда, която се е забулила. Те отказват да сменят вярата си. Позволява на всеки от пленените големци да си пожелае нещо, преди да бъде убит. Сюлейман ага е привикан в Одрин. Предлага да освободи Манол, но той отказва. Манол освобождава Елица от сватбените клетви. Караибрахим пуска попа и Елица. Тя отива при Момчил. Горан влиза в конака и опитва да убие брат си, Караибрахим. Когато не успява, се убива и пада с лице в огъня. Дядо Галушко, бащата на Караибрахим и Горан, го разпознава и е приет при Караибрахим.

Стига вест, че Сюлейман ага е убит в Одрин. Караибрахим хвърля баща си в Ямата. Когато Манол отказва да сложи чалма, той и останалите големци за избити в двора на конака. Попът получава провидение; няма значение с какво име зоват Бога, стига да има бог. Събира хората и ги води в конака за да сменят вярата си. Момчил се укрива в планината с хайдути. Караибрахим праща вест, че ако не се предаде, ще вземе Елица със себе си, ще превърне детето, което тя чака от Момчил, в еничарин и ще го прати да издири баща си. Малкият Мирчо носи главата на брат си. Докато Караибрахим разглежда главата, Мирчо го убива.Турците изгарят селата и конака. Венецианецът и поп Алигорко се сбогуват и разделят.

Международен показ Време разделно е показано на общо 16 международни филмови фестивала. Той е и първият български филм показан на международния фестивал във Ванкувър. Филмът е продаден в чужбина под заглавието Време на насилие. Закупен е от общо 32 държави. Ингеборг Братоева предполага, че големият международен показ на филма се дължи на голяма помощ от страна на тоталитарната власт.  Време на насилие е съкратен вариант на Време разделно (от 270 на 160 минути). Този вариант е предназначен за международен показ, именно той е продаден в чужбина и излъчван на международните кинофестивали.

Критика Година след излизането си, филмът е избран за филм на годината за 1988 г.  Филмовата критика го сравнява с героичен епос. Единодушно, той е наречен историческа истина. След падането на комунистическия режим, филмът отпада от вниманието на критиката.В 1995 г. Време разделно е сложено в програмата на БНТ директно след сериала Гори гори огънче, посветен на насилствената смяна на имената по време на Възродителния процес. И операторът Радослав Спасов, и режисьорът Людмил Стайков изказват мнение, че техният филм не бива да се показва заедно с Гори, гори огънче, за да не предизвика граждански вълнения. Отбелязва се, че нито един от двамата не е питан за разрешение за излъчването на техния филм.

 Автори и критици след 2000 г. отбелязват политическите тонове. Ингеборг Братоева нарича филма поръчков. В Енциклопедия българско кино Александър Янакиев напомня, че Време разделно е създадено за да оправдае и подпомогне Възродителния процес. Между 3 и 7 май 2005 г. в.Стандарт публикува статии посветени на Време разделно, книгата и филмът, както и интервюта с Антон Дончев и Аня Пенчева. Статиите показват международния интерес към книгата и желанието на чужди звезди да играят роли в евентуална екранизация.  Награди 1988 – Филм на годината 1988 – Съюз на българските филмови дейци – Награда за режисура, Награда за музика [16] 1988 – Международен кинофестивал Кадис, Испания – Награда на Федерацията на киноклубовете .

Източници Янакиев 2000, с. 237. в.Отечествен глас, Пловдив, 03.03.1988 г. в.Родолюбие, 9.1989 г. в. Стадарт, 07.03.2005 Правдомирова 2005, с. 98. Дончев 1964, с. 412. Дончев 1964, с. 3. Правдомирова 2005, с. 35. Дончев 1964, с. 5. Правдомирова 2005, с. 64 – 65. Груев 2008, с. 16. Груев 2008, с. 125. Груев 2008, с. 128. Груев 2008, с. 131. Братоева 2013, с. 237. Янакиев 2000, с. 337. Груев 2008, с. 136. Братоева 2013, с. 232. Братоева 2013, с. 231 – 232. Братоева 2013, с. 231. в.Кино спектър, бр.133, 1988 в.Поглед, бр.13, 28.03.1988 в.Вечерни новини, 10.06.1989 В романа Венецианецът е наречен също Аблуллах и е не венецианец, а френски благородник в.Отечествен Фронт 08.02.1989 г. в.Родолюбие 09.1989 г. в.Нов живот, 28.04.1989 г. Братоева 2013, с. 238. в.Нов живот, 28.04.1989 г. Братоева 2013, с. 230. в.България, 20.02.1995 г. в.Стандарт, бр.4425 – 4429,3 – 7 май 2005 г. в.Нов живот, 28.04.1989 г.

Библиография Братоева, Ингеборг. Българско игрално кино: от „Калин Орела“ до „Мисия Лондон“. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2013. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. Дончев, Антон. Време разделно. София, Български писател, 1964. Правдомирова, Донка и др. Българската литературна критика за Антон Дончев. Карима М, 2005. ISBN 954315029X. Янакиев, Александър. Енциклопедия българско кино А-Я. Титра, 2000. ISBN 954-90486-2-4.

„Време разделно” напоследък се говори много за него. Едни го одобряват с ентусиазъм, други го критикуват. Разни псевдоучени го определят като поръчков, изопачаващ събитията и т.н. В едно интервю на въпрос не са ли представени жестоко събитията, Антон Дончев отговаря: „Ако трябва да сме точни, събитията от ония времена са описани съвсем нежно в романа. Трудно е дори да си представим какви мъки е изживял българинът през петвековното робство и при потурчването на част от народа”. Кощунство е въобще да се спори по тези въпроси. Но нека видим как бе създаден филмаът „Време разделно”, заснет по сценарий от този роман. През осемдесетте години на миналия век в Родопите разговаряхме с тогавашния държавен глава Тодор Живков. Той се интересуваше как вървят процесите за приобщаване на местните хора, чиито имена бяха променени десетина години преди това. Процесите протичаха нормално и хората се приобщаваха, особено младите. Все пак за по-възрастните някои неща не бяха толкова ясни.

В тази връзка аз му казах: „Другарю Живков, не може днес да си Хасан, а утре Асен. Може, ама трябва да му се каже защо”. „Какво имаш предвид?” – запита ме тогавашният Първи. Казах му: „Младите са учили българска история и макар с колебание приемат, че е имало потурчване. Старите обаче са полуграмотни и не са чели книги. Те знаят това, което им е казал ходжата, а ходжата знае това, което му е казал предният ходжа.

Книгата „Време разделно” е трябвало да бъде прочетена на хората на кръжоци и събрания. Тя трябваше отдавна да бъде филмирана”. Потрепна Живков, стана, извика сътрудниците и разпореди: „Викайте Антон Дончев да даде сценарий, намерете добър режисьор и да се започне филма.” При следващото идване пак стана въпрос за филм и сътрудниците докладваха, че Антон Дончев не давал сценария. „Дайте му каквото иска, само да даде сценария.” – заръча Живков. Не след дълго при нас в Родопите дойде режисьорът Людмил Стайков и започнаха снимките на филма.

Местните хора, потомци на потурчените българи, ентусиазирано взеха участие в масовките. Снимките са правени главно в Смолянския регион. Голяма част от тях бяха реализирани на територията на ловно стопанство „Кормисош”, в което аз работех. Беше направен един прекрасен, уникален филм, който според мен закъсня във времето. На широк екран беше закупен от много страни и чак от Америка. Романът „Време разделно” е издаден в милиони тираж и най-вече в Америка. Преведен е на много езици. След време се запознах, пак в Родопите, с автора Антон Дончев. Първият въпрос, който му зададох, беше защо не е давал сценария. Отговорът му беше: „Аз за този сценарий съм получил 12 000 лева хонорар и по уговорка с Людмила Живкова съм ги внесъл във фонд „1300 години България”. Имахме спор по сценария, понеже някои искаха да доминира бедата от еничарите, а те са българи. Аз настоявах да доминира бедата от исляма”.

След години на лов в ловното стопанство „Кормисош” идва американски ловец. Оглежда се в местата, в които ловува, и казва: „Никога не съм бил в България, но по тези места като че съм бил”. Оказа се, че гледал филма на широк екран и познал терените, където е сниман. Книгата „Време разделно” и екранизацията й са шедьоври в нашата история, култура и литература. Това са корените на българщината.

Патриотичен календар 17 януари 1878 г. — Ямбол и Сливен са освободени от турско робство .

17 януари 1959 г. —Извършена е реформа на административното разделение на България — разформировани са административните окръзи и околии и са създадени 30 нови административно-икономически окръзи, които по-късно стават 28 .

18 януари 1956 г. — Влиза в действие първата българска радиорелейна линия между София и Пловдив.

22 януари 1878 г. —Открити са първите български пощенски станции в Свищов, Велико Търново и Габрово .

22 януари 1905 г. — Поставя се началото на трудовото законодателство в България с приемане на Закон за защита на женския и детския труд.

THE SECRETS OF „TITANIC“ 

 

Based on a work at kotev25.wordpress.com.

Permissions beyond the scope of this license may be available at kotev100@yahoo.com.

PRINTED IN BULGARIAN NEWSPAPER „DUMA“ („WORD“), SOFIA, N 83 (6187) from  7-8 April 2012, p.14-15.  See –  http://www.duma.bg/duma/node/29953  

MORE PHOTOS:

image

image

RMS Titanic departing Southampton on 10 April 1912.

image

Bow Construction. Historical photos of the Titanic.

image

Drawing plans. Historical photos of the Titanic.

image

Photos courtesy RMS Titanic, Inc. show the Titanic as well as artifacts culled from the luxury liner deep under the North Atlantic.

image

10 workers on construction beams.

image

Boilers. Historical photos of the Titanic.

image

Second class decck. Historical photos of the Titanic.

image

A recreation of the Titanic’s Grand Staircase is pictured in this undated handout photo. The RMS Titanic captured the world’s imagination even before the „unsinkable“ ship collided with an iceberg and sang on the night of April 15, 1912. „Titanic: The Artifact Exhibition,“ at San Francisco’s Sony Metreon (best known for its multiplex cinema), recreates shipboard scenes and displays artifacts liffted from 2 1/2 miles under the sea.

image

A handout picture recieved from Southampton City Council on April 4, 2012 shows the Titanic leaving Southampton on her ill-fated maiden voyage on April 10, 1912. A century on since the grandest liner ever built sank to the bottom of the ocean on its maiden voyage, the legend of the Titanic still captivates the imagination the world over.

image

Titanic lifeboats on their way to the Carpathia following the sinking of the Titanic April 15, 1912. The Titanic was considered unsinkable but foundered in frigid Atlantic waters off Newfoundland after striking an iceberg. About 700 passengers survived in lifeboats, but some 1,500 perished in the sinking.

image

A lifeboat approaches the rescue ship Carpathia, which aided in the rescue of passengers after the luxury liner RMS Titanic sank on her maiden voyage, in this undated handout picture. The Titanic sank one hundred years ago this year, on April 15, 1912, with the loss of 1,517 lives three hours after the ship struck an ice berg. „TITANIC: The Tragedy That Shook the World,“ by the editors of LIFE at Time Home Entertainment Inc, includes photos and stories of the ship and many of those characters that have kept the public enthralled since the sinking.

image

A crowd in New York awaiting survivors from the Titanic to arrive aboard the Carpathia following the sinking of the Titanic, April 18, 1912. The Titanic was considered unsinkable but foundered in frigid Atlantic waters off Newfoundland after striking an iceberg. About 700 passengers survived in lifeboats, but some 1,500 perished in the sinking.

image

A lifeboat from the Titanic pulls alongside the Carpathia following the sinking of the Titanic, April 15, 1912. The Titanic was considered unsinkable but foundered in frigid Atlantic waters off Newfoundland after striking an iceberg. About 700 passengers survived in lifeboats, but some 1,500 perished in the sinking.

image

A group of survivors of the Titanic disaster aboard the Carpathia after being rescued, April 1912. The Titanic was considered unsinkable but foundered in frigid Atlantic waters off Newfoundland after striking an iceberg. About 700 passengers survived in lifeboats, but some 1,500 perished in the sinking.

image

Mr. & Mrs. G.A. Harder and Mrs. Charles M. Hayes, survivors of the Titanic disaster, talking aboard the Carpathia after being rescued, April 1912. The Titanic was considered unsinkable but foundered in frigid Atlantic waters off Newfoundland after striking an iceberg. About 700 passengers survived in lifeboats, but some 1,500 perished in the sinking.

image

A boat from the ship MacKay-Bennett examines an overturned lifeboat from the Titanic in waters of the Atlantic in 1912. April 15, 2012 marks the 100th anniversary of the sinking of the Titanic. The ship embarked on her maiden voyage from Southampton, England to New York in 1912, only to sink under cold Atlantic waters after striking an iceberg. Of the 2,223 passengers and crew aboard, only 706 survived that memorable night, but the story of the ocean liner deemed unsinkable has fascinated the world ever since.

image

Coffins for the recovered bodies from the Titanic are seen in Halifax in 1912. April 15, 2012 marks the 100th anniversary of the sinking of the Titanic. The ship embarked on her maiden voyage from Southampton, England to New York in 1912, only to sink under cold Atlantic waters after striking an iceberg. Of the 2,223 passengers and crew aboard, only 706 survived that memorable night, but the story of the ocean liner deemed unsinkable has fascinated the world ever since.

image

A group of survivors of the Titanic disaster aboard the Carpathia after being rescued, April 1912. The Titanic was considered unsinkable but foundered in frigid Atlantic waters off Newfoundland after striking an iceberg. About 700 passengers survived in lifeboats, but some 1,500 perished in the sinking.

image

Stuart Collett; a survivor of the Titanic sinking, possibly on board the Carpathia, April 1912. The Titanic was considered unsinkable but foundered in frigid Atlantic waters off Newfoundland after striking an iceberg. About 700 passengers survived in lifeboats, but some 1,500 perished in the sinking.

image

Louis and Lola ?– TITANIC survivors. Photo by Bain News Service, April 1912. 

Who are the two little French boys that were dropped, almost naked, from the deck of the sinking Titanic into the arms of survivors in a lifeboat?  From which place in France did they come and to which place in the new world were they bound? There is not one iota of information to be had as to the identity of the waifs of the deep – the orphans of the Titanic.

(The Evening World, April 20, 1912, p. 4)

 

image

TITANIC disaster. Senate Investigating Committee questioning individuals at the Waldorf Astoria. 29 May 1912.

image

TITANIC disaster. Senate Investigating Committee questioning individuals at the Waldorf Astoria. 29 May 1912.

IMG_0001

IMG

IMG_0001

IMG

 

СЕКРЕТНО ЗА ТИТАНИК. Написана на : 2017-06-16 09:17:39

– THE SECRETS OF „TITANIC“

 
 

 

ДАЛИ ЩЕ СЕ ОТКРИЕ ИСТИНАТА ЗА „ТИТАНИК”?вестник

      14 април 1912 г. Тази дата е може би най-трагичната в историята на световното корабоплаване. Тогава потънало чудото на корабостроенето от началото на ХХ век –   суперлайнера „Титаник” (RMS „Titanic“).  Ще се открие ли някога тайната за тази катастрофа? Може би.

      Сега за „Титаник” се знаят много неща. За времето си, това бил за най-голямия построен кораб в света, имащ водоизместване от 46300 тона, дължина – 269 м, ширина – 28,2 м и достигащ скорост от 25 възела. В построяването му взели участие 17 хиляди работници и инженери, а самият той бил така да се каже – последната дума на науката и техниката от началото на ХХ век. По днешният финансов курс, цената на една блок-каюта от първа класа достигала до 55 хиляди долара. Когато „Титаник” направил своето първо пътуване от Саутхeмптън, Великобритания до Ню-Йорк, САЩ, на борда си имал 2227 пътника, по-голямата част от които били „каймака” на тогавъшното световно индустриално общество. И сред тях се намирал и автора на проекта на кораба – корабостроителя Томас Андрюз.

image

      Когато корабът бил спуснат на вода, той изглеждал изключително надежден и величествен – по тогавъшните оценки се смятал за непотопяем, тъй като се състоял от лесно херметизиращи се сектори, които не позволявали на водата да нахлува. Ако по някаква причина би се появила  пробойна в корпуса, приемало се, че водата щяла да залее само повредения сектор. Оттук бил направено и грешното заключение, че в такъв случай на „Титаник” ще му потрябва от един до три дни за да потъне, часове и дни в които, помощта от съседните кораби много бързо щяла да дойде.

       Но историята бе преценила логиката на събитията по друг начин.

      Съгласно официалната версия, суперлайнера се сблъскал с айсберга на 14 април 1912 г. в 23 часа и 40 минути, и потънал 2 часа и 20 минути по-късно. По време на проведеното следствие след гибелта на „Титаник” се разбрало, че корабът бил лошо подготвен за аварийни ситуации, като капитанът му – стария морски вълк Едуард Смит направил редица сериозни грешки по отношение на спасяването му. Така например, още в 19 часа и 30 минути дежурният радист на „Титаник” получил съобщение от парахода „Калифорния”, че в района плавали три голями айсберга. Това зловещо предизвестие на катастрофата било отминато от капитана с лека ръка и навлизайки в опасната зона суперлайнера дори не намалил своята скорост. А по време на самата катастрофа, капитанът в критичния момент не успял да вземе единственото правилно решение – да спусне веднага спасителните средства зад борда  и да направи всичко възможно за оцеляването на колкото се може повече хора. И печалният резултат не закъснял От 2223 души намиращи се на борда на „Титаник”, загинали  1517 души, като били спасени само 706 човека. При това много от спасителните лодки били полупразни.

image

      Първата спасителна лодка била спусната вода едвам един час по-късно – в 0 часа и 45 минути. Но днес станал известен факта, че и спасителните лодки щели да стигнат само за половината от пътниците! Такава била увереността на корабостроителите в непотопяемостта на „Титаник”! Към 2 часа посред нощ корабът се накренил на 45° спрямо хоризонта, кърмата първоначално потънала, после се надигнала и кораба с носовата си част поел към дълбочина от 3800 метра. Това бил края.

      Но тайната на гибелта на кораба в продължение на много десетилетия вълнувала и продължава да вълнува световното общество. Първа през 1985 г. съвместна американо-френска експедиция успяла да открие потъналия кораб приблизително на 800 км югоизточно от остров Нюфаундленд. Година по-късно, през юни 1986 г. били направени и първите дълбоководни снимки на „Титаник” и разхвърляното около него корабно обурудване. А до днес 2012 г. местото било вече посетено от няколко научноизследователски експедиции, които успяли да направят невероятни открития. Така възникнали няколкото версии за гибелта на „Титаник” Ето ги:

      СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ДНЕС  „МАТЕРИАЛНИ” ВЕРСИИ

      За периода от изминалите 100 години от гибелта на „Титаник”, тази морска катастрофа довела до възникването на различни митове. Един от тях, който е и най-известен е, че близо до остров Нюфаундленд е потънал не самия „Титаник”, а неговият близнак – кораба „Олимпик”. Нещо повече – той бил потопен нарочно, за да се може да се извърши една от най-големите финансови измами в света.

image

      Работата била в това, че „Титаник” бил втория кораб от серията суперлайнери, които са били построени от компанията „Уайт Стар Лайн”. Първият – корабът „Олимпик” е бил пуснат на вода през 1908 г., но няколко месеца преди пускането в експлоатация на „Титаник”, той попаднал в катастрофа – успял да се удари с военен крайцер и получил голями повреди. Компанията „Уайт Стар Лайн” попаднала в доста сложна финансова ситуация. На нея и било по изгодно да потули случая с „Олимпик”, отколкото да извърши капитален ремонт. И тогава ръководството решило… да смени имената на корабите. Удареният „Олимпик” под названието „Титаник” излязъл в Атлантика, за да не се върне – той потънал, но донесъл на корабостроителите огромна за времето си застраховка. А истинският „Титаник” (позициониран като „Олимпик”) плавал след това дълги години, докато през 1937 г. не бил продаден за скрап. Външно корабите се отличавали един от друг съвсем малко, така че това било възможно. Чак през 80-те години на миналия век, когато изследователските батискафи изследвали мястото на катастрофата, истината се изяснила. През септември 1985 г., океанографът Боб Балард открил остатъците на „Титаник” на дълбочина от близо 4 км. Той бил поразен виждайки, че носът и кърмата на кораба лежат поотделно, разделени от голямо поле. Именно тогава, на винта на потъналия лайнер учените забелязали номера „401”, т.е. това бил официалния сериен номер на „Титаник”. Ясно е, че винтовете не могли да бъдат разменени, така че потънал е все пак „Титаник”!

image

     Другият въпрос, който мъчил дълго време специалистите се състоял в това, как така ледът на айсберга успял да среже доста дебелата стоманена подводна обшивка на суперлайнера? И те стигнали до извода, че са виновни тогавъшните стоманолеяри. Нитовете, които се закрепвали листовете от обшивката на „Титаник” излезнали неустойчиви – айсбергът много лесно ги прерязъл. През август 1994 г. известният американски журналист Робърт Хенън сидял в лабораторията на Министерството на отбраната на Канада в Халифакс и изучавал парче от корпуса на „Титаник” с размер на чиния. Това парче което имало дебелина 2,5 см и три отвора за нитове било вдигнато на повърхността и сега неголяма група от учени решила да направи експеримент с него – да го подложи на натиск и удари. И истината изплувала след толкова десетилетия – след извършения експеримент и направения след това компютърен анализ се оказало, че стоманата на „Титаник” е изключително хрупкава – т.е. когато корабът се ударил с айсберга, плочите на корпуса не се огънали на вътре, а се счупили! Парчето от „Титаник” не е станало хрупкаво, след като лежало на дъното на океана почти едно столетие. Стоманата е била чуплива, още при постъпването в корабостроителницата още от стоманолеярния завод. И тя станала още по-чуплива в ледената вода.

image

      Ето мненията на двама от учените, участвували в експеримента:

      Керис Алън – „За да заприлича на съвременната висококачествена стомана, аз трябваше да понижа температурата и до -60 или -70° по Целзий”

      Фергюсън – „Тогава не са разбирали, какво е това хрупкаво място на счупване. Те не са знаели, че високото съдържание на сяра прави стоманата чуплива. А стоманата на „Титаник” е имала високо съдържание на сярата дори за онова време. Днес такъв кораб не би излязъл от корабостроителниците”.

      Има още няколко „материални” версии за причините за гибелта на „Титаник”. Някои казват за пожар, избухнал в бункерите за въглища – т.е. взривът е пробил дъното и затова корабът потъвал с равен кил, не се обръщал на една страна, както би трябвало да бъде при официалната версия. Други пък предполагат че в трюмовете се взривили парните котли…

image

      А И МИСТИЧНИ…

      Гибелта на „Титаник” създала и много версии, имащи паранормален характер. В това или онова време, всичките те се появили на страниците на различни издания и таблоиди. Вестникът „The Sun” информирал читателите си, че очевидци са видяли близо до потъващия кораб НЛО, което уж е било виновно за катастрофата заради своя лазерен лъч. Периодично се появяват съобщения, че различни съвременни кораби приемат сигнала „SOS!” от „Титаник”, заблудил се във времето и пространството. А едно германско списание дори е предположило, че катастрофата на суперлайнера е предизвикана от проклятие на египетските фараони. Излязло наяве факта, че на кораба е била натоварена мумията на египетска жрица от времето на Аменхотеп IV. На саркофага и било написано: „Вдигни се от сън, и твоя поглед ще възтържествува над всякакви интриги срещу теб!” Може да се сетите какво е това – египетска мумия да лежи близко до капитанския мостик… Но има и още интересни версии.

image

      Заедно с „Титаник” на дъното на Атлантическия океан останали да лежат огромни съкровища – тяхната стойност се оценявала на около два милиарда американски долара. Касите на парахода са били запълнени до горе с ценности. Но специално внимание си заслужавал брилианта „Синият Таверние”, който под голям секрет е бил изпратен в Америка от един френски индустриалец. Може би пък този скъпоценен камък да е причината за гибелта на „Титаник”?

      Брилиантът е бил намерен през ХIV век в Индия, в един от притоците на Ганг. Докато „Синият Таверние” се намирал в Индия, той носил на притежателите му щастие, богатство, здраве, високи добиви на селскостопанска продукция. Но щом скъпоценноста напуснала пределите на родината, той докарал поредица от трагедии – всички, които го притежавали, загивали от насилствена смърт. Тръгнали и слухове, че брилианта носи върху себе си табу с проклятие – забрана да се изнася от Индия. Той бил прекарван тайно в Америка, но има и едно любопитно обстоятелство – един-два дни преди отплаванетто на „Титаник”, 98 от пътниците върнали билетите си обратно в касите. По-късно те не могли да дадат някакво смислено обяснение защо са го направили. Сред тях имало и такива, които разказали, че са видяли сън за гибелта на кораба.

image

      Известни са и много други мрачни пророчества за катастрофата. През 1874 г., една американска поетеса написала песен за трагичната съдба на кораб, сблъскал се с айсберг. Бившият морски офицер Морган Робертсън 14 години до реалната катастрофа с „Титаник” отпечатал мистичния роман „Безполезност”, в който с точност до някои технически подробности е описана трагедията със суперлайнера „Титаник”. Има и още по фантастични истории – през 1866 г. английският спиритуалист Уйлям Стид написал разказ за кораб, ударил се в айсберг и загубил след това пътниците си заради недостиг на спасителни лодки. А на 10 април 1912 г. Уйлям Стид се качил на борда на „Титаник”, за да отпътува в рейс, от който няма да се върне никога…

      А МОЖЕ БИ ТОВА ДА Е ДИВЕРСИЯ?

      Напоследък в света се налага една много интересна версия – тази, че гибелта на „Титаник” е станала възможна в резултат на диверсия. Известно е че собственикът на кораба Дж.П.Морган и лорд Гирд – президента на компанията „Харланд и Уулф” (Harland and Wolff), построила суперлайнера, се отказали да участвуват в неговото първо плаване. А те обикновено се намирали винаги на борда на корабите си, когато последните тръгвали в своя първи рейс. Може би нещо да са знаели? Или пък е проработила интуицията им, както и тази на 98-те пътника, отказали да се качат на борда?

image

      По време на разследването, който последвало след катастрофата, отговорникът за товарането и разтоварването Френк Претит съобщил, че той заедно с работници е натоварил в бронирания сектор на трюмовете много златни кюлчета. След натоварването им, „Банк оф Ингланд” забранил още тогава до 2012 г. публикуването на всякаква информация за натоварването на тези ценности. Предполага се, че тези златни кюлчета са били заплащането за военните доставки от САЩ за Великобритания. Тук е уместно да се поясни, че Великобритания изпитвала определени трудности при встъпването си в Първата световна война 1914-1918 г., поради което била принудена ускорено да купува въоръжение от Америка.  И именно поради това получила  достоверност версията, че германска подводна лодка е пуснала торпеда или е избухнал поставена мина с голяма мощност. Техническите възможности по това време били такива, че следите успешно могли да се скрият на дълбочина от близо 4 км.

image

      И ето сега, в края на ХХ век се появили нови свидетелства, подкрепящи тази версия. През пролетта на 1996 г. английската телевизионна компания „Дискавъри ченъл” и френската – „Елипс програм” организирали специална експедиция, като за тази цел на мястото на потъването на суперлайнера пристигнал изследователския кораб „Надир”. В продължение на 30 дни учените и инженерите с помощта на дълбоководен апарат успяли да изследват внимателно корпуса на потъналия гигант. И тук направили неочаквано откритие – по-ниско от ватерлинията те открили шест отверстия, разположени на най-уязвимите места на носа на кораба и всяко заемащо площ от около 5 кв. м. Ако айсбергът беше се сблъскал с „Титаник”, то той щеше да остави голяма пробойна. И тук се налага мисълта, че корабът потъвал бавно, със скорост почти незабележимо за екипажа, който се досетил за това много късно.

      След сблъсъка с айсберга, в корпуса се създала пробойна с размер от 30 кв.м, а не е могло да се създадат шест такива по-малки отверстия. Така че версията за диверсия за сега е най-достоверна.

      Какво ще бъде по нататък? Ще видим.

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

ТИТАНИК В ЦИФРИ. Написана на : 2017-06-12 16:22:02

 ТИТАНИК В ЦИФРИ И ФАКТИ.

Автор Емил Петров.

Многото нова информация за трансатлантическия лайнер " Титаник " които излизат на бял свят от неговото създаване до днес,изпълнени с мистерии,цифри и факти обърква българският читател. Въпреки това - днес вовата информация е добре дошла - и все пак трябва да се знае.Във три части ще представя малко неизвестни факти - намерени в Интернет.Титаник.Публикация за кораба Титаник - по долу е списъкът на българите пътували с Титаник.

На 11 април 1912 г. корабът "Титаник" - най-големият кораб, създаван дотогава от човечеството, отплава от Ирландия за Ню Йорк. Потъването му в ранните часове на 15 април се превръща в една от най-шокиращите катастрофи на всички времена. Сто години по-късно около "Титаник" е изградена цяла вселена от публикации, филми, бизнес и митове,книги и изследвания които ще ви представя в следващите моменти.  Но за да добие човек - пълна ясна представа трябва да прочете Енциклопедия " Титаник " и Енциклопедия " Британика " електронни издания на руски и англииски. Можете да ги намерите в Интернет. Заради огромния интерес към трагедията с "Титаник" е проучено почти всичко около този легендарен кораб - от биографиите на членовете на екипажа до бутилките шампанско.Това проучване имам и аз - от списъка на пасажерите от трите класи,до снимките и списъка на персонала на кораба. Няма как от вниманието на ентусиастите да убегнат и домашните любимци. Оркестъра на Титаник.Оркестърът на Титаник.

Днес се знае, че на борда е имало 12 кучета, 3 от които оцеляват. Разбира се, всичките са били собственост на пасажери от първа класа. Всичко, което трябва да знаете за: 100 г. след "Титаник" . Едно от тези кучета е малкият померан Лейди, който е отнесен, увит в одеяло, от собственичката си Маргарет Хейс от Ню Йорк, имала късмета да попадне на една от малкото спасителни лодки. Друг от оцелелите е пекинезът Сун Ятсен на Хенри и Майра Харпър от издателската династия Harper & Row. Третият е възрастен померан на Елизабет Ротшилд от Ню Йорк. Деветте кучета, заключени в корабния кучкарник (там за тях са се грижили от екипажа и са ги разхождали) не оцеляват. Две от тях са принадлежали на американския въглищен магнат Уилям Картър. По-късно дъщеря му Люси е обезщетена със 100 долара от лондонския застрахователен гигант Lloyds за смъртта на шпаньола си, а синът му Били - с 200 долара за неговия териер. Още два териера загиват - те са били собственост на Джон Джейкъб Астор ІV и съпругата му, както и един фокстериер на адвоката Уилям Дълес. Ан Илезабет Ишам не успява да спаси своя дог. Тя напуска вече натоварената спасителна лодка, за да измъкне кучето от кучкарника, след като й казали, че догът е твърде голям. Няколко дни по-късно тялото и е открито в океана да прегръща любимото куче. Всички тези четириноги са включени в открита в края на март изложба за "Титаник" в университета "Уайдънър" в САЩ. Тя е посветена на семействата от района на Филаделфия, които са пътували през злополучния април на 1912 г. Спасилият се японец.Спасилият се японски пасажер.

Едно от тези семейства са Уайдънър, на които е кръстен частният университет в щата Пенсилвания, състоящ се днес от 8 колежа с общо около 6 600 студенти. На борда на "Титаник" е имало трима души от тази фамилия и само един от тях оцелява. Авторът на изложбата - д-р Джей Джоузеф Еджет, обяснява, че, доколкото му е известно, никъде досега изложба на "Титаник" не е включвала секция за домашните любимци. "Съществува специална връзка между хората и тези животни. Мнозина ги смятат за членове на семейството.

Комфортното пътуване на пътниците на лайнера „Титаник” било осигурявано от екипаж с численост 885 души. От тях 66 души влизали в палубната команда, над 300 души наброявала машинната команда и около 500 души били обслужващ персонал. В състава на обслужващия персонал 23 жени (като 20 от тях успели да се спасят). От екипажа на парахода оцелели само 212 души. Паметник на загиналите българи на Титаник.Паметник на загиналите бълтари от Титаник.

ПАЛУБНА КОМАНДА - Палубната команда се състояла от 66 души: капитанът и неговите помощници, боцмани, опитни моряци, лекари, магазинери, миячи на стъкла, дърводелци, корабна полиция и множество други специалности. Екипажът на „Титаник” е ръководен от капитан Едуард Джон Смит – прославен морски офицер със звание комодор (предшества званието контра-адмирал). Към 1912 година е проплавал около 2 милиона мили (равни на 92 дължини на екватора), командвал 14 кораба. Именно на него компанията "Уайт Стар Лайн" (White Star Line) доверявала да ръководи първото плаване на нейните флагмански кораби. Заради високия ранг на корабите и техните пътници е наричан „капитанът милионер”. Капитан Смит не направил дори опит да се спаси и потънал заедно с „Титаник”. В командването на „Титаник” имало седмина офицери. Трима от тях били старши – старшият помощник Хенри Уайлд, първият помощник Уилям Мърдок, вторият помощник Чарлз Лайнолър и още четирима младши помощници – Хербърт Питман, Джозеф Боксхол, Харолд Лоу и Джеймс Муди.

Всички били опитни професионалисти, повечето от тях работели от много години в „Уайт Стар Лайн”. В съдбовната нощ отговорен офицер на мостика бил първият помощник Уилям Мърдок, за когото оцелели пътници твърдели, че се самоубил след сблъскването с айсберга. Загинали още Хенри Уайлд и Джеймс Муди. Освен главния лекар и неговия асистент на кораба имало и малък медицински персонал: главна медицинска сестра Кетрин Уолис, медицинска сестра за пътниците от първа класа Евелин Марсден и стюардът Уилям Данфор. От тях се е спасила само Евелин Мардсен.Музикантът Стою Крушкин- българин в оркестъра.Стою Крушкин - българинът от Оркестъра на Титаник.

МАШИННА КОМАНДА - В машинната команда на „Титаник” влизали над 300 души: инженери, котелчици, електротехници, пожарникари, огняри, водопроводчици, магазинери, товарачи и други. Те отговаряли за поддръжката на двигателите, електрогенераторите и другото оборудване на лайнера. Това била най-високо платената част от екипажа, те притежавали технически знания за експлоатацията, обслужването и ремонта на оборудването. Машинната команда е ръководена от главния инженер на „Титаник” Джозеф Бел, работещ от много години по корабите на компанията „Уайт Стар Лайн”, член на Института на морските инженери на Великобритания и Резерва на Кралските ВМС. Бел освободил своята команда 2 часа и 20 минути след сблъскването, но всички продължили работата. Светлините на „Титаник” загаснали броени минути преди лайнерът да потъне.

ОБСЛУЖВАЩ ПЕРСОНАЛ- На „Титаник” работели като обслужващ персонал около 500 души, като 69 от тях съставлявли персонала на луксозния ресторант. Особен статут притежавали радистите. Те не се отнасяли към категорията на корабните офицери, а работата им ги обричала на затворено съществуване. Тяхното основно задължение било да приемат и изпращат съобщения от служебен и частен характер на пътниците. Те били освободени от капитана да напуснат поста си само три минути преди лайнерът да потъне, като старшият радист Джон Филипс загинал, а младшият радист Харолд Брайд оцелял. На „Титаник” работели и петима опитни пощальона. Те заемали междинно положение сред управляващите кораба и обслужващите пътниците. Никой от тях не е преживял катастрофата, защото след сблъскването те се втурнали да спасяват 200 чувала с препоръчани писма. Някои членове на екипажа имали статут на пътници – това била гарантийната група от корабостроителницата и музикантите от оркестъра. „Титаник” в първото си плаване бил съпровождан от гарантийна група от "Харланд енд Волф" в състав от девет души начело с главния дизайнер Томас Ендрюс. Те трябвало да наблюдават, описват и отстраняват всички неизправности в системите на парахода. Загинали всички до един.Последният оцелял пътник на Титаник.Последната оцеляла от Титаник.

Оркестърът на „Титаник” е един от най-известните обекти от историята на лайнера. Много пътници твърдели, че никога не са слушали по-добър корабен оркестър. Той се състоял от осем души, като всички се качили на борда като пътници втора класа.Сред музикантите бил и българинът Стою Крушкин. Капелмайсторът Уолас Хартли преди това оглавявал оркестрите на корабите „Лузитания” и „Мавритания” на компанията „Кунард”. Всъщност оркестърът имал два състава: квинтет с ръководител Уолас Хартли, двама виолончелисти и цигулар. Допълнителното трио от белгийски цигулар и френски виолончелист и пианист било наето, за да придаде на Café Parisien континентална нотка. Обикновено двата състава работели в различни части на кораба и по различно време. Но в нощта на гибелта на „Титаник” всичките 8 музиканти се събрали и свирили заедно до последната минута. Водата ги погълнала с инструментите в ръце.От 885 човека в командният състав на "Титаник " се спасили 212 човека.

На Титаник имало много богати пасажери. Те носели със себе си скъпи предмети, като един от изгубените артефакти е колекцията на хиляда стиха на персийския математик и астроном от единадесети век Омар Хаям. Книгата, която съдържала тази колекция, била украсена с хиляда и петстотин скъпоценни камъни в златен обков. Тя била купена от аукцион за хиляда и девестотин долара, което през 1912 година било равно на заплатата на младши член на екипажа на кораба за петнадесет години. На борда на кораба имало - петдесет и седем хиляди и шестстотин чинии, почти тридесет хиляди стъклени чаши и над четиридесет хиляди прибора. На борда имало също така петнадесет хиляди бутилки бира, хиляда бутилки вина, осемстотин и петдесет бутилки твърд алкохол и дванадесет хиляди безалкохолни напитки.

Заедно с кораба потънали няколко - хиляди килограма прясно месо, прясна риба и салам. На борда имало също така четиридесет тона картофи и около хиляда килограма сладолед. На борда на кораба имало само двадесет спасителни лодки, и четири сгъваеми лодки те можело да поберат 11 700 човека. макар че трябвало да са тридесет и две. Те обаче били сведени до двадесет, за да не развалят външния вид на кораба. Екипажът на Титаник наброявал деветстотин човека, сред които оцелели двеста и петнадесет.

Когато корабът започнал да потъва, музикантите се събрали на палубата и свирели, за да приповдигнат духа на пътниците. Никой от музикантите не оцелял. Когато корабът потъвал, първо пълнели с жени и деца спасителните лодки. В определен момент обаче пътниците от трета класа били затворени и нямали достъп нито до палубата, нито до спасителните лодки. Сред най-известните пътници от първи клас били милионерът Бенджамин Гугенхайм и слугата му. Те помагали за спускането на децата и жените в спасителните лодки, а след това облекли най-хубавите си костюми и зачакали смъртта.Презокеанският лайнер Титаник потъва по време на първия си трансатлантически рейс в нощта на 14 април срещу 15 април 1912 г. в северната част на Атлантическия океан в резултат от сблъсък с айсберг.Оцелелият Златьо Христов.Златьо Христов - оцелял от Титаник.

Корабът потъва за 2 часа и 20 минути. В момента на катастрофата на борда му се намират 1 316 пасажери (пътници) и 891-членен екипаж или общо 2 207 човека. От тях се спасяват 705, а 1 502 загиват. Корабокрушението на „Титаник“ предизвиква неимоверен за времето си обществен резонанс в целия свят, ставайки същевременно най-голямата по численост на жертвите морска и транспортна катастрофа в историята на корабоплаването. Понастоящем, или точно век след катастрофата, потъването на „Титаник“ по брой на жертвите е петата в историята по трагизъм морска катастрофа.

Предистория- Титаник в пристанището на Саутхямптън на 10 април 1912 г. „Титаник“ е вторият кораб от проект за построяването на три, най-големи за времето си кораби - всеки с водоизместимост 66 хил. тона. Титаник има 11 палуби и е суперлуксозен - ресторанти, барове, зимни градини, салони за танци, гимнастически зали, алеи за разходки, включително площадки за ролкови кънки и турска баня. За забавление на пътниците му се грижат и 25 професионални музиканти. Разстоянието между двата бряга на Атлантика е трябвало да бъде преминавано за 5 денонощия. Титаник се отправя на първия си трансокеански рейс на 10 април 1912 г. от пристанището на Саутхямптън. Капитан на кораба е опитният Едуард Джон Смит - с 38-годишен стаж. Плаването му с „Титаник“ трябвало да бъде неговата "лебедовата песен" и награда от страна на компанията Уайт Стар преди планираното му пенсиониране. Титаник" в числа - На 15 април 1912 година – преди 101 години, се случва една от най-известните транспортни трагедии на XX век. Най-големият пътнически кораб за времето си – британския лайнер „Титаник“, се сблъсква с айсберг и вследствие на това потъва. Загиналите са стотици, сред тях и 38 българи. Със сигурност знаем някой и друг факт за огромното транспортно средство, както и разполагаме с хитовата екранизация с Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет. Ето и някои по-неизвестни, но интересни факти, които ще ни върнат един век назад. Лайнерът е бил дълъг 269,1 метра и е разполагал с 840 каюти – 416 от тях са в първа класа, 162 – във втора, а 262 – в трета класа.

Той е „консумирал“ по 825 тона въглища на ден, а електрическите крушки, осигуряващи светлина на пътниците, са били 10 хиляди на брой. Близо 63 хиляди литра питейна вода са били употребявани всяко денонощие от пътниците и от екипажа. „Титаник“ е струвал 7,5 милиона щатски долара (за времето си), за да бъде построен. Двама работници са починали по време на строежа на огромния параход. Котвата му е била толкова голяма, че е било нужно 20 коня да бъдат впрегнати, за да я транспортират. По време на първото и последно пътуване на парахода е имало 2223 пътници. Общият му капацитет е бил 3547, уточнява Titanic Facts. Сред тях е имало 13 двойки, отправили се на своя меден месец. Точно 6 предупреждения за айсберг е получил екипажът преди сблъсъка, който довежда до потъването на кораба. Общо 160 минути са били нужни на „Титаник“, за да потъне след въпросната колизия. Температурата на водата е била -2 градуса по Целзий. Едва 31,6% от пътниците и екипажа на лайнера са оцелели.

И последна, любопитна статистика – цели 74 години са били нужни, за да се открият останките на огромното транспортно средство. Презокеанският лайнер Титаник потъва по време на първия си трансатлантически рейс в нощта на 14 април срещу 15 април 1912 г. в северната част на Атлантическия океан в резултат от сблъсък с айсберг. Корабът потъва за 2 часа и 20 минути. В момента на катастрофата на борда му се намират 1 316 пътници и 891-членен екипаж или общо 2 207 души. От тях се спасяват 705, а 1 502 загиват. На кораба е имало и около 94 българи, от които 38 души загиват. Корабът е построен през 1911 г. от компанията "Уайт стар лайн" в корабостроителницата Harland and Wolff в Белфаст. Той е най-модерният и луксозен пътнически кораб за времето си, тежи 46 329 тона и е с дължина 268 м. Съкращението RMS в наименованието му означава Royal Mail Ship („Кралски пощенски кораб“) и се е поставяло пред имената на кораби, можещи да пренасят пощенски пратки по договор с британската държавна пощенска служба Royal Mail . "Титаник" е вторият кораб от проект за построяването на три, най-големи за времето си кораби - всеки с водоизместимост 66 хил. тона. Проектната му скорост достига 24 възела (приблизително 45 км/ч) и е близо до тази на рекордьорите по това време - Мавритания и Лузитания на конкурентната компания Кунард Лайн. Корабът има 11 палуби и е суперлуксозен - ресторанти, барове, зимни градини, салони за танци, гимнастически зали, алеи за разходки, включително площадки за ролкови кънки и турска баня.

За забавление на пътниците му се грижат и 25 професионални музиканти. Разстоянието между двата бряга на Атлантика е трябвало да бъде преминато за 5 денонощия. Титаник се отправя на първия си трансокеански рейс на 10 април 1912 г. от пристанището на Саутхемптън. Капитан на кораба е опитният Едуард Джон Смит - с 38-годишен стаж. Плаването му с "Титаник" трябвало да бъде неговата "лебедовата песен" и награда от страна на компанията Уайт Стар преди планираното му пенсиониране.Книга.Тази книга дава всичко за българите на Титаник.

 

ТИТАНИК В ЦИФРИ. Написана на : 2017-06-12 16:20:05

 ТИТАНИК В ЦИФРИ. Втора Част.

Автор Емил Петров.

На 15 април се навършват 100 години от потъването на „Титаник“. През нощта на 14 срещу 15 април най-големият за времето си пасажерски кораб се сблъсква с айсберг и потъва. Във водите на Атлантическия океан смъртта си намират 1517 души. Преди да потегли, корабът е определян като „непотъващ“. Ето и 12 малко известни факти за потъналия кораб: 4350 долара е била цената на най-хубавата каюта в първа класа. Сумата, която всеки пътник от втора класа е трябвало да плати, за да стане част от това историческо плаване, била 1750 долара. Най-бедните пътници е трябвало да се охарчат с по 30 долара за място в трета класа.

"Титаник" потънал 2 часа и 40 минути след сблъсъка с айсберга. Времето от забелязването на айсберга до удара е малко над 30 секунди. На всеки 24 пътниците на "Титаник" са използвали близо 53 000 литра питейна вода и 825 тона въглища. Товарът на кораба е възлизал на 900 тона. 13 двойки, пътуващи с лайнера, са празнували медения си месец. През 1898 г. английският писател Морган Робъртсън написал книгата "Futility" (заглавието е превеждано като„Напразно”, „Безсмислено” или „Безсилие”, бел. ред.), която разказва за „Титан“ - най-големият кораб строен някога. Той се сблъсква с айсберг и потъва в студена априлска нощ. „Титаник“ и „Титан“ имат подобен дизайн и са определяни като „непотъващи“ преди пътуването. Сред оцелелите след трагичното събитие са две кучета. Дължината на „Титаник“ е приблизително колкото височината на „Емпайър Стейт билдинг“ в Ню Йорк.

На борда не е имало нито една котка. Често се случвало да вземат котки на корабите, защото се смятало, че носят късмет. Освен това те се справяли лесно с гризачите. На кораба не е имало каюта с номер 13. Тази мярка често се е вземала, за да не донесе числото лош късмет. 15 пътници са пътували под фалшиви имена. Един от тях използвал фалшива самоличност, за да се добере до първа класа при положение, че имал билет за втора. Друг пък бил отвлякъл детето си и затова не можел да използва истинското си име. 

Трудно е да си представим какво въздействие върху хората е имал ,,Титаник”, , когато е бил пуснат на вода на 31 май 1911г. С дължина от 270 метра и тегло 52 000 тона това е бил най-големият подвижен обект, построен от човешка ръка. Неговите двигатели са генерирали мощност от 55 000 конски сили, позволявайки му да се движи със скорост от около 40 км/ч. Със сигурност днешните кораби са далеч по-съвършени и по-бързи, но представете си какво приключение е било да плаваш на това чисто механично произведение на инженерното изкуство, без компютри, без електроника и джи пи ес. За съжаление този прекрасно проектиран и майсторски построен кораб става жертва на злощастна поредица от събития, които водят до неговата гибел. Във фаталната нощ на 14 срещу 15 април на борда на ,,Титаник” е имало 2224 души пътници и екипаж. 1514 намират смъртта си в ледените води, включително 38 българи застраховани. Иначе българите пътували на Титаник са 91 от които са спасени 15, един хвърлен зад борда и един от оркестъра на Титаник.

Шансовете за оцеляване на онези, които не са били ,,първа класа”, или не са попадали в категорията ,,жени и деца”, са били нищожни. Въпреки това съществуват множество примери за саможертва и геройство в онази нощ, както на членове на екипажа така и на никому неизвестни пасажери. Смея да твърдя, че по онова време нивото на морала и личната отговорност са били на доста по-високо ниво. Представете си как би изглеждала тази трагедия, ако се бе случила днес. Като човек, интересуващ се от техника и още повече от история, за мен темата ,,Титаник” винаги е била крайно интригуваща. Когато обаче научих, че на борда на лайнера са били двама известни за времето си тенисисти, реших да науча повече за тях.

Това е историята на двама от 710-те спасени от кораба ,,Карпатия”. Трябва да се отбележи, че някои от онези, които успяват да се качат на спасителните лодки, умират в следващите дни вследствие на контузии и хипотермия. Карл Хауъл Бер е роден на 30 май 1885 г. в Бруклин, Ню Йорк, в семейство от германски произход. Възпитаник на университета Йейл, по време на катастрофата на ,,Титаник”, вече е тенисист с изградена репутация и сериозни резултати зад гърба си. Редовен участник в отбора за Купа „Дейвис”, Бер бил известен и като първокласен играч на двойки. Един от големите му успехи е финалът на ,,Уимбълдън” в тази дисциплина през 1907 г. Бер се качва на ,,Титаник” от Шербур (Фр), за да последва любимата си - 19-годишната Хелън Нюсъм, която заедно с майка си тъкмо приключва пътешествие из Европа. Всъщност г-жа Бекуит била против връзката и правела всичко по силите си, за да прекъсне отношенията им. До голяма степен тази напълно реална история напомня на сюжета на епичния филм на Джеймс Камерън от 1997 и бурната любов между Джак и Роуз. Все пак тази авантюра завършва щастливо и двамата влюбени, както и майката на момичето, успяват да се спасят.

Разбира се, много важно условие за това е, че са били пасажери от Първа класа. Ето как се развиват събитията през тази фатална нощ: айсбергът е бил забелязан в 23,40 ч. от Фредерик Флийт, един от двамата дежурни наблюдатели, който незабавно телеграфира на капитанския мостик. Тогава първи офицер Уилям Мърдок издава прочутата заповед ,,Завой наляво, машини пълен назад”,. Действията на Мърдок са били напълно адекватни и според предписанията. Няколко метра не достигат, за да бъде извършена маневрата и препятствието да бъде избегнато. Мърдок е нямало как да знае, че ако е бил посрещнал айсберга с носа на кораба, най-вероятно той е щял да понесе удара и да остане на вода. Повечето пасажери не усещат удар, а по-скоро продължително остъргване на корпуса и първоначално никой не е вярвал, че този контакт може да бъде пагубен. След като се запознава с щетите, главният конструктор на ,,Титаник”, Томас Андрюс веднага разбира, че на кораба му остават два, най-много три часа и препоръчва незабавна евакуация на пасажерите. Това, което помага много на Карл Бер и неговите спътници, е, че са едни от първите, които се насочват към спасителните лодки. Преди да е започнала голямата суматоха и се качват на лодка № 5, от десния борд, за която отговаря офицер Хърбърт Питман. В крайна сметка драмата на влюбените завършва с брак – още през март на следващата година Бер се жени за Хелън Нюсъм и двамата имат четири деца, като Карл младши е все още жив.

Другият известен тенисист на борда на ,,Титаник” бил Ричард Норис Уилямс. Роден в Женева (Швейцария), по време на катастрофата той бил на 21 години. За разлика от Карл Бер, той постига най-големите успехи в кариерата си след потъването на ,,Титаник”. Неговото спасяване обаче протича по съвсем различен начин. Уилямс, който е пътувал заедно с баща си, остава на борда почти да самия край, когато водата започва да залива горните палуби. Може би той е станал свидетел на разцепването на корпуса на ,,Титаник”, минути преди да изчезне завинаги от повърхността. Струва си да се отбележи, че преди това Уилямс успява да помогне на пътник, залостен в каютата си, като разбива вратата и го спасява от удавяне. Озовавайки се в леденостудената вода (при подобни условия смъртта идва след 10-12 минути), Ричард успява да доплува до една от полупразните лодки, № 14, където е изтеглен и спасен. Може би добрата физическа кондиция и издръжливост му помагат в този критичен момент. За съжаление неговият баща става един от 1514-те жертви.

Най-значимите постижения на Уилямс като тенисист са двете титли на Националния шампионат на САЩ, предшественик на днешния US Open през 1914 и 1916 г. Печели и титла на двойки от ,,Уимбълдън 1920”, както и златен медал на смесени двойки заедно с Хейзъл Уигмън от олимпийските игри през 1924. Уилямс се славел, като подчертано агресивен тенисист, който обичал да удря топката максимално силно и в близост до линиите. Но това съвсем не е всичко. Ричард Уилямс оцелява в още едно, дори по-голямо изпитание - Първата световна война, в която участва като доброволец и дори е отличен с Военен кръст и място в Почетния легион за проявена храброст. За своите постижения на корта Карл Бер и Ричард Норис Уилямс са приети в Международната тенис зала на славата. Все пак от катастрофата на „Титаник” са направени някои важни изводи и са взети мерки подобна трагедия да не се случи отново.

Трасетата на презокеанските лайнери са изместени по на юг, въведен е т. нар. Леден патрул, който следи движението на айсбергите, както и изискване за по-голям брой спасителни лодки, който да отговаря на реалния брой пътници. Оттогава е преустановена и практиката ,,първо жените и децата” , защото много от спасените на ,,Титаник” деца остават сирачета, изгубвайки родителите си. Това с няколко думи беше историята на двама от пътниците на прочутия ,,Титаник”, чиято гибел по ирония на съдбата му осигурява безсмъртие. Макар че днес лежи във вечната студена тъмнина на атлантическата бездна на дълбочина 3700 метра, той представлява истински паметник на онези, които са го проектирали, построили и плавали на него.

На 31 май 2009 на 97-годишна възраст умира последният човек преживял катастрофата на ,,Титаник,, - Милвина Дийн, която по онова време е била на 2 месеца. Нейният баща потъва заедно с кораба.Стогодишнината от потъването на „Титаник“ е повод за католиците да си спомнят за тримата свещеници, загинали при тази злополука. Това са английският свещеник Томас Бейлс, отецът-бенедиктинец Йозеф Перушиц от Бавария и литовският свещеник Юозас Монтвила. По информация на оцелелите и тримата духовници отказали да получат място в спасителните лодки. Томас Бейлс преминал на 24 години през 1894 г. от Англиканската в Католическата Църква. Искал да пристигне с „Титаник“ в Ню Йорк, за да отслужи там венчавката на своя брат, който също приел католическата вяра. Отец Перушиц постъпил през 1894 г. в бенедиктинския манастир Шайерн и бил учител в манастирското училище, а също музикант и органист. Пътувал към САЩ, за да помага в изграждането на бенедиктински манастир в Минесота. Юозас Монтвила бил най-младият от тримата свещеници. Бил роден през 1885 г. и ръкоположен през 1908 г. В САЩ трябвало да поеме служението в една литовска общност. В своята родина, която по онова време била част от царска Русия, той бил преследван като католик от правителството. Очевидци съобщават, че свещениците утешавали до последния момент хората на борда на „Титаник“, слушали изповеди и ги подготвяли за срещата им с Бог. Заедно с вярващите молели Броеницата и дали пълното опрощение, когато корабът потъвал.На борда на кораба Титаник е бил елегантен автомобил, собственост на богаташа Уилям Картър, от Филаделфия. По-късно във филма "Титаник" такъв автомобил е използван за любовната сцена между главните герои. 

Днес, повече от сто години след потъването на кораба, който е осеян с всякакви тайни и мистерии,ще представя една история интересуваща ме по въпроса колко автомобила, са били натоварени на борда на кораба " Титаник".   За съжаление това не е запазена книга, а факти от снимки доставена от енциглопедиите за "Титаник" - снимки,  за натоварени на кораба автомобили. Въпреки това, в интимната сцена, в който участват Леонардо и Кейт (вероятно всички  помнят ръката на героинята по плъзгащия прозорец на колата) скрипт Renault. Защо Рено? Фактът, че Камерън  като режисьор, , не случайно е използвал тази машина за измислена сцена. В застрахователните записите от Lloyds в Лондон, са посочи, че  Уилям Ърнест Картър, който между другото е оцелял при катастрофата, жител на Брин Мор, Пенсилвания купил от  Франция, Renault - Вид CB 12SV Купе на Ville 1912  г. и я е застраховал за $ 5000, която да изпраща в САЩ.

Този автомобил е оборудван с 4-цилиндров двигател 2.6L капацитет от 40 конски  сили, се спомни, че по това време Renault бяха доста  скъпи коли. Филмът с участието на два подобени автомобила, първият беше истински Renault 12CV  от една и съща марка, същата машина е пусната през годината 1912 г. използвана за  фрагмент от филма - същата кола бе  натоварени на кораба- Renault CB 12CV Coupe De Ville и Renault CB 12CV Coupe De Ville Renault CB 12CV Coupe De Ville. Между другото в страниците на Интернет бяха намерени клипчета /записи, които сочат че на борда на " Титаник " са натоварени и други  30-  автомобила марки Делоне-Белвил и Минерва. Между другото  30- превозни средства,  са принадлежали  на  20 клиенти от първа класа, 5 клиенти от  втора класа, а останалите 5 коли  на борда и  досега остават загадка на кого са били.

На 11 април 1912г. корабът "Титаник" - най-големият кораб, създаван дотогава от човечеството, отплава от Ирландия за Ню Йорк. Потъването му на 15 април се превръща в една от най-шокиращите катастрофи на всички времена. В ранните часове на 15 април 1912 г. новият и най-голям тогава презокеански лайнер „Титаник” прави първият си рейс – от Саутхямптън (Англия) до Ню Йорк (САЩ). От него именно младият радист на кораба „Карпатия” чува сигнала на отчаянието SOS. Митът „Титаник” приключва преди да е станал мит. Параходът потъва след сблъсък с айсберг в нощта на 15 април 1912 г. в 2:20 ч. на около 41.16 градуса северна ширина и 50.14 градуса западна дължина. В 3-та класа на „Титаник” са и 14 троянски гурбетчии, които никога няма да се завърнат по родните места. По-късно тъжната статистика ще покаже, че в 1-ва класа е имало 350 души и са спасени 310, а в 3-та класа от 780 човека са спасени едва 100. И сред тях няма нито един нашенец…

При срещата на най-големия за времето си пътнически параход с айсберга в океана загиват общо 1346 мъже, 402 жени и 54 деца. 14 от тези жертви са от Троянско, а още 22 от Севлиевско, Плевенско, Луковитско, Ловешко,Габровско, Тетевенско и Берковско и Кюстендилско двама от Ломско и по един от Разградско и Врачанско - Вълчо Витски. По последни краеведчески проучвания става ясно, че по един загинал  има от Троян, с. Дебнево, с. Белиш и с. Балканец, двама от с. Терзийско, а тъжният рекорд се държи от с. Гумощник – 8 жертви.

 От малкото село Гумощник сред пасажерите на „Титаник” са осем млади мъже. Днес от тях е останал само един малък знак, в двора на църквата в с. Гумощник каменен паметник с кръст на върха е запазил два покрити с лишеи надписи: „Тука почиват останките на Люлю Йонков, Пею Колчев, Марин Марков, Лазар Минков, Стойчо Михов, Недялко Петров, Пенко Найденов и Илия Стойчев”; а на другата страна: „В паметъ на загиналите въ Атлантическия окиянъ съ парахода Титаникъ въ 1912 г.”. Под паметника няма кости (това е кенотаф – гроб без тленни останки). В самата история с „Титаник“ има доста драма и колкото е трагична, толкова е и успешна в бизнеса - издадени са десетки книги, и няколко филма които всичките се радват на големи печалби. Самата трагедията не трябва да бъде пренебрегвана, но дали всичко което ни казват е истина? Другата версия за „Титаник“ е доста интересна и трябва да бъде разгледана.

Презокеанският лайнер „Титаник” се отправя на първия си трансокеански рейс на 10 април 1912 г. от британското пристанище Саутхемптън. Капитан на кораба е опитният Едуард Джон Смит, който има 38-годишен стаж. Това плаване трябвало да бъде неговата "лебедовата песен" и награда от компанията „Уайт Стар” преди планираното му пенсиониране. „Титаник” щял да измине разстоянието между двата бряга на Атлантика за 5 денонощия. След сблъсък с айсберг лайнерът потъва за 2 часа и 20 минути в нощта срещу 15 април, в северната част на Атлантическия океан. На борда му има 1 316 пасажери и 891-членен екипаж, общо 2 207 души. От тях се спасяват 705, а 1 502 загиват. Петима българи от благоевградското село Белица също оцеляват. Това са :Теофил и Георги Попови, Янко Богатинов, Георги Църцаров и другият техен земляк от Белица повярвали, че молитвите са спасили живота им. Последната оцеляла Елизабет Гладис Дийн, наричана от приятелите си Милвина, почина през 2009 на 97 години във Великобритания. През 1912 тя била двумесечно бебе и най-малкият пътник.

Милвина била сложена в обикновена чанта/сак и спасена. Майка й и брат й също се спасили, но баща й загинал. Семейството, което смятало да започне нов живот в Канзас, се върнало в Саутхемптън. Едва на осем години момичето разбрало, че е било на борда на "Титаник". Кабокрушението на „Титаник“ предизвиква неимоверен за времето си обществен резонанс в целия свят, ставайки същевременно най-голямата по численост на жертвите морска и транспортна катастрофа в историята на корабоплаването. Един век по-късно, по брой на жертвите катастрофата на „Титаник“ е петата по трагизъм в историята морска катастрофа. „Титаник“ е вторият кораб от проект за построяването на три, най-големи за времето си лайнери – всеки с водоизместимост 66 хил. тона. „Титаник” има 11 палуби и е суперлуксозен – с ресторанти, барове, зимни градини, салони за танци, гимнастически зали, алеи за разходки, включително площадки за ролкови кънки и турска баня,тоалетни,поща  даже и магазинчета.. За забавлението на пътниците се грижат 25 професионални музиканти, които свирили до последно.

Страница 1 от 105
 1-5 от 524  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>