Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
ДЕЦА -ГЕРОЙ ЛИ БЯХА ИЛИ ТЕРОРИСТИ. Написана на : 2017-04-24 08:36:20

ДЕЦА -ГЕРОЙ ЛИ БЯХА ИЛИ ТЕРОРИСТИ.

За невръстните жертви на Съпротивата у нас по време на Втората световна война.

От отдавна в нашето общество се дискутира на дълго и на широко по темата що е то фашизъм и имал ли е той почва у нас. И докато дискусията е достойна за научен труд, то наличието на отпор срещу участието на България във Втората световна война е реалност.

Съпротивата у нас в годините на Втората световна война, когато страната ни е на страната на Германия е част от общоевропейската антифашистка съпротива, макар и по обясними причини да не е в големи мащаби, както в Югославия, Гърция или Франция. Факт е обаче, че именно благодарение на т.нар. антифашистката съпротива, както и заради участието ни в заключителния етап на Втората световна война (т.нар. Отечествена война) срещу хитлеристка Германия, България не претърпя третата национална катастрофа.

От нея не е откъснат и един квадратен метър земя, а репарациите и контрибуциите са намалени до възможния минимум. По време на съпротивата от вражески куршуми загиват и немалко деца, юноши и девойки ненавършили своето пълнолетие.

Преди 1989 г., образите на всички тях загинали в годините на съпротивата се митологизират, наричани са “Деца-герои”, приписват им се качества и добродетели, които самите те не са подозирали, че притежават, а делата им някои от тях силно преувеличени, се използват като сюжет за написването на множество книги и разкази с партизанска тематика. Комунистическата власт след Девети септември възползвайки се от трагичната им съдба ги обявява за герои и задейства цялата си пропагандна машина в защита на тази теза. „Героичните” им дела стават пример за подражание сред пионерите и комсомолците. Всички знаят за тях, учениците учат за трагичната им съдба, пионерски отряди изследват живота им. Направени са и няколко филма показващи детско-юношеската партизанска съпротива в годините на войната, най-популярните от които са сериалите „Неочаквана ваканция”(1981) и „Фильо и Макензен”(1979).

След промените тези деца, юноши и девойки дали живота си в името на една химера, тихомълком излезнаха от учебниците и потънаха в забрава. До сега ви разказахме (напомнихме) за Митко Трифонов Палаузов, най-малкия партизанин по време на съпротивата у нас, паднал убит, разкъсан от бомба през април 1944 год. в местността Осеникова поляна край Габрово. Бил е 14 годишен, когато загива. След написването от Марко Марчевски на книга за него, където разбира се голяма част от написаното няма нищо общо с реалността, той става и най-популярния и митологичен образ сред „Децата-герои”. По повод 70 годишнината от разстрела на „Шестте ястребинчета”ви разказахме и за тяхната трагична съдба.Убитите на 20.12.1943 г. са от шест различни семейства.Общото е между тях че от всяко едно семейство е излязъл по един човек партизанин.Жертвите дядо Стойне Станков Николов- 75 г. и съпругата му Наста-70 г. - имат син в нелегалност- Иван Стойнев Станков.Рангел Дончев Джуров- 57 г. и съпругата му Мара- 58 г.- дъщеря им Райка Рангелова Дончева е партизанка.Петър Калайджийски - 50 г. и съпругата му Стоянка - 48 г.- имат син Рангел Петров Калайджийски - избягал от казармата и отишъл при партизаните.Иван Димитров Янков- 55 г. и съпругата му Марийка - 45 г. - синът им Димитър Иванов Димитров е партизанин.Петко Стоичков - 56 г. и съпругата му Лазарка - 51 г. имат син партизанин Стойне Петков Стоичков. Димитър Богославов- 48 г. и съпругата му Станка - 48 г. имат дъщеря Катя Димитрова Богославова - партизанка.

На 20 декември 1943 г. край с. Ястребино картечна рота на Царската армият разстрелва 18 човека от нелегалната съпротива, сред които 6 невръстни деца.  След кървавия разстрел всички са заровени в плитък гроб, който на следващия ден е разкопан, а телата на загиналите са изгорени на клада. Смислен отговор защо е заповядано това зверство и до днес няма отговор. В следващите редове ще ви разкажем за подобната съдба сполетяла и други техни връстници от това време, защото смятаме, че историята трябва да се преосмисля, а не да се отрича, пренаписва и забравя.

Началото на 40-те години на XX век. Светът е раздиран от война, а у нас макар и малобройно съществува нелегалното комунистическо партизанско движение, даващо отпор на прохитлеристката власт. Правителството се бори всячески с шумкарите, както презрително ги нарича. Стотици хиляди минават през полицейските участъци. В страната са взривени и изгорени 2 хиляди къщи на антифашисти. От кървавия фонд на правителството са отпуснати милиони левове за награди за убити партизани и ятаци. Разстреляни или обесени без съд и присъда са хиляди от тях.

Повечето са млади ненавършили 25 години, има и не малко непълнолетни. Сред тях са са и братовчедите Васил и Сава Кокарешкови от с. Белица (сега град), Благоевградско. По-големият – Васил е роден на 9 януари 1928 г. Сава – на 30 август същата година. Под влияние на по-големият си брат и сестра си, които са ятаци, Сава започва да помага на нелегалните. Увлича и братовчед си Васил. И двамата са пастири – пасат овцете из планината. Там често се срещат с партизаните от отряд “Никола Парапунов”, на които предават храна, дрехи, цигари. На 16 юни 1944 г. по време на поредната им среща с партизаните са предадени. Полиция обгражда местността. След кратък бой партизаните се изтеглят. Сава и Васил са арестувани, отведени са в Разлог, където ги подлагат на жестока инквизиция.

Децата се държат твърдо, не отронват нито дума. На 7 юли са заклани от жандармеристит. За да заличат следите на престъплението, жандармеристите нахранват кучетата с телата им. Един от убийците им – кап. Николчев прави следните признания пред Народния съд: „Двамата братовчеди Сава и Васил Кокарешкови побързахме да ликвидираме. Един от жандармеристите се вмъкна в стаята, където момчетата бяха задържани, и ги закла. Страхувахме се да не се открият телата им, защото бяха малолетни и ги унищожихме без съд. Затова дадох нареждане да не се оставят следи от убийството. По-късно ми докладваха, че с телата на момчетата жандармеристите са хранили цяла седмица кучетата.

Така от ятаците не остана нито следа.Не по-малко злощастна е съдбата на Николчо Здравков Чампоев от Русе, който няма още две годинки, когато палачите „по погрешка” отнемат живота му. Историята на семейство Чампоеви е и доказателство за наличието на антифашистка съпротива преди 1944 г. у нас, както и за безпощадността, с която тя е била наказвана от властта. На 22 февруари 1944 година Николчо Здравков Чампоев е на година и седем месеца, когато е разстрелян с особена жестокост – 12 куршума са открити в телцето му, видно от протокола от аутопсията му, пазен в русенските архиви.

Баща му Здравко е нелегален партиен функционер, който се самоубива на 5 октомври 1942 г., за да не попадне в ръцете на обградилите го полицаи. Бащата намира смъртта си в името на своята кауза, без да е виждал сина си, роден на 26 юли 1942 година. След смъртта на Здравко Чампоев съпругата му Цветанка освен, че сама отглежда невръстното сираче и стария й баща, тя продължава мисията на съпруга си, като всеотдайно помага на нелегалните, които се борят срещу профашистката власт. На 22 февруари 1944 г. предател донася в полицията, че в дома на Чампоеви се укрива известната и търсена младежка деятелка, член на ОК на РМС, Ана Аврам Вентура.

Полицията не закъснява. Въоръжена до зъби, обстрелва малката стаичка. Изтрещява автомат. Стъклата на прозореца се пръсват. Ана пада покосена на пода. Цветана се спуска върху рожбата си, но е простреляна. Полицейската шайка нахлува в стаята. Разстрелва седемдесетгодишния старец. Зловещ откос от шмайзер поразява и треперещото детско телце. Безумната вяра на родителите му, че животът трябва да се промени, води и до неговата гибел. На 07.06.1944 край с. Мало Чочовен, Сливенско след изтезания е разстрелян заедно с майка си, баба си и дядо си Гинчо Славов Гинчев – 16-годишен. Те дори не са били партизани, а са арестувани по домовете им, защото са имали „неподходящи“ според тогавашната власт роднини. След залавянето им, родният им дом е изгорен.

Гинчо е имал още трима братя – партизани – Иван Гинчев (Йонко), създател на партизански отряд „Хаджи Димитър”; Къньо Гинчев (Агата), зам.командир на отряда и най-малкия Койчо Гинчев. След 9 септември 1944 г. Иван Гинчев е репресиран извънсъдебно във връзка с процеса срещу Трайчо Костов и заговора на Иван Тодоров-Горуня. Реабилитиран е посмъртно през 1990 година, чрез обнародване в Държавен вестник. Автор е на мемоарните книги „Партизани“ и „Моето малко братче Гинчо”. Умира при автомобилна катастрофа, която се смята, че е умишлено предизвикана от Държавна сигурност, през 1973 г.

От побоища и изтезания в полицията се поболява и умира в началото на 1945 година „Детето-герой” Андон Черковски. Наричано ятачето на Раднево, той си отива невръстен от този свят в страшни мъки вследствие жестоките полицейски инквизиции.Същата съдба спохожда и 13 годишния Никола Георгиев Накев от Перущица. Той е разстрелян в средата на август 1944 г., защото е бил заподозрян, че е ятак на местния партизански отряд.

Завинаги девойки и юноши ненавлезли в своята зрялост ще останат: Иван Атанасов Бандаков – Кочо на 16 години, най-малкият партизанин чепинец, загинал в сражение броени дни преди 9 септември 1944 г. Пак дни преди същата дата след сражение намира смъртта си Костадин Иванов Запрянов – Горчо, 16 годишен младеж от от с. Бодрово, Хасковоско. Същата година в сражение загиват и връстниците им Марин Трифонов Попов от с. Правище, Пловдивскои Иван Стефанов Василев – Огнян от търговищкото село Присойна – партизанин от Тузлушката чета на Омуртагския отряд. Детелина Мирчева Минчева-Саня от пазарджишкото с. Черногорово, остава завинаги 15 годишна.

Тя е била партизанка от чета „Кочо Честименски“ на отряд „Ангел Кънчев“ и остава в партизанския летопис като „Момичето с отрязаните плитки”. На 19 май 1944 г. заловена, ранена и убита е 16 годишната Цветана Живкова Велева – Лиляна от Перник.На 20 май 1944 г. без съд и присъда е разстрелян 17 годишния ятак от Сливен Стефко Иванов Крайчев. Разстрелян без съд и присъда през 1944г. е и 16 годишния младеж от Копривщица Иван Динчов Кривиралчев.

На 27 ноември 1943 г. заловена и убита заедно с баща си Тодор и 14 годишната партизанка Иванка Тодорова Пашкулова – Роза от с. Старо Железаре, Пловдивско. От същото село без съд и присъда са разстреляни и 17 годишните Никола Делчев Делевски и Стоян Николов Мусенов.

Подобна е съдбата и на Мехмед Юсеинов Юсменов от с. Горско Сливово, Ловешко. Убит е на 17 г. заедно с баща си Юсеин и брат си Ибрахим. На 7 март 1944 г. заловен в сражение и разстрелян е 17 годишния батачански партизанин Любен Петров Ганчев – Райчо. На 6 юли 1944 г. убита на сватбата си е Тодорка Истратиевана на 16 години от с. Расник Брезнишко. Била е булка на партизански брат. На 8 август 1944 г. е убит с щикове 17 годишния ятак от Разлог Иван Николов Рачев.

На 3 май 1944 г. заловен в сражение и обезглавен е 17 годишния Ангел Спасов Недков от с. Подгумер, Софийско. В сражение загиват и връстниците му Трайко Тодоров Траев от бургаското село Каблешково, Боян Станков Христов от с. Лешниковци, Трънско, Васил Тодоров Христов – Чапаев от с. Падала, Давид Арон Давидов – Трън от Пловдив, Костадин Георгиев Лазаров – Васко от с. Бараково, Кюстендилско,Максим Петров Мишев – Манчо от Пещера,Спас Христосков Стоичков от софийското с. Костенец, Тинка Христова Ковачева – Мая от Пловдив, Иван Димитров Глушков и Кирил Димитров Тананеев – Дечко и двамата от с. Самоводене, Великотърновско.

На 2 юли 1944 г. заловен и разстрелян без съд е 17 годишния партизанин от Карнобат Димчо Георгиев Караминдов. Същата е съдбата и на връстниците му Иван Нанев Атанасов – Цветан от с. Върбен, Пловдивско, Цветко Александров Караджов – М.Чавдар от с. Мирково, Софийско и Костадин Такев Тодоров от софийското село Войнеговци. На 3 март 1944 г. в сражение загива 15 годишния партизанин Иван Атанасов Филев – Спартак от пловдивското село Ситово и две години по-голямата от него пловдивска партизанка Мария Георгиева Бакалова – Бойка.

На 30 май същата година е заловен и разстрелян горнобанския партизанин Кръстан Стоилов Кръстев – Кънчо, на 16 г., подобна е и съдбата на връстницата му Мария Петкова Ненчева – Соня от с. Пъдарско, Пловдивско. На 8 август пък е заловен и изгорен жив партизанина Кунчо Цоков Фитлеков – Волов (17 г.) от пловдивското с. Красново. На 12 март 1944 г. е разстрелян 17 годишния габровски ремсов деец Петър Станчев Божинов. Това се случва и с набора му ятак Стефан Цвятков Станев от с. Крушево, Севлиевско. На 6 юни 1944 г е убит 17 годишния Тодор Петров Велчев- ятак, секретар на РМС в Перущица. 17 годишен в затвора умира и ремсовия активист Димитър Янков Василев-Кръстев от софийското село Кривина.

На 5 ноември 1943 г. от вражески куршум пада убит 15 годишния ятак Стоян Рачев Раев от с. Черешово, а на 6 юни 1944 г. 17 годишната Тодорка Йорданова Моралийска – Гордана от пернишкото село Долна Диканя е заловена и разстреляна с двама от братята си – Димитър и Иван. Не успяха да изживеят младостта си и да навлязат в своята зрялост Стефан Иванов Хаджийски, Георги Георгиев Тодоров, Деньо Митов Начков, Найден Велков Шертев.След Девети септември те и останалите загинали като участници в съпротивата, бяха обявени за герои, борили се за едно по-добро и светло бъдеще. Някой знае ли че в Дахау и Бухенвалд - загиват двама от най младите български студенти имали злощастната съдба да попадат в нацистките лагери. Койчо Колев Георгиев на 18 г. от с. Казанка Старозагорско и Рад Николов Радев на 19 г. от гр.Златица.те са и първите български жертви на нацизма.

Партията издигна лозунга „Те умряха, за да живеем ние”! Комунистическата власт, която управляваше уж от името на работническата класа, величаеше, идеализираше, и героизираше техните дела. Тя имаше нужда от тези жертви, наричайки ги герои. По този начин искаше да покаже, че те не са дали живота си напразно, а всичко в името на което са загинали предстои. Родствениците на загиналите бяха обявени за Активни борци против фашизма и капитализма, възползвайки се от всички облаги, които е давало това звание. Заемаха централно място в тогавашното общество.

След 10 ноември плочата се обърна. Те отидоха на бунището на историята. За партизаните започна да се говори с насмешка. Някои започнаха подигравателно да ги наричат мандраджии, безотговорни лентяи и цървуланковци. Други ги считат за нищо повече от терористи и платени родоотстъпници „борили се” срещу една легитимна власт и напълно заслужили трагичната си съдба. Борци за светло бъдеще, жертви на своето време, герои на новото време, терористи за следващото. Би следвало да си зададем въпроса какви са били тези млади хора, как са били въвлечени в кървавите събития отнели живота им. Въобще осъзнавалили са това, което са вършили и в името на какво са се борили?

Кои бяха те, защо и как загинаха на такава младенческа възраст? На възрастта, на която те загиват, едва ли са съзнавали ролята си в събитията отнели живота им на толкова крехка възраст. Дали все пак не можем да ги определим като идеалисти, мъченици на една идея и станали жертва на времето в което са се родили.

ПЛЕННИЦИ И СВАЛЕНИ ПИЛОТИ. Написана на : 2017-04-21 22:33:19

ПЛЕННИЦИ И СВАЛЕНИ ПИЛОТИ.

Автор Емил Петров.

Данните за публикуваните от мен статии са взети от Уйкипедия -" Бомбардировките над България през Втората Световна война". Член съм на Уйкипедия. Списъците са ми представени от ДВА Велико Търново и са част от Личният ми Архив. Използвана е и книгата " Летящите крепости над България" - Автор Румен Руменин. Във Варна в апартамента където живеем с Дияна  - имам плакат със всички загинали летци /бранили нашето родно небе а под всяка една снимка отдолу е написано името и родното място на загиналият.Плакатът е 2 м./170 м.

  Под натиска на Германия и Италия на 13.12.1941 г. България обявява война на САЩ и Англия. Близо две години след тази дата София не е обект на бомбардиране от англо-американската авиация. През този период българското правителство предприема мерки (според възможностите на страната) за подновяване на изтребителния парк, което способства за увеличаването на отбранителната мощ на държавата. С тази цел през февруари 1943 г. от Германия са доставени първите 16 броя изтребители „Месершмит" Бф 109 Г-2, след които до началото на 1944 г. пристигат още от типа Г-2 и Г-6, Като общият им брой достига 145. С първите Ме-109 Г-2 се въоръжава 3/6 орляк, който заминава на 10 август 1943 г. за летище Божурище, където остава до края на войната. Командир на орляка е капитан Чудомир Топлодолски. Сформираните през 1941 г. 1/6 и 2/6 изтребителни орляци с командири съответно Капитан Руси Русев и капитан Николай Бошнаков преминават от чехословашките изтребители „Авиа" Б-534 „Доган" на френските изтребители „Дебоатин 520", което става през есента на 1943 г. 1/6 орляк остава на летище Марно поле, Карловско, а 2/6 орляк заминава за летище Враждебна, където постепенно преминава на Ме-109.Така директно за отбраната на София отговарят 2/6 и 3/6 изтребителни орляци, които поради близостта на столицата могат бързо да се включат в нейната защита. На 1 август 1943 г. съюзническото командване започва изпълнението на операция „Приливна Вълна" - бомбардиране на плоещките нефтени рафинерии.

На 25 ноември 1943 г. е основан лагер за военнопленници на 2,5 км. край Шумен в почивна станция. Той функционира до 25 септември 1944 г., но военнопленниците са освободени още на 8 септември. За времето на съществуване на лагера в него са приети 32 групи военнопленници с обща численост 329 души. В този брой не влизат летците, които попадат в партизански отряди в България, Сърбия и Гърция.В лагера са концентрирани основно оцелелите екипажи на свалени бомбардировачи, както над България, така и в окупираните от нея територии в Гърция и Югославия – общо 120 самолета заедно с изтребителите от ескорта. Някои от самолетите са свалени от български и немски пилоти, други са засегнати от ПВО на румънска територия (нефтените рафинерии край Плоещ), технически неизправности и др.

По правило екипажите на засегнатите самолети правят всичко възможно да излязат извън пределите на Румъния и се стремят към територията на неутрална Турция, но не всички успяват. Отделно в тези 120 самолета са намерените тела на 180 загинали летци, от които е установена самоличността и са погребани 36 души. В шест от случаите самолетите дотолкова са изгорели, че не е било възможно да се установи броят на загиналите в тях. От пленниците 141 са офицери и 188 подофицери и редници. Най-старшият по звание е американският Подполковник Хюг Реджинал Граф.Слeд гoдини poвeнe в apхивитe и cpeщи cъc cвидeтeли се ycтaнoвило, чe лaгepът зa aнглo-aмepикaнcки caмoлeтни eкипaжи, cвaлeни нaд Бългapия, e фyнкциoниpaл oт 26 нoeмвpи 1943 г. дo 8 ceптeмвpи 1944 г., a в нeгo били нacтaнeни 329 дyши oт дeвeт дъpжaви.

По националност те са : 292 aмepикaнци, 17 бpитaнци, двама кaнaдeци, 9 югocлaвяни, пeтимa oфицepи oт Южнa Афpикa, тpимa aвcтpaлийци и пeтимa aгeнти на SOE. Сред пленниците има и руснак,украинец,словенец,киргиз двама хървати,двама холандци,двама гърци,двама французи,двама новозенландци,двама италианци,трима американски негри. Окaзвa ce, чe някoи oт aмepикaнcкитe бoйци ca oщe живи, a иcтopиитe нa 60 oт тях ca cъбpaни в книгaтa “288 дни кpaй Шyмeн”. 

Списък на Военнопленниците в Шумен / са ми предоставени от ДВА Велико Търново. Основно са на възраст между 20 и 25 г. има и 18 и 19 г. стигащи до 35 - 40 г. Според мирновременните им професии са студенти, търговци, шофьори, работници, художници и др.Списъкът е обновен и преписан отново в статията.

Сред изброените има и попаднали в немски плен. Попаднали в немски плен са още: Ернст Лойд Кинди; Джак Роберт Роумен; Леонард Ралф Хаускен; Кларес Бенджамин Одли; Олфред Реналд Цалас; Юджин Ендрю Ласкот; Филип Елзбери; Джон Мейсън; Франки Мартин; Валтер Брейзний; Уйлям Бейнмирор; Джералд Карауел; Хари Дювал; Андрюс Уткан и други, над 30 англо - американски пилоти.   Неиндтифицирани трупове са открити навсякъде където са падали англо - американски самолети.  Осем неиндетифицирани трупа са открити на 01.08. 1943 г. в с. Гоин дол - западно от Цариброд. Един при село Богомил Югославия на 24. 11. 1943 г. Три неиндетифицирани трупа са открити в местността Голо бърдо Пернишко на 10.01.1944 г. Един обгорял в землището на село Гълъбовци. Един обгорял труп при град Сливница. Двадесет изгорели трупа на 30.03.1944 г. при село Кошарево. Девет неиндетифицирани трупа на 30.03. 1944 г. са открити при село Пчелинци.При село Блатешница,при село Вълково,при село Цар Петрово,при село Вълчек,в град Рила,при село Овчеполци,във село Власи,Горно Пещене Врачанско,при село Нови хан. При село Осъм,при село Криводол Врачанско,при село Отец Паисиево,Дива Слатина,Стрелча,Самоков,Панчарево и на други места. Свалени англо - американски самолета има в село Бърдарски геран Врачанско,село Веслец Врачанско,село Лик Врачанско,село Царевец Врачанско. Във село Костеновци Монтанско,село Ослен Криводол Врачанско, село Пресяка Ловешко,село Долна Гноеница Монтанско,село Комарево Врачанско,село Ново село Видинско,село Криводол Врачанско. Във град Стрелча,Самоков,Русе,Плевен,Враца,Видин,Елхово,Лом.

  Държа да уточня че Летецът - изтребител Мито Симеонов Дисов е роден в село Борован Врачанско а не в село Боровци Монтанско - както пишат някой историци. Мога да предоставя снимки и биографии на всички български летци,загинали /бранейки родното Българско небе. Притежавам Албум на ВВС - със снимките на Българските летци. Автор Румен Руменин - Военно издателство.

Представям списък на 69 души от военнопленниците в статията си.

1. Август Джон Мастерполо-23 г.Американец.Подофицер.Военен №-3264471.Пленен на 20.06.1944 г. при гр.Русе. Зачислен в лагера Шумен на 29.07.1944 г. 2. Александър Джозеф Мадор -23 г.Канадски французин.Подпоручик -бомбардир.Военен №-445590. Пленен на 24.06.1944 г.при гр.Плевен. Зачислен в лагера Шумен на 05.07.1944 г.3. Александър Тасич Димитров -29 г. Сърбин.Поручик.Военен №-У-65. Пленен на 19.04.1944 г.при с.Тажево Битолско. Изпратен от РО в лагера Шумен и зачислен на 16.04.1944 г. 4. Алфред Чарлз Джексън - 21 г.Американец. Технически подофицер.Военен №-0695370. Пленен на 23.06.1944 г. при гр.Плевен.зачислен на 05.07.1944 г. в лагера Шумен.

5. Андрей Николаевич Клапшин -21 г.Руснак.Подофицер. Военен №-32863910. Пленен на 15.05.1944 г. при гр.Плевен. Зачислен в лагера Шумен на 01.06.1944 г. 6. Антони Жак Роба-30 г.Американец.Подофицер. Военен №-36358425. Пленен на 01.07. 1943 г.при гр.Скопие. Предаден на немците на 27.11.1943 г.7. Аристид Антони Раниери-21 г. Американец. Подофицер. Военен №-15059233. Пленен при гр.Оряхово на 18.08.1944 г.Зачислен на 28.08.1944 г. в лагера Шумен.8. Артур Чарлз Мулен -23 г. Англичанин. Старши Подофицер. Военен №-34730362. Пленен при гр.Плевен. Изпратен от Стол. комендантство в Шумен на 21.08.1944 г.

9. Байрон Дей Кулкин- 29 г. Французин.Подпоручик.Военен №-0810828. Пленен при гр.София на 19.06.1944 г. и същият ден е изпратен в Шумен където е зачислен. 10.Бенджамин Маршал Дейвис- 29 г.Американец.Подофицер.Военен №-3827846. Пленен при гр.Радомир на 18.05.1944 г.Зачислен в лагера Шумен на 11.02.1944 г. 11.Бенет Ханс Питърсън - 19 г.Англичанин.Подофицер.Военен №-12194573. Пленен на 23.05. 1944 г. при гр.Оряхово. Зачислен в лагера Шумен на 28.08.1944 г. 12.Бернард Даниел Чаплин - 20 г.Американец.Подофицер.Военен №-12203203. Пленен при гр.Радомир на 10.01.1944 г. Зачислен в лагера Шумен на 11.02.1944 г.

13.Бронингер Ерл Уин-23 г.Американец.Подпоручик.Военен №-0697389.Пленен на 11.06.1944 г. при гр. Свищов.Зачислен на 27.06. 1944 г. в лагера Шумен. 14.Вазо Божин Бендерек -26 г. Сърбин.Подофицер.Военен №-У-229. Пленен на 24.11.1943 г. при гр.Прилеп.Зачислен на 20.12.1943 г. в лагера Шумен.15.Валтер Антони Смит -27 г.Американец. Майор. Военен №-069406. Пленен на 23.06.1944 г. при гр. Прилеп. Зачислен на 05.07.1944 г.16. Вили Рей Овен -21 г.Англичанин. Фелдфебел. Военен №-34603622. Пленен на 11.06.1944 г. Попада в немски плен.

17.Георг Коста Бесас-27 г.Грък.Подофицер.Военен №-3527.Пленен на 08.01.1944 г.при гр.Гевгели.Попада в немски плен при опит за бягство е убит. 18.Давид Логан Мелбърм-21 г.Американец.Подофицер.Военен №-18209685.Пленен на 18.08.1944 г.Зачислен на 28.08. в лагера в Шумен.19.Денис Еим Кинген -27 г.Американец.Фелдфебел.Военен №-35572302.Пленен при гр.Враца на 18.08.1944 г.Зачислен на 26.08.1944 в лагера Шумен.20.Джейм Август О,Нил-25 г.Американец. Подофицер.Военен №-6960139.Пленен на 04.04. при гр.Русе. В лагера в Шумен е зачслен на 17.06.1944 г. 21.Дерик Чърдлей Херингсън - 26 г.Канадец.Поручик.Военен №-104075.Пленен на 29.06.1944 г. при гр.Русе.Зачислен на 11.07.1944 г. в лагера Шумен.

22. Джеймс Патрик Маккарти-25 г.Американец.Поручик.Военен №-0819537.Пленен на 24.06.1944 г. неизвестно къде. Зачислен в лагера Шумен на 05.07.1944 г. 23. Джеймс Францез Флин -34 г.Американец. Старши Подофицер.Военен №-39322467.Пленен на 10.08.1944 г. при гр.Плевен.Зачислен в лагера Шумен на 21.08.1944 г.24.Джозеф Джордж Ричардсън -24 г.Американец.поручик.Военен №-0811747.Пленен на 17.08.1944 г. при гр.Мездра.Зачислен на 25..08. 1944 г. в лагера Шумен.25. Джон Александър Доналд Флетчер- 20 г.Англичанин. Поручик. Военен №-157917.Скача с парашут на 12. 07. 1944 г. и пада в езерото Бору гьол. 26. Джон Уилки Камерон -34 г. Англичанин.Поручик. Военен №-135610. Пленен на 12.07.1944 г. западно от езерото Бору гьол. Зачислен в лагера в Шумен на 28.07.1944 г. 27. Джон Франциз Уаиз -27 г.Американец. Старши Подофицер.Военен №-32768890.Пленен при гр.Оряхово на 26.08.1944 г.Зачислен в лагера Шумен на 03.09.1944 г.

28.Динко Норбеш Вечерина -32 г. Хърватин.Капитан. Военен №-У-33. Пленен на 24.11. 1943 г. при с. Мокрене Велешко.Зачислен в лагера Шумен на 20.12.1943 г. 29. Доналд Рей Търнър- 20 г.Американец. Подофицер.Военен №-31500108.Пленен на 23.06.1944 г. при гр.София. Зачислен в лагера Шумен на 05.07.1944 г. 30.Драгиша Милана Станиславлевич-42 г. Сърбин. Капитан. Военен №-У-43. Пленен на 24.11. 1943 г.при гр.Прилеп. Убит на място.31. Едвиг Оскар Андерсон -24 г.Англичанин.Подпоручик.Военен №-0808336.Пленен при гр.Калофер на 23.06.1944 г.Зачислен в лагера Шумен на 27.06.1944 г.32. Едуард Ричард Охара- 23 г.Американец.Поручик.Военен №-35353399.Пленен на 18.08.1944 г.при гр.Оряхово.Зачислен в лагера в Шумен на 28.08.1944 г.

33.Жак Виктор Пипкин -22 г.Французин.Подофицер.Военен №-18133348.Пленен при гр.Радомир на 10.01.1944 г.зачислен в лагера в Шумен на 10.04.1944 г.34. Живко Манасич Милойкович-31 г. Сърбин.Подофицер.Военен №-У-56.Пленен на 24.11. 1943 г. при с.Богомила Прилепско.В лагера Шумен е зачислен на 20.12.1943 г. 35. Жулиен Трухард Дарлингтон- 26 г.Американец.Поручик.Военен №-0993942.Пленен на 01.07.1943 г.при гр. Скопие.Зачислен в лагера в Шумен на 27.11.1943 г.Представител на военнопленниците в лагера.

36.Жорж Ментен Чаплин-20 г.Американец.Подофицер.Военен №-31291117.Пленен на 23.06.1944 г. при гр.Русе и зачислен в Шуменският лагер на 11.07.1944 г.37.Иван Ивана Короша - 38 г. Словенец.Подпоручик.Военен №-У-514. Пленен на 24.11.1943 г. при гр.Велес. Зачислен в лагера в Шумен на 20.12.1943 г. 38.Иван Михайлович Халипа-32 г.Хърватин.Технически Подофицер.Военен №-У-164.Пленен на 24.11. 1943 г.при гр.Прилеп и изпратен в Шуменският лагер на 20.12.1943 г. 39.Кейт Чарлз Джон Мартин -24 г.Австралиец.Подофицер.Военен №-414824.Пленен но 06.04.1944 г.при гр.Видин.Зачислен в лагера в Шумен на 20.05.1944 г.  40.Кенет Антони Леонарди- 26 г. Англичанин.Подофицер.Военен №-14038874.Пленен на 24.06. 1944 г. при гр.Самоков. Зачислен в лагера в Шумен на 17.07.1944 г. 41.Кристофър Джон Сидрарес-20 г.Грък.Ефрейтор. Военен №-38243434.Пленен на 23.06.1944 г. при гр.Пловдив. Зачислен в лагера в Шумен на 05.07.1944 г.

42. Луй Ван Дер Мюлер-27 г. Холандец.Подофицер.Военен №-16087443.Пленен на 02.04.1944 г.при с.Мелница Елховско.Изпратен от РО в Шумен на 14.04-1944 г.където е зачислен. 43.Майкъл Джеймс Съливан-25 г.Американец.Подофицер.Военен №-20607827.Пленен на 23.06.1944 г.Във лагера в Шумен е зачислен на 23.06.1944 г. 44.Милош Милика Йелич- 31 г.Сърбин.Поручик.Военен №-У-49.Пленен на 24.11.1943 г. при гр.Прилеп. Зачислен в Шуменският лагер на 20.12.1943 г. 45.Миодраг Милика Тимотеевич-40 г.Сърбин.Подофицер.Военен №-У-276.Пленен на 24.11.1943 г.при гр.Прилеп.Във лагера в Шумен е зачислен на 20.12.1943 г.

46. Михаил Романов Тропано-24 г.Украинец. Подпоручик.Военен №-32870600. Пленен неизвестно къде и кога. В лагера в Шумен е зачислен на 04.09.1944 г. 47.Никълъс Вайнес Ацолини -24 г.Американец.Фелдфебел.Военен №-12043745.Пленен на 25.06.1944 г.при с.Седло Пловдивско. Във лагера в Шумен е зачислен на 28.08.1944 г. 48.Обри Алфред Бауман-21 г. от Южна Африка.Поручик.Военен №-206130.Пленен на 29.06.1944 г. при гр.Русе. Зачислен в Шумен на 29.07.1944 г. 49.Огнян Иванович Лакич-26 г.Сърбин.Подпоручик.Военен №-36354764. Пленен на 24.11.1943 г. при гр.Прилеп от немците. 50.Патрик Лоунс Шенз Майер- 27 г. от Нова Зеландия.Поручик.Военен №-9444074.Пленен на 23.06.1944 г. при гр.Прилеп. Предаден на немците на 21.08.1944 г. 51.Роберт Мооди Шумахер-27 г.Американец.Подофицер.Военен №-688349.Пленен при с.Кладница Брезнишко - не е установено кога.Във лагера Шумен е зачислен на 20.05.1944 г.

52. Роис Ърл Шеленбергер-26 г.Американец. Подпоручик. Военен №-0748814.Пленен при гр.Скопие на 24. 01.1944 г. от немци. 53.Рой Уйлям Ричардс- 22 г.Американец. Редник.Военен №-32679109. Пленен  на 27.07.1944 г. при гр.Ловеч. Във Шуменският лагер е зачислен на 03.08.1944 г. 54.Сети Клиф Ричард Дениз- 21 г. Канадец.Подофицер.Военен №-К-140890. Пленен при гр.Пирот на 05.07.1944 г. Зачислен в Столичното комендантство на 17.07.1944 г. и изпратен в Шумен. 55.Силвестър Чарлс Браун -21 г.Американец.Подофицер.Военен №-12169512.Пленен при гр.Струмица на 24.11.1944 г. Във Шумен е зачислен на 20.12.1944 г. 56.Хералд Хишард Джеймс-22 г.Американец. Старши Подофицер.Военен №-19100012. Пленен от полицията в Средногорието.Освободен от партизаните и се включва в техните редици. 57.Стон Тейлър Гайнел- 34 г.от Южна Африка.Поручик.Военен №-5426317.Пленен на 10.08.1944 г.при гр.Лом. Зачислен в лагера в Шумен на 18.08.1944 г.

58.Сядус Теодос Гайда -24 г. Киргиз. Поручик.Военен №-0716723.Пленен на 10.08.1944 г. при с.Ракево Врачанско.Изпратен в Плевен откъдето е транспортиран до Шумен и зачислен там на 02.01.1944 г.59. Тревър Стюард Джеймс- 25 г. от Южна Африка.Фелдфебел.Военен №-234144.Попада в плен при гр.Русе на 28.06.1944 г.В Шумен е зачислен на 11.07.1944 г. 60. Уйлям Хенри Кларк- 23 г.от Южна Африка. Поручик.Военен №-205504. Пленен в гр.Русе на 29.06.1944 г. и изпратен в Шумен .Там е зачислен на29.07.1944 г. 61. Хуберт ван Дер Мюлер -30 г.Холандец. Технически Подофицер.Военен №-14043917.Пленен на 02.04.1944 г.при с.Мелница Елховско с брат си .Зачислен в Шумен на 14.04. 1944 г. Изпратен там от РО.

62. Чарлз Доменик Анжело-24 г.Италианец. Фелдфебел.Военен №-13008652. Пленен неизвестно къде и кога.В шуменският лагер е зачислен на 29.06.1944 г. 63. Мартин Ян Шефчик -31 г. Чех. Офицерски кандидат.Агент на SOE. Изпратен в лагера Шумен. 64. Франки Мартино Крачули- 22 г. Италианец. Военен агент на SOE.Престоял в Шумен до освобождението. 65.Хенри Алфондо Уайз- 24 г.Американски негър.Поручик.Военен №-0821924.Пленен на 26.08.1944 г. при гр.Враца. В Шумен е зачислен като военнопленник на 03.09.1944 г. 66.Хенри Джордж Ван Поперинг-22 г.Американец.Подпоручик.Военен №-0684915.Пленен на 24.06. 1944 г. при гр.Силистра.Зачислен в Шуменският лагер на 11.07.1944 г. 67.Шестър Францис Зейбава-18 г.Американски негър.Подофицер.Военен №-6568650.Пленен на 23.06.1944 г.и зачислен към лагера в Шумен на 09.08.1944 . 68.Ърл Едуин Дженитал-20 г.Американец.Подофицер.Военен №-17079710.Пленен при с.Остров Врачанско. на 17.07.1944 г. няма данни кога е зачислен в Шуменският лагер.69.Реймонд Ралф Тирел -21 г. Австралиец.Подофицер.Военен №-426715.Пленен на 06.05.1944 г.при гр.Видин. Във лагера Шумен е зачислен на 20.05.1944 г.

В плен попадат 451 човека те са престояли в лагера в гр.Шумен до освобождението им.В списък във Втора статия  са имената на всички летци, загинали в защита на българското небе през 1941 – 1942 г. Правя го с убеждението, че Историята и героизма имат конкретни имена. Паметта за тях трябва да бъде съхранена. Под N.77- в списъка е германският пилот кап. Герхард Венгел, загинал при  Радомир по време на голямата бомбардировка от 10 януари 1944.

В периода от 1942 до 1943 г. са бомбардирани 131 населени места в България. убити и ранени са 1276,13 81 души. Пуснати са 13,959 бомби. В периода 1944 г. са бомбардирани 168 населени места в България почти няма село и град бомбардирано. Загинали са 1828 души. Ранени са 2372 души. България е бомбардирана от летците на САЩ, Великобритания,СССР и Югославия с прикрепени към тях летци от Южна Африка,Нова Зеландия,Австралия, Канада,Гърция,Франция и Холандия.

СПИСЪКЪТ Е МОЙ - Автор Емил Петров.

БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД БЪЛГАРИЯ. Написана на : 2017-04-19 11:18:40

БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА- Четвърта Част.

Равносметка и Използвана литература.

 Англо-американската авиация предприема срещу България операция ”Point Blank” (Прицел от упор) в периода 18 октомври 1943 – 17 април 1944 г. в рамките на въздушната кампания „Приливна вълна“ (Tidal wave), целяща създаването на площи под „бомбен килим“ в региона обхващащ София, Скопие и нефтените полета около Плоещ.

България губи 27 самолета и 22-ма свои летци, съюзните немски пилоти също дават жертви. Срещу България са пратени над 2500 изтребителя и тежки бомбардировачи. Срещу тях в защита са около 80 български летци изтребители от София, Карлово, Скопие и Ниш и 30 немски изтребителни пилоти базирани в София плюс тези в Скопие и Ниш. Под командването на генерал Димитър Айранов и командира на 6-ти изтребителен авиополк полковник Васил Вълков българските летци, храбро се бият срещу обичайно седемкратно превъзхождащ ги противник, а в отделни сражения съотношението на силите е достигало 23:1 в полза на англо–американската авиация, това прави още по-значими българските изтребители и особено тези 66 от тях, които оставят имената си в списъка на въздушните победители по време на Втората световна война.

Начело на този списък е поручик Стоян Стоянов, който постига впечатляващите 15 въздушни победи, други български асове печелят по 13, 10, 8, 7 и т.н. въздушни победи, забележителни са имената на Петър Бочев, Николай Бошнаков, Неделчо Бончев, Христо Илиев, Чудомир Топлодолски, Любен Кондаков, Христо Костакев. София и Западна България пазят орляците 3/6 базиран в Божурище и 2/6 с командир капитан Николай Бошнаков пребазиран от Карлово във Враждебна, немски ескадрили има на Враждебна и в Ниш, орляк 1/6 е пребазиран от Божурище на Марно поле до Карлово при 4/6 орляк който като него има задача да пази Пловдив и Тракия, но оказва съдействие и в защитата на столицата.

Всеки орляк е следвало да е от 40 машини формиращи няколко ята по 10 – 16 самолета и командно крило (четворка изтребители), най-малката единица е двойката самолети. Друга част от българската авиация е базирана на летищата Балчик и Чайка при Варна и Сарафово при Бургас охраняваща ефикасно крайбрежието и немските конвои срещу руски подводници в Черно море, а частите на летище Бадем чифлик до Кавала охраняват Беломорието. В периода 6 април 1941 година – 1 септември 1944 година Общият брой вражески полети, осъществени над наша територия през годините 1943 – 1944, е над 23 000. На територията на тогавашна България са бомбардирани 168 населени места с над 45 268 бомби. Само в София са разрушени 12 657 сгради и са увредени огромен брой други. Загиналите от въздушните нападения – убити на място, безследно изчезнали и починали следствие бомбардировките са 4208 души и са тежко ранени 4744, от намерените непълни документи са известни имената на 1828 убити и 2372 ранени граждани и на загинали 22 български летци .

В резултат на действията на малочислената, но изключително храбра българска изтребителна авиация, наземна ПВО и съюзните немски сили, в периода август 1943 – август 1944 г. на противника в битките над България в тогавашните ѝ граници са нанесени тежки загуби – свалени са 185 противникови самолета  (по данни на противника само над тогавашната територия на България са свалени 117 военни самолета, а голям брой са тежко повредени. На англо-американците са нанесени и сериозни загуби в жива сила – 689 души убити и пленени, плюс значителен брой ранени и извадени от строя чинове. На българска територия при нападенията оставят костите си 256 противникови летци, (по данни на противника той търпи 159 убити над територията на страната  от които – 120 от ВВС на САЩ и останалите 39 – британски имперски летци, сред тях са 7 английски и южноафрикански пилоти свалени на 29 юни 1944 г. до Русе), 28 безследно изчезнали и умрели в свои армейски лазарети и при нелегалните, 69 умират пленени от получените в боевете смъртоносни рани.

В български плен попадат над 333 чинове от англо-американските въздушни сили, които са затворени предимно във военнопленическия лагер в Шумен, на 8 септември 1944 г. там са намерени 327 военнопленници, представители на 9 държави, повечето американци. Въпреки безпрецедентно жестокия си характер бомбардировките над български селища в старите и новите предели не постигат планирания ефект. Благодарение на твърдата отбрана българските градове и села оцеляват, армията не е оттеглена от новите земи, а своевременната евакуация спасява населението на Столицата и обезсмисля заплахите отправени към България от Великобритания и донякъде на тези от САЩ и СССР. Памет По инициатива на сдружението „Мати Болгария“ на 852 от загиналите 4208 души е сложен много скромен мемориален знак до парламента, имена не са упоменати .

Загиналите български летци-изтребители са почетено с общи обелиски, намиращ се близо до южния парк  и пред алеята на летците в централните софийски гробища, отделно паметници и паметни плочи подробно описани на страниците им имат: Димитър Списаревски, Рихард Венгел и Симеон Михайлов. В Казанлък на паметника на летците е поставена паметна плоча на командира на 6 изтребителен полк от Въздушните на Негово Величество Войски полк. Васил Вълков, и други заслужили военни и летци., в Сливен – плочи на кап. Любен Захариев Кондаков и Тома Боев, в Шипково на Веселин Терзиев , в Пловдив на родения в Гюмюрджина поручик Евгений Тончев. На героите са наречени улици и площади, за тях и тази битка на българите има книги, филми, а за Списаревски и песен.През 2010 година пред посолството на САЩ в София е издигнат и паметник на американските пилоти, загинали по време на бомбардировките.

Литература Генерал-майор о. з. Йордан Миланов: Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912 – 1945. Част втора. Изд-во Св. Георги Победоносец, София, 1997. Ст. Стоянов, Ние бранехме тебе София, С 1986 г. Р.Руменин, Американският тероризъм над българите, С 2004 Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 285. Въздушните бомбардировки над България по време на Втората световна война 1941 – 1944 г., Софийски университет, Сlio.uni-sofia.bg-istinf Киранов Й., Дичев Н, Горещо небе, Издателство „Вион“, Пд., 1999 Димитър НЕДЯЛКОВ, полк. доц. д-р, Бойни действия на българските въздушни войски през Втората световна война, Военноисторически сборник бр.1.2004. Цаков Цветан. Черна книга за жертвите на българската авиация, Кн. 2 Живите торпили. С 1995 Тодор Розев, Спомени на летеца, C 1957 г., ДВИ Величков, Любомир. Дейността на българската изтребителна авиация при отбраната на София Делчев, Иван. Изтребителят Dewoitine D.520. Българският въздушен боец. Ч. II В сраженията над София и Балканите. Колекция „Аеросвят“, бр. 8. Stefan Semerdjiev: Ace in Defense of Bulgaria. Military History (USA), August 1999 Stefan Semerdjiev: Bulgarian Eagles. Airpower (USA), September No.5/2003 Jay Stout. FORTRESS PLOESTI-The campaign to destroy Hitler's oil(USA-2003) J.Dugan and C. Stewart. PLOESTI-The great grand-air battle of 1 August 1943(USA-2002) Hans W. Neulen: Am Himmel Europas, 1998- Munchen Philippe Saintes: „Le comte de BF 109“. AVIONS n124, p 43 – 53,Juillet 2003 an Josef Safarik, The all combats and victories of the Bulgarian fighters according to the order by the commander of the AF, 28.10.2014 Иван Петрински, На жестокостта е дадена пълна власт, Сега, 10 яну 2015. Символиката на една „Сивмволична война“ 1943 – 1944 .

Из „Разузнавателно известие по въздушните нападения извършени на 10 януарий т.г. над гр.София“, 1944 г. Вижте още Операция Аларих Бомбардировка на Кюстендил Бомбардировки на Скопие Бомбардировки на Ниш Бомбардировки на Поморавието и земите под български контрол Димитър Списаревски, български пилот-изтребител, първата жива торпила, загинал при село Пасарел. Герхард Венгел, немски летец-изтребител, загинал защитавайки София на 10.01.1944 г. Неделчо Бончев, български пилот-изтребител, втората жива торпила. Симеон Михайлов, български пилот-изтребител, загинал при защитата на София на 10.01.1944 г. Христо Арнаудов, български пилот-изтребител, загинал при защитата на София. Любен Кондаков, летецът-изтребител, капитан, загинал на 17 април 1944 година в бой с имащи огромно числено превъзходство американски изтребители. Мито Дисов, летец-изтребител, загинал при защитата на София през 1943 г. Атанас Кръстев, български пилот-изтребител, загинал при защитата на София на 10.01.1944 г. Иван М. Сомлев, български пилот-изтребител, загинал при защитата на София на 17.04.1944 г. Бомбардировки на Дрезден Бомбардиране на Токио Външни препратки Портал „Втора световна война“ Портал „Втора световна война“ Димитър Списаревски Доротея Николова, Асовете на България – Списаревски и Стоянов, Радио Бинар, 10 януари 2015.

Бомбардирана София – Снимки на художника Цанко Лавренов (1896 – 1978) - Снимки от бомбардировките в сайта Изгубената България 10.01.2014 г. годишнина от най-тежките бомбардировки над София, снимки от бомбардировките и текст за летците в сайта Стара София Въздушните бомбардировки над България по време на Втората световна война 1941 – 1944 г. Паметник на летците – защитници на София (1943 – 1944) Паметник на летците и парашутистите в София Петко Бочаров юбилейно издание Документален запис при бомбардировките на София 1943 – 1944 г. на сигнал за въздушна тревога и сигнал за отбой, записани на открито. Точното датата на конкретната бомбардировка не е известна. Документален запис на бомбардировка на София 1943 – 1944 г. Записващата апаратура е била поставена на покрива на Съдебната палата. Няма данни за датата на записа. София след бомбардировките на Съюзниците – архивни кадри, БТВ, октомври 2008 г. – Видео. Документален филм посветен на 70-годишнината от бомбардировките над София „Адио София“, БНТ1, В кадър, 31 март 2014.

  Втора световна война Източници Bryn Evans, The Decisive Campaigns of the Desert Air Force 1942 – 1945, Pen & Sword aviation UK, Barnsley, South Yorcshire, 2014., pg. 146 Посочено е, че групировката нараства от 931 бойни самолета до 1400 към които са добавени още 987 бомбардировача – 248 В-17 и 739 В-24 Посочено е, че България може да вдигне само 41, Войната срещу летящите крепости 6 ята по 12 – 15 самолета, История, Български военновъздушни сили Посочено е, че България има всичко 81 летци изтребители – Желязко Тенчев, В бръснещ полет върху крилете на времето кавалерът на боен кръст „За храброст“ полковник о. з. Петър Манолев за своя живот и битките в небето на България, Дума, 14.08.2008 През април 1941 г. на летище Варба (Радомир) е разположена II/JG 27 (2-ра група от 27-а изтребителна ескадра на Луфтвафе), състояща се от 40 изтребители Месершмит 109Е, Миланов, Йордан. Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912 – 1945, Част втора, София 1997, с. 72, 214. В.Гирбих "Изтребителна ескадра JG 5 „Еismeer“ Войната срещу летящите крепости София с паметник и на американските летци, загинали през войната в България,mediapool.bg, 04.10.2010 военнопленническия лагер в Шумен Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012 http://edinzavet.wordpress.com/2008/02/21/pam-letci/#more-414 Паметник на летците – защитници на София (1943 – 1944)] Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012 Ангел Джамбазки, Те браниха теб, София!, Официален сайт на евродепутата, 2010-10-05.

Желязко Тенчев,Български орли в безсмъртен полет, Дума, 14 ноември 2008 г. Ангел Джамбазки, Те браниха теб, София!, Официален сайт на евродепутата, 2010-10-05. Желязко Тенчев,Български орли в безсмъртен полет, Дума, 14 ноември 2008 г. Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012 Откриване на паметник на летците-изтребители – „На орлите, загинали, защитавайки небето на България“ Вторая мировая война // Советская историческая энциклопедия / редколл., гл. ред. Е. М. Жуков. том 3. М., Государственное научное издательство «Советская энциклопедия», 1963. стр.880 История Второй Мировой войны 1939 – 1945 (в 12 томах) / редколл., гл. ред. А.А. Гречко. том 4. М., Воениздат, 1975. стр.188  Ангел Джамбазки, Те браниха теб, София!, Официален сайт на евродепутата, 2010-10-05. Желязко Тенчев,Български орли в безсмъртен полет, Дума, 14 ноември 2008 г. София с паметник и на американските летци, загинали през войната в България,mediapool.bg, 04.10.2010 Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012 военнопленническия лагер в Шумен Позив от 1941 г. оживи парламента в последния му работен ден, Нова нюз, 08.03.2013 г. Большая Советская Энциклопедия. / редколл., гл. ред. С. И. Вавилов. 2-е изд. том 5.

М., Государственное научное издательство „Большая Советская энциклопедия“, 1950. стр.422 – 423 Вторая мировая война // Советская историческая энциклопедия / редколл., гл. ред. Е. М. Жуков. том 3. М., Государственное научное издательство „Советская энциклопедия“, 1963. стр.880 „Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде даден тежък урок... София трябва да бъде бомбардирана колкото се може по-скоро“ – Barker, E. British Policy in Soth-Eastern Europe in the Second World War. London 1976, с. 215; Гунев, Георги. Уинстън Чърчил и Балканите. Издателство на Отечествения фронт, 1989, стр.209 Дайнов, Евгени. Историци. // offnews.bg, 1 април 2015. Посетен на 3 август 2016. 70 години от деня, в който София спря да бъде град, Дневник, 10 януари 2014. Пол Джонсън. Чърчил. Рива, 2010. ISBN 978-954-320-305-5. стр. 145; Гунев, Георги. Уинстън Чърчил и Балканите. Издателство на Отечествения фронт, 1989, стр.220 Базил Лидъл Харт, Сравнителни резултати от стратегическата бомбардировъчна офанзива, History of the Second World War, 1971 Петър Николов, Участие на 6-ти изтребителен полк във войната, Pan.bg 16 януари 2014. Войната срещу летящите крепости, Преса ,11 ян. 2013 Давид Елазар, Добрин Мичев, Любомир Панайотов, Петра Раденкова, Веселин Хаджиниколов, “Георги Димитров", София, 1972 г., стр. 496 – 497 "По молба на Димитров съветското Главно командване се свързало с командването на САЩ и поискало да спрат ударите над София. Не след дълго бомбардировките спират”. Васил Коларов, Георги Димитров, Сталин и Рузвелт спасиха София от пълно разрушаване през 1944 г., Иван Петков, Преса, 15 февр. 2015. Въздушните бомбардировки над България по време на Втората световна война 1941 – 1944 г., Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, официален сайт Р.Руменин, Американският тероризъм над българите, София 2004 Спирдон Спирдонов, Ще изграждат мемориал на загиналите от бомбардировките на София, в-к Отбрана, 10.12.2013 г. Желязко Тенчев, Орлите на България, Дума, 15.

Октомври 2011. Изследването на Руменин се потвърждава и в статията и статията Защо Англия, Америка и Русия бомбардират София. 71 години от най-тежката бомбардировка на София 30.03.1944, Pan.bg Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 285 Миланов, Йордан. Въздушните войски на България през войните 1912 – 1944 г. Еър груп 2000. София, 2008. стр. 224 – 225. Съветски бомбардировки над България Руменин, Румен. Летящи крепости над България, София 1990, с. 64. В бележка № 64, на основание на данни от Централния военен архив, са посочени имената на две деца, осакатени на 16 и 18 юни 1944 г., след като намират експлозиви, маскирани като кутия с бонбони и писалка. Споменава се и за наличието на други случаи, посочени в пресата от онова време. Въздушните бомбардировки над България по време на Втората световна война 1941 – 1944 г., Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, официален сайт Бомбандировките над България, Вардарско слънце, 23 ноември 2011 г. Димитър НЕДЯЛКОВ, полк. доц. д-р, Бойни действия на българските въздушни войски през Втората световна война, Военноисторически сборник бр.1.2004. В.Гирбих "Изтребителна ескадра JG 5 „Еismeer“ Би Би Си, съобщава, че 31 американски самолета са изгубени, Войната срещу летящите крепости Делчев, Иван. Йордан Андреев. С храброст срещу силата. Avia B-135. Аеросвят 2/1998, стр. 17. Желязко Тенчев, В бръснещ полет върху крилете на времето кавалерът на боен кръст „За храброст“ полковник о. з. Петър Манолев. София 1940 – 1950 София 1940 – 1950 София 1940 – 1950 Стоян Стоянов – най-големият български ас на ХХ век. Голяма зала „България“, История, официален сайт на Софийската филхармония Музей на авиацията – Крумово, Годишнина от смъртта на Иван Бонев, загинал след скок от самолет от съюзнически огън. Хроника на българо-германските отношения 1901 – 1999 г., Посолство на Германия в София. Христо Христов, Преди 70 години СССР обявява война на България, Държавна сигурност, 05 септември 2014 Клуба на летците „Димитър Списаревски“ СВВНВУ Jan Josef Safarik, The all combats and victories of the Bulgarianfighters according to the order by the commander of the AF, 28.10.2014. Емил Петров, Летище " Граф Игнатиево", SibirBG. д-р Александър Мирков, историк, Бомбардировките над София, 5 minutes Sofia Крикор Асланян, София и войната през очите на дете очевидец, Стара София, 14.07.2010 г. „Американската авиация хвърляше малки бомби под формата на детски играчки, които избухваха при взимане в ръка. Кой ставаше жертва на тези „играчки“-мини? Естествено децата. Каква нечовечност, какъв цинизъм, да използваш естественото влечение на невинното дете към играчките, за да убиваш. Да убиваш деца вместо войници, да се гавриш с бъдещето на човечеството и днес да се биеш в гърдите като спасител, като миротворец.“ Иван Петрински, На жестокостта е дадена пълна власт, Сега, 10 яну 2015. София, 1940 – 1950, бомбардировки. София, 1940 – 1950, бомбардировки. София, 1940 – 1950, бомбардировки София, 1940 – 1950, бомбардировки Уникални снимки на стара София изплуват от архива, Труд, 22.09.2009 Една чаровна изложба в 7-мо СОУ, Стара София „Адио, София“, БНТ, В кадър, 31 март 2014. София 1940 – 1950 Национална художествена академия Софийска Духовна Семинария „Св. Иоан Рилски“, Официален сайт на Българската Патриаршия Австрийското католическо училище"Санта Мария"в София.[2] Дико Диков, Градоустройство, бит, растителност и градини в София, стр. 2, 53,57, 13, 150, 152, 168.

БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД БЪЛГАРИЯ. Написана на : 2017-04-19 11:15:24

БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД БЪЛГАРИЯ - Трета Част.

РАЗРУШЕНИЯТА. Източник " Държавни Архиви.

Засегнати селища, поразени сгради и население Народно събрание.  Училище „Свети Седмочисленици“.

 Институтът за народно здраве. .Разрушена сграда на бул. „Фердинанд“. . Разрушена сграда на бул. „Фердинанд“.  Александровска болница. . Митрополията.  Разрушена сграда на бул. „Фердинанд“.

Италианското училище.  Пресечката на ул. „Граф Игнатиев“ и бул. „Фердинанд“.  Държавната печатница.  Разрушена сграда на бул. „Царица Йоанна“.  Разрушена сграда на бул. „Царица Йоанна“.  Евангелистката църква.  Разрушена сграда във Враца. Изгорелият дом на Константин Щъркелов.

По време на Втората световна война, въпреки че не участва в бойни действия, България е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като най-тежко са засегнати София, Скопие, Ниш, Пловдив, Дупница, Враца и много други селища, които нямат особено военно-оперативно значение. Приоритетно са атакувани хуманитарни, духовни и културни обекти и много обикновени сгради. Особеност на англо-американските атаките е практиката им пускат осакатяващи микробомби c вид на лакомства, играчки и писалки, с цел да бъдат поразявани най-вече деца.

От там в българският език остава израза „Играчка-плачка“. Александровска болница.  Сиропиталището „Цар Борис I“, модерен голям триетажен дом за сираци на бул. „Христо Ботев"2, е напълно заличено от лицето на земята през 1944 г. Болничните крила на Александровска болница (днес Медицинска академия), тогава най-голямата в България, са ударени с пряко попадение, напълно разрушено е северното крило с тежки поражения в останалата част (10 януари 1944 г.)  Катедралата „Свети Александър Невски“ е сериозно повредена от шрапнелите и ударилите я взривни вълни. Най-много пострадва северозападната ѝ част, разрушени са всички мозаични икони от надвратните тимпани, повредени са живописта в северозападната галерия, витражите, стенописите от сводовите проходи, разкъсани са покривите на сводове и куполи. (1944 г.)

Църква Свети Спас от ХІ век, лобно място но обесения от турците Киро Геошев, съратник на Васил Левски, пазила гробовете и на първия български генерал Сава Муткуров е напълно разрушена на 30 март 1944 г. Средновековния храм Свети Николай, построен през 1260 г. и оцелял по време на близо петвековната османската власт е разрушен на 30 март 1944 г. Църквата Свето Преображение Господне в тогава бедния квартал „Лозенец“ е напълно унищожена на 10 януари 1944 г. Света София, раннохристиянска катедрала от IV век, която дала името на града в нея, е сериозно повредена. Паметникът на Незнайния войн, долепен до нея е също тежко увреден.  Черквата ротонда Свети Георги от началото на IV век, коато е най-старата сграда в София е поразена през 1944 г., Синодалната палата – по време на тази бомбардировка в сейфа ѝ изгаря и оригинала на фермана за създаването на Българската екзархия (1944 г.).

Софийската митрополия и резиденция на главата на Българска Православна Църква – увредена от ударните вълни, пожара и шрапнелите на бомбите унищожили напълно съседните ѝ сгради – на Библиотеката на Столичната Митрополия, средновековния храм Свети Николай и целия последен етаж на Духовната академия в едно с купола на храма вграден в нея. Духовната академия и Църковния исторически и археологически музей на пл. „Св. Неделя“ (тежко ударена на 30.03.1944 г, унищожен напълно централната южна част на сградата и целия последен етаж в едно с купола на храма вграден в нея), Софийският университет „Свети Климент Охридски“ е сериозно ударен и увреден (1944 г.) 

Художествена академия – увредена, особено северното крило, заедно с напълно разрушената Художествена палата, в която са Народния музей и изложбените зали за съвременно изкуство (10.01.1944 г.). Софийската духовна семинария в кв. Лозенец (пострадват семинарските сгради в 1944 г.) Католическо училище „Санта Мария“ на францисканците в София на ул."Марин Дринов" 30, негова възпитаничка е българската Майка Тереза – Донка Паприкова, сградата му е разрушена, ценни книги и архив е унищожен, дадени са и човешки жертви. (1944 г.) Френското католическо училище между улиците „Вашингтон“, „Нишка“ и „Цар Борис“ край катедралата Св. Йосиф (напълно унищожено 1944 г.)

Руският лицей на В. П. Кузмина на ул. 6 септември на пресечката ѝ с „Иван Вазов“ (напълно унищожено заедно с катедралата Св. Йосиф в 1944 г). Немското училище за деца до Немската евангелска църква на княз Батемберг, днешния паркинг до Операта на ул. Врабча.(тежко поразено в 1944 г). Италианската кралска гимназия на ул. „Раковски“ до пл. „Славейков“, където днес е кооперацията с голамата аптека. (напълно унищожена 1944 г.). Враца – Държавно стопанско и тъкаческо училище „Царица Йоанна“ (напълно разрушено на 24 януари 1944 г., след това учебните занятия се провеждат в съседните села. ). Държаното Механо-електротехническото училище на ул. Нишка и ул. Опълченска заедно с настанената в него Първа девическа търговска гимназия (пострадало в 1944 г.).

III Девическа педагогическа гимназия ( ІІІ държавна образцова девическа гимназия и педагогическо училище „Климент Охридски“) (пострадала в 1944 г.). Фелдшерското училище на ул. Ангел Кънчев с лице и на бул. Витошка е унищожено (1944 г.)  III Мъжка гимназия в Ючбунар на ул. Пиротска (тежко удярана в 1944, напълно разрушено е източното му крило, дадени са и човешки жертви). V Софийска прогимназия „Антим I“ на улица „Оборище“ в тогавашния Типографски квартал (училището е тежко разрушено в януари 1944 г.) VII Софийска Народна Мъжка Прогимназия „Христо Г. Данов“ (тежко разрушена на 20.12.1943 г.).

Софийско основно училище „Св.Св. Кирил и Методий“ на бул. В.Левски" и ул. „Гурко“, мястото където днес е БСФС (сринато до основи в.1944 г.) Българската Академия на Науките (тежко ударена на 10.01.1944 г.), Народният Археологически музей в съхранената благодарение българските следосвобожденски правителства старинната мюсюлманска сграда от 1451 г. (тежко разрушен на 10.01.1944 г.), Българският археологически институт на ул. Раковски 149, днес тук вдигнатата в 50-те сграда с бившия унгарски р-т, (напълно разрушен 1944 г.). Националният Природо-научен музей, построен от 1927до 1936 г като единствената сграда тогава строена специално за музей (сградата е разрушена заедно с колекциите в 1944 г.).

Националният етнографски музей (тогава наричан Народен музей) на пл. „Александър Невски“ в унищожената до основи Художествена палата, погиват практически всички десетилетия събирани от най-видни учени фондове с експонати, изследвания и документация (напълно унищожен 10.01.1944 г.) Общинският музей за история, археология, етнография и култура, наскоро открит в собствена сграда на пл. „Бански“ № 2 (напълно разрушен 1944 г.). Народният театър (тежко засегнат, напълно е разрушен южния ризалит на сградата в 1944), Зала България – Софийската филхармония, точно на празника на българската култура е разрушена залата, органа и двата рояла. (24 май 1944 г.)

Театър Одеон, най-известната софийска оперетна, театрална, концертна, лекционна и кинозала, бил е на ул. Цар Симеон и бул. Мария Луиза. Много от най-изтъкнатите български и гастролиращи чужди театрални артисти се изявяват на неговата сцена. (напълно разрушен на 10.01.1944 г.). Кинотеатър Пачев – на бул. Дондуков и ул. Търговска, днес северозападния ъгъл на Шератон, напълно разрушен при бомбардировките (1944 г.) Кинотеатър Арда – на ул. Арда, пряка на ул. Търговска, унищожен е не само той, но цялата улица не съществува след бомбардирането (1944 г.). Народната библиотека, и Архивът на Българското Възраждане, намирали се са на ул. Раковски 104 – 106 (напълно унищожени в март 1944 г.).

Градската библиотека на пл. Бански (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги) Библиотека на Столичната Митрополия, новопостроена унищожена заедно с всички книги и стари документи в нея (на 10.01.1944 г.), Издателския комплекс на Държавната печатница  заедно с намиращото се в него Държавно средно графическо училище за книгопечатане и графически изкуства (напълно унищожен на 10.01. и 30.03.1944 г.), построен отново в 80-те години в идентичен вид на същото място, но като Национален музей за чуждестранно изкуство. Най-големите книжарница и столично издателство – Тодор Ф. Чипев, за първи път публикували романа „Под игото“ на Иван Вазов, били са където, днес е северозападния ъгъл на Шератон (напълно унищожени в 1944 г.).

Домът на изкуството и печата (дом на художниците) на ул. Раковски югоизточния ъгъл с Граф Игнатиев монументална сграда със зали за художествени изложби, за театър, концерти, сказки, кабинети за работа, клуб (разрушен напълно 1944 г.). Художествената палата (наречена Художествена и занаятчийска изложбена хала), фактически национална художествена галерия плюс Национална изложбена зала и два музея – на Съвременното българско изкуство и общодържавен Етнографски, на пл. „Св. Александър Невски“, новопостроена в 1937 г. голяма модерна зала от първата българка архитект – Виктория Ангелова-Винарова, унищожена в едно с експозицията и фондовете ѝ включително практически цялото творчество на водещия български скулптор Александър Берхатлиев създал лъва на паметника Шипка и ред безценни творби на много други автори (напълно разрушена на 10.01.1944 г.).

Художествената галерия и първа сграда на Рисувалното училище, прочутата „Тъпкова галерия“ на югозападния ъгъл на ул. „Раковски“ и ул. Аксаков", днес тук е голяма банка. (напълно разрушена 1944 г.) Софийско епархийско свещеническо братство – голяма нова 4 етажна сграда на българските свещеници на ул."Св. Неделя" (днес „Св. София“) и пл. Св. Незеля" (напълно разрушена 1944 г.). Градското „казино“, което не е комарджийница както е възможно такова име да заблуди несведущите, а свободна зала за масови обществени, културни и политически форуми и срещи (днес в остатъците му е Градската художествена галерия в градската градина). 

Къщата музей на народния поет Иван Вазов (напълно унищожена и опожарена на 10.10.1944 г.), Пантеона на загиналите за обединението на България софиянци и други българи от Желязната дивизия – 1 пехотен полк и 6 пехотен полк, (напълно унищожени са в 1944 г. 2 от 3-те паметни стени с имената на падналите). Паметника на Незнайния войн, (тежко увреден в 1944 г., днешния е построен на празното място в 1981 г.) . Паметника „Юнак“ на доброволците от българските гимнастически дружества легионери във войните за национално обединение на България, висок 8 м вътре в него с музей, пред игрище „Юнак“ до днешната метростанция при стадион „В.Левски“ (напълно разрушен на 10 януари 1944 г).

Руски паметник е бомбардиран, бомбата пада точно в основта на паметника, взрива изкопава 2 метрова яма, горната част на обелиска се откъсва и премества от долната, която пък силно се накланя, но паметника оцелява и скоро е поправен. Народното събрание, с пряко попадение е разрушена западната му част (на 4 януари 1944 г.). Министерството на Народната просвета просвета, бул. "Царица Йоанна" 19 дн. бул. Витоша (напълно разрушено на 10.01.1944 г.). Окръжния съд – голямо здание на ул. Цар Симеон и бул. Мария Луиза, в 1941 г. съда е преместен в Съдебната палата, самата сграда е срината от бомбите в сега на мястото ѝ е Министерство на Екологията (напълно разрушена 1944 г.).

Първата обществена сграда построена след Освобождението – Казначейството (ковчежничеството, хазната) и домът на Гео Милев – карето: ул. „Пиротска“, бул. „Мария Луиза“, Халите и Ул. „Вашингтон“ (напълно разрушени в 1944 г.). Централните софийски Хали (силно пострадали от ударните вълни, пожарите и шрапнелите в 1944 г.). Столичната градска община, на ул. „Гурко“ до градската градина (тежко разрушена на 10.01.1944 г.), Хилядолетният минерален извор създал града и Централна минерална баня (дебита на изворът е засегнат, на 10.01.1944 г. е напълно унищожена половината и тежко засегната цялата останала част на обществената сграда).

Малката баня на ул. „Екзарх Йосиф“, и ул. „Искър“, трамвайната спирка при самия минерален извор (напълно унищожена 1944). Двореца Враня, отдавна нямащ нищо общо с управлението на страната, в него са само вдовстващата царица с двете си невръстни деца, които се спасяват по чудо, но разрушенията и пожарът са сериозни . Руската църква Свети Николай (тежко ударена на 10 януари 1944 г.). Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), Евангелската църква на княз Батемберг на ул. „Врабча“ и бул. Дондуков (напълно унищожена, днес на мястото е Националната опера). Протестантската черква на Първа евангалска църква на ул. „Солунска“ (напълно разрушена на 10 януари 1944 г.) .

Голямата Софийска синагога (ударена няколко пъти, тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове), Зоологическата градина пострадва много, тогава тя е в центъра на града между булевардите Адолф Хитлер (сега отново Евлоги Георгиев), Цар Фердинанд (днес Васил Левски) и ул. Ген. Гурко, някои от животните умират или са ранени в клетките им, а немалко от останалите разбягали се обезумели трябва да бъдат застреляни. Сръбската легация на североизточния ъгъла на ул. „Раковски“ и бул. „Патриарх Евтимий“ (напълно разрушена в 1944 г.) Бирената фабрика на братя Прошек е бомбардирана и тежко разрушена.  Разбира се, сякаш покрай всички останали, тежко са поразени и сградите на Централната пътническа ж.п. гара на София, красивата, но малка сграда на Министерския съвет на ул. Раковски (напълно разрушена),

Министерствата на: Правосъдието на ул. Славянска, Финансите, Вътрешните работи, Железниците и пощите, Външните работи, Съдебната палата, Пощенската палата, Телефонната палата, Военната академия, Юнион палас, най-значимият хотел в Столицата, големите здания на застрахователната компания Феникс, на Земеделската банка и т.н.

С фугасни и запалителни бомби са взривени и изгорени хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център на Столицата, заличени са не просто отделни сгради или квартали, а цели улици и площади като ул. „Търговска“, ул."Знеполе", ул."Дрин", ул. „Арда“, ул. „Марица“, ул. „Нишка“, ул. „Трапезица“ (днес са оцелели са само няколко десетки метра при сегашната статуя на София), ул. „15 ноември“ (на тази дата в 1920 г. е първото заседание на ОН в Женева, днес това име носи друга улица западно покрай НС загърбила преддеветосептемврийското си „7 ноември“ – денят на победата над сърбите в битката на Сливница решила Сръбско-българската война в 1885 г.), пл. „Св. Спас“ (пл. „Трапезица“днес несъществуващ, бил е в началото на бул. „Тодор Александров“), пл. (пасаж) „Св. Никола“ (унищожен, днес тук е пл. „Независимост“), унищожени са големи части от ул. „Леге“, бул. „Дондуков“, бул. „Царица Йоанна“ (сега бул. „Витоша“), бул. „Патриарх Евтимий“, пл. „Патриарх Евтимий“, ул. „Гурко“, ул. „Раковски“, ул. „Цар Калоян“, бул. „Александър I“ (днес улица) и пл. „Александър“, пл. „Бански“ (днес западния край на ул. „Триадица“), пл. „Света Неделя“, ул. „Върбица“, ул. „Балкан“, ул. „Цар Иван Шишман“, ул. „Иван Вазов“, ул. „6-ти септември“, ул. „Шипка“, ул. „Шар планина“ бул. „Фердинаднд“ (днес бул. „В. Левски“), ул. „Граф Игнатиев“, пл. „Славейков“, бул. „Христо Ботев“, ул. „Стефан Караджа“, ул.а „Янтра“, ул. „Цар Иван Асен II“, ул. „Веслец“, бул. „Цар Освободител“, пл. „Цар Освободител“ (днес пл. „Народно събрание“), ул. „7-ми ноември“ (днес ул. „15 ноември“), ул. „19 февруари“ (наречена на Букурещкия мирен договор 1886 г., укрепил Съединението на България) пл. „Александър Невски“, ул. „Славянска“, бул. „Мария Луиза“, ул. „Пиротска“, ул. „Денкоглу“, ул. „Лавеле“, ул. „Ломска“ (сега „Вашингтон“), ул. „Цар Симеон“, бул. „Клементина“ (сега ул. „Съборна“), ул. „Сан Стефано“, ул. „Шейново“, ул. „Алабинска“, ул. „Левски“ (днес ул. „Дякон Игнатий“), ул. „Позитано“ и пр. и пр.

 Една част от бомбите са с взривател със закъснител. Целта е да се постигне силно поразяващо действие, след като укрилите се в скривалищата излязат от тях на открито. Англо-американската авиация пуска и микробомби c вид на лакомства, играчки и писалки с цел да осакатяват предимно деца. Според обобщени данни от Разузнавателното отделение към Щаба на войската, на командира на въздушните войски, болниците, общинските и полицейски власти за периода от 6 април 1941 г. до 1 септември 1944 г. с 45 268 бомби са бомбардирани 187 населени места в старите земи на Царството и в българска Македония, Западните покрайнини, Беломорска Тракия и земите под български контрол.

Безследно изчезнали, починали следствие бомбардировките и убити на място са 4208 души, тежко са ранени 4744, при непълна отчетност общо жертви не по-малко от 8952 българи.  (За сравнение в Баташкото клане загиват от 1500 до 5000 според различните източници). От жертвите 88% са мирни граждани – жени, деца, стари хора, работници, служители. Много от ранените хора после умират следствие това или остават сакати инвалиди до края на дните си. Непоправими са психическите травми на оцелелите, на близките на убитите и осакатените, на безвъзвратно загубилите домовете и десетилетия творчески труд. Особено коварни и зловредни занапред са физическите и психически травми върху младежите, които те увреждат в различна степен за целия им живот.

Само в София загиват изгорени, разкъсани и живи погребани от взривовете над 2000 души и са разрушени между 12 586 и 12 657 сгради. Сринати от англо-американските удари са: 24 болници, 19 (а по други данни 40 ) училища, 14 черкви, 42 фурни, 8 кинотеатъра, 10 002 жилищни кооперации и къщи, 1684 частни магазини и складове, 396 работилници, 117 предприятия, 288 обществени учреждения, тежко са увредени или опожарени огромен брой други. Безвъзвратна е загубата на българското национално и общочовешко културно достояние – унищожени са обществени и лични библиотеки, творби и архиви на писатели, художници и композитори, историци, етнографи и други учени. Изгарят безценни произведения изкуството, архитектурата и паметници на историята на българите. Близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат.

Нанесените материални щети са за над 24 милиарда тогавашни щатски долара. Освен София са бомбардирани българските градове: Карлово, Петрич на 6 април 1941 г, Кюстендил на 6 април 1941 г, Мездра, на 22.06.1941 г. от съветски сили е ударен Добрич, където са разрушени четири сгради и двама души са ранени и също: Горна Оряховица – в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. и на 11.06.1944, Казанлък – в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г., Стара Загора – в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г., Русе – в нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. и на 29 юни и 3 юли 1944 г.; Охрид, Скопие, Велес, Прилеп и Крива Паланка през 1943 – 44 г. (тогава те са в държавните ни граници и първите са атакувани многократно); Ниш и почти всички големи градове и по-важни центрове в Поморавието, което тогава също е под български контрол.

След съгласуване с Тито и Кардел, англо-американското командване в Европа бомбардира и Белград до чиито околности се простира българската зона на отговорност. На 24 юни 1943 е бомбардирано летището на Солун докъдето към 5 юли 1943 също се простира българската зона, бомбардиран е град Бяла на 1 август 1943 г.; Дупница на 4 януари 1944 г., Враца на 24 януари 1944 г., Борисовград в нощта на 18 срещу 19 март 1944; Пловдив на 17 и 20.04.1944 г.; Перущица и Асеновград на 17.04.1944; Калофер на 18.05.1944; Велико Търново и Лясковец на 11.06.1944 г.; Шабла на 13.06.1944 г.; Алфатар на 24 и 28 юни 1944 г., Сопот на 24 юни 1944 г., Лом на 15 и 28 и 30 юли и на 18 август 1944 г.; Оряхово 22 и на 30 юли; Свищов на 30.07.1944. Това са Пораженията от -Англо- Американските бомбардировки.

БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД БЪЛГАРИЯ. Написана на : 2017-04-19 11:14:50

 БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА -Част Първа.

НАЧАЛО НА БОМБЕНИТЕ НАПАДЕНИЯ.

Бомбардировките на България са поредица от нападения на британските и американските ВВС срещу София и други български населени места по време на Втората световна война, в периода от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г. Въпреки че е част от Тристранния пакт, България никога не участва във военни действия и винаги отклонява подобни искания от Германия.

Непредизвикани от България с нищо на 7 декември 1941 г. британските доминиони Канада, Австралия и Нова Зеландия обявяват война на Царство България , на 12 декември 1941 г. самата Великобритания първа обявява война на България, на следващия ден Народното събрание преценява, че единствения вариант е да й отвърне със същото, а под силния натиск на немците - и на САЩ, като някакъв вид компенсация към германците за категоричния отказ българската армия да участва във военните действия срещу Съюзниците.

САЩ обявяват война на Царство България чак половин година по-късно на 5 юни 1942 г. Небето на България остава спокойно до кончината на Цар Борис през лятото на 1943 г. Тогава британско-американските въздушни армии от базите си в Италия започват бомбордировъчна война на Балканския полуостров.

Бомбардировките засягат най-тежко София. Жертвите са: 4 208 убити, починали от рани и безследно изчезнали и 4 744 сериозно ранени, разрушени само в София са 12 657 граждански обществени и жилищни сгради увредените в една или друга степен са в пъти повече. Въздушните на Н.В. войски защитаващи София, Скопие, Охрид, Ниш, Кюстендил, Пловдив и другите населени места от англо-американските бомбардировки на

България нанасят на противника тежки загуби - за 1 свален български самолет нападателите плащат със 7 свалени летящи крепости и изтребители, а за един загинал български летец - с 11 убити и над 14 пленени.

На 22 февруари 1941 г. в Атина Гърция и Великобритания, представлявана от Антъни Идън, се договарят за приемането на британските войски, чийто действия ще бъдат на север. СССР е съюзник на Хитлер, още през 1939, когато е сключен пакта Молотов-Рибентроп и поделена Полша.

В Тристранния пакт са влезли Унгария (на 20 ноември 1940), Румъния (три дни по-късно) и Югославия (на 25 март 1941). На 16 октомври 1940 година германският външен министър Рибентроп иска България в двудневен срок да определи политиката си спрямо Пакта, но Царят успява да запази неитралитет. Немските войски обаче вече са на Дунава и са готови да влязат в страната и като противници, и като съюзници. Българските комунистите настояват за незабавно включване в Пакта, заради което започват усилена кампания. . Заради тази обстановка, на 1 март 1941 г. в 13,35 ч. в двореца Белведере във Виена българският министър-председател проф. Богдан Филов подписва споразумението за присъединяване Царство България към Тристранния пакт.

На 22 юни 1941 г. започва операция Барбароса. От 24 юни с. г. до 5 септември 1944, когато СССР обявява война на България, българското посолството в Москва представлява интересите на Третия Райх, Кралство Румъния и Кралство Унгария в СССР. На 25 ноември 1941 г. Царство България се присъединява към Антикоминтерновския пакт. . На 7 декември 1941 г. бившите британските колонии Канада, Австралия и Нова Зеландия обявяват война на Царство България, след нападението над Пърл Харбър и обявената от Третия Райх война на САЩ същия ден.

Пет дни по-късно Великобритания прави същото. В отговор на което, Царството обявява война на Великобритания и САЩ. На 5 юни 1942 г. САЩ обявява война на България. На 17 юли 1942 г. от територията на Съветския съюз, действащ в коалиция с Великобритания и САЩ, след срещата Чърчил-Рузвелт в Казабланка, е прочетена програмата на Отечествения фронт, която предвижда и фактически отменя Атлантическата хартаНачало на бомбардировките Бъгария на практика не воюва с нито една страна от коалицията и е в нормални дипломатически отношения с СССР. Въпреки това по настояване на Уинстън Чърчил започват разрушителни удари в различни краища на страната с оправданието, че тя е немски съюзник. 

След заключителния доклад на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ и Англия на Квебекската конференция, състояла се на 23 август 1943 г. са отправени препоръки до главнокомандващия съюзническите войски в Европа, генерал Дуайт Айзенхауер, ударите по обекти на територията на България да бъдат увеличени. Това представлява наказанието за съюза на страната с Германия и за разположените осем дивизии в Македония, Западните български земи и Беломорието. Сред първостепенните обекти за привлечените съюзнически бомбардировачи са София, Скопие и Ниш.

Решението за въздушна кампания срещу България на Имперския комитет по отбраната е взето под председателството на премиера Уинстън Чърчил и формално е протоколирано на заседанието от 19 октомври 1943 г. Целта е да се постигне капитулацията на България. Изпълнението отдавна е в ход, цялото времеемко планиране и съсредоточаване на сили и средства е приключило и още предния ден 18-ти офанзивата срещу България започва като за пръв път тежко е бомбардиран Скопие, важен български областен град по това време.

В 12,15 ч. 24 леки бомбардировача „Уелингтън“ и изтребители Р-38 „Лайтинг“ атакуват гара Скопие – разрушени са 40 сгради, убити са 30 човека, ранени са 23-ма. Същият ден са атакувани град Велес и гара Велес – убити са двама и е ранен един човек. В 16,22 ч. отново е атакувана гара Скопие като са убити трима и са ранени 15 войници. Свален е един противников изтребител. Бомбардирана е и гарата на Скопие Генерал Жостов. На 13 ноември е първата вълна директни атаки срещу София с 91 самолета B25, Wellington и Blenheim.

Но щом се признава тази аморалност, то как да се определи разстрелът от нападателите на безпомощни и ранени български летци излезли от боя какъвто е случаят с разстреляния във въздуха от тях Поручик Иван Бонев и още по-нечовешкото преследване по улиците и разстрели на българското население с бордовите картечници от от снижилите се максимално американски изтребители на един малък град като Дупница на 4 януари 1944 г., когато загиват 80 души! След войната се лансира тезата, че с протест на Васил Коларов, чрез Георги Димитров пред Сталин, по категорично настояване на последния пред Рузвелт, че не иска те да разрушават неговата бъдеща окупационна зона, американският президент след „Черния Великден“ на София в 1944 г. заповядва, въпреки Чърчил, рязко намаляване на интензивността на бомбардировките. Но следват тежките бомбардировки на 24 май 1944 г. над София и на 12 юни и 28 юли 1944 г. над Карлово, като само при тях, макар да не са толкова масирани като предишните, убитите българи са най-малко 92.

Април – септември 1941 г. На 6 април - Югославски самолети Do-17 бомбардират индустриалния квартал и гарата в София, град Кюстендил и някои села. В 15.30 ч. югославски бомбардировач „Дорниер -17“ пуска 8 бомби над София, в квартал Булина ливада са разрушени няколко къщи и загиват 8 души  убити са 4 жени и 2 деца. Българските самолети успяват да прогонят бомбардировача.

При бомбардировката на Кюстендил в 8.35 часа четири самолета нападат града и на-вече гарата, загиват 76 души – 58 граждани, 2 български и 16 германски войници, а ранените са 95-ма – 59 граждани, 5 български и 31 германски войници. Пуснати са бомби и над с. Гюешево, с. Сирищник и с. Върба, ката там няма жертви.

Същият ден Британската авиация извършва бомбардировки над България в интервала 20:05 - 21:40 часа. Началото е поставено от самолети Bristol Blenheim, които бомбардират Петрич и Хотово, а шест самолета Vickers Wellington хвърлят бомби над София и околни села като отговор на присъединяването на България към Тристранния пакт.

В Петрич жертвите са трима германски войници и един цивилен, а петима са ранени. Бомбардировките над столицата са в 20:20 и 21:10 ч., пуснати са около 43 бомби, които убиват 18 и раняват 28 души; разрушени са 14 сгради и избухват три пожара . Нападнати са летище Божурище и селата Биримирци, Орландовци и Ораново. В 20.40 ч. са хвърлени бомби при с. Джерман и махала Пуньова могила – загиналите са 5, а ранените 3-ма.

  На 7 април - Бомбардирани са гара Ихтиман и село Златарица. В 1.15 ч. на 14 април, след използване на осветителни тела, е бомбардирана София – 64 бомби се възпламеняват, а 77 –не. Убитите са 14, ранените са 25. На гарата е запален влак с боеприпаси. Бомбардирани са летище Враждебна, с. Бусманци и гара Гюешево. В 22 часа на 22 юни неиндифициран самолет напада и бомбардира град Добрич, хвърляйки 6 бомби. Смята се, че по осколките им са открити опознавателни знаци на СССР, но големите деформации не изключват това да са китайски йероглифи.

Предполага се, че са разрушени около 4 сгради, а двама души са ранени. 12 август 1941 г. В 2.20 ч. отново от неопознат самолет са пуснати 4 бомби край с. Побит камък, Разградско – убити са мъж и жена. При с. Воден са пуснати 2 бомби. Село Гърчиново е бомбардирано с 8 бомби. През 1941 година са бомбардирани са 25 населени места, убити са 115 души и 162 са ранени. Пуснатите бомби са над 252.

При априлските бомбардировки ПВО артилерията е неефективна, а немските изтребители не участват в защитата на съюзника си.

Септември 1942 г. Нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. Нощни съветски бомбардировки над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. Един самолет хвърля 3 бомби над Стара Загора – убита е една жена, а 17 човека са ранени. Бомба е хвърлена и над Горна Оряховица – ранени са двама души. Над Русе са хвърлени 4 бомби. При с. Червена вода са хвърлени 9 бомби, а при с. Бузовград 8 бомби, които разрушават една сушилня.Нападенията принуждават правителството да въведе затъмнение над цялата страна от 2 октомври 1942 година, което е прекратено на 16 май 1943 година.

През 1942 г. са бомбардирани 7 населени места, убит е 1 човек и 19 са ранени. Пуснатите бомби са над 27. От пролетта до есента на 1943 г. Пролетта и лятото на 1943 г. Над България са хвърлени от съюзнически самолети избухливи писалки, часовници, детски играчки – в резултат на това са осакатени няколко деца. На 24 юни 1943 г. Бомбардирано е летището до Солун. 1 август 1943 г. Провежда се операция съюзническата авиация „Приливна вълна” – бомбардиране на нефтените находища край Плоещ.

От Бенгази излитат 177 бомбардировача Б-24 „Либърейтър“, които прелитат над Адриатическо море и през Куманово и Скопие се насочват към нефтените полета на Румъния. При бомбардировката на американците понасят значителни загуби – 56 свалени самолета. На връщане летящите крепости са посрещнати от българските изтребители, които в първия бой за защита на родното небе свалят 5 противникови бомбардировача.

Над българска територия са пуснати бомби при гара Бойчиновци, при гр. Бяла и при с. Дента. Начало на офанзивата срещу България – Операция ”Point Blank“ (Прицел от упор).  Съюзническо нахлуване в Италия На срещата Чърчил-Рузвелт в Казабланка се планира и Операция "Point Blank” (Прицел от упор) за тежки удари по авиационната промишленост на Германия. 18 октомври 1943 г..В 12,15 ч. 24 леки бомбардировача „Уелингтън“ и изтребители Р-38 „Лайтинг“ атакуват гара Скопие – разрушени са 40 сгради, убити са 30 човека, ранени са 23-ма.

Същият ден са атакувани гара Велес и град Велес – убити са двама и е ранен един човек. В 16,22 ч. отново е атакувана гара Скопие като са убити трима и са ранени 15 войници. Свален е един противников изтребител. Бомбардирана е и гара Генерал Жостов. 20 октомври 1943 г. Атакуван е Ниш. Хвърлени са общо 179 бомби, убити са 245 души и 479 са ранени. Разрушени са 66 сгради, много вагони и локомотиви. 21 октомври 1943 г. Бомбардирана е гара Скопие – жертви няма; 25 октомври 1943 г. В 9,56 ч. е атакувана гара Скопие, като са пуснати около 20 бомби и е ранен един човек.

Излитат два български изтребителя „Месершмит“, като Подпоручик Методи Григоров успява да свали два изтребителя; 6 ноември 1943 г. Бомбардировачи, които се завръщат от бомбардировка на Плоещ, от голяма височина бомбардират Пловдив, жертви няма; 14 ноември 1943 г. Първото масирано въздушно нападение над българската столица. В 12,30 ч. 137 самолета – 91 бомбардировача B-25 Мичъл и 46 изтребителя „Лайтинг“ атакуват София, пуснати са 563 бомби. Разрушени са 47 сгради и постройки. Убити са 59 души и са ранени 128. Убити – 56 граждани, 1 полицай и 6 военни. Тежко ранени – 49 човека, леко ранени – 79. Срещу противника излитат 17 български изтребителя Ме-109, във въздушния бой загива Фелдфебел Йордан Славов.

Предупредителната служба закъснява да сигнализира да подаде сигнал за приближаваща опасност, но ПВО, макар да не сваля противников самолет, успява да отклони нападателите от центъра на града, изстрелвайки 1471 тежки и 2128 леки снаряда. 24 ноември 1943 г. Бомбардировка, извършена от 60 бомбардировача B-24 Либърейтър придружени от около 30 изтребителя, пускат 156 бомби, като убиват 9 човека и раняват 29 граждани и военни лица, разрушени 87 жилища и постройки в района на Централна гара София.

ПВО изстрелва 585 снаряда. Във въздушния бой за защита на София загива Летецът Мито Дисов – изтребителят му пада след като е отсякъл с крилото опашката на бомбардировач – „летяща крепост“. Свалени са 10 противникови самолета, зенитната артилерия сваля 3, а българските изтребители – 7 противникови машини. 10 декември 1943 г.

Нападението е извършено от 120 самолета – 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър“ и 60 изтребителя „Лайтинг“ атакуват София. поради активното противодействие на българските изтребители до София стигат само около 40 самолета, които хвърлят 180 бомби – около 90 бомби в района на кварталите „Хаджи Димитър“, „Индустриален“, Централна гара, „Малашевци“ и „Военна рампа“. Други 90 бомби поразяват летище Враждебна и селата край него.

При бомбардировката са убити 11 души, ранени са 22, разрушени са 85 постройки. Бомбардирани са дворецът Врана, с. Казичане, с. Връждебна, с. Поповяне – Самоковско, с. Реброво. ПВО изстрелва 941 снаряда. Във въздушния бой загива Капитан Павел Павлов. Свален е един противников самолет. 20 декември 1943 г. “Черният Никулден“.

Нападение на американската авиация върху София. Групировка от 15-та въздушна армия на САЩ  от 150 бомбардировача „Либърейтър“ B-24 Liberator (Бе-24 „Освободител“) от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 60 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 „Светкавица“) от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната „терористична бомбардировка“ на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Противника е посрещнат от изтребители Ме-109, излетели от Божурище и „Девоатин“, излетели от Враждебна.

Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Ме-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк от Враждебна – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатен D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците добре разбират, че с при съотношение 1:6 в полза на нападателите нямат шанс да разбият и унищожат противника, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят „Освободителите“ от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града.

Тази цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Над столицата са пуснати 270 бомби, убити са 71 човека, тежко ранени са 46, а леко ранени – 62 души. Във въздушния бой загиват Подпоручик Георги Кюмюрджиев и легендарния Поручик Димитър Списаревски – първата българска „жива торпила“, той тежко прострелва един бомбардировач след което се врязва и сваля водача на вражеска американска ескадрила готвеща се да засипе с бомби населението на София; ПВО изстрелва 805 снаряда. Българите свалят 5 самолета – 2 бомбардировача и 3 изтребителя. Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, бордов номер 43 – 2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те надхвърлят понятието ненадмината ярост в авиацията“ 30 декември 1943 г.

Дневна бомбардировка на района на софийския централен железопътен възел. Убити са около 70 души и са ранени 95. Фактът, че масираната атака срещу България започва с октомврийските бомбардировки над Скопие, Велес и Ниш потвърждава мнението, че независимо от пропагандните заплахи към Царството, британците и американците считат тези градове за български , на дело са наясно за това и ги имат за такива в своите оперативни планове. Този факт потвърждава недвусмислено и най-стратегическата най-убийствена бомбардировка над България, тази на 10 януари 1941 г., планирана и извършена именно едновременно над София и Скопие, когато в главните български градове тогава са тежко ранени най-малко 726 и са избити на място не по-малко от 959 българи.

Същото е и при следващия планиран тежък удар на 24 януари – отново София и Скопие, но столицата тогава е спасена от появилата се непрогледна мъгла и бомбите разрушават Скопие и Враца. През 1943 година са бомбардирани 24 населени места, убити са 436 човека и 810 са ранени. Пуснатите бомби са над 1032. В края на 1943 година американското и английското военно ръководство са на мнение, че поставените цели за въздушни удари над България не са изпълнени, резултатите са незадоволителни, причината за това е отдадена на активната отбрана на българската изтребителна авиация.

Разгръщане на офанзивата 4 януари – 17 април 1944 г.

Страница 1 от 102
 1-5 от 509  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>