Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
СТУДЕНТСКИЯТ ПРОЦЕС В СКОПИЕ - 1927 г. Написана на : 2017-03-24 10:03:51

СТУДЕНТСКИЯТ ПРОЦЕС В СКОПИЕ - 1927 г.

Автор Емил Петров.

Към края на май 1927 г. започват арести сред македонската студентска младеж от университетите в Белград, Скопие, Загреб и Любляна. Арестуваните се обвиняват, че са членове на новоразкритата Македонска младежка тайна революционна организация (ММТРО), която имала за цел да се бори за освобождението на Македония от сръбско и гръцко робство и за обединението й в една отделна, независима държава. Арестите започват в Скопие. На 29 май двама тайни полицаи проследяват и арестуват Димитър Гюзелов, когато той излиза от пощата и се итправя към дома си.

Арестуван е и неговият сътрудник Иван Шопов. Арестуването им става заради предателството на агент-провокатора Иван Гаврилов, по-рано пощенски чиновник в Гевгели, а по това време началник на пощата в Качаник (област Косово). При обиска в жилището на Гюзелов полицията намира компрометиращи материали, на първо място устава на организацията. Открити са също химикали за писане на тайни писма- калиум фероцинатум и 25 броя железен витриол на кристали.С разкритията полицията вкарва в ареста около 70 младежи от почти всички градове на Македония.

ЗА ДА БЪДАТ ИЗТРЪГНАТИ ПОКАЗАНИЯ - задържаните са подложени на страхотни изтезания. Борис Андреев от Велес, 24-годишен, студент по ветеринарна медицина, е горен с нажежени железа по гърдите и ръцете; нощно време е извеждан вън от града и изправян пред изкопан гроб, заплашван, че ще бъде заровен в него.

Христо Хаджикимов, 25-годишен, търговец, и Кирил Вангелов, 26-годишен, магистър-фармацевт, завършил в Загреб - и двамата от Щип, са бити до загубване на съзнание.

Петър Хаджипанзов от Велес, 26-годишен, завършил философия, е с гнойни рани от жестокия побой.Проплювал е кръв вследствие побоищата.

Тома Петров от Скопие също е жестоко бит.

Много са изтезавани също Димитър Гюзелов от Дойран, 24-годишен, завършил философия, и Димитър Нецев от Струмица, 26-годишен, пощенски чиновник, закопаван до шия в гроб в турските гробища Гази Баба.

Главата на студента по философия Емануил Чучков, 25-годишен, е стягана в менгеме. А мускулите на ръцете му са разтягани с въже. Чупени са му ръцете с дъсчици между пръстите /от което отичат ръцете.

Борис Светиев от Битоля, 24-годишен, студент по медицина в Загреб, е оставен четири дена без хляб. Воден край Вардара,за да го хвърлят в реката.

На някои са поставяни спици под ноктите. Измъчвани са още и Йордан и Димитър Чкартови, Щерю Боздов,Сотир Тренков и арестуваният по друго обвинение Сюлейман Асипи.

Студентът Тодор Попйорданов от Кочани, който следва с кралска стипендия, е викан лично от главния директор на полицията Жика Лазич. Предложено му в да съобщи имената на участниците в младежката тайна организация. Пуснат е на свобода, "за да си помисли".

А той, знаейки какви мъчения го очакват, предпочита да умре, но да не издаде другарите си. Хвърля се под бързия влак между Земун и Белград и загива на 27 юни 1927 г.

По това време в цяла Македония с всеки изминал ден вълнението нараства. Изложения и апели до всички сили, до Обществото на народите, до много студентски, културно-просветни и обществено-политически организации в защита на арестуваните в Скопие студенти изпращат организациите на македонската емиграция в България, САЩ и Канада. Протести изпращат и Българският народен студентски съюз, Съюзът на българските юристи, Съюзът на българските журналисти, Св. синод на Българската православна църква и др. Симпатиите на световната общественост към българските студенти се изразяват в ежедневни публикации в периодичния печат, в протестни събрания в София, Виена, Берлин, Лайпциг и др.

Поради тези обстоятелства и поради стремежа на сръбското правителство да намали политическия ефект на протестите по негово нареждане са освободени голямата част от арестуваните и под съд са дадени само 20 души. Делото е насрочено да се гледа на15 ноември от Скопския окръжен съд. При откриването на първото заседание, преди да се даде ход на делото, някои от адвокатите отправят оплакване, че не им е било позволено да се запознаят с всички документи по делото. Освен това те били предупредени да внимават какво говорят, защото може да попаднат под ударите на Закона за защита на държавата.

Скопският студентски процес се провежда на 5 декември 1927 г. от властите в Кралството на сърби, хървати и словенци срещу български революционери, дейци на Македонската младежка тайна революционна организация. Общо на съдебната скамейка застават 20 български студенти.Съдът отхвърля техните искания, но се възползва от протестите им и отлага делото.

Сред съдените са: Димитър Гюзелов от Дойран, Борис Андреев, Петър Хаджипанзов и Георги Хаджиманев от Велес, Щерю Боздов от Крушево, Димитър Чкатров, Йордан Чкартов, Харалампи Фукаров и Кирил Кузманов от Прилеп, Кирил Вангелов, Кирил Караджов, Емануил Чучков, Тодор Гичев, Благой Монев, Тодор Христов и Христо Хаджикимов от Щип, Борис Светиев от Битоля, Йордан Сапунджиев от Скопие, Димитър Нецев от Струмица и Иван Шопов от Гевгели. Подсъдимите са защитавани от сръбските комунисти Антоние Грубишич и Драгутин Тасич и местните българи Стефан Янакиев и Димитър Илиев. Процесът приключва на 10 декември 1927 година със следните присъди: Димитър Гюзелов е осъден на 20 години строг тъмничен затвор с окови, Иван Шопов на 20 години, Димитър Нацев на 15 години, Димитър Чкатров на 10 години; Харалампи Фукаров, Тодор Гичев, Борис Андреев, Щерьо Боздов и Борис Светиев на по 5 години строг тъмничен затвор с окови. Петър Хаджипанзов, Кирил Вангелов, Георги Хаджиманов, Христо Хаджикимов, Мано Чучков, Кирил Караджов и Йордан Сапунджиев са признати за невинни и са освободени. Успоредно със скопския процес в Кавадарци са съдени Васил Сеизов, студентът Иван Митков, Тодор Габев от околийското управление, ковачът Благой Падиков и кафеджията Пешо Грозданов, но са оправдани поради липса на доказателства за техни провинения. За време на процеса по улиците на Скопие са изписвани множество графити, гласящи „Сърби, отивайте си в Шумадия“ и „Македония е българска!“. Тайната културно-просветна организация на македонските българки взема активно участие по време на Скопския студентски процес, организирайки снабдяването на затворниците с неща от първа необходимост (храна, дрехи и други), а също така наемат адвокати, препращат шифровани сведения до оцелелите ръководители на ММТРО и т.н.

В резултат на процеса Мара Бунева убива Велимир Прелич, главният виновник за Скопският студентски процес през 1927 година и събитията около него. Ролята на Македонската младежка тайна революционна организация и на Тайната културно-просветна организация на македонските българки . Събитията непосредствено след Студентския процес. Независимо от някои сериозни слабости в тактиката на подсъдимите, Скопският студентски процес се явява като първо и голямо изпитание в дейността на българската родолюбива младеж в поробена Македония, решила макар и с голи ръце, без опит в конспирацията, при това при тежък терор от страна на властта, да тръгне по пътя на освободителна борба. Но тоя процес не е край, а начало на неподозирани изпитания, които вземат все по-кървав характер. Преди всичко властта, виждайки неподозирания ефект от процеса сред световното обществено мнение, става все по-бдителна към всички прояви на младежта в Македония. Колкото повече световното обществено мнение сочело Скопския студентски процес като аргумент на български дух на млада Македония и за провала на сръбската кауза, толкова акциите на властниците стават по-коварни. В това отношение много показателна е заканата на шефа на скопската полиция Будимирович пред адвокатите на подсъдимите студенти: "Вие успяхте да спасите повечето от затвора, но сега по-лесно ще ги стигне куршумът" {Revue de droit international, No 3/1929}. Властта е чувствувала, че ММТРО живее и по-нататък не само чрез освободените от съдебно дирене членове, но още повече чрез неразкритите. Затова нейните органи са заявявали открито: "Вече няма да завеждаме съдебни процеси, а направо, без съд ще избиваме провинилите се." И наистина тази закана бе изпълнена, и то буквално, още веднага след приключването на процеса – през 1927 и 1928 година. В духа на жестокото изявление на скопския жупан – полковник (по-сетне генерал) Наумович: "За око – глава, за зъб – челюст!" Следните примери ще докажат това красноречиво.

Два дена след произнасянето на присъдата в Скопие на улицата в Струмица бива застрелян членът на ММТРО Тома Куюмджиев (12.ХII.1927). На 29 декември същата година в Неготино в ранни зори бива застрелян младежът Георги Ангюшев, също член на ММТРО. Един месец след това, на 31 януари 1928 г. в Тетово на улицата с три изстрела бива убит местният млад адвокат Борис Стоянов Андрейчин, проявен и уважаван българин в града. През декември 1928 година в затвора е направен опит да бъде убит осъденият на 10 години студент Димитър Чкатров, един от героите на Студентския проиес. Затворник албанец бива натоварен от полицията да убие с нож тоя студент. Той се опитва да извърши това, но успява само да го нарани в гърдите пред спокойно наблюдаващнте стражари. Обаче притеклите се на помощ другари Нацев и Андреев обезоръжили убиеца и той не успял да довърши пъкленото си дело... Властта обявила албанеца за невменяем и с това инцидентът приключил. През есента на същата 1928 година (20 октомври) е убит при гара Йесенице (Словения) студентът Кирил Ципушев от Радовиш, член на ММТРО и продължител на организационното дело след осъждане на неговите другари. Следващата година (13 август 1929 г.) Щип бива потресен от подобно злодеяние: убит е в мазата на полицейския участък студентът Благой Монев, един от освободените в Скопския процес. След освобождението продължил следването си в Белград, но бил извикан в родния си град Щип "за справка", изтезаван в полицията от известния Каламатиевич и след това заклан. Почти по същото време е дирен да бъде убит друг освободен от студентския процес младеж – Петър Хаджипанзов от Велес, в момент, когато се намирал в едно село във Велешко. Узнал за съдбата на Монев и предупреден от приятели, че е дирен от жандарми също "за справка" успява да избяга чак в Черна гора и да заличи временно следите си, докато се постави под закрила на други обществени фактори, независими от властта. По-късно в Дойран бива застрелян през прозореца на спалнята му младежът Кольо Чакъров, също активен член на ММТРО, а през декември 1931 г. в Гевгели е убит пламенният Трайко Попов, също член на ММТРО, заедно с баща му Теохар Попов и верния му другар Илия Иванов Димов, член също на младежката организация. Като реакция срещу всички издевателства на сръбската власт около аферата със студентите ВМРО извърши няколко въоръжени акции, най-внушителните от които са две: убийството на генерал Ковачевич сред Щип, посред бял ден, от младежите Страхил Развигоров и Илия Лилинков, през октомври 1927 г., и убийството на мъчителя на студентите Велимир Прелич, главен префект при Бановината, извършено от героинята Мара Бунева (януари 1928 г.) на улицата на Скопие, покрай Вардара. Цял свят разбра, че този атентат бе заслужено наказание за един от злодеите над македонската младеж. След това обаче се заредиха нови репресии от сръбска страна и цяла Македония настръхна. Неспособни да уловят неуловимите, сръбските власти съвсем изгубиха равновесие и почнаха да избиват по улиците на градовете съвсем невинни, но отявлени българи, като например аптекаря в Скопие Милан Генов (застрелян от органи на властта в аптеката му посред бял ден на 15.II.1928 г.), прилепския търговец Иван Бояджиев (на 31.III.1928 г.), Георги Николов от Кичево (на 3.IV.1928 г.), Александър Шекеринов от Щип (на 22.V.1928 г.); сред Щип (Ново село), край р. Отиня биват застреляни от засада баща и син Мише и Христо Гавраилови (29.XI.1927 г.), в Марийово кметът на с. Бач, Битолско, Мицко Ташков Солаков (21.III.1928 г.) и ред други, в различно време и в различни селища, като Йоше Гламбички от с. Глобочица, Преспата, Тасе Ангелов, Иван Стоянов, Никола Христов, Гьоше Инчов – всички от с. Саса, Кочанско – всички жертва в изпълнение на заканата на жупана полковник Наумович; "За око – глава, за зъб – челюст" – избивани като кучета по улиците.

Тази слабост на сръбските властници – да изгубят самообладание - говори, че неочакваните удари на македонските борци – въоръжени или не – са им подействували много осезателно. Особено когато на 13 юли 1928 г. героят Иван Момчилов извърши атентат срещу самия върховен заповедник на всички насилия – шефа на държавната безопасност за цяла СЬС Жика Лазич, в собствения му кабинет, като го нарани тежко и се самоуби. При цялата тая страшна обстановка няма съмнение, че населението по градове и села бе потресено. Страх от ненадеен куршум от засада на сръбските терористи е карал хората да не смеят да излязат от дома или да се озъртат на всички страни, готови да бягат при всеки съмнителен жест на непознат или съмнителен човек. След убийството на аптекаря Милан Генов чаршията в Скопйе замряла. В дюкяните на по-видните търговци – българи, седели обикновено жени и момичета, а самите търговци изчезнали: едни се криели по домовете си, други забягнали в други градове. Едно обстоятелетво особено е подействувало за нарастване на тревогата: скопският владика Варнава (по-сетне патриарх) в една реч пред сръбските четници, празнуващи своя патронен празник "Сретение господне", е казал: "Цяла Европа се е повдигнала за македонския въпрос, но докато сърбите имат такива лъвове, като тия четници пред мен, никой никога няма да успее в това" (вж. в. "Македония" от 12.III.1928). Описание на това тежко положение намираме и в дописката на специалния пратеник на атинския вестник "Елефтерон вима" от Скопие. Той пише: "След това убийство (на Милан Генов, б.н.) по-видни българи напуснаха Скопие и едни се установиха в Белград, а други в Солун. Същото се забелязва и в широките народни маси в околията. Народът е обхванат от страх и престана да се движи. Аз лично се уверих в това на скопския пазар, където не видях жива душа от околностите. Виден търговец ме уверяваше вчера, че са престанали да се извършват каквито и да са търговски сделки, защото от околните села престанали да идват в Скопие вследствие на формалностите, които се изискват за движението от един до друг пункт" (вж. в. "Македония" от 20.III.1928). Отправят искане да бъде сменен председателят на състава. 

 

ПРЕ3 ЦЯЛОТО ВРЕМЕ НА АРЕСТА- от задържането им до повторното разглеждане на делото студентите се намират в постоянна връзка със своите неразкрити другари от ММТРО. Тя се осъществявала чрез техни близки и чрез девойките, членки на Тайната културно-просветна организация на македонските българки, които редовно внасят в затвора щифрована информация. От своя страна арестуваните дават сведения за положението си в затвора. Заседанията по отложеното депо започват отново на 6 декември и завършват на 8 същия месец.

Сега са допуснати в залата и няколко души чужди журналисти. Стсъстват само български, на които сръбските власти не разрешават да влязат изобщо в пределите на СХС кралство по време на процеса. Съдът се председателства от Никола Велкович (същия, поради чието пристрастие адвокатите искака да бъде сменен и беше отложено делото на 15 ноември), а негови членове са Милан Маринкович и Б. Шуменкович. Обвинението се поддържа от прокурора Божидар Петрович.

Първият ден от заседанията започва с прочитането на обвинителния акт. След това започва разпитът на подсъдимите. Съгласно предварително взетото решение всички до един заявяват, че за пръв път в полицията са чули за ММТРО, че обвинението е било скалъпено от нея. Те отхвърлят показанията си, дадени пред следствените власти, като твърдят, че са изтръгнати при страшни физинески и морални изтезания. След това се пристъпва към разпита на свидетелите. Пръв е разпитан предателят Иван Гаврилов. На третия ден (7 двкември) се явява д-р Анте Павелич, адвокат от Загреб и народен представител в Скупщината.

Той връчва на председателя полученото телеграфическо искане от близките на някои от подсъдимите, с което го молят да ги защитава. Също на третия ден се пристъпва към разпита на поемните лица при полицейското следствие. След това прокурорът произнася обвинителната си реч. В нея между другото той казва: "Поддържам своето обвинение... Тук имаме работа само с няколко ренегати и шпиони, каквито ги имв във всяко общество... Когато държавата се хване за оръжието, лесно е да се разбере кой ще победи в тази неравна борба между една модерно устроена и национална държава и една терористична, шпионска организация, между 12 и половина милиона свободни граждани и 20 конспиратори...

Когато отцепилите се от Демократичната партия скопяни,начело със Спиро Китанчев,заговориха за самостоятелна защита на местните интереси,тогава той Велимир Прелич по цели нощи е седял буден в жупанията,очаквайки донесенията на агентите си, които са следели невинното движение на скопяни - винаги готов при най малкия повод да ги арестува масово. Спиро Китанчев наистина беше арестуван по късно заедно с другарите си,макар и без никаква вина.

По това време стана аферата с помощник кмета Димитър Шалев - дело пак на Велимир Прелич. Но своята грозна слава в цяла Македония Прелич затвърди главно с мъченията над македонските студенти.

Всичко това го изнесоха студентите пред съда,а го предадоха сръбските и хърватските вестници. Но походът на насилието не спира тук. Едновременно с Шалев - Прелич започва хайка против мнозина по будни в чаршията скопяни. Най нещастни излязоха от затвора - Славе Панков, Панко Саздов, Лазар Малезанов, Павел Шошолчев и други,които са закопавани в земята,удряни с револвери по главата, и разчеквани устата им с вмъквани в тях ками.

Арестувани били и две жени,приятелки на Мара Бунева,бащата и сестра й,едната й леля а също и други граждани. Като начало след смъртта на Прелич- на първо място изчезна братът на Мара Бунева - Лазар Бунев,който беше войник в битолския гарнизон. Властите убиха подир това братовчедите й Борис Андрейчин и Славе Андрейчин в Тетово на 31 януари,въпреки че бяха сърбомани. Борис Андрейчин е 30 годишен,адвокат.

Един албанец - Неджат Аголи в Тетово бе съсипан от бой в ареста,само защото казал ,че Борис Андрейчин е бил добър човек. Над 20 други граждани са били арестувани,всички безпричинно. Бащата на Мара Бунева - Никола Бунев бил бит и окървавен целият от бой. Блъскан от жандармите. Манол Стоянов е бит на Гази Баба и от лекарите са установени рани. Стефан Паракачев,след ужасен бой,е пратен в болница на лечение. Веса Иванова Анчева и Роза Койзеклиева .

Сантименталността тук е излишна и опасна. Моля съдът да определи най-строгото наказание - смъртното - за обвиняемите предвид на тяхната опасна за цялото общество разрушителна дейност, предвид на тяхната интелигентност..."

ВЕДНАГА СЛЕД РЕЧТА НА ПРОКУРОРА-започват речите на защитниците. Най-напред говори Драгустин Тасич, след него Силвио Барух, Бора Янкович и Йован Грубин. На четвъртия ден (8 декември) продължават речите на защитата. Пръв говори здвокатът Джукич, веднага след него адвокатът Пянич. След тях започва речта си д-р Анте Пзвелич: "Нито една държава не може да си създаде симпатии чрез политически процеси... Всеки политически процес води тъкмо към противното на онова, което цели обвинението... Оставете тези млади хора свободни. Оставвте ги свободни, защото народът има нужда от тях... Осъдите ли ги, правите ги мъченици. Всяка жертва увеличава недоволството и намира подражатели..."

След като д-р Павелич свършва, студентите казват последната си дума. Пръв се изказва главният обвиняем Димитър Гюзелов: "Правителството започва да прокарва своята политика в Македония с насилствени средства. Силата е у сърбите, а от македонците се иска само да изпълняват своите задължения. Права те нямат... Нека се позволи на този народ да се организира политически, както във всички останали области на тази държава .." След него последна дума имат останалите подсъдими.След това председателят обявява, че четенето на присъдата ще стане на 10 декмври 1927 г.

НАЙ-ВИСОКАТА ТОЧКА НА ИНТЕРЕСА- към този процес е в деня на произнасянето на присъдата. В този ден в Скопие цялата полиция е на крак. Взети за изключителни мерки за сигурност. Студентите са докарани до съда под силен конвой.

Съдебната зала в препълнена. Дори представителите на печата се налага да стоят прави. В залата има около 30 униформени полицаи, а броят на цивилните не може да се установи. Четенето на присъдата започва точно в 10 часа.

Димитър Гюзелов в осъден по съвкупност на 30 години затвор, но тъй като според сръбското законодателство максималната присъда е 20 години, той е осъден на 20 години строг тъмничен затвор с тежки окови.

Иван Шопов е осъден също на 20 години строг тъмничвн затвор. Димитър Нецев - на 16 години строг тъмничен затвор.

Димитър Чкатров - на 10 години.

Харалампи Фукаров, Тодор Гичев, Борис Андреев, Щерю Боздов и Борис Светиев са осъдени на 5 години.

Съдът намира за невиновни обвиняемите Петър Хаджипанзов, Георги Хаджиманев, Христо Хаджикимов, Маню Чучков, Кирил Кузманов, Благой Монев, Тодор Христов, Страхил Иванов, Кирил Караджов и Йордан Сапунджиев и ги оправдава.

Защитниците заявяват, че ще обжалват присъдата. Най-трогателен е моментът, когато председателят заповядва да бъдат отделени осъдените от оправданите, за да бъдат първите отведени в затвора. Младите хора се прощават, като се прегръщат и целуват като братя. Обжалвана, присъдата е потвърдена от апелативния, а после и от касационния съд. Така приключва един от най-големите и шумни политически процеси в Македония.

Той има огромно историческо значение за борбите на българите във Вардарска Македония, като нанася тежък удар върху сръбските планове за асимилация на българското население. Тези планове претърпявят крах тъкмо от страна на младата интелигенциа, на която поробителите най-много се надяват.

Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО) е българска политическа организация, действала на територията на Вардарска и Егейска Македония между 1922 и 1941 година и целяща освобождаване на Македония от сръбска и гръцка власт. ММТРО е създадена като организационно независима от ВМРО организация през март 1922 година в Загреб от петима българи от Вардарска Македония, студенти в Загребския университет, начело с Иван Бояджиев от Велес.

Уставът на ММТРО е одобрен и подписан от ръководителя на ВМРО Тодор Александров и в него се посочва, че основните цели на организацията са да подпомага дейността на ВМРО в борбата и за освобождаване на Македония и да противодейства на асимилаторската политика на сръбските и гръцките власти по отношение на българското население.

Организационно ММТРО се състои от петчленни групи (петорки), свързани една с друга само със своите ръководители петари. Първите петорки на организацията се създават още през май-юни 1922 година във Велес, Битоля и Щип. ММТРО разделя Вардарска Македония на четири революционни окръга - Скопски, Битолски, Охридски и Щипски, като освен в тях петорки на организацията се създават и сред македонските студенти, учещи в Западна Европа - Виена, Лайпциг, Берлин.

Главната петорка на организацията е в Загреб. За три години организацията обхваща цяла Вардарска Македония с много добре развита мрежа - петорки на ММТРО има във всички македонски градове под сръбска власт.

  Данните са взети от Архивна книга на -МАКЕДОНСКИЯТ НАУЧЕН ИНСТИТУТ.

 

ВЕРЕН СПОДВИЖНИК НА АПОСТОЛА. Написана на : 2017-03-21 07:53:17

ВЕРЕН СПОДВИЖНИК НА АПОСТОЛА.

 Автор Емил Петров.

За историците името на Хаджи Боне Петров от с. Герман не е неизвестно,тъй като става дума за един от близките сътрудници на Васил Левски в района на София. Всъщност той е почти кореняк софиянец. защото на 24 - годишна възраст през 1860 г. се установява да живее в централна София, оставайки собственик на имоти в Герман и Горубляне. Роден  е на 06. август 1836 г. в с. Герман Софийско. В София Хаджи Боне Петров се преселва, където отваря кръчма и си купува къща на Солни пазар.

Надарен с будно съзнание,самоук,любознателен,на младини е и килиен учител. Радетел за образование и просвета,той практикува с умение и няколко занаята, а твърде продуктивен бил като търговец на земи и храни. Ползвал се с името на добър певец в черквата " Свети Николай". Заедно с това бил и черковен настоятел,а в последствие и училищен настоятел и член на епархийски духовен съвет. Като културен духовник поддържа връзки с владици и най вече със свещеници от селата,които идвали за съвети и наставления.

Наред с посещаващите го софиянци при него идват по малкият му брат - Андон /поп Донко в с. Герман,поп Миладин от с.Гурмазово,кум на хаджи Боне,и други българи,посветени в революционното дело. Той притежава два чифлика- единия,около хиляда декара,в землището на родното му село Герман,а другия над две хиляди декара,в землището на с. Горубляне. Освен имотите и воденицата му в София той съгражда и хан на Цариградско шосе,наречен Германския хан,срещу главния вход на царското имение " Врана".

В този някогашен хан се е спирал Васил Левски,идвали са на среща с Хаджи Боне Петров будни селяни,съпричастни с революционните дела,от близките селаа на Герман -Горубляне,Казичене, Горни и Долни Лозен.

На това място и в хана му на Солни пазар /около днешната улица " Позитано" са се провеждали срещите и разговорите с членовете на Софийския Частен Революционен комитет - ЧРК,с председател Христо Тодоров Стоянов и членове Димитър Петров Стоилов - Ножаров,Христо Петров Ковачев,Димитър Хаджикоцев,Димитър Трайкович и сестрата на Димитър Хаджикоцев- Йорданка Хаджикоцева - Филаретова и други.

Макар да се е ползвал с авторитет сред турското управление и в ЧРК  да е спазвал конспиративността в делничните дела,Хаджи Боне Петров като много други революционни дейци не един път е гостувал на Софийските кауши - а през 1873 г. в процеса срещу Васил Левски е арестуван и осъден на заточение в Диарбекир.

Заедно с него на заточение са изпратени : Христо Петров Ковачев - осъден и по обира на турската Хазна.

Хаджи Мано Стоянов.Димитър Трайкович.Стефан Малинов.

Димитър Хаджиманов - син на Хаджи Мано Стоянов.

Димитър Хаджикоцев. Димитър Митович.Никола Досев.

Атанас Филипов Арабаджията и Манол Грозданов.

Хаджи Боне Петров е всеотдаен и верен сподвижник на Апостола на Свободата. Известно е,че ни е оставил написани спомени за срещите на софиянци с Левски,в това число за съвместните разговори у Трайкович с участието на Христо Ковачев и Димитър  Хаджикоцев,както и за участието на Апостола на турската свадба на софийския мютесараф Есад Паша през юли на 1872 г.

  Именно от тези негови спомени/  преиздадени в книга - пиша тази статия и още една книга " Васил Левски в Софийско.

Съхранените спомени от Хаджи Боне Петров писани през 1894 г. свидетелстват за интересни моменти от сътрудничеството и взаимодействието на БРЦК в Букурещ с местните частни революционни комитети в Българско. След Освобождението той с ентусиазъм се включва в строителството на Свободна България.

Дългогодишен председател е на Софийската окръжна постоянна комисия,училищен и църковен настоятел,епархийски съветник и помощник - кмет на столицата при кметството на Никола Сукнаров от 30.април 1883 г. Княз Фердинанд обсебва чифлика на Хаджи Боне и построява дървен дворец. Опитва се да му купи и воденичката му,но собственикът организирал голяма съпротива.

Хаджи Боне Петров умира на 12. май 1895 г. в София на 59 годишна възраст. Хаджи Боне Петров - имал син Георги Хаджибонев и внук писателя Бончо Хаджибонев.

ПО СЛЕДИТЕ НА АПОСТОЛА ИЗ СТАРА СОФИЯ.

  Левски пристига в София към началото на 1870 г., за да положи основите на революционната организация. Неин председател става Христо Стоянов, секретар – Христо Ковачев, касиер – Димитър Ножаров; членове са Димитър Трайкович, Стоян Малинов. Между съмишлениците на Апостола били и видните софиянци Димитър хаджи Коцев и хаджи Боне Петров, игуменът на Драгалевския манастир отец Генадий и други.

Градът още носел белези от земетресението през 1858 г., за което „Цариградски вестник” (IX-411, дек. 1858), пише: „Скоро три месяца ще станат, откак се е показало страшното землятресение в София и си още не престава. Старците приказват, че кога преди 40 години в София било землятресение, то се продължавало близо 3 години.

Ако го кара и сега така, нам остава още да се търсиме и люлееме повише от две години!... Сичките къщи са полегнали на една страна и са се разкривили или са станали като подвижни севастополски бараки. Вратите, прозорците, дъските по зданията са се изметнали и наместили така, що ни да затвориш можеш, ни топло може да се види из стаите.”

Според турската статистика от 1869 г. – 4 години преди обесването на Левски, в града имало 3 025 къщи, 44 джамии, 1869 дюкяна, 39 хана, 13 мелници, 6 бани, 119 кръчми, 8 училища, 18 черкви и… 50 чешми.

Австрийският геолог Фердинанд Хохщетер отбелязва, че градът го населявали 18 000 жители, в т. ч. 6 500 българи, 5 500 турци, 5 000 евреи, 1 000 цигани. Близо до тези числа са и данните на унгарския пътешественик Феликс Каниц.

И в София се развило просветно дело, водел се духовен живот, по-малко интензивен обаче от този в старопланинските и подбалкански градчета. Появява се и първият отпор на българите - софиянци срещу непосилното данъчно бреме, наложено от турска страна. Нашите предци проявили високо българско самосъзнание и в огромната си част устояли на натиска за смяна на вярата. За това говори следният факт: българската Църква е канонизирала за светци трима обикновени софиянци – Георги, негов съименник – златар, и обущаря Никола.

Те предпочели страдалческа смърт пред помохамеданчване. Французинът Форезие разказва как при посещение в София срещнал жена, чиито зърна на гърдите били откъснати – защото укрила сина си от събирачите на „кръвен данък”. При вида на гноясалите рани не издържали не само европейците, а и придружаващите ги еничари...

Основен поминък на софиянци били земеделието и занаятите. В зависимост от характера им тези –вторите, се разполагали по различни чаршии – абаджийска, бояджийска, златарска, кавафска (обущарска) и пр. Оживена търговия въртели двата основни пазара – Житни (Треки) и Солни пазар. Пълна картина на стара София намираме в работите на Йозеф Обербауер.

Дейността на Aпостола в София била свързана с личности, но и с домове, места, ханове – негови сигурни убежища. Винаги гостоприемно отворен за Левски бил домът на Йорданка Филаретова, на ул. „Алабин” № 36. Съпруга на жеравненеца Сава Филаретов, неуморим борец срещу гръцкото влияние в българското образование, тази българка не само посрещала Левски, но основава и софийското Женско дружество „Майка”, и то в далечната 1869 г.

Пак Йорданка Филаретова, в писма до Найден Геров, в качеството му на руски консул в Пловдив, изброява турските зверства след Априлското въстание. На сегашната пресечка между улиците „Искър” и „Веслец” се намирал ханът на хаджи Мано Стоянов, където Левски пребивавал неведнъж. И ниската къща на Веле Митрев от с. Биримирци, днес кв. „Бенковски”, пази спомен за Апостола – там в 1871 г. Апостола изгражда местен революционен комитет.

Паметна плоча в квартал „Враждебна” указва мястото на Вълчовия хан, също посещаван от Левски. А първото, което вижда и прочита туристът, посетил Драгалевския манастир, е паметна плоча, свидетелстваща за пребиваването на Апостола в обителта. На 30-40 м южно от черквата „Св. Неделя”, северно от Съдебната палата, от дясната страна на бул. „Витоша” в София се издигал ханът на Димитър Трайкович, така  нареченото Гъзино.

И тук Апостола намирал подслон. Нека отбележим, че Трайкович се числял към заможните софиянци. Щедър дарител, с негови средства е построена нова сграда за първото девическо училище в София – на улиците „Алабин” и „Лавеле”, където преподавала Неделя Петкова, от Сопот. Останала вдовица, с шест деца, след София Неделя Петково обхожда и основава девически училища и в други градове, включителна в днешна Македония.

Северозападно от сегашната „Булбанк”, в центъра на София, се разполагал Солни пазар и един от хановете на хаджи Боне Петров. В него, и във втория му хан – на Цариградско шосе, се събирали комитетските дейци от София и околните села, разбира се, заедно с Левски. За странноприемницата в центъра на София не са останали много сведения, но за имота на Цариградско шосе, в пределите на сегашния парк „Врана”, описанията са по-пълни. И то е, защото хаджи Боне водел личен дневник, ежедневно, от 18-годишна възраст до смъртта си.

Внукът му – Бончо хаджи Бонев, притежавал и писателска дарба – допълнил и издал събраното. Самоук и любознателен, хаджи Боне Петров, родом от с. Герман (1836 – 1895), след като даскалувал в килийно училище, станал търговец на храни и имоти. В бурните дни преди Руско-турската война участвал активно в националноосвободителните борби в Софийско, заради което бива заточен в Диарбекир. Оставил спомени, публикувани от внука му – „Съвременниците на Левски в София”.

След завръщането от заточение във вече свободна България хаджи Боне Петров купува бившия чифлик на Осман паша, наричан „Чардаклията”. От ръкописа „Бащин дом”, чийто автор е Бончо хаджи Бонев, става ясно, че към 70-80-те години на 19 век Цариградско шосе е било централна входна артерия към София, а „Чардаклията” – притегателно място в Софийското поле.

„Много селски друмища са се пресичали в него: Дървеница и Слатина, Бистрица и Бейлер чифлик, Панчарево и Горубляне, Казичене и Герман… са пращали своите натоварени коли с жито и царевица към бързите воденици около Искъра, а умореният народ се срещал на почерпушка и разговорка из хладните ханища на това шосе, където винаги се намирала прясна искърска риба.

Реки с бистра студена вода напоявали обширните ливади и бахчи на „Чардаклията”; напускайки границите му и минавайки през близките села, те се вливали отново в Искъра. Около тия реки се ширели стройни и богати кории: габъри, брястове, дъбове, тополи извишавали стъбла, сплитали клони върби, лески и ракити, замислено и сънно оглеждали вейки в спокойните речни води. Пътникът от далечен край с наслада е почивал в уединените им кътчета”.

Владетелят на чифлика „Чардаклия” – Осман паша, починал 3 месеца преди Освободителната война, а синовете му Мустафа бей и Мурад бей със сестра им Халиде Ханъм, заедно с харема на пашата, едрия добитък и най-скъпата покъщнина, забегнали в Цариград. Освирепели за отплата, шопите налетели на чифлика и го разграбили и подпалили. Камъни, греди, врати, прозорци – всичко било изнесено. Изсекли дори едрата гора.

От чифлика с хана, където отсядал и Апостола, не са останали нито гравюри, нито снимки. Тук приложеният изглед на къщата и двора на хаджи Боне Петров е възстановка по описанието в дневника му. До 1968 г. били запазени части от двора и пещта на имота. Четири години след смъртта на хаджи Боне Петров, в 1899 г., княз Фердинанд чрез формални търгове става владетел на тези и на съседните земи, после се обособява и парк „Врана”.

Софиянци и гости засвидетелстват почитта си към Апостола пред паметника, издигнат на мястото на обесването му – източно от центъра на тогавашния град София. А къде е гробът му, все още се спори. Такава явно е била ориста българска, да спорим за родното място на отец Паисий и за гроба на Левски…

 

ЕВЛОГИЙ ГЕОРГИЕВ СПАСИ БНБ ОТ ФАЛИТ. Написана на : 2017-03-16 14:30:12

 ЕВЛОГИЙ ГЕОРГИЕВ СПАСИ БНБ ОТ ФАЛИТ.

 Автор Емил Петров.

Ако не беше големият благодетел Евлогий Георгиев, Българската Народна Банка - щеше да фалира още в зората на своето съществуване.

 В критичен момент през 1898 г.финансова инжекция от завещанието на дарителя изправи банката на крака. Благодарение на родолюбеца институцията я има и днес. БНБ - е основана на 25. 01.1879 г.от Временното руско управление. Нейната задача е да кредитира правителството,за да изпълнява финансовите си задължения. За братушките най важна е така наречената " Златна Сметка ",с която -България плаща своето Освобождение.

 Това са 10 500 000 рубли и 43 копейки, дължими на Руската империя. Горе долу толкова има  и в  трезорите на Евлогий Георгиев. По онова време неговата банкерска къща е с основен капитал-  11 631 000 влашки гроша. Милионерът може да се радва на спокойствие и охолство,но решава да помогне на младото княжество. Дава  10 340 000 лева  " На Ползу Роду ". Тази сума не включва по дребни дарения и пари,харизани по различен повод в Румъния.

 Затова няма да сбъркаме ако кажем,че Евлогий Георгиев изразходва за благотворителни цели около 12 000 000 лева,като след смъртта си оставя близо 23 милиона  от цялото си състояние на българския народ,пресмята историчката Елена Стателова. Кой е Евлогий Георгиев -Евлоги Георгиев Недев е български предприемач, смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на 19 век.Прекарва по-голямата част от живота си (60 год.) в чужбина, но не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя народ.

Брат на Христо  Георгиев Недев. Роден е на 3 октомври 1819 в Карлово. Учи при Райно Попович в родния си град, а след това в Пловдив, като след приключване на образованието си учителства известно време в Карлово. През 1837 заминава за Галац, където двамата братя на майка му - Христо Пулиев и Никола Пулиев - имат фирма за търговия с ориз. На 1 март 1839 г. тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Христо Пулиев влага 68 000 гроша, Никола - 50 000, а Евлоги - 27 000. Скоро в Галац пристига и брат му Христо. В първите години те продават ориз, зърно и самоковско желязо.

В началото на 50-те години на ХIХ век братята започват сътрудничество с гръцката фирма "Теолого" в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. В 1852 г. равносметката на съдружниците е: Хр. Пулиев - 445 386 гроша, Н. Пулиев - 222 482, Ев. и Хр. Георгиеви - 613 671, Стефан Василев - 42 390, Иван Пулиев - 30 785. Братята откриват и тайните на банкерството - следят лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 г. 90% от приходите им са от банкерски операции.

Ако сравним капиталите на фирмата през 1839 г. (145 000) и 1878 г. (11 631 000), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то увеличението е над 95 пъти. При смъртта на Евлоги състоянието му е 23 милиона.  Най големият наш благодетел склапя очи на 05.07.1897 г. В завещанието му за универсален наследник е посочил Иван Евстратиев Гешов - родом от Пловдив. Той е завършил финансови и политически науки в Манчестър,има банкерска къща,женен за първа братовчедка на Евлогий.

От 1883 г. до 1886 г. Гешов е директор на БНБ. После три пъти е Финансов Министър в правителствата на Петко Каравелов, Васил Радославов и Константин Стоилов. Последният кабинет е на Народната партия,известна като партията на милионерите. Легенди се носят за баснословните богатства на народняците - Теодор Теодоров, Димитър Яблански, Георги Губиделников, Атанас Буров и други. Те обаче са обгрижени от своите банкови сметки и нехаят за държавната хазна. Ето защо през 1897 г. започва финансова криза,която бързо набира скорост.

 Авоарите на БНБ се топят, правителството се клати,държавата колабира. През август Иван Гешов абдакира от финансовото министерство,сменен е от Теодор Теодоров. " що да сторим" ?-блъскат си главите двамата банкери. Ако може да бръкне в чуждото,българският политик никога не посяга към своето. Гешов има предимството да държи парите  и на Евлогий Георгиев.

Той отваря завещанието и чете: Наследникът ми,след като изпълни гореспоменатите завещания и задължения,ще продаде останалия имот,а добитите пари на недвижимия имот,както и каквито и да са други парични суми,които биха останали от имота ми, до размер - 6 000 000 лева ще ги пласира в ценни държавни книжа или в купуване на недвижими имоти в България или Румелия. Купените ценни книжа и ония, които останат от имотите ми,както и недвижимите имоти,които биха се купили,ще се поверят на ефорията /Настоятелството/,която учредявам по долу в настоящето завещание.

От дохода на този фонд ефорията ще основе и подържа едно Висше училище в един град на България или Румелия,гдето тя намери за уместно.Това училище да носи името " Бр. Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово". Ефорите ще поставят в салона на училището портретите ни,а в двора на училището ще въздигнат в наша памет две мраморни статуи. Така е проектиран Софийският университет,най голямото благодеяние на Евлогий Георгиев.

 Иван Гешов решава обаче,че образованието може да почака. В сегашния Исторически момент - банка, правителство и държава трябва да се спасяват.! През януари 1898 г.Гешов храбро бърка в наследството на Евлогий и вади 3 000 000 лева. Дава ги назаем на БНБ за пет години с шест процента лихва. Банката въздъхва и възкръсва  от пепелта. Хубаво, но филантропът е предвидил Съвета на изпълненителите,който да контролира универсалния наследник.

Съветът оспорва родолюбивото дело. Покойний- сочат надзорниците - не беше от ония  хора,които да не знаят какво е Българска Народна Банка   или коя да е друга банка и каква здравина представляват нейните срочни свидетелства, при все това той в завещанието си не е разпоредил да се даде нещо от тия пари на банката, а е ясно и точно определил,че неговий наследник ще вложи сумата 6 000 000 лева в публични ефекти или ще купи недвижими имоти в България или Румелия.

Покойниий - пише нататък- е постъпил по този начин щото Висшето училище,учредено със завещанието му, да бъде запазено от всяко вмешателство на правителството,да бъде отстранено и вън от всяка политическа борба.  Покойний -беше човек с голяма опитност и с практически дух,та знаеше много добре какво нещо е да има някой за длъжник едно правителство.

През 1907 г. банковият спасител е изправен на съд.Тогава на власт са стамболовистите,а народняците са в немилост. Под натиск на правителството държавата завежда иск срещу Иван Гешов за 16 000 000 лева.Пресата подема компания да оцапа наследника на Евлогий Георгиев.Обявява го за черна душа,чиито милиони са замесени в убийството на Министър Председателя Димитър  Петков.

 Той е застрелян същата година на Булевард "Цар Освободител ". От своя страна Иван Гешов- завежда дело за клевета. Наема най добрите наши и чужди адвокати, фокусници в юридическата наука.

Йосиф Фаденхехт от Германия, Марсел Планиол от Франция и Андре Вайс от Унгария - пледират за неговата кауза пред Темида. През 1908 г.стамболовистите падат и делото срещу Иван Гешв е прекратено. Той обаче съумява да осъди Симеон Радев,който го е хулил от страниците на вестник " Вечерна поща". авторът на " Строители на Съвременна България" - трябва да лежи два месеца зад решетките и да плати двеста лева   глоба.                                                                                                                  

ПОЛОНИАЯ. Написана на : 2017-03-12 18:42:04

ПОЛСКАТА ОБЩНОСТ В БЪЛГАРИЯ.

Още от времето на Фердинанд -в България се преселват много чужди граждани и създават свой общтности в по големите градове на страната.По данни от Етнографията на България /освен турци ,евреи,арменци,гърци,цигани,руснаци,украинци,чехи и словаци,италианци,немци и австрийци,полски и румънски /каракачани,гагаузи и други,е имало френска и швейцарска колония в България.

Полската общност в България, наречена Полония, наброява приблизително 3000 души, от които около 2600 имат полско гражданство. Повечето от поляците живеят в големите градове на страната: София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Плевен.

Полония се е състояла главно от поляци, техните деца, внуци и правнуци, които идват в България след Втората световна война. През междувоенния период групата полски граждани и тяхното потомство, които се установяват в България, е съвсем малка. В днешно време в основата на Полония са най-вече полякините, омъжени за български граждани, и техните деца. През последните години броят на полските граждани в България бавно, но систематично намалява.

Има все по-малко смесени брачни двойки, които избират България за място на живот. Освен това броят на децата от тези семейства е значително по-малък от този на поляците, които решават да напуснат България. Под егидата на посолството на Република Полша в България функционират два училищни центъра за консултации - в София и във Варна.

Двете институции са подчинени на полското Министерство на образованието, а работата им се координира от Центъра за развитие на полското образование в чужбина (Ośrodek Rozwoju Polskiej Edukacji za Granicą), който се намира във Варшава. Училищата в София и Варна имат за цел допълнително обучение и реализират програма, която отговаря на полското основно и средно образование.

През учебната 2010/2011 година в центъра за консултации в София бяха записани 70 ученици, а в училището във Варна - над 50. Първото полско училище в София отвори врати на 20 януари 1975 г. и вече повече от 36 години се радва на симпатия и подкрепа от страна на полската общност. Струва си да се подчертае, че и двата консултативни центъра в София и Варна са отворени не само за деца от полски произход, но също така и за деца на български граждани, проявяващи интерес към полските език и култура.

ПОЛСКОТО КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО .

Първата организация на Полония по българските земи е създадена през 1878 г. в София и носи името "Дружество за взаимна помощ" (Towarzystwo Wzajemnej Pomocy). В продължение на няколко десетилетия до избухването на Втората световна война дружеството води много активна дейност. След почти четиридесетгодишно прекъсване представителите на новото поколение поляци, живеещи в България, отново изпитаха необходимост да създадат своя организация.

Целта беше духовна и морална подкрепа, както и поддържане на полските традиции, сред които забранените по онова време в България християнски обичаи. Официалното сдружение на Полония в България беше създадено на базата на по-малки формации, наречени полонийни клубове (Koła Polonijne), които започнаха да се появяват в България в началото на осемдесетте години. Първата подобна неформална организация беше полонийният клуб във Варна, създаден на 6 юни 1981 г.

 Същата година поляците в Добрич учредиха свое сдружение, а през 1982 г. се организираха и полските граждани във Велико Търново. В София първата организирана среща на представители на Полонията се проведе през 1980 г. Тази среща може да се счита за раждането на Полското културно-просветно дружество "Владислав Варненчик". Официалната дата обаче е 5 юни 1984 г., когато то беше регистрирано в Софийския районен съд. Вследствие на легализацията на сдружението създадените вече полонийни клубове се превърнаха в негови отдели.

 Днес официалната организация на Полония в България функционира в 7 града: София, Пловдив, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора и Ямбол. ДЕЙНОСТ - ЗАДАЧИ И ПРОГРАМА НА ПОЛСКОТО КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНО ДРУЖЕСТВО- Една от основните задачи на Полското културно-просветно дружество винаги е била да осигурява възможността за изучаване на полския език за децата от полски произход. През деветдесетте години на миналия век в отделите в Бургас, Стара Загора, Пловдив и Велико Търново функционираха съботно-неделни учебни центрове.

Днес подобни центрове продължават да са отворени в Бургас и Пловдив, където всяка година се обучават около 15-20 деца. Останалите отдели бяха затворени, тъй като вече няма достатъчно деца, които да посещават занятията. Успешно функционират двата училищни центъра за консултации - в София и във Варна. Струва си да се подчертае, че от 1999 г. във филиала в София има подготвителен клас, а през 2008 г. беше създадена и предучилищна група. Годините, откакто е въведен подготвителният клас, показаха колко важно е децата да бъдат въвеждани в училищна атмосфера от ранна възраст и изтъкнаха значението на езиковата подготовка.

Програмата на различните отдели на Полското културно-просветно дружество е много разнообразна и варира в зависимост от местоположението на филиала. Интересен факт е, че по-малобройните центрове по-лесно осъществяват контакт с местните власти, което им позволява да популяризират полската култура сред българската общност. Може да се каже, че в сравнение с останалите филиали софийската Полония е облагодетелствана, тъй като от шейсетте години на миналия век в столицата функционира Полски културен институт.

Той не само кани полски артисти и творци, но и предоставя на посетителите си множество възможности за опознаване на полската кинематография. Културният център разполага също с изключително богата библиотека, където могат да бъдат намерени повече от 15 хил. полски книги, както и неколкостотин филма. Всеки отдел на Полското културно-просветно дружество се стреми да поддържа традиции, като организира срещи по случай националните празници на Полша и отбелязва важните дни от полския традиционен календар.

Пример е празникът "Анджейки", на който в навечерието на деня на Св. Андрей (29/30 ноември) се извършват най-различни обреди за гадаене и предсказване на бъдещето. Друг празник, който традиционно отбелязва българската Полония, е "Мазният четвъртък". Това е последният ден преди началото на Великите пости, на който по традиция поляците си позволяват да се насладят на всевъзможни лакомства. Софийският отдел заедно с полското училище организират също и празненства с интеграционна цел.

През свободните майски дни или през есента се провеждат излети и срещи, на които се канят всички представители на полската общност - деца, учители, родители, баби и дядовци. Друго важно събитие е балът по случай началото на карнавала, т. е. на периода на празненства, походи, маскаради и забавления, който предхожда началото на Великите пости. Това ежегодно забавление под формата на маскен бал събира над 100 участници. Освен това главното звено на дружеството всяка година се стреми да организира поне едно голямо пътуване.

Пример е традиционното вече поклонничество до Екзархийното светилище на "Пресвета Богородица от Ченстохова" в Малко Търново. Разбира се, Полското културно-просветно дружество не забравя и онези, които са ни напуснали. Преди празника Вси Светии на 1 ноември, на който по традиция в Полша се отдава почит на починалите, се почистват всички полски гробове в България. Освен това през 2010 г. бяха възстановени 8 гроба на поляци, живели по българските земи между XIX и XX в.

Проектът беше финансиран от фондация "Помощ за поляците на изток" със средства, предоставени от Сената на Република Полша. Неговата цел беше да припомни на полските деца в България историята на техните предци, живели тук, както и да ги научи на уважение не само към починалите, но и към местата, където са положени техните тленни останки. Първият от обновените гробове е на Станислав Вожницки (1857-1922) и неговия син, който носи същото име.

 Вожницки-баща е бил търговец и се е занимавал с продажба на мебели. Той е един от основоположниците на първата софийска фабрика за мебели. Вторият гроб е на Игнаци Мушлер (1851-1921), който се счита за най-добрия зъболекар в България в края на XIX в. Доктор Мушлер е също така единственият поляк, фигуриращ в речника с биографии на български медици. Тъй като оставя голяма част от своето имущество на бездомни деца, на неговия гроб е изписано "На големия благодеятел на сираците".

Третият гроб, ремонтиран от полската общност, е гробът на проф. Александър Манковски (1870-1946) и неговата жена Юлия (1886-1922). Проф. Манковски е бил световноизвестен ембриолог и е преподавал в Софийския университет.

Поредният четвърти гроб е на Ян Холевински, управлявал цялата телеграфска мрежа на Османската империя, и на неговата съпруга Емилия. След смъртта на Ян съпругата му решава да се установи в София.

Петият гроб, за който се погрижиха представителите на дружеството, е на Михал Заморски, който умира през 1912 г., след като дълги години заема отговорния пост на началник на железопътния възел в Каспичан. Следващият реставриран гроб принадлежи на семейството на Миечислав Михалски, живял през втората полoвина на XIX в., служител на Столичната община. Седмият гроб e на семейство Зембжуски - един от най-старите и известни полски родове в България.

Основоположник е роденият през 1826 г. Франчишек Зембжуски. Представителите на това знаменито семейство никога не забравят своята страна и винаги се опитват да й служат по добър начин. Двама негови членове загиват в Освиенцим. Те са изпратени там, тъй като в периода 1939-1941 г. организират група, помагаща на полски войници да се включат към Полските военни сили на запад. В осмия обновен гроб са положени д-р Игнаци Барбар (1848-1920 г.), неговата жена Дорота и синът им Станислав.

 В междувоенния период семейство Барбар не само играе активна роля в структурите на Полония, но също така служи отдадено на своята родина. Д-р Барбар участва в организацията на българското здравеопазване и служи в Българската армия, където придобива чин подполковник. Освен това той е един от основоположниците на Българския червен кръст и Българския лекарски съюз.

 Игнаци Барбар успява също да направи впечатляваща научна кариера, като публикува над 23 статии на тема военна медицина. Друга значима дейност на дружеството е грижата за поляците в България, изпаднали в затруднено положение. Постоянното оказване на помощ е задължителен елемент от активността на Полония, тъй като част от нашите членове са вече на възраст и страдат от неизбежно свързаните с това здравословни проблеми.

Трудно е да бъдат изброени всичките най-важни събития от над 25-годишната история на Полското културно-просветно дружество, но ето някои от тях: - 1989 г. - Официално отваряне на Дома на Полонията в Пловдив. - 1998 г. - Конкурс за познания за живота и творчеството на Адам Мицкевич, проведен в цяла България; Честване на 150-та годишнина от смъртта на Юлиуш Словацки и Фредерик Шопен в Стара Загора. - 2000 г.- Исторически конкурс "Варненчик и неговата епоха", проведен в цяла България. - 2001 г. - Първи събор на млади представители на Полония. - 2002 г. - Визита на папа Йоан-Павел II в България. - 2003 г. - Отбелязване на Деня на Полония и поляците зад граница в Пловдив; Среща по случай 100 години от получаването на Нобелова награда от Мария Склодовска-Кюри и 136 години от датата на нейното раждане. - 2004 г.- 20-годишнина на Полското културно-просветно дружество "Владислав Варненчик" във Варна. - 2009 г. - 25-годишнина на Полското културно-просветно дружество "Владислав Варненчик" в София и организиране на изложба фотографии "25 години под знака на Варненчик". - 2010 г. - Поклонничество до Екзархийното светилище на "Пресвета Богородица от Ченстохова" в Малко Търново (6-то подред) и концерт с музиката на Шопен, изнесен от Марчин Глух по случай Годината на Шопен. Струва си да се отбележи, че от 2000 г. софийската Полония редовно участва в полонийните зимни игри, на които нашите състезатели постигат много добри резлутати и дори печелят златни медали.

 Освен това от 1999 г. нашето дружество е член на Съюза на европейските полонийни общности. КОНТАКТИ И СЪТРУДНИЧЕСТВО С ИНСТИТУЦИИ В ПОЛША И БЪЛГАРИЯ -Полското културно-просветно дружество си сътрудничи и е финансирано главно от средствата на дружеството "Полска общност" (Wspólnota Polska) в Полша, както и от фондациите "Помощ за поляците на изток" (Pomoc Polakom na Wschodzie) и "Семпер Полония" (Semper Polonia).

 ИСТОРИЧЕСКИ СЛЕДИ ОТ ПОЛЯЦИ В БЪЛГАРИЯ -София - камък с таблица, възпоменаваща посещението на папа Йоан-Павел II в България през 2002 г. София - таблица върху сградата на Посолството на Република Полша, възпоменаваща дипломатите на Българското царство и на Полската Република, които като членове на конспиративната "Група Б" в периода 1939-1941 г. са помагали на полски войници да се включат към Полските военни сили на запад. Бургас - камък с релеф на Адам Мицкевич в Морската градина.

 В периода 1853-1854 г. в околностите на Бургас е бил организиран полски легион, който е трябвало да се включи във военните действия на Турция против царска Русия. През 1854 г. големият полски поет Адам Мицкевич посещава легионерите в Бургас, а камъкът, поставен в Морската градина, напомня на жителите на града за това събитие.

Варна - мавзолей на Владислав Варненчик, в който се намира символичен гроб на полския крал, в памет на битката край Варна през 1444 г. В музейната част на мавзолея има постоянна експозиция, посветена на епохата на династията на Ягелоните в Полша. Белово (община Пазарджик) - експозиция в регионалния исторически музей в памет на военния поход на Владислав Варненчик през 1443 г. Септември (община Пазарджик) - от 2005 г. местният археологически музей е кръстен на името на проф. Миечислав Домарадзки, бележит полски археолог, който в периода 1988-1998 г. открива и изследва древния емпорион Пистирос. Проф. Домарадзки е също така създател на информационната система "Археологическа карта на България". горе

Украинци в България-Украинците са осмата по численост народност в България, според преброяването на населението през 2011 година те са 1 789 души, или 0.02 % от населението на страната.

 Правилно е появата на украинската общност в България да се свързва с известния украински учен и обществен деец Михайло (Михаил) Драгоманов (1841-1895). Той пристига в София през 1889 г. по покана на българския министър на образованието и преподава най-нова история във Висшата школа (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“). За постоянно се установява в България дъщерята на Драгоманов — Лидия (1866-1937), която се омъжва за Иван Шишманов (1862-1928) - ученик на Драгоманов, професор, първия български славист и украинист.

 Между другото, през 1918 г., когато Царство България признава Украинската народна република (УНР), проф. Шишманов е изпратен в Киев като посланик (в София от 1918 до 1920 г. също има посолство на УНР). През 1943 г. синът на Лидия и Иван Шишманови — Димитър Шишманов (1899-1945), е министър на външните работи на България. През 1945 г. след присъда на комунистическия т. нар. народен съд той е разстрелян като „враг на народа“ (реабилитиран през 1996 г.). През 1895 г. в София по покана на семействата Драгоманови и Шишманови гостува украинската поетеса Леся Украинка (1871-1913).

По инициатива на украинското посолство и украинците в България през 1995, 2005 и 2009 г. гробът на Михайло Драгоманов на Централните софийски гробища е възстановен и подреден. Следващата вълна от украинци пристига в Българя след октомврийския преврат в Руската империя през 1917 г. и гражданската война по украинските земи. Ако първата вълна от емиграция на украинци в България е представена от незначителна група украински интелектуалци, то втората е значително по-многобройна.

 Според някои данни става дума за над 2000 души патриотично настроени украинци, а ако говорим и за рускоезичните, то се споменава число от порядъка на 20 000. Но те се водят като белоемиграция и украинските организации, съществували тук през 20-те и 30-те години на 20 век и забранени през 1945 г., предпочитат да не контактуват с тях. Сред тези украински центрове трябва да се споменат „Украинска общност“ с клонове в Пловдив, Варна, Видин, Русе, Севлиево, Ловеч, украинското гимнастическо дружество „Сеч“, дружество „Украински сокол“, Украинско национално-казашко дружество, Украинско дружество на запорожките казаци „Хетман Сагайдачний“.

 Един от лидерите на „Украинска общност“ е известният украински скулптор Михайло Парашчук (1878-1963) - ученик на Огюст Роден. Някои български архитекти наричат Парашчук "баща на архитектурната скулптура в България". Той се налага с творческия си подход при художественото оформяне на печатницата на Стайков (фигурата на Гутенберг), къщата-резиденция на Хаджипетрови, дома на д-р Стамболиев, Дома на правниците, Банката за земеделски кредит в София, Българската търговско-индустриална камара в Бургас, унгарското и френското посолство.

 Някои от тези сгради са разрушени от бомбардировките през Втората световна война. На Парашчук българските архитекти възлагат украсата и на такива монументални сгради, като БНБ (декоративните мотиви с лъвове на „потъващите“ врати и зодиакалния часовник в оперативната зала, разкошния хол на втория етаж с колоните и капителите), Съдебната палата (оригиналните орнаментирани рамки на парадните врати), Министерството на отбраната, Военната академия „Г.С. Раковски“ (неповторимите релефи по сюжети на българската история във входното антре, разположени над петте врати - „Аспарух минава Дунава“, „Цар Симеон пред стените на Цариград“, „Отбраната на Шипка“). През 1932 г. украинците в София начело с Парашчук организират препогребване на Михайло Драгоманов, на гроба му поставят паметник, изработен от самия Парашчук. На паметника има надпис: „На великия гражданин на украинската емиграция“.

През 1963 г. Михайло Парашчук почива и е погребан до Драгоманов. Посмъртно за принос към българската култура той е награден с орден „Кирил и Методий“. През декември 1998 г. на гроба на Парашчук със средствата, събрани от украинските дипломати, бизнесмени и диаспора, също е поставен паметник с бюста на твореца, изработен от Вежди Рашидов. Последната активна организация на украинците в България е Украинско културно обединение (УКО). През 1944 г., когато страната е окупирана от Червената армия, неговите лидери Иван Колисниченко и Дмитро Майстренко са арестувани и изпратени в Москва. Какво се е случило с тях, не се знае.

В ръцете на СМЕРШ по чудо не попада само Сергий Юзефович — секретар на УКО, но пък с него се захваща българската „Държавна сигурност“ и по-късно той преминава през местните лагери. Юзефович е роден през 1915 г. в Централна Украйна, след октомври 1917 г. се озовава в Германия, после — в Полша, където следва. През Втората световна война воюва в редиците на полската войска. Ранен е. Разгромен, неговият полк отказва да се предаде на немците, но не вярва и на болшевиките, затова поема към Балканите. През 1943 г. Сергий Юзефович пристига в България като представител на умереното крило („мелникивци“) на Организацията на украинските националисти. Живее във Велико Търново, признат е от украинската общност в България като нейния доайен.

 Архивът на Михайло Парашчук, който съдържа много интересни данни за украинската емиграция и диаспора в България и света се обработва. През 2001 г. Емине Хакова от Държавния архив и дипломатът Виталий Москаленко подготвят каталогът „Украинска емиграция в България след Първата световна война“, а през 2007 г. - научно-инвентарен опис на архива на Парашчук. Сега се работи върху сборника с документите от този архив. През социализма в България започва да пристига третата вълна на украинската емиграция. Условно тя може да се назове „брачна“, защото основната причина за идване на украинците тук е бракът с български гражданин.

По това време в Украйна учат и работят много българи. Но тази емиграция предимно е рускоезична, въпреки че чудесно пее украински песни, и след разпадането на СССР през 1991 г. много хора от нея придобиват руско или българско гражданство. Това, че част от украинците не стават граждани на Украйна, се обяснява и с факта, че украинското посолство се открива в София едва през май 1993 г. А и Русия не се противи на двойното гражданство, докато Конституцията на Украйна го забранява категорично. Според някои данни през 1991 г. в България има 5-6000 украинци. Десет години по-късно, по време на националното преброяване през 2001 г., българските граждани с украински произход са 2489 (за сравнение, с руски — над 15 000).

Съгласно българското законодателство именно тези около 2500 украинци трябва да се водят като украинска диаспора (или малцинство) и нейните организации могат да членуват в Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси към Министерския съвет и да претендират за държавно финансиране на дейността си. Преди години украинците започват да се обединяват в свои сдружения и сега юридически регистрирани такива организации има в София („Мати-Украйна“), Бургас („Украйна-Диаспора“), Варна („Черноморие“), Добрич („Добруджа-Украйна“), Силистра („Украински дом“). През 2002 г. към „Мати-Украйна“ започва да работи Украинското неделно училище, където Антонина Якимова — професионален педагог, завършила Киевския университет „Тарас Шевченко“, преподава на 15-20 деца украински език и роден край.

Сега училището се премести в сградата на посолството в София, където има клас, специално оборудван с финансовата помощ на Украинската държава. Впрочем, с тази помощ диаспората се снабдява с компютри, монитори, принтери, фотоапарати, фитнес уреди, възстановени са паметниците на Михайло Драгоманов и Михайло Парашчук, брутално ограбени от вандали в края на миналия век. През 2004 г. Украинското неделно училище започна да работи и към Консулството във Варна. Там е преподавала съпругата на един от дипломатите — Нина Кирилич. В момента училището не работи. През 20-те и 30-те години на 20 век в България излизат следните украински печатни издания: „Украинско-български преглед“, „Украинско слово“, „Да се сплотяваме“, „На стража“, „Независимост“.

През март 1935 г. се появява списанието „Украинско-български вести“, но то излиза само веднъж. От август 1994 г. до април 2001 г. редовно, всеки месец, излиза вестникът „Украйна прес“. През 1998 г. той може да се чете и в интернет, където го има и до ден днешен, само че под друго име - „Украински вести“ (www.ukrpressbg.com). „Украйна прес“ заедно с информационния бюлетин на украинското посолство „Украйна“ (1993-1997) запълват информационния вакум за Украйна в България. Читателите научават не само актуалните новини, но и за историята и културата на Украйна, за вековните връзки между двата народа. През пролетта на 2009 г. в София на площад „Възраждане“ се появява паметник на украинския гений Тарас Шевченко. Това е огромно постижение на единните усилия на Украинската държава, посолството на Украйна, общността и украинските и българските бизнесмени-спонсори.

 И така, украинската общност в България има своя славна история. Но комунистическите 45 години лишават българските украинци от връзката между поколенията, тя се прекъсва и в началото на 90-те години на 20 век де факто развитието на диаспората започва почти от нулата. За да ги подкрепи, през 2000 г. в София пристига тогавашният председател на Световния конгрес на украинците Асколд Лозинский, а през 2010 г. - председателят на Европейския конгрес на украинците Ярослава Хортяни. Именно с нейното съдействие и по инициативата на Красимир Панковски — лидер на младите украинци в България, в София (а после и в Банско) се провежда Първата конференция на младежките организации на украинската диаспора в Европа. Много за развитието на украинската общност в България прави и украинското посолство, в частност дипломатите Виталий Москаленко, Микола Ярмолюк, Виталий Пейчев.

Численост и дял на украинците според преброяванията на населението в България през годините: Година Дял (в %) Численост 2001[3] 0.03 2 489 2011[1] 0.02 1 789. В административно-териториално отношение.Численост на украинците по области, според преброяванията на населението през годините: 1992 2001 2011 -София 571, Варна 208, Пловдив 197, Бургас 185, Велико Търново 113 ,Стара Загора 109 ,Шумен 95 ,Русе 93, Благоевград 78, Добрич 74, Плевен 72, Ямбол 72, Пазарджик 61, Софийска 59, Враца ,55 Хасково 51, Монтана 46, Габрово 45, Перник 44, Видин 40 ,Сливен 35, Кюстендил 34, Силистра 32, Ловеч 29, Смолян 27, Разград 23, Търговище 21, Кърджали 20 .

Дял на украинците по области, според преброяванията на населението през годините (в %): 1992 2001 2011 София 0.048, Шумен 0.046 ,Ямбол 0.046, Варна 0.045, Бургас 0.043, Велико Търново 0.038 ,Русе 0.034, Добрич 0.034 ,Габрово 0.031, Видин 0.030 ,Перник 0.029, Стара Загора 0.029 ,Пловдив 0.027, Монтана 0.025, Плевен 0.023, Благоевград 0.022, Враца 0.022, Силистра 0.022, Софийска 0.021, Кюстендил 0.020, Смолян 0.019, Пазарджик 0.019 ,Хасково 0.018, Ловеч 0.017, Сливен 0.016, Разград 0.015, Търговище 0.015 ,Кърджали 0.012.

Население на България Численост на населението · Възрастова структура на населението · Гъстота на населението · Прираст на населението · Механичен прираст на населението · Естествен прираст (Раждаемост · Смъртност) · Емиграция · Имиграция (Македонска имиграция) Етнически групи Албанци · Араби · Арменци · Българи · Евреи · Руснаци · Турци · Украинци · Цигани · Черкези Езици Български език · Турски език · Цигански език Религия Ислям · Християнство (Католицизъм · Православие · Протестантство) · Юдаизъм Още Национален статистически институт · ЕСГРАОН ·

 

АТЕНТАТИТЕ ПО СВЕТА. Трета Част. Написана на : 2017-03-11 19:36:49

АТЕНТАТИТЕ ПО СВЕТА . Трета Част.

Автор Емил Петров. 

 Помествам хронология на по-големите атентати в Индия от 2001 г. насам:

1 октомври 2001 г. - 38 души загинаха при атентат с кола бомба пред регионалния парламент в Шринагар, лятна столица на индийския щат Джаму и Кашмир. Отговорност за нападението поеха ислямски сепаратисти, воюващи срещу централната индийска власт.13 декември 2001 г. - при нападение срещу федералния парламент в Делхи загинаха 14 души, сред които петимата ислямистки нападатели.14 май 2002 г. - 35 души, сред които 27 цивилни, загинаха при нападение срещу военен лагер в щата Джаму и Кашмир.24 септември 2002 г. - Най-малко 30 загинали при атентат срещу хиндуистки храм в щата Гуджарат.

13 март 2003 г. - 11 убити и 65 ранени при бомбен атентат във влак на гара в предградие на Мумбай. Полицията предполага, че извършители на нападението са членове на забраненото Движение на ислямските студенти в Индия, много от лидерите на което били арестувани предния ден.25 август 2003 г. - 52-ма убити и над 150 ранени при два атентата с таксита, натъпкани с експлозиви в Мумбай. Смята се, че атентатите са дело на Групата за отмъщение на мюсюлманите от Гуджарат.2 октомври 2004 г.- най-малко 44 загинали и 118 ранени при четири бомбени атентата в Североизточна Индия.28 юли 2005 г. - най-малко 12 убити и 86 ранени при три бомбени атентата във влак близо до северния град Джаунпур в щата Утар-Прадеш.29 октомври 2005 г. - най-малко 66 загинали и близо 200 ранени при три атентата на пазари в Делхи.7 март 2006 г. - 23-ма убити при атентат срещу хиндуистки храм в град Варанаси.11 юли 2006 г. - 187 загинали и близо 900 ранени при седем атентата във влакове и гари в Мумбай. Полицията подозира кашмирска ислямистка групировка, подкрепяна от пакистанските тайни служби. Замразен е мирният процес между Индия и Пакистан.8 септември 2006 г. - при троен бомбен атентат близо до джамия в Западна Индия загинаха 37 души и 50 бяха ранени. Индия обвинява ислямски сепаратисти, подкрепяни от Пакистан. 19 февруари 2007 г. - най-малко 66 загинали при бомбен атентат във влак от Индия за Пакистан, символ на мирния процес между двете южноазиатски съседки.

Австралия.Трима са загиналите при заложническата драма в австралийския град Сидни, при която в кафене от веригата Lindt мъж взе за заложници клиенти и персонал на заведението.Сред загиналите са 34-годишният Тори Джонсън и 38-годишната Катрина Доусън, които са работили в кафенето. По време на пресконференция австралийският премиер Тони Абът ги описа като "спретнати, добри хора", които са били  "хванати в болната фантазия на един дълбоко неуравновесен умствено индивид".Самият похитител също загина, след като беше прострелян в гърдите от полицията по време на полицейския щурм в кафенето.Четирима са ранените по време на полицейската акция. В кафенето в Сидни не са открити експлозиви, а общо заложниците са били 17, съобщи полицията. От полицията не отговориха на въпроса дали похитителят е отговорен за смъртта на двамата заложници.Самият похитител е 49-годишният Ман Харон Монис, който е иранец по произход. Престъпникът, познат още под псевдонима „шейх Харон", е пристигнал в Австралия през 1996 година като бежанец. През миналата година срещу него е било образувано дело за убийство, но е бил пуснат под гаранция. Според полицията той е действал сам. Тони Абът обяви, че Монис не е бил в списък на лица, за които има съмнения, че се занимават с терористична дейност.Над 40 австралийски мюсюлмански групи осъдиха заложническата драма в Сидни.

Заложническата криза в японското посолство в Перу- продължава над 4 месеца - от декември 1996 до април 1997 година. Започва на 17 декември 1996 г., когато 14 души, членове на терористичната организация „Революционно движение Тупак Амару“ (РДТА) пленяват хиляди високопоставени дипломати, правителствени служители, висши военни и бизнесмени, присъстващи на тържество в резиденцията на Морихиша Аоки - посланика на Япония в Перу, в чест на 63-тия рожден ден на японския император Акихито. Въпреки че терористичният акт се случва в посланическата резиденция в квартал Сан Исидро, а не в посолството, в медиите случаят се появява като „Заложническа криза в японското посолство“, както е известен днес.Повечето от заложниците скоро са освободени. След като са държани в плен 126 дни, останалите са освободени на 22 април 1997 г., след атака на командоси от Перуанската армия, с кодово име Операция Чавин де Уантар, при която загиват един заложник, двама войници и всички 14 терористи от РДТА. Според повечето перуанци операцията е голям успех и е широко отразена в световните медии.

Януари. Турция. 11 германски туристи бяха убити при атентат в центъра на Истанбул. Те станаха жертва на атентатор самоубиец от терористичната организация „ИДИЛ“. Инцидентът имаше катастрофален ефект върху туристическия сезон в Турция.Март. Атентат потопи белгийската столица Брюксел в кръв. Загинаха 34 души, а 198 бяха ранени, след като трима терористи атакуваха летище „Завентем“ и метростанцията „Малбек“.Терористите, които подпалиха град Куманово в Македония, планирали да ударят търговски молове, спортни състезания и държавни институции в страната. Това съобщи премиерът Никола Груевски, цитиран от АП. Групата от 50-ина въоръжени косовари - членове на Армията за национално освобождение имала боен опит от Близкия изток.

 Най-малко 22-ма души - 8 полицаи и 14 нападатели, загинаха в 2-дневните престрелки в града край границата със Сърбия. “Членовете на групата са екстремисти и престъпници със забележителна военна подготовка и умения”, заяви македонският президент Георге Иванов след извънредно заседание на Съвета за национална сигурност в Скопие, пише "24 часа". Някои от убитите терористи носели униформи на разформированата албанска Армия за освобождение на Косово. Никой от тях обаче нямал документи за самоличност, обяви говорителят на македонското МВР Иво Котевски. Той назова имената на 5-има лидери, всичките от Косово. Терористите влезли в Македония в началото на май и се укривали край Куманово. Именно там полицията открила голям оръжеен арсенал, обясни Котевски. Лидерите на терористичната група Дене Шеху и Беф Ризай били преди време охранители на лидера на Демократичния съюз за интеграция в Македония Али Ахмети и на бившия премиер на Косово Рамуш Харадинай, предаде македонското електронно издание МК.

Според албански медии Шеху бил член на Армията за освобождение на Косово и участвал във войната през 1999 г., а по-късно и в конфликта в Македония през 2001 г. Вчера стана ясно, че лидерите на двете албански партии – Демократичен съюз за интеграция и Демократическа партия на албанците, Али Ахмети и Мендух Тачи не отишли на заседанието на Съвета за национална сигурност при президента, а изпратили свои представители. Сръбските служби за сигурност предупредили Скопие още през април, че е възможно да има нападения в Македония. Това разкри шефът на военното разузнаване Петър Цветкович, цитиран от радио b92. “Македонските колеги смятаха, че тези информации са преувеличени”, коментира той. Според него повечето терористи били от Косово, но имало и от Македония и от Южна Сърбия. Прокуратурата в Скопие повдигна обвинения в тероризъм срещу 30 души заради насилието в Куманово. Обстановката в града постепенно се нормализираше в първата нощ без стрелба. Някои жители на квартал “Диво селище” още не могат да се приберат по домовете си. От двудневните сражения са срутени десетина къщи, други жилища са негодни за живеене. Жители разказаха, че се крили в мазетата си по време на стрелбата.

 Март. Анкара. Бомба е взривена от атентатор-самоубиец. Той минал с кола, натоварена с експлозиви между два автобуса и задействал адското устройство. 37 загинаха, 120 бяха ранени.Юни. 2 експлозии на камикадзета на летище "Ататюрк" в Истанбул. 40 жертви и 147 ранени. Разтърсващите събития не спряха и през юли. „ИДИЛ“ отново напомни за себе си, този път припознавайки атентатора в Ница. Камион, управляван от тунизиеца Мохамед Булел, прегази стотици хора на крайбрежната алея на френския туристически град. Загинаха 84 души, а над 300 бяха ранени.Декември. Квартал „Бешикташ“, Истанбул. Атентатор се самовзривява до стадиона. Целта е автобус, пълен с полицаи. Следва втори взрив. Загиват 38 души, 150 са ренените.Декември. Камион се вряза в тълпа посетители на коледен базар в Берлин. ЗагинаХа 12 души. 48 бяха ранени. Президентът Алберто Фухимори получава овации за спасяването на заложниците.

 Заложници на Ал Кайда в Афганистан и Ирак.

 Австралия.Джон Maртинкус , журналист в телевизия SBS , бе отвлечен на 16 октомври 2004. България. Убити  Георги Лазов и Ивайло Кепов , двама шофьори на камиони, са били отвлечени на 29 юни 2004 г., близо до Мосул . Обезглавени.Чехия.Репортер Михал Kубал и оператор Петър Kлима , на Чешката телевизия и Вит Поханска от Чешкото радио бяха отвлечени на 11 април 2004.

Дания. Убит Хенрик Франдсен беше отвлечен на 11 април 2004 г., докато работи по проект за канализация и намерен мъртъв на следващия ден.Италия.Убит Фабрицио Куатрочи , охрана, заловен на 14 април 2004 г.  Италия.Енцо Балдони взет за заложник през август и е доказано, че е убит във видео, издадено на 26 август 2004 г., предаде репортер.Япония. Шосеи Кода, турист, бе потвърдено че е обезглавен на 30 октомври 2004. Той е бил отвлечен на 26 октомври 2004 г. от групата на Заркауи.Македония. Убити Далибор Лазаревски, Драган Маркович и Зоран Насковски бяха отвлечени на 21 август 2004, близо до Багдад. Те са работили за Soufan Инженеринг, която да обслужва нуждите на американската армия и нейните частни изпълнители. На 22 октомври 2004 г., македонското правителство потвърди, тримата са били убити.

Косово. Фарук Адеми и Расим Рамадани, от Косово бяха отвлечени на 16 февруари 2006 г. , работещи за фирма за почистване в Басра. Те бяха освободени на 20 февруари 2006 г.Филипините.  Анджело де ла Крус , шофьор на камион, на 7 юли 2004 г. е взет за заложник. Де ла Крус бе освободен, след като Филипините изтеглиха своите 51 войници в страната на 20 юли 2004.Румъния.Мари Жан Йон , Сорин Думитру Mишкоч , и Овидиу Оханесян , журналисти, бяха отвлечени на 28 март 2005 г. в Багдад. Южна Корея.  Убит Ким Сун Ил , преводач, бе отвлечен на 30 май 2004 г. от групата на Заркауи. Той е бил обезглавен, със видеое потвърдено обезглавяването му.Великобритания. Убит Кенет Джон Бигли , строителен инженер, който бе отвлечен на 16 септември, 2004.САЩ.  Норман Франк Kембер помощник работник , бе отвлечен на 27 ноември 2005 г. заедно с двама канадци и един американец.

САЩ.Никълъс Евън Бърг бе отвлечен на 9 април 2004 г. обезглавяването бе показано във видео на 11 май, 2004. Оуен Юджийн Армстронг , изпълнител за строителството на Персийския залив.Роналд Алън Шулц , консултант по сигурността, бяха  отвлечени на 6 декември, 2005.Томас Уилям Фокс , помощ работник работи в екип на християнски миротвореци , бе отвлечен на 27 ноември 2005 г., заедно с двама канадци и един британец.Роналд Джей Уитроу изпълнител, е бил отвлечен заедно със своя преводач и шофьор на 5 януари 2007. Преводач и шофьор бяха намерени мъртви на следващия ден.Стивън Чарлз Винсент , журналист, бе отвлечен заедно с иракския си преводач, в Басра на 2 август 2005. 

Иран. Радим Съдък Мохамед , бизнесмен, отвлечен на 2 ноември 2004 г., в Багдад.Австрия. Убит Бърт Нусбаймер изпълнител, бе отвлечен заедно с четирима американци на 16 ноември, 2006.Бангладеш. Абул Хасем, шофьор на камион, е бил отвлечен на 28 октомври 2004 г., тъй като той превозваше доставки до Кувейт. Той беше освободен на 10 декември 2004 г.Бразилия. Убит Жоао Жозе Васконселос , инженер, е бил отвлечен на 19 януари 2005 г., при засада на летище Багдад  на път . Тялото му е намерено  преди повече от две години след отвличането му. Китайска народна република. Издадени Седем работници - Хюй Ю,джи Лин Жапин, Ли Джию, Ли Джуйпинг, Уеи Веилонг, Чен Xайджан, и Лин Конинг - бяха отвлечени на 11 април 2004 г., но бяха освободени на 13 април 2004. Кипър.  Гарабед Жан Жекержан , мъж с двойно ливанско-кипърско гражданство, е бил отвлечен през август 2005 г.. Той е бил освободен на 31 декември 2005 г. в замяна на $ 200,000 откуп.

Египет. Убит Мохамед Mутаялл , предполагало се че е"Египетски шпионин",  бил обезглавен на 10 август 2004 г.  Неизвестен. Виктор Taвфидж Герджес, шофьор на камион, е бил отвлечен. Eгипет.Набил Taфик Сюлейман. Германия. Сузане Oстхоф , археолог. Австрия.Ханелоре Краузе , е работила за Австрийското посолство в Багдад, бе отвлечена на 6 февруари 2007 г., със сина си Синан в Багдад.Индонезия.  Истикомах Бинти Mишад и Кастинкенд Бинти Аспин , бяха отвлечени заедно с шестима иракчани и двама ливанци в края на септември 2004 г.

 Иран .Фереидонт Джахани, ирански дипломат, бе отвлечен близо до Кербала, на 4 август 2004. Той е бил освободен на 27 септември 2004 г.Ирландия. Убит Маргарет Хасан , директор на КЕЪР Интернешънъл , бе отвлечена в Багдад на 19 октомври 2004. Нейният шофьор и невъоръжена охрана не са били взети. Тя беше убита и заснета във видео.Израел.  Набил Разоук , израелски арабски гражданин от Източен Йерусалим работи за американската компания Research Triangle International, бе отвлечен на 8 април 2004 г..Йордания.  Ибрахим ал-Maхрени , бизнесмен, бе отвлечен в Багдад на 5 март 2005. Той е бил освободен на 8 март 2005 г. Кения. Фейз Салим,Джалал Ибрахим Салим отвлечени на 22юли 2004 г. Неизвестен. Моисей Маруано и Джордж Набалл инжинер от телефонна компания отвлечени от засада на 18 януари 2006 г. не са намерени и не се е чуло нищо за тях.Ливан.  Мохамед Хамад седем годишно дете отвлечено от улицата и освободено след солиден откуп на 29.октомври 2004 г.

Мароко.  Абделкерим ел Мохафедим работник в посолството в Багдат,изчезнал на 20 октомври 2005 г.Зиад Халаф Раджа кюрд заловен и убит веднага. Непал.  Гианендра Шестхра, Машон Кумар,Такур Реджендра,Лалан Сингх,Найрала Бахадур,Тана Такур,Плакаш Адхикари, Бишну Хари Тапа, заловени на 23август 2004 г.Палестински територий. Рами Даас ,студент съдбата му е неизвестна.Пакистан.  Азад Хюсейн и инжинер Сажад Халем убити.  Русия. Фьодор Зайцев ,трети секретар в руското посолство в Ирак. Ринат Аглюлюн,Анатолий Смирнов ,Олег феодосов и Виталий Титов убити.Сомалия Али Ахмед Муса ШОФЬОР На камион.Южна Африка.  Андре Дюран ,Каали Шеперт,Харбус Грефф, Йохан Енслин.Турция Дурмуш Кундерели,Дурсун Али Ълдъръм,Мурат Юк, Атулях Гезмен,Малер Кемал, Бюлент Юник,Абдулкадир Танрикулу,Али Муслу оглу,Мустафа Кьоксел, Хасан Ескимютли .някой убити други освободени.Шри Ланка. Динеш Дхармедран,Раджа Рситман.

Судан убити шестима шофьори .Заснети на видео по време на тяхната смърт. Судан. Нуредин Закария преводач в Суданското консулство , Мохамед Харун, Махер Атая .Швеция. Улф Хейстром. Швейцария. Двама швецарски граждани семеиство, работили за неправителствана организация. Сирия. Мохамед ал Джоунди ,Чеснот и Жорж Малбронт.Обединени Арабски Емирства .Наджи Рашид ал Нуалми.Канада.Колин Макензи Ръдърфорд, турист, бе отвлечен от талибаните на 4 ноември 2010 г.Дания.  Дани Eгретау , образование специалист, който работи за неправителствена организацияSarang . Непал. Мохамед Наим , работи за базираната в Дубай компания, бе отвлечен заедно с непалски колегата си  в провинция Херат . Непал.Maниапан Раман Kутту , инженер, работещ за граничен организация Road с афганистанския си шофьор и двама афганистански бодигардове, бе отвлечен на 19 ноември 2005 г. Япония.Телекомуникационен работник за Al-Moayed , Кассила Сурануяна , бе отвлечен заедно с шофьора си на 28 април 2006. Шофьорът  е освободен, но Kaсила е намерен обезглавен на 30 април 2006 г.

Италия.  Даниеле Maстроджакомо , журналист, е бил отвлечен на 5 март 2007 г., Япония. убити Юни Фукушо и Шинобу Хасегава , двама учители, които искали да разгледате забележителностите в Афганистан, безследно изчезнали след влизане в страната на 8 август 2005. Република Македония. Убити Фадил Зенони,Люлзам Фидани, Бесим Алиу и Сабид Тахири, служители на EcoLog , заедно с четирима афганистанци бяха отвлечени на 11 март, 2006. Непал.  Kaрна Бахудур Джурунг, работи за базираната в Дубай компания, заедно с индийския му колега и техния шофьор на 21 април 2008 г., в провинция Херат . Шофьорът по късно е освободен.Холандия.  Джоуни де Ружке , журналист, бе отвлечен от талибаните на 1 ноември 2008. Норвегия.  Журналист Паал Рефсдайи неговият преводач бяха отвлечени на 5 ноември 2009 г. в близост до границата с Пакистан. И двамата бяха освободени в нощта на 11 ноември, 2009.Пакистан. Тарик Aзазудин , посланик на Пакистан в Афганистан, е отвлечен от талибаните заедно с шофьорът му. Филипините . Aнджелито Хаянн , дипломат, работещ за ООН, е бил отвлечен с други двама работници на 30 октомври 2004. Той беше освободен на 23 ноември, 2004.Сърбия/ Косово/.  Шияпе Хабиби , работник от ООН в Косово , бе отвлечен на 30 октомври 2004 г., с две други работници. Хабиби е освободен на 23 ноември, 2004 г.Южна Корея.  Убити  23 християнски хуманитарни работници, 16 жени и седем мъже, са били отвлечени от талибаните на 19 юли, 2007. Двама  мъже заложници са били убити. Другите пленници бяха освободени на 30 август 2007.

Турция. Хасан Oнал , инженер, който работи по магистралата, бе отвлечен заедно с шофьора си от талибаните в южната част на Афганистан на 30 октомври 2003 г.Обединеното кралство. Спасени Стивън Фарел , репортер на The New York Times , бе отвлечен заедно с афганистанския си преводач, Султан Maханди от талибаните по време на посещението на сайта на смъртоносния  въздушен удар  на НАТО в северната част на Афганистан, на 5 септември, 2009.Избягал Дейвид Стивънсън Ронде , репортер на The New York Times , бе отвлечен от талибаните извън Кабул на 10 ноември 2008 г. заедно със своя преводач, Тахир Лудин и техния шофьор, Aсадулах Мангал.

Обезглавени от Ислямска държава. Стивън Жоел Сотлоф - Великобритания. Журналист. Джеймс Райт Фоули - САЩ. Томислав Салопек - Хърватска. Хуманитарен работник. 

Рикардо Гарсия Виланова - Испания. Даниел Дюе Отосен - Дания. Ибрахим Абдул Кадир - Сирия. Бодигард. Джон Мартинкус - Австралия. Свещеник Пол Якоб - Ватикана. Францискански свещеник. Могомед Хасиев - Чечения. Командир в ИД - обезглавен като шпионин.

 Кейла Джин Мюлер - САЩ,26 г. жена .Хуманитарен работник. Кенджи Гото фотожурналист и Харуна Юкава - Япония. Евре Гурдел - Франция. Турист. Инженер Пол  Маршал Джонсън - САЩ. Мери Катрин Колвин - САЩ. Журналист. Мика Ямамото- Япония. Фотожурналист. Наджил ал Джафер- Сирия. Журналист.

Луис Ф. Кадрин- САЩ . Американски военнослужещ от Морска пехота. Халид Асад - Сирия. Директор на Археологически музей. Муаз Сафи Юсуф ал Касиба - Йордания. Военен пилот изгорен жив. Могомед Нурбагандович Нурбагандев- Дегестан.

 Младши лейтенант Полицейска служба. Джери Боам, Джон Хенри  Хантли, Кенет Джон Бигли,Дейвид Которн  Хайнес,Алън Хенинг,Джони Джий Ридж  - САЩ и Йорен Орлеманс - Холандия. Зияд Ал Карбоулли - Йордания. Наджи Рашид, Астин Бенет Тик, Чарлз Винсънт Мат,Питър Тео Чиртс,Даниел Пърл- има и други но са на английски от Уйкипедия. Няма на български а Гугъл преводача е скапан и не превежда добре.

 

Страница 1 от 97
 1-5 от 484  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>