Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
МАКЕДОНО - ОДРИНСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ. Написана на : 2017-05-20 09:43:49
МАКЕДОНО - ОДРИНСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ.

 ПОСВЕТЕНО НА УЧАСТНИЦИТЕ В МАКЕДОНО - ОДРИНСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ - 1912 - 1913 г.

Автор Емил Петров.

На Историята на бойния път на Македоно - Одринското опълчение са посветени редица изследвания и публикации. Водещо място сред тях заема трудът на неговия Началник - Щаб- Петър Дървингов. Предлаганият справочник " Македоно - Одринското опълчение 1912 - 1913 г." - Личен състав в две части е съставен по архивни документи,съхранявани в " Дирекция Централен военен архив - гр. Велико Търново и до днес.

Той е предназначен за изследователи и широката общественост и има за цел да ги запознае и допълни сведенията и представите им за личния и социален състав на Опълчението,Възрастовата характеристика,Образователният ценз,Родните места на опълченците и други. Във списъка на първа книга се съдържат сведения за 18 870 лица от общо 22 000 записалите се  доброволци. Втората част на книгата съдържа - основната характеристика на Опълчението /Боен път,Създаване,Въоръжаване,Облекло и така нататък.

Във Втората част има списък на общо 11 230 лица, от общо записалите се 22 000 доброволци. Те са от Сборни партизански дружини,Лазарет чужденци от Африка,Турция и Египет - списък,Техническа част  и т. н.. МОО  - е съставена от три Опълченски бригади със по пет Опълченски дружини / включваща строева и нестроева рота,на места с по няколко такива. Към тях са прикрепени и по една две картечни роти. Инжинерна- Техническа част,Огнестрелен парк,Предоволствен транспорт,Интендантска рота,Лазарет,Разходен магазин,Музикантски хор и Допълваща част. Общо 59 Обединени Партизански чети и отряди от сборни четнически формирования прикрепени към всички 15 -17 дружини. Няколко по малки  партизански отряда и така нататък.

И забележете във всички тези формирования има доброволци чужденци. Имайки впредвид че някой от тези чужденци - са участвали във четническите формирования - на Четническият Институт по време на Илинденското - Преображенското въстание 1903 г.. Към Лазарета са включени в списъците и 12 жени - български доброволки. Въпреки че броят на доброволците надвишава 22 000 те са записани и са включени във допълващата част - без да участват в бойни действия. Към доброволците включваме и легионерите - чужденци от Дружествата " Юнак".  Във първата част - списъците с участниците са смесени - чужденци,български доброволци,четници и войводи.

Македоно - Одринското опълчение е една съответна Българска армия - с многочислен състав - надвишаваща - армията на противника. Съставено е предимно от доброволци от териториите на Македония и Одринска Тракия (14 670 души), които поради факта, че са наскоро избягали от пределите на Османската империя, не са зачислени в редовната армия. В опълчението се включват и българи от Северна Добруджа , Поморавието и Западните покрайнини над 500 доброволци и от други страни / 15 националности (руснаци, чехи, румънци,сърби,шведи,гърци,швейцарци,австроунгарци, поляци,чернагорци и бошнаци и други), в това число и една цяла арменска рота съставена от 274 души.

Личен състав - В продължение на малко повече от една година (от 26 септември 1912 до 1 октомври 1913 година), за времето, през което съществува Македоно-одринското опълчение, през него преминават 14 670 души, от които 14 139 са се записали като българи. Преобладаващата част от тях — 11 470 души, са родом от Македония и Западните покрайнини, 1 215 са от Одринска Тракия, а 2 512 — от свободната част на България. В опълчението вземат участие и 531 чужденци. Въпреки споменатият брой тук - това не е официалната бройка на чужденците доброволци.  Най-многочислена е групата на арменците, която се състои от 275 души. Като доброволци от Македоно-одринските дружини във войната участват и 82 руси като 32 са от руските области - грузинци,украинце,белоруси и руски евреи , 68 румънци, 40 сърби и хървати, 21 австроунгарци, 12 черногорци и бошнаци, 21 са поляци, чехи , словаци и словенци, трима гърци и трима от остров Родос, един албанец, един англичанин, трима италианци, един персиец, един канадец идващ с доброволците българи - емигрирали в САЩ и Канада и един турски гражданин. Шведите и швейцарците са около 10  15  човека. Виж книгата " Македоно - Одринското опълчение 1912 - 1913 г. Личен състав том първи и втори" Тук ще спомена и някой от тях - повечето от тях са четници. Все пак ако прочетем внимателно двата тома на книгата " Македоно - Одринското опълчение 1912 - 1913 г. особено списъците - ще разберем че чуждите доброволци в МОО не са 531 души а много повече и тяхната бройка е 3000 човека, според друга информация. Тук е мястото да кажем че има френски и руски пилоти участвали във Балканската война - но срещу заплащане.

1. Михаил Атанасов -22 г.от гр.Балчик.Четник на Коста Попето и Никола Лефтеров. Десета Прилепска дружина. 2.Петър Ангелов 30 г.от гр.Хасково. Четник на Яне Сандански. Пета Одринска дружина.3.Доско Цанков Андрейчев 28 г. от гр.Габрово. Инжинерно Техническа част. 4. Никола Антонов 25 г. от гр.Кула Видинско. Четник на Таско Спасов.5. Гарабед Арабаджян -22 г. от гр.Варна. Четник от Поройската чета.Четиринадесета Воденска дружина.6.Димитър Бакърджиев от гр.Белоградчик. Четник на Пандо Шишков. 7.Никола Радев Белопитов 41 г.от гр. Панагюрище. Първа Дебърска дружина. 8.Мито Белоречки 26 г. от гр.Видин.Четник на Дончо Златков.9. Тодор Божиков 22 г. от с. Ряхово Русенско.  Четник на Георги Занков. Тринадесета Кукушка дружина. 10.Стефан Иванов Боздуганов от с. Алфатар Силистренско. Пета Охридска дружина. 11.Иван Бонев Казака 35 г. от с.Казичане Софийско.Четник на Христо Димитров.12. Ради Боянов Бързаков 26 г. от гр. Тутракан. Четиринадесета Воденска дружина. 13. Киран Будевски от гр. София. Четник на Тодор Добринович. 14. Атанас Букурещлиев от гр. София. Лазарет на МОО.

15. Кръстьо Георгиев Катранков  - Българията 42 г. от гр. Враца. Войвода на чета.Шеста Охридска дружина. 16. Андон Василев 36 г. от гр. Копривщица. Четник на Михаил Чаков.17. Светослав Василев 31 г. от гр.Варна. Девета Велешка дружина. 18. Величко Стоянов Величков 18 г. от гр. София. Четник на Борис Илиев. 19. Никола Велчев 25 г. от с.Раяновци Белоградчишко.Седма Кумановска дружина.20. Цвятко Димитров Винаров 25 г. от гр. Етрополе. Четник на Дамян Мартинов. 21. Иван Вълев 23 г. от с. Камено поле Белослатинско. Четник на Михаил Чаков. 22. Георги Филипов Американеца 23 г. от с.Скребатно Неврокопско. Четник на Стоян Мълчанков.23. Петко Георгиев 22 г.от гр.Пловдиев. Четник на Никола Андреев. Четиринадесета Воденска дружина.24. Цвятко Георгиев 19 г. от с. Голямо Пещене Врачанско. Четник на Гоце Бърдаров. Петнадесета Щипска дружина. 25. Николай Иванов Герджиков 29 г. артист от гр.Пловдив. Втора рта на Лозенградска Партизанска дружина.26. Спас Димитров Градинаров 35 г. от гр. Враца. Четник на Никола Андреев. Четиринадесета Воденска дружина. 27. Петър Стефанов Григоров-27 г. от гр.Свищов.Девета Велешка дружина. 28. Димитър Грънчаров 19 г. от гр. Дупница. Четник на Стефан Чавдаров. Тринадесета Кукушка дружина. 29. Йордан Гъбенски 18 г. от гр.Велико Търново. Девета Велешка дружина.

30. Стефан Никифоров Деливуйчев  от гр. Севлиево. Дванадесета Лозенградска дружина. 31. Христо Петров Джонгов 26 г.от гр.Копривщица.Четник на Кръстьо Гермов и Крум Зографов. Тринадесета Кукушка дружина.32. Тодор Иванов Диманин от с. Чепино Пещерско. Четник на Георги Мяхов Брадата.33. Александър Димитров от гр.Берковица.Четник на Тодор Александров. Първа Дебърска дружина. 34.Атанас Димитров 24 г. от с. Страшимирово Варненско. Четник на Коста Попето. Десета Прилепска дружина. 35. Борис Димитров 18 г. от гр.Брацигово. Четник на Стоян Филипов.Четиринадесета Воденска дружина. 36.Владимир Димитров от с. Богьовци Софийско. Девета Велешка дружина. 37. Нико Димитров 32 г.от с. Крепост Хасковско. Четник на Апостол Дограмаджиев. Единадесета Серска дружина.38. Сидер Димитров 26 г. от гр.Свиленград. Четник на Ангел Димитров. 39.Белю Димов 43 г. от с.Румелия Харманлийско. Четник на Димо Николов.Четвърта Битолска дружина. 40. Анто Колев Драгалевски 47 г. от с. Драгалевци Софийско. Четник на Никола Герасимов.Десета Прилепска дружина. 41. Георги Драганов 21 г. от с. Долна баня Самоковско.Четник на Григор Джинджифилов. Четиринадесета Воденска дружина. 42. Никола Дрехаров 19 г. от гр. Калофер. Четник на Васил Чекаларов, Подпоручик Попов и Христо Силянов. Единадесета Серска дружина. 43. Георги Желев от с. Аврен Варненско. Десета Прилепска дружина.

44. Иван Захариев 45 г. от гр.Лом. Четник на Дамян Мартинов. Единадесета Серска дружина. 45. Михаил Тодоров Здездов 33 г. от с. Вършило Бургаско. Четиринадесета Воденска дружина. 46. Илия Златанов Легалния от с. Дерманци Ловешко. Предоволствен Транспорт на МОО. 47. Атанас Николов Златев 30 г. от с. Здравец Варненско. Четник - Партизанска рота на Никола Лефтеров . 48. Ахмед Ибрахимов от с. Ломци Поповско. Четник на Яне Сандански. Трета Солунска дружина. 49. Георги Иванов 30 г.от с. Поройна Борисовградско. Десета Прилепска дружина. 50. Дина Иванов от с. Бъркачево Белослатинско. Четник на Стою Хаджиев. Сборна Кюстендилска дружина.51.Камен Иванов Шереметов 32 г. от с.Вълчедръм Ломско. Трета Солунска дружина.52.Любен Иванов 19 г. от гр.Кюстендил. Четник на Стоян Мълчанков. Петнадесета Щипска дружина.53.Милан Петров Иванов от с. Ковачевци Самоковско.Седма Кумановска дружина.

54.Петър Иванов от с. Долна Бяла речка Берковско. Четник на Михаил Думбалаков. Десета Прилепска дружина. 55. Слав Цонев Иванов 48 г. от с. Джиново Сливенско.Четник на Апостол Дограмаджиев. Шеста Охридска дружина.56.Тодор Иванов 20 г. от с. Шипка Казанлъшко.Четник на Коста Попето.Четвърта Битолска дружина. 57. Христо Иванчев 36 г. от гр.Шумен. Четник на Михаил Чаков.Седма Кумановска дружина. 58. Дякон Игнатий 31 г. от гр. Горна Джумая. Шеста Охридска дружина.59.Тодор Константинов Илиев от с. Церово Пазарджишко. Петнадесета Щипска дружина. 60. Иван Илчев 18 г. от с.Гайтанево Софийско. Четник на Васил Чекаларов. Първа Дебърска дружина.61. Петър Стоянов Йоргов 36 г. от гр. Долна Оряховица. Девета Велешка дружина . 62. Михаил Каблешков 25 г.репортер - журналист от гр. Копривщица. Шеста Охридска дружина и Втора Скопска дружина.63. Любомир Каварджиков 28 г. от гр. Ямбол.Пета Одринска дружина.64. Иван Калайджийски 25 г. от с. Гложене Оряховско.Пета Одринска дружина. 65.Михаил Михайлов Каназирски 33 г.от Свищов.Четник на Панайот Карамфилов.Шеста Охридска дружина.

66.Чудомир Петров Кантарджиев от гр. Сливен.Войвода на чета.Петнадесета Щипска дружина.67.Дамян Капасъзов 46 г. от с.Охрид Фердинандско. Четник на Иван Бърлю.Първа Дебърска дружина.68.Панайот Емануилов Карамфилов 26 г. от гр.Варна.Войвода на чета.Сборна Партизанска рота на МОО.69. Александър Ангелов Керелов 33 г. от гр. Батак Пещерско.Четник на Георги Мяхов Брадата.70. Иван Николов Кокошаров от гр.Плевен.Втора Скопска дружина. 71.Вълчо Колев 32 г. от с.Смядово Провадийско. Пета Одринска дружина. 72.Господин Манчов Колев от с. Кремиковци Софийско. Единадесета Серска дружина. 73. Ламби Иванов Комитов 26 г. от с. Страшимирово Варненско. Четник на Никола Лефтеров. 74.Стоян Конов Чибука от с. Бутан Врачанско. Четник на Дякон Евстатий. Тринадесета Кукушка дружина.75. Георги Коцев 27 г. от с. Вировско Белослатинско. Четник на Кочо Хаджиманов.76. Ради Кузев 30 г. от с. Болярски извор Харманлийско. Четник на Апостол Дограмаджиев. Петнадесета Щипска дружина.

77. Владимир Спиридонов Куртев 26 г. от гр. Плевен. Четник на Георги Занков.Единадесета Серска дружина. 78. Иван Димитров Куюмджиев 32 г. от гр. Разград. Войвода на чета в Шеста Охридска дружина.79. Цоню Христов Кърнев 23 г. от с. Лесичарка Габровско. Четник на Никола Лефтеров. Десета Прилепска дружина. 80. Йордан Георгиев Лазаров 29 г. от гр. Ихтиман.Четник на Дякон Евстатий и Григор Джинджифилов. Петнадесета Щипска дружина.81. Петър Иванов Лазаров 32 г. от гр. Перущица. Четник на Никола Андреев. Предоволствен транспорт на МОО.82. Никола Павлов Лефтеров 38 г. от гр. Варна. Командир на Партизанска чета на МОО - към Десета Прилепска дружина. 83. Петър Павлов Лефтеров 25 г. от гр. Варна. Четник на Крум Пчелински. Съединена Костурска дружина. 84.Сотир Стойков Малинов 30 г. от с. Дрян Радомирско.Седма Кумановска дружина. 85. Мита Масленков 35 г. от гр.Дупница. Четник на Дончо Златков. Осма Костурска дружина. 86. Лагадат Николов Митроев от с. Неговановци Видинско. Пета Одринска дружина. 87. Недялко Михайлов Хорозов от с. Горни чифлик Провадийско.Четник на Никола Лефтеров.Пета Одринска дружина.88. Димо Михалев 30 г. от с. Звездица Варненско. Партизанската рота на Никола Лефтеров към Десета Прилепска дружина.

89. Кирикор Михрам Артунян -23 г. от гр.Бургас. Четник на Крум Пчелински. Тринадесета Кукушка дружина. 90. Марко Мулетаров 18 г. от гр.Пещера. Четник на Никола Андреев. Дванадесета Лозенградска дружина. 91. Георги Ангелов Мяхов - Брадата от гр. Батак Пещерско. Войвода на  Партизанска чета в МОО към Петнадесета Щипска дружина. 92. Велико Петров Николов 23 г. от с. Български косуй Тутраканско. Четник на Никола Лефтеров. Петнадесета Щипска дружина. 93. Йордан Николов от с. Стъргел Пирдопско.Четник на Тодор Александров. Трета Македоно - Одринска бригада. 94. Петър Георгиев Овчаров 37 г. от с. Тополи Варненско. Четник на Крум Пчелински. Тринадесета Кукушка дружина. 95. Августин Павлов Бартолов 40 г. от с. Бърдарски геран Белослатинско. Жител на гр. Пловдив.Четиринадесета Воденска дружина. 96. Метакса Димитров Палавуров 43 г. от с. Левочево Смолянско. Четник на Гочо Калфата.Петнадесета Щипска дружина. 97. Милан Паунов 30 г. от с. Сливница Софийско. Четник на Христо Цвятков. Инжинерно Техническа част - на МОО. 98. Пейчо Радев Пейчев-от гр. Варна. Четник на Панайот Карамфилов. Девета Велешка дружина.

99. Лев Тодоров Петричев -21 г. от гр.Трън. Трета Солунска дружина.100. Христо Петров 34 г. от с. Шумата Севлиевско. Четник на Никола Лефтеров. Кюстендилска Нестроева рота на Седма Кумановска дружина. 101. Славчо Георгиев Пирчев 27 г. от гр. Брезник. Войвода на Партизанска чета на Единадесета Серска дружина.102. Станчо Димитров Попов 23 г. от гр. Малко Търново. Четник на Димо Николов. Осма Костурска дружина.103.Стефан Николов Пушкаров 25 г. от с.Челопеч Пирдопско. Четник на Тодор Оровчанов. Втора Скопска дружина. 104. Милан Радивоев от махала Вучи дол Трънско.Четник на Георги Мяхов Брадата. Солунски Доброволчески отряд. 105. Никола Стоянов Свинаров от с. Поибрене Панагюрско. Седма Кумановска дружина. 106. Руси Славов Карабаджаков 26 г. от гр. Нова Загора. Четник на Апостол Дограмаджиев. Лозенградска Партизанска дружина. 107. Михаил Радев Странджата 44 г. от гр.Търговище. Войвода на Гевгелийска чета. Сборна Партизанска рота на МОО. 108. Лулчо Тодоров 22 г. от гр.Копривщица. Четник на Борис Илиев. Пета Одринска дружина. 109.Минчо Трайков 25 г. от гр.Перник. Втора Скопска дружина.110. Данаил Филипов21 г. от гр.Варна.Четник на Крум Пчелински и Панайот Карамфилов.Четиринадесета Воденска дружина.

111. Франц Францов Кнауер 23 г. от гр.София. Инжинерно Техническа част на МОО. 112. Поп Христо 37 г. от с. Владая Софийско. Четник на Пею Яворов. Сборна Кукушка чета. 113. Пею Христов Чернопеев 19 г. от с. Дерманци Луковитско. Единадесета Серска дружина.114. Стефан Славов Чобанов 19 г. от гр.Ямбол.Четник на Тодор Оровчанов.Четиринадесета Воденска дружина. 115. Тодор Славов Чобанов 22 г. от гр.Ямбол. четник на Коста Попето.Десета Прилепска дружина.116. Дачо Желязков Шопов -от гр.Добрич. Четник на Коста Попето. Десета Прилепска дружина. 117. Христо Янев 40 г. от с. Козлуджа Варненско. Четник на Никола Лефтеров. Десета Прилепска дружина. 118.Велко Ангелов Японеца 22 г.от гр.Крушево. Четник на Методи Стойчев.Четвърта Битолска дружина.119.Силвестър Попандонов Бежановски 26 г. от гр.Златица.Втора Скопска дружина.120.Дончо Тодоров Гайдарджиев от с. Любенова махала Новозагорско. Петнадесета Щипска дружина. 121. Георге Бугуш 26 г. от Румъния. Пета Одринска дружина.122. Стойчо Георгиев Холерата от с.Петралница Паланечко. Втора Скопска дружина. 123.Яшко Иванов Пуйката 31 г. от с. Гиновци Паланечко. Втора Скопска дружина. 124. Паоло Петинати 24 г. Италия.Десета Прилепска дружина.

Социален състав на Македоно-Одринското опълчение: Занаятчии - 3669 души, Земеделци и Скотовъдци 2719 души, търговци 504 души,Предприемачи 101 души, Учители 162 души,интелектуалци 28 души,Работници 1421 души и други 487 души. Образователен ценз на доброволците от Македоно - Одринското опълчение: Със Висше образование 91 човека, Със Средно образование 461 човека, Със Основно образование 2143 човека, Със Начално образование 2102 човека, Грамотни 202 души и неграмотни 1214 души. Възрастова характеристика на доброволците от Македоно - Одринското опълчение: От 16 до 20 годишни/2390 души, От 21 до 30 годишни/6951 души, От 31 до 40 годишни/2666 души, От 41 до 50 годишни/869 души, От 51 до 60 годишни/138 души, Над 60 годишни/23 души. Загуби на Македоно - Одринското опълчение /Убити 781 човека,Починали /135 човека, Ранени /901 човека, Пленени /32 човека, Безследно изчезнали /110 човека. Сред чужденците се открояват: Луй Емил Айер от Швейцария - Дванадесета Лозенградска дружина. Хенрих Гунделах от Полша. Петнадесета Щипска дружина. Сажик Миса Гиям от Персия.Четвърта Битолска дружина. Орчил Датикашвили от Грузия.Десета Прилепска дружина. Август Домек от Унгария.Десета Прилепска дружина. Николай Осадчи - Русия.Седма Кумановска дружина. Ростислав Рихард от Австро - Унгария.Десета Прилепска дружина.

Леонида Сава Леонида от Гърция. Струмишки отряд. Реймонд Уодъм Фишер- Великобритания.Шеста Охридска дружина. Али Олеу Хаджи от Турция.Петнадесета Щипска дружина. Василий Аргос - Русия.Девета Велешка дружина. Милан Бердятич от Словония.Втора Скопска дружина. Франц Здражик Брозек от Австрия.Трета Отделна Партизанска рота. Братя Лука,Васил,Никола и Георги Филипович от Черна гора. Десета Прилепска дружина. Александър Йоаница от Румъния.Десета Прилепска дружина. Климент Вей Крупа от Чехия.Десета Прилепска дружина. Иван Новакович от Сърбия.Пета Одринска дружина.Виктор Каменски от Чехия.Пета Одринска дружина. Хаим Бенбасат - идва от Израел.Предоволствен транспорт. Силвио Буци от Италия.Четиринадесета Воденска дружина. Томас Марук - идва от Канада.Тринадесета Кукушка дружина. Едуард Свобода от Чехия.Петнадесета Щипска дружина.

Партизанските чети са командвани от калени в боевете войводи като- Георги Занков, Стефан Чавдаров, Григор Джинджифилов, Аргир Манасиев, Коста Христов Попето, Пею Шишманов, Тодор Паница, Рума Делчева, Чудомир Кантарджиев,Панайот Карамфилов и други стари войводи от Илинденското - Преображенското въстание ранявани по няколко пъти и калени в боевете командири. Най впечатляващото е че има Опълченци и над 60 годишни : Сред тях са Димитър Спасов Величков от гр. Кюстендил на 69 г. Стойчо Тодоров Величков от с. Суровичево Македония на 69 г. Ангел Илиев Аризанов от с. Петрево Светиврачко на 66 г. Ефтим Филипов от гр. Ресен на 87 г. и Димитър Величков  - втори от гр. Кюстендил на 86 г.

 

ОСИТИНЦИТЕ В НАШИТЕ БОРБИ. Написана на : 2017-05-18 21:02:51

ПРИНОСЪТ НА ОСЕТИНЦИТЕ КЪМ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ .

Редом с русите, украйнците, белорусите, финландците и многото други народи в състава на Руската империя, дали приноса си за освобождението на България, своето достойно място заема и един малък, днес разпокъсан народ - осетинците.

В състава на Владикавказкият Казашки полк от I-а бригада на Кавказката Казашка дивизия, те участват в редица битки, командвани от прославени пълководци като Генерал-майор Михаил Скобелев, Генерал-лейтенант Йосиф Гурко, Генерал-майор Николай Столетов и генерал-лейтенант Фьодор Радецки.

Състава на Владикавказкия полк е малко повече от 300 души. Мястото на убитите и ранените се попълвало постоянно с подкрепления от Осетия. Непосредствено участие във военните действия вземат около 2 000 осетинци. Много осетинци се включват като доброволци, включително бащи и синове, чичовци и племенници, родни братя.

Особено се отличават 70-годишният Генардуко Есенов, 60-годишният Генардуко Абисалов, 50-годишният  Дудар Дударов. Осетинските войници в състава на Руската армия показват чудеса на мъжество и героизъм. Те участват във почти всички сражения на Балканите, покривайки се с безсмъртна слава в боевете за Ловеч, Плевен, Шипка, Правец, Горен Богров, Пловдив и други градове на България.

Отрядът на славния капитан Петко Войвода се сражава заедно с Владикавказкия полк. За бойни качества, проявени на Балканския военен театър, Осетинският дивизион е получил Георгиевското знаме. Не напразно Генерал-майор Михаил Скобелев изпраща писмо до Руския император Александър II и изисква : "Изпратете повече осетинци!".

400 осетинци са удостоени с Войнишки орден "Свети Георги", I, II, III и IV ст. Много от тях са били наградени и с други бойни награди на руската армия. Дудар Караев - герой от Руско-турската война 1877-1878г. Участник в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново Отделни осетинци воюват и в редиците на Българското опълчение. Най-известният от тях е Николай (Дудар) Караев.

Дудар Караев участва в Сръбско-турската война през 1876 година, бил е в Босна, Херцеговина и добре познава много български патриоти. Той имал близки отношения с капитан Петко-Войвода. За това свидетелства капитан Джорджаде в своя статия за Петко Киряков и за осетинеца Дудар, който ги запознал.

По време на руско-турската война той е ординарец на командира на III-та дружина на българското опълчение Подполковник Павел Калитин. Именно на III-та дружина е връчено прославеното Самарско знаме, а според съвременници на войната "3-та дружина била призната за най-добра и образцова, най-храбрата сред другите дружини". Дудар Караев участва в боевете при Стара Загора, Шипка, Шейново и други градове на България.

Отбраната на Стара Загора се ръководи от полковник Депрерадович, а османския удар поема дружината на подполковник Калитин. III-а Опълченска дружина е принудена да се оттегли и води героичен бой за спасяване на Самарското знаме , при който загиват знаменосците Унтерофицер Антон Марчин, Унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и Подполковник Павел Калитин.

В боя при Ески-Загра (Стара Загора) Дудар дава своя кон на тежко ранения си ротен командир и продължава да се сражава. Запазена е литография, където е запечатан този факт, когато падащия от коня Калитин се подкрепя от Дудар Караев. Противникът се опитва да го плени, но той не се уплашва, проявява голямо хладнокръвие и смелост, и с шашката и кинжала си унищожава шест вражески войници.

Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от стихийно формирана Знаменна група в състав Унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкин, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Н. Кръстев и осетинеца Караев. Дудар Караев се отличава особено в боевете на Шипченския проход.

Заедно с доброволци той изтласква врага от дола, където се намирал източникът, снабдяващ с вода защитниците на Шипка. Участникът в боевете на Шипка Генерал Ф. Депредарович в своята книга "Из спомените за руско-турската война 1877-1878", пише, че в "Шипченския бой видял един осетински герой, никога не е виждал такъв, когото обичат всички". В един от боевете на 11 август Дудар Караев е ранен, но останал в строя. Едва след второто раняване бил изпратен в болница.

След като оздравява Дудар отново се връща в армията. Неговият син Георги Караев е един от основателите на обществото за съветско-българска дружба, създадено в Москва през 1958 година. В Ленинград e образувано отделение на това общество, a той става негов председател. Като подарък за Националния музей на българо-съветската дружба Генерал-майор Георги Николаевич Караев предава ценни семейни реликви - пистолет и кинжал на своя баща Николай (Дудар) Караев.

Пистолетът, бил взет при схватка с турски войник, когато на Дудар се наложило да защити от насилие една българска селянка и малолетното й дете. Асламурза Есиев - Кадровият офицер Асламурза Есиев, едва узнал за обявяването на войната иска позволение от царя да му се разреши да събере отряд доброволци и да се отправи на фронта.

Получавайки разрешението, Есиев формира Осетински конен дивизион от доброволци, снабдили се със собствени коне, снаряжение и въоръжение. Есиев участва в най-тежките сражения и по чудо остава невредим. Награден е с три ордена. Достига до чин Подполковник. Генерал-лейтенант Джамболат Константинович Абадзиев е руски офицер от осетински произход. Роден е на 3 декември 1857 г. в с. Кадгарон, Северна Осетия (Русия). Семейството е на православен осетинец от Терската казашка войска. Ориентира се към военното поприще.

През 1876 г. постъпва на служба в Руската армия като обикновен казак. В началото на войната е назначен за личен ординарец на Генерал-майор Михаил Скобелев. Участва практически във всички сражения на колоната на ген. Скобелев. Бие се храбро при Плевен, Химитлийския проход, Шейново. Отличава се в битката при Ловеч. Участва в овладяването на височината Стратеш, уличните боеве в града, като водач на щурмовите колони и престрелката при Плевенското шосе.

С колоната достига до Сан Стефано. За храброст в боя е награден 3 пъти с войнишкия Георгиевски кръст и е произведен в офицерско звание Прапоршчик. Абациев е награжден с българските ордени "Свети Александър" III ст. (1896) и "За храброст" (1903). Инал Кусов  - Един от осетинците отличени с най-високият орден на Русия Свети Георги е Инал Кусов. За отнемането на две турски знамена са отличени Гуда Бекузаров и Беслан Сокаев, като Бекузаров получава Георгиевски кръст лично от царя. Безстрашно се бие срещу турците още един офицер-осетинец - Данилбек Цаликов.

При Плевен се отличава поручик Идрис Шананев. Ген. Скобелев му възлага най-сложните, опасни и отговорни задачи. За проявена храброст е повишен в чин и е назначен за командир на IV-та сотня на Владикавказкия полк. Техните доблестни подвизи са достойно оценени в България, където и досега могат да се видят паметници на осетинците, дали живота си за свободата на България. Сред тях се извисява монументът на легендарния връх Шипка. Върху паметника стоят имената на 2000 загинали войници и офицери от Русия. Сред тях 166 са осетинци.

ЮНАШКИЯТ ЛЕГИОН- В БАЛКАНСКАТА ВОЙНА. Написана на : 2017-05-18 10:09:28

БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА ЮНАШКИЯ ЛЕГИОН ПО ВРЕМЕ НА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 И 1913 Г. Доцент Лозан Митев.

Държа да се знае че при писане на статия за Историята на Българският народ - пишещите автори трябва да знаят едно, че званието на даден офицер или сан на  свещеник се пише с главна буква а не с малка. Така е прието - Господа, званието на даден човек да се пише с Главна буква-  а не с малка -това е  офицерско звание а не на Петел шията или лукова глава. Погледнете във Военните книжки на Служещите в Българската Армия или на Тези които са отбили Военната си служба.

Възкръсналото ни Отечество след 500 годишното иго нямаше щастливата съдба да заживее градивно според мечтите на нашите народни поборници, а попадна веднага във  водовъртежа на мрачните политически интриги създавани от Великите сили в стремежа им да завладеят земите и народите от Османското наследство. Техните планове и ламтежи влизаха в остро противоречие с непреклонна воля и скромно достойнство на народа ни, който искаше да заживее единно, самостоятелно и свободно според Божията правда, както бе казал митрополит Методи Кусевич. Това наше „прегрешение“-да се стремим към Свободата и Независимостта,  завещани ни от Апостола,  ни доведе неколкократно до жестоки исторически изпитания и коварни клопки, подготвяни хладнокръвно и методично от тези, които искаха да ни заробят повторно. Израз на това най-голямо коварство бе режисурата на Балканските войни, в която и при първия и при втория опит да бъдем поставени в клопка и унищожени, бе преодолян от безпримерните качества на Български войн.

Именно за това, днес приятелите на различни чужди сили, които са наследници и продължители на една безродна власт и васален режим от средата на ХХ в.,  се стремят всячески да обезличат духовната чистота, високото социално съзнание и нравственост на Българското войнство като прикриват и унищожават неговия пример за да бъде изкоренен духа и Свещенния Завет на нашите деди.  Тези безродни слуги нямат нито смелостта, нито сърцето нито природния зов на кръвта да тачат и пазят спомена за саможертвата и трагичния героизъм на своите предци. Днес те тачат и издигат паметници на чужди завоеватели, на предатели и нищожества пренебрегвайки доблестта и моралната висота  на обикновения Български войник и офицер, който в окопите от 1912 до 1918 г. проливаше кръвта си за България. Нещо повече, тази нова прослойка превърнала властта в кастова привилегия и обезсмислила гражданското общество на свободни и достойни хора, се опитва да извърши още един „подвиг“ – да закрие светлината на истината за нашето минало, с което да разврати и да направи следващите ни поколения безродна и нища духом маса.

Една малка част от скриваната истина, която показва каква е самоличността и достойнство на нашия народ, е скромния пример на доброволческия Юнашки легион, събрал под бойното знаме на Отечеството неприети от наборните комисии младежи и взел участие в боевете по време на двете Балкански войни 1912  и 1913 г.

 Идеята за създаване на доброволческа войнска част от Съюза на Българските гимнастически дружества „Юнак“ е заложена още от създаването на Юнашката организация през 1898 г. На своя втори конгрес през 1902 г. представителите на всички дружества приемат решение, при усложняване на събитията в Македония, да се предприемат мерки за въоръжена защита на нашето население там. Идеята на юнашките представители е била да се запази традицията на нашето военно доброволчество от времето на легиите на Раковски и Сръбско Българската война. Именно за това в решението се определя създаването на доброволчески легион.

   Юнашкият легион е рожба на Съюза на Българските гимнастически дружества „Юнак“.

Съюзът Юнак е създаден от патриарха на Българския спорт и телесно възпитание – учителят Тодор Йончев от Лом, който заедно с Швейцарските учители по гимнастика, дошли по негова инициатива у нас, създават модерна система за телесно възпитание и създават нашата школа в спорта. Организацията просъществува до 1945 г., когато първо е обезглавена, а след това и разтурена от комунистическия режим.

Целите и дейността на Съюза „Юнак“ са насочени към създаването на едно младо поколение, което да бъде подготвено в двигателно и морално отношение за активен принос в изграждането на България като силна и достойна държава. Ето защо, наред с двигателната подготовка и възпитателната дейност, юнашката организация взима живо участие в обществения живот и се включва в борбите за Национално обединение.  Това е причината Съюза да е привързан към съдбата на Българите в Македония и да проявява солидарност много преди войните.

 След обявяване на мобилизацията през есента на 1912 г. председателят на Съюза „Юнак“ Христо Атанасов на 18 септември свиква управителния съвет, който обсъжда и взима решение за изграждане на юнашки доброволчески легион съобразно решенията на Втория конгрес на организацията. Новината мълниеносно се разпространява сред дружествата и само за една седмица се записват над 500 кандидати за участие в легиона – предимно деца и младежи, които не могат да бъдат включени в наборните редовни комисии. Един от куриозите за записали се доброволци е 12 годишният Минко Минков от Лом, който избягва от семейството си, а след като е заловен и принудително е върнат, той се качва тайно на един вагон и пристига в София за да бъде включен в Легиона.

 image

Най-малкия доброволец Минко Минков от Лом 12 годишен

 За сега няма сведения за общия брой кандидати поради унищожението на голяма част от документацията на юнашките дружества в страната след 1944 г .от комунистическата власт.  В София на 7 октомври се събира голямо множество юнаци и поради това, че повечето са били младежи между 14 и 15 годишна възраст, ръководството е допуснало само 205 кандидати, които преминават начално военно обучение в местността Лагера. В Юнашкия легион влизат доброволци от Оряхово, Велико Търново, Варна, Пазарджик, Ихтиман, Горна Оряховица, Ямбол, Русе, Лом, Добрич, Севлиево,  Луковит, Търговище, Разград, Ихтиман и Стара Загора.

 Благодарение запазването на архива на големия Юнашки деятел Йосиф Буреш от проф. Райна Бърдарева, ние имаме пълния списък на юнаците, което и е изключително ценно за опазване на историята на легиона.

Какво представлява Юнашкия легион и неговото място в нашата Военна истори.

Юнашкият легион е приет от Щаба на армията и получава статут на рота. Легиона е включен в 12 Лозенградска дружина -  ІІІ бригада на Македоно-Одринското опълчение командвано от Генерал Никола Генев, – опълченец от Шипка и млад командир отличил се с героизма си в Сръбско Българската война. Командири, които имат много важно значение за легиона са и Майор  Петър Дървингов и Подпорковник Александър Протогеров и любимия на всички Трифон Кунев. Юнашкият легион придобива името Първа юнашка рота в дружината.

 Командният състав на Легиона включва:

Ротен командир: Подпоручик от Швейцарската армия  Луи  Емил Айер от Швейцария.

Знаменосец на легиона: Иван Николов от Варна с подгласници Христо Василев и Сотир Ганев

Помощник командир на ротата: Фелдфебел Никола Хаджиколев

Взводни командири

1 Славчо Кацаров

2 Йосиф Буреш

3 Александър Димитров

4 Васил Генев

Лекар на легиона д-р Казимир Циркорич от Хърватско

 След приключване на началната военна подготовка, Юнашкият легион е свикан на 23 октомври на площад Славейков, където е направена историческата снимка на Легиона преди неговото отпътуването му за фронта. Софиянци развълнувани от гледката изпращат легионерите чак до 4ти километър с пожелание за успехи и достойно представяне на фронта.

Пътят на юнаците до фронта на военните действия сам по себе си е изключително изпитание. Те пътуват  разстоянието София  Пасарел, Самоков, Долна баня, Костенец, гара Саранбей(гр. Септември) пеша в дъжд примесен със сняг, кал и студ за едно денонощие и пристигат късно през нощта на гарата в Саранбей.

„Едва в 11 часа през нощта юнаците пристигнаха на гарата, но така изморени, че мнозина, които бяха насядали по камъните, въпреки дъжда, веднага заспаха.

Съобщи се, ще бъдат разквартирувани в селото, което отстоеше на два километра от гарата и се даде заповед за тръгване. Пътя, ако мястото по което вървяха можеше да се нарече с това име, представляваше едно блато, пълно с рядка кал до колене. В тъмнината се чуваха само пляскането на краката в локвите”

Натоварени на 3 конски вагона от гара Септември до Симеоновград, повечето от юнаците предпочитат да се качат на покривите на вагоните, където поне има въздух. С пристигането си в Хасково, юнаците са снабдени с униформи и оръжие. На 30 септември юнаците полагат клетва и на другия ден поемат от Хасково за Кърджали, където започва бойния им път.

 Бойният път на Юнашкия легион през Първата Балканска война

Първата битка на юнаците е за град Кърджали на 2 ноември 2012 г.., където изпълняват помощни функции. Бойното им кръщение, в което показват своята смелост и качества е в битката на 5 ноември за Мастанлъ -Момчилград. След отблъскването на турските части, колоната на Кърджалийския отряд се отправя към прохода на юг, където на 6 ноември се води тежко сражение при  Махмудлар и Узун Химитлер.  При какви условия се сражават нашите доброволци, можем да узнаем от разказа на Никола Хаджиколев:

„Юнаците пренощуваха на една поляна дремейки около накладения огън-но през нощта заваля дъжд. На сутринта легиона продължи с общото настъпление. Като привечер, газейки до шия в мътните води, премина реката Сулатли дере и нощува до селото Коджа Имуллар. На 6 ноември при проливен дъжд продължава настъплението, като всички измокрени до кости вечерта спират при селото Махмудлар. Тук легионерите запалват огън да си изсушат мокрите дрехи, но веднага ги вдигат е заповедва се да отидат към Узунхимитлерските колиби, където пристигат късно сред полунощ. Скрити зад драки и плетища измокрените юнаци прекарват студената ноемврийска нощ зъзнейки без да мигнат.“

Още същата нощ се издава заповед Легиона да се придвижи към бойната линия, която от сутринта е подложена на убийствен артилерийски огън от противника.

Ключово значение за развитието на бойните действия има битката на 7 ноември, в която юнаците имат голям принос в завладяването на височината Балкан тореси. Тази стратегическа позиция позволява впоследствие да се превземе Гюмурджина на 9 ноември 1912 г.

След три дни Легиона участва в обкръжаването и на Явер Паша, който се насочва към Одрин с цел да разбие обсадата на града. Нашите войски разполагат с 6000  воини, между които и юнаците легионери, които успяват да пленят  цялата 10000 войска на Явер паша с огромно количество боеприпаси и оръжие.

През декември Юнашкия легион взима участие в битките при Малгара и Кешан,  а през Януари 1913 г е в охраната на Мраморно море. След това спешно е изпратен в помощ на 7 рилска дивизия в една от най-тежките битки на Легиона - отбиване десанта на турските войски при Шаркьой. Тук легиона дава едни от най-свидните си жертви.

От 29 януари до  22 април 1913 г.  юнаците участват в отбраната на брега от Лимни Бурну до Мерефте.

 Боен път на Легиона в Междусъюзническата война

Старателно прикриваните и отричани причини за провокирането на Междусъюзническата война, вече сто години след тези събития, разкриват трагедията и мъченичеството на Българското войнство, което е продадено от държавници, които са приятели на други, а не на своя народ за да допуснат друг да решава нашата съдба и да оставят в ръцете на коварните ни съседи милостта да решават кое е справедливо или не. Така съюзът и интригите на  Сърбия, Гърция и Русия обективно и неумолимо ни превърнаха във виновник, а от там и лесно в жертва на един мащабен заговор. Нашите воини още през пролетта са чувствали недоброжелателното отношение и на гръцките и на сръбските окупационни части по местата на съприкосновение и това добре е описано от живота на юнаците легионери на фронта.

Неизбежният 16 юни наложи отново закона на войната, този път срещу съюзници-разбойници. Легионът

С влошаване на отношенията между съюзниците и постоянните провокации към нас, налагат бързото преместване на военните части на запад. Юнашкият легион преминава разстояние от 300 км пеша за оказване помощ на сражаващите се част със сръбската армия. Походът започва от гр. Малгара през Кешан, Ипсала, Фере, Дедеагач, Гюмурджина. От Гюмурджина до Демир Хисар легиона пътува по железницата, а след това продължава пеша през Петрич, Струмица, Радовиш, Шип до Кочани. Там започват тежките сражения за Султан тепе и по късно битката при Драмча и Дулица. След множество жертви идва вестта за края на войната и легиона е принуден да се оттегли към старите предели на Родината. Това е последния поход  - Бигла, Царево село, Кадин мост, Козница, Долна диканя, Владая – София.

След  пристигането в София на 17 август( в някои сведения е отбелязано 10 август ) отново в местността Лагера Юнашкия легион е построен, където в тържествена обстановка му е изказана благодарност от цар Фердинанд и генерал Радко Димитриев. След това легионът е демобилизиран.

 Юнашкият легион дава свидни жертви на бойните полета

 

  • Загинали 11 юнаци
  • Ранени 7
  • Наградени 32 юнаци с орден за храброст ІV степен
  • Наградени 14 юнаци с орден за военни заслуги

 

Загинали в бой, от рани и болести за слава на Отечеството

1. Младши подофицер Никола Тодоров от с. Две могили, убит на Султан тепе на 17 юни 1913 г.

2. Тодор Ботев от с. Плаково Търновско, загинал на 19 март 1913 г. на брега на Мраморно море

3. Васил Митев от с. Килифарево, починал на 19 април 1913 г. в Тракия

4. Стефан Илиев от Севлиево, загинал на 2 август 1913 г. в Македония

5. Димитър Войводов от Севлиево на 16 юли 1913 в Македония

6. Стефан Ноев от Севлиево на 26 юли 1913 г в Македония

7. Петко Жеков от Велико Търново на 1 юли 1913 г.

8. Георги Момчев от Велико Търново на 26 юли 1913 г

9. Петко Стоянов от Ямбол 26 юли 1913 г

10. Георги Бурилков от Малко Търново -убит в Македония

11 Луи Айер – ротен командир

 Поклон пред Вашия подвиг и саможертва!

Доброволци в Юнашкия легион са Трифон Кунев, скулптора Тома Делирадев, Борю Зевзека

Признателност към подвига на юнаците легионери

image

 Голямото дело на легиона е  оценено от нашето командване и по-специално от командирите на МОО – Генерал Никола Недев, Генерал Александър Протогеров и Майор Петър Дървингов Наред с това, имайки дълг към убитите си другари останалите живи легионери полагат усилия да се запази спомена за делото на загиналите юнаци и благородния пример, който младите хора дават служейки на своето Отечество. Така Никола Хаджи Колев и Йосиф Буреш поемат инициативата да съберат спомените на живите легионери и по този начин да спасят и запазят историята на легиона.

След като публикуват историята на легиона във Вечно Здраве и Сила, възниква и идеята в организацията да се направи нещо по-трайно и значимо в тази насока.

Използвайки повода на 15 годишнината от създаването на Легиона, през 1927 г. Юнашката организация решава да организира специално честване, с което се поставя началото на Инициативния комитет за изграждане на паметник на Юнака легионер. Организацията взима решение да чества деня на Юнашкия легион на 15 октомври съвместно с празника на Железната софийска шопска дивизия- една от най-славните бойни единици на Българската армия през първата половина на ХХ в.

За председател на комитета е избран Георги Стоименов, който е и председател на Юнашкия легион по това време. Както посочва справедливо и самия Йосиф Буреш, секретар на комитета, без усилията и жертвите на Георги Стоименов паметникът нямаше да види бял свят.

 Юнашкият комитет по издигане на паметника на загиналите герои работи в изключително тежки условия – наред с тежкото наследство от Ньойския договор, страната не може да се отърси от последиците на метежите срещу държавността от  1923 – 1925 г., върлува жестока икономическа криза, България е международно изолирана и живее под заплахата на своите съседи за обявяване на нова война. Въпреки това на доброволни начала със собствени средства, юнашката организация успява да извърши един морален подвиг в чест на своите достойно загинали юнаци по бойните полета.

Първоначално се приема правилник, чрез който се създава специален фонд за построяване на паметника 1927 г. През 1928 г.  е изготвен художествен проект за изграждане на скулптурната композиция с арх. Тома Делирадев, сам доброволец в Юнашкия легион. По-късно проекта за паметника се видоизменя от арх. Димитър Агура и представлява един 8 метров постамент във формата на вавилонска кула, а на върха е поставена статуята на юнака легионер от бял врачански камък  с размер 2.70 м.

(Нашите виждания са, че първоначалният проект, разполагащ скулптурата на юнака легионер върху  масивни каменни блокове е по-естествена и отговаряща на духа и традициите свързани с изграждането на войнишки паметници в България от тази епоха.б.а.)

Следващата фаза в строителството на паметника е свързана с осигуряване на средства както от юнашката организация, така и от всички родолюбиви организации в страната. На поканата откликват предимно патриотичните организации като Офицерския съюз, съюз Родна защита и др. Прави впечатление и служи за изключителен пример пестеливостта и откритостта във воденето на сметките и техническите работи при подготовката и изпълнението на паметника. Общо разходите за неговото построяване възлизат на 80 000 лв за Каменната статуя и 140000 лв за строителството на постамента или общо 220 000 лв.

Успоредно с това, Юнашкия комитет работи активно и със Софийска община по определяне на мястото и получаване на разрешително за издигане на паметника.  Съвместно с представители на общината е направен оглед на предложеното място и Софийската община дава своето съгласие, въз основа на което  издава скица № 1647 от 1930 г./Министерство на обществените сгради.

След неуморни усилия и много доброволен труд, на 9 юни 1931 г, - празника Свети Дух, в присъствието на министър председателя Андрей Ляпчев,  Атанас Буров-министър на външните работи, Владимир Молов – министър на финансите, Григор Василев, министър на земеделието и държавните имоти и председател на Софийски юнак, проф. Петко Стайнов министър на железниците, проф. Александър Цанков – министър на народното просвещение, проф. Димитър Мишайков – министър на търговията, Георги Данаилов- министър на благоустройството, Кирил Миланов – министър на правосъдието, генерал лейтенант Никола Бакърждиев – министър на войната, Митрополит Неофит Видински, Софийския митрополит и ностоятел на Екзархията Екзарх Стефан, Генерал Владимир Вазов – кмет на София, генерал Жечев комендант на Софийския гарнизон, Никола Карагьозов- полицейски комендант на столицата, Генерал Велизар Лазаров – председател на БОК и в присъствието на много юнаци и граждани се поставя основния камък на паметника и тържествен акт зазидан в основите му.

До края на годината паметникът е завършен и открит със скромно тържество организирано от Съюза Юнак.

 Съдбата на паметника след 1944 г. е печална. Той се приема за символ на Българския великошовинизъм и поради тази причина комунистическата власт издава тайно нареждане той да бъде разрушен.

Дълги години съм проучвал въпроса за обстоятелствата свързани с разрушаването на паметника. От юнаците, които би трябвало да имат сведения, нито един не посмя да сподели истината. Откъслечни сведения получих през 2010 г. от Йордан Златков, който като студент е получил нареждане през 1947 г.,( без уточняване на датата) – в нощно време с други студенти и младежи-комунистически активисти,  да унищожат паметника.

 Ако други народи имаха такава славна военна история, каквато успя да създаде Българския народ по време на Балканските войни, то това непременно щеше да бъде предмет на национална гордост и до днес, като изкуството, културата, средствата за възпитание щяха да използват този богат извор на примери за родолюбие за да възпитават своите поколения. Пример за това е не само медийната индустрия  на Америка, Русия, Англия, но и такива държави като Гърция, Сърбия, Франция, които използват и всеки исторически факт от военната си история за търсят основания за своето величие.

 Смятам, че днес 100 години след подвига на Юнашкия легион и помъдрели от поуките на историческото ни минало, ще съберем своите усилия и отговорности за да възстановим една справедливост като наново въздигнем Юнашкия паметник. Един символ на Българския дух и гордост за цялото спортно движение в нашето Отечество.

 Списък на   ползваната литература и документи

1 Юбилеен сборник на Съюза на Българските гимнастически дружества „Юнак“, С 1939 г.

2 Сп. Здраве и сила, 1927-1931 г.

3 на Македоно-Одринското опълчение 1912-1913 г. Албум по случай юбилейното праздненство на 4 декември 1932 г в София.. С 1932 г

4 Дървингов П. Прослава на Македоно Одринското опълчение, С 1933 г.

5 Юбилеен лист на Македоно Одринските опълченски дружества 1932 г

6 Исторически архив НСА „Васил Левски, Фонд Йосиф Буреш.

7 Записки на Никола х. Колев

8 Записки на Йосиф Буреш

АТАНАС БУРОВ -ДЕПУТАТЪТ ВОЙН. Написана на : 2017-05-13 13:07:24

Атанас Димитров Буров /12.02.1875 – 15.05.1954/ е български финансист, индустриалец, банкер, държавник, дипломат и политик. Бил е депутат и подпредседател на Народното събрание, министър на търговията, промишлеността и труда и министър на външните работи и изповеданията. Една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на 20-ти век.

Милеел с цялото си сърце за доброто на България, произнасял изключителни политически речи, въвел у нас модерни за времето европейски практики. През 2000 г. е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица. Данни за рода има отпреди три века. Фамилията се преселила тук от Бесарабия. Различните поколения са живели в Балчик, Елена, Лясковец и Горна Оряховица, където е роден Атанас Буров – второто дете на Димитър Буров и съпругата му Кинка.

Баба му Стана е сестра на Иларион Макариополски, негов близък родственик е Стоян Михайловски. По-големият му брат – Иван Буров, също банкер, един от първите археолози в България, 20 г. управлявал семейната банка в Русе. Атанас Буров увеличава семейното състояние, наследено от дядо му Атанас – първенец на лясковските чорбаджии. Според Н. Неделчев – изследовател на рода, капиталът на Бурови идва от производство на коприна, фабрики за спиртни напитки, кланици за животни и лихварство.

Търговската им банка е основана през 1862 г. в Горна Оряховица с клонове в Русе, София, Велико Търново и Свищов, навсякъде имало и техни магазини и къщи. Бурови са инвестирали средства във възстановяването на манастира „Св. Илия“ в Горна Оряховица и в изграждането на жп линията Горна Оряховица – Русе. Атанас учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, откъдето е изключен, заради организирана от социалистите стачка. Взема матурата си като частен ученик, след което завършва политически и финансови науки в Сорбоната в Париж и навлиза в банковото дело.

Не веднъж е доказвал, че е човек на действието. Ръководи строителството на жп линията София – Кюстендил и участва в управлението на минното БАД „Бъдеще“, БТБ, ЗД „България“, АД „Бяло море“ и др. Занимава се с журналистика и политика, става член на Народната партия. Пише статии за в. „Мир“, на чиито страници са публикувани едни от най-запомнящите се негови цитати. След обявяването на Балканската война през 1912 г. крупният предприемач и банкер ускорено завършва Школата за запасни офицери и е единственият действащ депутат, записал се доброволец за фронта.

Девети септември 1944 г. оправя чувствително финансовото положение на много съветски офицери,нахлули в българия уж за да я освобождават.При завладяването на страната ни братушките грабят наред,а най много се аблажва Сергей Бирюзов - Началник - Щабът на Четвърти Украински фронт. Бъдещият Маршал изпразва трезорите на няколко финансови институции,обира дори и личните сейфове на няколко банкери в това число и на банкерското семейство Бурови.

При Чаталджа поручик Буров повежда атака „на нож“ и на косъм се разминава със смъртта, когато един турски куршум се забива в металната му запалка в горния джоб. Впоследствие е награден с Орден за храброст. За Буров казват, че е „българин, в чиято мъдрост трябва да се вслушаме, защото той е от онези политици, за които работата е призвание, държавник в истинския смисъл на думата“. За разлика от много други, той влиза в политиката, воден единствено и само от любовта си към България.

„Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото…“ – из речта на Буров за зачитане националните интереси на България, 1918 г. От фронта през 1912 г. той пише до годеницата си Смарайда: „Аз съзнавам, че изпълнявам съвестно дълга си, а това е много важно за моето вътрешно настроение“. И пак до нея: „Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили…“

През 1912 г., на един прием в двореца, Буров среща за пръв път Смарайда, 17-годишната дъщеря на полк. Салабашев, която ще го обикне за цял живот. Женят се през 1913 г., имат син – Стефан, и дъщеря – Недялка. Той изключително много ценял семейството, казвал: „Развеждат се само глупаците… Истинският, умният мъж си хойка, ходи си по чужди жени и девойки, плаща си честно, обилно и ги има. Жена му също има право на тези малки, невинни удоволствия”. И още: „Няма нищо по-страшно от самотата. Ето защо аз никога няма да се разведа.

Ако би ще жена ми да е ламя, да е чума, да е грозотия. Но тя е моята жена. Тя ще ме разбере в тежък миг, тя ще ми подаде ръка, ще ми даде чаша вода или кора хляб… По-добър другар от жената няма”. Човек, задминат от историята. Така историкът проф. Милко Палангурски нарича Буров, смятайки, че без неговата брилянтна дипломация стабилизирането на България след Първата световна война не би било възможно. А самият Буров, говорейки за себе си в трето лице, казва: „България е имала само трима политици, които са разбирали от политическа икономия – Рачо Петров, Иван Е. Гешов и Атанас Буров“. Кариерата си на политик започва като депутат. Като възпитаник на Сорбоната, имал висок стил на изразяване. За неговия блестящ ум говорят съхранените му речи в архивите на НС. През 1913 г. е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Ст. Данев, управлявало 40 дни. През 1919-1920 г. оглавява същото министерство в кабинета на Ал. Стамболийски. За една година извършва значими реформи в кредитната система на следвоенна България: с цената на нови косвени налози бюджетните дефицити са преодолени; търговията се оживява, а с въвеждането на полици и банкови чекове инфлационното печатане на пари е прекратено.

След Ньойския мирен договор под съд са дадени всички министри, управлявали от 1912 г. до 1918 г., вкл. и Буров. Той успява да избегне процеса, емигрирайки във Франция. След Деветоюнския преврат през 1923 г. Буров се включва в умереното крило на Демократическия сговор. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931), най-успешният период в кариерата му. Той разчитал на Обществото на народите в Женева, където през 1926 г. държи реч на перфектен френски, в която излага бедственото положение на България заради репарационните й задължения от 2,4 млрд. златни франка. Бил избран за член на политическата комисия на ОН. Впечатлен от поведението му, предложението направил британският външен министър О. Чембърлейн. Буров съдейства за опрощаването на 1,7 млн. златни франка от окупационния дълг на България през 1930 г. Страната тегли два големи международни заема – за да реши въпроса с идващите в България 200 хиляди тракийски бежанци. Атанас Буров бил русофил, привърженик на политиката, провеждана от Антантата и САЩ. Без да се притеснява от агентите на Гестапо, той всяка сутрин посещавал Руската легия в София. По време на Втората световна война той е против съюза с Германия. На 2.09.1944 г. става министър без портфейл в правителството на К. Муравиев, управлявало няколко дни. След Девети септември 1944 г. Буров е осъден от Народния съд на една година затвор. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 г. През 1945 г. той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков.

Интерниран е със съпругата си в Дряново. Учителят Н. Бейски си спомня: „Той беше мъж на средна възраст, изключително елегантно облечен и винаги придружаван от своята съпруга… Тя беше малко по-висока от него, видимо по-млада“. Според Бейски, Буров използвал много френски думи в речника си. Придвижвал се винаги с придружители. През 1949 г. Буров е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор. Излежава присъдата си в Шумен и в Пазарджишкия затвор, където умира от сърдечна недостатъчност на 15 май 1954 г. на 79 години. В книгата си „Атанас Буров. Живот за България“ Ж. Цветков разказва, че жена му и дъщеря му намерили в края на арменските гробища в Пазарджик пресен гроб с погребани затворници. Сложили цветя и кръст с името на Буров. Възрастен свещеник събрал кураж и прочел заупокойна молитва. На другия ден мястото било изравнено с булдозер. След закриването на арменските гробища през 1983 г. дъщеря му пренася тленните му останки в София и ги погребва в гроба на майка си. През 60-те години на 20-ти век децата на Буров напускат страната.

Помогнал им френският премиер Жан-Жак Делмаз, един от ръководителите на френската съпротива, който не забравил жеста на баща им – когато бил преследван от Гестапо, Делмаз се укрил във вилата на Буров във Варна. Внучките на Атанас Буров живеят в чужбина: Елена – в Сан Франциско, а Магдалена – в Шотландия.

Цитати от изказвания на Атанас Буров:

Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество — винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава. На българина трябва никога да не му се плаща много високо. Защото като забогатее, той се забравя. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма. Туй, което характеризира българския обществен живот, то е преди всичко отсъствие на правов ред… … туй, което е най-нужно на страната… и което трябва с всички усилия да привлечем тук, то е капиталът. Ние трябва да бъдем европейци, ако чувствуваме, че имаме нужда от Европа… Политиката… не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици. В политиката важна е маскировката… Реформите са работи временни, минават, заминават… но създаването на една органическа обществена сила /гражданско общество/, то е вече една реалност, която никоя частна воля или частен дерт не може да разруши. Казват, че българският народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници, не е трудолюбив. Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Народът е стадо. Той слуша само гласа на пастира, който държи сопата… Ако си въобразявате, че ще минете без сопата, въжето и остена, лъжете се. Тях, трите атрибута на държавата, трябва да ги има. Иначе – край. Пари при пари отиват, но не многото при малкото, а малкото при многото. АФЕРА с пушки за 500 000 000 лева. 2 500 сандъка с пушки са натоварени във Виена и 32 хил. каси с патрони в Будапеща. Те са превозени по р. Дунав до Белград и след това с вагони до София. В края на октомври от софийската жп гара въоръжението е изпратено направо в различните войскови части. Перипетиите около преговорите и сключването на сделката пораждат множество въпросителни. Прокрадват се съмнения, че това е поредната афера, в която са забъркани политици и висши военни.

В ранната есен на 1912 г. България е на прага на дългоочакваната война с Османската империя. На 17 септември Министерският съвет издава два указа с историческо значение. С единия се постановява обща мобилизация на въоръжените сили, а с другия в цялото царство се обявява военно положение. За броени дни вместо предвидените в мобилизационния план 350 000 души под знамената се стичат 520 000. Не достигат оръжие, муниции, облекло и храни. Новосформираното Македоно-одринско опълчение в състав от 14 145 доброволци се обучава с дървени сопи. Ето защо на извънредна сесия на Народното събрание се гласува извънреден кредит от 50 милиона лева за

осигуряване на армията

Нуждата от пушки за българската войска се чувства още преди Балканската война. Предприет е неуспешен опит за закупуването на манлихерови карабини от Германия. С тази задача в Берлин е изпратена експертна комисия начело с полк. Стефан Белов. Немците дават много изгодна цена - по 30 лева пушката с 1000 патрона. Некоординираните действия и прекалените претенции на нашите

провалят сделката

След обявяването на мобилизацията на сцената на оръжейната търговия се появява чиновникът от държавните железници Георги Попов. Той се занимава с посредническа дейност и си предлага услугите. Попов съобщава на предприемача Наум Георгиев, че от Виена могат да се доставят необходимите пушки по 72 крони (78 лева) бройката. Веднага е информиран един от лидерите на ВМОРО - Александър Протогеров, който задейства сериозните си политически връзки. Под негово давление министърът на войната ген. Никифор Никифоров разпорежда на началника на артилерията ген. Панталей Ценов да се заеме с осъществяването на доставката. На 22 септември вечерта двамата с Попов заминават с Ориент-експреса и след два дни вече са в столицата на Австро-Унгария. Чиновникът незабавно осъществява връзка с австрийската фирма, но после е напълно изолиран и не участва в преговорите. Те се водят от Ценов в българската легация с активното съдействие на пълномощния министър Иван Салабашев. На 27 септември генералът

изпраща шифрована телеграма

до Министерството на войната в София. В нея съобщава, че е договорил 50 000 пушки система "Манлихер", образец 1895 г., но на цена 79 крони (85 лева) и 15 милиона патрони по 140 лева хилядата. Общата сума на контракта възлиза на 6 350 000 лева. Военният министър телеграфира обратно и нарежда точно и ясно: "Сключете окончателно договора за посоченото количество. Опаковката и превозът за наша сметка." Ценов отива в арсенала на австрийското военно министерство и преглежда карабините. Намира състоянието им за много добро. Ала изведнъж преговорите са прекъснати поради непредвидена причина. Австрийците настояват стойността на оръжието и боеприпасите да бъде предварително депозирана във виенската банка "Боден-Кредит-Анщалт". Преводът на парите забавя приключването на сделката с 6-7 дни. През това време неочаквано в нея се намесва Атанас Буров.
Банкерът-депутат се ползва с доверието на кабинета "Гешов". От военното министерство му дават открит лист и писмо до българската легация във Виена. На 29 септември той тръгва като частно лице за Виена. Официалният претекст е да помогне за набавянето на шинели за армията. Но по-голямата част от престоя си посвещава на подготовката на договора за пушките. Буров се среща с ген. Ценов и Салабашев, които настояват да си каже мнението като юрист и финансист. Банкерът се намесва и във воденето на преговорите. Шинели така и не купува поради високите цени и

неподходящия цвят на сукното

Министърът на финансите Теодор Теодоров нарежда на БНБ да изпрати исканата от австрийците сума на разположение на нашата легация. Това дава възможност на 10 октомври контрактът да бъде парафиран от ген. Ценов в присъствието на Салабашев и Буров. Той е одобрен от ген. Никифоров и започва изпращането на оръжието с шлепове. 2500 сандъка с пушки са натоварени във Виена и 32 000 каси с патрони в Будапеща. Те са превозени по р. Дунав до Белград и след това с вагони до София. В края на октомври от софийската жп гара въоръжението е изпратено направо в различните войскови части.
Перипетиите около преговорите и сключването на сделката пораждат множество въпросителни. Прокрадват се съмнения, че това е поредната афера, в която са забъркани политици и висши военни. Негативните настроения се раздухват от опозиционната преса и жълтите вестници. Правителството успява да тушира обвиненията и скоро те са изместени от важните събития по фронтовете на Балканската война.
През април-юни 1915 г. изпитателната комисия разпитва на свои заседания

всички замесени лица

Обяснения дават и бившите министри Гешов, Теодоров, ген. Никифоров и Александър Люцканов. Обръща се внимание на три обстоятелства, които трябва да бъдат изяснени. На първо място това е цената на пушките. Ал. Протогеров и Н. Георгиев са категорични в показанията си, че първоначално Попов е оферирал 72 крони за бройка и с такава нагласа заминава с ген. Ценов за Виена. По-късно необяснимо защо пратеникът на военното министерство се съгласява цената да бъде повишена на 79 крони. Според Протогеров това става след пристигането на Буров в австро-унгарската столица. Самият финансов министър Теодоров признава, че стойността му се видяла висока, но въпреки това дава съгласието си за покупката. От своя страна ген. Никифоров твърди, че офертата не е променяна, а останалите му колеги

нямат спомени по този въпрос

Второто нарушение, което занимава анкетьорите, е участието на Буров в подготовката и подписването на договора. Пред комисията той отрича да има отношение при пазарлъка за цената, а по-скоро се изявява в ролята на финансов съветник. Заявява, че за неговата дейност са знаели премиерът Гешов и министрите ген. Никифоров и Теодоров. Те обаче го опровергават и поддържат становището, че банкерът не е оторизиран и командирован от правителството във Виена във връзка със сделката за пушките. При това положение основателно се поставя въпросът с какви правомощия депутатът се намесва в преговорите за оръжейната доставка и на какво основание задължава държавното съкровище да заплати по 79 крони за бройка.

Гешефти и измами в правителството на Гешов

Година и половина по-късно договорът за доставката на пушките отново излиза на светло.
На 14 май 1914 г. по време на първата извънредна сесия на ХVII ОНС е взето решение да се образува Парламентарна изпитателна комисия по чл. 106 от Търновската конституция. Тя получава задачата да ревизира кабинетите на Ив. Евст. Гешов (16.III.1911 г.-1.VI.1913 г.) и на д-р Стоян Данев (1.VI.- 4.VII.1913 г.) по цялото им управление, включително и материалното обезпечаване на войската.
Най-сериозният упрек срещу правителството на Гешов е, че променя някои членове от Закона за обществените предприятия (поръчки) и от Закона за отчетността по бюджета. С тях се цели улесняването и ускоряването на доставките за армията, но заедно с това те създават условия за злоупотреби и намаляване на контрола. Забъркват се скандални гешефти и измами. В това число влиза и случаят със закупуването на пушките във Виена.

 

 Министрите се измъкват сухи от скандала

ПРИ завръщането си в София посредникът Попов се оплаква на своя приятел Н. Георгиев, че от договора за пушките няма никакъв келепир.
С неприкрито огорчение той споделя: "Получих само 2000 лева командировъчни. Дойдоха големи вълци и мене не ме питаха за нищо. Салабашев и Буров взеха всичко." Никога не става ясно дали това твърдение е вярно и какъв е бил размерът на комисионите.
Парламентарната изпитателна комисия приключва дейността си чак през април 1919 г. Тя заключава, че по доставката на 50 000 пушки са допуснати и извършени редица неправомерни действия и съществени закононарушения. С това държавната хазна е ощетена с близо 350 000 лева. Отговорността и вината са стоварени върху министрите ген. Никифоров и Теодоров. Двамата не са изправени на подсъдимата скамейка и се измъкват сухи от скандала. Остават само подозренията, че някой лично се е облагодетелствал от виенската сделка.

АВТОР ЕМИЛ ПЕТРОВ.

Поставям тази статия отново в Блога си - с някой уточнения . Причините са няколко от което ще ви стане ясно като прочетете. Мненията на интервюираните райнджъри от Камбоджа е различен - говорят се глупости.

Екзотична Камбоджа е, най-богатата страна на златни залежи в света. Камбоджа е държава с древна култура. В нея се намира Осмото чудо на света - столицата на Великата Кхмерска империя -Ангор Ват. Тя е преминала през бурите на множество катастрофални събития, нашественици са късали насилствено от територията и - днешен Виетнам, Тайланд, Лаос, които някога са били част от Великата империя. Камбоджа има много тежък климат. Летните температури варират между 50o и 60o С. Разположена е на 2 градуса северна ширина от екватора. В Камбоджа вирее и расте едно дърво, което цъфти при температура над 42o С, а местните жители го наричат “смъртта на европееца”. Днешна Камбоджа е преминала през ада на крайно десния комунистически режим на Пол Пот, а сега върви уверено по пътя на демокрацията.

Подготовката на първият български контингент “Сини каски” за Камбоджа по линия на ООН започна през април 1992 год. Батальонът беше усилен с личен състав от 1025 души по щат, а по списък бяха 980 бойци. Липсата на опит при създаването на такива военни формирования за отворени мисии по поддържане на реда и мира в непозната за нас страна със специфични нрави, обичаи, култура, език и национална идентичност, беше причината да се набират доброволци, предимно от запаса, без нужната подготовка и дисциплина. Деяние, равнозначно на престъпление, бе включването в състава на батальона на 36 души с висящи дела с поставена цел да се измъкнат от възмездието на правосъдието. В интерес на истината – всички успяха, една част от тях емигрираха в Австралия, а други останаха в Камбоджа.

За жалост, малкото кадрови офицери и сержанти в състава на батальона не успяха да наложат изискваната от уставите на въоръжените сили дисциплина, което се отрази зле на имиджа на нашия батальон в Камбоджа. Дори командващият военния контингент на ООН там генерал Сандърсън, беше изправен пред дилемата да отзове нашия батальон в България. След обстоен анализ на негативните явления в нашата бойна част - лоша дисциплина, неспазване уставите и неизпълнение на заповедите на командирите, съгласувани с американското командване и командващия контингента, се наложи при подбора на военнослужещи за втория контингент, да се въведат стриктни и строги критерии, с цел да се избегнат подобни грешки и неблагополучия.

За целта във втория контингент “Сини каски” от България бяха подбирани само кадрови военнослужещи и наборни войници. И действително, когато се срещнахме с нашите преки началници, те със задоволство споделиха, че с “новите” може да се работи по-добре, съгласно изискванията на военните устави и дисциплина. Пристигнахме в Камбоджа на 23 януари1993 год.отново със същия личен състав по численост от 980 бойци, с цел да поддържаме мира в демаркационната зона между червените кхмери и правителствените войски, които воюват помежду си повече от 23 години. Правителството на Пол Пот и Янг Съри до пристигането ни в Камбоджа е провеждало целенасочена политика на геноцид спрямо собствения си народ.

Незабавно започна предварителната подготовка по организирането, формирането и изпращането на военния ни контингент. Подготви се щат на батальона, постановление за финансово осигуряване, статут на контингента. Уточниха се условията за приемане на редови доброволци и команден състав - от наборната армия и от запаса. Оформиха се договорите. Формира се медицинска комисия. Извършиха се имунизации. В милионната столица Пном Пен имаше само 12 лекари и то завърнали се скоро от чужбина.

Целта на мисията на ООН беше да се проведат демократични избори в мирна обстановка, а избраното правителство от камбоджанския народ да бъде подпомогнато в своята дейност при установяване на нов ред и демократични порядки. Прогнозата на японски специалисти по онова време беше, че ако в Камбоджа се установи необходимия държавен ред, страната ще достигне за 10 години Южна Корея по икономически растеж и брутен национален доход на глава от населението. Част от провежданата от ООН линия беше и нашият батальон. Българските воини с желание изпълняваха своите задължения, като освен демонстрация на сила в демаркационната зона (буферна зона) ние имахме задачата да подпомагаме местното население с храни, медикаменти и всичко необходимо за един нормален живот.

Доставяхме дори и радиоапарати, чрез които да слушат новините, да си изяснят защо са необходими избори, какво ще спечелят от тях, за какво служи паспорта, защо е необходим правилник за движение по пътищата, какви болести и зарази могат да донесат на хората тоновете отпадъци, които затрупват улиците и тротоарите, хигиена на човешкото тяло… и т.н. За кратък период от време, ние създадохме добри контакти и взаимоотношения с местното население. За камбоджанците, българските войници бяха дори приятели, от които могат да очакват само добро. Тези добри контакти и взаимоотношения с местното население не се понравиха на червените кхмери, в чиято зона беше настанена 4 рота, в частност взвода ни в лагера Пум Прек, който беше разгърнат в джунглата на палатки. Това беше единственото наше подразделение, разположено в палатков лагер, с численост около 40 души заедно с командния състав.

Кхмерите не искаха по никакъв начин да се променят статусът и установения ред от правителството на Пол Пот, да се опорочат каквито и да е избори с всички средства, включително и с нападения на контингенти на ООН. Някои с право ще се запитат, защо червените кхмери успяха да постигнат целта си само срещу българския взвод?! Защото българинът е безкрайно доверчив, не спазва изискванията за носене на бойното снаряжение през цялото денонощие и не е за омаловажаване - липсва боен опит и е недостатъчно участието в подобни мироопазващи мисии. За разлика от нас, японците, американците, французите още в зародиш предотвратяваха всяко действие на озлобените кхмери.

Нашият батальон бе един от десетината пехотни батальона в състава на УНТАК. Щаб, четири пехотни роти, щабна рота, поддържаща рота, медицински взвод и още няколко подразделения. Основни изисквания към командния състав бяха - да владеят английски език, да са в добро физическо състояние и имат опит по длъжността.Срочнослужещите трябваше да имат най-малко шест месеца служба, да нямат дисциплинарни нарушения и да са здрави. Войниците от запаса трябваше да не са по-възрастни от тридесет години за пехотните подразделения и четиридесет за обслуващите, да не са криминално проявени.Ситото на подбора, както поради кратките срокове на формиране, така и поради недотам качествения материал, бе с известни пропуски - поради това че нямаше кандидати. Имаше запасни с висящи дела които не се завърнаха в България. Подготовката на военнослужещите протече във Враца. Воините се обучаваха по програми, съобразени с миротворческите мисии и изисквания. Имаше тактика, огнева, физическа, инженерна, международно хуманитарно право. Около 200 бяха учебните часове.

Българският Батальон е разположен около столицата Пном Пен - Територията, на която са дислоцирани нашите общо 850 войници, обхваща градчето Амеланг, както и населените места с имена Пумпрек, Рокакао и така  нататък.Махагонова барака, циментов под, рояци комари, увяхнали палми, стада маймуни и разнообразие от змии. Местни жители - капафци. Невидими червени кхмери. Мръсни, болни и кльощави хора. Добра и питателна миротворческа храна. Това най-общо е характерното за обстановката в кантоните, където са българските кхемрски гарнизони на нашия пехотен батальон. В различни райони на далечната страна нашите воини осъществяха наблюдение, контрол и проверка на изтеглянето на чуждестранните войски, следяха за прекратяване на огъня.

Нашите момчета откриваха и конфискуваха оръжие от складове, оказваха помощ при разчистване на минни полета. Следяха за прехвърлянето и прегрупирането на силите по определени места и сдаването на оръжието, демобилизиха войски. Оказваха помощ на Червения кръст при освобождаването на пленници и цивилни граждани реконструираха мостове.В трудностите изплуват като пяна и някои слабости. Командването на контингента има проблеми с някои военнослужещи, които като следствие от бързия подбор и неизвестната обстановка в азиатската държава.Десетки от доброволците се огъват пред трудностите, други, най-вече от резерва, си проличава, че са с ниско образование. На места понакуцва дисциплината. С право част от миротворците надигат глас за по-добро заплащане. Обстановката в един момент става напрегната.

А Защо-   Стреляха по нас заради пари. Стрелбата по нас беше заради много пари. Нашите ходеха да играят комар, губеха много и отказваха да плащат. Ей затова ни стреляха! Това за ковчезите че пътуваха с нас е вярно, но за ухапване от змии не е вярно. Там имаше над 150 вида змии и скорпиони но не ни ухапа нито една. имахме си серуми ,спринцовки и игли за такива случай. Майор Георгиев споменава че в Камбоджа живеят черни мамби - Черна мамба в Камбоджа няма / тя живее само в Южните части на Африканският континент и отчасти в Централна и Източна Африка - никаде другаде.Случая за който се  говори и където загинаха нашите момчета/ лека им пръст/ се развива в Пхум Прек , Амеланг. Там имахме изнесен взвод на 4 пехотна рота, която беше дислоцирана в гр.Одонг- на 42 км. от Пном Пен. Въпросният Майор Георгиев - казва в интервюто си че е бил командир което не е вярно. Командирите са двама - Христо Ставрев за девет месеца и Стефан Николов за следващите шест месеца. Майор Георгиев се води заместник по прехраната. Допуска грешка като споменава Подполквник Гъджеров /в интервюто си Гъзеров. Мисията ни в Камбоджа не е била девет месеца,както казва а петнадесет месеца - за Авангардната група с един месец повече. Казва че базите на Червените кхмери се намирала в планините към Тайланд - нищо подобно /той виждал ли е картата на Камбоджа и дали въобще я е разгръщал.

Никой от нашите войници не се е завръщал като авантюрист в България - с омотани около врата питони. Имаше момчета който си доведоха - булки камбоджанки. Дисциплината вярно е била слаба и затова повечето от запасните се върнаха мислейки че отиват на свадба- но имаше и добре обучени от тях те не се върнаха а останаха до края на мисията. " Мъжка дума назад не се връща". Въпросният Майор Георгиев - когото познавам - беше един от най лигавите и страхливи  пияндета- стреляше ли се някаде из въздуха ,той излизаше и се криеше под полевата кухня. Много често беше пиян но един път и се потроши. Имаше и ербап хора - но страхливи /ербапа там не вървеше. Стреляш когато видиш че стрелят по нашите момчета,ако се налага и да убиеш някого от врага.Трябваше да имаш очи и на задника си.

Десетки от доброволците се огъват пред трудностите, други, най-вече от резерва, си проличава, че са с ниско образование. На места понакуцва дисциплината. С право част от миротворците надигат глас за по-добро заплащане. Обстановката в един момент става напрегната. От България се реагира незабавно. Комисия, водена от полковник Панчо Шушков, заминава за Камбоджа и посещава почти всички кантони с българска войска. За дисциплинарни нарушения в България са върнати 96 военнослужещи, а несправяне със служебните си задължения - оше 88. По собствено желание се прибират 215 сини каски. Започва новият подбор за ротация на батальона, а в Камбоджа задачите временно се изпълняват със съкратен състав.

Новото командване е в състав полковник Стефан Николов, подполковник Димитър Желев, подполковник Стефан Давидов и капитан Николай Неделчев. Те пристигат в Камбоджа през януари 1993 г. Прави се частична подмяна на личния състав на ротите през януари, и след това през май.

Обстановката в Камбоджа продължава да е напрегната. Червените кхмери поддържат огъня на страха и противопоставянето - ту с престрелки от засада, ту с провокации на конвои, ту с нарочно предизвикани пожари. В джунглата и тъмнината те не признават нито парижките споразумения, нито хуманитарните харти. Усещат го на гърба си и нашите миротворци Панчо Шушков, в качеството си на отговарящ за бойната подготовка на цялата армия, заминава за Камбоджа при ротацията на контингента ни.Пристигането му там води до вземането на някои доста сериозни мерки. "Войниците ни не си бяха укрепили лагерите, където се намираха". Тогава батальонът ни в повечето случаи се подслонява в бараки или палатки. Шушков ги кара спешно да изградят инженерни съоръжения, или казано на цивилен език - да изкопаят окопи.

"Само си представете, ако беше започнала престрелка между двете воюващи страни, какво щяха да правят войниците ни по средата . - При такива случаи задачата им е да влязат в окопите, да не се показват и в никакъв случай да не участват в престрелката.

  Запечатаное  на видеокасети какви окопи копаят нашите и как действат при тревога. В Камбоджа първо загиват четирима български войници. Има и пети, тежко ранен, който остава жив.  В Нови Опал -Едното момче  е простреляно, както се движело с бронетранспортьор. Улучен е от гранатомет и загива в БТР-а си. Другият е прострелян в гръб, както стои на поста. За късмет остава жив.В дистрикта Тпонг - са ранени пет наши момчета Млад Сержантите М. Ангелов, А. Ангелов,Е.Лазаров и Ефрейтор Павлов.Пак в дискрета Тпонг - за една нощ е бил обстрелян с 40 - 50 мини.Това е най тежкият кантон - постоянно нападнат от кхмерите.

При останалите трима, които загинаха, ситуацията е странна. Драматичната случка се разиграва в района на Червените кхмери, където българите също имат постове. Един от нашите войници чества рожден ден. Пристига майор на Червените кхмери със свита от няколко човека.

На 3 април 1993 год. кхмерите се възползваха от една покана за честване рожденния ден на редник Димитър Димитров от Велико Търново. В този момент в лагера е имало едва 12-15 души. Останалите бойци, включително и взводния командир бяха извън лагера. Въпросът опира дозанижената дисциплина. Използвайки ситуацията - намален по чесленост личен състав, притъпена бдителност, липса на охрана на лагера, повдигнато настроение на празнуващите бойци под въздействието на алкохола..., червените кхмери нахълтаха необезпокоявани от никого в лагера и унищожиха с гранатометен огън радиорелейната станция... В завързалата се престрелка загинаха трима души: мл.сержант Цветомир Иванов Петков-от Разград, редник Петър Кръстев Байчев- с.Никюп(Ловешко) и редник Атанас Петров Радев от с.Черна могила (Хасковско), а трима бойци бяха убити.

Българите канят камбоджанците да влязат черпят ги. Тук нашите нарушават едно основно правило в такива ситуации - пускат гостите си с оръжие в лагера, вместо да ги подканят да го оставят на специалната стойка на входа. Хапнали, пийнали и в момента, в който кхмерите си тръгват, един от тях се обръща и открива огън.Убива трима. В следващия момент нашите се окопитват. Добират се до оръжията си, но нападателите вече са изчезнали.

Официално при военни действия в Камбоджа са убити четири човека. Неофициално - около 13-14. Първият случай е на удавил се вододобивчик - кракът му се оплита в храст с тръни, докато плува в езеро.  - Това се случва, докато валеше дъжд. А там се сипе като из ведро, даже  намерихме един олук и се къпехме под него, когато валеше, защото температурата на дъждовната вода беше около 28 градуса - ледена вода. Това беше върховно удоволствие." Други два смъртни случая са оповестени като самоубийства, което се отрича. В единия случай всички знаеха, че момчето е убито от камбоджанец, защото му е взел приятелката. Подобен е и другият случай - момче от Стара Загора се харесва с много хубава виетнамка, която вече е сгодена.

И нашето момче умира. Намерен е с пистолет в дясната ръка и с две огнестрелни рани в сърцето, с два милиметра разстояние между тях. Редникът е бил левичар, а ъгълът на ръката трябва да е 90 градуса, за да уцели сърцето. Тези случаи не се разследват, защото отгоре казват, че това са самоубийства." Старши лейтенант пък загива в катастрофа с мотор. Джип се блъска в дърво и едно от момчетата в него издъхва. Друг си удря главата с капака на БТР, боли го дълго време, но чак когато се връща в България, се оказва, че има мозъчен кръвоизлив, от който малко по-късно умира. "Четири-пет души от нашите момчета бяха болни от левкемия, а ги изкараха от СПИН само заради това, че охраняваха ферибота на пътя за Сайгон. Те спяха в една пещера и всички мислеха, че там им е много хубаво, а се оказа, че това е било уранова мина. Трагичнияте инциденти стават, след като е извършена ротацията и полковник Шушков се е върнал в България.Най-напред загина един сержант от Крумовград. Втората жертва беше сержант от село Телиш, Плевенско, ако се не лъжа.

Лично той, като представител на Генералния щаб, забранява на контингента ни да участва в престрелки. Освен ако нашите не бъдат пряко нападнати и не се налага самоотбрана. Военните заповеди обаче са едно, а изпълнението им съвсем друго. Един от избирателните пунктове (охраняван освен от българи и от войници от други държави) е нападнат от Червените кхмери.В провинциите Кандал и Ком Понг Спъ нашите осигуряват охраната на избирателните секции и документите, както и на специалистите по регистриране на населението. Българите охраняват над двеста секции.

Престрелката започва привечер Всички се скриват по окопите. Двама от нашите войници обаче се правят на ербап и стрелят по "врага". На другия ден на мястото на стрелбата войниците ни откриват следи от кръв."След няколко дни последва убийството на трите момчета, за които вече ви се разказва в статията, след още няколко дни убийството и на нашия войник с гранатомет .

- Това значи лоша дисциплина. Как се стигна дотук, при положение че контингентът ни беше престоял вече 10-11 месеца. Защото бяхме гладни -" А гладна мечка хоро не играе." Бившият военен шеф смята, че е малко вероятно двамата наши войници да са стреляли вследствие на психическо напрежение. "Абсолютно сигурен съм, че ако не бяха стреляли, това нямаше да се случи", казва той.

Всъщност престоят на Шушков в Камбоджа е 2 месеца. Там българският висш военен остава учуден от отсъствието на всякакъв държавен ред. "Бяхме се събрали в една от нашите бараки и уточнявахме кой да се върне в България и кой да остане с втория контингент . - Изведнъж чуваме стрелба и тътен на бомби. Залягаме в окопите. Нашите обаче бързо хванаха стрелеца. Оказа се камбоджанец от правителствените войски, който през нощта бил на пост. Прибрал се вкъщи, вдигнал автомата и го изпразнил във въздуха, а двете бомби, които носел със себе си, просто изхвърлил. След това си легнал да спи."

Страница 1 от 104
 1-5 от 518  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>