Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
РОЗАТА. Написана на : 2017-05-21 10:26:07
РОЗАТА.

 


РОЗАТА НА ОДРИСКИЯ ЦАР АМАТОК

или откъде наистина произлиза "българската роза" ?

Херодот е бил прав за уханието на тракийските градини.

Има основание да се смята, че една от прочутите рози сред гърци и римляни е сорта, наричан кой знае защо днес по света Rosa gallica, известна у нас като Казанлъшка роза.

През ХVІІ – ХІХ век като центрове на разпространението й се обособили България и Франция, като до там розата достига по времето на Римската империя.

image
Червена казанлъшка роза, наричана днес по света Rosa gallica.

Като маслодайни в света се отглеждат 4 вида — Rosa damascena, Rosa centifolia (столистна роза), Rosa gallica и Rosa alba.

Ако човек си направи труда да проучи въпроса как и откъде се е появила българската роза, ще научи, от всевъзможните публикации, че според легендите родината на маслодайната роза била Югозападна Азия, Индия, Египет, Сирия и къде ли още не, откъдето тя през Истанбул била дошла и у нас. Всъщност, рози наистина има навсякъде, но най-хубавите, най-ароматните - са тук – в Розовата долина в центъра на Балканите, наричана още „Долината на тракийските царе”.

Днес като даденост се приема, че българската маслодайна роза била произхождала уж от групата на храстовидните листопадни рози, създадени в Сирия, около Дамаск, представлявала подвид от потомството на Rosa damascena и затова наричат казанлъшката роза Rosa damascena Mill. При продължителното й отглеждане в района на Казанлък, в течение само на 3 века, розата „значително се била променила”, като преди всичко била станала по-кичеста, с повече венчелистчета :). Това определяло и нейното обособяване в самостоятелен вид – Roza kazanlika V. T., а България погрешно считат за нейна втора родина.

Отскоро, обаче, ние българите, можем да докажем, включително и с археологически артефакти, че нашия вид маслодайна роза от „Долината на царете, не е била пренесена тук от някъде другаде (и то едва в края на 17 век), както твърдят съвременните историци и етнографи, а е била прочут местен сорт още преди 2500 години, като дори древногръцкия писател Херодот, известен като „бащата на историята” е писал, че най-хубавите рози са в земите на траките.
розовата
 
Розовата долина в центъра на България.

Логично, в съвремието си избрахме роза за лого на прага на ЕС, но повечето от нас я свързваме единствено с гюла от Казанлъшката долина, наричан още Rosa damascena, за който се твърди, че само преди 300 години бил пренесен от Турция по българските земи, а едва в средата на 19 век се била формирала така нар. Розова долина, в района между Казанлък, Карлово и Стрелча.

image
Ето, това е Rosa damascena, която при продължителното й отглеждане (от 3 века!!!) в района на Казанлък, уж „значително се била променила, като преди всичко станала по-кичеста, с повече венчелистчета”., като се превърнала в ето това :

image
Казанлъшка роза, Roza kazanlika V. T.

Гилдията на нумизматите, обаче, вече може да проследи родословието на нашето ароматно цвете, отглеждано в „Долината на царете” чак до IV век преди Христа.

По това време е царувал одриският владетел Аматок (389-356 г.пр.н.е.), който слага розата като символ върху своите монети. Оказва се, че никоя държава не може да се похвали със символ с такава древност.

 кошница

Монетaта на Одриския владетел Аматок (управлявал от 389 до 356 г.пр.н.е., с прекъсвания), на която в горния край е изобразена роза върху лабрис, а на гърбът е изобразен грозд.

Местната българска роза е била прочута още преди 2500 години,за това свидетелстват съчиненията на древните автори и изображенията на монети на тракийските владетели от ранното Одриско царство (IV в.пр.н.е.). Това е царството,което по това време е ”от държавите в Европа е било най-голямо по размера на своите приходи и другите си богатства”, твърди Херодот (484-425г. пр.н.е.).

Бащата на историята дава и други свидетелства за съществуването в земите на древна Тракия на „рози, всяка, от които имала по шестдесет листа, и по ухание превъзхождали всички други видове”.

Самият Херодот обръща внимание върху това, че тракийските владетели са имали градини, в които специално са отглеждали такива рози”.

 розичка

Роза над брадвата засега може да се види само на 5 монети от IV век пр. Хр.

Доскоро това сведение нямаше конкретно археологическо потвърждение, свързано с ранната история по нашите земи. Напоследък обаче стана известно, че от времето на Аматок, владял земите по горното и средно течение на реките Марица и Тунджа, са намерени бронзови монети с изображение на разцъфнала роза. Тя може да се види ясно на опаката страна, над двойната тракийска брадва (лабрис), докато на лицевата има грозд с дръжка", обяснява нумизматът Ставри Топалов.

Само пет са известните в колекционерските среди монети с точно такъв сюжет. При другите (близо 250) от подобен тип розата над брадвата е заменена с бръшлянов лист или бича глава. От времето на Аматок има запазен и друг вариант - кон от едната страна и лабрис от другата (вероятно не повече от 26 броя).

Според Топалов грубият вид на монетите в сравнение с елегантното гръцко производство от същата епоха натежава в полза на твърдението, че те са местно производство. Теглото им се движи от 14 до 20 г, диаметърът - от 18 до 22 мм, а дебелината - от 5 до цели 11 мм. роза

"Изображенията на рози са били свързани с култа към Дионис. Пак Херодот споменава, че розите са виреели в градините, предпочитани от божеството и неговата свита", пояснява Ставри Топалов. В чест на Дионис траките са почитали и виното. По време на празненствата в чест на Дионис се отдавали на буйни ритуални оргии, наричани розалии. Тракийските розалии, гръцките мистерии и римските вакханалии тясно са преплетени и с митовете за Орфей. Римляните преименували Дионисий на Бакхус, а менадите на вакханки. А празниците се превърнали във вакханалии. Очевидно е защо само на вакханалиите в Тракия са казвали розалии.

 За много чужденци и днес розата е символ на България. В историческите хроники на много народи в миналото се е говорело за България като за “страната на розите”. Името на страната ни и сега почти емблематично се свързва с българската маслодайна роза и българското розово масло, което е най- висококачественото и най-скъпото етерично масло в света. То притежава най-фин и дълготраен аромат.
жълта
Маслодайни рози днес се отглеждат в районите на Крим, Краснодар, известни площи в Молдова и Грузия, в Турция, Франция, Мароко, Индия, Афганистан и други страни. В нито една от другите страни по света, където се отглеждат останалите изброени видове маслодайни рози, обаче, в цветовете на местните сортове няма толкова високо съдържание на етерични масла, както в българската роза и затова маслото им не е с толкова високо качество.

Българското розово масло, добивано от шестдесетолистната роза, отлеждана в нашите земи повече от 2500 години - още от времето на тракийските царе, вече векове наред прославя навсякъде по света страната ни, а днес е неотменна съставка като облагородяващо средство при производството на повечето първокласни парфюми. 

АДА КАЛЕ - ДУНАВСКАТА АТЛАНТИДА. Написана на : 2017-05-13 18:27:40
АДА КАЛЕ - ДУНАВСКАТА АТЛАНТИДА.

 АДАКАЛЕ  ДУНАВСКАТА АТЛАНТИДА.

  През 1971 година завършва строителството на баража и хидро-електроцентралата при Железни Врата – съвместен югославско-румънски проект, заради който заедно с ниската част на румънския град Оршова, водите на Дунав поглъщат и един интересен остров. Адакале е последното дихание на Османската империя на Балканите.

Островът се намира на 220 км от Белград, надолу по течението на Дунав. Навремето турците го наричали “ключа към Сърбия, Унгария и Румъния”. Дължината му е била километър и половина и е образуван от наноси от пясък и чакъл, донесени от течението на Дунав.

Островът е споменат в източници от V век пр. н. е. Тогава е бил покрит с маслинови дръвчета.

Историята му е свързана с множество легенди. Според една от тях, на него е стъпвал т.нар. Траянов мост, построен през 101 г., за да улесни придвижването на римляните през Дунав за битките им с даките.

Всъщност Траяновият мост, който е най-дългият мост на Античността, е бил построен малко по-надолу по течението на Дунав, близо до Дробета-Турну Северин, където днес все още могат да се видят останките му.

Разрушен през 230 г. от новата ера, Траяновият мост държи рекорда за най-дълъг мост в продължение на повече от хилядолетие. Друга легенда е свързана с името на острова. Според нея той е наречен на султан на име Кале, който зарязва харема си, за да живее на него с една от съпругите си на име Ада.

Далеч по-правдоподобна е теорията, че Адакале означава “островна крепост” на турски. През 1689 г. Австро-Унгария завладява острова и построява петоъгълна крепост на него, която нарича Ной Оршова.

Крепостта е разрушена от османските войски, които превземат острова две години по-късно. Това не обезкуражава Австро-Унгария, която завладява Адакале отново през 1692 г. и построява нова крепост. През 1699 г. османците окончателно завладяват отново острова, който остава тяхна територия в продължение на повече от две столетия.

През XIX век с отслабването на влиянието на Османската империя на Балканите, Адакале започва да губи стратегическото си значение. Берлинският договор от 1878 г. формализира новата геополитическа реалност, но в него дунавският остров е забравен напълно.

Така скоро островът се оказва в абсурдна позиция – негов владетел де факто е Австро-Унгария, но обитателите на острова де юре са поданици на турския султан и са подвластни на местния мудир (кмет) и кадир (съдия), назначени от Константинопол.

В следващите години османският флаг продължава да се вее над Адакале, а жителите му са изключени от плащането на такси, както и от военна повинност – както в османската, така и в австро-унгарската армия.

Статутът на острова като ничия земя вдъхновява Мор Джокай, един от най-известните унгарски автори на XIX в. да напише романа "Златния човек", в който островът е описан като утопичен рай извън времето и пространството, на който властват мирът и красотата, без войни и национализъм. Но национализмът не оставя Ничията земя незасегната.

През 1913 г. Унгария анексира острова. Това е последното териториално разширение на страната преди Първата световна война. След нея Унгария подписва Мирния договор от Трианон (1920) и отстъпва острова на Румъния.

Турците не признават нито едно от двете анексирания. Но са принудени да се откажат от Адакале през 1923 г., когато подписват Договора от Лозана, с който Република Турция става наследник на Османската империя.

През същата година населението на Адакале гласува за присъединяването на острова към Румъния и губи всичките си фискални привилегии. Когато румънският крал Карол II посещава острова през 1931 г., той е толкова потресен от бедността там, че отново възстановява привилегиите на жителите му.

През 60-те островът е обезлюден, но остава популярна туристическа дестинация. Адакале е благословен със средиземноморски климат – на него растат смокини и бадеми, но също така се срещат пепелянки и скорпиони.

Със своя чудесен микроклимат, преобладаващата си популация от турци и тесните си криви улички, островът е като кътче от мюсюлманския Ориент дълбоко в Християнска Европа.

Местните жители, които са около хиляда на брой, се прехранват с риболов и отглеждане на тютюн, но също така припечелват от туризъм и контрабанда. Адакале е единственото място в Румъния, където човек може да пие нефилтрирано турско кафе, приготвено в медни джезвета, на пясък.

Главната улица, наречена Езарзия е осеяна с кафенета, множество магазини, специализирани в продажбата на текстил, бижута и парфюми, локум и тютюн.

През лятото улиците на тази своеобразна Малка Турция са изпълнени с хора, а във въздуха се носи ароматът на кафе и чай и дима на цигарите марка "Адакале". Островът привлича странни птици като унгареца Бела Бичерди, чиято философия е съчетание между вегетарианството и зороастризма и е особено популярна през 20-те години на миналия век.

Бичерди основава свой култ на острова, но след като последователите му започват да умират един след друг от недохранване, той рухва. Дискредитираният Бичерди напуска острова, емигрира в САЩ и умира в Билингс, Монтана през 1951 г.

След Втората световна война Адакале се озовава на границата между два различни типа комунизъм.

През 60-те години румънският комунистически лидер Георге Георгиу-Деж построява малка фабрика на Адакале, за да намали безработицата на острова. Но Георгиу-Деж също така е човекът, подписал смъртната присъда на Адакале с договора за построяване на водноелектрическите централи „Железни врата – 1“ (1972) и „Железни врата – 2“ (1984).

Преграждането на Дунав ще доведе до покачване на нивото на реката и “удавянето” на острова. През 1965 г. част от населението на Адакале се премества в румънска Добруджа.

Въпреки, че флагът на Турция вече не се вее над острова, страната не е забравила бившата си балканска колония.

През 1967 г. тогавашният министър-председател Сюлейман Демирел посещава Адакале и кани обитателите му да се върнат обратно в Турция и повечето от тях правят това. През 1968 г. Адакале е напълно обезлюден.

Преди островът да бъде погълнат от водите на Дунав през 1971 г., сградите на него са взривени така, че да не затрудняват бъдещото корабоплаване.

Адакале и до днес е там... Наричан от някои Османската Атлантида, днес той съществува единствено като легенда, погубена заради няколко хиляди мегавата електричество.

 

КОКА - КОЛА - ВТОРА ЧАСТ. Написана на : 2017-05-10 11:35:38
КОКА - КОЛА - ВТОРА ЧАСТ.

Начало на световното разпространение - За първи път напитка Кока-Кола напуска САЩ през 1900 година, когато най-големият син на Кандлър – Чарлс Хауърд Кандлър взима със себе си шише сироп, когато заминава за Англия. Малко по-късно в Атланта получават поръчка за пет галона сироп, което е и първото експортирано количество.

След няколко години са построени първите заводи зад граница в Куба, Панама, Филипините, Пуерто Рико и Гуам. През 1920 година във Франция започва да работи първата в Европа бутилираща компания. През 1926 година Робърт Удръф твърдо насочва дейността на компанията към международна експанзия, като създава международен отдел. През 1930 година този отдел прераства в отделна компания, наречена „Експортна корпорация Кока-Кола“, действие което е естествен процес от увеличението на страните, където се произвежда напитката, а те са се увеличили четири пъти.

Важна стъпка в увеличените продажби е сключеното през 1928 година партньорство с организаторите на Олимпийските игри. Втора световна война - По време на Втората световна война Кока-Кола възприема политика на игнориране практиката на евгеника и антисемитизъм от Нацистка Германия. Някои от висшите административни чиновници на компанията в Германия са видни членове на Германската Национално Социалистическа Работническа Партия.

Трудностите около доставянето на концентрата на Кока-Кола в Германия довеждат до създаването на нова напитка, търговска марка на Кока-Кола Къмпани – Фанта. Когато САЩ влизат във Втората световна война, Робърт Удръф издава заповед „всеки военен да получи бутилка Кока-Кола за 5 цента, където и да се намира и каквото да струва това на компанията“. Усилието да се снабдят въоръжените сили с Кока-Кола се прави в момент, когато от щаба на главнокомандващия американските войски в Европа – генерал Дуайт Айзенхауер в Северна Африка, се получава спешна телеграма.

Тя е с дата 29 юни 1943 година и съдържа искане да се изпратят материали и оборудване за 10 бутилиращи завода. Макар и предшествано от указание пратките да не изместват военните доставки, искането включва и три милиона пълни бутилки Кока-Кола и запаси за производството на същото количество два пъти месечно. Скоро инженер на компанията заминава за Алжир, за да открие първия завод – предшественик на 64-те бутилиращи завода, влезли в действие по време на Втората световна война. Заводите са разположени в максимална близост до бойните линии в Европа и Тихия океан. По време на войната военнослужещите изпиват над 5 милиарда бутилки Кока-Кола, без да се броят наливните количества от напитката.

  Армията на САЩ позволява работниците на Кока-Кола да отидат на фронтовите линии като „Технически офицери“. В действителност, те рядко са се доближавали до истинска битка. Тяхната задача е била да поддържат политиката на Кока-Кола на осигуряване безалкохолни напитки за войниците, които от своя страна приветствали напитката като спомен за родината. С напредването на Съюзниците, напредва и Кока-Кола, която има предимство при пласирането на напитките си в освободените страни. Присъствието на Кока-Кола не само повдига бойния дух на войската, но и в много страни хората за първи път опитват тази напитка.

Популярността ѝ нараства след войната, когато завръщащите се войници я превръщат в синоним на американския начин на живот. От 40-те до 60-те години на ХХ век, САЩ, както и целият свят се променя с невероятна бързина. Компанията Кока-Кола също преживява изключително драматични промени в областта на маркетинга и пазарната си политика, които могат да се сравнят единствено с подема, последвал откриването на бутилирането през 90-те години на XIX век.

Втората световна война променя света, а компанията открива, че пред нея стои нов, по-сложен световен пазар. От New Coke до наши дни- През 1985 г. по време на силна рекламна кампания Кока-Кола прави опит да промени рецептата на напитката. Промяната е проведена от тогавашния главен изпълнителен директор на компанията Роберто Гоизуета. Търговският провал на New Coke е тежък удар за ръководството на Кока-Кола. Потребителите може би не биха забелязали промяната, ако е направена тайно и постепенно, запазвайки лоялността към марката. Ръководството на Кока Кола обаче остава неподготвено за носталгичните чувства, предизвиквани от новата напитка сред американските потребители.

Новата формула на Кока-Кола предизвиква бурна негативна обществена реакция. Гей Мълинс от Сиатъл основава организацията Old Coke Drinkers of America, която се опитва да съди компанията и лобира за публикуването на формулата на старата Кока Кола. Протестите принуждават компанията на 10 юли 1985 г. да върне старата рецепта под името Coca-Cola Classic. „Кока-Кола Къмпани“ е най-големият потребител на естествен екстракт от ванилия в света. В периода на New Coke, когато използва ванилин, синтетичен заместител на ванилията, потреблението на ванилия намалява наполовина. Това води до тежка икономическа криза в Мадагаскар, чийто основен експортен продукт е ванилията.

Междувременно пазарният дял на New Coke се свива до 3% през 1986 г.. През 1992 г. продуктът е преименуван на Coke II, но спадът на продажбите създава сериозни проблеми при дистрибуцията. Към 1998 г. той се продава само на няколко места в Средния Запад на САЩ.

История на Кока-Кола в България - През 1959 година в Москва, руски интелектуалци ме поканиха на гости, като скришом ми довериха, че тази вечер на масата ще има някакво фантастично, невероятно питие, което домакините бяха получили с големи усилия и на висока цена... Направихме кръг и домакинът, с маниерите на древен заклинател, внесе в центъра на кръга една голяма бутилка, пълна с кафеникава течност, на която пишеше „Кока-Кола“... появяването ѝ предизвика вълнение, почти равно на това, пред свещенодействие... “ Георги Марков, „Задочни репортажи от България“, том I, 1969 – 1978 г.

Бутилка Кока-Кола, изписана на български език. Логото на компанията се изписва на кирилица за първи път в България. В средата на 60-те години на ХХ век в Източна Европа Кока-Кола е напитка, обвита в тайнственост и митове. Мнозина смятат, че е алкохолна напитка. През декември 1965 година е обнародвана „Програма за икономическа реформа“ на ЦК на БКП. Програмата е приета през април 1966 година, като основните принципи са: Децентрализация при вземането на икономически решения и използването на печалба като мотивация. Според новата директива отделни предприятия могат да продават свръхплановата си продукция. Въпреки новата програма, Държавният съвет на НРБ продължава да провежда политика на производство, при което правителството определя приоритетен списък на артикули. На някои предприятия (като ДСП „Тексим“) е разрешено да търгуват с чужда валута.

Това е времето, когато в България се внасят за първи път модерни бензинови колонки, първите машини за производство на тапети и маргарин, неща непознати дотогава в страната. „Тексим“ - През пролетта на 1965 година се обединяват Държавното предприятие за безалкохолни напитки (ДСП) „Български минерални води“ и държавното стопанско обединение (ДСО) „Тексим“, а за негов директор е назначен Георги Найденов. Новото обединение извършва задгранична дейност за първи път при управлението на БКП. „Тексим“ създава задгранични фирми, организира транспортна дейност, притежава морска флотилия и строи нови 5 завода за производство на газирани безалкохолни напитки. През това време „Кока-Кола Къмпани“ е в своя най-експанзионистичен период и трескаво търси нови пазари по света. По тази причина, когато ръководството разбира за новия завод в тогавашния социалистически блок, то бърза да прати хора, които да предложат договор за производство на напитката.

Опитът им е успешен и на 1 юли 1965 договорът е сключен. В края на годината заводът започва производство на „Оранжада“, а само няколко месеца по-късно първата бутилка Кока-Кола, произведена в източноевропейска държава, излиза на пазара. „Кока-Кола Хеленик Ботлинг Къмпани България“ -Производство на безалкохолни напитки в завод „БЕНАКС“, 1983 година. През 1991 година Централният кооперативен съюз (ЦКС) и „Хеленик Ботлинг Къмпани“ сключват джойнт венчър за производство и дистрибуция на продуктите на Кока-Кола в България, като бутилирането се извършва в заводите в София (заводи „КОЛИНА“ и „БЕНАКС“), Бургас, Плевен и Търговище.

През 1995 година „Хеленик Ботлинг Къмпани“ инвестира в строителството на модерен завод за производство на безалкохолни напитки, в непосредствена близост до град Костинброд, носещ името „София Бевъридж Къмпани“. Инвестицията е на стойност повече от 20 млн. щатски долара. Построеният завод е най-модерният в страната и само след няколко години се превръща в основен производител на безалкохолни напитки, произведени с търговската марка Кока-Кола в България. Започва да функционира през 1996 година. Същата година компанията е обявена за „Инвеститор на годината“. На 6 август 2000 година е осъществено едно от най-крупните сливания, при което се обединяват трите големи бутилиращи компании: Хеленик Ботлинг Къмпани (Hellenic Bottling Company), Кока-кола Бевъридж (Coca-Cola Bevarage) и Молино (Molino), създавайки компанията „Кока-Кола Хеленик Ботлинг Къмпани“ (на английски език – Coca-Cola Hellenic Bottling Company, или съкратено – CCHBC) – компания, която става втората най-голяма бутилираща компания в света, след „Кока-Кола Ентърпрайзис“ (САЩ).

През 2002 година компанията се регистрира на Нюйоркската стокова борса. Същата година дъщерната ѝ компания Кока-Кола Хеленик Ботлинг Къмпани България АД е обявена за „Най-голям данъкоплатец на годината в България“.

Разновидности на „Кока-Кола“ Съществуват множество разновидности на „Кока-Кола“ -Кока-Кола от 1886 г. CocaColaGlassBottle. Coca-Cola Light / Diet Coke – въведена през 1982 г., напитка, която използва аспартам – синтетичен подсладител, елиминиращ съдържанието на захар. Съществува и версията Diet Coke Plus, съдържаща витамини. от 1984 г. Caffeine-free Coke – без кофеин от 1982 г. Coca-Cola Cherry / Diet Coke Cherry / Coca Cola Cherry Zero – с вкус на череши от 1985 г.

Coca-Cola with Lemon – с по-силен вкус на лимон 2001 – 2005 г.- Предлага се в: Австрия, Австралия, Белгия, Бразилия, Китай, Дания, Босна и Херцеговина, Финландия, Франция, Германия, Хонг Конг, Исландия, Корея, Люксембург, Макао, Малайзия, Монголия, Холандия, Норвегия, Румъния, Сингапур, Южна Африка, Испания, Швейцария, Тайван, Тунис, Великобритания, САЩ и Ивица Газа.

Coca-Cola Vanilla – с по-силен вкус на ванилия 2002 – 2005  г. -Предлага се само в: Австрия, Австралия, Китай, Германия, Южна Африка, Нова Зеландия (само в опаковки – 600 мл. и 350 мл.), Малайзия, Швеция (внос) и Русия от 2007 Повторно е пусната през юни 2007 г.Coca-Cola C2 .

През 2004 г. в отговор на нарастващата популярност на нисковъглехидратните диети, Кока-Кола обявява намерението си да разработи нисковъглехидратна алтернатива на класическата Кока-Кола, наречена Coca-Cola C2. Тя съдържа смес от царевичен сироп, аспартам, сукралоза и калиев ацесулфам, и се очаква да наподобява по-добре вкуса на класическата Кока Кола, отколкото диетичния вариант. От друга страна тя ще има по-висока калоричност. 2004 – 2007 г.- Предлага се само в: Япония, Канада и САЩ. Coca-Cola with Lime и Diet Lime Coke – с вкус на лайм от 2005 г.- Предлага се само в: Белгия, Холандия, Сингапур .

CocaColaLightLime Coca-Cola Raspberry / Diet Coke Raspberry – с вкус на малини юни 2005 – края на 2005 г.- Предлага се само в: Нова Зеландия. Coca Cola Zero – без захар, с нула калории от 2005 г.- Предлага се в: Франция, Гърция, Германия, Румъния, България и др. Coca Cola Zero 02. Coca-Cola M5 от 2005 г. -Предлага се само в: Босна и Херцеговина, Германия, Италия, Испания, Мексико и Бразилия. Coca-Cola Black Cherry Vanilla  от 2006 г. – средата на 2007 г. Замества Vanilla Coke, през юни 2007 г.

Coca-Cola Blāk – с вкус на кафе от 2006 – началото на 2008 г. -Предлага се само в: САЩ, Франция, Канада, Чехия, Словакия, Босна и Херцеговина, България и Литва. Coca Cola Citra – с вкус на цитрусови плодове от 2006 г.- Предлага се само в: Босна и Херцеговина, Нова Зеландия и Япония. Coca Cola Light Sango от 2006 г. Предлага се само в: Франция и Белгия. Coca-Cola Orange от 2007 г.-Предлага се само в: Великобритания и Гибралтар .

  Рецепта на Кока-Кола Точната рецепта на Кока-Кола е легендарна търговска тайна. Оригиналното копие на рецептата се пази в главния трезор на „Сън Тръст Банк“ в Атланта, Джорджия. Съществува мит, че само двама души имат достъп до рецептата, като всеки знае само половината от нея. Истината е, че макар Кока-Кола да има правило, ограничаващо достъпа само до двама души, всеки от тях знае цялата формула (така че да не бъде изгубена при внезапна смърт на единия от тях), а има и други, които са знаели процеса на създаването ѝ.. Формулата включва съставки, смесени в сироп, преставляващ силно концентрирана смес от вкусове, които се смесват само в няколко избрани центрове в света. След като този концентрат е приготвен, той се предоставя на бутилиращите компании по света, които го смесват с други минорни (сравнително незначителни за оформянето на вкуса, някои по-сериозни, поради особеностите на местните вкусове и съставки, след което се смесва с газирана вода.

Това гарантира пълен контрол на Кока-Кола Къмпани върху качеството, съдържанието и стандарта на продукта. Името на Кока-Кола идва от листата от кока и плодовете от кола, използвани като ароматизатор. Основните съставки са вода и захар. Други предполагаеми компоненти са карамелът, кофеинът, фосфорната киселина, сок или масло от зелен лимон и ванилия. Отличителният вкус идва най-вече от смесването на захар и масла от портокал, лимон и ванилия. Останалите съставки променят съвсем слабо вкуса. В наши дни обаче в САЩ Кока-Кола е подслаждана с високо-фруктозен сироп от царевица (HFCS), което „притъпява“ вкуса. Кока-Кола със захар все още се продава в Европа.

Фирмен камион на Кока-Кола с лозунга „Жажда за живот“- В оригиналната рецепта стимулиращият ефект на напитката се предизвиква от естественото съдържание на кокаин в листата от кока и на кофеин в ядките от кола. От 1929 г. кокаинът се извлича от листата чрез обработка, оставяща физиологически незначителни следи, а количеството на кофеина е намалено, но не напълно. Според сайта на Кока-Кола напитката „не съдържа кокаин или други вредни субстанции и кокаинът никога не е бил добавян компонент на Кока-Кола“, което, макар и вярно, може да се разглежда като подвеждащо. Обработката на листата от кока се извършва в специално лицензирана фабрика в Ню Йорк. Макар това вероятно да е най-големият производител, други химически фирми също имат лицензи за внос на листа от кока в САЩ. Освен кокаина, друга противоречива съставка на Кока-Кола е кофеинът.

Съдържанието на кофеин в Кока-Кола е предмет на съдебни спорове от 1920-те. През август 2005 литър Кока-Кола съдържа максимум 150 милиграма кофеин. За сравнение същото количество кафе съдържа между 280 и 750 милиграма кофеин. Маркетингова политика на Кока-Кола Опаковка -Контурна бутилка на Кока-Кола Разрез на какаово зърно и неговия контур, който Едуардс пренася в създаването на контурната бутилка за Кока-Кола Оригиналният патент на известната контурна бутилка, патентована на 16 ноември 1915 година. Историята на контурната бутилка започва през 1915 година, когато ръководството на компанията отчита необходимостта от отличителна бутилка, която да спре нарастващия брой имитатори. Дружеството дава проекта на няколко от големите производители на стъкло, които да разработят бутилка, изискванията за която са: „ Стъклена бутилка, така характерна, че да бъде моментално разпозната като една Кока-Кола.... отличима така, че дори сляп човек да може да я идентифицира “.

Предизвикателството е прието от стъклопроизводителите от „Root Glass Company“. Основателят и управител на компанията Дж. Рот възлага проекта на Александър Самюелсън – управител на завода, Рой Хърт – секретар, Т. Клайд Едуардс – инспектор, Ърл Дийн – шеф на отдела за отливки и Уилиам Рот – син на собственика. В началото Т. Клайд Едуардс започва да проучва дизайн, който да отговаря на съществените изисквания. С тази идея в главата, Едуардс проучва какво има за „Кока“ и „Кола“ в библиотеката. Там той открива рисунка с разрез на какаово зърно, което показва на Ърл Дийн (статията за какаото е на няколко страници след статията за растението Кока, в Енциклопедия Британика, изданието, което е разглеждал през 1913). Едуардс и Дийн съобщават на Самюелсън със скица на какаовото зърно и тяхната идея за дизайн на бутилката. След тези изследвания, Ърл Дийн развива дизайна на бутилката, който включва изпъкнала средна част с паралелни вертикални канали и заострени краища. От този първи проект са произведени ограничен брой бутилки.

Бутилиращата техника, използвана по това време, обаче, не позволява работа с бутилка, която има голяма издатина на дъното. В „Root Glass Company“, се трудят цяло лято, за да доизпипат дизайна на бутилката, така че да е използваема от бутилиращите компании. На специално проведена среща през 1915 година, състояла се в Атланта, Джорджия, САЩ, жури на Кока-Кола оценява всички участници в конкурса за бутилка на компанията за: оригиналност, недостъпност на проектиране, удобство за работа, производствени разходи, както и потенциалното одобрение на потребителите за външен вид. Бутилката, произведена от „Root Glass Company“, е най-добре приета от журито. Две двулитрови бутилки Coca-Cola Zero, произведени от РЕТ материал.

Бутилката е патентована от Александър Самюелсън на 16 ноември 1915 година, като това е един от първите стъклени контейнери, патентовани дотогава, единствено заради неговата форма. Патентът е на компанията производител до 1937 година, когато след изтичането на патентния срок, Кока-Кола Къмпани го придобива. През 1960 година „контурната бутилка“ е регистрирана като търговска марка, а не като патент. Кока-Кола прави това, като има предвид, че накрая всички патенти ще се изчерпят, но не и търговската марка, и собствеността е гарантирана безкрайно. Така „контурната бутилка“, наречена още „теснополата бутилка“ (наричана заради приликата с популярната модна рокля от 1910 – 1914), става най-разпознаваемият контейнер в историята. До средата на 50-те години на ХХ век Кока-Кола се символизира от контурната си бутилка, побираща 6,5 унции и чаша с формата на камбана. Потребителите обаче търсят по-широк асортимент и затова компанията разработва нов вид опаковка, нова технология и нови продукти. През 1955 година компанията пуска на пазара по-големи „семейни“ бутилки от по 10, 12 и 26 унции, които веднага постигат голям успех сред потребителите.

Тенекиените кутии, разработени първоначално за армията, се появяват по магазините към 1960 година. В резултат на многогодишно проучване на възможностите за навлизането на пластмасата в опаковките, през 1977 година компанията пуска на пазара двулитрова опаковка, произведена от РЕТ (полиетилен терефталат). По-късно тези опаковки стават най-популярните и удобни за потребителите. Рекламна политика- Рекламата на Кока-Кола е доста всеобхватна, заради обявената цел на Робърт Уудръф всеки човек по света да я предпочита пред останалите напитки. Рекламата ѝ е почти вездесъща, особено в южните райони на САЩ, като Атланта, родното място на Кока-Кола. Рекламата на Кока-Кола е оказала значително въздействие върху американската култура и често ѝ се отдава заслугата за „изобретяването“ на съвременния имидж на Дядо Коледа като възрастен човек с червено-бели дрехи. Макар че компанията започва да налага този образ през 1930-те в своите зимни рекламни кампании, той е обичаен и преди това. Политика на Кока-Кола е да избягва използването на деца под 12 години в своите реклами, заради съдебен процес от началото на 20 век с обвинението, че съдържанието на кофеин е опасно за децата.

Въпреки това, в по-ново време Кока-Кола не се колебае да насочва рекламата си към младите потребители. През тези повече от 120 години съществуване, Кока-Кола използва много стихчета и лозунги. Една от най-известните реклами – „Почивката, която освежава“ (на английски език – „The pause that refreshes“) се появява най-напред през 1929 година във вестник „Сатърдей ивнинг пост“. През 1936 година се появява лозунгът „Само това ще те освежи“, а през 1944 година. В средата на ХХ век се появяват други запомнящи се лозунги: „Знак на добър вкус“, „Бъди истински свеж“ и „Давай нататък бодър и свеж“. Рисувани реклами Популярните коледни камиони „Кока-Кола“, с изображение на Дядо Коледа и многобройни светлини, внасят допълнително коледно настроение. Ръководството на компанията осъзнава отрано потенциала на рекламата, особено когато включва изящни цветни илюстрации, направени от най-видните художници (сред които Норман Рокуел). Затова реклами на напитката с такива илюстрации са публикувани в най-големите водещи списания. През 30-те години на века известният художник Хадън Съндблом започва да създава своята серия от портрети на Дядо Коледа. Тези рисунки придобиват огромна популярност и се използват и до днес. През 50-те и 60-те години илюстрациите прерастват в реклами за отдих и туризъм.

Радио и телевизионни реклами Още от 20-те години на ХХ век, радиото се превръща в едно от най-мощните комуникационни средства за популяризиране на Кока-Кола. През 60-те години известното стихче „Всичко изглежда по-хубаво с Кока-Кола“, става радио шлагер и е използвана като мотив от групи като „Сюприймз“, „Фор сийзънс“, „Джан енд Дийм“ и „Мууди Блууз“. Компанията залага на радиореклами, дори след появата на телевизията и огромния брой телевизионни реклами, които започва да създава. Рекламната политика на Кока-Кола Къмпани се променя с променящия се свят и обхваща все по-голям брой потребители, използвайки нови пътища (особено телевизията). На Деня на благодарността през 1950 година Едгар Бърген и неговият сценичен партньор Чарли Маккарти се появяват в първото телевизионно предаване „на живо“, спонсорирано от Кока-Кола. Постепенно рекламната политика на компанията се променя и се превръща от спонсор на програми, прекъсващи излъчването на дългометражни филми, и в забавни предавания с участието на знаменитости, музикални звезди и др., рекламиращи Кока-Кола. Сред най-известните са сестрите Магуайър, Арета Франклин, Нийл Даймънд. „Кълъмбия пикчърс“ В опит да разшири своята дейност, през 1982 Кока-Кола купува Кълъмбия Пикчърс. Докато е собственост на Кока-Кола, Кълъмбия прави значителна реклама на Кока-Кола чрез включване на нейните продукти в своите филми. Въпреки това, след няколко първи успеха, състоянието на Кълъмбия се влошава и през 1989 тя е изоставена от Кока-Кола.

Спонсорство на спортни прояви- Бутилиране фабрика на Coca-Cola Канада ООД 8 януари, 1941 г. Монреал, Канада. Бутилка Кока-Кола със символа на Олимпийските игри Олимпийски игри Кока-Кола и МОК започват своето дългогодишно партньорство през лятото на 1928 година, с подписването на договор за партньорство. Преди началото на Олимпийските игри в Амстердам през 1928 година, пристига кораб, натоварен с американския отбор за Олимпиадата и 1000 каси Кока-Кола. На откриването на игрите за първи път се предлага от напитката на стадиона. Продавачи, облечени с фирмени дрехи на компанията, предлагат напитката в самия стадион, а около стадиона са разположени множество павилиони, където се предлага наливна Кока-Кола. Световно първенство по футбол От 1978 г. компанията е спонсорирала всяко Световно първенство по футбол.

Един от шампионатите, организиран от ФИФА – ФИФА Световен младежки шампионат, се е наричал „ФИФА – Купа на Кока-Кола“. В периода 1992 – 1993 и 1997 – 1998 г. Кока-Кола е основен спонсор на турнира за Купата на Английската футболна лига, като турнирът се нарича Coca-Cola Cup. Кока-Кола като политически и корпоративен символ -Напитката Кока-Кола често се асоциира със САЩ, смята се за „американска марка“ или пък като малка част, представяща Америка (сравнете с Мики Маус).

Идентификацията с американската култура е довела до „Кола-колонизация“. Кока-Кола е бойкотирана в някои арабски страни, поради извършени инвестиции в Израел по време на бойкота на страната от Арабската лига  и заради неодобрението на американската политика в Близкия изток. Кока-Кола като част от алкохолни коктейли Кока-Кола е изключително популярна и заради смесването ѝ с някои алкохолни напитики.Може би най-популярни са Кока-Кола с водка и Кока-Кола с ром.

Куба Либре  - Най-популярните: Blackout Grin – Кока-Кола, джин и водка ; Captain Coke – Ароматизиран ром „Кептън Морган“ и Кока-Кола; Charro Negro – текила и Кока-Кола (позната в Мексико); Куба Либре – ром, Кока-Кола и лимонов сок; Jack and Coke – уиски „Джак Дениълс“ и Кока-Кола; Long Island Iced Tea – водка, текила, бял ром, ликьор; „Cointreau“, джин, лимонов сок, захарен сироп и Кока-Кола; Paralyzer – водка, мексикански ликьор от кафе; „Kahlúa“;сметана или мляко и Кока-Кола; Piscola – южноамерикански ликьор от грозде; „Pisco“ и Кока-Кола (много популярна напитка в Чили); Skinny Pirate – Ароматизиран ром; „Кептън Морган“ и Кока-Кола Лайт. Критики Кока-Кола Кока-Кола Къмпани е критикувана многократно за своите бизнес практики, както и за предполагаеми неблагоприятни последици за здравето, при консумация на някои от своите продукти.

Една от основните критики към Кока-Кола е опасността от високото ниво на киселинност в напитката, но е било установено от изследователи, че тези твърдения са необосновани, включително в многобройни съдебни дела, завеждани в САЩ. Докато много доктори, изготвящи диети, вярват, че безалкохолните напитки могат да присъстват в добра диета, прекалената консумация на безалкохолни напитки може да бъде опасна, особено за малки деца,". Една причина за това е, че тези напитки предоставят прекалено много калории, а друга е, че те заместват храни и напитки с полезни съставки в диетата на много деца. Проучванията показват, че редовните потребители на безалкохолни напитки имат по-ниски нива на калций (което може да причини остеопороза), магнезий, аскорбинова киселина (витамин C) и витамин А. Друга критика е за съдържанието на кофеин в напитката, което според критиците може да доведе до зависимост на потребителя – нещо, също отхвърлено от изследователи[29]

От края на 80-те години на 20 век в САЩ колата се произвежда с високофруктозен царевичен сироп, вместо със захарна глюкоза/фруктоза. Тази промяна е направена главно заради покачващите се по това време цени на захарта. Има групи, които критикуват този ход, тъй като Високо-фруктозен сироп от царевица (HFCS) може да се получава от генетично променени растения. 

КОКА - КОЛА ИСТОРИЯ . Написана на : 2017-05-09 22:30:31
КОКА - КОЛА ИСТОРИЯ .

Кока-Кола -Coca-Cola) е популярна газирана безалкохолна напитка, предлагана по целия свят, една от най-разпознаваните и продавани търговски марки в света. Известна е още на жаргон само като кола. Кока-Кола е изобретена през 19 век от американеца Джон Пембъртън, който я замисля като лекарство, което се купува без рецепта. Благодарение на агресивна маркетингова политика от страна на бизнесмена Ейза Григс Кандлер, напитката става лидер на световния пазар за безалкохолни напитки през 20 век, като продължава да е такава и през новия век.

В наши дни Кока-Кола се произвежда като концентриран сироп, който се доставя на множество франчайзингови фирми, които го бутилират, разпространяват и продават. Кока-Кола произвежда и няколко напитки, които носят бранда Кока-Кола, но са различни по вкус или състав от класическата напитка. Най-популярната и разпространена от тях е диетичната Кока-Кола (позната в България с името Кока-Кола зироу, на английски – Coca-Cola zero), която се превръща в най-популярната диетична напитка.

Освен диетичната Кола, компанията произвежда още Кока-Кола с добавен екстракт на кафе (Coca-Cola Blāk), с вкус на ванилия (Coca-Cola Vanilla), череша (Coca-Cola Cherry), лимон (Coca-Cola with Lemon), както и такава без кофеин (Caffeine-free Coke). Кока-Кола е посочена като-най-престижна търговска марка в света в изследване от 2011 г.. В отговор на настояването на потребителите, желаещи по-естествен продукт, компанията е в процес на постепенно извеждане от употреба на хранителната добавка E211, наричана още натриев бензоат.

Ранни години- В музея Светът на Кока Кола в Лас Вегас са изложени експонати от десетилетия история. Кока Кола е изобретена в Кълъмбъс, Джорджия, от Джон Пембъртън първоначално като кокауайн, комбинация от вино и кокаин, наречена Кока с френско вино на Пембъртън. В началото тя е продавана като лекарство срещу главоболие по пет цента на чаша в автоматите за газирани напитки, които стават популярни в САЩ по това време. След забраната на алкохола в Джорджия през 1886 г. виното в рецептата е заменено с безалкохолен сироп.

Първите продажби са реализирани на 8 май 1886 г. в аптеката „Jacob's Pharmacy“  в Атланта, и за първите осем месеца са продавани едва девет чаши средно на ден. Газираната напитка става популярна и поради факта, че по това време в САЩ се смята, че газираните напитки са много полезни за здравето. Считайки, че две „C“ ще изглеждат по-добре в рекламите, Франк М. Робинсън, съдружник и счетоводител на д-р Пембъртън, предлага името Coca-Cola (Кока-Кола) и създава характерния за марката шрифт. Първата вестникарска реклама на Кока-Кола се появява във вестник „Атланта Джърнъл“ – приканваща гражданите да опитат „новата и популярна газирана напитка“.

По витрините на магазините се появяват изрисувани с маслени бои плакати с надпис Кока-Кола. Д-р Пембъртън обаче не осъзнава потенциала на напитката и започва да продава части от компанията си на други съдружници. Малко преди смъртта си през 1888 година, той продава цялата останала част от компанията на Ейза Григс Кандлер от Атланта – човек с голям търговски нюх. Кандлер продължава да изкупува останалите, докато не придобива 100% от компанията. Ерата на Кандлер На 1 май 1889 година Ейза Кадлър публикува съобщение на цяла страница във вестник „Атланта Джърнъл“ че е „единствен собственик на Кока-Кола. Вкусна, освежаваща. Ободряваща. Тонизираща.“ Собствеността, която Ейза Григс Кандлер всъщност придобива през 1891 година, му струва точно 2300 щатски долара.

Бутилираща линия на Кока-Кола, разположена и работеща демонстративно в павилиона на фирмата, по време на Световното търговско изложение ЕКСПО 1958 г. – Брюксел, Белгия. До 1892 година усетът на Кандлер към рекламата увеличава продажбите на сиропа Кока-Кола почти десетократно. Скоро той закрива фармацевтичната си фирма и се отдава изцяло на безалкохолната напитка. Заедно със своя брат Джон С. Кандлер, бившия съдружник на д-р Пембълтън – Франк Робинс и още двама нови съдружници Кандлер основава в щат Джорджия компания „Кока-Кола Къмпани“. Първоначалният капитал на компанията е 100 000 долара. Търговската марка „Кока-Кола“, която се използва от 1886 година, е регистрирана в „Патентното ведомство на САЩ“ на 31 януари 1893 година.

Същата година са изплатени и първите дивиденти – по 20 долара на акция, което възлиза на 20% от номинала на акцията. Оттогава до днес, всяка година се изплащат дивиденти на акционерите. Като човек вярващ в рекламата, Кандлер продължава направеното от Пембълтън в областта на маркетинга, като разпространява стотици талони за безплатна Кока-Кола. Той агресивно рекламира напитката, като разпраща сувенирни ветрила, календари, часовници, със символа на компанията. Компанията продължава да се разраства и през 1894 година в град Далас, щата Тексас е построена първата фабрика за производство на сиропа, извън Атланта. Следващата година са открити и заводи в Чикаго, Илинойс и в Лос Анджелис, Калифорния.

През 1895 година, три години след създаването на компанията, Кандлър обявява че „Кока-Кола″ ще се пие във всеки щат и на цялата територия на Съединените щати“. Кока-Кола започва да се продава в бутилки на 12 март 1894 г., а първите кутии се появяват през 1955 г.. Кандлър се колебае дали да бутилира напитката, но тримата предприемачи (Дж. С. Мейфилд, А. О. Мърфи и Е. Х. Блъдуорт), които предлагат идеята, са толкова настоятелни, че той подписва договор, с който им отстъпва контрола върху процеса. Неясният договор се превръща в проблем за компанията през следващите десетилетия. Нещата се усложняват още повече от решението на бутилиращата фирма да сключва договори с подизпълнители. „Делауер“, ерата на Удръф- През 1919 година компанията на Кандлер продава фирмата Кока-Кола на банкера от Атланта Ърнест Удръф и инвестиционна група за сумата от 25 милиона долара.

Така е създадена компанията „Делауер“, като скоро след това половин милион от акциите на компанията са продадени публично, на цена 40 долара.. След четири години синът на Ърнест – Робърт Уиншип Удръф, е избран за президент на компанията и така дава начало на неговото активно ръководство, продължило повече от шест десетилетия. Автомат за продажба на Кока-Кола - Преди да се включи в бизнеса с безалкохолни напитки, 33-годишният мъж от Джорджия се издига от продавач на камиони до вицепрезидент и генерален управител на „Уайт Мотор Къмпани“. Новият президент на компанията обръща особено внимание на качеството на продукта. Удръф слага началото на кампания „За качествена напитка“ като използва мащабно опитни служители, които да насърчават продавачите на наливна Кока-Кола да продават по-напористо и да предлагат напитката правилно.

С помощта на основните производители на бутилирана Кока-Кола, под негово ръководство се налагат строги стандарти в качеството, които проследяват и контролират всеки етап на производителните операции. Удръф умело прогнозира големия потенциал на бутилирането и увеличава съществено рекламата и търговската подкрепа на продукта. Към края на 1928 година продажбите на бутилирана Кока-Кола за първи път надвишават продажбите реализирани от наливната. Ръководената от Удръф компания постига небивал търговски успех. Някои от търговските похвати, въведени от него, които се използват и днес, са били смятани за революционни. Така например през 20-те години на ХХ век, компанията за първи път започва да използва картонена опаковка, която съдържа 6 бутилки Кока-Кола, като по този начин насърчава продажбите „за вкъщи“.

Тази проста и обикновена опаковка била описана в рекламите като „Опаковка за дома, с удобна дръжка“. През 1929 година към картонената опаковка се прибавя още едно революционно въведение в директните продажби – метален хладилен шкаф, които е отворен в горната част, пълен с лед, с което става възможно продажбата на леденостудена Кока-Кола в магазините. По-късно металният хладилен шкаф е усъвършенстван с механизирано охлаждане и автоматичен монетен контрол. По този начин напитката вече може да се предлага в канцеларии, фабрики, стадиони и много други. Мащабната рекламна кампания дава резултат и по времето на своята 50-та годишнина напитката вече се е превърнала в национален символ.

Споделяме щастие от 1886 -година- Coca-Cola е най-известната и най-продаваната безалкохолна напитка в историята, както и най-разпознаваемата марка в света.

1886 година- първата глътка Coca‑Cola се сервира за първи път в Jacobs’ Pharmacy на 8-ми май 1886 г. До края на тази паметна година са продавани по 9 напитки на ден. напитката получава име Счетоводителят на компанията Франк Робинсън нарича напитката Coca-Cola и, убеден в атрактивния ефект на двете букви C на рекламни материали, създава логото, като използва ръкописния шрифт на Плат Роджърс Спенсър.

1899година- вече и в бутилка Производството на Coca-Cola в бутилки започва след подписването на първия договор за бутилиране през 1899 г. Използвали са се бутилки в стил Hutchinson. 1900 година- обичана от звездите Звездата от мюзикъли и водевили, обаятелната певица и актриса Хилда Кларк е първата известна личност, която се появява на постери и други рекламни материали на Coca-Cola, включително и разделители за книги.

1915 година- контурната бутилка Дизайнът на прототипа на контурната бутилка на Coca-Cola е дело на Аликзандър Самюелсън. 1921 година- целогодишно щастие Слоганът “Thirst Knows No Season” ("Жаждата не познава сезони") допринася за позиционирането на Coca‑Cola от лятна напитка в източник на наслада през цялата година. 1929 година- fountain чаша Дебютира fountain чашата на Coca-Cola, онази, която прилича на камбанка и всички обичат.

1931година- Дядо Коледа изпива първата си Coca-Cola Художникът Хадон Сандблом създава първата си илюстрация, в която Дядо Коледа си почива с Coca-Cola. 1942 година за по-кратко - coke Героят Sprite Boy се появява в рекламните материали, за да ни обясни, че Coca-Cola и Coke са имена на един и същ продукт. 1947 -година метален диск- Въведена е метална табела във формата на червен диск с диаметър от 30.48 до 121.92 см.

1950 година на корицата Coca‑Cola е първият продукт, който се появява на корицата на списание Time. 1960 година- здрасти, кен Coca-Cola започва да се предлага в 340-грамови кенове. 1963 година- джингъл суинг Започва рекламната кампания “Things Go Better with Coke” ("Всичко върви по-добре с Coke"). По радиото поп-изпълнители като The Supremes, Рей Чарлс, Арeта Франклин, Jan and Dean, Рой Орбисън и The Coasters се заиграват с джингъла в уникалните си стилове.

1965 година- кока-кола идва в  България е първата страна от бившия социалистически лагер, където започва бутилиране на Coca-Cola. 1969 година червено и бяло Представена е нова графична идентичност на продуктите с марка Coca-Cola. Основните цветове на логото и съпътстващите елементи са червено и бяло.

1971 година да почерпиш света с coca-cola Първо радио, а впоследствие и телевизионна реклама, “I’d Like to Buy the World a Coke” ("Искам да почерпя света с Coca-Cola") се превръща в международен хит и до ден днешен е една от най-популярните реклами на Coca-Cola.

1985 година иновация срещу класика Формулата на Coca-Cola е променена за първи път през последните 99 години. Продуктът, наричан от някои "Новата Coca-Cola", предизвиква масово недоволство сред феновете. На пазара след 79 години се завръща друг продукт, направен по оригиналната формула и преименуван "Coca‑Cola Classic" .

1993 година полярните мечки са тук Историята на известните полярни мечки на Coca-Cola започва с телевизионната реклама “Northern Lights” ("Полярно сияние"). 2015 година една специална годишнина Навършват се 50 години от появата на Coca-Cola на българския пазар, годишнина, която съвпада със 100-годишния юбилей на контурната бутилка.

 

Московският свещеник отец Александър Шаргунов каза по време на свещенослужение в памет на Евгени Родионов: „Знаем, че е преминал през изключително трудни и дълги мъчения, които биха могли да се равняват на тези, изпитани от великите мъченици от първите времена. Били са обезглавявани и разчленявани, но винаги оставали верни на Христа Бога“.

image

С гърди, изпъчени напред, рамене, здраво стегнати назад, младият войник стои като по време на парад в камуфлажните си дрехи, с лъснати обувки, с оръжие на рамо и с ореол, който краси главата му. Неговото лице изобразява портрета на човек, който е изпълнил дълга на живота си.

Портрети на този човек – Евгени Родионов, са разпространени из цяла Русия. Понякога е облечен с камуфлажни дрехи, понякога – с роба, понякога е въоръжен, понякога държи кръст, но винаги – с ореол на главата. Иконите са почитани в домове и в църкви из цяла Русия, където редник Евгени Родионов е станал обект на много постсовиетични вярвания. Той е новият руски неофициален светия, просиял по време на Чеченската война, и знак на непреставащото сражение между християнството и исляма. Той е провъзгласяван за светия не само от руски вярващи, но и от мнозина другоземци.

Евгени Родионов е роден на 23-ти май 1977 г. Бил е кръстен като дете и то не поради голяма вярност в Христа от страна на неговите родители, а защото майка му била притеснена за неговото здраве. Често срещано суеверие било това децата да бъдат кръщавани, за да се осигури тяхното добро здраве. Родителите на Родионов били типичните съветски граждани и рядко се сещали за Бога. През 1989 г., когато Евгени бил едва 10-годишен, той окичил на врата си своя кръщелен кръст и никога след това не го свалил. Майка му му казвала: „Може би трябва да свалиш кръста, когато си на публични места, за да не разберат хората“, но Родионов винаги пренебрегвал нейните изказвания по този въпрос.

В своите детски години Евгени бил силен и в добро телесно здраве. За известно време бил увлечен от бокса, даже спечелил второ място в състезание, но впоследствие се отказал от този спорт, казвайки: „Не може работата ми да е да бия някого по главата“. След като завършил училище, Радионов намерил работа в мебелна фабрика, където изкарвал повече пари от майка си, която, поради тогавашните обстоятелства, работела на 3 различни места. Евгени присъствал на църковни служби в московския квартал Подолск, но не се знае при кого се е изповядвал.

През 1995 г. Евгени е повикан да служи в армията. Руското законодателство задължавало всеки млад мъж да отслужи даден период в армията. При влизането си в казармата Родионов следвал стар обичай и окичил на кръста си колан, на който бил избродиран 90-ти псалом. Неговата майка Любов Василиевна си спомня как Евгени не искал да встъпва в армията, но чувствал, че е негов дълг да служи на своята Родина.

Той и неговите приятели разбирали, че има неща в живота, които дори и да не искаме да правим, сме длъжни да ги направим въпреки всичко.

След приемането му в армията Евгени е назначен да служи на границата в Чечня, където руската армия водела неуморно битки срещу ислямски сепаратисти, и основната му длъжност е да осигурява пограничната сигурност. Там той намира свои руски другари.

По време на тази война поведението на руската армия било често критикувано заради липсата на планиране, некомпетентност и понякога, че не успявала да осигури на своите войници дори и най-нужните пособия. В нощта на 13-ти януари 1996 г. Евгени и няколко други млади войници били поставени на пост, невъоръжени, на пропуск, намиращ се на 200 метра от тяхната база, близо до планинските граници между Чеченската република и Ингушетия. Пропускателният пункт, контролен и регистрационен пост, бил малка палатка без електричество и без възможност да осъществява комуникация с Главния щаб. Пътят, на който се намирал пропускателният пункт, бил често преминаван от терористи и престъпници с цел илегален превоз между двете републики на оръжия, амуниции, заложници, дрога и др. Охраняващите граничния пункт войници изчезват безследно. Неофициални данни показват, че офицери, намирали се близо до Родионов и другите с него, са чули младите войници да викат. Но задълбочено разследване не е проведено в началото. След време се разбира, че Родионов и войниците с него са били отвлечени от чеченските бунтовници. Била използвана линейка, която спряла на пропускателния пункт и в която се криели чеченците. Бунтовниците изскочили от линейката и нападнали момчетата, които нищо не подозирали и  нямали време да реагират на атаката.

След известно време службите на армията провели разследване на случая и открили много следи от съпротива, макар и неуспешна, от страна на Родионов и братята му, имало следи от кръв на пропускателния пункт. В следствие на този случай пунктът бил преместен от тогавашното му място, по-далече от пътя, до който се намирал, и от този момент нататък войниците, които стоели на пост там, били въоръжени.

След залавянето им Родионов и другите войници са задържани като заложници в изоставена къща в продължение на 100 дни, като по време на това отвличане до семействата на задържаните били изпращани многобройни искания за откуп. Отвличането и искането на откуп в замяна на освобождаването на отвлечения било нещо ежедневно в Чечения по онова време. Евгени бил държан, увиснал на китките си, в мазето на къщата, лишаван от храна, измъчван и бит. Откупът, който искали за него, бил 50 милиона рубли (~1.6 милиона щатски долара), което била почти невъзможна сума. Родителите му, естествено, на разполагали с толкова пари и Родионов никога не бил освободен. Евгени бил заложник 3 месеца и половина. Чеченците изисквали от него да свали кръста, който носел на шията си, да се отрече от християнската си вяра и да приеме исляма, ако иска да остане жив. Евгени отказал да се отрече от вярата си. Чрез пролятата от него кръв и претърпените от него страдания той потвърдил Божията сила, която го крепяла през тези дни.

На 19-тия му рожден ден, на 23-ти май 1996 г., главата му била отрязана. Той показал, че Православието в Русия все още е живо и че дори след толкова много години насилствен атеизъм, Русия все още има потенциал за духовно развитие, както преди.

Месец след отвличането на Родионов, на 16-ти февруари 1996 г., майка му получила  вестта, че синът й е дезертирал от армията. А точно по същото време Родионов претърпявал нечовешки мъчения в името на Христа.

 

Страница 1 от 35
 1-5 от 173  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>