Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
ИСТОРИЯ НА БИКИНИТЕ И АТОЛ БИКИНИ. Написана на : 2017-04-22 21:42:29
ИСТОРИЯ НА БИКИНИТЕ И АТОЛ БИКИНИ.

На модно ревю в Париж на 5 юли 1946 г. официално са представени първите бикини, които бързо се налагат в модата на дамското бельо и бански костюми. Първите бански от изрязани две части са наречени на името на атола Бикини, част от Маршаловите острови.

Като създатели на костюма се сочат инженерът Луи Реар и модният дизайнер Жак Хайм. Официалното представяне на бикините обаче става далеч след като началото на тяхната история е в началото на цивилизацията. Въз основа на доказателствата от римски мозайки и стенописи, историците отдавна вярват, че бикините са били популярно плувно облекло за древните римски жени. Във време, когато културните и моралните норми са били на много по-ниско ниво, отколкото днес, разходката по бикини е било нещо нормално.

Въпреки археологическите доказателства за съществуването на бикините дълго време преди XX век, документираната история на съвременните бикини започва лятото, след края на Втората световна война. Главен виновник за създаването на съвременните бикини е френският моден дизайнер от курортния град Кан Жак Хайм. Той усърдно работил върху идеята за бански костюм от две части разкриващ природните дадености на жените.

Хайм започва продажби на оскъдния бански, нарийчайки го "атом", в чест на наскоро отритата най-малка частица – атомът. в местен магазин на плажа през лятото на 1946 г. Малко по-късно Реар прави "атома" максимално малък за времето си и му дава името "бикини". Но трудно намира модел, който да се съгласи да го представи пред публика. В края на краищата с първите бикини на обществено място излиза Мишел Бернардини, танцьорка от Парижкото казино.

Налагането на бикините обаче нe става лесно. Трябва да минат поне 15 години, за да бъдат те масово възприети в САЩ, а преди това през 1951 г. са забранени от надпреварата "Мис Свят". Пробивът идва с Брижит Бардо и бикините й във филма "И Бог създаде жената" от 1957 г., след което пазарът вече е отворен. Днес бикините са неделим елемент на плажната мода. Техните размери все повече намаляват и се показват по-големи части от женското тяло.

Двама френски дизайнери оспорват правото да се нарекат създатели на първия женски бански костюм от две части - бикини. През 1946 година френският инженер Луис Реар разработил дизайн на женски бански костюм от две части. Той взаимства идеята си от изображенията на гръцки атлетки върху керамични съдове от 1400 г. пр.Хр. Реар бил сигурен, че ще скандализира публиката и търсел подходящо име за приумицата си. Имал нужда от нещо дръзко, екзотично, което веднага да привлече вниманието към себе си. Четири дни преди Реар да покаже новия модел в Париж, американската армия провежда ядрени опити на необитаем атол от Маршаловите острови в Тихия океан, известен под името Бикини (Bikini Atoll).

Хрумва му, че двете парчета плат могат да предизвикат експлозия не по-малка от експлозията на една атомна бомба. Така името било намерено - "бикини". На 5 юли 1946 година новият бански костюм бикини видял бял свят. По-късно Реар много пъти казвал, че костюмът бил наречен на острова, а не в чест на атомния взрив. Макар да е очевиден фактът, че за името на своя модел Реар се е възползвал от най-актуалната и обсъждана в този момент тема. Едновременно с Луис Реар бански от две части бил създаден от Жак Хейм, моден дизайнер от Кан. Новият модел бил наречен “The Atom" и представен като най-малкият бански костюм в света. На което Реар реагирал веднага, заявявайки, че неговите бикини са "по-малки от най-малкия в света бански костюм". Действително, новият бански-бикини на Реар бил толкова откровен, че парижките манекенки не се решили да го демонстрират на подиума.

За представянето му била наета 19-годишната Мишелин Бернардини - стриптизьорка в един от парижските клубове. Тя без колебание се съгласила да демонстрира бикините. Бернардини не била красива според класическото разбиране на красота, но след появяването й в бикини нейната популярност в пресата пораснала значително. Мишелин била затрупана с писмата на своите поклонници - говорело се че техният брой надхвърлил 50 хиляди. Новите бански костюми не били изненадваща новина. Роля изиграло военното време, когато отвсякъде се чували призиви за икономии и рационален подход към всичко.

През 1943 година в САЩ било предложено да се съкрати с 10% разхода на платовете, изразходвани за ушиването на един женски бански костюм. На американските плажове мъжете проявявали повишен интерес към жените, възприели патриотичния призив. Реар скроил своя бански от 30 дюйма плат (0,76 кв. м): бюстие от два триъгълника, съединени с връвчица, и изрязани гащички.Дамското долно бельо се развило с времето през вековете.

Преди време, по скоро във първите векове мъжете и жените са използвали препаска като бельо. Има данни за първите бикини още през Средновековието при аристокрацията. След Викторианската епоха, дамското бельо и бикини в частност се променят постепенно до средата на 20-ти век. След това започва да се развива с по-бързи темпове, в унисон с останалата част от облеклото.

Бикините са най-често използвананото бельо от жените поради удобството което предлагат, съчетано със подчертаване на формата на женските задни части. Дизайнерите създават различни модели бикини за всеки повод. За ежедневна употреба са повечето чифтове бельо на всяка дама, като предпочитана материя за това е памука.

Друга функция е стягащата при някои модели. Две трети от моделите са за ежедневно ползване. За еротични цели също се купуват но по малко.Това са около една трета покупките. Съществува ластично бельо за оформяне на зоните около корема. Това са така наречените колан-гащи. Препоръчително е да се носи по-рядко. Ползва също и при жени след бременност за по бързо прибиране на корема.

Цветове и материали при бикините Предлагат се в различни цветове. Най-често - бяло, черно и червено. Около половината от дамското бельо е в бяло. Материалите от които се изработват бикините са памук , сатен, еластен и други материи. Има чудесни български производители на бикини, които радват своите клиенти със високо качество.

Видове на кратко- Биват няколко вида. Първата група е прикриваща повече тялото на жената. Изрязани бикини, дамски пликчета и стягащо бельо. Втората група е по-изрязано бельо. Подчертава повече бедрата и дупето на жената. Боксерки и прашките също са често предпочитани от дамите. Бразилските бикини са хит в последните години. Те наистина са комбинация от удобство и сексапил. Всяка модерна жена има в гардероба си над 10 броя от този тип. В комбинация със подходящ сутиен наистина придават уникалност на жената особено в червено.

В летните месеци се носят също и по свежи цветове, като светло синьо и розово. Жени бъдете различни когато е необходимо... залагайте и на комфорта при ежедневието. Мъже опознайте полвинката си и избирайте подарък бикини според вкусът й.

Маршалови острови.

Маршаловите острови са синоним на представата ви за рай. Отдалечените на хиляди километри острови в Океания са хиляди на брой. Плоски коралови острови съставляват Република Маршалови острови. Животът по тези тесни ивици земя мжду океана и лагуната е спокоен, необезпокояван. Местните лица отразяват историята на островите. След 2000 години изолация, през 1700 година островите най-после биват открити.

Те са били колонизирани от англичани, руснаци, германци, японци и разбира се американци. Явно райските острови още тогава са били много превлекателна дестинация. Днес на по развитите атоли се усеща влиянието на различните култури – магазините са добре снабдени, рестораните са приятни, има и чудесни места за отсядане и релакс. Природата тук е разпръснала хилядите блещукащи малки острова точно по средата на Тихия океан.

Те се носят по водите като наниз от перли, образувайки верига от 29 перфектни атола, 5 ниско разположени острова и 879 коралови рифа. Хората на Маршаловите острови живеят обикновен живот, непроменен в много отношения в продължение на векове.

Един от атолите, Бикини претърпява истинска катастрофа. На него е взривена американска водородна бомба на 1 март 1954 година. Тя причинява смърта на хиляди жители на Полинезия и Микронезия. Петнадесет мегатонната бомба избухнала на Бикини, изпарява част от атола заедно с доста от жителите му. Голяма част от обитателите на атола били принудени да напуснат родните си домове.

Колкото и да е загадъчно, ядрената слава на Бикини хич не пречи на авантюристичния дух на чуждите гости, предпочели за почивката си Маршаловите острови. Впрочем тъкмо Бикини заедно с друг съседен атол - Джалуит - предлага съвсем специфичната атракция на едно от най-големите в света подводни гробища на самолети, подводници и кораби, останало от времената на американско-японските битки през Втората световна война. Специално организирани екскурзии радват любителите на акваекзотиката и край Куаджалейн, Ур, Аилинглаплап.

Най-големият атол в Маршаловите острови е Маджуро, където е и едноименната столица. Атолът се състои от 57 малки островчета, най-големите от които са свързани с единственото на всичките Маршалови острови 55-километрово шосе с твърда настилка. Още навремето отбилият се тук Робърт Луис Стивенсън нарича Маджуро "перлата на Тихия океан". В самия край на западната част на атола е Лаура Вилидж, където е най-добрият местен плаж. Основен поминък на населението,извън атолите Маджуро и Куаджалейн,е селското стопанство и риболовът.

Отглеждат се кокосови палми,хлебно дърво и таро.Копрата и изсушената плодна обвивка на кокосовите орехи са основнитеескпортни продукти,но се налага страната да внася много други стоки.

Появяването на бикините предизвикало оживена дискусия в целия свят. В католическите страни, такива като Испания, Португалия и Италия, бикините били забранени.

Организациите, борещи се за по-висока нравственост, оказвали натиск върху Холивуд с искане да бъдат изрязани от филмите сцените, където актрисите са облечени в бикини. Един от писателите казал, че бикините "откриват всички женски тайни, с изключение на моминската фамилия на майката на притежателката на такъв бански.

 По това време в списанието Modern Girl пишат за бикините: "Абсолютно невъзможно е да си представи човек, че порядъчна девойка е способна да облече такова нещо". В началото на 60-те години обаче Америка вече се намира под влиянието на нови течения, включително и нудисткото. През 1960 г. поп-звездата Браян Хиленд увековечил бикините в своята песен "It's Bitsy Teenie Weenie Yellow Polka Dot Bikini". След три години на голям екран излязъл филмът "Beach Party", в който в една от сцените девойките танцуват в бикини. Филмът имал огромен успех.

Времената и вкусовете се променят. През 80-е - в началото на 90-те години обемът на продажби на бикини постепенно се снижава и представлява една трета от обема на всички бански костюми. През 1988 година фирмата на Луис Реар прекратява съществуването си. Днес като че ли бикините преживяват своето второ раждане. Популярността на този модел сред съвременните жени е голяма и обемите на продажбите постоянно растат. Някои анализатори го свързват с появата на популярното телевизионно шоу Baywatch.

РАЗПЪВАНЕТО НА КРЪСТ Е БИЛО НАКАЗАНИЕ ПРИ РИМЛЯНИТЕ.

РАЗПЪВАНЕТО НА КРЪСТ.

Разпъването на кръст или разпятието в исторически план е начин (форма) за изпълнение на смъртното наказание. На осъдения на смърт или са били заковавани с гвоздеи ръцете и краката към дървената основа, или пък са пристягани крайниците му към нея посредством въжета. Гвоздеите се забиват не в дланите и стъпалата, а в дългите кости на крайниците, защото съществува опасност прикования под силата на собствената си тежест да се "изхлузи" от оръдието на наказанието.

  Като правило за оръдие на наказанието са използвани дървени кръстове с различни форми, по принцип Т-образни, но и с други форми. Понякога в центъра на кръста е прикачена малка стълба, на която разпнатия може да се опре. Кръстовете са издигани вертикално и изложени на публична показ. Често разпятието е било предшествано от срамна церемония-шествие, по време на която осъденото лице трябва да носи от кръста си така нареченият патибулум (лат. patibulum), дървена греда, която впоследствие служи за хоризонтална напречна греда на оръдието на наказанието (кръста).

Изпълнението на смъртното наказание през античността чрез разпятие е било използвано във Вавилония, Древна Гърция, Палестина, Картаген, но е особено често срещано в Древния Рим, където разпятието се превръща в основен инструмент за изпълнение на смъртната присъда, тъй като е бавна и мъчителна смърт, служеща за назидание на останалите. Посредством разпятие са екзекутирани особено опасни престъпници (бунтовници, предатели, убийци, и други). В Древен Рим, в случай на убийство на собственик на къща от неговите роби които живеят в неговата къща, независимо от техния пол и възраст, те е трябвало задължително да бъдат разпнати.

Налице е предание според Библията, че в Палестина по отношение на царствените особи задължително се е прилагало като смъртно наказание разпятието (виж Ирод Велики и младенците). Разпятия са наложени и на участниците във въстанието на Спартак. Според християнската доктрина, разпятието на Исус Христос прави оръдието на наказанието - кръста, символ на християнската религия. Разпятието донася смърт и на християнските светци, апостолите Андрей и Петър, мъченик Клеоник Амасийский и други по време на ранното християнство.

Основната причина за смъртта при разпятие е асфикцията (задушаването), причинена от развиващия се белодробен оток и умора, възпрепятстващи дишането и функционирането на междуребрените абдоминални мускули. Основна опора на тялото, в поза разпятие са ръцете и дишането се осъществява посредством мускулите на корема и междуребрените абдоминални мускули, което води до бързо изчерпване на физическите сили на тялото. Също така при разпятие гръдните мускули са обтегнати към раменния пояс и това води до затруднения в дишането, причинаващи събирането на течност в белите дробове и белодробен оток. Допълнителни причини за смърт при разпятие са дехидратация и загубата на кръв от раните.

Здравата опора чрез привързаност към кръста прави дишането по-лесно, което по принцип само забавя леталния изход, увеличавайки мъките на осъдения. За да се ускори изпълнението на смъртната присъда чрез разпятие на осъдените се отрязват пищялите, което ги лишава от допълнителна опора. Разпнатият умира в адски мъки, дълго и болезнено, обикновено в рамките на 5-6 дни. Днес разпятието съществува като форма за изпълнение на смъртното наказание в законодателството на Судан, но преди разпятие осъдения се обесва, след което мъртвото му тяло се разпва за назидание на показ пред обществеността.

ТРАКИЕЦЪТ СПАРТАК И БИТКАТА МУ С РИМ.

Човешкият живот е кратът. Дните се нижат бъро, а ние обгърнати от грижите си не забелязваме тяхното отминаване. Малцина са тези, които успяват се преборят с течението, малцина са тези, на на които се отдава да извършат велики дела. Способен на това се оказва тракиецът наречен Спартак.  Повече от две хиляди години качествата на този забележителен мъж предзвикват почуда и възхищение, а името му се е превърнало в символ на свободолюбие и справедливост. С право можем да се гордеем, че Спартак е роден в страната ни и, че делим една кръв с него.

Ето и неговата история... В далечното минало страната ни е била известна като свещено място за Арес-богът на войната. Макар да са възпитавани от човеколюбивите доктрини на Залмоксис и Орфей, дедите ни са били страховити бойци. Суровият живот, а и сблъсъците с враждебни съседи са принудили тракийските мъже да каляват непрестанно тялото и духа си. За да защитиш семейството си трябва да си силен и волеви. Слабите са осъдени да изчезнат завинаги... За Спартак се смята, че произлиза от средите на медите. Те са едно от най-войнствените тракийски племена. Техни съседи са старите македонци, дарданите, синтите, дентелетите и др.

Благодарение на Тит Ливий знаем за имената на няколко града на медите – Ямфорина, Десу Дава, Петра. Това показва, че медите в никакъв случай не били са диво племе, а хора с добра организация и култура. Кога е роден Спартак не може да се каже с точност. По време на робското въстание 73-71 година преди Христа, Спартак е мъж в разцвета на силите си. Може да се предположи, че славният тракиец се е появил на бял свят някъде към 110 година преди Христа. В полите на Пирин той поема първият си дъх, а с него и неутолимата жажда на дедите ни за свобода и справедливост. Повечето автори смятят, че по една или друга причина Спартак е продаден като роб в Рим. Други пък, споменавайки сведения на стари автори твърдят, че първоначално смелият тракиец е участвал в помощните войски на римските легиони. Вярва се, че  поради това, че е дезертирал, Спартак загубва свободата си и в последсвие бива принуден да стане гладиатор.

В тези версии има редица слабости. Пренебрегнати са няколко важни факта. Името на Спартак не е на обикновен човек. То се използва от благородниците на няколко тракийски династии. В Приазовието, там където Теофан Изповедник локализира Стара Велика България е имало Тракийско Боспорско Царство. Една от най-известните династии е тази на Спаратокидите. Познати са пет царя с име Спароток в периода 480 - 180 преди Христа. Същото име е в употреба при благородниците на одрисите. Спараток I е син на могъщият владетел Терес I и брат на Ситалк. Имена сродни на това на Спартак срещаме и при живеещите в Добружда скити. Там, а и в Черноморските степи е властвал Спаргапейт. Доста по на изток, при масагетите, които Йордан определя като клон на гетите, намираме името Спаргапий- син на победилата Кир Велики царица Томира. Днес имената могат да се използват безразборно, но в древността не е било така.

Определени антропоними са били запазени само за благородническата прослойка. Такъв е и случаят със името на Спартак. Със сигурност той е бил син на царят на медите, или поне негов роднина. За това свидетелства и характеристиката, която Плутарх дава за славния тракиец. Водачът на робското въстание е описан като мъж със забележителна физическа сила, но също така притежаващ обаяние на благородник и добро възпитание. Друга индикация, че Спартак произлиза от царски род са неговите способности на стратег. Той успява да направи от обикновени роби и селяни армия, която да се противопоставя успешно на римските легиони цели три години. Един силен човек е можел да стане гладиатор, но боят в арената не може да се сравни със сблъсъка на бойното поле. Там правилата са други и не физическата сила решава изхода на конфликта, а качествата и действията на военоначалника. Бивайки член на царското семейство на медите, Спартак би бил обучаван във военно дело още от най-ранна възраст. Логично е да приемем, че Спартак е бил княз на медите, който попада в Рим в последствие на съюз между траките и Вечния град. От работите на Тит Ливий научаваме, че през II век преди Христа представители на меди, асти и кепнати отиват в Рим предлагайки приятелство. То е прието с охота, а на тракийските пратеници са дадени богати подаръци. За да бъде осигурена верността на определено племе, от него са се изисквали заложници. Най-вероятно Спартак е бил син на царят на медите Типас, който е властвал в периода 119-90 г. пр. Христа.

Би било съвсем естествено, ако по силата на сключения с римляните договор той е дал своя син като заложник, който е трябвало да живее в някой от градовете на Римската Империя. Това би обяснило защо по време на престоя си в Капуа, Спартак е придружен от своята съпруга, която също принадлежи на общността на медите. Такава голяма привилегия би била немислима за обикновен роб, а най-вече за дезертьор. По времето когато Спартак идва на Апенините заедно със своята жена, медите са в приятелски отношения с Рим. След време обаче статуквото се променя. През 80-те години на I век преди Христа, по времето на Луций Корнелий Сула отношенията между меди и римляни са враждебни. Поради това Спартак изпада в немилост и вече не му се позволява да се движи свободно. От друга страна благородният прозиход на тракиеца го спасява от смърт. Той остава като коз в ръцете на римляните, които се надяват след време да спечелят медите отново на своя страна и да ги използват за целите си. Желанието на Спартак да избяга и да избави семейството, а и народа си от изнудването на римляните го приниждава за вземе мерки. Навярно смелият тракиец влиза по свое желание в гладиаторската школа на Лентул Батиат. Там той не е обикновен боец както го представят холивудскитте филми, а doctore-инструктор. В гладиаторската школа Спартак става свидетел на жестокостта на робството. Това е нещо непознато за младият благородник от средите на медите. В Тракия също има слуги, но не в такава степен както в Гърция и Рим, а и отношението е различно. За хуманността на тракийските царе знаем от Плутарх, който разказва, че веднъж подарили изключително красива ваза на цар Котис I. Той й се възхитил, но след минута я хвърлил на земята и я счупил.

Изумен гостът го попитал за причината, а Котис казал, че се страхува да не би някой от неговите слуги да счупи вазата по невнимание, а той в гнева си да го накаже прекалено жестоко...С такова благродство и човечност не могат да се похвалят нито гърци, нито римляни. Спартак вижда как тежкият труд, а и ужасното отношение към римските роби мачкат човешката душа. Робът не е личност, а предмет с определена стойност. Животът на окования във вериги може да бъде отнет всеки момент, съдбата му зависи от прищевките на господаря. Свободолюбивият тракиец не може да изтърпи това. Заедно с други свои сънародници попаднали в Рим, а също така с галски и германски гладиатори Спартак решава да организира бунт и бягство от подтисничеството. Благодарение на това, че е doctore-инструктор, Спартак може да посещава и разговаря с всички гладиатори от школата на Батиат без това да предизвика съмнение. За сравнително кратко време около двеста човека са се съгласили с плана за бягство. Едва ли обаче Лентул Батиат е бил наивник, със сигурност е имал хора, които са подслушвали и са му донасяли какво се говори сред гладиаторите. Предателите донасят за заговора и поради това Спартак и хората му са принудени да действат по-рано от планираното. Въоръжени само с кухненски ножове бунтовниците елиминират охраняващите ги войници, но цената на свободата е висока. От около двеста заговорници само 70-80 успяват да се измъкнат. По време на бягството си от Капуа поелите по пътя на свободата траки, гали и германи попадат на няколко каруци натоварени с оръжие. Сега вече групата избягали роби и гладиатори е снабдена с мечове и копия. В началото римляните не осъзнават сериозността на събитието. Смятали са, че става дума за спонтанен бунт на обикновени роби изтерзани от мъчения и тежка работа. След Спартак и хората му тръгва половин кохорта – около 240 войника, които са смятали, че в края на деня бегълците ще са вече трупове натоварени на каруци по пътя за Капуа...В края на деня обаче римляните са тези, чиято кръв напоява земята. Легионерите попадат в организирана от тракиеца засада и се срещат с потомъка на бога на войната. Ужасът на войниците е неуписуем – те са победени от шепа гладиатори... Разбирайки, че тази победа е временна, Спартак повежда хората си към планината. Там е по-трудно за легионерите да приложат тактиката си. Бунтовниците се укрепват до вулкана Везувий, който в този момент не е активен. Мястото е удобно за защита, има само един път към него. 

Навярно стреснати от загубата на значителния брой войници римският сенат изпраща част от 3000 опитни легионери да се справят със Спартак и хората му. Тази нова войскова част е предвождана от претора Клавдий Глабер. Следвайки римският способ за водене на война Глабер обсажда възвишението заето от бунтовниците. Римският благородник очаква противниците му да се предадат сами когато измъчени от глад и жажда са останали без сили. Глабер остава излъган. Докато за римляните планината е препятствие, за тракиецът от племето меди, тя е като дом. Роденият в полите на Пирин Спартак знае как се води война по стръмни и скалисти места. С помощта на стъбла от диви лози гладиаторите правят въжени стълби, с които се спускат по отвесната стена на кратера на Везувий. Ползвайки опита на предците си в нощните нападения, Спартак разгромява превъзхождащите го римляни. Сенатът е в паника – 70-80 човека са разбили елитна римска войскова част от 3000 легионера! Подобен прецедент няма в Античността. Дори великият пълководец Ханибал не може да се похвали с такова постижение. Спартак действа сякаш не е смъртен човек, а превъплъщение на богът на войната Арес. Рим решава, че унижението от двете поражения е твърде голямо и изпраща два легиона. Този път срещу тракиецът и неговите хора тръгва група от 12 000 изпитани във битки бойци. Предводителството е поето от Публий Вариний. Той също действа по класическата римска тактика. Целейки да обкръжи бунтовниците Вариний разделя легионите. Те трябва да нападнат от две посоки. И този път Спартак се оказва не само по-дързък, но и по-добър стратег от римляните и ги обръща в позорно бягство. Ето как става това. Докато Вариний подготвя своите легионери тракиецът не чака, а събира съмишленици. В редиците на Спартак влизат не само избягали роби, но също и римляни – селяни, пастири, а дори и войници, разочаровани от своите началници. За рекордно кратко време потомъкът на медите успява да изкове от разнородната общност корава войска решена да победи, или умре. Тази решителност предопределя битката с легионите на Публий Вариний.

След победата над два редовни римски легиона славата на Спартак расте непрестанно. В армията му се стичат реки от хора, повечето обаче са неподготвени за война. Това кара тракийският благородник да търси начин да спечели време, през което да обучи подчинените си. Вместо самонадеяно да потегли към Рим, Спартак завладява Южна Итали. Същевременно търси съюз с киликийските пирати, с чиято помощ може да прекоси Адриатическо Море и да стигне до Балканите.  Дали поради несигурността на плаването през зимните месеци, или по друга причина Спартак не успява да замине с хората си на изток. Повечето от тях не са траки, а гали и германи. Техните родни места са на север от Алпите, далеч от римската власт. Навярно това става причина тракийския пълководец да поведе армията си на север. Сега вече тя е голяма – около 70 000 души са подчинени на синът на племето меди. Римляните са принудени да потърсят конфронтация със силите на Спартак. През 72 г. преди Христа срещу бунтовниците тръгват двама римски консули. Това са Луций Гелий Публикола и Гней Корнелий Лентул Клодиан. И двамата са опитни военоначалници, които осъзнават, че Спартак не е прост гладиатор, а благородник добре обучен във военното дело. Използвайки умело сведенията на разузнавачите си Публикола и Клодиан разбират, че армията на Спартак е разделена. Една част е водена от галът Крикс и от опитния гладиатор Ойномай. Легионите нападат авангарда на бунтовниците и успяват победят тази част от войската на тракийския благородник. Крикс и хората му се бият храбро, но една трета от тях пада в боя край планината Гарган… Римляните са във възторг, около 20 000 бунтовници са избити. Най-после е нанесено поражение на силите на тракиския водач на въстание. Радостта обаче не трае дълго. Спартак пристига бързо и не само обръща армиите на консулите в бягство, но дори нахлува в Северна Италия. При идването му в този регион в редиците му се стичат нови попълнения от избягали роби и бедни селяни. Макар да е близо до Алпите Спартак не тръгва към тях. Възможната причина за това е смъртта на галът Крикс и 20 000 следващите го гали и германи. Вече няма причина да се търси бягство на север. Не е изключено обаче в Северна Италия тракиецът да е очаквал помощ от цар Митридат VI Eвпатор, който е бил враг на Рим и е имал множество тракийски и скитски съюзници. През 74-67 г.пр. Христа се води Третата Митридатова война.

За жалост събитията се развиват различно на очакванията и до обединение на армиите на Митридат и Спартак не се стига. В същото време Сенатът дава пълномощия на богатият благородник Марк Лициний Крас, който разполага с добре обучена армия. Крас тръгва срещу Спартак, но осъзнава, че тракиецът е едва ли не по-опасен от картагенецът Ханибал. Римският пълководен е по-благоразумен от Глабер, Вариний и др.станали жертва на тактиката на водача на бунтовниците. Спартак също не подценява противника си и тръгва на юг към Сицилия. Надежата му е да се прехвърли на богатия на роби остров. Там е и житницата на Римската Империя, която Спартак възнамерява да завладее. До нахлуване в Сицилия не се стига. За втори път киликийските пирати се отмятат от думата си, подкупени, или заплашени от влиятелният Марк Лициний Крас.  В същото време Сенатът предлага примирие на Спартак. Познавайки римското лукавство тракиецът отхвърля предложението...и с право защото по това време Крас е изградил огромно отбранително съоръжение. Спартак е откъснат от Апенините от огромен ров с палисади простиращи се на 60 километра. На теория това съоръжение е непреодолимо, Крас и римляните вече предвкустват победата. Спартак не се отчайва и за пореден пък показва, че с траките шега не бива. В една тъмна нощ част от рова е запълнена с трупове, с които се оформя мост. С изненадващо нападание бунтовниците успяват да разгромят легионите охраняващи палисадите. Крас изпада в паника защото пред Спартак пътят за Рим е отворен, а тракиецът е разгневен от римското коварство. Със сигурност Вечния град би бил сравнен със земята, ако в конфликта не се намесват още две огромни римски армии – тези на Помпей и на Лукул. Осъзнал, че няма как да се бори с такава военна мощ, Спартак решава да опита още един път да се прехвърли на Балканите и се насочва към Бриндизи. За жалост контингент на армията на бунтовниците водена от Ганик и Каст попада в засада и е почти разбита. Изневиделица се появава Спартак с нови подразделения и римляните отново са обърнати в позорно бягство. Това е и последната победа на Спартак. Осъзнаващ, че няма как да се справи с три огромни армии, тракиецът решава да конфронтира Крас. Битката става край река Силара. Изправен срещу римската войска Спартак жертва коня си по стар тракийски обичай. После давайки пример на бойците си се втурва стремително към желязната стена от римски легионери. Сблъсъкът е страшен. Бунтовниците осъзнават, че това е последното стражение и се бият с остървение.

Смелостта им събужда възхищението на превъзхождащите ги по брой римляни, но краят е предречен. Земята е напоена с кръвта на въстаниците, а река Силара е задръстена с труповете им. Около 6000 оцелели биват разпънати на кръст по пътя от Капуа до Рим... Макар филмите на Холивуд да показват героичният край на Спартак, според Плутарх тялото на благородния тракиец не е намерено. Напълно е възможно той да е успял да се измъкне с група предани хора. Съвсем естествено, да се каже, че Спартак е достигнал свободата е невъзможно от страна на старите летописци. Това е равносилно да се признае поражението на римляните, а е да се даде нова надежда на робите мечтаещи за свобода – нещо, което Рим не може да си позволи. Спартак може да е напуснал Апенините и да се е добрал до родния Пирин. Възможно е даже да е наследил баща си на трона...едва ли някога ще узнаем истината. Дори да е загинал на бойното поле, набоден от копия и нарязан от мечове, той е загинал като свободен човек. Със своя бунт Спартак показва, че човек не бива да се примирява с подтисничеството, че има изход от всяка ситуация и, че е по-добре да имаш кратък, но свободен живот, отколкото дълго съществуване под сянката на робството... Има един факт, който е пропуснат от тези, които са писали за благородния тракиец. Най-големите му врагове – Марк Лициний Крас и Гней Помпей умират от страшна смърт. По време на война с партите Крас загубва сина си. Вижда как главата на потомъка му е набучена на копие и разнасяна ред редиците на партите. Не след дълго той сам пада на бойното поле. Както и при сина му, главата на Крас бива отрязана и занесена на партския цар Ород II. Печална е и смъртта на Гней Помпей. Той е на страната на губещите по време на Гражданските Войни от средата на I век преди Христа. Богатият и уважаван Помпей е принуден да избяга от родината си като преследван звяр. Предаден от приятели Помпей загубва семейството си и главата си, която бива показана на Гай Юлий Цезар...Сякаш сама съдбата отмъщава на враговете на Спартак. Докато те гният в гробовете си Спартак живее в душата на всеки търсещ свобода и справедливост. Не притежаващите несметни богатства Крас и Помпей будят възхищението на милиони, а тракиецът посмял да извърши невъзможното – да се изправи и предизвика могъщата Римска Република. Въпреки, че бунтът на огнетените е потушен жестоко, не може да се каже, че Спартак е загубил. За три години той дава не само надежда, но и свобода на десетки хиляди хора. За три години той им дава истински живот – без унижения, без тегоби, без господари. По-добре кратко, но пълноценно житие, отколкото дългогодишно съществуване изпълненно със страх и болка. Те убиват човешката душа и превъщат човека в предмет. Докато има човечество ще има и такива, които ще се опитват да го поробят по един или друг начин.

Ще има обаче и такива, които с цената на всичко ще трошат видимите и невидимите окови. В нашите вени тече кръвта на Спартак. Това е причината нито римляни, нито гърци, нито турци да са успели да смачкат духа ни. Подобно на благородния син на медите дедите ни са въставали през Античността, Средновековието и през XIX век. Ние винаги сме успявали да победим тези, които са се опитвали да ни оковат. На дедите ни никога не ни е било лесно, но героите се раждат в трудни времена. Изпитанията са това, което калява народите и им дава сила да продължат пътя си. Ето за това трудностите и изпитанията днес не бива да ни плашат. Те са само поредното горчиво лекарство, поредната болест, която трябва да преодолеем и ще преодолеем защото българин окови не търпи!

БИБЛИЯТА КАКВО Е ТЯ И ИСТИНА ЛИ Е. Написана на : 2017-04-12 22:31:42

Библията истина ли е?
  Със сигурност Библията е една забележителна книга - безспорен бестселър за всички времена в света с неизброимите си милиони копия в печат. Една организация за раздаване на Библии съобщава за доставени над 627 милиона Библии по света за една година само (Обединени библейски общества, 1999).

Всъщност, Библията е сборник от 66 книги, написани от над 40 отделни автори от различни среди (от обикновени селяни до благородни царе) за период от поне 1600 години. Тези 66 книги са разделени на две основни части, "Стария завет" (39 книги) и "Новия завет" (27 книги).

Библията е била завършена в своята цялост преди близо 2000 години и остава и днес най-добре запазената литературна работа от всички творби на древността с над 24 000 древни ръкописи на Новия завет открити до този момент. Сравнете това с второто най-добре запазено литературно произведение на древността, Омировата "Илиада", със само 643 запазени ръкописи открити до момента.

 Библията истина ли е? – „ ... По Божие вдъхновение”

  Ако Библията е наистина това, което твърди, че е, последиците за нас са значителни. Библията откровено твърди, че е "боговдъхновена и полезна за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата" (2 Тимотей 3:16). Разбира се, Библията не е единствената книга, която заявява, че има божествено вдъхновение, но тя е уникална с това, че предлага значителни доказателства в подкрепа на твърденията си. Тя дори отива толкова далеч, че предизвиква читателите си да я изпитат, увещавайки ни да "изследваме всички неща" (1 Солунци 5:21).

Библията истина ли е? – Тестът на пророчеството
  Безспорно, най-голямото доказателство относно истинността на твърденията на Библията за божествено вдъхновение, е изпълнението на библейските пророчества. Помислете върху това: ако хората са били в състояние да предвидят ясно и последователно бъдещето, щеше ли да съществува носещата милиарди долари хазартна индустрия на Лас Вегас? Готови сме да се обзаложим, че нямаше да я има. Тъй като самия човек не е в състояние да предвиди бъдещите събития, пророчеството е разумен индикатор за свръхестествено вдъхновение.

Библията съдържа повече от хиляда вдъхновени пророчества. По-голямата част от тези пророчества вече са се сбъднали и това може да бъде проверено в светската история. Помислете, например, върху пророчествата на Езекиил относно Божият съд срещу древната финикийска столица Тир (Езекиил, глава 26). Пророчеството гласи, че Тир ще бъде първо разрушен от вавилонския цар Навуходоносор. По-късно той ще бъде напълно унищожен от обединение от страни, оголен и изострен като на върха на скала, руините му (и дори неговия прах), остъргани и хвърлени в морето, превръщайки се в място, където рибарите разпростират мрежите си. Съседните страни ще станат свидетели на съдбата на Тир и предаването му без бой. Това е доста странно пророчество. Удивително е, че условията на пророчеството на Езекиил са били изпълнени, дори и до най-малките подробности. Навуходоносор разграбва Тир. По-късно Александър Велики застава начело на коалиция от страни за борба срещу Тир, разрушават го, остъргвайки го до твърда скала и хвърлят останките му в морето. Древният град става (и остава до ден днешен) място, където местните рибари простират мрежите си да съхнат. (За потвърждение, вижте книга по Обща история).

Пророчеството не е само явление в древното минало. Библейските пророчества се изпълняват и днес пред очите ни. Помислете за народа на Израел. Евреите са били "най-малочислени от всички народи" (Второзаконие 7:7), без своя земя и без свобода, служещи като роби в Египет. По това време Египет е доминиращата световна сила. Въпреки това, поради Божието обещание, отправено векове по-рано към човек на име Авраам, неговия син Исаак и внукът му Яков, Бог спаси Израилтяните от робството "със силна ръка, с издигната мишца, с голям ужас, със знамения и с чудеса" (Второзаконие 26:8). Бог даде на израилтяните собствено отечество, направи завет с тях и им повери Библията.

Израел беше една нация, отделена за Бог – Божието свидетелство към един свят, обърнал гръб на Онзи, Който го е създал. За съжаление, историята на Израел, както и тази на света, е на постоянен бунт срещу Бог. Отново и отново, еврейският народ се бунтуваше, страдаше от Божия гняв, смиряваше себе си, съжаляваше за бунта си и се обръщаше обратно към Бога и получаваше Божието благословение отново - след това започваше процеса отначало... Накрая, Бог изпрати нации да ги завладеят (както Той направи и с древния Тир), и изгони евреите от родината им. През 70 г. след Христа, римски легиони погубват Израел, разпръсвайки евреите по целия свят и им забраняват да се върнат някога в отечеството си. Евреите били без родина за 1900 години! Въпреки това, Бог обещава на евреите, че въпреки че Той ще ги изгони от земята, те ще запазят самоличността и принадлежността си и ще се върнат в земята си отново. (Вж., например, Левит 26:13-16; Неемия 1:8-9; Второзаконие 30:1-5). Чудо е само по себе си, че евреите са оцелели и са останали хора с установена самоличност без родина за 1900 години. Всички други народи, които някога са загубили отечеството си, са били асимилирани от съседните страни и са загубили своята идентичност в рамките на няколкостотин години. Но евреите са останали и по чудо се завръщат в Израел като тяхна официална родина през 1948 година.

Преди години гледах едно предаване по Нешънъл Географик - именно за библията и местата където е бил Бог - Исуес Христос. Видях реката - която се е отдръпнала за да минат хората и да стигнат на другият бряг- едно безпорно доказателство. Доказателство е че учени са открили - Ноевият ковчег в Турция,планината Арарат - където винаги има сняг - друго доказателство че Бог е Съществувал и Съществува и днес. Още по интересно е - че от този документален филм - видях Гетсиманската градина, Голгота на Бог- тоест мястото където е бил разпънат на кръст и гробът където е бил Положен. Мястото където Юда Итскариотски предал Нашият Спасител, и мястото където се е състояла Тайната вечеря. Река Йордан - където Йоан Кръстител е потопил Бог, и много други доказателства. Няма да уверя Вас читателите че всичко това съм гледал и видял в един документално- исторически филм. Автор на написаното със синьото е мое. Емил Петров.

Колкото до Библията имам я и на български и на румънски език. Ходех редовно на Евангелска Баптистка Църква а по късно Обединена Божия Църква- живеех в гр. Разград. Често идваха гости от други държави,като един път дойдоха и румънци - с един от тях Константин станахме приятели и си разменихме библийте- аз взех негвата той моята. Ще ми зададете сигурно и въпроса - как я чета /Чета я както си чета български език - много добре владея румънски /писмено,говоримо и преводимо. Мога да дам и доказателство - изпълнено от БОГ чрез молитва /навярно някой ще се смеят. Но е истина. Библията се чете много внимателно и естествено - трябва да изтълкуваш това което си ПРОЧЕЛ. Трябва да вникнеш в прочетеното - имаше случай когато във Разград пастор Данаил Колев - ни караше мъжете да си изберем пасаж и да го прочетем пред присъстващите и след това да го изтълкуваме. Така както при всяка служба правеше той. Не вярвах тогава че ще се справя - но успях. Днес мога сам да си тълкувам Библията и написаното в НЕЯ. Емил Петров. Библията не трябва само да я прочетеш - и и да я тълкуваш.

БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА ПО СВЕТА. Написана на : 2017-04-12 09:05:01
БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА ПО СВЕТА.

Бойни изкуства по Света.

武俠世界

Шаолинско кунг фу- Бойните изкуства, според класическото разбиране на понятието, включват в себе си всички видове азиатски системи за самозащита и водене на борба със и без хладно оръжие срещу един или повече противници. В последно време много автори и практикуващи използват словосъчетанието бойни изкуства за абсолютно всички такива системи, независимо в коя точка на света са възникнали.

През миналия век се наблюдава процес на превръщането на много от бойните изкуства в спортни дисциплини (бойни спортове). В по-малка степен се наблюдава и обратният процес.

  История- Боксът се е практикувал в Древното Средиземноморие. Доказателства показват, че бойните изкуства имат корени още в праисторията на човечеството. Най-ранните доказателства за системно обучение в специфичните традиции на бойните изкуства се появяват вече в древността (края на 1-во хилядолетие преди новата ера) едновремено в Азия и Европа. В основата на съвременните азиатски бойни изкуства вероятно лежи смесица от ранни на китайски и индийски бойни изкуства.

По време на периода на воюващите царства в историята на Китай (480 - 221 г.преди новата ера) се получава екстензивно развитие на бойните философия и стратегия, описани от Сун Дзъ в Изкуството на войната (около 350 преди новата ера ).

Легендарните книги свързват произхода на Шаолинцюан с разпространението на будизма от Индия от началото на 5 век и делото на Бодхидхарма в Китай. В Европа най-ранните източници за развити традиции в бойните изкуства датират от Класическата античност. Древногръцките бокс (Pygmachia), борба (pale) и панкратион са били представени в Античните олимпийски игри.

В Римската империя гладиаторските борби са били публични спектакли. Бойното изкуство- Система има своите корени в бойните умения на средновековните руски воини През Средновековието, с развитието на казачеството като самостоятелно регулираща се войнска общност в области на днешна Украйна и Южна Русия води до натрупването на бойни умения, които са преминали през няколко поколения.

Благодарение на голямо разнообразие на климатичните условия в региона и враговете, казаците успяват да разработят гъвкави и бързо обучаващи се бойци. Смята се, че тези бойни умения са поставили основата на създаденото бойно изкуство, наречено Система. Редица исторически ръководства за създаване на бойни умения са оцелели от Европейското Средновековие.

Те включват такива стилове като бой с меч и щит, двубой с дълга рапира (Longsword) и други видове оръжия за близка борба, както и двубои без оръжие. Най-известното от тях е книгата на Йоханес Лихтенауер „Fechtbuch“ (книга на фехтовача) от 14-ти век. Днес тя формира основата на немската фехтоваческа школа. По същия начин и азиатските бойни изкуства биват документирани по подходящ начин по време на средновековния период.

Японските бойни изкуства са основани от благородниците - самураи през 12 век, китайските бойни изкуства с трактатите на Цзисяо синшу от епохата на династията Мин, индийските бойни изкуства в средновековните текстове Агни Пурана и Мала Пурана и корейските бойни изкуства с текстове епохата на династията Чосон (Muyejebo, 1598 г.). Европейското фехтовално умение се развива благодарение на дуели, които се провеждат до епохата на Наполеон и се развива в спортна фехтовка през 19-ти век.

Съвременият бокс се основава на правилата изготвени от Джак Браутън през 18 век и достига до сегашната си форма благодарение на правилника en:Marquess of Queensberry Rules от 1867 г. Европейската колонизация в Азия води до спад в развитието на местните бойни изкуства, особено с въвеждането на огнестрелните оръжия. Този факт е особено отчетлив в Индия, след създаването на Британска Индия през 19 век.

Подобни явления са се проявили и в колониите от Югоизточна Азия в Малайзия, Индонезия, Виетнам и Филипините. Традиционни бойни изкуства Мазна борба, традиционно бойно изкуство за Турция Навсякъде по света се срещат традиционни стилове на местните народи в борбата, а в някои случаи също и борбата със студено оръжие се корени в местната култура и фолклор. В Източна и Югоизточна Азия, това са различни форми, като например корейска борба, кхмерска и монголска борба, както и японското сумо.

В Южна и Югозападна Азия са индо-персийската борба, наречена Пехлвани (Pehlwani), в Централна и Западна Азия различни тюркски (узбекски, татарски) стилове на борбата. В Европа има исландска, швейцарска и различни видове английски традиционни борби. Африканските народни борби включват западноафриканския стил известен като „Lutte Traditionnelle“. Всички тези изкуства се основават на исторически традиции във фолклора на различните народи.

Въпреки това те не са „исторически“ в този смисъл, че не реконструират или запазват определено бойно изкуство на народа от конкретна епоха. Те са по-скоро съвременни регионални форми на спортове, които съжителстват с модерни форми на бойното изкуство, поради факта, че мнозинството от тях са се развили след 19-ти век. Често се среща и съчетание на местни спортове със съвременни такива. Така традиционния тайландски стил Муай боран се развива в съвременния национален спорт Муай тай. Той пък на свой ред започва да се практикува по целия свят и допринася в значителна степен за създаването на модерни хибридни стилове като кикбокс и смесени бойни изкуства.

Философия- Повечето азиатски бойни изкуства са тясно свързани с будизма и по-конкретно със зен будизма, но съществува и друга голяма група, предимно китайски, така наречени меки стилове, които са свързани с даоизма.

Видове- Според начина на водене на бой биват: Ударни — В тази група се включват Карате, Кендо, У Шу и др. Тип борба — например Джудо, Айкидо, Джуджуцу и др. За отбелязване е, че повечето традиционни стилове бойни изкуства са комплексни системи, в които се употребяват както хвърлящи, така и удрящи техники. Според маниера на изпълнение на техниките могат да бъдат: Твърди — Карате, Таекуон-до, Шаолин кунг фу и др. Меки — Айкидо, Тай чи чуан, Па куа и др.

Тук също можем да отбележим, че много от стиловете включват в себе си както меки, така и твърди техники. Според географското разположение на школата родоначалник:

Японски — Карате, Джудо, Кендо и др.

Китайски — У Шу, Винг Чун и др.

Корейски — Таекуон-до, Танг Су До, Хапкидо, Те кион и др.

Виетнамски — Виет во дао и др. Филипински — Кали, Пенджак силат и др.

Съществуват още индийски стилове, тайландски и др. Според степента на въоръженост: С оръжие — Кендо, Кюдо, Кали и др. Без оръжие — Джудо, Карате и др. Тук също трябва да отбележим, че нормално във всеки традиционен стил успоредно с техниките с оръжия се изучават и техники на борба без оръжие, срещу въоръжен или невъоръжен противник.

Според спортната насоченост: Със спортна насоченост — Джудо, Карате, Таекуон-до и др. Без спортна насоченост — Хапкидо, Айкидо, Тай чи чуан и др. Голяма част от стиловете имат едновременно спортен, традиционен и практически раздел. Азиатски бойни изкуства Азия е континентът, където бойните изкуства получават изключително добро развитие, и където имат най-силни традиции. 

История на съвременното Таекуондо - 跆拳道 .

Най-доброто място да започнем историята на съвременното развитие на таекуондо е точно след освобождението на Корея от японската колонизация в края на Втората световна война през 1945. В периода между 1945 и 1947 били отворени пет училища за това, което щяло да обедини обучението по таекуондо.

Тези пет училища били Chongdogwanq-или Училище Синята вълна, основано от Lee Won Kuk, Mudokkwan или Училище Бойно целомъдрие, основано от Hwanh Ki, Yonmungwan или Училище за бойно трениране, основано от Chong Sang Sop, Kwonboptojang или Училище Първият метод, основано от Yun Pyong In и Songmugwan или Училище Бор, основано от No Pyong Chik.

По това време тези училища използвали различни имена, за да опишат това, което преподават. Например, Chongdogwan нарича неговия стил Tangsudo, което означава вид китайски техники с ръце /Династията Tang/. Mudokkwan също нарича стила си Tangsudo, докато Yonmungwan наричат стила си Kongsudo, което означава път на празната ръка. Kwonboptojang наричат стила си Kwonbop, което означава юмручен метод.

Въпреки различията в имената, това на което учели в училищата всъщност било много еднакво. Както можело да се види от имената по това време не се наблягало особено на техниките с крака. Това обаче се променило много бързо. Това се случило в средата на петдесетте години, когато управляващите различни училища започнали да изпитват нужда за общоприето, обединено име на това, което преподавали. Няколко имена били предложени, между които и таекуондо. 

Айкибудо е бойно изкуство, което включва в себе си учения на древни японски школи за отбрана и нападение. За основополагаща школа се счита Айкидо Йосейкан.  Айкидо е съвременно японско бойно изкуство (гендай будо). Подобно на другите японски бойни изкуства, освен метод на самоотбрана, айкидо е и начин на духовно и физическо самоусъвършенстване.  Боксът е съществувал още преди 5000 и повече години като жестоко и сурово единоборство. Още в дълбока древност се практикувал юмручният бой. 

  Борбата е един от най-древните спортове.Чрез борбата човек добива здрав дух в здраво тяло. Борбата възпитава, закалява, освежава и укрепва морално волевите качества.  Бразилско Джу Джицу- Това е форма на граплинг, тоест борба до ключ на стави или удушване без удари. Почти всички видове техники на бой с хладно оръжие включват някаква форма на граплинг.

  Булджутсу е Българско Бойно. Изкуство ефективнo и приложимo в ежедневието в реалистични ситуации. Създадено за приложение на улицата.  Българско Кемпо (BULGARIAN KEMPO) е модерна Будо-дисциплина, която съчетава хармонично силата, остротата, твърдостта и пластиката в активна среда на реален двубой.Винг Чун Винг Чун е особено ефективен при близък бой и се характеризира с икономични движения, стабилни позиции и практична насоченост, като техниките му са построени на желязна дисциплина и тактика.

  Граплинг- В граплингът има по-малко наличие на техники, но е много ефикасно и реалистично и се доближава до реалните ситуации в живота което го прави много подходящи изкуства за. Да Дао е стил, изчистен от излишни условности и мистика, който учи, че истинският прогрес винаги се основава върху упорит труд, постоянство и стремеж към усъвършенстване. Джийт кун до - Философията и практиката в Джийт Кун До води до съкращаване на периода на обучение, съобразяване с индивидуалността на човека и творческо приложение на заученото.

 Джодо е пътят на Джо, или късата тояга. Най-разпространената форма на практикуване на Джодо в момента е Зен Нихон Кендо Ренмей, известна като Сейтей Джодо. Джудо- Характернен за Джудо е състезателния елемент, където целта е съперникът да бъде хвърлен или повален на земята, да бъде обездвижен или принуден да се предаде.  Други Специализирани клубове за работа с оръжие, тактики и операции. Специални отряди, мисии. Иайдо е древно японско бойно изкуство за самоусъвършенстване по пътя на меча. Изкуството е свързано с умението мечът да се изважда мълниеносно и да се поразява противника.

  Капоейра- Първоначалните форми на капоейра може да се разглеждат като разновидност на улични боеве, формата на танц. Капоейра, учи на взаимоуважение и положителна нагласа .Карате е японско бойно изкуство, което се е зародило на островната група Окинава. Представлява система за самозащита с ръце и крака, пренесена от Индия и Китай.Кендо Кендо (剣道, 劍道) — японското изкуство за фехтоване — начин на живот, създаден, за да подпомогне самоусъвършенстването чрез трениране в принципите на изкуството на меча.

Кик бокс -Кикбоксът е боен спорт, основаващ се на ударите с ръце и крака.Киокушин Киокушинкай е името на стила карате, създаден от сосай Масутацу Ояма. Името на стила идва от Kyoku (краен, пределен, върховен), Shin (истина) и Kai (организация). Крав мага- Крав Мага е съвременна система за самоотбрана, създадена от израелци. Te използват ръкопашния бой като начин на оцеляване, а не като бойно изкуство.  Кудо е боен спорт, който има за цел спортна победа над противника, представляващо съвкупност от техники, изпълнявани без оръжие.

 Муай тай е бойно изкуство с пълен контакт, произлизащо от Тайланд. Наподобява други индокитайски стилове кикбокс като прадал серей, има дълга история в Тайланд .Сават- Познато още като френски бокс, френски кик бокс или френски бой с крака Сават е традиционно Френско Бойно Изкуство, което използва краката и ръцете като оръжия.Самбото е бойно изкуство, боен спорт и система за самозащита, разработена в Съветския съюз в резултат от синтеза на най-добрите техники от националните видове борби.

Смесени Бойни Изкуства- Боен спорт, в който двама съперници се опитват да постигнат надмощие един над друг, като използват широко разнообразие от позволени техники от бойни изкуства, включващи умения.  Сумо е контактен спорт, традиционна японска борба в която участват по двама борци (рикиши).  Таекуон-до - е научно обоснован способ за използване на собственото тяло с цел самоотбрана, позволяващ в резултат на физически и духовни тренировки.

 Тай чи Тайдзи цюан или като тайчи чуан е китайско бойно изкуство от семейството на вътрешните стилове на Ушу, заедно с Ба гуа джан и Син И цюан.Традиционно Джу Джицу- Джу джицу е „изкуството на мекотата” или „пътят на податливостта” и е общо име за редица традиционни японски бойни стилове, съдържащи техники със и без оръжие.Ушу е китайско бойно изкуство. Ушу има доказан положителен ефект за оздравяване и укрепване на човешкия организъм и на неговата имунна система. 

  Таекуон До в каталога за бойни изкуства - Ци гун Ци гун е древна китайска медитативна система с грациозни движения и дихателни упражнения. Ци гун задвижва енергията в тялото и подобрява цялостното здраве на организма.Шотокан Стил от всички стилове Карате-До, изискващ отлична пъвроначална физическа подготовка и пределно себеотрицание .

 

ТРАДИЦИОННИ МЕКСИКАНСКИ ОБЛЕКЛА. Написана на : 2017-04-05 16:56:25
ТРАДИЦИОННИ МЕКСИКАНСКИ ОБЛЕКЛА.

Традиционни костюми в Мексико.

Мексико е голяма държава с много различни култури, традиции и модни предпочитания.Нейната разнообразие произтича главно от различни етнически общности, разпръснати из цялата страна, много от които поддържат традиции от преди Колумб пъти.Днес повечето мексиканци се обличат в типичен Western модата, но това не е необичайно да се види по-традиционни облекла в по-малки или изолирани градове.

.Освен това, по време на специални празници и събития, много мексиканци да носят специални одежди. Huipil A huipil е в основата на дълга, без ръкави, с квадратна форма туника, обикновено направен от памук.Това е често сред местни култури, особено на маите и Zapotecs, въпреки че по-възрастните дами ги носят през целия малки мексикански села.

A huipil може да бъде много проста бяла риза, или може да бъде изцяло покрита в сложна бродерия и ярки шарки.Обикновено, ще има няколко линии на бродерии по яката и ръкавите.Днес huipil е ежедневен дреха много по добен на мексиканския блуза.Той дори е носен в градските райони, въпреки че е вероятно да бъдат съобразени да се приведе в съответствие със съвременната мода.

Quechquémitl Какво huipil е да блузата, на quechquémitl е с пончо.The quechquémitl е и местният елемент на дамско облекло.Това е по същество две големи квадрати от плат зашити заедно от двете страни, с място за срещи изрязани за да се образува дупка главата.Разликата между пончо (също много често в Мексико) и quechquémitl е, че той обикновено се използва за декоративни цели.

Исторически погледнато, quechquémitl е носен само от благороднички, и обикновено само по време на важни събития като религиозни церемонии. Rebozo The rebozo е по-малко с дреха, отколкото всички предназначение парче плат.Това е дълъг правоъгълно парче плат, което обикновено варира между един и три метра в дължина, и е изработена от вълна, коприна или памук.

Подобно на предходните две облекла елементите, на rebozo се носи от жени.Тя може да се използва като шал или шал.Тя може да се използва като превръзка за осъществяване продукти, или дори малко дете.A нетрадиционното използване на rebozo е за украса, например, за да покрие край масата.

Sombrero - Много добре знам статия на традиционна мексиканска облекло е сомбрерото.Въпреки, че това не датират от древни времена, тя е важна част от мексиканската облекло.Сомбреро е голяма шапка, обикновено с конусовидна среда и екстра-широка периферия.

Сомбреро се откриват най-често в северната част на Мексико (както и в някои райони на южната част на САЩ) и е практичен начин да създадете свой собствен сянка и да се скрият от суровата слънцето.Сомбреро, носени от фермери и теренни работници са склонни да бъдат направени от слама, а декоративните сомбреро, като тези, носени от мариачи, са по-сложни и могат да бъдат изработени от филц.

Charro Дрехи - Ако нещо е описан като чаро, това означава, че по някакъв начин е свързана с традиционни мексикански конници или каубои.A "traje де чаро" е традиционното облекло на мексиканския каубой, по-често се признава като мариачи дрешки.Тя включва тесни панталони, ботуши, на кратко яке и често сомбреро.Всички тези елементи е вероятно да са наперен, направени с бродерия и пискюли.

 

Страница 1 от 33
 1-5 от 163  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>