Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 57
« sibir.bg
НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР. Написана на : 2017-02-24 09:18:11
НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР.

На 20 август 1969-а улиците в цяла България опустяват заради телевизионната премиера на новия български сериал „На всеки километър”. Излъчват се общо 26 епизода и, както е прието да се казва днес, поредицата има два сезона: за годините на нелегалната съпротива и след 9 септември 1944 г., когато в страната се установява просъветско управление.

 Сценаристи на сериала са Свобода  Тодорова Бъчварова - дъщеря на загиналия за свободата на Белгия Тодор Ангелов Дзънов, Павел Вежинов / Никола Делчев Гугов, Евгени Константинов Димитров , Костадин Спасов Кюлюмов /бивш партизанин от отряд Анещи Узунов и писателят Георги Иванов  Марков, чието име обаче е заличено от надписите, след като напуска България през 1969 година.

Именно той създава образа на полицая Велински, в който умело преплита факти и легенди от биографията на прочутия началник на тайните служби Никола Гешев. Ролята изиграва блестящо актьорът Георги На всеки километър от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене На всеки километър Режисура Неделчо Чернев, Любомир Шарланджиев Сценарий Свобода Бъчварова, Евгени Константинов, Костадин Кюлюмов, Георги Марков, Павел Вежинов.

 В ролите Стефан  Ламбов Данаилов - Сергей или Никола Деянов, Григор Вачков Григоров - Митко Бомбата, Георги  Иванов Черкелов - Богдан Велински, Георги  Иванов Георгиев-Гец- Войводата и Коста Карагеоргиев - ученикът с картечницата. ; Музика Атанас Бояджиев, Петър Ступел ;Оператор Емил Вагенщайн ;Разпространител Българска телевизия Студия за игрални филми; Премиера 20 август 1969 Времетраене 62 минути (средно времетраене на една серия); Страна България Език български ;Цветност черно-бял ;Външни препратки IMDb.

 „На всеки километър“ е български филм от края на 1960-те и началото на 1970-те години.  Началото на филма / започва  на фона вече към  края на Гражданската война в Испания. Григор Вачков е облечен в дрехи на офицер - Интербригадист.Филмът е приключенски филм на партизанска тематика. Състои се от 26 серии, разделени в две художествени части (сезони) – първата се развива преди 9 септември 1944, а другата – след това . Снимките на филма започват през 1969 г. Сред сценаристите на филма са Павел Вежинов и поетът-дисидент Георги Марков. Режисьори са Любомир Шарланджиев и Неделчо Чернев. Продукцията е финансирана от управляващата в България БКП и е посветена на 25-годишнината от преврата на 9 септември 1944 г, тогава представян като народно въстание. Художник на постановката е Петко Бончев. Двамата главни герои, които въплъщават противоположностите и се намират в постоянно противоборство, са майор Деянов и Богдан Велински. Деянов е сборен образ на дейците на БКП през годините на нелегалната съпротива. Той е убеден комунист, чийто баща е убит по време на Септемврийското въстание от 1923 г. По-късно става агент на съветското разузнаване, участва в Гражданската война в Испания и в партизанското движение в България.

Той е емоционален, излъчва момчешки чар, на моменти се изявява като плейбой. Велински има за прототип полицейския началник от Царство България Никола Гешев. Той първо е млад и пробивен полицай, впоследствие се издига до началник на тайните служби на Царството, а след 9 септември 1944 става агент на американското разузнаване. Велински е пресметлив, с хладен и съобразителен ум. Вярва, че заровете му предсказват изхода от започнатото. Въздържа се от излишна жестокост спрямо комунистите.

 Герои на филма са още: Димитър Атанасов (Митко Бомбата) — приятел на Деянов от детството, негов верен съратник. Простодушен, но живописен характер. Майор Симеон Каназирев (Каназирчето) — с майор Деянов са съученици и донякъде приятели в детството, но по време на Септемврийското въстание бащите им застават от двете различни страни на барикадата, което слага край на приятелството им. Образът му е на садистичен и праволинеен военен.

Войводата — стар и опитен комунист, участвал във всички нелегални борби на партията. Отличава се със стабилен характер и особеното достойнство на старейшина. Алексей Петрович Вершинин — агент на съветските тайни служби, също отдавнашен съратник на майор Деянов. Гимназистът — появява се в малко серии, но става знаков образ. Въплъщава наивността и силната емоционалност на ремсистите (юношите от РМС) по време на нелегалната съпротива.

Първата част на филма проследява борбите на комунистическото движение в периода 1923 – 1944 година. Майор Деянов и Митко Бомбата са нелегални дейци на БКП. Първи епизод – „Шлеповете“, започва в крайдунавски град Лом, в който току-що е разбито Септемврийското въстание. Сериала започва със потушаването на Септемврийското въстание 1923 г. Войска и полиция, начело с Каназирев-старши конвоират пленени въстаници до кея и пред събралия се народ, пред плачещите им жени, деца и майки, под звуците на военна духова музика, ги натоварват в шлеп, който имат намерение да потопят. Сред пленените са бащата на малкия Никола Деянов и Войводата. Никола (около 11 – 12 годишен) отива при съученика си Симеон Каназирев, и го моли да поиска от баща си да освободи неговия баща.

 Той обаче отказва и шлепът с въстаниците е потопен. Докато потъват, въстаниците пеят известната социалистическа песен „Ален мак“. Войводата, като физически най-силен, успява да изплува от потъващия съд и да се спаси. Намира малкия Деянов и успява да го изпрати в Съветския съюз. В първата серия е и първата среща между Велински и Деянов. Те се срещат на малка уличка. Велински вади носната си кърпа, дава му я и му казва да му се обади, за да му намери работа. Детето недоверчиво се отдалечава с подозрителен поглед. Още тук започва двубоят между двамата главни герои. По-нататък двамата главни положителни герои – майор Деянов и Митко Бомбата, се появяват отраснали и възмъжали през 1937 г.

Те преминават през множество перипетии: борба с нацистка подводница, за да превозят по море български интербригадисти за Гражданската война в Испания, участие в самата война, присъединяване към Съпротивата във Франция, разузнаване в Берлин. Най-много от сериите са посветени на участието на положителните герои в партизанското движение в България. В серията „Великден“ майор Деянов застрелва Каназирев в къщата му след драматичен разговор между двамата. Първата част на сериала завършва със серията „Първият ден“ – в нея е обрисувано в героична светлина вземането на властта на 9 септември 1944 г. По време на цялата първа част майор Деянов и Велински се намират в постоянен пряк сблъсък, като надделява ту единият, ту другият. Сериала " Червената подводница" започва с превозването на български политемигранти вРусия,сред тях има и  български интербригадисти. Сериала е направен по книгата " Парашутисти и Подводничари.

Полицаят оценява високо качествата на младия комунист и решава да го привлече на своя страна, като за това организира среднощна среща на 4 очи между двамата. След емоционален диалог Деянов отказва. Във втората част Велински се появява по-рядко, но продължава да бъде главен отрицателен герой. Той се превръща в главатар на международна „фабрика за шпиони“, насочена към разрушаване на новия строй в България. Към „лошите“ се присъединява и полковник Пърси – агент от американското разузнаване на дипломатическа служба в България. Майор Деянов и Митко Бомбата (към когото вече се обръщат с „капитан Бомбов“), под командването на началника на българското контраразузнаване генерал Бранев, действат срещу изпратени от Велински и американците шпиони и диверсанти. Както в първата част, противоборството е изпъстрено с драматични обрати.

Велински и полк. Пърси успяват с хитрост да пленят Митко Бомбата, но той се измъква с помощта на гръцки рибар-комунист. Преломен момент от втората част е проникването на майор Деянов и Митко Бомбата в централата на Велински, при което Деянов го предупреждава да спре да се занимава с България. Прожекция на сериала в София през 2002 г. На екрана е Богдан Велински.В серията „След години“ Велински вече е остарял и уморен човек, който се е отделил от света в малка селска къща. Посещават го полк. Пърси и неговият шеф полк. Лоуел, който иска от него да изпълни мисия в България. Велински неохотно се съгласява, след като американецът го заплашва да му отнеме пенсията.

 След като пристига в България под прикритието на разсеяния учен професор Мунс, Велински извършва няколко непредсказуеми постъпки – убива американския агент (Johns F6), който му иска контейнера със секретните материали, посещава мястото, на което е била родната му къща, показва на придружаващата го като преводачка българска девойка, че знае български. Всичко това подсказва, че Велински е решил да се разкрие. Велински се е разкаял за делата си, когато е видял как тече животът в България при новата власт. Той е особено шокиран на пионерска заря-проверка, на която като загинали за свободата на родината се обявяват видни комунистически дейци.

Пионерче дори завързва червена връзка на Велински. Сринат психически, той успява да се срещне за пореден път с майор Деянов, като го моли да му се позволи да се предаде и в замяна да завърши дните си мирно и тихо в България. Деянов отказва, като му заявява, че не може да му се разреши да спи спокойно сред роднините на хората, убити по негова заповед. Майорът поставя ултиматум пред Велински – или да си отиде завинаги, или да бъде съден. Велински е потресен от отговора, качва се на влака и отпътува за чужбина. Малко преди граничната бразда, той изпраща телеграма до „Комитет за държавна сигурност“, в която заявява, че е съгласен да се изправи пред съда. Мигновеният отговор на майор Деянов е: „Приятно пътуване“. Психически сринат, Велински получава пристъп и умира във влака.

В последната серия – „Голямата скучна игра“, майор Деянов и Митко Бомбата разкриват схема на западно разузнаване за източване на секретна информация от България и успяват своевременно да подменят секретните данни с фалшиви. Сериалът завършва с отворен край, с кадъра как майор Деянов, Митко Бомбата и Гастон вървят към Айфеловата кула в Париж.

Роли във филма изпълняват актьорите:

Стефан Данаилов – майор Никола Деянов (Сергей/Серж Омон) ,Григор Вачков – капитан Димитър Атанасов-Бомбов (Митко Бомбата), Георги Черкелов – Богдан Велински (капитан Роберт Франк / Майлер / Поатие / Стоянович), Георги Георгиев-Гец – Войводата ,Любомир Кабакчиев – Алексей Вершинин (Альоша).

 Евстати Стратев – Полковник Нод ,Стефан Илиев – Майор Лесли ,Любен Миладинов, Петър Пенков – Майор Симеон Каназирев, Пепа Николова – Джалма (Циганката) ,Георги Джубрилов – капитан Дойчев (Семов) .

Ани Бакалова – Маргарита (Марго) ,Георги Попов – майор Вайс, Георги Геров – доктор – агент на Велински, Васил Попилиев – Шлосера, Стефан Гецов – генерал Бранев, Коста Карагеоргиев – Ученика, Иван Обретенов.

 Лили Енева, Димитър Коканов – Войника ,Олег Ковачев – Стефчо, Марин Янев ,Кирил Янев, Богомил Атанасов, Мая Драгоманска – Румяна Механджийска.

 Андрей Чапразов – Механджийски, Мирослав Миндов, Коста Цонев – полковник Джон T. Пърси ,Николай Узунов ,Богомил Симеонов – Хищникът (Ибрахим Ахмедов) ,Светозар Неделчев – адвокатът Думанов, Стоил Попов – кръчмарят .

Апостол Иван Стефанов, Георги Гайтаников, Никола Дачев, Христо Динев, Антон Карастоянов, Виктор Данченко – „Светецът“ ,Емил Стефанов ,Атанас Божинов ,Любен Петров ,Михаил Михайлов – полковник Мишев.

 Гинка Станчева – Лила Мишева ,Георги Костов, Асен Георгиев ,Иван Касабов, Искра Хаджиева – Маргарита Хотарак, Любомир Киселички, Силвия Рангелова ,Иван Манов, Иван Налбантов ,Анани Анев, Стефка Берова, Димитър Бочев, Петър Чернев – Гастон, Катя Чукова, Лео Конфорти .

Климент Денчев, Константин Димчев, Васил Димитров, Никола Динев, Иван Дорин, Ванча Дойчева, Николай Дойчев, Иван Джамбазов ,Георги Г. Георгиев, Георги Георгиев-Гочето, Стоян Гъдев ,Борислав Иванов – Каишков ,Светослав Иванов, Георги Кишкилов ,Божидар Лечев, Борис Луканов ,Желчо Мандаджиев.

 Сотир Майноловски – Благо ,Яким Михов, Димитър Миланов ,Саркис Мухибян, Найчо Петров, Стефан Петров Александър Притъп, Георги Раданов, Стефан Сърбов ,Аспарух Сариев, Димитрина Савова, Ани Спасова ,Лъчезар Стоянов, Атанас Великов, Юрий Яковлев, Иван Янчев, Любен Желязков, Иван Златарев, Невена Коканова .

БЪЛГАРСКОТО КОНСУЛСТВО В БЕРЛИН. Написана на : 2017-02-16 10:22:38

Българското консулство в Берлин - Германия и

 Съдбата на Консулството. Част Първа.

Според данни от електронната книга на Верин Георгиев Мирчев и от записките на Йордан Стоянов Баев - през Втората Световна война не се споменава от кога е съществувало консулството. Трите части на статията са направени от записките на Йордан Тодоров Баев.

Това Представителство съществуваше благодарение на една държавна спогодба между България и Германия относно въп­росите за защитата на нашите работници, намиращи се в Германия и Австрия .  Само в Австрия български работници наети чрез емисии / в строителството,селското стопанство и производство на велпапе са много, има отделни групи в земеделието и частни фирми.Германската държава отпускаше ежегодна субсидия, с която се покри­ваха заплатите на представителите . Иначе всички други разходи бяха за сметка на ДАФ. Ние работехме в техни помещения, ползвах­ме техните телефони и канцеларски разходи.А заплатите ни никак не бяха малки. Докато например един началник на отдел в центра­лата на ДАФ получаваше заплата в размер на 350 марки,аз в началото като районен представител в Линц получавах 800 марки ,а после в Берлин – 1000 марки.Това бяха почти дипломатически заплати. В това нима нищо чудно, защото самите германци ни третираха като диплома­тически представители. Независимо от това, че имаха високо самочувствие като членове на партията от по-висок ранг, към нас те афишираха под­чертано уважение. В същност, те повечето бяха прости хора, за което ще стане дума по-нататък. Качеството ни на дипломатически представи­тели се характеризираше с това, че ние бяхме членове на нашата ле­гация.

Първите представители /шефове / на Посолствотов Берлин от Втората световна война са Атанас Бараков и Влади Неделев. Канцлер в консулството е Никола Пенчев. Ръководител на делегацията е  Д-р Иван Бакаливанов,а генерален консул във Виена е Д-р Ходжов.

На 23.08.1944 г. около 45 човека от състава на посолството ни в Берлин пътувайки с американски военни камиони по посока на Швейцария с надеждата да ги приемат в тази обетована тогава територия. На другият с два автобуса заедно с целият личен багаж и документи пристигат и останалата част от Представителството .По принципите на международното право, при положение на война се закриват всички институции на воюващите страни на територията на противника. Избира се трета неутрална държава, която да защитава интересите на поданиците на воюващите страни на територията на противниковата държава.

За членовете на дипломатическото тяло и на другите държавни служби се създава така наречената "Разменна група". Разменните групи на двете воюващи страни се придвижват до терито­рията на избраната трета неутрална държава, където се "разменят" и всяка от двете разменни групи може да отпътува за своята държава или пък за друга желана посока. Друг принцип е този за еднаквото третиране на всяка от разменните групи, докато тя се намира на вра­жеска територия от властите на вражеската страна.Възможно е да са били по-специални хора. Другият списък- на разменната група, растеше много бързо. Познавах част от тези лица и разсъждавах: възрастни хора с висок ранг и дълъг опит в политиката,с тежки семейства - те сигурно по-добре от мен знаят кое е по-добре. И се    записах в списъка на резменната група. С мен се записаха и Ваня Висулчева и Верин Мирчев.

На другия ден последва нареждане от Външното министерство за забрана да напускаме жилищата си. Нещо като домашен арест, но все пак само под честна дума. Очаквах сигнал за отпътуване към мястото на въдворяване и попълване на разменната група със служители от други градове. Но не спазвах забраната за излизане. При тези непрекъснати бомбардировки мъчно можеш да накараш хората да си стоят в къщи.Какво се случи междувременно. Като изпълняващ длъжността гл. представител, касата на Представителството беше у мен. Тя съдържаше 7666.67 марки. Не знаех как да постъпя с тези пари. Те не бяха малко. Но решението дойде бързо. Посетиха ме двама колеги от районното Пред­ставителство за гр.Берлин и се представиха като функционери на зад­граничното правителство, което те смятаха като единствено легитимно. Поискаха да им предам касата. Чудех се как да постъпя, но те ме пре­дупредиха, че всяка съпротива е излишна, тъй като те имали средства да ме принудят да им дам парите. Написах разписка и им предадох парите.

 Не знам какво стана с тази разписка, освен да съм я изгорил, както направих с много документи след завръщането ми в България. Изглеждаше, че ще ни разделят на две групи. И действително стана така. Аз бях повикан за пътник в първия автобус. След настаняването ни, двата автобуса тръгнаха по един стръмен път нагоре в планината. След едно кратко пътуване, може би 3 - 4 км., спряхме пред  един хотел, наречен „Рюбецал”. Пътниците от втория автобус, в който бяха Ваня и Верин, останаха там, а ние потеглихме нагоре. И след още 3 - 4 км. спряхме пред хотел „Ванг”, където явно трябваше да живеем известно време в чакане прехвърлянето ни в Швейцария на път за България. Поне така си мислехме тогава.

Ризенгебирге представлява планинска верига от ниски върхове и хълмове, изпъстрена с курортни селища и единични хотели. Особено е привлекателна за зимни спортове. Мога да я сравня с нашата планина Родопа. Хълмът, на който се намираха двата хотела „Рюбецал” и „Ванг” се нарича Брюкенберг. Териториално Ризенгебирге е разположена на изток от Дрезден по посока на Бреслау - дори по-близо до Бреслау, отколко­то до Дрезден. Както ще видим и по-късно, що се касае до нашето нас­таняване, германската власт се отнесе към нас твърде толерантно, като се има пред вид, че бяхме им обявили война.

Тук вече е време да разкажа какво представляваше нашата разменна група и защо и по какъв признак бяхме настанени в двата хоте­ла.

Хотел „Ванг” беше явно от по-висок ранг - с повече звездички .Не знам колко, но действително беше много елегантен. Външно неподобаваше формата на замък, а вътре- обзаведен с обширни стаи със сер­визни помещения и голям ресторант. Тук бяха настанени тези членове на разменната група, които бяха с дипломатически ранг, както и чле­новете на техните семейства. Ще се опитам да възстановя списъка на тази група. Правя това по памет и не претендирам за точност. Понеже сега е 2005 година, което означава, че от онези събития до сега са изминали повече от 60 години.

- Д-р Иван Сливенски - съветник в легацията, с най-висок ранг и ръководител на разменната група - със съпруга, двама сина и домашна помощница,

- Д-р Иван Златин - легационен секретар - втори по ранг -заедно със съпруга, тъща г-жа Стоилова, балдъза и баджанак, който се появи по-късно,

- Петър Увалиев - не е необходимо да го представям,

- Станчо Джумалиев - и съпруга,

- Любен  и Аглая Паприкови -

- Иван Иванов -  и съпруга и син,

- Иван Андонов – аташе,

- Димитър Ангелов - търговски съветник,

- Борис Дорев - пресаташе - и съпруга и син,

 - Михаил Нерезов - съпруга и син,

- Иванко Гъбенски - и съпруга,

- Константин Димитров - и съпруга и син,

- майор Тодор Дамянов   - военен аташе - и съпруга и двама сина,

- накрая аз.

Не ми беше приятна тази компания. В Берлин не бях имал отно­шения с никого от тях и не ги познавах. А повечето от тях бяха „дипло­мати от кариерата". А който познава манталитета на тези дипломати, знае за високото им самочувствие и за пренебрежителното им отношение към всички останали . По-късно, когато всички попаднахме при условията, при които сърбахме чорба от консервени кутии и най-претенциозните дипломатки свиваха цигари от вестникарска хартия, си станахме много мили и много близки. Но за това- по-късно.

Още на другия ден посетих хотел „Рюбецал”, за да се видя с Ваня и Верин и да видя как са настанени , и за да се видя и с г-н Пенчев. Много се радвах, че с него и семейството му сме избрали един и същи път. В хотел „Рюбецал” цареше съвсем различна атмосфера. Бяха повечето млади хора с по-ниски рангове, а възрастните пък имаха дъщери и синове на възраст, подходяща за контакти. А да не се забравя, че аз бях тогава на 26 години.

Помолих чиновника от Външно министерство да ми разреши да се заменя с някого от „Рюбецал” и на следния ден се преместих там на място­то на Николай Няголов, който нямаше "ранг", но имаше приятели във „Ванг”.'Ще се опитам да възстановя списъка на членовете на разменната група в х.”Рюбецал”, но пак при уговорката, че не претендирам за точност поради изминалото време.

- Никола Карастсянов - консул - със съпруга, балдъза и неин племенник,

- Никола Пенчев - канцлер в консулството във Виена, със съпруга, дъщеря и син,

- Кирил Манолов - канцлер в консулството в Белград, със съпруга, дъщеря и син,

- Николай Няголов - прехвърлил се в х. „Ванг”,

- Кап.-Иван Иванов - Морско аташе - със съпруга и син ,Стоил - шофьор от Берлин,

- Георги Василев - шофьор от Берлин,

- Борис Павлов - секретар от Данциг,

- Светозар Ламбрев - чиновник при военното аташе,

- Гено  Иванов Матеев - член на държавна комисия,

- Кап.Стефан Стоянов - и съпруга

- Иван и Милка Гечеви

- Боян Джонов - служител при военното аташе,

- Георги Попгеоргиев –служител при военното аташе,             

- Иванка Висулчева - от Представителството,

- Верин  Георгиев Мирчев – от Представителството,

- Фанка Гьондова – журналистка,

- Влади Нерезов – журналист,

- Поли Метлиева – журналистка,

- Сотир Сотиров - чиновник в легацията, съпруга, дъщеря и син,

- Иван Сипков   - чиновник в легацията, съпруга и дъщеря,

- Христо Пейчев - градинар в легациите, съпруга и двама сина /в същност, единият син се роди по-късно/.

Ако се сравнят двете компании, тази от „Венг” и тази от „Рюбе­цал”, веднага ще се разбере, защо съм поискал да се преместя в „Рюбе­цал”.

Ще се опитам да разкажа за живота на разменната група от тук до края на съществуването й, но понеже преживяното може да се характеризира с една графика на големи амплитуди, ще разделя времето ус­ловно на четири периода:

- Първо - времето прекарено в Брюкенберг - от 03.10.1944 г. до средата на м.февруари 1945 г. - около четири и половина месеца.Най- безгрижното и приятно време.

- Втори период - от средата на февруари 1945 г. до 30 март 1945 г. - около месец и половина . Лошо настанени и оскъдно хране­ни в две малки градчета. 

- Трети период - от края на март 1945 г. до 03 май 1945 г., около един месец .В изоставени вагони на една малка гара и глад .

- Четвърти период - от 03 май 1945 г. до 27 август 1945 г.В американска окупационна зона и до средата на октомври 1945 г. във френска окупационна зона - общо четири и половина месеца.

Времето, прекарано в Брюкенберг наистина беше един от най- безгрижните периоди в живота ми. Хотел „Рюбецал” беше относително скромен хотел, но пък предлагаше всичко необходимо за едно прият­но пребиваване. Имах самостоятелна стая с топла и студена вода, а санитарните съоръжения бяха в коридора. Но всичко в идеална чис­тота и хигиена. Храната беше мнодобра. На 13 юли се чувствах осиротял. Заминаха сем.Пенчеви, които бяха най-близките ми хора в групата и през всичкото време ми бяха опора. Заминаха Иван, Цеца и малкият Наско, замина и Ламбрев. От седмината съквартиранти останахме четирима.Представям тук списък на тези, които на 13 юли заминаха за Швейцария. Списъкът не е пълен. Съставен е по памет и по някои кос­вени документи, затова не мога да гарантирам, че не съм допуснал някои грешки.

1. Иван Сливенски - шеф на разменната група 

2. съпруга,

4. син,

5. домашна помощница,

6. Иван Златин,

7. съпруга Тина,

8. г-жа Стоилова   - майка на Тина,

9. сестра на Тина,

10. съпруг на сестрата,

11. Никола Пенчев - канцлер от Виена,

12. съпруга Йорданка,

13. дъщеря Софка,

14. син Петко,

15. Никола Карастоянов,

16. съпруга Минка,

17. Събка Гинделщрасер - сестра на Минка,

18.племенник на Събка,

19. Петър Увалиев,

20. Кирил Манолов - канцлер от Белград,

21. съпруга,

22. дъщеря Жана,

23. син Мони,

24. Стоил – шофьор,

25. Станчо Джумалиев,

26. съпруга Надя,

27. Любен Паприков,

28. съпруга Аглая,

29. Светозар Ламбрев,

30. кап.Иван Иванов,

31. съпруга Цветана,

32. син Наско,

33. Влада Делирадева,

34. Борис Алтънов,

35. съпруга

36. майор Венедиков

СЪЩЕСТВУВАТ ЛИ РУСАЛКИ - ФАКТИ И ДОКАЗАТЕЛСТВА.

Съществуват ли Русалките ? Как изглеждат те ? Добри или лоши са ? Къде живеят? Доказателство.

Русалки – легендарни водни същества, които могат да бъдат определени като наполовина жени, наполовина риби. Понеже голяма част от Земята е обхваната от вода, напълно е възможно в океаните и моретата да живеят много мистериозни същества. Често русалките се свързват с опасни събития като наводнения, бури, корабокрушения, смърт на рибари.

Красивите русалки присъстват във фолклора на всяка нация Съществуват ли?

 Да вярвате или не в съществуването на русалки е Ваш личен избор. Според някой учени, липсват категорични доказателства за наличието на тези красиви и тайнствени създания. Други обаче са категорични, че хибридите живеят спокойно в по-топлите води на Карибско и Средиземно море.

Предполага се, че наскоро правителството на САЩ е заловило няколко русалки, които са поставени в таен аквариум и се използват за проучвания и експерименти. Потвърждение за съществуването на тези морски създания могат да бъдат намерени в различни източници. Всички те датират от отделни времеви периоди.

В Европа те са наричани русалки, в Гърция – сирени, а римляните наричали мистериозните създания нимфи. Как изглеждат те ?

 Русалките са описвани като приказно красиви създания, хибриди между жени и риби Съществуват описания не само на жени, но и на мъже – русалки. Те биват обрисувани по най-различни начини – от очарователни красавици, с дълга копринена коса, бяла кожа и лъскава опашка до страшни същества със зелена коса, люспеста кожа и хриле, които започват от устните. И все пак сякаш по-разпространено е схващането, че русалките са амфибийни същества, хибрид между човек и риба.

 Те са невероятно красиви, съблазнителни и надарени със свръхестествена сила да омайват и хипнотизират моряците. Техните дълги опашки ги правят много бързи и ловки плувци. Имат способността да придобиват човешка форма, като опашките им се превръщат в крака. Ако обаче прекарат много време на сушата, русалките изсъхват и умират.

Добри или лоши? Според някой легенди русалките са добронамерени към хората, пеят песни с изящните си приятни гласове и са готови да помогнат на изпадналите в беда моряци.

Други обаче вярват, че тайнствените същества представляват голяма опасност за човешките индивиди. Надарените със свръх естествена сила хибриди, се възползват от нея, за да унищожават големите кораби и техните екипажи. Предполага се, че те се хранят с човешко месо, имат големи остри зъби и неестествен цвят на очите, които проблясват заплашително, ако русалките се готвят да нападнат своите жертви.

Има още едно схващане, според което русалките неволно предизвикват човешката смърт. Морските красавици не знаят, че обикновените хора са неспособни да дишат под водата и случайно предизвикват смъртта им, дърпайки ги към дълбините на морето. Къде живеят? Предполага се, че русалките обитават топлите райони на морета и океани. Очевидци споделят, че са видели тайнствените същества в различни точки на света.

Много от наблюденията обаче са извършени от голямо разстояние и не могат да бъдат достоверни. Свидетелите споделят, че са видели в дълбините на морето глава, ръка или опашка, но загадъчната жена-риба е изчезнала много бързо от погледа им. Много жители на крайбрежни градове, споделят, че са виждали русалки Доказателства .

От стотици години насам моряци и жители на крайбрежни градове по света, разказват за срещите си морските девойки. Според съвременните доклади русалките съществуват, но могат да бъдат видени много рядко. Преди няколко години американските канали Анимал Планет и Дисавъри разказват за намерено тяло на русалка. Документалният филм отнася много критики, заради фалшивото аматьорско видео, което в никакъв случай не може да докаже съществуването на морските същества.

Снимки -Във виртуалното пространство може да откриете стотици и дори хиляди снимки на русалки. Това обаче не доказва по безспорен начин тяхното съществуване. Не забравяйте, че в тези времена на технологии, всяка една снимка може да бъде обработена до такава степен, че да изглежда реална. Преди няколко години на хавайския бряг е намерено странно създание, което удивително много прилича на хибрид между човек и риба.

Светът полудя по снимките на мъртвата русалка, които със бясна скорост се разпространиха в социалните мрежи. Клипове В интернет може да попаднете на стотици видео материали, свързани с русалки. Не всеки от тях обаче е достоверен, имайки предвид, че дори филмите на най-големите научнопопулярни канали отнесоха критика за материалите си за русалките.

Анимал Планет, Дискавъри, Нешънъл Джиографик – филми „Русалки: Новите доказателства” е филмът, който впечатли милиони телевизионни зрители и донесе рекорден рейтинг на Анимал Планет. В документалното видео, екип учени откриват съществуването на хуманоидната раса във водите на Гренландско море. Русалката се появява в кадър само за няколко секунди, което не е достатъчно на зрителите, за да повярват в съществуването на човекоподобния индивид.

 Предоставяме Ви кратък откъс от филма, а Вие сами може да си направите изводите за съществуването на русалки. След видео материала, статията продължава: Откритата на хавайския бряг мъртва русалка има човешки черти Намерена русалка - Както вече споменахме, преди година океанът изхвърли на хавайския бряг мъртва русалка. Досега доказателствата за водни хуманоиди са се ограничавали до неясни фотографии и видео кадри.

Но това създание може да се приеме като безспорен факт за съществуването на тези прославени необикновени същества. По горната част на тялото си личи, че това е жена, но долната й половина е покрити с люспи рибешка опашка. Жива русалка е уловена на скалите насред океана Жива русалка - В сайта на Анимал Планет може да откриете видеоклип, на който ясно се вижда, жена стояща на скала насред океана.

Когато вижда снимащите я мъже, русалката скача в бурните води. Няма никакво съмнение, че жената има опашка, която й помага да се придвижва и да плува. Дали видеото е монтаж или странните същества наистина обитават водните басейни, засега можем само да гадаем.Скелет на русалка -Преди около 3 години една снимка на професор Божидар Димитров и скелет на русалка обиколи интернет пространството. Новината за мощите на хибрида, намерени край Созопол, взриви всички социални мрежи.

Оказа се, че интересната фотография всъщност е колаж и българският историк дори не е чувал за прословутата снимка. Не бързайте да се разочаровате от факта, че русалки не съществуват. Преди година, екипаж на рибарски кораб от Нова Гвинея, открива труп на воден хуманоид в крайбрежните пясъци на източния бряг в Нова Зеландия. Първоначално рибарите предполагат, че това е мъртва жена и предупреждават бреговата охрана и властите.

Когато на мястото пристига екип и почиства тялото от пясъка, става ясно, че останките не са от човешко тяло. Това води до голямо вълнение в научната общност, като специалисти по целия свят са заинтригувани от възможността за откриването на водния хуманоид. Опашка- Именно опашката на русалките е това, което ги отличава от човешките същества. Тя е напълно аналогична на тази на рибите и противно на някой схващания, не е доказано, че може да бъде в различни цветове.

Най-често опашката на русалките е сива или тъмнозелена, покрита с люспи, които могат да стигнат и до гърба и корема. Истории, легенди, митове -В някой истории на очевидци, русалките са описвани като чудовища. В древните митове и легенди, обаче, за тези хибриди се говори като за необикновени красавици. От кръста нагоре русалката е прелестна млада жена, а долната й част е изобразявана като пъстра опашка.

 Русалките обичат да разресват дългите си коси, затова често са рисувани с огледало и гребен. Според древните легенди тайнствените красавици, имат божествен глас, който използват, за да привлекат моряците в дълбините на морето.

 Русалките присъстват във приказките на всяка една култура. Легендите за получовек, полуриба съществуват от хиляди години. Повечето сведения за тях са дадени от моряци. В зависимост от историята, която сте чели, тайнствените девойки могат да бъдат добри или лоши. В британския фолклор, те носят лош късмет, предизвикват бури и убиват хора.

Най-застрашени са моряците, които рискуват да бъдат удавени при опитите на русалките да ги отведат в подводното царство. Според други легенди от Ирландия и Шотландия, тези хибриди са красиви, нежни, скромни и мили същества, които се влюбват в земните мъже и посредством заклинания успяват да се освободят от опашката си и да заживеят на сушата.

Деца русалки -Обикновено русалките са изобразявани като жени, въпреки че според фолклора на някой народи, съществуват и мъже с опашки. За деца – русалки обаче няма никаква информация. Ако митичните красавици съществуват, то как изглеждат техните деца? Имат ли русалките семейства или са самотници, способни единствено да причиняват мъка и страдание? Отговор на тези въпроси, учените все още нямат.

Мъже русалки -Макар и по-рядка в някой легенди се споменава за русалки мъже. В гръцката митология се съдържат разкази за бог Тритон, който е повелител на морето. Той често е описван като мъж с рибешка опашка, но все пак не трябва да бъде пренебрегван факта, че в историите за русалки, присъстват винаги и само жени. Как да станеш русалка? Казват, че в русалки се превръщат, удавилите се във водите на моретата и океаните жени.

Рискът определено не си струва, защото няма категорични доказателства, че по този начин ще се превърнете в русалка. Ако все пак много държите да имате рибешка опашка, може да намерите такава в редица електронни сайтове. По този начин Вие ще бъдете атракцията на всяко водно парти. Сирени В гръцката митология сирените са измамни, но очарователни морски създания, които са надарени с божествени гласове.

Понякога те са изобразявани като крилати девойки, друг път като жени с опашка на риба. Те привличат с пленителните си песни моряци, които щом чуят гласа им забравят за всичко. Единственото, към което се стремят омагьосаните мъже е да стигнат до острова, където се намират нежните сирени. Там обаче не ги чака нищо различно, освен смърт.

Самодивите са част от българския фолклор -Самодивите са мистериозни красавици, за които се вярва, че имат невероятна власт над мъжете. Според преданията прелестните девойки се появяват само при пълнолуние. Те избират широки поляни в планините и горите, за да се забавляват цяла нощ. Самодивите са част от българския фолклор и също като русалките имат приказен глас, дълги коси и изкусителни тела, с които омайвали мъжете.

Вярва се, че ако замръкналите овчари чуят песните на самодиви или видят красивите девойки, ги очаква смърт.  Феите са митични същества, които притежават човешки образ, но са надарени с необикновени магически сили. Често феите се описват като умален вариант на хората, които обаче имат криле. Общоприето е схващането, че малките същества са способни да изпълнят всяко едно желание, само с едно щракване на пръстите.

Те обаче не заслужават доверието на хората, защото са способни на всякакви лудории и номера. Освен това са много отмъстителни и са в състояние да Ви навредят, ако успеете да ги ядосате. Ундини -В митологията на някой европейски народи, може да срещнете термина „удини”. Това са красиви девойки, наричани още водни нимфи или русалки. Често са изобразявани с рибешки опашки и дълги блестящи коси. Те пленявали моряците с красотата и медния си глас, повеждайки ги към морските дълбини.

 Русалки – убийци -Както вече споменахме, според някой легенди, мистичните красавици с рибешка опашка са описвани като благи и невинни създания. Други обаче вярват в схващането, че русалките са злонамерени, подли прелъстителки, които благодарение на божествената си красота и звънливия си глас, успяват да омаят екипажите на корабите.

 Веднъж запленени от красотата им, моряците са способни да се хвърлят безразсъдно в дълбоките морски и океански води и да загубят живота си, в името на любовта към тези неземно красиви същества. Чернобил -Преди няколко години руски рибари уловили странно същество в Азовско-Керченския проток. То притежавало дълга опашка на риба и човешко лице. Чудовището имало голяма уста и странни очи. Предполага се, че невижданото досега създание е резултат от избухналата преди близо 3 десетилетия атомна централа в Чернобил.

 Русалките в исляма -Според последователите на тази религия, русалки може би съществуват, но нищо не може да бъде казано категорично, защото доказателства не съществуват. Красивите създания се споменават в много литературни творби, чиито автори са мюсюлмани. В християнството Русалките, сирените и други подобни същества са част от гръцката митология. Легенди за необикновените девойки, притежаващи прелъстителна външност и меден глас не се срещат в Библията.

Независимо от религията, обаче, много хора са на мнение, че жените-риби са реални същества. От всичко казано дотук е ясно, че вероятно русалките съществуват и може би видът им се развива паралелно с човечеството. През последните години, хората търсят разумни същества извън галактиката, а вероятно те винаги са били около нас – факт, които е труден за вярване. Напълно възможно е между необикновените русалки да има различни видове.

 Ето защо и описанията им са толкова различни. Може би някой ден хората ще завладеят подводните дълбини, откривайки, че не са сами на Земята. 

 Русалки: Факти и доказателства за съществуването им 5 (100%) . Вижте и тези материали по темата за Русалки: Факти и доказателства за съществуването им:

Вижте още: Японска русалка спасява хора от…/ Митът за русалката -Едни от най-разпространените истории по цял свят… /Русалките съществуват! / Вижте… Водните хуманоиди съществуват и учени доказаха, че красивите момичета с… /Мистичните русалки –… Историите за русалки занимават въображението на човечеството от векове Произходът…

ПИРАМИДИТЕ НА ОСТРОВ ЙОНАГУНИ ЯПОНИЯ. Написана на : 2017-01-24 20:46:02
ПИРАМИДИТЕ НА ОСТРОВ ЙОНАГУНИ ЯПОНИЯ.

ПИРАМИДИ В ОКЕАНА.

 Древни пирамиди с разнообразни размери се намират не само в Египет и Южн Америка, но и в Бирма, и в Китай. Може би Най-интересно откритие от такъв вид обаче, е пирамидата и руините на храмов комплекс, открити на морското дъно до остров Йонагуни, в най-западната част на Японския архипелаг.

Островът е разположен на 300 километра, юго-западно от Окинава. Пирамидата е стъпаловидна, наподобяваща вавилонските зикурати. Стените на блоковете били прецизно обработени и идеално гладки.

Площта на основата й е почти колкото площта на Хеопсовата пирамида, а височината й - около 30 метра. Горната площадка на пирамидата е едва на 5 метра под морската повърхност. Дължината на основата й е 200 метра.

Спорове Това откритие станало веднага обект на ожесточени спорове, в които взели участие археолози, историци и геолози. Независимо от гладките плоскости, правилните дъги и идеално правите ребра на елементите, съставящи комплекса, изцяло изсечен в скалите, много от учените наричали упорито находката "причудлива игра на природните процеси"(!).

 Основанията за това закостеняло мислене били очевидни: по най-груби сметки, този комплекс се е издигал над морската повърхност преди не по-малко от 10000 години. Тогава нивото на световния океан било по-ниско от сегашното с 40 метра.

Но според историците, в тези времена човекът ловувал, облечен в кожи на диви животни и съвсем не владеел умението да изсича в скалите такива монументални съоръжения. От друга страна, изследователят-археолог доктор Роберт Скоч от Бостънския университет смята, че това е естествено образувание, обработено допълнително от неизвестни каменоделци. Но за сега никой не се наема да назове със сигурност изпълнителите.

 Установено е само, че съоръжението се е потопило под водата преди не по-малко от 8000 - 10000 години. Тези от изследователите, които вярвали, че комплекса е дело на човешки ръце, предоставяли все нови и нови снимки, показващи явното сходство на подводните тераси с високопланинските храмови комплекси в Южна Америка и по-точно с древните съоръжения в Саксайхуаман и Кенко, изцяло изсечени в скалите на перуанските Анди.

 Доказателства Споровете биха могли да бъдат безкрайни, ако не било намерено стопроцентно потвърждение за изкуствения произход на японския подводен комплекс. Аквалангистите от изследователска група, изпратена от телевизионната компания "Discovery Channel", открили на дъното скулптурно изображение на човешка глава.

При това, ясно се виждали украшения от пера, характерни за скулптурите в Централна Америка. Но приликите не свършват до тук. Изяснило се, че храмът в дълбините до остров Йонагуни е изграден от многотонни каменни блокове, както и високопланинското светилище на инките Мачу-Пикчу.

 Били установени безспорни аналогии в конструктивните решения на двата комплекса. И тук и там, при изграждането на съседни стени, строителите използвали Г-образни каменни блокове, обезпечавайки "безшевно" съединение. Инките не възприемали камъка само като здрав строителен материал, но и го обожествявали.

 Използвайки уникална технология за обработката му, създали такива великолепни културни паметници, които издържали на земетресенията и столетното въздействие на ветрове и дъждове.

Остава обаче пълна загадка, как култура, зародила се в подножието на Южноамериканските Анди е оставила такива грандиозни следи за себе си край бреговете на друг континент!

Йонагуни: Мистериозната подводна пирамида в Япония Къде можете да намерите пирамиди, освен в Египет? Може би сте чували за пирамидите на инките в Перу, пирамидите в Нубия или за разрушените пирамиди на древна Месопотамия (Ирак) и Персия (Иран), известни като „зикурати“...

Това, което може би не знаете, е, че този списък бе разширен през 1987 г., когато подводният оператор Кихачиро Аратаке открива масивна каменна структура в Япония в близост до островите Йонагуни Жима, на юг от Окинава. Тази терасовидна пирамида изглежда е била създадена с умело майсторство и напреднала технология, но при все това принадлежи на предисторическия период.

Тя не привлича голямо внимание, докато експерти и авантюристи не започват да се гмуркат на мястото, заснемайки и разкривайки тази смайваща структура и различни нейни характеристики. Проф. Масааки Кимура, морски геолог от Университета на Рюкюс, се гмурка там над 18 години, за да измери и картографира характеристиките на „монумента Йонагуни“, както става известно мястото.

Структурата се състои от огромна мрежа от сгради, включително замъци, монументи и стадион, като всички те са свързани със сложна система от пътища и плавателни канали, твърди Кимура. Тя най-вероятно е била потопена по време на силно земетресение и подобно на цунами бедствие. Япония се намира в регион на много силна тектонична нестабилност – тихоокеанския Огнен кръг.

Опустошителните земетресения са обичайни за този регион. Най-голямото цунами в света, записано в историята, удря о-в Йонагуни Жима през 1771 г. с изчислена височина от над 40 м. Подобно събитие може да е сполетяло древната цивилизация, свързвана с тази структура. Кимура представя проучването си, заедно с компютърен модел на мястото с руините, на научна конференция през 2007 г.

Според професора съществуват 10 потънали структури край бреговете на островите Йонагуни, и други пет подобни структури край о-в Окинава. Огромни руини покриват площ от над 45 000 кв.м. Кимура е убеден, че руините датират от поне 5000 години, базирайки се на възрастта на сталактитите, открити в подводните пещери, които според него са потънали заедно с града. В действителност във водите около о-в Окинава има много подводни пещери със сталактити.

Сталактитите и сталагмитите могат да се образуват само над водата и този процес е изключително бавен. Откритите около Окинава потопени пещери със сталактити сочат, че голяма част от тази зона някога се е намирала над водата. Естествено или човешко творение? „Най-голямата структура изглежда като сложна, монолитна, стъпаловидна пирамида, която се издига на дълбочина 28 метра“, споделя Кимура пред National Geographic News в интервю от 2007 г.

 През годините той е създал подробна картина на това древно място и е открил много прилики между подводните структури и археологическите места на сушата. Например полукръгъл отвор в скална платформа е като входовете на замъци в руини на сушата. Замъкът Накагусуки на о-в Окинава има идеален полукръгъл вход, типичен за замъците на династия Рюкю от 13-ти век.

Два подводни мегалита – огромни шестметрови вертикални камъни, поставени един до друг – също имат сходства със сдвоени мегалити в други части на Япония, като мегалитът Набеяма в префектура Гифу. Но много учени спорят, че всички тези структури са естествени образувания, оформени под въздействието на вълните върху скалите в течение на хилядолетия.

Геологът от Бостънския университет Робърт М. Шох, известен с работата си по коригирането на възрастта на Сфинкса към много по-ранна епоха, невинаги е бил на едно и също мнение относно структурите на Йонагуни. След няколко гмуркания на мястото, първоначално той ги смятал за напълно естествени образувания. Шох взел няколко скални проби и анализът показал, че това са кал и пясъчник от геоложкото образувание, наречено Групата Яеяма от долния миоцен, утаили се преди около 20 млн. години.

Кимура признава, че основната скална структура е естествена, но уверява, че е била оформена от хората. Например две стълби, издигащи се от „основната тераса“ до „горната тераса“, са трудно обясними с природните ерозивни сили. Кимура изтъква и че в основата на много от структурите или в изсечените в скалите канали не са открити натрошени останки, което би могло да се очаква, ако те бяха създадени от естествена ерозия.

След повторни гмуркания Шох се съгласява в статия от 1999 г., че: „Трябва да разгледаме и възможността монументът Йонагуни да е в основата си естествено образувание, което е било използвано, подобрено и модифицирано от хората в древни времена.“ Древните и съвременните цивилизации използват естествените скални образувания за многобройни цели. Най-добрият пример е Сфинксът в Гиза, Египет, който е изсечен от твърдата скала; други примери са храмовете в Петра, Йордания, и Махабалипурам в Южна Индия. Друг сфинкс?

 Много структури са били открити с продължаващите проучвания на изследователи и гмуркачи. Една от тях е с формата на седяща статуя, подобна на Сфинкса. „Един пример, който дадох, е подводен сфинкс, който наподобява китайски или древен окинавски крал“, разказва Кимура пред National Geographic.

 Сега загадъчната изсечена структура е наречена „скалата на богинята“ и е била открита на дълбочина от около 15 м. Ако се вгледа по-отблизо, човек може да различи заличена от времето глава и дълги ръце като тези на египетския сфинкс. Друго откритие е голяма кръгла скала, наподобяваща човешко лице. Подобно на фигурите „Моаи“ на Великденските острови, тази гигантска глава лежи на земята, може би вперила взор в далечен хоризонт. Някои смятат, че тази глава образува виртуална ос или събирателна точка.

А може и да е била легендарен Атлас, възхваляващ този изгубен град. Няколко гмуркачи и изследователи отбелязват подобни на писменост знаци, изсечени по скалните повърхности, а някои твърдят, че виждат изобразени в тях животни; други ги отричат като естествени образувания.

Във възстановени от околността каменни плочи, една от които известна като „окинавския Розетски камък“, са изсечени символи, подобни на египетските йероглифи. Посланието не е дешифрирано, но би могло да бъде историята на изгубения град, тъй като пирамидалният символ се повтаря многократно. От водите в околността са извадени и каменни сечива. Подводната пирамида и други находки от островите Йонагуни Жима биха могли да предложат любопитно доказателство за напреднала цивилизация, съществувала по време на последния ледников период.

Повечето археолози са на мнение, че човешката цивилизация е възникнала преди около 5 000 години. При все това малък, но убедителен брой експерти смятат, че е възможно „напреднали“ общества да са съществували и преди 10 000 години и да са били пометени от някаква катастрофа.

НОВИ РАЗКРИТИЯ ЗА ТИТАНИК. Написана на : 2017-01-23 21:04:09

ТИТАНИК БЪРЗАЛ ЗАРАДИ ПОЖАР НА БОРДА.

 Автор Емил Петров.

Потъването на лайнера " Титаник " може да се дължи не само на сблъсъка с айсбелг,но и на гигантския пожар на борда,изтъкна вестник  " Дейли телеграф" .

Това става ясно от документален филм,излъчен по британската телевизия " Чанъл -4". Той се основава на дългогодишните проучвания на ирландския журналист Сенан Молони,според когото корпусът на най големия на времето кораб е бил отслабен чувствително зарад пожара,бушуващ в склад за въглища,висок колкото три етажа. Молони е използвал досега неизвестни фотографии, от " Интипендънт" заснети от главния електроинжинер на " Титаник ",още преди той да напусне корабостроителницата в Белфаст през април 1912 г.

На снимките си личат ясно 10 - метрови черни белези в предната част на десния борд. Това е точното място,където се е ударил айсбергът изтъква журналистът. Според неготам е имало слабост или повреда на корпуса,още преди лайнерът да се отправи на първото си и последно пътуване.

" Титаник" е отплавал с пожар извън контрол на борда,за чието потушаване са били отделени 12 души от екипажа,и те са го гасили през по голямата част от плаването,допълва Молони. Температурата на пламъците е била между 500 и 1000 градуса по Целзии.

 Бившият секретар на Британското дружество на " Титаник " - Дейвид Хил потвърди пред вестник " Таймс ",че пожарът на борда трябва да е доста голям. Корабът е отплавал в сряда, а те не са го изгасили до фаталната събота изтъкна той.Участниците в официалното разследване на потъването на " Титаник " са знаели за пожара в склада за въглища,но са го отхвърлили като причина за бедствието. Тлеещото гориво е било изравяно и изгаряно в котелното отделение на кораба.

 Според Молони обаче необходимостта екипажът  да се отърве от горящите въглища колкото се може по бързо може да е била една от причините,защото " Титаник " е плавал с максимална скорост,въпреки че е било известно,че в района има айсберги. Президентът на компанията собственик на лайнера " Уайт Лайн "- Брус Исмеи наредил на капитана и неговите заместници да не се споменава за отчаяната ситуация пред 2500 - пасажери .

Нещо повече -" Титаник нарочно бил обърнат с левия си борд към пристана в Суатхамптън,откъдето отплавал за Ню Йорк на 10 април. Според Молони това било направено,за да не виждат пасажерите повредения от пожара десен борд.

ЖЕРТВИ. Как потъна лайнерът - /Първите пет секции се наводняват. Кърмата се издига на 45 % над водата. Корабът се издига вертикално и потъва. Само четири дена по късно в 23,40ч. на 14 април " Титаник "се сблъсква с айсберг.Само за три часа лайнерът,който бил рекламиран като НЕПОТОПЯЕМ, потънал на морското дъно. 

При тази ужасяваща катастрофа Загинали -1517 от абщо 2 223 - 2500 души на борда.

От Първа класа жертвите са 30 процента.

От Втора класа жертвите са 59 процента.

От Трета класа жертвите са 75 процента.

От Екипажа жертвите са 77 процента.

Във трета класа на " Титаник " са пътували над 50 българи,които търсели късмета си в САЩ.Най малко 38 от тях намерили смъртта си в ледените води на Атлантическия океан.

Забележка : Проучванията за Българите  на Титаник доказват че е над 90 човека /защото намерих информация има около 60 човека от Великотърновско и Габровско.

 Аз издирих 92 българи и съм ги поставил по ред на Номерата в моя статия в сайта. Списъкът е взет от " Електронна Енциклопедия " Титаник и Британик ".

Страница 1 от 30
 1-5 от 150  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>