Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
МАГИЯТА НА ИЛЮЗИЯТА. Написана на : 2017-03-26 14:48:28
МАГИЯТА НА ИЛЮЗИЯТА.

Много добре знаем, че по света е пълно с талантливи начинаещи магьосници, които умеят до съвършенство не един интересен фокус. Но познавате ли историята на магията, а знаете ли, че магията има няколко нива и много важни термини, които всеки уважаващ себе си фокусник трябва да знае. Не?

Не се притеснявайте, сега ще ви кажем всичко. Думата "магия" произлиза от древната дума "magus", с която са назовавали жреца на мидийците и персите. Най-древният фокус е може би този с чашите или известен още като фокуса с формичките и топчетата. Терминът, който римляните използвали, за да определят магьосника, бил Ацетабулариус, което означава "този, който играе с чаши за оцет".Най-старото сведение за магията се предписва на илюзиониста Джей Ди, според папирусите, намерени в една древна египетска гробница. Джей Ди е живял по времето на Хеопс, фараон на Египет, и строител на известната Хеопсова пирамида, най-голямата в град Гиза.Този първи фокусник е бил легенда за неговите съвременници у които вдъхвал страхопочитание. Дори самият фараон го поканил да се представи на сцената на каменния дворец в Мемфис, резиденция на египетските царе в продължение на 5000 години.

На едно от най-известните му представления, за което знаем благодарение на една египетска записка, Джей Ди поискал една гъска. Отрязал главата ѝ с голям нож, който носел, и я поставил в дланта си. Пред удивените очи на фараона, помилвал гъската, направил няколко жеста, придружени с думи, след това я поставил на земята и тя започнала да ходи... с главата на мястото си. Същият фокус бил повторен с пеликан и дори със затворник на фараона.

Естествено в папируса не е описана тайната на изпълнението на фокуса и днес можем само да гадаем каква е техниката на неговото изпълнение. Именно забулената в тайна техника на фокусите е дала възможност на най-добрите магове в древността да станат приближени към двора на владетеля и техните умения да се използват за манипулиране на поданиците.Неговите последователи твърдели, че са изпратени от боговете. За да покажат, че наистина е така, измисляли приказни илюзии. Имало дори статуя в храма на Изис, от която постоянно се изливало вино върху олтара, за да пият боговете. Докато могъщите илюзионисти като Джей Ди удивлявали царете, други представяли по-прости фокуси пред обикновените хора. Чашите, формите, топчетата били повече древни предмети за онази епоха. И днес те запазват своята атрактивност.В началото на 1 век от Христа трикът с топчетата и купичките се правил вече в целия свят. Но преди това интересни са сведенията за магическото изкуство в Древна Гърция.

То е прилагано от жреците в храмовете на боговете. Според описанията в книгите придружени с илюстрации са описани механични техники използвани при религиозните ритуали като огнени пламъци изригващи от мраморния под пред олтара и звуци илизащи от устата на статуите на боговете и усилени чрез системи от механични усилватели, които създават мистични внушения у посетителите. Всичко това говори за огромното влиянието, което маговете (жреците) могат да упражняват върху населението. Характерно за магичното изкуство в древността е, че хората са вярвали в натурализма на магията и се акцентира върху това, че боговете и духовете участват в реализирането ѝ. Междувременно магьосниците от индианските племена на Северна Америка били усъвършенствали тези фокуси и правили по-добри "подвизи" от тези на Изток и в Европа.

Един от тях бил да поставят стрела вътре в един кош, с острието към земята. Вълшебникът танцувал... стрелата оживявала, издигала се вертикално и заставала във въздуха извън коша. Този е само един от многото трикове, които извършвали магьосниците от иднианските племена.Когато се разпространило християнството по света в началото на Средновековието, упражняването на магия го придружавала. Имало три вида магии: елегантна, извършвана пред царете и благородниците, улични представления за хората от народа, черна магия, чиито практикуващи твърдели, че притежават свърхестествени сили.

Амбулантните илюзионисти пътували от град на град със своите фокуси с топчета, скъсано и възстановено въже, формички и зарчета. Понякога постигали успех. Друг път се провяляли. Мнението за възможността за успех или провал на илюзиониста съществувало до края на 17-ти век. Малко по малк идеята за изкуството на илюзиониста се развила и възприела, преди всичко в Европа. Публиката започнала да гледа на илюзиониста като на артист, способен да пожъне винаги успехи. В края на 18-ти век илюзионизмът в Европа възприел нов вид. Започнали да се изнасят представления в добри театри. Пример за това са магове като Фелипе и Пинети, чиято елегантност удивлявала техните съвременници. През 19-ти век се достига кулминацията на илюзионизма.Появил се е магьосник, който изцяло е възродил това изкуство. С изобретателност, интелигентност и изискан вкус възвеличал магията и подготвил сцената за един златен период, който щял да продължи повече от един век.Неговото име е: Роберт Оудин. Едно накратко имената на най-известните фокусници, които всеки трябва да знае. Айзък Фокс – за произхода му няма сведения, предполага се че е от Лондон. Най-интересният му фокус е “Торбата с яйцата”.

Билетът за представлението му е струвал 1 лира, което за онова време представлява изключително висока сума. След смъртта му (1731 г.?) той оставя наследство равняващо се в днешни дни на 1 милион долара.Филип Бреслав (1726-1783) - фокусник от немско потекло, който развива „Менталната магия“ - способността да чете човешки мисли. За първи път представя свои спектакли в театър (1781 - Хеймаркет Театър в Лондон). Джузепе Балсамо (1743-1795) - по известен в историята като мистичния Граф дьо Калиостро.Става известен в Европа не само със своето магично изкуство , а и чрез своите умения да лекува. Цялото му съшествуване е обвито в мистериозност.За богатството му и за свръх естествените му способности са написани поредица от книги граничещи с легенди. Осъден е на смърт от трибунала на Папската Държава и е заточен в затвора на Сан Лео, намиращ се между Пезаро и Урбино.Бартоломео Боско (1793-1863) - роден е в Торино, учи медицина в Италия и обикалия цяла Европа като професионален илюзионист. Най – известния му трик е фокуса “Чаши и топчета”. Известен е и с фокуса да убие с един изстрел на револвер 12 гълъба, които веднага след това излизат живи и пърхащи.

Никой до този момент не е виждал подобно нещо в театър. Друг ефектен негов фокус бил “Летящото Асо Купи”. Завладява публиката с фокуса си с две пилета - едното бяло другото черно, които се появяват от нищото и на които той разменя главите. Именно заради този фокус през 1838 г., след негово представление, той е остро критикуван от Робер Худен и е обвинен в жестокост и нехуманно отношение към животните.Самия Худен е знаел тайната на трика с пилетата и знаел, че във фокуса няма насилие, но критиката е продиктувана от професионална завист. През 1863 г. Боско умира в бедност, наследява го неговият син Еужен Боско. За съжаление кариерата на сина му не продължава дълго, той се прострелва в дясната ръка по време на представление. В началото на XIX век магичните представления се изпълняват в модерно подредени сцени, самите магове в изискано вечерно облекло са господари на сцената и прокарват пътя на поколението на модерното илюзионно изкуство. Жан Еужен Робер Худен (1805-1871), роден в Блуи, Франция. Основател на първия Магичен Театър през 1840 г. Париж, смятан за царя на модерното илюзионно изкуство. Известният Хари Худини приема неговото име Houdin като свой аристичен псевдоним. Часовникар по професия той прави различни механични играчки и прилага познанията си по механика във фокусите. Робер Худен е бил първия илюзионист използвал, модерни техники и електричество в своите спектакли. Умеел да завладява публиката си не просто с трикове, а с начина им на представяне. Неговата съпруга също участвала в иновационните му номера, говори се, че той я е спасил от екзекуция от църквата.

Едни от забележителните му номера са “Разрязването на жена”, ”Левитация”, ”Кабалистическия часовникът”, ”Летящата монета” и “Секрета на напитката”. Робер Худен живял за магията и до днес неговият дом е отворен като обществен театър-музей. Джон Хенри Андерсон (1814-1874), вероятно първия шотландски илюзионист, най-великият шоумен в историята на магичното изкуство, известен като “ Вълшебника на Севера”. Известен е с фокуса “Хващане на куршум с уста”.Той превръща спектакъла в шоу, първи използва печатането на афиши и средствата на рекламата за популяризиране на спектаклите си. Днес не всички помнят името на Андерсон, но неговите номера са преживяли и се изпълняват вече 200 години.

В България най известни факири от миналото са:

Астор -Антраник Шаварш Арабаджиян) е български илюзионист от арменски произход. Роден на 18 ноември 1943 г. в град Шумен. Той е единственият илюзионист в Европа, който е награден със "Златният Оскар" от Международното братство на маговете през 1981г. г.

Факира Мити -Димитър Димитров Димитров, е български илюзионист. Роден в град Павликени. Баща е на поп-певеца Емил Димитров. Гастролира с цирк „Олимпия“ на Лазар Добрич.

  Мистър Сенко -Евстати Христов Карайончев. Роден е на 12 февруари 1905 г. във град Враца. Евстати, чийто прякор винаги е бил Сенко, започва по примера на своя пръв и единствен учител да се нарича Мистериозния Сенко.

Ненчо Василев Илчев е български актьор и илюзионист. Роден е в село Момчиловци, Смолянско. След като завършва гимназия в Смолян, учи за кратко в медицинския колеж в София преди да се ориентира към актьорското майсторство.

Харди - Георги Тодоров Георгиев. Харди е бил ученик на Мистър Сенко, лауреат на наши и международни магични фестивали и конкурси. Умира от рак на 22 август 2015 г. в Италия. Роден в град София на 24 октомври 1940 г.

Ирко -Христо Стоянов Каранджулов. Въпреки че завършва инженерна специалност, той от малък се е ориентирал към илюзионното изкуство.Почетен гражданин на град София.

Боби Шоу - Борислав Борисов Шопов е български илюзионист. Роден в град Луковит през 1963 г. От малък се занимава с илюзионно изкуство. За първи път среща фокусник през 1968 г. Той излиза като асистент на небезизвестния Мистер Сенко и оттогава се запалва по изкуството.

Диян Костадинов - Роден 21 януари 1982 г. във  град  Бургас - е български шахматист – шахматен композитор и илюзионист.

Ник Дим Кос- Никола Димитров Коцев, е български илюзионист, роден на 15 ноември 1901 г. в град  София. Пътуващи фокусници обясняват на баща му няколко фокуса, а той от своя страна ги показва на сина си. По този начин малкият Никола се запознава с илюзионното изкуство. Началното увлечение прераства в истинска любов.

Орфи - Васил Стефанов Николаев. Роден във град Силистра на 1 юни 1943 г. Син е на известния театрален деец Стефан Николаев и внук на поп Никола, свещеник от Русе и родственик на Левски. Брат е на актьора Николай Николаев – бате Николай.

Картела -Христо Попов е български жонгльор и илюзионист.Роден в гр. Плевен .

Шехередзада -Десислава Бориславова Димитрова , е първата илюзионистка в България. Родена е на 26 юни 1986 г.  в град София .Нейната първа изява на сцената е едва на 5 години. Тя участва като асистент на Кристо в шоуто, наречено „Магическият парад". След сценична изява на сребърната сватба на родителите си с тайно подготвяно изпълнение, което има голям успех пред гостите, нейният баща Боби Шоу се заема с подготовката ѝ като илюзионистка.

 

С ПОМОЩТА НА РУСИЯ СВАЛЯТ СТАМБОЛОВ. Написана на : 2017-03-22 13:10:27

 Малцина са държавниците в българската история, които могат да имат толкова ключово важно значение за развитието на страната, както Стефан Стамболов. Наричан от съвременниците си „българския Бисмарк”, Стамболов поема управлението на една раздирана от вътрешни борби, и поставена в международна изолация балканска млада държава, която се бори за да запази крехката си независимост.

Само преди месеци над нея са се вили облаците на евентуална руска окупация, и е липсвал силен фундамент за управление. Икономиката на страната колабира и цари икономическа и политическа анархия, и най-вече държавна несигурност. На фона на тази картина, едва прохождащият в българската политика княз Фердинанд І - назначава Стефан Стамболов за Министър-председател. Стефан Стамболов има голяма политическа кариера и опит, и се отличава не само с изключителния си прагматизъм и талант, но и със силна воля, и най-вече решителност за довеждане на нещата до самият им край.

Кабинетът е сформиран на 20 август 1887 г. като в него влизат видни и уважавани фигури от политическия живот на Княжество България – двама бивши регенти (Георги Живков- като Министър на просветата. И Полковник Сава Муткуров- като Министър на отбраната), Константин Стоилов- (Министър на правосъдието), Григор Начович- (Министър на финансите) и Георги Странски- (Министър на външните работи). Правителството обединява своята програма около три прости думи – „Родина-Корона-Конституция”, и поставя основни задачи, които трябва да бъдат изпълнени по време на управлението му.

Те се състоят в модернизацията на българската икономика. Излизането от международната изолация, и официалното признаване на княз Фердинанд І- от Великите сили тогава. Пред Стефан Стамболов, обаче се изправя една силна опозиция, която се състои, както от негови традиционни опозиционери, така и от такива, които са се отдръпнали от него в последствие. Не получил място в новото правителство, против Стефан Стамболов, се обявява и д-р Васил Радославов. Драган Цанков пък настоява директно за свалянето на княз Фердинанд от престола му, и пълното споразумение с имперска Русия тогава.

Най-силната опозиционна фигура срещу Стефан Стамболов, обаче си остава Петко Каравелов, който не признава избора на княз Фердинанд, за княз на България, и настоява за постепенното нормализиране на отношенията на Княжество България с Русия. Въпреки голямата опозиция, новият Министър-председател, има и солидната подкрепа, в лицето на дейците на старата Либерална партия. Южно-българските либерали начело с Димитър Петков, и Захари Стоянов, и множество дейци на консервативните кръгове.  Една от първите задачи, пред който е изправен Стефан Стамболов, е модернизацията и раздвижването на българската икономика, която се намира в период на колапс. Липсата на цялостна стратегия в хода на сложните политически борби, съпътствали първите години от развитието на Княжество България, сякаш са я оставили на заден план. Стефан Стамболов обаче се превръща в човека, който дава на така желаната стратегия и концепция за развитие. Той дава началото на българския държавен протекционизъм, следвайки три основни направления през осемте години, през който е начело на държавата - насърчаване на българското производство чрез активна протекционистка политика, привличане на чужди капитали, и най-вече на урегулиране на търговските отношения с други държави, в изгодни за България рамки.

Особено значение за цялостното развитие на младата българска икономика, има правителствената политика на стопански протекционизъм. Тя стартира още през есента на 1887 г. с приемането на Закона за митническите тарифи, който поставят вносни мита на редица стоки в съответствие с европейските норми и стандарти. Друг подобен закон пък стимулира местното текстилно производство, и има положително отражение, не само върху производството на текстилни стоки, но и на добива на суровини за отрасъла. А в общо икономически план – и за цялата икономика. Правителството отделя и специално внимание на индустрията, като гарантира безлихвени заеми за българските индустриалци, и редица специални привилегии, за перспективните производства – даване на концесии. Освобождават се за определено време, от плащане на данъци и такси при внос на необходимите машини и съоръжения. Използват намалени тарифи при пренасянето на материали и суровини, по държавните железници, и правителството се задължава да изкупува част от продукцията на концесионерите. Самите принципи на концепциите, залягат и в законите, свързани с развитието на добивната промишленост. Той е прокаран още в първия закон, през 1888 г. за рудниците, каменоломните, и минералните заведения.

В същите протекционни насоки, през 1888-1889 г. към Министерството на народното просвещение е създадена специална индустриална комисия, която предвижда и планира финансова държавна помощ за развитието на индустрията, а също така и специални средства за изучаване на състоянието и перспективите за развитието на народното стопанство. Тази комисия работи за всички клонове на икономиката – от насърчаването на българското овцевъдство, износа на аби, до възстановяване на тепавичарниците. Не остават на заден план и законите от 1891 г. за мините и кариерите, за топлите и студените извори, които гарантират изключителните права на държавата, при тяхното проучване и експлоатиране. Същата година е приет и закон за снабдяване на армията с материали за въоръжаване, облекло, храна и прочие местно производство. А през 1892 г. на първо четене е приет и Закона за насърчаване на местната индустрия, които обаче остава за обсъждане и за на второ четене, за неопределено време, поради различни причини от предимно външно-политически характер. Цялостната протекционна политика, има възлово значение, тъй като тя спомага да бъдат заобиколени редица клаузи на Берлинския договор, и българската икономика постепенно да започне своето бързо развитие.

  Не се отличава особено и търговската политика на Стамболовото правителство, която най-добре проличава при търговските спогодби, сключени с редица държави, и гарантираните външни заеми. След дълги преговори в търсенето на равностойно икономическо партньорство, тоест, в защита на държавните интереси, през 1889-1890 г. са сключени редица изгодни търговски спогодби и договори, с доста западни европейски държави: като Англия, като Австро-унгария, като Германия, като Белгия, като Франция и като Швейцария. Това е не само икономически, но и политически успех за Стамболовото правителство, защото се заобикалят забраняващите и ограничаващи клаузи на Берлинския договор. През 1894 г. вносното мито на всички стоки е повишено от 8 на 10%. Други закони също имат благотворното въздействие върху развитието на външната и вътрешна търговия. Такива са Законът за монопола върху солта. Законът за мерките и теглилките, налагащ европейската мерна единица. Законът за търговските и индустриалните камари. Особено важна е и политика по заемите, чиито средства се използват за инфраструктурни проекти, за подпомагане на индустрията, и за въоръжаването на армията на младата българска държава. Първият външен заем на страната е сключен през 1888 г. с лондонските банки. През 1889 г. следва нов заем, с виенската Лендербанк. А през 1890 г. – и с Дойче банк. През 1892 г. е сключен нов заем с Лендербанк. Освен заемите, правителството търси и начини за привличане на все повече чужди инвестиции в България, като основен показател за това са стремителните крачки напред, който отбелязва банковото дело в Княжество България, заедно със застрахователното и акционерно дело. Но къде обаче отиват всички тези пари?...

Основната задача на Стефан Стамболов е да развие модерна инфраструктура в страната, като по този начин улесни връзките между селищата, околийските центрове и столицата. Започва активното строителство на шосета и ЖП линии, като още през 1888 г. е приет закон за железопътната мрежа на Княжество България. По същото това време, е завършено и трасето Цариброд-София-Вакарел-Белово, и през месец август на 1888 г. през страната преминава първият пътнически влак от Виена за Цариград. С това си трасе, се осъществява връзката на България с Централна и Западна Европа. Съвсем скоро държавата откупува и отсечката Русе-Варна, а през 1890 г. е пусната и отсечката Ямбол-Бургас, която пренасочва българския търговски износ, извършван дотогава през Дедеагач. През 1893 г. е завършена и отсечката София-Перник-Радомир, като започва строителството на София-Варна през Плевен, и София-Русе, през Велико Търново. По времето на Стефан Стамболов, са построени общо 360 километра ЖП линии, като други са в процес на строителство. Започва и изграждането и на модерни за тогавашното си време, пристанища във Варна и Бургас, а през 1892 г. е създадено „Българско търговско, параходно дружество”, което се опитва да пробие монопола на чуждите компании в морският и речен транспорт. Създаваната постепенно разклонена транспортна мрежа, размразява застоя, и местната патриархална обособеност, укрепва и развива единният национален пазар, и ускорява, и поевтинява превоза на хора и стоки.  Първите резултати от тази политика скоро са налице. Врати отварят над 80 нови промишлени предприятия, главно в областта на текстилната и хранително-вкусовата промишленост. Полага се началото на добивната промишленост, като заработват мините за каменни въглища, около град Перник. А през 1892 г. първите частни каменовъглени мини, дават продукция на пазара. Не по-малко динамично се развива и секторът на услугите – създадени са 40 акционерни дружества, и една банка наречена („Гирдап”) в град Русе, както и първото застрахователно дружество „България”. Чиито основи са положени в град Русе. На 15 август 1892 г. в град Пловдив, е открито първото Българско земеделско-промишлено изложение, на което са представени всички отрасли на селското стопанство и промишлеността. То поставя началото на Пловдивския промишлен панаир – едно трайно явление в българския стопански живот, което трябва да демонстрира нарасналите стопански възможности на Княжество България. Банката "Гирдап" в град Русе В областта на селското стопанство. Правителството също с редица законодателни актове се стреми да засили неговата производителност и конкурентоспособност. Модернизацията има различни измерения. Започва благоустрояването на градовете, където изключително активен е столичният кмет Димитър Петков. Откриват се общински здравни служби. Учредява се и пенсионно народно дело. Продължават усилията за институционалното изграждане на българската държава. Гласуван е закон за адвокатите.

А през 1891 г. е и гласуван и нов Закон за армията, с който започва нейното и фактическо преустройство, въоръжаването и с модерно оръжие, по тогавашните оръжейни световни стандарти. Стопанският просперитет на страната създава условия и за духовно съвземане на нацията. Още през есента на 1888 г. в Народното събрание е гласуван Закон за отваряне на висше учебно заведение, като по този начин са положени основите на първия български университет. Държавата активно субсидира със стипендии и временни помощи студенти, които се обучават в чужбина. Подновяват се обществените функции на читалищата, и скоро е създадена и Софийската драматична трупа „Сълза и смях”, която от 1889 г. започва да получава субсидия и от държавата. На 17 декември 1889 г. е и приет Закон за издирване на старини, и за подпомагане на научни и книжовни мероприятия, с който да съдействат относно по опазването на националното, и културно богатство. И за поощряване на книжовната дейност. Две години по-късно в сила влиза и първият цялостен Закон, за народната просвета, който запазва общо образователната тенденция в образованието, и дава системна и пълна организация на основните и средните училища. Засилва се централизацията на тяхното ръководство, и се въвежда висок образователен ценз за учители. Развиват се и множество нови професионални сдружения, като инженерно-архитектурното дружество, Организацията на художниците и други. Висшето училише, което по-късно става Софийски университет Стефан Стамболов не остава по-назад и във външната политика, като изгражда цялостна концепция, залагайки върху идейната основа на българския прагматизъм. Основните задачи, които неговото правителство си поставя, са признаването на княз Фердинанд І Сакскобурготски за княз на България, и решаването на проблемите на българите в Македония, и Беломорска Тракия. Пречките пред това обаче са солидни, тъй като срещу България се изправя Русия, като тя се превръща в главна могъща пречка, при решаването на тези национално-обединителни въпроси.

Руската дипломация вижда в княз Фердинанд, основна пречка за руските имперски интереси в България, и като проводник на Австро-унгарска политика на балканите. Важна стъпка обаче се оказва създаденото през 1887 г. на Второ средиземноморско съглашение между Австро-Унгария, Англия, Италия и Германия, което има за цел да се ограничи руската експанзия към Проливите, и топлите морета, и да се противопостави на Русия при евентуална нейна военна намеса, за отстраняването на княз Фердинанд от българския престол. Това позволява на Стефан Стамболов да развие своята блестяща дипломация, и да успее да извоюва известни успехи на дипломатическият фронт. Представителите на чуждите легации в София, започват да се срещат с българския княз, въпреки че не го признават официално. През 1891-1892 г. княз Фердинанд е приет, макар и като частно лице, от император Франц-Йозеф, и от кралица Виктория. Особено важно събитие е, обаче бракът между княза, и принцеса Мария-Луиза. Който дарява Княжество България с престолонаследника Борис III и допълнително заздравява позициите на династията в страната. Стефан Стамболов има ключова роля при уреждането на брака. Княгиня Мария-Луиза Особено важна, е и политиката по националния въпрос, като българското правителство се съсредоточава основно върху осъществими цели и легални действия, с цел прилагането на член 23 от Берлинския договор. През 1890 г. правителството засилва натиска си върху Османската империя, като заплашва с обявяване на независимост, и иска признаването на княз Фердинанд, за княз на суверенното Княжество България. Признание за политиката на Стефан Стамболов, е и неговото посещение в Цариград през 1892 г.  Цената на модернизацията, обаче е много висока. Като нейна жертва стават много от демократичните свободи в Княжество България. Един от първите закони, гласуван по време на Стамболовото управление, е този за изтреблението на разбойничеството закон приет на 14 декември 1887 г. Законът трябва да даде правна санкция, на усилията да се ликвидира разбойничеството, появило се през размирната 1886-1887. Той предвижда съдене на заловените от военно-полеви съдилища, по съкратената процедура, както и „екзекуция”. А на селищата които укриват разбойници на своя територия, те изцяло се задължават да поемат издръжката на наказателните отряди. Този закон обаче се използва и за преследване на политически опоненти, и за печелене на избори.

Приет е Закон за печата, демократичен по своята същност, но той се прилага избирателно, и не се допуска критика срещу правителствената политика и монарха. По-нататък в него са внесени поправки, който увеличават силата на цензурата. Започва да се цензурира и личната кореспонденция. Законът за полицията превръща тази институция, в инструмент на правителството, в борбата си, с политическите си противници, и въобще с различно мислещите.  В стремежът си да си налага своят си авторитет, и много силна воля. Стефан Стамболов, твърде скоро влиза и в конфликт с църквата, с армията, и с княза дори. През пролетта на 1888 г. назрява първият по сериозен конфликт между армията и правителството на Стефан Стамболов, във връзка с процеса срещу участникът от Сръбско-българската война от 1886 г. майор Христо Попов. Офицер обвинен в материални злоупотреби. При съдебен процес, който отстранява майор Христо Попов от армията, но довежда до първият сериозен сблъсък, между Стефан Стамболов, и стремящия се към повече власт княз Фердинанд, чийто приятел е и осъденият офицер. С това си действие! Стефан Стамболов предизвиква сериозно безпокойство и вълнение в редиците на част от офицерите, и дава възможност на княза да укрепи връзките си с ръководния състав на армията. Конфликтът с църквата избухва в края на 1888 г. като светия синод на Българската Православна Църква, се свиква без да бъдат поканени, княз Фердинанд и Стефан Стамболов. И Стефан Стамболо ядосан от явното незачитане и неуважение на официалните власти, и го разгонва с много груба сила. Твърдата политика на Стефан Стамболов, несъмнено търпи критики. Но опозицията и тя също носи своята не малка отговорност и вина, относно изостряне на обстановката, в и без това прекалено изострената ситуация през тези смутни години, особено така наречената „нелегална”. Тя е съставена предимно от последователни „русофили”, повечето от които са, Драган Цанков, Стефан Бобчев, и политическата емиграция в Русия, Османската империя, Румъния и Сърбия, който са доста крайни във възгледите си.

Според тях князът и правителството са незаконни, и на тази база трябва незабавно да се проведат избори за ново Велико народно събрание, което да избере нов княз. Смята се, че възстановяването на добрите отношения с Русия, е крайно жизнено необходимо за България, и то трябва да стане на всяка една цена. Тази опозиция е откровено подкрепяна от Русия, и неуморно организира заговори след заговори, и изпращане на подривни чети, с цел вдигане на локални бунтове срещу централната власт. В края на 1887 г. в България навлизат две русофилски подривни чети – на Николай  Набоков и Петър  Боянов, съставени от българи и черногорци русофили, но много бързо са разгромени и прогонени от територията на България, от правителствените лоялни на Стефан Стамболов, армейски военни подразделения. Потушени са и някои локални бунтове, което дава основание на властта за да засили полицейските мерки и репресии срещу опозицията. Може би това са единствените български чети,навлезли от чужбина в България,с цел да свали БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ. Четите са организирана в Цариград, Турция,продължило няколко месеца. По някои сведения това станало със съгласието и участието на Русия и на Драган Цанков,противник на Стамболов. Четите включват 47 доброволци,от които 38 черногорци /от Черна гора,Югославия и 9 българи. На 22 декември 1887 г. четите потеглят от Цариград. На 23 декември слизат на Черноморския бряг до село Приморско,Бургаско,с гръцкия кораб "Георгиос". Войвода на четата е Капитан Николай Александрович Набоков -руски офицер на българска служба до 1886 г. Роден в Нижни Новгород - Русия. При с. Росен, Бургаско - четата на Набоков е разбита от II пехотен Сливенски полк. В състава на четите влизат отец Далибор Капичич от Черна гора. Започналите да излизат през 1888 г. два опозиционни вестника – „Народни права” на д-р Васил Радославов, и „Търновска конституция” на Петко Каравелов, скоро са спрени от периодичен печат.

  В началото на 1890 г. Светът научава, че в София е разкрит и потушен, пореден заговор на български офицери, начело с майор Коста Паница, за прогонване на княз Фердинанд, и силовото сваляне на Стефан Стамболов от власт. С този си заговор, са свързани и някои среди от македоно-одринската емиграция, която не споделя външно-политическата линия на Стефан Стамболов, спрямо Османската империя и Русия. Коста Паница, предлага на руски дипломати, да организират русофилски преврат, съчетан с въстание вдигнато в Македония, но този план е отхвърлен като ненадежден, но на съобщението за подготовката на заговор в България, император Александър ІІІ слага следната резолюция: „Желая им от душа пълен успех”. Според анализа на събитията, в съвременната българска историография, се налага мнението, че конспирацията е била в начален етап, и няма сериозни доказателства за организиран заговор, но въпреки това, Стефан Стамболов не се поколебава и за миг, за да осъди на смърт Коста Паница. Неговата цел е да сплаши противниците си, и да покаже на княз Фердинанд, че е зависим от Министър-председателя, но предприетите крайни мерки го противопоставят трайно с офицерството, и македонските революционни дейци. Именно дейците на македоно-одринското движение, отправят открити заплахи срещу княз Фердинанд и Стефан Стамболов, след разстрела на майор Коста Паница.

Министър-председателят реагира мигновено, като затяга полицейския контрол, около всички съмнителни за режима лица. Въпреки това той не успява да предотврати организираният срещу него атентат. На 15 март 1891 г. един куршум, предназначен за Стефан Стамболов, прострелва смъртоносно, финансовия му министър Христо Белчев, когато двамата минават покрай Градската градина в София. В отговор са задържани всички заподозрени, като противници на режима, над 200 души, между които са и Петко Каравелов, д-р Димитър Моллов, Трайко Китанчев, Светослав Миларов, Тома Георгиев и други заподозрени. На 16 февруари 1892 г. в Цариград е убит дипломатическия агент д-р Григор Вълкович. Този пореден атентат влошава положението на арестуваните в София опозиционни метежници. Присъдите са им изключително сурови: четирима са осъдени на смърт. А други, между които са и Петко Каравелов и Трайко Китанчев, на по-малко, или на повече години затвор. Смъртните присъди веднага са изпълнени, а Петко Каравелов е хвърлен в затвора.  Макар и често предизвиквана, репресивната политика на кабинета на Стефан Стамболов, не се споделя от все по-широк кръг от политици и граждани. Които в един или друг момент, са подкрепяли политиката на Стефан Стамболов. Те са в основата на така наречената „легална опозиция”. Нейното формиране се свързва с името на д-р Васил Радославов, и с либералите, неговите привърженици. Тя се активизира след изборите за V ОНС (септември 1887г.). Нейните редици се увеличават от министри, напускащи кабинета. И политици разграничаващи се от неговата политика. Още в края на 1888 г. Констанин Стоилов и Григор Начович, напускат правителството, и са заменени от Димитър Тончев, и Иван Салабашев. През 1891 г. и Димитър Тончев също напуска управляващите, а през 1892 г. – и Георги Живков.

Авторитетът на „легалната опозиция” нараства във връзка с готвената, и извършена от ІV ВНС промяна на конституцията. Тя става необходима след уговорения династичен брак на княз Фердинанд, с княгиня Мария-Луиза Пармска, дъщеря на Пармския дук, Роберт. За да се осъществи планираната женитба, херцогът и папата поставят директното условие, децата от брака да имат католическо вероизповедание. Въпреки широкото недоволство на българската общественост. Стефан Стамболов е твърдо решен да премахне всички пречки пред готвената сватба, защото смята, че тя е твърде необходима за укрепването на позициите на княза, чрез създаването на династия, и е важна крачка за неговото международно признание. На 3 май 1893 г. ІV ВНС изменя конституцията. В член 38, според който престолонаследникът трябва да изповядва традиционната вяра по тези земи, и е записано, че той може да изповядва вярата на своите родители. Намален е и броят на депутатите в Народното събрание, увеличава се продължителността на мандата на събранието, от три на пет години. И също така и се допуска. Гласуването на законопроектите да стават, задължително в присъствието на минимум, на една трета от депутатите. Стефан Стамболов През лятото на 1893 г. радослависти, тончевисти, и всякакви исти. Все бивши консерватори, и южно-български народняци, (членове на южно-българската Народна партия) образуват „съединена легална опозиция”. На 13 юни 1893 г. излиза първи брой на вестник „Свободно слово” – орган на опозиционните сили. Вестникът започва яростна атака срещу управлението на Стефан Стамболов. Но преднамерено не засягат личността на монарха. Ами точно напротив. Към княз Фердинанд, се отправят покани за да се „спаси” страната от (тиранията) на Стефан Стамболов, и да участва в управлението, като „надзирава и ръководи, изпълнението на властта”.

Определяйки на княза ролята на „избавител”, и търсейки неговата активна помощ, опозиционната групировка създава условия за въвличането му в политическия живот, без да предвиди опасностите от това. На различни позиции остават само привържениците на Петко Каравелов, който смятат, че демократизацията на политическия живот в страната, не трябва да става чрез засилване на монархизма. Въпреки множеството вътрешно и външнополитически успехи, позициите на Стефан Стамболов, постепенно отслабват. Тежък удар върху неговото правителство нанася и напускането на Георги Живков. Министър-председателят Стефан Стамболов, също не е в крак и с измененията в европейската външнополитическа сцена. За разлика от него княз Фердинанд предусеща, че след 1892 г. интересът на великите сили към българския въпрос, е значително намалял. В края на 1893 г. руско-френското сътрудничество се оформя в съюз, който заплашва колониалните интереси на Англия. От Лондон компенсират новата опасност, с усилия за поддържане на приятелски връзки с Тройният съюз, на Австро-английското, и Германо-английското единодействие срещу Русия в Югоизточна Европа, като интересът към Княжество България, постепенно отслабва, до като накрая замира в агрегатно състояние. Причината за това, е повишената външнополитическа, и икономическа експанзия на Германия, която все повече застрашава могъществото на Британската империя. Англо-руските противоречия загубват остротата си, за сметка на Англо-германския антагонизъм в Османската империя, и Близкия изток. Ангажирана с кампаниите си в Далечния Изток. Руската империя, провежда пасивна политика на Балканите. Резултатът е известно притъпяване на Австро-руските противоречия, и засилване на позициите на Дунавската империя в региона. Тази тенденция е забелязана от лондонските управляващи. Пред нуждата да спечели съюзници срещу германското влияние в Османската империя, за да не се улеснява засилването на влиянието на Виена на Балканите, и да се парира евентуалното Френско-руско противопоставяне в други части на света, и британската дипломация е готова да изостави твърдият си анти-руски курс на Балканите. Това автоматично води до лишаване на Княжество България, от последователната подкрепа на Англия, на която залага Стамболовото правителство.

Тежък удар понася Стефан Стамболов, с отстраняването на Михаил Савов (като Министър на отбраната), и замяната му с генерал Рачо Петров, който е близък до княз Фердинанд, и това допълнително засилва позициите на Негово Величество в правителството на Стефан Стамболов. Междувременно във Виена, княз Фердинанд получава подкрепата за отстраняването на Стефан Стамболов от власт. Той споделя с Австро-унгарският външен министър Калноки, и с някои чужди дипломати това си свое намерение. Прави и сондажи пред руския посланик във Виена княз Лобанов-Ростовски, и така подготвяйки почвата за промяна в двустранните Българо-руски отношения. По повод на една скроена от двореца интрига, на 14 май 1894 г. Стефан Стамболов подава за 15 път оставката си. Като на 18 май 1894 г. князът я приема, и с това се слага край на осемгодишното му управление. Генерал Рачо Петров С това е сложен краят на цяла една ера в българската история, чието наследство обаче се тачи и развива в следващите десетилетия ревниво, и най-вече в разрез на стопанската политика, продължена с изключителни бурни темпове, най-вече по времето на Константин Стоилов, и генерал Рачо Петров. Съвсем скоро след оставката си Стефан Стамболов, той бива брутално съсечен от русофилски наемен убиец, насред центъра на София. Убийството му предизвиква много широк отглас в европейският и американски печат. Като мнението за него обаче остава твърде крайно поляризирано. За своите противници. Стефан Стамболов е тиранин”, „заслепен от омраза диктатор”, „предател на майка Славяния” и прочие нелепи обвинения. За привържениците си той е „българският Отто Фон Бисмарк”, „и спасителят на България”, „велик държавник”. Чуждите автори, пишат по-обективно за него. За първият негов биограф Антони Биман. Стефан Стамболов „е човекът, който не бих искал да имам за противник”. Френският журналист Пол Дьо Касаня, във в. „Оторите” заявява: „Сравняват го с Отто Фон Бисмарк и Кавур, но без да стои по-долу от тях, освен по ограничеността на тесните географски граници и ширини, в които е бил принуден да се движи”, и още:” и за да го разберем, трябва да го поставим в неговата среда”. Британският историк, Сали Маркс, вижда в него „гений, разбрал значението на позицията на Княжество България”. А френският журналист от в. „Фигаро” Емил Беер – „Стефан Стамболов, е истинското въплъщение на българската енергия”. Американците наричат Стефан Стамболов. „Най-значимият политически лидер на Балканите до 1912 г.”. А в очите на Великобритания, той е „един от шестте политици на Европа през ХІХ век”. И именно в това се състои и неговата роля – да бъде държавник и да бъде лидер. Той е човекът, който полага основите на модерната българска държавност, който ще доведат до превръщането на Княжество България, в „Германия на Балканите”. Той е и човекът, чиято воля, е била като непреодолима преграда, срещу чуждите шовинистични имперски интереси и амбиции, спрямо суверенитета на Княжество България.

И в едни от нейните най-трудни часове на Княжество България. Той я е защитил по възможно най-ефективният и добър начин, като един истински родолюбец. Той е и човекът, на когото България му дължи много. И този велик човек по дух и борбенност, е достоен на не един или два паметника да му бъдат издигнати, в знак на признание, за всички неговите заслуги към България. Стефан Стамболов, може да и е бил всякакъв, но той винаги е бил точният човек, и пламенен родолюбец, който е поставял своята Родина на първо място и над всичко. И е останал в историята като пример за поколения българи и родолюбци.

АСЕН ЙОРДАНОВ И САМОЛЕТИТЕ. Написана на : 2017-03-19 17:57:04

Heвepoятнaтa иcтopия нa Aceн Йopдaнoв.

Тази статия е взета от списание " Криле " брой 11 от 13 март 2013 г.

  Moжe и дa ни ви ce вяpвa, нo нaши изoбpeтaтeли ca ce ocмeлили дa пpeĸpaчaт cфepи oт битa, ĸoитo ca били нeмиcлими дo мoмeнтa и нaй-вaжнoтo, cпиcъĸът c бългapитe, пocтигнaли тeзи oтĸpития дaлeч нe e пълeн. Гoлямa чacт oт poднитe oтĸpития ca нaпpaвeни oт xopa, живeeщи и paбoтeщи извън Бългapия.

Haпpимep, тaĸъв e пъpвият тpaнcпopтeн caмoлeт Dоuglаѕ DЅ-3, ĸoйтo e изoбpeтeн oт eĸипa нa глaвния ĸoнcтpyĸтop Aceн Йopдaнoв.

Bъздyшнaтa възглaвницa, ĸoятo ocигypявa бeзoпacнocттa ни в aвтoмoбилитe e cъздaдeнa пpeз 50-тe гoдини нa минaлия вeĸ. Heин изoбpeтaтeл e cъщият тoзи Aceн Йopдaнoв, cъздaл и пъpвият тpaнcпopтeн caмoлeт. Oтнoвo нa нeгo тpябвa дa блaгoдapим и зa тeлeфoнния ceĸpeтap.

Ceгa щe Bи oбъpнeм внимaниe нa нeгoвaтa нeвepoятнa иcтopия и изпълнeн cъc зaбeлeжитeлни пocтижeния и нeпpecтaнни пpeдизвиĸaтeлcтвa живoт. Ha 2 ceптeмвpи 1896г. в гpaд Coфия ce paждa Aceн Йopдaнoв, cин нa Xpиcтo Йopдaнoв, инжeнep и xимиĸ. Kaтo нa пoвeчeтo дeцa и нeгoвoтo любимo зaнимaниe e дa пpaви xвъpчилa.

Πpeз лятoтo нa 1912г., пpидpyжeн oт бaщa cи, любoзнaтeлния млaдeж пoceщaвa тexничecĸи излoжби и мyзeи в Итaлия, Швeйцapия и Фpaнция. Явнo зaбeлязaл пoтeнциaлa в нeгo, бaщa мy гo изпpaщa дa yчи в Гpeнoбъл, Фpaнция. Зaпътил ce нaтaм, oбaчe тoй peшaвa дa пpecтъпи бaщинaтa вoля и пocтъпвa в yчилищeтo зa пилoти нa извecтния фpeнcĸи лeтeц-ĸoнcтpyĸтop Лyи Блepиo в пapижĸoтo пpeдгpaдиe „Eтaн“,където учи и синът му - Христо Асенов Йорданов-роден в софия през 1896 г.

Beчe пo вpeмe нa Бaлĸaнcĸaтa вoйнa, eдвa 16 гoдишeн, Aceн ce зaпиcвa дoбpoвoлeц зa фpoнтa, ĸъдeтo e пpaтeн дa paбoти ĸaтo мexaниĸ в aepoплaннoтo oтдeлeниe ĸpaй Cвилeнгpaд.

Taм, пpoдължaвa paбoтaтa cи въpxy ĸoнcтpyиpaнeтo нa пъpвия бългapcĸи caмoлeт „Eĸcпpec“, ĸoйтo зaвъpшвa пpeз лятoтo нa 1915г. Cлeд ĸaтo ca нaпpaвeни зaдължитeлнитe тecтoвe и изпитaния, cпeциaлнa ĸoмиcия oт Mиниcтepcтвoтo нa вoйнaтa зaĸлючвa: „Aпapaтът e cигypeн. Hямa дoпycнaти гpeшĸи. Πpизнaвa ce зa изoбpeтeниe, a Aceн Йopдaнoв – зa нeгoв изoбpeтaтeл.

Дaтaтa 10 aвгycт 1915 гoдинa дa ce cчитa зa нaчaлo нa бългapcĸoтo caмoлeтocтpoeнe.“ Aceн ycпявa дa зaвъpши гимнaзиaлнoтo cи oбpaзoвaниe във ІІ мъжĸa гимнaзия и e пpиeт в Шĸoлaтa зa зaпacни oфицepи. Tpи мeceцa пo-ĸъcнo пocтъпвa в Aвиaциoннoтo yчилищe в Бoжypищe, ĸoeтo зaвъpшвa в ĸpaтъĸ cpoĸ и c чин пopyчиĸ зaминaвa нa фpoнтa. Mнoгo cĸopo e изпpaтeн във въздyшнoтo oтдeлeниe в c. Удoвo, ĸъдeтo мy e пoвepeн бoeн caмoлeт, c ĸoйтo взeмa yчacтиe в дeceтĸи въздyшни бoeвe c нeпpиятeлcĸи caмoлeти.

Зa пpoявeнaтa изĸлючитeлнa cмeлocт и ĸypaж oт нeгo e нaгpaдeн c opдeн зa xpaбpocт. Зa cъжaлeниe, cлeд вoйнaтa Hьoйcĸият дoгoвop зaбpaнявa нa Бългapия дa имa aвиaция, caмoлeтитe й ca yнищoжeни и цeлият личeн cъcтaв e yвoлнeн. B личeн плaн тoвa e билo cилнo oбeзĸypaжaвaщo и oтчaйвaщo зa лeтeцa и ĸoнcтpyĸтopa Aceн Йopдaнoв. Πpeз 1921г.

Aмepиĸaнcĸият aepoĸлyб oбявявa ĸoнĸypc зa oбиĸoлĸa нa Зeмятa cъc caмoлeт. Зa пoбeдитeлитe e oбявeнa нaгpaдa oт eдин милиoн дoлapa. Двaмaтa бългapcĸи лeтци Aceн Йopдaнoв и Гaвpил Cтoянoв ca чacт oт ĸaндидaтитe. Личнo caмият Йopдaнoв изпpaщa пиcмo дo миниcтъp-пpeдceдaтeля Aлeĸcaндъp Cтaмбoлийcĸи, в ĸoeтo гo мoли зa oтпycĸaнe нa 6000 дoлapa, ĸoлĸoтo e тaĸcaтa зa yчacтвaнe пo cлeдния yбeдитeлeн нaчин: „Знaчeниeтo нa тoзи ĸoнĸypc e бeзcпopнo, зaщoтo във въздyxa щe ce cpeщнaт нa pицapcĸи двyбoй зa пъpвeнcтвoтo вcичĸи цивилизoвaни нapoди…

Cвeтът щe види, пoнeжe тoзи ĸoнĸypc e eднo вeлиĸo дeлo нa чoвeшĸaтa ĸyлтypa, чe бългapcĸия нapoд чpeз cвoя мoщeн дyx c дocтoйнcтвo щe ce бopи в тaзи oблacт… Щe paзнeceм бългapcĸoтo имe и щe cтaнeм пpичинa вeднъж зaвинaги дa изчeзнe нaшaтa нeпoпyляpнocт и oбиднo зa нac питaнe: „Haли cтoлицaтa нa Бългapия e Бyĸypeщ?“.

Moлбaтa e yдoвлeтвopeнa и двaмaтa бългapи пpиcтигaт в Щaтитe, нo ĸoнĸypcът нe ce пpoвeждa… зaщoтo oт дpyгитe cтpaни нe ce пpecтpaшaвaт дa yчacтвaт. wіkіреdіа wіkіреdіа C paзpeшeниe нa пpaвитeлcтвoтo Aceн Йopдaнoв ocтaвa в CAЩ. Πъpвoнaчaлнo въpши ĸaĸвaтo и дa e paбoтa и cтapaтeлнo изyчaвa aнглийcĸи.

Cлeд вpeмe пocтъпвa чepтoжниĸ в ĸoнcтpyĸтopcĸoтo бюpo нa зaвoдитe „Kъpтиc“, ceтнe cтaвa лeтeц-изпитaтeл. Πpoдължaвa дa yчи и зaвъpшвa aepoинжeнepcтвo, xимия, физиĸa и paдиoинжeнepcтвo. Cъc cвoятa дeлoвитocт, c шиpoĸитe cи тexничecĸи знaния и oпит пocтeпeннo cтaвa цeнтpaлнa фигypa в ĸoнцepнa „Kъpтиc“ и e нaзнaчeн зa глaвeн ĸoнcтpyĸтop нa зaвoдитe.

Eднoвpeмeннo e члeн нa ĸoнcтpyĸтopcĸитe eĸипи „Kъpтиc-Paйт“, „Лoĸxийд“, „Дъглac“,“Πaйпъp“, “Бoинг“и „MaĸДoнaлд“.

Изпoлзвaйĸи пpидoбититe знaния и oпит ĸaтo инжeнep yчacтвa в paзpaбoтĸaтa и cъcтaвянeтo нa дoĸyмeнтaциятa и инcтpyĸции зa пoддъpжaнe и пилoтиpaнe нa извecтни caмoлeти, ĸaтo нaпpимep лeтящaтa ĸpeпocт „Бoинг Б-17“ (зa cъжaлeниe cтaнaл пeчaлнo извecтeн c бoмбapдиpoвĸитe нaд бългapcĸи гpaдoвe пpeз 1943-1944 г.), cъщo и нa изтpeбитeлитe „Лoĸxийд Р-38 Лaйтнинг“ и „Kъpтиc Xoyĸ 81“, бoмбapдиpoвaчитe Б-24 и Б-29, ĸaĸтo и зa тpaнcпopтния caмoлeт „Дъглac DС-3“.

Πpeз 1941г. Aceн Йopдaнoв ocнoвaвa дpyжecтвo „Джopдaнoв Aвиeйшън Kъмпaни“, пpeимeнyвaнo пo-ĸъcнo в „Джopдaнoф Kopпopeйшън“, пpидpyжeнo oт „Джopдaнoф Eлeĸтpoниĸc“. Heгoвитe oфиcи и aтeлиeтa зaeмaт чeтиpитe eтaжa нa cгpaдaтa нa „Meдиcън aвeню“в Hю Йopĸ. Дeйнocттa им e в тяcнa вpъзĸa c вoeннaтa oтбpaнa нa CAЩ и ce нaмиpa в cтpoгa ceĸpeтнocт.

Πapaлeлнo c тoвa нeгoвaтa пoпyляpнocт нapacтвa, ĸoгaтo oтĸpивa aвиaциoннo yчилищe. Зa oтнocитeлнo ĸpaтĸo вpeмe yчилищeтo ce пpeвpъщa в нaй-aвтopитeтнaтa шĸoлa, ĸoятo пoдгoтвя пилoти зa гpaждaнcĸaтa aвиaция нa CAЩ. Зa paзpacтвaнe нa cлaвaтa мy cпoмaгaт и мнoгoбpoйнитe тpyдoвe c oгpoмнa нayчнa и пpaĸтичecĸa cтoйнocт.

Йopдaнoв e aвтop нa мнoгo ĸниги зa пилoтиpaнe, тeopeтичнa пoдгoтoвĸa нa пилoтитe, вĸлючитeлнo зa днeвнo и нoщнo пилoтиpaнe, нaзeмнa пoддpъжĸa, paдиoeĸипиpoвĸa, мeтeopoлoгични cтaнции, ĸoитo cтaвaт нacтoлни ĸниги зa лeтцитe и xopaтa oт caмoлeтнaтa пpoмишлeнocт.

B CAЩ ca пpoдaдeни 750 000 eĸзeмпляpи oт ĸнигитe мy. Te ca пpeвeдeни в мнoгo cтpaни, вĸлючитeлнo и тoгaвaшния CCCP. Teĸcтът в тяx e cбит, пpocт, тoчeн и e пpидpyжeн oт мнoжecтвo илюcтpaции. Toвa мoжe дa ce oпpeдeли ĸaтo визyaлнo пpeпoдaвaнe. B тeĸcтa cи Йopдaнoв изпoлзвa oбиĸнoвeнo paзгoвopeн cтил, cяĸaш ce oбpъщa ĸъм читaтeлитe ĸaтo ĸъм cвoи yчeници и пpиятeли.

Kъм cвoитe тexничecĸи илюcтpaции дoбaвя и няĸoи ĸoмиĸcи, ĸoитo пpeвpъщaт cyxaтa мaтepия в пpиятнa и лeĸa зa чeтeнe. Зa нeгoвoтo пpизнaниe гoвopят cлeднитe дyми: „Дeвeтдeceт нa cтo oт пoзнaниятa cи пo aвиaция щaтcĸитe лeтци дължaт нa г-н Джopдaнoф“—пишe видният aмepиĸaнcĸи aвиocпeциaлиcт Д.X. Ъpл. Πoчти вcичĸи oт cтoтe xиляди нaши лeтци в Aмepиĸa пpитeжaвaт нeгoвитe ĸниги и тe ce чeтaт ĸaтo Библиятa. Дoceгa e нeнaдминaт.

Toй e пpъв в тoвa oтнoшeниe. Tpeнингът пo нeгoвитe дyми ни дoнece знaчитeлни ycпexи пo вpeмe нa Bтopaтa cвeтoвнa вoйнa… Xopaтa oт BBC ce ĸълнaт в ĸнигитe нa Джopдaнoф. Te ce издaвaт в милиoнeн тиpaж, a ca aнтиĸвapнa цeннocт. „Heвъзмoжнo e дa cи пpeдcтaвим cъвpeмeннaтa aвиaция, бeз тя дa e изпoлзвaлa ĸaтo нaй-пpивлeĸaтeлнo и cъщeвpeмeннo нaй-eфиĸacнo мeтoдичнo cpeдcтвo ĸнижнинaтa нa бългapинa“ – изтъĸвa г-н Ъpл.“

Taĸa пocтeпeннo Aceн Йopдaнoв ce пpeвpъщa в лeгeндa, eднa пocлoвичнa и opигинaлнa личнocт, нapичaнa oт aмepиĸaнцитe ĸpaтĸo и пpocтo c имeтo Джepи. C ĸpaя нa вoйнaтa зaпoчвa и yпaдъĸa в ĸapиepaтa нa Йopдaнoв. Πpинyдeн e дa cпpe paбoтaтa cи в cфepaтa нa aвиaциятa и ce нacoчвa ĸъм нoви oблacти. Πpeз 50-тe гoдини нa минaлия вeĸ Йopдaнoв paбoти въpxy cигypнocттa пpи aвтoмoбилитe и e eдин oт cъздaтeлитe нa въздyшнaтa възглaвницa.

Униĸaлнa зa вpeмeтo cи, днec тя пpиcъcтвa ĸaтo зaдължитeлeн aĸcecoap във вceĸи eдин cъвpeмeнeн aвтoмoбил. Cъщeвpeмeннo paбoти ycилeнo и въpxy aпapaтa Джopдaфoн- пpeдтeчa нa днeшния тeлeфoнeн ceĸpeтap, ĸoйтo ocвeн тoвa дaвa и възмoжнocт няĸoлĸo дyши eднoвpeмeннo дa paзгoвapят пoмeждy cи. Xиляди ceĸpeтapĸи пo cвeтa днec тpябвa дa блaгoдapят зa тoвa изoбpeтeниe нa тoзи гeниaлeн бългapин.

Ha 19 oĸтoмвpи 1967г. cвeтoвнитe инфopмaциoнни aгeнции c пpиcĸъpбиe cъoбщaвaт: „Aceн Йopдaнoв— пиoнep нa aвиaциятa, лeтeц-изтpeбитeл, aвиoĸoнcтpyĸтop нa Бoинг и Дъглac, пoчинa нa 71-гoдишнa възpacт. Πpaxът oт ypнaтa e paзпpъcнaт cъc caмoлeт в нeбeтo нaд Aмepиĸa.“

Oщe пpиживe нeгoвитe зacлyги ca пpизнaти. Имeтo мy e впиcaнo в „Kнигaтa зa пoчeтни гpaждaни нa Hю Йopĸ“, пopтpeтът мy e излoжeн в „Зaлaтa нa cлaвнитe“ в Hюйopcĸoтo лeтищe „Лa Гyapдия“. B „Ep Cпeйc мюзиyм“ ca излoжeни нeгoви вeщи и лични apxиви. https://littlebg.com/asen-yordanov/ .Асен Йорданов - умира на 09.10.1967 г. Тогава световните информационни агенции съобщават, че след кремирането му прахът от урната е разпръснат със самолет в небето над Америка. В родината му България тази новина е пропусната.

Отвъд океана Йорданов се радва на много жестове на уважение и признателност за постиженията си като авиационен конструктор,педагог,учен и изобретател. На картата на Антарктида отдавна съществува известният залив Джорданофф Вауи /кръстен на него.

Методиката за летателно обучение на българина е призната за съвършено новаторска. Известният вечен самолет " Дъглас DC -3" или -Дакота е негово дело. Той е създател и на първите въздушни линии в света. По негов лиценз в СССР се произвежда " Ли -2 ",който в течение на десетилетие е основен самолет на Аэрофлот,а също и на българските въздушни линии.

През 1941 г. Асен Йорданов - основава дружество " Джорданофф Авиейшън Къмпани" - преименувано по късно в " Джорданофф Корпорейшън",придружено от " Джорданов Електроник". Ателиетата му заемат четирите етажа на сградата на " Медисън авеню " в Ню Йорк. Дейността им е тясно свързана с Военната отбрана на САЩ и се намира в строга секретност. По късно открива авиационно училище. за кратко време то се превръща в най авторитетната школа,която подготвя гражданска авиация на САЩ. През 1950 г. Йорданов прави изобретения и в сферата извън авиацията.

Днешният автомобил вече е немислим без въздушната предпазна възглавница,която е негово творение. патентът "Jordaphone" /конферентна връзка /- получава реализация наистина по късно,с усъвършенстването на някои технологии. А първото изобретение на Асен Йорданов е снегоринът! Години по късно племенникът на легендата - Петър Атанасов е изпратил у нас две ценни реликви - пръстенът на Асен Йорданов,с който той винаги е летял,както и собствения му екземпляр от първите издания на книгата му в САЩ, която вече е библиографска рядкост.

През 1936 г. тази книга е известна в цял свят -преведена на осем езика. Причината е повече от логична тя се казва * Вашите Криле * или първото енциклопедично издание" Your Wings" в областа на авиацията /учебник за пилоти. Първо е издадена в 100 000 екземпляра а след това в още две допечатки от 200 000 броя. От нея са се учили Нийл Армстронг и спътника му Едуин Олдрин - летяли на борда на "Аполо 11". Три поколения американски пилоти са се учили да летят от тази книга на Асен Йорданов.

ПЪРВАТА ШОКОЛАДОВА ФАБРИКА. Написана на : 2017-03-18 16:54:43

Първата българска фабрика за шоколад отваря врати през 1901.

  Какво трябва да знаем за него?

ИСТОРИЯ НА ШОКОЛАДА- Преди 460 години, шоколадът е въведен в Европа като напитка и успява да създаде страст, която устоява на времето след близо половин хилядолетие. Европа открива късно удоволствията, които предлага шоколадът. Според археолозите, отглеждането на какаово дърво датира най-рано от 1250 г. пр. Хр. на територията на днешно Мексико, Централна и Южна Америка.

Маите са отглеждали какаови дървета в градините си и са използвали какаовите зърна за подготовката на напитки за церемониите. Ацтеките консумирали какаовата напитка ксокоатл, която е била подправена с ванилия и люта чушка. В обществото на ацтеките, какаовите зърна били разменно средство. Един пуяк, например, струвал 100 какаови зърна, една проститутка - 10, а един заек - 4.

През 1502 г., по време на четвъртото и последното си пътуване към Карибите, италианският мореплавател Христофор Колумб достига остров Гуана, по крайбрежието на Хондурас. Там той се срещнал с ацтеките, които му предложили торба пълна с екзотични плодове в замяна на неговите стоки. Те му приготвили и местна напитка, наречена tcholate или xacolate.

Колумб не харесал горчивата напитка, но взел няколко какаови зърна със себе си обратно в Испания от любопитство. Испанският конкистадор Ернан Кортес, който успява да покори територията на днешно Мексико, пише през 1519 г., че шоколадът е "божествена напитка, която подсилва защитните сили на организма и преборва умората.

Една чаша от тази ценна напитка позволява на всеки човек да ходи цял ден, без да се храни". Кортес също отнася какаови зърна при завръщането си в Испания през 1528 г.

ШОКОЛАДЪТ В ЕВРОПА- Според традицията шоколадът е бил внесен в Европа на 7 юли 1550 г. и е бил популяризиран от пътуващите монаси на континента. Топлият шоколад става предпочитана напитка в двореца Версай, където се възприема и като афродизиак.

Първият магазин за шоколад отваря врати в Лондон през 1657 г. Англичаните вярвали, че напитката действа като медикамент, способен да ги излекува от туберкулозата. След 1700 г., англичаните и холандците измислили как да добавят мляко и захар към шоколада. В началото на следващия век, компанията Fry and Sons изобретила твърдия шоколад, обичан днес от милиарди свои почитатели.

ШОКОЛАДЪТ В БЪЛГАРИЯ- Основоположникът на родната шоколадена индустрия се казва Велизар Пеев Велизар Пеев Офицер, участник в Сръбско-българската война.

През 1901г. открива първата шоколадена фабрика – първо в София, а след това в Своге. Получава статут на придворен доставчик. При един преглед на войските полковник Велизар Пеев, командир на полка в Севлиево, възразил на невъздържана обида, отправена от Княз Фердинанд. „Ваше величество, не забравяйте, че разговаряте с български офицер!” След това е пратен в запаса.

А полковник Пеев е само на 38 години и пред него се чертае блестяща военна кариера, започнала още от Петербургската военна академия, която той завършва с отличие и даже има покана да остане на служба в руската армия, която той гордо отхвърля. И когато през 1897 г. тази кариера е прекъсната по царска воля, най-много съжаляват неговите колеги от войската, бъдещите полковници през Балканската и Първата световна война.

Но пък усмивка, образно казано, озарява лицата на прохождащите български индустриалци, щом разбират, че през 1901 г. в София, на ул. “Ломска”, в една почти порутена къща, се ражда първата българска работилница за шоколад и разни други захарни изделия, като бисквити, локуми, вафли. Как точно му хрумва на полковника да се захване тъкмо с тази индустрия, остава тайна.

Дори и неговият внук, също Велизар Пеев, не знае как се ражда тази шоколадова страст, макар че пита и баща си, чичо си, лелите си и други роднини. Но така или иначе Велизар Пеев създава първата шоколадова фабрика, която по-късно се премества в Своге, където продължава да работи и до днес, разбира се, под друго име. Но това става чак през 1924 г., а през 1935 г. там се премества и софийската фабрика, която произвежда предимно шоколад и шоколадови бонбони по специални поръчки.

Една от тези специални поръчки е и създадената бонбониера в луксозна дървена кутия “Царска”. Въпреки миналите пререкания на Велизар Пеев с княза, той не отказва да стане придворен доставчик на шоколадови бонбони. На приеми още по Фердинандово време на гостите се поднасят български бонбони, а те пък, показвайки своята неосведоменост, питат дали не са италиански, френски или австрийски.

В своята работа индустриалецът-полковник се опира най-много на двамата си сина, големият – Велизар, и по-малкият – Боян. С тях той поддържа много интересни взаимоотношения. Съвсем естествено е баща и синове да имат преки контакти, да се виждат по време на обеди и вечери. Това, разбира се, става, но тогава не се говори, както казват военните, “по служба”.

За работите във фабриката бащата Велизар Пеев пише писма до синовете си, в които подробно дава своите ценни указания. А и съвети, които и днес звучат невероятно актуално. Неговият първороден син Велизар Пеев трябва да го замести, затова той е обект на по-особено внимание от страна на бащата. Един от първите му съвети е свързан с отношенията между собственик и работник. Така както българският офицер обича своите войници и разчита на тях, така и индустриалецът трябва да обича своите работници и да се оповава на тях.

“Помагай им, защото те също са човеци и се нуждаят от добри обноски” – пише той. Може би нанесената му преди много години обида от грубоватия Фердинанд е оставила незаличима следа в душата му, та затова той е сега така чувствителен към хорските неволи, споделя по-късно неговият внук със същото име – Велизар Пеев.

В началото на 30-те години на миналия век ръководството на фабриката се поема от друг един военен – капитан I ранг Велизар Пеев, който напуска морската служба в Дедеагач и се прибира в столицата. Завършил българското военно училище, той специализира няколко години в Петербургската военноморска академия и даже напредва във военната кариера по-бързо и от баща си. В някои влиятелни политически кръгове, а и във войската виждат в негово лице бъдещия командир на българските военноморски сили.

Напускането на военната служба става по настояване на баща му, който се нуждае от неговия организационен опит и влияние в обществото, за да просперират още повече шоколадовите предприятия на фамилията. За жалост пък България губи със сигурност своя първи адмирал! Но съдбата е решила друго – Пеев-младши поема фабриката от баща си и почти до края на 1944 г. остава нейн първи ръководител. Велизар Пеев-младши създава в пазвите на Балкана едно модерно и много перспективно предприятие.

Поддържани са връзки за доставка на какао с Холандия, машини се купуват от Германия, Италия и Австрия. Почти до края на 80-те години на миналия век в завод “Република” в Своге работят италианските машини “Марели” и германските “АЕГ”. И то добре работят, щом продукцията на това голямо предприятие намира добър прием освен в България, и в някои други страни.

Партньори на Пеев са много сериозни и с влияние хора. Във фабриката работят над 400 души, главно от Своге и от околните села, но има и такива, които всеки ден пътуват от столицата до малкия балкански град. Третият представител от шоколадовата кралска фамилия Пееви – внукът Велизар, не успява да участва в управлението й. За малко и той да стане офицер, след като завършва Школата за запасни офицери, но бързо-бързо е отпратен от баща си в Германия да учи инженерство и да се подготвя да поеме водачеството на фабриката.

Връща се в България с диплома за машинен инженер, участва във втората фаза на Втората световна война. Кавалер на орден „За храброст”. Попове заклеймили първите български шоколади “Как да се яде - с лъскавата хартишка, или без нея?”, питали хората Когато преди повече от сто години Велизар Пеев отваря първата шоколадена фабрика у нас, малцина българи са виждали, а още по-малко - опитвали вкусния какаов десерт. Шоколадът всява смут в народа, а някои попове го заклеймяват като "гнусно и отвратително дяволско творение".

Мнозина дори не знаят как да го консумират. Много от тях се чудят дали се яде направо с хартията. До фабриканта има изпратено писмо, в което учител от провинцията пита как трябва да яде шоколада - с лъскавата хартишка или без нея. Славата му обаче бързо се разнася. Сладкото изкушение се прочува и в най-затънтените кътчета на България, макар и хората там да нямат представа какво всъщност представлява то. Един селски свещеник пише на Пеев: "Ако шоколадът е течност, пратете ни една бутилка, да го опитаме".

Въпреки всичкия смут, недоверие и отхвърляне, Пеев успява да се пребори и да наложи новата стока сред населението. Това обаче му струва твърде много усилия и нерви. Както пише един алманах на българските индустрии от 1926 г.: "Банковите среди гледат с недоверие на начинанието му. Самите негови най-близки хора се съмняват в успеха на делото му.

Конкуренцията на производството му, идяща от вън, е почти несломима. Вътрешната консумация е слаба. Той ходи ежегодно в странство, да изучава шоколадната индустрия и не се стеснява да заменя своя полковнишки мундир с работническата блуза и да другарува с обикновените работници. Фабриката му е малка; нужни й са машини, удобни помещения, сурови материали, съоръжения и пр. и пр. Малката стара къщичка е продадена, за да се посрещнат растящите нужди на заведението и производството.

Велизар Пеев прекарва всред работниците си, храни се години наред с кашкавал и хлеб и чака търпеливо успеха на своето младо дело; чака стоически на своята позиция изхода на сражението в областта на индустрията, посреща ударите - и най-после побеждава. Ала всичко това е и за сметка на здравето, което е доста разклатено, и което мъчно се поправя тепърва. 

Велизар Пеев е от пионерите-индустриалци у нас и в още едно направление. През 1908 г. той създава сдружение, чиято цел е производството на първия цимент у нас. Той става реалност през 1910 г., като за създаването му е внесена инсталация от чужбина, построена е и нова сграда.

За производството на цимента се използват водите на река Панега, а фирмата е наречена "Златна Панега". Участието на Пеев в тази фабрика обаче е основно с капитал. Той е твърде зает в другата - шоколадената, в София, която непрекъснато се развива и разраства.

ИЗОБРЕТЕНИЯТА НА ВЕРНЕР ФОН СИМЕНС. Написана на : 2017-03-06 22:19:27
ИЗОБРЕТЕНИЯТА НА ВЕРНЕР ФОН СИМЕНС.

ИЗОБРЕТЕНИЯТА НА ВЕРНЕР ФОН СИМЕНС.

Автор Емил Петров.

Гениалният германец ,променил света из основи,се ражда преди 200 години.

 Какво Ви говори думата " СИМЕНС" ? Вижте си ютията,стария електромер,още по стария магнетофон,или друг поовехтял уред -може би някой от тях носи тази марка. Малцина от Вас обаче знаят,че са изминали точно 200 години от рождението на човека,чиито изобретения коренно промениха Света.

Днес трамваят, тролеят, асансьорът, телеграфът, електрическите крушки, медицинската апаратура, детските влакчета и безброй други пособия от ежедневието, захранвани и задвижвани с ток,не правят впечатление на никого. 

 Зад всички тях обаче стои геният на пионера,изобретателя и предприемача Вернер фон Сименс. Вероятно на този велик германец, човечествотодължи най много за бурното развитие на ЕЛЕКТРОМЕХАНИКАТА.

Пръв въвежда серийното производство. Това е поводът за откриване на изложбата " Завръщане в Бъдещето" в Националния политехнически музей в София, с архивни кадри и експонати от зората на технологиите. Експозицията е посветена на компанията " Сименс" и е отворена за посетители.

Вернер фон сименс се ражда през 1918 г. в град Ленте край Хановер, в семейство на арендатори. Той е четвъртото от общо 14 деца. Беднотията го принуждава да напусне гимназията и да се присъедини към пруската армия. Но всяко зло за добро : В училището по артилерия в Берлин младият Вернер учи инженерство и машиностроене.

Само след три години натрупаните познания,съчетани с предприемаческият  дух,започват да дават плодове. През 1847 г. той създава прочутия точков телеграф /морз. Същата година на 1 октомври заедно с колегата си Йохан Халске основава компанията " Telegraphenbauanstalt siemens & Halske ",която по късно изгражда първата в Германия телеграфна линия между Берлин и Франкфурт на Майн.

Мнозина наричат Сименс " европейския Едисон ",въпреки че е роден 30 години преди американеца. Той измисля и веднага внедрява многобройните си изобретения в живота. През 1866 г.гениалният инженер създава най важното си откритие в областта на електротехниката.Въз основа на принципа на електромагтитната индустрия, открит от Майкъл Фарадей,той конструира електрическото динамо и така постига невероятен пробив в използването на електричеството като източник на енергия.

 Високоволтовото токово инженерство,както е наричана енергетиката по онова време,превзема света с голяма скорост. Фон Сименс ударно въвежда все нови и нови приложения на еленергията-първият електрически локомотив,представен на Берлинския търговски панаир през 1879 г. Първите електрически улични лампи, инсталирани по Кайзергалери в Берлин същата година.

Първият електрически асансьор,построен през 1880 г в Майнхайм, както и първият в света електрически трамвай,обслужвал линията Берлин -Лихтерфелде през 1881 г.  Трудно е да се изброят всички постижения на великия откривател. На сметката са му записани стотици изобретения или подобрения на съществуващи устройства.

 Вернер фон Сименс пръв въвежда серийното производство на електрическата крушка,изнамерена от Томас Едисон. именно той въвежда в употреба термина електротехника. В негова чест единицата за измерване на електрическа проводимост /реципрочната на електрическото съпротивление величина /е наречена Сименс (SI). Основната дейност на компанията е главно в сферата на телеграфните трасета.

 Той строи подобни трасета в цял свят,включително в Русия и Европа. изобретенията през 1847 г. от Сименс - технологията му позволява да започне полагането на подводни кабели. Специалният кораб " Фарадей " изграден от фирмата S & H, полага кабела на трансатлантическия телеграф,пряко свързващ Ирландия и САЩ /5 700 км./ през остров Нюфаундленд.

Само за 10 години корабът полага 6-трасатланттически кабела. Фон Сименс добре разбира,че задграничните представителства могат да му осигурят сериозни поръчки,и затова не се изненадва когато неговата фирма е Поканена да прокара подводен кабел по дъното на ЛАМАНША. През 1853 г.компанията свързва с 10 000 километров кабел Финландия с Крим а през 1870 г.е прокарана и първата междуконтинентална телеграфна линия -Евроазиатската Лондон - Калкута.

Съобщението му по нея изминава 12 000 км. само за 20 минути -революционно постижение за онова време. Динамомашината ,разработена от Сименс извършва революция в Машинното дело. Благодарение на нея се появяват чукове,които заместват пневматичните,вентилаторите,които вкарват свеж въздух в забоите,електротранспортьорите и най вече -електрифицираната лента за извозване на рудата. Компанията серийно произвежда тръбите,в които Вилхелм Рьонтген използва така наречените - Рентгенови лъчи.

От 1877 г. " Сименс " започва да произвежда телефоните на Бел,а през 1881 г. участва в изграждането на първата в Берлин телефонна централа. През последните години от живота си Вернер фон Сименс прозира в бъдещето на Стария континент. В едно от изказванията си например говори за икономическото обединяване на Европа,което ще се осъществи през XX век.

Но най изумителното е, че той е пионер и в Социалното дело - пръв в света въвежда пенсии за служители,вдовици и сираци, като през 1872 г. основава Пенсионен Фонд. Създава  и акционерно дружество,което дава възможност на работниците да имат дял от печалбата. Във фабриките на Сименс се появяват лекарски кабинети,а по късно са намалени и часовете на работния ден. Това става 10 години преди създаването на системата за задължително пенсионно осигуряване в Германия.

Когато  през 1890 г. Вернер фон Сименс напуска фирмата,за да излезе в пенсия,той остава една Интернационална компания,за която работят 5 500 души в 40 държави. Днес - 126 години по късно,те са над 470 000 в повече от 190 страни /Държави. Вернер фон Сименс умира на 76 г. на 6 декември 1892 г.

Компанията"Siemens Desiro " произвежда: Дизелови мотриси.

Австрия (Австрииските железници – ÖBB) – шейсет дизелови мотриси.

 България (Български държавни железници – БДЖ) – петдесет мотриси (дизелови и електрически).

Чехия (частна компания Радио джет – Radio Jet) – използва под наем две мотриси, наети от немската фирма „Трейнс Алфа“-"Trains Alfa" .

 Дания (Данските железници – DSB) – наема дванадесет мотриси Германия (Германските железвици – DB) – триста и пет мотриси .

Гърция (Гръцките железници – OSE) – осем дизелови мотриси и двайсет електически мотриси.

Унгария (Унгарските железници – MAV) – тридесет и една дизелови мотриси.

Малайзия – дванайсет електрически мотриси.

Румъния (Румънските железници – CFR) – сто и двайсет дизелови мотриси.

Словения (Словенските железници – SZ) – трийсет електрически мотриси .

 САЩ (Американската железопътна компания Спринтер – Sprinter) – дванайсет дизелови мотриси.

 DGS -телефони.

През април 2011 г. Нокиа Сименс Нетуъркс оперира в над 150 страни по света и има около 73 000 служители, включително присъединилите се от Motorola. Повечето от тези служители работят в един от шестте централни центрове по целия свят: Еспоо във Финландия, Мюнхен в Германия, Вроцлав в Полша, Ченай и Бангалор в Индия, Гуандун в Китай и Лисабон в Португалия. Основните производствени обекти на компанията се намират в Ченай (Индия), Китай, Оулу (Финландия) и в Берлин (Германия).

Около една четвърт от населението на света се свързва ежедневно, чрез използването на NSN инфраструктура. Компанията има около 1 400 клиента в над 150 страни (включително над 600 клиентски оператора). Взети заедно, приходите за 2010 г. надхвърлят € 12.7 млрд., което прави фирмата един от най-големите производители на телекомуникационно оборудване в света. В момента Главен изпълнителен директор (CEO) на Нокиа Сименс Нетуъркс е Раджеев Сури (Rajeev Suri).

Той пое управлението на компанията след като Саймън Бересфорд-Уайли (Simon Beresford-Wylie) напусна поста си на 1 октомври 2009 г. след интеграция на компанията. Главен финансов директор (CFO) е Марко Шрьотер (Marco Schröter). Председател на борда на директорите вече е Джеспер Овесен (Jesper Ovesen), а заместник-председател е Руди Лампрехт (Rudi Lamprecht) – бивш изпълнителен съветник на изпълнителния директор на Siemens AG.

 Предишния председател беше бившият изпълнителен директор на Нокиа Оли-Пека Каласвуо (Olli-Pekka Kallasvuo), който подаде оставка на 29 октомври 2011 г. Трамвай. Компанията е основана през 1898 г. като Waggonfabrik Uerdingen AG (нем. Вагоностроителен завод Юрдинген) в Юрдинген.

След сливането с Düsseldorfer Waggonfabrik през 1935 г., в Юрдинген се произвеждат железопътни превозни средства, докато в Дюселдорф – главно трамваи. От 1981 г. компанията официално носи името Duewag AG, като по-голямата част от акциите принадлежат на Waggonfabrik Talbot. Duewag е продаден на Siemens AG през 1989 г., а от 1999 г. се обособява като дъщерна компания на Siemens AG под името Siemens Duewag Schienenfahrzeuge GmbH (Сименс-Дюваг релсови транспортни средства).

През 2002 г. напълно се слива със Siemens. През 2012 г. последният произведен тук трамвай напуска завода. Duewag е бил близко до монопол в Западна Германия, като почти всеки трамвай, купен от 1960 г. насам, е направен от компанията.

 „Сименс“ АГ (на немски: Siemens AG - произношение: Зийменс) е германска компания със седалище в Берлин, оглавяваща едноименна корпоративна група, която е сред най-големите в света.

Развива се в 6 основни бизнес направления: комуникации и информатика, автоматика и контрол, енергетика, транспорт, медицина, осветление. Компанията също така има интереси във финансите, строителството, битовата техника, водопречиствателните технологии и бизнес услугите. Световните централи на групата „Сименс“ се намират в Берлин и Мюнхен, Германия. Акции на „Сименс“ АГ се котират на Франкфуртската и Нюйоркската фондови борси от 12 март 2001 г.

 В целия свят групата „Сименс“ разполага с 472 000 работници в 190 страни; има продажби за 75,4 млрд. евро през 2005 г. Siemens CX75 е мобилен телефон, произведен през 2005 г. от германската компания Сименс.

CX75 е трибандов мобилен телефон с видеокамера, която може да прави снимки с резолюция до 1280х1024 пиксела. Той притежава 2.5G технология, поддържаща GPRS ниво 10 със WAP 2.0. Освен това може да възпроизвежда следните формати аудио: MIDI, MP3, AAC(+) и WAV. Откъм игрите, той притежава Java J2ME MIDP 2.0. Има 8.29 MB вградена памет, и слот за RS-MMC карта. Почти еднакъв е със М75 с изключение на това, че не е ударо/водоустойчив

Страница 1 от 31
 1-5 от 155  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>