Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
КОРАБИ БЛИЗНАЦИ НА ТИТАНИК. Написана на : 2017-06-19 19:06:46
КОРАБИ БЛИЗНАЦИ НА ТИТАНИК.

 На снимката мястото откъдето тръгва " Титаник".

БРИТАНЦИТЕ СА МЕРАКЛИИ НА ГОЛЕМИ ПАСАЖЕРСКИ КОРАБИ. И ги строят – без много да му мислят. Кога у дома – кога зад граница. Подир скандалният "Грейт Ийстърн"- технологично недоразумение на корабостроенето, съчетаващо в себе си безброй патенти на Ийсъмбард Брюнел; в началото на двайсти век назрява строежът на супер-пасажери.

Парите са бол. Строят се едновременно два кораба. Планира се и трети. Челният ще бъде наречен "Титаник". И, ще погине. Вторият и третият ще бъдат по-удачлииви - "Британик" и "Олимпик". Въпреки многознайството на изперкали капитани за далечно плаване. Както "Грейт Ийстърн", така и "Титаник", прокарват нови концепции в корабостроенето и корабоплаването.

Разрекламиран, като изключително надежден, "Титаник" приема на борд златната задокеанска пяна милиардери, между които знаменитият сър Джей Джей Астор, Джак Фитрел ,Уйлям Т. Стийд, Хари Виденер и безброй съвсем неизвестни. Заедно с Пиърпонт Морган, мнозина от тях участват във финансирането на това чудовище. Нещо обаче се случва. Поради "бизнес дела" Пиърпонт Морган слиза обратно на брега. За да хване друг параход.

Бедняците нелегални емигранти, между тях около 91 българи, не успяват да го сторят. И погиват, в ледените води на Северният Атлантик. Строежът на кораба върви под висок медиен шум. Пренасянето на готовите корабни винтове от недалечните металообработващи заводи до корабостроителницата, извършвано с талига - впрягове от десетки товарни коне, прилича на безумно литийно шествие.Музеят на Титаник.Музеят на Титаник.

Спускането на вода е съпроводено със салюти и присъствие на най-висши длъжностни лица. Годината 1912 е богата на тежки катастрофи на море.

В ЧЕРНО МОРЕ ЗАГИВА ПАСАЖЕРЪТ–" RUSS" 172 УДАВЕНИ.

"PRINCIPE DE DUSTRIAS" – ПОТЪВА НЕДАЛЕЧ  ОТ СЕБАСТИАН ПОЙНТ–500 УДАВЕНИ.

"JONGAL"–ПОТЪВА НЕДАЛЕЧ ОТ БРЕГОВЕТЕ НА АВСТРАЛИЯ 130 УДАВЕНИ.

"ОBNEVKAНА" РЕКА ДВИНА 115 УДАВЕНИ. 

"KIEKER–MARU" КРАЙ ЯПОНИЯ 1000 УДАВЕНИ.Мемориал Титаник.Мемориал Титаник.

  "Titanik" в Северния Атлантик – над 1000 жертви. Този списък не е изчерпателен. В него не влизат "дребните" катастрофи на кораби под 500 БРТ. Тях и сега "Лойд" избягва да застрахова.

Съществуват безброй предположения, на какво именно се дължи потъването на теоретически изключително безопасния плаващ трансантлантически Дворец. Съдебните органи приемат "сблъсък с айсберг". Това нашепва и киното. Частни експерти считат тези констатации за немеродавни, а последни свидетели и оцелели – отдавна са в лоното на Всевишния.

Катастрофата на най-добре екипирания пътнически кораб на века, навярно ще остане вечна загадка. Тя предизвиква подписване на "Международна конвенция за опазване на човешкия живот на море". Безкрайно преработвана и актуализирана. В съгласие с технологическия напредък, и промените в международното и часто законодателство.

"ТИТАНИК" Е ЧЕЛЕН КОРАБ КЛАС" ОЛИМПИК", (46 328 БРТ, дължина 269 м, Ширина 28,2 м, Газене 10,54 м, Скорост 23-24 възла, екипаж 885 души; 3 гребни винта, 3 парни машини, 29 парни котли, 55 000 конски сили обща мощност, 11 палуби, 9 асансьора, 540 м от кила до върха на комините, 2000 илюминатора и така наречен, от серия от три кораба, заложени в корабостроителниците "Harland and Wolff" - Белфаст.Част от Мемориала.Част от Мемориала.

Първата световна война чука на прага. Великобритания разчита на своите задморски територии, най-вече на САЩ. За сега се предполага два кораба да държат особено печелившата миграционна линия: Саутхямптън – Шербур – Куинстаун - Ню Йорк. Третият – за военни цели. "Титаник" не успява. В съдбовните събития се вглеждат ред изследователи. Дали казват много? 14 АПРИЛ 1912 09,00 -

ПЪРВО СЪОБЩЕНИЕ ЗА АЙСБЕРГИ - 42°С.Ш. И 49-51 З.Д. 23,00 -

ШЕСТО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ОТ "КАЛИФОРНИЪН" 23,40 -

"ТИТАНИК" СЕ СБЛЪСКВА С АЙСБЕРГ -

41°.6′С.Ш И 50°14′З.Д. 15 АПРИЛ 1912 00,13 -

ПЪРВИ ПОДАДЕН СИГНАЛ ЗА ПОМОЩ. 01,55 -

СПУСНАТА ПОСЛЕДНА 20-ТА СПАСИТЕЛНА ЛОДКА 02,10 -

ИЗПРАТЕН ПОСЛЕДЕН СИГНАЛ ЗА ПОМОЩ 02,18 -

"ТИТАНИК" СЕ РАЗЦЕПВА НА ДВЕ ЧАСТИ 02,20 -

"ТИТАНИК" ПОТЪВА 03,30 - ПРИСТИГА "КАРПАТИЯ" 04,10 -

ЗАПОЧВА КАЧВАНЕ НА ХОРА ОТ ЛОДКИТЕ –

ТЕ СЪВСЕМ НЕ СА МНОГО 08,50 -

"КАРПАТИЯ" ВЗЕМА КУРС ЗА НЮ ЙОРК.

Безусловно всички кораби по света спускат флагове в знак на траур. Тръгва мълва. При залагане на кила на "Титаник", висш представител на собственика "Уайт Стар Лайн" си е позволил да заявяви: "Дори сам Господ-Бог не би могъл да потопи този кораб." Едва ли Господ-Бог се е вслушал в това твърдение. Без да забрави, че Англия е подслон на безброй секти, войнствен анархо-синдикализъм, и слабо осъзнат протокомунизъм.

Индустриалната безработица е масова. Безработните манифестанти нямат сили да пеят – и – подсвиркват песните с уста. /Follow Рокуел Кент/ Набързо прехвърленият от друг пасажер на компанията капитан, е повярвал на твърденията за "супер-непотопяемост". Подир трийсетминутно суетене по безкрайните канижели на кораб, от който си няма детайлно понятие, Капитан Далечно Плаване Едуард Джон Смит, на работа в "Уайт Стар Лайн" повече от четвърт век, се самозастрелва /!?!/. От седем помощник-капитани - загиват трима. От 25 механика – загиват всички.

От двама радисти /първа радиостанция на пасажер!/ - загива един. Паниката е всеобща. Некомпетентността – смъртоносна. Спасилите се "мъже" най-вече са стюарди представили се за "гребци". От всичко останали на борда 1600 души, в осемнайсетте лодки намират спасение 13 човека. Първи скача в спасителна лодка корабособственикът Брюс Исмей. По-късно той ще бъде порицан и съден.

Мултимилиардерът Джон Джейкъб Астор предпочита смъртта пред позора. Салонният оркестър на Золас Хартли дъни особено популярният и понастоящем рагтайм "По-близо до Теб, о Господи!" В 02,20 след полунощ, "Титаник" се изправя, забива нос във водата. Всред грохот на вериги и взривове от парните котли, потъва. Наоколо, при минус два градуса температура на водата, се давят стотици невинни хора. Повярвали, че капиталът обезпечава най-напред тях, и едва подир това своите печалби.

ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1985 РОБЪРТ БАЛАРД от Уудсхолския океаногеографски институт, заедно с двама души, открива със сонар и достига останките от "Титаник" на дълбочина 3795 м. За целта се използва изследователска подводница и фоторобот. Заключението: Отсъства всякаква пробойна. Ламарината на борда е издържала ударът на айсберга. Нитовите съединения са се оказали крехки. /Икономична нискокачествена стомана!

СЪДБАТА НА ДРУГИТЕ ДВА КОРАБА Е РАЗЛИЧНА.

"Британик" с приблизително подобни параметри, превърнат в плаваща болница по време на Първата Световна Война, се натъква на мина /21.11.1916/08,12/, и потъва край остров Кил. Неговите 1036 пасажери и екипаж, са спасени. Загиват едва трима.

" Олимпик " изкарва Първата Световна Война, пренасяйки войски от Канада и САЩ до Европа. През 1935 е изваден от състава на Кралските ВМС и продаден за 100 000 паунда, за да бъде нарязан. Което се случва през 1937.

В КРАЯТ НА ДЕВЕТДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА ДВАЙСТИ ВЕК, американецът Джеймс Камерън решава да пресъздаде погиването на "Титаник". Повече от 1000 работници, колкото са били необходими за построяване на истинския "Титаник" през 1911-1912, започват да правят неговото филмово макет-копие.

Тук отиват само 1400 т стомана, само 13000 нита, само 15000 листа авиационен шпертплат, само няколко т боя. Макетът е изграден от ватерлинията нагоре – само една надлъжна половина на кораба. Защото се работи с компютър. Специален басейн /80 000 м.куб/ поема макета, за да генерира вълни, безмълвие и поражение.

Една ирландска кръчма предоставя под наем екипировката смъкната от "Олимпик" /1935-1937/, с която се гордее. НИЕ РЯДКО ПОДОЗИРАМЕ, какво дължим на своите и чуждите предците. Прекалено информирани, топличко облечени, често преуспели, ние едва ли имаме време да си се замислим какво именно ни липсва. Не само нам. И на обществото.

Струва ми се – нарича се – Познание. (Знанието си го имаме на файлове!) Познанието е онова - което всинца липсва. В това отношение, преразглеждане на стари и не чак толкова стари - наши и чужди - трагически истории, тяхното съвременно интерпетиране, е онази магическа сламка на Вяра, Надежда и Любов, от която - до неотдавна - оставахме насилствено лишени.

"Британик" - корабът близнак на "Титаник", споделя съдбата му.Същата съдба има и другия кораб близнак"Олимпик" той се удря в друг кораб но не потъва .

Британик потъва трагично, но не след сблъсък с айсберг, а във военно време. Изследователите още спорят по въпроса дали е потопен от торпила, изстреляна от вражеска подводница, или се е натъкнал на мина.

Трагедията се разиграва в утрото на 21 ноември 1916 година, а резултатът са трийсет жертви от 1036 души на борда… Историята на "Британик" тръгва от корабостроителницата "Харланд и Волф" в Белфаст.

След потъването на "Титаник" компанията собственик "Уайт стар лайн" решава да укрепи допълнително другите два луксозни лайнера "Британик" и "Олимпик".

Корпусът става двоен, укрепват се машинните отделения и котелните помещения и водонепроницаемите прегради от шест стават петнайсет. Увеличава се и броят на спасителните лодки. Със своите 48 158 тона и дължина 269 метра корабът изглежда още по-голям и могъщ от "Титаник" и не случайно първоначалната идея била да се казва “Гигантик” От "Уайт стар лайн" обаче винаги са отричали, че е спрягано подобно име.

"Британик" е пуснат на вода на 26 февруари 1914-а за финално довършване, но то се забавя заради избухването на Първата световна война. Тогава гражданските поръчки, каквато е лайнерът, се забавят за сметка на военните.

Чак през май 1915-а са приключени проучванията на двигателите и корабът е приготвен за спешна експлоатация. На 13 ноември 1915-а Адмиралтейството го реквизира и превръща в болница. Пребоядисан в бяло с огромни червени кръстове и хоризонтално зелено райе, лайнерът получава и ново име: "Кораб болница на Нейно величество".

Начело на командването е капитан Чарлс А. Бартлет. След пет успешни курса до Близкия изток и обратно до Обединеното кралство, транспортирайки болни и ранени, "Британик" тръгва на последното си пътуване от Саутхемптън за Лемнос в 14,23 часа на 12 ноември 1916 г.

Корабът минава Гибралтар към полунощ на 15 ноември и пристига в Неапол на сутринта на 17 ноември за обичайното зареждане с гориво и товар от въглища и вода.

Буря го задържа в италианското пристанище до неделя следобед, когато кап. Бартлет решава да използва затишието и да продължи. В крайна сметка корабът минава пролива Месина без проблеми и на 21 ноември сутринта под пълна пара доближава остров Кеа Изведнъж в 8,12 мощна експлозия разтърсва "Британик".

По това време лекарите и медсестрите закусват в трапезарията, а капитанът е на мостика заедно със старши офицера Хюм. Медиците тутакси се отправят към болничните помещения, а Бартлет заръчва да се затворят преградните стени за водата и изпраща сигнал за помощ.

От мостика той вижда отлично пораженията -става ясно, че експлозията в дясната част на кораба е повредила водоустойчивите прегради и четири отсега светкавично се пълнят с вода. Само две минути след взрива петото и шестото котелно помещение започват евакуация.

Въпреки хладнокръвието и бързите решения на капитана обаче "Британик" е обречен. За 10 минути положението на кораба е същото, каквото при "Титаник" един час след сблъсъка с айсберга. Капитан Бартлет вижда на три мили брега на остров Кеа и решава да предприеме последно отчаяно усилие- да доближи още кораба до брега.

В този момент екипажът му изпълнява заповедите безпрекословно. Няколко стюарди обаче предизвикват паника и опитват да превземат спасителните лодки. Така в 8,30 започват спускане на две лодки от поста на офицер Дейвид Лоус без негово разрешение.

Лодките обаче плясват силно във водата, водовъртежът от витлата на кораба ги засмуква към машините и вместо спасение настава кървава баня Бартлет, виждайки, че водата нахлува по-бързо, когато "Британик" се движи, нарежда спирането на машините.

Секунди преди третата спасителна лодка да стане на трески, витлата спират и хората са спасени. В 8,35 капитанът официално дава заповед на екипажа да спусне лодките. В 9,07, само 55 минути след експлозията, "Британик" потъва.

Ранените и моряците обаче вече са в лодките. Първа помощ им оказват гръцките рибари от остров Кеа.

В селцето Конрисиа, докъдето стигат оцелелите лекари и медицински сестри, е организиран полеви лазарет. Медиците превързват обезобразените мъже с бинтове, накъсани от парчета от жилетки. Години по-късно трагедията на "Британик" видя бял свят и на екрана във филма на режисьора Брайън Тренчърд-Смит.

ВАЙЪЛЕТ ДЖЕСЪП- ОЦЕЛЯВА НА ТРИ КОРАБА. Написана на : 2017-06-19 17:10:29

 ВАЙЪЛЕТ ДЖЕСЪП — ЖЕНАТА СТАНАЛА ПОПУЛЯРНА С ОЦЕЛЯВАНЕТО СИ ОТ "ТИТАНИК", "БРИТАНИК"  И "ОЛИМПИК." 

Вайълет Констанс Джесъп (2.10.1887-5.051971) е стюардеса на кораби и медицинска сестра, която получава славата си заради не толкова приятни причини. Смеем да кажем дори трагичния оцелява при цели 3 корабокрушения — тези на "Титаник", "Британик" и "Олимпик".

Вайълет е родена в семейството на Уилям и Катрин Джесъп, ирландски имигранти, живеещи в Аржентина. Уилям Джесъп имигрира от Дъблин в средата на 1880-те, за да се захване с работа в Аржентина. Годеницата му, Катрин Кели, го последва от Дъблин през 1886. Вайълет е първото от 9 деца, 6 от които оцеляват. Самата тя страда от туберкулоза в ранните си детски години и въпреки прогнозите на докторите, тя оцелява. След смъртта на баща й, Вайълет и семейството й се мести във Великобритания, където тя посещава девическо училище. Когато майка й се разболява, тя напуска училището и започва работа като стюардеса на борда на "Ориноко".

"Олимпик"Олимпик.

На 14.06.1911 година, когато е само на 23 години, Вайълет започва работа на борда на "Олимпик". "Олимпик" е луксозен кораб, който по онова време е най-големият пътнически кораб. Той е с 30 метра по-дълъг от всеки друг кораб. Първата голяма злополука на се случва на "Олимпик" на 20.09.1911 година, когато се сблъсква с крайцера "Хоук" в близост до остров Уайт. Въпреки че инцидентът довежда до наводняване на две от неговите основни отделения, "Олимпик" успява да се придвижи до Саутхемптън.

"Титаник"Титаник.

Вайълет започва работа на "Титаник" на 10.04.1912 — една година след инцидента, който преживява на "Олимпик". Четири дни по-късно — на 14.04.1912, "Титаник" се сблъсква с айсберг в южния Атлантик, след което започва да се наводнява. В следващите два часа той се наводнява напълно, пречупва се на две и потъва. Вайълет пише в мемоарите си, че е трябвало да стои на палубата, за да бъде за пример как трябва да се държат онези от пътниците, които не можели да следят даваните им инструкции, тъй като не разбирали английски. Тя наблюдава как екипажът пълни спасителните лодки.

По-късно тя също се качва на лодка номер 16 и докато е била смъквана надолу, един от офицерите й подава бебе, за което да се грижи. На следващата сутрин Вайълет и останалата част от оцелелите са спасени от кораба "Карпатия". Вайълет разказва, че на "Карпатия" една жена издърпва бебето от ръцете й изчезва, без да каже нито дума.

"Британик"Британик.

По време на Първата световна война Вайълет работи като стюардеса за Червения кръст. В утрото на 21.11.1916 година тя е на борда на "Британик", когато корабът претърпява злополука и бързо потъва в Егейско море. 30 души намират смъртта си. Все още не е напълно изяснена причината за потъването на кораба. Докато "Британика" потъва, Вайълет скача на една спасителка лодка, за да се предпази и да не бъде "погълната" във водата заедно с кораба. Тя удря главата си, но успява да се спаси. Интересното е, че тя успява да вземе четката си за зъби, преди да напусне каютата си на "Британик", казвайки, че това е нещото, което най-много й е липсвало след напускането на потопения "Титаник".

Животът й след корабокрушенията

image

След войната Вайълет продължава да работи по кораби, като се мести от фирма във фирма. В крайна сметка в края на 30-те си години, тя сключва брак и се пенсионира. Години след това, тя разказва, че е получила телефонно обаждане през една студена бурна нощ. Обаждането било то жена, която я попитала дали Вайълет е спасила едно бебе при потъването на "Титаник". "Да", отговорила Вайълет, след което чула гласа в слушалката да казва — "Аз бях това бебе". След това връзката прекъсва.

Вайълет, която си спечелва прякора "Госпожица Непотопима", почива от сърдечна недостатъчност през 1971 година — на 83-годишна възраст.

Дори не можем да си представим какво е било за 4-годишния Мичъл и 2-годишния Едмънд да са сами на кораб, изпълнен с истерия и ужас, без да са наясно, че никога повече няма да видят баща си, който по случайност успява да ги качи на последната останала спасителна лодка. Мичъл Марсел Навратил (12.06.1908-30.01.2001) и брат му Едмънд (1910-1953) били познати като "Сираците от Титаник", тъй като били единствените сами деца в лодките. Всички други били поне с единия си родител. Мичъл, Едмънд и баща им се качили на "Титаник" в Саутхемптън, Англия на 10.04.1912 година като пасажери от втора класа.

За пътуването бащата на децата използва псевдонима "Луис Хофман" и резервира билети за момчетата, използвайки имената "Лоло" и "Момон". На борда на кораба той казва на всички пасажери, с които се среща, че е вдовец. През цялото време той не се отделя от децата си, освен веднъж - когато позволил на французойката Берта Леман да ги наблюдава за няколко часа, докато той играел карти. След сблъсъка с айсберга в 23:40 часа на 14.04.1912 година г-н Навратил успял да остави децата си на последната останала спасителна лодка. Мичъл си спомня, че когато баща им ги оставя в лодката, се обръща към него с думите: "Дете мое, когато мама ви посрещне, което тя със сигурност ще направи, кажете й, че я обичах от сърце и все още я обичам. Кажете й, че очаквах от нея да ни последва, за да можем да живеем щастливо и мирно заедно, и да се наслаждаваме на свободата на Новия свят".

Бащата на децата умира при потъването на кораба, а тялото му е открито по-късно от спасителния екипаж. В джоба му е открит револвер. Заради факта, че е от еврейски произход, е погребан в еврейско гробище в Нова Скотия. Когато спасителният кораб "Карпатия" пристига на мястото, Мичъл и Едмънд не говорят английски език и не могат да обяснят кои са, затова били наречени "Сираците от Титаник". Френскоговоряща жена от първа класа - Маргарет Хейс взела децата в дома си до откриването на майка им, което се случило посредством снимка на момчетата, публикувана във вестниците.

Майката пътува до Ню Йорк с кораб и се среща с децата си на 16.05.1912 година. Тя се връща с тях във Франция с кораба "Океаник". По-късно Мичъл споделя спомените си за Титаник: "Величествен кораб! ... Спомням си, че гледах надолу по дължината на корпуса - корабът изглеждаше прекрасно.

Брат ми и аз играехме на предната палуба и бяхме развълнувани, че бяхме там. Една сутрин, баща ми, брат ми и аз ядяхме яйца в трапезарията на втора класа. Океанът беше зашеметяващ. Усещах пълно благополучие... ... Не помня да съм бил изплашен, но си спомням удоволствието, което почувствах, когато се качихме на спасителната лодка. Бяхме седнали до дъщерята на американски банкер, който беше успял да спаси и кучето й. Никой не възрази. Имаше огромна разлика между хората, заради богатството на различните хора от екипажа. По-късно осъзнах, че ако не сме били настанени във втора класа, щяхме да умрем. Хората, които оцеляха, бяха измамниците и агресивните хора. Честните нямаха същия шанс". През 1987 година Мичъл пътува до Уилмингтън, Делуеър, за отбелязването на 75-тата годишнина от потъването на Титаник. Това е неговото първо посещение в САЩ след 1912.

Следващата година той се присъединява към останалите оцелели от Титаник в Масачузетс. През 1996 година той се присъединява към оцелелите Елинор Шуман и Едит Браун до мястото на корабокрушението, където бяха направени опити да се изнесе по-голямата част от корпуса на кораба на повърхността. На 27.08.1996 той пътува до Нова Скотия, за да види гроба на баща си за първи път. По-малкият брат, Едмънд, работи като декоратор, а по-късно става архитект и строител. Присъединява се към френската армия по времето на Втората световна война, а по-късно става военнопленник на немците и изпратен в концлагера Заксенхаузен.. Въпреки че успява да избяга, здравето му се влошава и умира през 1953 година, само на 43-годишна възраст. Мичъл е един от последните оцелели от потъването на Титаник. Умира през 2001 година на 92-годишна възраст. Още за Двама братя са оставени от техния баща на последната спасителна лодка на Титаник . За съжаление, той не се завръща при тях

 

Голям процент от българите са суеверни

Черната котка, пресякла пътя пред вас, все още стряска много от сънародниците ни – българите продължават да са податливи на суеверия и внушения, твърдят социолозите.
„Лошо е черна котка да ти пресече пътя”, „Четирилистната детелина носи късмет”, „Ако намериш подкова, ще бъдеш щастлив”, „ Да разсипеш сол е на бедност”, „Ако счупиш огледало, те чакат седем години нещастие”. Списъкът на суеверията е почти безкраен.
Както и на свързаните с тях ритуали. Като например - носенето на синьо манисто против уроки, връзването на червен конец против „ лоши очи” и какво ли още не... На мнозина подобни твърдения и действия се струват безполезни, глупави, дори смехотворни. Други обаче са така завладени от суеверията, че ги следват стриктно. Какво е положението в България?
Оказва се, че сме доста суеверна нация. Нещо повече – българите масово вярват на врачки и шарлатани. По данни на проведено неотдавна социологическо проучване по темата, над 65 на сто от сънародниците ни са суеверни. Много повече са българите които са суеверни - но не го признават.

Като причина за високия процент суеверие сред българите социолозите изтъкват високата степен на тревожност, породена от дългите години политическа и икономическа нестабилност в страната.
Почва за покълването на подобни явления дадоха и редица медии, най-вече телевизионни, които предоставиха възможност на всякакви екстрасенси и гадатели да се изявяват и рекламират.
Всичко това с едничката цел – печалба.
Медицинската непросветеност на голяма част от хората, ниската здравна култура и образование превърнаха през последните години така нареченото „лечителство” и „гадателство” в доходоносен бизнес. Хубавото е, че все пак има законови разпоредби срещу шарлатанство и те се прилагат с цялата им строгост.

Не е голяма утеха, че проблемът го има в много други страни. Още в училище децата трябва да научат, че има медицинска наука, че за здравето – физическо и психическо, се грижат лекарите, а не някакви врачки”, казва 23-годишната психоложка Милена Римпева: „Хората не се замислят над това, което се случва при посещението им при ясновидец – обяснява тя. – Всъщност той им казва определени неща. Обикновено бъдещи евентуални събития. Тези послания се загнездват в човешкото съзнание и той започва да си мисли как те се случват, вярва в тях, мислено пресъздава бъдещето, показано му от така наречените ясновидци. Понякога предсказанията се сбъдват и то по причина, че ние не спираме с мисълта си и действията си да провокираме дадени събития, подсказани ни от така наречените гадатели. А би било много по-добре хората да си дадат ясна сметка какво точно те желаят от живота си и тогава да положат усилия да го постигнат, а не да се осланят на чужди мнения, очаквания и предсказания.”

Има една сентенция: "Храмът е в самите нас". Не го ли осъзнаем, ще продължаваме да се лутаме между вярата и суеверието и да търсим опора и спокойствие там, където всъщност сами знаем, че не можем да ги намерим – при екстрасенси, лечители, баячки…”, казва 38-годишната Аделина и допълва: „Има хора, които съм виждала да заобикалят улица, защото преди това я е пресякла черна котка. Явно българинът се поддава на внушения и суеверия. Затова и в София се напълни с всякакви гледачки и баячки, най-често от ромски произход, които буквално атакуват минувачите. И най-парадоксалното е, че се навъртат най-вече около църквите и край тях спират хора, които само преди минути са излезли от храма. Хората според мен са много обезверени и тези мними лечители, гадатели, астролози, всички те спекулират по някакъв начин с човешкото нещастие. Всеки уязвим човек малко или повече става суеверен и в един момент се поддава на влиянията на подобни хора.”

Темата вълнува и 70-годишната Лилия: „Не мисля, че само ние българите сме подвластни на суеверия, казва тя. – Подобно любопитство има при всички нации. Друг е въпросът, че в по-развитите общества суеверията са по-малко. Има хора, убедени материалисти, стъпили здраво на земята, които вярват само в себе си и търсят научно потвърждение за всичко.

Как да различим истинските ясновидци и лечители от шарлатаните? За съжаление в днешно време една от най-доходните и модерни професии в България е да си екстрасенс. Такава дарба обаче се дава свише на хора, които по някакъв начин са доказали своята святост и безкористност. Дарбата им е дадена с единствената цел да помагат на хората, както го е правила Ванга. Без да търси внимание и популярност, без да търси благодарност и с цялата си всеотдайност е посветила живота си на хората. Опитайте се да различите истинската дарба от стремежа към вашите пари.

1. Шарлатанинът определя тарифа за предлаганите услуги като на битпазара: за гадаене – толкова, за разваляне на магия – толкова, за лекуване – толкова, пусни sms за 2 лева, обади се на импулсен телефон, на който те държат 10-15 мин и т.н. Таксата на Ванга до 1989 г. е била събирана и използвана от община Петрич. Благодарността на хората към нея се е изразявала в малки подаръци, на които тя се е радвала като дете.

2. Няма да видите истински феномен под светлините на прожекторите, търсещи изява в медиите, рекламирайки се с добре изфабрикувани интервюта за вестници и списания. Само шарлатанинът има нужда от реклама, защото не може да докаже способностите си чрез своите дела, както-го е правила Ванга. Тя е живяла скромно и тихо, без да търси популярност и шумотевици около името, дарбата и изпълнения си с мъка и самотен живот.

3. Шарлатанинът говори много, при това с ентусиазъм за своите мними успехи; разказва за фантастичната точност за своите прогнози; за невероятните случаи, когато неговата консултация е променила напълно живота на човек. Направил е много хора богати и щастливи или ги е спасил от неминуема гибел. Човекът с истинска дарба няма нужда от самореклама и да ви губи времето с отвлечени теми. От десетките срещи на различни хора с Ванга, които съм изчела, никога не срещнах такова самоизтъкване, под каквато и да е форма.

4. Шарлатанинът се страхува да се задълбочава в проблемите на клиента, опасявайки се да не издаде некомпетентността си. По тази причина води разговора по-скоро като монолог. Не ви позволява да задавате уточняващи въпроси и се стреми да ви потопи в потока от думи, да ви измори и на всяка цена да ви убеди в собствената си правота. Ако се намирате пред истински феномен, той по-скоро ще казва „Питай, питай“, както го е правила Ванга.

5. Шарлатанинът говори чрез заучени шаблонни фрази и често за съвсем конкретен проблем използва мистични псевдофилософски безсмислици или се измъква с общи, нищо не означаващи фрази. Фразите са от типа на : „Всичко ще бъде добре“, „Ще Ви бъде трудно, но аз ще Ви помогна“ и т.н. Тази заучена пиеса се разиграва при всички посетители. Ванга винаги е била точна и конкретна към съответния човек и никога не е използвала нищо неозначаващи думи, които ще загубят времето на стотиците чакащи пред дома й.

6. Друг важен белег е, че шарлатанинът може да излекува всичко! Няма такъв лечител, който може да се справи с всички болести, без помощта на медицината. Самата Ванга много често е изпращала посетителите си при различни лекари, като всяка нейна диагноза е била потвърждавана от медицинските лица. Да не говорим, че и лекарите са изпращали хора при нея…

7. Всяко посочване на грешка на шарлатанина се възприема като лично оскърбление, не признава грешките си и се старае се да ви убеди, че не сте го разбрали правилно, говори закодирано и неправилно сте изтълкували думите му. Виновни сте и за несбъднатите прогнози, защото не сте го послушали например. Като случая в една телевизия: обажда се зрителка и ясновидката й казва, че е омъжена, с 2 деца – момче и момиче. Зрителката протестира – „Аз съм само на 19, не съм омъжена“. Ясновидката почервенява от яд и казва: „Тогава ще се омъжиш!“ Линията се затваря…

8. Или просто може да се доверите на интуицията си – тя няма да ви подведе. Ако сте решили да търсите помощ от такива хора, не се доверявайте сляпо на всеки – това може да бъде и опасно. Не се обаждайте на импулсни телефони и не пускайте sms-и – дори и Бог не може да ви помогне по телефона. 

СТРАННЕН ШУМ ОТ НЕБЕТО. Написана на : 2017-06-14 18:54:52

Мистериозен шум, идващ от небето, продължава да озадачава хората по целия свят, и не позволява на хиляди хора да спят през нощта, съобщава dailymail.co.uk. Звучащите като духов оркестър звуци са записани на видео. Такива звуци се чуват от Канада до Украйна, САЩ, Германия и Беларус. Те показват, че нещо странно се случва около нас. И тези зловещи звуци постоянно се чуват навсякъде по различно време и на различни места вече почти десетилетие. Първото видео публикувано на YouTube, в кое то са записани странни, неземни звуци, се появи през 2008 година.

Тогава потребител от Гомел, Беларус записва странни звуци, идващи от небето. През същата година, друг анонимен потребител споделя „оглушителни“ звуци, за които твърди, че не са „измама“. И са били записани в САЩ. Kimberly Wookey от Британска Колумбия в Канада, първа регистрира „извънземни“ звуци през юни 2013 г., и оттогава е направила още няколко записи на такъв шум, а последният е от 7 май тази година. В коментарите, направени в YouTube, където е публикувал своя видеоклип, г-жа Wookey пише: „Сутринта на 29-ти август, 2013 г., около 7:30, бях събудена от тези звуци. Скочих от леглото за да направя записа. Това бяха същите звуци, които бях чувала преди.

Аз изтичах за камерата. Моят 7-годишен син също беше събуден от тези ужасни звуци, той изтича до прозореца, за да види какво става. “ В град Алън, Тексас, САЩ, през 2012 г. мистериозен шум чуват хора на паркинг, и гледайки в небето си казват : „Това е странно, аз никога не съм чувал подобно нещо!“. Геологът Дейвид Деминг от Университета на Оклахома, преди това беше писал за феномена, наречен „Hum“, „непознато и тайнствен звук, който чуват на някои места по света от 2 до 10% от населението.“ Описвайки феномена в Journal of Scientific Exploration, той казва, че източници на това бучене могат да са телефонни предаватели (антените за мобилна комуникация) и „летателни апарати, управлявана от военноморските сили на САЩ за връзка с подводници.

“ Според НАСА Земята има „естествено радиоизлъчване.“ Агенцията казва: „Ако хората имаха радиоантени, вместо уши, ние щяхме да слушаме забележителна симфония от странни шумове, идващи от дълбините на нашата собствена планета . Учените наричат ​​тези звуци „Twix“. „Те звучат като фонова музика за научнофантастичен филм, но това не е научна фантастика. Естественото радиоизлъчване на Земята е реално и въпреки че ние по принцип не знам нищо за него, тези звуци се чуват постоянно“ .

   Никак не е трудно еднообразните климатични условия да ни омръзнат, но драстичните промени, наистина могат да удивят хората. В този списък са включени някои от най-странните явления - някои са красиви, други смъртоносни и всички са спечелили човешкото страхопочитание.

    1. Многоцветен сняг.

През едно ледено студено утро на 2010 година гражданите на Страропол, Русия се събуждат сред многоцветен сняг, покрил улиците им. Хората гледат с шок виолетовия и кафяв сняг, който краси града. За тези, които чуват историята за първи път, може да звучи като измислица, но учените, които изследват снега, потвърждават, че е имало снеговалеж, състоящ се от цветни снежинки. Той не е токсичен, но експертите предупреждават хората да не го поглъщат, тъй като най-вероятно цвета му се дължи на това, че е събирал прах от Африка. Той достига главозамайваща височина в горните слоеве на атмосферата и се слива с обикновените облаци, носещи снега. Това взаимодействие причинява красиво оцветен сняг. Най-интересното е, че това не е първият път, в който такова явление се получава - през 1912 година пада черен сняг в Аляска и Канада. Черният цвят се получава благодарение на вулканична пепел и камъни, които са примесени с облаци.

 2. Супер торнадото

През 2012 година масивна и голяма буря предизвиква няколко гръмотевични бури и мощни ветрове, които разрушават Запада и средния Атлантик. Този ужасяващ вид буря е наречен "derecho", а специално тази през 2012 учените окачествяват като супер "derecho", заради силата й. Основната причина за супер бурята е жегата в този район, съчетана с вълненията на водната повърхност. За щата Вирджиния щетите са големи - кабели се прекъсват като клонки, камионите хвърчат все едно са направени от картон, а 13 човека загиват. "Derecho" са много редки в този район - веднъж на 4 и повече години. Друго изключително силно и разрушително "derecho" се появява в САЩ през 2009 година. Бурята преминава 1000 мили за ден, оставяйки няколко загинали и много ранени. Ужасяващия брой от 45 торнадота удрят земята по време на тази буря.

 3. Снежни гръмотевици

Гражданите на източния бряг на САЩ преживяват една обикновена снежна буря през 2011, когато изведнъж стават свидетели на светкавици и гръмотевици по време на снеговалежа. Снежните гръмотевици се случват пред очите им. Те приличат на нормална буря, получават се от възходящото движение на влажния въздух - комбинация от влажен въздух и по-висок хладен, който предизвиква светкавици и гръмотевици. Именно по тази причина снежните гръмотевици са редки - тъй като приземните температури при снеговалеж не са високи, а ниски. Учените установяват, че появата на снежни гръмотевици води и до по-тежки снежинки.

 4. Цветна слънчева буря

Всички сме чували за северното сияние, което се появява под формата на сини и зелени светлини в небето. Понякога обаче, слънчевите бури са толкова наситени, че причиняват оптична промяна в цветовете и може да се получи на места, където хората никога не са виждали подобно явление. През 2012 година цветна буря създава невероятно красива зора над езерото Кратер в Орегон. Този феномен променя местоположението си като след това се вижда в Мериленд и Уисконсин, а по-късно в Канада и по пътя си към Арктика.

 5. Торнадо близнаци

Торнадо се появява някъде по света всяка година, но торнадо близнаци се появяват веднъж на 10-20 години. Когато възникнат предизвикват масивни разрушения. Гражданите на Пилгър в Небраска за първи път виждат как силата на това торнадо може да унищожи всичко само за няколко минути. Този феномен възниква през 2014 година, убивайки дете и ранявайки 19 други човека. Съществуват различия в теориите на учените относно възникването на торнадо близнаци. Някои експерти смятат, че причината е оклузия. Те се появяват, когато едно торнадо се завърта около студен въздух. Когато започне да се вихри, то създава второ самостоятелно торнадо. Това се случва, когато се отделя много енергия в бурята. Без значение каква е причината, едно е сигурно - те са смъртоносни.

 6. Густнадо

Густнадо е термин, който се използва за торнадо, напълно отделно от бурята, което се "размножава". През 2012 година няколко густнадо възникват на магистрала в Уисконсин. Това рядко явление изумява местната пожарна, която се втурва на попадналите в бурята хора. Густнадото не е силно, колкото торнадото и се образува, когато дъждовните капки донесат хладен въздух във вътрешността на бурята. Образува се и с намесата на вятър. Тежкото густнадо се получава, когато пренесения студен въздух се смеси с горещия, който е по-долу. Те траят няколко минути, но въпреки това са способни да нанесат големи щети.

7. Инверсия на облаците

Точно след Деня на благодарността през 2013 година, посетителите на Гранд Каньон забелязват нещо необичайно - каньона се изпълва с гъста мъгла. Туристите са още по-шокирани, когато мъглата се пренася в парка и в крайна сметка формира нещо като водопад от облаци. Тази аномалия е по-известна като инверсия. Получава се, когато студения въздух се задържа на повърхността на земята, а топлия се издига нагоре. Инверсията в Гранд Каньон се получава след преминала буря, която оставя земята изстудена. Когато топлия въздух започне да се издига се получава красивото явление. Работещите в парка споделят, че подобни, но по-малки инверсии се случват често, но толкова голяма, че да запълни целия Каньон се случва единствено на 10 и повече години. Феномена продължава цял един ден.

 8. Слънчево цунами

2013 година очевидно е благоприятна за редки метеорологични явления. В средата на годината два сателита улавят нещо необичано да се случва на слънцето. Цунами се търкаля по повърхността му като реакция от изтласквана материя в Космоса. Слънчевото цунами предоставя на учените по-голяма възможност за разбиране на динамиката на цунами и как те се случват на Земята. Японския сателит "Хиндо" и Обсерваторията по слънчева динамика изучават процесите, които протичат на Слънцето. "Хиндо" е събрал достатъчно доказателства, за да могат експертите да разберат защо короната на Слънцето е с хиляди градуса по-гореща от неговата повърхност. Този инцидент е същия като цунамито на Земята след земетресение. Тези вълни са изключително редки, което прави слънчевото цунами феномен.

 9. Супер рефракция

Също през 2013 хората, живеещи в Охайо се събуждат една сутрин и осъзнават, че могат да видят всичко кристално ясно чак до Канадския бряг. Това не би било възможно при нормални обстоятелства заради извивките на земната повърхност. Те успяват да виждат до Канада благодарение на рядък феномен, познат като супер рефракция, при което светлинните лъчи са с наклон надолу, към Земята. Това е така заради промяната в плътността на въздуха. Заради този светлинен наклонен могат да бъдат видени далечни предмети, които принципно е невъзможно да бъдат видени. Канадския бряг се е виждал на повече от 80 километра разстояние.

 10. Атмосферно блокиране

Това е може би най-рядкото метеорологично явление на Земята, което е добре, понеже е и едно от най-опасните. Получава се, когато системи с високо налягане заседнат и не могат да се придвижат на друго място. В зависимост от тима на системата, може да доведе до наводнения или много горещи и сухи условия. Пример за атмосферно блокиране е този от 2003 година по-известен като Европейската гореща вълна, която убива 70 000 души. Системата с високо налягане, която засяда, е изключително мощна. През 2010 година 15 000 руснаци са убити от гореща вълна, причинена от друго атмосферно блокиране. През 2004 в Аляска причинява толкова високи температури, че ледниците започват да се топят с ужасна скорост, а големи пожари възникват в същия район.

ЕКСТРЕМНА ЕКСКУРЗИЯ-ТУРИЗЪМ. Написана на : 2017-06-14 13:37:45

НА ПЪТЕШЕСТВИЕ ЗА ОПАСНОСТИ.

Автор Емил Петров.

Повечето хора си представят мечтаната ваканция като излежаване на златист плаж,разходки по исторически забележителности или плаване с яхти до екзотични острови. Има една категория туристи обаче,които това не ги устройва.За тези търсачи на силни усещания отдихът задължително се свързва с вдигане на адреналина,при това не със спорт на открито,а с приключения които в буквалния смисъл са опасни за живота. Туристическите агенции са наясно с това и понеже търсенето определя предлагането,в бранша се е образувала отделна ниша,наричана - Екстремен туризъм.

Испанската корида - винаги се е смятала за спиращо дъха зрелище,по време на което зрителят има възможност лично да почувства опасността,на която се излага тореадорът. Това обаче се оказва недостатъчна тръпка за една част от туристите и те искат повече. Затова им се предлага нещо като персонална корида, а именно надбягване с бикове.корида.

Такива състезания се организирват ежегодно в испанския град Памплона и се посещават от хиляди смелчаци,които пристигат специално,за да изпитат ужаса да бъдат стъпкани или разкъсани от рогата на биковете. Това се е случвало нееднократно. Но въпреки нещастните случаи,мнозина са готови да си платят за тези минути,колкото трае надбягването,за да им остане спомен за цял живот.

Пътеката на смъртта - или Пътеката на смъртта на войните в китайската планина Хуашан е описвана като най опасното планинско изкачване в света. Тук туристът трябва да пристъпва на пръсти по изсечени в отвесната скала стъпала или по дъски,заковани кой знае кога, ако се съди по вида им. На най опасните места има допълнителни вериги,за които смелчакът да се хване,но това едва ли е кой знае каква утеха,при положение че надолу са 400 метра потенциално падане. Пътеката на смъртта е всъщност част от поклоннически маршрут. пътеката

Още два века преди новата ера в ниските части на Хуашан е построен даоитски храм. Хората вярвали,че в планината живее богът на подземния свят. Някои от стъпалата в скалата са изсечени още в онези ранни години,като пътеката е постоянно облагородявана през вековете. въпреки че е лудост,особено през лятото до 10 000 души на ден минават по този маршрут,като сред тях има възрастни хора и семейства с деца. А за проявената смелост и геройство на върха им дават медал,на който гравират имената им.

На територията на Украйна също има екстремна туристическа атракция. Който иска да си припомни една от най големите трагедии на миналия век,може да се разходи из Забравената зона в Чернобил. Печално известна ядрена катастрофа от 1986 г. дава своите отражения до ден днешен,а през 2011 г. правителството забрани екскурзиите по тези места заради завишена радиация,но въпреки това те къде легално,къде не - продължиха. Изоставеният град,който изглежда мъртъв,провокира въображението на любителите на антиутопии от целия свят.Една забележителностите е изоставено виенско колело - мрачна алегория на ужасяващите събития. Да гледате крокодилите в зоологическата градина е много  по -интересно,отколкото да плувате с тях в езерото.чернобил

Но! В парка " Crocosaurus cove " в Дарвин Австралия,туристите са поканени да се потопят във водата,гъмжаща от хищници,в специална стъклена клетка.Прозрачните стени добавят уникално усещане за реалност. Това засяга и крокодилите,чийто покой се нарушава от хорското проникване във водата.Любителят на адреналина може да прекара във водата около 15 минути и да погледне в очите ядосаните крокодили,притежатели на най силните челюсти в животинското царство. дарвин.

Бънджи скокове - вече не са новост и доста юнаци,независимо от пола,се престрашават да опитат тази атракция.Но едно е да скочиш от Аспаруховия мост във Варна,съвсем друго е да се метнеш в кратера на действащ вулкан. Такова удоволствие предлага огнената паст на вулкана Вилярика в Чили. За мероприятието се наема вертолет,оборудван със съоръжения за бънджи скокове.Разстоянието между хеликоптера и разтопената магма е 200 метра.Цялото удоволствие,предвид подготовката за него,не излиза евтино - цената е 12 000 долара.

Скалното катерене  - също не е кой знае какво предизвикателство,затова пък изкачването на небостъргача CN Tower в Торонто,Канада-определено е. Това е най високата сграда в Западното полукалбо с височина над 550 метра. Именно тук на туристите,които не се боят да рискуват живота си,се предлага екскурзията Edge Walk - разходка по ръба на кулата. Когато времето е ясно,от върха на CN Tower се открива панорама на стотици километри околовръст,може да се види дори канадската граница и началото на щата Ню Йорк.На туристите се предлага да постоят на самия корниз на небостъргача,да се надвесят над града и да си представят само една малка стъпка напред,от която,разбира се,са обезопасени с предпазни колани.Въпреки че изглежда безумна,тази атракция досега не е вземала жертви. Платилите си за това преживяване твърдят,че то опъва нервите до крайност.

На дванадесетата херцогиня на Нортъмбърланд - Изабела Джейн Пърси,се дължи една от най красивите,но и най опасните атракции в Южна Англия - отровната градина на Алнуик, намираща се в близост до едноименния замък. Тя е място за хора с авантюристичен дух и доста кураж.Тук виреят най отровните растения в света - включително и растения човекоядци.Създателката на парка е притежавала неизчерпателни знания за смъртоносно отровните и причиняващи различни неразположения треви,храсти,дървета и цветя и е създала цяла колекция. На площ от 14 акра са засадени уникални растителни видове,които привличат повече от 600 000 посетители на година. На тежките железни порти обаче е указано,че растенията,намиращи се вътре,мотат да ни убият. алноик

Поради опасността от отравяне посетителите не могат да миришат,пипат или късат цветята. всички посетители са придружавани от служители на градината,но въпреки това все пак има жертви. Миналата година няколко туристи са докладвали за замайване и световъртеж вследствие на вдишването на токсични изпарения. Всеки път сам по себе си е опасен. Но един от всички на Земята е смъртоносен - това е трасето в провинция Юнгас ( Боливия ),което неслучайно носи прозвището - Пътят на смъртта. Всички,които потеглят по него,първо се молят Богу горещо,защото най близката болница е в столицата Ла Пас,на два часа път. Всяка година по трасето умират между 200 и 300 души. Някои от тях са трафиканти на кока,но огромен процент са туристи. Затова на много места има кръстове, които отбелязват точно къде са полетели в пропастта. Пътят на смъртта е с денивелация 3 500 метра.

Той се спуска от 4 7000 метра в боливийските Анди до 320 метра над морското равнище,като свързва столицата Ла Пас с град Коройко. В началото 64 - километровото трасе се изкачва пет километра,а след това се спуска до 330 метра надморска височина. То преминава от високото плато през джунглата до долината,като се вие между стръмни и хлъзгави склонове. Първите 20 километра са покрити с асфалт,но след това гладката повърхност изведнъж преминава в чакъл,често покрит и с кал. пъта на смъртта.

Няма предпазни мантинели,лентата за движение е една,а на всичкото отгоре и атмосферните условия рядко са благоприятни. Край пътя има десетки водопади,а от склоновете на Андите се спуска мъгла. На много места не могат да се разминат две коли - обикновено те спират,шофьорите слизат и се договарят как да процедират. Въпреки печалната известност на трасето,местни туристически агенции предлагат атракцията да повозят гостите на страната в автомобил именно по този път.

Колкото и да е странно,намират се и желаещи да преследват торнадо. Пионер в предлагането на подобни екскурзии е американецът Мартин Лисиъл. През 2000 година Лисиъл организира между 8 и 9 пътувания,за които се записват от 6 до 20 души. Всеки тур трае между 4 и 10 дни. Компанията " Storm Chasing ",пък след като нееднократно прави успешни видеозаписи на торнадо за най популярните телевизионни канали в света - Diskovery, National Geographic и други,решава да предложи това екстремно развлечение и като туристическа атракция. И започва да предлага услугата - Рали преследване на торнадо-. Любителите на филми на ужасите могат да се насладят на летящ във въздуха добитък,хвърчащи къщи и коли,отнесени от природната стихия. Преситеният от всевъзможни развлечения съвременен човек понякога е склонен да гледа и на войната като забавление.

Стига,разбира се да не е в неговата страна. Туристическа компания с красноречивото име War Zone Tours, основана от бивши военни,предлага на туристите да гледат от първия ред истински военни действия. Предлагат се Иран ,Ирак и въобще всички горещи точки на планетата,където  могат да ви застрелят. Досега по чудо не е имало жертви. Като предпазна мярка на пътешествениците е забранено да ползват оръжие. " Вие няма да воювате,вие само ще гледате "- е рекламният слоган на War Zone Tours.

Страница 1 от 37
 1-5 от 184  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>