Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 57
« sibir.bg
СЪДБАТА НА ЕДНО БЪЛГАРСКО КОНСУЛСТВО. A+ A- Написана на : 2017-02-16 10:40:18

СЪДБАТА НА ЕДНО БЪЛГАРСКО КОНСУЛСТВО - Трета Част.

Пътувахме към София в заключени отвън врати на вагона. На няколко гари ни разрешиха по познатия вече начин да слезем на гру­пички и да си налеем вода и да посетим тоалетните. Придружаваха ни същите млади момчета.

Пристигнахме в София около обяд на другия ден. Нашият вагон беше откачен от влака на една малка спирка, която днес се нарича "София-Север". С камиони ни превозиха до така наречения "Дом на сле­пите". Какво беше това? Доста голяма сграда, недалеч от гарата, населявана по-рано от слепи хора. Това личеше и от факта, че тоа­летните бяха без врати. Тогава сградата беше във владение на Дър­жавна сигурност и беше предназначена за преходен лагер на идващи от чужбина лица. Нещо като "Чистилището" по Данте. Всяко лице беше проверявано по техните методи и показатели и там се решаваше съд­бата му. Едни биваха освобождавани, други изпращани направо в зат­вора и трети - оставени там за допълнителни разследвания. Научихме, че има там доста лица от последната категория.

При пристигането ни в „Дома на слепите”,отношението към на­шата група коренно се промени. Каква беше причината? Оказа се, че пристигането на нашата група е било предизвестено и очаквано. По какви канали е постъпвала тази информация, не е важно. Важно беше, че пред „Дома на слепите” ни чакаха два автомобила - една "Чайка" и един "Мерцедес". Оказа се, че Гено Матеев е племенник на проф.Стефан Стефанов - тогава член на Политбюро на партията и много важен фак­тор в управлението на страната. Той разполагаше с „Чайката”.. Мерце­десът пък принадлежеше на Христо Баев - виден член на земеделското движение и управител на Българската земеделска и кооперативна бан­ка. Той пък бил баща на Ваня Стоянова. Поради загрижеността на тези двама държавни мъже за техните близки, се промени и отношението към цялата ни група. Не можеше да не бъдем доволни.

Въоръжените млади хора, нашите пазачи, изчезнаха. А ние присъствахме на трогателните сцени на срещата между близките роднини. Радвахме се заедно с тях и се надявахме и с нас да се случи същото.

След като струпахме багажа в една зала, бяхме поети за разпит от многобройните агенти. Аз бях по-надолу в списъка и затова моят разпит

                                                започна по-късно. Когато дойде моят ред: разбрах, че разпит­ващият ни е вече доста подробно информиран по нашето положение, но въпреки това трябваше накратко да му разкажа за моята личност, за моята дейност в Германия и за моето семейство във Варна. След това той поиска да му изготвя писмен доклад за всичко, за което сме говори­ли. Поясних му, че тук в София нямам условия да направя това и го помолих да му изпратя искания доклад от Варна. Той се съгласи и така бях освободен. През този ден всички членове на групата бяха раз­питани и пуснати да си ходят. А ние двамата - Джони и аз - като по-млади и от провинцията, останахме да пазим през нощта багажа на гру­пата. Бяхме свикнали - достатъчно бяха по няколко куфара на човек и по една завивка и нощувката беше осигурена.

На другия ден отпътувах за Варна. Не мога да опиша радостта от завръщането и срещата ми отново с моите близки и приятели. Не бяхме се виждали повече от година и половина. А през това време се бяха случили толкова събития !

Тук ще запиша някои факти за това, какво стана с останалите членове на нашата разменна, група:

Списък

на членовете на българската разменна група от Германия, които не бяха приети в Швейцария и НЕ се завърнаха в България, а останаха в Брегенц - френска окупационна зона. Една част попадат във лагери в които оцеляват.

1. Майор Тодор Дамянов - военен аташе

2. Ирина Дамянова - съпруга

3. Иван Дамянов - син

4. Дамян Дамянов - син

5. Иван Андонов - аташе от въздушните сили

6. Димитър Ангелов - търговски съветник

7. Николай Няголов

8. Борис Дорев - пресаташе

9. Ирина Дорева - съпруга

10. Александър Дорев - син

11. Михаил Нерезов - секретар

12. Пенка Нерезова - съпруга

       13. Стефан Нерезов - син

14. Сотир Сотиров

15. Елена Сотирова - съпруга

16. Светла Сотирова - дъщеря

17. Никола Сотиров - син

18. Иван Сипков

19. Боянка Сипкова - съпруга

20. Елисавета Сипкова - дъщеря

21. Владислав Нерезов - журналист

22. Павлина Матлиева - журналистка

23. Григор Василев - шофьор

24. Мария Щербер

25. Иванко Гъбенски - търговски съветник

26. Дора Гъбенска - съпруга

27. Борис Павлов

С п и с ъ к

на членовете на разменната група, които бяха приети в Швейцария на 13.07.1945 година и се завърнаха в България през м.октомври 1945 година:

1. Иван Сливенски

2. съпруга

3. син

4. син

5. домашна помощница

6. Никола Пенчев

7. Никола Карастоянов

8. Минка Карастоянова

9. Петър Увалиев

10. Кирил Манолов

11. съпруга

12. Дъщеря

13. Стоил - шофьор

14. Станчо Джумалиев

15. Надя Джумалиева

   16. Любен Паприков

17. Аглая Паприкова

18. Светозар Ламбрев

19. Иван Иванов и семейство

20. Влада Делирадева.