Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
СЪДБАТА НА ЕДНО БЪЛГАРСКО КОНСУЛСТВО. A+ A- Написана на : 2017-02-16 10:34:00

 СЪДБАТА НА ЕДНО БЪЛГАРСКО КОНСУЛСТВО - Част Втора.

Пътувахме в западна посока и вечерта пристигнахме в гр.Брегенц - на около 450 км.от гр.Линц. Бяхме преминали във френска оку­пационна зона, но как е станало това, не разбрах. Брегенц е малък красив град на западния бряг на Боденското езеро, а на отсрещния бряг бе Швейцария. Следователно, все пак бяхме се придвижили малко към нашата крайна цел - през Швейцария за България. И кои бяхме ние?

1. Майор Тодор Дамянов - ръководител на тази група

2. съпруга Ирина

3. син Иван

4. син Дамян

5. лейт.Иван Иванов - въздушен аташе

6. Стефан Стоянов - инженер

7.  съпруга Ваня

8. Иван Гечев – инженер

9. съпруга Милка

10. Боян Джонов - от канцеларията на военния аташе

11. Георги Георгиев - от канцеларията на военния аташе

12. Димитър Ангелов - търговски съветник

13. Гено Матеев - член на държавна комисия

14. Николай Няголов - инспектор от М-во на финансите

15. Борис Дорев - пресаташе

16. съпруга Ирина

17. син Александър

18. Константин Димитров

19. съпруга Мария, 20-г. син Стефан

21. Михаил Нерезов - консулски секретар

22. съпруга Пенка

23. син Стефан

24. Сотир Сотиров - служащ

25. съпруга Елена

26. дъщеря Светла

27. син Никола

28. Иван Сипков - служащ

29. съпруга Боянка

30. дъщеря Елисавета

31. Йордан Баев - аташе

32. Иванка Висулчева - секретарка

33. Верин Мирчев - служител

34. Владислав Нерезов - журналист

35. Павлина Матлиева - журналистка

36. Теофана Гьондова - журналистка

37. Рина Пенчева - случайно присъединила се

38. Мария Неманциева - случайно присъединила се

39. Христо Пейчев - градинар в легацията

40. съпруга Лоза

41. син Борис

42. син Симеон

43. Григор Василев - шофьор

44. Невена Динева - камериерка

45. Мария Гербер - камериерка

46. Иванко Гъбенски - търговски съветник

47. съпруга Дора

48. Борис Павлов - консулски секретар

Горният списък ми попадна случайно като приложение към едно писмо на нашата легация в Берн - Швейцария, с което се обръща към

френските окупационни власти с молба да ни оказват съдействие. Пис­мото носи номер 700-V и с дата 10 септември 1945 г.

В Брегенц французите ни настаниха в една стая на бившо учили­ще, в която в гъсти редици бяха монтирани дървени легла на два етажа. Бяхме всички заедно - мъже, жени и деца. Не беше много приятно, но все пак имахме легла и завивки. Хранехме се в стол и храната не беше лоша.Не можеше да се сърдим на нашите домакини - французите. Те с нищо не ни бяха виновни. И обективно трябваше да бъдем доволни от тяхното гостоприемство.

Гено Матеев успя още на другия ден да получи разрешението,  което ни беше необходимо. То беше изразено в писмо от Съветската част на Съюзническата комисия за Австрия, с което се разрешава на групата от 21 човека да пресечем демаркационната линия в Австрия и да продължим пътуването си през Буда-Пеща за София. Писмото носи дата 17.10.1945 г. и важи за срок до 30.10. 1945 г. Към писмото е при­ложен следния списък:

Списък на българските поданици, които се връщат в Родината и до сега са били в германски конц­лагер Грос -Розен и в последно време в американска зона в Германия и Австрия.

1. Гено Матеев - род.21.12.1903 г. в град Каварна

2. Стефан Радев Стоянов - род.29.04.1912 г.

3.. Ваня Стефанова Стоянова - род. 21.07.1915 г.

4. Иван Гечев – 21.11.1912 г., град Ловеч

5. Милка Гечева - род. 24.08.1916 г., град Ловеч

6. Боян Стефанов Джонов - 24.04.1918 г.,гр.Видин

7. Георги Стоянов Попгеоргиев - род. 04.02.1923 г., гр.Ямбол

8. Константин М.Димитров - род. 16.02.1902 г., гр.Стара Загора

9. Мария К.Димитрова - род.27.02.1918 г., гр.Стара Загора

10. Димитър Димитров - син - род. 08.05.1940 г., гр.Стара Загора

11. Йордан Стоянов Баев - род.29.04.1918 г., гр.Варна

12. Иванка Николова Висулчева - род.16.03.1918 г., гр.Ксанти

13. Верин Георгиев Мирчев - род. 29.09.1927 г., с.Бежаново

14. Фанка Наумова Гьондова - род.27.07.1915 г.

15. Рина Пенчева - род. 16.05.1909 г., гр.Русе

16. Мария Неменциева Атанасова - род. 28.12.1914 г.

17. Христо Хранов Пейчев - род.15.01.1907 г., с.Горнобановци

18. Лозана Пейчева - съпруга - род. 09.05.1912 г. ,с.Горнобановци

19. Борис Пейчев - син - род. 08.09.1933 г., гр.София

20. Симеон Пейчев - син - род.29.11.1944 г., гр.Арндорф

21. Невена Наумова Динева - род. 09.08.1925 г., с.Ярлово

Тези бяха членовете на групата, които на 23.10.1945 г.пресякоха българската граница. Притежавам копие от писмото и списъка, които ми даде Гено след пристигането ни в София.

Спомени за пътуването ни от Виена до Русе почти ми липсват. Беше много неприятно преживяване. Ето, и тук се потвърди онази моя стара мисъл, че не помня неприятните неща.

Пътувахме в товарен вагон. Спяхме на пода на вагона. Пътуването продължи пет дни - от 18 до 23 октомври. Имахме продължителни престои на гарите, където нашият вагон се прикачваше към различни товарни ком­позиции. Влакове по разписание нямаше. Не помня как се прехранвахме в тези пет дни или колко гладувахме. Да не говоря за тоалет и естестве­ни нужди. От онези дни са минали 60 години, но колкото и да съм се напрягал през тези години, не помня нищо. Чудно наистина!Но помня нещо, което и при най-добра воля не мога да забравя. На една гара, още в съветска окупационна зона, двама руски войници пияни до забрава, се опитаха да нахълтат в нашия вагон, след като са разбрали, че имаме и жени, и само нашите викове за помощ спасиха положението. И тогава се случи невероятното. Дотичаха войници от тях­ната военна полиция, грабнаха пияните войници и ги разстреляха пред очите ни! Нямам коментар. Излагам само фактите.

Пристигнахме на гара Русе около обяд на 23 октомври 1945 година. След петдневно пътуване в товарен вагон, при нечовешки условия. Радостта ни беше голяма. Мислехме, че тук ще ни посрещнат така, както се подобава на български граждани, които най-малкото, доброволно се зав­ръщат в Родината. И наистина ни посрещнаха!. Пред нашия вагон се за­суетиха някакви млади момчета, цивилни, но въоръжени, поставиха пос­тове и ни забраниха да слизаме на гарата. Помъчихме се

                                                           да им обяс­ним кои сме и защо пътуваме по този начин. Глас в пустиня. Така им било наредено. Помолихме да ни позволят да посетим тоалетните. И то­гава разрешиха под конвой да ни придружат до тези места. Като същин­ски престъпници. Изненадата ни беше голяма. Какво ли още ни очакваше?