Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
БЪЛГАРСКОТО КОНСУЛСТВО В БЕРЛИН. A+ A- Написана на : 2017-02-16 10:22:38

Българското консулство в Берлин - Германия и

 Съдбата на Консулството. Част Първа.

Според данни от електронната книга на Верин Георгиев Мирчев и от записките на Йордан Стоянов Баев - през Втората Световна война не се споменава от кога е съществувало консулството. Трите части на статията са направени от записките на Йордан Тодоров Баев.

Това Представителство съществуваше благодарение на една държавна спогодба между България и Германия относно въп­росите за защитата на нашите работници, намиращи се в Германия и Австрия .  Само в Австрия български работници наети чрез емисии / в строителството,селското стопанство и производство на велпапе са много, има отделни групи в земеделието и частни фирми.Германската държава отпускаше ежегодна субсидия, с която се покри­ваха заплатите на представителите . Иначе всички други разходи бяха за сметка на ДАФ. Ние работехме в техни помещения, ползвах­ме техните телефони и канцеларски разходи.А заплатите ни никак не бяха малки. Докато например един началник на отдел в центра­лата на ДАФ получаваше заплата в размер на 350 марки,аз в началото като районен представител в Линц получавах 800 марки ,а после в Берлин – 1000 марки.Това бяха почти дипломатически заплати. В това нима нищо чудно, защото самите германци ни третираха като диплома­тически представители. Независимо от това, че имаха високо самочувствие като членове на партията от по-висок ранг, към нас те афишираха под­чертано уважение. В същност, те повечето бяха прости хора, за което ще стане дума по-нататък. Качеството ни на дипломатически представи­тели се характеризираше с това, че ние бяхме членове на нашата ле­гация.

Първите представители /шефове / на Посолствотов Берлин от Втората световна война са Атанас Бараков и Влади Неделев. Канцлер в консулството е Никола Пенчев. Ръководител на делегацията е  Д-р Иван Бакаливанов,а генерален консул във Виена е Д-р Ходжов.

На 23.08.1944 г. около 45 човека от състава на посолството ни в Берлин пътувайки с американски военни камиони по посока на Швейцария с надеждата да ги приемат в тази обетована тогава територия. На другият с два автобуса заедно с целият личен багаж и документи пристигат и останалата част от Представителството .По принципите на международното право, при положение на война се закриват всички институции на воюващите страни на територията на противника. Избира се трета неутрална държава, която да защитава интересите на поданиците на воюващите страни на територията на противниковата държава.

За членовете на дипломатическото тяло и на другите държавни служби се създава така наречената "Разменна група". Разменните групи на двете воюващи страни се придвижват до терито­рията на избраната трета неутрална държава, където се "разменят" и всяка от двете разменни групи може да отпътува за своята държава или пък за друга желана посока. Друг принцип е този за еднаквото третиране на всяка от разменните групи, докато тя се намира на вра­жеска територия от властите на вражеската страна.Възможно е да са били по-специални хора. Другият списък- на разменната група, растеше много бързо. Познавах част от тези лица и разсъждавах: възрастни хора с висок ранг и дълъг опит в политиката,с тежки семейства - те сигурно по-добре от мен знаят кое е по-добре. И се    записах в списъка на резменната група. С мен се записаха и Ваня Висулчева и Верин Мирчев.

На другия ден последва нареждане от Външното министерство за забрана да напускаме жилищата си. Нещо като домашен арест, но все пак само под честна дума. Очаквах сигнал за отпътуване към мястото на въдворяване и попълване на разменната група със служители от други градове. Но не спазвах забраната за излизане. При тези непрекъснати бомбардировки мъчно можеш да накараш хората да си стоят в къщи.Какво се случи междувременно. Като изпълняващ длъжността гл. представител, касата на Представителството беше у мен. Тя съдържаше 7666.67 марки. Не знаех как да постъпя с тези пари. Те не бяха малко. Но решението дойде бързо. Посетиха ме двама колеги от районното Пред­ставителство за гр.Берлин и се представиха като функционери на зад­граничното правителство, което те смятаха като единствено легитимно. Поискаха да им предам касата. Чудех се как да постъпя, но те ме пре­дупредиха, че всяка съпротива е излишна, тъй като те имали средства да ме принудят да им дам парите. Написах разписка и им предадох парите.

 Не знам какво стана с тази разписка, освен да съм я изгорил, както направих с много документи след завръщането ми в България. Изглеждаше, че ще ни разделят на две групи. И действително стана така. Аз бях повикан за пътник в първия автобус. След настаняването ни, двата автобуса тръгнаха по един стръмен път нагоре в планината. След едно кратко пътуване, може би 3 - 4 км., спряхме пред  един хотел, наречен „Рюбецал”. Пътниците от втория автобус, в който бяха Ваня и Верин, останаха там, а ние потеглихме нагоре. И след още 3 - 4 км. спряхме пред хотел „Ванг”, където явно трябваше да живеем известно време в чакане прехвърлянето ни в Швейцария на път за България. Поне така си мислехме тогава.

Ризенгебирге представлява планинска верига от ниски върхове и хълмове, изпъстрена с курортни селища и единични хотели. Особено е привлекателна за зимни спортове. Мога да я сравня с нашата планина Родопа. Хълмът, на който се намираха двата хотела „Рюбецал” и „Ванг” се нарича Брюкенберг. Териториално Ризенгебирге е разположена на изток от Дрезден по посока на Бреслау - дори по-близо до Бреслау, отколко­то до Дрезден. Както ще видим и по-късно, що се касае до нашето нас­таняване, германската власт се отнесе към нас твърде толерантно, като се има пред вид, че бяхме им обявили война.

Тук вече е време да разкажа какво представляваше нашата разменна група и защо и по какъв признак бяхме настанени в двата хоте­ла.

Хотел „Ванг” беше явно от по-висок ранг - с повече звездички .Не знам колко, но действително беше много елегантен. Външно неподобаваше формата на замък, а вътре- обзаведен с обширни стаи със сер­визни помещения и голям ресторант. Тук бяха настанени тези членове на разменната група, които бяха с дипломатически ранг, както и чле­новете на техните семейства. Ще се опитам да възстановя списъка на тази група. Правя това по памет и не претендирам за точност. Понеже сега е 2005 година, което означава, че от онези събития до сега са изминали повече от 60 години.

- Д-р Иван Сливенски - съветник в легацията, с най-висок ранг и ръководител на разменната група - със съпруга, двама сина и домашна помощница,

- Д-р Иван Златин - легационен секретар - втори по ранг -заедно със съпруга, тъща г-жа Стоилова, балдъза и баджанак, който се появи по-късно,

- Петър Увалиев - не е необходимо да го представям,

- Станчо Джумалиев - и съпруга,

- Любен  и Аглая Паприкови -

- Иван Иванов -  и съпруга и син,

- Иван Андонов – аташе,

- Димитър Ангелов - търговски съветник,

- Борис Дорев - пресаташе - и съпруга и син,

 - Михаил Нерезов - съпруга и син,

- Иванко Гъбенски - и съпруга,

- Константин Димитров - и съпруга и син,

- майор Тодор Дамянов   - военен аташе - и съпруга и двама сина,

- накрая аз.

Не ми беше приятна тази компания. В Берлин не бях имал отно­шения с никого от тях и не ги познавах. А повечето от тях бяха „дипло­мати от кариерата". А който познава манталитета на тези дипломати, знае за високото им самочувствие и за пренебрежителното им отношение към всички останали . По-късно, когато всички попаднахме при условията, при които сърбахме чорба от консервени кутии и най-претенциозните дипломатки свиваха цигари от вестникарска хартия, си станахме много мили и много близки. Но за това- по-късно.

Още на другия ден посетих хотел „Рюбецал”, за да се видя с Ваня и Верин и да видя как са настанени , и за да се видя и с г-н Пенчев. Много се радвах, че с него и семейството му сме избрали един и същи път. В хотел „Рюбецал” цареше съвсем различна атмосфера. Бяха повечето млади хора с по-ниски рангове, а възрастните пък имаха дъщери и синове на възраст, подходяща за контакти. А да не се забравя, че аз бях тогава на 26 години.

Помолих чиновника от Външно министерство да ми разреши да се заменя с някого от „Рюбецал” и на следния ден се преместих там на място­то на Николай Няголов, който нямаше "ранг", но имаше приятели във „Ванг”.'Ще се опитам да възстановя списъка на членовете на разменната група в х.”Рюбецал”, но пак при уговорката, че не претендирам за точност поради изминалото време.

- Никола Карастсянов - консул - със съпруга, балдъза и неин племенник,

- Никола Пенчев - канцлер в консулството във Виена, със съпруга, дъщеря и син,

- Кирил Манолов - канцлер в консулството в Белград, със съпруга, дъщеря и син,

- Николай Няголов - прехвърлил се в х. „Ванг”,

- Кап.-Иван Иванов - Морско аташе - със съпруга и син ,Стоил - шофьор от Берлин,

- Георги Василев - шофьор от Берлин,

- Борис Павлов - секретар от Данциг,

- Светозар Ламбрев - чиновник при военното аташе,

- Гено  Иванов Матеев - член на държавна комисия,

- Кап.Стефан Стоянов - и съпруга

- Иван и Милка Гечеви

- Боян Джонов - служител при военното аташе,

- Георги Попгеоргиев –служител при военното аташе,             

- Иванка Висулчева - от Представителството,

- Верин  Георгиев Мирчев – от Представителството,

- Фанка Гьондова – журналистка,

- Влади Нерезов – журналист,

- Поли Метлиева – журналистка,

- Сотир Сотиров - чиновник в легацията, съпруга, дъщеря и син,

- Иван Сипков   - чиновник в легацията, съпруга и дъщеря,

- Христо Пейчев - градинар в легациите, съпруга и двама сина /в същност, единият син се роди по-късно/.

Ако се сравнят двете компании, тази от „Венг” и тази от „Рюбе­цал”, веднага ще се разбере, защо съм поискал да се преместя в „Рюбе­цал”.

Ще се опитам да разкажа за живота на разменната група от тук до края на съществуването й, но понеже преживяното може да се характеризира с една графика на големи амплитуди, ще разделя времето ус­ловно на четири периода:

- Първо - времето прекарено в Брюкенберг - от 03.10.1944 г. до средата на м.февруари 1945 г. - около четири и половина месеца.Най- безгрижното и приятно време.

- Втори период - от средата на февруари 1945 г. до 30 март 1945 г. - около месец и половина . Лошо настанени и оскъдно хране­ни в две малки градчета. 

- Трети период - от края на март 1945 г. до 03 май 1945 г., около един месец .В изоставени вагони на една малка гара и глад .

- Четвърти период - от 03 май 1945 г. до 27 август 1945 г.В американска окупационна зона и до средата на октомври 1945 г. във френска окупационна зона - общо четири и половина месеца.

Времето, прекарано в Брюкенберг наистина беше един от най- безгрижните периоди в живота ми. Хотел „Рюбецал” беше относително скромен хотел, но пък предлагаше всичко необходимо за едно прият­но пребиваване. Имах самостоятелна стая с топла и студена вода, а санитарните съоръжения бяха в коридора. Но всичко в идеална чис­тота и хигиена. Храната беше мнодобра. На 13 юли се чувствах осиротял. Заминаха сем.Пенчеви, които бяха най-близките ми хора в групата и през всичкото време ми бяха опора. Заминаха Иван, Цеца и малкият Наско, замина и Ламбрев. От седмината съквартиранти останахме четирима.Представям тук списък на тези, които на 13 юли заминаха за Швейцария. Списъкът не е пълен. Съставен е по памет и по някои кос­вени документи, затова не мога да гарантирам, че не съм допуснал някои грешки.

1. Иван Сливенски - шеф на разменната група 

2. съпруга,

4. син,

5. домашна помощница,

6. Иван Златин,

7. съпруга Тина,

8. г-жа Стоилова   - майка на Тина,

9. сестра на Тина,

10. съпруг на сестрата,

11. Никола Пенчев - канцлер от Виена,

12. съпруга Йорданка,

13. дъщеря Софка,

14. син Петко,

15. Никола Карастоянов,

16. съпруга Минка,

17. Събка Гинделщрасер - сестра на Минка,

18.племенник на Събка,

19. Петър Увалиев,

20. Кирил Манолов - канцлер от Белград,

21. съпруга,

22. дъщеря Жана,

23. син Мони,

24. Стоил – шофьор,

25. Станчо Джумалиев,

26. съпруга Надя,

27. Любен Паприков,

28. съпруга Аглая,

29. Светозар Ламбрев,

30. кап.Иван Иванов,

31. съпруга Цветана,

32. син Наско,

33. Влада Делирадева,

34. Борис Алтънов,

35. съпруга

36. майор Венедиков

Страница 1 от 1
 1-1 от 1  |   1 
Angel    2017-02-16 13:52:05      
Историческите статии на Емил са авторски за разлика от твоите Секиро. Писани на ръка .Никой и стотинка не му е платил да ги слага има дарба. Ти не муха си ами гнида .Недей става на всяка манджа мерудия!Коментарите на статиите са ти от фалшивите профили, защото стойностните хора си ги блокирала.Кой какво възпитание има-твоето даже не е живоитнско яд те е ,че сме много повече от теб.Ако сайта е на Емил или мой досега да сме ти изтрили профилите!
Страница 1 от 1
 1-1 от 1  |   1