Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
ОТ БАНАТ ДО МАКЕДОНИЯ. A+ A- Написана на : 2017-02-12 08:55:04
ОТ БАНАТ ДО МАКЕДОНИЯ. Написана на : 2017-02-11 11:58:32
ОТ БАНАТ ДО МАКЕДОНИЯ.

 ОТ БАНАТ ДО МАКЕДОНИЯ.

ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА ВОЕННОПЛЕННИЦИТЕВ ТИМИШОАРА ПРЕЗ МАЙ 1941 г.

 Автор Н.с. д-р Благовест Няголов.

Общностите на етническите българи в границите на версайска Югославия населяват компактно или разпръснато много области и селища от Македония на юг до Банат на север. Официалните статистики след Първата световна война не дават никакви данни за числеността на това население, тъй като управляващите кръгове в Белград не признават наличието на български малцинства на югославска територия. Според български източници, етнически запазените българи в границите на кралството наброяват близо 700 000 души, от които около 630 000 във Вардарска Македония, около 55 000 в Западните покрайнини1 и около 4 500 души в югославската част на Банат. Към това население се добавят и жителите с български произход от Тимошката област, Поморавието и Призренска (Косовска) Гора. Различната историческа съдба на тези български по произход общности определя различната степен на тяхното етническо съхранение. Причините за това са: времето и начините на формиране на отделните общности - чрез емиграция или прекрояване на границите; изповядваната от тях религия - източноправославно християнство, ислям в  Гора и отчасти в Македония, католицизъм в Банат; езиковите и културните особености; спецификите на етническата политика в отделните ре-гиони, както и различната обвързаност с България. Това, което свързвавсички общности, е преди всичко общият български произход и политиката на югославските (сръбските) власти към тях.

В контекста на усилията за формиране на “триименен народ” на сърби, хървати и словенциили на югославска нация, тази политика цели да асимилира етническите българи и да ги абсорбира - предимно като “сърби”. На най-силен денационализаторски натиск е подложено българското население в Македония и Западните покрайнини, което като най-многочислено, добре запазено, компактно и гранично на България се оценява като най-голяма опасност за сръбските интереси. Една от институциите, които определят общата съдба на етническите българи в югославската държава, в качеството им на нейни поданици, е армията. Това се потвърждава и след окупацията на Югославия от Германия и нейните съюзници през април 1941 г., когато хиляди мобилизирани в югославската армия българи попадат в германски плен.Тогава се случва един епизод, който не само демонстрира общата българска идентичност на военнопленниците, но и свидетелства за силното съпричастие между общностите на етническите българи отвъд държавните граници на България. Става дума за освобождаването на над 1 100военнопленници-българи, намиращи се в германски лагер край румънския град Тимишоара.

 Този акт се извършва с посредничеството на банатските българи в Румъния и на българската легация в Букурещ, бидейки част от дейността на Щаба на българската войска по освобождаване на военнопленниците от бившите югославска и гръцка армии. За първи път той е описан накратко в публикация на банатския българинот България Михаил Шипков, въз основа на информация от главния посредник за спасителната акция - Антон Лебанов, малцинствен водач на банатските българи в Румъния. Личните ми разговори с Антон Лебанов,както и наскоро публикуваните негови спомени, представляват основен източник за историографското осветляване на събитието. Наред стова, за целта са привлечени архивни документи от фондовете на Централния военен архив, както и материали от периодичния печат - преди всичко от в. “Банатски български гласник”, издаван в Тимишоара презразглеждания период. В резултат на бързия разгром и последвалата окупация на Версайска Югославия от Хитлерова Германия и нейните съюзници през април 1941 г., във военен плен попада значителна част от кадровия съставна югославската армия.

Числеността на военнопленниците само на те-риторията на Вардарска Македония възлиза на около 100 000 души.Сред пленените има хиляди войници и офицери с български етнически произход от Македония, Западните покрайнини, Поморавието, Тимошко и Банат. Освобождаването на военнопленниците-българи от югославската и от гръцката армия, намиращи се в лагери на територията на България или в други страни, ангажира вниманието на българското военно министерство и щаба на войската през пролетта и лятото на 1941 г. За тази цел към щаба се създава специална военнопленническа комисия; министерството прави съответните дипломатически постъпки пред германското и италианското главно командване; по нареждане на щаба военните аташета в окупираните страни, както и в държавите съюзнициот Тристранния пакт, предприемат действия по издирване и освобождаване на военнопленниците. Специални комисии, оглавявани от български офицери, освобождават и приемат пленените войници от лагери на територията на Югославия, Гърция, Унгария, Румъния, Австрия, Италия, както и българите, които са интернирани от гръцките власти.

По настояване на германските комендатури, за да се избегне освобождава-нето на военнопленници от други етноси, комисиите изискват като условие устна, а по-късно и писмена декларация за “българска народност”. Принос за издирването, освобождаването и подпомагането на военнопленниците-българи имат българските акционни комитети в Македония, македонските емигрантски организации в България и други обществени среди. Един от военнопленническите лагери, в който попадат най-много етнически българи от бившата югославска армия, се намира край град Тимишоара, център на румънската част на областта Банат. Пленени от германските военни части предимно след като са дезертирали от армията и по пътя за дома си, в лагера пленниците са използвани за военнополева работа. Поради липсата на достатъчно храни и продоволствия те изпадат в бедствено положение, а наред с това са застрашени и от перспективата да бъдат изпратени в пленнически лагери на територията на Германия. В такъв момент, към края на април 1941 г. в дома на банатския българин Антон Лебанов в близкото до Тимишоара с. Винга се получава бележка, написана на български език и подписана от инженер Иванов. Виж. Минчев , Д . Българските акционни комитети в Македония - 1941г., С., 1995, 69-73.

В нея от името на “повече от 1000 българи от Македония и Банат” се отправя гореща молба за съдействие с оглед освобождаване от пленничеството. За да се разберат по-добре последвалите действия на Антон Лебанов, би трябвало да се представи с няколко думи неговата личност. Роден през 1912 г. в семейство на банатски българи във Винга - селището на чипровските българи-католици, Антон Лебанов завършва гимназия вТимишоара през 1931 г. и право в Клуж през 1936 г. След като приключва стажа си във Винга и военната служба, той започва работа като адвокат в родното си село. Наред с това, още от младежките си години,той се изявява и като творческа личност - поет и журналист, със силна патриотична нагласа. Неговата поезия, писана на банатския български диалект, е призив за етническо самосъхранение и възраждане на общността на банатските българи. През 1935 г. в Тимишоара се появява първият брой на в. “Банатски български гласник”, с редактор КаролТелбизов от с. Стар Бешенов (дн. Дудещи веки), който излиза като печатен орган на българското малцинство в румънски Банат. Лебанов сътрудничи със статии и стихове във вестника и е негов представител във Винга, а след изселването на Карол Телбизов в България през ноември 1940г., той поема цялата работа по издаването до собственото му преселване през 1943 г.

Вестникът става изразител и генератор на процеса на едно ново етнонационално възраждане на банатските българи, чиятокрайна цел е тяхното пълно приобщаване към българската нация. Съ-щевременно Лебанов развива и активна дейност по организационното обединение на българите и отстояването на техните малцинствени интереси в Румъния. Той е избран за подпредседател на Изпълнителния комитет на създаденото през 1939 г. Българско народно общество в Банат.Като се имат предвид тези факти от биографията на Лебанов може да се разбере защо редакторът на “гласника” се отзовава веднагана молбата за помощ, отправена от попадналите в германски плен сънародници. Неговите лични спомени ни дават информация за по-нататъшния ход на събитията. Знаейки, че наскоро унгарските малцинствени дейци в Тимишоара са спомогнали за освобождаването на също така пленени унгарци от бившата югославска армия, Лебанов търси посредничеството на организацията на Унгарската партия в Тимишоара и го намира в лицето на своя унгарски колега-адвокат д-р Оберст. Виж.Информационен бюлетин на Културно-просветния център “Васил Априлов” при Министерството на образованието, науката и технологиите, Поредица “Български общности, кн. 1, (1996).

Двамата правят постъпки за освобождаване на пленените българи пред коменданта на лагера капитан Хартман, който се съгласява да освободи военнопленниците, но дава 3-дневен срок за тяхното приемане от българска страна. Това изискване поставя в затруднено положение Лебанов. Той отказва предложените му от пленниците пари, за да замине веднага със самолет за Букурещ, където да уреди чрез българската легация тяхното приемане. Вместо това се свързва по телефона с българския пълномощен министър Стоян Петров-Чомаков, от когото получава уверения за по -бързото организиране на освобождаването и приемането на пленените от българска страна. Междувременно Лебанов организира, заедно със съпругата си, и други банатски дейци, като инж. Антон Дерменджин, фармацевта Рафаел Телбис, както и с някои български студенти в Тимишоара, като Никола Островски и други, акции за събиране на помощи за военнопленниците. За един ден българите във Винга събират около 1 000 кг . хляб, 70 кг. сланина, сапун и пари, с които са закупени 3500 цигари.

През следващите дни такива помощни акции се провеждат и в другите села на банатските българи на румънска територия Стар Бешенов, Брещя и Дента,и още един път във Винга. Военнопленниците, които не са се хранили в продължение на няколко дни, посрещат с възторг тези помощи. Тяхната благодарност е изразена в следното емоционално писмо, предадено на Антон Лебанов с изричното желание да бъде публикувано в “Банатския български гласник”: “1 115 българи от разните краища на бившата държава Югославия, изтощени и намъчени като военнопленници, усетиха топло първата българска [подкрепа] и трогателни чувства там, къ-дето не се надяваха - от българите в село Винга и Бешенов в Банат. Тях-ната изобилна помощ в храна и цигари утеши сърцата ни. Първите наши вестители на свободата бяха г-н редактора на “Банатски българскигласник” Антон Лебанов с други интелектуалци от Банат и българите-студенти от Тимишоара. Нашата неизмерна благодарност за вечни времена ще запази споменът от робството ни в Тимишоара и ще разнесе глас сред цяла измъчена Македония, че банатските българи са първите които изкараха радостни сълзи от намъчените ни души. Да живеят банатските българи. Техните чувства ще ни послужат за пример в бъдеще. В резултат на постъпките на Лебанов пред букурещката легация, Щабът на войската в София командирова в Тимишоара за срок от 9 до 20 май капитан Георги Генчев, който е натоварен да приеме военнопленниците от германския лагер.

 След пристигането си обаче, той отказва да се ангажира с освобождаването на пленените българи от югославски Банат, като се основава на дадените му инструкции да направи това само що се отнася до българите от Македония. Тази позиция вероятно е израз на бюрократично придържане към формална заповед на Щаба на войската, в която са споменати само македонските българиили пък - на проявено поради неосведоменост съмнение в българската идентичност на банатските българи. Възможно е също така отказът за тяхното приемане да се дължи на обстоятелството, че представителят на Щаба на българската войска не желае да се ангажира с освобождаването на пленници от територия (югославски Банат), която по това време се намира под пряката военна окупация на хитлеристка Германия. Антон Лебанов възразява категорично срещу това решение на проблема, което би оставило в германски плен банатските българи от Югославия.

Той търси отново съдействие от българския пълномощен минис-тър в Букурещ и получава неговото уверение, че в Тимишоара ще бъдеизпратен военният аташе от легацията майор Методи Чавдаров за бла-гоприятното решаване на спорния въпрос. Същевременно банатскиятдеец осигурява и кола от германския комендант на лагера за посреща-нето на българския военен дипломат. Първоначално, научавайки за действията на Лебанов, пратеникът на българския войскови щаб възразява остро, тъй като вероятно е засегнат от пренебрегването му в полза на по-висшестоящ офицер, но в крайна сметка е принуден да отстъпи ида участва в посрещането на военния аташе.

 На 15 май, по съвпадение точно на именния ден на българския цар Борис III, с тържествена церемония под разветия български трикольор и немската свастика, майорЧавдаров приема от коменданта на лагера в Тимишоара всички военнопленници-българи от бившата югославска армия. Същия ден двамата български офицери посещават Винга, където разглеждат църквата и се срещат с тамошното българско население, а на 16 и 17 май, изпратени от местните банатчани, освободените военнопленници заминават за родните си места. Според запазения “Списък на пленниците от български произход, освободени от пленнически лагер в Темешвар”, тяхната обща численост е 1 160 души. Малка част от пленниците - 16 на брой, с родни места в Западна Македония, са означени в списъка като албанци, а всички останали са декларирали, че имат българска народност. Голямото мнозинство произхожда от Вардарска Македония, но има и българи от Западните покрайнини и дори от Тимошката област. Виж.Централен военен архив, Велико Търново (ЦВА), ф. 22, оп. 1,а.е. 126, л. 154-155.

Българите от югославски Банат са 78 души и произхождат от селищата Модош (Яша Томич), Канак, Стари лец, Гюргево (Скореновац), Иваново, Вършец и други. Освободените банатчани отпътуват към родните си места от Тимишоара за гр. Панчево на 16 май.  Други 1 067 души, придружени от кап. Георги Генчев, заминават на следващия ден с влак за Калафат, а от там се прехвърлят във Видин, където пристигат на 19 май. Приети са от началника на Видинския гарнизон полковник Бораджиев, като им е осигурено настаняване, изхранване и хигиенизиране.

Разпределението по околии (или общини) на пристигналите въвВидин военнопленници е следното:

 1) Вардарска Македония: Битолска - 81, Струмишка - 87, Кумановска - 58, Прилепска - 57, Преспанска - 37, Крушовска - 28, Гостиварска - 12, Царевоселска (дн. Делчево) - 37, Скопска - 49, Радовишка - 30,Дойранска - 11, Гевгелийска - 27, Малешевска - 27, Прешовска - 32, Охридска - 42, Дебърска - 9, Кривопаланска - 53, Щипска - 37, Кичевска -25, Тетовска - 9, Крушовградска - 22, Крушка - 18, Кочанска - 32, Свети Николска - 27, Велешка - 52, Неготин на Вардара (дн. Неготино) - 16,Кавадарци - 17 д.;

2) Западните покрайнини: Босилеградска - 32, Царибродска - 130  души ; 59 души са бълтари от Вътрешността на България - преселени в Царибродско; 15 от Пиротските села; 21 са от гр.Цариброд;9 са от с.Лукавица Царибродско;3 от с.Борово Царибродско;5 от с.Каменица Царибродско. Тук ще добавя имената на някой от пленените младежи и девойки от Царибродско и Пиротско.1. Асен Еленков Стефанов от с. Желюша Царибродско.2. Гергин Тодоров Захариев от с. Бачево Царибродско. 3.Дейко Илиев Атанасов от с.Каменица Царибродско. 4.Драголюб Зарков Йоцов от с. Каменица Царибродско. 5.Любомир Иванов Мишев от с. Желюша Царибродско. 6.Ниукола Василев Гелев от с.Долни Криводол Царибродско.7. Давидко Сотиров Цеков от с.Болевдол Царибродско. 8.Анасия Георгиева Димитрова от гр.Цариброд.9. Петранка Кирилова Ангелова от с.Славиня Царибродско. 10. Виктория Александрова Бекова от с.Чориндол Пиротско. 11. Жан Тодоров Захариев от с.Гуленовци Царибродско. 12. Ивайло Тодоров Тошев от с.Градини Царибродско. 13.Истилиян Костадинов Андреев от с. Смиловци Царибродско.14. Божидар Душанов Гюров от с.Вълковия Царибродско.15. Сърбослав Драгутинов Златков от с. Обреново Пиротско. 16. Катина Георгиева Виденова от с.Горни Криводол Царибродско. 17.Добринка Янакиева Гьошева от гр.Цариброд. 18.Лидия Алексова Далецка от с. Ялботина Пиротско. 19.Миливй Михайлов Мишев от с. Верзар Радибушко.20. Сокол Иванов Пейчев от с.Ялботина Пиротско. 21. Кристо Николов Козарев от с.Видлич Царибродско. 22. Стоил Иванов Младенов от с.Горно Ново село Годечко. 23. Надежда Христова Николова от с. Изатовци Царибродско. 24. Томислав Найденов Христов от гр.Цариброд. Списъкът е със 130 имена.

3) Тимошката област: Неготин - Крайна - 37, Зайчарска - 29 души.Според други данни, броят на освободените от лагера в Тимишоара е 1147 души  а според информацията на “Банатския български гласник”, както вече се посочи, българите в лагера са 1115 души. Виж. ЦВА, ф. 20, оп. 3, а.е. 28, л.78, 80-81.16 .Пак там, л. 87.17 ЦВА, ф. 20, оп. 3, а.е. 28, л. 85.

 На 24 май от Видин са освободени 66 пленници с български произход от Неготинско и Зайчарско, които тръгват самостоятелно за родните си места. Същият ден, с товарен влак в 19 вагона заминават от Видин 997 освободени военнопленници, които са придружени от един офицер, един подофицер и са снабдени с храна за три дни. Маршрутът на влака, който ги отвежда по домовете им е Видин - София - Ниш - Ку-маново - Скопие - Велес. През следващите дни и месеци в Тимишоара се получават много благодарствени писма от селата в югославски Банат, както и от различни селища на Вардарска Македония. Статии в същия дух са публикувани и в българския периодичен печат. В тях се изказва гореща благодарност за оказаната помощ при освобождаването на военнопленниците към всички българи от румънски Банат, и особено към Антон Ле-банов, инж. Антон Дерменджин, Рафаел Телбис и студента Никола Островски. Смисълът на спасителната акция в Тимишоара, с оглед единството между българските етнически общности в контекста на постигнатото национално обединение, е изразен от видния общественик и деец на добруджанското движение д-р Иван Пенаков. В негова статия, поместена в скопския вестник “Целокупна България” четем следното:

“Двата клона на народа ни - банатчани и македонци - се срещат за пръв път, без дори да са подозирали едните за съществуването на другите.Тях ги дели различието във вероизповеданията, защото едните са католици, а другите са православни. Те говорят и на местни наречия, които не си схождат напълно. И все пак още от първото съприкосновение по-между си те се чувствуват братя. Защото тях ги свързва съзнанието заедно общо минало, волята за едно общо бъдеще, мисълта, че гдето и да се намират отломките от същия народ, това са чадата на едно и също семейство, чието благосъстояние, чийто възход и международен прес-тиж не може да бъде без съдбоносно влияние върху цялото. Освобождаването на военнопленниците в Тимишоара е само част от процеса на издирване и освобождаване на етнически българи,попаднали в плен като военнослужещи в армиите на Югославия и Гърция през 1941 г. Може да се допусне, че именно акцията в Тимишоара дава повод на Щаба на българската войска да открие и освободи с посредничеството на букурещката легация военнопленници-българи и от други германски лагери, намиращи се на румънска територия, в градовете Олтеница, Турну Мъгуреле, Букурещ. Виж.Целокупна България, Скопие, №27, 28.VI.1941.

След освободителната акция в Тимишоара вече не възникват негативни реакции от страна българските комисии при освобождаването и приемането на военнопленници-банатски българи, намиращи се в пленнически лагери в други страни.Освобождавайки от плен етническите българи през пролетта и лятото на 1941 г., българската държава не само приобщава родственото население от новоприсъединените територии, но и изпълнява свой морален дълг към българите, живели извън границите на страната. Забеле-жителен остава фактът на декларирането на българска народностна идентичност от страна на освободените военнопленници. Още повече,защото те произхождат не само от Вардарска Македония и Западните покрайнини, но и от територии като Тимошката област и Банат, където българската идентичност е била подложена твърде дълго време на чужди въздействия и се е развивала изолирано от България. Евентуалното възражение, че това деклариране е само конюнктурно използвано средство за освобождаване от плен, не би могло да обясни единодушното отъждествяване на хилядите военнопленници от Югославия именно с българския етнос.

Описаният епизод с освобождаването на българите в Тимишоара има своите аналози в общобългарската история. Един от най-силно въздействащите е известният случай през октомври 1944 г., когато гражданите на Охрид с жертвоготовност спасяват от германски пленоколо 25 войници от българската армия. Неизбежно се налагат сходствата между действията на тези охридски българи и поведението на банатските българи в Румъния три години по-рано. И двата примера са израз на етнонационално единение между България и българските общности отвъд нейните държавни граници.

Допълнение:Наред с това специалната “комисия по издирване на пленнициот български произход от бившата югославска армия” намира и с решение на Германското военно командване освобождава такива пленниции от лагери на германска територия. Сред пленниците в лагера Гензендорф има и такива, които са, или се представят за банатски българи(именната система и родните места показват, че някои от тях едва ли са свързани с тази общност). Комисията приема условно 17 офицери и 6 -войници от Банат, които изразяват желание да се върнат направо породните си места. По германско нареждане обаче, те остават в лагера доизясняването на проблема за държавната принадлежност на областта.Тогава повечето пленници пожелават да заминат за София и там да дочакат завръщането си в Банат, но българската комисия допуска само онези, които се съгласяват окончателно да се установят в България.

 За София заминават 8 офицери, между които са Угрин  Будатов, запасен подпоручик от Велика Кикинда, Иван Попмиртов, лейтенант от Петровград (Зренянин), Владислав Янков, подпоручик от Бело блато и така нататък.Сред останалите в лагера 18 пленници - офицери и войници, има българи от Скореновац, Иваново, Канак и други. След пристигането на пленниците от Германия в София в края на август, банатските българи представят документи за българска народност , а по молба на техни роднини, както и на българските общини в Банат, офицерът за свръзка в Белград генерал-майор Станчев ходатайства пред началника на Щаба на войската за тяхното по-скорошно връщане в Банат.