Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
ПОДВИГЪТ НА МАРА БУНЕВА. A+ A- Написана на : 2017-02-09 18:42:53
ПОДВИГЪТ НА МАРА БУНЕВА.

ПОДВИГЪТ НА МАРА НИКОЛОВА БУНЕВА - Първа част.

Автор Емил Петров. 

 ПРЕДГОВОР.

Преди повече от сто и петдесет години великият Марк Твен написва една неудобна за американците книга,която озаглави с потресающето заглавие " Простаци в чужбина ",в която големия присмехулник се надсмиваше над сънародниците си,че нищо не знаят за човешката история,а да не говорим и за историята на родните места от старата Родина - Европа. Жалко,че днес го няма този самотник на американската литература,за да опише продължаващата вече десетилетия простотия във Вардарска Македония.

Когато се създаваше Социалистическа Република Македония - под македонец се разбираше всеки живеещ и роден в Македония - бил той българин, влах, турчин, евреин, арменец, циганин и така нататък. Но какво стана съвсем наскоро след като се пръкна тази нова държава - турчинът,влахът, арменецът, евреинът и циганинът си остана такъв какъвто беше до тази паметна дата,а само българинът беше обявен за Македонец.

Закъснелите нови възрожденци бързаха да наваксат изгубеното време от съществуването на Кралска Югославия. И в интерес на истината доста понасмогнаха. Катедри по македонски език и филология изникнаха в университетите по различни точки на земното кълбо,като май че първи дадоха пример - руските братя освободители,които както знаем и както казва поета са опора на всички братя славяни.

Ето какво казва Пею Крачолов - Яворов - тъй като бяха освободени само части от Северна и Южна България,а останалите освободени български земи освободителите подариха на съседите ни. Северна Добруджа на  друга братска нам държава - Румъния,Нишко, Пиротско,Вранско и Лесковацко на също така братска Сърбия. Братя около нас много и няма да стигне българското землище,за да получат още подаръци от окастрената ни Родина от мирните договори и от комшийската лакомия. Чудно нещо,колко лесно се дарявало чуждото ? Не напразно народа ни казва - "С чужда пита помен прави."

С радост посрещна обособяването на независима Македония през 1991 г. и нашата далечна емиграция в Новия свят,обединена в МПО,че дори започна да печати материали на македонски език в най дълго излизалия български вестник " Македонска трибуна". Но това беше лебедовта песен и издъхването на този защитник на българщината.  По време на откриването на изложбата за МПО в Скопие -  Бившият главният редактор на вестник " Македонска трибуна "  Любен Тодоров, каза доста интересни нещица,които повтори и в многобройните си интервюта в свободния вече македонски печат, как МПО и " Македонска трибуна " никога не са имали нищо общо с България и никога не са се борили за никаква българщина.

Но да продължим сега с родните ни братя,около Вардара. Вече от няколко десетилетия и списание " Куриер " на ЮНЕСКО започна да се печати и на македонски език. Дали ще продължи това недоразумение и след като българка оглави ЮНЕСКО и да спре паричните помощи за монументалните и грандиозно изгражданите фалшификати и сбъркани реставрации,като ново строящите се Самуилови крепости,църкви, а сме и в очакване да изникне и Свети - Климентовата академия,култови християнски сгради още от преди Христа в антична Хераклия,и други впечатляващи творения,надминаващи човешката фантазия.

И днес, като влизаш в Охрид с големи букви на още по големи табели пише,че градът е под закрилата на ЮНЕСКО,а напоследък с негови пари се издаде един изключително шарен и красив,но същевременно лъжлив албум,а той щедро се раздава и на свои и на чужденци. А пита се,кой ще защити българското културно наследство от македонските еничари, за които ще напомнят винаги избодените очи на княз Борис - Михаил в храма " Свети Наум ",който им даде християнството,за да постъпят с него като диваци. 

А какво стана с богатата на полезни изкопаеми Западна Македония /Тетовско, Дебърско и Кичевско/,която заедно с Охридско и Стружко беше ябълката на раздора през Втората Световна война със своите полезни изкопаеми и богатства и за която се бореха Италия и Германия,и всяка от двете приятелски държави искаше да я даде на своя сателит - Италия на Албания,а Германия на България. Днес вече въпросът е решен - тези райони бяха постепенно завладяни от пълзящата албанска колонизация в Македония и братята македонци освен да бяха разровили планините с безценните им полезни изкопаеми и да не мизерстват,ровят с мръсни ръце и помисли в българската История,Фолклор и Литература.

И близкото  до всяко българско сърце Тетово е вече толкова далеч за нас българите,както и за тях - македонците. Даже по време на конфликта с албанците пътищата за Охрид, бяха затворени през Западна Македония и се минаваше по другия,по стария път. Но знаят ли днес нашите съвременници,какво ние българите имаме общо с Тетово и освен за пушките тетовки и за тетовските ябълки,дали са чували нещо повече - За българката Мара Николова Бунева родена в Тетово и за нейната Саможертва към българските студенти. Отговорът е ясен - не знаят! 

Ще цитирам едно кратко съобщение във вестник " Слово " от 16 септември 1922 г.,да се види,че там въпреки сръбското потисничество българскияг дух не е бил ликвидиран. Съобщението гласи: Процес в Тетово. На 10 този месец в Тетово е започнало да се гледа делото против - Тодор Бояджиев, Илия Стойчев, Григор Аврамов, Илия Герасимов Мочур, Свещеник Димитър Саров и Кръстьо Серафимов Абас,обвинени по Чл.1 от Закона за Защита на държавата,загдето в местността " Калето ",близо до града пели български песни,между които българския национален химн.

 Сега представяте ли си за какво са съдели и днес съдят  сръбските власти българското население - затова че слуша и пее български песни,чете български книги,слуша Божието слово на български,спазва българските обичаи и така нататък. И само след пет години ще бъдат съдени и ще получат най жестоки присъди българските студенти в Скопие :Димитър Гюзелев и Иван Шопов - по 20 г. затвор. Димитър Нацев - 15 г. затвор. Димитър Чкартов - 10 г. затвор. Харалампи Фукаров, Тодор Гичев, Борис Андреев, Стерю Боздов и Борис Светиев - по 5 г. затвор.

 Процесът се е състоял през 1927 г. в Скопие срещу членове на Македонската младежка тайна революционна организация /ММТРО наричан още Студентски процес. Защо са осъдени тези студенти -затова че в тях са намерени български книги и вестници. Режимът над българите във Вардарска и Егейска Македония,с право може да се каже,че беше по тежък,кървав и жесток отколкото беше по време на ТУРСКОТО РОБСТВО.

Всяка година на 13 януари на брега на Вардара,край стария каменен мост се срещат все още мъждукащото родолюбие със сърбоманската простащина. Пияни групи под маската на фенове на футболния клуб " Вардар " нападат и бият мирните демонстранти при поднасяне цветя и венци на лобното място на една от най бележитите българки - умряла само на 25 години. Днес едва ли има такива жени камо ли мъже който да се дадат в жертва за една кауза и да умрат за своята Родина - както направи Мара Николова Бунева - "Аз Обичам Македония и умирам за нея. С тези думи в устата си умира тази героиня.

А когато се постави паметната плоча на мястото ,където е била тя заедно със скромния железен кръст през 40-те години на миналия век,същите фенове я чупят и трошат с предварително подготвени железни прътове,за кой ли път. Така са трошени и разбити паметните знаци и гробове на Загиналите български четници и войводи,български войници - На Солунският фронт,при Дойранската Епопея, при връх " Ножот " при Каймакчалан и хиляди още паметници осеяни с кръвта на Българският народ. А българските гробища в Цариброд и Босилеград са взривени с бомби.

Ако кажа думата - ВАНДАЛИ - по отношение на тези екзалтирани и пияни македонски патриоти рискувам да засегна тези стари племена,а може и да се окаже че те са роднини на старите македонци,чиито питомци днес никнат като гъби край Вардара,а и цар си намериха от далечен КАНДАХАР. Много от нас  в България до 1991 г.бяха също фенове и привърженици на ФК " Вардар",когато играеха със сръбските клубове и ги биеха.

 Простащината от стадионите се промъкна и в политиката,а и в историческата наука,с тази разлика,че вече е дирижирана от властите. Може би запалянковците в Скопие да изискат от властите,там където е лобното място на народната ни героиня Мара Бунева,да издигнат грамаден монумент на този когото уби - убиеца и мъчителя на бащите, майките   бабите и  дядовците на тези сбъркани пияндета - марионетки,изпратени от незнаен кукловод.

Не само на злодея Велимир Прелич днешните македонци трябва да издигнат паметник,а и на много други - на крал Александър Карагеоргиевич, на Илия Гарашанин, на Стоян Новакович, на Никола Пашич, на Добрица Маткович, на Жика Лазич, на Светозар Вукманович - Темпо, на Йосип Броз Тито и на фалангата от родни мъчители,обслужвали Титовата политика в страховитите концлагери и затвори в - Голи оток, Идризово, Герлово, Суровичево,Куршумли хан и на творците на безкръстните гробове край Велес и на денационализацията /отродяването / на българите във Вардарска Македония.

Помежду другото да спомена само че тя беше ту Южна Сърбия, ту Вардарска бановина, ту Социалистическа република Македония,а днес е Бивша Югославска република Македония,но все още не се знае какво име ще носи в бъдеще. А Христо Матов я наричаше Югозападна България,както се казваше и вестникът на ВМОРО. Закона за денационализацията - за което си помислихме че официално ще бъде решен въпроса с отродяването на българите от този измъчен край на старото ни Отечество,се оказа Закон за Национализацията на частната собственост, на имотите около Охридското езеро и другаде - които сръбските мекерета  и ибрикчии ограбиха от българското население в Македония.

Изглежда те отдавна ликвидираха документите за собственост и узаконили грабежа си. Така грабят  и нашата история, фолклор и литература, рушат и унищожават българските паметници на културата и търсят дълбоките си корени в земните пластове,а наскоро в спор с гръцките умници и крайвардарските мислители бяха решили да изследват генния си код да се докаже кой от тях е по стар.  

  Нашите родоотстъпници като че ли не искат да проумеят,че ако са македонци -трябва да обяснят защо говорят все още на български език, колкото и да го корегират с държавни,в повечето пъти от сръбски произход,редактори и коректори. Обичаите им са български,народните им песни също,а и целият им фолклор е нашият. При издаването на български паспорт се изисква да се докаже с някакъв писмен документ,че кандидатът има български произход.

Колкото и да преследваха сърбите българския език,книжнина,вестници и документация,все пак старите скринове и тавани извадиха на бял свят своите съкровища и се видя. Кръщелните на нашите баби и дядовци им са издадени от Българската Екзархия. Дипломите са издадени от Солунската Българска гимназия " Св. Свети Кирил и Методии ", от Битолската Българска гимназия, от Скопското Българско педагогическо училище, от Серската Българска гимназия - а под спастрените лични  документи се мъдри печатът на някоя българска община.

А кожарския, обущарския,житарския,дърводелския,каменоделския,или този на търговия с добитък еснаф и така нататък също е български. Удостоверенията за венчавки и за разводи са издадени от Българските църковни власти в Македония. И във всеки от тези документи точно и ясно пише,че еди кой си е българин и е роден от майка и баща българи,а свещенодействието е извършено от български свещеник,учител или общинар.  Оказва се че  дори този преправен език - македонският - е недостатъчно познат от пишещите на него, та се нуждае от коригиране от държавния цензор. 

 Та отново да се върна на предложението да се издигнат паметници на мъчителите си, а не на тези които би трябвало да бъдат наша общобългарска гордост,тъй като историята познава много случай на родоотстъпници. Родоотстъпничеството и простотията не е наш български патент и черта на характера.

Веднага ще преведа един български пример. Едно време имаше едно предаване което се снимаше в София и се излъчваше по телевизия "Скат " а предаването се нарича " СИТЕ БЪЛГАРЕ ЗАЕДНО " с водещ Никола Григоров.  Бях поканен от водещият - с когото се познаваме отдавна и темата ми на разговор и предаване беше Ботевата чета. На предаването присъстваше и директора на РИМ - Кюстендил Ангел Джонев и Архиварят Цочо Билярски . След предаването и темата на разговор /тоест задаване на въпроси и отговор на същия - ме поканиха и разведоха из архивите. Аз самия говорех и представях документи и факти за Ботевата чета /за моята книга " Албум - Алманах   на Ботевата чета." Бях си купил от там - писмата  и личнините  архиви на Гоце Делчев -книги 23, 24, 25,26 и 27 от поредицата Архивите говорят.

Държах книгите в ръка когато влезе един македонски полковник от Балканските сили,които бяха в Пловдив. Грабна една от книгите ми да я разглежда направило му впечатление заглавието, и каза " Ама той Гоце е пишел на български. Да ръкописите бяха лично негови. Учуди се и каза АМА НИЕ ЗАЩО НЕ ГО ЗНАЕМ.  Цочо Билярски взе книгата от ръката му, и му каза / вие трябва да признаете това че Гоце Делчев е писал на български и е българин,ама не ви стиска. Тогава разбрах че полковникът - се изложи и излезе целият почервенял от яд и с наведена глава. Изложил е себе си и Македония, но не и нас . Чудех се какво всъщтност са учили тези хора в училищата и университетите на Македония.Край на първа част.

Очаквайте в скоро време втора част на статията и още няколко други. - За миналото на  Копривщица, Избрана Поезия, Статия " Под небето на Пирина" от книгата на Дойно Дойнов. Книгата ми е подарена от кметът на Благоевград - Костадин Паскалев през 2009 г. Миналото на гр.Разлог, Атентатът в църквата " Света Неделя " през 1925 г.Статия за пленничеството на 130 български младежи и девойки от Царибродско и Пиротско сред тях 57 преселници от България в Царибродско .Втората  част от епизоди от Изграждането на новата Българска държава - 1879 - 1896 г. Пожелайте ми успех.