Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 57
« sibir.bg
ПРЕСЕЛЕНИЯ НА ЧУЖДИ ГРАЖДАНИ В БЪЛГАРИЯ. A+ A- Написана на : 2017-01-26 18:19:20

ПРЕСЕЛЕНИЕ НА ЧУЖДИ ГРАЖДАНИ В БЪЛГАРИЯ - РАННИ ГОДИНИ.

На 16.06.2014 г. в Българския културен институт в Братислава се състоя лекция по повод 130 години от преселването на словаците в България. Доц. д-р Стефан Зеленак представи историческите предпоставки за преселването на словаците в България в периода от 1884 до 1907 година. Една от основните причини е недостигът на земеделска земя следствие на засилената миграция в рамките на Австро-Унгарската империя и на значителния естествен прираст на населението.

Новата надежда за словаците-заселници в Банат, Бачка, Срем и други селища става България. Словаци емигрират в България от следните населени места: Падина, Надлак, Ковачица, Стара Пазова, Ашаня, Болиовце, Петровац, Хложани, Кисач, Тоткомлош, Питварош. През 1907 г. приключва миграцията на словаците към България. Те се заселват предимно в Плевенско, като селища с приблизително 20% словашко население стават Горна Митрополия, Бръшляница, Мъртвица, Долно Озерово, Пишурка и Орехово.

В края на Втората световна война българските словаци заминават да се бият редом с останалите си съграждани и внасят своя принос в победата над фашистка Германия. В периода от 1946 – 1960 г. постепенно в родината си Словакия се завръщат близо 95% от българските словаци. Лекторът използва за презентацията си географски карти, фотографии и документални материали, отразяващи историческите събития, свързани със съдбата на словаците от края на 19-ти и началото на 20-ти век.

След доц. Зеленак лекция на тема „Словаците в България в периода 1918 – 2014 гг.” изнесе проф. д-р Ян Ботик. Разпадането на Австро-Унгарската империя и създаването на Чехословашката република през 1918 г. оказва голямо влияние върху живота на чехите и словаците не само в новосъздадената държава, но и в чужбина. Държавните ръководители на Чехословакия проявяват голяма воля в грижите си за емигрантите, за да предотвратят тяхната денационализация и асимилация в чуждата страна.

В лекцията си проф. Ботик проследява процеса на създаването и дейността на институциите, ангажирани със съхраняването на националната идентичност на словаците в България от края на Първата световна война до съвременността. Много важна роля играе „Чехословашкият народен дом Т. Г. Масарик“ в София, който функционира ефективно и чрез своите филиали в Горна Митрополия, Подем, Бръшляница и Войводово.

Той подчерта разликите в социалното положение и принадлежност на чехи и словаци: докато чешките имигранти са представители на интелектуалните среди, индустриалци, предприемачи и търговци, то словаците в България са земеделските производители, които въвеждат първите земеделски машини в България като вършачката напр. Лекторът разглежда въпроса за миграцията на словаците в България в контекста на миграцията на словаците по света. Изложението му се основава на богат изворов материал от спомени, журналистически, историографски и етнографски публикации, представящи всекидневието и историческата съдба на българските словаци.

На лекцията присъства и Н.П. госпожа Маргарита Ганева, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Словашката република, членове на Съюза на Словаците от България, на Българския културен съюз в Братислава и приятели на България в Словакия. Организатори: Съюза на Словаците от България в Словашката република, БKИ Братислава.

Между малцинствените групи в България, особен интерес представляват руснаците - некрасовци, жители на с.Казашко. Те произхождат и носят името си от Донските казаци - староверци. През 1707-1708г. взимат участие в антифеодалното движение на Кондрат Булавин в Русия. След потушаване на въстанието и смъртта на атаман Булавин, под предводителствотo на сподвижника му Игнат Некрасов, голяма част от тях се заселват в кубанските области.

По-късно, за да избегнат продължителните жестокости на царското правителство по време на управлението на Ана Йоановна, принудително преминават и се заселват в Северна Добруджа около делтата на Дунав и в Мала Азия. От началoто на 20в. некрасовците започват да се завръщат на групи в родината си. Така по пътя си един от преселниците Матвей Кузмов Русов - се заселва и основава с.Казашко през 1901г.

 Той и неговото семейство са първите заселници на селото. През 1908 г . Казашко е признато с царски указ за законно. Основен поминък на казаците е риболова. През 50-те години участват в делфиноловни кооперации. Отличават се и със сръчните си майстори на дървени рибарски лодки. Трагичната вековна история на тези откъснати от родния си край казаци не е могла в продължение на векове да заличи в тях всички характерни особености, които ги свързват с техните сънародници.

 Ревностно съхраняват своя руски начин на живот в дома си, облеклото, храната, обичаите. Както по време на дългите си странствания - жителите на с. Казашко и сега носят навред и запазват почти непокътнат родния си южноруски разговорен диалект, като не го забравят и пазят най-грижливо. Този интересен руски език, все още намира художествен израз в разпространените в селото народни умотворения, песни, приказки и пословици.

Като потомци на великите донски казаци Ермак Тимофеев, Степан Разин и Емелян Пугачов, жителите на селото четат с удоволствие романа "Тихият Дон" (М. Шолохов ) и не напразно културния дом на с. Казашко носи името на великия руски писател, носител на Нобелова награда за литература - Михаил Шолохов. Жителите на Казашко са известни под етнонима Липовани, което е съкратена форма от филиповани по името на монаха Филип (съществува и друга версия - иконите на староверците били изрисувани върху липови дъски и от там - липованци).

 През 1675г. той бил от първите положили основите на староверските секти. По отношение на религиозните си възгледи некрасовците или липованците принадлежат към тези религиозно-църковни течения, които са се създали в края на 17в. и началото на 18в. в Русия във връзка с разкола на руската православна църква, по време на патриарх Никон. Те държат на старата вяра, искат да се върне първоначалния каноничен характер на църковните книги и така напълно се откъсват от официалната руска църква.

Различните течения, различно разбирали "старата вяра". Общ признак на всички тях е, че запазват старите дяконовски обреди. Некрасовците образуват две главни течения безпоповци и поповци. Сред жителите на селото има поклонници и на двете. Църквата в село Казашко е оригинална постройка от 1936г. В нея има запазени стари руски църковни книги и икони от стотици години. Традициите и до днес повеляват влизането в храма да става със специално старинно ритуално облекло.

Право да се молят имат казаците, които са с бради, не пушат и не са разведени. Русите - некрасовци са съхранили самобитния си национален облик и така се отличават като една от националните малцинствени групи, която и до днес буди научен интерес за изследвания и проучвания.

 Кои са армъните? Един от най-древните народи на Балканите, чиито представители, известни като "власи", "цинцари" или "куцовласи" и до днес живеят пръснати из България. Сред различните народи на Балканите и измежду нашите съседи в България, армъните в много отношения са най-слабо познатите. Навярно една от причините за това е името "власи", дадено им от заобикалящото уседнало население - название, с което векове наред се наричат всички странстващи пастири и номади и чийто корен означава "чужденец", "странник","пришълец".

Те самите се наричат "армъни" със значение "романи". За произхода на армъните има много на брой, различни и противоречиви хипотези. Според някои от тях армъните са древно автохтонно балканско население, романизирано по време на римското господство на Балканите и смесило се с римските колонисти. Според други армъните са преки потомци на римските колонисти (легионери, ветерани, администрация).

 В собствените си версии и митове те извеждат произхода си от Италия и Рим, от римляните или пък от древни балкански племена (траки и илири), романизовани и избягали в планините. Някои сочат като своя прародина древна Македония, а Александър Македонски - за свой цар. Според други родината им е била в планините Пинд и Грамос.

Преданието разказва за прочутия Хаджи Стергя - първенец и водач през XVIII в. и за славното Москополе - "столицата" им във високите планини. Отказът на Хаджи Стергя да даде дъщеря си за жена на Али Паша Янински станал причина за разрушението на Москополе, прогонването на армъните от родните им места, разпръскването им по целия Балкански полуостров и поставило началото на скитанията им със стадата в търсене на пасища и нови местоживелища. Армъните говорят романски диалект, произлязъл от латинския и много близък до него по речник и структура.

В своите версии те го определят като "римски" или "италиански" и го отграничават от румънския. Армъните като етнос са представени от различни етнографски групи, отличаващи се със специфика на поминъка, културата и диалекта: пиндени, фаршероти, москополени, грамостяни, мочани, мегленити, олимпски власи, мачедонени.

Онази част от армъните, която живее уседнало в градовете, занимава се със занаяти и търговия и е носител на градски тип култура, добива известност сред съседите с названието "цинцари", което и те самите възприемат. Армъните, достигнали и заселили се в България, са главно грамостяни и цинцари от различни градове в Македония и от Москополе и някои селища в Пинд. Първите вълни преселници след разорението на Москополе - грамостяни и москополяни достигат до България още в началото на XIX в.

Първите колонии се появяват в градовете Мелник, Горна Джумая, Дупница, Татар Пазарджик, Пловдив, Станимака, Пещера, Стара Загора. Те са главно от уседнало градско население. Към средата на XIX в. приижда втора вълна преселници от Албания и Македония, които се установяват и в Неврокоп, Разлог, София, Самоков. Успоредно с тях проникват и пастири-грамостяни от планините Грамос и от различни места в Македония.

 Установяват се в Малешево и Беласица, по теченията на Струма и Места, заемат планинските пасища на Пирин, Рила и Западните Родопи. Някои достигат Средна гора и Стара планина. Те възприемат планината като свое обетовано пространство. Грамостяните и в България продължават да практикуват прастария си поминък - подвижното скотовъдство от номадски, полуномадски и трансхумантен тип.

 Те отглеждат големи стада овце и значителен брой коне. Важна част от поминъка им са кираджийството и работата с конете в горите. Този тип стопанство се запазва до емиграцията им в Румъния преди Втората световна война. Цинцарите, живеещи в градовете, се занимават със занаяти, търговия, керванджийство, лихварство, ханджийство, хотелиерство. Моделът на подвижното пастирство на армъните включва две сезонни миграции.

 Есенната е насочена към далечните зимни пасища в топлите полета и крайморските низини. Пролетната е към високопланинските пасища по върховете. Почти два месеца от годината грамостяните живеят на път, придвижвайки се със семействата и покъщнината си. Армъните са православни християни. Най-големият празник празник през годината за тях е Петровден, когато всички групи са събрани в планината.

Сватбите също се правят по едно време - около Голяма и Малка Богородица през лятото. Днес армъните, останали в България и нарекли я своя родина, са интегрирани в нашето общество. Те създават свои културни организации в София, Велинград, Дупница, Дорково, Пещера. Белязали своето пространство със стелите на Бакица, от параклиса "Св. Св. Петър и Павел" край Пещера до събора им на Вангелова чешма, те са любезни домакини за своите сънародници от другите балкански страни на ежегодните срещи на Цигов чарк в Родопите