Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 57
« sibir.bg
ИТАЛИАНСКИ ДОБРОВОЛЦИ. A+ A- Написана на : 2017-01-25 21:45:28

 ЧУЖДЕНЦИ В ДОБРОВОЛЧЕСКИ ОТРЯДИ.

Италиански доброволци участват в боевете при Сливница през ноември 1885 г.

 Набирането на доброволци в защита на Съединението през 1885 г. започва веднага след 6 септември. Идеята е да бъде даден отпор срещу очаквания опит на Османската империя да възстанови със сила автономията на Източна Румелия.

 В доброволческото движение се включват запасняци и младежи, които поради възрастта си или служебното си положение не са обхванати от обявената мобилизация, а също и много българи от земите под турска власт – Македония и Одринско, студенти от Западна Европа и Русия.

Желание да участват на страната на българите във войната изявяват и много чужденци – италианци, хървати, румънци, руснаци. За участието на италианския санитарен доброволчески отряд в Сръбско – българската война сведения дава полковник о.з. Иван Кр. Стойчев, чийто богат личен архив се съхранява в Държавния военноисторически архив – Велико Търново.

На база на своите проучвания по темата, той разказва, че в България още преди Освобождението е имало голяма италианска емиграция, работеща по строежа и поддръжката на железните пътища. Към 1885 г. в София има значителна колония, стегната и дейна, засилена и с работници по линията София – Ниш.

При избухването на войната се налага работата да се прекрати. Но отзивчивостта на италианците ги подбутва да образуват санитарен отряд и болница.

Около 70 души доброволци се записват на драго сърце, като подписват на драго сърце декларации, искани от италианския дипломатически агент, че те няма да предявят никакви претенции за обезщетения и пенсии от страна на Италия към България, в случай на нещастие, и заминават за Сливница, начело с дружественото знаме.

По дипломатически съображения, обаче, знамето е върнато наскоро след това. Един санитарен отряд, воден от стария ветеран Франческо Рива, взема участие в боевете при Три уши – десния фланг на главната позиция при Сливница. Франческо Рива е и опълченец на Шипка 1877 г., носител на Георгиевски кръст, останал да живее в България. На Шипка като доброволци се бият още Леоне Кандоре и Франческо Иноченца.

В този отряд участват още Анджело Морини, Анджело Фачиола, Антонио Маркони, Андреа Делашкиала, Евгенио Романо, Орсати Батиста и др.

В организацията по санитарната помощ близко участие взема дипломатическият агент граф де Зонас, награден с ордена „Свети Александър” – втора степен с мечове, д-р Йозеф Ваталино, получил също орден „Свети Александър” – четвърта степен, и неговата съпруга.

Участие взема и Рикардо Тоскани, секретарят в дипломатическото агентство Пезаро и вицеконсулът – барон Еуген Актон, удостоен със знака на военния орден „За храброст” – четвърта степен. Между участниците е и Паскало Станино, бивш железничар, пенсионер, живущ в Русе. Италианският крал, от своя страна, награждава знамето на колонията със сребърен медал.

 От страната на герба се чете: „La valore civile”/ Гражданска заслуга/, а от другата страна надписът гласи: „A la bandiera de la società M.S. fra gli italiani in Bulgaria. Campi di battaglia di Slivnitza et Pirot – 18 – 19 novembre 1885” /На знамето на италианската общност в България.

Бойните полета на Сливница и Пирот – 18 – 19 ноември 1885/. Италианските доброволци оказват голяма помощ на българската войска. Със задружни усилия е отблъснато вражеското настъпление при Сливница. Така отбранителното сражение при Сливница влиза в българската военна история като забележителен образец на активна отбрана.

Тази победа създава условия за преминаване към решително контранастъпление. Въпросът за помощта на италианската колония не е изследван в неговите подробности. Много малко материали са запазени в тази връзка. Полковник о.з. Иван Кр. Стойчев говори за една само запазена снимка – от 6 / 20 ноември 1886 г., когато на този ден в София са раздавани медали на участвалите в Сръбско-българската война италианци.

След Освобождението българите се стремят да заемат офицерските длъжности в Българската войска. През 1885 г. Арнолдо Валентини Кристияни, завършил подготвителното военно училище в Милано – инженерен отдел, подава заявление да бъде приет на служба като пионерен офицер топограф. Но по горните съображения, молбата му е отхвърлена.

Забележка: Първият италианец в България е участникът в армията на Гарибалди- Лудовико Малинези. Той се установява да живеев гр. Лом. Много от неговата фамилия,вземат участие в Национално -Освободителните борби на България и Македония. Италианци живеят във Видинско,Ломско и Пловдивско и село Бърдарски геран, има и в други градове. Руски, Украйнски преселници има в почти всички области на България. Казаци и Татари - също. Гръцки и Арменски преселници има във Варненско и Каварна както и в Бургас,Пловдив и други градове. Полската общност в България - е изградена във Варна има и в други градове на страната. Немци и австрийци -живеят в Шуменско, Бърдарски геран и другаде. Руснаци има и в Лудогорието - според информация останали да живеят след Руско - турската освободителна война. Във книгата " Звезди във Вековете" много руски,полски,италиански и арменски граждани участват в Антифашистката борба /ятаци,партизани и други. Има убити и във Септемврийското въстание - 1923 г. Чехи,словаци и унгарци има в Плевенско. Пак от гореспоменатата книга -четем че част от тези личности са участници в Антифашистката борба. Аз самия служих в СВ. с едно момче чиято фамилия беше Микулаш /едно от най известна и многобройна преселническа фамилия. Те се преселват в Плевенско още през 1884 -1886 г. От една стара статистика /научих че в България са живяли френски и швейцарски граждани - но са били съвсем малко.Автор на написаната Забележка: Емил Петров.

 Нели НИКОЛОВА