Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
РОЗАТА. Написана на : 2017-05-21 10:26:07
РОЗАТА.

 


РОЗАТА НА ОДРИСКИЯ ЦАР АМАТОК

или откъде наистина произлиза "българската роза" ?

Херодот е бил прав за уханието на тракийските градини.

Има основание да се смята, че една от прочутите рози сред гърци и римляни е сорта, наричан кой знае защо днес по света Rosa gallica, известна у нас като Казанлъшка роза.

През ХVІІ – ХІХ век като центрове на разпространението й се обособили България и Франция, като до там розата достига по времето на Римската империя.

image
Червена казанлъшка роза, наричана днес по света Rosa gallica.

Като маслодайни в света се отглеждат 4 вида — Rosa damascena, Rosa centifolia (столистна роза), Rosa gallica и Rosa alba.

Ако човек си направи труда да проучи въпроса как и откъде се е появила българската роза, ще научи, от всевъзможните публикации, че според легендите родината на маслодайната роза била Югозападна Азия, Индия, Египет, Сирия и къде ли още не, откъдето тя през Истанбул била дошла и у нас. Всъщност, рози наистина има навсякъде, но най-хубавите, най-ароматните - са тук – в Розовата долина в центъра на Балканите, наричана още „Долината на тракийските царе”.

Днес като даденост се приема, че българската маслодайна роза била произхождала уж от групата на храстовидните листопадни рози, създадени в Сирия, около Дамаск, представлявала подвид от потомството на Rosa damascena и затова наричат казанлъшката роза Rosa damascena Mill. При продължителното й отглеждане в района на Казанлък, в течение само на 3 века, розата „значително се била променила”, като преди всичко била станала по-кичеста, с повече венчелистчета :). Това определяло и нейното обособяване в самостоятелен вид – Roza kazanlika V. T., а България погрешно считат за нейна втора родина.

Отскоро, обаче, ние българите, можем да докажем, включително и с археологически артефакти, че нашия вид маслодайна роза от „Долината на царете, не е била пренесена тук от някъде другаде (и то едва в края на 17 век), както твърдят съвременните историци и етнографи, а е била прочут местен сорт още преди 2500 години, като дори древногръцкия писател Херодот, известен като „бащата на историята” е писал, че най-хубавите рози са в земите на траките.
розовата
 
Розовата долина в центъра на България.

Логично, в съвремието си избрахме роза за лого на прага на ЕС, но повечето от нас я свързваме единствено с гюла от Казанлъшката долина, наричан още Rosa damascena, за който се твърди, че само преди 300 години бил пренесен от Турция по българските земи, а едва в средата на 19 век се била формирала така нар. Розова долина, в района между Казанлък, Карлово и Стрелча.

image
Ето, това е Rosa damascena, която при продължителното й отглеждане (от 3 века!!!) в района на Казанлък, уж „значително се била променила, като преди всичко станала по-кичеста, с повече венчелистчета”., като се превърнала в ето това :

image
Казанлъшка роза, Roza kazanlika V. T.

Гилдията на нумизматите, обаче, вече може да проследи родословието на нашето ароматно цвете, отглеждано в „Долината на царете” чак до IV век преди Христа.

По това време е царувал одриският владетел Аматок (389-356 г.пр.н.е.), който слага розата като символ върху своите монети. Оказва се, че никоя държава не може да се похвали със символ с такава древност.

 кошница

Монетaта на Одриския владетел Аматок (управлявал от 389 до 356 г.пр.н.е., с прекъсвания), на която в горния край е изобразена роза върху лабрис, а на гърбът е изобразен грозд.

Местната българска роза е била прочута още преди 2500 години,за това свидетелстват съчиненията на древните автори и изображенията на монети на тракийските владетели от ранното Одриско царство (IV в.пр.н.е.). Това е царството,което по това време е ”от държавите в Европа е било най-голямо по размера на своите приходи и другите си богатства”, твърди Херодот (484-425г. пр.н.е.).

Бащата на историята дава и други свидетелства за съществуването в земите на древна Тракия на „рози, всяка, от които имала по шестдесет листа, и по ухание превъзхождали всички други видове”.

Самият Херодот обръща внимание върху това, че тракийските владетели са имали градини, в които специално са отглеждали такива рози”.

 розичка

Роза над брадвата засега може да се види само на 5 монети от IV век пр. Хр.

Доскоро това сведение нямаше конкретно археологическо потвърждение, свързано с ранната история по нашите земи. Напоследък обаче стана известно, че от времето на Аматок, владял земите по горното и средно течение на реките Марица и Тунджа, са намерени бронзови монети с изображение на разцъфнала роза. Тя може да се види ясно на опаката страна, над двойната тракийска брадва (лабрис), докато на лицевата има грозд с дръжка", обяснява нумизматът Ставри Топалов.

Само пет са известните в колекционерските среди монети с точно такъв сюжет. При другите (близо 250) от подобен тип розата над брадвата е заменена с бръшлянов лист или бича глава. От времето на Аматок има запазен и друг вариант - кон от едната страна и лабрис от другата (вероятно не повече от 26 броя).

Според Топалов грубият вид на монетите в сравнение с елегантното гръцко производство от същата епоха натежава в полза на твърдението, че те са местно производство. Теглото им се движи от 14 до 20 г, диаметърът - от 18 до 22 мм, а дебелината - от 5 до цели 11 мм. роза

"Изображенията на рози са били свързани с култа към Дионис. Пак Херодот споменава, че розите са виреели в градините, предпочитани от божеството и неговата свита", пояснява Ставри Топалов. В чест на Дионис траките са почитали и виното. По време на празненствата в чест на Дионис се отдавали на буйни ритуални оргии, наричани розалии. Тракийските розалии, гръцките мистерии и римските вакханалии тясно са преплетени и с митовете за Орфей. Римляните преименували Дионисий на Бакхус, а менадите на вакханки. А празниците се превърнали във вакханалии. Очевидно е защо само на вакханалиите в Тракия са казвали розалии.

 За много чужденци и днес розата е символ на България. В историческите хроники на много народи в миналото се е говорело за България като за “страната на розите”. Името на страната ни и сега почти емблематично се свързва с българската маслодайна роза и българското розово масло, което е най- висококачественото и най-скъпото етерично масло в света. То притежава най-фин и дълготраен аромат.
жълта
Маслодайни рози днес се отглеждат в районите на Крим, Краснодар, известни площи в Молдова и Грузия, в Турция, Франция, Мароко, Индия, Афганистан и други страни. В нито една от другите страни по света, където се отглеждат останалите изброени видове маслодайни рози, обаче, в цветовете на местните сортове няма толкова високо съдържание на етерични масла, както в българската роза и затова маслото им не е с толкова високо качество.

Българското розово масло, добивано от шестдесетолистната роза, отлеждана в нашите земи повече от 2500 години - още от времето на тракийските царе, вече векове наред прославя навсякъде по света страната ни, а днес е неотменна съставка като облагородяващо средство при производството на повечето първокласни парфюми. 

МАКЕДОНО - ОДРИНСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ. Написана на : 2017-05-20 09:43:49
МАКЕДОНО - ОДРИНСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ.

 ПОСВЕТЕНО НА УЧАСТНИЦИТЕ В МАКЕДОНО - ОДРИНСКОТО ОПЪЛЧЕНИЕ - 1912 - 1913 г.

Автор Емил Петров.

На Историята на бойния път на Македоно - Одринското опълчение са посветени редица изследвания и публикации. Водещо място сред тях заема трудът на неговия Началник - Щаб- Петър Дървингов. Предлаганият справочник " Македоно - Одринското опълчение 1912 - 1913 г." - Личен състав в две части е съставен по архивни документи,съхранявани в " Дирекция Централен военен архив - гр. Велико Търново и до днес.

Той е предназначен за изследователи и широката общественост и има за цел да ги запознае и допълни сведенията и представите им за личния и социален състав на Опълчението,Възрастовата характеристика,Образователният ценз,Родните места на опълченците и други. Във списъка на първа книга се съдържат сведения за 18 870 лица от общо 22 000 записалите се  доброволци. Втората част на книгата съдържа - основната характеристика на Опълчението /Боен път,Създаване,Въоръжаване,Облекло и така нататък.

Във Втората част има списък на общо 11 230 лица, от общо записалите се 22 000 доброволци. Те са от Сборни партизански дружини,Лазарет чужденци от Африка,Турция и Египет - списък,Техническа част  и т. н.. МОО  - е съставена от три Опълченски бригади със по пет Опълченски дружини / включваща строева и нестроева рота,на места с по няколко такива. Към тях са прикрепени и по една две картечни роти. Инжинерна- Техническа част,Огнестрелен парк,Предоволствен транспорт,Интендантска рота,Лазарет,Разходен магазин,Музикантски хор и Допълваща част. Общо 59 Обединени Партизански чети и отряди от сборни четнически формирования прикрепени към всички 15 -17 дружини. Няколко по малки  партизански отряда и така нататък.

И забележете във всички тези формирования има доброволци чужденци. Имайки впредвид че някой от тези чужденци - са участвали във четническите формирования - на Четническият Институт по време на Илинденското - Преображенското въстание 1903 г.. Към Лазарета са включени в списъците и 12 жени - български доброволки. Въпреки че броят на доброволците надвишава 22 000 те са записани и са включени във допълващата част - без да участват в бойни действия. Към доброволците включваме и легионерите - чужденци от Дружествата " Юнак".  Във първата част - списъците с участниците са смесени - чужденци,български доброволци,четници и войводи.

Македоно - Одринското опълчение е една съответна Българска армия - с многочислен състав - надвишаваща - армията на противника. Съставено е предимно от доброволци от териториите на Македония и Одринска Тракия (14 670 души), които поради факта, че са наскоро избягали от пределите на Османската империя, не са зачислени в редовната армия. В опълчението се включват и българи от Северна Добруджа , Поморавието и Западните покрайнини над 500 доброволци и от други страни / 15 националности (руснаци, чехи, румънци,сърби,шведи,гърци,швейцарци,австроунгарци, поляци,чернагорци и бошнаци и други), в това число и една цяла арменска рота съставена от 274 души.

Личен състав - В продължение на малко повече от една година (от 26 септември 1912 до 1 октомври 1913 година), за времето, през което съществува Македоно-одринското опълчение, през него преминават 14 670 души, от които 14 139 са се записали като българи. Преобладаващата част от тях — 11 470 души, са родом от Македония и Западните покрайнини, 1 215 са от Одринска Тракия, а 2 512 — от свободната част на България. В опълчението вземат участие и 531 чужденци. Въпреки споменатият брой тук - това не е официалната бройка на чужденците доброволци.  Най-многочислена е групата на арменците, която се състои от 275 души. Като доброволци от Македоно-одринските дружини във войната участват и 82 руси като 32 са от руските области - грузинци,украинце,белоруси и руски евреи , 68 румънци, 40 сърби и хървати, 21 австроунгарци, 12 черногорци и бошнаци, 21 са поляци, чехи , словаци и словенци, трима гърци и трима от остров Родос, един албанец, един англичанин, трима италианци, един персиец, един канадец идващ с доброволците българи - емигрирали в САЩ и Канада и един турски гражданин. Шведите и швейцарците са около 10  15  човека. Виж книгата " Македоно - Одринското опълчение 1912 - 1913 г. Личен състав том първи и втори" Тук ще спомена и някой от тях - повечето от тях са четници. Все пак ако прочетем внимателно двата тома на книгата " Македоно - Одринското опълчение 1912 - 1913 г. особено списъците - ще разберем че чуждите доброволци в МОО не са 531 души а много повече и тяхната бройка е 3000 човека, според друга информация. Тук е мястото да кажем че има френски и руски пилоти участвали във Балканската война - но срещу заплащане.

1. Михаил Атанасов -22 г.от гр.Балчик.Четник на Коста Попето и Никола Лефтеров. Десета Прилепска дружина. 2.Петър Ангелов 30 г.от гр.Хасково. Четник на Яне Сандански. Пета Одринска дружина.3.Доско Цанков Андрейчев 28 г. от гр.Габрово. Инжинерно Техническа част. 4. Никола Антонов 25 г. от гр.Кула Видинско. Четник на Таско Спасов.5. Гарабед Арабаджян -22 г. от гр.Варна. Четник от Поройската чета.Четиринадесета Воденска дружина.6.Димитър Бакърджиев от гр.Белоградчик. Четник на Пандо Шишков. 7.Никола Радев Белопитов 41 г.от гр. Панагюрище. Първа Дебърска дружина. 8.Мито Белоречки 26 г. от гр.Видин.Четник на Дончо Златков.9. Тодор Божиков 22 г. от с. Ряхово Русенско.  Четник на Георги Занков. Тринадесета Кукушка дружина. 10.Стефан Иванов Боздуганов от с. Алфатар Силистренско. Пета Охридска дружина. 11.Иван Бонев Казака 35 г. от с.Казичане Софийско.Четник на Христо Димитров.12. Ради Боянов Бързаков 26 г. от гр. Тутракан. Четиринадесета Воденска дружина. 13. Киран Будевски от гр. София. Четник на Тодор Добринович. 14. Атанас Букурещлиев от гр. София. Лазарет на МОО.

15. Кръстьо Георгиев Катранков  - Българията 42 г. от гр. Враца. Войвода на чета.Шеста Охридска дружина. 16. Андон Василев 36 г. от гр. Копривщица. Четник на Михаил Чаков.17. Светослав Василев 31 г. от гр.Варна. Девета Велешка дружина. 18. Величко Стоянов Величков 18 г. от гр. София. Четник на Борис Илиев. 19. Никола Велчев 25 г. от с.Раяновци Белоградчишко.Седма Кумановска дружина.20. Цвятко Димитров Винаров 25 г. от гр. Етрополе. Четник на Дамян Мартинов. 21. Иван Вълев 23 г. от с. Камено поле Белослатинско. Четник на Михаил Чаков. 22. Георги Филипов Американеца 23 г. от с.Скребатно Неврокопско. Четник на Стоян Мълчанков.23. Петко Георгиев 22 г.от гр.Пловдиев. Четник на Никола Андреев. Четиринадесета Воденска дружина.24. Цвятко Георгиев 19 г. от с. Голямо Пещене Врачанско. Четник на Гоце Бърдаров. Петнадесета Щипска дружина. 25. Николай Иванов Герджиков 29 г. артист от гр.Пловдив. Втора рта на Лозенградска Партизанска дружина.26. Спас Димитров Градинаров 35 г. от гр. Враца. Четник на Никола Андреев. Четиринадесета Воденска дружина. 27. Петър Стефанов Григоров-27 г. от гр.Свищов.Девета Велешка дружина. 28. Димитър Грънчаров 19 г. от гр. Дупница. Четник на Стефан Чавдаров. Тринадесета Кукушка дружина. 29. Йордан Гъбенски 18 г. от гр.Велико Търново. Девета Велешка дружина.

30. Стефан Никифоров Деливуйчев  от гр. Севлиево. Дванадесета Лозенградска дружина. 31. Христо Петров Джонгов 26 г.от гр.Копривщица.Четник на Кръстьо Гермов и Крум Зографов. Тринадесета Кукушка дружина.32. Тодор Иванов Диманин от с. Чепино Пещерско. Четник на Георги Мяхов Брадата.33. Александър Димитров от гр.Берковица.Четник на Тодор Александров. Първа Дебърска дружина. 34.Атанас Димитров 24 г. от с. Страшимирово Варненско. Четник на Коста Попето. Десета Прилепска дружина. 35. Борис Димитров 18 г. от гр.Брацигово. Четник на Стоян Филипов.Четиринадесета Воденска дружина. 36.Владимир Димитров от с. Богьовци Софийско. Девета Велешка дружина. 37. Нико Димитров 32 г.от с. Крепост Хасковско. Четник на Апостол Дограмаджиев. Единадесета Серска дружина.38. Сидер Димитров 26 г. от гр.Свиленград. Четник на Ангел Димитров. 39.Белю Димов 43 г. от с.Румелия Харманлийско. Четник на Димо Николов.Четвърта Битолска дружина. 40. Анто Колев Драгалевски 47 г. от с. Драгалевци Софийско. Четник на Никола Герасимов.Десета Прилепска дружина. 41. Георги Драганов 21 г. от с. Долна баня Самоковско.Четник на Григор Джинджифилов. Четиринадесета Воденска дружина. 42. Никола Дрехаров 19 г. от гр. Калофер. Четник на Васил Чекаларов, Подпоручик Попов и Христо Силянов. Единадесета Серска дружина. 43. Георги Желев от с. Аврен Варненско. Десета Прилепска дружина.

44. Иван Захариев 45 г. от гр.Лом. Четник на Дамян Мартинов. Единадесета Серска дружина. 45. Михаил Тодоров Здездов 33 г. от с. Вършило Бургаско. Четиринадесета Воденска дружина. 46. Илия Златанов Легалния от с. Дерманци Ловешко. Предоволствен Транспорт на МОО. 47. Атанас Николов Златев 30 г. от с. Здравец Варненско. Четник - Партизанска рота на Никола Лефтеров . 48. Ахмед Ибрахимов от с. Ломци Поповско. Четник на Яне Сандански. Трета Солунска дружина. 49. Георги Иванов 30 г.от с. Поройна Борисовградско. Десета Прилепска дружина. 50. Дина Иванов от с. Бъркачево Белослатинско. Четник на Стою Хаджиев. Сборна Кюстендилска дружина.51.Камен Иванов Шереметов 32 г. от с.Вълчедръм Ломско. Трета Солунска дружина.52.Любен Иванов 19 г. от гр.Кюстендил. Четник на Стоян Мълчанков. Петнадесета Щипска дружина.53.Милан Петров Иванов от с. Ковачевци Самоковско.Седма Кумановска дружина.

54.Петър Иванов от с. Долна Бяла речка Берковско. Четник на Михаил Думбалаков. Десета Прилепска дружина. 55. Слав Цонев Иванов 48 г. от с. Джиново Сливенско.Четник на Апостол Дограмаджиев. Шеста Охридска дружина.56.Тодор Иванов 20 г. от с. Шипка Казанлъшко.Четник на Коста Попето.Четвърта Битолска дружина. 57. Христо Иванчев 36 г. от гр.Шумен. Четник на Михаил Чаков.Седма Кумановска дружина. 58. Дякон Игнатий 31 г. от гр. Горна Джумая. Шеста Охридска дружина.59.Тодор Константинов Илиев от с. Церово Пазарджишко. Петнадесета Щипска дружина. 60. Иван Илчев 18 г. от с.Гайтанево Софийско. Четник на Васил Чекаларов. Първа Дебърска дружина.61. Петър Стоянов Йоргов 36 г. от гр. Долна Оряховица. Девета Велешка дружина . 62. Михаил Каблешков 25 г.репортер - журналист от гр. Копривщица. Шеста Охридска дружина и Втора Скопска дружина.63. Любомир Каварджиков 28 г. от гр. Ямбол.Пета Одринска дружина.64. Иван Калайджийски 25 г. от с. Гложене Оряховско.Пета Одринска дружина. 65.Михаил Михайлов Каназирски 33 г.от Свищов.Четник на Панайот Карамфилов.Шеста Охридска дружина.

66.Чудомир Петров Кантарджиев от гр. Сливен.Войвода на чета.Петнадесета Щипска дружина.67.Дамян Капасъзов 46 г. от с.Охрид Фердинандско. Четник на Иван Бърлю.Първа Дебърска дружина.68.Панайот Емануилов Карамфилов 26 г. от гр.Варна.Войвода на чета.Сборна Партизанска рота на МОО.69. Александър Ангелов Керелов 33 г. от гр. Батак Пещерско.Четник на Георги Мяхов Брадата.70. Иван Николов Кокошаров от гр.Плевен.Втора Скопска дружина. 71.Вълчо Колев 32 г. от с.Смядово Провадийско. Пета Одринска дружина. 72.Господин Манчов Колев от с. Кремиковци Софийско. Единадесета Серска дружина. 73. Ламби Иванов Комитов 26 г. от с. Страшимирово Варненско. Четник на Никола Лефтеров. 74.Стоян Конов Чибука от с. Бутан Врачанско. Четник на Дякон Евстатий. Тринадесета Кукушка дружина.75. Георги Коцев 27 г. от с. Вировско Белослатинско. Четник на Кочо Хаджиманов.76. Ради Кузев 30 г. от с. Болярски извор Харманлийско. Четник на Апостол Дограмаджиев. Петнадесета Щипска дружина.

77. Владимир Спиридонов Куртев 26 г. от гр. Плевен. Четник на Георги Занков.Единадесета Серска дружина. 78. Иван Димитров Куюмджиев 32 г. от гр. Разград. Войвода на чета в Шеста Охридска дружина.79. Цоню Христов Кърнев 23 г. от с. Лесичарка Габровско. Четник на Никола Лефтеров. Десета Прилепска дружина. 80. Йордан Георгиев Лазаров 29 г. от гр. Ихтиман.Четник на Дякон Евстатий и Григор Джинджифилов. Петнадесета Щипска дружина.81. Петър Иванов Лазаров 32 г. от гр. Перущица. Четник на Никола Андреев. Предоволствен транспорт на МОО.82. Никола Павлов Лефтеров 38 г. от гр. Варна. Командир на Партизанска чета на МОО - към Десета Прилепска дружина. 83. Петър Павлов Лефтеров 25 г. от гр. Варна. Четник на Крум Пчелински. Съединена Костурска дружина. 84.Сотир Стойков Малинов 30 г. от с. Дрян Радомирско.Седма Кумановска дружина. 85. Мита Масленков 35 г. от гр.Дупница. Четник на Дончо Златков. Осма Костурска дружина. 86. Лагадат Николов Митроев от с. Неговановци Видинско. Пета Одринска дружина. 87. Недялко Михайлов Хорозов от с. Горни чифлик Провадийско.Четник на Никола Лефтеров.Пета Одринска дружина.88. Димо Михалев 30 г. от с. Звездица Варненско. Партизанската рота на Никола Лефтеров към Десета Прилепска дружина.

89. Кирикор Михрам Артунян -23 г. от гр.Бургас. Четник на Крум Пчелински. Тринадесета Кукушка дружина. 90. Марко Мулетаров 18 г. от гр.Пещера. Четник на Никола Андреев. Дванадесета Лозенградска дружина. 91. Георги Ангелов Мяхов - Брадата от гр. Батак Пещерско. Войвода на  Партизанска чета в МОО към Петнадесета Щипска дружина. 92. Велико Петров Николов 23 г. от с. Български косуй Тутраканско. Четник на Никола Лефтеров. Петнадесета Щипска дружина. 93. Йордан Николов от с. Стъргел Пирдопско.Четник на Тодор Александров. Трета Македоно - Одринска бригада. 94. Петър Георгиев Овчаров 37 г. от с. Тополи Варненско. Четник на Крум Пчелински. Тринадесета Кукушка дружина. 95. Августин Павлов Бартолов 40 г. от с. Бърдарски геран Белослатинско. Жител на гр. Пловдив.Четиринадесета Воденска дружина. 96. Метакса Димитров Палавуров 43 г. от с. Левочево Смолянско. Четник на Гочо Калфата.Петнадесета Щипска дружина. 97. Милан Паунов 30 г. от с. Сливница Софийско. Четник на Христо Цвятков. Инжинерно Техническа част - на МОО. 98. Пейчо Радев Пейчев-от гр. Варна. Четник на Панайот Карамфилов. Девета Велешка дружина.

99. Лев Тодоров Петричев -21 г. от гр.Трън. Трета Солунска дружина.100. Христо Петров 34 г. от с. Шумата Севлиевско. Четник на Никола Лефтеров. Кюстендилска Нестроева рота на Седма Кумановска дружина. 101. Славчо Георгиев Пирчев 27 г. от гр. Брезник. Войвода на Партизанска чета на Единадесета Серска дружина.102. Станчо Димитров Попов 23 г. от гр. Малко Търново. Четник на Димо Николов. Осма Костурска дружина.103.Стефан Николов Пушкаров 25 г. от с.Челопеч Пирдопско. Четник на Тодор Оровчанов. Втора Скопска дружина. 104. Милан Радивоев от махала Вучи дол Трънско.Четник на Георги Мяхов Брадата. Солунски Доброволчески отряд. 105. Никола Стоянов Свинаров от с. Поибрене Панагюрско. Седма Кумановска дружина. 106. Руси Славов Карабаджаков 26 г. от гр. Нова Загора. Четник на Апостол Дограмаджиев. Лозенградска Партизанска дружина. 107. Михаил Радев Странджата 44 г. от гр.Търговище. Войвода на Гевгелийска чета. Сборна Партизанска рота на МОО. 108. Лулчо Тодоров 22 г. от гр.Копривщица. Четник на Борис Илиев. Пета Одринска дружина. 109.Минчо Трайков 25 г. от гр.Перник. Втора Скопска дружина.110. Данаил Филипов21 г. от гр.Варна.Четник на Крум Пчелински и Панайот Карамфилов.Четиринадесета Воденска дружина.

111. Франц Францов Кнауер 23 г. от гр.София. Инжинерно Техническа част на МОО. 112. Поп Христо 37 г. от с. Владая Софийско. Четник на Пею Яворов. Сборна Кукушка чета. 113. Пею Христов Чернопеев 19 г. от с. Дерманци Луковитско. Единадесета Серска дружина.114. Стефан Славов Чобанов 19 г. от гр.Ямбол.Четник на Тодор Оровчанов.Четиринадесета Воденска дружина. 115. Тодор Славов Чобанов 22 г. от гр.Ямбол. четник на Коста Попето.Десета Прилепска дружина.116. Дачо Желязков Шопов -от гр.Добрич. Четник на Коста Попето. Десета Прилепска дружина. 117. Христо Янев 40 г. от с. Козлуджа Варненско. Четник на Никола Лефтеров. Десета Прилепска дружина. 118.Велко Ангелов Японеца 22 г.от гр.Крушево. Четник на Методи Стойчев.Четвърта Битолска дружина.119.Силвестър Попандонов Бежановски 26 г. от гр.Златица.Втора Скопска дружина.120.Дончо Тодоров Гайдарджиев от с. Любенова махала Новозагорско. Петнадесета Щипска дружина. 121. Георге Бугуш 26 г. от Румъния. Пета Одринска дружина.122. Стойчо Георгиев Холерата от с.Петралница Паланечко. Втора Скопска дружина. 123.Яшко Иванов Пуйката 31 г. от с. Гиновци Паланечко. Втора Скопска дружина. 124. Паоло Петинати 24 г. Италия.Десета Прилепска дружина.

Социален състав на Македоно-Одринското опълчение: Занаятчии - 3669 души, Земеделци и Скотовъдци 2719 души, търговци 504 души,Предприемачи 101 души, Учители 162 души,интелектуалци 28 души,Работници 1421 души и други 487 души. Образователен ценз на доброволците от Македоно - Одринското опълчение: Със Висше образование 91 човека, Със Средно образование 461 човека, Със Основно образование 2143 човека, Със Начално образование 2102 човека, Грамотни 202 души и неграмотни 1214 души. Възрастова характеристика на доброволците от Македоно - Одринското опълчение: От 16 до 20 годишни/2390 души, От 21 до 30 годишни/6951 души, От 31 до 40 годишни/2666 души, От 41 до 50 годишни/869 души, От 51 до 60 годишни/138 души, Над 60 годишни/23 души. Загуби на Македоно - Одринското опълчение /Убити 781 човека,Починали /135 човека, Ранени /901 човека, Пленени /32 човека, Безследно изчезнали /110 човека. Сред чужденците се открояват: Луй Емил Айер от Швейцария - Дванадесета Лозенградска дружина. Хенрих Гунделах от Полша. Петнадесета Щипска дружина. Сажик Миса Гиям от Персия.Четвърта Битолска дружина. Орчил Датикашвили от Грузия.Десета Прилепска дружина. Август Домек от Унгария.Десета Прилепска дружина. Николай Осадчи - Русия.Седма Кумановска дружина. Ростислав Рихард от Австро - Унгария.Десета Прилепска дружина.

Леонида Сава Леонида от Гърция. Струмишки отряд. Реймонд Уодъм Фишер- Великобритания.Шеста Охридска дружина. Али Олеу Хаджи от Турция.Петнадесета Щипска дружина. Василий Аргос - Русия.Девета Велешка дружина. Милан Бердятич от Словония.Втора Скопска дружина. Франц Здражик Брозек от Австрия.Трета Отделна Партизанска рота. Братя Лука,Васил,Никола и Георги Филипович от Черна гора. Десета Прилепска дружина. Александър Йоаница от Румъния.Десета Прилепска дружина. Климент Вей Крупа от Чехия.Десета Прилепска дружина. Иван Новакович от Сърбия.Пета Одринска дружина.Виктор Каменски от Чехия.Пета Одринска дружина. Хаим Бенбасат - идва от Израел.Предоволствен транспорт. Силвио Буци от Италия.Четиринадесета Воденска дружина. Томас Марук - идва от Канада.Тринадесета Кукушка дружина. Едуард Свобода от Чехия.Петнадесета Щипска дружина.

Партизанските чети са командвани от калени в боевете войводи като- Георги Занков, Стефан Чавдаров, Григор Джинджифилов, Аргир Манасиев, Коста Христов Попето, Пею Шишманов, Тодор Паница, Рума Делчева, Чудомир Кантарджиев,Панайот Карамфилов и други стари войводи от Илинденското - Преображенското въстание ранявани по няколко пъти и калени в боевете командири. Най впечатляващото е че има Опълченци и над 60 годишни : Сред тях са Димитър Спасов Величков от гр. Кюстендил на 69 г. Стойчо Тодоров Величков от с. Суровичево Македония на 69 г. Ангел Илиев Аризанов от с. Петрево Светиврачко на 66 г. Ефтим Филипов от гр. Ресен на 87 г. и Димитър Величков  - втори от гр. Кюстендил на 86 г.

 

ОСИТИНЦИТЕ В НАШИТЕ БОРБИ. Написана на : 2017-05-18 21:02:51

ПРИНОСЪТ НА ОСЕТИНЦИТЕ КЪМ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ .

Редом с русите, украйнците, белорусите, финландците и многото други народи в състава на Руската империя, дали приноса си за освобождението на България, своето достойно място заема и един малък, днес разпокъсан народ - осетинците.

В състава на Владикавказкият Казашки полк от I-а бригада на Кавказката Казашка дивизия, те участват в редица битки, командвани от прославени пълководци като Генерал-майор Михаил Скобелев, Генерал-лейтенант Йосиф Гурко, Генерал-майор Николай Столетов и генерал-лейтенант Фьодор Радецки.

Състава на Владикавказкия полк е малко повече от 300 души. Мястото на убитите и ранените се попълвало постоянно с подкрепления от Осетия. Непосредствено участие във военните действия вземат около 2 000 осетинци. Много осетинци се включват като доброволци, включително бащи и синове, чичовци и племенници, родни братя.

Особено се отличават 70-годишният Генардуко Есенов, 60-годишният Генардуко Абисалов, 50-годишният  Дудар Дударов. Осетинските войници в състава на Руската армия показват чудеса на мъжество и героизъм. Те участват във почти всички сражения на Балканите, покривайки се с безсмъртна слава в боевете за Ловеч, Плевен, Шипка, Правец, Горен Богров, Пловдив и други градове на България.

Отрядът на славния капитан Петко Войвода се сражава заедно с Владикавказкия полк. За бойни качества, проявени на Балканския военен театър, Осетинският дивизион е получил Георгиевското знаме. Не напразно Генерал-майор Михаил Скобелев изпраща писмо до Руския император Александър II и изисква : "Изпратете повече осетинци!".

400 осетинци са удостоени с Войнишки орден "Свети Георги", I, II, III и IV ст. Много от тях са били наградени и с други бойни награди на руската армия. Дудар Караев - герой от Руско-турската война 1877-1878г. Участник в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново Отделни осетинци воюват и в редиците на Българското опълчение. Най-известният от тях е Николай (Дудар) Караев.

Дудар Караев участва в Сръбско-турската война през 1876 година, бил е в Босна, Херцеговина и добре познава много български патриоти. Той имал близки отношения с капитан Петко-Войвода. За това свидетелства капитан Джорджаде в своя статия за Петко Киряков и за осетинеца Дудар, който ги запознал.

По време на руско-турската война той е ординарец на командира на III-та дружина на българското опълчение Подполковник Павел Калитин. Именно на III-та дружина е връчено прославеното Самарско знаме, а според съвременници на войната "3-та дружина била призната за най-добра и образцова, най-храбрата сред другите дружини". Дудар Караев участва в боевете при Стара Загора, Шипка, Шейново и други градове на България.

Отбраната на Стара Загора се ръководи от полковник Депрерадович, а османския удар поема дружината на подполковник Калитин. III-а Опълченска дружина е принудена да се оттегли и води героичен бой за спасяване на Самарското знаме , при който загиват знаменосците Унтерофицер Антон Марчин, Унтерофицер Авксентий Цимбалюк, опълченец С. Минков и Подполковник Павел Калитин.

В боя при Ески-Загра (Стара Загора) Дудар дава своя кон на тежко ранения си ротен командир и продължава да се сражава. Запазена е литография, където е запечатан този факт, когато падащия от коня Калитин се подкрепя от Дудар Караев. Противникът се опитва да го плени, но той не се уплашва, проявява голямо хладнокръвие и смелост, и с шашката и кинжала си унищожава шест вражески войници.

Самарското знаме е изнесено от бойното поле след страховит ръкопашен бой от стихийно формирана Знаменна група в състав Унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкин, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Н. Кръстев и осетинеца Караев. Дудар Караев се отличава особено в боевете на Шипченския проход.

Заедно с доброволци той изтласква врага от дола, където се намирал източникът, снабдяващ с вода защитниците на Шипка. Участникът в боевете на Шипка Генерал Ф. Депредарович в своята книга "Из спомените за руско-турската война 1877-1878", пише, че в "Шипченския бой видял един осетински герой, никога не е виждал такъв, когото обичат всички". В един от боевете на 11 август Дудар Караев е ранен, но останал в строя. Едва след второто раняване бил изпратен в болница.

След като оздравява Дудар отново се връща в армията. Неговият син Георги Караев е един от основателите на обществото за съветско-българска дружба, създадено в Москва през 1958 година. В Ленинград e образувано отделение на това общество, a той става негов председател. Като подарък за Националния музей на българо-съветската дружба Генерал-майор Георги Николаевич Караев предава ценни семейни реликви - пистолет и кинжал на своя баща Николай (Дудар) Караев.

Пистолетът, бил взет при схватка с турски войник, когато на Дудар се наложило да защити от насилие една българска селянка и малолетното й дете. Асламурза Есиев - Кадровият офицер Асламурза Есиев, едва узнал за обявяването на войната иска позволение от царя да му се разреши да събере отряд доброволци и да се отправи на фронта.

Получавайки разрешението, Есиев формира Осетински конен дивизион от доброволци, снабдили се със собствени коне, снаряжение и въоръжение. Есиев участва в най-тежките сражения и по чудо остава невредим. Награден е с три ордена. Достига до чин Подполковник. Генерал-лейтенант Джамболат Константинович Абадзиев е руски офицер от осетински произход. Роден е на 3 декември 1857 г. в с. Кадгарон, Северна Осетия (Русия). Семейството е на православен осетинец от Терската казашка войска. Ориентира се към военното поприще.

През 1876 г. постъпва на служба в Руската армия като обикновен казак. В началото на войната е назначен за личен ординарец на Генерал-майор Михаил Скобелев. Участва практически във всички сражения на колоната на ген. Скобелев. Бие се храбро при Плевен, Химитлийския проход, Шейново. Отличава се в битката при Ловеч. Участва в овладяването на височината Стратеш, уличните боеве в града, като водач на щурмовите колони и престрелката при Плевенското шосе.

С колоната достига до Сан Стефано. За храброст в боя е награден 3 пъти с войнишкия Георгиевски кръст и е произведен в офицерско звание Прапоршчик. Абациев е награжден с българските ордени "Свети Александър" III ст. (1896) и "За храброст" (1903). Инал Кусов  - Един от осетинците отличени с най-високият орден на Русия Свети Георги е Инал Кусов. За отнемането на две турски знамена са отличени Гуда Бекузаров и Беслан Сокаев, като Бекузаров получава Георгиевски кръст лично от царя. Безстрашно се бие срещу турците още един офицер-осетинец - Данилбек Цаликов.

При Плевен се отличава поручик Идрис Шананев. Ген. Скобелев му възлага най-сложните, опасни и отговорни задачи. За проявена храброст е повишен в чин и е назначен за командир на IV-та сотня на Владикавказкия полк. Техните доблестни подвизи са достойно оценени в България, където и досега могат да се видят паметници на осетинците, дали живота си за свободата на България. Сред тях се извисява монументът на легендарния връх Шипка. Върху паметника стоят имената на 2000 загинали войници и офицери от Русия. Сред тях 166 са осетинци.

ЮНАШКИЯТ ЛЕГИОН- В БАЛКАНСКАТА ВОЙНА. Написана на : 2017-05-18 10:09:28

БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА ЮНАШКИЯ ЛЕГИОН ПО ВРЕМЕ НА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 И 1913 Г. Доцент Лозан Митев.

Държа да се знае че при писане на статия за Историята на Българският народ - пишещите автори трябва да знаят едно, че званието на даден офицер или сан на  свещеник се пише с главна буква а не с малка. Така е прието - Господа, званието на даден човек да се пише с Главна буква-  а не с малка -това е  офицерско звание а не на Петел шията или лукова глава. Погледнете във Военните книжки на Служещите в Българската Армия или на Тези които са отбили Военната си служба.

Възкръсналото ни Отечество след 500 годишното иго нямаше щастливата съдба да заживее градивно според мечтите на нашите народни поборници, а попадна веднага във  водовъртежа на мрачните политически интриги създавани от Великите сили в стремежа им да завладеят земите и народите от Османското наследство. Техните планове и ламтежи влизаха в остро противоречие с непреклонна воля и скромно достойнство на народа ни, който искаше да заживее единно, самостоятелно и свободно според Божията правда, както бе казал митрополит Методи Кусевич. Това наше „прегрешение“-да се стремим към Свободата и Независимостта,  завещани ни от Апостола,  ни доведе неколкократно до жестоки исторически изпитания и коварни клопки, подготвяни хладнокръвно и методично от тези, които искаха да ни заробят повторно. Израз на това най-голямо коварство бе режисурата на Балканските войни, в която и при първия и при втория опит да бъдем поставени в клопка и унищожени, бе преодолян от безпримерните качества на Български войн.

Именно за това, днес приятелите на различни чужди сили, които са наследници и продължители на една безродна власт и васален режим от средата на ХХ в.,  се стремят всячески да обезличат духовната чистота, високото социално съзнание и нравственост на Българското войнство като прикриват и унищожават неговия пример за да бъде изкоренен духа и Свещенния Завет на нашите деди.  Тези безродни слуги нямат нито смелостта, нито сърцето нито природния зов на кръвта да тачат и пазят спомена за саможертвата и трагичния героизъм на своите предци. Днес те тачат и издигат паметници на чужди завоеватели, на предатели и нищожества пренебрегвайки доблестта и моралната висота  на обикновения Български войник и офицер, който в окопите от 1912 до 1918 г. проливаше кръвта си за България. Нещо повече, тази нова прослойка превърнала властта в кастова привилегия и обезсмислила гражданското общество на свободни и достойни хора, се опитва да извърши още един „подвиг“ – да закрие светлината на истината за нашето минало, с което да разврати и да направи следващите ни поколения безродна и нища духом маса.

Една малка част от скриваната истина, която показва каква е самоличността и достойнство на нашия народ, е скромния пример на доброволческия Юнашки легион, събрал под бойното знаме на Отечеството неприети от наборните комисии младежи и взел участие в боевете по време на двете Балкански войни 1912  и 1913 г.

 Идеята за създаване на доброволческа войнска част от Съюза на Българските гимнастически дружества „Юнак“ е заложена още от създаването на Юнашката организация през 1898 г. На своя втори конгрес през 1902 г. представителите на всички дружества приемат решение, при усложняване на събитията в Македония, да се предприемат мерки за въоръжена защита на нашето население там. Идеята на юнашките представители е била да се запази традицията на нашето военно доброволчество от времето на легиите на Раковски и Сръбско Българската война. Именно за това в решението се определя създаването на доброволчески легион.

   Юнашкият легион е рожба на Съюза на Българските гимнастически дружества „Юнак“.

Съюзът Юнак е създаден от патриарха на Българския спорт и телесно възпитание – учителят Тодор Йончев от Лом, който заедно с Швейцарските учители по гимнастика, дошли по негова инициатива у нас, създават модерна система за телесно възпитание и създават нашата школа в спорта. Организацията просъществува до 1945 г., когато първо е обезглавена, а след това и разтурена от комунистическия режим.

Целите и дейността на Съюза „Юнак“ са насочени към създаването на едно младо поколение, което да бъде подготвено в двигателно и морално отношение за активен принос в изграждането на България като силна и достойна държава. Ето защо, наред с двигателната подготовка и възпитателната дейност, юнашката организация взима живо участие в обществения живот и се включва в борбите за Национално обединение.  Това е причината Съюза да е привързан към съдбата на Българите в Македония и да проявява солидарност много преди войните.

 След обявяване на мобилизацията през есента на 1912 г. председателят на Съюза „Юнак“ Христо Атанасов на 18 септември свиква управителния съвет, който обсъжда и взима решение за изграждане на юнашки доброволчески легион съобразно решенията на Втория конгрес на организацията. Новината мълниеносно се разпространява сред дружествата и само за една седмица се записват над 500 кандидати за участие в легиона – предимно деца и младежи, които не могат да бъдат включени в наборните редовни комисии. Един от куриозите за записали се доброволци е 12 годишният Минко Минков от Лом, който избягва от семейството си, а след като е заловен и принудително е върнат, той се качва тайно на един вагон и пристига в София за да бъде включен в Легиона.

 image

Най-малкия доброволец Минко Минков от Лом 12 годишен

 За сега няма сведения за общия брой кандидати поради унищожението на голяма част от документацията на юнашките дружества в страната след 1944 г .от комунистическата власт.  В София на 7 октомври се събира голямо множество юнаци и поради това, че повечето са били младежи между 14 и 15 годишна възраст, ръководството е допуснало само 205 кандидати, които преминават начално военно обучение в местността Лагера. В Юнашкия легион влизат доброволци от Оряхово, Велико Търново, Варна, Пазарджик, Ихтиман, Горна Оряховица, Ямбол, Русе, Лом, Добрич, Севлиево,  Луковит, Търговище, Разград, Ихтиман и Стара Загора.

 Благодарение запазването на архива на големия Юнашки деятел Йосиф Буреш от проф. Райна Бърдарева, ние имаме пълния списък на юнаците, което и е изключително ценно за опазване на историята на легиона.

Какво представлява Юнашкия легион и неговото място в нашата Военна истори.

Юнашкият легион е приет от Щаба на армията и получава статут на рота. Легиона е включен в 12 Лозенградска дружина -  ІІІ бригада на Македоно-Одринското опълчение командвано от Генерал Никола Генев, – опълченец от Шипка и млад командир отличил се с героизма си в Сръбско Българската война. Командири, които имат много важно значение за легиона са и Майор  Петър Дървингов и Подпорковник Александър Протогеров и любимия на всички Трифон Кунев. Юнашкият легион придобива името Първа юнашка рота в дружината.

 Командният състав на Легиона включва:

Ротен командир: Подпоручик от Швейцарската армия  Луи  Емил Айер от Швейцария.

Знаменосец на легиона: Иван Николов от Варна с подгласници Христо Василев и Сотир Ганев

Помощник командир на ротата: Фелдфебел Никола Хаджиколев

Взводни командири

1 Славчо Кацаров

2 Йосиф Буреш

3 Александър Димитров

4 Васил Генев

Лекар на легиона д-р Казимир Циркорич от Хърватско

 След приключване на началната военна подготовка, Юнашкият легион е свикан на 23 октомври на площад Славейков, където е направена историческата снимка на Легиона преди неговото отпътуването му за фронта. Софиянци развълнувани от гледката изпращат легионерите чак до 4ти километър с пожелание за успехи и достойно представяне на фронта.

Пътят на юнаците до фронта на военните действия сам по себе си е изключително изпитание. Те пътуват  разстоянието София  Пасарел, Самоков, Долна баня, Костенец, гара Саранбей(гр. Септември) пеша в дъжд примесен със сняг, кал и студ за едно денонощие и пристигат късно през нощта на гарата в Саранбей.

„Едва в 11 часа през нощта юнаците пристигнаха на гарата, но така изморени, че мнозина, които бяха насядали по камъните, въпреки дъжда, веднага заспаха.

Съобщи се, ще бъдат разквартирувани в селото, което отстоеше на два километра от гарата и се даде заповед за тръгване. Пътя, ако мястото по което вървяха можеше да се нарече с това име, представляваше едно блато, пълно с рядка кал до колене. В тъмнината се чуваха само пляскането на краката в локвите”

Натоварени на 3 конски вагона от гара Септември до Симеоновград, повечето от юнаците предпочитат да се качат на покривите на вагоните, където поне има въздух. С пристигането си в Хасково, юнаците са снабдени с униформи и оръжие. На 30 септември юнаците полагат клетва и на другия ден поемат от Хасково за Кърджали, където започва бойния им път.

 Бойният път на Юнашкия легион през Първата Балканска война

Първата битка на юнаците е за град Кърджали на 2 ноември 2012 г.., където изпълняват помощни функции. Бойното им кръщение, в което показват своята смелост и качества е в битката на 5 ноември за Мастанлъ -Момчилград. След отблъскването на турските части, колоната на Кърджалийския отряд се отправя към прохода на юг, където на 6 ноември се води тежко сражение при  Махмудлар и Узун Химитлер.  При какви условия се сражават нашите доброволци, можем да узнаем от разказа на Никола Хаджиколев:

„Юнаците пренощуваха на една поляна дремейки около накладения огън-но през нощта заваля дъжд. На сутринта легиона продължи с общото настъпление. Като привечер, газейки до шия в мътните води, премина реката Сулатли дере и нощува до селото Коджа Имуллар. На 6 ноември при проливен дъжд продължава настъплението, като всички измокрени до кости вечерта спират при селото Махмудлар. Тук легионерите запалват огън да си изсушат мокрите дрехи, но веднага ги вдигат е заповедва се да отидат към Узунхимитлерските колиби, където пристигат късно сред полунощ. Скрити зад драки и плетища измокрените юнаци прекарват студената ноемврийска нощ зъзнейки без да мигнат.“

Още същата нощ се издава заповед Легиона да се придвижи към бойната линия, която от сутринта е подложена на убийствен артилерийски огън от противника.

Ключово значение за развитието на бойните действия има битката на 7 ноември, в която юнаците имат голям принос в завладяването на височината Балкан тореси. Тази стратегическа позиция позволява впоследствие да се превземе Гюмурджина на 9 ноември 1912 г.

След три дни Легиона участва в обкръжаването и на Явер Паша, който се насочва към Одрин с цел да разбие обсадата на града. Нашите войски разполагат с 6000  воини, между които и юнаците легионери, които успяват да пленят  цялата 10000 войска на Явер паша с огромно количество боеприпаси и оръжие.

През декември Юнашкия легион взима участие в битките при Малгара и Кешан,  а през Януари 1913 г е в охраната на Мраморно море. След това спешно е изпратен в помощ на 7 рилска дивизия в една от най-тежките битки на Легиона - отбиване десанта на турските войски при Шаркьой. Тук легиона дава едни от най-свидните си жертви.

От 29 януари до  22 април 1913 г.  юнаците участват в отбраната на брега от Лимни Бурну до Мерефте.

 Боен път на Легиона в Междусъюзническата война

Старателно прикриваните и отричани причини за провокирането на Междусъюзническата война, вече сто години след тези събития, разкриват трагедията и мъченичеството на Българското войнство, което е продадено от държавници, които са приятели на други, а не на своя народ за да допуснат друг да решава нашата съдба и да оставят в ръцете на коварните ни съседи милостта да решават кое е справедливо или не. Така съюзът и интригите на  Сърбия, Гърция и Русия обективно и неумолимо ни превърнаха във виновник, а от там и лесно в жертва на един мащабен заговор. Нашите воини още през пролетта са чувствали недоброжелателното отношение и на гръцките и на сръбските окупационни части по местата на съприкосновение и това добре е описано от живота на юнаците легионери на фронта.

Неизбежният 16 юни наложи отново закона на войната, този път срещу съюзници-разбойници. Легионът

С влошаване на отношенията между съюзниците и постоянните провокации към нас, налагат бързото преместване на военните части на запад. Юнашкият легион преминава разстояние от 300 км пеша за оказване помощ на сражаващите се част със сръбската армия. Походът започва от гр. Малгара през Кешан, Ипсала, Фере, Дедеагач, Гюмурджина. От Гюмурджина до Демир Хисар легиона пътува по железницата, а след това продължава пеша през Петрич, Струмица, Радовиш, Шип до Кочани. Там започват тежките сражения за Султан тепе и по късно битката при Драмча и Дулица. След множество жертви идва вестта за края на войната и легиона е принуден да се оттегли към старите предели на Родината. Това е последния поход  - Бигла, Царево село, Кадин мост, Козница, Долна диканя, Владая – София.

След  пристигането в София на 17 август( в някои сведения е отбелязано 10 август ) отново в местността Лагера Юнашкия легион е построен, където в тържествена обстановка му е изказана благодарност от цар Фердинанд и генерал Радко Димитриев. След това легионът е демобилизиран.

 Юнашкият легион дава свидни жертви на бойните полета

 

  • Загинали 11 юнаци
  • Ранени 7
  • Наградени 32 юнаци с орден за храброст ІV степен
  • Наградени 14 юнаци с орден за военни заслуги

 

Загинали в бой, от рани и болести за слава на Отечеството

1. Младши подофицер Никола Тодоров от с. Две могили, убит на Султан тепе на 17 юни 1913 г.

2. Тодор Ботев от с. Плаково Търновско, загинал на 19 март 1913 г. на брега на Мраморно море

3. Васил Митев от с. Килифарево, починал на 19 април 1913 г. в Тракия

4. Стефан Илиев от Севлиево, загинал на 2 август 1913 г. в Македония

5. Димитър Войводов от Севлиево на 16 юли 1913 в Македония

6. Стефан Ноев от Севлиево на 26 юли 1913 г в Македония

7. Петко Жеков от Велико Търново на 1 юли 1913 г.

8. Георги Момчев от Велико Търново на 26 юли 1913 г

9. Петко Стоянов от Ямбол 26 юли 1913 г

10. Георги Бурилков от Малко Търново -убит в Македония

11 Луи Айер – ротен командир

 Поклон пред Вашия подвиг и саможертва!

Доброволци в Юнашкия легион са Трифон Кунев, скулптора Тома Делирадев, Борю Зевзека

Признателност към подвига на юнаците легионери

image

 Голямото дело на легиона е  оценено от нашето командване и по-специално от командирите на МОО – Генерал Никола Недев, Генерал Александър Протогеров и Майор Петър Дървингов Наред с това, имайки дълг към убитите си другари останалите живи легионери полагат усилия да се запази спомена за делото на загиналите юнаци и благородния пример, който младите хора дават служейки на своето Отечество. Така Никола Хаджи Колев и Йосиф Буреш поемат инициативата да съберат спомените на живите легионери и по този начин да спасят и запазят историята на легиона.

След като публикуват историята на легиона във Вечно Здраве и Сила, възниква и идеята в организацията да се направи нещо по-трайно и значимо в тази насока.

Използвайки повода на 15 годишнината от създаването на Легиона, през 1927 г. Юнашката организация решава да организира специално честване, с което се поставя началото на Инициативния комитет за изграждане на паметник на Юнака легионер. Организацията взима решение да чества деня на Юнашкия легион на 15 октомври съвместно с празника на Железната софийска шопска дивизия- една от най-славните бойни единици на Българската армия през първата половина на ХХ в.

За председател на комитета е избран Георги Стоименов, който е и председател на Юнашкия легион по това време. Както посочва справедливо и самия Йосиф Буреш, секретар на комитета, без усилията и жертвите на Георги Стоименов паметникът нямаше да види бял свят.

 Юнашкият комитет по издигане на паметника на загиналите герои работи в изключително тежки условия – наред с тежкото наследство от Ньойския договор, страната не може да се отърси от последиците на метежите срещу държавността от  1923 – 1925 г., върлува жестока икономическа криза, България е международно изолирана и живее под заплахата на своите съседи за обявяване на нова война. Въпреки това на доброволни начала със собствени средства, юнашката организация успява да извърши един морален подвиг в чест на своите достойно загинали юнаци по бойните полета.

Първоначално се приема правилник, чрез който се създава специален фонд за построяване на паметника 1927 г. През 1928 г.  е изготвен художествен проект за изграждане на скулптурната композиция с арх. Тома Делирадев, сам доброволец в Юнашкия легион. По-късно проекта за паметника се видоизменя от арх. Димитър Агура и представлява един 8 метров постамент във формата на вавилонска кула, а на върха е поставена статуята на юнака легионер от бял врачански камък  с размер 2.70 м.

(Нашите виждания са, че първоначалният проект, разполагащ скулптурата на юнака легионер върху  масивни каменни блокове е по-естествена и отговаряща на духа и традициите свързани с изграждането на войнишки паметници в България от тази епоха.б.а.)

Следващата фаза в строителството на паметника е свързана с осигуряване на средства както от юнашката организация, така и от всички родолюбиви организации в страната. На поканата откликват предимно патриотичните организации като Офицерския съюз, съюз Родна защита и др. Прави впечатление и служи за изключителен пример пестеливостта и откритостта във воденето на сметките и техническите работи при подготовката и изпълнението на паметника. Общо разходите за неговото построяване възлизат на 80 000 лв за Каменната статуя и 140000 лв за строителството на постамента или общо 220 000 лв.

Успоредно с това, Юнашкия комитет работи активно и със Софийска община по определяне на мястото и получаване на разрешително за издигане на паметника.  Съвместно с представители на общината е направен оглед на предложеното място и Софийската община дава своето съгласие, въз основа на което  издава скица № 1647 от 1930 г./Министерство на обществените сгради.

След неуморни усилия и много доброволен труд, на 9 юни 1931 г, - празника Свети Дух, в присъствието на министър председателя Андрей Ляпчев,  Атанас Буров-министър на външните работи, Владимир Молов – министър на финансите, Григор Василев, министър на земеделието и държавните имоти и председател на Софийски юнак, проф. Петко Стайнов министър на железниците, проф. Александър Цанков – министър на народното просвещение, проф. Димитър Мишайков – министър на търговията, Георги Данаилов- министър на благоустройството, Кирил Миланов – министър на правосъдието, генерал лейтенант Никола Бакърждиев – министър на войната, Митрополит Неофит Видински, Софийския митрополит и ностоятел на Екзархията Екзарх Стефан, Генерал Владимир Вазов – кмет на София, генерал Жечев комендант на Софийския гарнизон, Никола Карагьозов- полицейски комендант на столицата, Генерал Велизар Лазаров – председател на БОК и в присъствието на много юнаци и граждани се поставя основния камък на паметника и тържествен акт зазидан в основите му.

До края на годината паметникът е завършен и открит със скромно тържество организирано от Съюза Юнак.

 Съдбата на паметника след 1944 г. е печална. Той се приема за символ на Българския великошовинизъм и поради тази причина комунистическата власт издава тайно нареждане той да бъде разрушен.

Дълги години съм проучвал въпроса за обстоятелствата свързани с разрушаването на паметника. От юнаците, които би трябвало да имат сведения, нито един не посмя да сподели истината. Откъслечни сведения получих през 2010 г. от Йордан Златков, който като студент е получил нареждане през 1947 г.,( без уточняване на датата) – в нощно време с други студенти и младежи-комунистически активисти,  да унищожат паметника.

 Ако други народи имаха такава славна военна история, каквато успя да създаде Българския народ по време на Балканските войни, то това непременно щеше да бъде предмет на национална гордост и до днес, като изкуството, културата, средствата за възпитание щяха да използват този богат извор на примери за родолюбие за да възпитават своите поколения. Пример за това е не само медийната индустрия  на Америка, Русия, Англия, но и такива държави като Гърция, Сърбия, Франция, които използват и всеки исторически факт от военната си история за търсят основания за своето величие.

 Смятам, че днес 100 години след подвига на Юнашкия легион и помъдрели от поуките на историческото ни минало, ще съберем своите усилия и отговорности за да възстановим една справедливост като наново въздигнем Юнашкия паметник. Един символ на Българския дух и гордост за цялото спортно движение в нашето Отечество.

 Списък на   ползваната литература и документи

1 Юбилеен сборник на Съюза на Българските гимнастически дружества „Юнак“, С 1939 г.

2 Сп. Здраве и сила, 1927-1931 г.

3 на Македоно-Одринското опълчение 1912-1913 г. Албум по случай юбилейното праздненство на 4 декември 1932 г в София.. С 1932 г

4 Дървингов П. Прослава на Македоно Одринското опълчение, С 1933 г.

5 Юбилеен лист на Македоно Одринските опълченски дружества 1932 г

6 Исторически архив НСА „Васил Левски, Фонд Йосиф Буреш.

7 Записки на Никола х. Колев

8 Записки на Йосиф Буреш

ЧЕРУПКИТЕ НА ЯЙЦАТА - КАЛЦИИ И ЛЕК. Написана на : 2017-05-16 09:16:55

Древни източници говорят за използването на цели яйца (с черупките) - при язва или само на черупката в състава на лечебни смеси.

Известно е, че недостигът на калций, особено в костите, е едно от най-честите нарушения на обмяната на веществата. Това са рахит, неправилен растеж на зъбите при децата, изкривявания на гръбначния стълб, развалени зъби, чупливост на костите при възрастните хора.

Разстройството на калциевия обмен често е съпроводено от анемия, податливост към настинки, алергии, херпеси по устните, понижена съпротивляемост към радиационно действие. Освен всичко това, при жените се наблюдава мускулна атония на матката, слаби родови контракции и др. Тези нарушения едва ли може да се възстановят, защото използваните медицински продукти - калциев хлорид, гипс, тебешир - не се усвояват добре от организма.

Изследванията показват, че яйчената черупка, състояща се 90% от калциев карбонат, се усвоява лесно. Тя съдържа всички необходими за човешкия организъм микроелементи: мед, флуор, желязо, манган, молибден, фосфор, сяра, цинк, силиций и др. (общо 27 елемента).

Изключително важно е значителното количество силиций и молибден в черупката, защото ежедневната ни храна е крайно бедна на тези елементи, а те са много необходими за нормалното протичане на биохимичните реакции в организма.

Съставът на яйчената черупка съвпада поразително с този на костите и зъбите, освен това стимулира хемопоетичната функция на костния мозък, което е особено важно в условията на радиационно увреждане.

Включването на черупка от яйца в храната показва висока терапевтична активност и липсата на каквито и да било странични ефекти, включително бактериална инфекция. Същото не може да се каже за черупката на патешките яйца, която често е заразена и негодна за употреба. Черупката на яйцата е особено полезна за малки деца над 1 година, защото процесите на формиране на костната тъкан при тях са най-интензивни и изискват непрекъснато постъпване на калций.

Добавянето на продукта в детски храни действа благоприятно при рахит и анемия, развиваща се успоредно с рахита. Базирайки се на  изследвания, се препоръчва:

- Профилактика с черупки от яйца при бременност;

- Употреба на черупките от деца от 1 до 6 години;

- Желателно е продуктът да се използва от подрастващи и юноши (до 19 - 20-годишна възраст);

- Профилактичен прием два пъти годишно на яйчни черупки от възрастни за предотвратяване на гръбначни заболявания, зъбен кариес и остеопороза;

- Тези черупки са отлично средство за извеждане на радионуклидите и може ефективно да се прилагат в огнища на радиоактивно замърсяване. Те възпрепятстват натрупването на стронций 90 в костния мозък (употребяват се от 2 до 6 гр дневно).

Методът на приложение на яйчените черупки е много лесен. Яйцата предварително се измиват с топла вода и сапун, изплакват се добре. В повечето от случаите черупката не се нуждае от специално стерилизиране.

Когато се дава на малки деца, трябва да се сложи за около 5 минути във вряща вода. Черупката на сварените твърдо яйца е по-малко активна, но пък за сметка на това е напълно готова за консумация, преминала стерилизация по време на варенето. Дозировката е от 1,5 г до 3 г в зависимост от възрастта.

По-добре е черупката да се счуква на прах в хаванче (отбелязва се, че при използването на кафемелачка, продуктът е по-малко активен). Приема се със сутрешното хранене (с извара или с каши).

Прах от яйчени черупки се предлага от 1970 година в аптеките на Запад. Диатезата с алергичен произход, особено при деца, носи много неприятности и грижи. Съществува старинна рецепта с яйчени черупки, която може да помогне: вземете 1 прясно яйце, сварете го твърдо, обелете го.

Старателно премахнете слоя от вътрешната й страна. След това изсушете в продължение на 2 часа (но не под преки слънчеви лъчи или на горещина). Счукайте черупката в порцеланово хаванче до получаване на пудра, но не на много фин прах. Това се дава на деца от 6 месеца до 1 година, а количеството е минимално - на върха на ножа; за деца от 1 до 3 години - дозата се удвоява; за 5 - 7-годишни - половината от счуканата черупка.

Преди да се даде на детето, да се накапят няколко капки лимонов сок в праха (при това химичните реакции превръщат веществата в черупката (в частност калция) в добре усвоима от организма форма). Прави се ежедневно, а продължителността е от един до няколко месеца. Методът е абсолютно безвреден. Черупка от кокоше яйце, изпечена до жълт цвят и смляна на прах, лекува стомашни болки.

Приема се веднъж на ден преди хранене в продължение на 10 дни. Според съвременните концепции притежава антиацидно действие. В стари лечебни книги се открива рецепта за спиране на диария: смляна на прах яйчена черупка, напоена с гроздово вино. Изсушена и смляна в кафемелачка (на фин прах) черупка на яйце може да послужи при изгаряния с наличието на мехури. Отново в стари източници се открива и рецепта за разбиване на камъни в бъбреците и пикочния мехур: използва се черупката на яйце, от което току-що се е излюпило пиленце; стрива се на прах и се смесва с гроздово вино. Всеки ден се приемат по 10 грама от напитката. Тази статия има информативен характер.

Лечението на и профилактиката срещу всяко едно заболяване следва да бъдат консултирани със специалист.Една рецепта за язва на дванадесетопръстника.

Преди да замина в Камбоджа - имах язва на дванадесетопръстника и се видях в чудо. Използвах следната рецепта: Във обикновен буркан за компот с винтова капачка - се слагат 5 - 6 пресни яйца без да се трошат -цели. Изстискваш сока на няколко лимона - предварително натопени в гореща вода /докато сока покрие яйцата. Внимаваш да не падат люспи и семена а лимоните се натопват в гореща вода - пускат повече сок. Запечатваш бурканчето и го оставяш на слънце а когато вече няма слънце на сухо място в кухнята. През зимата ако правиш тази рецепта се оставя бурканчето до печка на дърва или радиатор. За няколко дни яйцата в бурканчето - стават като разбити с миксер. Пие се по две супени лъжици - сутрин ,обяд и вечер - пет минути преди ядене и докато свърши съдържанието се спазва строго това - по едно и също време. Забележка - докато пиеш това - не трябва да пушиш,пиеш алкохол,да ядеш вредни неща като - люто,мазно,кисело и така нататък. Когато свършиш съдържанието в бурканчето - можеш всичко . Тогава бях на 33 г. сега съм на 58 и нямам проблеми и с язва и с гастрит и киселини. Рецептата е горчива и така се пие - не се подсладява. При трудно зарастнали счупени кости - се прави същата рецепта - само дето се прибавя две лъжици мед /незахаросан. Черупките на яйцата - калцирват язвата - където и да я имаш - на стомаха или дванадесетопръстника. Пак казвам - спука ли се язва - си дотук отиваш при дядо Господ. Автор на рецептата Емил Петров. Черупките от яйцата - натрошваш ги и върху котлон или готварска печка ги оставяш докато леко покафеният. Начукваш ги или ги смилаш на ситно - стават като брашно. Дава се на деца - които имат развалени зъбчета или проблеми с венците. Дават се на деца - злояди или с нервен стомах. Взимаш смлени черупки от яйца и със малко водичка разбъркваш и даваш на детето. Прави се сутрин.

Страница 1 от 173
 1-5 от 865  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>