Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
ДЕЦА -ГЕРОЙ ЛИ БЯХА ИЛИ ТЕРОРИСТИ. Написана на : 2017-04-24 08:36:20

ДЕЦА -ГЕРОЙ ЛИ БЯХА ИЛИ ТЕРОРИСТИ.

За невръстните жертви на Съпротивата у нас по време на Втората световна война.

От отдавна в нашето общество се дискутира на дълго и на широко по темата що е то фашизъм и имал ли е той почва у нас. И докато дискусията е достойна за научен труд, то наличието на отпор срещу участието на България във Втората световна война е реалност.

Съпротивата у нас в годините на Втората световна война, когато страната ни е на страната на Германия е част от общоевропейската антифашистка съпротива, макар и по обясними причини да не е в големи мащаби, както в Югославия, Гърция или Франция. Факт е обаче, че именно благодарение на т.нар. антифашистката съпротива, както и заради участието ни в заключителния етап на Втората световна война (т.нар. Отечествена война) срещу хитлеристка Германия, България не претърпя третата национална катастрофа.

От нея не е откъснат и един квадратен метър земя, а репарациите и контрибуциите са намалени до възможния минимум. По време на съпротивата от вражески куршуми загиват и немалко деца, юноши и девойки ненавършили своето пълнолетие.

Преди 1989 г., образите на всички тях загинали в годините на съпротивата се митологизират, наричани са “Деца-герои”, приписват им се качества и добродетели, които самите те не са подозирали, че притежават, а делата им някои от тях силно преувеличени, се използват като сюжет за написването на множество книги и разкази с партизанска тематика. Комунистическата власт след Девети септември възползвайки се от трагичната им съдба ги обявява за герои и задейства цялата си пропагандна машина в защита на тази теза. „Героичните” им дела стават пример за подражание сред пионерите и комсомолците. Всички знаят за тях, учениците учат за трагичната им съдба, пионерски отряди изследват живота им. Направени са и няколко филма показващи детско-юношеската партизанска съпротива в годините на войната, най-популярните от които са сериалите „Неочаквана ваканция”(1981) и „Фильо и Макензен”(1979).

След промените тези деца, юноши и девойки дали живота си в името на една химера, тихомълком излезнаха от учебниците и потънаха в забрава. До сега ви разказахме (напомнихме) за Митко Трифонов Палаузов, най-малкия партизанин по време на съпротивата у нас, паднал убит, разкъсан от бомба през април 1944 год. в местността Осеникова поляна край Габрово. Бил е 14 годишен, когато загива. След написването от Марко Марчевски на книга за него, където разбира се голяма част от написаното няма нищо общо с реалността, той става и най-популярния и митологичен образ сред „Децата-герои”. По повод 70 годишнината от разстрела на „Шестте ястребинчета”ви разказахме и за тяхната трагична съдба.Убитите на 20.12.1943 г. са от шест различни семейства.Общото е между тях че от всяко едно семейство е излязъл по един човек партизанин.Жертвите дядо Стойне Станков Николов- 75 г. и съпругата му Наста-70 г. - имат син в нелегалност- Иван Стойнев Станков.Рангел Дончев Джуров- 57 г. и съпругата му Мара- 58 г.- дъщеря им Райка Рангелова Дончева е партизанка.Петър Калайджийски - 50 г. и съпругата му Стоянка - 48 г.- имат син Рангел Петров Калайджийски - избягал от казармата и отишъл при партизаните.Иван Димитров Янков- 55 г. и съпругата му Марийка - 45 г. - синът им Димитър Иванов Димитров е партизанин.Петко Стоичков - 56 г. и съпругата му Лазарка - 51 г. имат син партизанин Стойне Петков Стоичков. Димитър Богославов- 48 г. и съпругата му Станка - 48 г. имат дъщеря Катя Димитрова Богославова - партизанка.

На 20 декември 1943 г. край с. Ястребино картечна рота на Царската армият разстрелва 18 човека от нелегалната съпротива, сред които 6 невръстни деца.  След кървавия разстрел всички са заровени в плитък гроб, който на следващия ден е разкопан, а телата на загиналите са изгорени на клада. Смислен отговор защо е заповядано това зверство и до днес няма отговор. В следващите редове ще ви разкажем за подобната съдба сполетяла и други техни връстници от това време, защото смятаме, че историята трябва да се преосмисля, а не да се отрича, пренаписва и забравя.

Началото на 40-те години на XX век. Светът е раздиран от война, а у нас макар и малобройно съществува нелегалното комунистическо партизанско движение, даващо отпор на прохитлеристката власт. Правителството се бори всячески с шумкарите, както презрително ги нарича. Стотици хиляди минават през полицейските участъци. В страната са взривени и изгорени 2 хиляди къщи на антифашисти. От кървавия фонд на правителството са отпуснати милиони левове за награди за убити партизани и ятаци. Разстреляни или обесени без съд и присъда са хиляди от тях.

Повечето са млади ненавършили 25 години, има и не малко непълнолетни. Сред тях са са и братовчедите Васил и Сава Кокарешкови от с. Белица (сега град), Благоевградско. По-големият – Васил е роден на 9 януари 1928 г. Сава – на 30 август същата година. Под влияние на по-големият си брат и сестра си, които са ятаци, Сава започва да помага на нелегалните. Увлича и братовчед си Васил. И двамата са пастири – пасат овцете из планината. Там често се срещат с партизаните от отряд “Никола Парапунов”, на които предават храна, дрехи, цигари. На 16 юни 1944 г. по време на поредната им среща с партизаните са предадени. Полиция обгражда местността. След кратък бой партизаните се изтеглят. Сава и Васил са арестувани, отведени са в Разлог, където ги подлагат на жестока инквизиция.

Децата се държат твърдо, не отронват нито дума. На 7 юли са заклани от жандармеристит. За да заличат следите на престъплението, жандармеристите нахранват кучетата с телата им. Един от убийците им – кап. Николчев прави следните признания пред Народния съд: „Двамата братовчеди Сава и Васил Кокарешкови побързахме да ликвидираме. Един от жандармеристите се вмъкна в стаята, където момчетата бяха задържани, и ги закла. Страхувахме се да не се открият телата им, защото бяха малолетни и ги унищожихме без съд. Затова дадох нареждане да не се оставят следи от убийството. По-късно ми докладваха, че с телата на момчетата жандармеристите са хранили цяла седмица кучетата.

Така от ятаците не остана нито следа.Не по-малко злощастна е съдбата на Николчо Здравков Чампоев от Русе, който няма още две годинки, когато палачите „по погрешка” отнемат живота му. Историята на семейство Чампоеви е и доказателство за наличието на антифашистка съпротива преди 1944 г. у нас, както и за безпощадността, с която тя е била наказвана от властта. На 22 февруари 1944 година Николчо Здравков Чампоев е на година и седем месеца, когато е разстрелян с особена жестокост – 12 куршума са открити в телцето му, видно от протокола от аутопсията му, пазен в русенските архиви.

Баща му Здравко е нелегален партиен функционер, който се самоубива на 5 октомври 1942 г., за да не попадне в ръцете на обградилите го полицаи. Бащата намира смъртта си в името на своята кауза, без да е виждал сина си, роден на 26 юли 1942 година. След смъртта на Здравко Чампоев съпругата му Цветанка освен, че сама отглежда невръстното сираче и стария й баща, тя продължава мисията на съпруга си, като всеотдайно помага на нелегалните, които се борят срещу профашистката власт. На 22 февруари 1944 г. предател донася в полицията, че в дома на Чампоеви се укрива известната и търсена младежка деятелка, член на ОК на РМС, Ана Аврам Вентура.

Полицията не закъснява. Въоръжена до зъби, обстрелва малката стаичка. Изтрещява автомат. Стъклата на прозореца се пръсват. Ана пада покосена на пода. Цветана се спуска върху рожбата си, но е простреляна. Полицейската шайка нахлува в стаята. Разстрелва седемдесетгодишния старец. Зловещ откос от шмайзер поразява и треперещото детско телце. Безумната вяра на родителите му, че животът трябва да се промени, води и до неговата гибел. На 07.06.1944 край с. Мало Чочовен, Сливенско след изтезания е разстрелян заедно с майка си, баба си и дядо си Гинчо Славов Гинчев – 16-годишен. Те дори не са били партизани, а са арестувани по домовете им, защото са имали „неподходящи“ според тогавашната власт роднини. След залавянето им, родният им дом е изгорен.

Гинчо е имал още трима братя – партизани – Иван Гинчев (Йонко), създател на партизански отряд „Хаджи Димитър”; Къньо Гинчев (Агата), зам.командир на отряда и най-малкия Койчо Гинчев. След 9 септември 1944 г. Иван Гинчев е репресиран извънсъдебно във връзка с процеса срещу Трайчо Костов и заговора на Иван Тодоров-Горуня. Реабилитиран е посмъртно през 1990 година, чрез обнародване в Държавен вестник. Автор е на мемоарните книги „Партизани“ и „Моето малко братче Гинчо”. Умира при автомобилна катастрофа, която се смята, че е умишлено предизвикана от Държавна сигурност, през 1973 г.

От побоища и изтезания в полицията се поболява и умира в началото на 1945 година „Детето-герой” Андон Черковски. Наричано ятачето на Раднево, той си отива невръстен от този свят в страшни мъки вследствие жестоките полицейски инквизиции.Същата съдба спохожда и 13 годишния Никола Георгиев Накев от Перущица. Той е разстрелян в средата на август 1944 г., защото е бил заподозрян, че е ятак на местния партизански отряд.

Завинаги девойки и юноши ненавлезли в своята зрялост ще останат: Иван Атанасов Бандаков – Кочо на 16 години, най-малкият партизанин чепинец, загинал в сражение броени дни преди 9 септември 1944 г. Пак дни преди същата дата след сражение намира смъртта си Костадин Иванов Запрянов – Горчо, 16 годишен младеж от от с. Бодрово, Хасковоско. Същата година в сражение загиват и връстниците им Марин Трифонов Попов от с. Правище, Пловдивскои Иван Стефанов Василев – Огнян от търговищкото село Присойна – партизанин от Тузлушката чета на Омуртагския отряд. Детелина Мирчева Минчева-Саня от пазарджишкото с. Черногорово, остава завинаги 15 годишна.

Тя е била партизанка от чета „Кочо Честименски“ на отряд „Ангел Кънчев“ и остава в партизанския летопис като „Момичето с отрязаните плитки”. На 19 май 1944 г. заловена, ранена и убита е 16 годишната Цветана Живкова Велева – Лиляна от Перник.На 20 май 1944 г. без съд и присъда е разстрелян 17 годишния ятак от Сливен Стефко Иванов Крайчев. Разстрелян без съд и присъда през 1944г. е и 16 годишния младеж от Копривщица Иван Динчов Кривиралчев.

На 27 ноември 1943 г. заловена и убита заедно с баща си Тодор и 14 годишната партизанка Иванка Тодорова Пашкулова – Роза от с. Старо Железаре, Пловдивско. От същото село без съд и присъда са разстреляни и 17 годишните Никола Делчев Делевски и Стоян Николов Мусенов.

Подобна е съдбата и на Мехмед Юсеинов Юсменов от с. Горско Сливово, Ловешко. Убит е на 17 г. заедно с баща си Юсеин и брат си Ибрахим. На 7 март 1944 г. заловен в сражение и разстрелян е 17 годишния батачански партизанин Любен Петров Ганчев – Райчо. На 6 юли 1944 г. убита на сватбата си е Тодорка Истратиевана на 16 години от с. Расник Брезнишко. Била е булка на партизански брат. На 8 август 1944 г. е убит с щикове 17 годишния ятак от Разлог Иван Николов Рачев.

На 3 май 1944 г. заловен в сражение и обезглавен е 17 годишния Ангел Спасов Недков от с. Подгумер, Софийско. В сражение загиват и връстниците му Трайко Тодоров Траев от бургаското село Каблешково, Боян Станков Христов от с. Лешниковци, Трънско, Васил Тодоров Христов – Чапаев от с. Падала, Давид Арон Давидов – Трън от Пловдив, Костадин Георгиев Лазаров – Васко от с. Бараково, Кюстендилско,Максим Петров Мишев – Манчо от Пещера,Спас Христосков Стоичков от софийското с. Костенец, Тинка Христова Ковачева – Мая от Пловдив, Иван Димитров Глушков и Кирил Димитров Тананеев – Дечко и двамата от с. Самоводене, Великотърновско.

На 2 юли 1944 г. заловен и разстрелян без съд е 17 годишния партизанин от Карнобат Димчо Георгиев Караминдов. Същата е съдбата и на връстниците му Иван Нанев Атанасов – Цветан от с. Върбен, Пловдивско, Цветко Александров Караджов – М.Чавдар от с. Мирково, Софийско и Костадин Такев Тодоров от софийското село Войнеговци. На 3 март 1944 г. в сражение загива 15 годишния партизанин Иван Атанасов Филев – Спартак от пловдивското село Ситово и две години по-голямата от него пловдивска партизанка Мария Георгиева Бакалова – Бойка.

На 30 май същата година е заловен и разстрелян горнобанския партизанин Кръстан Стоилов Кръстев – Кънчо, на 16 г., подобна е и съдбата на връстницата му Мария Петкова Ненчева – Соня от с. Пъдарско, Пловдивско. На 8 август пък е заловен и изгорен жив партизанина Кунчо Цоков Фитлеков – Волов (17 г.) от пловдивското с. Красново. На 12 март 1944 г. е разстрелян 17 годишния габровски ремсов деец Петър Станчев Божинов. Това се случва и с набора му ятак Стефан Цвятков Станев от с. Крушево, Севлиевско. На 6 юни 1944 г е убит 17 годишния Тодор Петров Велчев- ятак, секретар на РМС в Перущица. 17 годишен в затвора умира и ремсовия активист Димитър Янков Василев-Кръстев от софийското село Кривина.

На 5 ноември 1943 г. от вражески куршум пада убит 15 годишния ятак Стоян Рачев Раев от с. Черешово, а на 6 юни 1944 г. 17 годишната Тодорка Йорданова Моралийска – Гордана от пернишкото село Долна Диканя е заловена и разстреляна с двама от братята си – Димитър и Иван. Не успяха да изживеят младостта си и да навлязат в своята зрялост Стефан Иванов Хаджийски, Георги Георгиев Тодоров, Деньо Митов Начков, Найден Велков Шертев.След Девети септември те и останалите загинали като участници в съпротивата, бяха обявени за герои, борили се за едно по-добро и светло бъдеще. Някой знае ли че в Дахау и Бухенвалд - загиват двама от най младите български студенти имали злощастната съдба да попадат в нацистките лагери. Койчо Колев Георгиев на 18 г. от с. Казанка Старозагорско и Рад Николов Радев на 19 г. от гр.Златица.те са и първите български жертви на нацизма.

Партията издигна лозунга „Те умряха, за да живеем ние”! Комунистическата власт, която управляваше уж от името на работническата класа, величаеше, идеализираше, и героизираше техните дела. Тя имаше нужда от тези жертви, наричайки ги герои. По този начин искаше да покаже, че те не са дали живота си напразно, а всичко в името на което са загинали предстои. Родствениците на загиналите бяха обявени за Активни борци против фашизма и капитализма, възползвайки се от всички облаги, които е давало това звание. Заемаха централно място в тогавашното общество.

След 10 ноември плочата се обърна. Те отидоха на бунището на историята. За партизаните започна да се говори с насмешка. Някои започнаха подигравателно да ги наричат мандраджии, безотговорни лентяи и цървуланковци. Други ги считат за нищо повече от терористи и платени родоотстъпници „борили се” срещу една легитимна власт и напълно заслужили трагичната си съдба. Борци за светло бъдеще, жертви на своето време, герои на новото време, терористи за следващото. Би следвало да си зададем въпроса какви са били тези млади хора, как са били въвлечени в кървавите събития отнели живота им. Въобще осъзнавалили са това, което са вършили и в името на какво са се борили?

Кои бяха те, защо и как загинаха на такава младенческа възраст? На възрастта, на която те загиват, едва ли са съзнавали ролята си в събитията отнели живота им на толкова крехка възраст. Дали все пак не можем да ги определим като идеалисти, мъченици на една идея и станали жертва на времето в което са се родили.

ИСТОРИЯ НА ТАНЦИТЕ. Написана на : 2017-04-23 08:36:54
ИСТОРИЯ НА ТАНЦИТЕ.

Историческото развитие на танца показва, че той е сред най-древните изкуства и представлява съществена част от духовната култура на човечеството. Като едно от първите средства за изява на човека, танцът първоначално е тясно свързан със словото и песента, заедно с които участва в култовите обреди и религиозно-магическите ритуали.

По-късно в танца намират отражение трудовите процеси, битът, нравите и географските условия; постепенно танцът придобива самостоятелно значение, което му дава възможност да служи и за забавление и удоволствие. Танцът възниква като част от фолклора, т.е., той представлява една от най-старите прояви на народно творчество. Най-древните ловни и военни сюжетни танци са били прост изразител и имитатор на битието на човека. Постепенно простите стъпки, скокове и завъртания, които всеки можел да изпълнява, се усложняват технически. Така в древните цивилизации танците се превръщат в изкуство, за усвояването на което, се изисква специално обучение.

В Древна Индия танцът е бил важна част от общественото и социално построение. Танцовите умения се считали за признак на добро възпитание също и В Древна Гърция. В Римската империя обаче танцът постепенно загубва своя социално-културен престиж и акцентът при него пада върху зрелищния и еротичния му характер. През Средновековието християнската църква първоначално възприемала танцовия фолклор и дори го ползвала при богослужението. След Вселенският събор през 692 г. обаче църквата изрично забранява танца, официално и категорично го заклеймява като „бесовски” т.е., подбуждащ греховни чувства. Въпреки трудностите, през средните векове танцът все пак продължава да съществува в народните тържества и в изкуството на пътуващите артисти.

Той тепърва продължава да се развива и усъвършенства като изкуство. Танцът утвърждава изконното си право да бъде част от живота на хората, да им доставя радост в тяхното ежедневие и бит, паралелно с това като компонент от духовната култура, да ги вдъхновява и възпитава в духа на красотата и хармонията. Още през ХV – ХVІ век, по време на епохата на Ренесанса в Италия, на танца отново започва да се отдава огромна почит. Появява се професията „хореограф”, както и днес наричаме човекът, който съчинява танци. През 1661 година в Париж крал Луи ХІV създава Кралската Академия за музика и танц и поверява на 13 танцмайстори задачата да съхранят танцувалните традиции. През ХVІІІ-ти век танцът се откъсва от строгите дворцови форми и се изгражда стройната система на европейския класически танц. Той се появява като резултат от сложния и продължителен процес на развитие, през който преминава танцовата култура на Европа, а тя от своя страна се изгражда изключително върху основата на танцовите форми от античността и древния Изток.

По времето на Ренесанса интересът към танцовото изкуство се възражда с нова сила. Социалните и фолклорните танци през 14-ти век били на практика неразличими. Популярните фолклорни танци в кръг постепенно влизат в домовете на аристократите, които ги възприемат като средство за вечерно забавление. В кралските дворове на Европа през втората половина на века се появяват и церемониалните танци, които са свързани с въвеждането на химните. При тяхното изпълнение рангът определял реда на участниците. С течение на времето танцът се превръща в „инструмент за социално общуване” с изразени естетически и духовни стойности. Социалните танци се затвърждават като характерен елемент от живота на висшето общество, пригодени към етикета, морала и съответните норми на поведение.

С развитието на музиката през 18-ти век танците придобиват все по-голямо обществено и социално значение. От аристокрацията до обикновения селянин – всички слоеве на обществото танцуват. Редуват се полка, мазурка, полонез, тарантела, фанданго, фламенко, кадрил. Типичен салонен танц, който се изпълнява е Менуетът, наричан още „танц на етикета”, заради неговите изключително формални и премерени движения и жестове. След ерата на Менуета (1650-1750 г.), обаче идва ерата на темпераментния Валс (1700-1900 г.). Той произхожда от немския народен танц „лендлер” и идва във Виена от Шварцвалд. Първоначално се отличава с резки подскачания, но постепенно музиката в размер 3/4 започва да се играе по бавно, а танцьорите провлачвали крака, въртейки се в прегръдка (името „валс” идва от немски „валцен” – плъзгайки се като обръч). Със своя затворен хват и близост между партньорите, валсът внася нова интимност в социалните танци и отправя сериозно предизвикателство към моралните конвенции на обществото. Император Павел І го забранява в Петербург.

Виенският валс обаче се танцува предимно от младите, които не се страхуват и от Църквата, обявила танца за неморален. Те с радост се отдавали на усещането за свобода, което високото темпо и подвижността на валса създават. Въпреки, че е осъждан и отричан, но и точно поради това, този танц внася радикални промени в социалните отношения. Валсът завладява цяла Европа и се превръща в сензацията на ХІХ век. Жизнерадостният кан-кан по това време също е на почит и той от своя страна покорява любителите на танца в Париж. Паралелно и много бързо се развиват, както социалните танци, така и професионалното танцово изкуство. В края на 18-ти, началото на 19 в., когато се оформят идеите на Романтизма като изящно изкуство танцът израства най-много в сферата на класическия балет. Романтиците, изповядващи религията на чувствата се обявяват срещу естетиката на Просвещението и Класицизма. В романтичното време изпъкват стремежът към свобода на личността и страданието от съществуващото несъответствие между идеал и социална действителност.

Епохата на Романтизма се оказва много благоприятна почва за развитието на балета, който по своеобразен начин отразява действителността и разкрива съществените страни и противоречия от обществения живот. Класическият танц осъществява своите възможности да превъплъщава емоционалния свят на героите, техните мисли и чувства, и дори философските идеи на дадената епоха. Говорейки за класическия танц не можем да пропуснем името на Жан-Жорж Новер (29.04.1727-19.10.1810 рождената му дата е определена от ЮНЕСКО за празник на балетното изкуство), който остава в историята с прозвището: „Баща на балета”. Своето творчество той завещава в книгата си „Писма върху танца и балета” (1760), където обобщава новаторските естетически търсения на 18-ти век и ги съчетава в единна реформаторска система. За Новер балетът е „драматургически наситено зрелище, в което се сливат пантомимата и танца”. Отхвърляйки идеята на класицизма за единство на място, време и действие, той разгръща балета в многоактен спектакъл, според принципа на действения танц. Със своите новаторски принципи Новер си завоюва също така правото да бъде наричан „най-великият реформотор” и „създател на действения танц”.

Балетмайсторът – основоположник на самостоятелността на балетния жанр – призовава хореографите да бъдат самобитни в своето творчество и да създават свой собствен стил. Сякаш, за да изпълнят неговото послание, цяла плеяда творци от края на 19-ти и през целия 20-ти век с уникалния си почерк разписват своя индивидуален стил в изкуството на танца. Техните творчески изяви са свързани и с „неспокойния” дух на времето, търсещ и налагащ много промени. Епохата на Модернизма идва със стремежа към нови идейно-естетически схващания, отхвърля традиционното и класическо изкуство и търси различните изразни средства. Модерният танц се изправя срещу класиката и романтизма по същия начин, по който преди това романтичният танц въстава срещу перфекционизма, студения естетизъм и ограничения „речник от движения” на балета: „Но въпреки гръмките фрази и големия патос на романтиците в танца не достигат до много по-голяма освободеност от класическия танц. Техните творби съдържат определен брой пантомимически жестове, множество балетни стъпки, пози взети от Гръцките вази и Ориенталското изкуство.

Модерният танц в действителност следва осъществяването на идеалите на романтичния танц. Той се обявява категорично срещу измамността на класическия танц, определяйки като своя главна цел експресията/изразяването на вътрешния импулс/“. За модерния човек танцът вече не означава единствено балет. Самият класически балет като „професия на танца” отстъпва място на съвременния танц, който Мила Искренова определя като „гледна точка, лична философия и вътрешен поглед към света”. Представите за значението, ролята и мястото на танца в различните общества се сменят. Но самото му присъствие в живота на хората остава константна величина. Магическата сила на танца повлиява много човешки съдби, докато неговата собствена историческа съдба следва до голяма степен културното и цивилизационно развитие на цялото човечество. 

Действените танци са сюжетни или поне тематични. Жан-Жорж Новер разбирал като действен танц онзи, който развива сюжетното действие, но не чрез какво да е физическо действие на героите, а чрез такива постъпки, които са сюжетно–събитийни и движат интригата. От синтеза между пантомимата и „чистия танц” (дивертисментните форми без сюжет) се ражда действения танц, който Новер извежда като обобщение на новаторските си естетически търсения. Танцовото изкуство датира своето съществуване още от дълбока древност. Първоначално,като ритуални танци свързани с култове,към различни божества. За първи път като жанр и като термин „бални танци”,то се появява през епохата на Възраждането.Около ХІІ век се появяват първите танцови канони /първите светски танци/ - танци „променади” и танци „разходки”. През ХІV век в книгата на френския теоретик и изследовател Туано Арбо – „Орхесография”,за първи път е описан танцът „Бранли”,който се явява като първоизточник на почти всички историко битови танци.Той е и една от първите форми на състезателния танц.

По това време се появява и „паваната”,която се изпълнява по време на откриването на дворцовите балове и сватбените обреди. Започва разрастването на градовете и заедно с това се появяват менуетът и ригондата.Навлизат и танци с по бързо темпо,подскоци и въртения като „романесия”.В края на ХVІІ век се появяват и така наречените „контраданси”,които са характерни със симетричност на композициите.Те са взаимствувани от танците на английските селяни.По време на буржоазната революция във Франция през ХVІІІ век,танците по двойки отстъпват на масовите танци /карманьол,фариндола/и др.През ХІХ век се появява и царят на танците – Виенският валс,а на основата на менуета,мазурката и валса,се оформя и актуалния по това време танц „па дьо троа”. В началото на двадесети век се зараждат и оформят танците във вида в който ги познаваме и днес,а именно състезателните или по късно преименувани в спортни танци. Ето и кратка информация за танците включени в състезателната програма на спортните танци,които са десет на брой и се разделят на две основни групи,/стандартни и латиноамерикански/във всяка от които има по пет танца.

СТАНДАРТНИ ТАНЦИ: АНГЛИЙСКИ / БАВЕН / ВАЛС – музикален размер 3/4, темпо 28 – 30 такта в минута. Изпълнен за първи път през 1918 година. Произхожда от американския „бостон”. Включен в програмата на спортните танци през 1924, стандартизиран на 05 февруари 1929 година. ТАНГО – музикален размер 4/4, темпо умерено бързо 30 – 32 такта в минута. Произход – Аржентина. През 1907 година в Париж се провежда първият официален конкурс по танго. От 1911 до 1913 година завладява цяла Европа, стандартизира се през 1920 – 1921 година, а през 1929 година е установена крайната форма на тангото. ВИЕНСКИ ВАЛС – музикален размер – 3/4, темпо умерено бързо – 58-60 такта в минута. През 1813 г. е отречен като танц,но се оказало невъзможно да бъде спряно неговото разпространение. По това време Йохан Щраус син,написва музика за 447 валса, а през 1911 година във Виена се провежда първият официален кокурс за виенски валс. Стандартизиран в сегашната му форма през 1950 година.

ФОКСТРОТ /СЛОУФОКС/ - музикален размер 4/4 темпо – умерено 29 – 30 такта в минута. Произход – Америка, създаден от Хари Фокс през 1910 година.Един от най популярните танци. КУИКСТЕП – музикален размер 4/4, темпо бързо – 50 – 52 такта в минута. Американски танц, появил се в Европа в началото на 20-те години. До 1927 година, се наричал куиктайм фокстрот, но в последствие се решило да се нарича куикстеп. От 1930 година е стандартизиран в сегашния му вид. ЛАТИНОАМЕРИКАНСКИ ТАНЦИ: САМБА – музикален размер 2/4, темпо умерено бързо 50 – 52 такта в минута. Родина Бразилия. Бърз и динамичен танц с пулсиращ ритъм. За пръв път в Европа през 1910 година, под името „максизе”,но не се възприема. През 1924 година за втори път, като „самба”, но отново не се задържа. През 1948 – 49 година, завладява цял свят. От 1960 година – официално като турнирен танц. ЧА – ЧА – музикален размер 4/4, темпо умерено бързо – 30 – 32 такта в минута. Създаден на базата на кубинския танцов фолклор през 1953 година в Хавана – Куба. За първи път представен в Европа през 1957 година, а през 1960 година е включен в групата на латиноамериканските танци по време на турнир. РУМБА – музикален размер 4/4, темпо бавно – 24 – 26 такта в минута.

Танцува се на особен вид бавна музика, наречен „румба болеро”. Произхожда от Куба. Имало е два различни вида румба, и до 1962 година са се водили ожесточени спорове, кой от двата вида да се въведе официално. През 1962 година, се взема решение да остане и да се танцува английският вариант – /2,3,4-1,2,3,4-1/. ПАСО ДОБЛЕ – музикален размер 2/4, темпо умерено бързо – 58 – 60 такта в минута. Произход на танца – Испания. Изпълнява се по време на фиестите. Разпространил се е първо в латинска Америка, а по късно и в Европа, но вече като турнирен танц. ДЖАЙВ – музикален размер 4/4, темпо бързо – 40 – 44 такта в минута. Познат е от 1938 година, като „буги”, 1940 година като „джитербонг”, 1945 година като „бимбон”- но винаги с едни и същи стъпки и движения. Наименованието си „джайв”, получава от англичаните. Решаващ прелом в изпълнението и движенията танцът джайв получава от 1955 до 1957 година с навлизането на музиката „рокендрол”. По това време е създаден и втория вариант на джайв, който се изпълнява и до днес. Съществува и по бавен вариант на джайв, наречен американски суинг.

Прочутият кан- кан, който става емблематичен тук, е кадрил по музика на Офенбах. В края на 19 век англичанинът Чарлз Мортън го нарича френч кан-кан и според него е "ужасно шумен танц, дошъл от Франция". Звездите на „Мулен Руж“ стават известни предимно от картините на известния художник Анри дьо Тулуз-Лотрек, който от самото откриване на кабарето идва в него всяка вечер и вдъхновен от красивите танцьорки, създава творбите си. Светлините угасват, завесата се вдига. Трупата на “Мулен Руж” излиза на сцената пред смаяните погледи на стотици зрители, дошли да усетят магията на емблематичното парижко кабаре. Да попаднеш в залата, в която 100 от най-красивите мъже и жени танцуват френч кан-кан, се случва веднъж в живота. Всичко в “Мулен Руж” е бляскаво - танцьорите, костюмите, декорът, менюто... Всяка вечер, 365 дни в годината, един от най-пищните и скъпо струващи спектакли в света се изпълнява пред 850 човека. По два пъти.

  През 1964 година за пръв път е проведен турнир по американски суинг за аматьори, а през 1970 година и за професионалисти. Съвременните тенденции за развитието на спортните танци са предимно в посока атлетизъм и динамика. Независимо от своето доближаване до екстремните спортове, те са нещо изключително атрактивно, красиво и непреходно. Тракийската музика е очаровала и омайвала всеки, който е имал щастието да чуе прекрасните гласове на Орфей, Линей, Тамирис, Музей, Филамон и Евмолп. В техните ръце китарата, лирата и флейтата са се превръщали в интрументи на магията. Не случайно някои от тези наши предци са обожествени след смъртта си, а спомена за тях не е изчезнал дори и след 3500 години. Омир, Павзаний, Еврипид, Плиний, Страбон, Аполодор и др.свидетелстват за невероятните умения на тракийските певци и музиканти. Смята се, че тракиецът Филамон създава хоровото пеене, под неговото ръководство млади момичета са пеели химни за Латона ( Лада) и Аполон ( Белен). Тамирис пък повлиява до голяма степен дорийската музика и танци. За дедите ни е било известно, че не могат без песни и веселби. Конон определя траки и македонци като народите най-силно обичащи музиката, а Страбон свидетелства, че дори и бедните траки ( дарданите в Западна България) живеещи в землянки били изкусни майстори на струнни и духови инструменти.

Гласът на Орфей е считан за вълшебен и в състояние да покори хора и животни. Впечатлението на гърците от способностите на великия тракийски музикант е толкова силно, че в легендите си те споменават как реките спирали да послушат младия тракиец и дори планининте се премествали, за да го чуят. Твърдяло се е също, че славеите в близост до гроба на Орфей пеят по-сладко от всички останали. Дарбата на митичния музикант ще да е била невероятна затова и не е учудващо, че на траките се приписва изобретяването и разпространението на лирата, флейтата, кимбалите и други инструменти. Естествено щом траки са създателите им, то и имената ще са тракийски. Плиний твърди, че седемструнната китара от неговото време първоначално е била само с четири струни. Явно от там идва и името й. Думата китара е свързана с тракийското кетри, което е архаичния вариант на българското четри, четири. На гръцки четири е тетарес, тесарес, писурес. Флейтата (или по-точно кавала ) е наричана по орфеево време аул(ос). Понеже южните ни съседи са “гълтали” началната веларна съгласна на някои български ( тракийски) думи, то кавал бива преиначено на аулос.

Страбон споменава, че аула (кавала ) е наричан берекинтски и фригийски, а от Херодот знаем, че най- старите селища на фригите и берекинтите ( те са фригийско племе) са били в Юго-Западна Тракия и Македония. Съществувал е и двоен аул ( кавал), който има паралел в българския музикален инструмент двоянка. Кимбалът е всъщност купа направена от бронз. Когато две такива са били удряни една в друга се е получавал силен камбанен звън. Древното название на кимбала е кумбалос, което е точно съотвествие на диалектната ни дума кумба- яма, окоп. Точно това е купата- нещо кухо, изкопано. В някои пловдивски диалекти не се казва вдлъбнат, кух , а укупан. Друга сродна на кимбал дума е камбана. Кимбалите са се използвали първоначално в култа на тракийската богиня -майка. На нейните поклонници се приписва създаването и на тимпана. Този ударен инструмент е и нашия тъпан. В древността тимпан се е произнасяло тумпан, а тази дума у свързана с българските тупам, тъпча, тонпание-биене. За да произведе звук тъпана се бие (тупа). Сирингът е духов инструмент използван от тракийските сатири. Неговото име е просто архаичен вариант на старобългарската дума свирелъ – свирка, флейта. Сиринг е свързано с нашите думи свиря, свирене, свирач. Другото име на белия бъз – сирчогин също показва връзка със сиринг. Сирчогинът има куха дървесина и е подходящ за направа на прости духови инструменти.

Бринкос е название на тракийски струнен инструмент, чието име Дуриданов свързва с украинската дум бряк – звън, звук. Сродна на бринкос е и българската брънкам – звъня, бръмча, да не забравяме и старобългарската бренцание- звън. Тракийския магадис е споменат от Страбон, но описание не е дадено. Според мен магадис е алтернативно название на гайдата. Магадис отговаря на нашата дума мях- основната част на гайдата. Този инструмент е много древен. Има изображения още от първото хилядолетие преди Христа. Става дума за камените фризове на Кара тепе, Анатолия. Там са изобразени хетски музиканти свирещи на гайда, но трябва да се поясни, че в хетската империя са влизали тракийски племена като мизи и дардани, така че древните гайдари от Кара тепе са най-вероятно траки. Където и да са ходили те са носили със себе си и музикалните си инструменти. В постинга “Тракийското присъствие в Галия и Британия” бе обяснено, че името на астурите в Испания отговаря на тракийския етноним асти, и мизийския топоним Астур. Точно в испанска Астурия гайдата носи дори до днес името гайта. Траките са обитавали и Британските острови. На кимришки гайда е пип-год, а на гейлик дудук е дудак.

Едва ли е случаност. Не само имената на древните тракийски музикални инструменти показват, че създателите им са говорели българско наречие. Старите летописци са документирали и названия на различни тракийски песни. Херодот и Страбон споменават една много интересна дума – пейан, която те превеждат като пеене и е доста странно, че нашите траколози не са забелязали това. Алтернативното име на Аполон е Пейан. То означава лекуващия с песен. На плочици с Линеарни Б знаци (от XV-ти век преди Христа ) е документиран друг подобен вариант на името на бог Аполон – ПА-Я-ВО отговарящ на българската дума певец. На дедите ни е било известно, че тяло и душа са свързани и, за да се излекува тялото първо душата трябва да се възвърне в старата си хармония. Това е правено с помощта на песни и заклинания. Нашата дума баене е също свързана с пейян. Баенето е лекуване със заклинания. За названието на друга тракийска песен научаваме от Хезихий. Става дума за погребалната песен – тореле. И отново траколозите ни не са в състояние да видят в нея българската дума трела – песен на птица.

Трелите на птиците са както весели, така и тъжни. Няма как човек да не изпита възхищение към това прекрасно сравнение на прощалната погребална песен с омайващия глас на птиците. За това, че траките са обичали силно близките си знаем от Илиада. Омир описва оплакването на убитият от Одисей тракийски цар Резос. Дори и суровите, калени във битки бойци изпращат със сълзи господаря си в небитието. Важен елемент от тракийската култура са танците. Днес така наречения Пиров боен танц е считан за гръцки по произход, макар историческите извори да определят Пир (синът на Ахил) за създател, а също и корибантите- поклонници на тракийската богиня майка. Пир не е бил грък, а мирмидон. Според Ван Виндекенс мирмидоните са палеобалкански народ- пеласги, а Йоан Малала свидетелства, че хуните ( българите) от неговото време са същия народ както и водените от Ахил мирмидони. Да не забравяме, че гърците са известни предимно като изкусни търговци, а траките като боговете на войната. В книга XXXVI от “История на Рим” Тит Ливий е споменал, че траки, илири и македонци са най-войнствените народи, докато сирийците и азиатските гърци не стават за бойци, а са родени за роби.

Ксенофон описва друг тракийски боен танц. Гъркът остава силно впечатлен от мълниеносните движения на тракийските войни и способноста им да владеят оръжието си до съвършенство. Възможно e виденият от Ксенофон танц да е споменатия от В. Георгиев колаврисмос – колаврос. Нашият лингвист тълкува името като копие-въртеж. Кол отговаря на българската дума кол. Реално погледнато най-ранните копия са били заострени колове. Думата врос е просто гърцизираната форма на въртеж. Нашите предци траките са били войствен народ, не случайно гърците наричат богът на войната Арес- нашественик от север. На военното дело траките са гледали като на важен аспект от живота и поради тази причина дори в танците си включват оръжия. Римската, гръцка и турска окупация слагат край на тази древна традиция. Нашествениците са осъзнавали много добре, че траките трябва да бъдат лишени от войнствения си дух, затова и всичко свързвано с бойните изкуства е било жестоко подтискано. О. Хаас споменава за сикинис - комичен танц посветен на Дионис. Сикинис отговаря на нашия глагол чекна се-( извършвам комични движения. Тъй като гърците нямат звук и буква Ч, то те предават чекна се като сикинис. Дионисовия танц е бил изпълняван от сатирите, които са предшественици на българските кукери.

Необяснимо за мен е защо нашите траколози не са успели да видят, че названията ръченица и нестинар са тракийски думи. Ръченицата е бърз танц, точно това означава и името й – бърза. Ръченица идва от тракийската дума ринк – бърз. Колкото до нестинар, то значението й е обяснимо с тракийския глагол нес -нося се ( движа се) и анар – мъж. Старобългарските паралели са нести – нося се и ныръ – танцьор. Виждаме, че българската музика, танци и инструменти водят началото си от Орфей, Тамир, Линей и Евмолп. Това показва недвусмислено, че сме местен народ, а не потомци на теснооки азиатци. Ако траките бяха изчезнали, или поне бяха романизирани, или гърцизирани как тогава тяхната култура се е запазила у нас? Народната музика и танци са душата на един народ. Песента на българските гайда и кавал са уникални. Неповторими са и кръшните хора и бързите ръченици, а магията на българските гласове покорява милиони души по цял свят. Докато имаме тези неща, докато пазим старите обичаи и носии няма да се загубим, няма да изчезнем без следа, а ще пребъднем. Нека бъдем българи и да се върнем към корените си! Към добротата, честността и простосърдечието. Към смелостта и противопоставянето на злото във всичките му лица. Да бъдем достойни наследници на дедите си траките – създателите на благородни идеали! .

ИСТОРИЯ НА БИКИНИТЕ И АТОЛ БИКИНИ. Написана на : 2017-04-22 21:42:29
ИСТОРИЯ НА БИКИНИТЕ И АТОЛ БИКИНИ.

На модно ревю в Париж на 5 юли 1946 г. официално са представени първите бикини, които бързо се налагат в модата на дамското бельо и бански костюми. Първите бански от изрязани две части са наречени на името на атола Бикини, част от Маршаловите острови.

Като създатели на костюма се сочат инженерът Луи Реар и модният дизайнер Жак Хайм. Официалното представяне на бикините обаче става далеч след като началото на тяхната история е в началото на цивилизацията. Въз основа на доказателствата от римски мозайки и стенописи, историците отдавна вярват, че бикините са били популярно плувно облекло за древните римски жени. Във време, когато културните и моралните норми са били на много по-ниско ниво, отколкото днес, разходката по бикини е било нещо нормално.

Въпреки археологическите доказателства за съществуването на бикините дълго време преди XX век, документираната история на съвременните бикини започва лятото, след края на Втората световна война. Главен виновник за създаването на съвременните бикини е френският моден дизайнер от курортния град Кан Жак Хайм. Той усърдно работил върху идеята за бански костюм от две части разкриващ природните дадености на жените.

Хайм започва продажби на оскъдния бански, нарийчайки го "атом", в чест на наскоро отритата най-малка частица – атомът. в местен магазин на плажа през лятото на 1946 г. Малко по-късно Реар прави "атома" максимално малък за времето си и му дава името "бикини". Но трудно намира модел, който да се съгласи да го представи пред публика. В края на краищата с първите бикини на обществено място излиза Мишел Бернардини, танцьорка от Парижкото казино.

Налагането на бикините обаче нe става лесно. Трябва да минат поне 15 години, за да бъдат те масово възприети в САЩ, а преди това през 1951 г. са забранени от надпреварата "Мис Свят". Пробивът идва с Брижит Бардо и бикините й във филма "И Бог създаде жената" от 1957 г., след което пазарът вече е отворен. Днес бикините са неделим елемент на плажната мода. Техните размери все повече намаляват и се показват по-големи части от женското тяло.

Двама френски дизайнери оспорват правото да се нарекат създатели на първия женски бански костюм от две части - бикини. През 1946 година френският инженер Луис Реар разработил дизайн на женски бански костюм от две части. Той взаимства идеята си от изображенията на гръцки атлетки върху керамични съдове от 1400 г. пр.Хр. Реар бил сигурен, че ще скандализира публиката и търсел подходящо име за приумицата си. Имал нужда от нещо дръзко, екзотично, което веднага да привлече вниманието към себе си. Четири дни преди Реар да покаже новия модел в Париж, американската армия провежда ядрени опити на необитаем атол от Маршаловите острови в Тихия океан, известен под името Бикини (Bikini Atoll).

Хрумва му, че двете парчета плат могат да предизвикат експлозия не по-малка от експлозията на една атомна бомба. Така името било намерено - "бикини". На 5 юли 1946 година новият бански костюм бикини видял бял свят. По-късно Реар много пъти казвал, че костюмът бил наречен на острова, а не в чест на атомния взрив. Макар да е очевиден фактът, че за името на своя модел Реар се е възползвал от най-актуалната и обсъждана в този момент тема. Едновременно с Луис Реар бански от две части бил създаден от Жак Хейм, моден дизайнер от Кан. Новият модел бил наречен “The Atom" и представен като най-малкият бански костюм в света. На което Реар реагирал веднага, заявявайки, че неговите бикини са "по-малки от най-малкия в света бански костюм". Действително, новият бански-бикини на Реар бил толкова откровен, че парижките манекенки не се решили да го демонстрират на подиума.

За представянето му била наета 19-годишната Мишелин Бернардини - стриптизьорка в един от парижските клубове. Тя без колебание се съгласила да демонстрира бикините. Бернардини не била красива според класическото разбиране на красота, но след появяването й в бикини нейната популярност в пресата пораснала значително. Мишелин била затрупана с писмата на своите поклонници - говорело се че техният брой надхвърлил 50 хиляди. Новите бански костюми не били изненадваща новина. Роля изиграло военното време, когато отвсякъде се чували призиви за икономии и рационален подход към всичко.

През 1943 година в САЩ било предложено да се съкрати с 10% разхода на платовете, изразходвани за ушиването на един женски бански костюм. На американските плажове мъжете проявявали повишен интерес към жените, възприели патриотичния призив. Реар скроил своя бански от 30 дюйма плат (0,76 кв. м): бюстие от два триъгълника, съединени с връвчица, и изрязани гащички.Дамското долно бельо се развило с времето през вековете.

Преди време, по скоро във първите векове мъжете и жените са използвали препаска като бельо. Има данни за първите бикини още през Средновековието при аристокрацията. След Викторианската епоха, дамското бельо и бикини в частност се променят постепенно до средата на 20-ти век. След това започва да се развива с по-бързи темпове, в унисон с останалата част от облеклото.

Бикините са най-често използвананото бельо от жените поради удобството което предлагат, съчетано със подчертаване на формата на женските задни части. Дизайнерите създават различни модели бикини за всеки повод. За ежедневна употреба са повечето чифтове бельо на всяка дама, като предпочитана материя за това е памука.

Друга функция е стягащата при някои модели. Две трети от моделите са за ежедневно ползване. За еротични цели също се купуват но по малко.Това са около една трета покупките. Съществува ластично бельо за оформяне на зоните около корема. Това са така наречените колан-гащи. Препоръчително е да се носи по-рядко. Ползва също и при жени след бременност за по бързо прибиране на корема.

Цветове и материали при бикините Предлагат се в различни цветове. Най-често - бяло, черно и червено. Около половината от дамското бельо е в бяло. Материалите от които се изработват бикините са памук , сатен, еластен и други материи. Има чудесни български производители на бикини, които радват своите клиенти със високо качество.

Видове на кратко- Биват няколко вида. Първата група е прикриваща повече тялото на жената. Изрязани бикини, дамски пликчета и стягащо бельо. Втората група е по-изрязано бельо. Подчертава повече бедрата и дупето на жената. Боксерки и прашките също са често предпочитани от дамите. Бразилските бикини са хит в последните години. Те наистина са комбинация от удобство и сексапил. Всяка модерна жена има в гардероба си над 10 броя от този тип. В комбинация със подходящ сутиен наистина придават уникалност на жената особено в червено.

В летните месеци се носят също и по свежи цветове, като светло синьо и розово. Жени бъдете различни когато е необходимо... залагайте и на комфорта при ежедневието. Мъже опознайте полвинката си и избирайте подарък бикини според вкусът й.

Маршалови острови.

Маршаловите острови са синоним на представата ви за рай. Отдалечените на хиляди километри острови в Океания са хиляди на брой. Плоски коралови острови съставляват Република Маршалови острови. Животът по тези тесни ивици земя мжду океана и лагуната е спокоен, необезпокояван. Местните лица отразяват историята на островите. След 2000 години изолация, през 1700 година островите най-после биват открити.

Те са били колонизирани от англичани, руснаци, германци, японци и разбира се американци. Явно райските острови още тогава са били много превлекателна дестинация. Днес на по развитите атоли се усеща влиянието на различните култури – магазините са добре снабдени, рестораните са приятни, има и чудесни места за отсядане и релакс. Природата тук е разпръснала хилядите блещукащи малки острова точно по средата на Тихия океан.

Те се носят по водите като наниз от перли, образувайки верига от 29 перфектни атола, 5 ниско разположени острова и 879 коралови рифа. Хората на Маршаловите острови живеят обикновен живот, непроменен в много отношения в продължение на векове.

Един от атолите, Бикини претърпява истинска катастрофа. На него е взривена американска водородна бомба на 1 март 1954 година. Тя причинява смърта на хиляди жители на Полинезия и Микронезия. Петнадесет мегатонната бомба избухнала на Бикини, изпарява част от атола заедно с доста от жителите му. Голяма част от обитателите на атола били принудени да напуснат родните си домове.

Колкото и да е загадъчно, ядрената слава на Бикини хич не пречи на авантюристичния дух на чуждите гости, предпочели за почивката си Маршаловите острови. Впрочем тъкмо Бикини заедно с друг съседен атол - Джалуит - предлага съвсем специфичната атракция на едно от най-големите в света подводни гробища на самолети, подводници и кораби, останало от времената на американско-японските битки през Втората световна война. Специално организирани екскурзии радват любителите на акваекзотиката и край Куаджалейн, Ур, Аилинглаплап.

Най-големият атол в Маршаловите острови е Маджуро, където е и едноименната столица. Атолът се състои от 57 малки островчета, най-големите от които са свързани с единственото на всичките Маршалови острови 55-километрово шосе с твърда настилка. Още навремето отбилият се тук Робърт Луис Стивенсън нарича Маджуро "перлата на Тихия океан". В самия край на западната част на атола е Лаура Вилидж, където е най-добрият местен плаж. Основен поминък на населението,извън атолите Маджуро и Куаджалейн,е селското стопанство и риболовът.

Отглеждат се кокосови палми,хлебно дърво и таро.Копрата и изсушената плодна обвивка на кокосовите орехи са основнитеескпортни продукти,но се налага страната да внася много други стоки.

Появяването на бикините предизвикало оживена дискусия в целия свят. В католическите страни, такива като Испания, Португалия и Италия, бикините били забранени.

Организациите, борещи се за по-висока нравственост, оказвали натиск върху Холивуд с искане да бъдат изрязани от филмите сцените, където актрисите са облечени в бикини. Един от писателите казал, че бикините "откриват всички женски тайни, с изключение на моминската фамилия на майката на притежателката на такъв бански.

 По това време в списанието Modern Girl пишат за бикините: "Абсолютно невъзможно е да си представи човек, че порядъчна девойка е способна да облече такова нещо". В началото на 60-те години обаче Америка вече се намира под влиянието на нови течения, включително и нудисткото. През 1960 г. поп-звездата Браян Хиленд увековечил бикините в своята песен "It's Bitsy Teenie Weenie Yellow Polka Dot Bikini". След три години на голям екран излязъл филмът "Beach Party", в който в една от сцените девойките танцуват в бикини. Филмът имал огромен успех.

Времената и вкусовете се променят. През 80-е - в началото на 90-те години обемът на продажби на бикини постепенно се снижава и представлява една трета от обема на всички бански костюми. През 1988 година фирмата на Луис Реар прекратява съществуването си. Днес като че ли бикините преживяват своето второ раждане. Популярността на този модел сред съвременните жени е голяма и обемите на продажбите постоянно растат. Някои анализатори го свързват с появата на популярното телевизионно шоу Baywatch.

ПЛЕННИЦИ И СВАЛЕНИ ПИЛОТИ. Написана на : 2017-04-21 22:33:19

ПЛЕННИЦИ И СВАЛЕНИ ПИЛОТИ.

Автор Емил Петров.

Данните за публикуваните от мен статии са взети от Уйкипедия -" Бомбардировките над България през Втората Световна война". Член съм на Уйкипедия. Списъците са ми представени от ДВА Велико Търново и са част от Личният ми Архив. Използвана е и книгата " Летящите крепости над България" - Автор Румен Руменин. Във Варна в апартамента където живеем с Дияна  - имам плакат със всички загинали летци /бранили нашето родно небе а под всяка една снимка отдолу е написано името и родното място на загиналият.Плакатът е 2 м./170 м.

  Под натиска на Германия и Италия на 13.12.1941 г. България обявява война на САЩ и Англия. Близо две години след тази дата София не е обект на бомбардиране от англо-американската авиация. През този период българското правителство предприема мерки (според възможностите на страната) за подновяване на изтребителния парк, което способства за увеличаването на отбранителната мощ на държавата. С тази цел през февруари 1943 г. от Германия са доставени първите 16 броя изтребители „Месершмит" Бф 109 Г-2, след които до началото на 1944 г. пристигат още от типа Г-2 и Г-6, Като общият им брой достига 145. С първите Ме-109 Г-2 се въоръжава 3/6 орляк, който заминава на 10 август 1943 г. за летище Божурище, където остава до края на войната. Командир на орляка е капитан Чудомир Топлодолски. Сформираните през 1941 г. 1/6 и 2/6 изтребителни орляци с командири съответно Капитан Руси Русев и капитан Николай Бошнаков преминават от чехословашките изтребители „Авиа" Б-534 „Доган" на френските изтребители „Дебоатин 520", което става през есента на 1943 г. 1/6 орляк остава на летище Марно поле, Карловско, а 2/6 орляк заминава за летище Враждебна, където постепенно преминава на Ме-109.Така директно за отбраната на София отговарят 2/6 и 3/6 изтребителни орляци, които поради близостта на столицата могат бързо да се включат в нейната защита. На 1 август 1943 г. съюзническото командване започва изпълнението на операция „Приливна Вълна" - бомбардиране на плоещките нефтени рафинерии.

На 25 ноември 1943 г. е основан лагер за военнопленници на 2,5 км. край Шумен в почивна станция. Той функционира до 25 септември 1944 г., но военнопленниците са освободени още на 8 септември. За времето на съществуване на лагера в него са приети 32 групи военнопленници с обща численост 329 души. В този брой не влизат летците, които попадат в партизански отряди в България, Сърбия и Гърция.В лагера са концентрирани основно оцелелите екипажи на свалени бомбардировачи, както над България, така и в окупираните от нея територии в Гърция и Югославия – общо 120 самолета заедно с изтребителите от ескорта. Някои от самолетите са свалени от български и немски пилоти, други са засегнати от ПВО на румънска територия (нефтените рафинерии край Плоещ), технически неизправности и др.

По правило екипажите на засегнатите самолети правят всичко възможно да излязат извън пределите на Румъния и се стремят към територията на неутрална Турция, но не всички успяват. Отделно в тези 120 самолета са намерените тела на 180 загинали летци, от които е установена самоличността и са погребани 36 души. В шест от случаите самолетите дотолкова са изгорели, че не е било възможно да се установи броят на загиналите в тях. От пленниците 141 са офицери и 188 подофицери и редници. Най-старшият по звание е американският Подполковник Хюг Реджинал Граф.Слeд гoдини poвeнe в apхивитe и cpeщи cъc cвидeтeли се ycтaнoвило, чe лaгepът зa aнглo-aмepикaнcки caмoлeтни eкипaжи, cвaлeни нaд Бългapия, e фyнкциoниpaл oт 26 нoeмвpи 1943 г. дo 8 ceптeмвpи 1944 г., a в нeгo били нacтaнeни 329 дyши oт дeвeт дъpжaви.

По националност те са : 292 aмepикaнци, 17 бpитaнци, двама кaнaдeци, 9 югocлaвяни, пeтимa oфицepи oт Южнa Афpикa, тpимa aвcтpaлийци и пeтимa aгeнти на SOE. Сред пленниците има и руснак,украинец,словенец,киргиз двама хървати,двама холандци,двама гърци,двама французи,двама новозенландци,двама италианци,трима американски негри. Окaзвa ce, чe някoи oт aмepикaнcкитe бoйци ca oщe живи, a иcтopиитe нa 60 oт тях ca cъбpaни в книгaтa “288 дни кpaй Шyмeн”. 

Списък на Военнопленниците в Шумен / са ми предоставени от ДВА Велико Търново. Основно са на възраст между 20 и 25 г. има и 18 и 19 г. стигащи до 35 - 40 г. Според мирновременните им професии са студенти, търговци, шофьори, работници, художници и др.Списъкът е обновен и преписан отново в статията.

Сред изброените има и попаднали в немски плен. Попаднали в немски плен са още: Ернст Лойд Кинди; Джак Роберт Роумен; Леонард Ралф Хаускен; Кларес Бенджамин Одли; Олфред Реналд Цалас; Юджин Ендрю Ласкот; Филип Елзбери; Джон Мейсън; Франки Мартин; Валтер Брейзний; Уйлям Бейнмирор; Джералд Карауел; Хари Дювал; Андрюс Уткан и други, над 30 англо - американски пилоти.   Неиндтифицирани трупове са открити навсякъде където са падали англо - американски самолети.  Осем неиндетифицирани трупа са открити на 01.08. 1943 г. в с. Гоин дол - западно от Цариброд. Един при село Богомил Югославия на 24. 11. 1943 г. Три неиндетифицирани трупа са открити в местността Голо бърдо Пернишко на 10.01.1944 г. Един обгорял в землището на село Гълъбовци. Един обгорял труп при град Сливница. Двадесет изгорели трупа на 30.03.1944 г. при село Кошарево. Девет неиндетифицирани трупа на 30.03. 1944 г. са открити при село Пчелинци.При село Блатешница,при село Вълково,при село Цар Петрово,при село Вълчек,в град Рила,при село Овчеполци,във село Власи,Горно Пещене Врачанско,при село Нови хан. При село Осъм,при село Криводол Врачанско,при село Отец Паисиево,Дива Слатина,Стрелча,Самоков,Панчарево и на други места. Свалени англо - американски самолета има в село Бърдарски геран Врачанско,село Веслец Врачанско,село Лик Врачанско,село Царевец Врачанско. Във село Костеновци Монтанско,село Ослен Криводол Врачанско, село Пресяка Ловешко,село Долна Гноеница Монтанско,село Комарево Врачанско,село Ново село Видинско,село Криводол Врачанско. Във град Стрелча,Самоков,Русе,Плевен,Враца,Видин,Елхово,Лом.

  Държа да уточня че Летецът - изтребител Мито Симеонов Дисов е роден в село Борован Врачанско а не в село Боровци Монтанско - както пишат някой историци. Мога да предоставя снимки и биографии на всички български летци,загинали /бранейки родното Българско небе. Притежавам Албум на ВВС - със снимките на Българските летци. Автор Румен Руменин - Военно издателство.

Представям списък на 69 души от военнопленниците в статията си.

1. Август Джон Мастерполо-23 г.Американец.Подофицер.Военен №-3264471.Пленен на 20.06.1944 г. при гр.Русе. Зачислен в лагера Шумен на 29.07.1944 г. 2. Александър Джозеф Мадор -23 г.Канадски французин.Подпоручик -бомбардир.Военен №-445590. Пленен на 24.06.1944 г.при гр.Плевен. Зачислен в лагера Шумен на 05.07.1944 г.3. Александър Тасич Димитров -29 г. Сърбин.Поручик.Военен №-У-65. Пленен на 19.04.1944 г.при с.Тажево Битолско. Изпратен от РО в лагера Шумен и зачислен на 16.04.1944 г. 4. Алфред Чарлз Джексън - 21 г.Американец. Технически подофицер.Военен №-0695370. Пленен на 23.06.1944 г. при гр.Плевен.зачислен на 05.07.1944 г. в лагера Шумен.

5. Андрей Николаевич Клапшин -21 г.Руснак.Подофицер. Военен №-32863910. Пленен на 15.05.1944 г. при гр.Плевен. Зачислен в лагера Шумен на 01.06.1944 г. 6. Антони Жак Роба-30 г.Американец.Подофицер. Военен №-36358425. Пленен на 01.07. 1943 г.при гр.Скопие. Предаден на немците на 27.11.1943 г.7. Аристид Антони Раниери-21 г. Американец. Подофицер. Военен №-15059233. Пленен при гр.Оряхово на 18.08.1944 г.Зачислен на 28.08.1944 г. в лагера Шумен.8. Артур Чарлз Мулен -23 г. Англичанин. Старши Подофицер. Военен №-34730362. Пленен при гр.Плевен. Изпратен от Стол. комендантство в Шумен на 21.08.1944 г.

9. Байрон Дей Кулкин- 29 г. Французин.Подпоручик.Военен №-0810828. Пленен при гр.София на 19.06.1944 г. и същият ден е изпратен в Шумен където е зачислен. 10.Бенджамин Маршал Дейвис- 29 г.Американец.Подофицер.Военен №-3827846. Пленен при гр.Радомир на 18.05.1944 г.Зачислен в лагера Шумен на 11.02.1944 г. 11.Бенет Ханс Питърсън - 19 г.Англичанин.Подофицер.Военен №-12194573. Пленен на 23.05. 1944 г. при гр.Оряхово. Зачислен в лагера Шумен на 28.08.1944 г. 12.Бернард Даниел Чаплин - 20 г.Американец.Подофицер.Военен №-12203203. Пленен при гр.Радомир на 10.01.1944 г. Зачислен в лагера Шумен на 11.02.1944 г.

13.Бронингер Ерл Уин-23 г.Американец.Подпоручик.Военен №-0697389.Пленен на 11.06.1944 г. при гр. Свищов.Зачислен на 27.06. 1944 г. в лагера Шумен. 14.Вазо Божин Бендерек -26 г. Сърбин.Подофицер.Военен №-У-229. Пленен на 24.11.1943 г. при гр.Прилеп.Зачислен на 20.12.1943 г. в лагера Шумен.15.Валтер Антони Смит -27 г.Американец. Майор. Военен №-069406. Пленен на 23.06.1944 г. при гр. Прилеп. Зачислен на 05.07.1944 г.16. Вили Рей Овен -21 г.Англичанин. Фелдфебел. Военен №-34603622. Пленен на 11.06.1944 г. Попада в немски плен.

17.Георг Коста Бесас-27 г.Грък.Подофицер.Военен №-3527.Пленен на 08.01.1944 г.при гр.Гевгели.Попада в немски плен при опит за бягство е убит. 18.Давид Логан Мелбърм-21 г.Американец.Подофицер.Военен №-18209685.Пленен на 18.08.1944 г.Зачислен на 28.08. в лагера в Шумен.19.Денис Еим Кинген -27 г.Американец.Фелдфебел.Военен №-35572302.Пленен при гр.Враца на 18.08.1944 г.Зачислен на 26.08.1944 в лагера Шумен.20.Джейм Август О,Нил-25 г.Американец. Подофицер.Военен №-6960139.Пленен на 04.04. при гр.Русе. В лагера в Шумен е зачслен на 17.06.1944 г. 21.Дерик Чърдлей Херингсън - 26 г.Канадец.Поручик.Военен №-104075.Пленен на 29.06.1944 г. при гр.Русе.Зачислен на 11.07.1944 г. в лагера Шумен.

22. Джеймс Патрик Маккарти-25 г.Американец.Поручик.Военен №-0819537.Пленен на 24.06.1944 г. неизвестно къде. Зачислен в лагера Шумен на 05.07.1944 г. 23. Джеймс Францез Флин -34 г.Американец. Старши Подофицер.Военен №-39322467.Пленен на 10.08.1944 г. при гр.Плевен.Зачислен в лагера Шумен на 21.08.1944 г.24.Джозеф Джордж Ричардсън -24 г.Американец.поручик.Военен №-0811747.Пленен на 17.08.1944 г. при гр.Мездра.Зачислен на 25..08. 1944 г. в лагера Шумен.25. Джон Александър Доналд Флетчер- 20 г.Англичанин. Поручик. Военен №-157917.Скача с парашут на 12. 07. 1944 г. и пада в езерото Бору гьол. 26. Джон Уилки Камерон -34 г. Англичанин.Поручик. Военен №-135610. Пленен на 12.07.1944 г. западно от езерото Бору гьол. Зачислен в лагера в Шумен на 28.07.1944 г. 27. Джон Франциз Уаиз -27 г.Американец. Старши Подофицер.Военен №-32768890.Пленен при гр.Оряхово на 26.08.1944 г.Зачислен в лагера Шумен на 03.09.1944 г.

28.Динко Норбеш Вечерина -32 г. Хърватин.Капитан. Военен №-У-33. Пленен на 24.11. 1943 г. при с. Мокрене Велешко.Зачислен в лагера Шумен на 20.12.1943 г. 29. Доналд Рей Търнър- 20 г.Американец. Подофицер.Военен №-31500108.Пленен на 23.06.1944 г. при гр.София. Зачислен в лагера Шумен на 05.07.1944 г. 30.Драгиша Милана Станиславлевич-42 г. Сърбин. Капитан. Военен №-У-43. Пленен на 24.11. 1943 г.при гр.Прилеп. Убит на място.31. Едвиг Оскар Андерсон -24 г.Англичанин.Подпоручик.Военен №-0808336.Пленен при гр.Калофер на 23.06.1944 г.Зачислен в лагера Шумен на 27.06.1944 г.32. Едуард Ричард Охара- 23 г.Американец.Поручик.Военен №-35353399.Пленен на 18.08.1944 г.при гр.Оряхово.Зачислен в лагера в Шумен на 28.08.1944 г.

33.Жак Виктор Пипкин -22 г.Французин.Подофицер.Военен №-18133348.Пленен при гр.Радомир на 10.01.1944 г.зачислен в лагера в Шумен на 10.04.1944 г.34. Живко Манасич Милойкович-31 г. Сърбин.Подофицер.Военен №-У-56.Пленен на 24.11. 1943 г. при с.Богомила Прилепско.В лагера Шумен е зачислен на 20.12.1943 г. 35. Жулиен Трухард Дарлингтон- 26 г.Американец.Поручик.Военен №-0993942.Пленен на 01.07.1943 г.при гр. Скопие.Зачислен в лагера в Шумен на 27.11.1943 г.Представител на военнопленниците в лагера.

36.Жорж Ментен Чаплин-20 г.Американец.Подофицер.Военен №-31291117.Пленен на 23.06.1944 г. при гр.Русе и зачислен в Шуменският лагер на 11.07.1944 г.37.Иван Ивана Короша - 38 г. Словенец.Подпоручик.Военен №-У-514. Пленен на 24.11.1943 г. при гр.Велес. Зачислен в лагера в Шумен на 20.12.1943 г. 38.Иван Михайлович Халипа-32 г.Хърватин.Технически Подофицер.Военен №-У-164.Пленен на 24.11. 1943 г.при гр.Прилеп и изпратен в Шуменският лагер на 20.12.1943 г. 39.Кейт Чарлз Джон Мартин -24 г.Австралиец.Подофицер.Военен №-414824.Пленен но 06.04.1944 г.при гр.Видин.Зачислен в лагера в Шумен на 20.05.1944 г.  40.Кенет Антони Леонарди- 26 г. Англичанин.Подофицер.Военен №-14038874.Пленен на 24.06. 1944 г. при гр.Самоков. Зачислен в лагера в Шумен на 17.07.1944 г. 41.Кристофър Джон Сидрарес-20 г.Грък.Ефрейтор. Военен №-38243434.Пленен на 23.06.1944 г. при гр.Пловдив. Зачислен в лагера в Шумен на 05.07.1944 г.

42. Луй Ван Дер Мюлер-27 г. Холандец.Подофицер.Военен №-16087443.Пленен на 02.04.1944 г.при с.Мелница Елховско.Изпратен от РО в Шумен на 14.04-1944 г.където е зачислен. 43.Майкъл Джеймс Съливан-25 г.Американец.Подофицер.Военен №-20607827.Пленен на 23.06.1944 г.Във лагера в Шумен е зачислен на 23.06.1944 г. 44.Милош Милика Йелич- 31 г.Сърбин.Поручик.Военен №-У-49.Пленен на 24.11.1943 г. при гр.Прилеп. Зачислен в Шуменският лагер на 20.12.1943 г. 45.Миодраг Милика Тимотеевич-40 г.Сърбин.Подофицер.Военен №-У-276.Пленен на 24.11.1943 г.при гр.Прилеп.Във лагера в Шумен е зачислен на 20.12.1943 г.

46. Михаил Романов Тропано-24 г.Украинец. Подпоручик.Военен №-32870600. Пленен неизвестно къде и кога. В лагера в Шумен е зачислен на 04.09.1944 г. 47.Никълъс Вайнес Ацолини -24 г.Американец.Фелдфебел.Военен №-12043745.Пленен на 25.06.1944 г.при с.Седло Пловдивско. Във лагера в Шумен е зачислен на 28.08.1944 г. 48.Обри Алфред Бауман-21 г. от Южна Африка.Поручик.Военен №-206130.Пленен на 29.06.1944 г. при гр.Русе. Зачислен в Шумен на 29.07.1944 г. 49.Огнян Иванович Лакич-26 г.Сърбин.Подпоручик.Военен №-36354764. Пленен на 24.11.1943 г. при гр.Прилеп от немците. 50.Патрик Лоунс Шенз Майер- 27 г. от Нова Зеландия.Поручик.Военен №-9444074.Пленен на 23.06.1944 г. при гр.Прилеп. Предаден на немците на 21.08.1944 г. 51.Роберт Мооди Шумахер-27 г.Американец.Подофицер.Военен №-688349.Пленен при с.Кладница Брезнишко - не е установено кога.Във лагера Шумен е зачислен на 20.05.1944 г.

52. Роис Ърл Шеленбергер-26 г.Американец. Подпоручик. Военен №-0748814.Пленен при гр.Скопие на 24. 01.1944 г. от немци. 53.Рой Уйлям Ричардс- 22 г.Американец. Редник.Военен №-32679109. Пленен  на 27.07.1944 г. при гр.Ловеч. Във Шуменският лагер е зачислен на 03.08.1944 г. 54.Сети Клиф Ричард Дениз- 21 г. Канадец.Подофицер.Военен №-К-140890. Пленен при гр.Пирот на 05.07.1944 г. Зачислен в Столичното комендантство на 17.07.1944 г. и изпратен в Шумен. 55.Силвестър Чарлс Браун -21 г.Американец.Подофицер.Военен №-12169512.Пленен при гр.Струмица на 24.11.1944 г. Във Шумен е зачислен на 20.12.1944 г. 56.Хералд Хишард Джеймс-22 г.Американец. Старши Подофицер.Военен №-19100012. Пленен от полицията в Средногорието.Освободен от партизаните и се включва в техните редици. 57.Стон Тейлър Гайнел- 34 г.от Южна Африка.Поручик.Военен №-5426317.Пленен на 10.08.1944 г.при гр.Лом. Зачислен в лагера в Шумен на 18.08.1944 г.

58.Сядус Теодос Гайда -24 г. Киргиз. Поручик.Военен №-0716723.Пленен на 10.08.1944 г. при с.Ракево Врачанско.Изпратен в Плевен откъдето е транспортиран до Шумен и зачислен там на 02.01.1944 г.59. Тревър Стюард Джеймс- 25 г. от Южна Африка.Фелдфебел.Военен №-234144.Попада в плен при гр.Русе на 28.06.1944 г.В Шумен е зачислен на 11.07.1944 г. 60. Уйлям Хенри Кларк- 23 г.от Южна Африка. Поручик.Военен №-205504. Пленен в гр.Русе на 29.06.1944 г. и изпратен в Шумен .Там е зачислен на29.07.1944 г. 61. Хуберт ван Дер Мюлер -30 г.Холандец. Технически Подофицер.Военен №-14043917.Пленен на 02.04.1944 г.при с.Мелница Елховско с брат си .Зачислен в Шумен на 14.04. 1944 г. Изпратен там от РО.

62. Чарлз Доменик Анжело-24 г.Италианец. Фелдфебел.Военен №-13008652. Пленен неизвестно къде и кога.В шуменският лагер е зачислен на 29.06.1944 г. 63. Мартин Ян Шефчик -31 г. Чех. Офицерски кандидат.Агент на SOE. Изпратен в лагера Шумен. 64. Франки Мартино Крачули- 22 г. Италианец. Военен агент на SOE.Престоял в Шумен до освобождението. 65.Хенри Алфондо Уайз- 24 г.Американски негър.Поручик.Военен №-0821924.Пленен на 26.08.1944 г. при гр.Враца. В Шумен е зачислен като военнопленник на 03.09.1944 г. 66.Хенри Джордж Ван Поперинг-22 г.Американец.Подпоручик.Военен №-0684915.Пленен на 24.06. 1944 г. при гр.Силистра.Зачислен в Шуменският лагер на 11.07.1944 г. 67.Шестър Францис Зейбава-18 г.Американски негър.Подофицер.Военен №-6568650.Пленен на 23.06.1944 г.и зачислен към лагера в Шумен на 09.08.1944 . 68.Ърл Едуин Дженитал-20 г.Американец.Подофицер.Военен №-17079710.Пленен при с.Остров Врачанско. на 17.07.1944 г. няма данни кога е зачислен в Шуменският лагер.69.Реймонд Ралф Тирел -21 г. Австралиец.Подофицер.Военен №-426715.Пленен на 06.05.1944 г.при гр.Видин. Във лагера Шумен е зачислен на 20.05.1944 г.

В плен попадат 451 човека те са престояли в лагера в гр.Шумен до освобождението им.В списък във Втора статия  са имената на всички летци, загинали в защита на българското небе през 1941 – 1942 г. Правя го с убеждението, че Историята и героизма имат конкретни имена. Паметта за тях трябва да бъде съхранена. Под N.77- в списъка е германският пилот кап. Герхард Венгел, загинал при  Радомир по време на голямата бомбардировка от 10 януари 1944.

В периода от 1942 до 1943 г. са бомбардирани 131 населени места в България. убити и ранени са 1276,13 81 души. Пуснати са 13,959 бомби. В периода 1944 г. са бомбардирани 168 населени места в България почти няма село и град бомбардирано. Загинали са 1828 души. Ранени са 2372 души. България е бомбардирана от летците на САЩ, Великобритания,СССР и Югославия с прикрепени към тях летци от Южна Африка,Нова Зеландия,Австралия, Канада,Гърция,Франция и Холандия.

СПИСЪКЪТ Е МОЙ - Автор Емил Петров.

БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД БЪЛГАРИЯ. Написана на : 2017-04-19 11:18:40

БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА- Четвърта Част.

Равносметка и Използвана литература.

 Англо-американската авиация предприема срещу България операция ”Point Blank” (Прицел от упор) в периода 18 октомври 1943 – 17 април 1944 г. в рамките на въздушната кампания „Приливна вълна“ (Tidal wave), целяща създаването на площи под „бомбен килим“ в региона обхващащ София, Скопие и нефтените полета около Плоещ.

България губи 27 самолета и 22-ма свои летци, съюзните немски пилоти също дават жертви. Срещу България са пратени над 2500 изтребителя и тежки бомбардировачи. Срещу тях в защита са около 80 български летци изтребители от София, Карлово, Скопие и Ниш и 30 немски изтребителни пилоти базирани в София плюс тези в Скопие и Ниш. Под командването на генерал Димитър Айранов и командира на 6-ти изтребителен авиополк полковник Васил Вълков българските летци, храбро се бият срещу обичайно седемкратно превъзхождащ ги противник, а в отделни сражения съотношението на силите е достигало 23:1 в полза на англо–американската авиация, това прави още по-значими българските изтребители и особено тези 66 от тях, които оставят имената си в списъка на въздушните победители по време на Втората световна война.

Начело на този списък е поручик Стоян Стоянов, който постига впечатляващите 15 въздушни победи, други български асове печелят по 13, 10, 8, 7 и т.н. въздушни победи, забележителни са имената на Петър Бочев, Николай Бошнаков, Неделчо Бончев, Христо Илиев, Чудомир Топлодолски, Любен Кондаков, Христо Костакев. София и Западна България пазят орляците 3/6 базиран в Божурище и 2/6 с командир капитан Николай Бошнаков пребазиран от Карлово във Враждебна, немски ескадрили има на Враждебна и в Ниш, орляк 1/6 е пребазиран от Божурище на Марно поле до Карлово при 4/6 орляк който като него има задача да пази Пловдив и Тракия, но оказва съдействие и в защитата на столицата.

Всеки орляк е следвало да е от 40 машини формиращи няколко ята по 10 – 16 самолета и командно крило (четворка изтребители), най-малката единица е двойката самолети. Друга част от българската авиация е базирана на летищата Балчик и Чайка при Варна и Сарафово при Бургас охраняваща ефикасно крайбрежието и немските конвои срещу руски подводници в Черно море, а частите на летище Бадем чифлик до Кавала охраняват Беломорието. В периода 6 април 1941 година – 1 септември 1944 година Общият брой вражески полети, осъществени над наша територия през годините 1943 – 1944, е над 23 000. На територията на тогавашна България са бомбардирани 168 населени места с над 45 268 бомби. Само в София са разрушени 12 657 сгради и са увредени огромен брой други. Загиналите от въздушните нападения – убити на място, безследно изчезнали и починали следствие бомбардировките са 4208 души и са тежко ранени 4744, от намерените непълни документи са известни имената на 1828 убити и 2372 ранени граждани и на загинали 22 български летци .

В резултат на действията на малочислената, но изключително храбра българска изтребителна авиация, наземна ПВО и съюзните немски сили, в периода август 1943 – август 1944 г. на противника в битките над България в тогавашните ѝ граници са нанесени тежки загуби – свалени са 185 противникови самолета  (по данни на противника само над тогавашната територия на България са свалени 117 военни самолета, а голям брой са тежко повредени. На англо-американците са нанесени и сериозни загуби в жива сила – 689 души убити и пленени, плюс значителен брой ранени и извадени от строя чинове. На българска територия при нападенията оставят костите си 256 противникови летци, (по данни на противника той търпи 159 убити над територията на страната  от които – 120 от ВВС на САЩ и останалите 39 – британски имперски летци, сред тях са 7 английски и южноафрикански пилоти свалени на 29 юни 1944 г. до Русе), 28 безследно изчезнали и умрели в свои армейски лазарети и при нелегалните, 69 умират пленени от получените в боевете смъртоносни рани.

В български плен попадат над 333 чинове от англо-американските въздушни сили, които са затворени предимно във военнопленическия лагер в Шумен, на 8 септември 1944 г. там са намерени 327 военнопленници, представители на 9 държави, повечето американци. Въпреки безпрецедентно жестокия си характер бомбардировките над български селища в старите и новите предели не постигат планирания ефект. Благодарение на твърдата отбрана българските градове и села оцеляват, армията не е оттеглена от новите земи, а своевременната евакуация спасява населението на Столицата и обезсмисля заплахите отправени към България от Великобритания и донякъде на тези от САЩ и СССР. Памет По инициатива на сдружението „Мати Болгария“ на 852 от загиналите 4208 души е сложен много скромен мемориален знак до парламента, имена не са упоменати .

Загиналите български летци-изтребители са почетено с общи обелиски, намиращ се близо до южния парк  и пред алеята на летците в централните софийски гробища, отделно паметници и паметни плочи подробно описани на страниците им имат: Димитър Списаревски, Рихард Венгел и Симеон Михайлов. В Казанлък на паметника на летците е поставена паметна плоча на командира на 6 изтребителен полк от Въздушните на Негово Величество Войски полк. Васил Вълков, и други заслужили военни и летци., в Сливен – плочи на кап. Любен Захариев Кондаков и Тома Боев, в Шипково на Веселин Терзиев , в Пловдив на родения в Гюмюрджина поручик Евгений Тончев. На героите са наречени улици и площади, за тях и тази битка на българите има книги, филми, а за Списаревски и песен.През 2010 година пред посолството на САЩ в София е издигнат и паметник на американските пилоти, загинали по време на бомбардировките.

Литература Генерал-майор о. з. Йордан Миланов: Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912 – 1945. Част втора. Изд-во Св. Георги Победоносец, София, 1997. Ст. Стоянов, Ние бранехме тебе София, С 1986 г. Р.Руменин, Американският тероризъм над българите, С 2004 Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 285. Въздушните бомбардировки над България по време на Втората световна война 1941 – 1944 г., Софийски университет, Сlio.uni-sofia.bg-istinf Киранов Й., Дичев Н, Горещо небе, Издателство „Вион“, Пд., 1999 Димитър НЕДЯЛКОВ, полк. доц. д-р, Бойни действия на българските въздушни войски през Втората световна война, Военноисторически сборник бр.1.2004. Цаков Цветан. Черна книга за жертвите на българската авиация, Кн. 2 Живите торпили. С 1995 Тодор Розев, Спомени на летеца, C 1957 г., ДВИ Величков, Любомир. Дейността на българската изтребителна авиация при отбраната на София Делчев, Иван. Изтребителят Dewoitine D.520. Българският въздушен боец. Ч. II В сраженията над София и Балканите. Колекция „Аеросвят“, бр. 8. Stefan Semerdjiev: Ace in Defense of Bulgaria. Military History (USA), August 1999 Stefan Semerdjiev: Bulgarian Eagles. Airpower (USA), September No.5/2003 Jay Stout. FORTRESS PLOESTI-The campaign to destroy Hitler's oil(USA-2003) J.Dugan and C. Stewart. PLOESTI-The great grand-air battle of 1 August 1943(USA-2002) Hans W. Neulen: Am Himmel Europas, 1998- Munchen Philippe Saintes: „Le comte de BF 109“. AVIONS n124, p 43 – 53,Juillet 2003 an Josef Safarik, The all combats and victories of the Bulgarian fighters according to the order by the commander of the AF, 28.10.2014 Иван Петрински, На жестокостта е дадена пълна власт, Сега, 10 яну 2015. Символиката на една „Сивмволична война“ 1943 – 1944 .

Из „Разузнавателно известие по въздушните нападения извършени на 10 януарий т.г. над гр.София“, 1944 г. Вижте още Операция Аларих Бомбардировка на Кюстендил Бомбардировки на Скопие Бомбардировки на Ниш Бомбардировки на Поморавието и земите под български контрол Димитър Списаревски, български пилот-изтребител, първата жива торпила, загинал при село Пасарел. Герхард Венгел, немски летец-изтребител, загинал защитавайки София на 10.01.1944 г. Неделчо Бончев, български пилот-изтребител, втората жива торпила. Симеон Михайлов, български пилот-изтребител, загинал при защитата на София на 10.01.1944 г. Христо Арнаудов, български пилот-изтребител, загинал при защитата на София. Любен Кондаков, летецът-изтребител, капитан, загинал на 17 април 1944 година в бой с имащи огромно числено превъзходство американски изтребители. Мито Дисов, летец-изтребител, загинал при защитата на София през 1943 г. Атанас Кръстев, български пилот-изтребител, загинал при защитата на София на 10.01.1944 г. Иван М. Сомлев, български пилот-изтребител, загинал при защитата на София на 17.04.1944 г. Бомбардировки на Дрезден Бомбардиране на Токио Външни препратки Портал „Втора световна война“ Портал „Втора световна война“ Димитър Списаревски Доротея Николова, Асовете на България – Списаревски и Стоянов, Радио Бинар, 10 януари 2015.

Бомбардирана София – Снимки на художника Цанко Лавренов (1896 – 1978) - Снимки от бомбардировките в сайта Изгубената България 10.01.2014 г. годишнина от най-тежките бомбардировки над София, снимки от бомбардировките и текст за летците в сайта Стара София Въздушните бомбардировки над България по време на Втората световна война 1941 – 1944 г. Паметник на летците – защитници на София (1943 – 1944) Паметник на летците и парашутистите в София Петко Бочаров юбилейно издание Документален запис при бомбардировките на София 1943 – 1944 г. на сигнал за въздушна тревога и сигнал за отбой, записани на открито. Точното датата на конкретната бомбардировка не е известна. Документален запис на бомбардировка на София 1943 – 1944 г. Записващата апаратура е била поставена на покрива на Съдебната палата. Няма данни за датата на записа. София след бомбардировките на Съюзниците – архивни кадри, БТВ, октомври 2008 г. – Видео. Документален филм посветен на 70-годишнината от бомбардировките над София „Адио София“, БНТ1, В кадър, 31 март 2014.

  Втора световна война Източници Bryn Evans, The Decisive Campaigns of the Desert Air Force 1942 – 1945, Pen & Sword aviation UK, Barnsley, South Yorcshire, 2014., pg. 146 Посочено е, че групировката нараства от 931 бойни самолета до 1400 към които са добавени още 987 бомбардировача – 248 В-17 и 739 В-24 Посочено е, че България може да вдигне само 41, Войната срещу летящите крепости 6 ята по 12 – 15 самолета, История, Български военновъздушни сили Посочено е, че България има всичко 81 летци изтребители – Желязко Тенчев, В бръснещ полет върху крилете на времето кавалерът на боен кръст „За храброст“ полковник о. з. Петър Манолев за своя живот и битките в небето на България, Дума, 14.08.2008 През април 1941 г. на летище Варба (Радомир) е разположена II/JG 27 (2-ра група от 27-а изтребителна ескадра на Луфтвафе), състояща се от 40 изтребители Месершмит 109Е, Миланов, Йордан. Авиацията и въздухоплаването на България през войните 1912 – 1945, Част втора, София 1997, с. 72, 214. В.Гирбих "Изтребителна ескадра JG 5 „Еismeer“ Войната срещу летящите крепости София с паметник и на американските летци, загинали през войната в България,mediapool.bg, 04.10.2010 военнопленническия лагер в Шумен Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012 http://edinzavet.wordpress.com/2008/02/21/pam-letci/#more-414 Паметник на летците – защитници на София (1943 – 1944)] Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012 Ангел Джамбазки, Те браниха теб, София!, Официален сайт на евродепутата, 2010-10-05.

Желязко Тенчев,Български орли в безсмъртен полет, Дума, 14 ноември 2008 г. Ангел Джамбазки, Те браниха теб, София!, Официален сайт на евродепутата, 2010-10-05. Желязко Тенчев,Български орли в безсмъртен полет, Дума, 14 ноември 2008 г. Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012 Откриване на паметник на летците-изтребители – „На орлите, загинали, защитавайки небето на България“ Вторая мировая война // Советская историческая энциклопедия / редколл., гл. ред. Е. М. Жуков. том 3. М., Государственное научное издательство «Советская энциклопедия», 1963. стр.880 История Второй Мировой войны 1939 – 1945 (в 12 томах) / редколл., гл. ред. А.А. Гречко. том 4. М., Воениздат, 1975. стр.188  Ангел Джамбазки, Те браниха теб, София!, Официален сайт на евродепутата, 2010-10-05. Желязко Тенчев,Български орли в безсмъртен полет, Дума, 14 ноември 2008 г. София с паметник и на американските летци, загинали през войната в България,mediapool.bg, 04.10.2010 Благой Анев, Паметник на летците и парашутистите в София, сп. Българска наука, 02/16/2012 военнопленническия лагер в Шумен Позив от 1941 г. оживи парламента в последния му работен ден, Нова нюз, 08.03.2013 г. Большая Советская Энциклопедия. / редколл., гл. ред. С. И. Вавилов. 2-е изд. том 5.

М., Государственное научное издательство „Большая Советская энциклопедия“, 1950. стр.422 – 423 Вторая мировая война // Советская историческая энциклопедия / редколл., гл. ред. Е. М. Жуков. том 3. М., Государственное научное издательство „Советская энциклопедия“, 1963. стр.880 „Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде даден тежък урок... София трябва да бъде бомбардирана колкото се може по-скоро“ – Barker, E. British Policy in Soth-Eastern Europe in the Second World War. London 1976, с. 215; Гунев, Георги. Уинстън Чърчил и Балканите. Издателство на Отечествения фронт, 1989, стр.209 Дайнов, Евгени. Историци. // offnews.bg, 1 април 2015. Посетен на 3 август 2016. 70 години от деня, в който София спря да бъде град, Дневник, 10 януари 2014. Пол Джонсън. Чърчил. Рива, 2010. ISBN 978-954-320-305-5. стр. 145; Гунев, Георги. Уинстън Чърчил и Балканите. Издателство на Отечествения фронт, 1989, стр.220 Базил Лидъл Харт, Сравнителни резултати от стратегическата бомбардировъчна офанзива, History of the Second World War, 1971 Петър Николов, Участие на 6-ти изтребителен полк във войната, Pan.bg 16 януари 2014. Войната срещу летящите крепости, Преса ,11 ян. 2013 Давид Елазар, Добрин Мичев, Любомир Панайотов, Петра Раденкова, Веселин Хаджиниколов, “Георги Димитров", София, 1972 г., стр. 496 – 497 "По молба на Димитров съветското Главно командване се свързало с командването на САЩ и поискало да спрат ударите над София. Не след дълго бомбардировките спират”. Васил Коларов, Георги Димитров, Сталин и Рузвелт спасиха София от пълно разрушаване през 1944 г., Иван Петков, Преса, 15 февр. 2015. Въздушните бомбардировки над България по време на Втората световна война 1941 – 1944 г., Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, официален сайт Р.Руменин, Американският тероризъм над българите, София 2004 Спирдон Спирдонов, Ще изграждат мемориал на загиналите от бомбардировките на София, в-к Отбрана, 10.12.2013 г. Желязко Тенчев, Орлите на България, Дума, 15.

Октомври 2011. Изследването на Руменин се потвърждава и в статията и статията Защо Англия, Америка и Русия бомбардират София. 71 години от най-тежката бомбардировка на София 30.03.1944, Pan.bg Филов, Б. Дневник. С., 1986, с. 285 Миланов, Йордан. Въздушните войски на България през войните 1912 – 1944 г. Еър груп 2000. София, 2008. стр. 224 – 225. Съветски бомбардировки над България Руменин, Румен. Летящи крепости над България, София 1990, с. 64. В бележка № 64, на основание на данни от Централния военен архив, са посочени имената на две деца, осакатени на 16 и 18 юни 1944 г., след като намират експлозиви, маскирани като кутия с бонбони и писалка. Споменава се и за наличието на други случаи, посочени в пресата от онова време. Въздушните бомбардировки над България по време на Втората световна война 1941 – 1944 г., Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, официален сайт Бомбандировките над България, Вардарско слънце, 23 ноември 2011 г. Димитър НЕДЯЛКОВ, полк. доц. д-р, Бойни действия на българските въздушни войски през Втората световна война, Военноисторически сборник бр.1.2004. В.Гирбих "Изтребителна ескадра JG 5 „Еismeer“ Би Би Си, съобщава, че 31 американски самолета са изгубени, Войната срещу летящите крепости Делчев, Иван. Йордан Андреев. С храброст срещу силата. Avia B-135. Аеросвят 2/1998, стр. 17. Желязко Тенчев, В бръснещ полет върху крилете на времето кавалерът на боен кръст „За храброст“ полковник о. з. Петър Манолев. София 1940 – 1950 София 1940 – 1950 София 1940 – 1950 Стоян Стоянов – най-големият български ас на ХХ век. Голяма зала „България“, История, официален сайт на Софийската филхармония Музей на авиацията – Крумово, Годишнина от смъртта на Иван Бонев, загинал след скок от самолет от съюзнически огън. Хроника на българо-германските отношения 1901 – 1999 г., Посолство на Германия в София. Христо Христов, Преди 70 години СССР обявява война на България, Държавна сигурност, 05 септември 2014 Клуба на летците „Димитър Списаревски“ СВВНВУ Jan Josef Safarik, The all combats and victories of the Bulgarianfighters according to the order by the commander of the AF, 28.10.2014. Емил Петров, Летище " Граф Игнатиево", SibirBG. д-р Александър Мирков, историк, Бомбардировките над София, 5 minutes Sofia Крикор Асланян, София и войната през очите на дете очевидец, Стара София, 14.07.2010 г. „Американската авиация хвърляше малки бомби под формата на детски играчки, които избухваха при взимане в ръка. Кой ставаше жертва на тези „играчки“-мини? Естествено децата. Каква нечовечност, какъв цинизъм, да използваш естественото влечение на невинното дете към играчките, за да убиваш. Да убиваш деца вместо войници, да се гавриш с бъдещето на човечеството и днес да се биеш в гърдите като спасител, като миротворец.“ Иван Петрински, На жестокостта е дадена пълна власт, Сега, 10 яну 2015. София, 1940 – 1950, бомбардировки. София, 1940 – 1950, бомбардировки. София, 1940 – 1950, бомбардировки София, 1940 – 1950, бомбардировки Уникални снимки на стара София изплуват от архива, Труд, 22.09.2009 Една чаровна изложба в 7-мо СОУ, Стара София „Адио, София“, БНТ, В кадър, 31 март 2014. София 1940 – 1950 Национална художествена академия Софийска Духовна Семинария „Св. Иоан Рилски“, Официален сайт на Българската Патриаршия Австрийското католическо училище"Санта Мария"в София.[2] Дико Диков, Градоустройство, бит, растителност и градини в София, стр. 2, 53,57, 13, 150, 152, 168.

Страница 1 от 168
 1-5 от 838  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>