Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov. Не се боря за титла и звание в Сибир. Аз съм това - което ме прави човек.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 58
« sibir.bg
ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО. Написана на : 2017-06-25 23:20:41

Време разделно.

Време разделно“ е български исторически игрален филм от 1988 г. в 2 части по едноименния роман на Антон Дончев. Филмът разказва за насилственото помохамеданчване на българите християни от долината Елиндения (Илинденя). Целият филм е заснет на място в Родопите в продължение на 16 месеца. Представен е на тържествена премиера в зала 1 на НДК в началото на март 1988.г. Премиерата съвпада със 110 годишнината от Освобождението. Филмът е показан на 16 международни филмови фестивала и е продаден на 32 държави, като в чужбина е показана версия под заглавието Time of Violence (Време на насилие)..

Романът Антон Дончев, 2010 г. Българският писател Стефан Цанев получава задача да напише роман за насилственото потурчване на българите по време на турското иго. След като той се отказва, и Емилиян Станев също се отказва, задачата поема младият писател Антон Дончев.  Дончев настоява, че романът е написан за 43 дни. За исторически източник, Дончев използва записките на поп Методий Драгинов от с.Корова, чийто текст на места е използван дословно. Време разделно излиза през 1964 г. от издателство Български писател. Първи негов положителен критик е Николай Хайтов, който хвали автентичността на романа.

Време разделно е построен през погледа на двама души – венецианецът Абдуллах и попът Алигорко, като техните редуващи се записки представят събитията през погледа на християните и мюсюлманите.  Политически контекст-  В началото на 20 век започва възродителният процес в България, който настоява, че българското мюсюлманско население е етнически българско и би трябвало да припознае българските национални идеали като свои собствени. Този процес започва с Дружба "Родина", културно-образувателна организация основана през 1937 г. и поддържана от смолянски мюсюлмани.

След 1944 г., религиозните обреди и културни практики мюсюлманските общности са следени от партията. През 70те и 80те години започват опити за насилствено приобщаване на българските мохамедани към българското общество, като религиозни обреди като Байрамите и обрязванията стават нежелателни. За допускане до служба в МВР, стопански или държавнически пост се изисква българско име, насърчават се смесени бракове, глобява се за говор на турски език на публично място.  Голям брой мюсюлмани губят имената си, които са сменени с български.  Някои считат, че книгата и филмът Време разделно са част от опитите на БКП да оправдае Възродителния процес.

След 10 ноември 1989 г., БКП изразява (на 29.12.1989 г.) осъдително мнение за Възродителния процес и прехвърля отговорността изцяло върху председателя на ЦК на БКП Тодор Живков.

Екип Актьорски състав- Йосиф Сърчаджиев – Караибрахим, еничарин, дошъл да потурчи долината, брат на Манол.

Руси Чанев – поп Алигорко, монах и селски поп. Повежда българите от скривалището им за да сменят вярата си .

Иван Кръстев – Манол, кехая, един от селските големци, брат на Караибрахим.

Валтер Тоски – Венецианеца, чужденец, приел исляма, военнопленник на Караибрахим.

Аня Пенчева – Севда, първия човек, който сменя вярата си.

Константин Коцев – Дядо Галушко, баща на Караибрахим и Манол.

Васил Михайлов – Сюлейман ага, местен управител, противник на насилствената смяна.

Калина Стефанова – Елица, съпруга на Манол, после съпруга на Момчил.

Момчил Карамитев – Момчил, син на Манол и съпруг на Елица.

Анета Петровска, Никола Тодев - Стойко,Стефка Берова - Гюлфие съпруга на Сюлейман ага. Велко Кънев - Спахията.

Технически Людмил Стайков – режисьор и сценарист Радослав Спасов – оператор и сценарист Георги Данаилов, Михаил Кирков – сценаристи Виолета Тошева – монтаж Георги Генков – музика За пълен списък на екипа вижте страницата в IMDb.

Заснемане - Част от крепостта Устра За режисьор на филма е поставен Людмил Стайков, който току-що е завършил работата си по трилогията Хан Аспарух; операторът, Радослав Спасов е работил по Мера според мера. Лентата, която използват за заснемането, е Кодак, внасяна от Лондон и връщана в Лондон за преработка и реставрация.  Филмът е заснет на терен в Родопите в продължение на 16 месеца. Заради трудната проходимост, за пренасяне на техниката и екипа са използвани 180 коня и две магарета. Между терените, използвани за снимките са Роженски манастир, преустроен в конак, и крепостта Устра.  Голяма част от статистите са доброволци от околни села,  като баба Сребра и повечето големци са също от местното население.Повечето костюми и накити също са автентични.

Сюжет- Заплахата- Роженския манастир- Дяволския мост. В годината 1668, Великият Везир  изпраща спахии на мисия в Родопите. Задачата им е да обърнат християнското население в долината Илинденя към правата вята. Техният водач, Караибрахим  е еничарин, взет от тази долина. Той води със себе си чужденец, пленник, нариечан само Венецианецът. Турците са посрещнати от местния управител Сюлейман ага  и настанени в неговия конак. Виждат ги селският поп Алигорко  и един от големците, Манол кехая . Между българите се разпространява вестта за идването им. Манол предупреждава сина си, Мирчо ако го вземат за еничарин, да изпълни една от три заръки, с които момчето да се самоубие, преди да го отведат.

В Елинделия пристигат бежанци от Чепино, водени от стара жена, баба Сребра. Манол ги води при Исмаил бей , от когото купуват място за ново село. Плащат със сребърните чанове на Манол. Местните големци са привикани в конака и им е съобщено, че имат десет дни за да приемат доброволно Исляма. След десетте дни, ще бъдат принудени да приемат насила. Манол се сгодява за младата Елица , любима на големия му син, Момчил . По време на сватбата, Момчил напуска пътеката, която трябва да пази, а Горан, другия пазач, брат на Елица, насилва Севда . Караибрахим и неговите хора издебват сватбарите. Пленени са всички големци, а младите жени са взети от турците за награда. Някои побягват в гората и се укриват в пещерите.

Насилието Божиите очи, Проходна Жените, отвлечени от сватбата са отведени в конака, където са насилени. Караибрахим води Елица, сестра си, в своята стая. Венецианецът укрива Мирчо, малкия син на Манол, при себе си. Поп Алигорко сам се предава, за да помогне на заловените големци. Караибрахим ги вади на двора и им показва Севда, която се е забулила. Те отказват да сменят вярата си. Позволява на всеки от пленените големци да си пожелае нещо, преди да бъде убит. Сюлейман ага е привикан в Одрин. Предлага да освободи Манол, но той отказва. Манол освобождава Елица от сватбените клетви. Караибрахим пуска попа и Елица. Тя отива при Момчил. Горан влиза в конака и опитва да убие брат си, Караибрахим. Когато не успява, се убива и пада с лице в огъня. Дядо Галушко, бащата на Караибрахим и Горан, го разпознава и е приет при Караибрахим.

Стига вест, че Сюлейман ага е убит в Одрин. Караибрахим хвърля баща си в Ямата. Когато Манол отказва да сложи чалма, той и останалите големци за избити в двора на конака. Попът получава провидение; няма значение с какво име зоват Бога, стига да има бог. Събира хората и ги води в конака за да сменят вярата си. Момчил се укрива в планината с хайдути. Караибрахим праща вест, че ако не се предаде, ще вземе Елица със себе си, ще превърне детето, което тя чака от Момчил, в еничарин и ще го прати да издири баща си. Малкият Мирчо носи главата на брат си. Докато Караибрахим разглежда главата, Мирчо го убива.Турците изгарят селата и конака. Венецианецът и поп Алигорко се сбогуват и разделят.

Международен показ Време разделно е показано на общо 16 международни филмови фестивала. Той е и първият български филм показан на международния фестивал във Ванкувър. Филмът е продаден в чужбина под заглавието Време на насилие. Закупен е от общо 32 държави. Ингеборг Братоева предполага, че големият международен показ на филма се дължи на голяма помощ от страна на тоталитарната власт.  Време на насилие е съкратен вариант на Време разделно (от 270 на 160 минути). Този вариант е предназначен за международен показ, именно той е продаден в чужбина и излъчван на международните кинофестивали.

Критика Година след излизането си, филмът е избран за филм на годината за 1988 г.  Филмовата критика го сравнява с героичен епос. Единодушно, той е наречен историческа истина. След падането на комунистическия режим, филмът отпада от вниманието на критиката.В 1995 г. Време разделно е сложено в програмата на БНТ директно след сериала Гори гори огънче, посветен на насилствената смяна на имената по време на Възродителния процес. И операторът Радослав Спасов, и режисьорът Людмил Стайков изказват мнение, че техният филм не бива да се показва заедно с Гори, гори огънче, за да не предизвика граждански вълнения. Отбелязва се, че нито един от двамата не е питан за разрешение за излъчването на техния филм.

 Автори и критици след 2000 г. отбелязват политическите тонове. Ингеборг Братоева нарича филма поръчков. В Енциклопедия българско кино Александър Янакиев напомня, че Време разделно е създадено за да оправдае и подпомогне Възродителния процес. Между 3 и 7 май 2005 г. в.Стандарт публикува статии посветени на Време разделно, книгата и филмът, както и интервюта с Антон Дончев и Аня Пенчева. Статиите показват международния интерес към книгата и желанието на чужди звезди да играят роли в евентуална екранизация.  Награди 1988 – Филм на годината 1988 – Съюз на българските филмови дейци – Награда за режисура, Награда за музика [16] 1988 – Международен кинофестивал Кадис, Испания – Награда на Федерацията на киноклубовете .

Източници Янакиев 2000, с. 237. в.Отечествен глас, Пловдив, 03.03.1988 г. в.Родолюбие, 9.1989 г. в. Стадарт, 07.03.2005 Правдомирова 2005, с. 98. Дончев 1964, с. 412. Дончев 1964, с. 3. Правдомирова 2005, с. 35. Дончев 1964, с. 5. Правдомирова 2005, с. 64 – 65. Груев 2008, с. 16. Груев 2008, с. 125. Груев 2008, с. 128. Груев 2008, с. 131. Братоева 2013, с. 237. Янакиев 2000, с. 337. Груев 2008, с. 136. Братоева 2013, с. 232. Братоева 2013, с. 231 – 232. Братоева 2013, с. 231. в.Кино спектър, бр.133, 1988 в.Поглед, бр.13, 28.03.1988 в.Вечерни новини, 10.06.1989 В романа Венецианецът е наречен също Аблуллах и е не венецианец, а френски благородник в.Отечествен Фронт 08.02.1989 г. в.Родолюбие 09.1989 г. в.Нов живот, 28.04.1989 г. Братоева 2013, с. 238. в.Нов живот, 28.04.1989 г. Братоева 2013, с. 230. в.България, 20.02.1995 г. в.Стандарт, бр.4425 – 4429,3 – 7 май 2005 г. в.Нов живот, 28.04.1989 г.

Библиография Братоева, Ингеборг. Българско игрално кино: от „Калин Орела“ до „Мисия Лондон“. София, Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2013. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. Дончев, Антон. Време разделно. София, Български писател, 1964. Правдомирова, Донка и др. Българската литературна критика за Антон Дончев. Карима М, 2005. ISBN 954315029X. Янакиев, Александър. Енциклопедия българско кино А-Я. Титра, 2000. ISBN 954-90486-2-4.

„Време разделно” напоследък се говори много за него. Едни го одобряват с ентусиазъм, други го критикуват. Разни псевдоучени го определят като поръчков, изопачаващ събитията и т.н. В едно интервю на въпрос не са ли представени жестоко събитията, Антон Дончев отговаря: „Ако трябва да сме точни, събитията от ония времена са описани съвсем нежно в романа. Трудно е дори да си представим какви мъки е изживял българинът през петвековното робство и при потурчването на част от народа”. Кощунство е въобще да се спори по тези въпроси. Но нека видим как бе създаден филмаът „Време разделно”, заснет по сценарий от този роман. През осемдесетте години на миналия век в Родопите разговаряхме с тогавашния държавен глава Тодор Живков. Той се интересуваше как вървят процесите за приобщаване на местните хора, чиито имена бяха променени десетина години преди това. Процесите протичаха нормално и хората се приобщаваха, особено младите. Все пак за по-възрастните някои неща не бяха толкова ясни.

В тази връзка аз му казах: „Другарю Живков, не може днес да си Хасан, а утре Асен. Може, ама трябва да му се каже защо”. „Какво имаш предвид?” – запита ме тогавашният Първи. Казах му: „Младите са учили българска история и макар с колебание приемат, че е имало потурчване. Старите обаче са полуграмотни и не са чели книги. Те знаят това, което им е казал ходжата, а ходжата знае това, което му е казал предният ходжа.

Книгата „Време разделно” е трябвало да бъде прочетена на хората на кръжоци и събрания. Тя трябваше отдавна да бъде филмирана”. Потрепна Живков, стана, извика сътрудниците и разпореди: „Викайте Антон Дончев да даде сценарий, намерете добър режисьор и да се започне филма.” При следващото идване пак стана въпрос за филм и сътрудниците докладваха, че Антон Дончев не давал сценария. „Дайте му каквото иска, само да даде сценария.” – заръча Живков. Не след дълго при нас в Родопите дойде режисьорът Людмил Стайков и започнаха снимките на филма.

Местните хора, потомци на потурчените българи, ентусиазирано взеха участие в масовките. Снимките са правени главно в Смолянския регион. Голяма част от тях бяха реализирани на територията на ловно стопанство „Кормисош”, в което аз работех. Беше направен един прекрасен, уникален филм, който според мен закъсня във времето. На широк екран беше закупен от много страни и чак от Америка. Романът „Време разделно” е издаден в милиони тираж и най-вече в Америка. Преведен е на много езици. След време се запознах, пак в Родопите, с автора Антон Дончев. Първият въпрос, който му зададох, беше защо не е давал сценария. Отговорът му беше: „Аз за този сценарий съм получил 12 000 лева хонорар и по уговорка с Людмила Живкова съм ги внесъл във фонд „1300 години България”. Имахме спор по сценария, понеже някои искаха да доминира бедата от еничарите, а те са българи. Аз настоявах да доминира бедата от исляма”.

След години на лов в ловното стопанство „Кормисош” идва американски ловец. Оглежда се в местата, в които ловува, и казва: „Никога не съм бил в България, но по тези места като че съм бил”. Оказа се, че гледал филма на широк екран и познал терените, където е сниман. Книгата „Време разделно” и екранизацията й са шедьоври в нашата история, култура и литература. Това са корените на българщината.

Патриотичен календар 17 януари 1878 г. — Ямбол и Сливен са освободени от турско робство .

17 януари 1959 г. —Извършена е реформа на административното разделение на България — разформировани са административните окръзи и околии и са създадени 30 нови административно-икономически окръзи, които по-късно стават 28 .

18 януари 1956 г. — Влиза в действие първата българска радиорелейна линия между София и Пловдив.

22 януари 1878 г. —Открити са първите български пощенски станции в Свищов, Велико Търново и Габрово .

22 януари 1905 г. — Поставя се началото на трудовото законодателство в България с приемане на Закон за защита на женския и детския труд.

ПОСЛЕДНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ ОТ ТИТАНИК. Написана на : 2017-06-25 09:08:21

ПОСЛЕДНИТЕ ОЦЕЛЕЛИ ОТ" ТИТАНИК".

Автор Емил Петров.

Тази статия е може би  е последна за Трансатлантическият лайнер " Титаник " с нея може би - темата е изчерпана. Въпреки че има все още какво да се пише за кораба " Титаник " - би направило интерес  за  написване  на една чудесна статия,относно интериора на кораба и каютите във първа и втора класа,заведенията от онова време и интериора им,обзавеждането на заведенията,стила и така нататък. На " Титаник " са пътували всички -  тези личности,допринесли за строежа на кораба ,интериора,обзавеждането,машините задвижващи лайнера и други. Една - цяла плеяда от бизнесмени и магнати финансирали строежа на лайнера от А до Я. А те не са малко. Сред тях са и собствениците на магазини,кафенета,ресторанти,казина,музикални ансамбли и други - чиято собственост се е намирала на " Титаник". оцелала

Предсавих Ви - различни интересни факти - във своите си статии в сайта Сибир Бг. взети от Енциклопедиите " "Титаник" и " Британика " . Факти, Цифри и други интересни данни излизащи за първи път на бял свят - след толкова години, от една от най мащабните транатлантически катастрофи в Историята на века 1912 г. В тази последна статия ще ви представя и някой известни личности пътували в първа класа на "Титаник" от така наречената библиографски указател за пътниците от трите класи.Именно някой от тях са спомогнали за да го има този кораб. Тук споменавам и последните оцелели от " Титаник " а някой от тях са били в нацистки концлагери като един от братята Навратил,и някой от моряците оцелели от кораба.

1.Мултимилионера Джон Джейкъб Астор IV- с бременната си съпруга Мадлен. 2. Бенджамин Гугенхайм - Милиардер и промишлен магнат с любовницата си Леонтине Обер. 3. Светската лъвица от хайлайфа и филантроп - Маргарете Браун - Тобин със съпруга си Идой.  4.  Люси Дафф Гордон- Моден дизайн и собственичка на верига магазини " Maison Lucite " в Лондон и собственичка на модна къща-със съпруга си Космо. 5.  Вицепрезидент на щата Пенсилвания,бизнесмен и директор на Железопътна компания в Пенсилвания - Джон Борланд Тейлър II, и жена му Мариан и 17 годишният им син Джейкъб. 6. Разследващ журналист,редактор и политик и обществен деятел- Уйлям Томас Стед.  7. Американски писател и историк -Полковник Арчибалд Грейси IV - инвеститор в недвижими имоти.  8. Актрисата на немското кино,певица и фотомодел- Дороти Гибсън.  9. Военен помощник на президента на САЩ - Теодор Рузвелт - Майор Арчибалд Уилингтън Де Графенрейд Клеръндън Бат.  10. Модни дизайни на дамско облекло и собственици на верига американски магазини " Meisis" - Исидор и Ида Щраус.  11. Журналист и феминист- Хелън Канди Чърчил.  12. Жак Фуртел - Писател фанатист.  13. Ирландският бизнесмен и корабостроител, испълнителен директор на корабната компания "Harland Crai Volf " в Белфаст - Капитан Томас Милър Андрюс - конструктор на "Титаник"- той и четирима от 10-те му помощника работили по кораба / също са пътували на " Титаник ". 14. Джозеф Брус Исмей- Бизнесмен -Управителен директор на Корабна компания " White Star Line " и главата на застрахователната компания "Лайн Стайн Лойд."  15. Джон Пирпомонт Морган - Президент на IMM- Финансирал строежа на " Титаник ". 16. Уйлям Джеймс Пири -Бизнесмен - Притежател на Корабна компания "Harland Crai Volf " - компанията произведител на " Титаник ". 17.  Алфред Гуин Вандервил -Милионер,бизнесмен и спортист. 18. Шотландската Графиня Марта Ноел Лесли.  19.Хари Маркланд Мелсън - кмет на канадският град Дювал област Квебек. Същият е и управител на МБАЛ " Монреал " и Банка " Мелсън ". Масон от ложата " " Свети Павел.

20. Джордж Деник Вик - Собственик и основател на фабрика за стомана " Younystown Sheetabiude Company". 21. Луиджи Антонио Пиетро Гати - италиански бизнесмен и собственик на ресторант " A la Kart " намиращ се на " Титаник ".  22. Дейвид Джон Боуен - уелски професионален боксьор.  23. Маркиз Гулиелмо Маркони -италиански изобретател и електроинжинер - повечето от машинерията на " Титаник " са негово дело. 24.Шведският бизнесмен Мауриц Хакан Стефансен - професионален художник на картини и Интериорна компания " La Eircassienne au Bain ". Интериора на кораба " Титаник " е негово дело. 25. Милтън Снавел Хирш - Собственик на Шоколадова фабрика. 26. Хенри Берхард Харис - Продуцент на Бродуей и собственик на театър. 27.Чарлз Мелвин Хайс - Президент на трамвайна компания в Канада.  28.Ман Хайт Футрел -аверикански писател - мистик.  29.Карл Дуейн Уйлямс- американец - Адвокат и основател на Международната федерация по тенис. 30. Тенис звездата Карл Хауер Бехер . 31.Архитекта на Бъфало - Едуин Остин Кент. 32. Уйлям Хауърд Тоф - Помощник на Президента на САЩ и военен деятел.33. Пети Баронет Космо Едмънд Дъфф - земевладелец. 34. Подполковник Артър Годфри - канадски бизнесмен. 35.Джон Барлонд Джак Тейлйр  III - 17 г. младеж. 36. Полковник Джордж Денис Уик- индустриалец ,директор на компания " Hatube Compani ". 37. Уйлям Данел - джентълмен - банкер и фермер.38. Уйлям Томпсън Слепер - американски борсов посредник. 39.Фредерик Кимбъл - виден корпоративен адвокат.Пътувалите във Първа класа пътници - почти всички са били : Бизнесмени,Директори на компании,Собственици на Магазини,ресторанти и промишлени магнати,учени,офицери и милиардери.оцеляла

Във Втора класа са пътували : 1. Футболиста Франческо Челоти от Италия. 2.Известният тенисист Ричард Норис Уйлям. 3.Сътрудника на Министерството на Труда и Съобщенията на Япония Мисабуми Хосоно  4. Най малкият пътник пътувал сам - финландецът Ейно Вилями Панула - 14 г. 5. Пастор Джон Харпър -Баптист.  6.Ани Клемър Функ - американка - Християнски мисионер. 7. Уолтър Доналд Дъглъс, американец - Бизнесмен. 8.Томас Ръсел Дейвид Байлес- Католически свещеник. 9. Милионерът магнат- Джордж Дунтън Уйднер.  10.Отец Йозеф Перушиц -  католически свещеник. 11. Лорънс Бейзли - учител по английски език  и журналист-  Университетски преподавател в университета " Dulwich College . 12.Андрес и Алфреда Андерсън - шведско семейство с пет деца. 13.Франсис Дейвид Милет- художник,скулптор и писател. 14.Отец Ърнест Кортни Картър. 15.Юзас Монтвила -католически свещеник.16.и 17. Преподобни Чарлз Леонард Къркланд и Преподобни Франсис Патрик Браун. 18. Eдит Луиз Розенбаум -модна дизайнерка,купувач,стилист и кореспондент. 19.Елси Едит Боверман - британска адвокатка.  20. Доктор Добге Вашингтон -известен лекар пътувал със семейството си.21. Епископ Николас Дикънсън Бишоп .  22.Алфред  Nourney - холандско - немски бизнесмен.

Прикрепени към екипажа на " Титаник " са -  1.Хърбърт Путман трети Полицейски служител от всичките 30. 2.Хърбърт Джеймс Ходок - Капитан от резерва на Военноморските сили. 3.Сидни Едуард Даниелс - британски моряк от Търговският флот.  4.Уйлям Mintram - Пожарникар на " Титаник".5. Реджинал Робинсън - Ковчежник на Военноморските сили.6. Чарлз Джон Юджин - хлебар на " Титаник ". 7.Матрос Робърт Hichens - през 1940 г. е в концлагер Дахау - умира от Сърдечна недостатъчност. Семейства -с много деца са : Джон и АниСъсел - с девет деца на борда на " титаник".Фредерик и Аугуста Годуин - със шест деца .Андреас и Алфреда Андерсън - със пет деца на борда.

    Последният оцелял от потъването на кораба „Титаник“ почина в американския щат Масачузетс на 99-годишна възраст. Лилиан Гертруд Асплунд е била на пет годинки, когато корабът потъва в Атлантическия океан след сблъсък с айсберг. Тя бе последният оцелял от трагедията, който имаше реални спомени от потъването на 15 април 1912 година. 

В света има и още две оцелели жени, които живеят в Англия, но те са били бебета по времето на катастрофата и не помнят нищо от тази нощ.Барбара Джойс е била на 10 месеца, а Елизабет Гладис – на 2, когато са били спасени от ледените води на океана.Лилиан Асплунд се връщала в САЩ от Швеция с родителите си и четиримата си братя, когато корабът потънал на фаталния 12 април. Луксозният лайнер пътувал от Саутхемптън до Ню Йорк с 1503 пътници и екипаж на борда.Лилиан загубила баща си и трима от братята си, но тя, майка й Селма и тригодишното й братче оцелели.Жената е починала  в дома си, на 99-годишна възраст. Нейната майка описала потъването в интервю за вестник Worcester Telegram & Gazette, малко след като тя и двете й деца пристигнали в града.Лилиан така и не се омъжила и работила като секретарка в района на Уорчестър през по-голямата част от живота си. Тя се пенсионирала рано, за да се грижи за майка си, която така и не успяла да превъзмогне трагедията. 

 Елизабет Гладис Дийн била едва на два месеца, когато семейството й потеглило за Америка. След катастрофата близките на Елизабет загърбили завинаги "американската мечта" и се върнали във Великобритания. 97-годишната Елизабет Дийн е починала  в дом за възрастни хора в Хемпшир.  Малвина, както близките наричали Елизабет Дийн, била едва на 9 седмици, когато семейството й се качва на злощастния кораб. Майка й и баща й искали да започнат нов живот в Канзас. Те се надявали да отворят магазин и скоро за забогатеят. На 14 април 1912 година мечтите на семейство Дийн завинаги умират. Когато корабът започнал за пътува, родителите на Малвина я сложили в пътна чанта и така успели да я спасят. Майка й и брат й също оцелели, баща й, обаче загинал.

Малвина работила като картограф за британското правителство по време на Втората световна война, а след това в инженерна фирма. Последните години от живота си Елизабет Дийн прекарва в старчески дом. Миналата година се наложило да разпродаде всички вещи, свързани с трагедията с Титаник, за да може да си плати престоя в дома. Малвина стига до Америка едва през 1997-ма година, когато се качва на кораба "Куин Елизабет Втора". Нейни близки разкзават, че тя никога не се престрашила да гледа филма "Титаник".

През последните няколко години Дийн бе преследвана от финансови проблеми и изпитваше трудности да изплаща месечната си издръжка в старческия дом в размер на 3000 паунда (ок. $ 4846).За да си набави средства, Милвина бе принудена да разпродаде всички събрани от нея паметни вещи, свързани с катастрофата.

През април т. г., на посветения на годишнината от корабокрушението  на търг във Великобритания, бяха разпродадени последните екземпляри от колекцията вещи на Дийн. Водещият лот на аукциона бе конопената торба, в която оцелелите членове на семейството на Дийн събрали вещите си при връщането си от Ню Йорк във Великобритания след катастрофата през 1912 г..Тя бе купена срещу 1500 паунда от млад жител на Лондон, който веднага след това я върна отново на собственицата й.В създадения от приятели фонд за финансова подкрепа на Милвина Дийн, десетки хиляди долари внесоха и създателят на романтичният блокбастър “Титаник”, режисьорът Джеймс Камерън и изпълнителите на главните роли във филма, Леонардо Ди Каприо и Кейт Уинслет, които помогнали за оставането й в дома за възрастни.

Самата Дийн никога не се решила да гледа спечелилия 11 награди “Оскар” и 4 “Златни глобуса” през 1998 г. кино-разказ за гибелта на лайнера, нито да посети мястото на корабокрушението, тъй като за нея това било свързано с твърде много стрес от преживяното. оцелял

Родената на 2 февруари 1912 г. Елизабет Гладис Дийн (Elizabeth Gladys Dean), известна повече като Милвина, била най-младият пътник на борда на “Титаник”, като в деня на потъването му била само на 9 седмици. Друго от оцелелите от корабокрушението бебета, Барбара Джойс Уест (Barbara Joyce West), била на близо 11 месеца при потъването на кораба. Омъжилата се Барбара Дейнтън (Barbara Joyce Dainton) почина през октомври 2007 г., след което Милвина остана последният оцелял от “Титаник”.Легендарният пътнически лайнер потъва при първото си и единствено трансатлантическо пътуване, започнало от Саутхемптън на 10 април 1912 г. След удара с айсберг в Северния Атлантик корабът потъва в продължение на 2 часа и 40 минути и се устремява към дъното в 2,20 ч. по Гринуич на 15 април 1912 г.
От 2 223-та пътници и екипаж на борда оцеляват само 706 души, като сред спасените са 60% от пътуващите в първа класа, 44% от тези във втора класа, 25% от трета класа и само 24% от екипажа. Заради крехката си възраст, Милвина няма никакви спомени от катастрофата, като научила за нея от разказа на майка си, когато била на 8 години.

По време на корабокрушението загива баща й Бертрам, а майка й Джорджета, заедно с пеленачето и 2-годишният й брат Бърт, успяват да се качат на една от спасителните лодки на кораба и да стигнат, макар и за кратко, до САЩ. Скоро след катастрофата самотната майка била принудена да се върне с двете си деца в Саутхемптън.До последните си дни Дийн твърдеше, че корабокрушението е променило из основи живота й, тъй като вместо в САЩ е трябвало да израстне във Великобритания.

Въпреки че няма никакви спомени от фаталната нощ, Милвина никога не се уморила да разказва “историята на живота си”. “Нямах никакви притеснения да разказвам за това. Харесваше ми, защото след това всички започваха да се суетят и да се грижат за мен. Успях да посетя толкова много места по света, да се срещна с толкова много хора. Никога не бих се уморила от това, не съм такъв човек”, обяви обиколилата почти цял свят и срещнала се с мнозина оцелели от “Титаник” в Америка, Швейцария, Германия, Швеция, Франция и т. н. баба в последното интервю за ВВС малко преди смъртта й. Eто всичките оцелели:

1. Мери Уилборн- умира на 104 годишна възраст 1987 г. 2. Сибила Джордж Ричардч -умира на 76 г. 1987 г.

3. Рут Бекер -умира на 90 г.1990 г. 4. Анна Макгоуън - умира на 92 г. 1990 г.

5. Джорд Тума -умира на 87 г. 1991 г. 6.Франк Брадва -умира на 80 г. 1991 г.

7. Франки Джоузеф -умира на 84 г. 1991 г. 8. Олдън Колдуел - умира на 81 г.1992 г.

9.Бертрам Дийн - умира на 81 г.1992 г. 10. Луиз Кинк - умира на 84 г.1992 г.

11. Марджори Мюел - умира на 103 г. 1992 г. 12.Елън Щийн - умира на 102 г.1993 г.

13. Робърт Уаит - умира на 93 г. 1993 г. 14.Беатрис Сантстрьом -умира на 85 г. 1995 г.

15. Ева Харт - умира на 91 г.1996 г.16. Браян Редер -умира на 100 г. 1997 г.

17. Луиза Ларош.- умира на 87 г. 1998 г.18.Елионор Джонсън - умира на 98 г. 1998 г.

19. Мишел Навратил - умира на 92 г. 2001 г. 20. Винифред Квикс - умира на 98 г. 2002 г.

21. Лилиан Асплунд -умира на 96 г. 2006 г.22.Барбара Уест - умира на 96 г. 2007 г. 23. Малвина Дийн - умира на 97 г. 2009 г.

102 години след потъването на презокеанския лайнер "Титаник" нерадостната му съдба продължава да занимава умовете на хората. Около 700 души оцеляват от ада на морската бездна в нощта на 14 срещу 15 април 1912 и някои от тях дълги години разказват за преживяванията си по време на една от най-големите трагедии в писаната човешка история. Французойката Роуз Амели Икар е описала с подробностите изживения ужас от потъването на "непоропяемия" Титаник. Кошмарът започнал от първите мигове, в които пасажерите осъзнали, че корабът се пълни с вода, до преживяването на спасителните лодки докато корабът изцяло бил погълнат от морската бездна. Самата Роуз е била на кораба като прислужничка на Марта Стоун, богата американка, която също успяла да се спаси.

Разказът на оцелялата французойка се връща в спомените й от онази нощ. Тъкмо си били легнали около 23:00 часа, когато силен удар ги изхвърлил от леглата им. Намиращ се наблизо офицер се опитал да ги успокои, че няма нужда от паника, но двете жени вече чували звука от водата, която заливала кораба. Роуз и господарката й, госпожа Стоун, се качили на палубата, където моряците вече качвали жените и децата на спасителните лодки. В тяхната имало още около 30 човека, а един от офицерите ги посъветвал да гребат максимално бързо, за да се спасят от бездната, която щяла да се отвори след потъването на Титаник. "Каза, че имаме не повече от 20-30 минути да спасим животите си", пише Роуз. Жената забелязала, че на дъното на спасителната им лодка се бил скрил и един мъж, но тя не посмяла да го издаде. Французойката разказва и за самия момент на потъването на Титаник. "Както наблюдавах светлините на кораба, изведнъж настъпи пълен мрак. Чу се скърцане, ужасени писъци и после – тишина", връща се към кошмара Роуз. Тя е една от 745 от общо 2229 души на борда, които успяват да оцелеят.

ПРИ СРЕЩАТА на най-големия за времето си пътнически параход с айсберга в океана загиват общо 1346 мъже, 402 жени и 54 деца. 14 от тези жертви са от Троянско, а още 22 от Севлиевско, Плевенско, Луковитско, Габровско, Тетевенско и Берковско. По последни краеведчески проучвания става ясно, че по един загинал  има от Троян, с. Дебнево, с. Белиш и с. Балканец, двама от с. Терзийско, а тъжният рекорд се държи от с. Гумощник – 8 жертви.

ОТ МАЛКОТО ТРОЯНСКО СЕЛО ГУМОЩНИК- сред пасажерите на „Титаник” са осем млади мъже. Всички те отиват на дъното на океана като оставят млади вдовици и малки дечица да ги чакат дълги години - с надеждата, че ще се завърнат живи и здрави, и богати. Днес от тях е останал само един малък знак, заличен от патината на времето – в двора на църквата в с. Гумощник каменен паметник с кръст на върха е запазил два покрити с лишеи надписи: „Тука почиват останките на Люлю Йонков, Пею Колчев, Марин Марков, Лазар Минков, Стойчо Михов, Недялко Петров, Пенко Найденов и Илия Стойчев”. 

НА ПАРАХОДА „ТИТАНИК имало, според сведения на една компания за изпращане на българи в Америка, повече от 30 души из Луковит, Плевен, Троян, Тетевен, Габрово и др. места. От тях надали ще има някой избавен, защото всички са били в трети клас, на който никой в парахода не е обръщал внимание. Дано поне при заминаването си за този дълъг и рискуван път те да са се осигурили при някое дружество, та жените и децата им или родителите им да не останат без подкрепа”. Това пише Констанин Величков от Асеновград, пътешественик и военен кореспондент от началото на века, който по време на своите обиколки е събирал данни за загиналите. Според други проучвания броят на загиналите българи е 50, 36, 38 човека. Официалните данни на „Уайт Стар лайн”, разпространени и по Интернет, сочат, че на борда е имало поне 32 българи. оцелял

ПАМЕТНИКЪТ В ГУМОЩНИК, увенчан с православен кръст, е издялан от гранитен къс, отчупил се от скала край селото. В гранитната колона са изсечени имената на всичките загиналите на „Титаник” гумощнери. Осемте мъже не фигурирали в списъците на застрахователната компания „Лойд” и близките им не получават обезщетения след катастрофата. Сред загиналите  са още Петко Шабанов от с. Белиш, Христо Тотевски и Минко Вълчев от с. Терзийско, Тотю Йонков от с. Дебнево. ДРУГИ ДВАМА ГУРБЕТЧИИ от с. Гумощник, които се отдали на сладостта на френския коняк, изпуснали парахода и по случайност избегнали зловещата гибел. Това са Матю Ганков и Петко Глушков. С дамаджана ракия и куфарче вехти дрехи двамата поели с „Ориент експрес” от Цариград за Париж. Там агенти на „Уайт Стар Лайн” набързо ги открили и им взели парите - срещу билети за трета класа.

Доволни от всичко свършено, нашенците се запили в първата кръчма и ударили по три коняка. Малко след това се сетили, че трябва да гонят влака за Шербур, но закъснели и за влака, и за парахода и сварили на пристанището куп изпращачи да махат с кърпички. Имената на двамата почитатели на френския коняк също били в списъка на загиналите. Жените им в Гумощник ги оплакали както подобава. Но през юни Митювата жена Пена получила картичка със следния текст: „Драга ми Пено, като дойдохме тук в Америка, и чухме, че параходът „Титаник” се ударил в една ледена планина и бил потънал. Ние с Петка Глушката добре, че го отървахме и сме живи и здрави. Сега работим на пещите в една голяма фабрика за желязо и пари печелим. Не са много, както викаха, ала да сме живи и здрави, да се видим и пак добре да живейм. Гледай децата и здрави бъдете, че ми е мъчно веке за вази и за България. Твой мъж Матю”.

ЛАЗАР МИНКОВ И ПЕЙО КОЛЧЕВ били приятели и взели пари на заем от съселяните. Записали се заедно с другите кандидат-гурбетчии при драгоманин от пътническа компания. Оставили голяма челяд и бременни жени. След трагичната смърт на мъжете булката на Пейо родила момче, а на Лазар момиче. Жените кръстили децата на загиналите си съпрузи Лала и Пейо. С времето немотията и общото нещастие свързали младите. Залюбили се те, а когато се заженили, състрадателни комшии напълнили къщата им с дарове. Хората от селото казвали: „И двамата сте сираци от онзи кораб. Като че ли съдбата е решила всичко да ви е еднакво, да сте заедно”. Пейо и Лала са майката и бащата на Петко Чакъров, дългогодишен учител и училищен директор в село Гумощник.  Пише  Елеонора Авджиева, директор на Музея на занаятите - Троян, родом от с. Гумощник. От село Борима на Титаник е бил бащата на учителя Андрей Василев.Той е имал късмет да бъде спасен, но докато е бил жив в България,някъде до към 1948 година,всяка божа нощ е сънувал кошмари и се е събуждал с неистови викове. Арабските пътници на " Титаник " са общо 125 - от тях оцеляват 23,10 са от Ливан а останалите са от Палестина,Йордания и Сирия.

В ПАМЕТ НА НАЙ-ГОЛЯМАТА морска трагедия се ражда народната песен за удавените от с. Терзийско „Пуста да остане таз Америка”. Текстът и мелодията са обработени от местния гъдулар и народен певец от махала Трапето Илчо Пенчев Дъковски. Той пял и свирил на всички сватби и сборове в Троянския край и вероятно така песента е стигнала до наши дни – 100 години след ужасната трагедия с кораба „Титаник”. За още четирима българи се твърди, че са били на „Титаник”, но имената им ги няма в нито един списък на официалните разследвания в Англия и САЩ. Предполага се, че двама загинали от тоя край били гратисчии (без билет), а оцелелите - че са били на кораба „Карпатия” и с него са стигнали до Новия свят. И четиримата са от с. Сенник, Севлиевско.Осем човека от Гумощник продават ниви и добитък, вземат назаем и тръгват. От Сенник се записват деветима, но зарът на съдбата определя с “Титаник” да пътуват 4-ма - Дончо Атанасов, Стефан Чехларов, Златьо Христов и Пенко Стайков.На кораба сенничани и гумощничани ще се качат с още 20 свои събратя по неволя от Кюстендилско, Тетевенско, Луковитско и Берковско. Единственото изключение между тях е евреинът Рудолф Ешкенази, родственик на прочутата банкерска и предприемаческа софийска фамилия от началото на миналия век. Той обаче е в първа класа. Останалите са в трюмовете, сгушени между денковете и вързопите. Тръгнали на “лесна” печалба в Америка, те ще чуят режещия звук и ще видят нахлуващата вода, но за тях няма да се сети никой. Корабът има едва 20 спасителни лодки, а от пътуващите в трета класа 708 души се спасяват само 178.

ГЕНЧО МИХОВ И ДАРИ НЕНС. Написана на : 2017-06-25 08:16:47

ДА ЧЕТЪТ СЕ НЕЩАТА  МИ- ГОСПОДИНЧО- ФЕЙК. ЧЕТЪТ СЕ - ВАШИТЕ ГЛУПОСТИ НЕ СЕ ЧЕТАТ - ТУК НИЩО НЕ СЕ МАНИПУЛИРА - ДА СИ ВИЖДАЛ НЕЩО ДА МАНИПУЛИРАМ КАКТО ПИШЕШ.

И КАТО СИ ПРАВ ЩО МЕ БЛОКИРАШ ДА НЕ МОГА ДА СЛОЖА КОМЕНТАР ЛИ. ОТ МОИТЕ КОМЕНТАРИ ЛИ ТЕ Е СТРАХ - ЧЕ СА ПО ОСТРИ. ДА ОСТРИ СА - ЗАЩОТО ЗААЩИТАВАМ СЕБЕ СИ ОТ ПРОСТАЦИ КАТО ТЕБ,ДЕТО СЕ БЪРКАТ ВЪВ ВСЯКО НЕЩО. БЪРКАТ СЕ ДЕТ НЕ ТРЯБВА - АМА КОГАТО ИМ БРЪКНАТ В ОЧИТЕ БЯГАТ - ИСТИНАТА БОЛИ ЛИ.

А ТИ ПИСАЛ ЛИ СИ НЕЩО -СВЯСТНО БЕ ГЕНЧО . НЕ ЩО СЕ БЪРКАШ КЪДЕ ТИ НЕ Е РАБОТА - МУХЛЙОТЕЗИ ИМЕНА СА БИЛИ НЕЩО И СА НЕЩО. АКО ТЕ НЕ БЯХА ТИ НЯМАШЕ ДА СИ ЖИВ.

ОТ ТЕЗИ ИМЕНА - БЪЛГАРИТЕ СА ЗАГИНАЛИ И НЯМА КАК ДА СЕ ЗНАЕ КАКВИ СА АКО НЕ СЕ СПОМЕНАТ В СГАТИЯ. НЕ Е ВАЖНО КАТО ПИШЕШ НЕЩО ЗА ИСТОРИЯТА - ВАЖНО Е ДА СПОМЕНЕШ НЯКОГО ОТ ТЕЗИ ХОРА. А ТЕЗИ ОТ ТИТАНИК - ДЕТО СИ ГИ КОПНАЛ- са ХОРА НЕ БЛОКУЦИ. ТЕЗИ ДЕЦА ДЕТО СИ ВЗЕЛ ОТ СТАТИЯТА - ПОДВИГ И САМОЖЕРТВА - СА ДАЛИ ЖИВОТА СИ ЗА ДА Я ИМА БЪЛГАРИЯ ГЛУПЕНДЕР. А ТЕЗИ СТАТИИ КАК СЕ ЧЕТАТ.

ДАРИ НЕНС - ЗАЩО ВИЖДАШ САМО ПОСЕЩЕНИЯТА В МОЙТЕ СТАТИИИ Я ВИЖ ТОЯ. Или ти не виждаш другите статии с многото посещения повече от мойте.ЧЕ ОТВОРИ СИ ОЧИТЕ И ГЛЕДАЙ . Искам да добавя относно посещенията в блоговете- първо една статия може би се чете 2 -3- 5 пъти от един и същ човек за да схване статията. Ето ти посещенията - особено като има нещо интересно - като факти,не исторически а и исторически да са. И ти не можеш да проследиш Дари колко са на линия потребители. Във сайта са над милион потребители - как го разбра че са само 13 човека. Някой хора не могат да схванат нещата- още нещо без никой да го знае Аз поставям статията и на друго място във Фейсбук една група.

Супер хората A+ A- Написана на : 2017-06-23 08:08:57

Супер хората А ето и някои примери за силата на тази супермашина (нашия мозък)в действие: През 2005 година китаецът Чао Лу рецитира 67 890 цифри от безкрайното число пи без нито една грешка. Това му коства 24 часа и 4 минути, което означава по 1,2 секунди на цифра без прекъсване. По това време Чао е 24-годишен студент. Удивителната му памет му носи рекорд в Книгата на Гинес, а самият той твърди, че помни повече от 100 000 от последователните цифри. Още един пример за удивителна памет е Рамон Кампайо, който държи рекорда за най-скоростно запомняне на цифрови редици.

Кампайо е доказал, че може да наизусти 46 бинарни числа за една секунда. Това, за незапознатите, изглежда по този начин: 1010111010001011101100001101010101010101111001 Даниел Тамет е синестезик – той може да вижда числата като цветове и форми и да прави огромни калкулации без съзнателно усилие. Това включва квадратни корени на стотици десетични степени и рецитиране на 22 514 цифри от числото пи за 5 часа.

Същият младеж (днес на 32 години) владее 10 езика, усвоява перфектно исландски само за една седмица и е световноизвестен писател. И още примери: Орландо Серел претърпява инцидент на 10 – удрят го с бейзболна топка в главата. След този момент е в състояние да опише в най-големи подробности всеки един ден и всеки един момент от него през целия си живот, кой ден от седмицата е бил, какво е било времето и т.н. Дерек Павачинини: Роден около 700 грама, сляп и аутист, Дерек не може да различи дясно от ляво или да брои до десет, но може да изсвири всяка песен във всеки възможен стил, след като я чуе.

Може да определи и отдели 10 ноти, когато са изсвирени едновременно. Ким Пийк: Той е прототип на героя в знаменития филм „Рейнман". Пийк, вече покойник, е можел да даде точни като по карта инструкции за движение за всеки голям град в САЩ и пътищата помежду им. Също така умееl да чете две книги едновременно, всяка с по едно око, като по този начин е прочел 12 000 книги и си спомня адекватно 98% от съдържанието им. Това са само малка част от примерите за удивителните способности на човешкия мозък и безграничните му способности. Гласувай тук 1 гласа Посещения(1477) | Добави в любими | Напиши комент

Генчо Михов. Написана на : 2017-06-24 22:30:36

ДА ЧЕТЪТ СЕ НЕЩАТА - ГОСПОДИНЧО- ФЕЙК. ЧЕТЪТ СЕ - ВАШИТЕ НЕ СЕ ЧЕТАТ - ТУК НИЩО НЕ СЕ МАНИПУЛИРА - ДА СИ ВИЖДАЛ НЕЩО ДА МАНИПУЛИРАМ.

И КАТО СИ ПРАВ ЩО МЕ БЛОКИРАШ. А ТИ ПИСАЛ ЛИ СИ НЕЩО -СВЯСТНО БЕ ГЕНЧО . НЕ ЩО СЕ БЪРКАШ КЪДЕ ТИ НЕ Е РАБОТА - МУХЛЙОТЕЗИ ИМЕНА СА БИЛИ НЕЩО И СА НЕЩО. АКО ТЕ НЕ БЯХА ТИ НЯМАШЕ ДА СИ ЖИВ.

ОТ ТЕЗИ ИМЕНА - БЪЛГАРИТЕ СА ЗАГИНАЛИ И НЯМА КАК ДА СЕ ЗНАЕ КАКВИ СА АКО НЕ СЕ СПОМЕНАТ В СГАТИЯ. НЕ Е ВАЖНО КАТО ПИШЕШ НЕЩО ЗА ИСТОРИЯТА - ВАЖНО Е ДА СПОМЕНЕШ НЯКОГО ОТ ТЕЗИ ХОРА. А ТЕЗИ ОТ ТИТАНИК - ДЕТО СИ ГИ КОПНАЛ- са ХОРА НЕ БЛОКУЦИ. ТЕЗИ ДЕЦА ДЕТО СИ ВЗЕЛ ОТ СТАТИЯТА - ПОДВИГ И САМОЖЕРТВА - СА ДАЛИ ЖИВОТА СИ ЗА ДА Я ИМА БЪЛГАРИЯ ГЛУПЕНДЕР. А ТЕЗИ СТАТИИ КАК СЕ ЧЕТАТ.

Супер хората A+ A- Написана на : 2017-06-23 08:08:57 Супер хората А ето и някои примери за силата на тази супермашина (нашия мозък)в действие: През 2005 година китаецът Чао Лу рецитира 67 890 цифри от безкрайното число пи без нито една грешка. Това му коства 24 часа и 4 минути, което означава по 1,2 секунди на цифра без прекъсване. По това време Чао е 24-годишен студент. Удивителната му памет му носи рекорд в Книгата на Гинес, а самият той твърди, че помни повече от 100 000 от последователните цифри. Още един пример за удивителна памет е Рамон Кампайо, който държи рекорда за най-скоростно запомняне на цифрови редици. Кампайо е доказал, че може да наизусти 46 бинарни числа за една секунда. Това, за незапознатите, изглежда по този начин: 1010111010001011101100001101010101010101111001 Даниел Тамет е синестезик – той може да вижда числата като цветове и форми и да прави огромни калкулации без съзнателно усилие. Това включва квадратни корени на стотици десетични степени и рецитиране на 22 514 цифри от числото пи за 5 часа. Същият младеж (днес на 32 години) владее 10 езика, усвоява перфектно исландски само за една седмица и е световноизвестен писател. И още примери: Орландо Серел претърпява инцидент на 10 – удрят го с бейзболна топка в главата. След този момент е в състояние да опише в най-големи подробности всеки един ден и всеки един момент от него през целия си живот, кой ден от седмицата е бил, какво е било времето и т.н. Дерек Павачинини: Роден около 700 грама, сляп и аутист, Дерек не може да различи дясно от ляво или да брои до десет, но може да изсвири всяка песен във всеки възможен стил, след като я чуе. Може да определи и отдели 10 ноти, когато са изсвирени едновременно. Ким Пийк: Той е прототип на героя в знаменития филм „Рейнман". Пийк, вече покойник, е можел да даде точни като по карта инструкции за движение за всеки голям град в САЩ и пътищата помежду им. Също така умееl да чете две книги едновременно, всяка с по едно око, като по този начин е прочел 12 000 книги и си спомня адекватно 98% от съдържанието им. Това са само малка част от примерите за удивителните способности на човешкия мозък и безграничните му способности. Гласувай тук 1 гласа Посещения(1477) | Добави в любими | Напиши комент

НЕ СЪМ ВИНОВЕН. Написана на : 2017-06-24 09:06:44

Не съм виновен - че статиите ми се четат и в блога си имам толкоз посещения. Правя и ще продължавам да правя статии - и го правя както трябва. е не са стихове - но по вечето са авторски.

Всеки потребител прави статии. Това че Дари Ненс - се сърди на мен - че видиш ли четат ми се статиите - е четат се. Не всякога се четат - един път е иначе ,един път съвсем друго. Да падна да са тръшна от яд ли че не се четат статиите ми  и защо - майната и и на статия. Като не я четат изтрий я пиши друга.

И се е изтрила от приятели - Пише че съм я лъгал - с какво Дари. Бях абониран за блога й но - и писах Сбогом - а вече няма да я приема за приятел. Приятел който се изтрива - не го приемам втори път. Въпреки че понякога страдам за изтрит приятел. Чакам отговор от Дари Ненс - да ми каже с какво съм я лъгал. И аз ли съм виновен - че не й четат статиите.

Тези които имам са ми достатъчни - виртуални ,не истински. Истинските са около мен и тези с който седя на масата - сутрин,обяд и вечер. Виртуалните приятели са - Да лижеш захар през стъкло, или да гледаш как друг яде сладолед - а на теб ти потекат лигите. Дари ми беше приятел още от Нетлога.

Но Нетлог го изтриха защото нещата бяха като в Сибира /хората се мъчеха и искаха нещо да направят и накрая го изтриха. Между другото сайта беше направен от японци.  - Сибир Бг - му давам една година или най късно до зимата и няма да съществува вече. Всичко отива в Историята.

Както и един човек - пада умира - погребат го и го забравят. Всичко е История.

Страница 1 от 182
 1-5 от 907  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>