Sibir
Dragostea să fie mereu cu tine.Articole pe blog pe Emil Petrov.
blogs left blogs right
ЕМИЛ
ЕМИЛ, 57
« sibir.bg
ПРОШКИ. Написана на : 2017-02-26 15:46:44

Простено - прости!

Още в дълбока древност Православната църква е установила и утвърдила различни средства, чрез които да подпомага своите членове по пътя на тяхното духовно възрастване и нравствено усъвършенстване. Едно от тези средства е взаимното опрощаване. Църквата ежегодно отрежда един неделен ден, в който призовава всички към взаимно прощение. Това е т.нар. Неделя на всеопрощението, след която започва Великият пост.

В деня на всеопрощението, преди да седнат на заговезната трапеза, православните християни посещават вечерното богослужение в храма: там слушат затрогващи църковни песнопения; вглъбяват се в себе си; правят преценка на отношенията си към родители, деца, близки, приятели, познати и колеги; чуват чрез словото от амвона божествения призив да простят на всички всичко (с което те съзнателно или несъзнателно са ги огорчили, оклеветили, охулили), да им подадат ръка с братско чувство и да ги помолят и те да простят на тях.

Осъзнали величието и тайнствеността на момента, почувствали силата на всеопрощението, в братска прегръдка шепнат: "Простено-прости!" Този момент е наистина емоционално изключително богат. "Простено-прости!" ще рече, че първо ти прощаваш на този, който те е наскърбил, охулил, оклеветил, и едва тогава молиш него и той да стори същото. Когато и двамата направят това искрено, на душите олеква, сърцата се стоплят.

Човекът по природа е призван към нравствено съвършенство. В това е смисълът на неговия земен живот. Нравственото съвършенство се постига с усилия и напрежение на волята, защото греховната повреда на човешката душа е дълбока. Тя обхваща ума, чувството и волята, обхваща цялостно човека. Грехът по своята същност е противене на Божия закон, на Божията воля. А на него сме подвластни всички.

Именно грехът със своята противоестествена същност може да наруши и действително нарушава духовната връзка между хората. Съзнаваме или не, но греховете ни към нашите ближни, към другите, с които сме в лични или обществени взаимоотношения, са много. Поради това и отговорността ни пред тях е голяма. Често пъти ние оскърбяваме другите, несправедливи и неискрени сме към тях, мамим ги съзнателно или несъзнателно, създаваме им спънки в живота, оклеветяваме ги лично и обществено, нанасяме им тежки душевни рани.

Обикновено ние добре виждаме греховете на другите, а своите (често пъти по-големи) не забелязваме, защото себелюбието, горделивостта и злобата са ни завладели. Иисус Христос нарича лицемер всекиго, който вижда слабостите и грешките на другите, но не забелязва собствените си грехове. Да съдиш другия е лесно, а да съдиш самия себе си е трудно. Необходимо е преди всичко да извършиш най-тежкото, тогава без много усилия ще извършиш лекото. Ако това житейско правло се изпълняваше от всички, на земята би настъпил златен век.

Взаимното опрощение е един от пътищата, който води към тъй мечтания от всички ни златен век. В тази връзка да спомним думите на Фьодор Достоевски, че за да простиш, трябва да разбереш, а разбереш ли - не можеш да не простиш. Какво ще рече да разбереш? - Ще рече да вникнеш в мисълта на другия, да надзърнеш в неговото "аз", да разбереш подтиците му за една или друга негова постъпка, да се поставиш на негово място, да погледнеш на себе си и на другите през неговите очи. Успееш ли да сториш това искрено и всецяло, тогава в лицето на другия ще видиш себе си и мярката към другия ще приложиш към себе си. А това ще рече, че си го разбрал. Разбереш ли другия, поставяйки се на негово място, не можеш да не му простиш. Прощавайки на другия, все едно прощаваш на себе си. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.

Живеем в усилно време. Нервите ни са опънати до край, огрубяхме и забравихме вековни християнски ценности, всеки търси вината за това у другите. Не е ли време да отворим ушите си и особено в деня на всеопрощението да чуем Божия призив: обичай и прощавай! На това ни учи сам Иисус Христос, Който казва: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец" (Мат. 6:14).

 

ПРОШКА

Прошка искам, прошка давам!

 Понякога и аз ранявам!

 Ръка приятелска подавам и за грешките си се извинявам!

  Човешко е в живота да сгрешиш,

безгрешни хора няма на Земята.

 Прекрасно е да можеш да простиш,

 със прошката пречистваме душата.

Че днес е важен празник зная аз,

ръката ми за прошка поемете.

 Простих на себе си,на всички вас,

за грешките ми,моля ви…простете!

 Как да поискаме Прошка

 От по големите от мен –

прошка искам в този ден, за грешките ми мои –

 знайни и незнайни, а на по малките от мен

 – от сърце я давам, защото няма нищо и на кого, аз да прощавам!

 Живи и здрави да сте всички! 

 Олеква ти, когато си простил!

 Олеква ти, когато ти прощават!

 Човекът на Земята все греши… Единствен Бог

 – безгрешен ни прощава!

Опитай се на всички да постиш!

 Махни с ръка и забрави за всичко,

че който не умее да прости,

Той, всъщност, не умее да обича!

Да се разкаем и да помълчим,

 та Прошката душите да пречисти!

 Дано оттук нататък не грешим!

Дано да бъдем по-добри и чисти!

  Умееш ли, човеко, да прощаваш,

 ако някой към теб е прегрешил? …

Дали самият прошка заслужаваш ако друг някой ти си наранил…

 Измиват ли се със едно „Прости!”

от болката натрупана следите, и може ли едно

 „Прощавам ти!” покоят да ни върне във душите?

…Никой не иска друг да наранява,

но всеки във живота свой греши…

 Дали обаче всеки осъзнава колко божествено е да прости?

И как онази струпана омраза и болката,

 таена със години изчезват в теб,

 сгрешилият щом каже с наведена глава едно

 „Прости ми!” Две думи, промълвени от душата,

 и искрен пламък в молещи очи…

Освободиш ли него от вината и твоята душа ще полети!

 Ще излекуваш своят яд човешки,

 от мъката си ще се изцериш…

Бог е щедър. Неговата любов е безмерна. Нека се опитаме да вземем частица от нея. Тя ще стопли вледенените ни сърца, ще регулира отношенията ни един към друг. Нека простим на всички всичко в името на любовта. Да си простим взаимно в Божия храм, в нашите домове, на работните си места. Това ще бъде подтик за нов духовен подем и нов принос към радостта на общото помирение. И нека не забравяме, че грехът отчуждава хората един от друг, а прошката ги сближава и побратимява.

СТИХОВЕ. Написана на : 2017-02-26 09:50:02

ВЪПРОС.Резултат с изображение за рози

Кажи ми,как да те открия,

    във тоя свят несъвършен,

     щом нося още антерия

                 от времето на Цар Асен ?

Живея като рицар беден

   останал даже и без кон,

                     макар да ходя издокаран,

                                   с един измачкан панталон.

Приличам на клошар край Въча

от сто години състарен,

                  додето като поп се мъча,

                                     да върна всеки хубав ден!

Сред който мога да открия,

            че ти си някъде, край мен!

                           И почвам като вълк да вия,

                                       в капан за мишки уловен!

Тогава вече се предавам

                   на своят гняв несъвършен.

                                  Макар че в себе си оставам,

                                       като войник непобеден.

НАДЕЖДА. Резултат с изображение за рози

Във тази нощ,неочаквано тиха,

           само капките дъжд в тъмнината             

 нарисуваха няколко щриха                         

върху прашния лист на стъклата.                    

И една непредвидена нежност

                           се прокрадна в стандартните ласки

                        Натежала от болка надежда

                                                          спря до старата скърцаща маса.

Но не седна....Погледна унило.             

 и към прага затътри се бавно.                          

Беше болна загубила сили.                                            

  И потънала в мрака отдавна.                                                      

 Беше слаба.И зла.Неугледна.

             Бе надежда с отминала дата....

                            Но се върна....До масата седна.

                                                          ....И дъждът затанцува  в стъклата  

       СЛЕД РАЗДЯЛАТА.   Резултат с изображение за рози

 Какво като сме скъсали отдавна

                 на корабчето си зелените платна?

                                        не виждаш ли как всичко се повтаря

                                от зимата почти до есента....

В небето слънцето танцува на кокили!

И вятърът - надува саксофон-                            

от стръмните пътечки на баира,                                        

 до гаргите край нашият балкон.                                                     

Дърветата се гушат под чадъра

         на облаци от есенни листа....

                                И всичко сякаш почва отначало,

                                   преди да се завърне пролетта.

                                                                 Аз чакам да ми кажеш " Добър вечер"

тъй както някога под старата асма,

 когато те посрещах отдалече...

 и сядахме за малко у дома.

                     Тогава беше друга синевата.

 И други бяха кръглите звезди,            

макар че са еднакви чудесата                          

от времето на нашите мечти!                                     

 Аз чакам да ми кажеш " Добър вечер"                        

та пак да ме целуне Вечерта!....

И Месецът на корабче зелено

отново да ме върне в младостта!                         

                                              

ВАСКА ЗОЙЧЕВА - ДЕТЕТО ГЕРОЙ. Написана на : 2017-02-25 19:42:12
                  

Василка Данаилова Зойчева позната още като Васка Зойчева, е провъзгласена за символ на българската непокорност по време на сръбската окупация на Вардарска Македония.

Васка Зойчева е дъщеря на Данаил Зойчев и Люба Зойчева от Прилеп. Баща ѝ е член на Прилепския комитет на ВМОРО до Хуриета, но и след това продължава да работи за революционната организация.

Докато родителите на Васка работят в Скопие, на 14 октомвр 1912 година на Камен мост,където по-късно Мара Бунева ще се хвърли във водите на Вардар,след като е убила Велимир Прелич сръбският престолонаследник и водач на сръбската армия Александър Караджорджевич е посрещнат по традиция с цветя от деца в града. Между тях e и 7-годишната Васка Зойчева. На неговия въпрос “Па шта си ти?“ (“Каква си ти?“), детето отговаря “Бугарка!” (“Българка!”). Шокиран от отговора, бъдещият сръбски крал удря шамар на девойчето. Вестта за случилото се предизвиква бурни реакции и неодобрение в българския печат и българското общество. В изразяване на незадоволството се включва и Най-голямата чест-подаването на букета на самия крал,се пада на малката Васка Зойчева.Поласкан,"величеството" я пита:Па шта си ти народният поет Иван Вазов, който в емоционален изблик на чувства, написва своето стихотворение „Па шта си ти?“ през април 1913 година. В 1913 г. семейството на Васка търси спасение в София.

Негативният отзвук от тази постъпка по света кара Александър Караджорджевич, вече като крал на Кралството на СХС, да продължи да се интересува от семейство Зойчеви. Сръбската легация в София през 1920 и 1921 търси Данаил Зойчев, за да му направи следното предложение: да му бъдат предложени един милион тогавашни левове, за да изяви публично, че е измислица твърдението принцът да е ударил шамар на детето. Данаил е поканен в посолството, но той отказва да отиде и да вземе подкуп. Крал Александър дори и след много години не спира да се интересува какво е станало с девойчето, къде се намира и т.н.

Заради този случай, Васка Зойчева е включена в секция “Мъченици” на известния алманах „Македония“, а също така се споменава и в книгата „Сръбските жестокости в Македония (1912 – 1913)“ на Кирил Пърличев, син на големия поет Григор Пърличев.

"Па шта си ти?" - такъв въпрос задава

във твоя дом безочлив чужденец.

"Па шта си ти?" - с такваз псувня смущава

душата ти некакен пришълец;

 "Па шта си ти?" - туй питане навред -

при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга

о, бъларино, сърбин ти полага

и чака с начумерен лик ответ.

 Но ти пази се, прав ответ не давай.

Кажи се португалец кюрд, сириец,

лапонец, негър, циганин, индиец -

но българин се само не признавай.

 Че тоз грях смъртен прошка там не знай:

влече позор, побой затвор, изгнанье -

невидени при прежните тирани.

Скрий, че си българин в най-българския край;

 че си потомък Самуилов, на Атонский

Паисий внук; скрий на коя си майка син,

 на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,

и езерата и горите македонски!

 Не споменувай Лозеград,

Люлебургас, ни Булаир ужасни:

ти би разбудил подозрения опасни,

че на героите техни може да си брат.

 Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,

дъбрава, езеро, река, рид, планина

ще викат с глас през всички времена:

"Тук българи са, българи от памтивека!"

Април, 1913 г.

Не е известно времето на смъртта на Васка.

НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР. Написана на : 2017-02-24 09:18:11
НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР.

На 20 август 1969-а улиците в цяла България опустяват заради телевизионната премиера на новия български сериал „На всеки километър”. Излъчват се общо 26 епизода и, както е прието да се казва днес, поредицата има два сезона: за годините на нелегалната съпротива и след 9 септември 1944 г., когато в страната се установява просъветско управление.

 Сценаристи на сериала са Свобода  Тодорова Бъчварова - дъщеря на загиналия за свободата на Белгия Тодор Ангелов Дзънов, Павел Вежинов / Никола Делчев Гугов, Евгени Константинов Димитров , Костадин Спасов Кюлюмов /бивш партизанин от отряд Анещи Узунов и писателят Георги Иванов  Марков, чието име обаче е заличено от надписите, след като напуска България през 1969 година.

Именно той създава образа на полицая Велински, в който умело преплита факти и легенди от биографията на прочутия началник на тайните служби Никола Гешев. Ролята изиграва блестящо актьорът Георги На всеки километър от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към: навигация, търсене На всеки километър Режисура Неделчо Чернев, Любомир Шарланджиев Сценарий Свобода Бъчварова, Евгени Константинов, Костадин Кюлюмов, Георги Марков, Павел Вежинов.

 В ролите Стефан  Ламбов Данаилов - Сергей или Никола Деянов, Григор Вачков Григоров - Митко Бомбата, Георги  Иванов Черкелов - Богдан Велински, Георги  Иванов Георгиев-Гец- Войводата и Коста Карагеоргиев - ученикът с картечницата. ; Музика Атанас Бояджиев, Петър Ступел ;Оператор Емил Вагенщайн ;Разпространител Българска телевизия Студия за игрални филми; Премиера 20 август 1969 Времетраене 62 минути (средно времетраене на една серия); Страна България Език български ;Цветност черно-бял ;Външни препратки IMDb.

 „На всеки километър“ е български филм от края на 1960-те и началото на 1970-те години.  Началото на филма / започва  на фона вече към  края на Гражданската война в Испания. Григор Вачков е облечен в дрехи на офицер - Интербригадист.Филмът е приключенски филм на партизанска тематика. Състои се от 26 серии, разделени в две художествени части (сезони) – първата се развива преди 9 септември 1944, а другата – след това . Снимките на филма започват през 1969 г. Сред сценаристите на филма са Павел Вежинов и поетът-дисидент Георги Марков. Режисьори са Любомир Шарланджиев и Неделчо Чернев. Продукцията е финансирана от управляващата в България БКП и е посветена на 25-годишнината от преврата на 9 септември 1944 г, тогава представян като народно въстание. Художник на постановката е Петко Бончев. Двамата главни герои, които въплъщават противоположностите и се намират в постоянно противоборство, са майор Деянов и Богдан Велински. Деянов е сборен образ на дейците на БКП през годините на нелегалната съпротива. Той е убеден комунист, чийто баща е убит по време на Септемврийското въстание от 1923 г. По-късно става агент на съветското разузнаване, участва в Гражданската война в Испания и в партизанското движение в България.

Той е емоционален, излъчва момчешки чар, на моменти се изявява като плейбой. Велински има за прототип полицейския началник от Царство България Никола Гешев. Той първо е млад и пробивен полицай, впоследствие се издига до началник на тайните служби на Царството, а след 9 септември 1944 става агент на американското разузнаване. Велински е пресметлив, с хладен и съобразителен ум. Вярва, че заровете му предсказват изхода от започнатото. Въздържа се от излишна жестокост спрямо комунистите.

 Герои на филма са още: Димитър Атанасов (Митко Бомбата) — приятел на Деянов от детството, негов верен съратник. Простодушен, но живописен характер. Майор Симеон Каназирев (Каназирчето) — с майор Деянов са съученици и донякъде приятели в детството, но по време на Септемврийското въстание бащите им застават от двете различни страни на барикадата, което слага край на приятелството им. Образът му е на садистичен и праволинеен военен.

Войводата — стар и опитен комунист, участвал във всички нелегални борби на партията. Отличава се със стабилен характер и особеното достойнство на старейшина. Алексей Петрович Вершинин — агент на съветските тайни служби, също отдавнашен съратник на майор Деянов. Гимназистът — появява се в малко серии, но става знаков образ. Въплъщава наивността и силната емоционалност на ремсистите (юношите от РМС) по време на нелегалната съпротива.

Първата част на филма проследява борбите на комунистическото движение в периода 1923 – 1944 година. Майор Деянов и Митко Бомбата са нелегални дейци на БКП. Първи епизод – „Шлеповете“, започва в крайдунавски град Лом, в който току-що е разбито Септемврийското въстание. Сериала започва със потушаването на Септемврийското въстание 1923 г. Войска и полиция, начело с Каназирев-старши конвоират пленени въстаници до кея и пред събралия се народ, пред плачещите им жени, деца и майки, под звуците на военна духова музика, ги натоварват в шлеп, който имат намерение да потопят. Сред пленените са бащата на малкия Никола Деянов и Войводата. Никола (около 11 – 12 годишен) отива при съученика си Симеон Каназирев, и го моли да поиска от баща си да освободи неговия баща.

 Той обаче отказва и шлепът с въстаниците е потопен. Докато потъват, въстаниците пеят известната социалистическа песен „Ален мак“. Войводата, като физически най-силен, успява да изплува от потъващия съд и да се спаси. Намира малкия Деянов и успява да го изпрати в Съветския съюз. В първата серия е и първата среща между Велински и Деянов. Те се срещат на малка уличка. Велински вади носната си кърпа, дава му я и му казва да му се обади, за да му намери работа. Детето недоверчиво се отдалечава с подозрителен поглед. Още тук започва двубоят между двамата главни герои. По-нататък двамата главни положителни герои – майор Деянов и Митко Бомбата, се появяват отраснали и възмъжали през 1937 г.

Те преминават през множество перипетии: борба с нацистка подводница, за да превозят по море български интербригадисти за Гражданската война в Испания, участие в самата война, присъединяване към Съпротивата във Франция, разузнаване в Берлин. Най-много от сериите са посветени на участието на положителните герои в партизанското движение в България. В серията „Великден“ майор Деянов застрелва Каназирев в къщата му след драматичен разговор между двамата. Първата част на сериала завършва със серията „Първият ден“ – в нея е обрисувано в героична светлина вземането на властта на 9 септември 1944 г. По време на цялата първа част майор Деянов и Велински се намират в постоянен пряк сблъсък, като надделява ту единият, ту другият. Сериала " Червената подводница" започва с превозването на български политемигранти вРусия,сред тях има и  български интербригадисти. Сериала е направен по книгата " Парашутисти и Подводничари.

Полицаят оценява високо качествата на младия комунист и решава да го привлече на своя страна, като за това организира среднощна среща на 4 очи между двамата. След емоционален диалог Деянов отказва. Във втората част Велински се появява по-рядко, но продължава да бъде главен отрицателен герой. Той се превръща в главатар на международна „фабрика за шпиони“, насочена към разрушаване на новия строй в България. Към „лошите“ се присъединява и полковник Пърси – агент от американското разузнаване на дипломатическа служба в България. Майор Деянов и Митко Бомбата (към когото вече се обръщат с „капитан Бомбов“), под командването на началника на българското контраразузнаване генерал Бранев, действат срещу изпратени от Велински и американците шпиони и диверсанти. Както в първата част, противоборството е изпъстрено с драматични обрати.

Велински и полк. Пърси успяват с хитрост да пленят Митко Бомбата, но той се измъква с помощта на гръцки рибар-комунист. Преломен момент от втората част е проникването на майор Деянов и Митко Бомбата в централата на Велински, при което Деянов го предупреждава да спре да се занимава с България. Прожекция на сериала в София през 2002 г. На екрана е Богдан Велински.В серията „След години“ Велински вече е остарял и уморен човек, който се е отделил от света в малка селска къща. Посещават го полк. Пърси и неговият шеф полк. Лоуел, който иска от него да изпълни мисия в България. Велински неохотно се съгласява, след като американецът го заплашва да му отнеме пенсията.

 След като пристига в България под прикритието на разсеяния учен професор Мунс, Велински извършва няколко непредсказуеми постъпки – убива американския агент (Johns F6), който му иска контейнера със секретните материали, посещава мястото, на което е била родната му къща, показва на придружаващата го като преводачка българска девойка, че знае български. Всичко това подсказва, че Велински е решил да се разкрие. Велински се е разкаял за делата си, когато е видял как тече животът в България при новата власт. Той е особено шокиран на пионерска заря-проверка, на която като загинали за свободата на родината се обявяват видни комунистически дейци.

Пионерче дори завързва червена връзка на Велински. Сринат психически, той успява да се срещне за пореден път с майор Деянов, като го моли да му се позволи да се предаде и в замяна да завърши дните си мирно и тихо в България. Деянов отказва, като му заявява, че не може да му се разреши да спи спокойно сред роднините на хората, убити по негова заповед. Майорът поставя ултиматум пред Велински – или да си отиде завинаги, или да бъде съден. Велински е потресен от отговора, качва се на влака и отпътува за чужбина. Малко преди граничната бразда, той изпраща телеграма до „Комитет за държавна сигурност“, в която заявява, че е съгласен да се изправи пред съда. Мигновеният отговор на майор Деянов е: „Приятно пътуване“. Психически сринат, Велински получава пристъп и умира във влака.

В последната серия – „Голямата скучна игра“, майор Деянов и Митко Бомбата разкриват схема на западно разузнаване за източване на секретна информация от България и успяват своевременно да подменят секретните данни с фалшиви. Сериалът завършва с отворен край, с кадъра как майор Деянов, Митко Бомбата и Гастон вървят към Айфеловата кула в Париж.

Роли във филма изпълняват актьорите:

Стефан Данаилов – майор Никола Деянов (Сергей/Серж Омон) ,Григор Вачков – капитан Димитър Атанасов-Бомбов (Митко Бомбата), Георги Черкелов – Богдан Велински (капитан Роберт Франк / Майлер / Поатие / Стоянович), Георги Георгиев-Гец – Войводата ,Любомир Кабакчиев – Алексей Вершинин (Альоша).

 Евстати Стратев – Полковник Нод ,Стефан Илиев – Майор Лесли ,Любен Миладинов, Петър Пенков – Майор Симеон Каназирев, Пепа Николова – Джалма (Циганката) ,Георги Джубрилов – капитан Дойчев (Семов) .

Ани Бакалова – Маргарита (Марго) ,Георги Попов – майор Вайс, Георги Геров – доктор – агент на Велински, Васил Попилиев – Шлосера, Стефан Гецов – генерал Бранев, Коста Карагеоргиев – Ученика, Иван Обретенов.

 Лили Енева, Димитър Коканов – Войника ,Олег Ковачев – Стефчо, Марин Янев ,Кирил Янев, Богомил Атанасов, Мая Драгоманска – Румяна Механджийска.

 Андрей Чапразов – Механджийски, Мирослав Миндов, Коста Цонев – полковник Джон T. Пърси ,Николай Узунов ,Богомил Симеонов – Хищникът (Ибрахим Ахмедов) ,Светозар Неделчев – адвокатът Думанов, Стоил Попов – кръчмарят .

Апостол Иван Стефанов, Георги Гайтаников, Никола Дачев, Христо Динев, Антон Карастоянов, Виктор Данченко – „Светецът“ ,Емил Стефанов ,Атанас Божинов ,Любен Петров ,Михаил Михайлов – полковник Мишев.

 Гинка Станчева – Лила Мишева ,Георги Костов, Асен Георгиев ,Иван Касабов, Искра Хаджиева – Маргарита Хотарак, Любомир Киселички, Силвия Рангелова ,Иван Манов, Иван Налбантов ,Анани Анев, Стефка Берова, Димитър Бочев, Петър Чернев – Гастон, Катя Чукова, Лео Конфорти .

Климент Денчев, Константин Димчев, Васил Димитров, Никола Динев, Иван Дорин, Ванча Дойчева, Николай Дойчев, Иван Джамбазов ,Георги Г. Георгиев, Георги Георгиев-Гочето, Стоян Гъдев ,Борислав Иванов – Каишков ,Светослав Иванов, Георги Кишкилов ,Божидар Лечев, Борис Луканов ,Желчо Мандаджиев.

 Сотир Майноловски – Благо ,Яким Михов, Димитър Миланов ,Саркис Мухибян, Найчо Петров, Стефан Петров Александър Притъп, Георги Раданов, Стефан Сърбов ,Аспарух Сариев, Димитрина Савова, Ани Спасова ,Лъчезар Стоянов, Атанас Великов, Юрий Яковлев, Иван Янчев, Любен Желязков, Иван Златарев, Невена Коканова .

ЕВРЕИТЕ ВЪВ ВОЙНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ. Написана на : 2017-02-24 09:17:16

Българските евреи във войните на България.

 Българските евреи, рамо до рамо със своите български другари воюват за свободата на България. На тях не са им чужди моралът, душевността и идеалите на българския народ и те воюват и загиват като герои по бойните полета в името на своята родина.

 Не съществуват документи, които да свидетелстват за предателство, дезертьорство или отклонение от военните задължения, допуснати от българските евреи-войници. Още Левски е познавал добре евреите и е знаел, че сред тях няма предатели. Той самият е предпочитал да се укрива в къщите на богати евреи, известни на турската власт.

 В Пловдив Левски често е намирал убежище в голямата двуетажна къща на Мошон Гарти, намираща се в квартал „Орта Мезар". Когато Левски се появявал в този дом, жените си предавали една на друга като парола: Ел папаз я еста ен каза!’ Този факт е известен на някои историци.  Рахамим Мошонов, първият евреин; завършил Военното училище.

След Освобождението Мошон Гарти е избран за помощник-кмет на Пловдив. Левски се е укривал и в други еврейски домове: в София при Челебон Фархи, близък приятел с игумена на Драгалевския манастир хаджи Авксентий; в Кюстендил при местния равин Таджер; във Видин при богатия търговец Пинхас, в Русе при дядо Рахамим, близък приятел на Ангел Кънчев.

 По време на Руско-турската война 1877-1878 г българските евреи се включват в Опълчението, въпреки притесненията им от евентуалното присъствие на руски войски в страната поради антиеврейските погроми в Украйна и Южна Русия. Досега са открити имената на осмина евреи, воювали в Опълчението. Един от тях е Леон Крудов, родом от Самоков. На 23 август 1877 г една турска граната пада в окопите на опълченците. Той я взима в ръка и се хвърля срещу настъпващата турска войска.

 Останалите опълченци го последват. Ранен е тежко. Шест месеца се лекува в руските болници, където получава Георгиевския кръст за храброст. Името на опълченеца Мойсей Калев откриваме в една заповед на руското командване, съгласно която той и още 26 българи са командировани от 56 Люблянски пехотен полк в Българското опълчение. Със смъртта на храбрите загива опълченецът Салтиел Пизанти от Видин - прадядо на Мими Пизанти- Петкова, доброволка в Отечествената война 1944-45 г.

 Други опълченци са Моис Бенароя от Лом, известен като ел буено джидъо (добрият евреин) - дядо на Стела и Жана Авишай и прадядо на Виза Недялкова, Овадия от Пловдив.  Челибон Грасияни от Плевен и по един от Пазарджик и Шумен. Веднага след Освобождението, на 8 юли 1878 г., по заповед на княз Александър Дондуков-Корсаков се създава националната армия.

 Съгласно официално съществуващите разпоредби еврейското население добива еднакви права за служба с останалите граждани както в Княжество България, така и в Източна Румелия. Ето какъв е текстът на Клетва на войниците (долни чинове) от израилево вероизповедание, приложен към Закона за вземане на новобранци в българската войска от 25 ноември 1880 г.: Обещавам и се кълна във всемогъщия Бог Израилев и в неговите заповеди за това, че аз, който съм повикан в редовете на войската на Българското Княжество, ще слугувам честно и вярно на Негово величество Българския княз, и като изпълнявам точно и безпрекословно всичките му заповеди, няма да пожаля живота си, както в мирно време за запазване реда и законите на страната, тъй също и във война против враговете на моето отечество - в свидетелство на което целувам думите на заповедите. Амин.

Това не са единствените документи, които свидетелстват за демократичното отношение и веротърпимостта в младата българска държава, които съответно се предаваха и на българската войска. Още през 1879 г са издадени заповеди, съгласно които храната на войниците евреи да се приготвя в отделни казани, като се спазват ритуалните изисквания на тяхната религия, забраняваща консумацията на свинско месо, мас и пр. През 1880 г е издадена друга заповед, към която се прилага разписание на еврейските и мохамедански празници, на които войниците евреи и мохамедани следва да бъдат освобождавани от военни занятия . Това показва, че броят на евреите във войсковите части е бил значителен.

 Тази грижа и внимание усилват самочувствието на българските евреи като равноправни граждани и ускоряват приобщаването им към българския народ. В резултат на Съединението и 6 навечерието на Сръбско-българската война от 1885 г. населението на България е 3 054 596 души. Евреите са около 20 000. Съществуват данни, макар и оскъдни, за героичното поведение на бойците евреи по фронтовете на Сръбско-българската война от 1885 г.

 На фронта при Сливница, а след това и при Пирот, воюва доброволчески отряд, съставен главно от варненски и русенски евреи, командвани от подпоручик Давид Мизрахи, награден с орден за храброст. Евреите от София, Дупница и Кюстендил създават втори доброволчески отряд, командван от юнкера от военното училище Леон Асеов. Двата отряда воюват при Сливница, Драгоман и Пирот така храбро, че подвизите им стават достояние на главнокомандващия българската войска княз Александър Батенберг, който ги поздравява със следната телеграма: Макар и военно необучени, вий сами доказахте в битките при Сливница, Драгоман и Пирот, че в храброст и любов за Отечеството не стоите по-долу от редовните войски.

В хода на бойните действия в Сръбско-българската война Видин се оказва в непосредствена близост до фронтовата линия. От града 1000 души отиват да воюват. Освен редовната българска армия участва и доброволчески отряд, в който има около 200 евреи. Между тях са и 40 жени, които редом с мъжете участват в боевете. Вероятно това е първият случай в най-новата ни история на масово участие на жени в бойни действия.

Сред загиналите са доброволците Аврам Соломон Бехар и Юсеф Рахамим Дуеняс. Самоотвержено във войната се включват още и Аврам Бехмоарам от Русе и Аврам Сабетаев от Видин. С младата българска армия свързва целия си живот Моше Яков, роден в Плевен през 1855 г. След Освобождението постъпва в армията и за добра служба е приет в подофицерската школа. След завършването й остава на свръхсрочна служба. Паства във войната от 1885 г. и е награден с три ордена за храброст.

Заради отличната си работа и представителен външен вид е приет за ординарец на княз Батенберг. Общо в тази бойна загиват четирима български евреи. Сравнително малкият брой на жертвите се дължи на краткотрайността на войната - от 2 до 16 ноември, а също и на факта, че за седемгодишното съществуване на Княжество България малцина са редовно обучените военни. В тази война е голям приносът на българските евреи в медицинското осигуряване на бойните действия.

Софийската еврейска община със собствени средства открива в помещенията на еврейското училище болница с 50 легла. В нея се лекуват 135 ранени бойци и офицери. Грижи полагат лекарите Самуел Леви, Мордохай Хаим, Нисим Арие, Израел Леви, Самуел Саломон, Исак Гершон, Елия Арие и Нисо Таджер. Самоотвержени и всеотдайни грижи полагат санитарките Кьолер и Семо. Голяма помощ оказват и руските евреи емигранти, намерили убежище в България.

 С добро име се ползват д-р Йоаким Транер, който е лекар в една от румелийските дружини, д-р Мария Август Зимболт, д-р Темистокъл Глик, който е работил като лекар още в боевете за Плевен през 1877 г. Като доброволец санитар взима участие и Улрих Соломонович Левенсон. Похвалната дейност на лекарите евреи не убягва от погледа на висшето военно командване, което награждава с ордени и други военни отличия редица лекари и санитари.

Голяма е заслугата им в поставянето на основите на военномедицинската служба. Победите в тази война, постигнати от младата българска армия, повишават популярността и авторитета на българското офицерство. Увеличава се броят на младежите, желаещи да се посветят на офицерската кариера. Този стремеж не подминава и еврейските младежи. Голяма част от тях са от заможни семейства, но предпочитат да учат във Военното училище, вместо да следват в чужбина.

Първият, постъпил в училището, е Рахамим Мошон Гарти (Рахамим Мошонов), роден в Пловдив през 1868 г. Той е първият офицер евреин, завършил през 1889 г и произведен в чин подпоручик. Участвал е в трите войни - Балканската (1912-13 г.), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915-18 г.), в които се проявява като взискателен офицер с подчертани организаторски способности. Награждаван е с множество български и чуждестранни бойни отличия.

Водени от неговия пример, във Военното училище постъпват и успешно го завършват до края на XIX в. още седем български евреи. Те са: Аврам Израел Рефетов, роден във Видин през 1870 г. Участва в трите войни и е награден с много ордени и медали. Културен, интелигентен, представителен, той е зачислен в свитата на княз Фердинанд. През 1896 г. се уволнява по собствено желание и се отдава на адвокатска професия. Йосиф Таджер е роден в София през 1871 г. Той е съвипускник на Йосиф Хербст, но в армията служи само една година. Уволнява се през 1894 г. и работи като адвокат. Йосиф Хербст е роден в Одрин през 1875 г. Постъпва във Военното училище едва 15-годишен.

Участва в двете Балкански войни, където се проявява като блестящ командир. През 1913 г, по предложение на Симеон Радев е назначен за началник на Дирекцията по печата (днешната БТА). След атентата в църквата „Св. Неделя" през 1925 г. той е арестуван и убит в Дирекция на полицията. Морено Моше Грасияни - полковник от запаса - е роден в Шумен през 1872 г Завьршва Военното училище през 1896 г., след което като командир участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Като млад офицер служи в пехотната дружина в град Елена. Там, без повод, шовинистично настроена група му нанася побой. В самоотбрана подпоручик Грасияни намушква със сабя един от нападателите си. Най-напред Военният съд го осъжда на 15 години затвор и разжалване. Присъдата е обжалвана и пред Апелативния съд в Русе Грасияни се явява без защитник, като заявява: Обидата, която ми беше нанесена, засегна народа, към който принадлежа. Но тя засегна и честта на мундира, който нося.

 Съдът го оправдава напълно, за което допринася и прокурорът полковник Стойчев - баща на генерал Владимир Стойчев. Д-р Сасон Моше Алкалай е роден в Пловдив през 1872 г Завършва медицина в Германия и по-късно Военното училище. Служи като военен лекар в различни войскови поделения. През Балканската война е старши лекар и началник на VII дивизионна болница. Взема активно участие в медицинското осигуряване на българската армия през Първата световна война. За изключителната му подготовка и организаторски способности в хода на войната, на 20 юни 1917 г, е произведен пръв от всички действащи български офицери евреи в чин полковник.

Назначен е за началник на санитарната част на IV Българска армия. Като такъв поема командването за създаване на такъв фонд в национален мащаб, което е прието. Безспорно най-авторитетният от българските евреи офицери, завършили Военното училище, е Аврам Перец Таджер. Той е роден в София през 1872 г. Участва във всички войни, които води България, включително и в Отечествената от 1944-45 г, макар тогава да е бил вече на 72-годишна възраст. Неговите бойни действия са описани в „История на войната", издание на Министерството на войната, и служат за помагало при подготовката на офицерски кадри. Леви Хеския, един от малцината евреи, участвали в сраженията при Пуста река, си спомня: На 1 октомври 1915г. сутринта 6 часа, започна сражението...

Минахме в атака на нож. На 29-ти ни се наложи отстъпление. Успяхме да узнаем само, че дружината на майор Таджер остана на позициите си и не отстъпва и педя земя... Той изпратил доброволци в лагера на противника, за да узнаят разположението на неприятелските сили. От събраните сведения майорът установил, че събраната дотогава информация, не отговаря на истината... След два дена Първа дивизия атакува противника по цялата бойна линия. Противникът отстъпва панически от своите позиции...

Началникът на дивизията, генерал Драганов, повиши майор Таджер в чин подполковник. След края на Първата световна война Аврам Таджер, вече полковник от запаса, става председател на Централната еврейска консистория в периода 1925-1931 г. През 1927 г. полковник Таджер оглавява българската делегация в Женева, където се провежда международна конференция на малцинствата, живеещи в европейските страни. При откриването й той заявява: Аз пожелавам на всички малцинства в Европа да Живеят тъй както живее еврейското малцинство в България.

Но виждам, че нашето място не е на тази конференция, тъй като най-онеправданото малцинство в Европа - българите от Македония и Западните покрайнини, под натиска на югославското правителство, са лишени от правото си да участват в настоящата конференция. Цялата делегация, водена от полковник Таджер, напуска демонстративно залата. Организаторите на конференцията са принудени да разрешат равноправното участие на българската делегация от Македония и Западните покрайнини.

Още двама български евреи завършват до края на XIX век Военното училище, но службата им във войската като действащи офицери е сравнително кратка. Единият е Морено Яко Морено, роден в София през 1875 г., и завършил Военното училище през 1899 г. Уволнява се по собствено желание през 1906 г. Другият е Йосиф Таджер, за когото вече споменахме. В началото на XX в. във Военното училище се обучава и Мойсей Нисим Кохенов. Той е роден във Видин през 1880 г. Завършва медицина и работи като военен лекар в различни войскови поделения. 'Лшства в Балканската война като лекар във Видинския крепостен батальон.

До края на 1911 г. завършват Школата за запасни подпоручици и стават офицери от запаса 16 младежи български евреи. Те получават мобилизационни назначения в различни бойни части. Сред тях е подпоручик Израел Габе (брат на Дора Габе), роден през 1882 г в Русия. До началото на Балканските войни 1912-13 г. в българската армия на действителна служба има петима офицери евреи, завършили по различно време Военното училище, а в запаса - 20 офицери, от които четирима завършили пълния курс на Военното училище.

 Никоя друга народностна група в България не е излъчила такъв голям брой действащи и запасни офицери. Това не се дължи на броя живеещи евреи в България по онова време (имало е други групи, които са надвишавали този на евреите), а по-скоро на наследените и съхранени най-добри традиции на демократизъм и веротърпимост у българския народ. Балканската война за българския народ е справедлива и освободителна война. Български¬те евреи не остават настрана от всенародния ентусиазъм, породен от обявяването на войната.

В армията са мобилизирани над 5400 войници, подофицери и офицери от еврейски произход. Те участват в бойните действия наравно с останалите бойци. Не трябва да се забравят героичните прояви на поручик Сабетай Аврамов- Буко, син на участник в Сръбско-българската война от 1885 г. Той командва рота от състава на V пехотен Дунавски полк. В кръвопролитните боеве при Караагач проявява изключителна храброст, с която увлича подчинените си. Ранен е на 18 места и е евакуиран в България. Награден е с орден за храброст. Редник Азаря Чипрут от Карнобат на 8 ноември 1912 г. при Бунар Хисар, с още няколко души от ротата, се хвърлят срещу противника, за да спасят знамето на полка. Не са редки случаите на масов героизъм, проявен от страна на бойците.

При Чаталджа III пехотен Бдински полк води тежки боеве. На 10 ноември 1912 г. падат убити командирът на полка и още 11 бойци, които са го охранявали. Оказва се, че деветима от тях са евреи. По време на двете Балкански войни от 1912-13 г. загиват 236 бойци от еврейски произход: 3 офицери, 8 подофицери и 225 редници. Най-много са загиналите от София - 65 души, следват бойците от Ямбол - 24, Русе, Кюстендил, Видин, Дупница, Карнобат. В периода между Балканската и Първата световна война Военното училище завършват още шестима евреи, които воюват по фронтовете като кадрови военни лекари.

Намираме ги в списъка на действащите офицери от 1917 г: поручик Мико Мойсей Алкалай от София, старши лекар на 65 пехотен полк; поручик Бенямин Йосиф Аронов от Берковица, старши лекар на 56 пехотен полк; поручик Барух Овадия Леви от Никопол, старши лекар на 67 пехотен полк; поручик Соломон Давид Алкалай от Самоков, старши лекар на 60 пехотен полк; поручик Анжело Челеби Герон от Пловдив, старши лекар на 24 пехотен полк; поручик Соломон Сабетай Арие от Видин, старши лекар на 80 пехотен полк. За разлика от първата Балканска война срещу Турция, Първата световна война през 1914-18 г., в която България встъпва година по-късно на страната на Централните сили, не се ползва с популярност сред народа.

 Още през 1912-13 г. се установява, че не достигат 4488 строеви офицери. Пристъпва се спешно към подготовка на млади офицери за нуждите на войската, а също и на санитарни офицери за войсковите части. По силата на тези мерки в офицерските курсове и школи попадат и всички младежи евреи, подлежащи на военна служба. Това е една от причините през войната от 1914-18 г. да загинат повече офицери, отколкото действащите и запасните офицери от еврейски произход, включени в официалните списъци на Министерството на войната.

Воините евреи воюват по всички фронтове на Първата световна война, защото военновременните формирования се попълват от всички окръзи на страната, в които живее еврейското население. Участие вземат и офицери лекари в различни бойни поделения. В историята остават имената на поручик Моше Бенямин Ашер от Пловдив, живеещ в София, по професия зъболекар. Проявява изключителна храброст, като не отстъпва заетата позиция и загива при Дойран през август 1916 г. Подпоручик Нисим Рубен Папо загива на 14 септември 1918 г. при атака на връх Динолов в Македония. Редник Бенямин Натан, който при жестоките боеве при Серес, с риск за живота си, възстановява телефонната връзка между наблюдателния пункт и огневите позиции.

На 25 ноември 1915 г. при нощна атака на връх Голат, старши подофицер Бохор Нисимов Йомтов от 14 пехотен Македонски полк увлича с примера си бойците да преодолеят телените заграждения, където намират смъртта си. По време на Първата световна война са мобилизирани 7300 души евреи. Загиналите са 722 воини, като от тях 651 са редници, 43 подофицери и 28 офицери. И в тази война най- много са убитите евреи от София, следвана от Пловдив, Дупница, Кюстендил. Участието на българските евреи в Отечествената война на България 1944- 45 г е по-скромно.

Това се дължи на обстоятелството, че съгласно Закона за защита на нацията, родените след 1919 г. не са имали право на военно обучение в българската армия, а са били изпращани в трудовите лагери. Независимо от това много евреи заминават за фронта като доброволци. Любопитен е фактът, че от Дупница са били мобилизирани 28 души, а доброволците, които отиват на фронта, са 58. Едни от участниците във войната са: Мими Пизанти-Петкова от Видин, наградена с два ордена за храброст, Елия Данаилов и Елиезер Исак Москович от Варна, взели участие в двете фази на Отечествената война.

Получили са по два ордена за храброст. В тези последни месеци на войната загиват 57 евреи. Сред тях са майор Нисим Аладжем, помощник-командир на 10 пехотен полк, загинал на 29 март 1945 г. в Унгария, капитан Жак Конфорти от Дупница, помощник-командир в 3 гвардейски полк, загинал на 20 октомври 1944 г. в Македония, капитан Алберт Ваена от Видин, загинал на 16 ноември 1944 г. при Подуево, Югославия. Общо във войните, по официални сведения на Министерството на войната, загиват 960 души - 676 редници, 51 подофицери и 31 офицери.

По този повод генерал-майор Петър Дървингов, съвипускник на Йосиф Хербст казва: Българските евреи, наброяващи около 40 000 мъже, жени и деца, дадоха във войните толкова убити, колкото Гърция и Турция поотделно във войната им от 1897г. Посочени са имената на 31 загинали офицери от еврейски произход, но те са с няколко десетки повече. Като се има предвид, че те са с са 10% от общия брой на офицерите на фронта, може да се предположи, че евреите офицери са били около 350-360 души. Никоя друга малцинствена група в България не е изпращала такъв брой офицери на фронта, както българското еврейство.

Със сигурност може да се твърди, че няма български офицер от еврейски произход, който да не е кавалер на орден за храброст. Това се отнася и за офицерите военни лекари. Съществува поименен списък на загиналите във войните български евреи, но в никоя война не може да се установи точният им брой. В писмо от 12 октомври 1943 г. полковник Аврам Таджер пише на министъра на вътрешните работи: От данни на Министерството на войната се вижда ясно, че числото на падналите евреи в полето на честта съответства напълно на жертвите, дадени от доблестните бойни другари - българи. Гордо да се  отбележи факта, че няма досега български евреин, който да се е провинил в измяна, предателство или дезертьорство.

Страница 1 от 151
 1-5 от 755  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>