Sibir
Всичко, което не си ти, което не съм аз, престава да бъде важно: болката,безчувствието, отвращението са дребнавости, които нищо общо нямат със живота
Марин
Марин, 14
« sibir.bg




Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не - понякога
 наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
 и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
 усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
 усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
 забравено и скрито удоволствие...
 (Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докага ще ни сближава болката
 и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам - и безмилостно
 луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?
Тогава ще напиша неочаквано
 най-истинското си стихотворение,
най-хубавото... Като тебе
 хубаво.

И толкова далечно - като теб

Христо Фотев - Понякога по-много се обичахме

Ивайло Цанов, Таня Мезева Написана на : 2014-11-27 08:17:37

Непрочетена книга - любов

/Ивайло Цанов, Таня Мезева/

Ред по ред, като в края на хубава книга 

се сбогувам разплакан със теб 
и това че обичам, дори не ми стига – 
искам те там, и в последния ред...

И роман да изпишеш, не ще да съм цяла, 
недописана книга съм аз, 
любовта ни красива е толкова бяла, 
не избързвай с финала за нас.

Не не бързам, не бива това да се случи, 
любовта – тази книга без край, 
ще напишем с душите и тя ще ни учи, 
как да стигнем небесния рай.

Щом последната страничка тъжно затвориш, 
започни я ти пак закопнял. 
Препрочитай не думите сложни и строги, 
междуредно е смисълът цял.

Там са сложени чувства, любови, раздели... 
там сърцето рисува дъги. 
Ако можеш да следваш мечтите си смели, 
сам ела и докрай остани.

А след края ще тръгна разплакан нататък, 
ще затворя последния ред. 
Ще се плисне небето. Ще светне за кратко 
и ще видя във светлото – теб!



Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/Neprochetena-kniga-lyubov/194299.html#ixzz3KFNMyjJO

от нета Написана на : 2014-11-27 07:47:39

МАЙ ТРЯБВА ДА СТАНЕМ АЗ - ВЪЛК, ТИ - ВЪЛЧИЦА!...

Задява  ме вчера един мъж от джипа:
дали съм от клуба "Рога и копита"?
Пък аз си преминах съвсем на зелено,
на него му  светеше ярко червено.

Досетих се бързо  защо ме попита -
от джипа ме взема за  дребен добитък.
Наместих си кротко със пръст очилата
и благо му казах: "Егати колата!"

А онзи пък слезе, сега без да пита,
съвсем отговорно отзад ме изрита.
Пълзях по асфалта да стигна бастуна,
изправих се после и кротко му думам:

"Не, драги, не съм от  "Рога и копита",
погрешно ти мене решил си да питаш?
Ми там, е известно - членуват телета,
и яки говеда  с дебели вратлета..."

А той пък ме фрасна, строши очилата.
Освестих се долу - лежа на земята...
Изправих се някак и мигах след джипа...
Замислен, по главната дълго се  скитах...
 
Кога ли ще свърши туй време разделно,
в което спасява се всеки отделно?
Поскубват оскъдна тревица овцете,
на друго меню са  говеда, телета...
 
Във кюпа сме всички - копитни, рогати,
но пак разделени на класи... Егати!...
Съдба незавидна – да бъдеш овчица!...
Май трябва да станем аз - вълк, ти - вълчица!...



Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Grazhdanska/MAY-TRYABVA-DA-STANEM-AZ-VALK-TI-VALCHITSA/202180.html#ixzz3KFCxue1H



http://vbox7.com/play:b78e543a

Обичал ли си някога така Написана на : 2014-11-22 00:13:31

Обичал ли си някога така,
че всичко друго нищо да не значи,
дори , ако си сигурен в това,
че носят смърт целувките на здрача!

 Обичал ли си някога така,
че да не можеш сам да се познаеш
 и вечно със протегната ръка
 да даваш още ласки, да мечтаеш!?

Обичал ли си някога така,
че сякаш капка обич не си имал,
преди да срещнеш нея-любовта,
не си ни давал сякаш,нито взимал!?!

Обичал ли си някога така,
да мислиш,че животът ти започва,
от нейната неземна топлина
 и миналото сякаш е без почва?!

Обичал ли си някога така,
че да не искаш даже да узнаеш,
дали за друг е капнала сълза,
дали е изневяра да не хаеш!?

Обичал ли си някога така,
че тази обич в миг да ти дарява,
всичко що ти трябва на света
 и всяка твоя жажда утолява!?

Обичал ли си някога така,
че да не искаш утре да те има,
ако я няма нея на света,
единствената- обич несравнима!?

Обичал ли си някога така
 и знаеш ли, такава обич само,
която не признава правила,
е истинското щастие голямо!

Обичал ли си някога така,
че всичко друго да не значи нищо,
дори да знаеш,че e за мига,
то този миг живота ти осмисля!

Антоанета Александрова

Обичал ли си истински… и нежно
 докосвал ли си нечие лице.
Покривал ли си с устните копнежно
нечии потръпващи ръце…
Мечтал ли си с мечтите на любима,
вървял ли си във стъпки неделими…
Запомнил ли си нещо много дребно,
с което да я радваш безрезервно…
Носил ли си камъче, с което
 да сложиш във ръцете й морето…
Умирал ли си с болката й тежка,
прощавал ли си й човешка грешка.
Обичал ли си някога така -
красиво, трудно, силно – от душа…
Без много думи, но за цял живот.
Изпитвал ли си истинска любов.
Мълчиш… не можеш думи да намериш.
И отговорите са малко закъснели…
Любовта… за тебе е различна.
За други тя… за други тя е всичко..

Невена Бискупович

А казах ли ти днес, че те обичам Написана на : 2014-08-10 13:58:19

А казах ли ти днес, че те обичам?
Не ми се искаше да си вървиш,
а някой ден във свят различен
ти свойта обич с мен да споделиш?...

А казах ли ти днес, че тебе искам,
каквото и да струва обичта;
да можех да съм все до тебе близко,
да бъда част от твоята душа?

А казах ли ти днес, че няма нищо вечно,
че хората живеят само миг,
а нашият е бъдеще далечно -
ще бъде ехо от сега издаден вик...

А казах ли ти днес, че тъй било решено:
и двамата да скитаме без цел,
преследвайки мечтите си, внушени
от някой, който слага ни предел?

А казах ли ти днес, че ще те чакам,
дори и да не знам къде и докога...
че пътят ти е връщане обратно,
а аз съм указателна стрелка?

А казах ли ти днес, че те обичам?
Дори да съм забравила, сама
ще ти го кажа пак, когато свърши всичко...
Обичам те! И утре, и сега....


Стихотворението не е мое и след 'сърфиране в нета' стигнах до тук :
 
http://forum.stih4e.bg/index.php?topic=9458.0
в опита си да намеря автора.

Страница 1 от 2
 1-5 от 10  |   1  2  >>