Sibir
Всичко, което не си ти, което не съм аз, престава да бъде важно: болката,безчувствието, отвращението са дребнавости, които нищо общо нямат със живота
Марин
Марин, 14
« sibir.bg
! ! ! Написана на : 2014-07-14 16:34:08

Защо повечето хора казват-че любовта боли ?
Какво знаем и какво не знаем,дали това което знаем- можем да го променим и дали променяйки го не си вредим?

Не боли от любовта, боли от хората, които не знаят какво е любов-от неумението ни да обичаме.От невярата че заслужаваме да сме обичани! От страха че ще сме наранени и че не заслужаваме да сме щастливи и обичани.Общоприето е схващането, че човек се чувства наранен- когато не получава любов.А как да я получи като не смее да се потопи във нея.За да си-трябва да се отвориш,да си открит а тогава си уязвим.Но за кого-за себе си или за този когото обичаш?
Отваряйки се ти позволяваш на щастието да бъде твои спътник.Позволяваш да си чрез някого а това е вече любов.Защото си в някой, който е в теб и съществувате заедно!Започнеш ли да разграничаваш нещата- значи и любовта си е отишла,появило се е недоверието и съмнението.Чувството че се отдалечавате един от друг.Но не в това е проблема и това ни наскърбява.А липсата на топлината,усещането за изспълненост и хармония. Болката започва когато не даваме любов-когато се крием зад заучени фрази и неискреност,зад чужди формули и тези-а истината е една.Не смеем да вземем решение.Не смеем да кажем на света-този човек е животът ми.За мен няма друг на тоя свят.Страхът какво ще кажат тези до нас,как ще ни одумват и дали ще могат да преглътнат случващото се.Каквото и да е-то винаги ще бъде нечие виждане,разбиране и решение.Ще рефлектира от нечия конкретна мисъл и желание.Важното е не кой какво ще си мисли или позволи да приеме-а какво ние искаме.Какво нас ни прави щастливи.
Родени сме, за да обичаме.А всеки се крие зад заучени фрази и бяга когато дойде любовта.Но когато я види у други, се стреми да се докосне до тях-за да си открадне от вибрациите на любовта.И знаете ли защо-защото си спомня какво е било у дома.В онзи изначален наш дом,от където сме дошли преди да се родим.Защото на подсъзнателно ниво помним все още...Запитайте се защо малките деца говорят неща за минали животи?
Защо се въртят в кръг около себе си а ние се боим че ще паднат.Това е упражнение от учението на йогите за центриране - но от къде всяко едно дете знае това.С раждането си е минало курс по йога ли?
Не ,тази информация е у всеки от нас.До колко ще си спомни е решение на всеки индивид. Може да се каже, че сме машини за любов.Ние съществуваме с пълна сила, когато даряваме любов... а няма как да я задържиш у себе си.Защото тя извира,вибрира и се излъчва от тези който са се потопили в нея.Светът ни кара да вярваме, че нашето добруване зависи от хората които ни обичат. Но това е изопачено разбиране и причина за много от нашите проблеми. Истината е, че нашето добруване зависи от това, дали даряваме любов...А няма как да я скриеш,да я озаптиш и да забраниш на някой да се докосва до нея.Тя е като светлината-можеш ли да я скриеш по-някакъв начин.Не.. Каквито и прегради да поставяш пред нея-винаги ще се вижда.Въпросът не е в това, какво получаваме в замяна или дали нещо ще получим.Въпросът е, какво даваме и дали сме открити..
Съзнанието, че обичаш и те обичат, придава на живота топлота и богатство както нищо друго. Трудно се намира добър и верен приятел. Търсенето може да отнеме месеци, години, но според мен е по-добре бавно и сигурно изграждане на приятелство, вместо множество повърхностни връзки.Но понякога тя те връхлита изневиделица и се чудиш какво се случва и защо? Хубаво е да имаш някого до себе си, който да бъде с теб във всички моменти, било то- тъжни или весели. Наистина е трудно да откриеш този който е част от душата ти.Но не е невъзможно.То става когато съдбата реши че вече е време.Че е настъпил момента!Че е безопасно за двама ви да вървите по-пътя за дома.
Винаги ме е водела мисълта-че няма нищо невъзможно.Че има изход от всяка ситуация и ти се дава, тогава когато е настъпил и правилният момент.Всичко останало се изтрива и продължаваш-защото си избрал на ниво душа, какъв да бъде пътят ти от тук на татък Можем да го сравним с намирането на перла в океана -мидите са хиляди, а перлите в тях са единици.А всички знаем как се образуват те-чрез постоянна болка и опити да се локализира тя,обвивайки я в много любов...Тази песъчинка която нарушава хармонията и предизвиква болката у мидата се превръща в перлата на която толкова много се възхищават.Култ към една болка чрез толкова много любов...
Понякога си мислим, че сме загубили всичко и точно тогава, някой се появява в живота ни и го прави смислен!Показва ни че съдбата е благосклонна към нас!А ние не се усещаме-че сме дали съгласие на висше ниво за този процес!
Знаем ли какво знаем и дали когато знаем- можем да променим нещо!Кой да каже дали това, което ние се опитваме да променим е за наше висше най-добро...Дали с опитите за промяна не си вредим!
Мислете,мислете и когато не знаете кое е правилното - си кажете..." Нека да е волята ти боже" а ако не вярвате... "Поверявам решението на моят Висш АЗ". Поне ще сте сигурни че няма да сбърка

----------------------------------------------------------------------------------------------------

 Не съм го измислил аз,затова публикувам и линка от който съм го прочел.

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=598713640247710&set=a.262528540532890.61193.100003272381211&type=1&theater

Страница 1 от 1
 1-1 от 1  |   1