Sibir
Всичко, което не си ти, което не съм аз, престава да бъде важно: болката,безчувствието, отвращението са дребнавости, които нищо общо нямат със живота
blogs left blogs right
Марин
Марин, 14
« sibir.bg
* Написана на : 2016-03-10 21:42:26



Надявам се да имате 30 мин. свободно време и познания в езика.

Поредно копиране на проникновения :) Написана на : 2016-02-07 00:31:19

„Какво правиш?“, „Аз правя“ са основни роботни клишета от ежедневния фолклор. Колко от вас обаче осъзнават, че за да кажеш „аз върша“ нещо, по дефиниция означава да си самоосъзнат за действията си. Или по-просто казано, трябва да има съзнателно желание, последвано от воля, която да упражниш. Тази типична поведенческа матрица трябва да бъдe разглеждана винаги от перспективата на самоосъзнатост на конкретния индивид. В правенето на нещо и в неосъзнатата му имитация – случването, действат специфични космически закони – за свободния избор, за привличането и отблъскването и за причините и следствието. 99% от случаите, в които човек употребява  израза „аз правя“, всъщност той не върши никакво действие, а просто мечтае или желае. Пожелателното мислене не е  действие. Защото на повечето хора всичко им се случва, без да имат контрол над самото действие. То е като да те вали дъждът. Нямаш никакъв контрол над него, просто ти се случва. 

 

Когато животът ти е напълно контролиран от външни събития и импулси, ти НЕ извършваш съзнателно действие, на теб нещата явно ти се случват. В дефинирането и осъзнаването на това, се корени човешкото щастие. Масово хората са неудовлетворени и нещастни от живота си, точно, защото той им се случва. И колкото могат да контролират природните явления, толкова контрол имат и над собствения си живот. Практиката показва, че не парите или социалния статус, а самоосъзнаването и вътрешният покой те правят щастлив. Това става, когато имаш верния ключ към дадената ключалка. Може да имаш връзка с хиляда ключа, но ако не могат да отключат единствената врата, която е пред теб, те са просто ненужна ръжда. Именно в това се крие заблудата, че парите или социалният статус могат да те направят щaстлив. Доволен, богат, може би. Но не и щастлив. Нещата, за които човек се бъхта и има амбиция, не могат да носят щастие. Защото щастието не се постига. То е вътрешно състояние, което се осъзнава, едва когато разбереш какво е. Това, което постигаш, трябва да „съвпада“ с плана на Висшия ти аспект за твоята инкарнация, твоят собствен план за живота ти тук и сега, твоето ‘моджо’, както е модерно да се нарича. Така, че докато не си осъзнат, не можеш да изпитваш относително стабилни емоции и чувства, характерни за по-висшия тип емоционалност. Онези, които не могат да мутират като вируси. И докато това не стане, можеш само да се залъгваш, че „ти правиш“ каквото и да било или  че въобще можеш да си щастлив.

 

 

 

Още в зората на детството на човек му се внушава, че той трябва да постига неща. Че животът е амбиция, искане, поставяне и постигане на цели. Не, че е ясно какво точно, но всички искат да постигнат нещо в живота си, като под „нещо“ в повечето случаи се разбира пари и власт. Всеки има някаква представа за това, какво иска да бъде. И желанието да бъдеш нещо, по дефолт игнорира най-важното, това, което вече си. Ако не знаеш какво си,  а искаш да бъдеш нещо друго, това драматично редуцира потенциала ти и те дехуманизира. В този смисъл искането да бъдеш нещо, те поставя винаги в конкуренция с другите. А конкуренцията е вид мутация, която те отклонява от щастието, защото засилва илюзията за разделение и те анимира постоянно да се сравняваш с останалите, какво те имат и какво те постигат и според това кроиш, планираш и калкулираш как да коригираш собствения си живот, за да имаш на всяка цена повече от тях. Това е идиотско.

 

 Всеки от нас има някакви мечти – големи , малки, невъзможни. Но всеки постоянно иска нещо. Всяка мечта може да бъде постигната, дори и невъзможната, ако разбираме как работи Вселената. Въпросът е, че щом веднъж сте разбрали как действа всичко, трябва да започнете съзнателен живот. Онзи, в който нещата не се случват, а вие ги случвате. Късметът е просто още една дума от безгръбначния речник, с която хората обясняват успеха, на онези които не харесват или на които завиждат. Простият човек вярва в късмета, умният – в причините и следствията. И това трябва да се разбере от тези, които искат да постигат каквото са фиксирали като цел.

 

Трябва да познавате свободния избор, за да можете да го прилагате. Всеки избира сам какво да харесва или да не харесва, за какво да мечтае и какво иска да постигне. Избрал си, имаш това право, никой не може да ти го отнеме. И вече е фиксирано в съзнанието ти като цел. Тоест, зададен е електрически импулс. Принципът за свободния избор обаче не стига само до тук, той се простира чак до финала. До самото постигане на целта ще ви се налага да упражнявате свободния си избор да правите нещо, а понякога и да не правите нещо. Неправенето също е избор! Избираш да НЕ правиш! Просто е, но не се осъзнава от много хора. В случая бездействието е (неосъзнато) действие, но масово хората смятат бездействието за липса на избор, а за някои то дори е безрисковият вариант. В мига, в който започнете да правите уговорки с Космоса, нещата започват да ви се случват и самоконтролът е изгубен. Дъждът започва да вали и вие не можете да го контролирате. Страхът и съмнението еманират съответните вибрации, които привличат подобни енергии (закон за привличане и отблъскване плюс закон за вибрациите). Ако си трайкам в черупката, няма никакъв риск за нищо... Да, обаче така и шансът за постигане на нещо драматично намалява, но кой да го осъзнае! Любимата ми фраза от безгръбначния епос е: „Нямам друг избор...“ Не, инвалид, имаш! Точно това е ключът на щастието и нещастието ти. Зависи коя от двете врати искаш да отключиш и коя роля искаш да играеш. На щастлив и доволен или на жертва и мрънкало. Изборът е твой!

 

 Близките ви постоянно ще изискват да се конформирате, да се подчинявате на някакви фалшиви, общоприети норми. Внимавайте, така наречените ‘близки’ са потенциално и най-сериозните ви препятствия! Висшият Аз ще ви тества най-често именно в семейни ситуации, защото те са лакмус за това дали се развивате духовно. Ако не можете да разградите именно тези шаблони, които са най-чувствителни, Висшият ви аспект няма да ви снабдява с нови изживявания. Уроците се повтарят като развалена латерна, докато не усетите, че се въртите в омагьосан кръг и сякаш дните ви се повтарят, а нищо не се случва. Не се случва точно, защото имате да разграждате стари шаблони. И докато това не стане, нищо ново няма да се появи в живот ви. А ако този живот се окаже недостатъчен да осъзнаете матриците, в които сте самопрограмиран? Няма проблем, вашата инкарнация се оттегля и бива създадена нова, която има надежда да отработи онова, което вие не сте могли. Няма трагедии, няма драми. Има идеален дизайн. 

 

 Ако вече сте създали деца, носите отговорност за деянията си, т.е. – финансово и емоционално ги подкрепяте, докато започнат да се справят сами. Ако отговорността да бъдете родител ви дотежава, не забравяйте да се връщате към перспективата, че ситуацията (която сега може да не ви се нрави) е ефектът от вашето съзнателно или несъзнателно решение да ги създадете (закон за причините и следствията). Някои хора се самозаблуждават и опитват да заблудят останалия свят, че има такова нещо като случайно зачатие. Упс, стана грешка! Да, бе, сигурно! Навивай се колкото искаш и си вярвай... Дори при животните има интелигентна умисъл в репродукцията. В смисъл, че телата са интелигентно моделирани сами да се стремят към репродукция. Поне това би трябвало да отличава съзнателния човек от животното. Хомо сапиенсът би трябвало да мисли, когато се репродуцира. Но ако се смятате за по-нисш вид от животните, няма да ви пречим да си вярвате. Размножавайте се „случайно“. Така или иначе в действие е законът за причините и следствията и трябва да си понесете отговорността и последствията, които всяко „случайно“ решение неминуемо носи след себе си. Секс без превантивни средства = мега шанс да се срещнете с детето си след девет месеца! Нищо лошо, разбира се. Но вие искате ли шансът да контролира битието ви или предпочитате сам, съзнателно да взимате решенията за важните неща в живота си? Отговорът на този въпрос по един или друг начин, ще ви даде индикация, на какво интелектуално и емоционално ниво се намирате. Дали сте съзнателен творец на собствения си живот или сте зелена еуглена, която разчита на случайността да дирижира ключовите събития в живота ѝ... Дали сте нарцис, който чака да го навали дъжда, за да може да съществува, или сте градинарят, който грижовно полива семето, което е посял с любов!

 

Разбира се, всички поведенчески матрици са твърде обобщени и има милиони специфични нюанси за всеки индивидуален живот. Всяка съдба е уникална, защото всеки човек е предназначен да бъде уникален, но, по един или друг начин, постепенно уникалният индивид решава, че иска да прилича на всички останали, да има същия болезнено скучен живот, да има същата кола, същата къща, същите дрехи и което е най-тъжно – същите принципи, вкусове и морални скрупули... Всъщност не той решава, а му се случва, защото е анимиран от обществения конформизъм. И в общи линии затова наричаме определен тип на поведение шаблон или матрица, защото упорито се повтаря при  болшинството от хората. Предполагам, поради тази причина, за повечето от вас ще е доста трудно да погледнат отвъд персоната на вестоносеца (мен) и се концентрират върху съобщението... А то не е да не раждате деца или да мразите семействата си и близките си... Акцентът на посланието е, всъщност, да правите това, което сърцето диктува, не разумът. Но да го правите съзнателно.

 

Често чувам хората да казват: „Оставих се на сърцето да ме води вместо разума и сгреших“. Не! Точно това е коректната концепция. Сърцето ви води само нататък, където ви чакат тези емоции и изпитания, които сами искате да изпитате. И дори да ви е  довело до трудно изпитание, от една по-всеобхватна позиция това не е грешка, а ценен опит, който ви развива духовно и нещо, което може би сами сте избрали.  Ако слушате разума, вие слагате преградите между себе си и Космоса. Разумът е конформизмът, матрицата; сърцето е духът, истинският вие. Много е важно да се осъзнае това масово недоразумение с разума и клишето да „бъдем разумни“. Напротив, ще бъдем разумни само, ако слушаме сърцето, защото то е верният водач, то знае най-добре от какво имаме нужда. В мига, в който спрете да чувствате и започнете да калкулирате, духът бива натирен в миша дуппка и ДНК-то взема контрола у вас. А еволюцията бързо залязва зад хоризонта като умореното слънце, защото ѝ е писнало да ви чака и е отишла да се случи другаде...

 

 И когато излъчите мисълта: „Ами, ще поживеем и ще видим какво ще стане“, това се излъчва като съзнателна енергийно-материална холограма в по-фините светове и привлича към себе си подобни излъчвания. Казано с прости думи – вие сте в перманентен, невидим диалог с Вселената. Това, че за вас е невидим, не значи, че Вселената не вижда. Напротив. Космосът няма ограниченията на вашето физическо тяло. Затова той възприема израза „Ще почакаме и ще видим“, като свободната ви воля и я интерпретира на вселенски език: „Искам да почакам, да видя какво ще стане!“. Ако постоянно излъчвате това съобщение, Вселената ще ви снабдява неуморно точно с това, защото демонстрирате, че то е вашият свободен избор. „Ще видим, какво ще стане“ – казваш и Космосът ти „отговаря“ – „ОК, щом искаш да гледаш какво става, не е проблем, ще ти осигурявам точно това (гледане и чакане), докато го искаш“. Именно така се получава онова до болка познато ви буксуване в живота. Уж все „вършите“ нещо, уж всеки ден „ходите на работа“, но няма никакви резултати, а само повтаряемост и празнота. Целият ви живот е безсмислено бъхтане, чакане, пожелания и фантазии, които никога не се реализират, защото не употребявате воля и усърдие, за да постигнете нещо.

 

Много пъти мои близки са се обръщали към мен за помощ или работа. И когато им я предлагам, се отдръпват. Защо? Защото винаги искат аз да поема целия риск за всичко, финансов, емоционален и какъвто въобще има вероятност да съществува. Това не е помощ и не е работа, това е хранене с лъжичка в устата. Ако не си готов да поемеш поне минимален риск, какъв шанс очакваш и най-вече от кого? От бог? Кой беше тоя, че забравѝх?

 

Ако предварително не сте сигурни в собствените си качества, а донякъде и в успеха си, никога няма да постигнете нищо, защото притегляте към себе си подобни на собствените си негативни енергии. Страх, съмнение да не ви излъжат, да не ви измамят, да не ви ограбят жалките левчета, които още не сте спечелили... Имах такъв много смешен случай (почти виц) с потенциален „бизнес партньор“, който вече калкулираше това, което още не бе спечелил и се почесваше по главата, дали да го рискува или не и дали аз няма да посегна на тази  негова виртуална печалба, която все още съществуваше само в главата му. Той предварително се беше заразил с вируса на „дали“.  Дали аз ще съм достатъчно коректен партньор и дали няма да го ограбя, дали няма да го излъжа? Дали печалбата сама по себе си е достатъчна? Дали аз няма да спечеля повече? Всичко това, без да беше направил и крачка да си мръдне задника и на йота, да свърши нещо по бизнеса, за който ставаше дума. Малко приличаше на оня, дето се страхува дали ще спечели от лотарията, за която дори не е пуснал фиш... Нали трябва да причиниш нещо, за да се случи, драги! Само със страх и съмнения, нищо няма да стане. Първо трябва да си пуснеш фиша!..

 

Такъв е механизмът на закона. Трябва да причиниш нещо, за да се случи,  а за да го случиш, трябва да привлечеш към себе си коректните енергии... Имайте го предвид всеки път, когато излъчвате дадена мисъл. Каквото мислите, това се връща към вас! Вселената е едно голямо (често доста неприятно) огледало, което ви връща образа, който виждате в него. Ужасно е трудно за социалния робот да живее постоянно с чудовищната концентрация, която е необходима, за да съществуваш съзнателно и в унисон с Космоса. Човек е способен да се концентрира само за кратки моменти, а в останалото време мислите му се реят абсолютно неконтролирано и замърсяват фините нива с егрегори и елементални субстанции. Страх, съмнение, вина, комплекси... Те ви отравят бавно, но сигурно.

Ако нямате смелостта да поемете дори минимален риск, какво очаквате да ви се случи? Успехът не е наистина птичка, която каца на раменете. Това е фолклор. Късметът не е нищо друго, освен добро планиране и оптимизъм, калкулиран риск, вяра в това, за което мечтаете, но и целенасочена употреба на волята и енергията в дадената посока. Нищо не идва, само ако мислите за него, предполагам животът ви вече го е доказал.  И ако сте от чакащите да им се случи нещо в живота, предстои ви дълго чакане. Вселената ще ви отвръща точно с тези токсични отговори, които излъчвате като ваше собствено желание.

 

Защо да четем книги? Написана на : 2016-02-07 00:16:30

Това е изповедта на един истински книгоман. Ани Мюлер е журналист, писател и блогър, която си признава: „Аз съм зависима."

Всичко това се случва през целия ми живот – от детството досега. – споделя тя. - Може би трябва да спра? Не, няма. Ще се върна в книжарницата, в библиотеката, ще се върна при моя безкраен списък с електронни книги и при моите препълнени с книги лавици. Те ме познават. Обичат ме. Това е всичко, което ми трябва. Защо трябва да спирам?

А защо вие не започнете? Когато човек чете повече, животът се променя. Вижте как се случва всичко това.

1. Ще намерите безопасен начин да избягате от проблемите, стреса и скуката в собствения си живот.

Не е необходимо да прибягвате до антидепресанти или алкохол. Купете си книги или си свалете безплатни електронни издания – ще ви излезе по-евтино. Потопете се в историята, в един друг свят. Преселете се от своята глава в главата на героите. Това е бързо, икономично и мобилно – това е вашият личен авариен изход, когато светът стане непоносимо тежък. И кой ще ви гледа отвисоко заради едно обикновено четене на книги? Аз няма да кажа на никого какво се случва всъщност. Обещавам.

2. Ще откриете, че имате семейство.

Да, знам. Имате родители, братя, сестри и още цял куп роднини. А може би не. Може би се чувствате самотни на този свят. И изоставени. Дали сте такива или просто усещате, че не се вписвате в собственото си семейство – станете страстни читатели и ще откриете ново прекрасно семейство. Това е едно глобално, огромно и напълно отворено семейство. Семейството на читателите. Хората, които обичат книгите. Литературните наркомани. Библиофилите. Станете един от нас и ще откриете сродни души във всяко кътче на земното кълбо. Разбира се, ние си имаме таен сигнал, нещо като семейно ръкостискане. Просто вземи една книга и започни да четеш. Това е всичко.

Ние ще те видим. Ще разберем за теб. И ще бъдем винаги до теб, когато имаш нужда.

3. Ще станете част от един безкраен глобален разговор.

Книгите са нещо, с помощта на което миналото общува с нас. И не само – те са начин на общуване между култури, страни, социални прослойки и групи. Книгите ни позволяват съвсем ненатрапчиво да влезем в други животи, в други светове, но в същото време да се потопим напълно. Това е невероятно.

И ако досега не сте искали да бъдете някой друг, да отидете някъде, да преживеете нещо, което не сте могли да изпитате в собствения си живот, всичко това е в книгите. Какво чакате още?

4. Ще се научите да говорите красиво.

Четенето е най-безболезненият начин да попълните речниковия си запас, да подобрите правописа си и да разширите граматическите си познания.

Четете повече и ще можете самодоволно да се подсмивате, когато ваши приятели допускат елементарни правописни грешки в статусите си в социалните мрежи. И ще можете да ги поправяте. Ще станете „граматически тиранин", както винаги сте си мечтали.

5. Ще обикнете опашките, спирките и чакалните.

Това наистина може да стане преломен момент в живота ви, повярвайте ми. Вместо да пристъпвате нервно от крак на крак, да пъшкате и да въздишате или да показвате своя гняв и недоволство по всички общоприети начини, можете просто... да си четете. Вадите си книгата от чантата или от джоба и вече си имате развлечение, общуване и интелектуален стимул – три в едно.

Една моя приятелка казва, че четенето й дава способността да бъде щастлива по всяко време, на всяко място и даже когато чакането е непоносимо дълго.
Това е супер сила, от която всеки има нужда.

6. Ще станете много по-добри хора.

Може и да ни ви си иска, но хората около вас няма да имат нищо против. Възможно е никога да не сте били жертва на расизъм, насилие или бедност. Възможно е да не ви е познато какво е да страдаш от несподелена любов. Възможно е да сте човек, който по-лесно критикува, отколкото съчувства. Четенето няма да промени това напълно (моят „критикометър" все още е в добро състояние и то след десетилетия постоянно четене), но ще ви помогне да се замисляте преди да съдите. И да съчувствате без да се замисляте.
Защото, когато вие преживявате чуждите животи чрез книгите, вие ще започнете да виждате чуждите истории в света около вас. Истории, за които досега не сте знаели.
У вас ще се появи малко повече разбиране. Малко повече интерес. По-малко „ние сме против" и много повече „ние всички сме заедно".

7. Ще научите много неща.

Дори и да четете фантастика, вие можете да научите много за културните влияния и отношения, за историята, за страха и за човешката психология, за различните проявления на духа, за последствията от войните, за начина, по който роботите завладяват света и триковете, с които супергероите успяват да запазят мантиите си чисти.
Всичко това е много полезна информация.

Искате да научите още? Четете научно-популярна литература, биографии, съвременна документалистика. Шегувам се, книгите за актуалните събития може и да ги пропуснете. Вместо тях четете историческа литература – така ще разберете много повече за съвременността.

Философия, психология, мемоари, „направи си сам"... От каквото и да се интересувате, можете да намерите книга по въпроса. Дори цяла поредица книги. А ако не намерите, може би си струва вие да напишете такава.

8. Ще установите, че сте били много по-глупави, отколкото сте си мислили.

Когато все още не сте били зависими от четенето, вие сте смятали, че съдите непредубедено, нали? Признайте си! Няма да ви се смея. Мислехте си, че знаете много, имате широки възгледи за живота и доста точна представа за това как е устроен светът.

После започнахте да четете. Може би първите книги не са променили положението. Те най-вероятно са ви съхранявали в зоната на комфорта. А после един от членовете на вашето ново четящо семейство ви е посъветвал: „Трябва да прочетеш това! Невероятно е, наистина." И вие сте го послушали.

И изведнъж разбирате – това, което ви се е струвало познато и известно, и в което сте били сигурни на 200 процента, всъщност не е точно така. И тогава усещате как мозъкът ви започва да се пропуква. И когато в пукнатината се просмуква светлината, виждате истинското състояние на вашия ум – замъглен, прашасал и препълнен с много предположения и догадки.

Продължавате да четете, а процепът става все по-голям. Едно след друго предположенията започват да изчезват. Светлината се усилва. Въздухът се прочиства.

Започвате да запълвате своя ум с най-различни неща – картини, разкази, идеи, информация. Поезия. Фрагменти от живота, които сте преживели чрез книгите. Емоции, които не са ви принадлежали, но които сте усетили като свои. Истински неща от реалния свят вместо сбирщина от предположения и очаквания.

9. Ще откриете в себе си творческото начало

Когато изпълните съзнанието си със свеж материал от всички тези книги, започва да се случва нещо изключително. Умът ви се събужда.

Всъщност, какво е творчеството? – това е умението да се създават връзки. Всички тези хора, на чиято изобретателност се възхищаваме, се занимават именно със създаването на връзки. Те имат голяма база данни, без да се притесняват за нейното съхранение. Те позволяват на поезията да проникне в науката, разрешават на вярата и историята да се движат заедно. Те разбират, че всичко може да се застъпва едно с друго.

Ние сме свикнали да пришиваме етикети на всичко, което ни дава някаква илюзия за разбиране на нещата, но често това е контрапродуктивно.

Четенето помага да разчупим етикетите. Четенето помага да запълните ума си с всякакво количество източници и ви позволява да разбъркате много прекрасни неща, за да получите нещо ново.

10. Ще развиете въображението си и ще спрете да се притеснявате да бъдете странни.

Когато четете книга, продукт на нечие чуждо въображение, вие започвате повече да се доверявате на своето собствено въображение и да го използвате.
Каква прекрасна идея – да използваш мозъка си в целия му странен, плашещ и налудничав потенциал.

Четенето помага за това. Ако се смятате за странни, просто започнете да четете нещо от сферата на сюрреализма или научната фантастика и скоро ще се почувствате като съвсем нормален човек.

Естествено, вие ще поискате да чете повече. И ще го направите. И тогава вашата собствена фантазия ще смеси прочетеното с реалния живот, ще добави всичко това във вашата уникална колекция от информация, опит и образование. Кой знае до какво може да доведе това?

Нима не искате да разберете?

Е, защо още не сте отворили книгата?

Източник: Gnezdoto.net

Кой е виновен Написана на : 2016-01-23 13:09:32



Кой е виновен ,че се умори,
че не намери това което чакаше.
Загуби всичко което търсеше
издигна се в небето и падна.
И чия е вината ,че ден след ден
си отива живота по чуждия път,
и самотен е домът ти,
и е пусто зад твоя прозорец.
И гасне светлината,и затихват звуците
и нова мъка търси ти ръката.
И ако болката ти отшумява,
значи идва новата беда.
Кой е виновен-кажи братко-един е женен ,друг богат
Някой е смешен,друг е влюбен,някой е глупак,а друг твой враг.
И чия е вината,че там и тук,все чакат, и така живеят.
Но скучен е денят,и нощта е празна,забравени са топлите места.
Кой е виновен,и къде е тайната,че мъка няма,и щастие няма.
Без поражения няма победи,и равен е броя на успехите и бедите.
И чия е вината,че си сам,че живота е един и така дълъг и толкова скучен.
А ти все чакаш,че някога ще умреш….
И гасне светлината,и заглъхват звуците,и нова мъка ти търси ръката…


Кто виноват, что ты устал,
Что не нашел, чего так ждал,
Всё потерял, что так искал,
Поднялся в небо и упал

И чья вина, что день за днём
Уходит жизнь чужим путём
И одиноким стал твой дом,
И пусто за твоим окном

И меркнет свет, и молкнут звуки,
Новой муки ищут руки
И, если боль твоя стихает,
Значит, будет новая беда

Кто виноват, скажи-ка брат:
Один женат, другой богат,
Один смешон, другой влюблён,
Один дурак, другой твой враг

И чья вина, что там и тут
Друг друга ждут и тем живут,
Но долог день, и ночь пуста,
Забиты теплые места

Кто виноват, и чём секрет,
Что горя нет и счастья нет
Без поражений нет побед,
И равен счет удач и бед

И чья вина, что ты один,
И жизнь одна и так длинна,
И так скучна, а ты всё ждёшь,
Что ты когда-нибудь умрёшь

И меркнет свет, и молкнут звуки,
Новой муки ищут руки
И, если боль твоя стихает,
Значит, будет новая беда

Нова теория по 'Пирамидата на Маслоу' Написана на : 2016-01-03 12:55:13

С всеки изминал ден все повече компании насочват своята продукция към най-бедните потребители. Въпреки че звучи нелогично, множество изследвания показват, че точно тази група от хора са склонни да харчат най-висок процент от годишния си доход за ненужни стоки, които често попадат в кагорията "лукс". Тези хора нямат склонност да пестят и често закупуват неща, които реално не могат да си позволят.

Защо обаче световната индустрия като цяло обръща все повече поглед и внимание към тази на пръв поглед финансово неблагонадеждна клиентела. Обяснение дават две теории -добре известната теория на Маслоу за личната мотивация и една нова, но вече нашумяла теория за "Дъното на пирамидата".

От икономическа гледна точка с термина "Дъното на пирамидата" се обозначава най-голямата и в същото време най-бедна обществена прослойка.
Тя се състои от 2.5 милиарда души по света, които живеят с по-малко от 2.5 долара на ден.

Според Business Fundas концепцията за "дъното на пирамидата" се използва конкретно от хора, които развиват нови модели на бизнеса с отношение към демографията и често свързани с използването на нови технологии.

В света на икономиката най-известната теория за мотивацията на човека е тази на американския психолог Ейбрахам Маслоу. Но след последните проучвания някои поправки в тази теория показват на бизнеса как да увеличи фирмените си постъпления.

Теорията за дъното е известна също с името "основата на пирамидата". Тя грабва вниманието на огромна част от корпорациите, понеже има потенциал в развитието на големи продажби с малко вложения.

Въпреки че в основата на теорията стои пирамидата на Маслоу, идеята че бедните клиенти носят най-много печалби е развита изключително интересно. „Дъното на пирамидата” притежава същите елементи както и „Пирамидата на потребностите на Маслоу” но идеята на самите елементи се различава. Те са 5 на брой и ще ви ги представим, като започнем от върха.

Нужда от самоусъвършенстване
Това се отнася както за Вас така и за компанията Ви. Нуждата да прочетете още една книга, да научите повече езици или да се запознаете с нови технологии. Това е върхът във вашето развитие, където Вие се стремите да сте по-добър с всеки изминал ден.

Самочувствие
За Вас от значение са самоуважението, признанието от страна на другите хора. Постигането на успех винаги трябва да бъде последвано от признание и висока оценка.

Социални нужди
Всеки човек притежава нуждата от общуване и привързаност. В този етаж на пирамидата се проява необходимостта на човек да се грижи за другите и да показва своето внимание към тях, като очаква същото към себе си.

Екзистенциални нужди
Те са жизнено необходими всеки. Пирамидата говори за нуждата от безопасност и подслон. Говорим не само за физическа безопасност, но и за финансова, лична и емоционална такава.

 И ако до тук виждахте приликите с труда на Маслоу, вече се откроява една съществена разлика.

Физически нужди
Според Маслоу човек първо би осигурил незаменими за ежедневния ни живот неща. Естествено, той споменава и елементи, като дишане и хранене, които трудно могат да се избегнат, но „Дъното на Пирамидата” твърди че човек би предпочел да си купи нова масичка за кафе, пред това да има нормален водопровод. Според новата теория, манията за пазаруване на долната прослойка от обществото, може да накара човек да замени секса за нова дреха или да се лиши от лекарства заради по-хубав маникюр.

Всъщност кой е потребителят на дъното на пирамидата?

Той има видимо разграничено поведение в сравнение с всеки друг вид потребител. Консуматорите от по-горните нива на пирамидата намират удовлетворение от един продукт, ако поне един от следните три фактора са покрити: основно задоволяване, следствено задоволяване и целево задоволяване.

Потребителят търси задоволство от вътрешния пръстен, който е в основата на теорията. Поради ограничената си финансова възможност тези хора са много съвестни що се отнася до облагите, които получават от определен продукт или услуга. Вероятността един продукт да бъде успешен е много по-голяма, ако той задоволява желанията на хората от тази прослойка.

Въпреки че в момента най-големите консуматори, които са и най-платежоспособни, са младежи между 20 и 30 години, за кратко наричани 20+, компаниите обръщат погледат към най-долната прослойка на обществото. Приоритетите на тези хора са много интересни.
Те биха предпочели да похарчат парите си за стоки, които спадат в графа "лукс", отколкото да ремонтират своя дом или да подобрят санитарните условия в него. Не е в природата им да инвестират или да се опитват да увеличават авоарите си. В Дарави (Индия), например, 85% от населението притежава телевизор, само 20% притежава каквото и да е средство за комуникация (телефон, GSM или компютър) и само 20% има източник на чиста питейна вода в собствената си къща.

Как теорията работи на практика?

Това може да бъде обяснено лесно със следния пример: повечето компании за козметика продават възможно най-малките разфасовки на техния продукт, като така той става достъпен за "долната" прослойка. Въпреки че като цяло клиентът плаща повече, той предпочита да дава тези пари на порции. Това е един вид всекидневен лизинг.

След първите проучвания на "основата на Пирамидата" много бутикови марки променят своята пазарна стратегия. Сега вместо да предлагат 10 ризи по 1000 долара например, те продават 100 ризи по 100 долара всяка.

Страница 1 от 16
 1-5 от 77  |   1  2  3  4  5  6  7  8  9  10  >>