Sibir
Всичко, което не си ти, което не съм аз, престава да бъде важно: болката,безчувствието, отвращението са дребнавости, които нищо общо нямат със живота
blogs left blogs right
Марин
Марин, 14
« sibir.bg
Поредно копиране на проникновения :) A+ A- Написана на : 2016-02-07 00:31:19

„Какво правиш?“, „Аз правя“ са основни роботни клишета от ежедневния фолклор. Колко от вас обаче осъзнават, че за да кажеш „аз върша“ нещо, по дефиниция означава да си самоосъзнат за действията си. Или по-просто казано, трябва да има съзнателно желание, последвано от воля, която да упражниш. Тази типична поведенческа матрица трябва да бъдe разглеждана винаги от перспективата на самоосъзнатост на конкретния индивид. В правенето на нещо и в неосъзнатата му имитация – случването, действат специфични космически закони – за свободния избор, за привличането и отблъскването и за причините и следствието. 99% от случаите, в които човек употребява  израза „аз правя“, всъщност той не върши никакво действие, а просто мечтае или желае. Пожелателното мислене не е  действие. Защото на повечето хора всичко им се случва, без да имат контрол над самото действие. То е като да те вали дъждът. Нямаш никакъв контрол над него, просто ти се случва. 

 

Когато животът ти е напълно контролиран от външни събития и импулси, ти НЕ извършваш съзнателно действие, на теб нещата явно ти се случват. В дефинирането и осъзнаването на това, се корени човешкото щастие. Масово хората са неудовлетворени и нещастни от живота си, точно, защото той им се случва. И колкото могат да контролират природните явления, толкова контрол имат и над собствения си живот. Практиката показва, че не парите или социалния статус, а самоосъзнаването и вътрешният покой те правят щастлив. Това става, когато имаш верния ключ към дадената ключалка. Може да имаш връзка с хиляда ключа, но ако не могат да отключат единствената врата, която е пред теб, те са просто ненужна ръжда. Именно в това се крие заблудата, че парите или социалният статус могат да те направят щaстлив. Доволен, богат, може би. Но не и щастлив. Нещата, за които човек се бъхта и има амбиция, не могат да носят щастие. Защото щастието не се постига. То е вътрешно състояние, което се осъзнава, едва когато разбереш какво е. Това, което постигаш, трябва да „съвпада“ с плана на Висшия ти аспект за твоята инкарнация, твоят собствен план за живота ти тук и сега, твоето ‘моджо’, както е модерно да се нарича. Така, че докато не си осъзнат, не можеш да изпитваш относително стабилни емоции и чувства, характерни за по-висшия тип емоционалност. Онези, които не могат да мутират като вируси. И докато това не стане, можеш само да се залъгваш, че „ти правиш“ каквото и да било или  че въобще можеш да си щастлив.

 

 

 

Още в зората на детството на човек му се внушава, че той трябва да постига неща. Че животът е амбиция, искане, поставяне и постигане на цели. Не, че е ясно какво точно, но всички искат да постигнат нещо в живота си, като под „нещо“ в повечето случаи се разбира пари и власт. Всеки има някаква представа за това, какво иска да бъде. И желанието да бъдеш нещо, по дефолт игнорира най-важното, това, което вече си. Ако не знаеш какво си,  а искаш да бъдеш нещо друго, това драматично редуцира потенциала ти и те дехуманизира. В този смисъл искането да бъдеш нещо, те поставя винаги в конкуренция с другите. А конкуренцията е вид мутация, която те отклонява от щастието, защото засилва илюзията за разделение и те анимира постоянно да се сравняваш с останалите, какво те имат и какво те постигат и според това кроиш, планираш и калкулираш как да коригираш собствения си живот, за да имаш на всяка цена повече от тях. Това е идиотско.

 

 Всеки от нас има някакви мечти – големи , малки, невъзможни. Но всеки постоянно иска нещо. Всяка мечта може да бъде постигната, дори и невъзможната, ако разбираме как работи Вселената. Въпросът е, че щом веднъж сте разбрали как действа всичко, трябва да започнете съзнателен живот. Онзи, в който нещата не се случват, а вие ги случвате. Късметът е просто още една дума от безгръбначния речник, с която хората обясняват успеха, на онези които не харесват или на които завиждат. Простият човек вярва в късмета, умният – в причините и следствията. И това трябва да се разбере от тези, които искат да постигат каквото са фиксирали като цел.

 

Трябва да познавате свободния избор, за да можете да го прилагате. Всеки избира сам какво да харесва или да не харесва, за какво да мечтае и какво иска да постигне. Избрал си, имаш това право, никой не може да ти го отнеме. И вече е фиксирано в съзнанието ти като цел. Тоест, зададен е електрически импулс. Принципът за свободния избор обаче не стига само до тук, той се простира чак до финала. До самото постигане на целта ще ви се налага да упражнявате свободния си избор да правите нещо, а понякога и да не правите нещо. Неправенето също е избор! Избираш да НЕ правиш! Просто е, но не се осъзнава от много хора. В случая бездействието е (неосъзнато) действие, но масово хората смятат бездействието за липса на избор, а за някои то дори е безрисковият вариант. В мига, в който започнете да правите уговорки с Космоса, нещата започват да ви се случват и самоконтролът е изгубен. Дъждът започва да вали и вие не можете да го контролирате. Страхът и съмнението еманират съответните вибрации, които привличат подобни енергии (закон за привличане и отблъскване плюс закон за вибрациите). Ако си трайкам в черупката, няма никакъв риск за нищо... Да, обаче така и шансът за постигане на нещо драматично намалява, но кой да го осъзнае! Любимата ми фраза от безгръбначния епос е: „Нямам друг избор...“ Не, инвалид, имаш! Точно това е ключът на щастието и нещастието ти. Зависи коя от двете врати искаш да отключиш и коя роля искаш да играеш. На щастлив и доволен или на жертва и мрънкало. Изборът е твой!

 

 Близките ви постоянно ще изискват да се конформирате, да се подчинявате на някакви фалшиви, общоприети норми. Внимавайте, така наречените ‘близки’ са потенциално и най-сериозните ви препятствия! Висшият Аз ще ви тества най-често именно в семейни ситуации, защото те са лакмус за това дали се развивате духовно. Ако не можете да разградите именно тези шаблони, които са най-чувствителни, Висшият ви аспект няма да ви снабдява с нови изживявания. Уроците се повтарят като развалена латерна, докато не усетите, че се въртите в омагьосан кръг и сякаш дните ви се повтарят, а нищо не се случва. Не се случва точно, защото имате да разграждате стари шаблони. И докато това не стане, нищо ново няма да се появи в живот ви. А ако този живот се окаже недостатъчен да осъзнаете матриците, в които сте самопрограмиран? Няма проблем, вашата инкарнация се оттегля и бива създадена нова, която има надежда да отработи онова, което вие не сте могли. Няма трагедии, няма драми. Има идеален дизайн. 

 

 Ако вече сте създали деца, носите отговорност за деянията си, т.е. – финансово и емоционално ги подкрепяте, докато започнат да се справят сами. Ако отговорността да бъдете родител ви дотежава, не забравяйте да се връщате към перспективата, че ситуацията (която сега може да не ви се нрави) е ефектът от вашето съзнателно или несъзнателно решение да ги създадете (закон за причините и следствията). Някои хора се самозаблуждават и опитват да заблудят останалия свят, че има такова нещо като случайно зачатие. Упс, стана грешка! Да, бе, сигурно! Навивай се колкото искаш и си вярвай... Дори при животните има интелигентна умисъл в репродукцията. В смисъл, че телата са интелигентно моделирани сами да се стремят към репродукция. Поне това би трябвало да отличава съзнателния човек от животното. Хомо сапиенсът би трябвало да мисли, когато се репродуцира. Но ако се смятате за по-нисш вид от животните, няма да ви пречим да си вярвате. Размножавайте се „случайно“. Така или иначе в действие е законът за причините и следствията и трябва да си понесете отговорността и последствията, които всяко „случайно“ решение неминуемо носи след себе си. Секс без превантивни средства = мега шанс да се срещнете с детето си след девет месеца! Нищо лошо, разбира се. Но вие искате ли шансът да контролира битието ви или предпочитате сам, съзнателно да взимате решенията за важните неща в живота си? Отговорът на този въпрос по един или друг начин, ще ви даде индикация, на какво интелектуално и емоционално ниво се намирате. Дали сте съзнателен творец на собствения си живот или сте зелена еуглена, която разчита на случайността да дирижира ключовите събития в живота ѝ... Дали сте нарцис, който чака да го навали дъжда, за да може да съществува, или сте градинарят, който грижовно полива семето, което е посял с любов!

 

Разбира се, всички поведенчески матрици са твърде обобщени и има милиони специфични нюанси за всеки индивидуален живот. Всяка съдба е уникална, защото всеки човек е предназначен да бъде уникален, но, по един или друг начин, постепенно уникалният индивид решава, че иска да прилича на всички останали, да има същия болезнено скучен живот, да има същата кола, същата къща, същите дрехи и което е най-тъжно – същите принципи, вкусове и морални скрупули... Всъщност не той решава, а му се случва, защото е анимиран от обществения конформизъм. И в общи линии затова наричаме определен тип на поведение шаблон или матрица, защото упорито се повтаря при  болшинството от хората. Предполагам, поради тази причина, за повечето от вас ще е доста трудно да погледнат отвъд персоната на вестоносеца (мен) и се концентрират върху съобщението... А то не е да не раждате деца или да мразите семействата си и близките си... Акцентът на посланието е, всъщност, да правите това, което сърцето диктува, не разумът. Но да го правите съзнателно.

 

Често чувам хората да казват: „Оставих се на сърцето да ме води вместо разума и сгреших“. Не! Точно това е коректната концепция. Сърцето ви води само нататък, където ви чакат тези емоции и изпитания, които сами искате да изпитате. И дори да ви е  довело до трудно изпитание, от една по-всеобхватна позиция това не е грешка, а ценен опит, който ви развива духовно и нещо, което може би сами сте избрали.  Ако слушате разума, вие слагате преградите между себе си и Космоса. Разумът е конформизмът, матрицата; сърцето е духът, истинският вие. Много е важно да се осъзнае това масово недоразумение с разума и клишето да „бъдем разумни“. Напротив, ще бъдем разумни само, ако слушаме сърцето, защото то е верният водач, то знае най-добре от какво имаме нужда. В мига, в който спрете да чувствате и започнете да калкулирате, духът бива натирен в миша дуппка и ДНК-то взема контрола у вас. А еволюцията бързо залязва зад хоризонта като умореното слънце, защото ѝ е писнало да ви чака и е отишла да се случи другаде...

 

 И когато излъчите мисълта: „Ами, ще поживеем и ще видим какво ще стане“, това се излъчва като съзнателна енергийно-материална холограма в по-фините светове и привлича към себе си подобни излъчвания. Казано с прости думи – вие сте в перманентен, невидим диалог с Вселената. Това, че за вас е невидим, не значи, че Вселената не вижда. Напротив. Космосът няма ограниченията на вашето физическо тяло. Затова той възприема израза „Ще почакаме и ще видим“, като свободната ви воля и я интерпретира на вселенски език: „Искам да почакам, да видя какво ще стане!“. Ако постоянно излъчвате това съобщение, Вселената ще ви снабдява неуморно точно с това, защото демонстрирате, че то е вашият свободен избор. „Ще видим, какво ще стане“ – казваш и Космосът ти „отговаря“ – „ОК, щом искаш да гледаш какво става, не е проблем, ще ти осигурявам точно това (гледане и чакане), докато го искаш“. Именно така се получава онова до болка познато ви буксуване в живота. Уж все „вършите“ нещо, уж всеки ден „ходите на работа“, но няма никакви резултати, а само повтаряемост и празнота. Целият ви живот е безсмислено бъхтане, чакане, пожелания и фантазии, които никога не се реализират, защото не употребявате воля и усърдие, за да постигнете нещо.

 

Много пъти мои близки са се обръщали към мен за помощ или работа. И когато им я предлагам, се отдръпват. Защо? Защото винаги искат аз да поема целия риск за всичко, финансов, емоционален и какъвто въобще има вероятност да съществува. Това не е помощ и не е работа, това е хранене с лъжичка в устата. Ако не си готов да поемеш поне минимален риск, какъв шанс очакваш и най-вече от кого? От бог? Кой беше тоя, че забравѝх?

 

Ако предварително не сте сигурни в собствените си качества, а донякъде и в успеха си, никога няма да постигнете нищо, защото притегляте към себе си подобни на собствените си негативни енергии. Страх, съмнение да не ви излъжат, да не ви измамят, да не ви ограбят жалките левчета, които още не сте спечелили... Имах такъв много смешен случай (почти виц) с потенциален „бизнес партньор“, който вече калкулираше това, което още не бе спечелил и се почесваше по главата, дали да го рискува или не и дали аз няма да посегна на тази  негова виртуална печалба, която все още съществуваше само в главата му. Той предварително се беше заразил с вируса на „дали“.  Дали аз ще съм достатъчно коректен партньор и дали няма да го ограбя, дали няма да го излъжа? Дали печалбата сама по себе си е достатъчна? Дали аз няма да спечеля повече? Всичко това, без да беше направил и крачка да си мръдне задника и на йота, да свърши нещо по бизнеса, за който ставаше дума. Малко приличаше на оня, дето се страхува дали ще спечели от лотарията, за която дори не е пуснал фиш... Нали трябва да причиниш нещо, за да се случи, драги! Само със страх и съмнения, нищо няма да стане. Първо трябва да си пуснеш фиша!..

 

Такъв е механизмът на закона. Трябва да причиниш нещо, за да се случи,  а за да го случиш, трябва да привлечеш към себе си коректните енергии... Имайте го предвид всеки път, когато излъчвате дадена мисъл. Каквото мислите, това се връща към вас! Вселената е едно голямо (често доста неприятно) огледало, което ви връща образа, който виждате в него. Ужасно е трудно за социалния робот да живее постоянно с чудовищната концентрация, която е необходима, за да съществуваш съзнателно и в унисон с Космоса. Човек е способен да се концентрира само за кратки моменти, а в останалото време мислите му се реят абсолютно неконтролирано и замърсяват фините нива с егрегори и елементални субстанции. Страх, съмнение, вина, комплекси... Те ви отравят бавно, но сигурно.

Ако нямате смелостта да поемете дори минимален риск, какво очаквате да ви се случи? Успехът не е наистина птичка, която каца на раменете. Това е фолклор. Късметът не е нищо друго, освен добро планиране и оптимизъм, калкулиран риск, вяра в това, за което мечтаете, но и целенасочена употреба на волята и енергията в дадената посока. Нищо не идва, само ако мислите за него, предполагам животът ви вече го е доказал.  И ако сте от чакащите да им се случи нещо в живота, предстои ви дълго чакане. Вселената ще ви отвръща точно с тези токсични отговори, които излъчвате като ваше собствено желание.

 

Страница 1 от 1
 1-3 от 3  |   1 
Марин    2016-02-08 20:21:48      
Благодаря за гласуването!Радвам се,че са Ви допаднали мислите.
flower bloom flower
L    2016-02-07 12:55:07      
Ние нямаме достатъчно сила, за да следваме разума си докрай. smile
Вяра    2016-02-07 11:07:07      
flower thumbs_up
Страница 1 от 1
 1-3 от 3  |   1