Sibir
Всичко, което не си ти, което не съм аз, престава да бъде важно: болката,безчувствието, отвращението са дребнавости, които нищо общо нямат със живота
blogs left blogs right
Марин
Марин, 14
« sibir.bg
. * . A+ A- Написана на : 2015-05-01 22:43:34

Огледа се.Намираше се в някакъв коридор.Отнякъде идваше слаба светлина,така че можеше бегло да различава очертанията.Имаше няколко врати в ляво и няколко в дясно и една в дъното.Бавно тръгна напред и сякаш светлинката го следваше.
Чувстваше мястото като познато,но и интересно в същото време.Премина покрай вратите.Всички бяха прилежно затворени и като че имаха надписи,но не успя да ги разчете.А и не се налагаше - беше му познато,някакси,отнякъде.Не усети някакво присъствие зад никоя от тях,затова и не пожела да отвори никоя.
Изглеждаше му странно,но не зловещо.По-скоро приятна гама на сивото,съчетана с усещане за празнота.Огледа се отново,като се опитваше да разбере откъде идва светлинката.Не беше от дъното на коридора,нито оттам откъдето влезе.Просто като погледнеше в някоя посока нещата леко изсветляваха в нюансите.Ставаха по-различими и познати,без да губят от загадъчността си.
Чувството бе приятно - като в игра - интересно,вълнуващо,примесено с някакво очакване,но спокойно,без напрежение.
Спря и огледа отново.Огледа и надписите на вратите.Самите врати,дръжките им.
Бяха различни.Всички бяха различни без да се повтарят дори и дребните детайли.Единствено многото прах им придаваше еднаквост на пръв поглед.И надписите - еднакъв шрифт,но не успя да разбере думите.Сякаш разчиташе само буквите без да успее да ги обедини в смислена дума.Познаваше ги,но не разбираше езика.
И този прах!
Никой ли не е идвал наскоро?Какво имаше зад вратите?
Усещаше се като празнота.Но дали стаите бяха празни или просто отдавна не бяха обитавани?
Едва ли имаше нужда да узнава отговорът - прахът показваше безсмислието му.
Изведнъж усети някакво движение.То прекъсна мислите му.
Какво беше това и откъде?
Усети го без да чуе звук.
Не успя да долови полъх или да види сянка.
Просто го усети . . .
Не беше сам и имаше 'нещо' в 'сивото пространство'!
Къде?
Погледът му спря на вратата в дъното.
Имаше надпис,разбира се.Успя да разпознае буквите,но не и думата - нещо със 'S'.
И пак този прах!
Но . . .
Вратата беше открехната.
'Предходният посетител е бързал много или е бил невнимателен' - мина през ума му.
Но какви посетители при толкова недокоснат прах?
'Било е отдавна' - си каза.
Тръгна към вратата,макар да бе в зоната на тъмното.
С всяка крачка,обаче просветляваше.Откъде се вземаше тая светлинка?
Ето - още крачка и е пред прага . . . с разкривеното ръкописно 'S'
'-Внимавай!'
'-Не влизай!'
'-Не трябва!'
Какво беше това?Не чуваше звук,а сякаш 'нещо' проектираше думите директно в съзнанието му,даже не ги и изписваше!!!
Спря и застина в неведение.
Миг,два,три . . .
'-Ти кой си?' - дойде отнякъде.
Огледа се,но не се изплаши,прозвуча му приятелски.И отново не чу звук!
-Аз ли?А ти?Какво?Къде си? - премина за миг през ума му.
'-До теб и с теб,във теб,където пожелая и когато има нужда!' - стрелна го нещо като отговор.
-Познаваш ли ме?
'-Аз познавам всички' - каза 'нещото'.
-Ти ли ме повика тук?
'-Не.Ти сам дойде.'
-Какво има в другите стаи?
'-Ти знаеш.Просто си забравил в момента,но ще ти е нужно и ще го ползваш,когато ти потрябва'
-А ти какво си и за какво?
'-Би трябвало да съм всичко или поне най-важното,но при мен рядко идват.По-скоро аз ходя.'
-Затова ли само твоята врата е отворена?
'-Не просто последният посетител реши,че стаята е празна и е все тая дали ще затвори или не.Но така и за мен е малко по-удобно.С придвижването.'
-Ами наистина ти е празна стаята.Какво?Нищо ли си нямаш?
'-През открехната врата можеш да видиш цялата стая?'
-Така изглежда.
'-Изглежда - не означава,че виждаш.Така изглежда според теб.'
-А имаш ли всичко необходимо,поне за теб?
'-Да.Даже в излишък.Само празнотата задържам при себе си,та дано да свърши някой ден.'
-А как е сред хората или поне там където казваш че ходиш?
'-Хубаво е.Добре е.Намира се по нещо за вземане и по нещо за даване'
-Ти даваш?
'-Да.Винаги има нужда,някъде.'
-И затова нямаш?
'-Не.Имам всичко и навсякъде.Само празнотата задържам за себе си.'

. . .

Слънчевият лъч свенливо пробиваше плътната пелена на завесите.
Оформяйки игриво слъчево зайче върху златистите къдрици и сладкото личице.
Нежна усмивка допълни синхрона на изгрелите весели зеници . . .
 

Страница 1 от 1
 1-2 от 2  |   1 
Саша    2015-05-01 23:47:16      
ok ok ok
Саша    2015-05-01 23:46:06      
Не ми е тъжно. Просто ми е празно.

И точно за това ми се мълчи.

Отдавна вече всичко съм разказала.

И нямам думи. Само тишини.

Ако не можеш в тях да ме намериш,

не се отчайвай. Ще те разбера.

Не се завръщай в тъжното ми вчера.

Аз имам своето несбъднато сега,

априлска вечер, ментов чай и песен.

Аз имам неначенати мечти.

Сега се уча да ми бъде лесно.

И точно за това ми се мълчи.
Страница 1 от 1
 1-2 от 2  |   1