Мечтая. Предричам. Горя.

Отчаяно търся утеха.

Безумствам от обич. Творя.

Бурни мигове. Звездна пътека.

Лудост. Вихър. Порой.

Непонятност бяла в очите.

През мен звънък миг прокънтя.

А сънят e отлитнала птица.

Акорд на пиано. Чаша вино. Свещта.

Буден поглед. И топлото рамо.

Светлост в душата. Святи ръце.

Отключена сила. Неземна омая.

Литнал звън. Съдбовно небе.

Звезден танц. Обич в зеници.

Откровение. Туптящо сърце.

Орисан миг. Повеля. Съдбата.

Бездумност. Смисъл. Покой.

Избояло утро.фДихание. Вечност.

Аз я срещнах... Беше любов.

Разплисках синьото в очите ти-

нали бях топлия, очакван дъжд.

Превърнах във дъга мечтите ти,

изгря над теб най-чакания лъч.

Косите ти, през смях разроших,

закичих делника ти с аромат.

Изгуках сладичко в сърцето ти

и свих гнездо във твоя свят.

Намерих го,прегърнал вятъра,

скитащ се сред облачни кълба,

в прегръдката на лунен диск,

намерих го,говорещ със една звезда.

Намерих го,притихнал в мъката,

в красивия сумрак на вечността,

в тъжната смиреност на душата,

намерих го,отключих и го възродих.

Събудих го,откраднах тишината му,

тревогата и горестта му разпилях,

с тънки пръсти погалих синевата

и в звън отекна идващия  ден.

Търпимостта от себе си

мълчаливо събличаме,

сред неизбежни предчувствия

за невъзможно завръщане

към изначалния трепет

на сърдечна безконечност и пир.

Нощта на две е прегърбена

и е скрила всички звезди.

В прозореца срещу нас,

бездомен вятър приседнал,

къса лунните струни на две.

Тишината прибира в длани

откъслечен тон на сърце.

Вали!От душите се свлича грима

и пълзи между нас хлад като есен.

Изтрезнява безвремието свело очи.

На раздяла камшично плющи ни дъжда.

Аз съм твоето тихо море -

през мен смълчано пътуваш.

Моите ръце - гальовни вълни,

те прегръщат с най-ефирното синьо.

Имам устрем и страст. Нося сила.

Непонятно безкрайна. И с власт.

Море ли съм всъщност или жена -

най-непредсказуемата твоя стихия.

Недей очаква все да съм тиха и плаха.

Понякога, без повод безумствам и аз.

Плисвам вълна. От обич сторвам буря.

Надигам гърди с вой в късен час.

А после, утихвам почти като в сън.

И бризово те налюбвам.

Твоя отлив и прилив съм аз.

Любов в най-наситено синьо.

Мъжете, които обичах

безочливо ме лъгаха в очите.

Дробиха сърцевината ми на късове.

(Жива ме ръфаха по пладне).

Изцеждаха нектара на сърцето ми

с нищожна купчина измислици.

Сиводумно шепнеха „единствена”

(непредпазливо с нежност ги нахраних).

Плющяха ме неудържимо с бичове

по зажаднялото за обич тяло.

Похотливо пиха от недрата ми.

(С доверие от извора раздавах).

Предпремиерно крадоха душата ми,

да бъда Жулиета някога.. едва ли.

И толкова погрешни реплики

вместо едно истинско ”Обичам те!”

Разцъфнал в синевата облак.

Смисъл. Единение. Стремеж.

Огън, кипнал...и очите.

Вдъхновение. Гореща страст.

Отвързан сладострастен ритъм.

Трепет. Нежност. Звънък стих.

Небе. Посока. Птици.

Безкрай и непонятен вик.

  Спри се нощ, недей си отива,
изпрати ми онази луна
с капризно извитите устни
и дъх на прегоряло безвремие.
Да сподели с мен чаша вино,
моите мисли, страхове и вълнения.
 
Тази нощ ми е някак настръхнало -
приличам на кактус в пустиня,
бодежи в сърцето тревожат ме
и от очите гонят съня.
 
НЕЯ я няма, отдавна я няма. Не помня...
кога за последен път при мен е била,
кога за последно е топлила моите длани
и е пила с мене кафе.  
 
От много време на сърцето камбаната е глуха,
тишината все повече взе да тежи.
Няма го онова, напевно „обичам те”
Сутрин, когато отворя очи.
 
Все едно е дали ще се съмне,
щом в очите за светлото няма никакъв път.
 
Ела луна, да пием с теб по чаша вино
и раните на тихата ми самота изближем.

Къс по къс те събирам в очите си,

за да възкръснеш за мъничко в мен.

Не съм забравила, пълните ти с обич зеници

и как разпадаше света под краката-за мен.

Когато ме наричаше „бленувана моя"

и  „мой разцъфнал, пурпурен цвят".

Когато ме милваше, гореше, желаеше

и премираше в изпълнения ми от нежности свят.

Но знам ли, случи се някак без време -

мина вятър и... открадна мига.

Черен облак с тежък гръм се стовари

и от този ден не е спирал дъжда.

Твоите думи прииждат

в мен като вятъра стар,

тишината ми крехка разбуждат,

брулят душата без жал.

Този вихър разголва,

моя, най-интимния свят.

И разсича на хиляди вопли,

живия, доскорошен смях.

Протягам длан да те стигна,

ала  ти си оттатък върха.

В две различни вселени залостени...

Неуместно е за теб да тъжа.

 Събуждаш в мене онзи звезден устрем

за звезден танц над тихи висини,

за нощ, рисувана от топли устни

и нежна дързост. И мечти.

Всяка твоя дума ме докосва,

всеки жест е пареща искра.

Жарава.Лудост. И копнежност -

въздишката ти в мене прокънтя.

Любов е. Дивна и красива.

И всеки миг е пожелан.

Изсипваш радост в моята градина -

Приемам те. И с тяло, и с душа.

Как така отключи сърцето ми

и прекрачи оттатък прага.

С цвят облада празнотата ми

и нарисува за мене небе.

С късче от своя дух ме докосна.

Леко, ефирно над мен прелетя.

Напръска с ухание моите устни

и с обич най-чудна ме завладя.

Дар от Бога нечуван -

идваш в тихата нощ.

Ти си моето чудо -

песен, сила, любов.

Със очи ме усмихваш

и ме кичиш със звън.

С гореща длан ме докосваш

и ми спираш дъха.

Твоят огън връхлита

с устрем мойто сърце.

И през бездна от ласки,

откровено тебе зова.

Посрещам всяка стихия,

вселила се в мойта душа.

Нека бие сърцето ми лудо,

нека бавна бъде нощта.

Птица в облак рисува

този луднал копнеж,

а звездите ревнуват

моя недогарящ пламтеж.

Бях ти огън. Светлина.

Бях ти вярата. Сърцето.

Поток от нежност.

Устрема в кръвта...

Бях надеждата. Крилете.

Бях ти въздух. И вода.

Бях ти синевата. Дъждовете.

Нежен звън на тетива.

Песен птича...

Бях ти смеховете.

Бях ти изповед. Съдба.

Бях ти лудостта. И стиховете.

Бях безбройни простички неща.

И бях...най-красивата комета.

Но не знаех, че сърцето ти ще спре,

след ударите на  „ще бъда”.

Че не може, толкова любов да понесе...

 И вместо да го възкреся-

                                   погубих.

A Comme Amour

Ти не идвай само за миг.

С кратък жест, не напуквай -

душата ми цяла.

Всеки прилив на нежност е смърт.

Тиха печал, дъжд и умора.

Не ми давай смисъл и свят,

в който разпервам крилете за полет,

сред онзи блясък на звезден порой,

и луна, пълна с на обич нектара.

В който дочувам нотите на "A Comme Amour"

и тишината потъва в забрава.

Не, не идвай, не пали онези искри,

които възкръсват във огън

и стихийно горят. И болезнено парят.

Не отключвай в мен порив и зов.

Не понасям мигове кратки.

Нима не знаеш, колко силно боли,

когато си тръгваш, в шепи заграбил -

моя покой. Същността. И на мислите - бялото.

Едно ухание на есен и дъжд

ме прегръщат в предвечерна забрава.

След теб е мрачно... и студ.

А "A Comme Amour"... е затихнало във безкрая.

Просто страст, страст ни гори,

под лъжичката пари.

Само страст е - кажи ми. Нали!

Която телата ни шари.

Няма обич в небето над нас,

от онази, която само раздава,

която не пита защо

поредна звезда е изгряла.

Която люлее луната във люлка

насред житния клас,

която пали сърдечни пожари

и изгаря тишината във нас.

Аз те моля, само кажи,

че поредната илюзия е това,

защото не искам обич такава,

която като свещ бързо гори.

Аз толкова се страхувам -

от онази, уж истинската любов.

Винаги започва с красиво начало,

а после... изведнъж ни гаси.

Просто страст, страст ни гори,

само страст е - кажи ми. Нали!

Не ми давай любовен старт,

защото не желая финала.

По-тихо е...отколкото си мислех.

Не вярвах, че от разлъка толкова боли.

Мислите по теб,назад ме дърпат

и все надничам в спомени добри.

А всичко е така далечно.Някъде...

зад розовия хоризонт и бряг.

Сърцето ми прекръстено от черна мъка,

а гларуси...копнежа ми крадат.

За първи път, небето е далечно.

За първи път, вълните са без звук.

За първи път, слънцето не топли.

Лято е...но душата ми

скована е от студ.

Аз съм дъждът и речните пръски,
аз съм пътник,устремил се със зов ,
аз съм бурята , вятъра , слънцето
и небе ,и бряг-родени с любов.

Аз съм огънят и прегръдката топла,
аз съм светлия звън сред поля,
аз съм птицата вълшебна и дива,
с буйна нежност и силни крила.

Аз съм твоят споходил те сън,
с най-чистия , най-копнежния звън.
Имаш мойта охолна душа,
моите мисъл , лъчи , красота.

                                     (автор-Здравка Бонева-liviq)

  превод (Abdulrahman Akra)

http://tworchistwo.forumandco.com/

Калдаръмено оцветих се

в пазвата на летния ден.

Акварелно простих си,

всеки миг непростим.

Всички счупени облаци,

днес са лъчисто небе.

Всички неслучени мигове-

слънчеви зайчета във нозе.

И няма, няма кой да ме спре,

пеперудено трепка сърцето.

Имам дух свободен.Мечти.

Неоткритото е пред мен.И зове.

Бих искала в сърцето да се случиш -

увличащо, единствено, неповторимо.

В очите ти от нежност да се губя -

прераждаща, омайна, вдъхновена.

Бих искала във нас да вярвам,

когато думите са в тишината.

Ти за мен и аз за теб, да бъдем

магия, обич и реликва свята.

Не ме разбра.А как те исках.

Разхвърли бляна ми красив.

Прекърши вярата ми.Тънка нишка.

Не бе готов за мен,любов.

А сбъдването.Бе на метър.

Прелитнала над двама синева.

Не ме отпи.Не преоткри звездите.

И гасна в мрак. И тишина.

Прегърнах здрача.И линея.

Разсякох се на стонове.Без звук.

А ти си чужд. И еретично смеещ.

Тежко се сбогувах с този миг.

Лунна свещ среднощно танцува,
странно красива, сребрее в нощта.
Ритуално в сърцата извиква
любовен копнеж и пали страстта.

Зажаднели тела в прегръдка привлича
и душите разсъблича без срам.
Във вените стихнала кръв избуява,
звездите пулсират, изгрели със плам.

                                         автор( liviq-Здравка Бонева )

في منتصف الليل
شعر:
ترجمة:د.عبدالرحمن أقرع
--------------------------
شمعة قمرية ترقص في منتصف الليل
جميلة إلى درجة الغرابة، تشع فضيةً في الليل
وبشكل احتفالي ينطق الشوق في القلوب
غرامياً ، ويشعل الرغبة
ويجذب إلى أحضانه الأجساد العطشة
معرياً الأرواح دون خجل
فتنهض للعراك الدماء الساكنة في الأوردة
وتنبض النجوم، مشرقةً باللهيب.

             превод (Abdulrahman Akra)

http://tworchistwo.forumandco.com/

Небето е изцъклено от студ.

А облаците. Чаша вино.

Отпивам глътка. Пиша стих.

Въздишат чувства от комина.

А бе денят, изпълнен - с теб.

В очакване. Да те прегърна.

Във вените, наместо кръв,

препускаше обезумяла нежност.

Но ненадейно случи се. Навън.

Разплака се една надежда.

Лъчите се обрекоха на скръб.

И гръм... Неслучен миг подрежда.

Ти, мое вечно желание,

мой трепет и светлина,

ти, мое сладко ухание,

мой огън и топлина.

Ти, моя нестихваща жаждо,

моя лудост и брод,

ти, мое безумно омайниче,

вятърен полет и небосвод.

Ти, моя молитва и зов,

моя магия и благослов,

ти, моя безпощадна стихио-

аз те наричам просто-Любов!

"

Щом на пръсти търкулне се залеза

и небето изтинало дъх затаи,

ще се сгъсти самотата в душата ми

и ще кърти отломъци от моите мечти.

Пак в мен ще заплаче старата болка

и тялото ми, иглийно студът ще боде,

ще отмерва часовникът ритъма бавно

във безсънните ми празни очи.

Неспоходен от ласка и обич духа ми,

ще сплете един тежък куплет.

Нахлули думите в мен като бесни -

нахалост ще стрелят по моето сърце.