Sibir
“Свободна съм…свободна ще умра!” от операта "Кармен" от Жорж Бизе
blogs left blogs right
Кармен
Кармен, 57
« sibir.bg
СИЛНАТА ЖЕНА-СТИХОВЕ A+ A- Написана на : 2008-08-03 23:42:00
СИЛНАТА ЖЕНА-СТИХОВЕ

Силната жена-стихотворения

1) Силната жена

Не си преминала през ада...
не си горяла и на клада...
В самотност скитала си ...но си цяла
Потъвала в безвремие,
душата е крещяла!
Сърцето пък е искало любов
и я намирало, но със покров...
Тлеели са въглени в очите !
но песента напирала в гърдите...
И падала си ,ставала не без охота
и впримчена в хомота на живота
си продължавала да търсиш брод...
Оглеждаш се и виждаш-
за всичко опростена!
но... от трудните победи уморена!
Това е минало ..тръсни глава
умората прати в забвение
и превърни се в чувствена жена
която има своето прозрение!

 

 

 

От нета

2) Отстояване

Бъди сигурен, че съм смела.

Бъди сигурен, че не ще се сломя.

По ръцете ми, раните още не са

заздравели,

от онази несекваща, непрестанна борба...

Бих се с Дявола,

после Ангела милвах,

рових в огъня,

после въглен в ръцете държах,

гоних вятъра,

после дъжд ме обливаше,

борих се даже,

със страшна триглава ламя...

Но, духът ми все тъй несломим е

и за нищо не ще се предам,

и съдбата си във ръцете поела,

аз едва ли на някого, съм готова да дам!

От нета

3) Силната жена

Привидно се усмихвам,
но вътрешно крещя без глас.
Привидно съм щастлива,
но привидно, както вече споменах.
Душата ми е тъжна,
сърцето ме боли
и мъничка сълзичка
проблясва в моите очи.
Тя е малка,
бляскава, невинна,
но аз премахвам я с замах,
че не трябва никой да разбира,
че плача аз.
За пример сам на всички:
aз съм силната жена,
опора съм на близки,
на всекиго помагам в беда.
Затова премахвам и втората сълзичка,
и не позволявам трета в очите ми да заблести,
че приятелите ми на мен разчитат за това
да съм силна и непоколебима,
да съм силната жена.

Карина Кирова

 

 

4)

Омръзва ми да бъда силната жена, да се събуждам, стиснала юмруци, с усилие да вдигам аз глава и да разбивам ледени буци.
Пристенва болка, понякога плача и уморено протягам ръце, като че искам да сграбча сила Отвъдна за мен. Във моята постеля пуста и мрака на въздух студен, обиди и омраза не пъплят, но липсва дъх притаен. ----------------------------- Невдишала още, запалвам цигара, прелиствам живота - миг отреден, поглеждам деня, като пътник на гара, тревожно очакващ поредния трен...

Индиана(Криси)

5)Плачат ли силните жени ? "

Видях да плаче силната жена.
Отказах да повярвам! Жално свита,
с приведени глава и рамена,
прикривайки сълзите, тихо хлипаше.

Изглеждаше ми жилава и твърда,
хазартен тип, лишен от драматизъм,
отдавна на обидите обръгнала,
без чувства, само хъс и реализъм...

Провал, разлъка, среща, лоша вест...
Какво разплака силната жена?!
Или на "лесните" победи вкупом днес,
най-после плащаше цена....

Усмихната и вечно оцеляваща
бе имиджът на силната жена.
Не сваля гарда, никога ридаеща...
До този ден, до първата сълза.

Присви ме жал. За показната сила,
за същността й - крехка и ранима.
И тихо пожелах й, палци свила,
за смях и радост време повече да има.
От нета

6)

 

Силната жена

Заплака й душата, извор топъл,
а колко дълго бе чакан онзи миг.
Трънлива болка, молитва, вопъл,
една жена, една мечта, светлик.

Безумно случване. Непоносимо.
Монотонност и дълбока тишина.
Отвътре глухо, тихо, недоловимо.
Лек има ли за тази празнота?...

Има лек, защото Тя го е открила.
Тя, истинската, слънчева жена...
Вулкан от чувства, копнеж и сила
акостирали в очакващата и душа.

Надежда, Вяра и Любов... И мощ.
Осветен е пътя, показан и е брод.
Сияние след дълга тежка „нощ",
яснота и осезание за новия живот.

Крехко стъбълце, покълващ цвят,
изгубен някъде за да достигне Нея,
топлина и обич да сети в този свят...
Избрала го и Тя. Молитвено копнея.
Етчи – Анета

 

 

http://anetaneti.blogspot.com/ 7)Силната жена Животът с мен се забавлява Поставя ме на кръстопът. Предлага ми сценичната изява Срещу голата ми плът. Аз на бюрото посядам Сделката със адвокат обсъждам, а той е личната ми съвест попречи ли ми я пропъждам. Но…договорът не подписах Славата изплаши ме до смърт. По лицето си изписах Образа на дипломат. Лъжите с лекота приемам, Но да бъдеш лека е съдба, Която знам не е за мене, А за слабата жена. А аз съм силна, безмерно горда, Преследваща възвишен идеал За слабостите не говоря, Знак „забрана” съм им дала. автор:   ivonesa
Страница 1 от 1
 1-14 от 14  |   1 
Селена    2008-08-13 07:31:39      
Даниела    2008-08-06 01:03:50      
anka    2008-08-04 21:47:26      
Roses

Meandmyspace.com - More Roses Comments

Елиета    2008-08-04 17:46:06      
Roses

Meandmyspace.com - More Roses Comments

nevenka    2008-08-04 17:27:43      
супер стихове и най ве4е истински sad
Джо    2008-08-04 16:49:08      
Girl Image
Free Image Hosting and Photo Sharing

x-mariana    2008-08-04 15:28:20      

Showing Some Love Comments & Graphics
Гергана    2008-08-04 14:18:36      
Flowers Glitter Graphics
Glitter Graphics ::: Glitterboom.com
Valia    2008-08-04 12:47:47      
Прекрасни стихове!
Страница 1 от 1
 1-14 от 14  |   1