Толерантността е едно от големите постижения на човешкото развитие, хората да се приемат със своите индивидуални особености и с различието в характери и темпераменти, с различните си цветове на кожата, националности, религии, убеждения. 

Само че зад тази толкова красива фасада често се крие нещо много грозно, наречено безразличие.

Ако живеехме във времената на нетолерантността, щяхме да се сбием и да се удряме, докато единият признае, че греши. Или щях да ти обявя дуел. Но ние живеем в други времена и аз те изслушвам учтиво, казвам ти: „Имаш право да мислиш така” и разговорът приключва мирно и тихо. Само че между нас вече има една стена. Ние вече не сме ония приятели, които сме били, защото приятелството се гради върху сходни разбирания за живота. Не можеш да събереш чалгаджия и ценител на истинската музика. Ако ги събереш, те ще се търпят един друг, но няма да са истински приятели, защото имат различни философии.

Едно време хората са се борили за убежденията си. Това е причинило много войни, революции, бунтове, преврати и т.н. Сега вече са толерантни. Никой не се пали да защитава своите идеи, не се впряга, че те не са приети от обществото. То и какви ли идеи има вече. Идеята е една: печели пари и си гледай живота.

Толерантност е на пазара всеки да защитава своя интерес. Купувачът признава правото на търговеца да слага надценка. Търговецът признава правото на купувача да иска по-евтино. Отношенията им са толерантни, което значи хладни, ледени даже. Няма място за разговори. Всичко е ясно. Ближният се превръща в леден стълб, в дърво, в неодушевено същество, с което не можеш да имаш връзка.

Толерантност е когато двама души се скарат за нещо и скъсат отношенията си, да се правят, че другият не съществува. По-добре е, отколкото да се сбият, но е по-лошо от това, което трябва да направят: да говорят, да се опитат да спасят приятелството си.

Толерантно се разделят мъж и жена, свързали се в семейство, създали деца. Не е като едно време мъжът да я убие с камъни или да я зареже без пукната пара. Толерантно всеки си намира друг и се мъчи да започне отначало. А децата се разкъсват между двата полюса и се питат защо е тая драма...

И тъй нататък. Безброй примери могат да се дадат за толерантност, от която ти замръзва душата. Усмихнати лица, вежливи слова, клатене на глави – и всичко с един подтекст: „махни ми се от главата, остави ме на спокойствие”. Така толерантно си живеем самотни, зазидани зад стените, които сами сме си издигнали. Не се бием, не се караме. И стенем от мъка по някой, който да ни разбере, да разруши нетолерантно килията и да дойде с всичките си кусури, само и само да не сме така сами.