Пролет

В море от клони гмуркат се чайките...

Пролет в шапка на дете...

Аз и слънцето се гледаме през окото на облак.

Налегнала ме е нуждата от всичко.

Нуждая се от дъжд, за да се потопя в спомените си – и лоши и добри.

Имам нужда от сняг, за да пречистя душата си – тя е объркана.

Имам нужда от слънце, което да стопли сърцето ми – трябва ми любов.

Нуждая се от звездите, за да видя мислите си – не, че съм умна.

Искам въздух, за да вдишам от божественото.

Имам нужда от морето, от вълните, за да предизвикат движение...

Имам нужда от гората да скрия себе си в прохладната й сянка.

Нуждая се от деня, за да погледна светлината право в очите.

Трябва ми нощта, за да докосна тишината.

Трябва да продължа да чувствам.

Трябва ми време, за да избистря живота си...но може би повече време,... повече животи.

Хиляди мравки строят път от нерви по мен.

Може и да преживея, но ми трябва тишина..., а тя е луната в щора... и плача, плача в началото на пътя... а до края?

Опарих се в леда на чашата... и пия, за забрава...

Бургас – 23.03.2004 г.

Много тежко и съсипващо нерваната система – но едно е сигурно не съм спряла да чувствам.