Идваме на този свят, носейки в себе си абсолютно и съвършено противоположни инстинкти. Първата крачка, която правим по пътя на преодоляването на лошите черти е овладяването на страстите и гнева, тъй като те са причина за друга животинска страст - завистта. Всеки ден се срещаме с безброй на цвят и мирис човешки чувства: сълзи, любов, мечти, надежда, омраза, лицемерие и така модерното бездушие. Проблемът идва когато за наш собствен ужас не го различаваме или още по-лошо дори не му обръщаме внимание. Така да се каже равнодушното наше бездушие ни превръща във вълци.

И така в един хубав ден се оказа, че живея в близост до развъдник на такива. Споделям го с вас, защото все още мисля, че съм от групата на хората, които различават и обръщат внимание на тези неща.

Всичко започна когато намерих изгубения си котарак. Кротък, обезпаразитен, домашен и красив без да е породист - Сиси. Оказа се, че е бил зверски пребит на около 5 метра от апартамента ми и завлечен в добре заварена  и зазидана шахта. На въпросът ми към ветеринарния доктор възможно ли е да се е сбил с друго животно - той ми отговори: Да, възможно е, например с лъв. И понеже по бургаските улици няма лъвове реших, че може би е един от описаните по-горе вълци. Сега е след сложна коремна операция, с разместена челюст, многобройни и дълбоки рани по цялото тяло, почти парализирани задни крайници, с катетър и на системи. Още 48 часа не се знае дали ще оживее въобще.

Цялото това писане е само заради един простичък въпрос, ако някой въобще може да отговори: ЗАЩО, за бога ми пребиха котката?