Sibir
Блогът на aleks
blogs left blogs right
Aleks
Aleks, 44
« sibir.bg
ПРОШКА Написана на : 2017-02-26 17:45:35

Простихте ли днес? Прошка поискахте ли? Искрени ли бяхте или защото днес така трябва? Прошката е толкова интимен акт, толкова независим от дни и дати, толкова избухващ и разпръскващ мир и спокойствие, че не знам мога ли да събера в себе си толкова негативизъм, за да мога точно днес пък да простя. На себе си, на другите. Но сякаш повече на себе си. Не си прощавам, че си позволявам да се съмнявам. Не си прощавам, че започвам да вярвам, че хората все пак не са толкова различни. Не си прощавам, че свалям летвата, за да стане удобна за всички. Не си прощавам, че през определен цвят очила, виждам хората интелектуални лъвове и интелектуални охлюви, напълно еднакви. А, иначе, те просто ползват различен транспорт и носят различен товар. Разликата е само в скоростта и натоварването, резултатите са равни. Но все пак хората са различни. Въпрос на различна гледна точка и на различни очила. Не си прощавам слабостта. Не си прощавам и силата, когато е насочена в неправилната посока. Не си прощавам грешките, които допускам, възпитавайки децата си. Не си прощавам изгубеното в кухнята време за сметка на общуване с тях. Но това е цена, която ще продължа да плащам в името на един или два принципа, които няма да спра да следвам. Надявам се, че въпреки това, правя необходимото, за да са пълноценни отношенията ни. Но вие прощавайте, ако можете! Аз не мога да прощавам, друг го прави. Не че не съм готова да прощавам начаса, стига сме си носили лошотиите в душите. Просто не се чувствам толкова голяма, че да опрощавам. Господ ще опрости всички ни. Простете! Но не само днес.

Към всички майки... Написана на : 2017-02-01 16:37:55
Към всички майки...

"Към майката, която се крие в тоалетната, нуждаейки се от спокойствие само за минутка, докато сълзите се стичат по бузите й...

Към майката, която е толкова уморена и има чувството, че вече не може да функционира и би дала всичко да полегне и да си почине така, както заслужава...

Към майката, която седи сама в колата си, тъпчейки храна в устата си, защото не иска никой да види или знае, че тя яде такива неща...

Към майката, която плаче на дивана, след като е крещяла на децата си за нещо малко и сега се чувства гузна и недостойна...

Към майката, която отчаяно се опитва да нахлузи старите си дънки, защото всичко, което иска, е да погледне в огледалото и да се чувства добре...

Към майката, която иска да напусне дома си, защото животът й идва в повече и не може да се справи с всичко...

Към майката, която поръчва пица по телефона, защото вечерята не е станала така, както й се е искало...

Към майката, която се чувства сама, независимо дали е единствения човек в стаята или е сред тълпа...

Ти си достатъчна.
Ти си важна.
Ти си ценна.

Това е фаза в живота за всяка от нас. Наистина трудна, затормозяваща, откачена фаза на живота.

В крайна сметка всичко ще си е заслужавало. Но сега е трудно. И е трудно за толкова много от нас по много различни начини. Не винаги говорим за това, но ни е трудно и не си сама.

Ти си достатъчна.
Ти даваш най-доброто от себе си.

Тези малки очички, които те гледат – те мислят, че си перфектна. Те смятат, че си повече от достатъчна.

Тези малки ръчички, които посягат да те хванат – те мислят, че ти си най-силната. Те смятат, че можеш да завладееш света.

Тези малки устички, които ядат храната, която им даваш – те мислят, че ти си най-добрата, защото коремчетата им са пълни.

Тези малки сърчица, които докосват твоето – те не искат нищо повече. Те искат само теб.

Защото ти си достатъчна. Ти си повече от достатъчна, скъпа майчице.
Ти си невероятна!“.......


Наближава КОЛЕДА Написана на : 2016-12-18 15:36:31
Наближава КОЛЕДА

"Наближава Коледа... Една тъжна Коледа...
Отново идва Коледа! Но всичко е различно.. Не е като онези коледи, които помни моето детско сърце.. Някога Коледа носеше топлина и благост.. Прошка.. И смисъл.. Сега хората, прегърбени от болката си.. Задушаващи се от мъките си, нямат силата дори да се усмихнат.. Не могат или сякаш не искат да станат по-добри.. Взирам се в празните и блуждаещи очи и там няма нищо.. Сивото ежедневие успя да вземе своите жертви.. Колко тъжно, нали?! Празни сърца, безлики лица.. Душите им продадени за няколко стотин лева..
Да, на Коледа стават чудеса.. Но не и докато не станем по-добри.. Докато сами не помогнем на чудото да се случи.."

Рестартиране Написана на : 2016-10-30 15:21:12
Рестартиране

Всеки път, като се обадя за проблем с интернета ме питат:

- А рестартирахте ли модема?

- Да, рестартирах го!

- А компютъра рестартирахте ли?

- Да, и него рестартирах!

- Аха, а рестартирахте ли първо компютъра и после модема?

- Рестартирах първо модема, после компютъра, после пак компютъра и докато се зареждаше рестартирах модема, рестартирах и телевизора, после си спрях бойлера и пак го включих . Докато грееше бойлера, включих и изключих 3 пъти сешоара. След това пак рестартирах и модема и компютъра. След това рестартирах ютията, включих тостера и пералнята, рестартирах асансьора на блока, спрях си парното, рестартирах модема и компютъра и пак нямам Интернет.

- Аха, продължавайте така и до 15 минути сам трябва да се оправи!

Все по често... Написана на : 2016-10-03 16:01:42
Все по често...

Все по-често скъсявам разговорите си.
Все по-рядко се интересувам кой, кога и защо е изговорил думи, за които ще съжалява, но ще бъде късно.
Все по-дълго мълча, пред разпенените думи от приятел и близък,който се превръща в непознат за мен.
Едно е да чуеш истината, друго е да се питаш, с какво заслужих този тон. Отсявам, онова което ми причинява болка, от онова, което ми е причинено, за да ме научи.
Разбирам разликата между обикването и "хубаво ми е с теб." Все по-бързо крача напред, без да се интересувам от очите, на които вярвах някога.
Все по-осъзнато, не отговарям на телефонни обаждания. Понеже тези, които ме търсят днес, си позволиха да ги няма за мен, когато ги търсех някога.
Колкото повече навлизам в лятото на годините си, толкова повече се убеждавам, че оттук-нататък, приятелите и близките ми ще намаляват за сметка на всички онези, които успяха да се впишат за малко в света ми, а след това избрах задълго да липсват.
Понеже човек не се променя, а се разкрива.
Пред онези, които (не) вярват, че държиш на тях. 
Там, където те има за някого, тя/той те намира. 
С дума. Обаждане. Мейл. Цвете. С картичка, от която грее само една нарисувана усмивка. С останалото се сбогувам. Бавно и полека. Неусетно почти.

РАЗМИСЪЛ Написана на : 2016-06-28 18:53:35
Аз съм това, което съм! Който ме харесва - Благодаря! Който не ме харесва - пак Благодаря! Разни хора, разни идеали! Понякога съм луд, понякога странен, понякога непоносим! Обичам! Не мразя! Алергичен съм към безинтересни личности! Не обичам да премълчавам истината! На някои хора не им понася! Не ми пука! Карам хората да търсят разликите ми с останалите , а не приликите! Повечето хора, които съм срещнал в живота си са видели онова, което са провокирали в мен! Имам едно лице и много настроения! Малко са тези, които са успели да докоснат душата ми! Познавам много хора, обичам малко! Срещам непрекъснато нови лица, но помня единици! Не ми пука, когато ме мразят - това означава, че искат да са с мен или като мен, но не знаят как! Затова ме опознават само хората, които мисля, че има смисъл! А за останалите съм просто това, което виждат.
За малките неща и жестове Написана на : 2016-06-16 20:27:31
Всеки ги има. Онези дни, в които едвам отваряте очи и не ви се иска нищо друго, освен отново да ги затворите. Криво ви е. В работата ви чакат куп задачи, а нещата с любимия ви отново куцат. По-ведро, моля! Май отново забравихте, че всичко зависи от вас самите и че можете да направите деня си точно такъв, какъвто го искате. Не вярвам да желаете да е изпълнен с нерви, отегчение и липса на всякаква мотивация. Затова спомнете си за малките жестове, които могат да направят големите промени в настроението ви и са способни да ви заредят с красиви емоции за целия ден. И ако някой не се сеща да ги направи за вас, пробвайте вие да ги сторите за тези, които обичате или дори за онези, които не познавате. Защото правейки добро, единственото, което можете да постигнете е да се заредите с положителна енергия и да се почувствате истински щастливи. Не забравяйте сутрешното кафе или чай Поднесете го в леглото на любимия си човек или просто му го оставете на масата, придружено от готино късметче, направено от вас. Когато видите усмивката на лицето му със сигурност и на вас ще ви стане по-хубаво. Бъдете учтиви с околните Помнете да бъдете положителни, ведри и усмихнати. Отстъпете мястото си в градския транспорт или помогнете на възрастната дама да слезе от автобуса. На слизане подайте билетчето си на някого от качващите се. Сами ще се учудите колко работа вършат тези малки жастове в борбата с намръщения ви и скучен ден. Бъдете щедри Почерпете с кафе или парче кекс колежката си в обедната почивка. Направете нещо различно, с което ще изненадате не само околните, а и себе си. Няма нищо по-приятно от това да усмихвате напрекъснато себеподобните си. Обадете се на приятел Просто така. Без причина. На някого, за когото все не ви остава време- за да го чуете, да кажете просто едно как си. Да поговориш с някой, с който не си се виждал и чувал от много време може да ти донесе само емоция и приятно настроение- това, от което се нуждаете всеки ден, за да се чувствате пълноценни, спокойни и можещи. Заделяйте време за любимите си хора Вечер се отдайте на това да дарявате обич. Гушнете любимите си, подарете им нещо малко, изненадайте ги. Поговорете с тях, попитайте ги как е минал денят им. Няма нищо по-хубаво от това да показвате вниманието и загрижеността си. Защото каквото давате, това и ще получавате. Не забивайте поглед в лаптопа, а се вгледайте в тези, които обичате. Елементарни, може би вече твърде клиширани, но не и неверни неща. Толкова лесни за изпълнение и в същото време толкова незаменими жестове, които могат да направят чудеса с нас. Само и единствено от вас зависи как ще изглежда денят ви. Дали ще изберете да раздавате добро и да сте мили и отзивчиви или ще навъсите физиономия и ще привличате само негативна енергия с нея. Има едно-единствено правило и то е, че за да се чувстваме добре, трябва ние самите да раздаваме добро. Вгледайте се в усмивката на дете, насладете се на слънцето или просто изяжте парче торта. Излезте с любимата си музика, звучаща от слушалките на телефона ви. Вечерта си вземете хубава книга и се отдайте на спокойствието. И нещо много важно- не забравяйте да бъдете благодарни дори за пет минути дневно. Благодарете за това, че сте здрави, затова че имате работа или затова, че детето ви спи сладко в легълцето си до вас. Защото в това е магията на живота.
Хиляди мисли и спомени Написана на : 2016-06-11 23:51:22
Преди няколко дни реших да си направя албум със снимки. Но не просто страници със снимки, а спомени. И точно това ме накара да се замисля, какво са спомените?! Какво ни дават спомените, до колко се нуждаем от тях и как ги съхраняваме? Спомените имат две страни, като монетата, те са добри и не толкова добри, казвам не толкова добри, защото според мен какъвто и да е споменът, самото му преживяване ни е помогнало. Било то да порастнем,да вземем важно решение, да се опознаем.... И така иска ми се първата страница от албума ми да е запълнена не със спомен, а по скоро с дефиниция, с обобщение, с обяснение какво точно е това споменът. Но изведнъж както ми се въртяха хиляди мисли в главата..... не знаех какво да напиша. Как точно мога да обобщя всички тези толкова разнородни и уникални сами по себе си спомени, как да ги дефинирам като едно цяло?!
На жените Написана на : 2016-05-24 19:14:45
На жените - На жените, които обичах подарявах залез... - Защо не изгрев?! Символично е, начало...Начало на нов ден. - Защото да подариш залез е обещание. Обещанието, че ще бъдеш до нея в тъмното, което идва. Каквото и да крие в себе си. Обещанието, че няма да се събуди сама. Повярвай ми, всяка жена чака този, който иска да й подари залез. Жените са уморени от изгреви с мъже, с които не са залязвали. Прииска ли ти се да подариш залез на жена, не се питай повече дали я обичаш. Мария Лалева
Защо лъжем..??? Написана на : 2016-05-15 11:04:51
Защо лъжем..??? ......"Всички ние понякога лъжем, или спестяваме истината...Но защо??? Защо мислим едно, а казваме друго??? Случвало ли ви се е да се чувствате зле, но когато ви попитат как сте, да казвате " добре съм". Това е най- често срещаната лъжа. Има много причини за това. Една от тях е да не занимаваме другите с нашите проблеми, другата е да не притесняваме близките си, или просто не ни се говори за това, какво ни е в момента и т.н. Преди време са казвали, че хората са много не искрени, обикновено мислят едно, а говорят съвсем друго. Каза, че се свързва с мислите им, а после чува съвсем различни неща...Дааа.....говорим много, но какво казваме...? И защо, за какво ни е да си трупаме вина, за това, че лъжем...?? Още когато сме били малки дечица и не сме знаели какво е лъжа сме казвали всичко така както го чувстваме, но... каква е била реакцията на хората..??? Дали пък собствените ни родители не са ни накарали да лъжем...май да. Хората масово чуват каквото си искат, не каквото им се говори...Напоследък този феномен се е увеличил... Всеки говори, никой не слуша. А да не говорим как се измисляме..правим се, играем театър...Но защоооо...???? Защото имаме адски много страхове...Страх ни е как ще ни приемат, дали няма да ни отхвърлят, какво ще си помислят и още и още много страхотии... Когато едно малко дете направи пакост, го наказват, или му се карат...Така то решава следващият път да излъже, за да не отнесе скандали или по лошо...шамари...Така се случва и в училище...Ако кажа, че не съм бил, защото ми се спи, ще ме изгонят, за това я по добре да си взема една бележчица...Ако кажа на мъжът ми колко пари съм дала за козметик, ще се ядоса, я по добре да го излъжа...ако кажа на майка ми, че ми е зле, ще почне да се вайка и ще се почуствам още по зле, защото трябва да я успокоявам...и така до безкрай...Живеем просто в лъжа и толкова много се вкарваме в нея, че започваме да лъжем дори себе си...И в един момент се загубваме, започваме да не знаем кое е вярно...Започваме да не знаем кои сме ние, това което казваме и искаме другите да знаят за нас или това, което сме в действителност, което премълчаваме...Голяма простотия..играем си на криеница със себе си и с другите...и то само защото ни е страх. По този начин обаче, сме подложени на голямо насилие, дори и да не осъзнаваме, хабим непрекъснато енергия за да се оправдаваме. Представете си, че в момента не ви се говори, но телефона не спира да звъни...Ако кажем истината, може да се приеме, като обида за отсрещния човек, или пък да реши, че нещо сериозно се е случило или още кой знае колко неща..И вие просто решавате да вдигнете и да се правите, че говорите и че слушате, а всъщност да сте изключили, да не чувате..водите автоматичен и безсмислен разговор...Само защото не сте си позволили да кажете истината, каквато е..без значение кой как ще я приеме.. На това му се казва емоционално изнасилване...принуда. Представете си само, че не ви пука. Нито за мнението на другите, нито за чувствата, които ще предизвикате у тях, ако сте искрени... Тогава ще има масови разводи, раздели, няма да има нужда да се преструвате, защото няма да ви е страх..от това, че ще бъдете отхвърлени...Но пък си нямате представа колко свободни ще станете ако спрете да се страхувате..Защото само и единствено страхът да бъдете себе си ви държи в принуда...Заради него се предавате, правите компромиси, и се заблуждавате, че това е изгодно за вас...Да заблудите другите за да ви приемат, да излъжете за да постигнете целите си, и какво ли още не.. Е хайде сега замислете се живота не е ли илюзия...преструвка и сцена на която всички много добре си играем ролите...Но накрая излъганите сме самите ние...И то само защото ни е страх"......
Удря ни най-мощният петък 13-и Написана на : 2016-05-13 10:26:10
Удря ни най-мощният петък 13-и Страховит петък 13-и е тази седмица. Фаталният ден ще е особено мощен тази година, тъй като съвпадението на числото с петия ден от седмицата е само едно през цялата 2016-а, предупреждават нумеролози и астролози. Според спецовете в паранауката струпването на „кармично черното" само в един от 365-те дни, а в настоящата високосна - 366, ще влияе пагубно чак до началото на 2017-а. Допълнително натоварено от факта, че през следващата година още през януари има петък 13-и. „Чака ни много силна разплата, нещо като отпушване на могъща черна магия и срещу всеки човек поотделно, и срещу човечеството изобщо", разкри тъмната страна на едноличното съвпадение нумероложка пред столичен вестник. Но не пожела да коментира какво конкретно може да ни се случи. Само отсече: „Спомнете си 2014-а, когато също имаше само един петък на 13-то число" - през юни тогава. Връщането на лентата преди две години показва, че потопът във варненския квартал „Аспарухово" с човешки жертви е само няколко дни - на 19 юни, след фаталния петък. На 8 юли невиждана градушка смля София. През август пък беше страшното наводнение в Мизия. Цялата година бе скачане от едно в друго бедствие у нас. За това намеква специалистката и допуска, че и през настоящата година всичко може да се повтори в такива, че и в по-големи размери. И природата ни го подсказвала вече - почти лятно време през февруари, а през май - студ, слани, градушки, сняг дори. Официалната статистика също сочи, че през много фаталната 2014-а с един петък 13-и България е сред шестте най-засегнати от бедствия в света. Нашата страна, заедно със Сърбия и Босна и Херцеговина на Балканите, тогава бяха ударени от невиждани от 120-години наводнения. Това показва Индексът на глобалния климатичен риск. Според него България зае шестото място в света заради наводненията и градушките, отнели живота на 31 души и нанесли огромни материални щети. Година по-рано - през 2013-а, когато петъците на дата 13 са били два, страната ни е била едва на 77-о място по глобален риск от бедствия. „Числата не лъжат, ето виждате. Когато има само едно съвпадение на петък с фаталното число 13, някак цялата лоша, тъмна енергия се събира в едно и става много силна. Когато съвпадението е на няколко пъти в годината тази пагубна мощ се разконцентрира, пак влияе, но на по-малки порции", обяснява черното скупчване и лошото му влияние нумероложката.
Най-заразната болест. Написана на : 2016-05-08 19:17:23

ЦИТАТ

 

публикувано 19 окт 2008

Има една нелечима болест... изключително заразна, предава се по въздуха, предава се по интернет, можеш да я хванеш дори докато гледаш телевизия. Болеста е голяма заплаха и за нея няма сиропче което да пиеш, няма хапчета, няма нищо. Болеста се казва "БОЛЕН МОЗЪК". Всичко друго е смешно в сравнение с "Болния мозък". Много хора се раждат с "Болен мозък", много хора живеят с хора болни от "Болен мозък". ВСЕКИ ДЕН ХОРА УМИРАТ ЗАРАДИ ХОРА НОСИТЕЛИ НА БОЛЕСТА "БОЛЕН МОЗЪК". Болният мозък е причината за 99% от малоумията които се случват около нас (и с нас). Носителят на болен мозък е човек изключително надарен с качеството да разваля настоението на другите, човек нямащ собствено мнение но въпреки това ненавижда хора изказващи своето собствено мнение, човек които не е постигнал нищо но ти казва какво да правиш с твоя живот (и най-вече с твоите пари). Болният мозък е провален индивид (приметно жена по телевизията която се е развеждала 5 пъти но има собствено женско предаване в което казва на жените какво да правят с брака си(сигурно някои хора се сещат за коя жена става дума)). Болният мозък е човека който стои облегнат на бензиновата колонка и пали цигара. Болният мозък е човекът на който подражаваме. Болният мозък е и човекът който подражава. Болен мозък е човекът който праща 20 SMS-а за да може някой който си е показал пишката или циците по телевизията да спечели 500000лв. Болният мозък е виновен за Спин-а, рак-а... почти сигурен съм че болният мозък е виновен и за глобалното затопляне, заметресенията. С две думи "Болният мозък" е липсата на Здрав разум, собствено мислене, пълната липса на мислене (а мисленето е единственото нещо което прави човека човек) Имаше един комик Ron White който казваше "Ако си грозен можеш да си направиш пластична операция... But You cant fix Stupid my friend... Stupid is Forever"

Долна Вереница Написана на : 2016-04-28 19:33:10
Долна Вереница До̀лна Веренѝца е село в Северозападна България, намира се в община Монтана, Област Монтана. Селото е разположено на международния път Е 79, отстои на 8 км западно от Монтана и на 2 км югоизточно от с. Горна Вереница. Село Долна Вереница е скътано в полите на височината Веренишко бърдо, край река Селска бара, на височина около 250 м. Селото е заобиколено с разнообразна и живописна природа, която е съчетание от хълмисто-гористи местностти и обширни тучни ливади. Населението на Долна Вереница към 2012 г. е около 200 жители. Относно произхода на името на селото съществуват няколко теории, някои езиковеди свързват името Вереница от варница, в смисъл, че там е имало пещи за печене на вар. Други свързват името на двете села с думата върволица, понеже двете села (Долна и Горна Вереница), както и други са наредени по северния склон на Широка планина в редица или върволица като жерави в полет. Село Долна Вереница има богата и древна история. Първите известни заселници тук са били траките. Недалеч от центъра на селото, до местността "Зъбера" и в близост до Извора, дал началото на Селската бара, е имало тракийско светилище. По-късно, през римската епоха, светилището е било почитано и от римляните, като на неизвестен бог бил посветен паметник - т. нар. "ара". В землището на селото е намерена мраморна ара с латински надпис, кото бил поставен от някой си С (alius) I (ulius) Saturninus. Същият първоначално е бил центурион (т. е. командир на 100 души в римската армия) и то в I Италийски легион, това днес разбираме от намерен надпис от Монтана. По-късно той се издигнал в службата си и станал центурион за целия регион (т. е regionarius) и като такъв посветил паметника в светилището на днешното село Долна Вереница. За това, че богатите природни дадености на района не са убягнали на римляните, свидетелства разкритата римска вила т. е. голямо земеделско-скотовъдно и занаятчийско стопанство в местността "Голомуш", северно от селата Горна и Долна Вереница и южно от Доктор Йосифово. Има предположения, че селото е съществувало още през Втората българска държава (XII-XIV в.), вероятно от това време е намиращият се днес в руини манастирът в местността "Калугерец", 1 км източно от Долна Вереница. Според местно предние, по време на заробването на България от османлиите (края на XIV в.), а може би и при потушаване въстанието па двамата братовчеди Константин и Фружин, част от населнието по течението на р. Огоста било избито или пленено, а друга част намерила подслон в Долна и Горна Вереница. Местоположението на тези две села било благоприятно за по-спокоен живот с това, че те не са на оживени пътища или в открита равнина, хората намирали закрила в гористото тогава Веренишко бърдо. След падането на България под османска власт тукашното селище (също и Горна Вереница) се разраства и става едно от най-големите в обширния Видински санджак (окръг). Причината за запазването на тези две големи селища трябва да се търси и в това, че след падането под турско робство, те станали владения на бейлербея т. е. втория човек след султана, което било сериозна защита за тях от произвола на армията или на турски чиновници. Най-ранният турски документ, в който се споменава село Долна Вереница е от 1427 г. Следващият документ е от 1454 - 1455 г., където е отбелязано, че селото има 197 домакинства (за сравнение, по същото време във Видин живеят 340 домакинства) и данък от близо 30000 акчета, които давало на бейлербея. В турските данъчни регистри от 1478 г. се разбира, че броят на жителите в селото се увеличил още повече и бил 264 домакинства, като плащало данък близо 40000 акчета, освен домакинствата в селото имало неженени 25 и вдовици 22. Доброто материално благосъстояние и относителното спокойствие през османския период на селото, са причини, които несъмнено са се отразили върху духовното развитие на местното население. Църквата "Св. Никола" в Долна Вереница е една от най-старите в района, датирана е към XVI в., но има предположения, че е изградена върху основите на по-стара такава. В двора на същата църква се е помещавало и първото училиВ местността "Жеравица", в близост до селото, по време на Чипровското въстание през 1688 г. е станало голямо сражение с турците, сега на това място е издигнат паметник.ще в селото (сега реставрирано). В средата на XIX в. село Долна Вереница имало 113 къщи и имотите му било давани на видински турци първенци, приближени на пашата. Днес Долна Вереница е поредното обезлудяващо се българско село, несъумяващо да използва уникалната си природа и културно-исторически паметници.
Защо 40-годишнината не се празнува Написана на : 2016-04-13 20:12:43
Като повечето суеверия и това, че 40-ият рожден ден не трябва да се празнува, идва от древността и от връзката с народните вярвания. Много хора и днес са убедени, че ако се отдадат на веселието в този ден, нещо лошо може да сполети тях или близките им. Именно поради това продължава да е валиден съветът - ако нещо ви гложди отвътре, по-добре се откажете. Суеверията влияят най-силно на тези, които вярват в тях. Така или иначе поводи за празнуване има достатъчно. Суеверието за 40-ия рожден ден е свързано преди всичко със значението, което редица древни култури влагат в числото 40. В Светото писание се казва, че потопът е продължил 40 дни, 40 години Мойсей водил евреите из пустинята. С 40 са свързани и много народни вярвания за раждането и смъртта. Бебето не трябвало да бъде показвано пред чужди очи до 40-ия си ден. 40 дни след смъртта се прави помен за покойниците. Вярва се, че тогава смъртта се навърта наблизо и не бива вниманието да бъде привличано. Светлините от тортата на 40-ия рожден ден могат да я накарат да дойде на тържеството, смятат старите хора. В Русия дори казвали: "Отпразнуваш ли 40, няма да доживееш 50". По същата причина има хора, които не празнуват 9-ия рожден ден на детето си. В Средна и Източна Азия 40 се смята за фатално число или по-скоро 4 (според нумерологията обаче 4+0=4). Според вярванията на тези народи 4 носи нещастие и смърт. В азиатските страни няма четворки в болниците, числото се пропуска и при означаването на адресите. Дори световният производител на мобилни телефони "Нокия", съобразявайки се с тези традиции, не поставя на моделите, пускани в продажба в азиатските страни, числата 4 или 40. Запознати с картите таро пък припомнят, че смъртта е обозначена с буквата М, а на буквата мем в еврейската азбука отговаря числото 40. Всички тези поверия са свързани и с природните биоритми на човека, гласят по-научните обяснения. На границата на 40-те години настъпват сериозни промени в съзнанието и в миналото смятали, че за да върви гладко по-нататъшният път, е по-добре човек да не се шегува със съдбата и да не устройва пиршества. Впрочем съвсем скоро бе направено откритието, че развитието на човешкия мозък завършва именно на 40 години, а не още в детството. Според новите данни процесът на формирането на префронталната кора завършва именно в този период. С други думи, човек продължава да се учи до тази възраст, а след това използва наученото през останалата част от живота си. Т.е. на 40 г. той вече наистина е пораснал. Вярванията за 40-ия рожден ден имат връзка и с живота в миналото. Продължителността на живот на предците ни е била доста по-кратка от сегашната. След 40-те години тогава са били смятани за напреднала възраст. Тялото е започвало да старее, болестите зачестявали и организмът вече не можел да се справя с тях. Празнуването на 40-ия рожден ден е било тълкувано като поздрав към приближаващата старост. Според едно от суеверията от тази възраст нататък ангелът хранител напуска човека, той остава без върховна защита и трябва сам да се справя с всички неблагополучия. В началото схващането за 40-ия рожден ден се отнасяло само за мъжете, а за жените имало забрана за празнуване на 53-ия рожден ден. В днешно време обаче много жени също се отказват от тържеството за 40-годишнината. Други пък следват изработените от древността начини на защита или на заобикаляне на каквато и да било сакрална забрана. Някои отбелязват не 40-ия рожден ден, а деня след него. Други празнуват изпращането на 39-те години, а не идването на 40-те. За трети е достатъчно да са убедени, че стените на дома са убежище и ако се празнува вкъщи, и то само с най-близките, нищо лошо не може да се случи. Разбира се, страшно много хора са убедени, че тези суеверия са пълна глупост и засягат само онези, които им се поддават. Психолози обаче сериозно съветват, че ако това създава някому притеснения, по-добре датата наистина да бъде отмината. Предполага се, че близките ще проявят разбиране. Не се даряват огледала и остри предмети Традициите и поверията, свързани с рождените дни изобщо, произхождат още от езическите времена. Смятало се е, че спазването на определени правила при празнуването на рождения ден предопределя дали годината ще е добра, или не за рожденика. Едно от най-важните от тези правила е рожденият ден да не се празнува нито по-рано, нито по-късно. Не бива също така да се поздравяват хората предварително. Вярва се, че всяка година на рождения ден на човека идват ангелите и душите на умрелите роднини, за да изслушат пожеланията към рожденика и да ги изпълнят. Ако се празнува в друг ден, те няма да са там и няма да могат да помогнат. Ако рожденият ден се пада в събота, е по-добре да се празнува в по-тесен кръг и не много шумно. Тъй като шестият ден от седмицата е бил посветен на духовните занимания, смятало се, че прекаленото веселие в този ден е неуместно. Много народни вярвания са свързани и с подаръците. Не е прието да се поднасят жълти цветя, защото те могат да доведат до раздяла. Раздялата е свързана и с подаряването на часовник. Не бива да се дават остри предмети - те водят до кавги и разводи. За да се заобиколи това вярване, човекът, на когото се подарява нож, дава в замяна монета, все едно го купува. Някои народи забраняват да се подаряват перли, защото носят тъга. Древните гърци са ги наричали сълзите на нимфите. В никакъв случай не се подарява огледало, защото това носи големи нещастия. Вратовръзката като подарък пък може да се приема само от най-близките хора, защото обвързва рожденика с човека, който я е подарил. Ако пък по време на празненството се счупи чиния или чаша, тя трябва да се изхвърли, когато и последният гост е напуснал къщата. Друго вярване гласи, че дори да се полее или изцапа, рожденикът не трябва да се преоблича. От поведението в деня на празника зависи как ще премине цялата година. Ако човек е весел и бодър, то и следващите месеци ще минат приятно. Затова трябва да се внимава много в този ден да не дойде болест, защото тогава дните занапред ще бъдат уморителни и неблагополучни.
Темата е много интересна. В нея има два пласта - лингвистичен и сексуален. Сега ще изясним и двата. Думата бъзикам не е турска, както си мислите. Тя е с протоиндоирански корен. И макар да нямаме сигурни данни, вероятно е съществувала и преди османското нашествие. На персийски, както и на хинди-урдо, базу е ръка. Бъзикам означава работя с ръка, пипам, докосвам. Сравнете го със славянския му вариант-ръчкам, докосвам с ръка, побутвам. От рука, ручка, ручкам. Ръчкам обаче, за разлика от бъзикам, няма циничен смисъл. Ръчкането, закачката, дори фейсбук сръчкавенто е вид лека шега. Между другото закачането, задирянето, тоест да одереш някого нежно, също могат да имат сексуален подтекст, но това не означава, че етимологията им е такава. Добавете към това английското poke, еквивалент на фейсбук сръчкването при нас, което също значи да смушкаш, да ръчнеш. Но има и регистриран еротичен подтекст едва от 1902 година. Да оставим за малко сексуалното. Шегата, закачката в цялата европейска езикова традиция е свързана с някакво минимално физическо действие за привличане на внимание, което може да ти донесе неудобство. Даже почти сигурно носи неудобство. Това е бутане, дърпане, ръчкане, перване, леко одиране. Оттам и шегаджиите се наричат драки. И друг път сме говорили за остротата като евфемизъм за присмех, лек дискомфорт, бодване, жегване. Ето как всяка дума, която по някакъв начин изразява минимално навлизане в личното ти пространство и създаване на дискомфорт, днес може да се употреби в смисъл на шега, закачка, бъзик, сръчкване, щипане, задиряне и така нататък. Сега да си дойдем пак на секса. Всяка една от тези думи има и сленгов сексуален смисъл, защото привличането на внимание по невинен, но остър начин е вид флирт. Използването на ръка е естествено в сексуалните практики. Но то е все едно да кажем, че щом думата бода, боцкам има сексуален подтекст, то и всичко свързано с убождането е еротика, фройдистко. Твърде фройдистко дори за самия Фройд. Ето как в разговорния език ръчкането и бъзикането са приели не просто смисъл на шега, закачка, но и на бъркане, при това с пръст, и то в телесно отвърстие. Пълна глупост. Същото можеше да сполети и думата бъркам, пъхам, бутам. Когато смисълът на една дума е замърсен, това не означава,че думата е мръсна. Но бъзикам се употребява днес в доста невинни варианти. Така че можем да кажем, че думата отново е изчистена. И повечето от нас изобщо не влагат в нея сексуален подтекст, още повече пък бъркане с пръст на определено място. И ако не са някои учителки, които непременно държат да върнат някакъв страничен и привнесен ракурс в една съвсем обикновена дума, тя отдавна да се е завърнала към естественото си значение- бъзикам, докосвам нещо с ръка.
Днес е Сирни Заговезни, ден за прошка Написана на : 2016-03-13 19:09:27
Днес е Сирни Заговезни, ден за прошка

Днес искаме и даваме прошка на най-близките си (винаги по-младите искат първи прошка от по-възрастните) с думите „простено - прости“, т.е „аз ти прощавам и ти ми прости“.

Прощаваме си за волни и неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.

В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го разгневяваме.

На този ден за последно се яде блажно преди строгия Великденски пост. На трапезата се поднасят яйца и млечни продукти – сирене, извара и кисело мляко, както и сърми и риба.

Задължително на вечерята на Сирни заговезни се яде баница със сирене и бяла халва.

Празникът се свързва и с ритуала "хамкане", при който с конец в средата на тавана се завързва парче халва или варено яйце.

Най-възрастният мъж в къщата залюлява конеца, а малките деца се надпреварват да захапят парче от халвата, без да го хващат с ръце.

След това конецът се запалва и по него се гадае колко плодородна ще бъде годината.

На Сирни заговезни има обичай хората да се маскират. Маските трябва да прогонят злите духове, които бродят между хората.

Карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т.е настъпването на пролетта и края на зимата.

Каква е разликата между любовта и обичта

Каква е разликата между тези две усещания.И двете все са положителни и приятни чувства.Но къде е тяхната тънка граница.
Да се влюбиш е онова,което ти разтреперва краката,което те кара нощем да се въртиш из леглото,мислейки за хиляди неща,но и за нищо конкретно.Чувството,което те кара да си все разсеян,все замечтан.Онази тръпка,която не се описва,защото топлината,лъхаща от тялото може да бъде само усетена.
А обичта какво е тя тогава?Навик ли е?По-силното на любовта ли?А обич и любов не е ли еднакво?А ако е еднакво защо казваме,че сме влюбени,а по-късно,че вече обичаме човека,в който сме били влюбени?А къде из между всички тези въпроси стои разума?Той въобще играе ли някаква роля?Разум-любов-обич....не става.Не звучи добре,разума няма място тук.Само сърцето е във филма и играе главна роля.
Животът не може да се прояви без обич.Посоката на обичта е към някакъв конкретен обект/ същество/предмет....Обичта - Омразата са два полюса - положителен и отрицателен. Любовта...няма полюси, тя е безусловна.
Любовта има форми и степени. Знаем за Любовта като Стремеж, като Чувство , като Сила и като Принцип.
Любовта има отношение към мислите, а обичта към чувствата.
Човек люби с ума си, обича със сърцето си!
Е,момент нали разума нямаше място в този ред на мисли. Обърках се. Последно?!Какво е любов?Какво е обич?Какво изпитвам аз към човека с който съм в момента?(за когото знам,че не изпитва нищо) .Ами....обичам го,ама....чувала съм,че така се казва.А какво е-любов или обич?
А може би думичката "обич" е продукт на човешкото его.Обичаш и очакваш да бъдеш обичан,даваш и очакваш да получаваш,поставяш някого в зависимост и самият ти се предлагаш в плен на нечии страсти.Обич=о-бич...?
Чрез терминологията,използвана в источните религии и учения,мога да кажа, че обичта и любовта са две сили, които са напълно противоположни по своя вътрешен характер. Любовта е активен, даващ, мъжки принцип, тече от центъра към периферията. Обичта е пасивен, възприемателен, женски принцип, тече от периферията към центъра. 
И сега какво?Обичам или любя?Кое какво е?Май,май за всеки си е нещо различно.Е аз за себе си знам-и обичам,и любя.А ти???

 

Притча за клюкарството Написана на : 2016-03-06 15:36:40

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Една жена непрекъснато повтаряла слуховете, които чула за неин съсед. Само за няколко дни целият квартал научил.

Клюката обаче се оказала пълна лъжа, а човекът бил дълбоко засегнат. Когато разбрала истината, жената съжалила и решила да поправи стореното.

Дълго мислила как да постъпи, но не успяла да стигне до никакво решение. Затова решила да потърси съвет от една местна жена – знахарка, която била много възрастна и мъдра. Разказала й какво се случило и я помолила да я посъветва.
Старата жена казала:

„Иди до пазара и купи едно пиле. Заколи го и го оскуби. След това, докато се придвижваш към дома си, разхвърляй перата му по пътя си.“

Въпреки че се изненадала от съвета, жената направила всичко, както й било поръчано.

На следващия ден отишла при знахарката и й докладвала, че е изпълнила заръката. А старицата отвърнала:

„Сега върви и събери всички пера, които разхвърли вчера и ми ги донеси.“

Жената тръгнала по същия път, по който вървяла предния ден, но там вече нямало пера. Вятърът ги бил отвял всичките. След часове, прекарани в търсене, тя се върнала при знахарката само с три пера в ръката си.

„Виждаш ли,“ казала старата жена, „лесно е да ги разпръснеш, но не може да ги събереш отново. Същото е с клюката. Лесно е да я разпръснеш, но веднъж сториш ли го, никога не можеш да поправиш нещата!“

На жената не й останало нищо друго, освен да се срещне със съседа си и да му се извини искрено.

 

Мразя хората, които се правят на велики, компетентни по всички въпроси; мразя клюкарите и тези, които само дебнат да ти видят гърба и да обадят някоя щуротия по твой адрес...Мразя двуличници, използвачи... и тем подобни...

 

 

 

 

 

 

Несподелената любов Написана на : 2016-03-04 19:09:31

Не е познато все още хапче или ваксина против любовни терзания. Няма как да заспим влюбени и да се събудим разлюбени. Чувствата са далеч по-деликатна материя от физическите ни болежки, именно поради тази причина трябва да обърнем повече внимание на терзанията си и да се справим с тях възможно най-бързо. Душата, също като тялото, боледува, но понякога това боледуване може да трае месеци, дори години.

Жените и мъжете имат различни начини за справяне с несподелената любов. Често, мъжете преследват до дупка обекта на своите желания, докато тя не се предаде, но ако това не се случи я видят в прегръдките на друг, обикновено канализират енергията си и стават раздразнителни, затворени в себе си, а някои дори агресивни, което е честа причина за сбивания в заведения и т.н.

При жените четенето на книги, шопинг терапията и излизането на кафе с приятелки или записване на някакъв вид спорт, помагат най-много за по-леко преминаване през този болезнен период, след отхвърляне. За разлика от мъжете, при жените е по-нетипично да преследват своя любим, макар че в живота се срещат и такива случаи.

Всеобщ факт е, че жените са по-влюбчиви и по-чувствителни от мъжете. За тях несподелената любов е по-болезнена и има много трайни отражения, които отекват във времето. Всяко отхвърляне за жената е бич за нейното самочувствие, тя може да понесе да бъде просто жертва на забежка за една нощ, но не и да бъде напълно отхвърлена. Най-доброто решение за справяне с такава ситуация е да се отдаде на стотици занимания, които да не й позволяват да мисли за случилото се. Ако се предаде на депресията, тя може да стане хронична и да се превърне дори в истински здравословен проблем.

Всъщност никой не желае да бъде отхвърлен и нежелан. Когато човек е влюбен той вярва, че обектът на желанията му е създаден за него. При евентуален отказ, целият свят се стоварва върху него и се чувства, сякаш вече няма смисъл да живее и да диша. Тези усещания много зависят и от начина, по който човек е отхвърлен. Ако не са се смилили над нас и отказът е бил груб и още по-лошо – придружен с присмех, това може сериозно да се отрази на психическото ни здраве. В такива случаи, не бива да губим самообладание и трябва просто да си кажем „здраве да е, не е било писано“ или „така е трябвало да стане, сигурно има някаква причина“.

Има една много хубава мисъл, която аз често си повтарям, в такива случаи „Бог изпразва шепата ми сега, за да постави нещо по-ценно в нея в бъдеще“. Тази мисъл крепи мен и ми помага да минавам през трудностите и отказите с усмивка на лицето и да знам, че всичко е преходно, единственото нещо, което е от значение е това, което е тук и сега. Не се притеснявайте да се влюбвате, дори и да е несподелена любов, радвайте се ,че сърцето ви е способно на най-великото чувство на света. 

Високосната 2016 - годината на Червената Огнена Маймуна

2016 година е високосна. Тя съдържа 366 дни вместо обикновените 365 дни. 

Високосната година е възникнала преди хиляди години. Още древните астрономи забелязали, че Земята обикаля около Слънцето не точно за 365 дни, а за 365 дни и 6 часа. Това е т. нар. тропическа година - повтаря се при всеки цикъл на завъртане на Земята около Слънцето. 

Следователно, ако календарът съдържа фиксирано 365 дни, постепенно сезоните биха се изместили. Затова се добавя един допълнителен ден, който в юлианския и грегорианския календари принадлежи към февруари. На четвъртата година тези шест часа образуват допълнителен ден. 

Терминът "високосна година" за пръв път е бил въведен в Римската империя от Юлий Цезар. Годината с допълнително денонощие получила специално наименование – bix sexus, което в превод от латински означава „вторият шести”.  Допълнителното денонощие било присъединено към най-късия месец – февруари, за да не се нарушава логиката на другите стандартни месеци. Така се получава прословутият 29 февруари. И в това правило обаче се допускат изключения. Средно на 100 години високосната година бива пропусната заради съгласуването на календара с пролетното равноденствие.

Накратко казано, високосната година е начин да се уеднаквят разликите между календарната и слънчевата година. 

Според китайския календар 2016 година ще премине под знака на Червената Огнена Маймуна. Тя ще настъпи на 8-ми февруари, когато ще изпратим Годината на Овцата и  ще посрещнем Годината на Маймуната.Китайският календар определя началото на Новата година по лунния календар. Годината на Червената Огнена Маймуна по ред е 471-та китайска година. Маймуната е деветият знак от Китайския зодиак. Числото 9 се свързва с амбиция и активност Тя ще продължи до 27 януари 2017

Китайският календар определя началото на Новата година по лунния календар. Годината на Червената Огнена Маймуна по ред е 471-та китайска година. Маймуната е деветият знак от Китайския зодиак. Числото 9 се свързва с амбиция и активност

Хората, родени под знака на маймуната, са интелигентни и амбициозни. Обичат предизвикателствата и дават всичко от себе си, за да се справят отлично с всяка задача. Държат да са винаги първи във всичко, въпреки това не се хвалят с уменията си. Родените под знака на Маймуната са живи, гъвкави и се адаптират лесно. Верни партньори са, затова се радват на щастлив семеен живот. Маймуните са големи шегаджии. Винаги измислят начин как да поддържат настроението. Спогаждат шеги на колегите и приятелите си, понякога доста солени. Родените под знака на маймуната са хитри опортюнисти. Те винаги успяват да се измъкнат от неприятни ситуации. Маймуните имат обширни интереси и се нуждаят от партньор, който да им помага в лудориите. Сред негативните качества на родените под знака на Маймуната са егоизъм и арогантност. Понякога са доста ревниви. Очакват всички около тях да дават 100% във всяко отношение, затова и понякога имат проблеми на работното място и с приятелите си.

В Китайския календар има и 5 елемента, които са пряко свързани с всяка зодия и се редуват - метал, вода, огън, дърво и земя. През 2016-та елементът е огън, а пряко свързан с него е червеният цвят.

Числата, които носят щастие на родените под знака на Маймуната са 1, 7 и 8. Цветовете, които носят късмет на родените под знака на Маймуната са бяло, синьо и златно. Хризантема е цветето на тази зодия

Размисли за споделянето Написана на : 2016-02-06 19:36:50
Размисли за споделянето

Благодаря ви, приятели. Заповядайте да се разходим в един невидим и толкова съществен свят. Заповядайте в радост да споделим за споделянето :)

Ето и началото на нашата пътечка. Като всяка пътечка – тя има свой характер и особености. Всяка крачка ни разкрива нещо. Красив е процесът на разкриване. Той няма за цел да разкрие нещо и до там да спре. След всяка пътечка, намираме следваща, защото сме пътешественици към Светлината.

Споделяне – чудесна топла и приобщаваща дума  „с-по-деля“. Да споделя означава с някого да поделя нещо. Споделят се различни неща – прекрасни, красиви, мигове, вечности. Споделяме светлина, споделяме красота, пътечки, пътешествия. Красиво е споделянето. Да с-по-делиш, чудесно е да споделиш! Тогава даваш или приемаш заедно с някого. Когато даваш любиш, а когато приемаш заедно с някого приемате заедно от любовта в света. Да даваш и приемаш с някого има толкова безброй форми.

Понякога споделяш, понякога приемаш споделяне. Споделяш и себе си – частички от съкровището в душата. Споделянето е като танц – прекрасен валс между душите.

Споделянето е проявление на любовта, на онази красива, чиста, ефирна любов, която се влива от невидимите светове и се проявява в живота. И колкото по-добри проводници сме на любовта, толкова по-прекрасно! Вечен танц между любовта в нас и любовта в другите. :)

Нещо Написана на : 2016-02-03 19:24:59
Нещо

Реших го. Ще направя страхотна салата, за да впечатля семейството довечера. Пилешка салата, тя е лесна. За късмет в хладилника имам остатъци от пиле, които никой не иска да изяде. Ще ми трябва консерва ананас за салатата. Да видим... Използвах ананаса, но сокът остана. Какво мога да направя с него? Да го изпия? Не... Да го изхвърля? Да хабя храна, не.
Да, сетих се! Имам една рецепта за пай със сок от ананас, който се прави лесно. Ето на, готово. Обаче използвах само жълтъците. Белтъците какво да ги правя? Трябва да ги направя сега, иначе ще ги оставя в хладилника, а после ще ги забравя и ще ги изхвърля...
Имам идея! Ще направя целувки. Те са лесни и децата ги обичат. За целувките ще ми трябват лимонови кори. О, Боже... сега какво ще го правя тоя обелен лимон? Ако го оставя така, ще изсъхне.
Или може би... Мога да го използвам в специалния ми сос за салата. В рецептата на соса за салата пише: половин глава лук! Шегувате ли се? Какво ще я правя другата половина?
Хмм... мога да я използвам за доматен сос! Ще върви перфектно със спагети. Намерих рецепта за домашно консервирани домати. Толкова беше забавно, когато правихме консерви домати с майка ми лятото... Но сега използвах половината буркан. Какво да правя с останалото? Ще е жалко да го оставя да се развали в хладилника. Той е съвсем натурален, без добавки, без консерванти...
Оки-доки, хайде да забъркаме една бърза зеленчукова супичка и да ги използваме тези домати! Ох, дяволите го взели, нямам зеленчуци. Добре, ще отида до магазина да купя. Купих зеленчуците, плодове, паста за зъби, конец за зъби, чифт чорапи за мъжа ми (ами да, не можах просто... бяха на промоция), едни сладки чехлички за мен (и те бяха на промоция, какво си мислите), няколко сапуна... нали знаете, за всеки случай. По пътя от магазина спрях за момент в банката и платих няколко сметки, минах през химическото да взема няколко дрехи и купих прясно изпечена франзела от една малка пекарничка. Когато се прибрах, не си усещах краката. Някак дори успях да сготвя зеленчуковата супа, без да гледам какво е останало неизползвано. Седнах страшно уморена, но доволна от работата, която успях да отметна тая събота. И изведнъж си помислих:
Боже, каква откачалка! Трябваше да изпия проклетия ананасов сок!
Автор: Олга Крамаревич

Съвестта следва човека като сянка Написана на : 2016-01-23 14:24:14

Човек!-Що е човек и какви качества и недостатъци носи той в себе си?Основните теории за създаването на човека са две.

Едната е, че е създаден от кал(според писанията на Библията), а другата,че е произлязъл от маймуната(според Дарвин).Всеки има правото да приема,която иска за вярна,но всеки трябва да знае,че човека за да стигне до сегашното си ниво е еволюирал много дълги години.

В своето развитие,той постепенно е изменял своите умения,своите възможности и най-вече своите морални качества и ценности.Бавно,но сигурно в него се развиват добродетели като:храбростта,мъдростта,справедливостта,състраданието.......,но не липсват и пороците. Кои ще наделеят-добродетелите или пороците?Това всеки човек решава сам за себе си,всеки има свободата на избор.Каквото и да избере,той винаги има един скрит в себе си съдник(съветник)-Съвестта.

Съвест-един утвърден морален закон,който винаги ни съпътства.Човешко достойнство на което никой не може да ни научи-то е заложено във всеки един от нас от самото раждане.Съвестта ни дава голямата възможност да обмисляме,да променяме,да изграждаме,да анализираме своето поведение,спрямо нас самите и спрямо другите около нас.

Тя е нашият духовен съветник,който ни помага да откриваме нашето собствено Аз.Ако човек може да открие истински себе си,то тогава може да е сигурен в собствения си вътрешен глас.

Често се случва да се подведем по думите на лукавите, да бъдем съблазнени от забраненото,да се подадем на изкушенията,но винаги трябва първо да се вслушаме в съвестта си.Тя винаги ще покаже верния път.

Много често този ни съветник,колкото и правдив да е ни довежда до едно вътрешно душевно разкъсване.В моментите когато искаме да бъдем наясно със себе си.Да преценим всички свои действия,да забравим за миг гласа на сърцето си(емоциите) и да поставим на първо място само гласа на съвестта,за да отсъдим дали сме постъпили правилно или сме допуснали огромни грешки в избора си,в действията си

Съвестта е част от нашата същност,невидима,но винаги ни следва и човек никога не може да избяга от нея.Това е онова странно чувство,което ще зададе много въпроси и ще изисква от нас и много отговори.Ако не се дадат отговорите,тя постоянно ще ни "измъчва"Един простичък пример:Един престъпник -рецидивист, оправдан в лицето на закона,без присъда,без дори порицание излиза на свобода,но всъщност- той е виновен.Какво ще бъде мнението на обществото?Едва ли има толкова голямо значение като се вземе предвид,че собствения му вътрешен глас,гласът на неговата съвест няма да остави миг покой в душата му.Този глас ще го измъчва много повече от колкото едно наказание или общественото порицание.Този човек вече няма да има никога вътрешен мир -мир със себе си.Упреците на съвестта винаги ще го преследват.

Не трябва да смята,че съвестта е един безкомпромисен преследвач и съдник,тя е и съветник, който ни дава правото и на избор.В случая на "чистата съвест", спокойно може да се обвърже със свободата.Свободата на личността,на духа,свободата и правото да избираш и си намерил чрезтях своя баланс и смисъл в живота си.Има ли я свободата има и Аз.

Има ли хора без съвест ("нечиста съвест")?Има хора,които искат да заглушат или се правят,че не чуват онзи глас на спасението.Те позволяват обществото да се намеси в тяхния свят,в техния живот,и да променят вижданията им,като по този начин им се отнема индивидуалността.Такива хора не обичат да взимат свои решения,страхуват се да повярват в себе си.В такъв момент те губят себе си,собственото си Аз.

Във всеки случай съвестта я има,тя съществува и е нашата сянка,нашето Аз.Тя не трябва да се губи,да се загърбва.Тя е този (неписан) морален закон,който ни напътства,който винаги трябва да носим със себе си,за да ни напомня за нашите задължения,за нашите неосъществени цели и да ни помага при осъществяването им.

Съвестта е призвана да ни показва пътя на доброто,на справедливостта,да ни следва по пътя, който сами сме избрали.Пътя по който се извисяваме духовно и утвърждаваме благородството на своето Аз ,по който се учим да прощаваме и помагаме,да се разкайваме за грешките и за силата която ни е нужна за да поискаме прошка,както пред обществото така и пред самите нас. .

Съвестта следва човека като сянка

Искам да знам за теб... Написана на : 2016-01-17 21:22:52

Не ме интересува как изкарваш прехраната си. Искам да знам за какво те боли и дръзваш ли да мечтаеш да претвориш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува възрастта ти. Искам да знам ще рискуваш ли да те помислят за глупак заради любов, заради мечти и заради приключението да си жив.

Не ме интересува кои планети се срещат с твоята луна. Искам да знам дали си стигнал до сърцевината на собствената си печал, дали си се отворил от ударите на съдбата или си се затворил в себе си поради страх от болка!

Искам да знам дали умееш да понасяш болка – моя или твоя собствена, без опити да я прикриеш, успокоиш или прогониш.
Искам да знам дали понасяш радостта, била тя моя или твоя; ще можеш ли с лудешки танц в екстаза да се понесеш и да не ни предупреждаваш да бъдем по-внимателни, да бъдем реалисти или да помним ограниченията на човешката природа.

Не ме интересува истинска ли е историята, която ми разказваш. Искам да знам дали би разочаровал другите, за да останеш верен на себе си; дали ще понесеш да бъдеш обвинен в предателство, за да не предадеш собствената си душа.

Искам да знам умееш ли да виждаш красотата, дори и тя да не е красива всеки ден, и вдъхновява ли те Божието присъствие.
Искам да знам дали умееш да живееш с провала, мой и твой, да спреш на езерния бряг и да извикаш към сребърната месечина: „Да!“

Не ме интересува къде живееш или колко пари имаш. Искам да знам умееш ли след тъжна нощ да станеш – изнемощал, една голяма болка, и за децата да се погрижиш.

Не ме интересува кой си и как си стигнал тук. Искам да знам дали ще се изправиш с мен в бушуващия огън без да побегнеш.

Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам каква е вътрешната ти опора, когато всичко друго се разпада.

Искам да знам умееш ли да бъдеш сам със себе си; наистина ли ти харесва компанията в самота.

Пет насоки за успешно представяне на психологически тест

Практиката да се използват психологически тестове, особено през последните две десетилетия, не само че се утвърди, но и показва тенденция на увеличаване. Така е и в чуждестранните компании, и в в българските. А поводите обикновено са прием на нови кандидати за работа, оценяване на различни аспекти на работата на служителите и мениджърите, откриване на проблеми в екипната работа, определяне на възможностите за развитие на потенциала и кариерата на служители и мениджъри и др. Така например, в глобален мащаб най-популярният въпросник за оценяване на личността се използва от около 3,5 милиона души годишно

 

Дали ни харесва това или не е въпрос, който няма значение и връзка с използването на психологическите тестове в компаниите. Такава практика има. И като че ли по-добре е да се образоваме малко повече в това направление, вместо да критикуваме или отказваме директно участието си в психологическо тестуване.

Една прекрасна възможност да научим полезни неща за личностните тестове, например, е книгата Марк Паркинсън – “Професонални тестове за личностно оценяване” В нея има много полезни неща, между които и какво означава успешно представеня на тест и как можем да го постигнем.

“Ако давате отговорите, които смятате, че ще са най-благоприятни за вас, но всъщност не са верни, ще трябва да правите това на всички по-нататъшни въпроси. Трудно е обаче да си последователен, когато трябва да разпознаеш конкретни въпроси от пул от 200 айтема (от англ. – въпроси, области)” – казва Марк Паркинсън.

Това следва да го знаят всички, които смятат, че могат да “излъжат” теста и психолога, който го интерпретира. Успешно представяне на тест означава да се представим като силна и добре балансирана личност, която ще бъде предпочетена пред останалите. Имаме ли възможност да се представим така, стига да сме такива?

Да, имаме. Марк Паркинсън ни предлага 5 насоки. Те са следните:

1. Открийте колкото се може повече за себе си

Това е важно. Трябва да бъдем експерти по собствената си личност, да се познаваме много добре, да имаме мнение за себе си. Ако не сте чели “Познаваме ли себе си?” вижте по-подробно за какво става дума.

2. Бъдете позитивни

Грешката, която много хора допускат, когато се описват, при това съвсем честно е, че са или твърде сурови към себе си или се представят за такива, каквито не са. Затова е добре предварително да помислим как можем да се представим пред най-добрия си приятел, или през някой от най-хубавите ни работни дни, които сме имали, или да си представим позитивно пред потенциален работодател.

3. Не спорете с въпросите

Няма смисъл да анализираме и окачествяваме въпросите колко са “тъпи”, “невъзможни” и т.н. Най-добре е просто да дадем първия отговор, който ни хрумне. Спонтанността в случая е тази, която ни осигурява успех.

4. Опитайте се да отговоряте така, сякаш сте такъв, какъвто се очаква да е всеки друг

С малко усилия, можем да се справим и с тази насока.

5. Проучете работата и длъжността, за която кандидатствате

По тези въпроси, можете да намерите много материали в секцията ни “Работа и кариера”.

Така изолирано поднесени, петте насоки на Марк Паркинсън са интересни, но някак си извадени от контекста на голямата тема за професионалните тестове за личностно оценяване. Има още толкова много неща, които следва да знаем, за да сме грамотни в тази област. А животът просто изисква да сме такива.

Ето защо, определено препоръчвам да се запознаете с книгата “Професионални тестове за личностно оценяване”, за да научите повече по темата за тестовете за личностно оценяване. Тази книга ще ви бъде не само интересна, но и полезна и в познавателен план, и в професионален план.

Мухльовците стават мъже в Интернет Написана на : 2015-12-28 21:23:43

Той първо е мърльо. Мърльо е условно казано, не е задължително да живее сред разхвърляни дрехи и отдавна немити съдове от презаетата му майка... Може да е от втория или 22-ия етаж, но със сигурност е от някоя крайградска панелка. Крайградска, защото квартали като Изгрев, Тракия или даже крайни блокове в Гагарин и Кючука са за нормалните пловдивчани някаква провинция извън града, населена с довчерашни чирпанци, пазарджиклии, асеновградчани и прочее... но да не го избиваме на градски патриотизъм. Тук става дума за съвсем друго нещо. Става дума за Интернет общуването.

Та мърльото от 22-ия или 2-ия етаж е решил, че може да се представя за нещо в Интернет. Той не е имал сериозна връзка от 20-ти век насам, бил е безработен последните 2 години и три месеца, мама е била негова благодетелка и хранителка, няма възможност да има нормален сексуален контакт у дома, защото го е срам да заведе момиче там, а е вече на 25 или 29 години...

В редки случаи се е случвало да е излизал да живее на квартира, където да съжителства с някоя по-богата от него какичка. За последното вероятно ще ви сподели как е живял и е искал даже да се ожени за нея. Но попитайте нея и тя ще ви каже как едвам го е изгонила от къщи, и че той не струва колкото тригодишния наем на едната стая от апартамента.

Ако още не ви е станало ясно - представям ви днешния „мамин златен" с претенции за независимост и склонност към курварство. Немалко хора казват, че мъжете днес са станали по-големи курви от жените. И ако погледнем повърхностно - случва се мъж да издържа жена, но в повечето случаи мъжете са наясно за какво става дума. Те дават пари, плащат квартири, плащат прически, маникюри и прочее, но с ясното съзнание, че са силните , че от тях зависи да си прибавят точки към актива и да спечелят едно създание от женски пол, което очевидно се впечатлява от такива дарове и такова внимание.

Как обаче стоят нещата с мъжете-курви? В повечето случаи те се запознават по Интернет, представят се за нещастни и онеправдани, изгонени от хазяйката си или отхвърлени от родителите си. В други случаи зарибяват, че ще се захванат с голям бизнес с огромна възвращаемост.

Горките жертви на мухльото-измамник се трогват - мнозина дават само по 10-20 лева, но някои си позволяват волно да пожертват и стотина примерно. Има и единични случаи на измамени жени, които теглят заем от няколко хиляди, за да „помогнат" на измамника.

В повечето случаи боклукът-използвач прекъсва всякакви отношения веднага след като получи парите - ще зариби и друга, и трета после, че и десета... Само понякога, усетил, че жертвата е много податлива, може би ще продължи да я манипулира.

Но никога, абсолютно никога не очаквайте от него нормално държане - няма да се появява на уговорени срещи, ще ви обещава да ви се обади в 9 часа, а ще ви звъни в 10, ще ви остави за малко някъде - уж отива за момент да се види с някой, а няма да се върне, след края на срещата няма да ви изпрати дори с едно довиждане, а само ще гледа как по-бързо да се измъкне...

По това ненормално държане лесно можете да познаете измамника. Въпросът е как след всичко това все още се намират толкова жени, които да се вържат на Интернет-мухльото...

БЪДНИ ВЕЧЕР Написана на : 2015-12-24 15:27:25
БЪДНИ ВЕЧЕР

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството.
   В различните
краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. Дори самото название на Рождественската нощ — Коледа, няма християнски произход. В него се откриват срички от обредите на древните тракийци и южните славяни.
   По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя.
По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата - по-тлъсти.
   Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.

 Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът.

СВЕТОВЕН ДЕН НА ДЕТЕТО Написана на : 2015-11-20 18:20:13
СВЕТОВЕН ДЕН НА ДЕТЕТО

10 признака, че да си майка, всъщност означава да си супергерой


1. Създаваш човешки същества.
Не искам да омаловажавам ролята на мъжа в тази работа, но да отгледаш дете в корема си и после да преживееш появата му на бял свят, ми изглежда съвсем като супергеройство.
2. Виждаш в бъдещето.
Вярно, че е само няколко секунди, но важното е, че преди всички успяваш да усетиш, че детето ти ей сега изпробва законите на гравитацията, и то с главата надолу. Наясно си с всеки негов следващ ход, преди то самото да го знае. Ако разполагаше с повече време, можеше да отвориш телефон и да ясновидстваш, но да бъдем откровени – ако имаше повече време, по-скоро щеше да си вземеш душ или пък може би, само може би, щеше да си измиеш зъбите.
3. Имаш свръхестествени рефлекси, които, съчетани със суперсила №2 по-горе, ти позволяват да осуетяваш неопределено количество бедствия на ден. Можеш да хванеш детето си посред полет към пода, да предотвратиш обърсване на мазни ръце в току-що облечени дрехи за излизане. Същите тези рефлекси са спасили детето ти и телефона ти от множество неприятни приключения, свързани с тоалетната. Най-вероятно ще можеш и да уловиш летяща муха с китайски пръчици, но не искаш да се фукаш.
4. Оцеляваш с минимален сън, и то с години, при това, без да се превърнеш в суперзлодей. Е, освен понякога.
5. Твоите хранителни нужди по някакъв чудодеен начин се покриват от изядените остатъци от солети и последните 2 лъжички пюре, обрани от стените на бурканчето. (Няма да споменаваме обаче за безкрайната вина, която изпитваш, че храниш детето си с тези боклуци, НО ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО, КОЕТО ЯДЕ!)
6. Имаш свръхестествен слух.
Не само че нощем чуваш обръщането на детето в съседната стая, но можеш да чуваш и ТИШИНАТА. Както знаем, тишината в едно домакинство с малки деца е възможно най-тревожният звук.
7. Докато сме на темата за свръхестествените сетива, ти можеш да подушиш пълния памперс на децата си от 15 метра.
8. Можеш да се занимаваш с поне 8 неща едновременно, приличайки на побеснял октопод. Нямам какво да добавя тук.
9. Можеш да спреш идваща кола само с поглед.
Това е особено валидно, когато пресичаш по пешеходна пътека, което, признавам, може и да помага донякъде. По-добре е да не се пробва на друга част от улицата.
10. Сърцето ти вече е извън тялото ти, а ти още си жива!
Това е нещо, което не ти обясняват, когато те изписват след раждането, както и при последващото посещение на личния ти лекар, но неясно как съвсем скоро сърцето ти се разхожда край теб, прескача дупки и души всички цветя по пътя към парка. Всеки, който може да оцелее със сърце извън тялото си, ТРЯБВА да е супергерой.

Емили Рамирез

Да не забравяме.. Написана на : 2015-11-17 19:26:21

Никога не бива да забравяме,че...

-Три думи не се връщат обратно

Време,Дума,Възможност

-Три неща не трябва да губим

Спокойствие,Надежда,Чест

-Три неща са най-ценни

Любов,Убеждение,Дружба

-Три неща никога не са сигурни

Власт,Късмет,Състояние

-Три неща определят човека 

Труд,Честност,Постижения

-Три неща разрушават човека

Вино,Гордост,Злоба.

--- Написана на : 2015-11-15 19:37:55
---

...И там аз виждам своя баща,

и там аз виждам своята майка,мойте братя и сестри.

И там аз виждам всичките си

предци и деди,

и чувам как те ме зоват,

зоват да заема своето място всред светлите

чертози на ВАЛХАЛА,където вечен живот чака храбреците...

ЖИВОТЪТ Е ПОДАРЪК Написана на : 2015-11-07 19:51:50
ЖИВОТЪТ Е ПОДАРЪК

Малко хора си спомнят какъв е бил животът им преди и кои са хората, които са били винаги до тях в най-тежките им моменти!
Днес, преди да си помислите да кажете някоя лоша дума – помислете си за някой, който не може да говори!
Преди да се оплачете от съпруга си или съпругата – помислете си за някой, който плаче в самота всяка нощ!
Днес, преди да се оплачете от несправедливия живот – помислете си за някой, който е отишъл на небето твърде рано, още преди да изживее живота си!
Преди да се оплачете от децата си – помислете си за някой, който желае деца с цялото си сърце, повече от всичко друго на света, но не може да има собствени!
Преди да спорите с някой за това дали къщата Ви е почистена или не – помислете си за някой, който живее на улицата!
Преди да се оплачете за разстоянието, което трябва да шофиратe – помислете си за някой, който трябва да извърви това разстояние, разчитайки на собствените си крака!
Когато сте уморени и се оплаквате от работата си – помислете си за всички онези безработни, инвалиди и тези, които желаят именно Вашата работа!
Преди да посочите някой с пръст или да го осъдите – не забравяйте, че няма човек на този свят, който да е безгрешен и че всички сме дело на един и същ създател!
И когато депресиращи мисли се опитват да Ви подтиснат – усмихнете се и благодарете! Вие сте живи и все още наоколо!
Животът е подарък – Живейте го, Наслаждавайте му се, Веселете се, Изпълнете го..Smile

Доверието!Що е то? Написана на : 2015-10-21 18:36:14
„Доверието съществува единствено и само по отношение на сигурността, че двама души, които са тук и сега, са важни един за друг и в общуването си, те ще изразяват своята истина такава, каквато е. Усещането, че в общуването крием и изопачаваме онова, което наистина мислим и чувстваме, не можем да сбъркаме по никой начин. Така се поражда недоверието помежду ни. Може би, защото избираме да не знаем и понасяме истината за самите себе си или за другите, именно тя се превръща в едно от най-нужните, дефицитни и търсени от нас качества в хората, с които общуваме. А имаме ли смелостта да я даваме и получаваме?“ Това изисква куража да сме честни със самите себе си, да изразяваме открито своите мисли и чувства, и да предложим това и на другия. Да не се страхуваме, че ако кажем „Не”, то ще спрат да ни обичат или разлюбят. Доверието се свърза преди всичко с нашата идентичност, с нашата духовност, с нашето място в света. Благодарение на него формираме нашите убеждения и това, в което вярваме. В човешките взаимоотношения то е необходимо условие, както за всекидневното общуване, така и във всички форми на формалното, делово общуване. В по-малка или по-голяма степен, за да се стигне до решението на повечето проблеми, които опират до междуличностни взаимоотношения, е необходимо наличието на това катализиращо взаимоотношение, определяно като доверие. То не е константна величина и всеки се нуждае от него в различна степен. С нарастването на доверието взаимоотношенията стават по-стабилни и обратно, с намаляването му се разклащат. При трудности в доверяването е добре да преразгледаме миналото си и преработим собствените си страхове. Най-често в основата на недоверяването стои страхът от отхвърляне и изоставяне. Това може да означава наличие на личностни проблеми, негативни преживявания или психични травми. Когато доверието в любовта липсва, живеем с усещането, че ни забраняват да бъдем истински, че нямаме право на определени чувства, емоции и мисли. И тогава тя се свива в някой ъгъл, и на нейно място се установява враждебността, страхът, омразата, неискреността. В такива условия се ражда и ревността. Ревността е несигурност в себе си. Тя се проявява чрез неудовлетвореност, подозрения, съмнения и собственически страсти. Желанието за контрол над другия заменя доверието и се установява „контрол през любовта”. А това любов ли е? Естествено, доверяването винаги съдържа доза риск. Този, който пръв се разкрива е уязвим и за известно време другия получава власт над неговите чувства. Когато се отпуснеш в ръцете на някого, той може да те остави да паднеш. Но не го ли пробваш, сигурно е, че ще си изгубил и прегръдката. Ако в процеса на доверяване, усетим атмосфера на топлота, почувстваме че сме приети и подкрепени, и ако са се разкрили в отговор пред нас – това е база за доверие, фундамент, върху който си струва да се гради. Защото доверие се гради. Първо правим арматурата, после изливаме бетона и тухла по тухла….. И е нужно време. Татяна Жекова – психолог /Статията се позовава на цитати от материали на неорайханския психоаналитичен терапевт Весела Вътева/ за сп. Desense
Защо ни побелява косата Написана на : 2015-10-18 18:43:21
Защо ни побелява косата

Стресът е причината. Но не психологическият, а този, който уврежда ДНК молекулите на клетките, които създават косата ни (генострес). Или поне до този извод достигна науката след много години усилия да обясни посивяването на остатъците от козината на предците ни.

Човешкият косъм е изграден от протеин на име кератин (както и ноктите ни). В него има багрило - меланин, - което му придава цвят. Меланинът също оцветява и кожата ни. Когато в кератиновите влакна количеството меланин стане недостатъчно, косата започва да сивее. С времето може да стане напълно бяла, като това се дължи на отражение на светлината от въздушните мехурчета, заели мястото на липсващото багрило. Просто и ясно, но защо меланинът изчезва?

Отговорът, изглежда, се крие в способността на клетките в скалпа ни да създават багрило. Този процесът е двустъпков. Първо от възрастни стволови клетки (прогенитори) се раждат чрез делене два вида клетки - кератоцити и меланоцити. Както се вижда от името им, те произвеждат протеина и багрилото. Стволовите клетки се намират в много особени от биохимична гледна точка области, наречени ниши. Само в тях прогениторите могат да изпълняват функцията си. Не би могло и да бъде иначе, защото в противен случай в целия ни организъм би се наблюдавало безразборно образуване на ненужни клетки в несвойствени за тях места.

Кератоцитите и меланоцитите откриваме във фоликулите. От тези малко "джобове" в скалпа ни израства косата. Фоликулите живеят по 7-8 години, а във всеки един момент около 80% от тях произвеждат коса. Самите косми пък растат по няколко години, преди да паднат. В най-долната част на фоликулите се намират нишите на стволовите клетки.

Често в началните етапи на връзката, чувствата са толкова интензивни, че и двамата партньори се усещат чудесно един с друг. Мъжът е омагьосан и изглежда не може да се насити на жената. Обажда се често и прокламира любовта си към нея. Непрекъснато настоява да знае все повече и повече подробности от живота й. За една жена това е не само ласкателно, то е истински емоционален оргазъм. Да има мъж, който е така обсебен от нея – това я кара да се чувства цялостна.

 

И тогава нещата се променят – седмиците и месеците се нижат и тя започва да забелязва, че неговото внимание отслабва. Той се обажда, но не толкова често. По някаква причина не демонстрира чувствата си така, както го е правил само преди няколко седмици. Очевидно тя прави нещо не както трябва, нали?

 

Ако някога сте преживявали този феномен, нека се опитам да ви обясня каква е причината за него. Когато мъжете изпитват емоции, те имат склонност да ги усещат много интензивно и на кратки изблици. През първите няколко дни/ седмици/ дори месеци, докато връзката все още е нова, е съвсем обичайно за мъжа да има много силни чувства.

 

Но това, което мъжете правят, без да искат, е да създават у жената впечатлението, че ще изпитват страст и ще действат със страст до безкрайност. В действителност те самите често вярват, че тези бурни чувства ще траят вечно. Много мъже са удивени и обезкуражени, когато се събудят един ден и интензивните емоции просто не присъстват във всяка една минута. Тогава те си казват: „Нещо трябва да не е наред, щом не изпитвам толкова силни емоции както преди.” На този етеп много мъже прекратяват връзки, които лесно би се развили в нещо, което ще топли сърцето им цял живот.

 

Какво можете да направите, за да избегнете ситуацията, в която „мъжът губи интерес”? За начало е добре да свикнете с мисълта, че в една постоянна връзка мъжете ще се отдръпват емоционално отвреме-навраме. Често жените мислят, че тази закономерност не се отнася за тях. Нерядко казват, че знаят, че това може да се случи, но после са много изплашени и несигурни, когато в действителност то се появи. В мнозинството от случаите, просто да знаеш, че ще стане така, не е достатъчно. Жените имат нужда от знания и стратегии, които да трансформират страховете им в чувство на увереност.

 

Това, което един мъж намира за привлекателно много повече, отколкото можете да си представите, не е жена, която никога не показва нервност и не се разстройва. Мъжете намират за изключително атрактивна жената, която е достатъчно самоуверена, за да може да покаже своята уязвимост, като същевременно умее да сдържи тези си чувства дотам, че да не я погълнат.

 

Но има още един аспект, върху който жените имат пълен контрол. Често жената изглежда твърде удобна за мъжа, когато демонстрара следното поведение:

-          позволява връзката да се прогресира твърде бързо

-          дава повече, отколкото получава

-          толерира лошо отношение

 

Ако жената прави едно или повече от тези неща, страстта на мъжа ще си отиде. Със сигурност. Всъщност тези неща са основната причина за решението на мъжете да прекъснат дадена връзка.

Ако си мислете, че да давате и давате е начин да задържите мъжа, значи вие завишавате вероятността той да се оттегчи от вас. За да поддържате страстта му жива, винаги трябва да запазвате известна мистериозност, дори двамата да сте женени. Знам, че това може да ви звучи трудно, но може да бъде направено, ако прилагате стратегиите на флиртуването и уязвимостта във връзките си.

 

Ако, като жена, искате да научите повече стратегии за поддържане на хармонични отношение, вижте електронната книга „49 стратегии за мъжете и връзките”

Ако искате практически да се упражните в изкуството да бъдете абсолютно неустоима за партньора си, заповядайте на тренинга „Хармония с мъжа до теб”

ЖИВ Написана на : 2015-10-10 20:19:17
ЖИВ Un zâmbet, o privire, un cuvânt sau o îmbrățișare poate face sa te simti din nou în viață, acest priyatelyu.Stiga un zâmbet, o îmbrățișare aceasta, aceasta dintr-o privire sau un cuvant care poate veni de la această persoană în timp ce am putut gândi citirea acestui ......
Молитва Написана на : 2015-10-04 19:01:04

Милостиви Боже,

прахосах дните си в мисли за какво ли не.Но в този момент Ти се моля да преживея достойно следващите мигове.За всичко което е трябвало да си помислим,а не сме..За думите които е трябвало да изречем-а не сме изрекли..За делата които е трябвало да извършим,а не сме....

Моля Те Господи за прошка

"13 воин''

ПРИЯТЕЛСТВОТО Написана на : 2015-09-13 19:23:49
Приятелството означава междуличностна връзка, която се изразява в поведение на сътрудничество и подкрепа, взаимно разбиране, уважение и привличане, както и прояви на помощ в случаи на нужда или криза. Приятелите са хора, които взаимно се радват на компанията си и проявяват лоялност един към друг. Обикновено споделят сходни вкусове и вършат заедно дейности, които са им приятни, помагат си в трудни моменти, обменят съвети и си връщат един на друг жестовете. За някои хора приятелството означава и просто доверието, че другият няма да ти навреди. Ценностите, които човек открива в приятелствата си с други хора, често са резултат от това, което те демонстрират като редовно поведение: поведение, при което един човек желае най-доброто за друг, симпатия и емпатия, честност, например в ситуации когато е трудно истината да бъде изречена без да нарани чувствата, взаимно разбирателство. Различните проявления на приятелство варират по отношение на степента на близост или интимност между хората.Една от най-известните фрази за приятелството е казана от Аристотел: -"Какво е приятелят?Това е една душа,живееща в две тела." Ако ти не можеш прамо, откровено, даже рязко да кажеш на приятеля всичко, което мислиш за него и за неговите постъпки или да изслушаш от него подобна истина за себе си, значи вие не вярвате истински един в друг, не разбирате и не се уважавате един друг. — Иван Гончаров
Богородица Написана на : 2015-08-15 16:14:08
Пресвета Богородица (на латински: Virgo Maria, Deipara, гръцки: Μαρία, Θεοτόκος, Θεομήτωρ, иврит: מירים, арабски: مريم) според християнската традиция се нарича Мария, майката на Иисус Христос и съпруга на дърводелеца Йосиф. Известна е с различни прозвища като Дева Мария, Светата Майка, Мадона и други. Тя е най-почитаната светица в православието и католицизма. Една от трите съвършени жени в исляма.
СТЕФАНОВДЕН Написана на : 2014-12-27 11:15:12
Стефановден е денят на Свети Стефан. Чества се на третия ден след Рождество – 27 декември. Култът към този светец е голям, почитта към него – също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.Честит празник на всички носещи това име и неговите производни
ИГНАЖДЕН Написана на : 2014-12-20 09:22:36
Днес е Игнажден, чакайте сполазника Започват коледните празници, с постна трапеза посрещаме Младата година С Игнажден започват Коледните празници. Пет дни преди Коледа - на 20 декември почитаме Свети Игнатий Богоносец. Св. Игнатий е "мъж апостолски във всичко", който "грижливо управлява Църквата във Антиохия" - особено през време на гонението при император Домициан (81-96). Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим. Първото и най-популярно поверие е свързано с това, кой първи ще влезе в дома ни на 20 декември, ако е добър човек - чака ни добра и успешна година. Интересен обичай има в някои части на страната – полазникът, или първият влязъл в дома, сяда и „мъти” пред огнището върху слама и съчки, които сам е донесъл. Идеята на този обред е двойна – да мътят квачките през годината и да дойдат момци, които да вземат момите. Ако първият влязъл в дома е домашно животно, например, го посрещат с признателност и присъствието му се смята за добра предзнаменование. Ако в дома ви влезе бременна жена или с малки деца, животът ви ще е повече от хубав. Вярва се, че ако на Игнажден срещнем циганин, цяла година ще сме щастливи. Добре е също така, ако пътят ви пресече лисица. В Родопите И гнажден се нарича и “хайвански празник”. „Хайванчета” наричат домашните впрегатни животни. Поради това на този ден добитъкът не се впряга, за да е здрав и силен през идната година. Както на повечето подобни дни, традицията повелява на Игнажден да не се работи, като това се отнася най-вече за младите жени, които не са раждали. Ако днес си почиват, раждането им ще е по-леко. Не изнасяме нищо от вкъщи днес – най-вече сол и огън, за да не излязат от дома сполуката, късметът и берекетът. Не даваме и не взимаме нищо назаем. Не се пере, за да не се настани в дома ни болест. Не се вари боб, за да не бие градушка. Не се местят кошери, за да не избягат пчелите. Погледнете през прозореца – ако времето е ясно, през април ще има суша. Ако е облачно, чака ни успешна и обилна година. Трапезата на Игнажден е разнообразна, като за празник. Менюто, разбира се, е постно.
КОЕ Е ИНДИАНСКОТО ТИ ИМЕ Написана на : 2014-12-10 20:20:43
КОЕ Е ИНДИАНСКОТО ТИ ИМЕ Индианците се кръщавали с имена, които са пряко свързани с с околния свят. Те показвали същността на човека, който носи съответното име. А това какъв е той, зависи от деня, в който се е родил. Какво е вашето индианско име, може да разберете по датата си на раждане. Например, ако сте родени на 2 март – събирате 2 + 3. Вашето число, което показва името и характерът ви – е 5 (име Орловият поглед). Ако получите двуцифрено число, събирате и цифрите в него. Например, ако сте родени на 9 април, събирате 9 + 4 = 13, 1 + 3 = 4. Вашето число в този случай е 4 (Пиещият вода). 1. Седящият бик - Тези хора са с дълбока чувствителност в отношенията с другите. Обичат да оставят нещата да се случват и не се месят в делата на Съдбата. От тях може да се поиска съвет, те ще обърнат необходимото внимание на приятелите си, но рядко ходят по забави. Предпочитат гости. Тези хора винаги търсят нови области за проучване. Имат склонност да редуват моменти на бурно веселие с моменти на пълна тишина и спокойствие. Те са ентусиазирани родители, но понякога им липсва търпение. Малко предпазливи, не обичат да товарят другите със своите проблеми. 2. Гръмотевичния облак – Непредсказуеми, с променливо настроение. Като родители изискват много от децата си и налагат строга дисциплина. Влюбват се лесно, но и бързо любовта им се изменя. Държат на вярност, то самите трудно я дават. Тези хора не обмислят много действията си. Смятат брака за много сериозно нещо и очакват избраният партньор да е завинаги, затова и малко се страхуват от обвързването. Добри родители са, но жените често правят грешки да се отчуждават от партньора си, като прехвърлят цялата си обич към децата. 3. Дългата ръка - Изпитват силни емоции, макар че понякога се затрудняват да изразяват най-дълбоките си чувства. Искат всичко да бъде под контрол, те са навсякъде. Предпочитат интелектуалното пред сантименталното. Не са много емоционални, а по-скоро – разумни. Това са почтени хора, които предават на околните чувството за спокойствие като това на земята. Имат способност да подкрепят проекти и хора, в които вярват. Постоянни, методични и изобретателни, обичат мира, сигурността и се реализират в работата. 4. Пиещият вода – Тези хора са весели, общителни, жадни за знания. Не са отмъстителни, а предразполагат към споделяне. Те са големи мечтатели, любвеобилни и грижливи родители. Предпочитани са за приятели. Понякога се лепват за някого и не го пускат. Рискуват да развиват зависимости. Притежават способността да преценяват нещата и хората и умението да бъдат приятели и безценни съдружници, тъй като имат властта да се предпазват и да предпазват другите от каквито и да било крайности. Понякога създават впечатление за студенина, която всъщност много често крие дълбоки и много нежни чувства. Тяхната изява не е никак експанзивна и твърде рядка, което пък ги прави по-стойностни. 5. Орловият поглед – Тези хора виждат всичко и сякаш са навсякъде. От тях стават добри управленци, но тежко на подчинените им – нищо няма да остане незабелязано. Знаят как да подхождат в различни ситуации, защото предварително са проучили и плюсовете, и минусите. Те са добри съдружници, но и върли врагове. Нуждаят се от известно време, за да възприемат новото. Лесно могат да изпаднат в депресия, ако не успеят да намерят смисъла, целта на живота си. Постигат стабилност на чувствата и в професията само когато успеят да направят дом, който са си мечтали. 6. Дивият кон - Родените под този знак чувстват нужда да оставят духа си да лети свободно. Те обичат компанията на много хора и им е извънредно трудно, когато трябва да превъзмогват самотата. Те са енергични, постоянно са в движение. Успяват да направят кариера със своята упоритост, но в любовта трудно задържат някого до себе си, защото обичат да не бъдат ограничавани. Понякога се дразнят от границите, които им поставят родителите или началниците. Ва такива случаи правят на инат. Те са гъвкави и са в състояние да направят всичко, за да променят положението, в което искат да ги въвлекат било в положителна, било в отрицателна насока. 7. Предпазливата пума - Пумата разрешава да навлизат в територията и само хора, на които има доверие. Родените под този знак имат склонност да премълчават своите дълбоки чувства. Често са артисти пред хората, а само те си знаят какво им е. Много чувствителни са, но предизвикват респект. Тези хора обичат положенията, които изискват умствена енергия. Тяхната сила е в размисъла. Голямата им чувствителност ги подтикват да правят и казват неща, които проникват дълбоко в сърцата и на приятели, и на неприятели. На пръв поглед могат да изглеждат и агресивни, но величествената им маскировка е само начин, за да запазят нежното си сърце. Други, напротив, предлагат топъл и екстравагантен образ и показват агресивността си само на втори план. 8. Бялата бреза - Родените под този знак притежават външна студенина, която ги прави резервирани. Трудно създават приятелства, но когато имат такива – се отдават изцяло. Трябва да се опитат да бъдат по-малко непреклонни във взаимоотношенията си. Индианците използвали кората на брезата, за да записват върху нея посланията, които се предавали от поколение на поколение. Родените под този знак са дълбоко свързани с традициите и семейните обичаи. Имат естествена дарба на лечители и могат да притежават голям талант в почти всяка област. Обичат да разхубавяват обстановката, която ги заобикаля, и често могат да изработват страхотни неща от най-обикновени материали. 9. Жилоглавият живовляк - Има нужда от хора, които да го разбират и следват, за да разкрие истинската си стойност. такива хора трябва да се срещат с личности, които могат да им повлияят, още повече, че техния характер се поддава на такова влияние. Корените на живовляка, които отиват дълбоко в земята, трябва да ги накарат да се замислят: нужни са солидни основи, за да можеш да се издигнеш високо в небето. Твърде са бъбриви и обичат да влизат в контакт с всеки. Винаги са в плен на собствените си чувства и имат нужда да бъдат заобиколени от красота. Не се задоволяват само с една сантиментална връзка и рискуват никога да не се решат да вземат окончателно решение.
СТУДЕНТСКИ ПРАЗНИК Написана на : 2014-12-08 19:38:53
Студентски празник (България) Студентският празник - 8-ми декември се чества в България от 1916 г. 8-ми декември е денят на свети Климент Охридски по стар стил на календара. Българската православна църква празнува деня на свети Климент Охридски по нов стил (25 ноември). Свети Климент Охридски е един от Светите Седмочисленици и е считан за покровител на българското висше образование. През 1897 г. за годишен празник на Университета се предлага датата 3 октомври, на която се предвижда и помен на дарителите Евлогий и Христо Георгиеви. На заседанието си от 2 ноември 1902 г. Академичният съвет определя деня на св. Седмочисленици – 25 ноември за празник на Висшето училище. В Правилника на Университета от 1905 г. за пръв път е записан текстът, че 8 декември, денят на св. Климент Охридски, става патронен празник на Университета. От 1916 г. в резултат на официалното приемане на Григорианския календар в България годишният празник на Университета се измества с 13 дни напред и започва да се чества на 25 ноември. Така с годините най-старото и престижно висше учебно заведение в България създава и утвърждава 8 декември като символна дата на университетската празничност.[1] Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите. През 1962 г. празнуването на "Студентски празник - 8 декември" е възстановено[2]. Бидейки неучебен ден, той обикновено се използва от студентите за празнични вечери и нощни купони, в които участват студенти от един поток или група. В част от случаите за „Осми декември“ се организират едно- или няколкодневни излети в курорти извън града на съответното висше училище.
БЕЗ ЖЕЛАНИЕ... Написана на : 2014-11-22 19:41:01
БЕЗ ЖЕЛАНИЕ...

Знаеш ли какво е да се събуждаш всеки ден без желание за живот. Че си роден в неподходящи времена и че не се вписваш в нищо и с никого. Да нямаш никакви амбиции за нищо. Нищо да не те влече. Да гледаш как други кипят от живот, докато ти се чувстваш като умрял вътре в себе си. Да бъдеш сам и неразбран без никаква подкрепа, чудейки се защо изобщо си жив, когато животът ти като черно-бяла кинолента. Да плачеш всеки ден, знаейки, че ще продължаваш така, докато си жив. Да усещаш само как пламъкът на надеждата, която си имал, гасне лека полека и няма да видиш никаква промяна. Колкото пъти и да се питаш защо аз, не намираш отговор и потъваш в мрак и мъгла повече и повече. Опитваш се да се избавиш, колкото се може най-бързо, но дори и това не успяваш да направиш. Всеки те мисли за луд или какво ли още не, а ти просто преставаш да слушаш и се затваряш в себе си, защото навън е зловещо. И всеки ден едно и също нещо се върти и затворени са за теб райските врати. Всекидневието на едно момче.

ДИМИТРОВДЕН Написана на : 2014-10-26 14:46:58
ДИМИТРОВДЕН В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. "Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято" - гласи българска поговорка. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев. Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година. Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. "миши празници" на следващия ден. В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че тогава небето "се отваря" и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил - покровителят на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди празника е една от най-големите задушници - Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината започват годежи и сватби. На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци. И не забравяйте да поздравите своите близки, които носят имената Димитър, Димитрина, Димо или Митко и които на 26-ти октомври празнуват своя имен ден
ИВАН РИЛСКИ Написана на : 2014-10-19 12:23:32
ИВАН РИЛСКИ Свети преподобни Иван Рилски е български духовник, най-великият български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския, патронът на българските будители, още приживе наричан земен ангел и небесен жител. След смъртта си през 946 г. Св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец, днешна София. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е канонизиран. Около 989-992 г. неговите мощи са пренесени от цар Самуил и тогавашния български патриарх Герман-Гаврил в Средец. Това става на 19 октомври и от тогава на този ден се чевства неговата памет. Отначало мощите на светеца са положени в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“, а след това пренесени в църквата „Св. апостол и евангелист Лука“. През XII-ти век в негова чест е построена църквата „Свети Лука“ при която се образувал и манастир. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекуват византийския император Мануил I Комнин (1143-1180). През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Йоан Рилски в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Йоан Рилски го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България. На 1 юли църквата празнува връщането на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилската обител. През 1195 г. цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.
СВЕТОВЕН ДЕН НА СЪРЦЕТО Написана на : 2014-09-29 18:22:51
СВЕТОВЕН ДЕН НА СЪРЦЕТО Днес светът отбелязва Денят на сърцето, учреден през 2000 г. с цел да се насочи общественото внимание към сърдечносъдовите заболявания и инсулта. По този повод в. "Дейли експрес" помества няколко интересни факта за сърдечния мускул. 1. По света всяка година от болести на сърцето или инсулт умират 17,3 милиона души, което съставлява 31 процента от всички смъртни случаи. 2. Всеки ден човешкото сърце генерира енергия, достатъчна например камион със средна големина да измине разстояние от 32 километра. 3. Звукът на туптящото сърце се дължи на отварянето и затварянето на четирите сърдечни клапи. 4. Женските сърца бият средно с 10 процента по-бързо от мъжките. 5. Сърцето на нероденото бебе започва да бие около четири седмици след зачеването. 6. Древногръцкият философ Аристотел вярвал, че сърцето е източникът на интелекта, а основната функция на мозъка е да охлажда кръвта. 7. Думите "сърце" и "кръв" могат да бъдат открити във всяка една от пиесите на Шекспир. 8. Сърцето на синия кит – най-голямото животно на Земята, тежи около 680 килограма. 9. Сърцето на най-дребната птица в света – колибрито, бие около 20 пъти в секунда. За сравнение – това на синия кит тупти между четири и осем пъти в минута.
10 тайни, които разкриват очите Ви: какви съобщения изпращат Очите: огледало на душата или прозорец към мозъка? Разширяването и свиването на зениците разкрива колко ни е трудно да мислим в дадена ситуация, колко развълнувани или отвратени сме в момента + още някои интересни неща… -------------------------------------------------------------------------------- Нашите зеници, черните дупки, които позволяват на светлината да прониква в очите ни, не само ни помагат да виждаме всичко около нас, но и също така ни дават доста добър сигнал за това какво се случва в нашия мозък. В статията ще Ви представим 10 мини извадки от авторитетни психологически изследвания, които показват как промените в големината на зеницата разкриват изключително любопитни аспекти от моментното състояние на ума: 1. Мисля трудно в момента Погледнете ме в очите и ме попитайте за страстен пушач на пури, откривател на психоанализата и със сигурност няма да видите много промени в размера на зениците ми. Просто защото името на Зигмунд Фройд ще се появи веднага в съзнанието ми и ще изскочи лесно от устните ми. Но ме помолете да Ви обясня правилата на Крикета и ще видите как зениците ми започват здраво да се разширяват! Изследванията показват, че това е така, защото, когато мозъкът работи по-трудно и се мъчи да мисли усилено – зениците се разширяват. Когато учените Хес и Полт /1964г/ дават на участници в експеримент повече и все по-трудни задачи да се свършат, техните зеници ставали все по-големи и по-големи! 2. Мозъкът ми е претоварен Продължавайте да гледате очите отблизо и ще забележите много по-малка точка, когато обясненията ми за законите на крикета станат твърде много. Поок /1973/ съобщава, че когато съзнанието на участниците в неговия експеримент биват натоварени с 125% от своя капацитет, зениците им се свиват. 3. Имам мозъчни увреждания Причината парамедици и доктори да светят с фенерче и така да пускат светлина в очите на пациентите е да се уверят дали мозъкът работи нормално, и това е супер лесен тест да се провери това. Когато светнат в очите ни, докторите се надяват зениците да бъдат еднакви, кръгли и реагиращи на светлината – това е най-добрия вариант. В противен случай мозъчето ви леко се е увредило… Ако мозъкът е пострадал, да речем, защото сте изпили литър алкохол, във вашите очи няма как да се видят признаците: кръгли, еднакви и реагиращи на светлина зеници и точно това ще забележат веднага парамедиците. 4. Вие определено сте ми доста интересен Размерът на зениците ми също може да е сигнал, независимо дали аз съм заинтересован от това, което ми казвате в момента или не. Уайт и Малцман /1977г/ дават на участници в техен експеримент да слушат откъси от три книги: едната е еротична, другата с насилие, а третата доста неутрална. Първоначално зениците на участниците се разширили и при трите книги. Но останали разширени само слушайки пасажите, които били еротични или насилствени – естествено, защото им е било по-интересно. Така че може да се каже, че аз бих бил заинтересован от всяко ново нещо и зениците ми ще се разширяват малко в началото, но те ще останат разширени само ако продължавам да се интересувам от това, което слушам! 5. Тя може да ме “включи” Ако обърнем нещата в сексуален аспект, тогава със сигурност можем да кажем, че очите са дейни участници в този процес. И при мъжете и при жените зениците се разширяват, когато са сексуално превъзбудени /изследване на Bernick от 1971г/. Въпреки това не всички са съгласни, че уголемените зеници са сигнал за сексуална възбуда. Когато в тестове се показват голи снимки на хора, някои твърдят, че понякога ние просто сме заинтересовани и любопитни от голите форми, а не сексуално възбудени. 6. Отвращаваш ме Точно както моите зеници увеличават размера си, когато съм заинтересован от нещо или сексуално превъзбуден, така те се свиват, когато съм отвратен. Хес /1972г/ показва на участници в проучване снимки на пострадали деца. Първоначално зениците на хората се разширявали, защото са били в шок от видяното и след това са се свивали, за да се опитат да избегнат тези тревожни изображения. 7. Дали съм десен или комунист! Ако се случи да забележите снимка на политик от някой вестник или ТВ предаване, ако се вгледа човек в очите ви може да разбере дали сте демократ или върл комунист само по размера на зеницата ви /естествено тук съм сигурен, че ще си помислите, че така могат да се разберат още куп други неща и ще сте прави/. Барлоу /1969г/ показва снимки на хора, на които са Линдън Джонсън, Джордж Уолълс и Мартин Лутър Кинг на участници в негово проучване по въпроса. Зениците на либералите се разширяват, когато видят снимки с техни колеги либерали като Джонсън и Кинг, но се свивали всеки път, когато видели консерватора Уолълс. И съответно консерваторите при показването и на снимките на тях реагирали по същия модел. 8. Боли ме! Ако вече сте взели достатъчно от тази статия, сега може би искате да ми причините някакъв вид болка, особено ако не ви е харесала, нали? Жалко че не стоите до мен, за да ме намушкате с молива/или с мишката в случая/. Но ако бяхте тук и можехте да ми посегнете, за да ме нараните и ако ме гледахте от близо в очите ми, щяхте да видите как зениците ми се разширяват значително. Чапман /1999г/ изстрелва малки стрелички електрошок в пръстите на хора, за да измери колко ще се разширят зениците на участниците в това така “приятно и безболезнено изследване“ При максимална интензивност/разбирайте макс на тока/, зениците им се разширяват с около 0,2мм. Но това е само при пускане на ток, който е относително опитомен и контролиран. Представете си какво би им се случило на тези участници в този същия експеримент ако Чапман ги беше включил директно в електрическата мрежа….? 9. Яко съм надрусан …и ако погледнеш в очите ми може би ще си близо до това с какво съм се качил на черешата поглеждайки дали са ми се свили или разширили зениците! Някои, да ги наречем интересни субстанции като алкохол и други подобни опиати карат зениците да се свиват. Други като амфетамини, кокаин, ЛСД и Мескалин от друга страна ги карат да се разширяват. Полицаите знаят за това и някои от тях се вглеждат в зениците като един от начините за първоначална проверка дали се е “изстрелял” съответния заподозрян. 10. Моята личностна същност Това не е строго свързано със зениците на очите, но е твърде полезно, за да го пропуснем. Ако се вгледате внимателно в оцветената част на окото ми, ириса – може би ще забележите някои улики за моята личност /Ларсон 2007г/. Погледнете отблизо и внимателно за “крипти” в очите на някого /пространството леко отдалечено от ириса, точка 1 от снимката отгоре/ и ако са като от т.1 на снимката това ще ви подсказва, че човека, чийто очи са това е топла и нежна личност. Ако видите, бразди подобни на тези в точка 3 от снимката в очите на някого, тогава внимавайте, защото това е един импулсивен, непредсказуем, а може би опасен човек. Изглежда че един и същ ген, Рах6, който засяга част от мозъка, която се асоциира с начина на поведение също и индуцира тънка материя показваща недостатъци в ириса, …съответно и знаци за начина на поведение. Твърде малки, за да се видят? Както вече сигурно сте се досетили – едни и същи реакции на зениците могат да означават много и различни неща. Но общо взето когато зениците се разширяват може да се обобщи, че изпращат положително послание, а когато се свиват, реакцията е по принцип негативна. И въпреки това, какво означава свиването и разширяването на зениците разбира се зависи от ситуацията -може някой просто е светнал лампата в стаята. Това е забавно и полезно да се знае като реакция на различни ситуации, но можем ли наистина да открием и забележим тези малки промени отразяващи се в милиметри в големината на зеницата на хората? Според проучване на изображения от ядрено-магнитен резонанс, промяната в размера на зениците може да бъде много трудно забележима за нас, така че да открием съзнателно някаква промяна в начина на мислене на отсрещния човек.
129 години от Съединението Написана на : 2014-09-22 18:55:44
България чества днес 129-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Денят е обявен за официален празник в страната през 1998 г., а освен това е и празник на град Пловдив. На 6 септември 1885 г. Източна Румелия отхвърля върховенството на султана и обявява, че се присъединява към Княжество България. Това става след като Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев влизат с отрядите си в Пловдив, арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич и се създава временно правителство. Два дни по-късно княз Александър Първи Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. На това събитие България дължи и девиза, изписан над входа на Народното събрание: "Съединението прави силата".
СВЕТОВЕН ДЕН НА МИРА Написана на : 2014-09-21 18:35:05
На 21 септември е Световният ден на мира. Тази година се навършват 30 години от приемането на Декларация на Общото събрание на ООН за правото на народите на мир. По този повод темата на Международния ден на мира е "Правото на народите на мир". За първи път денят се чества през септември 1982 г. През 2001-а Общото събрание на ООН утвърждава 21 септември за ден на ненасилието и спирането на огъня във всички точки на света. И у нас денят ще бъде отбелязан по традиция пред паметника на Незнайния войн от 12.00 часа. Международен "Фестивал на мира" на тема "Да защитим нашето право на мир" ще бъде проведен в село Долни Лозен. Той е предшестван от семинари и лекции със студенти от Япония, Южна Кореа, Индонезия, Палестина и България.
Светите Вяра, Надежда, Любов и София Написана на : 2014-09-17 16:51:51
Светите Вяра, Надежда, Любов и София Църквата почита на 17 септември паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - отдава се почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта. Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали на изтезанията, момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях. Църквата почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. А Вяра, Надежда и Любов са обявени за покровителки на децата, защото и те самите са пострадали в името на Христа като деца. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция. Имен ден днес празнуват всички с имената на мъчениците.
Страница 1 от 3
 1-50 от 106  |   1  2  3  >>