Sibir
Блогът на aleks
blogs left blogs right
Aleks
Aleks, 44
« sibir.bg
Все по често... A+ A- Написана на : 2016-10-03 16:01:42
Все по често...

Все по-често скъсявам разговорите си.
Все по-рядко се интересувам кой, кога и защо е изговорил думи, за които ще съжалява, но ще бъде късно.
Все по-дълго мълча, пред разпенените думи от приятел и близък,който се превръща в непознат за мен.
Едно е да чуеш истината, друго е да се питаш, с какво заслужих този тон. Отсявам, онова което ми причинява болка, от онова, което ми е причинено, за да ме научи.
Разбирам разликата между обикването и "хубаво ми е с теб." Все по-бързо крача напред, без да се интересувам от очите, на които вярвах някога.
Все по-осъзнато, не отговарям на телефонни обаждания. Понеже тези, които ме търсят днес, си позволиха да ги няма за мен, когато ги търсех някога.
Колкото повече навлизам в лятото на годините си, толкова повече се убеждавам, че оттук-нататък, приятелите и близките ми ще намаляват за сметка на всички онези, които успяха да се впишат за малко в света ми, а след това избрах задълго да липсват.
Понеже човек не се променя, а се разкрива.
Пред онези, които (не) вярват, че държиш на тях. 
Там, където те има за някого, тя/той те намира. 
С дума. Обаждане. Мейл. Цвете. С картичка, от която грее само една нарисувана усмивка. С останалото се сбогувам. Бавно и полека. Неусетно почти.

Страница 1 от 1
 1-3 от 3  |   1 
Мариана    2016-10-27 18:22:37      
Важното е да няма чести сбогувания.
image
Ваня    2016-10-08 08:23:28      
Страница 1 от 1
 1-3 от 3  |   1