Sibir
Блогът на aleks
blogs left blogs right
Aleks
Aleks, 44
« sibir.bg
Долна Вереница A+ A- Написана на : 2016-04-28 19:33:10
Долна Вереница До̀лна Веренѝца е село в Северозападна България, намира се в община Монтана, Област Монтана. Селото е разположено на международния път Е 79, отстои на 8 км западно от Монтана и на 2 км югоизточно от с. Горна Вереница. Село Долна Вереница е скътано в полите на височината Веренишко бърдо, край река Селска бара, на височина около 250 м. Селото е заобиколено с разнообразна и живописна природа, която е съчетание от хълмисто-гористи местностти и обширни тучни ливади. Населението на Долна Вереница към 2012 г. е около 200 жители. Относно произхода на името на селото съществуват няколко теории, някои езиковеди свързват името Вереница от варница, в смисъл, че там е имало пещи за печене на вар. Други свързват името на двете села с думата върволица, понеже двете села (Долна и Горна Вереница), както и други са наредени по северния склон на Широка планина в редица или върволица като жерави в полет. Село Долна Вереница има богата и древна история. Първите известни заселници тук са били траките. Недалеч от центъра на селото, до местността "Зъбера" и в близост до Извора, дал началото на Селската бара, е имало тракийско светилище. По-късно, през римската епоха, светилището е било почитано и от римляните, като на неизвестен бог бил посветен паметник - т. нар. "ара". В землището на селото е намерена мраморна ара с латински надпис, кото бил поставен от някой си С (alius) I (ulius) Saturninus. Същият първоначално е бил центурион (т. е. командир на 100 души в римската армия) и то в I Италийски легион, това днес разбираме от намерен надпис от Монтана. По-късно той се издигнал в службата си и станал центурион за целия регион (т. е regionarius) и като такъв посветил паметника в светилището на днешното село Долна Вереница. За това, че богатите природни дадености на района не са убягнали на римляните, свидетелства разкритата римска вила т. е. голямо земеделско-скотовъдно и занаятчийско стопанство в местността "Голомуш", северно от селата Горна и Долна Вереница и южно от Доктор Йосифово. Има предположения, че селото е съществувало още през Втората българска държава (XII-XIV в.), вероятно от това време е намиращият се днес в руини манастирът в местността "Калугерец", 1 км източно от Долна Вереница. Според местно предние, по време на заробването на България от османлиите (края на XIV в.), а може би и при потушаване въстанието па двамата братовчеди Константин и Фружин, част от населнието по течението на р. Огоста било избито или пленено, а друга част намерила подслон в Долна и Горна Вереница. Местоположението на тези две села било благоприятно за по-спокоен живот с това, че те не са на оживени пътища или в открита равнина, хората намирали закрила в гористото тогава Веренишко бърдо. След падането на България под османска власт тукашното селище (също и Горна Вереница) се разраства и става едно от най-големите в обширния Видински санджак (окръг). Причината за запазването на тези две големи селища трябва да се търси и в това, че след падането под турско робство, те станали владения на бейлербея т. е. втория човек след султана, което било сериозна защита за тях от произвола на армията или на турски чиновници. Най-ранният турски документ, в който се споменава село Долна Вереница е от 1427 г. Следващият документ е от 1454 - 1455 г., където е отбелязано, че селото има 197 домакинства (за сравнение, по същото време във Видин живеят 340 домакинства) и данък от близо 30000 акчета, които давало на бейлербея. В турските данъчни регистри от 1478 г. се разбира, че броят на жителите в селото се увеличил още повече и бил 264 домакинства, като плащало данък близо 40000 акчета, освен домакинствата в селото имало неженени 25 и вдовици 22. Доброто материално благосъстояние и относителното спокойствие през османския период на селото, са причини, които несъмнено са се отразили върху духовното развитие на местното население. Църквата "Св. Никола" в Долна Вереница е една от най-старите в района, датирана е към XVI в., но има предположения, че е изградена върху основите на по-стара такава. В двора на същата църква се е помещавало и първото училиВ местността "Жеравица", в близост до селото, по време на Чипровското въстание през 1688 г. е станало голямо сражение с турците, сега на това място е издигнат паметник.ще в селото (сега реставрирано). В средата на XIX в. село Долна Вереница имало 113 къщи и имотите му било давани на видински турци първенци, приближени на пашата. Днес Долна Вереница е поредното обезлудяващо се българско село, несъумяващо да използва уникалната си природа и културно-исторически паметници.