Sibir
Блогът на aleks
blogs left blogs right
Aleks
Aleks, 44
« sibir.bg
Живот Написана на : 2017-06-17 18:58:28
Живот "Човек няма как да знае какво би трябвало да иска, защото живее един-единствен живот и не може да го сравнява с предишните си животи, нито пък да го поправи в следващите ... Няма никакъв начин да се провери кое решение е по-правилно, защото няма никаква възможност за сравнение. Човек изживява всичко за първи път, при това без да е подготвен ... Einmal ist keinmal, /немска поговорка/ Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало."
УСМИВКАТА Написана на : 2017-05-09 19:08:24
УСМИВКАТА

Коагато усмивката стане рефлекс на българина, тогава ще знам със сигурност, че нацията ни се е променила към по-добро. На запад е съвсем нормално , вървейки по улиците, да виждаш усмихнати хора, продавачките в магазина да ти се усмихнат, да ти се усмихнат дори хората преди теб на опашката ... От години се мъча да изработя такъв навик и у мен - по улиците вървя полуусмихнат, когато се запознавам с хората винаги се усмихвам, на продавачките - също, когато на опашката погледа ми се засече с този на някой човек също и т.н. Но много често срещам странни реакции(говоря за усмивките, които отправяме към незпознати хора) : някои си мислят , че щом вървя сам и усмихнат - нещо ми има, други се притесняват и си отместват погледа, трети си мислят, че нещо се подмазвам или нещо ще искам ... много пъти съм се чудил откъде този рефлекс у българина все да подозира другите в използвачество или подмазване :ph34r: Нищо не печелим ако вървим по улиците и се мръщим като че ли са ни изяли закуската - ако в претъпкания автобус или отегчителнта опашка се усмихнем на някой, няма да ни коства кой знае какви усилия - но следващите секунди стават по-малко ужасни или скучни :) Така че keep smiling :lighter:

ПРОШКА Написана на : 2017-02-26 17:45:35

Простихте ли днес? Прошка поискахте ли? Искрени ли бяхте или защото днес така трябва? Прошката е толкова интимен акт, толкова независим от дни и дати, толкова избухващ и разпръскващ мир и спокойствие, че не знам мога ли да събера в себе си толкова негативизъм, за да мога точно днес пък да простя. На себе си, на другите. Но сякаш повече на себе си. Не си прощавам, че си позволявам да се съмнявам. Не си прощавам, че започвам да вярвам, че хората все пак не са толкова различни. Не си прощавам, че свалям летвата, за да стане удобна за всички. Не си прощавам, че през определен цвят очила, виждам хората интелектуални лъвове и интелектуални охлюви, напълно еднакви. А, иначе, те просто ползват различен транспорт и носят различен товар. Разликата е само в скоростта и натоварването, резултатите са равни. Но все пак хората са различни. Въпрос на различна гледна точка и на различни очила. Не си прощавам слабостта. Не си прощавам и силата, когато е насочена в неправилната посока. Не си прощавам грешките, които допускам, възпитавайки децата си. Не си прощавам изгубеното в кухнята време за сметка на общуване с тях. Но това е цена, която ще продължа да плащам в името на един или два принципа, които няма да спра да следвам. Надявам се, че въпреки това, правя необходимото, за да са пълноценни отношенията ни. Но вие прощавайте, ако можете! Аз не мога да прощавам, друг го прави. Не че не съм готова да прощавам начаса, стига сме си носили лошотиите в душите. Просто не се чувствам толкова голяма, че да опрощавам. Господ ще опрости всички ни. Простете! Но не само днес.

Към всички майки... Написана на : 2017-02-01 16:37:55
Към всички майки...

"Към майката, която се крие в тоалетната, нуждаейки се от спокойствие само за минутка, докато сълзите се стичат по бузите й...

Към майката, която е толкова уморена и има чувството, че вече не може да функционира и би дала всичко да полегне и да си почине така, както заслужава...

Към майката, която седи сама в колата си, тъпчейки храна в устата си, защото не иска никой да види или знае, че тя яде такива неща...

Към майката, която плаче на дивана, след като е крещяла на децата си за нещо малко и сега се чувства гузна и недостойна...

Към майката, която отчаяно се опитва да нахлузи старите си дънки, защото всичко, което иска, е да погледне в огледалото и да се чувства добре...

Към майката, която иска да напусне дома си, защото животът й идва в повече и не може да се справи с всичко...

Към майката, която поръчва пица по телефона, защото вечерята не е станала така, както й се е искало...

Към майката, която се чувства сама, независимо дали е единствения човек в стаята или е сред тълпа...

Ти си достатъчна.
Ти си важна.
Ти си ценна.

Това е фаза в живота за всяка от нас. Наистина трудна, затормозяваща, откачена фаза на живота.

В крайна сметка всичко ще си е заслужавало. Но сега е трудно. И е трудно за толкова много от нас по много различни начини. Не винаги говорим за това, но ни е трудно и не си сама.

Ти си достатъчна.
Ти даваш най-доброто от себе си.

Тези малки очички, които те гледат – те мислят, че си перфектна. Те смятат, че си повече от достатъчна.

Тези малки ръчички, които посягат да те хванат – те мислят, че ти си най-силната. Те смятат, че можеш да завладееш света.

Тези малки устички, които ядат храната, която им даваш – те мислят, че ти си най-добрата, защото коремчетата им са пълни.

Тези малки сърчица, които докосват твоето – те не искат нищо повече. Те искат само теб.

Защото ти си достатъчна. Ти си повече от достатъчна, скъпа майчице.
Ти си невероятна!“.......


Наближава КОЛЕДА Написана на : 2016-12-18 15:36:31
Наближава КОЛЕДА

"Наближава Коледа... Една тъжна Коледа...
Отново идва Коледа! Но всичко е различно.. Не е като онези коледи, които помни моето детско сърце.. Някога Коледа носеше топлина и благост.. Прошка.. И смисъл.. Сега хората, прегърбени от болката си.. Задушаващи се от мъките си, нямат силата дори да се усмихнат.. Не могат или сякаш не искат да станат по-добри.. Взирам се в празните и блуждаещи очи и там няма нищо.. Сивото ежедневие успя да вземе своите жертви.. Колко тъжно, нали?! Празни сърца, безлики лица.. Душите им продадени за няколко стотин лева..
Да, на Коледа стават чудеса.. Но не и докато не станем по-добри.. Докато сами не помогнем на чудото да се случи.."

Притча за магарето и кладенеца Написана на : 2016-11-24 10:56:01
Притча за магарето и кладенеца

„Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му се чудел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение – да зарови кладенеца заедно с животното. Казал си, че магарето и без това е вече много старо. А и кладенецът все някога трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят толкова усилия, за да измъкне от трапа това старо животно. Затова извикал съседите си да му помогнат да зарине кладенеца. Всички дружно грабнали лопатите и се заели да хвърлят пръст в дълбокия ров.
Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. Не след дълго обаче, за всеобщо учудване, животното притихнало. След като хвърлили още няколко лопати пръст, селянинът не се стърпял и решил да надникне и да провери какво е положението там, вътре. И останал изумен от онова, което видял!
С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магарето правело нещо невероятно. Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят още и още почва в кладенеца, всеки път животното се изтръсквало и стъпвало върху трупащата се под краката му земна маса. Не се минало много време и всички с изненада видели, как магарето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред…“

Много ми харесва тази история. Според мен Това магаре е било истински Алхимик. Занимавало се е с превръщането на Калта в Стълба към небето. Затова за мен това не е историята за „Магарето, което паднало в кладенеца“. Тя е историята за „Магарето, което излязло от кладенеца“. Тя е историята за излизането от дупките ( в които падаме понякога без да искаме и без да знаем с какво сме го заслужили) като не приемаме нещата лично, а с истинска магарешка невъзмутимост стъпваме върху това, което първоначално сме усетили, че може да ни смаже и затрупа, и се изкачваме нагоре.

Рестартиране Написана на : 2016-10-30 15:21:12
Рестартиране

Всеки път, като се обадя за проблем с интернета ме питат:

- А рестартирахте ли модема?

- Да, рестартирах го!

- А компютъра рестартирахте ли?

- Да, и него рестартирах!

- Аха, а рестартирахте ли първо компютъра и после модема?

- Рестартирах първо модема, после компютъра, после пак компютъра и докато се зареждаше рестартирах модема, рестартирах и телевизора, после си спрях бойлера и пак го включих . Докато грееше бойлера, включих и изключих 3 пъти сешоара. След това пак рестартирах и модема и компютъра. След това рестартирах ютията, включих тостера и пералнята, рестартирах асансьора на блока, спрях си парното, рестартирах модема и компютъра и пак нямам Интернет.

- Аха, продължавайте така и до 15 минути сам трябва да се оправи!

Все по често... Написана на : 2016-10-03 16:01:42
Все по често...

Все по-често скъсявам разговорите си.
Все по-рядко се интересувам кой, кога и защо е изговорил думи, за които ще съжалява, но ще бъде късно.
Все по-дълго мълча, пред разпенените думи от приятел и близък,който се превръща в непознат за мен.
Едно е да чуеш истината, друго е да се питаш, с какво заслужих този тон. Отсявам, онова което ми причинява болка, от онова, което ми е причинено, за да ме научи.
Разбирам разликата между обикването и "хубаво ми е с теб." Все по-бързо крача напред, без да се интересувам от очите, на които вярвах някога.
Все по-осъзнато, не отговарям на телефонни обаждания. Понеже тези, които ме търсят днес, си позволиха да ги няма за мен, когато ги търсех някога.
Колкото повече навлизам в лятото на годините си, толкова повече се убеждавам, че оттук-нататък, приятелите и близките ми ще намаляват за сметка на всички онези, които успяха да се впишат за малко в света ми, а след това избрах задълго да липсват.
Понеже човек не се променя, а се разкрива.
Пред онези, които (не) вярват, че държиш на тях. 
Там, където те има за някого, тя/той те намира. 
С дума. Обаждане. Мейл. Цвете. С картичка, от която грее само една нарисувана усмивка. С останалото се сбогувам. Бавно и полека. Неусетно почти.

СТРАХ Написана на : 2016-09-30 23:19:47
СТРАХ

Беше обсебена от страх. Струваше и се, че всеки я дебне с намерението да и стори нещо лошо. Изпитваше ужас от кучето на съседа, уличните котки, които се мотаеха до препълнените контейнери, от вирусите и микробите предизвикващи пандемии в близкия изток, от просяците протягащи ръце за милостиня, просто от всичко. Къпеше се по три пъти на ден. Първо с анти бактериален сапун, след това с такъв богат на всякакви полезни за кожата масла и накрая с такъв, който ухаеше на жасмин. Искаше всичко около нея да ухае на жасмин. Имаше пет саксии в които беше посадила това растение, за всяка стая. Растенията бяха израснали толкова , че стаите бяха почти непроходими. За да легне в леглото си тя трябваше да пропълзи в тунел от жасмин дълъг метър и половина. Отделно двора и беше ограден с жив плет от жасминови храсти. Обичаше да си прави експерименти с различни торове за растения. Човекът от когото ги купуваше и препоръча някакъв нов. Каза и , че от него растенията растели за часове. Отвори шишето и то ухаеше на жасмин…
Новината не слезе цял ден от жълтите вестници. Заглавията надничаха от всяка място където можеше да си купиш вестник. „ Жасминовата жена“ се беше превърнала в сензация за един ден. Купища зяпачи се тъпяха пред дома и. Неудобството на това обаче да бъдеш растение е това, че при окапване листата гният и отделят неприятна миризма...

Най-красивото цвете Написана на : 2016-09-25 17:29:54
Най-красивото цвете Пейката в парка беше пуста, когато седнах да почета, под дългите заплетени клони на една стара върба, сякаш и те – намръщени, разочаровани и обезверени от живота се опитваха да ме повлекат със тях надолу. Но явно това не беше достатъчно, за да ми съсипе деня. Едно малко момче останало без дъх, уморено от игра, приближи към мен. Застана точно пред мен и с глава наведена надолу, каза с голямо вълнение: “Виж какво намерих!” В ръката си държеше цвете… жалка гледка - С износени от времето и завяхнали венчелистчета – невиждали достатъчно дъжд и светлина, растението по-скоро приличаше на бурен. Прииска ми се момчето да си вземе мъртвото цвете и заедно с него да отиде обратно да си играе. Пуснах малка фалшива усмивка и се отместих настрани. Но вместо да се отдръпне, той седна до мен и постави цветето на носа си, като възкликна с изненада: “Със сигурност мирише много хубаво, а и е доста красиво, твърде красиво даже… затова го откъснах и донесох тук… за вас”. Буренът пред мен умираше или по-точно беше вече мъртъв… без никаква жизненост и ярък цвят… Но знаех, че трябва да го взема, защото малкото момче, никога нямаше да си тръгне и да ме остави на мира. Затова се протегнах за цветето и отговорих: “Благодаря, точно от каквото имах нужда.” Но вместо да постави цветето в ръката ми, той се протегна, като го задържа във въздуха без никакъв умисъл или план… И точно тогава забелязах за първи път, че беше сляп. С треперещ глас и сълзи пробляснали в очите ми, му благодарих за прекрасния избор на най-прекрасното цвете. “Моля, пак заповядайте” – каза с усмивка той, след което избяга да играе… без изобщо да забележи влиянието, което оказа над мен и целият ми ден. Стоях на пейката и се чудех, как това малко момче е успяло да забележи една самосъжаляваща се жена, оплакваща съдбата си под старата върба. Как е разбрал, че съм се предала и съм стигнала до тук? Може би чрез сърцето си или благословен с истинско прозрение… Чрез очите на едно сляпо дете, най-накрая успях да видя… че проблемът не беше света около мен, проблемът бях аз. И за всички пъти, в които самата аз бях сляпа, обещах да започна да виждам красотата в живота, и да ценя всяка секунда, която имам. Приближих увяхвалото цвете към носа си, вдишах аромата на прекрасна роза и се усмихнах, докато гледах как малкото момче, с нов бурен в ръка, приближаваше нищо неподозиращ възрастен човек, за да промени живота му. ~ Неизвестен автор
Историите, които ме научиха да живея Написана на : 2016-09-07 16:22:21
Историите, които ме научиха да живея

Съдбата трябва да се приеме, а не да се променя

Казват, че всеки има своя съдба и често тя не ни харесва. Трудно ни е да приемем съдбата си, смятаме, че заслужаваме по-добър живот, затова прилагаме много усилия да я променим дори и ако всички предишни опити са се оказали напразни. Всеки сам поставя запетаята на необходимото място: приемане не трябва промяна. Сравнявайки своя живот с живота на другите хора, ни се струва, че на тяхната съдба може да се завижда и с радост бихме сменили живота си с живота на този, на когото завиждаме. Обаче не знаем в действителност какво чувстват хората дълбоко в себе си. Може да си сложим всякаква маска, но какво преживяваме е друг въпрос. Ето и една мистична притча за йогата и приемането на съдбата. Притча за йогата и съдбата Отдавна, отдавна, когато на земята живели могъщи йоги-мистици, към един от тях след дълъг път през планината дошъл дървосекач, обикновен селянин и казал: - Ти си известен йога и магьосник, много съм слушал за твоите мистични способности. Говорят, че ти предизвикваш дъждове, когато има суша и прогонваш облаците, когато полята са залети с вода. Ти от разстояние си излекувал няколко наши хора от смъртоносни болести, макар че нито веднъж не си ги виждал с очите си и не си говорил с тях. Казват, че ти цял живот се занимаваш с мистична йога и можеш много неща, за които ние, простите хора, дори не се досещаме. Дойдох при теб, за да …. - Зная за какво си дошъл, - изведнъж казал йогата със спокоен, тих глас. – На теб не ти харесва, че работиш за трима, а получаваш колкото другите. Имаш красива жена, но тя не те обича така както ти с иска. Децата ти не оправдават очакванията ти. Мъчат те тежки думи и болести. Не можеш да приемеш съдбата си и мислиш, че животът е несправедлив, затова си и дошъл при мен. - Да, така е – навеждайки поглед, казал дървосекачът. – Можеш ли да ми помогнеш? Йогата затворил очи и отговорил: - Ще ти помогна. Посочи ми трима души, чиято съдба смяташ за по-добра от твоята. Селянинът незабавно назовал трима души. След това йогата му заповядал да си затвори очите и обяснил: - За няколко минути ще ти помогна да влезеш в особено състояние.Ще осъзнаваш всичко случващо се, но няма да можеш да се движиш, да размишляваш и няма да можеш сам да прекратиш този процес. Само ще наблюдаваш и чувстваш всичко, което ще ти покажа. Съгласен ли си? Получавайки съгласието му, йогата започнал своята работа. Веднага показал на дървосекача един ден от живота на коняря, който бил първи в списъка, имащ „по-добра съдба“. Дървосекачът преживявал всички събития от деня на коняря, от изгрев до залез слънце, едно след друго, всички радости и мъки, сякаш самият той бил коняря – толкова всичко било реалистично и емоционално. И накрая, когато „денят на коняря“ завършил и изведнъж дървосекачът осъзнал, че не е конят, въздишка на облекчение се изтръгнала от гърдите му. - Можеш ли да приемеш такава съдба? Искаш ли да си на неговото място? – попитал йогата. - Не, - отговорил селянинът, без да се замисли. После йогата показал един ден от живота на грънчаря, който бил втори в списъка. Дървосекачът въпреки волята си потънал в живота на грънчаря, напълно преживявайки и доброто и лошото, докато не приключил денят. След като осъзнал, че той не е грънчарят, дървосекачът дълбоко въздъхнал. Искаш да имаш такава съдба? – попитал йогата. - О, не… След това йогата показал на селянина живота на търговеца, третият човек в списъка, на когото дървосекачът тайно завиждал. Един ден от живота на търговеца – всички събития на деня ярко били преживени от дървосекача във всички подробности. Опомнил се от тази много реалистична илюзия, той отново чул гласа на йогата: - Готов ли си да приемеш такава съдба? Тежко дишайки след преживения опит на тримата, дървосекача едвам промълвил: - Не. Много съм се заблуждавал, мислейки, че тяхната съдба е по-добра от моята. Не искам да си сменям съдбата. Йогата го погледнал внимателно и казал: - Добре. Сега кажи какво искаш. Човекът поразмислил минута и отговорил: - Позволи ми да си остана дървосекачи да си живея живота такъв, какъвто е. След всичко това мога да приема съдбата си каквато и да е тя. Благодаря ти за помощта. От този момент нататък дървосекачът никога не се оплаквал от живота си и никому не завиждал. Защото знаел от мистичния си опит: външното поведение на човека и неговия вътрешен свят често са различни неща.

Придържай се към… Написана на : 2016-08-20 20:39:27

Придържай се към важните неща в живота си.

Придържай се към Вярата – само тя ни позволява да вярваме, че няма невъзможни неща. Само тя дава сила на душата.

Придържай се към Надеждата. Тя прогонва съмненията и ни позволява да бъдем позитивни и жизнерадостни.

Придържай се към Доверието – то е в основата на всички взаимоотношения, които са ценни и съдържателни.

Придържай се към Любовта – тя е най-прекрасният подарък…. придава смисъл на живота.

Придържай се към Семейството – то е твоят корен и началото, откъдето си израснала, то е лозата, която е израснала с времето, за да те храни, да те подкрепя по пътя ти и винаги да остане с теб.

Придържай се към Приятелите – те са най-важните хора в живота ти и те правят света по-добро място.

Към Себе си…

Придържай се към това, което си и към всичко, което си научила, защото това са нещата, които те правят уникална. Не забравяй, че това което чувстваш и това, в което вярваш е правилно и важно.

Сърцето ти може да говори много по-силно, отколкото разума ти…. слушай го.

Придържай се към Мечтите си – бори се за тях усърдно и честно. Никога не поемай лесния път и не се поддавай на лъжата.

Другите

По пътя си не забравяй за другите и намери време за техните нужди.

Наслаждавай се на красотата около теб.

И намери куража да погледнеш нещата по по-различен начин.

Прави света си по-добър всеки ден!

И не изпускай важните за теб неща, защото те придават смисъл на живота ти!

Придържай се към тези неща!

                                                                                                                   Мартин Стоянов 

Късметът идва при онези, които си помагат сами! Дъждът се изсипвал над града в продължение на седмици. Въпрос на часове било водата да залее улиците и да стигне чак до покривите на къщите. Затова всички хора, които живеели в него, заминали на по-безопасни места, с изключение на един, който си мислел: „Бог ще ме спаси!“ Тъй като нивото на водата започнало да се повишава и вече всичко било покрито, дошъл огромен джип и шофьорът приканил човека да се качи. Той отказал и пояснил, че има вяра и е убеден, че Бог бди над него и ще го спаси. Започнало да вали още по-силно и язовирът, който се намирал близо до града, се изсипал по улиците, като стигнал чак до вторите етажи на сградите. Тогава отнякъде се появила лодка и хората в нея приканили нещастника да се качи. „Не, благодаря ви! Продължавайте по пътя си. Бог ще ме спаси. Аз имам вяра в него.“, казал той. Водата продължила да нараства и мъжът се изкачил на един покрив. Той погледнал нагоре и видял хеликоптер, който спускал спасителна стълба към него. Онзи отказал, защото все още имал вяра и бил убеден, че Бог ще го спаси. Е, най-накрая се е удавил. Когато застанал пред Създателя, той гневно извикал: „Господи, аз имах пълна вяра в теб. Защо пренебрегна молитвите ми и ме удави?“ Господ спокойно отговорил: „А ти кой мислиш, че ти изпрати джипа, лодката и хеликоптера?“ Извод: Единственият начин да преодолеете фаталистичното отношение е, да поемете отговорност и да повярвате в закона на причината и следствието, а не в късмета.
Притча за цветовете на дъгата Написана на : 2016-07-23 20:06:42
Притча за цветовете на дъгата Причината за образуването на дъгата е различното пречупване на светлината в дъждовните капки - показателят на пречупване за дълговълновия (червен цвят) е по-малък от този на късовълновия (син, виолетов цвят). По тази причина червеният се отклонява по-малко (на 137°30’) отколкото виолетовия (на 139°20’) и в резултат - белият цвят се разлага в спектър. В основата на това явление е пречупването и отражението на светлината на успореден сноп лъчи във вътрешността на сферичните капка вода. Освен това обяснение от науката, съществува и широко разпространена легенда, която обяснява появата на дъгата. Преди хиляди години цветовете започнали да спорят, кой от тях е най-обичаният и значимият. Всеки от тях представял човешка добродетел и стремеж, с който мислел, че изпъква пред останалите. Зеленият – символ на живота и надеждата; Червеният – на опасността и смелостта; Жълтият – на веселието и топлината; Оранжевият – на здравето и обновлението; Синият – на свободата и безкрайността; Пурпурният – на авторитета и властта. Спорът на цветовете не преставал, всеки изтъквал своите качества и отказвал да отстъпи, карали се все по-шумно, докато не предизвикали светкавица и гръм. Върху тях завалял проливен дъжд и те започнали да се бутат един зад друг, за да се скрият. Изведнъж се чул гласът на дъжда, който им обяснил, че са най-обичани и значими само като са заедно и ги подканил да се хванат за ръце и да се сдобрят. Така показали, че между тях може да цари мир и уважение. Так винаги, когато дъждът измива всичко ненужно и пагубно в човечеството, се появява дъгата като знак за красивото и надеждата.
РАЗМИСЪЛ Написана на : 2016-06-28 18:53:35
Аз съм това, което съм! Който ме харесва - Благодаря! Който не ме харесва - пак Благодаря! Разни хора, разни идеали! Понякога съм луд, понякога странен, понякога непоносим! Обичам! Не мразя! Алергичен съм към безинтересни личности! Не обичам да премълчавам истината! На някои хора не им понася! Не ми пука! Карам хората да търсят разликите ми с останалите , а не приликите! Повечето хора, които съм срещнал в живота си са видели онова, което са провокирали в мен! Имам едно лице и много настроения! Малко са тези, които са успели да докоснат душата ми! Познавам много хора, обичам малко! Срещам непрекъснато нови лица, но помня единици! Не ми пука, когато ме мразят - това означава, че искат да са с мен или като мен, но не знаят как! Затова ме опознават само хората, които мисля, че има смисъл! А за останалите съм просто това, което виждат.
Историите, които ме научиха да живея Написана на : 2016-06-26 20:11:12
Не бъди чаша! Бъди езеро! Един възрастен учител в Индия се уморил от постоянните оплаквания на ученика си. И тъй, една сутрин го изпратил да донесе сол. Когато се върнал, учителят накарал недоволния младеж да изсипе шепа сол в чаша с вода и после да я изпие. – Какъв вкус има? – попитал той. – Горчив – отвърнал ученикът. Учителят се подсмихнал, а после казал на младежа да изсипе същата шепа сол в езерото. Двамата отишли мълчаливо до близкото езеро и когато ученикът хвърлил шепа сол във водата, старецът рекъл: – Пий сега от езерото. Когато водата докоснала устните му, учителят отново го попитал: – Какъв вкус има? – Сладък – гласял отговорът този път. Тогава учителят седнал до сериозния младеж, който толкова много му напомнял на самия него, хванал ръцете му и казал: – Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя винаги остава една и съща. Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката. Затова, когато те боли, можеш единствено да разшириш собственото си възприятие… Не бъди чаша. Бъди езеро. Из „Книга за пробуждане“, Марк Непо
***** Написана на : 2016-06-18 20:22:38
На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът. Александър Дюма-баща Граф Монте Кристо
За малките неща и жестове Написана на : 2016-06-16 20:27:31
Всеки ги има. Онези дни, в които едвам отваряте очи и не ви се иска нищо друго, освен отново да ги затворите. Криво ви е. В работата ви чакат куп задачи, а нещата с любимия ви отново куцат. По-ведро, моля! Май отново забравихте, че всичко зависи от вас самите и че можете да направите деня си точно такъв, какъвто го искате. Не вярвам да желаете да е изпълнен с нерви, отегчение и липса на всякаква мотивация. Затова спомнете си за малките жестове, които могат да направят големите промени в настроението ви и са способни да ви заредят с красиви емоции за целия ден. И ако някой не се сеща да ги направи за вас, пробвайте вие да ги сторите за тези, които обичате или дори за онези, които не познавате. Защото правейки добро, единственото, което можете да постигнете е да се заредите с положителна енергия и да се почувствате истински щастливи. Не забравяйте сутрешното кафе или чай Поднесете го в леглото на любимия си човек или просто му го оставете на масата, придружено от готино късметче, направено от вас. Когато видите усмивката на лицето му със сигурност и на вас ще ви стане по-хубаво. Бъдете учтиви с околните Помнете да бъдете положителни, ведри и усмихнати. Отстъпете мястото си в градския транспорт или помогнете на възрастната дама да слезе от автобуса. На слизане подайте билетчето си на някого от качващите се. Сами ще се учудите колко работа вършат тези малки жастове в борбата с намръщения ви и скучен ден. Бъдете щедри Почерпете с кафе или парче кекс колежката си в обедната почивка. Направете нещо различно, с което ще изненадате не само околните, а и себе си. Няма нищо по-приятно от това да усмихвате напрекъснато себеподобните си. Обадете се на приятел Просто така. Без причина. На някого, за когото все не ви остава време- за да го чуете, да кажете просто едно как си. Да поговориш с някой, с който не си се виждал и чувал от много време може да ти донесе само емоция и приятно настроение- това, от което се нуждаете всеки ден, за да се чувствате пълноценни, спокойни и можещи. Заделяйте време за любимите си хора Вечер се отдайте на това да дарявате обич. Гушнете любимите си, подарете им нещо малко, изненадайте ги. Поговорете с тях, попитайте ги как е минал денят им. Няма нищо по-хубаво от това да показвате вниманието и загрижеността си. Защото каквото давате, това и ще получавате. Не забивайте поглед в лаптопа, а се вгледайте в тези, които обичате. Елементарни, може би вече твърде клиширани, но не и неверни неща. Толкова лесни за изпълнение и в същото време толкова незаменими жестове, които могат да направят чудеса с нас. Само и единствено от вас зависи как ще изглежда денят ви. Дали ще изберете да раздавате добро и да сте мили и отзивчиви или ще навъсите физиономия и ще привличате само негативна енергия с нея. Има едно-единствено правило и то е, че за да се чувстваме добре, трябва ние самите да раздаваме добро. Вгледайте се в усмивката на дете, насладете се на слънцето или просто изяжте парче торта. Излезте с любимата си музика, звучаща от слушалките на телефона ви. Вечерта си вземете хубава книга и се отдайте на спокойствието. И нещо много важно- не забравяйте да бъдете благодарни дори за пет минути дневно. Благодарете за това, че сте здрави, затова че имате работа или затова, че детето ви спи сладко в легълцето си до вас. Защото в това е магията на живота.
Хиляди мисли и спомени Написана на : 2016-06-11 23:51:22
Преди няколко дни реших да си направя албум със снимки. Но не просто страници със снимки, а спомени. И точно това ме накара да се замисля, какво са спомените?! Какво ни дават спомените, до колко се нуждаем от тях и как ги съхраняваме? Спомените имат две страни, като монетата, те са добри и не толкова добри, казвам не толкова добри, защото според мен какъвто и да е споменът, самото му преживяване ни е помогнало. Било то да порастнем,да вземем важно решение, да се опознаем.... И така иска ми се първата страница от албума ми да е запълнена не със спомен, а по скоро с дефиниция, с обобщение, с обяснение какво точно е това споменът. Но изведнъж както ми се въртяха хиляди мисли в главата..... не знаех какво да напиша. Как точно мога да обобщя всички тези толкова разнородни и уникални сами по себе си спомени, как да ги дефинирам като едно цяло?!
Болка Написана на : 2016-06-07 23:22:36
Болка Болката е сигнал за опасност. Винаги е била и това е единствената и функция. Обикновено се смята за предупредителен сигнал, свързан с увреждане или вредно въздействие. Т.е., изпитваш ли болка трябва да вземеш мерки иначе последствията могат да бъдат от умерени до катастрофални, а понякога и фатални. Случва се, да е достатъчно да третираш болката с някакъв „медикамент” (разговор, споделяне), друг път може да се наложи „ампутация” (раздяла), но факта, че болката ИЗИСКВА реакция не се променя от интензивността и. Интензивността определя само степента на реакция. Във всеки случай, ако има болка и не реагираш – значи нещо не ти е наред. Какво? – всеки сам си знае. А може би не знае. Може би, ако не изпитваш болка – значи или няма истинска рана, или няма истински чувства. До тук май не е много ясно за какво говоря: за физическа или за душевна болка. Всъщност, особена разлика няма. Затова и използвам паралели между едната и другата. Оттук нататък ще използвам само болка и тя ще боли навсякъде. Болката има най-различни външни проявления. Но едно от тях е най-съществено и най-познато: обикновено, когато душата ти кърви – очите плачат. Сълзите са децата на болката... или на любовта... понякога. Сълзите са кондензирани капки болка. Те са нейният материален субстрат. Дори, когато са сълзи на радост. Всъщност е твърде вероятно сълзите на радост, да са по-скоро сълзи на облекчение, че всичко е протекло добре и можем да се радваме, че сме избегнали болката. Когато плачеш, болката излиза навън и временно утихва. Утихва защото външният свят е интересен и на нея и се приисква да поскита из него. Общо взето се държи като малко дете, което временно се е измъкнало от родителска опека. Рано или късно обаче се сеща, че ще загази ако продължава да скита и се връща у дома. В душата ти. И тогава пак боли. За да изчезне изцяло болката, трябва да я помириш с чувството за вина. Ще попиташ защо точно вина? И откъде дойде тази вина? И какво общо има с моята болка? Добре де, ще се опитам да ти отговоря. Понякога, може би доста често, проблемът е в това, че когато изпитваш болка имаш нужда да причиниш такава, най-често на човека, който обвиняваш за твоята болка. Понякога си готов на всичко за да спреш болката. Дори да умреш. А понякога я прегръщаш като единственото, което те държи откъм светлата страна. Тогава се потапяш в депресия и се случва години наред да НЕ ЖЕЛАЕШ да изплуваш от нея. Депресията се грижи за теб като родител. Тя притъпява болката в хаоса от разхвърляни и объркани мисли и чувства. В същото време те наказва за болката, която и ти неминуемо си причинил на източника на собствената си болка. И ти приемаш това за справедливо, защото чувството за вина вече те е попиляло и продължава неуморно да попилява цялата ти същност. Болката и депресията са кръвно свързани. Болката е майка на депресията. Освен кръвната връзка ги свързват и общи интереси, което прави връзката изключително здрава. Основният им общ интерес (и градивно-спояващ елемент) е чувството за вина. Без него майка и дъщеря биха се споминали на секундата. Депресията не е социален феномен. Нейните корени са ВИНАГИ в нарушеното равновесие между силни чувства, свързващи двама или повече души. Затова и наблюдаваната последователност е: нарушаване на равновесието на чувствата – болка – агресия – болка – депресия. Нарушеното равновесие ражда болката. Болката ражда на свой ред желанието да нараниш източника, който те е наранил и към който задължително изпитваш силни чувства. Обикновено тези чувства са любов или различни нейни производни. Тогава ти си „мислиш”: Някой трябва да плати за всичките тези сълзи! Вариантите за плащане са два: Този някой може да плати или с любов, или като на свой ред понесе болката, която ти ще му причиниш. Ако плати с любов – добре. Всичко може би ще е наред и болката ще си отиде. Но, ако трябва да му причиниш болка за да си плати – тогава идва чувството за вина. Да не говорим пък за страничните ефекти от този акт, най-разрушителния от които е порочният кръг, който се оформя между теб и обекта – агресия от твоя страна, придружено от чувство за вина – агресия в отговор, придружена от неговото (или нейното) чувство за вина – пак агресия от твоя страна и така понякога до безкрай. Всъщност, желанието да нараниш, дори и да не бъде осъществено, също води до поява на силно (адекватно на силата на чувствата ти към обекта) чувство за вина. Тогава конфликта между болката, която изпитваш и чувството за вина ражда депресията и всякакви други невротични, а в най-тежките случаи и психотични промени в душата. Една от най-често срещаните, генерални житейски грешки, които можеш да направиш е да скриеш болката си. По неизвестни причини това се възпитава у нас като проява на сила. Учат ни, че да изпитваш и да преживяваш открито болката си е слабост. Това не е вярно. И не само, че не е вярно, но е и безкрайно опасно. Слабост е страха да проявиш болката си. А когато я криеш от най-близките си е не само слабост, но и престъпление срещу тях и срещу самия теб. Престъпление срещу всяко свято, чисто и истинско чувство, което съществува или би могло да съществува между тях и теб. В самото начало споменах, че има два начина да се справиш с болката. Единия е да споделиш с болката си с нейния източник, да говориш с него за това какво изпитваш, защо го изпитваш и какво би могъл на направи той или тя за да ти помогне да се справиш с болката. Другия начин е да скъсаш връзката с източника на болка и да разчиташ на забравата. Често се случва така, че дори и да минеш през разговор и споделяне, пак стигаш до раздяла. Обичайната причина е, че провеждайки такъв разговор, емоцията, която го придружава е толкова силна, че ти пречи да намериш верния път към партньора си. Вероятно това ще те накара да се откажеш изобщо от идеята за разговор. Откажеш ли се, това категорично ще означава, че любовта ти е или слаба, или изобщо отсъства и чувствата, които стопират разговора не са любовни, а егоцентрични. Но има ли любов и обърнеш ли се към нея за помощ – ще се справиш. Защото любовта е може би единственото чувство, което не позволява да го спре каквото и да е. Обичаш ли – знаеш го. Не е необходимо да го разбираш. Не знам дали е и възможно да разбереш любовта. Но със сигурност можеш да я почувстваш. Да я преживееш. Да я вкусиш. Да усетиш как е овладяла всяко сетиво, всяка фибра от тялото ти. Как диша вместо теб. Как тупти вместо теб. Любовта не се мисли и не се помни. Тя е същността ти. Тя е обсебване и себеотрицание. Не прави компромиси и не се интересува от правилата. За любовта не е необходим морал. Тя е над него. Трябва да си надживял морала за да обичаш. А ако не си – просто не казвай „обичам те”. Това би било лъжа. А ако обичаш... е, тогава определено ще намериш начин да споделиш болката си и сила да се справиш с нея. В крайна сметка, с любов или без любов, с помощта на човека, който те е наранил или с някой друг, просто намери път навън за болката си. Не се бори сам с нея. Не я крий от другите. Не заблуждавай себе си, че я няма. Болката се храни от страха ти да я споделиш. Черпи сила от тъмнината в душата ти и се страхува от светлината. Затова я изкарай на светло, запознай се с нея, разбери я и... всичко ще си дойде на мястото.
ЦВЕТНО Написана на : 2016-06-04 20:21:52

Ошо: Да бъдеш в уединение - това е единствената истинска революция

Чрез уединението егото се разбива. Няма с кого да общува, затова не може да съществува. И ако ти си готов да бъдеш сам, твърд и решителен в уединението си, да не избягаш, да не се върнеш, а да приемеш уединението такова, каквото е, то се превръща в огромна възможност. Тогава си като семе, в което много е заложено. Но не забравяйте, за да израсте растението, самото то трябва да се разруши. Егото е семе, потенциална възможност. Ако то се разруши, се ражда божественото. Това божествено не е нито "мен", нито "теб" - то е единно. Чрез уединението стигаш до единното. Може да се създадат лъжезаместители на това единство. Индусите са станали единни, християните и мюсюлманите - също. Китай е единен, Индия е единна. Но това са заместители на единството, което идва само чрез пълно уединение. Тълпата нарича себе си единство, но такова обединяване винаги се противопоставя на нещо друго. Докато си в тълпата ти е уютно. За нищо не отговаряш. Сам ти не би подпалил джамията, не би разрушил храма, но когато си част от тълпата, го правиш, защото вече за нищо не отговаряш лично. Отговорни са всички, значи никой в частност. Отсъства индивидуалното съзнание, остава само груповото. В тълпата падаш до състоянието на животно. Тълпата е лъжлив заместител на чувство за единство. Който разбира тази ситуация, осъзнава отговорността си като човешко същество и вижда колко е трудна и напрегната задачата, стояща пред човека, той никога няма да потърси знаменатели. Такъв човек живее с фактите, такива каквито са, не създава измислици. Вашите религии и политически идеологии са само фикции, създаващи илюзия за единство. Единството идва само след изчезването на егото, а егото може да умре само когато си абсолютно сам. Когато си напълно сам, теб те няма. И това е моментът на взрива. Взривяваш се с вечността. Това и само това е еволюция. Аз го наричам революция, защото не е неосъзнат процес. Можеш да се откажеш от егото, можеш и да не се откажеш. Това си е твоя работа. Да бъдеш в уединение - това е единствената истинска революция, необходимо е много мъжество. Само Буда е сам, сами са само Христос или Махавира. Това не значи, че те непременно са изоставяли семействата си и света. Съвсем не е така. Не е имало напускане, отрицание на нещо. Актът е бил позитивен, той е движение в посока към уединението. Те нищо не са захвърлили, само са търсили пълното уединение. Всичките търсения са насочени към онзи момент на взрив, когато си сам. В това уединение е . И само тогава се постига просветление. Ние не можем да сме сами, другите - също. Затова създаваме групи, семейства, общблаженствотоества, нации. Всичките нации, семейства, групировки се състоят от страхливци, от такива, които не са достатъчно храбри да останат сами. Истинското мъжество е в смелостта да оставаш в уединение. То означава осъзнато разбиране на факта, че си сам и че иначе не може. Можеш или да се заблуждаваш, или да приемеш този факт. Можеш да се заблуждаваш много животи и да се движиш в омагьосан кръг. Само ако се осмелиш да приемеш факта на уединението, можеш за разкъсаш омагьосания кръг и да стигнеш до центъра. Този център е божествеността, целостта, светостта. Не мога да си представя времето, когато всеки човек ще получи това с раждането си. Това е невъзможно.

Ошо

Легенди за Кървавата скала край Враца Написана на : 2016-06-02 19:41:20
Хората във Враца и региона наричат Кърватата скала край Враца още Великината кръв и Кървав камък. Тя се намира на отвесните стени на живописния проход Вратцата, дал името на града. Легендите за местността са няколко, разказва Калина Тодорова от Краеведския отдел на местната библиотека. Най-разпространената е свързана с турското нашествие и Радан войвода - защитник на града. Когато юнаците му паднали под турския ятаган, той убил едничката си щерка на най-стръмната скала, за да не попадне жива в ръцете на неверниците, а след това убил и себе си. И днес кръвта на невинната девойка може да се види - червено обагрената скала се забелязва отдалече. Паметникът на Радан Войвода се намира срещу Наследствена пътека Антична и Средновековна Вратица. Друго предание ни връща още по-назад във вековете – във времето на византийския император Василий, когато българското царство паднало под гръцка власт. Воевода на град Враца тогава бил Раден. За да се пази от гърците, той се укрепил зад прохода на теснините при Вратцата, в крепостта Згориград, и там юнашки се отбранявал и отблъсквал всички нападения. След много кръвопролитни опити гърците видели, че заради сгодното местоположение и юначеството на българите, които се затворили в крепостта, както и заради умението и хитростта на войводата, не ще могат да превземат града. Освен това пръснатите по Балкана и горите българи всеки ден се прибирали под войводското знаме на Раден и увеличавали силата му. Уплашили се византийците, че бойците на Раден ще нападнат някой ден техен лагер, та затова решили да употребят хитрост. Синът на заседналия в равнината гръцки пълководец, жаден за слава, бил твърде вещ в българския език. Наумил си да се преоблече като български селянин от този край и да се вмъкне в Згориградската крепост, та да погуби, когато му падне сгода, юначния Раден. Както помислил, тъй и успял да се вмъкне в крепостта. Представил се за син на друг български войвода, чийто град вече бил завзет от гърците. Разказал, че бил учил в Цариград и като разбрал, че отечеството му гине, побързал да се притече на помощ на баща си, ала закъснял. Но успял да се добере до единствения юначен войвода, който още надвива над гърците, и затова дошъл при него да помага, колкото може и знае. Раден познавал добре войводата, за чийто син се представил гъркът, и затова го приел с радост и голяма почит. Шпионинът усетил, че ще съумее лесно да отрови войводата и да разпръсне войниците му. Усещал лесната победа, ала зачакал най-сгодното време. Раден войвода имал красива дъщеря – Велика. Тя харесала гърка и се влюбила. Раден не подозирал нищо лошо в поведението на дъщеря си. Но по някое време негови верни съгледвачи заловили писмо и разбрали кой е този мъж и защо е дошъл в крепостта им. Дали писмото на Раден войвода, а той бил безмерно огорчен от коварната измама. Забушувала неспокойната му кръв. А Велика обикнала красивия и млад грък, без да подозира точно какъв е, била готова да тръгне с него, да остави баща и близки, родно място и бащино име. Войводата подирил чужденеца и скоро го намерил заедно с Велика над отвесните скали на прохода Вратцата, откъдето ѝ показвал разположението на гръцкия стан в полето отдолу. Войниците, които вървели с войводата, бързо се нахвърлили върху гърка, а Раден хванал дъщеря си за косата и с един замах отсякъл главата ѝ. Уплашеният грък стоял вързан пред него, но войводата замахнал с меча си, разсякъл въжето и го оставил свободен с думите: Иди и речи на баща си да бъде готов, утре с моите юначни сватове ще му дойда на кървава сватба! И наистина на другия ден повел смелата си дружина към полето, където в кръвопролитно сражение убил виновника за смъртта на любимата си единствена дъщеря и сам паднал убит
Мъдростта на времето Написана на : 2016-06-01 17:52:11

7 урока за живота от Марк Твен! 1. Спри да се тревожиш “Мислил съм си за доста ужасни неща през живота си, повечето, от които никога не се случиха” Ние кръжим около живота си мислейки за събития, които никога няма да се случат. Притесняваме се, ужасяваме се, страхуваме се за неща, които никога не са се случили и вероятно никога няма да се случат. Нашите умове са извън контрол. Главите ни са пълни с негативни мисли, които нямат нищо общо с действителността, дори да си мислите че имат! Премахването на лошите мисли е възможно. Не е никак лесно, но си струва усилието. 2. Майната му на сигурността “След 20 години ще бъдете по разочарован от нещата, които не сте направили, отколкото от тези, които сте направили. Така че вдигнете котвата! Отплавайте далеч от безопасното пристанище. Хванете попътния вятър с вашите платна. Не се страхувайте! Изследвайте, Мечтайте, Откривайте…” Искаме безопасност. Искаме да бъдем сигурни, но най-добрия опит в нашия живот, който можем да придобием е когато се откажем от тези понятия като сигурност и безопасност. Да тръгнем в посоката на това, което наистина искаме, независимо дали се чувстваме в безопасност или не! Често се борим с това сами. Резултата почти винаги е да спрем да правим това, което сме започнали, тъй като не се чувстваме сигурни. Познато ви е нали? Тревожим се твърде много за бъдещето! В действителност ние не можем да знаем какво ще ни донесе бъдещето. Дори и да имаме милиони в банката още утре можем да ги загубим. Дори и най-богатите хора на света не могат да бъдат сигурни, какво остава за нас… 3. Повтаряш ли лошите случки в главата си отново и отново….? “Когато хората не ни уважават сме рязко обидени. Но дълбоко в сърцето на този, който ни е убeдил, той не уважава самия себе си” Представете си, че нещо негативно ви се е случило. Може би някой е казал нещо за вас, за което ти мислиш че е напълно грешно! Задай си въпрос, колко често в действителност ти си повтаряш наум отново и отново това, което се е случило, когато всичко всъщност е свършило? Колко често се тормозиш по този брутален начин? Аз лично доста често… Ние не уважаваме себе си повтаряйки лошите мисли и чувства от минали събития, минаващи ви през ума отново и отново. Това ви кара да се чувствате зле и се отразява на околните, включително и на вас/особено на вас/ адски зле! 4. Опрости нещата, раздели ги на малки части “Тайната да вземеш това, което искаш е просто да започнеш, да стартираш. Тайната да стартираш и да се подготвиш добре е да пречупиш, да нарушиш комплексите си, да разделиш големите задачи на по-малки управляеми задачи и след това да започнеш от първата” Да вървиш след мечтите си може да те накара да се чувстваш, че все едно трябва да изпълниш някаква огромна, непосилна задача, но това е защото се опитвате да визуализирате нещо в главата, което не може да бъде визуализирано, защото е прекалено голямо, огромно е. Марк Твен е много прав в идеята си да разделяме задачите си на по малки парченца. Това работи, защото по този начин можете да задържите доста по-лесно образа в главата си на това как би изглеждал крайния резултат. Вместо да мислите нещо от сорта на: “Трябва да започна онлайн бизнес”, по-добре помислете върху това: “Трябва да стартирам свой собствен блог” Това е, ако искате да отивате все по надалеч по пътя към успеха. Пречупете нещата, смалете ги, опростете ги, за да можете да си ги представите много по лесно. И след това просто ги направете… 5. Когато сте ядосани…. “Когато сте ядосани, бройтe до 4. Когато сте много ядосани теглете наум една майна” Това е един добър и забавен цитат от Марк Твен наистина, но в същото време той ни изпраща съобщение да не вземаме решения, когато сме ядосани.Хората изглупяват, когато са гневни, това е истината. В повечето случаи единственото, което могат да си причинят да решават проблеми в ядосано състояние е да си създадат още повече проблеми в живота си. Следващия път когато сте разгневени за нещо бройте до 4 или още по добре до 10, поемете дълбоко въздух и се успокойте. Ако това не помогне ударете му една здрава майна и гаранция, че ще ви стане малко по-добре. Така че гледайте да се успокоите, преспете и вземете вашето решение. 6. Заслужил си, а не си го получил…? “Не обикаляй наоколо заявявайки, че света ти дължи добър живот. Света не ти дължи нищо. Той беше тук първи…” Имал ли си някога чувството, че заслужаваш нещо, но не го получаваш? Знам че със сигурност си имал такива моменти. Аз ги имам постоянно. Тази мисъл не ни прави никак добра услуга за съжаление. Дори и да мислим, че сме достойни да получим каквото и да е и въпреки това не го получаваме. Това усещане ни държи настрана, вместо да ни движи напред. И какво ако нещата не се наредят перфектно? Можете да ги редактирате и да продължите да вървите! Кой знае, може би това временно отстъпление, няма да е крачка назад, а напротив. Отрицателните събития в живота ни имат склонността да се превръщат в положителни понякога! 7. Кураж “Куража е съпротивата на страха, неговата устойчивост, майсторството на страха, а не липсата на страх” Успешните хора не са безстрашни. Никой не е! Лесно е да се смята, че ако се отървеш от страховете си всичко ще се оправи току така, но това е само извинение, за да не започнете. Винаги ще има поне капчица страх, когато се гмуркате в неизвестното. Не се оставяйте това да ви спре, а вместо това използвайте страха като гориво, което да ви движи напред към успеха! ‎"Преди да започнеш да осъждаш някой вземи неговите обувки,мини по неговия път, пробвай неговите сълзи,усети неговата болка и когато се спънеш във всеки камък на пътя, в който той се е спънал... Чак тогава можеш да му кажеш как да живее живота си." Винаги помни, че всичко е хубаво, когато е ново. Само приятелството е хубаво, когато е старо! Ако човек иска да бъде щастлив 1 ден - трябва да се напие! Ако човек иска да бъде щастлив 1 седмица - трябва да се влюби! Ако човек иска да е щастлив 1 месец - трябва да се ожени! Ако иска да е щастлив цял живот - трябва да има истински приятели! Никога не се страхувай да правиш това, което не умееш. Помни, че Ноевият ковчег е направен от любители. Професионалистите са построили "Титаник". Няма нито грешки, нито съвпадения.Всяко събитие в живота идва да ни научи на нещо. Кажи това,което мислиш на мъдреца и ще ти бъде благодарен цял живот,кажи истината на глупака и ще те намрази. Ако си силен променяш живота си както ти искаш, ако си слаб животът променя теб! Контролирай мислите си,защото се превръщат в думи. Контролирай думите си,защото се превръщат в действия. Контролирай действията си,защото се превръщат в навици. Контролирай навиците си,защото сe превръщат в твой характер. Контролирай своя характер,защото той се превръща в твоя съдба. Превръщаме се в това,което мислим. Подхранвай мечтите си редовно и за съмненията ти няма да остане място. Приеми хората и ситуациите в живота ти такива, каквито са и тогава действай. В момента, в който го направиш, ще видиш, че повече нищо не може да те обърка. Каква е разликата, ако чашата е наполовина пълна или празна? Ето истинския въпрос: ще утоли ли жаждата ви? Това има значение. КЛЮЧЪТ КЪМ ЩАСТИЕТО Е ДА РАЗБЕРЕМ, ЧЕ ВАЖНО Е НЕ КАКВО НИ СЕ СЛУЧВА, А КАК РЕАГИРАМЕ НА ОНОВА, КОЕТО НИ СЕ СЛУЧВА. Всяка минута, в която си ядосан, губиш 60 секунди щастие. Ако не харесвате това, което виждат очите ви, затворете очите си и гледайте със сърцето. Защото сърцето вижда толкова много красота и любов, колкото очите дори не могат да си представят! Попитали един мъдрец колко вида приятели има. - Четири - отговорил той. - Има Приятели като храна - всеки ден ги търсиш. - Има Приятели като лекарство - търсиш ги само когато са ти нужни. - Има Приятели като болест - те винаги търсят теб. - Има Приятели като въздуха - понякога не ги усещаш, но са винаги с теб! Разликата между умните и мъдрите хора, е че умните хора могат да излезнат от всяка лоша ситуация, а мъдрите не попадат в нея. Никой ЧОВЕК няма право да се бърка в твоя живот, да клюкари и интриганства за теб...никой няма право да те наранява...никой няма право да не те харесва, след като не той те е създал и възпитал...никой няма право да се опитва да те РАЗДЕЛЯ с ЛЮБИМИЯ ЧОВЕК, защото ВСИЧКО В ТОЗИ ЖИВОТ СЕ ВРЪЩА. КАКТО СЕ ДЪРЖИШ С ХОРАТА, КАКВОТО ПРАВИШ НА ТЯХ - ЕДИН ДЕН ТОВА ЩЕ ТИ СЕ СЛУЧИ И НА ТЕБ !!! ако днес направиш някой НЕЩАСТЕН - утре ти ще си НЕЩАСТНИЯТ! Една много красива поговорка гласи- Ако обичаш някой, заради красотата му, не е любов, а желание!! Ако обичаш някой, заради интелигентността му, не е любов, а възхищение!! Ако обичаш някой, защото е богат, не е любов, а интерес!! Ако обичаш някой и не знаеш защо... това е любов... трябва да знаеш да обичаш без да губиш нищо в замяна. Разбрах, че истината не винаги провокира истина. Разбрах, че директността ми не винаги е разбрана, камо ли желана. Разбрах, че умните хора по-малко говорят и повече слушат Не наранявай някого,защото са те наранили.Не обичай някого,само защото те обича. Не съжалявай за грешките,които са донесли миг щастие. Давай всичко, което можеш. Дори и да боли отвътре. Давай. Раздавай се целия. Не мисли за резултата. Прави го от сърце. И прости на тези, които са те засегнали.Защото ВСИЧКО се връща ! За да почувстваш цената на това, което притежаваш, представи си, че си го изгубил!!! Любовта прощава или всичко, или нищо Ако искаш да се почувстваш богат, просто преброй всички свои неща, които не си купил с пари Умният човек не вярва на всичко което чуе, не казва всичко, което знае, и не харчи всичко което има. Мъдър е не онзи, който знае всичко, а който знае необходимото. "Виждаме нещата не според това, какви са те, а според това, какви сме ние" "За да чуеш, трябва да мълчиш." "Имаме две уши и една уста, та повече да слушаме и по-малко да говорим." "Глупаците се учат от своите грешки, а мъдрите - от грешките на другите." "Научи се да слушаш! Понякога шансът чука много тихо на вратата." Глупости правят умните хора. За останалите е ежедневие. Който се смее вместо да беснее е винаги по-силният. Добрите приятели са като звездите, не винаги ги виждаш, но винаги знаеш, че ги има. Понякога е по-добре да си държиш устата затворена, за да те мислят за глупак, отколкото да я отвориш и да го докажеш. Aко не умееш да говориш, научи се да мълчиш.

На жените Написана на : 2016-05-24 19:14:45
На жените - На жените, които обичах подарявах залез... - Защо не изгрев?! Символично е, начало...Начало на нов ден. - Защото да подариш залез е обещание. Обещанието, че ще бъдеш до нея в тъмното, което идва. Каквото и да крие в себе си. Обещанието, че няма да се събуди сама. Повярвай ми, всяка жена чака този, който иска да й подари залез. Жените са уморени от изгреви с мъже, с които не са залязвали. Прииска ли ти се да подариш залез на жена, не се питай повече дали я обичаш. Мария Лалева
Защо лъжем..??? Написана на : 2016-05-15 11:04:51
Защо лъжем..??? ......"Всички ние понякога лъжем, или спестяваме истината...Но защо??? Защо мислим едно, а казваме друго??? Случвало ли ви се е да се чувствате зле, но когато ви попитат как сте, да казвате " добре съм". Това е най- често срещаната лъжа. Има много причини за това. Една от тях е да не занимаваме другите с нашите проблеми, другата е да не притесняваме близките си, или просто не ни се говори за това, какво ни е в момента и т.н. Преди време са казвали, че хората са много не искрени, обикновено мислят едно, а говорят съвсем друго. Каза, че се свързва с мислите им, а после чува съвсем различни неща...Дааа.....говорим много, но какво казваме...? И защо, за какво ни е да си трупаме вина, за това, че лъжем...?? Още когато сме били малки дечица и не сме знаели какво е лъжа сме казвали всичко така както го чувстваме, но... каква е била реакцията на хората..??? Дали пък собствените ни родители не са ни накарали да лъжем...май да. Хората масово чуват каквото си искат, не каквото им се говори...Напоследък този феномен се е увеличил... Всеки говори, никой не слуша. А да не говорим как се измисляме..правим се, играем театър...Но защоооо...???? Защото имаме адски много страхове...Страх ни е как ще ни приемат, дали няма да ни отхвърлят, какво ще си помислят и още и още много страхотии... Когато едно малко дете направи пакост, го наказват, или му се карат...Така то решава следващият път да излъже, за да не отнесе скандали или по лошо...шамари...Така се случва и в училище...Ако кажа, че не съм бил, защото ми се спи, ще ме изгонят, за това я по добре да си взема една бележчица...Ако кажа на мъжът ми колко пари съм дала за козметик, ще се ядоса, я по добре да го излъжа...ако кажа на майка ми, че ми е зле, ще почне да се вайка и ще се почуствам още по зле, защото трябва да я успокоявам...и така до безкрай...Живеем просто в лъжа и толкова много се вкарваме в нея, че започваме да лъжем дори себе си...И в един момент се загубваме, започваме да не знаем кое е вярно...Започваме да не знаем кои сме ние, това което казваме и искаме другите да знаят за нас или това, което сме в действителност, което премълчаваме...Голяма простотия..играем си на криеница със себе си и с другите...и то само защото ни е страх. По този начин обаче, сме подложени на голямо насилие, дори и да не осъзнаваме, хабим непрекъснато енергия за да се оправдаваме. Представете си, че в момента не ви се говори, но телефона не спира да звъни...Ако кажем истината, може да се приеме, като обида за отсрещния човек, или пък да реши, че нещо сериозно се е случило или още кой знае колко неща..И вие просто решавате да вдигнете и да се правите, че говорите и че слушате, а всъщност да сте изключили, да не чувате..водите автоматичен и безсмислен разговор...Само защото не сте си позволили да кажете истината, каквато е..без значение кой как ще я приеме.. На това му се казва емоционално изнасилване...принуда. Представете си само, че не ви пука. Нито за мнението на другите, нито за чувствата, които ще предизвикате у тях, ако сте искрени... Тогава ще има масови разводи, раздели, няма да има нужда да се преструвате, защото няма да ви е страх..от това, че ще бъдете отхвърлени...Но пък си нямате представа колко свободни ще станете ако спрете да се страхувате..Защото само и единствено страхът да бъдете себе си ви държи в принуда...Заради него се предавате, правите компромиси, и се заблуждавате, че това е изгодно за вас...Да заблудите другите за да ви приемат, да излъжете за да постигнете целите си, и какво ли още не.. Е хайде сега замислете се живота не е ли илюзия...преструвка и сцена на която всички много добре си играем ролите...Но накрая излъганите сме самите ние...И то само защото ни е страх"......
Истината за император Комод от филма "Гладиатор" Не знам дали сте запознати,ама оня пичага Ридли Скот лекичко се е поизгаврил с пресъздаването на един от персонажите във филма си. Става въпрос за онова мазното императорче Комод изиграно от Хоакин Финикс. Ако още не сте се светнали това е онзи император дето накрая си получи заслуженото и то на арената от боса на гладиаторите Максимус,тоест от Ръсел Кроу.Та този Комод ни беше представен като гнусно интригантче и голямо мекотело.Да обаче истинския Комод съвсем не е това което видяхме.Историята го познава и смело мога да твърдя,че той съвсем не е бил неприятен човек. За да разберете,че наистина е така,ще ви разкажа историческата истина за него,която е много по-различна от измислиците на Ридли Скот... Комод е роден на 31 август 161 година и е бил син на Марк Аврелий.Само дето не е бил слаб и смотан,а много деен и силен човек.Не е правил никакви тайни заговори за да се възкачи на престола,а си поел трона на империята когато бил едва на 19,след което управлявал цели тринадесет години и то съвсем успешно... Ние обаче не можехме да чакаме филма цели тринадесет години да ни развива действието,докато накрая Ръсел му види сметката. Истинския Комод наистина е обичал гладиаторските борби и честичко сам е слизал на арената,той обаче бил император кален в битки и никой не му е пускал аванта по време на касъплъка.И още нещо интересно. Комод се е преобличал за да не го разпознаят защото римското общество не е гледало с добро око на гладиаторите. Противно на днешните разбирания,гладиаторите в древния Рим са били смятани за най-ниската обществена прослойка. Комод се правел на гладиатор,участвал е в битките,но въобще не е убит на арената.Това е важно. Бил е убит в една баня от гладиатор на име НАРЦИС. Е сега донякъде го разбирам Ридли,защото нямаше да е интересно Ръсел да види сметката на императора докато е бил гол в банята,при това да се казва Нарцис.Малко си е гейско,нали?.. То не,че в Рим не са си падали по-педерастията,ама това си е друга тема.Та ето ви филм с велика историческа неистина. Хич да не споменавам,че Комод е бил любимец на народа,а на външен вид е едър мъжага с гъста къдрава брада. По-добре Ридли да беше направил филм за този император,отколкото за някакъв си измислен псевдо генерал,ама какво да се прави. Така му дошло на човека така си го направил.. А ти бедни ми Комоде,само ако знаеш как ти се подиграваха във филма Гладиатор не си е за разправяне,а даже и Оскар получиха за тази подигравка... И тъй като съм ги подкарал тия изкривявания в историческите факти. Ето ви още нещичко което по-аналогичен начин е променено някъде във времето и в последствие си е останало познато в грешния си вид... На 2 септември 490 година преди новата ера,един жилав симпатяга пристигнал тичешком в полиса Атина и заявил гръмко.. "Ние победихме",след което паднал и издъхнал. Името на този човек е Фидипид-ПЪРВИЯ МАРАТОНЕЦ В СВЕТА... Каква красива древна история,нали?.. За съжаление обаче изобщо не е вярна.Сега ще ви разкажа защо.. Мнозина погрешно приписват сведението за вестоносеца Фидипид на древногръцкия историк Херодот,който подробно описал гръцко-персийските войни през 450 година преди новата ера.Тук задължително трябва да вметна,че в историческите архиви пише,че самия Херодот е роден шест години след предполагаемата случка,но все пак е бил свидетел на войните.Така или иначе той въобще не говори за такъв посланик. Пръв го споменава в записките си колегата му Плутарх,някъде през първи век преди Христа,тоест почти пет века след предполагаемата случка. Плутархчо се позовава на един загубен и никога не видял бял свят труд на Хераклит Понтийски,в който пишело за някакъв войник,който пробягал разстоянието от гръцкия град Маратон до Атина,за да предаде вестта за победата.И сега ВНИМАНИЕ !!..Името на този войник било Терист... Ами Фидипид? Къде ли изчезна пък той?...Спокойно,тука си е. За него се споменава през втори век след Христа. Пак става дума за войник,който претичал разстоянието от Спарта до Атина,някакви си 240 км и още толкова на връщане,ама въпреки това въобще не умрял.Останал си жив.Ето сега е интересното. Името на боеца било ФиЛипид,а не ФиДипид.Нека пак повторя. Доста потичал наистина,но не издъхнал,останал си жив. Явно добре е бил трениран. И каква стана тя сега? Кой точно споменава този Фидипид?.. Веднага ще го издам.Това е господин Робърт Браунинг.Направил го е през 1876 година.Някъде през нея този автор на поетични рими и драматични стихове седнал и написал поемата "ФИДИПИД". Човечеца не знаел,че ставало въпрос за войника ФИЛИПИД и съвсем безскруполно си го кръстил Фидипид. В крайна сметка се получила "поема",която представлявала драматично геройчна боза за войник,който тичал без никой да го гони,за да каже,че победата била извоювана! Тази поема изключително много вдъхновила френския барон Пиер Дьо Кубертен,който се смята за бащата на съвременните олимпийски игри. Барона толкова искал да пресъздаде древния дух на състезанията,че изобщо не си направил труда да проверява имало ли е Фидипит или не е имало.Просто се е доверил на поемата и базирайки се сляпо на нея на бял свят се пръкнал маратона. Бягане на разстояние 42 км-лична идея на Кубертен.Всъщност в началото разстоянието не било фиксирано на 42км,било някъде около 40. После обаче го натаманили да е 42,за да отговаря на това,което било между Атина и Маратон.И така,след всичко написано по-горе следва финалното официално обобщение... Маратонското бягане е в чест на човек,описан в поема от 1876. Той е плод на въображението на романтик като Робърт Браунинг и за такъв човек изобщо не става дума в нито един древен текст. Предполага се,че и в древния свят,ако някой е искал да изпраща бързо послание,логично би било да използва някой на кон.Нямало е нужда вестоносеца да търчи като малоумен,колкото и героично да изглежда това. Най вероятно Фидипид изобщо не е съществувал,но ако все пак го е имало,издъхнал е на 2 септември през 490 година преди Христа,защото не е могъл да избяга разстояние от 40 километра.Егаси бегача,няма що!!!
Удря ни най-мощният петък 13-и Написана на : 2016-05-13 10:26:10
Удря ни най-мощният петък 13-и Страховит петък 13-и е тази седмица. Фаталният ден ще е особено мощен тази година, тъй като съвпадението на числото с петия ден от седмицата е само едно през цялата 2016-а, предупреждават нумеролози и астролози. Според спецовете в паранауката струпването на „кармично черното" само в един от 365-те дни, а в настоящата високосна - 366, ще влияе пагубно чак до началото на 2017-а. Допълнително натоварено от факта, че през следващата година още през януари има петък 13-и. „Чака ни много силна разплата, нещо като отпушване на могъща черна магия и срещу всеки човек поотделно, и срещу човечеството изобщо", разкри тъмната страна на едноличното съвпадение нумероложка пред столичен вестник. Но не пожела да коментира какво конкретно може да ни се случи. Само отсече: „Спомнете си 2014-а, когато също имаше само един петък на 13-то число" - през юни тогава. Връщането на лентата преди две години показва, че потопът във варненския квартал „Аспарухово" с човешки жертви е само няколко дни - на 19 юни, след фаталния петък. На 8 юли невиждана градушка смля София. През август пък беше страшното наводнение в Мизия. Цялата година бе скачане от едно в друго бедствие у нас. За това намеква специалистката и допуска, че и през настоящата година всичко може да се повтори в такива, че и в по-големи размери. И природата ни го подсказвала вече - почти лятно време през февруари, а през май - студ, слани, градушки, сняг дори. Официалната статистика също сочи, че през много фаталната 2014-а с един петък 13-и България е сред шестте най-засегнати от бедствия в света. Нашата страна, заедно със Сърбия и Босна и Херцеговина на Балканите, тогава бяха ударени от невиждани от 120-години наводнения. Това показва Индексът на глобалния климатичен риск. Според него България зае шестото място в света заради наводненията и градушките, отнели живота на 31 души и нанесли огромни материални щети. Година по-рано - през 2013-а, когато петъците на дата 13 са били два, страната ни е била едва на 77-о място по глобален риск от бедствия. „Числата не лъжат, ето виждате. Когато има само едно съвпадение на петък с фаталното число 13, някак цялата лоша, тъмна енергия се събира в едно и става много силна. Когато съвпадението е на няколко пъти в годината тази пагубна мощ се разконцентрира, пак влияе, но на по-малки порции", обяснява черното скупчване и лошото му влияние нумероложката.
Музей на розата в Казанлък Написана на : 2016-05-09 23:17:37
Музей на розата в Казанлък В град Казанлък се намира единственият музей в света, посветен на маслодайното растение роза. Музеят на розата се помещава в старата сграда на Института по розата. Розата е един от символите на България. Музеят е част от Историческия музей „Искра” в Казанлък. През 1967 г. е създадена малка експозиция, посветена на розобера в Казанлък и региона. През 1969 г. експозицията прераства в самостоятелен музей. Днес Музеят на розата съхранява над 15 000 експоната, свързани с розобера и розопроизводството от цяла България. За родина на маслодайната роза се счита Южен Китай, а в България растението е пренесено от османските турци. Според писмено сведение в България промишлени количества от маслодайната роза се произвеждат от 1650 г. През 1740 г. френска фирма изнася от България първата пратка с розово масло. По онова време българското розово масло е било предпочитана суровина от френските парфюмери. Експозицията на музея включва оригинални снимки и документи за развитието на розопроизводството, инструменти за обработка на розови градини, съдове за съхранение и износ на розово масло и вода. В Музея на розата са направени възстановки на склад за розово масло и на първата лаборатория за изследване на розовото масло, създадена през 1912 г. Една от най-големите атракции в музея е съд за розово масло, който за последен път е използван през 1947 г., но от него все още се разнася силен аромат на рози. И днес розоберът е едно от най-важните събития в Розовата долина на България, което е съпроводено с множество празненства. Ежегодно тук се провежда Празникът на розата – един от най-атрактивните фестивали в България. Празникът на розата се празнува за първи път през 1903 г., като оттогава традиционно се провежда през първия уикенд на юни. Това е периодът, през който цъфти маслодайната казанлъшка роза. Събитието привлича хиляди гости в града и е свързано с много мероприятия – розобер, демонстрации на розоварене, международен фолклорен фестивал, празнично шествие и коронясване на Кралица Роза. Розоберът в България се провежда през месец май. Започва рано сутрин, когато в разцъфналия розов цвят има роса, която съхранява розовото масло и е от съществена важност за извличането на екстракта от растението. Българското розово масло притежава изключително високо качество заради технологията, по която се произвежда - метода на двойната дестилация и междинното охлаждане. По този начин се увеличава три пъти добивът на розово масло от розова вода. И до днес, заради високото си качество, българското розово масло е сред най-предпочитаните суровини от френските парфюмери. В магазина към Музея на розата могат да бъдат закупени информационни материали, сувенири, козметика, сладко от рози, розов ликьор, ароматни масла и др.
Най-заразната болест. Написана на : 2016-05-08 19:17:23

ЦИТАТ

 

публикувано 19 окт 2008

Има една нелечима болест... изключително заразна, предава се по въздуха, предава се по интернет, можеш да я хванеш дори докато гледаш телевизия. Болеста е голяма заплаха и за нея няма сиропче което да пиеш, няма хапчета, няма нищо. Болеста се казва "БОЛЕН МОЗЪК". Всичко друго е смешно в сравнение с "Болния мозък". Много хора се раждат с "Болен мозък", много хора живеят с хора болни от "Болен мозък". ВСЕКИ ДЕН ХОРА УМИРАТ ЗАРАДИ ХОРА НОСИТЕЛИ НА БОЛЕСТА "БОЛЕН МОЗЪК". Болният мозък е причината за 99% от малоумията които се случват около нас (и с нас). Носителят на болен мозък е човек изключително надарен с качеството да разваля настоението на другите, човек нямащ собствено мнение но въпреки това ненавижда хора изказващи своето собствено мнение, човек които не е постигнал нищо но ти казва какво да правиш с твоя живот (и най-вече с твоите пари). Болният мозък е провален индивид (приметно жена по телевизията която се е развеждала 5 пъти но има собствено женско предаване в което казва на жените какво да правят с брака си(сигурно някои хора се сещат за коя жена става дума)). Болният мозък е човека който стои облегнат на бензиновата колонка и пали цигара. Болният мозък е човекът на който подражаваме. Болният мозък е и човекът който подражава. Болен мозък е човекът който праща 20 SMS-а за да може някой който си е показал пишката или циците по телевизията да спечели 500000лв. Болният мозък е виновен за Спин-а, рак-а... почти сигурен съм че болният мозък е виновен и за глобалното затопляне, заметресенията. С две думи "Болният мозък" е липсата на Здрав разум, собствено мислене, пълната липса на мислене (а мисленето е единственото нещо което прави човека човек) Имаше един комик Ron White който казваше "Ако си грозен можеш да си направиш пластична операция... But You cant fix Stupid my friend... Stupid is Forever"

Историите, които ме научиха да живея Написана на : 2016-05-06 20:54:27
Историите, които ме научиха да живея

Чаша кафе

"Най-щастливият човек на света не е този, който няма проблеми, а този, който се научава да живее с неща - далеч не идеални". Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета. Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота. След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал: "Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите..." Сега помислете върху това, казал професорът: "Животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто инструменти, които удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито променя качеството на живота ни. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим на кафето, което ни е дал Бог... Насладете се на кафето си!" Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля. Четири са нещата, на които следва да обръщаме внимание в живота:

1. Живей просто.

2. Обичай щедро.

3. Желай от сърце.

4. Говори мило и приятелски.

Запали свещ и се наслади на кафето си!

БЪЛГАРИЯ Написана на : 2016-05-05 14:27:41
БЪЛГАРИЯ

 

Някога, много отдавна, във време, което вече никой не помни, в далечна страна, наречена Персия, властвал могъщ шах. Любимата му жена починала, но преди това го дарила с най-голямото му богатство – прелестна дъщеря, която от всичко на света най много обичала баща си и да се грижи за необятната си розова градина. След една славна битка шахът решил да отбележи триумфа си по грандиозен начин. Искал да построи джамия с минаре толкова високо, че от върха му да се вижда цялата розова градина. Никой от майсторите в царството му не се решил на това дръзко дело, защото гневът на владетеля бил страшен. Само един млад странник от България решил да опита късмета си. Започнал той големия градеж, но усещал как силите му намаляват. Още на първия ден издигнал висока стена, от която се открила гледка към градината, а ароматът на розите достигнал до него. Това му дало неподозирани сили и продължил да поставя камък върху камък през цялата нощ. Когато на сутринта слънцето изгряло, момъкът обхванал с поглед цялата градина, а в средата й съзрял прекрасната дъщеря на шаха, която беряла розовия цвят и нежно пеела. Тогава момъкът продължил още по-устремено своето дело, защото вече знаел каква награда ще поиска от владетеля. Смелият зидар не убягнал и от погледа на девойката, и завинаги останал в сърцето й. На третия ден джамията била готова и дошло време за наградата. Когато обаче момъкът поискал ръката на прекрасната девойка, шахът обезумял от гняв и хвърлил младежа в тъмница. Но владетелската дъщеря вече не признавала волята на баща си. През нощта тя освободила момъка и заедно побягнали към неговата страна. За спомен от родината си тя взела един розов храст. Пътят обаче се оказал тежък за крехкото момиче и силите я напуснали. Тогава тя дала на момъка розовия храст и му казала да го засади в родината си, в памет на тяхната любов и след това издъхнала. Сломен младежът се върнал в България и засял царственото растение в прекрасна долина, в сърцето на страната.

Rosa gallica

Има основание да се смята, че една от прочутите рози сред гърци и римляни е известната Rosa gallica. У нас тя се отглежда в дворните градини повече от 300 години. В края на ХІХ, началото на ХХ век тя е заемала по-голямата част от насажденията с маслодайна роза в България и е известна с името Казанлъшка роза. Розовото масло, получено от нея, се смята за най-съвършеният натурален ароматичен продукт. Заради високото си качество българското розово масло и днес е търсено от страните със силно развита парфюмерийна промишленост. През 1870-1875 г. на европейския пазар се продава около 1650 кг розово масло. От тях 850 кг - повече от половината е от Казанлъшката долина, не напразно наричана Долина на розите. До 1890 г. маслото се е теглило в мускали (в оригинал - мискал) - староарабска мярка за вместимост на розово масло, която тежи 4,810 г., след това статистиката се отбелязва в килограми. Истинското розово масло стои на кристалчета. То кристализира при 18-22°С.

Мисли Написана на : 2016-05-03 19:11:03
"Няма човек, който да е роден само за щастие. Ето - един е роден отличен работник, но няма щастие в семейството. Друг има и двете, но пък няма здраве. Трети е здрав, но пък децата са му болни и т. н. Във всеки човек има и добро, и зло. Така е устроен светът... ...Някой си мисли, че като има пари, може да си купи и любов, но това е вятър работа. Любов с пари не се купува. Или пък си мисли, че като стане богат, всичко ще му е наред, но и това не е вярно. Работи, работи човекът, трупа пари и вещи и после вземе, та умре и остави всичко на друг. Който много събира, никога не го използва. Друг събира плодовете на труда му. Затова по-правилно е така: не трупай, парите са средство за живот, използвай ги всеки ден... ...За всеки човек идват периоди на трудности. Дори и за най-богатите и за най-силните. Затова човек трябва да се стреми да бъде смирен, за да не умре в прегръдките на злото... ...Човек никога няма да спечели пари, ако не се занимава с подходяща работа. Той трябва първо да разбере какво най-много му харесва да прави, а не да робува на мода или нечии съвети... ...Не роптайте срещу страданието, което преживявате. Страданието е пречистващо средство, като една дреха, която не е чиста, ако не се изпере... ...В тежки времена живеем. Хората помежду си нямат един с друг нищо общо. Майките раждат деца, но нямат мляко да ги кърмят. Казват, защото били нервни. Не е това. Просто децата нямат нищо общо със своите майки, те само са дошли на света чрез тях. Нищо не получават децата от майките: нито мляко, нито топлина. Дават ги съвсем малки в детски ясли, вечер ги слагат да спят отделно, рядко виждат усмивката на майчиното лице. Майките са недоволни, че съпрузите им не ги почитат достатъчно. Съпрузите пък смятат, че са се оженили само защото е трябвало да минат по реда си. Възрастните са недоволни, че младите не ги уважават. Никой с никого не е близък. Хората вече се интересуват само от пари. Мислят, че ако имат пари, всичко ще им е наред. Не знаят, че един ден тези пари няма да им служат за нищо... ...Бедността е цвете, на богатството не се радвайте. Бедността дава да се радваш на деца, приятели, роднини. А от богатството душата се разболява... ...Който краде, за здраве ще плаче... ...Понякога съм много нервна, а хората мислят, че съм лоша. А аз виждам обкръжението и обръча, който постепенно се стеснява около земята, преживявам мъките на всички хора и не мога, а и не смея да го обясня, защото един много строг глас непрекъснато ме предупреждава да не се мъча да обяснявам каквото и да било, защото хората заслужават живота, който водят. Как да помогна на тези хора, които все повече не зачитат никого, надпреварват се да придобиват пари и вещи... ...Не искайте много – не можете да му платите цената... ...Няма хитрец, дори и най-големият, който да е надхитрил съдбата си. Ще хитрува толкова, колкото му е дадено от Бога. И после няма право на снизхождение!... ...Нека знаят всички, че нищо не остава неизплатено на този свят. Хората вършат престъпления и мислят, че никой не ги е видял. Не е така! Всичко се вижда и идва време, когато провинилият се трябва да плати!... ...Работете сутрин и през деня. Никога вечер. Силите свише не помагат вечер, а без тяхна помощ нищо велико не може да се роди..." Баба Ванга
Кулата на Давид Написана на : 2016-05-02 20:21:45
Кулата на Давид Кулата на Давид - на древната цитадела близо до портата Яфа, в западната част на стария град. Сега тя е музей на историята на Ерусалим. Библейският цар Давид, основателят на древния Израел (. X век пр.н.е. E.), Кулата е с много непряка връзка - крепостта най-високата точка на града е построен от царете на хасмонеи, само в пр.н.е. II век. д. След Hasmoneans дойдоха на власт, Ирод Велики, който в 37 - 34година пр. д. добавен към цитаделата три мощни кули. Той ги нарича имената на хората, които обичате, "Фасано" - в чест на неговия брат-самоубийство, "Мириам" - в памет на втората му съпруга, който се е самоубил, а "Gippikus" - в чест на един от неговите приятели. Безброй обсада и унищожаване на следващи периоди опит само най-високата кула, "Фасано" - долната си част и е днес Кулата на Давид. Името е, както изглежда, в дните на Византийската империя: Източна християни вярват, че той е бил в Западна 773-метрова хълма се намира някога е бил дворецът на цар Давид. Арабите завладяват Ерусалим през 638 г., укрепва крепостта, така че кръстоносците не успяха да го вземат от бурята през 1099. Въпреки това, той пое през 1187 г., великият войн Саладин. Той е бил разрушен и възстановен отново през XIII век, мамелюците, над четиристотин години там бяха гарнизон османските турци. Те са добавени към минарето кула извисяващи се над града досега. През Първата световна война, когато британските войски окупираха Ерусалим, точно на входа на Кулата на Давид, командирът на британския генерал Allenby взе тържествено предаване. Между двете световни войни там е музей на Палестинската фолклор. След арабско-израелската война от 1948 - 49година към момента на крепостта възвърна военната си роля: то се основава йорданската Arab Legion. Само след победата на Израел в Шестдневната война от 1967 г. е била крепостта на мирен обект: от 1989 г. насам има музей на историята на Ерусалим. Експозицията на музея ви позволява да видите как расте и се развива Ерусалим четиридесет века. Този процес се илюстрира ясно отличното триизмерен модел на града, както и видео холограмата. Част от изложбата е в двора на музея - археологически парк с руините на годините до 2700 година. Посетителите могат да се катерят по укрепленията, от които можете да обзор на целия Ерусалим, включително Стария град. Кулата на Давид - традиционното място на градски фестивали, панаири на народни занаяти, концерти. Той редовно се провеждат впечатляваща лазерно шоу: по стените на крепостта под автентична музика, се предвижда поетапно епизоди от дългата история на Ерусалим.
Долна Вереница Написана на : 2016-04-28 19:33:10
Долна Вереница До̀лна Веренѝца е село в Северозападна България, намира се в община Монтана, Област Монтана. Селото е разположено на международния път Е 79, отстои на 8 км западно от Монтана и на 2 км югоизточно от с. Горна Вереница. Село Долна Вереница е скътано в полите на височината Веренишко бърдо, край река Селска бара, на височина около 250 м. Селото е заобиколено с разнообразна и живописна природа, която е съчетание от хълмисто-гористи местностти и обширни тучни ливади. Населението на Долна Вереница към 2012 г. е около 200 жители. Относно произхода на името на селото съществуват няколко теории, някои езиковеди свързват името Вереница от варница, в смисъл, че там е имало пещи за печене на вар. Други свързват името на двете села с думата върволица, понеже двете села (Долна и Горна Вереница), както и други са наредени по северния склон на Широка планина в редица или върволица като жерави в полет. Село Долна Вереница има богата и древна история. Първите известни заселници тук са били траките. Недалеч от центъра на селото, до местността "Зъбера" и в близост до Извора, дал началото на Селската бара, е имало тракийско светилище. По-късно, през римската епоха, светилището е било почитано и от римляните, като на неизвестен бог бил посветен паметник - т. нар. "ара". В землището на селото е намерена мраморна ара с латински надпис, кото бил поставен от някой си С (alius) I (ulius) Saturninus. Същият първоначално е бил центурион (т. е. командир на 100 души в римската армия) и то в I Италийски легион, това днес разбираме от намерен надпис от Монтана. По-късно той се издигнал в службата си и станал центурион за целия регион (т. е regionarius) и като такъв посветил паметника в светилището на днешното село Долна Вереница. За това, че богатите природни дадености на района не са убягнали на римляните, свидетелства разкритата римска вила т. е. голямо земеделско-скотовъдно и занаятчийско стопанство в местността "Голомуш", северно от селата Горна и Долна Вереница и южно от Доктор Йосифово. Има предположения, че селото е съществувало още през Втората българска държава (XII-XIV в.), вероятно от това време е намиращият се днес в руини манастирът в местността "Калугерец", 1 км източно от Долна Вереница. Според местно предние, по време на заробването на България от османлиите (края на XIV в.), а може би и при потушаване въстанието па двамата братовчеди Константин и Фружин, част от населнието по течението на р. Огоста било избито или пленено, а друга част намерила подслон в Долна и Горна Вереница. Местоположението на тези две села било благоприятно за по-спокоен живот с това, че те не са на оживени пътища или в открита равнина, хората намирали закрила в гористото тогава Веренишко бърдо. След падането на България под османска власт тукашното селище (също и Горна Вереница) се разраства и става едно от най-големите в обширния Видински санджак (окръг). Причината за запазването на тези две големи селища трябва да се търси и в това, че след падането под турско робство, те станали владения на бейлербея т. е. втория човек след султана, което било сериозна защита за тях от произвола на армията или на турски чиновници. Най-ранният турски документ, в който се споменава село Долна Вереница е от 1427 г. Следващият документ е от 1454 - 1455 г., където е отбелязано, че селото има 197 домакинства (за сравнение, по същото време във Видин живеят 340 домакинства) и данък от близо 30000 акчета, които давало на бейлербея. В турските данъчни регистри от 1478 г. се разбира, че броят на жителите в селото се увеличил още повече и бил 264 домакинства, като плащало данък близо 40000 акчета, освен домакинствата в селото имало неженени 25 и вдовици 22. Доброто материално благосъстояние и относителното спокойствие през османския период на селото, са причини, които несъмнено са се отразили върху духовното развитие на местното население. Църквата "Св. Никола" в Долна Вереница е една от най-старите в района, датирана е към XVI в., но има предположения, че е изградена върху основите на по-стара такава. В двора на същата църква се е помещавало и първото училиВ местността "Жеравица", в близост до селото, по време на Чипровското въстание през 1688 г. е станало голямо сражение с турците, сега на това място е издигнат паметник.ще в селото (сега реставрирано). В средата на XIX в. село Долна Вереница имало 113 къщи и имотите му било давани на видински турци първенци, приближени на пашата. Днес Долна Вереница е поредното обезлудяващо се българско село, несъумяващо да използва уникалната си природа и културно-исторически паметници.
Пъстри камбанки цъфтят Написана на : 2016-04-24 19:39:03
Пъстри камбанки цъфтят

Кандилката е едно от най-българските цветя, защото то присъства в почти всяка българска градина. Ако не го засеете, то може само да реши да ви погостува. Кандилката или от латински (Aquilegia – аква – вода и лего – събирам) е изключително непретенциозно и издръжливо растение. Не може да не сте го виждали дори само ако сте се разхождали из страната. Може би сте се чудили на причудливите му цветове, които са хем като камбанки, хем с различно дълги шпори. Цветето се селекционира още от 14-ти век и затова може да видите многообразие от форми и окраски. Въпросните венчелистчета, наречени шпори не са само за украса, а когато вали дъжд в тях се събира вода и се задържа. Така когато отново пекне слънце растението си има вода в запас. Кандилките лесно се размножават, защотоцъфтят със стотици цветове, лесно се опрашват и кръстосват и лесно се самонасяват. През пролетта никнат и тогава, ако не искаме да заемат цялата градина, а да си растат на точно определени места, тогава е времето да пресадим част от тях, където желаем. Единственото, което е трудно е да запазите вида чист, защото ако сте насадили розови и жълти камбанки, скоро може да имате цяла полянка с камбанки в цветовете на дъгата. Ако редовно отстраняваме прецъфтелите цветчета, кандилките могат да цъфтят и до есента. Както казахме, те не са претенциозни нито към почвата, нито към поливането. Достатъчно е да я наторяваме от време на време и да не преполиваме. Благодарение на селекцията има кандилки за всеки вкус. Ако бабините кандилки ви изглеждат прекалено селски, може да си захванете вид, който е много по-нисък и е подходящ за оформяне на цветни бордюри и алпинеуми. Ако нямаме градина, кандилките нямат проблем да виреят и в саксия. Ако обградите балкона си с високи, стройни, грациозни и пищни кандилки те ще ви се отблагодарят, като от време на време ще забравяте, че пиете кафето си на балкона, а не всред полянката на село. Ако това би ви харесало кандилките ще звънят за вас.

4 трика за обилен цъвтеж на АЗАЛИЯТА Написана на : 2016-04-21 10:44:41
4 трика за обилен цъвтеж на АЗАЛИЯТА

Азалията е удивително красиво декоративно растение,което има способността да цъфти и зиме,и лете.Има няколко хитринки,с които може да засилите цъфтежа му и да изпълните дома си с ярките багри на цветето.

 

 "Къпане с кофа"

Потопете саксията с Азалията в кофа с мека и топла вода.Дръжте я така,докато на повърхността не пестанат да излизат въздушни мехурчета.Другият вариант е да я полеете отгоре,но важно е водата да е мека и топла.Субстратът на почвата трябва да е достатъчно рохкав,за да не задържа в себе си влага.

 

"Укрепване на имунитета"

Пригответе отвара от кромит лук заедно с горните му люспи и един път в седмицата къпете Азалията с хладката отвара.Тази процедура ще повиши имунитета на растението и ще го направи устойчиво  срещу болести.

 

"Сянка"

Поставете Азалията на прозореца или на балкона,но я защитете от преките слънчеви лъчи.За да цъфти обилно,тя има нужда от по-прохладно помещение,в противен случай слънцето ще съсипе крехките и листа и цветове.

 

"Прищипване и резитба"

Често заедно с пъпките на върха на клонките падат и листните пъпки.За да не пречи това на цъфтежа,клонките трябва да се прищипват.В първата половина на лятото е полезно да прищипвате и силно растящите млади клонки,за да спре прекаленото им разрастване.

Резитбата на Азалията се прави през пролетта чрез премахване на слабите клонки и скъсяване върховете на филизите от миналата година.След окончателното оформяне не трябва да се пипа,за да могат появилите се млади клонки да узреят и да заложат пъпки на върховете си.

Историите, които ме научиха да живея Написана на : 2016-04-16 19:48:49
Историите, които ме научиха да живея Едно момиче попитало едно момче дали е хубава. И той казал .... “не”. Тя го попитала дали той би искал да бъде с нея завинаги... И той казал “не”. Тогава тя го попитала дали ако си тръгне, той би плакал, а той отново отговорил с “не”. Това й било достатъчно. Като си тръгвала, сълзи се стичали по лицето й. Момчето я хванало за ръката и казало Ти не си хубава, ти си красива.Аз не искам да бъда с теб завинаги. Аз имам НУЖДА да бъда с теб завинаги. И няма да плача, ако ти си тръгнеш,... а ще умра... Така че сега ще ти кажа: Харесвам те заради това, което означаваш за мен - истински приятел и ако не получа това обратно, ще разбера твоя намек. Помни: Добрият приятел ще те измъкне от затвора... А истинският приятел ще стои до теб и ще ти повтаря: НИЕ я оплескахме... Прочети всичко до последното изречение И не пропускай редове. Научих..., че животът е като тоалетна хартия. Колкото по свършва, толкова по-бързо се върти рулото. Научих..., че трябва да сме благодарни, Че Господ не ни дава всичко, което поискаме. Научих..., че парите не ти купуват класа. Научих..., че онези малки неща, които се случват всеки ден, правят живота толкова вълнуващ. Научих..., че под всяка твърда черупка, се крие някой, който иска да бъде ценен и обичан. Научих..., че Господ не е сътворил света за един ден, тогава какво ме кара да мисля, че аз мога. Научих..., че ако не обръщаш внимание на фактите, това не ги променя. Научих..., че ако възнамеряваш да си оправиш сметките с някого, само ще му позволиш да продължи да те наранява. Научих..., че любовта, а не времето, лекува всички рани. Научих..., че най-лесният начин да израсна като човек е да се обградя с хора, които са по-умни от мен. Научих..., че всеки, когото срещаш, заслужава да бъде поздравяван с усмивка. Научих..., че никой не е идеален, докато не се влюбиш в него. Научих..., че животът е корав, но аз съм по-корав. Научих..., че възможностите никога не се пропиляват. Някой ще се възползва от тези, които ти си пропуснал. Научих..., че ако таиш горчивина, Щастието ще отиде другаде. Научих..., че бих дал всичко да можех да кажа на онези, които обичам, че ги обичам още.
Защо 40-годишнината не се празнува Написана на : 2016-04-13 20:12:43
Като повечето суеверия и това, че 40-ият рожден ден не трябва да се празнува, идва от древността и от връзката с народните вярвания. Много хора и днес са убедени, че ако се отдадат на веселието в този ден, нещо лошо може да сполети тях или близките им. Именно поради това продължава да е валиден съветът - ако нещо ви гложди отвътре, по-добре се откажете. Суеверията влияят най-силно на тези, които вярват в тях. Така или иначе поводи за празнуване има достатъчно. Суеверието за 40-ия рожден ден е свързано преди всичко със значението, което редица древни култури влагат в числото 40. В Светото писание се казва, че потопът е продължил 40 дни, 40 години Мойсей водил евреите из пустинята. С 40 са свързани и много народни вярвания за раждането и смъртта. Бебето не трябвало да бъде показвано пред чужди очи до 40-ия си ден. 40 дни след смъртта се прави помен за покойниците. Вярва се, че тогава смъртта се навърта наблизо и не бива вниманието да бъде привличано. Светлините от тортата на 40-ия рожден ден могат да я накарат да дойде на тържеството, смятат старите хора. В Русия дори казвали: "Отпразнуваш ли 40, няма да доживееш 50". По същата причина има хора, които не празнуват 9-ия рожден ден на детето си. В Средна и Източна Азия 40 се смята за фатално число или по-скоро 4 (според нумерологията обаче 4+0=4). Според вярванията на тези народи 4 носи нещастие и смърт. В азиатските страни няма четворки в болниците, числото се пропуска и при означаването на адресите. Дори световният производител на мобилни телефони "Нокия", съобразявайки се с тези традиции, не поставя на моделите, пускани в продажба в азиатските страни, числата 4 или 40. Запознати с картите таро пък припомнят, че смъртта е обозначена с буквата М, а на буквата мем в еврейската азбука отговаря числото 40. Всички тези поверия са свързани и с природните биоритми на човека, гласят по-научните обяснения. На границата на 40-те години настъпват сериозни промени в съзнанието и в миналото смятали, че за да върви гладко по-нататъшният път, е по-добре човек да не се шегува със съдбата и да не устройва пиршества. Впрочем съвсем скоро бе направено откритието, че развитието на човешкия мозък завършва именно на 40 години, а не още в детството. Според новите данни процесът на формирането на префронталната кора завършва именно в този период. С други думи, човек продължава да се учи до тази възраст, а след това използва наученото през останалата част от живота си. Т.е. на 40 г. той вече наистина е пораснал. Вярванията за 40-ия рожден ден имат връзка и с живота в миналото. Продължителността на живот на предците ни е била доста по-кратка от сегашната. След 40-те години тогава са били смятани за напреднала възраст. Тялото е започвало да старее, болестите зачестявали и организмът вече не можел да се справя с тях. Празнуването на 40-ия рожден ден е било тълкувано като поздрав към приближаващата старост. Според едно от суеверията от тази възраст нататък ангелът хранител напуска човека, той остава без върховна защита и трябва сам да се справя с всички неблагополучия. В началото схващането за 40-ия рожден ден се отнасяло само за мъжете, а за жените имало забрана за празнуване на 53-ия рожден ден. В днешно време обаче много жени също се отказват от тържеството за 40-годишнината. Други пък следват изработените от древността начини на защита или на заобикаляне на каквато и да било сакрална забрана. Някои отбелязват не 40-ия рожден ден, а деня след него. Други празнуват изпращането на 39-те години, а не идването на 40-те. За трети е достатъчно да са убедени, че стените на дома са убежище и ако се празнува вкъщи, и то само с най-близките, нищо лошо не може да се случи. Разбира се, страшно много хора са убедени, че тези суеверия са пълна глупост и засягат само онези, които им се поддават. Психолози обаче сериозно съветват, че ако това създава някому притеснения, по-добре датата наистина да бъде отмината. Предполага се, че близките ще проявят разбиране. Не се даряват огледала и остри предмети Традициите и поверията, свързани с рождените дни изобщо, произхождат още от езическите времена. Смятало се е, че спазването на определени правила при празнуването на рождения ден предопределя дали годината ще е добра, или не за рожденика. Едно от най-важните от тези правила е рожденият ден да не се празнува нито по-рано, нито по-късно. Не бива също така да се поздравяват хората предварително. Вярва се, че всяка година на рождения ден на човека идват ангелите и душите на умрелите роднини, за да изслушат пожеланията към рожденика и да ги изпълнят. Ако се празнува в друг ден, те няма да са там и няма да могат да помогнат. Ако рожденият ден се пада в събота, е по-добре да се празнува в по-тесен кръг и не много шумно. Тъй като шестият ден от седмицата е бил посветен на духовните занимания, смятало се, че прекаленото веселие в този ден е неуместно. Много народни вярвания са свързани и с подаръците. Не е прието да се поднасят жълти цветя, защото те могат да доведат до раздяла. Раздялата е свързана и с подаряването на часовник. Не бива да се дават остри предмети - те водят до кавги и разводи. За да се заобиколи това вярване, човекът, на когото се подарява нож, дава в замяна монета, все едно го купува. Някои народи забраняват да се подаряват перли, защото носят тъга. Древните гърци са ги наричали сълзите на нимфите. В никакъв случай не се подарява огледало, защото това носи големи нещастия. Вратовръзката като подарък пък може да се приема само от най-близките хора, защото обвързва рожденика с човека, който я е подарил. Ако пък по време на празненството се счупи чиния или чаша, тя трябва да се изхвърли, когато и последният гост е напуснал къщата. Друго вярване гласи, че дори да се полее или изцапа, рожденикът не трябва да се преоблича. От поведението в деня на празника зависи как ще премине цялата година. Ако човек е весел и бодър, то и следващите месеци ще минат приятно. Затова трябва да се внимава много в този ден да не дойде болест, защото тогава дните занапред ще бъдат уморителни и неблагополучни.
С тялото се случва нещо необикновено, но нито лекарите, нито изследователите в лабораториите могат да разберат какво точно. Нито да проумеят причините. Дори да си съставят някакво предположение, те не са наясно как да го лекуват. Ако все пак се намери лечение, то обикновено е свързано с цялостна промяна на начина на живот с надеждата, че един ден науката ще позволи нещата да се оправят. Такъв е сценарият за хората с неразгадани медицински симптоми. Някои са толкова редки, че в цял свят се откриват единични случаи, а има и уникати. Изданието Research on Medical разказва за най-странните от тях. Много от описаните не са свързани с непосредствена заплаха за живота, но хората, които страдат от тях, се чувстват като редки птици и мечтаят някой ден учените да успеят да им помогнат, за да станат отново като всички останали. Кожата на австралийка "пламва" от вода Ашли Морис от Мелбърн, Австралия, не може да плува в басейн или да си вземе топъл душ, тъй като е алергична към вода. Като нея са само още 35 души в света. Изпотяването причинява болезнени зачервявания по кожата . Тя не може да гледа мелодрами, защото, ако се разплаче, очите се подуват. Ашли страда от изключително рядко нарушение, наречено аквагенна уртикария. Тъй като не може да стои мръсна, е свикнала да се къпе светкавично за 2-3 мин., но това после и коства часове на мазане с противоалергични препарати. Страданието започнало на 16 г. и продължава вече повече от десетилетие. Жена не може да забрави нищо Специалистите са я назовали само с инициалите А. Ж. Тази необикновена 40-годишна жена има автоматична и напълно неподвластна на контрол памет за случките в собствения си живот, както и за обществените събития. Ако човек спомене пред нея произволна дата отпреди 25 г., тя веднага започда да разказва подробности от това какво точно се е случило през конкретния ден, както и за новините от онова време, които са направили впечатление. Помни дори какво е било времето. Лекарите дали кодовото название А.Ж., за да защитят личния живот и да не бъде превърната в атракция. Нейното заболяване е толкова необичайно, че за него било измислено специално име - хипертимистичен синдром. Холандец не чувства студ За разлика от нея холандецът Вим Хоф няма нищо против да е много известен. Дотам, че вече са му дали прозвището Айсмен. Причината е, че никога не трепери и не му е студено. Държи рекорда за най-дълъг престой в лед и още поне 20 постижения от подобен род, вписани в Книгата на рекордите на Гинес. Преди време по къси гащи изкачи Монблан и Килиманджаро. Направи опит и на Еверест, но не успя. Учени все още не могат да обяснят състоянието му, но е факт, че Хоф се разхожда бос в снега на температури, които за другите може да се окажат фатални. Самият той твърди, че е способен съзнателно да контролира нервната си активност и реакциите на имунната си система. Британец се тъпче, но слабее 59-годишен британец може да яде колкото си поиска - баници, бургери и десерти, но изобщо не напълнява. Това се случва, защото той страда от липодистрофия и тялото му гори мазнините изключително бързо. При различните хора тя може да се прояви по различни начини. Г-н Пери бил пълничко дете, но когато бил на 12 г., буквално се стопил за една нощ. В началото опитвал да яде колкото се може повече, за да качи килограми, но това се оказало напълно безполезно. Тялото му произвежда 6 пъти повече инсулин от нормалното. Някои с излишно тегло може и да му завидят, но Пери твърди, че се чувства потиснат от нарушението в метаболизма си. Момченце не мигва и час на ден Малкият Рет Ламб е като всички останали деца - енергичен и палав, но с едно изключение. Той страда от рядко заболяване, което не му позволява да заспи. Момченцето стои будно почти по 24 ч на денонощие. Състоянието му дълги години изумявало лекарите, както и собствените му родители, докато накрая станало ясно, че състоянието му се дължи на мозъчна малформация, известна като синдром на Арнолд-Киари. При него може да се наруши не само контролът върху съня, но също и върху речта, а понякога се стига и до затруднения на дишането. Момиче яде само бонбони тик-так Тийнейджърката Натали Купър има тайнствено заболяване, което я кара да се чувства зле, когато хапне каквато и да било храна. От едно-единствено нещо не прилошава - бонбонките тик-так. Лекарите са неспособни да обяснят на какво се дължи това. Тези бонбони обаче са единственото нещо, което стомахът може да понесе. Всички други хранителни вещества тя приема посредством тръба. 24-годишна получава по 200 оргазъма Сара Кармен страда от синдрома на постоянната сексуална възбуда, който води до увеличаване на прилива на кръв към половите органи. Това я кара да получава до 200 оргазъма дневно дори при най-рутинни физически действия, като например обличането. Според младата жена състоянието е било предизвикано от противозачатъчните хапчета, които е гълтала. Заради странното състояние тя се разделила с приятеля си. Сара твърди, че няма по-силно желание от това мъчението да престане и тя да намери спокойствие. Синдромът на постоянната сексуална възбуда няма нищо общо с нимфоманията, защото при него липсва полово влечение. Музикант не спира да хълца Крис Сендс хълца на всеки 2 секунди дори когато спи. Опитвал да се отърве от хълцането с хипноза и йога, но безуспешно. Според него причината за страданието му идва от силно повишен прилив на киселини заради увреждане на стомашната клапа. Сендс, който бил беквокал на музикална група, трябвало да сложи край на кариерата си заради заболяването. Той успял да се качи на сцената едва 4 пъти. При всяка усмивка - припадък 20-годишната Кей Ъндърууд страда от катаплексия, което означава, че всяка силна емоция води до драматично отпускане на мускулите. Всяко веселие, гняв, страх, изненада могат да я доведат до внезапен припадък. Поставили диагноза преди няколко години, когато за 1 ден припаднала 40 пъти. Подобно на повечето страдащи от катаплексия, Кей трябва да се бори и с наркоплексията - състояние, при което човек изпада неочаквано в сън. Новите технологии водят до обрив За повечето хора да говорят по мобилен телефон, да стоплят вечерята си в микровълнова печка или да карат кола е неразделна част от съвременния живот. Нито едно от тези неща не е по силите на Деби Бърд, защото 39-годишната жена е толкова чувствителна към електромагнитни полета, създавани от компютри, мобилни телефони, микровълнови фурни и дори някои автомобили, че кожата се зачервява, а очите подпухват, щом мине край тях. Г-жа Бърд е превърнала дома си в "свободна от електромагнитни полета зона", за да е добре. "Новите технологии се развиват, но вместо да ме улесняват, те ми носят мъки", казва жената.
Темата е много интересна. В нея има два пласта - лингвистичен и сексуален. Сега ще изясним и двата. Думата бъзикам не е турска, както си мислите. Тя е с протоиндоирански корен. И макар да нямаме сигурни данни, вероятно е съществувала и преди османското нашествие. На персийски, както и на хинди-урдо, базу е ръка. Бъзикам означава работя с ръка, пипам, докосвам. Сравнете го със славянския му вариант-ръчкам, докосвам с ръка, побутвам. От рука, ручка, ручкам. Ръчкам обаче, за разлика от бъзикам, няма циничен смисъл. Ръчкането, закачката, дори фейсбук сръчкавенто е вид лека шега. Между другото закачането, задирянето, тоест да одереш някого нежно, също могат да имат сексуален подтекст, но това не означава, че етимологията им е такава. Добавете към това английското poke, еквивалент на фейсбук сръчкването при нас, което също значи да смушкаш, да ръчнеш. Но има и регистриран еротичен подтекст едва от 1902 година. Да оставим за малко сексуалното. Шегата, закачката в цялата европейска езикова традиция е свързана с някакво минимално физическо действие за привличане на внимание, което може да ти донесе неудобство. Даже почти сигурно носи неудобство. Това е бутане, дърпане, ръчкане, перване, леко одиране. Оттам и шегаджиите се наричат драки. И друг път сме говорили за остротата като евфемизъм за присмех, лек дискомфорт, бодване, жегване. Ето как всяка дума, която по някакъв начин изразява минимално навлизане в личното ти пространство и създаване на дискомфорт, днес може да се употреби в смисъл на шега, закачка, бъзик, сръчкване, щипане, задиряне и така нататък. Сега да си дойдем пак на секса. Всяка една от тези думи има и сленгов сексуален смисъл, защото привличането на внимание по невинен, но остър начин е вид флирт. Използването на ръка е естествено в сексуалните практики. Но то е все едно да кажем, че щом думата бода, боцкам има сексуален подтекст, то и всичко свързано с убождането е еротика, фройдистко. Твърде фройдистко дори за самия Фройд. Ето как в разговорния език ръчкането и бъзикането са приели не просто смисъл на шега, закачка, но и на бъркане, при това с пръст, и то в телесно отвърстие. Пълна глупост. Същото можеше да сполети и думата бъркам, пъхам, бутам. Когато смисълът на една дума е замърсен, това не означава,че думата е мръсна. Но бъзикам се употребява днес в доста невинни варианти. Така че можем да кажем, че думата отново е изчистена. И повечето от нас изобщо не влагат в нея сексуален подтекст, още повече пък бъркане с пръст на определено място. И ако не са някои учителки, които непременно държат да върнат някакъв страничен и привнесен ракурс в една съвсем обикновена дума, тя отдавна да се е завърнала към естественото си значение- бъзикам, докосвам нещо с ръка.
Висящите градини на Семирамида: Легенда за една изчезнала ци Висящите градини на Вавилон са по-познати като градините на Семирамида - на името на легендарната асирийска царица, управлявала 810 г.пр.н.е. Те са третото от Седемте чудеса на света, макар и до днес останките им да не са открити със сигурност. Смята се, че са били построени около древния град Вавилон, който се е намирал на територията на днешен Ирак. Основните сведения за градините са почерпени от документите на гръцките историци Страбон и Филон. Според повечето изследователи, градините са построени около 575 пр.н.е. от цар Навуходоносор II, който управлява града повече от четири десетилетия. Легендата разказва, че владетелят ги построява, за да не тъгува по дома си неговата съпруга - персийската принцеса Амитис, която идвала от плодородните земи на Месопотамия. Друга легенда обаче гласи, че градините са създадени от царица Шамурамат (Семирамида), по време на нейното кратко 5-годишно управление. Макар и исторически невярна, тази теория очевидно е била по-разпространена сред хората, имайки предвид името, с което градините са известни и до днес. Някои изследователи дори смятат, че висящите градини не са нищо повече от художествена измислица, тъй като за тяхното съществуване не са открити достатъчно достоверни исторически документи. Висящите градини представляват терасирани и изкуствено напоявани пирамиди с четири етажа. За да не се просмуква вода надолу, всяка платформа била покривана със слой тръстика, върху който поставяли два реда тухли от гипс, а най-отгоре нареждали оловни тухли. Върху горния пласт се насипвала плодородна земя, върху която се засаждали треви, цветя, храсти и дървета. Тъй като формата на конструкцията била етажирана, това позволявало до всички растения да достига достатъчно слънчева светлина. Водата, необходима за напояване на растенията, се осигурявала непрестанно чрез тръби, поставени във вътрешността на колоните, поддържащи платформите – тя идвала от река Ефрат и достигала до най-горната тераса, а след това се спускала надолу под формата на ручеи и малки водопади, напоявайки растенията от по-долните етажи. Изкачването на водата вероятно е ставало посредством механизъм, подобен на Архимедовия винт. Описанието на тази сложна етажирана структура показва, че градините всъщност въобще не са били „висящи” – това определение вероятно е имало за цел да подсили славата на това сериозно за времето си техническо постижение. Причината за възникването му обаче вероятно е фактът, че при развитието си, някои от растенията се спускали към долните етажи и покривали постройката. В легендарните градини цъфтели множество красиви и редки видове растения, включително тропически видове. За сухия и горещ климат на Вавилония всичката тази зеленина и изобилие от вода наистина изглеждали като чудо. Съвременните историци смятат, че когато войниците на Александър Македонски видeли Вавилон за първи път, те останали поразени от пищната му красота. След завръщането си в своята родина те започнали да разказват за удивителните градини и дървета, за двореца на Навуходоносор и за Вавилонската кула – вероятно това дава начало на легендите, свързани с тези древни чудеса. Няма точни сведения за това къде са били разположени те, но по въпроса се правят редица догадки. Най-разпространената теза е, че едно от чудесата на света се е намирало близо до древния град Вавилон - откритите при археологически разкопки находки таблети (в иракския град Ниневия), изобразяващи палми по покривите на къщи, карат специалистите да смятат, че може би градините наистина са били разположени в областта. Всъщност и в момента там могат да се видят руини, за които се твърди, че вероятно са на легендарните висящи градини. Според изследователите митичните зелени тераси са били унищожени някъде около 2 век пр.н.е. от серия земетресения. Вавилон, първият град в историята на човечеството и столицата на Вавилония, бил един от най-важните градове в древността. Той е бил разположен до река Ефрат, на около 90 километра южно от Багдад, днешен Ирак. Руините на града са открити едва в началото на 20 век от Робърт Колдуей, макар името му да се споменава в историческите документи още през 3000 пр.н.е. В Библията Вавилон се споменава като символ на неверие в истинския Бог – ненапразно се смята, че тук е била построена Вавилонската кула, която дава началото на легендата за разпръсването на народите по света. Освен кулата и висящите градини, Вавилон бил известен по света и с мощните си крепостни стени.
Днес е Сирни Заговезни, ден за прошка Написана на : 2016-03-13 19:09:27
Днес е Сирни Заговезни, ден за прошка

Днес искаме и даваме прошка на най-близките си (винаги по-младите искат първи прошка от по-възрастните) с думите „простено - прости“, т.е „аз ти прощавам и ти ми прости“.

Прощаваме си за волни и неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.

В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го разгневяваме.

На този ден за последно се яде блажно преди строгия Великденски пост. На трапезата се поднасят яйца и млечни продукти – сирене, извара и кисело мляко, както и сърми и риба.

Задължително на вечерята на Сирни заговезни се яде баница със сирене и бяла халва.

Празникът се свързва и с ритуала "хамкане", при който с конец в средата на тавана се завързва парче халва или варено яйце.

Най-възрастният мъж в къщата залюлява конеца, а малките деца се надпреварват да захапят парче от халвата, без да го хващат с ръце.

След това конецът се запалва и по него се гадае колко плодородна ще бъде годината.

На Сирни заговезни има обичай хората да се маскират. Маските трябва да прогонят злите духове, които бродят между хората.

Карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т.е настъпването на пролетта и края на зимата.

Каква е разликата между любовта и обичта

Каква е разликата между тези две усещания.И двете все са положителни и приятни чувства.Но къде е тяхната тънка граница.
Да се влюбиш е онова,което ти разтреперва краката,което те кара нощем да се въртиш из леглото,мислейки за хиляди неща,но и за нищо конкретно.Чувството,което те кара да си все разсеян,все замечтан.Онази тръпка,която не се описва,защото топлината,лъхаща от тялото може да бъде само усетена.
А обичта какво е тя тогава?Навик ли е?По-силното на любовта ли?А обич и любов не е ли еднакво?А ако е еднакво защо казваме,че сме влюбени,а по-късно,че вече обичаме човека,в който сме били влюбени?А къде из между всички тези въпроси стои разума?Той въобще играе ли някаква роля?Разум-любов-обич....не става.Не звучи добре,разума няма място тук.Само сърцето е във филма и играе главна роля.
Животът не може да се прояви без обич.Посоката на обичта е към някакъв конкретен обект/ същество/предмет....Обичта - Омразата са два полюса - положителен и отрицателен. Любовта...няма полюси, тя е безусловна.
Любовта има форми и степени. Знаем за Любовта като Стремеж, като Чувство , като Сила и като Принцип.
Любовта има отношение към мислите, а обичта към чувствата.
Човек люби с ума си, обича със сърцето си!
Е,момент нали разума нямаше място в този ред на мисли. Обърках се. Последно?!Какво е любов?Какво е обич?Какво изпитвам аз към човека с който съм в момента?(за когото знам,че не изпитва нищо) .Ами....обичам го,ама....чувала съм,че така се казва.А какво е-любов или обич?
А може би думичката "обич" е продукт на човешкото его.Обичаш и очакваш да бъдеш обичан,даваш и очакваш да получаваш,поставяш някого в зависимост и самият ти се предлагаш в плен на нечии страсти.Обич=о-бич...?
Чрез терминологията,използвана в источните религии и учения,мога да кажа, че обичта и любовта са две сили, които са напълно противоположни по своя вътрешен характер. Любовта е активен, даващ, мъжки принцип, тече от центъра към периферията. Обичта е пасивен, възприемателен, женски принцип, тече от периферията към центъра. 
И сега какво?Обичам или любя?Кое какво е?Май,май за всеки си е нещо различно.Е аз за себе си знам-и обичам,и любя.А ти???

 

Притча за клюкарството Написана на : 2016-03-06 15:36:40

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Една жена непрекъснато повтаряла слуховете, които чула за неин съсед. Само за няколко дни целият квартал научил.

Клюката обаче се оказала пълна лъжа, а човекът бил дълбоко засегнат. Когато разбрала истината, жената съжалила и решила да поправи стореното.

Дълго мислила как да постъпи, но не успяла да стигне до никакво решение. Затова решила да потърси съвет от една местна жена – знахарка, която била много възрастна и мъдра. Разказала й какво се случило и я помолила да я посъветва.
Старата жена казала:

„Иди до пазара и купи едно пиле. Заколи го и го оскуби. След това, докато се придвижваш към дома си, разхвърляй перата му по пътя си.“

Въпреки че се изненадала от съвета, жената направила всичко, както й било поръчано.

На следващия ден отишла при знахарката и й докладвала, че е изпълнила заръката. А старицата отвърнала:

„Сега върви и събери всички пера, които разхвърли вчера и ми ги донеси.“

Жената тръгнала по същия път, по който вървяла предния ден, но там вече нямало пера. Вятърът ги бил отвял всичките. След часове, прекарани в търсене, тя се върнала при знахарката само с три пера в ръката си.

„Виждаш ли,“ казала старата жена, „лесно е да ги разпръснеш, но не може да ги събереш отново. Същото е с клюката. Лесно е да я разпръснеш, но веднъж сториш ли го, никога не можеш да поправиш нещата!“

На жената не й останало нищо друго, освен да се срещне със съседа си и да му се извини искрено.

 

Мразя хората, които се правят на велики, компетентни по всички въпроси; мразя клюкарите и тези, които само дебнат да ти видят гърба и да обадят някоя щуротия по твой адрес...Мразя двуличници, използвачи... и тем подобни...

 

 

 

 

 

 

Несподелената любов Написана на : 2016-03-04 19:09:31

Не е познато все още хапче или ваксина против любовни терзания. Няма как да заспим влюбени и да се събудим разлюбени. Чувствата са далеч по-деликатна материя от физическите ни болежки, именно поради тази причина трябва да обърнем повече внимание на терзанията си и да се справим с тях възможно най-бързо. Душата, също като тялото, боледува, но понякога това боледуване може да трае месеци, дори години.

Жените и мъжете имат различни начини за справяне с несподелената любов. Често, мъжете преследват до дупка обекта на своите желания, докато тя не се предаде, но ако това не се случи я видят в прегръдките на друг, обикновено канализират енергията си и стават раздразнителни, затворени в себе си, а някои дори агресивни, което е честа причина за сбивания в заведения и т.н.

При жените четенето на книги, шопинг терапията и излизането на кафе с приятелки или записване на някакъв вид спорт, помагат най-много за по-леко преминаване през този болезнен период, след отхвърляне. За разлика от мъжете, при жените е по-нетипично да преследват своя любим, макар че в живота се срещат и такива случаи.

Всеобщ факт е, че жените са по-влюбчиви и по-чувствителни от мъжете. За тях несподелената любов е по-болезнена и има много трайни отражения, които отекват във времето. Всяко отхвърляне за жената е бич за нейното самочувствие, тя може да понесе да бъде просто жертва на забежка за една нощ, но не и да бъде напълно отхвърлена. Най-доброто решение за справяне с такава ситуация е да се отдаде на стотици занимания, които да не й позволяват да мисли за случилото се. Ако се предаде на депресията, тя може да стане хронична и да се превърне дори в истински здравословен проблем.

Всъщност никой не желае да бъде отхвърлен и нежелан. Когато човек е влюбен той вярва, че обектът на желанията му е създаден за него. При евентуален отказ, целият свят се стоварва върху него и се чувства, сякаш вече няма смисъл да живее и да диша. Тези усещания много зависят и от начина, по който човек е отхвърлен. Ако не са се смилили над нас и отказът е бил груб и още по-лошо – придружен с присмех, това може сериозно да се отрази на психическото ни здраве. В такива случаи, не бива да губим самообладание и трябва просто да си кажем „здраве да е, не е било писано“ или „така е трябвало да стане, сигурно има някаква причина“.

Има една много хубава мисъл, която аз често си повтарям, в такива случаи „Бог изпразва шепата ми сега, за да постави нещо по-ценно в нея в бъдеще“. Тази мисъл крепи мен и ми помага да минавам през трудностите и отказите с усмивка на лицето и да знам, че всичко е преходно, единственото нещо, което е от значение е това, което е тук и сега. Не се притеснявайте да се влюбвате, дори и да е несподелена любов, радвайте се ,че сърцето ви е способно на най-великото чувство на света. 

ВЕРБЛЮД Написана на : 2016-02-27 19:17:28

Фантастично-гротесков образ от разказа “Верблюд” (сборника “Свирепо настроение”, 1965) на Йордан Радичков. Верблюдът е основният обект на описание в разказа на Радичков, но това не е наративно, последователно описание. Творбата представя верблюда като митично създание от древните хроники на село Черказки (топос, често мяркащ се в Радичковата проза) – първоначално обитавал Луната, а след като опустошил зеленината є, се разселил из цялата Вселена. На Земята верблюдът станал причина за фантастични аномалии – на небето се появявали крави с рибешки опашки; на платото излязъл фараон и произнесъл слово; един черказец, като се прибрал, открил в леглото си коза, а през прозореца му се мярнала главата на верблюд; Ной заседнал с ковчега си на черказкото плато, пуснал белия гълъб, но понеже гълъбът не открил маслинено клонче, Ной си тръгнал; от земята излязла ламя, а когато селяните се втурнали да є отсекат главите, видели три верблюда; небесата се населили с градове и крепости, Мойсей се разхождал спокойно със скрижалите си, Крали Марко вдигнал цялата земя, черказци видели преизподнята с дяволите, огъня и казаните… Но историите с верблюда продължили и в по-ново време – един селянин се пристрастил към верблюда и всяка нощ отивал при него в една купа сено, друг пък – общински чиновник – не вярвал в разказите за верблюда, взел си жена от съседното село, но един ден, докато строили къщата си, се скарали и на лицето на жена му се появила загадъчната усмивка на верблюда. В днешно време почти никой не вярвал във верблюда. И космонавтите не открили следи от него в Космоса. Но за черказките хроники той е навсякъде и човек трябва непрекъснато да е нащрек за тайнственото му око. В творбата на Радичков верблюдът е представен чрез дистанциращия способ разказ в друг разказ – говорят едновременно черказките хроники и един независим епически Аз. По този начин образът се отразява в две визии – тази на фикционалните древни ръкописи и тази на фикционалния повествовател, като и оценката му варира според разликата безлично–лично. Но гледните позиции върху верблюда не се изчерпват само с тези две инстанции – творбата споменава за селянка, която разпространява слуха, че мъжът є нощем ходи при верблюд, за верблюда говорят и “стари хора”. Така се очертават няколко гледни точки върху странното същество, то се превръща във вариращо в зависимост от наблюдателната позиция върху него. Въпреки убегваемостта на верблюда от обективното, той притежава една устойчива анатомия, един набор от постоянни “органи” със специфична функционалност, със специфична физиология. Присъствието на верблюда се регистрира от неговото око, неговите зъби, или по-точно – метонимично – от следите от тях, неговата кожа, опашка, копито, уши, дихание; постоянен “аксесоар” на верблюда е и усмивката. Текстът експлицитно заявява, че названието на съществото на руски език означава камила, но пък разграничава “своя си” верблюд от камилата. Названието е измъкнато от конвенционалното си означаване, за да се изрази нещо, за което отсъства дума, нещо, което човешкият език е непригоден да улови. Една от основните способности на верблюда е призоваването на симултанността – пространствено отделеното става пребиваващо в близост, разпръснатите из времето образи съществуват едновременно. Така наедно са Ной, две Голготи, два Божигроба, кръстоносците, Мойсей, Крали Марко, Геновева, вулканът Попокатепетъл и т.н. Същевременно верблюдът задейства контраста между Великото минало, сакралното митологично време и профанността, “обикновеността” на съвремието – ако за хрониките той е действителност, неподлежаща на съмнение, за цивилизования човек провокира избора между вярване и невярване. В позицията на епическия Аз обаче не съществува дилемата истина–измислица – в нея реалността на верблюда се доказва от кожата му, върху която са написани хрониките. Верблюдът е неоткриваем за всеки, неговото битие е неопровержимо, но и ненаблюдаемо. Но времето е с многолика оценка в творбата – оказва се, че властващият над темпоралната ос, разместващ подредеността на точките по нея верблюд, е и подвластен на времето. За една от многото визии в разказа именно изобретяването на потока на годините е оръжието на човека за справяне с верблюда. Това изобретение обаче е с двоен ефект – освен че спомага надмогването на верблюда, то отдалечава съвременния човек от способността му да го познае. Познаването на верблюда е присъщо на митичните черказки праотци, а за съвременния човек тази способност отсъства и той е безпомощен пред верблюда, защото търси нещо, което не може да обхване със средствата на “прогресивния” си разум, нещо ирационално. Така в отношението на образа с концепта за времето се задвижва и епистемологичната проблематика. Верблюдът е въздействащ, не извършващ, а предизвикващ събитията, каращ другите да извършват. Неговата активност е в това, че присъства, че го има. Верблюдът е образ на злото – в очертанията на образа са хаосът, недоверието, разрухата, разместването на ценностите. Но за произведението това не са абстрактни понятия, защото злото може да се модулира във всичко видимо, а верблюдът може да бъде едновременно “дърво, куче, надгробно слово, коридор или пък човек, както и гущер”. Верблюдът е това, за чието присъствие сме забравили, нещо, което виждаме всеки ден, но не знаем, че е именно то.

 

Високосната 2016 - годината на Червената Огнена Маймуна

2016 година е високосна. Тя съдържа 366 дни вместо обикновените 365 дни. 

Високосната година е възникнала преди хиляди години. Още древните астрономи забелязали, че Земята обикаля около Слънцето не точно за 365 дни, а за 365 дни и 6 часа. Това е т. нар. тропическа година - повтаря се при всеки цикъл на завъртане на Земята около Слънцето. 

Следователно, ако календарът съдържа фиксирано 365 дни, постепенно сезоните биха се изместили. Затова се добавя един допълнителен ден, който в юлианския и грегорианския календари принадлежи към февруари. На четвъртата година тези шест часа образуват допълнителен ден. 

Терминът "високосна година" за пръв път е бил въведен в Римската империя от Юлий Цезар. Годината с допълнително денонощие получила специално наименование – bix sexus, което в превод от латински означава „вторият шести”.  Допълнителното денонощие било присъединено към най-късия месец – февруари, за да не се нарушава логиката на другите стандартни месеци. Така се получава прословутият 29 февруари. И в това правило обаче се допускат изключения. Средно на 100 години високосната година бива пропусната заради съгласуването на календара с пролетното равноденствие.

Накратко казано, високосната година е начин да се уеднаквят разликите между календарната и слънчевата година. 

Според китайския календар 2016 година ще премине под знака на Червената Огнена Маймуна. Тя ще настъпи на 8-ми февруари, когато ще изпратим Годината на Овцата и  ще посрещнем Годината на Маймуната.Китайският календар определя началото на Новата година по лунния календар. Годината на Червената Огнена Маймуна по ред е 471-та китайска година. Маймуната е деветият знак от Китайския зодиак. Числото 9 се свързва с амбиция и активност Тя ще продължи до 27 януари 2017

Китайският календар определя началото на Новата година по лунния календар. Годината на Червената Огнена Маймуна по ред е 471-та китайска година. Маймуната е деветият знак от Китайския зодиак. Числото 9 се свързва с амбиция и активност

Хората, родени под знака на маймуната, са интелигентни и амбициозни. Обичат предизвикателствата и дават всичко от себе си, за да се справят отлично с всяка задача. Държат да са винаги първи във всичко, въпреки това не се хвалят с уменията си. Родените под знака на Маймуната са живи, гъвкави и се адаптират лесно. Верни партньори са, затова се радват на щастлив семеен живот. Маймуните са големи шегаджии. Винаги измислят начин как да поддържат настроението. Спогаждат шеги на колегите и приятелите си, понякога доста солени. Родените под знака на маймуната са хитри опортюнисти. Те винаги успяват да се измъкнат от неприятни ситуации. Маймуните имат обширни интереси и се нуждаят от партньор, който да им помага в лудориите. Сред негативните качества на родените под знака на Маймуната са егоизъм и арогантност. Понякога са доста ревниви. Очакват всички около тях да дават 100% във всяко отношение, затова и понякога имат проблеми на работното място и с приятелите си.

В Китайския календар има и 5 елемента, които са пряко свързани с всяка зодия и се редуват - метал, вода, огън, дърво и земя. През 2016-та елементът е огън, а пряко свързан с него е червеният цвят.

Числата, които носят щастие на родените под знака на Маймуната са 1, 7 и 8. Цветовете, които носят късмет на родените под знака на Маймуната са бяло, синьо и златно. Хризантема е цветето на тази зодия

Размисли за споделянето Написана на : 2016-02-06 19:36:50
Размисли за споделянето

Благодаря ви, приятели. Заповядайте да се разходим в един невидим и толкова съществен свят. Заповядайте в радост да споделим за споделянето :)

Ето и началото на нашата пътечка. Като всяка пътечка – тя има свой характер и особености. Всяка крачка ни разкрива нещо. Красив е процесът на разкриване. Той няма за цел да разкрие нещо и до там да спре. След всяка пътечка, намираме следваща, защото сме пътешественици към Светлината.

Споделяне – чудесна топла и приобщаваща дума  „с-по-деля“. Да споделя означава с някого да поделя нещо. Споделят се различни неща – прекрасни, красиви, мигове, вечности. Споделяме светлина, споделяме красота, пътечки, пътешествия. Красиво е споделянето. Да с-по-делиш, чудесно е да споделиш! Тогава даваш или приемаш заедно с някого. Когато даваш любиш, а когато приемаш заедно с някого приемате заедно от любовта в света. Да даваш и приемаш с някого има толкова безброй форми.

Понякога споделяш, понякога приемаш споделяне. Споделяш и себе си – частички от съкровището в душата. Споделянето е като танц – прекрасен валс между душите.

Споделянето е проявление на любовта, на онази красива, чиста, ефирна любов, която се влива от невидимите светове и се проявява в живота. И колкото по-добри проводници сме на любовта, толкова по-прекрасно! Вечен танц между любовта в нас и любовта в другите. :)

ЕЛА Написана на : 2016-02-04 19:19:22
ЕЛА

Ела, че притъмня и стана тежко –
пътеката остана без душа,
защото няма истина без грешки –
аз чакам сам и страдам, и мълча...

Неволята от преданост настана,
от ревност – риска, от тъга – скръбта...
Изчезнаха словата, стана няма,
безкрила, охладена любовта.

Мълча в едно жестоко постоянство,
в една неразрушима тишина.
Мълча в тъжното пространство,
в ужасно разредена тъмнина...

Защо тъй рано мръква над полето?
Къде потъват всички гласове –
над мене – непробудени дървета,
край мене – онемели ветрове?

Ела, че притъмня и стана тежко,
пътеката остана без душа,
защото няма истина без грешки –
аз чакам сам и страдам, и мълча...

Павел Матев

Нещо Написана на : 2016-02-03 19:24:59
Нещо

Реших го. Ще направя страхотна салата, за да впечатля семейството довечера. Пилешка салата, тя е лесна. За късмет в хладилника имам остатъци от пиле, които никой не иска да изяде. Ще ми трябва консерва ананас за салатата. Да видим... Използвах ананаса, но сокът остана. Какво мога да направя с него? Да го изпия? Не... Да го изхвърля? Да хабя храна, не.
Да, сетих се! Имам една рецепта за пай със сок от ананас, който се прави лесно. Ето на, готово. Обаче използвах само жълтъците. Белтъците какво да ги правя? Трябва да ги направя сега, иначе ще ги оставя в хладилника, а после ще ги забравя и ще ги изхвърля...
Имам идея! Ще направя целувки. Те са лесни и децата ги обичат. За целувките ще ми трябват лимонови кори. О, Боже... сега какво ще го правя тоя обелен лимон? Ако го оставя така, ще изсъхне.
Или може би... Мога да го използвам в специалния ми сос за салата. В рецептата на соса за салата пише: половин глава лук! Шегувате ли се? Какво ще я правя другата половина?
Хмм... мога да я използвам за доматен сос! Ще върви перфектно със спагети. Намерих рецепта за домашно консервирани домати. Толкова беше забавно, когато правихме консерви домати с майка ми лятото... Но сега използвах половината буркан. Какво да правя с останалото? Ще е жалко да го оставя да се развали в хладилника. Той е съвсем натурален, без добавки, без консерванти...
Оки-доки, хайде да забъркаме една бърза зеленчукова супичка и да ги използваме тези домати! Ох, дяволите го взели, нямам зеленчуци. Добре, ще отида до магазина да купя. Купих зеленчуците, плодове, паста за зъби, конец за зъби, чифт чорапи за мъжа ми (ами да, не можах просто... бяха на промоция), едни сладки чехлички за мен (и те бяха на промоция, какво си мислите), няколко сапуна... нали знаете, за всеки случай. По пътя от магазина спрях за момент в банката и платих няколко сметки, минах през химическото да взема няколко дрехи и купих прясно изпечена франзела от една малка пекарничка. Когато се прибрах, не си усещах краката. Някак дори успях да сготвя зеленчуковата супа, без да гледам какво е останало неизползвано. Седнах страшно уморена, но доволна от работата, която успях да отметна тая събота. И изведнъж си помислих:
Боже, каква откачалка! Трябваше да изпия проклетия ананасов сок!
Автор: Олга Крамаревич

Страница 1 от 5
 1-50 от 230  |   1  2  3  4  5  >>