 Невероятно е! Реката бучи страхотно… Стефан не чува думи – само писъците и превъзбудения смях на Стефани и своите…През няколко секунди кануто глухо се удря в някоя скала отстрани или остъргва отдолу…Скоростта е бясна…Пяната отвсякъде ври и кипи и водата ги носи с нарастващо ускорение все по-бързо и все по-бързо… Вкарва ги в улей от вертикални канари, през който наклона на спускането им е зашеметяващ. Стефани дере яко гърло зад него, но Стефан опитва да обладае нечовешкия приток на адреналин и зверски работи с греблото…Такова нещо и в най-смелите си представи и мечти не очакваше да усети…Когато си вътре в гърлото на сътворението усещането е неописуемо…Завива на милиметри за сетен път, но въпреки, че рамото му поема удара в мократа скала, каската му издрънчава и блясва за миг пред очите му…Трябва да внимава повече и да гребе по-здраво и по-умно…Той е опитния в лодката…От 13-ет годишен е с кануто и греблото…Нараства грохота…Явно идват още по-екстремни прагове и падове…Опитва да хване вярната линия на поредния завой… Грохота е безумен…Извиква с все сили на Стефани да внимава.Не я чува…Гребе като луд за да не се разбият…Завива отново на магия…Вижда поредния пенещ праг и зад него нищо – само гръмотевичен тътен и грохот…Обръща за миг глава да предупреди Стефани…Сам е на кануто…Стефани я няма…Прага го поема и ускорява, после го изстрелва над пада…Стефан прелита с разперени ръце няколко секунди над бездната порейки дъгата от водни пръски във въздуха и не чувайки дори собствените си викове в рева на речното чудовище и се стоварва във водния въртоп.За миг е под водата и тишина го обгръща, докато се завърта два-три пъти с кануто, после изкача като възкръснал бог и течението отново го поема и засилва лодката надолу по дяволското речно корито… Щом това чудо мина така невероятно щастливо няма какво да го спре до края…Това разпъва усмивката му…Стефани…Не може да я остави… Стефани… Къде е?... Стефани… Боже какво е станало с нея? До тук е… Трябва да се върне да я намери… Как да стане? Лесно е да го помислиш… Лесно е да го кажеш… Водната пяна шеметно го носи и отдалечава от нея… Трябва да се бори… Скоростта е невероятна… Трябва да се измъкне…Забива греблото и опитва да намали, но течението изхвърля задницата му напред и почва неуправляемо да го носи през скалите…Трябва да спре… Трябва да се измъкне…Трябва да намери Стефани и да и помогне…Вижда цепнатина в една скала. Опитва да вкара със замах греблото там,за да убие скоростта.Успява да уцели… За част от мига помисля,че ще успее…Изхвърча от лодката и още докато лети във въздуха греблото изпращява и се разпада на парчета и е отнесено заедно с кануто от стихията далече надолу и изчезва зад първия завой от очите на Стефан.Водата го подмята и го върти както си иска, но той със сетни усилия на волята и духа си се бори да се доближи и закачи за някой от бреговете, но мокрите, хлъзгави, вертикални скали го отхвърлят и блъскат в пенещия се леден ад, острите камъни опитват да вземат по нещо от него и разкъсват каквото докоснат, а болката е допълнена от изхрущяванията и изпращяванията съпровождащи счупвания при подмятанията му от водното течение през праговете и падовете…След безумно колко продължила битка, Стефан успява да вкара пръстите на едната си ръка между две скали в цепнатина и милиметър по милиметър да се притегля нагоре към брега по скалата… Стефани…Моля те…Дръж се…Ще успея…Минава през главата му миг преди да загуби съзнание…
Стефан седеше пред лаптопа си в кафенето и бързо прехвърляше страници, докато чакаше Стефани.Беше виждал нейни снимки на 10,16 и какви ли не нейни години… Беше виждал нейни сесии за какви ли не издания…Толкова я харесваше и това не бе продиктувано от успеха и.Това,че бе признатата кралица на модния подиум се бе случило след като той съзря малката чернобяла снимчица на слабичкото усмихнато прекрасно за него момиченце…Тогава още с първия поглед той каза, че това е най-красивата жена на света,най-очарователното създание…Тя изскачаше от всички списания, екрани, билбордове и трупаше слава и успех ден след ден…Той работеше неуморно и стъпка по стъпка приближаваше това което искаше да направи в този свят. Един път я съзря на крачка от него, поздрави я, тя му се усмихна, премигна с невероятните си очи и полъха и за дълго попиваше в жадните му сетива и остави неизличим спомен в него.Случи се така, че късмета най-после споходи Стефан и неговите работи постепенно почнаха да бъдат забелязвани.Разказите му спряха дъха на хора, които се вгледаха и в по-мащабните му идеи, спонсорираха книгите му, които отвяха досегашните представи за успех и логичното се случи – от най-добрите студиа го поканиха…Беше му много различно и някак интересно в Америка и докато пишеше сценариите по първите си две книги почна да обикаля места за които бе мечтал от дете…Когато първия бе готов, той помоли на кастинг за водещата женска роля да поканят освен избраните от режисьора кандидатки и нея… Стефани…Само нея той виждаше да партнира на главния герой.Тя бе лика, който бе съзирал докато пишеше. Стефани беше от две години поприключила с модния подиум и с изключително редките си изяви само доказваше своята неувяхваща и трудно достижима класа.През другото време опитваше роли каквито и предложеха в малки и по-големи продукции,но блясъка на модна кралица бе много над това, което и разрешаваха да докосне в киното. А Стефан бе убеден, че няма начин света отново да не бъде запленен и поставен в краката и, стига да и се даде възможност да се докаже с хубава главна роля.Това бе и възможност да се докосне до нея и да я срещне пак.Полъха и, аромата и се възродиха в главата му.Нямаше друга такава жена за него.На кастинга тя направи необходимите проби желани от режисьора с такава лекота и изящност, че Стефан бе се унесъл с зареяни нейде замечтани очи и когато Стефани приключи и го приближи и заговори, той бе изненадан и все още с увиснало чене.Мекият и нежен и любезен глас едва издаваше немския акцент, докато неговият английски бе безобразен според него и очарователен според нея.Когато го попита той същия ли е дето са се видели в Лондон, Стефан бе замаян.Не мислеше, че тя въобще го е забелязала и запомнила…
- А струва ми се, че съм Ви виждала и в Монако…- сияеше във великолепието на усмивката си Стефани.- И в Рим в една книжарница, като представяхте книгата си…
Той не можеше да повярва.Това не можеше да се случва…Вярно – беше в Монако, покрай представянето на “Flamary”, беше и в Рим за премиерата на книгата му на италиански…Но никъде не бе я съзрял… Толкова глупав ли е или тя си играе с него?
- И в Лондон и в Рим са луди по Вас…-блестяха страхотните и очи и неустоима усмивка.- В Монако сте популярен колкото Формула 1… Така че ми бе интересно да се запозная с Вас и написаните от Вас неща и не усетих как ме обсебихте и превърнахте във Ваш фен…
- О, невъзможно е да не съм Ви забелязал…Вашата красота би ослепила всички и моето нищожно присъствие едва ли би се отбелязало от някой…Благодаря за хубавите думи, но едва ли заслужавам вниманието, което ми приписвате…-опитваше Стефан да се свести.
- Повярвайте ми!Истина е!Наистина ли сте българин?-продължаваше да го зашеметява с усмивката си Стефани.
- Българин съм и се гордея с това…
- Това е невероятно!Един мъж от Източна Европа да им вземе акъла на Европа и Америка накуп!И сега и в Холивуд, ако същото чудо направите, направо ще им наритате задниците на всичките претенциозни светила на киното…Стискам Ви палци!Знаете ли, че и аз съм от Източна Европа?- любопитно го попита тя.
- Аз доживях една от мечтите си с обединението на Европа и затова всички са просто мои съседи за мен…-усмихвайки се смигна най-после поосъзнал се Стефан.- Знам за Вас това, което е публикувано, в по-голямата си част от…няма да споменавам колко години…Така май се оказвам отколешен Ваш фен, както вероятно е и цялото Земно кълбо…
- Ласкаете ме!Има безброй неща, които не са в снимките и ревютата…
- Да, те са в делата Ви по целия свят…И в Африка, и в Азия, и навсякъде където красотата и една усмивка могат да възродят вярата, надеждата и любовта – навсякъде Вашият лик, имидж и доброта вършат чудеса…
- Благодаря Ви!Личи си, че можете да правите с думите си каквото искате…-смееше се прекрасната Стефани.- И след първата мечта има ли втора?
- Да, тя ни събра тук.Книгите, филмите, нещата, които мога да променя с тях… Една постепенно осъществяваща се мечта…- той бе хипнотизиран от нея и я поглъщаше с всяка частица на сетивата и тялото си.
- Вие сте един щастлив човек!- усмивката и бе божествена.
- В този момент не можете да си представите колко сте права!Защото и третата ми мечта се осъществи и в момента стои пред мен и ме къпе в очарованието и блясъка на единствената неповторима усмивка, която може да ме направи действително щастлив от близостта и искреността в нея…
Тя за миг притихна.Взря се в очите му и видя, че няма лъжа в тях и без да спира най-прекрасния смях на света, хвана го за ръката, придърпа го леко и крадешком го целуна по бузата, бързо и толкова чисто, по детски, както никой не би помислил, че може да направи една звезда и му прошепна:
- Аз изчезвам, че току виж ни обвинили в конспирация…-смигна му неотразимо и продължи…- или че манипулирам избора на актриса за ролята…
- Ролята е написана за теб…- изплъзна му се от устата.
- … Стефани…Аз съм Стефани…За теб…Не съм чак толкова лоша актриса, щом докато тренирах, така съм се превъплатила, че не си ме разкрил нито в Рим, нито в Монако…Как мислиш?Докато бях на подиума колко роли е трябвало да изиграя, за да ида на кино, да вляза в книжарница или изложба, да изям пица или сладолед без някой да краде и разпарчетосва живота ми?- и сериозна вече отново впи погледа си в очите му.- Наистина ли е написана за мен?
- … Стефан…За теб съм само Стефан…Единствено за теб и с мисълта за теб само.
- Утре искаш ли да видиш как ще изглеждам в нея?Ама истински?
- Няма да имаш време…- усмихна се Стефан.
- Ти ще кажеш!Нали е моя роля?Знам я вече!В 10:00 в кафето,ако не вярваш…- смигна Стефани, обърна се и прекрасният и смях се заотдалечава.
- Вярвам ти и ще те чакам! - извика той и като видя как го гледа екипа побърза да изчезне и скрие щастието си в усмивката и очите си.
Стефан отвори очи.Грохота и бученето на бушуващата река се блъскаше в болящото го тяло.Бе успял да заклещи горната си дясна половина в един процеп и това го задържаше.От кръста надолу бе в пенещата се студена прегръдка на опитващото се да го откъсне от брега течение.Опита безрезултатно да вдигне лявата си ръка и да си помогне да се издърпа нагоре, но нямаше друг ефект, освен нечовешка болка и блясък на светлина за миг пред очите му.Трябва да разчита само на дясната…По-бързо… Стефани…О боже!Какво ли е станало със Стефани?Най-прекрасното момиче на света да не усети кога е паднала от лодката…Ако оцелее в този врящ котел и нещо се е случило на Стефани, трябва по най-зверския начин да се накаже, че така загуби най-страхотното същество на този свят, най-невероятната жена, която бе виждал…
- Стефани…Дръж се мила…Ще направя всичко за теб мила…- ронят се безмълвни слова от изранената му уста, докато невероятните му усилия са заглушени от нескончаемия тътен и грохот.
Изведнъж левият му крак достига някаква скала под водата, запъва го, дава му опора и с помощта на дясната ръка се издърпва нагоре повече от половин метър.Пак повтаряне – опора, ляв крак, нагоре, дясна ръка…Почти излиза от водата.Цепнатината леко се разширява към билото…Запъва се и полека пълзи нагоре, разчитайки на гърба си, дясната ръка и левия крак…Единственото нещо, което го движи и му помага е мисълта за Стефани…Вероятно тя е по зле от него, вероятно я боли повече, вероятно се нуждае от помощ много повече от него…Метър по метър невероятните му усилия го доближават до върха на скалния улей…Болката и умората се опитват да го свлекат надолу, но нещо по-силно от тях изцежда и последната му силица за да се движи без да спира нагоре.Ето…Дясната му ръка напипва равна повърхност над цепнатината…
- Стефани!... Стефани!... Стефани!...Идвам!!! – отеква само в неговите уши победния му вик, заглушен от бушуващата громоляща река.
На равното разбира, че не може да се изправи.Пипнешком установява, че десния му крак вероятно е счупен в стъпалото, глезена или малко над него.Лявата ръка е в подобно състояние, лакъта е целия в кръв и вероятно освен счупвания е засегнат нерв, защото пръстите не се движат.Къса ленти от каквото е останало от дрехите му и опитва с дясната ръка и една пръчка, която достига, да спре част от кръвоизливите.После поглежда напред.След няколко скали има дървета…Без миг почивка започва да пълзи натам, а някаква тръпка пробягва по разбитото му изранено лице и е знак някакъв, че вече е измислил следващия си ход…Само да е жива…Ще се добере до нея…Ще я спаси...
Стефани приближи кафето и инстинктивно се огледа във витрините.Големите тъмни очила скриваха половината от лицето и.Останалата част бе пристегната и скрита зад бледолилав шал.Дълъг светъл шлифер обгръщаше изящното и високо, перфектно тяло и издаваше европейския и произход.Под него едва едва се забелязваха светли джинси и кецове на изящните и крачета.Миг преди да влезе видя, че той затвори лаптопа и го постави в чантата до стола си.Тя отвори вратата и усмихнато тръгна към масата разтваряйки шлифера си.
- Този път май бях разкрита? – смееше се по своя неповторим начин Стефани докато сваляше маскировката си.Захвърли очилата на масата, махна с едно движение кърпата и разтърси глава да оправи невероятните си руси къдрици.Когато разкри очите си от русото копринено пиршество, пред тях бе изключителна орхидея в неговата ръка и усмивката му.Тя засия още по-прекрасна. Огледа се и като видя, че всички погледи са вперени в нея свали шлифера, разтвори ръце и каза поклащайки глава хем усмихнато, хем малко тъжно:- Сега разбираш защо е целия този комуфлаж и колко време ми се налага да играя под него…
- Прекрасна си! – Стефан попиваше цялата и толкова семпла спортно елегантна визия в момента, от лекия почти несъществуващ грим, през уханния и аромат на свежа пролет, каквато бе навън, златистия преливащ пуловер, опънат по неописуемо красивото и телце, дългите невероятно изглеждащи в прилепналите джинси крака, греещата несравнима руса магия, която сякаш осветяваше ореол около неповторимо нежното и личице, изящните тънки и грациозни ръце, чиито дълги ювелирни пръстчета завършваха с красиви нокти, покрити единствено с безцветен лак. – За хората е празник да те видят…Ти променяш живота им…За мен това е мига, в който разбрах, че съм живял само за да те срещна…
- И сега? – смееше се тя. – Какво ще правим?
- Каквото кажеш – отвърна той. – Какво ти се иска?
- Да се махнем оттук…
- Добре…
- После да ми кажеш искрено как се справям с ролята…
- Добре…
- После да направим нещо щуро, дето никога не съм правила…
- Добре…
- Какво добре?Ще измислиш нещо дето не ми се е случвало? – присви оче и насочи пръстче към него Стефани. – Хайде да изчезваме…
Няколко клиенти на заведението вече бяха ги обградили за автографи, една сервитьорка ги щракна с дигиталната камера на мобилния си телефон.
- Кога ще каже режисьора кого избира? – попита тя.
- След седмица.След месец почват снимките.Седмица преди това има проби на костюмите…
- Ти имаш ли работа тук? – впери невероятните си, добри, усмихнати очи от упор в Стефан русокосата и усмихната главица.
- Да тръгваме ли? – попита той.
- Че кого да чакаме? – хвана го подръка Стефани.- Измисли ли накъде?
- Каньонинг?Рафтинг?Кану?Става ли?
- Супер!Никога не съм опитвала.Браво!Уцели!- усмихваше му се тя.- Седмица?
- Може би…Ако можеш да ме изтраеш…Знаеш ли какво е рафтинг?... Кану в бързи води…Олимпиадата в Мюнхен 1972…За първи път видях този спорт там и вярвай - две години по-късно бях в лодката…
- Ехей!Забравяш ли на колко съм години? – щипна го Стефани.- А ти на колко си бил тогава?
- На 11.Ти май не си била родена…
- Оттогава ли каквото си наумиш правиш?
- Май от както съм се родил…Отпреди да почна да помня – усмихна се смигайки той.
- И сега какво предлагаш? – попита тя.
- Пролет е.Спускане по бърза река ще е нещо,което ми се прави и което мисля, че ще запомниш за цял живот…
- Правил ли си го?
- В Европа да.В Америка все още не…Фантастично е!
- Искам да го направя с теб! – Стефани увиснала на ръката му го гледаше усмихната, невероятна, красива, неописуема и някак толкова чиста и близка.
Стефан чувстваше, че е в един спрял миг, в който е безкрайно щастлив и искаше да сподели магията на своето състояние с най-вълшебната жена на света, която познаваше и която сега го галеше с дъха и смеха си.Така и не усети кога накупиха екипировка и се натовариха на самолета. Стефани бе щастлива с този интересен мъж, напълно различен от срещаните от нея хора, който я караше да лети и да чувства живота.Тя го попита:
- Кое цвете е символа на твоята страна?Орхидеята?
- Не, роза…Червена…Символ и на любовта…- и извади и и подаде най-разкошната кървавочервена роза, която бе виждала, докато шипчето и бе уболо ръката му и алени капки кръв обагряха стеблото и листата и.
(Поради ограничения за размера на файла четете продължението кликвайки в ляво горе на: Избор (продължение))
За връзка: p.alexandrov@abv.bg airflame@abv.bg
Пламен Александров - Air Flame
| 
